01.12.2016

Резултати от търсенето

Нобелов лауреат напусна комисия за „Панамските документи“

Американският икономист и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц и швейцарският експерт по борба с корупцията Марк Пит напуснаха комисията, занимаваща се с разследването на „непрозрачността“ на финансовата система на Панама.

Колумбия пусна банкнота с лика на известен писател и Нобелов лауреат

Колумбия въведе в обръщение на купюра от 50 000 песо (17.43 долара), на която е изобразен писателят Габриел Гарсия Маркес, информира БГНЕС. Знаменитият романист и Нобелов лауреат почина през април 2014 г. в Мексико на 87-годишна възраст. С пускането й Колумбия отдава почит на човека, благодарение на когото страната стана известна в целия свят, заяви директорът на колумбийската централна банка Хосе Дарио Урибе.

Тази година Нобеловата награда за мир получи президента на Колумбия (Обновена)

  Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир заради усилията си по прекратяване на над 50-годишната гражданска война в страната с Въоръжените революционни сили на Колумбия (ФАРК), пише БГНЕС. Норвежкият нобелов комитет посочва в свое изявление, че наградата на Сантос е и признание за колумбийския народ, който „запази надеждата си за мир“, както и за всички други актьори, допринесли за мирния процес. Наградата отдава почит и на всички над 220 000 души, загинали в конфликта, посочиха още от комитета. Отличието за колумбийския лидер и мирния процес идва, след като на референдум колумбийските избиратели отхвърлиха историческото мирно споразумение, постигнато между правителството и ФАРК, след продължили почти четири години преговори. Въпреки това от Нобеловия комитет предупредиха, че не е изключено мирът в Колумбия да бъде прекратен заради резултатите от вота. „Изходът от вота не беше това, което искаше президентът Сантос – малко мнозинство от 13-те млн. колумбийци, които дадоха гласа си, казаха „не“ на споразумението. Този резултат създава голяма несигурност за бъдещето на Колумбия. Има реална опасност мирният процес да бъде прекратен и гражданската война да се разпали отново. Това прави още по-важно партиите, ръководени от Сантос и лидера на бунтовниците от ФАРК Родриго Лондоньо, да продължат да спазват примирието“, заявиха от комитета в съобщение. Гражданската война в Колумбия е един от най-дълго продължилите граждански конфликти на нашето време и е единственият продължаващ въоръжен конфликт в Америка. Норвежкият нобелов комитет се надява, че въпреки отхвърлянето на мирното споразумение на референдума, Сантос е успял да приближи конфликта до мирно решение, се казва още в съобщението. В края на септември Сантос и Лондоньо подписаха споразумение от 297 страници на тържествена церемония в град Картахена. Водачът на ФАРК поиска за пръв път прошка от жертвите на конфликта, който от половин век разкъсва страната и чиято жертва станаха стотици хиляди – убити или изчезнали. От своя страна президентът Сантос приветства с добре дошли в демокрацията бунтовниците от ФАРК. Няколко дни по-късно се състоя референдумът, на който избирателите, макар и с много малко мнозинство, отхвърлиха споразумението. Като президент 65-годишният Сантос промени значително позицията си спрямо ФАРК. Като министър на отбраната в периода 2006-2009 г. той поведе мащабна офанзива срещу групата, но промени политиката си след поемането на поста на държавен глава през 2010 г.

Боб Дилън е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература

Музикантът Боб Дилън е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той е първият текстописец, който получава престижното отличие. Дилън, който в момента е на 75 години, е удостоен с наградата заради това, че създаде нов поетичен начин на изразяване в рамките на великата американска музикална традиция, заявиха от шведския Нобелов комитет.  Изборът беше посрещнат от изненадани възгласи и ръкопляскания от журналисти, присъстващи на пресконференцията по обявяването на отличието. Дилън и преди е присъствал сред номинираните, но никога не се е смятал за сериозен претендент. По думите на постоянния секретар на Шведската академия, която обявява носителите на Нобеловата награда за литература, Сара Даниус, песните на Дилън са "поезия за ушите".  Днешното отличие е поредната награда за Дилън по пътя му от родния град Дълут, Минесота, до световната музикална сцена. Той е роден през 1941 г. с името Робърт Алън Цимерман, а музикалната си кариера започва, като сам се научава да свири на хармоника, китара и пиано.Миналата година литературното отличие отиде при авторката от Беларус Светлана Алексиевич за нейните книги в документална стилистика, базирани на свидетелски спомени.С връчването на наградата за литература приключва т.нар. "Нобелов сезон", през който бяха връчени отличията за химия, физика, икономика, медицина и физиология, както и мир.Лауреатите на тазгодишните награди ще получат своите отличия – златен медал и грамота, по време на официална церемония в Стокхолм на 10 декември. В същия ден на отделна церемония в норвежката столица Осло ще бъдат връчени отличията на лауреатите за мир.Информацията е на БГНЕС.

Финландски нобелов лауреат разкритикува структурата на ЕС

Финландският учен Бенгт Холмстрьом, нобелов лауреат по икономика, разкритикува структурата на Европейския съюз /ЕС/ и призова тя да бъде дълбоко реформирана. Той определи Общността като пример за лоши договори, пише The Daily Express.  Ученият призова да се сложи край на правото на вето и се мотивира с блокираното от Белгия прилагане на СЕТА.

Британски учени се обявиха твърдо против Брекзит

Тринадесет британски Нобелови лауреати предупреждават срещу излизането на Великобритания от Евросъюза, като подчертават, че то ще нанесе удар върху научните изследвания в страната. В писмо, адресирано до всекидневника „Дейли Телеграф“, групата учени заявяват, че перспективата да се загуби финансирането от Евросъюза представлява голям риск за британската наука. Науката захранва нашето благоденствие, нашата здравна система, способността за иновация и икономическия растеж, изтъкват учените, сред които физикът Питър Хигс, Нобелов лауреат за 2013, и биохимикът Пол Нърс, удостоен с наградата през 2001.Твърденията на привържениците на Brexit, че бюджетът ще запълни тази дупка във финансирането, са наивни, добавят учените, като обръщат внимание на факта че британския БВП, отделян за наука, и без това е под средния за ЕС и за ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Предупреждението на учените идва след публикуването на резултатите от нова анкета, които 12 дни преди датата на референдума 23 юни дават преднина от 10 пункта на привържениците на излизането на Великобритания от ЕС.

Brexit в контекст

Анализът е от Майкъл Спенс за „Project Syndicate“. Майкъл Спенс е американски икономист, нобелов лауреат по икономика. Той е бил председател на независимата Комисия за растеж и развитие – международен орган, който от 2006 до 2010 година анализира възможностите за глобален икономически растеж. Не вярвам, че чужденците допринасят по ползотворен начин, изказвайки силни мнения за това какво решение трябва да вземат гражданите на дадена страна – или тези от по-голем...

Мнения Daily - Британският избор между лошо и по-лошо

Brexit или Bremain Избор между лошо и по-лошо От колонка на Пол Кругман, американски икономист и Нобелов лауреат, в "Ню Йорк таймс" За съжаление британският референдум е избор между лошо и по-лошо. Въпросът е кое от тях какво е. Няма да заемам загадъчна поза - аз бих гласувал за оставане. С пълното съзнание за дълбоката дисфункционалност на ЕС и твърде малкото признаци, че може да се реформира. Но строго икономически нещата са ясни: "Брекзит" би...

Нобелистът за мир Ели Визел почина на 87 години

Ели Визел, нобелов лауреат за мир, оцелял в Холокоста и известен автор за насилието преди и по време на Втората световна война и търсенето на справедливост след нея, почина на 87 години. Новината съобщи мемориалният музей Яд Вашем в Израел. Визел бе роден в Румъния през 1928 г. в семейството на Сара и Шломо Визел, но сериозно влияние върху възгледите му оказва дядо му Моше, който се е грижел за местната синагога и му дава образование, традиционно за ортодоксалните...

Балканите в имперските кроежи на Русия

 Империите умират, когато престанат да завладяват нови земи. Тази теза на работещия в Прага руски журналист, изследовател и публицист Андрей Шарий преминава като червена нишка в обширното му повествование за историята и културата на страните, наследили седем големи и малки имперски държави - Римската, Византийската, Османската и Руската империи, Третия райх, СССР и Югославия. Немалка част от книгата му е посветена на опитите на Русия да подчини Балканите като плацдарм за осъществяването на нейната „звездна“ имперска мечта – завладяването на Проливите и превръщането на Черно море от „турско“ в „руско“ езеро. Подчинението на България на великоруските интереси играе ключова роля в тези планове. Първа кръв Андрей Шарий описва подробно набезите на руските князе към Константинопол през девети и десети век с цел да плячкосват богатата столица на Византия. Впечатлен от бойните им качества, император Никифор Фока наема през 968 г. пълчищата на княз Святослав, за да нападнат в гръб борещата се за оцеляването си българска държава. Но изнудването спрямо Византия не спира и след като Святослав превзема Преслав. Стига се дотам, че византийците са принудени да го прогонят със сила и да освободят пленения български цар Борис Втори. След като екзекутира 300 български боляри в Дръстър /Силистра/, Святослав на свой ред е убит при засада от печенегите, които по традицията на онези варварски времена правят от черепа му обкована със злато чаша за своя хан. Забравената България След османската инвазия България е забравена от Русия за векове. До такава степен, че в съставения през 1787-1791 г. от руския професор Петер Палас „Сравнителен речник на всички езици“ българският език изобщо не фигурира сред изброените от учения 272 езика, наречия и диалекти, пише Андрей Шарий. По това време руските царе вече отново са обърнали поглед към Черноморието и Балканите. От средата на 18-ти до края на 19-ти век Русия води общо 30 години войни с Османската империя за излаз към Черно море и пробив към Проливите, пише руският изследовател. Докъм 70-те години на 19 век освобождаването на България не фигурира сред целите на Санкт Петербург. Дунавска България е по-скоро възприемана като плацдарм за разширяването на империята към топлите морета. Появилата се вече панславянска идея, формулирана от граф Игнатиев като метод за присъединяването на славянските народи към Руската империя, първоначално е изказвана твърде предпазливо от управляващите в Санкт Петербург. Според Шарий, посланията на руската върхушка за “обединение на православието и славяните” са също толкова безсмислени, колкото и идеите за “поход срещу неверниците” под знамето на исляма. Шарий припомня и историята на руските претенции за „вечна признателност“ от страна на България. След язвителна забележка на Санкт Петербург до Стефан Стамболов българският премиер достойно отговаря: “Признателността към Русия не може да бъде заплатена със свободата на България. Майката не ражда детето си, за да го удуши впоследствие!“. Комунизмът като продължение на империите   В памет на жертвите на комунистическия режим   По времето на комунизма българо-румънският участък на Дунава се превръща в екологичен ад, населен с опасни ядрени реактори и отровни химически заводи, отбелязва Андрей Шарий в книгата си „Дунав - реката на империите“. „Съветският съюз построи не само „Моста на дружбата“ при Русе, но и бълващия отрови комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг, който замърсяваше Русе с токсични аерозоли, превишаващи 20 пъти допустимото равнище“, припомня руският публицист. Той прави още един „дунавски“ паралел между режимите в България и Румъния: по дунавските брегове палачите им изграждат гробниците и на българската, и на румънската интелигенция – концлагерите „Белене“ и „Персин“, както и канала „Дунав-Черно море“. В „гроба на румънската буржоазия“, както е наречен каналът, намират смъртта си десетки хиляди румънски интелектуалци и предприемачи.   Според Андрей Шарий, най-доброто обяснение за съдбата и мястото на балканските народи през епохата на империите принадлежи на югославския нобелов лауреат Иво Андрич. Той пише:  “Защо балканските страни не могат да встъпят в обществото на просветеното човечество? Мисля, че една от причините за това си крие в отсъствието на уважение към човека, към неговото достойнство и неговата пълна вътрешна свобода. При това става дума за безусловно и последователно уважение. Ние носим навсякъде със себе си този недостатък като някакъв източен грях на нашия произход и печат за нашата непълноценност, които не могат да се скрият“.

Балканите в имперските кроежи на Русия

 Империите умират, когато престанат да завладяват нови земи. Тази теза на работещия в Прага руски журналист, изследовател и публицист Андрей Шарий преминава като червена нишка в обширното му повествование за историята и културата на страните, наследили седем големи и малки имперски държави - Римската, Византийската, Османската и Руската империи, Третия райх, СССР и Югославия. Немалка част от книгата му е посветена на опитите на Русия да подчини Балканите като плацдарм за осъществяването на нейната „звездна“ имперска мечта – завладяването на Проливите и превръщането на Черно море от „турско“ в „руско“ езеро. Подчинението на България на великоруските интереси играе ключова роля в тези планове. Първа кръв Андрей Шарий описва подробно набезите на руските князе към Константинопол през девети и десети век с цел да плячкосват богатата столица на Византия. Впечатлен от бойните им качества, император Никифор Фока наема през 968 г. пълчищата на княз Святослав, за да нападнат в гръб борещата се за оцеляването си българска държава. Но изнудването спрямо Византия не спира и след като Святослав превзема Преслав. Стига се дотам, че византийците са принудени да го прогонят със сила и да освободят пленения български цар Борис Втори. След като екзекутира 300 български боляри в Дръстър /Силистра/, Святослав на свой ред е убит при засада от печенегите, които по традицията на онези варварски времена правят от черепа му обкована със злато чаша за своя хан. Забравената България След османската инвазия България е забравена от Русия за векове. До такава степен, че в съставения през 1787-1791 г. от руския професор Петер Палас „Сравнителен речник на всички езици“ българският език изобщо не фигурира сред изброените от учения 272 езика, наречия и диалекти, пише Андрей Шарий. По това време руските царе вече отново са обърнали поглед към Черноморието и Балканите. От средата на 18-ти до края на 19-ти век Русия води общо 30 години войни с Османската империя за излаз към Черно море и пробив към Проливите, пише руският изследовател. Докъм 70-те години на 19 век освобождаването на България не фигурира сред целите на Санкт Петербург. Дунавска България е по-скоро възприемана като плацдарм за разширяването на империята към топлите морета. Появилата се вече панславянска идея, формулирана от граф Игнатиев като метод за присъединяването на славянските народи към Руската империя, първоначално е изказвана твърде предпазливо от управляващите в Санкт Петербург. Според Шарий, посланията на руската върхушка за “обединение на православието и славяните” са също толкова безсмислени, колкото и идеите за “поход срещу неверниците” под знамето на исляма. Шарий припомня и историята на руските претенции за „вечна признателност“ от страна на България. След язвителна забележка на Санкт Петербург до Стефан Стамболов българският премиер достойно отговаря: “Признателността към Русия не може да бъде заплатена със свободата на България. Майката не ражда детето си, за да го удуши впоследствие!“. Комунизмът като продължение на империите   В памет на жертвите на комунистическия режим   По времето на комунизма българо-румънският участък на Дунава се превръща в екологичен ад, населен с опасни ядрени реактори и отровни химически заводи, отбелязва Андрей Шарий в книгата си „Дунав - реката на империите“. „Съветският съюз построи не само „Моста на дружбата“ при Русе, но и бълващия отрови комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг, който замърсяваше Русе с токсични аерозоли, превишаващи 20 пъти допустимото равнище“, припомня руският публицист. Той прави още един „дунавски“ паралел между режимите в България и Румъния: по дунавските брегове палачите им изграждат гробниците и на българската, и на румънската интелигенция – концлагерите „Белене“ и „Персин“, както и канала „Дунав-Черно море“. В „гроба на румънската буржоазия“, както е наречен каналът, намират смъртта си десетки хиляди румънски интелектуалци и предприемачи.   Според Андрей Шарий, най-доброто обяснение за съдбата и мястото на балканските народи през епохата на империите принадлежи на югославския нобелов лауреат Иво Андрич. Той пише:  “Защо балканските страни не могат да встъпят в обществото на просветеното човечество? Мисля, че една от причините за това си крие в отсъствието на уважение към човека, към неговото достойнство и неговата пълна вътрешна свобода. При това става дума за безусловно и последователно уважение. Ние носим навсякъде със себе си този недостатък като някакъв източен грях на нашия произход и печат за нашата непълноценност, които не могат да се скрият“.

Кръстиха паяк на Габриел Гарсия Маркес

Нов вид тарантула, открит недалеч от родния град на Габриел Гарсия Маркес, е бил наречен на името на покойния нобелов лауреат. Изследваният отскоро паяк "Kankuamos marquezi" е наречен както на Маркес, така и на туземната група Канкуамо, която обитава района на Карибска Колумбия, където е роден прочутият писател. Паякообразното разполага със защитен механизъм от жилещи косми, които се забиват в очите на хищници и в кожата на човека. Паякът изглежда страшен, но не е агресивен. Тялото му е дълго 3 сантиметра, а крачетата му – още толкова. Общата дължина на паякообразното е 9 сантиметра. Група уругвайски и колумбийски учени начело с Карлос Перефан от университета в Монтевидео са открили тарантулата във високите части на планина, на 2 200 надморска височина в дъждовна и студена среда. Гарсия Маркес е роден в Аракатака край северния бряг на Колумбия и започва кариерата си като журналист в Картахена. Смятан е за един от виртуозите на магическия реализъм. Авторът на „Сто години самота” почина на 87 години през 2014 година в Мексико, където живееше със съпругата си Мерседес. Приносът на Маркес е, че спомага Латинска Америка да се появи на картата на световната литература. През 1982 година Габриел Гарсия Маркес става получи Нобелова награда за литература. 

Тарантула носи името Габриел Гарсия Маркес

Открит е нов вид тарантула недалеч от родния град на Габриел Гарсия Маркес. Паякът е наречен на името на покойния нобелов лауреат. Изследваният отскоро паяк "Kankuamos marquezi" е наречен както на Маркес, така и на туземната група Канкуамо, която обитава района на Карибска Колумбия

Джоузеф Стиглиц напусна комисията по "Панамските досиета"

Американският икономист и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц и швейцарският експерт по борба с корупцията Марк Пит напуснаха комисията, занимаваща се с разследването на „непрозрачността“ на финансовата система на Панама.   Двамата експерти твърдят, че панамските власти не са им дали гаранции, че резултатите от работата на комисията ще бъдат публично ограсени.“Можем само да предполагаме, че на правителството е бил оказан натиск от страна на тези, които получават приходи от съвременната и непрозрачна финансова система на Панама“, обяви Стиглиц.   Първоначално поискали участието на двамата експерти в комисията, след това направили от тяхното включване кампания в световните медии, а след това им било казано да мълчат, тъй като не им харесвало какви са резултатите от тяхната работа, става ясно от изказване на Пит, който е професор по криминология в Университета в Базел.   В комисията влизат седем експерти. Властите на Панама коментираха оттеглянето на Стиглиц и Пит като оттегляне поради „вътрешни разногласия“ и подчертаха, че комисията била напълно „автономна“. Разследването на „Панамските документи“ започна, след като 11,5 млн. документа на панамската юридическа фирма „Мосак Фонсека“ бяха изнесени в световната преса през април. От тях стана ясно, че множество политици, знаменитости и други богати хора по света са използвали Панама като място за заобикаляне плащането на данъци.

Колумбия пусна банкнота с лика на Габриел Гарсия Маркес

Колумбия въведе в обръщение банкнота 50 000 песо (17,43 долара), на която е изобразен писателят Габриел Гарсия Маркес, информира АФП. Знаменитият романист и Нобелов лауреат почина през април 2014 г. в Мексико на 87-годишна възраст. С пускането й Колумбия отдава почит на човека, благ

Колумбия пусна банкнота с лика на Маркес

Колумбия въведе в обращение купюра от 50 000 песо (17,43 долара), на която е изобразен писателят Габриел Гарсия Маркес, съобщи АФП. Прочутият колумбийски романист и Нобелов лауреат почина през април 2014 г. в Мексико на 87-годишна възраст. "С пускането на банкнотата Колумбия отдава почит на човека, благодарение на когото страната стана известна в целия свят", заяви директорът на централната банка Хосве Дарио Урибе. Церемонията по представянето се състоя в град Санта Марта, разположен в деп...

Орхан Памук: В Турция вече няма свобода, вървим към режим на терор

Турският писател и Нобелов лауреат за литература за 2006 г. Орхан Памук разкритикува ареста на влиятелния журналист и писател Ахмет Алтан в статия публикувана в италианския вестник „Република“. „Много съм разгневен, изразявам най-острата си критика срещу ареста на

Автори и учени призовават турското правителство да прекрати преследването на писатели и преподаватели

Около 40 световни автори и учени призовават турското правителство да прекрати преследването на писатели и преподаватели, които изповядват различни убеждения, предаде Асошиейтед прес.В отворено писмо, публикувано днес, автори и учени, сред които турският нобелов лауреат Орхан Памук и носителят на британската награда "Букър" Джон Бърджър, призоваха своите привърженици да изразят протест срещу това, което окачествиха като "вендета" на турското правителство срещу своите най-бляскави умове. Осуетеният опит за преврат на 15 юли не трябва да бъде използван като претекст за "лов на вещици в стил МакКарти", заявяват те в отвореното писмо. 

Орхан Памук: В Турция вече няма свобода

Турският писател и Нобелов лауреат за литература за 2006 г. Орхан Памук разкритикува ареста на влиятелния журналист и писател Ахмед Алтан в статия, публикувана в италианския вестник "Република". Много съм разгневен, изразявам най-острата си критика срещу ареста на Ахмед Алтан, едно от видните пера на турската журналистика, и на брат му Мехмед Алтан – изтъкнат икономист, пише Памук. В Турция на основата на най-свирепата омраза постепенно в килии затварят всички хора, които си...

Мисия "Целувката на Юда" в Big Brother, Рени видя Нобелов лауреат в Къщата

Вторият лайв за началото на новия сезон на VIP Brother премина под знака на тайни мисии, вътрешни заговори и много смях. Играта наистина загрубява, но Жана Бегрендорф приема тежката си мисия със завиден хъс и готовност да осигури луксозен бюджет на групата. Зрителите избраха Жана Бергендорф за Таен бос на Къщата (ВИДЕО/СНИМКИ) Това, което не знае обаче е, че задачата на групата е да саботира ходовете ѝ. Като Таен бос на Къщата Жана трябва да номинира двама от Съквартир...