01.12.2016

Резултати от търсенето

Месечен хороскоп за декември

 Овен Последният месец на 2016 година няма как да не ви постави в ситуация на равносметка. Разбира се, че положителните неща са повече от останалите, но вие трябва да откриете пътя, който ще ви води само напред. Изкушенията ще са много и именно в тях ще се чувствате добре. Уловката е, че трябва да излезете от зоната си на комфорт. Първите десет дни на декември няма да ви е трудно, но през втората декада ще разберете за какво точно става въпрос. Самоконтролът ще е ключовата дума за вас. Ако имате стари дългове – разплатете ги. Ако сте обидили някого – извинете се и се реванширайте за стореното. Ако си мислите, че няма повод за това, то последните дни на месеца ще ви дадат много възможности. Ще се почувствате наистина добре от стореното. Очаквайте изненадващи събитията, които дори да нарушат плановете ви, всъщност ще ви дадат нови възможности. Телец  Началото на декември до края на средата на месеца ще ви даде много спокойствие, баланс и свободно време. Това обаче не означава, че трябва да се отпуснете и да не правите нищо. Дава ви се шанс да използвате това време, за да поработите върху себе си. За някои от вас това ще бъде възможност да проведе необходимите промени у дома – почистване, подреждане, пренареждане. Не пропускайте и най-малките ъгълчета от дома ви. Може да намерите отдавна загубени неща. Не се колебайте да се разделите с излишното. Ред трябва да въведете и в личния си живот. Спазването на правилата и стремежът към идеала не бива да ви плашат. Сега това ще ви се отдава лесно. Ако ви притесняват стомашни болки задължително се консултирайте с лекар. След втората половина на месеца може да се заемете с реализирането на всичко иновативно, което ви хрумне. Съдбата ще ви предостави възможност да действате с размах. Празниците може да преминат в работа, но не пропускайте момента, който може да постави основата на едно по-добро бъдеще. Близнаци Първите дни на ноември ще ви дадат време, за да си поемете въздух и да съберете сили за това, което ви очаква. То е прекрасно, защото ще имате възможността да развихрите фантазията си по начина, по който ви харесва. Периодът ще е особено успешен за хората, занимаващи се с творческа работа. Плодовете на работата ви ще са най-добрите до момента и ще може да ги пласирате при най-добрите условия. В същото време трябва да внимавате да разплатите дълговете си – материални и духовни. В средата на месеца може да възникне юридически спор за разрешаване или да се провали ваше пътуване. От 9 декември 2016 г. до 8 януари 2017 г. Меркурий ще започне своето ретроградно движение, така че до 9-ти е добре да приключите с всичко ново, а после може да се обърнете към довършването на изостанала работа. Не се колебайте да се разделите с всичко старо и ненужно. Може да ви затрупат изненадващи събития в последните дни на месеца, но всичко е за добро. Рак  Декември ще бъде запомнен като време на ярки и сериозни промени. Единственото, което ще се изисква от вас е да сте активни и да запретнете добре ръкави. В първите дни на месеца ви очакват някои спешни дела, в които ще трябва да проявите гъвкавост.Някои представители на знака ще сменят сферата на дейност. Ако работите в сферата на изкуството в никакъв случай не се отказвайте от творческите си замисли. Още от средата на месеца направете справка за финансите си и действайте разумно, за да ви останат средства, за да изненадата любимите си хора с подаръци за празниците. Очаква ви отдавна планувано пътуване. Това може да промени плановете ви за празниците, но жертвата си заслужава. Близките ви ще ви разберат и няма да ви се сърдят. Самотните представители на знака ги очаква съдбоносна среща с човек, който може да се окаже тяхната половинка. Лъв  Декември ще бъде много емоционален месец за представителите на знака Лъв. Ще ви е трудно да сдържате емоциите си, а това може да доведе до импулсивни решения. Енергията ви ще е в повече и ако не я насочите, където трябва може сами да си усложните живота. Към средата на периода ще ви се наложи да поемете ролята на лидер. Това се отнася, както за работата, така и в личния живот. Трябва да внимавате да не се подавате на провокации. Възможно е дори някой от близките ви да се опита да ви манипулира, за да постигне своето. Ще ви е нужна голяма доза дипломатичност, за да излезете от ситуацията, така че да запазите качеството на отношенията. Във финансово отношение ви очаква не само стабилност, но и успех.Възможно е да получите пари за предишна дейност. В личния живот може да има някои недоразумения, но взаимността ще ви помогне да ги преодолеете. Бъдете внимателни по време на път особено в периода след 9 декември. Ако се почувствате неразположени не отлагайте посещението при лекаря. Дева  Началото на декември може да предложи някои по-сложни моменти в личния живот на представителите на знака Дева. Всички тревоги, усилия и лишения ще си заслужават, защото края на месеца ще ви даде така жадуваното щастие. Недоразуменията с партньора ви могат да бъдат преодолени с много мъдрост и търпение от ваша страна. Няма как усилията ви да останат незабелязани и неоценени. В работата ви може да станете участник в някои служебни интриги и спорове. Началниците ви, обаче ще се вслушат в доводите ви, особено ако са изпълнени с логика и в тях личи желанието да се подобрят нещата. Благодарение на това може да получите и материална облага. Все пак бъдете сдържани в отношенията си с колегите и не се подавайте на манипулации и предизвикателства. В края на месеца ви очакват промени. Подгответе се предварително психически за тях и ще видите, че нищо страшно няма в това живота да стане по-шарен и активен. Везни  Декември ще ви наложи да преразгледате възгледите си за живота и своя вътрешен свят. Ако бъдете откровени в отношенията си ще бъдете предпазени от конфликти с околните. Бъдете внимателни за хора от обкръжението ви, които може да се опитат да ви предизвикат. Пресечете опитите им с усмивка. Наложете си да бъдете над слуховете и интригите. Мерете всяка своя приказка и премисляйте поне три пъти преди да предприемете важно действие. Във финансово отношение няма да ви е много лесно. Ще трябва да се опитате да разплатите всичките си дългове, както и да бъдете максимално пестеливи. В здравословно отношение бъдете максимално щадящи към себе си. Придържайте се към здравословно хранене и се движете, колкото се може повече. В отношенията с любимия ви човек ви очаква хармония и разбирателство, особено ако оставите на него взимането на важните решения относно празниците и почивката. Стрелец  През този месец ще ви се наложи да поработите здраво. Още от сега ви обещаваме, че през януари ще бъдете компенсирани за това, така че не се депресирайте предварително. Още от първите дни на месеца в живота ви ще се случат събития, които ще променят коренно живота ви. Нищо лошо не ви очаква. Колкото и неочаквана да е промяната в нея винаги има нещо добро, не го забравяйте. При взимането на трудни решения не се колебайте да се вслушате в интуицията си. В средата на периода може да имате сериозен конфликт с половинката ви или важен човек от обкръжението ви. Възможно е да се стигне до промяна в отношенията ви. След 9 декември наяве е вероятно да излязат стари обиди или крити тайни. Каквото има да става ще стане и ще е за добро. Важното е след тази дата да не предприемате нищо ново и да не започвате нова връзка, тъй като тя няма да бъде дълготрайна. Събитията няма да от най-леките и всичко това може да изостри нервите ви. Опитайте се да си лягате рано, пийте билкови чайове, медитирайте. Положете усилия, за да укрепите имунитета си и да не се отрази нервното напрежение върху тялото ви. Скорпион През този месец ще берете плодовете на направеното през последните седмици и месеци. Приемете нещата такива, каквито са, особено ако вече не може да ги промените. Всъщност и за това ще имате своя шанс особено в дните след 9 декември. Периодът ще е добър за благородни постъпки, благотворителна дейност или просто даване на прошка и извинение към близките ви хора. Обвързаните представители на знака ще изпитат да узаконят връзката си или да я издигнат на по-високо ниво. Представителите на знака, които все още нямат своя половинка ще преживеят доста флиртове. Някои скорпиони може да се отправят на далечно пътешествие. Във финансово отношение няма да имате никакви затруднения, но ако успеете да спестите повече пари това ще е само по-добре за вас. След 9 декември бъдете внимателни при подписването на документи, а ако може отложете тази дейност след 8 януари 2017. Козирог  През декември ще ви се иска да имате всичко, това е напълно нормално. Освен, че ви се наложи да поработите здраво за това, няма да е зле да приложите и малко хитрост. Сега това ви е позволено, а и ако включите и чара си - никой няма да се усъмни в искреността ви. На един по-късен етап ще трябва да доказвате думите си, но за това може да помислите и по-късно. С напредването на дните ще ви притиска необходимостта от взимането на важно решение. Постарайте се да свършите тази работа до 9 декември. След това за вас ще е най-добре да се заемете с поправянето на стари грешки. Ключът към успеха ви ще бъде воденето на успешни преговори. Опитайте се да се поставите на мястото на другите, за да ги разберете по-добре и отгатнете точно от какво имат нужда. Втората половина на месеца е подходяща за това да се заемете с имиджа си. Това се отнася, както за външния ви вид, така и за по-широката представа, която оставяте у хората. През цялото време бъдете грижовни към себе си и здравето си. Помнете, че нищо не може да го замести, така че не пропускайте профилактиката и навременните мерки в случай, че се почувствате зле. Водолей  През този месец ще има сериозен натиск във връзка с личния ви живот. За обвързаните представители на знака това може да означава, че половинката ви вече иска нещо повече от връзката ви. Замислете се добре какво бихте загубили и ще видите, че перспективата да дадете някои обещания не е толкова страшна. Възможно е да се наложи да понесете някои критики, но те наистина ще са добронамерени и ако се вслушате в тях само ще спечелите. Финансовата страна на живота няма да ви притеснява и може да си отдъхнете в това отношение. Ще имате време и възможност да развиете свои качества, които отдавна искате да проверите дали са работещи. Решете се на тази крачка след 9 декември, особено ако вече сте правили опити в тази насока. Не изключвайте възможността в близко бъдеще това да стане ваше основно занимание, макар че е най-добре да изчакате първите резултати. Родителите ви имат нужда от повече внимание от ваша страна. Отдайте им заслуженото. В здравословно отношение бъдете внимателни при приема на лекарства. Въпреки празниците бъдете много пестеливи по отношение на алкохола. В никакъв случай не смесвайте няколко вида алкохол и не се качвайте в автомобил, за чийто шофьор имате съмнения, че е употребил алкохол. Риби  Декември ще е противоречив месец за представителите на знака Риби. Психически и духовно ще се чувствате добре, но никак няма да ви се работи. Вие обаче сте талантливи и ще можете да се измъкнете от рутината, като успеете да убедите ръководството ви, че страничната ви дейност ще има голямо значение за компанията ви. Направете всичко възможно, за да възстановите контактите с приятелите ви, особено онези от тях, които не сте виждали от години. Финансовото ви положение ще е променливо, но звездите няма да ви оставят да бедствате. За всеки случай заделете известна сума, за да може да спасите положението, когато това е необходимо. Въпреки желанието ви за нови неща избягвайте посещението на непознати места, особено ако сте сами. Бъдете предпазливи и внимателни в общуването с не познати. В личните отношения оставете инициативата в ръцете на партньора си и оставете борбата за надмощие. Ако преодолеете първоначалния протест в един момент дори може да ви хареса това положение. В здравословно отношение не сте в най-добрата си форма, така че не пренебрегвайте грижата за здравето си. Приемайте, богати на витамини храни и в никакъв случай не прибягвайте към алкохола, независимо от повода.

Освобождаването на някои храни от ДДС - дискусията продължава, някои не са доволни от решението на парламента

След първоначалното одобрение на приетите промени миналата седмица, които освободиха част от бизнеса от ДДС при дарения на храни - тази седмица вече настъпи време за уж по-маловажните, но далеч по-прагматични предложения по този, оказа се, доста важен обществен въпрос. Срещата на финансовия министър Владислав Горанов с омбудсмана Мая Манолова и договарянето им за механизмите на създаването на нова хранителна банка, а също и за контрола върху тази благотворителна дейност, поднови дискусията, както и коментарите на някои икономически наблюдатели, че далеч не всички са доволни от това решение, но поради високото обществено одобрение, не проявяват недоволството си само задават въпроси как ще стане това, дали ще може да се реализира това и дали всички бедни или гладни ще имат полза от това. Разбира се, че трябва да има някаква правна гаранция за осъществяването на този вид благотворителност, разбира се, че контрол трябва да има, но с прекалените опасения за злоупотреби някак си се прекали в последните дни. И аз се питам защо. Отговорът дойде от един разговор с един от вносителите на този проект в парламента - Петър Славов от Реформаторския блок, който заедно с някои свои колеги от различните групи разработи промените чисто законодателно, а в момента е зает с детайлите за около него за второто четене в пленарната зала. Според Петър Славов има някои среди, които няма да са доволни от прецизирането на закона, и от желанието за по-сериозен контрол върху качеството на даряваните храни, понеже така и така са инкасирали някакви печалби от залежала стока… как? Чрез фалшиви документи от държавните екарисажи за бракувана хранителна продукция, а всъщност някои търговци и собственици на хранителни заведения препродават напълно годната за ядене стока на свои колеги от бранша. По тази причина явно малък процент от търговците все пак нямат никаква полза даряването на храни да бъде регламентирано и затова от омбудсмана и от финансовия министър дойде предложението за проверки в държавните екарисажи. Потребителските организации в България вече са доста и би трябвало да се досещат за подобни неща. Богомил Николов, председателят на асоциация Активни потребители прие идеята, и се задължи и неговата организация да се включи в контрола на бъдещата благотворителна дейност с храни. Засега става ясно само, че някои търговци, недотам изрядни, ще загубят от поправките в закона за ДДС. И все пак всички трябва да сме много внимателни - и медиите, и обществото, за да не може една добра идея да не се получи в практиката. Дарителството на храни е кауза - за нея се водеше борба от 10-ина години, и не редно да се допусне нещо, което е така успешно в други европейски страни - да не се случи у нас.

Kакво издава за нас външния ни вид

Изненадващо е, колко забележително точни понякога могат да са първите ни впечатления за даден човек. Някои хора се нуждаят само от няколко секунди, за да преценят един човек по външния му вид.   Благодарение на Business Insider, можем да научим някои от нещата, които определят за нас другите хора на базата на това как изглеждаме.   1. Ако сте с привлекателна външност, хората смятат, че имате и  други положителни черти Поради ефектът наречен от психолозите ​​„ефектът на ореола“, ние сме склонни да приемем, че добре изглеждащите хора притежават и други положителни качества, като интелект и съпричастност.   2. Хората могат да разгадаят много неща за вас само от снимката ви Според учени от University of Texas, хората могат да отгатнат много неща за един непознат само по негова снимка – екстровертен ли е, колко голямо е самочувствието му, каква религия изповядва, приятен човек ли е, може ли да му се разчита.   3. По-високите хора се възприемат като по-добри лидери По височината хората преценят дали даден човек е добър лидер или не.   4. Структурата на лицето издава дали човек е агресивен Мъжете с по-високи нива на тестостерон е по-вероятно да имат по-широки лица и по-големи скули. Мъжете с тези черти на лицето обаче се възприемат като агресивни личности.   5. Ако изглеждате „неблагонадеждно“ хората може да ви възприемат като престъпник Не е ясно защо някои от нас изглеждат по-надеждни от други, но това качество може да промени живота на някой добър човек. Проведено изследване от учени от Израел и Великобритания установило, че независимо колко добродушни може да са хората на някои снимки в реалния живот,  ако бъдат оценени като по-малко надеждни на тях започва да се гледа като на престъпници.   6. Външният ни вид разкрива дали имаме здравословни проблеми Начинът, по който изглеждаме понякога може да разкрие проблеми със здравето ни. Така например, бръчките може да предполагат  сърдечни проблеми. Освен това лекарите могат да диагностицират различни болести, просто като погледнат човек в очите. Червените петна в ретината например, може да са признак на диабет.   7. Високият ръст, разкрива риск от някои заболявания Проучванията показват, че по-високите хора имат по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, а по-ниските хора са с по-ниски нива на заболяване от рак. Причина за това е количеството на хормона на растежа, който може да защити тялото срещу някои болести, но да увеличи риска от появата на други.   Вижте 8 любопитни факта за първото впечатление, което оставяме в хората  

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Липса на локомотиви качи БДЖ на автобуси

Системният недостиг на изправни локомотиви принуждава БДЖ „Пътнически превози” да въведе временни промени в разписанията на някои влакове през летните месеци, информират от дружеството. В разгара на лятото националният железопътен превозвач среща затруднения в непредвиден мащаб с изправността на локомотивите, които обслужват 560-те влака по действащия график за движение. Сериозни всекидневни аварии затрудняват навременното осигуряване на годен железопътен състав и създават неудобства за хиляди пътници по различни направления. Пикът в авариите се дължи на напредналата експлоатационна възраст и интензивното натоварване на машините – средната възраст на локомотивите в състава на пътническите влакове на националния превозвач е около 40 години, като всеки от тях обслужва по няколко влака в рамките на денонощието. С цел гарантиране на безпроблемното придвижване и намаляване на непредвидено дългото чакане на влакове в гарите, “БДЖ – Пътнически превози” ЕООД прибягва до непопулярната мярка временно да промени движението на някои композиции с малък брой пътници и осигури алтернативни възможности за придвижване, казват от превозвача. Поради това от 27-и юли до 15-и септември ще бъдат направени промени в разписанията на някои пътнически влакове и на транспортните схеми в следните участъци: Бургас – Карнобат – Сливен; София – Копривщица – Карлово; Мездра – Бойчиновци – Монтана – Берковица; Пловдив – Карлово; Долна махала – Хисар; Стара Загора – Карлово; Горна Оряховица – Шумен; Мездра – Плевен; София – Перник; Своге – София; София – Банкя. Оптималното използване на наличните локомотиви налага ангажирането на алтернативен транспорт в някои участъци с по-малък пътникопоток и по-малък брой влакове, където железопътният превозвач е организирал за своя сметка превоза с автобуси. В участъците, където в момента се извършват ремонти по железопътната инфраструктура Бургас – Карнобат – Сливен и София – Копривщица – Карлово, и се извършва трансбордиране на пътниците (прекачване от влак на автобус и обратно), е предвидено автобусите да се движат по целия маршрут на влака за да се намалят неудобствата на пътуващите. Временните промени в разписанието ще засегнат основно влакове, които се движат по второстепенни маршрути. По този начин редовните пътници, използващи влакове за придвижване до работа, ще бъдат минимално засегнати и за сезонно натоварените влакове ще бъде осигурен нормален график. Във всички възможни случаи, железопътната компания е направила необходимите допълнителни корекции, за да улесни придвижването на пътниците – удължени са маршрути и са коригирани разписания на близки по време влакове. Автобуси ще се движат вместо някои влакове в участъците Мездра – Бойчиновци – Монтана – Берковица, Долна махала – Хисар и Стара Загора – Карлово с минимални изменения в разписанията. Не се планират промени в движението на международните и бързите влакове. “БДЖ – Пътнически превози” ЕООД се ангажира със спешни ремонти на локомотивния си парк, гарантиращи безпроблемното спазване на разписанията от 15-и септември. За тази цел транспортното дружество е разработило план за действие, осигуряващ срочния ремонт на необходимите локомотиви в рамките на следващите по-малко от два месеца

Заораване и провиране през дреха – езически обичаи за предпазване от болести и бедствия

Заораване и провиране през дреха са старинни обичаи, свързани по своя смисъл и действие. Те се извършвали при пълно мълчание, в потайни доби (след залез и преди първи петли), а т.нар. „близначен култ“ има водещо значение.  Заораването някога извършвали за предпазване от епидемии, градушка, наводнение, пожар, както и от демоничните същества, които можели да навредят на хората. Случвало се да пресъхнат кладенците в селото, лоша болест да покоси много от обитателите му или друга беда да направи невъзможен живота на общността. Тогава старейшините избирали ново място –  голяма поляна върху стабилна почва, в близост до водни източници, добре защитена от гори и пр. За защита на новото село извършвали заораване. Поредицата от ритуали прилагали и ако бедствие е сполетяло хората (разби ра се, без да се преселват). Подготовката за обичая е доста трудна, има много изисквания и затова се извършвал рядко. Това свидетелства видният етнограф Димитър Маринов. В началото на ХХ век той пише, че е намерил само едно заорано село (и стотина години по-рано, т.е. някъде през ХIХ в.), а в много други е получил сведения за обичая. При това – само в Източна България. В някои от селищата имало преселници от Одрин, Лозенград, Дедеагач и др. Според него, в Средна Северна и Западна България този обред не е съществувал. В какво се състои заораването: първо се намира „близнило дърво“ – т.е. от корена да излизат два ствола. Те биват отсечени и от тях се изработват дървените части на ралото. Желязото за палешника се събира от девет места – девет различни околии. Самият палешник се изковава за една нощ от ковачи близнаци. Кове се само нощно време. Когато пропеят първи петли, работата спира. При изработването на ралото, участниците трябва да са напълно голи и да спазват ритуално мълчание. Щом уредът е готов, други братя близнаци впрягат два вола (също близнаци) и изорават една или три бразди около селото. Орачите също трябва да са голи, орат в потайна доба. С браздите очертават три концентрични кръга на 2-3 метра разстояние един от друг. При извършване на заораването, някога непременно известявали цялото село и никой не излизал от дома си. Никого не пускали и да влиза в селото – завардени били всички кръстопътища. Народното схващане е, че, ако някой види ритуалното заораване, то губи магическата си сила и не може да спира бедствия и болести. В някои селища близнаците тръгвали в противоположни посоки и на мястото, на което се срещали, колели воловете и ги заравяли, заедно с катинар, заключен с ключ. Много често този обред е придружен от други магически действия. След заораването се гаси огънят във всички огнища – нещо, което се прави само в определени от традицията дни. Братята близнаци добивали жив огън по възможно най-първичния способ – чрез триене на сухи дървета. От този огън взимали всички и го занасяли в домовете си. Според поверието живият или младият огън прогонва злото. На някои места по време на заораването и добиването на огъня, две девойки близначки месели обреден хляб. Трудноизпълнимият обред заораване на някои места бил заместван от т.нар. провиране през дреха. Интересен е фактът, че сведения за него са намерени в селищата, в които извършвали заораване. За обичая е необходима черна вълна и „чисти“ жени или моми, които да я подготвят. Първо намирали черен овен, остригвали вълната, изпирали я, изсушавали, изпридали и изтъкавали плат, от който ушивали дреха. На някои места вместо вълна използвали коноп. Всичко това трябвало да се извърши за една нощ – вълната се стриже след залез слънце, а дрехата до е готова преди изгрев. Жените се събирали в някоя крайна селска къща и изтъкавали платното, наричано „чумино“ (от чума). Приготвена по този начин, дрехата (или платното) е лековита и магическа. През нея (а на места – през платното) се провирали всички от дома. Тъй като тук също е необходимо участниците да са голи, мъжете и жените го извършвали поотделно, в потайна доба. Провирането става извън селото – в градина, нива и т.н. Вярва се, че хора, проврели се през такава дреха, стават недосегаеми за всякакви болести. След това дрехата се дава на съседите, помагали при изработването ѝ. Ако обредът се извършвал за цялата общност, мома без родители яхвала като кон платното и обикаляла три пъти селото. След третата обиколка платното, заедно с уредите, с които е изработено (кросно, хурка, вретено и пр.) заравяли в чужд синор. Вярвали, че така заравят и лошотиите, които дебнат човека отвсякъде. 

Оздравяването на общини може да излезе скъпо за бюджета

 В края на май месец бяха приети промените в Закона за публичните финанси, с които се въведоха нови правила за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и се отвори възможност за предоставяне на безлихвени заеми от централния бюджет. Веднага след приемането на новите текстове коментирахме някои от недъзите на този механизъм, който, макар и по идея да има дисциплиниращ характер, може да доведе както до финансови, така и до политически проблеми, без всъщност да реши големите структурни предизвикателства пред общинските бюджети. Няколко месеца след приемането на този механизъм вече знаем първата група общини, чиито финансови показатели са влошени и съответно е необходимо откриване на процедура по финансово оздравяване. Спрямо данните към средата на 2016 г. това са общо 36 общини в страната, сред които са и областните центрове Видин, Кърджали, Ловеч, Перник, Сливен и Смолян. Към момента се знае, че всички са изготвили проекти на своите планове за финансово оздравяване и се очаква (или вече се дискутира получено) становище на финансовото министерство. Без да се дават много детайли, публичните изяви на финансовия министър показаха недоволство от голяма част от получените оздравителни планове, което ни навежда на мисълта, че ще се изискват повече мерки. Това, което липсва като публична информация към момента, обаче е и размерът на поисканите безлихвени заеми, тоест сумата, която българският данъкоплатец ще задели, за да спасява закъсали общини. Правим уговорката, че законът позволява този заем да не се връща (по предложение на финансовия министър и с акт на Министерски съвет) и на практика да се превърне в безвъзмездна помощ за оздравяване. Проверка на ИПИ в публикуваните проекто планове на част от местните власти потвърждава донякъде становището на финансовото министерство за недостатъчно добре обосновани планове, както и нашите опасения, че повечето общини изискват от държавата доста сериозни суми. Какво пише в плановете? От оскъдния брой оздравителни планове, публикувани онлайн, прегледахме тези на 8 общини – това са Перник, Ловеч, Неделино, Доспат, Рудозем, Кърджали, Видин и Сливен. Видно е, че закъсалите общините възнамеряват да използват исканите средства най-вече за погасяване на стари задължения. Самите планове дават представа за състоянието и задлъжнялостта на общините, но в общия случай не представят ясна стратегия за оздравяването им във фиксирания тригодишен период. За да могат да подобрят финансовото си състояние в идните три години, общините предприемат сходни мерки за действие. От страна на приходите, почти всяка община е обещала, че ще се работи усилено по подобряването на събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. Предприето е и повишаването на редица такси – за ползване на тротоари, пазари и тържища, технически услуги. Както и въвеждането на нови – за синя зона за паркиране, за използване на спортни зали съоръжения на общините, хижи, басейни и т.н. Освен увеличението на такси и данъци, някои от общините прибягват до по-нестандартни мерки за повишаване на приходите и ограничаване на разходите, като например откриване и популяризиране на дарителски сметки за събиране на помощни средства за общината, намаляване разходите за улично осветление или свеждане на ремонтите до абсолютен минимум. По отношение на разходите повечето общини предприемат оптимизация на бюджетите на местната администрация, като ще се спестява и от бюджетите за културни дейности и от финансирането на спортните клубове. В община Перник , приходните мерки, в т.ч. по-добрата събираемост на данъците върху недвижимите имоти и превозните средства, както и увеличението на данъка за придобиване на имущество и увеличението в размера на някои такси, е оценено да донесе повече приходи в размер на около 2.6 млн. лв. повече приходи до 2019 година. По отношение на разходите община Перник ще съкращава разходите за издръжка с около 1.2 млн. лв. годишно (общо 3.5 млн. до 2019 г.), както и разходите за персонал, в т.ч. в общинския съвет, с 350 хил. лв. до 2019 година. Перник, която е общината с най-висок размер на просрочените задължения по бюджет към средата на 2016 г. (18.5 млн. лв.), е поискала от държавата 20 млн. лв. безлихвен заем (16 млн. лв. до края на 2016 г. и 4 млн. лв. през 2017 г.). В замяна на това, наред с вече споменатите мерки, общината предлага ревизиране на договорите за строителство, приоритизирането на разходите за текущ ремонт (като те се сведат само до поемане на неотложните ремонти) и „строг контрол” над разходите за улично осветление. Очакваният фискален ефект от заложените от Перник мерки по оздравяването възлизат на 10,2 млн. лв., като всички средства ще бъдат използвани за погасяване на просрочени задължения, както и за връщане на предоставените безлихвени заеми. Срещу тези мерки обаче стои безлихвен заем от 20 млн. лв. от държавата. Община Сливен , която е веднага след Перник по размер на просрочени задължения по бюджет (17.6 млн. лв.) е заявила, че иска 17.25 млн. лв. под формата на временен безлихвен заем. Със средствата общината разчита да покрие просрочия и текущи разходи, като така преведе стойностите на финансовите си показатели в допустимите рамки. За да увеличи събираемостта на приходите, община Сливен предвижда увеличаване на такса битови отпадъци с по 17% през следващите 3 години, увеличаване на такса за ползване на детски градини от 35 лв. на 45 лв., както и увеличаване на такса придобиване на недвижимо имущество от 2.2% на 2,8%. От оздравителния план става ясно, че общината е плащала нереално голяма сума за сигурност (главно охрана на общински обекти) – близо 1 млн. лв. годишно. Сега съответните договори ще бъдат ревизирани. Високи разходи са записани и за социални услуги. Те достигат 14 лв. на жител, като средното ниво в другите общини в страната е 9 лв. Община Кърджали  ще поиска 7.8 млн. лв. от държавата. За да може да подобри финансовото си състояние, общината ще предприеме вдигане на данъците върху имотите, по-мощните автомобили и туризма. Разходите ще се сведат на минимум, като се направят съкращения в администрацията и се намалят културните и спортни бюджети. Исканият кредит от община Доспат  е 6.6 млн. лв., като според публикувания доклад сумата ще бъде възвърната до средата на 2019 година. Мерките, които общината е предприела включват повишаване събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства, патентния и туристически данък. За да намали разходите, Доспат ще отреже от разходите за издръжка на администрацията и ще ограничи капиталовите разходи, финансирани от собствени приходи. В подобен дух са и останалите оздравителни планове. Общо за въпросните 8 общини, сумата на поисканите безлихвени заеми е близо 70 млн. лева . Макар в самите планове да са залегнали дисциплиниращи мерки – по отношение както на приходите, така и на разходите, в общия случай по-голямата цена на оздравяването пада върху централния бюджет. Това е очаквано на фона на това, че по-голяма част от парите отиват за стари задължения, както и поради структурата на местните бюджети, която не дава достатъчно инструменти на местните власти и на практика може да вкара бюджета в сериозни проблеми с подписването на един или друг неизгоден договор. Размерът на безлихвените заеми безспорно ще направи въпросните общини още по-зависими от централната власт, тъй като възможността за допълнителна субсидия, тоест опростяване на заема, е повече от примамлива. Колкото до данъкоплатците, те поне могат да се надяват, че някои от мерките срещу прахосничеството на местно ниво ще проработят и местните финанси на някои проблемни общини ще влезнат в ред, макар и най-вероятно на висока цена за бюджета. В дългосрочен план, дебатът за децентрализацията и данъчните правомощия на местните власти ще остане по-важен от процедурата по оздравяване на общини. Статията е публукувана на ИПИ.bg Източник: Mediapool

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

На Еньовден с билки, китки и паламарки

Голям празник е Еньовден и до днес, независимо от промените в мисленето и нагласите. Винаги е на 24 юни – денят, в който православната църква отбелязва рождението на Свети Йоан Кръстител. Според народните вярвания, на тази дата слънцето е достигнало крайната точка на своето пътуване от зимата към лятото. Сега трябва да тръгне обратно, но преди това ще спре, за да си отпочине, да се окъпе в живата вода и да се прости с местата, които ще види чак догодина. На Еньовден, окъпано и подмладено, слънцето изгрява много рано и танцува от радост. Хубаво е човек да види танца му с очите си. Хубаво е и слънцето да види човека в този магически час, за да го благослови със здраве. Както е известно, на Еньовден водата и билките имат особена сила. След като се е окъпало, слънцето е направило водата лековита и я е изпратило на хората. Твърди се, че на този ден вода извира дори от пресъхналите изворчета. А билките, набрани преди изгрев слънце, могат да лекуват всички болести, които в народните представи са 77 и половина. Билкари и знахари знаят точно кои билки помагат при 77-те болести. А половината е болест с неизвестно име, за която няма познат цяр. Берат 77 билки и ги отделят. След това билкарите затварят очи и откъсват горната част от стръка, който случайно попадне в ръцете им. Вярва се, че откъснатата със затворени очи билка лекува незнайната болест. Тези 77 и половина билки правят на китка, с която през годината лекуват хора и животни. На някои места наричат празника Иван Бильобер, Яневден, Иван Летни, Средѝ лете и т. н. Смята се, че той е покровител на билкари и лечители. Но не само те събират лековити треви на празника, а и младите момичета, невести и по-възрастни жени. Във всички региони на страната ни съществуват специални песни, изпълнявани на този ден. Те обикновено описват обичайните действия, извършвани на Еньовден – тръгването за билки, виенето на еньовския венец и китките... Някои разказват как Еньо (Яньо) тръгва с кола за билки, но майка му го спира – момите вече са обрали билките, сварили са ги и са измили косите си. До началото на ХХ век съществувал и обичаят Еньова буля или Яново буле – по името на митичното същество, което е централен персонаж в моминските обреди. За Еньова буля избирали момиченце, което да е „изтърсак“, с живи родители, при това – първовенчани. Облеклото на Еньовата буля е точно като на сватба – празнична носия, накити и червено или бяло було. Докато обличат детето, момите трябва да внимават то да не стъпи на земята, защото е „на лошо“. Това се спазва до края на обреда. Затова се редуват да го носят на раменете си или седи в скута на някоя от тях. Заедно с Еньовата буля девойките обхождат цялото село. Спират при всяка къща, всеки кладенец или чешма, пеят песни и играят хорà. След това продължават към реката, нивите, лозята и полето. Завръщат се в същата къща, от която са тръгнали. Този символичен кръг, който девойките описват при обиколката си, носейки митичната буля, предпазва селото, осигурява плодородие и благоденствие. Следва втората част на обичая – наричането на китките и гадаене за любов и брак. Още в навечерието на Еньовден момите са събрали своите китки. Сложили са ги в нов съд с вода, донесена с обредни песни и хора. Преди да подканят Еньовата буля да извади поредната китка, те изпълнявали кратки припевки. Например: „Рой се вие из градинка.“ Това означава, че момата, чиято китка извади Еньовата буля след припявката, ще се омъжи за пчелар. „Алено хренче на дюкян цъфти“ предрича брак с търговец. „Из дол бяга, гащи стяга“ – хайдутин или гурбетчия. На някои места вместо китки гадаели с паламарки. Паламарка у нас наричат дървена „ръкавица“ с остър извит рог, използвана при жътва. С помощта ѝ се захващат повече стръкове, а ръката е защитена от порязване със сърпа. Песните при напяване на паламарки са същите, но вместо „извади китка“ се казва „извади, Еньо, паламарката“. На Еньовден се гадае за здраве по сянката на човека. На високите места пък палят огньове – обредна проекция на „небесния огън“. А в нощта преди празника бродници и мамници обикалят полето, за да крадат чуждото плодородие. Кукувицата – предвестница на пролетта, кука само до Еньовден, защото тогава лятото си тръгва. В навечерието на празника в някои райони добивали нов огън, от който запалвали всички огнища в селото. Снимки: архив

Пропуснатите шансове на София

 Уважаеми г-н Здравков, Позволявам си да се обърна към вас с настоящото писмо, ръководен от следните чувства: Първо, от уважение към институцията, която оглавихте неотдавна, и ръководния пост, който заехте в нея. Имайте предвид, че корупцията е тежко заболяване на нашата съвременност, обхванало не само България, Европа и света, но и нашата любима София и Столичната община. Ни най-малко не се съмнявам във вашата професионална подготвеност и добри намерения, но ме е страх от състоянието на нашето общество и егоизма на неговите членове. Второ, заемате изключително важен, да не кажа ключов пост в развитието на столицата, която винаги е била водеща във всяко отношение в развитието на страната ни. Трето, много важно е във връзка с гореказаното какъв състав от хора ще подберете във вашия екип - на централно и районно равнище. Много важно е също така да използвате активно интелектуално-научния потенциал на столицата, да имате делови контакти с БАН, научните съюзи и професионални гилдии, и особено с тази на архитектите и художниците.  Четвърто, запознайте се много добре с историята на града, неговите традиции и "навици", защото има едно правило, че "нищо не започва от нас". В София винаги са работили много известни архитекти, не само от България, но и от чужбина. Имах щастието близо 10 години да работя с прекрасен екип от ваши колеги, които разработиха идейни проекти за развитието на града десетки години напред. Нито един сериозен, голям проект, реализиран в града в последните 26 години, не е плод на труда на тези великолепни архитекти, инженери и градостроители. А сега ще ви разкажа някои неща от моя скромен опит в столицата. Може би ще представлява определен интерес за вас с оглед изваждането на поуки за бъдещата ви дейност в града. По времето, в което започнах работа като кмет на София, се обръщаше особено внимание на равномерното регионално развитие на България. Сега като че ли на практика не е така. Регионалният министър се проявява главно със строителство на магистрали, може би защото това е престижно, особено с рязането на лентички в присъствието на телевизията, станало болестно състояние на съответните институции и личности. На развитието на София се гледаше като на част от развитието на страната и като на център на софийската агломерация. Ето защо ръководството на града мобилизира всички сили на столицата - архитекти, инженери, научни работници, творческите съюзи и пр. Създаден бе Обществен съвет за развитието на града. Предварителните анализи на градоустройственото развитие на града показаха, че той страда от някои, тъй да се каже, генетични заболявания.  Първо, градът ни се е развивал моноцентрично, т.е. с един градски център, в който са били струпани всички основни дейности на града и на столицата на държавата. Жилищата в този център са били изграждани от по-богатата прослойка граждани на столицата и страната. Това е довело до неравномерно развитие на града - с по-богат и уреден център и неугледна и не тъй приятна за обитаване периферия. За съжаление това заболяване се задълбочи в годините на демокрацията.  За ликвидиране на това неправилно развитие и за решаване на усложняващата се транспортно-комуникационна обстановка заложихме основно на промяна в структурата на града - от моно- към полицентрична, от град с един главен център в град с главен център и няколко вторични центрове. Бяхме решили да реализираме няколко пилотни проекта, където да покажем как би трябвало да изглеждат жилищните райони в София. Такъв проект бяхме заложили в Студентския град, който тотално бе провален с нахлуването на демокрацията Зона Б-5, със Здравно-възстановителния парк "Възраждане", Малинова долина и т.н. Нашите специалисти бяха заложили и на друга идея за излекуване на второто генетично заболяване - радиалната структура на транспортно-комуникационната система. Те предложиха и бе прието да се премине от радиална към радиално-кръгова система. Беше направена по-голямата част от най-вътрешния ринг - от Руски паметник по бул. "Скобелев" и бул. "Васил Левски" до бул. "Сливница", като се планираше да се направи пробивът по бул. "Ген. Николаев" от Сточна гара до предгаровия площад и по бул. "Мария-Луиза" да се стигне до ул. "Опълченска" и по нея - до Руски паметник. За съжаление и този проект бе забравен. Не бе изпълнен и проектът за ул. "Георги Каблешков" като дубльор на Южната дъга на Околовръстния път. Тази Южна дъга, въпреки че я откриваха гръмогласно няколко пъти, не е завършена в двата нейни много важни края - пресечката й със Самоковско шосе и пресечката с бул. "Цар Борис III", където и днес стават тежки задръствания. Предаването на обекти "алангле" е част от практиката в България, наложена от желанието за показност, под знака "Аз това ви направих и ако не беше управлението на Орешарски, щеше да има още много".  По време на "демокрацията" бяха забравени още два проекта: единият - за въвеждането на модерно ръководство на движението, а другият - засягащ болния въпрос за паркирането. Имаше решение и се планираше в София да се изгради АСУД - автоматична система за управление на движението. На ул. "Будапеща" беше построена сграда, където трябваше да бъдат поставени електронно-изчислителни машини за автоматична регулация на движението чрез система от видеокамери и светофари. И дотам. Какво се прави по въпроса - не знам.  По втория въпрос - за паркирането. Специалистите след проучване бяха стигнали до заключение, че при изграждане на необходим брой паркинги, не само буферни в крайните спирки на метрото, а и в самия град, платната на улиците ще се освободят от спрелите коли и проходимостта на тези улици и булеварди ще се увеличи до 50%, като се освободят и тротоарите за пешеходците. Предвиждаше се всички празни места в ЦГЧ или места с полуразрушени къщи да бъдат резервирани за изграждането на подземни и наземни многоетажни паркинги. Те прецениха, че за тази цел могат да бъдат използвани всички училищни дворове, където, освен подземни паркинги, биха могли да се изградят подземни спортни съоръжения като тренировъчни зали и плувни басейни. Подземни паркинги можеха да бъдат изградени и под някои от големите столични булеварди и площади, което е практика в немалко европейски градове И тези проекти бяха провалени по времето на т.нар. демокрация. Във връзка с кандидатурата на София за зимните олимпийски игри беше разработен цялостен план. София отпадна като кандидат-домакин. Но общият план можеше да бъде използван в определени части, а не захвърлен. В него се предвиждаше изграждането на голям закрит и до него открит стадион на терена срещу местността "Хладилника", където по-късно бе изграден голям мол. Със строителството на зала "Армеец" бе извършена пълна глупост - по указание "свише" тя беше съкратена в дължина с 10 м за икономия на средства. Тази икономия осакати този национален спортен комплекс и сега на него не могат да се провеждат международни лекоатлетически състезания. Други проекти, включени в общия план за кандидатурата на града като зимна световна столица, бяха свързани с развитието на Витоша като модерна спортна дестинация, а в местността "Малинова долина" трябваше да се изгради олимпийското село, което после щеше да се ползва като модерен столичен жилищен район. Но и тези проекти бяха забравени. Като споменавам неизпълнението и захвърлянето на проекти, тласкащи развитието на града много години напред, нека започна с тяхното изреждане: Уникалната идея за зелени клинове, спускащи се от Витоша до централните зони на града, заложена още в плановете на арх. Мусман. Нейната реализация започна с изграждането на НДК като връх на Южния парк, който започваше от подножието на Витоша, където бе положено началото на новата Ботаническа градина, и се стигаше, без да пресича нито една комуникация, до бул. "Патриарх Евтимий". В този огромен парк се предвиждаше да се изградят леки спортни обекти, както и обекти за духовна култура - под Правителствена болница се предвиждаше изграждането на летен театър за опера и балет. За съжаление великолепната идея за зеления клин беше смачкана от силата на финикийските знаци, което е престъпление по отношение на столицата Към това трябва да се добави и унищожаването на т.нар. Витошка яка. Истинско престъпление към града е и унищожаването на идеята за присъединяване на района на Погребите към Борисовата градина. Какво стана със свободния терен на старата Зоологическа градина? Нали там трябваше да бъде изграден Национален исторически музей с голям подземен паркинг, а не да се праща Националният исторически музей зад Околовръстното? Сега там е разположен разхитително един примитивен наземен паркинг. Защо се забави толкова и преработката на входа към Борисовата градина откъм стадион "Юнак"? И там ли собствениците на паркинга пречат на неговата реализация? Защо не се реализираха идеите за разширение и модернизация на Западния и Северния паркове? А какво стана с хидропарк "Искър" в източната част на София? Сега към него можеше да се присъедини и паркът "Врана". Защо се забави толкова построяването на парк "Възраждане", където навремето намерихме минерална вода и премахнахме замърсяващата района Сточна гара? Защо беше променена и схемата на метрото, изработена след сериозни проучвания от наши и чужди специалисти? Първият лъч на метрото беше планирано да минава под "Цариградско шосе" и в края да има отклонение към летището. По този начин се премахваше общественият наземен транспорт по "Цариградско шосе" и се облекчаваше движението. И друго нещо - тунелът под бул. "Драган Цанков" беше построен за трамвая, идващ от Студентския град. Той трябваше да мине под Перловската река и подпаважно да се движи по ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Леге" и да стигне пл. "Македония". По този начин ул. "Граф Игнатиев" ставаше пешеходна, а пл. "Славейков" се освобождаваше от трамвая. Но засега всичко пропадна. Сега да премина към реализацията на две идеи, предизвикали обществения възторг - превръщането на бул. "Витоша" в пешеходна зона и построяването на АМ "Люлин".  Тези два реализирани проекта бяха разгледани навремето от специалистите на града и след задълбочен анализ бяха отхвърлени. Защо? За бул. "Витоша". София в исторически аспект се е изграждала върху комуникационния кръст изток - запад ("Цариградско шосе", бул. "Цар Освободител", бул. "Тодор Александров") и север - юг (бул. "Мария-Луиза" и бул. "Витоша"). Прекъсването на тази традиция едва ли е най-доброто решение. За проверка на това решение по "мое време" експериментално затворихме "Витошка". Въпреки че преди това бяхме модернизирали бул. "Христо Ботев" като дубльор на "Витошка", се получи неблагоприятно развитие на транспортните връзки в ЦГЧ. Беше разработена друга идея по подобие на Париж и Берлин, където под булевардите се построяваха паркинги ("Шан-з-Елизе") и метро ("Курфюрстендам"), а отгоре се запазваше автомобилното движение. Нашите специалисти предвиждаха метрото по бул. "Витоша" да се построи по открит способ - като първо ниво, над него, като второ ниво, паркинги. Над тях, като трето ниво, се предвиждаше да минава автомобилното движение. За сметка на премахнатите трамвайни линии се разширяваха тротоарите и на тях се развиваше възможността за кафенета, ресторанти и павилиони. По отношение на хвалената АМ "Люлин". Навремето някои специалисти подхвърлиха тази идея, като твърдяха, че разширяването на пътя по Владайското дефиле е невъзможно, което е абсолютно невярно. Противниците на АМ "Люлин" изтъкваха два основни контрааргумента: минаването на автомагистралата по сегашното изградено трасе разсичаше втория бял дроб на София - Люлин, и застрашаваше биоклиматичните особености на Банкя, която е климатично явление от световна величина. Идеята за АМ "Люлин" бе дадена за оценка на специалисти от БАН и те единодушно я отхвърлиха. Почти по същото време, под диригентската палка на големия германски политик и министър-председател на провинция Бавария Франц Йозеф Щраус, приятел на България, усилено се работеше по реализация на проекта за свързване на реките на Рейн и Майн с Дунав чрез канал. Очевидно за увеличение на значението на този канал германско-гръцки консорциум предложи на нашата страна, при изключително изгодни за нас финансови условия, да построи жп и шосейна връзка от Солунското пристанище до пристанище Лом с тунел под Петрохан. Целта беше корабите, идващи от Суецкия канал и други части на Средиземно море, да стигат до Солунското пристанище и като ро-ро товари оттам да бъдат транспортирани до пристанището в Лом, което да бъде модернизирано и разширено, и по вода товарите да бъдат транспортирани до всяка точка на Западна Европа, вместо да минават през Гибралтар. Заедно с проф. Георги Стоилов, ректор на Световната академия по архитектура, голям поддръжник на тази идея, написахме писмо до съответните инстанции, но безрезултатно. Както каза проф. Стоилов, очевидно комисионите от европейските фондове бяха раздадени "под масата" и идеята беше зачеркната.  Завършвайки с изброяване на пропуснатите шансове за модерно развитие на нашата столица, без да отричам направеното, не мога да не се спра на един базисен проблем - въпроса за канализацията на града. Не бих искал да кажа, че в тази насока нищо не се прави, но усилията са "на парче" Необходима е разработката на градоустройствен план на подземната инженерна инфраструктура. За срам - една четвърт от територията на столицата ни няма канализация. Накрая бих искал да спомена още една стара слабост на столицата - липсата на единен стил на градския дизайн. Градът ни изглежда, особено извън ЦГЧ, изоставен, замърсен, неподдържан, грозно шарен. Липсва и единен стил на указателните табели на улиците, номерацията на сградите, спирките на градския транспорт, както и поддръжката на паметниците, а и въобще на забележителностите на града. Цари разностилие или просто своеволия от всякакво естество. Бих подновил една стара идея - на мястото на мавзолея на Георги Димитров, разрушен от същите политически екстремисти, за които стана дума, да се издигне мемориален комплекс на Хан Аспарух - човекът, който ни "вкара" в Европа, а не днешните самозванци политически "величия". Като ви пожелавам пълен успех и здраве, оставам с дълбоко уважение. Петър МЕЖДУРЕЧКИ, пенсионер, лозенчанин от дете, възпитан в спортните школи и организации на столицата, когато спортът беше грижа на цялата ни държава, община и общественост като средство за физическо здраве и възпитание на подрастващото поколение Алеко Константинов - Щастливеца също е на "Витошка"

Проф. д-р Духомир Минев: „Нормална“ бедност има в Дания, но не и у нас

 Доста е преувеличено да се говори за социална отговорност на отделна политическа сила.   – Г-н Минев, в сряда излязоха данни на статистиката за ръст на заплатите от 7,6 процента за една година у нас. Сега средната заплата е 946 лв. месечно. Забогатява ли българинът? – Някои българи забогатяват и то отдавна, други – едва ли. За тези, вторите, е доста рано да се говори, че забогатяват, макар че има и такива случаи, като например работещата в Испания Гошка (както я представиха някои медии). Тя спечели 68 милиона евро от лотарията. Въпреки това ми се струва доста рано да се говори за забогатяване – нека поне средната работна заплата да стане адекватна на издръжката на живота. – Статистиката за заплатите е интересна: най-много получават в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ – 2173 лева средно на месец. А най-малко – само 575 лева в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“. Да вярваме ли на тези данни? – Мисля че може да се вярва. Така е не само у нас и не само сега. Навсякъде са особено добре заплатени дейностите, които много допринасят за укрепване на политическото и икономическо статукво, а между тях са такива като контрол върху информацията, агитация и пропаганда, професионална манипулация и т.н. Още по-добре са платени споменатите дейности, когато статуквото среща масово неодобрение и трябват особени усилия и талант за по-доброто му представяне. Твърдението, че доходите отразяват някакъв принос за постигане на общ просперитет, са голяма басня. Любопитно е, че секторът е определен като „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“. Чудя се какви щяха да бъдат данните, ако секторът беше определен като „Създаване и трансфер на знание” („Наука и образование”). – Но все пак, дали ресторантьорите и хотелиерите не укриват доходи, а някои от тях работят в т. нар. сив сектор, плащат в брой на служителите си и така отчитат пред статистиката символични показатели? – Сивата икономика е много голяма тема и трябва да направим отделен разговор за това… – Вие сте изследовател на бедността. Въведохте термина „нормална“ бедност. Кажете какво се крие зад това понятие? – Има съвсем прост отговор – нормална е например, бедността в Дания или в Швейцария, или в която и да е друга нормална страна. За по-прецизен отговор няма място, но ще спомена някои случаи на нормална бедност. Нормална е бедността, когато неравенствата не са твърде големи и не са основна причина за бедността. От такава гледна точка бедността в Чехия (най-малки неравенства в ЕС) е нормална. Нормална е бедността, когато не засяга задоволяването на базисни, жизнено важни потребности на хората (например храна, жилище, отопление и т.н.) Такава е бедността в повечето страни от ЕС. Бедност, която засяга (ограничава) въпросните потребности, засяга и здравето, и живота на хората или с други думи – убива, макар и бавно и невидимо. Такава бедност е ненормална. Въпросът за бедността е само сигнална лампичка, която трябва да ни подскаже, че има нещо дълбоко нередно в нашето общество, икономика, нормативна рамка и правителството, което изглежда най-малко отговорно за онова, което се случва през последните 26 години. – А каква е тогава „нормалната“ бедност? – Нормална е бедността, когато социално икономическата динамика на обществото и неговите институции са такива, че бедните имат шансове с определени усилия да излязат от бедността. Нормална е бедността, когато правителствените политики осигуряват автентичен икономически растеж и развитие, и заедно с това подпомагат усилията на бедните да се отърват от бедността. Нормална е бедността, когато доминиращата култура и рационалност не приемат бедността за нещо нормално и подтикват усилията да нейното намаляване. В страни, в които бедността се смята за нещо естествено и дори необходимо, доминиращата култура и рационалност са просто патологични – психопатични, социопатични. И т.н. и т.н. – На какво се дължи според вас факта, че у нас е много голямо финансовото и имущественото разслоение сред населението. Много е малък процентът на заможните, за сметка на бедните. Имаме ли вече средна класа? – Известно е на какво се дължи разслоението – на сбъркания модел на „прехода” – за сравнение, Чехия, Унгария и другите от централна Европа имаха друг модел. У нас през „прехода”се създадоха безчетни механизми, които поддържат и генерират разслоение. И дълго ще носим техния печат, защото веднъж създадено, разслоението (механизмите, които го създават), след това нещата трудно се поправят. Като пример – най-видимият такъв механизъм е корупцията, а как мислите, че ще се развива „борбата с корупцията”, кога ще се справи с нея България? Същият проблем е и в средната класа. Немалка част от средната класа е създадена и съществува върху фундамента на споменатите механизми. И тя трудно може да допусне тяхното отстраняване, т.е. нормализирането на икономическия живот, на институциите, на всичко останало. Начинът, по който се разпределят доходите в България, е абсолютно порочен и убийствен за българското население. Не може около 60-70% от доходите да се получават от около 1% от населението. – Къде сме ние по този въпрос на картата на Европейския съюз? – Все още сме на последно место по равнище на благоденствие в ЕС и скоро няма да мръднем от него. Все още сме и два пъти под средното ниво на бедност в ЕС. Но всичко това, странно, за управляващите изобщо не е повод за сериозна тревога, което е най-изумителното в такава драматична ситуация. Никой не бие тревога, не виждам изявления на значими политически фигури, които не само да призоват, но и да направят нещо за коренна промяна на стандарта на живот у нас. А задачите са в много посоки. Но съм доста песимистично настроен, защото целият модел у нас е направен така, че богатите да стават по-богати с времето, а бедните – още по-бедни. Този механизъм трябва да се пресече, незабавно. Нека богатите да стават, ако искат, безкрайно богати, нека да имаме повече милиардери, отколкото в САЩ на глава от населението, но не чрез източване отдолу нагоре на доходи и на живот от бедните към богатите, а чрез растеж и принос за развитие. Финансовата система също помпа бедността – лесно се отпускат кредити за замазване на недоимъка и това на повърхността смекчава остротата на проблема. Отлага го, но го зарежда с експлозива на бомба с часовников механизъм. – Очаквате ли в предстоящите дебати преди президентските избори да бъде застъпена и социалната проблематика? – Тази проблематика е много полезна в предизборните битки и в самите избори. – Има ли политическа сила у нас, за която да може да се каже, че е социално отговорна? – При това състояние на суверенитета на страната е доста преувеличено да се говори за социална отговорност на отделна политическа сила. – Да минем към пенсионната реформа. Приключихме ли веднъж за винаги с промените в системата? – Не мисля, че сме приключили. По-скоро си затвориха очите, тези които решават. Много е вероятно да има нови истории за отразяване след 10-15 години. – В Мексико във фирмите на милиардера Карлос Слим въведоха тридневна работна седмица. Вашият коментар. Възможно ли е това да се случи и у нас? – А дано, ама надали.   Нашият гост Духомир Минев е председател на европейската Анти-бедност мрежа – България. Специалист е по социология на икономиката, социална политика и демография. През 1992 година беше заместник-министър на министерството на труда и социалното благосъстояние. Работил е в различни институти на БАН. Има множество трудове и публикации в областта на социалната политика, проблемите на бедността и политиката на доходите в България.

Какво означават кодовете за грешки в Google Play

Google Play Store е най-сигурното и лесно достъпно място, от където може да изтеглите нови приложения и да актуализирате старите си игри. От време на време обаче може да се сблъскате с някои проблеми.   За съжаление, когато това се случи, кодовете за грешки, които Google представя остават неразбираеми за голяма част от потребителите и по този начин не помагат за бързото решаване на проблемите.   Ето защо решихме да ви представим информацията на Android Authority, които предлагат на вниманието ни списък с най-често срещаните грешки в Google Play Store и техните решения.   Error 944 Error 944 се появява, когато Google Play Store сървърите са офлайн или има някакъв друг проблем със свързването. В този случай, изчакайте известно време преди да опитате отново да получите достъп и не пипайте настройките на приложението, защото проблема не е при вас.   Error 941 / 927 / 504 / 495 / 413 / 406 / 110 / rh01 / rpc:aec:0 Ако сте имали проблеми с изтеглянето на приложения от Play Store , вероятно сте се сблъсквали с грешките Error 495, 110 или някой от другите кодове изброени по-горе. Въпреки че те всички показват различни проблеми при изтеглянето на приложения, решението е едно и също, което е нов Google ID на вашето устройство, а това не е трудно да се направи.   За целта трябва да изтриете Google Play Store данните като отидете в Settings > Apps > All > Google Play Store > Clear data & Clear cache. Така ще разберете дали това ще реши проблема ви. Ако ли не, ще се наложи да изтриете данните си и от Google services framework. Така ще получите нов  Google ID за вашето устройство. Получаването на ново ID обаче може да създаде проблеми с някои от вашите приложения, така че може да се наложи да ги преинсталирате. Ако все още имате проблеми след това, ще трябва да изтриете профила си в Google от вашето устройство. За да направите това, и да го добавите отново след рестартирането, отидете в Settings > Accounts > Google.   Error Processing Purchase (DF-BPA-09) С тази грешка може да се сблъскате в случаите, когато искате да изтеглите платено приложение. За да решите проблема ще се наложи да изтриете данните в Play Store приложението си. За целта отидете в Settings > Apps > All > Google services framework и натиснете „Clear data“. Ако това не помогне, логнете се в Google Play Store от компютър и изтеглете от там приложението на устройството си.   Error 919 Ако видите тази грешка, то това означава, че на устройството ви няма място за приложението което искате да изтеглите или за актуализацията. За да решите този проблем, започнете с премахването на някои стари неизползвани приложения, стари снимки, видео или музика, за да освободите място.   Error 491 / 923 / 101 Error 491 означава, че тегленията и актуализациите са невъзможни за вашето устройство, тоест нещо някъде сериозно се е объркало. За да коригирате тази грешка, ще трябва да изтриете и след това да добавите същия или нов Google акаунт за вашето устройство. За целта отидете в Settings > Accounts > Google menu, кликнете върху акаунта и след това натиснете “Remove account”.   Рестартирайте вашия смартфон или таблет, след което се върнете в Settings > Accounts > Google и отново се логнете в акаунта си. И накрая отидете в Settings > Apps, изберете таба „All“, превъртете до Google Services и кликнете върху „Clear data“.   Error 403 Error 403 е грешка, която е подобна на Error 491 и означава, че по някаква причина някои изтегляния и актуализации са невъзможни. Този проблем е причинен от конфликт, който се появява, когато се използват две или повече Google акаунта на едно устройство за закупуване на приложения. За да решите проблема, влезете в Google профила си, от който сте купили приложението, деинсталирайте го и след това извършете покупката. Ако това не работи, отстранете историята на търсенията си в Play Store като отидете в Play Store Settings > Clear search history.   Error 927 Това е още една грешка, която може да се появи в случаите когато се опитвате да изтеглите приложение или актуализация, но тя не е свързана с вашето устройство или с акаунта ви, а означава че текат актуализации на Play Store. Най-доброто решение е да изчакате малко преди да опитате отново да изтеглите приложението, което искате. Освен това може да изчистите данните за Play Store и Google Services под Settings > Apps > All.   Error 481 Този код означава, че има някаква голяма грешка с вашия акаунт. Единствената корекция е да премахнете стария си профил и след това да се регистрирате с нов. Може да изтриете акаунта си под General Settings > Accounts > Google.   Error 911 Error 911 се дължи на някакъв проблем с текущата ви Wi-Fi връзка, но понякога може да бъде решен с изчистването на данните на Play Store, както с повечето кодове за грешки.  Ако сте свързани към Wi-Fi хотспот, който изисква вход, възможно е Error 911 да се появява, защото трябва отново да удостоверите връзката си. След като направите това, отворете приложението и опитайте отново. Ако все още имате проблеми след това, най-вероятно проблемът е с вашата Wi-Fi мрежа, така че опитайте с различна връзка.   Вижте 9 начина за достъп до Google Play, ако приложението не работи

„ДРОМ” помага на ромите в Перник (СНИМКИ)

След получени сигнали до Централата на ПП“ДРОМ“, във връзка с крайно лошите условия на живот на ромите в град Перник и най-вече в кварталите ,,Рудничар‘‘, „Куциян“, „Васил Левски“ и „Хумни Дол“, на 19.09.2016 от ПП „ДРОМ” проведохме среща с Кмета на град Перник Г-жа Вяра Церовска. На срещата споделихме нашите силни притеснения от това, че ромите живеят в изключително нечовешки условия, като това, че в някои от жилищните постройки няма прозорци,няма вода и никакви тоалетни, а в същото време тези хора плащат наем, някои имат, някои нямат адресна регистрация, раждат им се деца, които също са принудени да живеят в тази обстановка и не могат да си позволяват дори да ги изкъпят. В някои от блоковете плуват фекалии. Считаме за абсолютно недопустимо в днешна Европейска България да съществува такъв начин на живот като този. Това заяви Илия Илиев, Народен представител и Председател на ПП „ДРОМ“. 

Какво трябва да знаем за новия стандарт HDMI Alt Mode

Скоро ще можем да свързваме телефоните, таблетите и ултрабуците си към външен монитор или телевизор, използвайки USB порта. Всичко от което ще имаме нужда е кабел, който свързва USB-C to HDMI. HDMI Licensing, консорциумът, който контролира и лицензира спецификацията HDMI, наскоро обяви нов стандарт, наречен HDMI Alternate Mode (известен също като Alt Mode).     Той позволява всяко устройство с USB Type-C порт да извежда изображения към всеки HDMI дисплей с помощта на правилния кабела, без да са необходими донгъли или адаптери. С други думи, USB-C кабелите ще бъдат в състояние да пренасят HDMI сигнали.   Какви ще са предимствата? HDMI Alt Mode ще позволи на сигнала да се прехвърля към и от USB-C без нуждата от скъпи донгъли или адаптери. Новият Alt Mode изисква кабел, който има USB Type-C конектор в единия край и един HDMI конектор в другия. Свържете USB Type-C края в порта на вашия телефон, таблет или лаптоп, а след това свържете HDMI края във вашия монитор или телевизор, и сте готови да стриймвате екрана от телефона към телевизора.   Какво можем да правим с Alt Mode? Alt Mode поддържа само до HDMI 1.4b, без новия стандарт HDMI 2.0. Това означава, че можете да получите някои от характеристиките на HDMI, но ще трябва да жертвате някои от останалите. Ето какво получавате: - резолюция до 4K Ultra HD (3840 x 2160) - Audio Return Channel (ARC) - поддръжка за 3D видео - HDMI Ethernet Channel - Consumer Electronic Control (CEC) - HDMI функция, която ви позволява да контролирате други CEC устройства, които са свързани чрез HDMI - Dolby 5.1 съраунд аудио   Освен стрийминг на аудио и видео, сегашните USB-C-to-HDMI адаптери не поддържат други функции, нито пък споменатите по-горе. Ето защо, новият стандарт Alt Mode е толкова готин. В същото време, липсата на HDMI 2.0 поддръжка означава, че някои от най-новите функции няма да бъдат на разположение. Например, HDMI 2.0 повдига честотата на кадрите на 4K видео от 30 кадъра в секунда на 60 кадъра в секунда. Той също така поддържа High Dynamic Range (HDR) видео технологията, която е една от най-полезните ТВ функции, появили се през последните години.   Може ли да се използват съществуващите кабели, телефони и телевизори? Единствената технология, която определено може да използвате за тази нова спецификация е телевизорът. Ако даден модел телевизор с плосък екран има съвместимост с HDMI 1.x, това е гаранция, че ще работи с новата спецификация. Но не всички телефони ще работят с тази нова технология. Някои мобилни устройства идват с вграден HDMI чип, за да се даде възможност за извеждането на техните дисплеи на телевизора, но не всички телефони или таблети го имат и тези с HDMI обикновено имат mini-HDMI порт, който изглежда така:     Ако вашето устройство има HDMI изход, както и USB Type-C порт, тогава ще може да се възползвате от новия стандарт. Това, от което ще имате нужда е USB-C-to-HDMI кабел. Засега обаче тези кабели все още не са влезли в продажба, но навярно това ще стане в началото на следващата година.   Вижте какви видове USB кабели съществуват

„Някои хора наистина мразят музиката ми” - интервю с Attic Ted

Attic Ted се ражда в централен Тексас и звучи като нищо, което бихте асоциирали със свирепия имидж на точно този американски щат. Музиката на проекта се гърчи в интерактивна смес от поп, пънк уейв и аутсайдер готик. Неговите концерти са еклектична смес от звук, театър и наратив - на границата между гротеската и комедията. Десет издания и 15 години след появата си на бял свят Attic Ted пристига в България за петото издание на поредицата концерти „Шумна неделя” на Amek Collective (на 23 октомври от 20.00 ч. в клуб NeuBerlin), а с Грейди Ропър, основната фигура в проекта ви срещаме в малко повече от 24 часа преди събитието… Кой е Attic Ted? Как стана така, че започна да правиш музика сам, бил ли си в банди преди това? Attic Ted се роди през 2002 г. в Остин, Тексас след като съвсем случайно си купих хамънд орган от 50-те - само за 20 долара. Всъщност за мен това е по-скоро театрален отколкото музикален проект, защото може да ме видите на концертите с картонени маски, които съм правил сам. Това е моят начин да се опитвам да изграждам по-поглъщащо, аудио-визуално преживяване за своята публика. В началото на 90-те учих в арт училище в Тексас и осъзнах, че любимите ми визуални артисти са и музиканти. Двете изкуства могат да носят един и същи дух, само средствата за създаването им са различни. Запитах се защо да не ги комбинирам като добавя и щипка случайност. Attic Ted съществува вече 15 години. Проектът е преминал през много промени - от 6-членна лайв банда до това, което ще видите по време на турнето ми този октомври - соло проект. Различни приятели се включват понякога на живо, а всички, които някога са били част от проекта, ще чуете в новия ми албум. Хубаво е да можеш да си толкова гъвкав в изкуството си. Името 'Attic Ted' игра на думи с 'addicted' (от английски “пристрастен”) ли е и ако да какви са твоите зависимости? Първите песни на Attic Ted всъщност бяха записани на тавана на къщата ми (attic е английската дума за таван). Мястото е с триъгълен таван с формата на буквата „А” и комин, който минава точно през средата на стаята. Исках да почета това помещение и ако трябва да съм честен наистина си мислех, че ще се получи интересна игра на думи с 'addicted'. Шегата вече не ми се струва толкова хубава.Колкото до зависимостите ми… много обичам стари книги, нови плочи и да пия кафе, докато пуша трева на задната веранда. Много обичам пътешествия, но обичам и да не излизам от стаята си, обичам истории, разказани над домашно сготвена храна. Обичам и да мечтая. Ще разкажеш ли повече за маските? Има ли някаква символика в тях, или са нещо, което се появява импулсивно, за забавление? Attic Ted се появи точно преди Хелоуин. Бях си направил маска на Бетовен около цялата глава и забелязах, че мога да закрепя микрофон в нея, за да може ръцете ми да са свободни и да свиря на органа. Реших да пробвам да свиря така и в един момент се усетих, че неволно пея и говоря сякаш наистина съм стария Бетовен. Беше много по-забавно, както за мен, така и за публиката. Някои концерти на Attic Ted стигат дотам, че има хора в публиката с маските ми на главите си, които пеят и танцуват. Щом сложиш маската, е много по-лесно да се разтанцуваш. Чувстваш се защитен. Затова продължих да нося маските. Това добави визуален и театрален елемент, който прави преживяването по-силно, ангажира повече сетива и надявам се, предизвиква по-дълбоки усещания. Маските го правят сюрреалистично, а музиката ми така или иначе е доста езотерична. Разкажи ни повече за новия албум: колко време ти трябваше, за да го оформиш, запишеш и издадеш? Музиката на Attic Ted звучи много свободна – колко трудно е да уловиш това „на лента”? Новата ми 12-инчова плоча се нарича Parade Dust Mischief. Това е 10-тото издание на Attic Ted (досега имаме пет диска, три 7-инчови плочи и една касета), всички излизат през лейбъла ми Pecan Crazy Records. Този албум е записан и продуциран от Пол Д. Милър в Остин, Тексас. За записите ползвахме стари магнитофони и винтидж аудио ефекти. Нито секунда от този албум не е дигитализирана от компютър. Дори мастърът на плочата е правен от лента. Както вече споменах, в албума свирят много приятели – Коби Кардоса, Сайре Ванделиндер, Джеймс Ру, Уейд Драйвър, Карл Кумерле, Пол Милър и разбира се, аз самият. Много съм доволен от този албум. Пол свърши невероятна работа по звука му. Повечето от песните са писани от мен, но има и два кавъра - един класически суинг - Take Me Back To Tulsа, за да докаже, че наистина съм от Тексас – и един стандарт от първата световна война – How You Gonna Keep Them Down On The Farm, Now That They've Seen Paris. Този албум е най-доброто нещо, което съм правил до момента и макар, че е създаден по аналогов път, вече може да го слушате в интернет. Доста се затруднявам да опиша музиката на Attic Ted и това ми харесва, но как ти самия би описал това, което правиш? Обсебващ, странен, карнавален, постмодерен, театрален, кънтри готик, пънк уейв... До нещо такова е еволюирал Attic Ted… Не, всъщност е просто кечи-поп музика, която е претопена в кошмар, в деменция, във влакче на ужасите. Странно, чудовищно хибридна музика. Някои хора наистина я мразят. Какви са основните ти вдъхновения? Никога не бих правил тази музика, ако не бях намерил евтиния хамънд орган, за който ти казах в началото на интервюто. С този инструмент съм споделил някои от най-хубавите моменти в живота си. Той е оформил бъдещето ми повече от каквото и да е било друго. По едно време носих и органа навсякъде, където свирех, но със сигурност не бих могъл да достигна до Източна Европа с него. Семплери и лууп педали са малките помощници, които обаче ми позволяват да имам неговия звук със себе си, дори когато трябва да вместя багажа си само в една раница. Колкото до музикалните ми вдъхновения, Остин, Тексас винаги е имал силна музикална общност. Можеш да гледаш концерти всеки ден от седмицата. Тук традиционно се раждат мрачни, потопени в наркотици, тежки и странно-артистични проекти като Butthole Surfers, Daniel Johnston, Ed Hall и стотици други DIY-артисти. Вече говорихме за перформативния елемент в концертите ти, имаш ли някакъв опит в театъра, киното? Като малък играех. Майка ми правеше храна за телевизионни реклами и така успяваше да ми намира роли. По-късно учех в начално училище с фокус върху пеформативните изкуства и участвах в музикални и театрални представления. Първата ми работа като тийнейджър беше в детски увеселителен пица парк на име Chuck E Cheese. Трябваше да нося огромен костюм на мишка и да си играя с децата. Точно тогава и станах много добър на въздушен хокей. Извън Attic Ted съм имал и роли в няколко късометражни филма. Да снимам също е много забавно. Отново, защото така имам възможност да комбинирам музиката с визуалното, с костюми, персонажи, емоции в едно многопластово преживяване. За пръв път ли идваш в Европа този месец? Как избра Източна Европа и какви са ти очакванията? Имаш ли вече последователи на стария континент? Вече три пъти съм свирил в Германия и Франция. Да правя турнета в Европа ми харесва доста повече отколкото в Америка. Сякаш в Европа артистите биват оценени повече. В баровете, в които свиря в Америка, рядко някой ще ти осигури вечеря или пък място, където да пренощуваш. Да не говорим колко е дразнещо да ти платят след концерта и сметката ти в бара да е повече от парите, които си взел за концерта. Миналото лято се запознах с BICIKL, сръбски артист, който ми каза, че е задължително да стигна до Източна Европа. Той ми помогна да си намеря концерти във Виена, Нови Сад и Белград. Приятели от Цюрих ми помогнаха с контакти в Прага. В Берлин съм бил няколко пъти, а за Amek в София научих от уебсайта http://dodiy.org/ . На това турне ще свиря 9 концерта в 6 различни страни. На повечето концерти ще изложа и свои картини. Идвам в Европа, за да покажа всичко, което правя и се надявам да намеря много нови приятели и да видя света от различен ъгъл. Обменът на идеи е най-висшата ми цел… окей може би и да потанцувам на няколко денс партита. Какво ще четеш и слушаш докато пътуваш? Ха, добър въпрос. Все още се опитвам да реша каква книга да взема със себе си. Със сигурност не трябва да е много голяма, защото нямам абсолютно никакво свободно място в багажа си. Дори дрехите съм ограничил до минимум, вместо това съм наблъскал багажа си с мърч, който не просто да продам, а да оставя като следа от себе си в градовете, в които ще бъда. Мислех да взема „Смърт на кредит” от Селин, но май ще заеме прекалено много място. В момента чета Уилям Фокнър... Много обичам да чета и се опитвам да наваксам с класиките, преди да започна със съвременните автори. Това, което се надявам да чуя на това турне са нови (за мен) европейски банди, които искам ме шашнат с интересен звук.

Защо не можем да изтегляме определени приложения от Play Store

Случвало ли ви се е да искате да изтеглите някое приложение от Play Store и да не можете? А може би ви се е случвало да търсите някое приложение в Play Store, за което знаете, че съществува, но да не го виждате? Такъв беше случаят с приложението Pokemon Go, когато излезе за първи път. За някои потребители то беше ‘невидимо‘.   Ето защо сигурно ще искате да знаете как от Make Use Of отговорят на въпроса, защо не можем да сваляме определени приложения от Play Store.   Ограничения на устройството Най-честото обяснение е, че разработчиците на приложението са го маркирали като „несъвместимо“ с вашето устройство. Това всъщност не означава непременно, че приложението няма да работи на вашето устройство. Най-вероятно, причината, поради която разработчиците са направили това е, защото има странни бъгове или грешки, които се появяват само на конкретни модели, които не могат да бъдат отстранени или разработчиците не разполагат с необходимите ресурси, за да ги решат.   Може да заобиколите това ограничение като инсталирате APK файла, но помнете, че правите това на ваш риск, защото подобно действие може да навреди на вашето устройство по някакъв начин.   Регионални ограничения Вярно е, че изглежда несправедливо на пръв поглед, но има много приложения, които работят само в конкретни държави. Така например, има приложения на банки и компании, чиято дейност е съсредоточена в дадена държава и ако вие не живеете в нея, няма да имате нужда от тези приложения.   Но ако става въпрос за друг вид приложение, което искате да ползвате, а не можете поради регионални ограничения, единственото ефективно решение е да се свържете с разработчиците му и да ги помолите да разширят обхвата му в повече региони.   Липсващи функции на устройството За някои приложения се изискват определени спецификации и характеристики, които вашето устройство може да няма и по тази причина да не може да ги изтеглите. Единственото реално решение е да преминете към по-модерно устройство.   Остаряла Android версия Приложенията могат да имат изисквания не само към хардуера, но и към софтуера или по-точно към текущата ви Android версия. Всяка нова версия на Android предлага някои нови функции и подобрения, от които приложенията могат да се възползват и използват. Най-доброто решение е да актуализирате вашата Android версия, ако има такава за вашето устройство.   Специфични приложения от производителите на мобилни устройства Някои приложения са съвместими само с Samsung устройства или с Motorola устройства. Добрата новина е, че повечето от тези специфични приложения имат алтернативни приложения, които можете да използвате.   Проблеми с Google Play Store  Проблемът може да идва от приложението Google Play Store. За целта преминете през тези стъпки, за да видите дали нещата ще се оправят:   1. Излезете от приложението Play Store, отворете „Settings“ на устройството, навигирайте до „Applications“ раздела, и намерете „Google Play Store”. Оттам изберете „Clear Data“ и „Clear Cache“. След това се логнете отново в Play Store и опитайте отново.   2. Деинсталирайте приложението Play Store, след това го инсталирайте отново и тогава опитайте да изтеглите приложението, което искате.   3. Рестартирайте устройството чрез задържане на бутона за захранване и изберете „Reboot“. Това решава временни проблеми.   Недостатъчно място за съхранение Приложенията заемат изненадващо много пространство за съхранение. Ако мястото за съхранение на вашето устройство е недостатъчно, приложенията нямат да могат да бъдат изтеглени или актуализирани.   Единственото реално решение тук е да освободите място на устройството си като деинсталирате неизползваните приложения, изпратите снимки и видеоклипове в облака и изчистите кеша.   Вижте 9 начина за достъп до Google Play, ако приложението не работи

Най-добрите приложения в Windows Store

Microsoft обяви, че отваря вратите за настолни приложения в Windows Store. С тази промяна Windows Store ще стане много по-полезен за собствениците на настолни компютри, които бързо и лесно ще могат да инсталират любимите си приложения.   Няма как да не се зарадваме на тази малко закъсняла промяна, но и е нормално да си зададем въпроса дали с това ще дойде краят на универсалните (така наречените „universal“) приложения. Не, разбира се.   Вярно е, че някои универсални приложения в Windows Store са лоши имитации на техните настолни версии, но това не означава, че не можете да намерите някои наистина полезни и качествени приложения.   Благодарение на Make Use Of, научаваме за това кои са най-добрите приложения в Windows Store.   Съхранение в облака Dropbox, Box и OneDrive , както може би очаквате имат приложения за Windows 10. Те ви дават възможност за достъп до облака с помощта на Modern интерфейс.   Кулинарни приложения Готвенето не е за всеки, но ако имате интерес към овладяването на едно от най-важните умения в живота, компютърът може да ви е особено полезен. Сензорните устройства, в това число Windows таблетите са многополезни за употреба в кухнята, заедно с тези приложения: Timed2Perfection и Recipe+ Nutrition Profiler ($7, 99).   Игри Windows Store е пълен с игри. Някои от тях са много забавни и ще ви държат ангажирани в продължение на часове, но има и такива които няма да одобрите. Така или иначе, много малко от тях са на разположение като самостоятелни настолни приложения – единственият начин да ги играете, е да изтеглите универсалната версия на приложението. Ето някои предложения: Halo: Spartan Assault ($2.99), Medieval Apocalypse и Fairway Solitaire.   Фото редактори Независимо дали имате нужда да редактирате вашите снимки или искате да създавате дигитални изображения от нулата, Windows 10 има подходящи предложения за това. Най-добрите от тях са Adobe Photoshop Express, Fhotoroom, Fresh Paint и Gallery HD.   Музикални плейъри Може истински да се забавлявате на компютъра си с тази колекция от MP3 плейъри и аудио стрийминг приложения: TuneIn Radio, VEVO и Clouder!   Продуктивност Подобно на всяка компютърна платформа, Windows 10 не е проектиран само за забавление, но и за подобряване на производителността. Приложенията, на които си струва да обърнете внимание са: Translator, OneNote, Money Lover – Money Manager, Code Writer и TeamViewer Touch.   Четене Независимо дали използвате таблет, настолен компютър, лаптоп или хибридно устройство, приложенията за четене са жизнено важни за по-приятното възприемане на информацията както от най-новите бестселъри, така и от докладите в PDF формат – Kindle, Audible, News Live Tiles и Nextgen Reader ($1.99).   Пазаруване Вашият Windows 10 компютър може да ви бъде полезен и когато искате да пазарувате онлайн. Можете да посетите сайтове като Amazon и eBay от браузъра или да направите покупките си, директно от специалното приложение – eBay, Amazon и CPlus for Craigslist.   Социални мрежи и комуникации Онлайн чат? Искате да се насладите на Facebook и Twitter? Вижте тези страхотни възможности: Facebook, Messenger, Reddit2Go! for Reddit и Twitter.   Услуги Windows 10 е виртуален инструментариум. Получавате инструмент за търсене, калкулатор, диагностика на системата и така нататък. Ето няколко възможности: PC Benchmark, FileBrick и Network Speed Test.   Видео плейъри Искате да гледате телевизия и филми? Ще имате нужда от тези приложения: Netflix, Hulu/Hulu Plus, VLC, Xbox One SmartGlass и Hyper for YouTube.   Вижте как да изтеглим приложение от Windows Store, което не е достъпно в България

Евродепутатите одобриха предложенията на ЕК за корпоративното данъчно облагане

По време на дебат с комисар Пиер Московичи във вторник вечер евродепутатите приветстваха предложението на Европейската комисия за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), съобщи пресслужбата на Европейския парламент, предаде Фокус.  Според повечето евродепутати това е една важна стъпка в правилната посока, въпреки че някои биха предпочели прагът за оборот да е по-нисък от предложените 750 млн. евро. Някои казаха също така, че общата основа за облагане трябва да върви ръка за ръка с минимална данъчна ставка, каквато не е предвидена в предложението.  Някои евродепутати споделиха, че настоящата система за корпоративно данъчно облагане не е справедлива, тъй като мултинационалните компании местят своите приходи в юрисдикцията с най-ниски данъци, а данъчните власти в нашите страни преследват физически лица и бизнеси, които не могат да се преместят лесно в чужбина. Някои изразиха опасения относно последиците от консолидацията за по-малките страни.  Комисар Пиер Московичи каза, че новото предложение за ОКООКД ще реши едновременно опасенията на бизнесите и гражданите. „В същото време ние трябва да продължим напред с борбата си с укриването на данъци, която вече води до реални промени. Финансовите министри трябва да погледнат този амбициозен и навременен пакет с нови очи, защото той ще създаде солидна данъчна система, пригодена за 21-ви век“, каза още той. 

Трипофобията - страхът от дупки и подутини

Виждате пчелна пита, дупчиците на палачинка, слънчоглед или кожа с белези от акне. Побиват ли ви тръпки? Ако отговорът е да, твърде вероятно е да страдате от трипофобия или страх от дупки и подутини, предаде Нова тв. За него за първи път се заговаря през 2005 г. в социалните мрежи. А впоследствие се оказва, че около 20% от жителите на планетата са развили трипофобия. Повечето от тях – без дори да подозират. В продължение на осем години италианският компютърен специалист и музикант Паола Барра недоумява защо вида и снимките на предмети с малки дупчици по тях предизвикват истински ужас у нея. Един ден случайно открива в Google сведения за трипофобията. Решава да създаде Facebook група, чрез която да информира и други страдащи от фобията за нейните особености. Страницата вече има над 6000 харесвания. Членовете на групата описват как се чувстват, когато гледат снимки на надупчени предмети. Казват, че най-често получават силен сърбеж по пръстите, изпитват отвращение, започва да им се гади, а в някои случаи – дори и повръщат. Въпреки че трипофобията все още не е призната официално за вид заболяване, има експерти, които изследват влиянието на образите с дупки върху психиката. От 40 години насам Арнолд Уилкинс, професор по психология от университета в Есекс, Великобритания проучва странните начини, по които някои хора реагират при вида на повтарящи се мотиви, пише австралийският сайт news.com. Първият пациент с подобна фобия, когото Уилкинс лекува, е канадка, получавала припадъци, виждайки много успоредни линии. Тогава казусът бил изолиран. Сега обаче съвсем не е така, твърди специалистът. „Между 10 и 20 на сто от населението на света има подобни проблеми”, казва Уилкинс. Напоследък той и докторант по философия работят усърдно върху изследването на трипофобията. Установяват, че смущаващите за някои образи – били те линии или дупки, имат един и същ ефект върху зрителните възприятия. Те предизвиквали по-голямо окисляване на онази част от мозъка, която отговаря за зрителните възприятия. Това карало мозъка да работи по-интензивно, което пък претоварвало зрителната система. Уилкинс подозира, че за трипофобията може би има и еволюционно обяснение. „Трипофобичните образи имат същите характеристики като окраската на някои отровни животни. Така че, възможно е да отвращението на хората да е свързано именно с този дълбоко вкоренен страх”, обяснява психологът. Фобията може да се засили или потисне от множеството изображения, които откриваме в мрежата, търсейки информация за странното състояние. Разпространяват се множество снимки, на които са наставени фотоси на различни надупчени материи, растения и т.н. върху такива на части от човешкото тяло. Така се създава илюзията за отблъскващо кожно заболяване. Според Паола Барра публикуването на подобни снимки във Facebook страницата й й помогнало да преодолее ужаса си до известна степен. Според Арнолд Уилкинс обаче те могат дори да породят трипофобия.

Слабоумието не идва внезапно

 Останалите в старостта се превръщат в зли или наивни малоумници, които стават тежест за собствените си внуци и пораснали деца. Академик Бехтерев, посветил изследванията си на функциите на човешкия мозък отбелязва, че голямото щастие да умрат, съхранявайки разума си приживе, се дава само на 20% от хората. Останалите в старостта се превръщат в зли или наивни малоумници, които стават тежест за собствените си внуци и пораснали деца. 80% е значително повече от броя на тези, на които е съдено да развият рак, болестта на Паркинсон или чупливост на костите. За да влезете в бъдеще в щастливите 20% е важно да започнете още сега. С течение на годините, почти всички започват да стават мързеливи. Ние работим много в младостта си, за да почиваме на стари години. Обаче колкото повече се успокояваме и отпускаме, толкова по-голяма вреда си нанасяме. Нуждите ни се свеждат до баналните "вкусно ядене - достатъчно сън". Интелектуалната работа се свежда до решаването на кръстословици. Нараства нивото на претенциите и изискванията към живота и обкръжението, притиска ни тежестта на миналото. Раздразнителността и неразбирането на нещата води до отхвърляне на действителността. Страда паметта и способността да се мисли. Постепенно човек се откъсва от реалния свят, създавайки си свой, често жесток и враждебен, болезнен фантастичен свят. Деменцията никога не идва изведнъж. Тя прогресира през годините, набирайки все повече и повече власт над човека. Това, което сега са само предпоставки, в бъдещето могат да се превърнат в благодатна почва за деменцията. Тя заплашва най-вече тези, които са живели живота си без да променят навиците си. Такива качества като прекомерна принципност, упоритост и консерватизъм е много по-вероятно да доведат до деменция в старостта, отколкото гъвкавостта, способността бързо да се променят решенията, емоционалността. Ето някои косвени признаци, които показват, че е необходимо да направите ъпгрейд на мозъка си: Започвате болезнено да приемате критиката, докато вие самите твърде често критикувате другите. Не искате да учите нови неща. По-скоро ще се съгласите да ремонтирате стария мобилен телефон, отколкото да се заемете с инструкцията за новия модел. Често казвате: "Ех, преди..." - спомняте си и изпитвате носталгия по старите времена. Готови сте в унес да говорите за нещо, без да забелязвате скуката в очите на събеседника. Не е важно, че той сега ще заспи, важно е това, което казвате, което е интересно за вас ... Трудно ви е да се концентрирате когато започнете да четете сериозна или научна литература. Трудно разбирате и запомняте четеното. Можете днес да прочетете половин книга, а утре да забравите началото. Започвате да говорите по въпроси, които никога не сте познавали. Например за политика, икономика, поезия или фигурно пързаляне. При това ви се струва, че толкова добро владеете проблема, че можете още утре да започнете да управлявате държавата, да станете професионален литературен критик или спортен съдия. От два филма - произведение на култов режисьор и популярна киноновела/детектив - избирате втория. Защо да се напрягате? Въобще не рзбирате какво толкова интересно някои намират в тези култови режисьори. Смятате, че другите трябва да се адаптират към вас, а не обратното. Голяма част от живота ви е съпроводена с ритуали. Например, не можете да пиете сутрешното си кафе от някаква друга чашка, освен от любимата си, преди да нахраните котката и да прелистите сутрешния вестник. Отпадането на дори един-единствен елемент проваля целия ви ден. От време на време забелязвате, че тормозите околните с някои свои постъпки, правите го без злоба, а просто защото вярвате, че така е по-правилно. Трябва да ъпгрейдвате мозъка си! Забележете, че най-светлите хора, запазили разума си до преклонни години, като правило са хората на науката и изкуството. Те, поради спецификата на работата си, трябва да напрягат паметта си и да извършват всеки ден умствена работа. Те следят пулса на съвременния живот, проследяват модните тенденции и дори в някои неща ги изпреварват. Тази "производствена необходимост" е гаранция за щастливо разумно дълголетие. На всеки две или три години започвайте да учите нещо. Не е задължително да постъпвате в колеж и да получавате трето или дори четвърто образование. Можете да минете краткосрочен опреснителен курс или да усвоите една напълно нова професия. Можете да започнете да ядете тези храни, които по-рано не сте яли, да откривате нови вкусове. Обградете се с млади хора. От тях винаги можете да поемете разни полезни неща, които ще ви помогнат да сте съвременни. Играйте с децата, те могат да ви научи на много неща, за които вие даже не подозирате. Ако отдавна не сте научавали нищо ново, може би просто не сте търсили? Огледайте се наоколо, колко нови и интересни неща се случват там, където живеете. От време на време решавайте интелектуални задачи, правете всякакви видове тестове. Учете чужди езици, дори ако няма да ги ползвате. Необходимостта редовно да запомняте нови думи ще тренира паметта ви. Растете в дълбочина! Извадете старите книги и от време на време се припомняйте училищни и университетски програми. Спортувайте! Редовната физическа активност действително спасява от деменция. Често тренирайте паметта си, спомняйте си стихове, които някога сте знаели наизуст, танцови стъпки, програмите, които сте практикували в института, телефоните на стари приятели и много друго - всичко, което можете да си спомните. Разбийте навиците и ритуалите. Колкото повече следващият ден се различава от предишния, толкова по-малко вероятно е, че ще "се окопаете" и ще стигнете до деменция. Ходете на работа по различни улици, откажете се от навика да си поръчвате едни и същи ястия, занимавайте се с неща, с които никога преди не сте се занимавали. Дайте повече свобода на другите и правете колкото е възможно повече неща сами. Колкото по-спонтанно реагирате, толкова по-креативни ще сте и по-дълго ще съхраните ума и интелекта си! Източник: funnyreps.com Превод: NBOX.BG 

Към 13.00 часа избирателната активност е 27,2% (Обновена)

Към 13.00 часа избирателната активност за страната на втория тур на изборите за президент и вицепрезидент, е 27,2%. Това заяви говорителят на ЦИК Александър Андреев, пише БГНЕС. 1 847 338 избиратели са гласували до момента. Най-високата активност до момента е в Смолян-32,69%. Александър Андреев заяви още, че най-ниската избирателна активност до момента е отчетена в Кърджали-17,34%. Избирателната активност в частичните местни избори за кмет на район „Младост” е 28,24% или 25 081 избиратели са гласували до момента от общо 88 813. Андреев съобщи, че избирателната активност е по-висока от първия тур. Тогава тя е била 26,20% или 1 790 608 гласували избиратели. От своя страна говорителят на ЦИК Камелия Нейкова обясни, че по отношение на предизборна агитация има няколко еднородни сигнала, свързани с изявление на премиера Бойко Борисов след упражняване на правото си на глас. Твърди се, че е извършена предизборна агитация. ЦИК изиска от СЕМ съответния материал, за да може да прецени дали в сигнала има данни за извършване на агитация, тъй като към сигнала не беше приложен никакъв доказателствен материал. Няма постъпили сигнали за нарушения на изборния процес извън страната. Нейкова посочи, че към 13.00 часа в ЦИК са постъпили 42 сигнала и жалби, свързани с нарушения в изборния ден. 21 от тях са свързани с нарушения в организацията на работа на СИК-ове, 7 са нарушения, според избиратели при упражняване правото им на глас. За нарушение на чл. 205 от ИК са 12 на брой. Това е разпоредбата, която забранява огласяване от допитване до общественото мнение за изборите преди края на изборния ден. Сигналите са свързани с това, че някои доставчици на медийни услуги публикуват такива данни, което е недопустимо. ЦИК е постановила 4 решения за установяване на нарушения на тази разпоредба на съответния доставчик на медийна услуга. За някои доставчици на медийни услуги може и да няма подаден сигнал или жалба, но това не значи, че нарушението може да бъде извършвано. „По отношение на избирателите преобладават сигналите, свързани с това, че когато пускат в избирателната кутия бюлетината след отбелязване на вота си, тя се отваря. Не веднъж от тази сутрин препоръчахме след като избирателят е гласувал, сгънал бюлетината на две, след откъсване на номер и бъде поставен вторият печат, СИК връща бюлетината на избирателя и той може да я сгъне още веднъж преди пускане, за да не се притеснява, че гласът му ще бъде разкрит”, каза Камелия Нейкова. Тя поясни, че от район Плевен е имало сигнал, че в някои СИК-ове не позволяват на избирателите да сгъват още веднъж бюлетината си, което не е правилно. ЦИК се свързал с тази СИК, която предприе мерки. „На територията на 24 район в София също има сигнал, че в някои избирателни секции при подаване на бюлетината в началото на гласуването, номерът на ъгълчето е било откъснато предварително. Този номер не се откъсва предварително”, припомни Нейкова. 

8 функции за разработчици в Android, които всеки може да използва

Android е лесна за използване платформа, но под повърхността тя крие някои много полезни функции и възможности. Една такава скрита функция е Developer Options.   В съвременните версии на Android, Developer Options (DO) менюто е скрито по подразбиране. Това е така вероятно, за да не могат неопитни потребители да променят настройките, които биха могли да повлияят отрицателно на работата на устройството.   За да отворите „DO“ менюто, първо отворете Settings менюто на телефона си и превъртете надолу до System. Натиснете About Phone и потърсете надписа Build Number. Натиснете го няколко пъти, докато не видите съобщение, което гласи “You are now a developer!”.Сега вече трябва да може да видите менюто Developer Options близо до About Phone.   Имайте предвид, че този процес може да се различава при вас, ако телефона ви не работи със заводската версия на  Android, такъв е случая с устройствата на Samsung и HTC. Тъй като производителите на хардуер персонализират Android по свой вкус.   Полезни Developer Options настройки 1. Stay Awake Ако тази опция е активирана, екранът на телефона ви, няма да се изключва, когато е включен в зарядното устройство. За разработчиците, това е полезно, за да могат да наблюдават приложението си по-дълги периоди от време, но вие също може да се възползвате от нея. Само имайте предвид, че ако имате AMOLED екран , ще трябва да бъдете внимателни да не се получи изгаряне.   2. OEM Unlocking Отключването на буутлоудъра е една от първите стъпки към използване на потребителски ROM на вашия телефон. Ако буутлоудъра е заключен, няма да може да влезете в менюто за възстановяване на Android и да инсталирате нова операционна система. Тази настройка няма реално да отключи буутлоудъра, но тя дава „разрешение“ на телефона да го направи.   3. Running Services В Windows можете да използвате Windows Task Manager, за да видите кои процеси се изпълняват. Това ще ви помогне да установите защо вашият компютър работи бавно и да видите кои програми използват най-много ресурси. Android не разполага с точен еквивалент на Task Manager в Developer Options менюто, но Running Services се доближава много до желания резултат. 4. USB Debugging Основната цел на USB Debugging е да ви позволи да извършвате действия на телефона си, използвайки команди на вашия компютър. Свързани с Android SDK на вашия компютър, можете да издавате команди към телефона си, за да инсталирате приложения, да събирате информация, или дори да разкодирате устройството си. Използвайте тази настройка само когато имате нужда от нея. Като мярка за безопасност, Android изисква ръчно да одобрите всички връзки с нови компютри.   5. Select Mock Location App Не е тайна, че нашите телефони са в състояние да проследят местонахождението ни, което някои виждат като нахлуване в личния живот. Но знаехте ли, че Android е в състояние да докладва фалшиви локации, вместо истински? Това е възможно с тази опция на менюто Developer Options, но ще имате нужда и от допълнително приложение като Fake GPS location или Fake gps – fake location.   6. Cellular Data Always Active По подразбиране, когато телефонът ви е свързан към Wi-Fi мрежа, той спира връзката с мобилните данни. Това има смисъл, тъй като Wi-Fi спасява данни и е по-бърз от 3G връзката. С активирането на тази опция, обаче, можете да поддържате мобилните данни активни във фонов режим през цялото време.   7. Disable Absolute Volume Някои Bluetooth говорители или устройства може да създават проблеми и да не могат да се  контролат с Android. Обикновено, промяната на силата на звука на телефона ви трябва да променя и силата на звука на Bluetooth устройството. Някои устройства обаче не работят с тази функция. Ако сте имали този проблем с устройствата си, опитайте да го разрешите с тази настройка.   8. Animation Scales В зависимост от това колко бърз е вашият телефон, може и да не сте ги забелязали, но Android използва анимации, когато отваряте или превключвате между приложенията. Използвайте Window animation scale, Transition animation scale и Animator duration scale, за да регулирате тези преходи.    Вижте 5 неща, които всеки Android потребител трябва да направи