01.12.2016

Резултати от търсенето

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът. 1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш. 2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични… 3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви. 4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш. 5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти. 6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем. 7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта… 8. Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка. 9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката. 10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.  11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже. 12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. 13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие. 14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки. 15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце. 16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го. 17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон. 19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш. 20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата. 21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно. 22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори. 23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент. 24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек. 25. Интересните събития често имат глупави обяснения. 26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били. 27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича. 28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.  29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага. 30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава. 31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време… 32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират. 33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе. 34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.  35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример. 36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях. 37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.  38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване… 39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия… 40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция. 41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник. 42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си. 43. Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много. 44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш. 45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.  46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.  47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами. 48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове. 49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща. 50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко. 51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега… 52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш. 53. Преди 30, към сърцето: -          Отвори се. Готов съм. След 30, към сърцето: -          Не ми почуквай. Знам. 54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си. 55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае. 56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб. 57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен. 58. Трудно се обича жена, която е била много обичана… 59. Жените имаме нужда от внимание и любов. 60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов. 61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш. 62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо. 63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор. 64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация. 65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа. 66. Най-добрият афродизиак е усмивката. 67. Живот без любов е като година без лято. 68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка… 69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка. 70. Език кости няма, но език кости чупи… 71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.  72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът. 73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници. 74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината. 75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно. 76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно. 77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието. 78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия. 79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете… 80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея. 81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш. 82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.  83. Добрината е най-добрият антидепресант. 84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.  85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето. 86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.  87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш… 88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли. 89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си. 90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. 91. За да усещаш повече, мисли по-малко. 92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора… 93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?! 94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0? 95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре? 96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история? 97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов? 98. Кога за последно направи нещо за пръв път? 99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца? Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.  P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.  Публикувано от Сузана Башева 

Плавният преход е донесъл олигарси

 След падането на комунизма Плавният преход е донесъл олигарси Резюме на доклад "25 години реформи в бившите комунистически страни" на Cato Institute от Института за пазарна икономика В дискусията за прехода на бившите комунистически държави към пазарна икономика една част от икономистите са поддръжници на бърз скок към свободни цени и пазари, за да се предотврати евентуален застой или отменяне на реформи. Други се застъпват за постепенно приемане на капиталистическия модел - с аргумента, че е нужно първо да се създадат институции, за да се намалят максимално социалните проблеми, свързани с очакваната рязка промяна. Авторите от Cato Institute  Орех Хаврилишин, Жиаофан Мен и Мариан Л. Тюпи са проучили натрупалата се база от падането на Берлинската стена през 1989 досега, за да анализират как видът преходна политика се е отразила на сегашното състояние на страните от бившия Източен блок. Проследени са няколко направления - икономически, демократични и социални. Главният въпрос, който техният доклад си поставя, е дали наистина резкият преход е довел до по-големи социални страдания в сравнение с т. нар. плавен. Допълнително експертите правят изводи за възможни бъдещи промени в страни, които още нямат свободна пазарна икономика. Друга цел на изследването е да се изясни до каква степен преходната стратегия се е отразила на сегашната производителност на бившите комунистически страни. А също и какви други фактори са повлияли резултатите от прехода. Преходните икономики са разделени на пет групи: балтийски страни (Литва, Латвия и Естония), страни от Централна Европа (Полша, Чехия и т.н.), страни от Югоизточна Европа (България, Румъния и т.н.), постепенно реформирани бивши съветски републики (Русия, Украйна, Молдова и др.) и бивши съветски републики с изостанали реформи (Беларус, Узбекистан и Туркменистан). Преходът в първите две групи е протекъл по-бързо, докато при останалите, включително България, реформите са или бавни, или са били неуспешни/отменени. Авторите правят кратък анализ на предишни проучвания по темата, който показва, че повечето икономисти са настоявали, че бързите реформи водят до по-големи социални загуби в сравнение с постепенните. Обобщавайки данните от изминалите 25 години на преход, експертите на Cato Institute твърдят, че държавите, които са прокарали резки реформи, са в по-добро състояние не само икономически, но и институционално, социално и политически. Представянето на различните групи е разгледано по следните показатели: индекс на прехода, пазарна либерализация, развитие на институциите, БВП на глава на населението, корупционен индекс, преки частни инвестиции на глава на населението, неравенство на доходите и бедността. Данните по тези показатели показват, че държавите, направили реформи до пет години след сриването на комунизма - именно балтийските и централноевропейските страни, продължават да са лидери до днес. Съответно държавите, които са предприели плавен преход, не само се справят много по-зле икономически, но и са претърпели много по-сериозни шокове и социални загуби. Изследването извежда пряка връзка между тромавите реформи след падането на комунизма и възходът на олигарсите в бившите социалистически републики. Т.нар. плавен преход е позволил спекулативното прокарване на регулация и закони с цел фактическо нарушаване на свободата на пазара, което е дало възможност на бившия комунистически елит да запази влиянието си и в капиталистическия режим. Данните оспорват и един от главните аргументи за бавния преход - че институциите трябва да предхождат реформите. Безспорно нужни, оказва се, че те не са определящ фактор за растежа в първите години от прехода, тъй като най-бързо реформиралите се и без тях държави са постигнали най-висок ръст в БВП. А след 25 години именно тези държави (балтийските и от Централна Европа) са и с най-добре развити институции в сравнение с останалите преходни държави. Докладът на Cato Institute заключава, че резките реформи са постигнали по-добри резултати, включително доходите са разпределени по-равномерно. Тромавият преход, обратно, е попречил на растежа, преките чуждестранни инвестиции и развитието на свободния пазар, който е изкривен в полза на бившия елит. Хибридната война Колко проста схема, а колко добре работи Статус на проф. Александър Кьосев във фейсбук Списъци на несъгласните образовани правят и у нас - е, разбира се, с по-скромни от турските мащаби. Главният прокурор Сотир Цацаров намеква, че следи подобни лица отблизо  ("Аз внимателно проверих имената на хората, които искат оставката на Рашидов", 12 юли - бел. ред.) , ДАНС пуска неясни намеци срещу "мрежите им", бодри комсомолци й дават акъл направо да действа. Общественото мнение - ако е останало общество - бавно се настройва срещу "умните и красивите", култивира се целенасочено омраза между "жълтите павета" и провинцията, образованите и необразованите, проте стиращите за хляб и протестиращите не само за хляб. И когато в тази среда публично критикуваш някого от мафията-която-има-държава, не чакай някой да чуе твоите аргументи и да им отговори. Не чакай, че някой се интересува от истината. Чакай да бъдеш очернен, да обяснят тайните ти, мръсни мотиви, които задължително са проамерикански, антируски и, разбирай, антибългарски, свързани с много тайни пари и с тайни, зловещи зависимости... Да бръкнат надълбоко в измислената от тях твоя нечистоплътна биография, за която не си и сънувал - и да те "смъднат" под лъжичката, разпространявайки всичко - от брутални лъжи до инсинуации и чудовищно извъртане на фактите. Да ти залепят етикети, бързи гадни думички - протестър, соросоид, отродител, които сякаш обясняват всичко. Да те сложат в списък, да започнат да те подслушват, да ти пуснат тролове... Ако си ВИП - да започнат медийна кампания срещу тебе. Очаквай да нахранят с теб ресантимана, хейтърството, теорията на конспирациите, подуващата се като цирей параноя, фобиите, отмъстителността, злорадството. Боже, колко проста схема, а колко добре работи... Хибридната война разрушава публичността и нейната логика. В подобна среда дебат - т.е. размяна на мнения и аргументи в полза на личното, групово и общественото благо, развиващ се в колективно обсъждане на възможности, рискове, избори и решения, вече не е възможен, той изглежда антипродуктивен. Сякаш налива вода в мелницата на очернянето. И естествено смислените хора се демотивират - чувстват се омърсени, започват да виждат думите си лишени от смисъл и функция. Но нямаме никакво друго средство да се борим с тази гнусота, освен да продължим да бъдем това, което сме, да мислим това, което мислим и да имаме смелостта да го пишем, да спорим, да се аргументираме, да чуваме чуждите аргументи. Да протестираме, когато трябва. Да се държим като граждани, дори ако гражданското общество започне да се разпада пред очите ни. Дори да се случи както в Турция. Нали помните, че там има такива като нас? В края на краищата, като загива Клисура, не загива България, я. Не загива другата България, другата Турция, другата Европа, другата планета.Ако Москва и Анкара са слонове Ние сме тревата под краката им От коментар на Огнян Минчев във фейсбук Заобиколени сме от възраждащи се квазиимперски проекти, които се основават все повече на авторитарни принципи и практики. ЕС е в криза на своята ценностна и институционална идентичност и ключови европейски страни проявяват устойчива склонност към примирение с надигащите се авторитарни сили в непосредственото европейско обкръжение. България е под въздействието на сериозни и дългосрочни фактори. В Турция живеят стотици хиляди хора с български произход и гражданство, а в България етническите турци са най-многобройното малцинство. Русия контролира ключови сектори, преди всичко енергетиката, и опитите да се намали и балансира тази зависимост срещат твърд отпор - пряк политически и икономически натиск, финансиране на агресивна антизападна кампания и с усилията на българската пета колона, която има дълга и унищожителна история спрямо българския суверенитет и национален интерес. Отношенията между Москва и Анкара следват квазиимперската си динамика, определяща и конфликтните зони, и общите интереси, към които се завръщат, когато трябва да неутрализират въздействието на Запада върху стратегическите им амбиции. Според една африканска поговорка "Независимо дали два слона се бият или правят любoв, те изкореняват тревата под краката си". Ние сме в ролята на тази трева - особено ако евроатланстическата общност продължава да изпитва ценностна поляризация и проблемна сигурност. Длъжни сме да заемаме откровена позиция в услуга на нашите интереси в Брюксел и във Вашингтон, а не да изглеждаме "най-добрички".Кандидатът на ГЕРБ    ограф: Цветелина Белутова Ще намерим някой Вижданията на премиера Борисов за президентските избори ГЕРБ има пет възможни номинации за кандидат-президент, сред които и на жени. 4 януари 2016 г Най-голямото достойнство на президента било да се разграничи от партията, която го е издигнала. Тогава трябва да се намери друг начин за издигане и за избор, в противен случай защо ще се блъскаме някой да стане президент, за да се разграничи от нас. 17 април За президент ще намерим някой. 29 април ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент през август-септември. 26 май Това, което досега съм чувал, е, че се търсят все някакви кандидати, които да са общи, на много хора. Не мога да разбера защо тогава партиите изобщо ще издигат кандидати, ще харчим партийни пари. Имам готов играч, но ако модата е такава - партиите да не участват в президентските избори, мога и аз да отговоря на модата. 6 юли Ако не ме дразнехте толкова с разни политици, щях още сега да ви кажа кой ще е президент. 11 юли Ако ГЕРБ загуби президентския вот, веднага ще насроча предсрочни избори. 14 юли В сегашната ситуация коренно си преразглеждам фигурата, която трябва да изпълнява в новия световен ред. Една дума – обединител. Президентските избори са толкова далече спрямо събитията в света, че са ми последна грижа към този момент. 22 юлиТърси се обединител Борисов иска максимално дълго да е "Конникът без глава" От анализ на Даниел Смилов в портала "Култура" Ако някой се сеща за човек, способен да обедини нацията, моля да се обади в Министерския съвет, в централата на ГЕРБ или на Найден Зеленогорски от РБ. Отправеният по същество от Бойко Борисов призив има и комична, но и сериозна страна. Преценката му, че нещата са тежки в международен план, е вярна. Очаква ни продължителен период, в който новините ще се свеждат до комбинация от терористични атентати, нестабилност в Турция, нестабилност в ЕС (макар и доста по-различна от турската),опасността Тръмп - президент на САЩ, напрежения между НАТО и Русия. С неясните си и странни изказвания (като това за демилитаризация на Черно море) Борисов сам падна в капана на фееричния изолационизъм – нито сме с едните, нито сме точно с другите. Тази позиция може да изглежда премерена, но всъщност тя е невъзможна и просто отслабва България, като заплашва да я остави без истински партньори. С идеята за "обединител на нацията" проблемът на Борисов е, че освен себе си той не вижда друг в такава роля, а знае, че премиерският пост е доста по-важен от президентския. Затова продължава със стратегията "Конникът без глава" за кандидат-президент - иска сам да играе максимално дълго време героя под плаща. Накрая може и Цецка Цачева да е реалният кандидат, но хората всъщност ще са гласували за него. Освен това "обединител на нацията" значи различни неща за различните партии: - За ГЕРБ: Обединителят е безспорно Борисов – той трябва да бъде признат като такъв и в лично качество, и чрез своите подизпълнители. Формулата по-конкретно означава и че Борисов брои вече гласовете на Реформаторския блок като свои, защото е преценил, че те нямат капацитет да излъчат единен кандидат (а може би е и инвестирал малко за тази липса). - За БСП: Обединител означава, че ГЕРБ ще се позиционират не толкова вдясно, а в центъра, което би трябвало да направи кандидата на ГЕРБ приемлив и за (част от) БСП. С 10-15% доверие БСП не могат да опазят цялото ляво така или иначе. А и навлизането на ГЕРБ в лявото пространство ще отвори вратата за "голяма коалиция" с БСП, което след благосклонността на Путин е втората лелеяна мечта на столетницата. - За АБВ: Проблемът им е, че никой не иска да договорира Първанов или Калфин, а трансферният прозорец вече се затваря и те очевидно няма да играят в голям отбор. АБВ обаче има дълга скамейка от ректори, генерали и библиотекари, които също могат да се явят на кастинг за ролята на обединител. - За РБ във властта: ДБГ виждат във формулата възможност официално да се откажат от общ РБ кандидат, което до момента така или иначе успешно осуетяват. Кандидатът ту не трябва да е бивш министър, ту да не е излъчен от Гражданския съвет, ту да не е партиец, ту да няма шапка. - За РБ опозиция: Формулата "обединител" е директна атака срещу ДСБ с аргумента, че "отново цепи дясното" по костовски. Този аргумент е двойно неверен, защото няма как да се разцепи десница, която нито е единна, нито е дясна в някакъв униформен смисъл. - За "патриотите": Борисов очевидно се страхува от националистическа мобилизация и с формулата "обединител" се опитва да я изтегли в краищата на политическия спектър, където тя ще му е най-удобна. Това, което обединява истински и прави силни съвременните нации, са най-вече техните институции, конституционната им уредба, спазването на правилата. Личностите имат своята важна роля в политиката, но те рядко могат да компенсират дефекти на институционалната уредба. Нации, които успяват да се видят представени в една-единствена личност, обикновено имат нужда от сериозна терапия: от тежките клинични казуси с Хитлер и Сталин до по-комплицирани диагнози като Тръмп и Ердоган.Гледна точка   Членове на правителството се разхождаха из телевизионните студия, а превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха, когато Ердоган ги призова на площадите. Фотограф: Baz Ratner Превратът срещу Ердоган като атентата срещу Доган От коментар на Мартин Николаев в сайта за икономика ЕКИП Когато излезеш срещу Ахмед Доган с боен пистолет и той вземе та засече, вариантите какви ги вършиш не са много – или си пълен идиот, или си платен актьор. Без значение кое е вярното Доган ще си отиде вкъщи с всички възможни позитиви. Подобен е случаят и с преврат срещу турския президент Ердоган. Бившият офицер от ЦРУ Робърт Баер, бившият директор на разузнавателната служба Джеймс Уулзи и генерал Уесли Кларк коментираха, че е трудно човек да си представи по-аматьорски проведен преврат. Те посочиха, че за да бъде свалено правителство, военните трябва да направят две неща – да арестуват политиците и да спрат медиите. В Турция обаче не видяхме нито едно от двете изкисвания за успех. Макар и държавната телевизия да беше превзета за кратко, турската армия не направи какъвто и да било опит дори да спре останалите телевизионни канали. А през последните години частните телевизии симпатизират все повече на режима на Ердоган и можеше да се очаква, че именно от тях ще се разпространи най-ефективната пропаганда в негова подкрепа. И това наистина се случи. Стигна се до абсурда членове на турското правителство да са в студията на телевизиите по време на преврата - очевидно разкриващи местонахождението си и едва на няколко километра от превратаджиите. Вместо министрите и висшите държавни служители, подкрепящи Ердоган, да се покрият, те спокойно се разхождаха в телевизииите и защитаваха режима. Вътрешният министър беше спокоен като в сутрешен блок на съвсем обикновен ден - докато на неговите плещи се е стоварвала отговорността да координира полицията и спецчастите да спрат преврата на военните. И последният странен елемент в цялата история – призивът на превратаджиите всички хора да се приберат вкъщи. Ако изпълнявате преврат в 80-милионна държава и не желаете той да се превърне в кървава баня и начало на гражданска война, едно от най-важните неща е да си осигурите демонстративна публична подкрепа. Т.е. вашите поддръжници трябва да са на площадите възможно най-бързо, подкрепяйки ви или най-малкото протестирайки срещу сваленото/обявеното за свалено правителство. Например успешният преврат през 2013 г. в Египет е започнал именно с такива протести, чиято организация след това е разкрита като извършена от силите на армията и генерал Ал Сиси. Контрапротестиращите на египетското правителство пък са репресирани от армията, дори силово. В Турция се получи точно обратното – превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха по никакъв начин, когато Ердоган призова своите поддръжници на площадите. Ако погледнем предишните военни преврати в Турция, веднага става ясно, че наистина армията винаги е действала с тези три основни цели – арест или убийство на членовете на правителството, моментално овладяване на медиите и подкрепа на антиправителствените движения и протести. С две думи, ако се доверим на експертизата на Баер, Уулзи и генерал Кларк, можем да заключим, че превратът срещу Ердоган е или един от най-некадърните в историята, или е частично иницииран от самия режим, за да послужи като повод за последвалата саморазправа с политическите опоненти и неудобните. В крайна сметка не всеки ден се случва преврат срещу политически лидер, който да му донесе всички възможни политически позитиви. Както и не всеки ден се случва атентат срещу политически лидер, при който пистолетът ти да засече.  

Как да разберем дали някой използва Wi-Fi мрежата ни без разрешение

Интернет връзката ви е бавна? Зареждането на уеб сайтове, видео или трансфера на файлове не се случват толкова бързо, колкото очаквате? Проблемът може да е някой ваш съсед, който краде вашия Wi-Fi сигнал.   Ако не искате Wi-Fi мрежата ви да е податлива на външни нарушители, разгледайте съветите на Digital Trends.   Рискове Най-голямата вреда от кражбата на Wi-Fi не е забавянето на връзката ви, както и допълнителните такси върху месечната ви сметка. В допълнение към това, един необезпечен безжичен рутер отваря врата за пробиви в сигурността.   Докато вашият съсед може да търси само безплатен начин да проверява електронната си поща, незащитения рутер може да се използва за проследяване на данните, които оставяте в уеб сайтовете, които посещавате, за достъп до други устройства във вашата мрежа или за да се зарази компютърът ви с вирус. Освен това злосторниците могат да използват интернет връзката ви, за да вършат незаконни дейности и тогава вината ще е ваша.   Определете дали някой краде от вашия Wi-Fi сигнал Ако подозирате, че някой краде вашия Wi-Fi сигнал , трябва да влезете в администраторската страница на рутера ви. В повечето случаи това може да стане като напишете „192.168.1.1“ или „192.168.2.1“ в адресната лента в браузъра. Ако това не работи за вас, проверете ръководството за достъп до администраторския панел на рутера.   След като вече имате достъп до страницата на администратора, потърсете страницата където са посочени различните Media Access Control (MAC) адреси, свързани към компютъра. Местоположението на тази страница ще се различава в зависимост от вашия рутер, но може да я намерите под „wireless configuration”, „wireless status” или в списъка „DHCP client”. Можете да използвате този списък, за да преброите колко устройства са свързани към интернет. Ако видите шест MAC адреси – за собствен уникален MAC адрес на свързаните устройства, но има само четири устройства в дома ви, значи някой вероятно краде вашия интернет.   Имайте предвид, че в списъка може да се появят ваши стари телефони, игрови конзоли, Wi-Fi активирани камери и други свързани устройства. Може да използвате уебсайта macvendors.com, за да разберете какъв MAC адрес представляват тези ваши устройства.   Подобрете сигурността Ако подозирате, че някой краде вашия Wi-Fi сигнал, добра идея е да подобрите сигурността. Ако не разполагате с парола във вашата мрежа, добавете такава. Ако все още използвате името и паролата които са по подразбиране на рутера, променете ги. Повече за това кои настройки на вашия рутер трябва да промените може да прочетете в Как да конфигурираме рутера си за по-голяма сигурност .   Вижте как да проверим дали Wi-Fi рутера ни не е заразен с вируси  

Борисов: Коя друга партия може да пази България по-добре?

  Те тласкат страната към хаос. На 6 ноември, ако ГЕРБ не е първа политическа сила, значи ще има други мнозинства. Добре дошли са, конституционно е уредено, това е демократичното. Да дойдат и да управляват. Това заяви премиерът Бойко Борисов на брифинг в парламента, пише БГНЕС. „Не може ние да съберем 3,7 млрд. лв. повече от контрабандистите, с тях да правим огради, да пращаме армия, да докарам 160 млн. евра от Брюксел, да докарам европейска полиция да стои на границата и някой да ми казва, че някой трябва да пази България по-добре от нас, кой? Кой е този, който ще я пази по-добре от нас? Какви мнозинства ще направят в следващия парламент?”, запита премиерът. „Виждате всички социологически агенции, защото ако ние се дръпнем на 6 ноември, ако не сме първи, ГЕРБ няма да участва в никакво мнозинство след това. Когато тези се упражняват на нашия гръб, откъде накъде РБ ще се правят на опозиция днеска тука”, ядоса се Борисов. „7 министри, от къде на къде ние с Горанов и Бъчварова събрахме 223 млн. лв. повече за учителите, а някой ще казва, че Дани Кирилов е предложил квадратчето. Абсолютна лъжа, аз бях там. Това е 100% лъжа. Или някой ще си има министри и зам.-министри управляващи на моя гръб и ГЕРБ само ще носи пасиви в парламента ли? Това няма да го допусна по никакъв начин вече. Търпението ми се изчерпва”, предупреди премиерът. Той се възмути и от къде на къде някой ще излиза и за „Белене” и ще казва, че ГЕРБ трябва да носи отговорност. Няколко пъти казах, че това е висша корупционна схема от няколко правителства. И се надявам, че рано или късно ще има повдигнати обвинения и виновните ще си понесат наказанието. Сега, когато събрахме повече пари, защото искам да знаят гражданите, че ние като държава в БНБ имаме около 18 млрд. евро резерв, и близо 13 млрд. лв. във фискалния резерв. И явно някой пак се е прицелил и иска да събори нещо, да открадне тези пари, или да върне контрабандистите. Щетата за 2 години е 3 млрд. и 700 млн., къде е отивала нека да си кажат, при нас със сигурност не е, защото сме я разбили”, призова Борисов. 

Как да разберем дали някой друг е влизал в компютъра ни с Windows

В случай, че не сте единствения човек, който използва даден компютър, а е възможно и други хора да се логват в него вероятно много пъти сте се замисляли дали някой не работи с него без вашето знание. За щастие има как да проверите и разберете истината, благодарение на стар трик в Windows, който е свързан с влизането и редактирането на системния регистър на устройството ви. Имайте предвид, че това може да предизвика неочаквани проблеми, ако не го направите както трябва, което налага да бъдете много внимателни при този метод, информира MakeUseOf.   За да отворите системния регистър трябва да влезнете в Start менюто и да въведете в терминала командата "regedit" и да скролнете с мишката докато не откриете следната директория "HKEY_LOCAL_MACHINESOFTWAREMicrosoftWindowsCurrentVersionPoliciesSystem". Следващата стъпка е с десния бутон да изберете нова стойност от типа DWORD, която трябва да кръстите с името "DisplayLastLogonInfo" и да промените неговата цифра от 0 на 1. След като смените числото на единица ще трябва да излезете от своя профил и да се логнете отново, при което вашия компютър вече ще ви показва повече информация за влизанията в него.   Така вече ще знаете кога за последно вие сте използвали своя акаунт, както и за неуспешните опити някой друг да го отключи, за да разберете дали някой зад гърба ви иска да използва устройството ви, когато не сте наоколо. Въпросният инструмент може да е доста полезен, ако подозирате други членове в семейството или колеги в офиса кроят неприятна изненада за вас. В крайна сметка поверителността на личната информация, която съхраняването в него е най-важно за вас и с тези стъпки ще можете винаги да сте информирани дали някой тайно не се логва в компютъра ви с Windows.   Вижте четири начина да подобрите производителността на компютър с Windows 

9 полезни трика във Facebook

Повечето от нас ползват Facebook всеки ден, като правят едни и същи неща ден след ден – актуализират статуса, проверяват профилите на приятелите си, свалят и качват снимки и си чатят с някой от време на време.   Социалният сайт обаче се променя постоянно и понякога е трудно да следим всички нови възможности, които ни предлага той. Ето защо решихме да ви предложим тези 9 бързи съвета за Facebook на Make Use Of.   Не следвайте хора, които ви разочароват Може да спрете да следите хора във Facebook, без те да узнаят това, по един от тези три начина: - от техния профил: отидете в профила на човека, който не искате да следвате. След това кликнете върху „Последвано“ и изберете „Отказ от следването на …“ - от един от постовете на човека: кликнете върху стрелката сочеща надолу в горния десен ъгъл на някой пост от човека, който искате да блокирате и изберете „Спиране на следеното на …“ - от менюто: натиснете стрелката сочеща надолу в страницата си във Facebook и изберете „Предпочитания за новини“.   Изберете хората, чиито постове искате да виждате най-напред Имате приятели, чиито мнения винаги искате да виждате най-напред? Facebook вече ви позволява да изберете кои от вашите приятели да се появяват най-отгоре. За целта отидете в профила на човека, кликнете върху „Последвано“ и изберете „Вижте преди всички“. Можете също така да изберете да получавате известие всеки път, когато някой ваш приятел публикува нещо, от падащото меню „Приятели“ („Получаване на известия“) в неговия профил, но това може да стане много досадно, ако изберете тази опция  за твърде много хора!   Присъединете се към групи Присъединяването към групи обикновено е ръчен процес (като изключим случайните препоръки на Facebook), но чрез претърсване на информацията в „Нови групи“ бързо ще намерите редица интересни групи, към които ако се присъедините ще можете да се присъединявате към събития или да водите по-задълбочени дискусии с хора, които се интересуват от нещата, които вълнуват и вас.   Блокирайте заявки Ако има приложение, което ви изпраща известия по няколко пъти на ден, можете напълно да предотвратите това, като отидете на страницата на приложението и натиснете „Block App”.   Изберете подходящите за вас настройки за известяване Facebook предоставя възможност за контрол върху нотификациите, които искате да видите. За целта отидете в „Настройки“ от главното падащо меню, след което изберете „Известия" в лявата лента.   Вижте вашия профил, така както го виждат всички в мрежата Ако не се доверявате на настройките си за поверителност, може да разгледате вашия профил по начин който може всеки в мрежата да го направи. Можете да направите това, като посетите собствения си профил, изберете „Преглед на дневника на дейностите“, а след това „Преглед като…“   Контролиране на рекламите, които се показват на страницата ви Ако получавате реклами, които не отговарят на вашите интереси, отидете на www.facebook.com/ads/preferences/edit, за да разберете какво мисли за вас Facebook по отношение на вашите интереси. След това можете да изтриете някой от интересите, които според вас са отговорни за рекламите, които ви безпокоят.   Споделете албуми Отидете в албума, който искате да споделите и кликнете върху „Edit”. Ще откриете секция, където може да добавите всички, с които искате да споделите албума си. Настройките за поверителност на албума може да бъдат зададени в „Contributors” или „Friends of Contributors”.   Запазете линкове и видеоклипове Когато сърфирате във Facebook от телефона си късно през нощта и не искате да събудите някой като натиснете бутона за възпроизвеждане на някое видео, просто кликнете върху падащото меню от дясната страна и изберете „Запис на видеоклип“. Можете да направите това и с линкове, ако не разполагате с време, за да ги прочетете веднага.   Вижте можем ли да разберем какво точно знае за нас Facebook

Не се майтапя за Стоичков

 Още първият журналист в историята е ял бой от героите. Oнзи ден написах една възхвала за Христо Стоичков, но уви – много фенове на Камата не ме разбраха, обидиха ми се и ме заляха с помия. А аз просто казвам, че Стоичков е велик като Атила. Бич Божи го наричам, огромен комплимент, но пак останах неразбран! https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5737335 Куриозът е, че феновете на Гунди не ми се обидиха, въпреки че го разжалвах като най-велик, промених мнението си. Да, той ни напусна на 28 години, без да ступа нито един журналяк. Аз го помня добре и го обичам, тъй като играеше елегантно и във всяко отношение даваше добър пример на подрастващите. Но нека да си го признаем - ако не си велик грубиян и нахал, няма начин да си велик. Явно и цесекарите, и левскарите смятат, че се шегувам. Не ме вземат насериозно. Отдавна съм забелязал, че в България никой не вярва на очевидното. Затова се налага да разгледат въпроса исторически, та дори праисторически. Какво изобщо означава “благородно” поведение? Дедите на благородниците са млатили народа по-силно от другите и затова са станали благородници. Ако културното поведение водеше до величие, националният герой на Франция нямаше да е Наполеон, а св. Алоис, който избухвал в сълзи, когато някой мъж гръмогласно изпускал флатуленция. Изобщо повечето национални герои са шампиони по насилието – Наполеон, Петър Велики, Сталин, Мао, Влад Дракула. А какво да кажем за нашия хан Крум? Или за героя на всички неолиберали – Пиночет? Или неговия антипод – Че Гевара? Героят на съседна Турция е Кемал Ататюрк, който е избил сума ти народ. Сега на път да го засенчи е Ердоган, който... хайде, да не викам белята. Очевдно е, че Ердоган е все по-любим на нацията, докато мултикултурната Меркел се разтваря във въздуха като Чеширския котарак от “Алиса”. Да погледнем на въпроса чисто теоретически. Коя е най-висшата институция в една страна? Естествено, че държавата. А що е държава? Това е нещото, което притежава монопол върху легитимното физическо насилие в страната. Не го казвам аз, този лаф го е родил великият немски социолог и политолог Макс Вебер, а оттогава всички мъдри глави го повтарят като папагали. Всички отдавна сме се убедили, че Стоичков не се колебае да прибегне към насилие по повод и без повод. Но дали то е легитимно? Ами явно е легитимно, щом го прави често и официалните органи на властта не го озаптяват, а само му се радват. И му искат автограф. А дали правото му на насилие е монополно? Спокойно може да се каже да, тъй като държавата ни никога не посмява да упражнява насилие. Колкото пъти полицията влезе в ромската махала, толкова пъти яде бой. Ако пък държавата си позволи да нагруби с нещо незаконните бежанци, Брюктсел веднага й дърпа ушите. Затова държавата ни отдавна се е снишила и само обръща другата буза. Брюксел обаче не смее да каже копче на Стоичков. Следователно именно неговото насилие е легитимно и монополно, а това на МВР си е чиста журналистика. В този смисъл той е много над депутатите и парламента. Спомняте ли си как полицията прибра един агресивен депутат от НАФТИЗ към районното, стегнат в хватка “удушвач”, докато един бизнесмен го млатеше по физиономията? А той, горкият, само се ежеше. Нито веднъж не удари никого. Насилието му беше само виртуално, затова и присъдата му беше само условна. Смее ли някой полицай да хване в “удушвач” Стоичков? Веднага ще опознае хватката “лешникотрошач”. Затова Камата е велик, велик, велик. И отношението към тюфлеците журналя е повече от ясно. Ето какво казва той пред списанието “Макс” през 2007 година: “Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф!”. И точно в това Стойчков прилича на великите герои. Както е известно, първият журналист е Терсит, дописник от Илиадата. Омир го описва като кривокрак и куц, раменете му са свити напред към пилешките гърди, а кратуната му е рошава и пипонеста. Освен това е вулгарен, циничен и малко тъп. Да ви напомня за някого. Древногръцкият журналяк се явява на сцената тъкмо когато в лагера на ахейците цари раздор на сексуална основа – Агамемнон е отнел две красиви пленнички на Ахил, а той сърдито се е затворил в шатрата си и отказва да се бие с троянците. И в този крайно неподходящ момент Терсит се явява на събранието на ахейците и пред всички обвинява Агамемнон в страхливост, корупция и разврат. Общо взето, работи като пиар на Ахил, без някой да го е канил. А кой знае, може и да му е платено. Възмутен, Одисей грабва жезъла на Агамемнон и спуква колегата Терсит от бой. Е, нима Стоичков не следва примера на най-великите герои от античните митове? Защото в крайна сметка Терсит е убит от своя вероятен спонсор - Ахил. Това също е знаменателно. Малко ли журналяци биват уволнявани в наше време, след като преди това са им наредили да псуват властта? Като се замислим кой всъщност е Терсит, излиза, че това ще да е самият Омир. Защото именно Омир е истинският разказвач, той е журналякът. Можеше изобщо да не споменава за раздора в лагера на ахейците. Неслучайно Платон смята, че такъв като Омир няма място в идеалната държава. Хем го обича, хем го забранява и цензурира. Това е двойственото отношение на властта към мадиите. Но пък без Омир, който се прави на Терсит, никога нямаше да знаем за величието на Ахил и Одисей. Днес е същото. Мутрите млатят журналята, но без журналята никой нямаше да разбере колко те са велики. Българският журналяк има навика да превъзнася подвизите на родните спортисти и борци по омировски. Всеки гол е “исторически”, та дори и праисторически. Когато например “Манчестър Юнайтед” побеждаваше някой отбор, у нас заглавието беше “Бербатов унижи Челси”. Дори и да седи на скамейката. Но Бербатов е лош пример, той се държи културно като Гунди. Така че великите няма как да са велики без журналяците. Наполеон затова е велик, защото пръв е пращал в Париж пиарите си да кажат на вестниците кой е удържал победата. Затова французите и до днес вярват, че кампанията на Бонапарт в Египет е била велик триумф. А де факто тя е позорно поражение. Той едвам се спасява от английския флот при бягството си, но повечето от армията не успява. Така че ролята на журналята е двояка и противоречива. Неслучайно всички звезди на родната чалга сами пускат слуховете за собствените си изцепки, за да могат после да ги опровергаят във вестника. Хем ненавиждат журналяците, хем ги гонят за интервюта. Без някой папарак да я улови по цици, щяхме ли да знаем, че еди-коя си фолкдива изобщо съществува? Така че дори и да се шегувам донякъде, аз съм сериозен, точно насилието прави Камата е велик. Защо например все тикаме напред генерали в политиката? Много просто, защото тяхната професия би трябвало да е узаконеното хулиганство. За такъв герой интуитивно мечтае народът, а не за мултикултирен европеец. И ако Камата бе допуснат до политиката, щеше да оправи България за нула време. Допуснаха го само за посланик за ЮНЕСКО, та да дава пример на младежите от Третия свят, и ето на – тази младеж веднага си направи халифат!

Гнездото на стършелите: Румен Белчев и Вичо Балабанов

„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио! Искам да се оплача от пълната липса на бонбонки в трамваите. Как е в тролеите не знам, аз предпочитам релсовия транспорт – и да заспи ватманът, трамваят няма къде да иде настрани, пък и тенекиите му са по-здрави, и да се кюсне някой в тях, по-зле за блейката, отколкото за возещото се гражданство. Аз не че съм се превозил, пресметнал съм, че по-евтино излиза да си ходя пеш, но когато вали вземам трамвая за три спирки. Както и да ги мери човек – около два километра. По осемдесет стотинки всеки. Излиза, че на километър трамваят вече ми излиза колкото такси. Направих малко изчисление – оказа се, че ако реша да отида някъде с трамвая – до Париж, например, ще ми струва около хиляда и шестстотин лева – толкова излиза, като се умножат двете хиляди километра до столицата на разврата по цената за километър с градския ни транспорт. Не, не ми е паднала саксия на главата – знам много добре, че до Париж трамвай няма. То и влак няма – откак Агата Кристи закла някакъв в Ориент експреса, те взеха, че го спряха. Има самолет. Пък самолетът отива дотам за около триста лева, проверих – толкова е еднопосочният. Спокойно, няма да се прибирам със самолет – знам наредбата, че не бива да се нарушава нощната тишина. Пък и аз отдавна не съм се качвал на такова нещо. Но имам някакъв спомен, че преди да излети машината, минаваше стюардеса и раздаваше на всички бонбонки – да си ги смучат, докато набират височина, та да не им пукат ушите. Пък и децата да се радват. Мисълта ми беше тая – че щом ще се возим на нещо, което вози пет пъти по-скъпо от самолет, не би било зле поне да ни раздават бонбончета при качване! В някои самолети, доколкото съм чувал, давали и обяд, само че аз за обяд не настоявам – някой може да ме залее с чорбата си. Едно бонбонче стига – може и дъвчащо. Само дано обществената поръчка да не я спечели фирмата „Кръц-Кръц”, голямо скърцане със зъби ще настане, пък медиите кой знае как превратно ще вземат да го изтълкуват. Под масата човек се среща с всякакви. Ето, снощи, тъкмо разсъждавах дали да не се хвана за покривката и да опитам да се изкача отново над нея, и – троп – до мен се стовари още един. Слава Богу, рекох си, ще си имам компания! Разкарах салатата от косата на колегата, погледнах го и – няма да повярваш – го познах! Финансовият министър! - Разгеле – рекох му, - ти си живо доказателство, че когато някой ти трябва, достатъчно е да поседиш достатъчно дълго на едно място и той ще ти дойде на крака! Имам гениална идея и ужасно искам да я споделя – рекох. – Нужна ми е цялата ти концентрация и фискална памет! Значи, господин министре, идеята е проста като на Колумб яйцето. От една страна – постъпи разумното предложение всеки шаващ под българското слънце да получава по петстотин кинта месечно без да има нужда да прави друго, освен да се подписва, че ги е получил. Ако искаш да бачкаш – бачкай, ако не щеш – стой си вкъщи, ходи на мач, черпи приятели с тия пари – твои са си! Ще попиташ – а откъде ще се вземат парите. Ей в това е гениалността на идеята ми – парите ще се вземат от едно друго място! - Кое? – попита финансовият министър. Целунах го по челото и продължих: - Как беше досега – на поданиците не плащаме нищо заради това, че са поданици, дори напротив – ние, поданиците, плащаме на тия, които избираме, за да ни управляват и водят по единствено верния път към просперитет и светло бъдеще – нали тъй? - Тъй – рече финансовият министър. - Обръщаме чорапа наопаки! Отсега нататък избраниците няма да получават заплата от нас, а напротив – те ще си плащат заради това, че са ни избраници! Определяме им една минимална базова сума, която ще трябва да внасят всеки месец в банката, а ако някой реши да пусне повече – добре дошъл! Него пак ще си го изберем следващия път! Пък цициите – няма! Да си живеят като нас – с петстотин кинта на месец! И хич не им се притеснявай, няма да умрат от глад! Те и сега заплатата я имат колкото да има какво да декларират пред Сметната палата. Но най-важното е, че тогава ще си имаме естествен подбор на водачи на нацията – те ще са най-достойните и най-богатите – тези, които имат желанието и възможностите да й плащат! Не както досега – да не казвам кои. - Кои? – попита министърът. С тоя въпрос ми стана съмнителен – огледах го по-внимателно, махнах една краставичка от очилата му и го познах – не беше той. Брей, да си излагам аз идеята за национален просперитет пред случаен пияндурник! Ей така пропадат шансовете на отечеството!

Борисов: Нагла лъжа ще е ако някой каже, че не сме гарант за членството ни в НАТО и ЕС

Нагла лъжа и клевета, измислица и желание да се построи една предизборна кампания е, ако някой се опитва да каже, че това правителство не е гарант за нашето членство в НАТО и ЕС. Това каза премиерът Бойко Борисов в началото на днешното правителствено заседание, предаде БГНЕС. Борисов коментира изказване на Радан Кънев, че България има нужда от президент, който да гарантира, че страната е силен член на НАТО и ЕС. "Не лоялен или тих, а силен, защото България например има своите интереси от Брекзит и те хич не съвпадат с тези на Юнкер", поясни по-рано днес Кънев. „Ако беше нещо несериозно или малко, или незначимо, бих го минал както обикновено, бих го неглижирал. Но някой да се опитва да каже, че това правителство не е гарант за нашето членство в НАТО и ЕС е нагла лъжа, клевета, измислица и желание да се построи една предизборна кампания. Да се твърди, че военният министър и външният министър са гарантите на НАТО и ЕС, а ние другите едва ли не сме пречка за това, е не само лъжа, не отговаря на истината“, подчерта Борисов. Той коментира, че с военния министър са посетили всички бази, участвали в много учения и абсолютно всички предложения, които се отнасят за НАТО, са минали и в НС и в МС. Борисов поясни, че единственият гарант с реална власт е това правителство. „И пази Боже да стане друг гарант. Това някой да си присвоява това право или тези заслуги… Докато ние обявявахме военното крило на Хизбула за терористична организация – първи и единствени в света и от президента Обама до Лондон, Берлин и къде ли не и Брюксел, винаги са ни давали за образец, за най-лоялните, най-добрите партньори на НАТО и ЕС тук на Балканите. Да припомним енергийните проекти. Кое правителство, с кои министри успя да удържи националния интерес? Да припомням това, че и в момента по всички планове на НАТО с МО отремонтирахме летищата. Безмер в момента е най-голямото летище“, уточни Борисов. „Какво би правил военният министър, ако не бяхме събрали повече пари, щяхме ли да поемем тези ангажименти към армията? Щяхме ли да приемем всички закони в НС без ГЕРБ? С кое сме го заслужили всеки ден да ни се упражняват поименно, а там, където са най-тежките реформи, където ГЕРБ не можа да се справи в предишния мандат – здравеопазването…, защото днес влиза пръстовият отпечатък и ще видите, че това, което с Москов направихме ще даде много голям резултат”, отбеляза Борисов.

Иван Игов, психолог: Мустафа е символ на безхаберието на повечето от нас

  Такива деца трябва да бъдат обхващани от социалните служби възможно най-рано - Г-н Игов, съдбата на изоставения в онкохематологията в Пловдив 9-годишен Мустафа трогна сърцата на много хора. Кажете за какво е симптом този случай? - Тъй като тук става дума за семейство от малцинствата, случаят е доста драматичен. Видяхме една много млада майка, която е родила няколко деца още във възрастта, в която самата тя е още дете, и след това ги изоставя. Това всъщност означава наистина разпад на ценности. Това не е нещо, което се е случвало, да кажем, в миналото. Напротив, дори голяма част от ромската общност имат доста сериозни морални устои. Вярно е, че понякога сключват брак много рано, но тук става дума за симптом, който вероятно ще се засилва в общности, които са сегрегирани. Доколкото разбрах, това момиче продължава да живее по същия начин, с друг мъж. За голямо съжаление от мои колеги социални работници и психолози разбрах, че тези случаи стават все повече. Причините са няколко и аз в никакъв случай не искам да ги препращам към етноса. Но все пак трябва да обърна внимание на несъстоялата се интеграция на тези хора въпреки всичките програми и парите, които бяха изразходени. Този и други подобни случаи трябва да ни накарат да преосмислим още веднъж какво правим с малцинствените общности. Преди около 4 - 5 години имахме едно изследване с колеги от Нов български университет и стигнахме до извода, че в тези общности децата още от най-ранна възраст не съумяват да получат това, което ние наричаме личностна стабилност. Не могат да идентифицират себе си с нещо от заобикалящия ги свят. Малко сложно изглежда, но това са неща, които се придобиват до 3-тата година. Тогава трябва да бъде защитена потребността на детето от сигурност. Когато тези неща не се случват и когато в тази възраст децата не получат тази социална подкрепа от близкото им обкръжение, тогава те стават личностно нестабилни. Много лесно се маргинализират и могат да бъдат манипулирани. Няма как да върнем нещата назад, затова много често се учудваме защо хора от тези общности нямат морални ценности, защо децата им не ходят на училище. - Години наред говорим на тази тема и няма решение, как си го обяснявате? - Така е, защото решенията са грешни. Те се взимат с условия, че ще дадем работа на тези хора, ще им създадем някакви условия и после се чудим защо отказват да се трудят и разрушават дори домовете си. Както ви казах, всичко се корени в личностната нестабилност, която тези хора не съумяват да изградят в най-ранното си детство. Ако семейството не е способно да даде сигурност на подрастващия човек, това би трябвало да го прави обществото в детските градини и предучилищните групи. Тези деца трябва да бъдат обхващани от социалните служби, особено когато се знае, че едно дете ражда дете. - Тук отваряте още една болна тема - защо социалните служби не са предприели мерки, когато тази жена е родила още на 12 години? Защо чак сега някой се сети, че една майка не си гледа децата? - Така е, това са реторични въпроси. В никакъв случай не всички роми не са интегрирани. Става дума за хора, затворени в гета, където никой не влиза. Докато продължаваме да се държим по този начин с тези общности, ще има и подобни случаи. - Не действат ли винаги късно самите социални служби у нас, къде е превенцията? - Много са причините. В никакъв случай не искам да обвинявам колегите, определено тези служби нямат необходимите бюджет и финансиране. Срещал съм се с колеги и знам колко им е трудно, тъй като цял ден се сблъскват с такива ужасяващи случаи. Представете си какво трупат в своето съзнание. Поради липсата на средства и координация на различните служби тези общности нямат и необходимата връзка помежду си. От години говорим, че деца, които са в затруднение, трябва да бъдат обхванати в общ регистър. И когато има проблем, просто да се види какъв е бил случаят с това дете и след това да се работи с него. Радвам се, че повдигате тази тема, защото дете като Мустафа е символ на безхаберието на голяма част от нас. За това, че ние не правим достатъчно, за да може тези деца навреме да бъдат обхванати. - До какви травми у самото дете може да доведе подобно поведение? Как се преодолява изобщо липсата на майчина обич? - За съжаление никак. Знам, че сега колегите в медицинското заведение се грижат за Мустафа, вероятно ще се намери приемно семейство или някой ще го осинови. Всички сме чували за истории на братя и сестри, които са разделени и едното от тях, да речем, е осиновено в чужбина. След известно време се вижда разликата между тях. Затова е толкова важна целенасочената работа с детето. Липсата на социална подкрепа и внимание точно в тази възраст ще има трайни следи в бъдещето. Не става дума за психични или други отклонения, а за това, че такива деца израстват като нестабилни личности. Още Арънсън е казал, че ние сме социални животни. Все пак живеем в социална среда и ако не знаем кои са корените ни и не намерим подкрепа, сме загубени. - Вие доста често говорите за отговорното родителство, което изглежда като че ли много абстрактно понятие за някои хора, но този термин става все по-актуален. - Така е. За съжаление продължава да се разпространява схващането, че можем да се справим, ако използваме методите на нашите родители. Светът обаче се променя, комуникациите са други. Живеем във времето на интернет и социалните мрежи. В интернет детето може да бъде подложено на какво ли не. Едва 15% от възрастните са наясно с това и предприемат мерки. Обучението в родителство е изключително важно. За съжаление у нас се смята, че ако посетиш такъв курс, едва ли нещо не си направил както трябва. А в това няма нищо срамно. Затова винаги съм казвал, че ако у нас има нещо, което не е реформирано, това е образованието. - Как ще коментирате клипа с 13-годишните момичета, които бият своя съученичка и я карат да се съблича гола? Показател за какво е това? - Това е поредната форма на безхаберие. И забележете - не се случва за първи път с въпросното дете. Би трябвало отдавна да се знае, че тези момичета са насилници и имат такъв профил. Би трябвало да се работи и с тях. Мисля, че едното момиче просто е било изключвано от училище и всеки си е прехвърлял отговорността към някой друг, без да се промени моделът. А справянето с тормоза е въпрос на държавна и социална политика. Не напразно дори има световен ден за борба с това. - Освен обаче проблема с насилието как си обяснявате, че 13-годишни момичета си говорят съвсем нормално за момчета, за интимни отношения? - Формите на насилие са много различни. Повярвайте, физическото насилие може да се понесе по-лесно, защото психическият тормоз може да доведе много по-трайно увреждане. Просто тези момичета подражават на едни стилове, които стават норма на поведение. Нямаме контрамодел. Не обвинявам децата, те правят това, което виждат. В случая ролята на възрастния е да им покаже правилния модел. Знам, че сега колеги работят с детето, което беше обект на насилие, но не знам да има такива, които работят с насилниците. А това е много важно, защото ние си отглеждаме бъдещите насилници в обществото. - Това ли стана всъщност най-голяма заплаха и най-голямото наказание - да ти направят клип и да го качат в социалните мрежи, за да те видят всички? - Това е модерната форма на тормоз. Едно време за теб щеше да научи училището, а сега - цялата държава чрез социалните мрежи. Знам, че това се е случило около столичен мол, и съм убеден, че е имало възрастни, които е можело да реагират. Знаело се е и че тези деца са насилници, но не е направено нищо. Ние показваме подобно поведение и вкъщи, защото 1/3 от българските семейства се справят с насилие помежду си, когато имат проблеми. Когато си израснал в такава среда, не може да не си агресивен. Но някой трябва да ти обясни, че това не може да бъде модел за поведение.   Визитка: Роден е във Варна Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология Повече от 25 години работи като училищен психолог в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” в София Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници

6 полезни трика да избегнем неудобни ситуации със смартфона си

Смартфоните са мощни устройства и по тази причина ние всички ги използваме непрекъснато, за да улесним ежедневието си. Осъзнаваме ли обаче, че смартфоните може да се използват и за избягване на неудобни ситуации? Благодарение на Android Pit можем да научим повече за тези 6 начина да избегнем неудобни ситуации със смартфона си.   1. В градския транспорт Докато сте в градския транспорт и не знаете къде да гледате, извадете смартфона, за да не се налага да зяпате някой непознат и да го карате да се чувства неудобно.  Безспорен факт е, че обществения транспорт е „гладиаторска арена“ за неудобно социално взаимодействие, а мобилната джаджа е тази, която може да ни измъкне от това положение.   2. Когато се налага да промените посоката, в която се движите Какво правите когато осъзнаете, че вървите в грешната посока и трябва да се върнете назад? За да не разберат всички, че сте сгрешили, извадете телефона си и се „консултирайте“ за момент с екрана му. Сега вече може да се обърнете и да тръгнете в правилната посока и никой няма да забележи колко странно е това, което току що сте направили.   3. В асансьора Возенето в асансьор с други хора е доста смущаващо и създава много тревожност и напрежение. Единственият начин да намалите стреса в подобна ситуация е като използвате смартфона. Извадете го и се престорете, че проверявате електронната си поща. Опитайте този трик следващия път, когато сте в асансьора!   4. Когато видите ваш Facebook приятел да върви по улицата Ние знаем всичко за нашите приятели във Facebook – къде са прекарали уикенда, какво са вечеряли предната вечер, кога са се прибрали от работа и всички други най-малки подробности от живота им. Помислете за какво ще си говорите след като сте наясно с всичко, което му се е случвало! Ако не искате да изпаднете в неудобна ситуация, извадете смартфона от джоба си, преди да приятелят ви да ви е видял.   5. Когато се наложи да напуснете магазина без да си купувате нещо Ако влезете в магазин, но осъзнаете, че там няма нищо за вас, или че стоките са твърде скъпи, преди някой от продавачите да дойде при вас, извадете телефона от джоба си. По този начин няма да ви се налага да се извинявате че няма да купувате нищо, а всеки ще реши, че нещо спешно е наложило вашето излизане от магазина.   6. Когато чакате някой на публично място Никой не обича да чака и да не прави нищо, още повече когато се налага да стои на място с много хора. За да покажете на хората, че не сте луди, можете да използвате смартфона си. Използвайки смартфона си, вие ще покажете на останалите, че сте един нормален човек с телефон.   Вижте 7 начина да използваме смартфона си по-пълноценно    

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Как да разберем дали Facebook акаунтът ни не е бил хакнат

Никак не е приятно да се логнем във Facebook профила си и да осъзнаем, че той е бил хакнат. За съжаление обаче това се случва и често щетите, които са нанесени може да засегнат нашите приятели и членове на семейството ни.   За щастие, има няколко неща, които може да се направят, за да се предотвратят хакерските атаки и да разберем дали нашият Facebook акаунт е бил хакнат Информацията на makeuseof ще ни е от помощ.   Защитете вашия Facebook акаунт Facebook има страница озаглавена Privacy Basics, която може да ви помогне да поддържате акаунта си защитен. От тази страница може да научите за функциите, подпомагащи защитата на акаунта ви, и за нещата, които трябва да избягвате. Друго, което може да направите е да влезете във вашите Настройки за сигурност> Сигнал за тревога при влизане и да поискате получаване на известие, когато някой влезе във вашия профил от ново устройство или браузър. След това кликнете върху „Одобряване при влизане“ и сложете отметка до „Изисквай защитен код за достъп до моя профил от непознат браузър“.   Вземете предпазни мерки докато сте във Facebook И все пак, може да направите много повече, за да защитите своя Facebook акаунт , като избягвате да кликате върху опасни линкове. Избягвайте да кликате върху спам линковете, които дори могат да се появят във вашата папка Message Request. Също така, трябва да се избягват фалшиви интернет страници, които са направени да изглеждат точно като Facebook и може да ви откраднат поверителна информация. Тази атака е известна като фишинг и на нея не трябва да се гледа с пренебрежение.   Коригирайте Facebook настройките за поверителност Друга стъпка която можете да предприемете е да ‘засилите‘ настройките за поверителност на вашите снимки, мнения и тагове. Не е нужно всеки пост и фото таг  да се показва на стената ви. Скриването на тези елементи ще ви гарантира поверителност. Така вашите елементи ще се показват само на конкретни хора, а няма да са „обществени“. От гледна точка на сигурността на вашия Facebook акаунт, това ограничава броя на коментарите, които получавате, и ги ограничава до хората, на които се доверявате най-много. По този начин ще намалите вероятността да кликнете върху линк от някой, маскиран като приятел.   Разберете дали вашият Facebook профил не е бил хакнат Има лесен начин да се разбере дали някой друг не е влизал в профила ви. Отидете в   Настройки> Сигурност>Къде сте влизали в системата и кликнете върху ‘редактирай‘. Информацията, съдържаща се в раздела ще ви покаже от къде сте се логвали в системата и с какви устройства.   Проверете историята на покупките Има и друг начин да проверите дали профила ви не е бил хакнат. Това става чрез проверка на историята на покупките ви. Ако имате кредитна карта, свързана с профила ви, е възможно хакерите да са се възползвали от възможността, която им се отваря. За да  гарантирате вашата защита, отидете в Настройки>Плащания и проверете какви плащания са били извършвани.   Информирайте Facebook за всеки опит за хакерска атака Независимо какви проблеми имате на сайта, трябва да уведомите Facebook. Може да направите това от страниците на Facebook Help Center, Bullying Center, Safety Check и Safety Center.   Вижте можем ли да разберем какво точно знае за нас Facebook

Кой е най-сигурният метод за защита на акаунтите ни

Според голяма част от IT специалистите, един от най-големите проблеми на съвременните потребители е, че не гледат сериозно на сигурността на личните си данни. Мнозина все още използват безумно несигурни пароли като например „123456“.   И въпреки това,  специалистите са на мнение, че използването на фрази като пароли са най-сигурният начин да защитим акаунтите и сметките си от неправомерен достъп. Става въпрос за низ от знаци и цифри, обикновено по-дълъг от една обикновена парола.   Какво не е наред с другите методи? От Make Use Of ще се опитат да отговорят на този въпрос.   ПИН Все още всички ние използваме персонални идентификационни номера (ПИН) – когато плащаме с карта, някои заключват смартфоните си с ПИН кодове. Изглежда сигурен метод, особено като се има предвид, че четирицифрен ПИН номер, състоящ се от цифри от 0 до 9, може да има 10000 потенциални комбинации, а 6-цифрените кодове (използващи цифри от 0 до 9) имат 136 080 възможни комбинации.   За съжаление обаче, хората са склонни да използват лесно запомнящи се ПИН кодове, като рождени дати, годишнини от важни събития и така нататък. А хакерите могат да прогнозират действията на всеки човек. По-вероятно е обаче, хакерите да използват  груба сила, тоест програма, която систематично минава през мулти-цифрена система. Най-често се започва с 0001 след това се продължава с 0002, 0003, и така нататък докато се открие вярната комбинация.   Нормални пароли Ако някой хакер събере достатъчно информация за вас, лесно би могъл да предположи какви думи използвате за вашите пароли. Дори по-страшно, един хакер може да използва комбинация от груба сила, наречена речникова атаката и информацията, която има за вас. Тези програми работят на същия принцип, на който разчитат програмите за откриване на низове от символи. А ако някой разбере паролата за вашия имейл акаунт, лесно може да получи достъп до всички други ваши акаунти като кликне върху „Забравена парола?“   Пръстови отпечатъци Тъй като пръстовите отпечатъци са уникални, мнозина мислят че това е най-сигурният начин да защитим устройствата си. Изглежда невъзможно, някой да копира вашия пръстов отпечатък, за да го използва като ключ към вашата информация, нали? Това обаче е възможно!   Chaos Computer Club, най-голямата асоциация на хакери в Европа, показа как може да се възпроизвеждат пръстови отпечатъци. Всички сме виждали как може да се копира пръстов отпечатък на човек, който е докоснал даден обект с полирана повърхност (като например чаша), но хакерите показаха как този уникален биометричен показател може да бъде взет, без да се налага какъвто и да е физически контакт. Основен източник за извличане на отпечатък може спокойно да бъде снимка в близък план на палеца на жертвата. Методът на хакерите позволява това да се случи на публични събития само с камерата на смартфона. След това с помощта на софтуер, чиито име е VeriFinger може да се създаде копие на отпечатъка от няколко отделни кадъра на палеца на човека.   Вижте 6 програми, които могат да гарантират сигурността ви в Интернет

Защо е добре да деактивираме уеб камерата си

Камерите (вътрешни и външни) са полезни допълнения към лаптопи, таблети, телефони, компютри и смарт телевизори. Можем да ги използваме когато играем игри за откриване на движение, с приложения за видео чат като Skype и други подобни услуги.   Но уеб камерите могат да бъдат и огромен проблем за сигурността, защото чрез тях злонамерени хора могат да навлизат в личното ни пространство. Затова трябва да сме сигурни, че нашата безжична камера е защитена и не е манипулирана от някое злонамерено лице, което да наблюдава нас, децата ни и дома ни без наше знание.   Разбира се, това не означава да спрем да се ползваме от удобствата на технологиите, а да станем по-внимателни. Ето защо информацията на Make Use Of може да ви е полезна.   Кой би искал да ни наблюдава? Благодарение на Едуард Сноудън, вече не е тайна за никого, че правителствата следят всички и ако пожелаят могат да получат достъп до камерите на смартфоните ни. Освен това хакерите могат да използват леснодостъпни инструменти, за да получат достъп до компютрите ни. Накратко, ако едно устройство има камера, не може да сте напълно сигурни, че някой не ви наблюдава.   Защо е добре да деактивираме уеб камерата си? Когато става въпрос за USB камери, хората са склонни да ги изключват, защото всичко което трябва да направят е да издърпат кабела. Когато обаче става въпрос за вградените камери, мнозина си мислят, че процесът е сложен и дълъг и по тази причина никога не са се интересували как биха могли да ги изключат.   При лаптопите има няколко възможности за деактивиране на интегрираната уеб камера. Първият е да я изключите в операционната система. В Windows 10 , отидете в „Start“ и изпишете „webcam“. След това кликнете върху „Webcam privacy settings“ от изброените резултати и изключете опцията „Let apps use my camera или изберете off“.   След това кликнете с десен бутон върху „Start“ и изберете „Device Manager“ и потърсете в списъка „Imaging Devices“. Кликнете с десния бутон върху устройството, след което изберете „Disable“, за да спрете камерата да работи. Имайте предвид обаче, че рестартирането на компютъра или инсталирането на актуализация може да отмени тази промяна.   Собствениците на Windows компютър имат и друг вариант: да блокират уеб камерата в BIOS. Докато се зарежда лаптопа, трябва да натиснете бутонът „F2“ или бутонът „Del“ за достъп до BIOS. Сега потърсете надпис, който би могло да се отнася до вашата камера като „CMOS camera,” „integrated camera,” или „webcam.” За да се придвижвате в BIOS, използвайте клавишите със стрелките и наблюдавайте инструкциите на екрана, които трябва да ви покажат как да деактивирате камерата, след като я намерите.   Нетехнологичен подход за изключване на камерата Ако не искате да работите с BIOS или да използвате трета страна скриптове, за да деактивирате уеб камерата си, или пък имате смартфон или таблет, тогава ще трябва да предприемете по-различен подход. Може да използвате листче или капаче, с което да покриете камерата си. А ако сте готови да похарчите някой друг лев, от Amazon, например може да си закупите Webcam Cover for Laptops/Pad Devices ($6) или WebCam Cover Solid Black ($5).   Вижте как да разберем дали някой ни шпионира през уеб камерата

Ще дочакаме ли Далил в софийски мол. Съвети от Саркози

 Ако човек гледа днешните централни новини на Би Ти Ви – само тях дори – ще си каже, че сме свършени. Ако вече не го е разбрал. Сръбски запалянковци на „Цървена звезда“ набили български полицаи в Слънчев бряг. Във Велинград пък кучето на някакъв скандалджия ухапало полицай. Държавата на битите и хапани полицаи. Тя обаче е готова да посрещне бежанските Орди. *** Иначе, Големият Хаос вече ни е захапал направо за гърлото. Но нашите гащници изобщо не си дават сметка за това. Пак днес, колкото и да се стараеха телевизионните репортери, така и не успяха да се ориентират в бъркотия с бежанците: колко от тях минават нелегално през България, колко искат убежище, на колцина е отказано това.  И най-важното: как се преценява, кой бежанец/кърджалия е опасен. От службите изломотиха нещо, от което нищо не се разбра. *** Живеем в Ерата на Големия Провал. Френският глас през последните години олекна за българската публика от безкрайните бръщолевения на посланик Ксавие. От Франция дойдоха обаче дойдоха и солидни предупреждения. Все от президента Саркози.  Ние все се хвалим, колко е сигурна границата ни – понеже солдафонът Ненчев бил пратил 200 войника допълнително натам.  Обаче тия дни ни припомниха една саркастично подмятане на Саркози – то е по повод гламавата идея на Юнкер страните от ЕС да приемат полицейски контингенти от други страни, които да пазят границите им.  И Саркози казва: „Наистина ли някой вярва, че българи ще могат да защитят френската граница?!“ *** Не е лошо да попитаме Саркози, дали българите могат да защитят българската граница. *** Второто предупреждение на Саркози. В тържествата за стоте дни от началото на мандата му, Плевнелиев заяви, че е „човек на визията“.  Приблизително по същото време, Саркози говори за идентичността на французите и за границите, които трябва да съществуват, за да оцелее тя.  Ето какво каза той:  „Нужна е „граница“ в търсенето на доброто и злото, границата е опорната точка в това търсене, която ще покаже, че не всичко има еднаква стойност...  Да се прокара граница между истинското и фалшивото, между доброто и злото, между красивото и грозното - това е целта на цивилизацията, нейният дълг и смисъл...  Границата не е самозатваряне и отхвърляне на „другите“, тя обаче е един необходим предел за изясняване на проблемите, които другите ни натрапват. Не бива да се самозатваряме - но не бива повече да приемаме пасивно и своеволията на всевъзможните осквернители“. *** Предупреждението на Саркози не бе чуто.  От нашите „ураджии“ – най-малко. *** Няма никакво съмнение, че американците сами отгледаха Чудовището на тероризма.  И когато накрая разбраха, че няма да се справят с него, направиха може би най-зловещата си, но и гениална комбинация.  Започнаха последователно да свалят диктаторските режими, които иначе дотогава толерираха, отпушиха дивия нагон на тълпите и ги пренасочиха към Европа.  Провалиха се още в Ирак, сетне в Либия.  И все едно, че нищо не се е случило, тръгнаха да свалят Асад.  Да, той може да е „Малкият Касапин“, обаче сега другите касапи са навсякъде. *** Ето, най-новата ни радост-българска: Сирийският атентатор-самоубиец от Ансбах е трябвало да бъде депортиран в България - съобщи го говорителят на германското вътрешно министерство.  И какво, от някой софийски мол ли щеше да се пренесе той в Рая? *** Европа преживява може би най-големия заговор в историята си. Един стих от британска военна песен казва: „Когато лежиш ранен в афганистанските планини, и жените дойдат, за да нарежат каквото е останало от теб, прегърни пушката и си пръсни мозъка, срещни своя Бог като войник“. Тези думи се отнасят не само до клетия английски войник - а за днешна Европа.  Тя няма никакъв шанс, докато е ръководена от бездарници като Юнкер или от користни нахалници като Барозу.  Никакви хора, които докараха Европа до там, сама да си пръсне мозъка… *** ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ Веднъж Саркози, разярен от отправените му критики заради екстрадирането на роми към родните им страни, направи изявление, което бе окачествено като скандално. Ето го: Само Хитлер може да интегрира ромите.  Няма начин да интегрираш хора, които все още живеят в родово-общинния строй и отказват да полагат каквито и да е усилия да водят цивилизован живот.  Как да интегрираш хора, които доброволно се отдават на просия, проституция и кражби, хора които искат наготово да ползват придобивките на съвременната социална държава, без да са положили и мъничко труд в изграждането й.  Защо българите се гордеят толкова много, че по време на холокоста са спасили българските евреи, а за циганите нищо не споменават, явно още тогава са искали да се отърват от тях.  Нека тези, които са ги научили да живеят по този начин, нека те поемат отговорност за интеграцията им.  Аз имам данни, че политиците, особено що се отнася до България и Румъния, умишлено държат ромите в нищета, за да могат да си осигурят лесни за купуване гласове по време на избори.  Франция е държава, която държи както на правата на гражданите си, така и на техните задължения.  Забележително е обаче, че ромите отлично познават правата си, но отказват да спазват задълженията си.  Те просто така са научени и това не става за година-две.  Не, българите така са ги научили, те са проявявали криворазбрана толерантност и щом са могли да ги търпят толкова време, ще си ги търпят и занапред.  Аз не мога да си обясня, как и самите българи претендират да са европейска нация, когато самите тях ги тъпчат по всевъзможни начини през целият им съзнателен живот.  Българите са превърнати в овце, можещи единствено да блеят и да бъдат „шибани“, както се изрази наскоро друг техен – забележете! - професор и министър в настоящето правителство.  И те, вместо да го изгонят с камъни, си обръщат задниците за още.  Затова да си вземат ромите обратно и да си ги търпят, като са си ги търпели досега, ние сме цивилизован народ и не можем да търпим всякаква измет.  Вярно, че Франция е родила девиза „Свобода, равенство, братство.“  Но явно някой го бъркат със „Слободия, права, помощи“ - само че грешно са си направили сметката.  Аз лично съм против, каквото и да е отпускане на средства за интегриране на когото и да било в цивилизованото общество, защото интеграцията не става с пари, а чрез осъзнаване и приемане на европейските ценности. Публична тайна е, че и България, и Румъния бяха приети в съюза по  геополитически съображения, без да са достигнали необходимото ниво на мислене и разбиране на ценностите, за които говоря.  Те гледат на нас като на социален дом, който е длъжен да се грижи за тях. Но ние не сме приют за бедни и отказваме да изпълняваме тази функция.  Може би не е зле да се помисли, ако не за излизане от съюза на тези две страни, то поне за ограничаване свободата им на заселване в старите членки на съюза, докато не израснат в мисленето си.  На нас не ни трябват нито роби, нито просяци, а точно такъв тип е мисленето на българите, а ромите явно се възползват от този начин на мислене и са свикнали никой да не им дири сметка.  Тука обаче е Франция и при нас неплатени сметки няма.  За мен, народ който търпи такива хора в обществото, и политици, които извличат дивиденти от положението на тези роми – такива хора нямат място в Европейският съюз. *** Много остри думи – но сякаш са тъкмо на място и сега, по време на Бежанската Агресия. Кеворк КЕВОРКЯН Статията е публикувана и във Фейсбук  

Художникът Никола Манев: Вдигам наздравица за любов към живота

  Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва Никола Манев е роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан. Затова всички мислят, че градът на Яворов му е роден. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон. Над 50 години живее и работи във Франция. През 2000 г. купува възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. В нея са изложени негови картини, дарени на града.   - Г-н Манев, писателят Джордж Оруел казва: „Ако искате да видите картина на бъдещето, представете си ботуш, който смазва човешкото лице“. Съгласен ли сте с такава визия за бъдещето на човечеството? - Не съм такъв песимист. Мисля, че добрите енергии ще надделеят над черните. Ислямска държава трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, на прогреса и на живота. Това е черната енергия, дяволът в човешкия живот. Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава. - Каква е обстановката във Франция сега, седмици след касапницата в Ница? - Животът е по-силен от това, което се случи. Джихадистите се опитват да внесат смут, да разделят хората, но продължава да има фестивали, спектакли. Виждаш обаче въоръжени войници по улицата, породи се недоверие… Аз деля хората на две категории – тези, които градят и другите, които рушат. Едните свързват, другите разделят. Ясно е към коя група бих искал да принадлежа – към онези, които подават ръка, строят мостове, а не стени. Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва. Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората. В моята махала, тук в Париж, има всички цветове и като изляза на улицата не се мръщя, когато някой не е от моя цвят. Трябва да живеем заедно, това е единственият начин. Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза. Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме. Всички черни енергии обаче трябва да бъдат премахнати, изкоренени. Като те боли зъб – или трябва да го извадиш, или да го оправиш, не е възможно иначе. - Как човекът на изкуството преодолява страха в работата си? - Изолирал съм се от света тази година, повече живея в ателието си в двайсти квартал и всичко научавам от медиите. Като се замисли човек, по-близо сме до изхода на живота, отколкото до входа и искам максимално да направя каквото мога, за да оставя нещо на хората. Това ми е единственото желание и то ме движи в живота. В момента правя една серия картини „Четирите сезона“ - четири картини голям формат и си живея в моя свят. Направих „Зимата“ в момента съм на „Пролетта“. Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии. Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината - почва от взрив и минава през много стадии. - Слушате ли Вивалди докато рисувате „Четирите сезона“? - Не, но ми звучи в съзнанието. Всичко, което съм преживял през тези периоди, гледам да го вкарам в творбите, а не да нарисувам едно дърво с цветчета. Искам да създам атмосферата на тези четири сезона, всички живеем и зиме, и пролет, и лято, и есен. „Зимата“ успях да я докарам донякъде, според мен, но крайната дума е на хората. Моят учител Васил Стоилов казваше така „Кольо, ако искаш нещо да оставиш на тоя свят, трябва да имаш малко нещо лично твое, а не да приличаш на този, онзи, да напомняш, да имитира. Трябва да имаш собствен стил“. Мисля, че с годините си създадох стил, не всеки го харесва, но аз комуникирам с онези, които ме харесват. Работя интуитивно, не по план. Така съм работил цял живот. - А откъде идва импулсът да правите музеи? Преди 17 години в Чирпан превърнахте възрожденска къща в галерия и дарихте на града картини, сега предстои откриването на такива галерии в Ловеч и Троян, а в Пазарджик тече подписка за откриване на къща-музей… - Музеи звучи много претенциозно! Не искам да правя музей, това са места, където хората могат да видят картините ми. Досега съм направил 165 самостоятелни изложби и много често в България идват обикновени хора от народа с парче вестник и казват „Подпишете се тук, да имам нещо от вас“. Водят си децата, внуците. Неудобно ми е, защото не съм нито Леонардо ди Каприо, нито Ален Делон! Предпочитам да им дам една картинка, да гледат нещо, което съм направил. Това ми създаде желание да направя така, че да имат постоянен контакт с моите картини. От 60 години се издържам само от продажба на картини, но много хора нямат възможност да си купят, а искат да ги гледат, защото им доставя удоволствие. Казвам си: „Защо моите картини трябва да стоят срещу стената и да стоят заключени и да чакат някой ден да ме обявят за гений и работите ми да струват много пари?“ Това не ме интересува, искам да доставя удоволствие на хората. Има една фраза на великия Верлен, която ми служи като пример „Няма нищо по-хубаво за душата, отколкото да доставиш радост за една друга душа и тя да стане по-малко тъжна“. Всеки човек носи някаква тъга в себе си. Искам да доставям радост чрез картините. Оттам се роди идеята да направя дарение на най-различни градове, където ме искат. Разбира се, мнозина ще кажат, че го правя от суета, от егоцентризъм. Винаги ще се намери някой да хвърли камък, но аз не се съобразявам с тях, а с тези, които ми дават цвете и парче вестник да се подпиша. - Къде могат да се видят ваши картини от 60-те, 70-те и 80-те години? - Имал съм късмет да купуват картините ми и от най-старите периоди почти нямам вече. В Чирпан могат да се видят 180 мои платна, включително и от стари периоди. В Ловеч съм дарил 30 картини, в Троян също. Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие. - На 28 август ставате на 76 години, за какво вдигате наздравица сега? - За любов към живота, към светлината, към красотата, към небето, към облаците, към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била. На рождения ми ден няма да съм в България, но тогава в галерията на Икономическия университет във Варна ще подредят двайсетина мои картини, а в къщата в Ловеч, която е в квартал „Вароша“ ще изложат 30-те картини, които дарих. Всичко това ми доставя удоволствие и ентусиазъм за работа, толкова е семпло и много човешко.

Доброволческата инициатива „ПОдЛЕЗНО” с нов проект и кауза

Българските подлез­и винаги са ми правили впечатление и са ме хвърляли в размисли. А понякога и в страх. Неизбежни в градската среда места, където можеш да намериш всичко за домакинството и гардероба си, но трудно можеш да откриеш изхода, който ти трябва. Подлезите по нашите ширини завладяват със соц дух, свежа улична музика, изпочупени стени, заключени мистериозни вратички и автентичен подземен аромат. Благодарение на хората от инициатива „ПОдЛЕЗНО” някои от столичните подлези вече изглеждат доста по-модерно и красиво. С обединени усилия младите доброволци обновяват, укрепват, боядисват и аранжират  подземните проходи. Осъществените до този момент проекти са: „Природният подлез” до Борисовата градина,  „Музикалният подлез” на Цариградско шосе и подлезът „Пътуване във времето” в кв. Подуяне. Настоящ проект е осветяване на подлези в кв. „Студентски град”. Този уикенд „ПОдЛЕЗНО” ни напомни за себе си като демонстрира първия съвместен музикален проект на екипа, който доказва, че и в подлезите има място за музика и култура. „Музикалният подлез”, който бе открит миналото лято, се оказва чудесен декор за клипа на дебютната песен на инициативата – „Някой ми каза”. Парчето е написано и изпято от Димитър Стафидов, със соло на електрическа китара се включва Ивайло Неделчев, Ивелин Лобутов допълва парчето с китара, басът е дело на Димитър Кръстев, а Драгомир Русев и новият талисман на „ПОдЛЕЗНО” – кучето Рила – са звездите на барабаните. Под звуците на новото зарибяващо парче, в събота се състоя „Флашмоб с кауза” пред НДК, на Витошка, пред метростанция „Сердика” и в подлеза на Софийския университет. Целта на флашмоба е да популяризира дейността на тези ентусиазирани младежи и да ни представи идеята за бъдещия им проект – „Филмов подлез”. Шоуто протече с усмивки и  танци, въпреки изключително високите температури. В неделя следобед пък „ПОдЛЕЗНО” представиха първата си песен пред публика на сцената в Борисовата градина. За емоциите на един доброволец и за желанието да градиш разказва един от основателите на „ПОдЛЕЗНО” – Юлия Иванова: Това, което наистина целим, е да привлечем вниманието на хората. Те също имат възможността да променят нещо, което не им допада, и да го направят хубаво – например подлезите. Всеки е добре дошъл да се включи към нашата инициатива. Добър пример е един татко с две малки деца, които се спряха и работиха няколко часа с нас. Хората са ни благодарни. А когато някой елемент бъде изваден, счупен или падне, забелязваме, че не ние, а някой друг го подменя. Това ни радва изключително много. Стараем се да направим подлезите тематични, така че да вълнуват всички поколения – да може както младите, така и по-възрастните да се чувстват добре и да минават през подлезите с усмивка, да си почиват, да разглеждат. Включени сме и в класацията на авиокомпания „България Ер” за „Малките съкровища на София”. Най-голямата мотивация за нас е, че нещата, които правим, носят усмивки на хората. Фонд за иновации в културата, Фонд „Култура”, Дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм” към Столична община подкрепят  и подпомагат проектите на инициативата. Но пази ли българинът нещата, направени от чужда ръка? Пазят, да. Първият ни подлез е вече на две години, а музикалният на една. Издраскват се тагове около нещата, които сме създали, но самите те остават запазени. Когато нещо се направи и хората му се радват, те си го пазят. Това е нашата идея – казва доброволецът Митко Стафидов Най-хубавото е, че всеки може да се включи към изграждането на новия  проект „Филмов подлез” и да помогне за създаването на една по-модерна и приятна градска среда.  Снимки: Луиза Лазарова

Каракачанов: От днешното изявление на Борисов става ясно, че някой се опитва да шантажира България

От днешното изявление на Бойко Борисов става ясно, че някой се опитва да заплашва и шантажира България, това заяви в интервю за предаването "12+4" по програма "Хоризонт" председателят на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов: Тук не става въпрос някой да си залага главата, а става въпрос за това държавата да се държи достойно и да не се поддава на шантажи и на опити за изнудване, защото това с нелегалните мигранти, които Ердоган щял да пусне, е практика на турския президент, която продължава вече трета година. Това е тактика на Ердоган – да заплашва всички страни от Европейския съюз, пускайки мигранти, последния път беше през Гърция. Каракачанов допълни още: Аз предлагам нещо много просто и ясно - българският президент да свика Консултативен съвет за национална сигурност, да изслушаме правителството, службите за сигурност и всички български институции да излязат с единна, ясна и категорична позиция, че няма да се поддаваме на шантаж и че ще защитаваме нашата граница, включително разпореждайки на силите за сигурност да използват сила, ако се случат сценариите от миналата година на гръцко-македонската граница. Цялото интервю с Красимир Каракачанов можете да чуете в звуковия файл.

Кой номинира Плевнелиев?

 Понеже ключов за т.н. „протестиращи” стана въпросът кой номинира Дилян Пеевски за шеф на ДАНС, то би трябвало да отправим и питането действително кой избра политическия идол на протестиращите Росен Плевнелиев за президент. Има ли той връзка с олигархията, така безжалостно атакувана от петдесетината човека пред министерския съвет, и дали някой не цели да обърка съвсем мисленето на тези хора?   Нека най-напред кажем няколко думи за етимологията на думата. Тя е културна заемка от старогръцки и означава власт на малцинството. „Олигос“ на старогръцки означава „малък“. Съвременните речници обясняват думата „олигархия“ като политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи и като държавен строй с такова управление. Нека да видим кой от горепосочените се вписва в този модел.   Да започнем по ред   Мястото е Хасково, годината 1991. Областен лидер на местното СДС става инженер Никола Николов. Той е назначен бързо за директор на стъкларския завод „Диамант” в града. Близък познат с Йордан Соколов (май кръстник на жена му Илияна), тогава вътрешен министър, и дясна ръка в града на Иван Костов, тогава финансов министър. Николов не е беден. Дори е особено богат, откакто става директор. А и дядо му е бил и един от собствениците на фабрика „Каолин”. Това е една от причините Николов да се озове в управителния съвет на новопазарския завод „Китка”, който произвежда порцелан, амбалажно стъкло и кристал. Все неща, свързани тясно с производството на каолин. Как „Китка” фалира е и досега въпрос без отговор. Но в общи линии това определя и интересите на станалият седесар бизнесмен – стъкло, порцелан и вино, по-късно и фотоволтариците. Николов обаче има една голяма мечта – да обедини икономическото си богатство с политическо влияние. За тази цел през 1997 година влиза в парламента и става председател на парламентарна комисия. Слави се като особено близък приятел на Иван Костов. Дори се говори, че той се готви за министър на промишлеността в кабинета на приятеля си Костов.   Николов не стои без работа в София. Той формира и председателства политическия и икономически кръг „Агнешки главички”. В него влизат депутати и областни управители. Като ключови се очертават Панайот Ляков, Илиан Попов, Красимир Каменов и областният на Пламен Иванов. Името на групировката идва от това, че всяка петъчна вечер кръгът се събира в ресторант на ул. „Раковски” (бившия ресторант БИАТ), недалеч от сградата на СДС, където се похапват разтрошени и сготвени агнешки главички. Освен качеството на храната, там се обсъждат и формите на въздействие на икономическия кръг върху политиката на страната. Т.е. – формирането на олигархичен модел на управление.   И не само се обсъжда, а и се действа. Групата взима под свое крило вестник „Капитал” и двамата му собственици – Иво Прокопиев и Филип Харманджиев. Те фактически още от 1993 година са под личната протекция на Никола Николов. Синият бизнесмен знае цената на медийте и държи да има своя такава. Така Прокопиев и Хармаджиев влизат в бизнеса. Като подставени лица на Никола Николов. Дори за известно време по препоръка на Николов, икономически съветник на премиера Иван Костов става Иво Прокопиев. Познайте по чие въздействие.   А Николов може – като председател на икономическата комисия вкарва най-голямото находище на каолин (това, от което се прави порцелана) в работническо мениджърска приватизация, а стопанинът се оказва пак същия Поркопиев. Същото се случва и с винпром „Дамяница”, но там е друг собственикът – Харманджиев.   Кръгът „Агнешки главички” набъбва. И финансово и ресурсно. Илиян Попов води двама свои приятели, които бързо стават и приятели на Николов и Прокопиев. Това са Иван Тодоров и Росен Плевнелиев, двамата имат дребна търговийка с износ на работници за Германия, а Плевнелиев дори си добавя нещо към това, като пише и вестникарски хороскопи. Но и двамата са особено амбициозни и безкрайно верни на икономическия кръг, в който са приети. Редовно участват в неделните излети на „агнешките главички” в ловното стопанство „Воден”, където бащата и брата на Прокопиев работят и имат стабилни позиции. Така Плевнелиев получава по-апетитни поръчки за строежи, има самочувствието да се представя пред немската фирма „Линднер” като човек с политическо влияние и икономически позиции в България.   Кой е всъщност Росен Плевнелиев?     Допреди срещата с Николов – господин никой. Спят с приятеля си Тодоров по немските паркинги, катунарстват, изкарват по някой и друг строител за Германия и толкоз (така поне твърди г-н Плевнелиев). Нещо повече, те са обект на особено внимание от немските финансови власти, заради трайно нарушаване на трудовите договори между неговата фирма и българските работници. Поне така твърди юристът Атанас Семов от РЗС.   И двамата приятели преживяват с хороскопи. Дори издават едно мижаво местно вестниче, но и то не оцелява. Живеят зле, дори много зле. След като председател на общинския съвет на Благоевград става Илиян Попов, а кмет – Елиана Масева (и двамата особено близки до бащицата Иван Костов), Плевнелиев и Тодоров получават по-атрактивни квоти за износ на работници и дори започват свои строежи. Първоначалният тласък на Плевнелиев обаче идва от тъста му – д-р Любен Кавраков, баща на Вероника Плевнелиева. Той е неврохирург с голямо име в Благоевград. Точно докторът пренасочва Пленелиев от писането на хороскопи към работата му като строител. Факт е, че и до днес отношенията между бившите съпрузи Росен и Вероника са много повече от приятелски – Вероника стопанисва (води се собственик) на повечето от успешните (по-късно) фирми на Плевнелиев.   След като попада в кръга на „агнешките главички”, бъдещият министър и после президент, добива ново самочувствие, но все така остава особено раболепен пред господарите си. Все пак – не забравя, че те го хранят, те го лансират. Точно и за това всячески търси тяхната близост. Николов е много високо ниво, по-достъпен е Прокопиев. И Плевнелиев се хваща здраво за него. Има защо – Иво Прокопиев е на неговите години, той обаче е доста по-напред в бизнеса, а Росен бърза. Към 1991 г. Плевнелиев има само една регистрирана фирма „Ирис Интернешинъл”, но нищо построено, единствено изнася работници за Германия и нищо повече. Фирмата определено едва накуцва. През 1999 г. става чудо, едва прокопсващата фирмичка става водеща и получава сертификат ISO 9001 (т.е. – когато на власт е Костов, а председател на парламентарната комисия по строителство приятелят му от ученически години Илиан Попов). Пак по това време (през 1998 г.) вече става ключова фигура в управлението на българските подразделения на немската фирма „Линднер”. И едновременно с това започва да ръководи огромен строителен обект – „Бизнес парк София” – един от най-големите такива на Балканите.   Огромен скок, нали? За да затвърди позициите си в новата политико-икономическа групировка, той си избира втората съпруга от средите на „Икономедия” (собственост на пак същия Прокопиев), така се свързва с Юлиана.   Да се върнем на икономическите кръгове   Кръгът „Агнешки главички” обаче залязва след 2001 г. Сменя се властта, Костов е само обикновен опозиционен депутат, вече „не пее”. През 2003 година по времето на един вот на недоверие от страна на СДС към премиера тогава Симеон Сакс Кобургготски Никола Николов дори предпочита да отиде на сафари в Африка, вместо да гласува в парламента, така както иска Костов. Групата на СДС е бясна. Никола Николов е изключен от парламентарната група и става независим депутат. Но на Николов не му пука. Той винаги е знаел, че зеления цвят (на долара) е много по-привлекателен от синия на СДС, червения (на БСП) или жълтия (на НДССВ). Така официално водеща фигура сред старата дружинка става Прокопиев, но вече като групата „Капитал”. „Агнешки главички” вече звучи лошо. Николов се „покрива”, но остава до стои зад пердето. Новият лидер си е научил уроците от Николов, той е наясно, че освен икономическа мощ трябва и интелектуална. През ноември 2002 г. се формира сдружението с идеална цел „Глобална България”. Вижте само основателите: Иво Прокопиев, Стефан Попов („Отворено общество”), Светослав Божилов (бивш съдружник на Прокопиев от една банка) и Цветелина Бориславова (СИ банк), Левон Хампарцумян („Булбанк), Иван Кръстев (Център за либерални стратегии), Красен Станчев (Институт за пазарна икономика), Красимир Гергов, Валентин Златев и Сашо Дончев. Звездна компания, нали? За капак там влизат и БТВ чрез Алберт Парсънс, и пресгрупата с Венелина Гочева. Тук е събрано всичко – пари, банки, медии, квази граждански сдружения. Мозъците са естествено Кръстев, Попов и Станчев („гражданското” общество).   Основната идея на „Глобална България” в началния етап е връщането във властта на моделът Костов – като форма на приватизация и разпределение на икономическо влияние чрез подходяща политическа власт. Т.е. – търси се заместник на Костов като министър председател. Царят има друг кръг от икономически интереси и хич и не ще да чуе за Прокопиев и събратята му. Това значи, че олигархичния модел, така желан от „агнешките главички” може бързо да бъде подменен. Спешно трябва да се търси вариант за неговото възстановяване. Трябва много спешно да се намери и подготви послушник, който да им върне властта.   По това време Бойко Борисов (особено близък на Цветелина Бориславова, те живеят заедно), става главен секретар на МВР. Борисов е атрактивен, мъжкар, простоватичък, точно такъв премиер на страната и е нужен, след несговорчивия Костов, след неприказливия Симеон. Така политическите генетици от „Глобална България” започват да се вглеждат в съжителя на Бориславова. Той може и да става – глуповатичък, лесно манипулируем, подчиняващ се на парите. И следователно лесно използван за техните цели. Очевидно е, че Костов е „кауза пердута”, а значи трябва нов и подвластен на кръга месия.   Но първо новият герой трябва да се тества. След 2005 година Борисов вече не пее в МВР. Номерата с подаване на театрални оставки, хокане по министъра и неговите заместници при управлението на Станишев не вървят. Борисов увисва. Като спасител се явява част от „Глобална България” създала групата „Типинг поинт” (повратна точка). Идеята се основава на една доста глупава книга на самоукия Малкълм Гладуел, твърдяща, че малките неща водят до фундаментални промени. Нещо като приказката за малкото камъче, обръщащо колата. Това е и идеята на формацията. Тя се създава през 2006 година с основатели Иво Прокопиев, Светослав Божилов, Цветелина Бориславова и Иван Кръстев. Първоначална идея – същата – продуциране на политически Франкенщайн, който да обърне колата по начин удобен за „Глобална България” и в частност на „Типинг поинт”, т.е. – за едни и същи икономически кръгове. Така на предстоящите избори за кмет на София се явява Бойко Борисов. И печели! Ура, планът работи!   Но апетитът идва с яденето. „Глобална България” и в частност „Типинг поинт” не искат само властта в столицата, те искат цялата власт – законодателна, изпълнителна и местна без да я делят. Точно за това и ГЕРБ печели изборите през 2009 г. – с финансови машинации (като зад гърба им стоят 3 от най-големите банки в страната), медийната ( Красимир Гергов дирижира телевизиите чрез рекламите), а стратегията на изборите се чертае от Иван Кръстев и неговите приятели – Огнян Минчев, Александър Кьосев, Евгени Дайнов, Стефан Попов. Изборите са спечелени и идва ред на съставяне на правителство. Кой ако не икономическите кръгове ще определят икономическите министри? Така министър на финансите става Симеон Дянков (кандидатура на Прокопиев и Бориславова), министър на икономиката става Трайчо Трайков (посочен от Прокопиев), а министър на регионалното развитие (най-големите европари) става ... Росен Плевнелиев. Вие как мислите, той от кого е посочен? По-късно пак същите го номинират за президент. Въпреки, че първоначалният избор на ГЕРБ и Борисов беше Цветан Цветанов. Как така бързо Борисов си смени мнението? Познайте кой му е „помогнал”.   Президентът Плевнелиев   „Последното ми прераждане е било някъде през 1730 година. Програмата показа, че съм бил жена пастир, не съм се прераждал често, което е било хубаво. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова по-стойностен живот водиш” – това не са думите на някоя мургава махленска гадателка, обикаляща улицата да изкара някой лев, а на президента Плевнелиев на официално държавно мероприятие. Вие съдете доколко въпросната личност е адекватна на позицията, която заема. Защото това са думи на един объркан човек, подвластен на окултните „науки”, без собствено мнение и намерение за борба.   Всъщност Плевнелиев преди да стане президент е подложен на сериозно изпитание. Причината най-вероятно е, че нито Борисов, нито Цветанов му вярват, те идеално съзнават, че той „не е техен”, а и Борисов вече се плаши от олигархията, която го качи на власт. Чуйте: „Или, да не изброявам монополисти в каолина. Ако има някъде монопол, твърд монопол в България, това е производството на каолин, който пряко отива в цената на тока след това. Защото централите едно и три – американската AЕS го купува двойно по-скъпо, отколкото държавната “Марица 2″…. Кръгът “Агнешки главички” – те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор?! Стига с това вече, мълчах си, дотук ми дойде”. Това са думи на Бойко Борисов от края на 2012 година. Дори и мутрата вече е уплашена от владеещата го олигархия. Борисов трябва да е сигурен, че Плевнелиев, като наложен му от олигарсите президент, ще слуша и него. Наред е Цецко да свърши работа.   Да се върнем малко назад – към отношенията на Росен с Вероника. Очевидно е, че старата им ученическа любов ръжда не хваща. Плевнелиев и е прехвърлил своите фирми, управляват ги заедно, така че особено силната им връзка е очевидна. Сама Вероника (казват по нейно желание е така, а и настояване на Росен) запазва фамилията Плевнелиева. Баща й, който има принос в създаването на днешния Плевнелиев, един хубав ден е арестуван, по поръка на Цветанов, Скандалът е голям, а арестът – много, ама много съшит с бели конци, но особено зрелищен. Обвинението неясно, деяние няма консумирано, дори и намерение за такова няма. Но, както е добре известно, това не е пречка за министър Цветанов. Обвинението е, че е поставил „грешна” диагноза на пациент, който се оплакал от побой, нанесен му в МВР. Арестът на доктора е по цветановски брутален, унизителен и показен.   Три дни докторът лежи в ареста, а Росенчо трепери. Ами сега, смее ли да пита, кой да пита? И бъдещият президент, тогавашен министър на регионалното развитие мълчи. Знае, че това е наказателна и превантивна акция, а и предупреждение – какво ще следва, ако не слуша в бъдеще. И той мълчи, защото може и той да отлети. Д-р Любен Кавраков е освободен след три дни в ареста, но, според негови близки, и до ден днешен не може да се възстанови от нанесената му психическа травма. След няколко месеца обвиненията падат напълно, но здравето на доктора не се оправя. През цялото това време бившата ирландска пастирка, сега президент на България нито веднъж не намери сили да защити човека, на когото дължи много.   Изпитът е издържан успешно. Вече Плевнелиев ще съгласува всичко с „Типинг Поинт”, т.е. част от „Глобална България” и Борисов заедно. Супер независим президент. Има и още доказателства. При съставянето на служебното правителство Плевнелиев се среща с министъра в оставка Мирослав Найденов. После Найденов разказа пред медиите, как двамата си оставили мобилните телефони при секретарката на президента, за „да не ги подслушват”. Президентът не го опроверга. Кой може да подслушва президента, кой друг, освен държащите го под контрол – олигархията в лицето на „Типинг Поинт” и ГЕРБ в лицето на Цветанов и Борисов.   Излиза, че най-подвластният на олигархията днес е точно президентът, който подстрекава протестите срещу това правителство, което определено не се вписва в представите за властта у нас на олигархичния кръг „Типинг Поинт”. Т.е. – викащите срещу олигархията са подстрекавани от олигархията, а нашият президент – маша на олигархията. Вижте какъв абсурд – олигархията финансира протестите, срещу някаква виртуална олигархия, чието лице трябва да е Дилян Пеевски. И протестиращите, колкото и малобройни да са, вярват на тази абсурдна манипулация и викат „долу олигархията” и „кой номинира Пеевски”, докато „Типинг поинт” и президентът потриват ръце, може пък и този път да стане!   Сега е безсмислено е да питаме кой избра Плевнелиев, след като и дори и не особено ерудираният Бойко Борисов разбра, че на олигархията той вече не е потребен, а тя си има вече нов слуга.           Източник ФОНДАЦИЯ- Хермес Либерална библиотека

7 полезни трика в Instagram, които може би не знаете

Instagram e най-популярното мобилно приложения за фотография, което улеснява всеки ден милиони потребители в качването и споделянето на изображенията, заснети от смартфоните и таблетите.   Ако мислите, че все още не сте изпробвали всичките възможности на Instagram, не спирайте да четете. От Make Use Of споделят с нас тези 7 полезни трика за Instagram.   Използвайте Instagram в мрежата За дълго време, Instagram не разполагаше с уеб версия за потребителите, а беше достъпен само от iOS устройства. Но след това дойде приложението Instagram за Android и официалната уеб версия на Instagram. Може да редактирате вашия профил, да видите кой харесва снимките ви и да откриете снимки от хора, които може би познавате. И ако отидете на главната Instagram страница, можете да видите всички снимки качени от вашите Instagram последователи, както и поле за търсене, което може да използвате за да търсите нещо по-специално. Единственото нещо, което не може да се направи на уеб версията е да качвате снимки в профила си.   Използвайте уиджити за Instagram Instagram не предоставя официални уиджити за вграждане в уеб сайтове, но може да използвате такива на трети страни. LightWidget е напълно безплатен и работи добре. Но ако имате WordPress сайт, може да използвате някой от многото различни плъгини, които са на разположение за вграждане на Instagram емисии, като например Instagram Feed.   Използвайте инструменти за хаштагове Хаштаговете на Instagram са гръбнакът на социалната мрежа, които помагат на хората да откриват вашите снимки. Кои са хаштаговете, които ви трябват и вършат работа? Чрез Google ще откриете множество списъци с най-използваните и популярни хаштагове, но има и други полезни инструменти чрез които може бързо и лесно да добавяте хаштагове. Едно такова приложение е Tagsdock за iOS. Друг интересен сайт е Websta. Той ви осигурява много аналитични инструменти за Instagram, включително и за тагове. Други сайтове са RiteTag, Iconosquare, Hashtags.org, Hashtagify.me и Hashatit.com, но те изискват платен абонамент.   Получаване на известия, когато любимите ви хора постват Ако следвате много хора на Instagram, най-вероятно не искате постоянно да ви обезпокояват  пристигащите уведомления за това, че някой е публикувал снимка. Но може би искате да знаете кога близките ви хора публикуват нещо? Посетете профила на потребителя, и след това натиснете върху една от снимките му. Кликнете върху трите точки в долния десен ъгъл на снимката, и изберете „Turn on post notifications” от менюто, което се появява. Повторете това за всички, за които искате да получавате уведомления.   Използвайте Instagram като фото редактор Знаете ли, че можете да използвате Instagram за редактиране на снимки, без да качвате нещо в сайта? Включете „Save Original Photo” настройката във вашия Instagram акаунт. След това сложете телефона си в самолетен режим.   Заредете снимката в приложението Instagram и направете редакциите, които искате, след това натиснете „Share“. Тъй като телефонът е в самолетен режим и няма интернет връзка, вие ще получите съобщение за грешка. Но ако се вгледате във фото галерията на телефона си, ще откриете вашата редактирана снимка там. Само не забравяйте да я премахнете от приложението Instagram, преди да включите интернет връзката отново.   Изпратете снимка на конкретен приятел Когато публикувате снимки в Instagram, не е нужно да споделяте тези снимки с всички. Ако желаете, можете да ги споделите само с отделни потребители или групи. Качете и редактирайте снимката както обикновено. Когато стигнете до страницата Share ще видите две опции в горната част. Този, която ви трябва е „Direct“. Когато я докоснете, ще видите списък на вашите последователи. Докоснете тези, с които искате да споделите снимката и след това натиснете зеления бутон „ОК“.   Блокирайте някой в Instagram Ако искате да блокирате някого в Instagram, отидете в профила му, като докоснете потребителското му име. В горния десен ъгъл, ще видите икона с три точки. Докоснете я и от менюто изберете „Block User“. Ще бъдете попитани дали сте сигурни, ако е така изберете „Yes I’m sure”. Когато блокирате някого, Instagram няма да го информира за това ваше решение.   Вижте какво означава новият дизайн на Instagram за потребителите

Престъпната приватизация на „Химко“- Враца

 Историята на „Химко“ започва през 1964 г., когато правителството взема решение, че залежите от природен газ край село Чирен (близо до Враца) трябва да станат суровина за завод, който да произвежда торове и други химикали. По този начин заводът, производител на амоняк, карбамид, кислород и азот, не би трябвало да има проблеми със захранването си с природен газ. Залежите обаче свършват бързо, а производството след това се поддържа с доставки на природен газ от СССР. По този повод бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов, който е е изчислявал колко газ има в Чирен, но не е допуснат да участва в работата на комисията по изграждането на гиганта, защото не слага розовите очила, си спомня: „По моите изчисления там имаше максимум 5 млрд. куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда. Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „Защо?“ Отвърнаха ми: „Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е икономически оправдано.“ Казах: „Добре, а когато газът свърши?“ Министърът ми отвърна: „Дотогава ще дойде тръбата от Съветския съюз.“ Вестник „Работническо дело“ – 1966 г. Така се дава началото на индустриалното чудо на Северозапада – Химко. Съоръженията на врачанския завод са построени основно в периода 1965-1967, като се използват технологичния инженеринг и оборудване на водещи западноевропейски фирми като ICI, Humphreys & Glasgow, and Stamicarbon, SNC – Lavalin Europe – Evants Coppee Rust, Haldor Topsoe, Snamproggetti, Snia Viscoza, Linde. Първият врачански карбамид е произведен през 1967 г., а на следващата година комбинатът е открит лично от Тодор Живков. Върху площ от близо хиляда декара от нищото изниква завод, който в най-добрите си времена е задоволявал три процента от световното производство на азотен тор. Това е означавало, че 33 предприятия в света са можели да произведат това, което е произвеждал „Химко“. Химическият комбинат става най-големият производител на карбамид на Балканите. Марката „Химко“ става всеизвестна по целия свят, а почти цялото количество карбамид, произвеждан във Враца, се е изнасяло. За да осигури специалисти за комбината в града е създаден Химически техникум, а първият му випуск участва в самото изграждане на Химическия комбинат. Заводът хранел почти 3000 души със заплати, на които е завиждал целият регион. През 1976 г. заводът е преименуван на Стопански химически комбинат, а през 1987 г. на Технологичен химически комбинат. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1981), „Народна република България“ първа степен (1976). Приватизация като от криминален роман и кончината на химическия гигант “Химко” През 90-те „Химко“ тръгва надолу най-вече заради непосилната цена, на която Русия започва да търгува със страната ни природния си газ, който е основната суровина за „Химко“. Не на последно място са политическите игри тогава. Формалното създаване на акционерното дружество „Химко“ става през 1996 г. с единствен акционер държавата. Приватизацията на компанията става през 1999 г., когато е продаден пакет от 60% от акциите й. Още тогава „Химко“ вече е задлъжняла компания, изключително зависима от политически решения, вкл. доставките на газ от държавната „Булгаргаз“ и протекцията срещу конкуренцията на по-евтин вносен тор. След приватизацията компанията не успява да се справи с конкурентния натиск на чужди производители на карбамид и съответно губи позиция на международния пазар. Затова единствената надежда в оцеляването й остава в политическата протекция. Но и това не успя да спаси неконкурентната фирма, която се наложи да спре производството си. През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си. На 7 декември 2004 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“АД в неплатежоспособност и открива процедура по несъстоятелност. Гигантът, който изхранваше почти цяла Враца и същевременно замърсяваше небето над нея, даваше и 3% от световното производство на карбамид. До кончината му се стига след престъпна приватизация, в която се надпреварват международни мошеници и неизвестни собственици на офшорки. Източването на комбината не би им се удало, ако не бяха имали свои високопоставени хора в България, които да им съдействат срещу тлъсти комисиони. Началото на криминалната драма е положено през 1997 г., когато предприятието е обявено за приватизация. В предходните години за разлика от други гиганти на българската промишленост предприятието е печеливше, нетните приходи от продажби са над 150 милиона щатски долара годишно. Сред най-сериозните кандидати да го купят са южнокорейският концерн „Деу“ и „Норск хидро“ (Норвегия). Норвежците обаче искат да си доставят от Северно море по-евтин природен газ – $50 за 1000 куб. м вместо 83 щ.д., каквато е цената на „Булгаргаз“.** А и от „Деу“ държат да бъдат демонополизирани доставките на газ – нормално искане в условията на пазарна икономика. Но и двете искания са отхвърлени; някой в държавата си е правил други сметки. И в края на 1997 г. (по време на управлението на ОДС с премиер Иван Костов) Агенцията за приватизация (АП) избира регистрираната в Бермудските острови „Стелар Глобал корпорейшън“ за купувач на 57% от акциите на „Химко“ за 123 млн. щ.д. (Офшорката е обещала и инвестиции от 118 млн. щ.д.) Не е ясно как и защо е избрана „Стелар“, но тя се оказва балон и през май 1998 г. преговорите с нея са преустановени. АП отново се опитва да продаде „Химко“, но сериозни кандидати вече няма. Природният газ е поскъпнал и предприятието започва да трупа дългове към „Булгаргаз“ и НЕК. През април 1999 г. се явява друг герой – „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“, собственост на украинеца Юрий Литвиенко, която представя фирмата за дъщерна на американската „Ай Би И трейд“ (IBE Trade) – световноизвестен производител на торове. „Ай Би И транс“ обещава и инвестиции от $50 000 000 в следващите пет години. През август 1999-а „Химко“е продаден за 1 млн. деноминирани лева, а Литвиенко междувременно слага в надзорния съвет сестра си. Никой не проверява кой е Литвиенко и що за фирма е „Ай Би транс“, за която неофициално лобира сам директорът на АП Захари Желязков. Украинецът запретва ръкави да източва предприятието – доставя на свързана с него компания карбамид на цена под себестойността му. Но притиснат в Ню Йорк от съдебни проблеми с компанията майка „Ай Би И трейд“, той набързо продава на безценица акциите, които притежава, на кипърската офшорка, представяна от кипърския грък Андреас Теофилу – „Ей Ви Ес Ти трейдинг“ (A.V.S.T. Trading). Това става през май 2001 г. и не са разсеяни подозренията, че продавачът и купувачът са свързани фирми. В Америка компанията майка е разтревожена от тази продажба и следващия месец в София спешно пристига Бил Грант, бивш американски конгресмен и директор на „Ай Би И трейд“. Той заявява, че дъщерната фирма „Ай Би И транс“ е открадната от бившия служител Литвиенко и поради това „Химко“ следва да е притежание на „Ай Би И Трейд“. Пред очите на безучастни български държавници хора на Литвиенко контраатакуват: зад самата „Ай Би И трейд“ стоели някои си Имре Пак и Александър Ровт, които имат криминални досиета в Русия за измама, пране на пари и изнудване. И макар че повратливият украинец през декември 2002 г. е осъден в Ню Йорк и вкаран в затвора, „Ай Би И трейд“ не придобива „Химко“. Андреас Теофилу – кипърският собственик на врачанския завод, прави пред АП необходимото, за да замаже очите на обществеността, а именно – дава щедри обещания да уреди до 2005 г. задълженията към „Булгаргаз“, както и да превърне „Химко“ във водеща компания в продажбите на азотни торове на международния пазар. Но за всеки случай той прехвърля 36% от акциите на друга кипърска офшорка – „Джак ойл лимитид“. Оставен на автопилот и източван, заводът ту работи, ту спира, заплатите се бавят или не се плащат, трупат се все по-големи дългове. На 27 януари 2003 г. производството спира, настъпва масово уволнение на работници. Но в „Химко“ очевидно още има хляб, щом на сцената се появява нов криминален персонаж – през октомври 2004 г. в София е регистрирана „Интер РАО България“, която се представя като дъщерна фирма на руския енергиен гигант „Интер РАО ЕЕС“. През февруари 2005 г. „дъщерята“ изкупува на фондовата борса 33% от акциите на „Химко“. Неин изпълнителен директор е руският евреин от Казахстан Роман Мирецки-Брилянта, пристигнал в България от Лос Анджелис през 2001 г. и станал някак си още същата година член на надзорния съвет на Бургаската корабостроителница. Мирецки следва примера на Литвиенко и Теофилу – обещава, че ще възроди производството и ще инвестира 200 млн. евро (!) в „Химко“. Никой, разбира се, не проверява кой е Мирецки. От отдела за борба с организираната престъпност към МВР на Русия съобщават, че Мирецки няма нищо общо с „Интер РАО ЕЕС“, но някой у нас предпочита да не чуе това. Източването продължава, дълговете растат и на 21 юли 2006 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“ в несъстоятелност. Комбинатът, макар и на издъхване, все още диша и през май 2007 г. синдиците решават да го оздравят и прехвърлят активите на специално създаденото „Ново Химко“. На сцената се появява пореден актьор – „Атлала“ – офшорка от Панама (в Централна Америка), която незнайно как е станала собственик на „Ново Химко“. Кой стои за „Атлала“, може само да се гадае, но в края на 2009 г. тя продава „Ново Химко“ на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Малко след това питат Галчев в интервю кои са собствениците на „Атлала“, а той отговаря: „Преговорите за покупката се водеха с Андрей Семерджиев (несменяем изпълнителен директор на „Химко“ през всичките тези години), който имаше генерално пълномощно за продажба на 100% от акциите. Купихме 500 поименни акции по 1 лев.“ Тоест Галчев е придобил комбината за 500 лева! И той, подобно на предишните герои, е  щедър на обещания. Ще осигури 35 млн. евро инвестиции, в момента водел преговори с шест изключително сериозни компании от всички краища на света, очаква през 2012 г. комбинатът да възстанови 100% производството на карбамид, разговарял по въпроса и с премиера Бойко Борисов, който го поощрил. Инвеститори, естествено, не се появяват. Каквото е източено от предприятието, е източено и разпродадено, то наново е обявено във фалит и през ноември 2013 г. се намесват синдици, които трябва да продадат активите му за погасяване на задълженията към кредиторите. От няколко дни насам темата „Химко“ отново излезе на дневен ред, след като се разбра, че фирма свързана с Делян Пеевски е кандидат за закупуване на активите му. Отново замириса на корупция, а какво ще се случи с грохналия гигант на Враца ни предстои да видим. Такава е печалната драма на „Химко“, разиграна безнаказано при управлението на всички основни политически сили в България. Площадката на „Химко“ днес прилича на лунен пейзаж – отвън е отчайваща мизерия, ръждясало, почерняло, грозно, срутено… А хората – някогашните врачански специалисти отдавна ги няма, а и никой в града не мисли, че някой ще налее милиони, за да съживи едно отдавна замряло производство. В материала е използван част от статията на Антон Гицев „Как клаха Химко“, публикувана на 23.03.2015 г. в http://epicenter.bg/

Правата ми при съставяне на завещание

 Пълнолетен съм и имам възможността да разбирам и ръководя действията си, притежавам свое имущество и куп роднини, които като харпии се навъртат наоколо, готови да докопат това, което притежавам, след моята смърт. Аз обаче съм против. В този случай законът ме защитава като ми дава възможност да съставя завещание, с което да определя какво да се случи с моето имущество и кои да са моите наследници. Как да съставя завещание? Имам две възможности за завещание: саморъчно завещание; нотариално завещание. Саморъчното завещание предоставя повече възможности и е по-лесно за изготвяне. На практика всеки може да си направи завещание, но все пак има малки изисквания, които следва да се спазват. Когато правя саморъчно завещание, не трябва да забравям, че то следва да бъде в ръкопис, а не написано на пишеща машина или компютър и отпечатано. Няма значение хартията, на която ще го напиша. Освен това, за да е действително моето завещание, то трябва да е: Датирано – дата може да бъде вписана още в самото начало, например „Днес – 14.07.2012 г.”, а може и да бъде записана под самия текст, просто трябва да бъде ясно и недвусмислено. Подписано от мен – препоръчително е да изпиша саморъчно и името си под текста, но се приема и само ако има подпис. Ако ми се наложи да поправям нещо в текста, сбъркал съм или пък съм си променил намерението, то тези поправки следва да бъдат датирани и подписани отстрани, за да може да се разбере кога са правени и че са правени от мен; допустимо е завещанието ми да бъде и на друг език, а не само на български. Саморъчното ми завещание може да бъде съхранено: от мен самия, като го поставя в някой шкаф например и там си седи на тайно място, за да го извадя, когато реша. Добре е да известя наследниците, които посочвам в завещанието си, за това къде точно се намира то. Все пак след моята смърт някой трябва да намери това завещание, за да бъде то изпълнено. Да се съхранява от някой мой познат и той да го даде на моите роднини и близки след като се спомина. А може да бъде съхранявано и от нотариус.  За целта трябва да го предам в запечатан плик, нотариусът да състави протокол за състоянието на плика, в който го предавам и да го впише в регистъра на нотариуса, както и да го впише в специална книга към Агенцията по вписванията и да го съхранява в сейфа с документи, докато се спомина или докато не реша, че не искам това да е моето завещание и искам да внеса промени или просто да го отменя. Нотариалното завещание е втората възможност, която имам, когато реша да съставя завещание. Тук редът е малко по-специфичен, защото се съставя официален документ.  Всичко започва с молба до нотариуса.  После трябва да си намеря двама свидетели, след което мога да пристъпя към съставяне на завещанието. Като последен елемент от подготовката за съставянето се проверява самоличността ми и дали имам пълна дееспособност, т.е дали съм пълнолетен и психически здрав; същото се прави и спрямо моите свидетели. След това се пристъпва към съставяне на завещанието. Редът е следният: Аз лично диктувам на нотариуса кой какво искам да наследи. Нотариусът записва точно моята воля, допустими са изменения само в насока прецизиране на изказ ми – например премахване на паразитни думи като ”значи”, „батка”, ”айляк”, „ами”, ”ъъъъъъ”, “гле`й са”, “мани го тоя, изключвам го” и т.н , но не може да изменя моите желания по същество. Нотариусът прочита какво е записал след като приключа със завещаването – за да се уверя лично, че всичко е както бих искал. След текста на завещанието се записва, че ми е прочетено завещанието и аз не съм възразил. Подписвам се под записаното. Подписват се свидетелите. Подписва се нотариусът. Заплаща се нотариална такса. В практиката понякога заплащането на нотариалната такса се случва ПРЕДИ извършване на нотариалното действие. Информирам наследниците, които съм посочил в завещанието, за съставянето на това завещание, както и за името на нотариуса, който го съхранява. След това нотариусът прибира завещанието в служебния си сейф при другите документи и го съхранява докато почина или реша, че искам промени или пък реша да отменя съставеното завещание. Нотариусът следва след съставянето на завещанието да подаде заявление за вписване в специална книга в Агенцията по вписванията. Изпълнение на завещанието ми След моята смърт, ако съм направил саморъчно завещание и не е предадено на нотариус, напълно е достатъчно моите роднини да го намерят, прочетат и да изпълнят волята ми. Иначе всеки заинтересуван, който знае, че има завещание, което те укриват, може да се обърне към съда с иск да бъде изпълнено завещанието ми. Ако съм го оставил на съхранение при нотариус трябва да се обърнат към въпросния нотариус, той да извади завещанието ми, да разпечата плика и да състави протокол за разпечатването и прочитането и после да бъде изпълнена последната ми воля. Както саморъчното, така и нотариалното завещание трябва да бъде обявено, за да породи своите правни последици. Обявяването на завещанието става от нотариус. След моята смърт наследниците ми трябва да посетят нотариуса, който съхранява моето завещание или да занесат съхраняваното у дома саморъчно завещание, заедно с акта за моята смърт. Нотариусът ще извърши предвидените в закона действия и ще състави протокол за обявяването на моето завещание. Това означава, че ще отвори неразпечатвания до този момент плик, в който се намират листата, върху които съм описал последната си воля, ще прочете на висок глас какво разпореждам да се направи с имуществото ми, ще състави протокол за тези действия и ще прикрепи оригинала на завещанието към този протокол, след което ще впише протокола в нотариалните книги и ще предостави на наследниците номера на книгата и партидата, в която се съхранява завещанието. След съставянето на този протокол моята воля може да бъде изпълнена, като наследниците, които съм посочил, могат да се позовават на моето завещание и да посочват номера на протокоала и нотариуса, при който се съхранява оригинала на написаните от мен завещателни разпореждания. Ако съм съставил приживе нотариално завещание, то моите роднини следва да се обърнат към нотариуса, който е съставил завещанието ми и да поискат препис, т.е копие от завещанието и да изпълнят волята ми.   Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Христо Милчев, Pravatami.bg

9 полезни програми за диагностика на Windows

Без значение дали като потребители сте начинаещи или ветерани, вашата Windows система в крайна сметка ще се сблъска с проблеми, които не е лесно да се диагностицират. Какво ще правите когато това се случи?   Разбира се, можете да потърсите помощ от някой, който да отстрани проблема. Това обаче трябва да бъде крайна мярка, защото лесно можете да разберете проблема и сами с помощта на инструменти, които можете да изтеглите безплатно.   От Make Use Of, ни препоръчват да се доверим на някой от тези 9 инструмента за диагностика на Windows.   1. CPU-Z CPU-Z е чудесна малка програма, която сканира вашата система за определяне на вътрешната хардуерна конфигурация. Това е абсолютно необходимо, ако някога искате да обновите вашите PC части и искате да избегнете проблеми с несъвместимостта на отделните части.   2. Reliability Monitor Reliability Monitor е скрит инструмент, който не е от вчера, а още от времето на Windows Vista, но за съществуването му мнозина не подозират. Той е в Control Panel под System & Security > Security & Maintenance > Maintenance > View reliability history. Тук ще видите историята на вашата система и график на събитията и грешките, които се появяват по време на даден период от време. Синята линия е оценка от 1 до 10 за това колко стабилна е била вашата система във  времето. Ако има нещо, което ви притеснява, кликнете върху Check for a solution.   3. Wi-Fi Analyzer WiFi Analyzer е безплатен инструмент, който прави точно това, което казва името му: анализира та на вашата Wi-Fi мрежа , за да види дали вашия безжичен канал не се намесва в други близки Wi-Fi мрежи. След като анализира, ще ви направи препоръки за настройка.   4. Angry IP Scanner Angry IP Scanner е инструмент, който е добре да имате. Той сканира вашата мрежа, за да се види кои IP адреси и портове се използват и от които устройства. Можете да го използвате у дома, за да видите колко устройства са свързани към мрежата (за да проверите дали някой не използва вашата интернет връзка) или за да намерите IP адреса на конкретно устройство (като например вашия смартфон).   5. CrystalDiskInfo Някога питали ли сте дали хард диска или SSD на вашия компютър е в добро състояние? CrystalDiskInfo може да ви даде отговор. Тази проста програма ви дава пълен преглед на състоянието на вашите дискове с данни, включително твърди дискове, SSD дискове и USB памети. CrystalDiskMark пък е програма, която може да използвате, за да сравните данните.   6. WinDirStat WinDirStat сканира вашите дискове с данни и ви казва колко пространство се използва от различни папки и файлове. WinDirStat е идеален не само за визуализиране и откриване на данни, но е фантастичен и за почистване на ненужните ви файлове с данни.   7. Resource Monitor Windows има функция, наречена Resource Monitor, която се стартира от Task Manager. В Windows 10, обаче, можете да я стартирате чрез менюто Start. Resource Monitor показва в реално време данни за вашата система. В действителност, това е един от най-лесните начини за отстраняване на проблеми с RAM.   8. JScreenFix JScreenFix е уеб инструмент, с който може да тествате дисплея си за мъртви пиксели.   9. AdwCleaner Малко хора знаят за AdwCleaner, което е жалко, защото това е фантастичен инструмент, който заслужава повече признание. AdwCleaner не е обикновен скенер за зловреден софтуер, той е бърз, ефективен и безплатен, всичко, което искате. AdwCleaner намира и показва всякакво рекламно програмно осигуряване, PUP/LPI (потенциално нежелан софтуер), скрити прозорци и програми, които частично поемат контрола върху компютъра.   Вижте 5 трика, които всеки собственик на компютър трябва да знае