01.12.2016

Резултати от търсенето

Кристо: Аз съм егоист

Никой не притежава проектите ми - и затова съм свободен, казва Кристо "Не говоря никога за политика, религия и изкуство, а само за себе си. Егоист съм. Но не виждам с това да съм нещо по-различен от други артисти. Не разсъждавам за творбите си, а само за живота си. Изкуството не е професия - аз го живея. Това е всичко. Никой не може да притежава работите ми. Никой не може да ги купи. Никой не може да прави нищо с тях. Това е свободата", е философията на Христо Явашев. Кристо и Жан-Клод никога ...

Георги Петърнейчев: Никой не осъзнава, че исканията на превозвачите са свързани с безопасността на движението

Никой не осъзнава, че исканията на превозвачите са свързани с безопасността на движението. Това каза в интервю за предаването "Нещо повече" по програма "Хоризонт" Георги Петърнейчев от Асоциацията на международните превозвачи: Положението е най-тежко на българо-турската граница, на българо-румънската и почти на всички граници, които са на територията на България. Там шофьорите пребивават по три-четири дни, средно се чака между 48 и 50 часа, което е ненормално, защото няма никакви условия за шофьорите. Не може един шофьор да е само в една кабина, той няма къде да отиде, няма тоалетна, няма откъде да си купи вода, храна. Никой не осъзнава, че това е свързано с безопасността на движението, защото 50 часа не се спи, през 15 минути кара по пет метра, но никой това не го интересува и затова днес колегите взеха това решение, тъй като преди 20 дни имаше среща с всички държавни представителства, които са ангажирани по преминаването на границата. След един месец границите ще бъдат тотално затворени, докато не се реши един път за винаги този въпрос. В България работят някъде между 13 000 и 14 000 международни шофьори, което не е никак малко, но с всеки изминат ден те намаляват и ние сме неконкурентно способни спрямо всички останали страни, допълни Петърнейчев: Загубите са огромни. Всичко това се случва на базата на несъздадена организация. Няма никаква създадена организация на тези гранични пунктове. Цялото интервю с Георги Петърнейчев можете да чуете в звуковия файл.

На 6 ноември ще можем да променим политическата система

В събота вечерта, на митинг-концерта на Орлов мост, въпреки цялото медийно плашене и целия този вой, се събрахме около 150 000 граждани в подкрепа на референдума. По-важното обаче е, в неделя да излезем и масово да гласуваме на референдума, каза Слави Трифонов в шоуто си, което е инициатор на референдума. Никога досега българският народ не е решавал важен за държавата ни въпрос. Например никой не ни попита доволни ли сме от новата Конституция? Никой не ни попита искаме ли бившите лидери на комунистическата партия, агентите на Държавна сигурност да заемат висши държавни длъжности? Никой не ни попита искаме ли с приватизацията да унищожат българската икономика? Никой не ни попита за най-важните неща, които ни засягат като народ. На 6 ноември, тази неделя, ние ще можем реално да променим политическата ни система и ако гласуваме масово нашето решение ще е задължително и няма къде да мърдат, заяви Слави Трифонов....

Стив Ханке: Победата на Доналд Тръмп донесе несигурност на пазарите, защото никой не е виждал икономическата му програма

Победата на Доналд Тръмп донесе несигурност на пазарите, защото никой не е виждал икономическата му програма, заяви в специално интервю за програма "Хоризонт" американският икономист проф. Стив Ханке, който е един от икономическите съветници на президента Роналд Рейгън.  В коментар  по повод избора на Доналд Тръмп проф. Ханке отбеляза, че  американските избиратели са отказали да гласуват за кандидата, считан от медиите и анализаторите за по-добър - т.е. хората вече не са съгласни някой да им диктува какво да правят или как да гласуват. Стив Ханке посочи и някои от промените, които очаква да настъпят след встъпването в длъжност на Тръмп: Има няколко неща, които можем да очакваме от Доналд Тръмп, тъй като той ги анонсира в рамките на кампанията си. Президентът Обама издаваше ексклузивни заповеди, като по този начин не действаше съвсем демократично. Когато влезе в Белия дом, Доналд Тръмп ще премахне това. Също така можем да очакваме да се сложи край на здравната реформа на Обама. Той създаде такава социална и здравна система, че се стигна до бедствено положение. Системата му изобщо не проработи. Сега мисля, че се сложи край на завета на Барак Обама, че ще пренапише историята. Слага се край на това, което ние наричаме "династията Буш" и на "династията Клинтън". Ще добавя и още нещо. Ще има доста сериозен обрат в това, което влияе толкова много на мнението и хората няма да се вслушват в това, което журналистите им казват да правят или как им казват да гласуват.По отношение на външната и икономическата политика, която ще провежда новата американска администрация, Стив Ханке посочи:Може би ние ще видим как САЩ и НАТО ще престанат да дразнят Русия и да я "бодат в очите", както досега. Това ще е важно и за България. Може би ще има преосмисляне на санкциите срещу Русия. Със сигурност ще видим промени в геополитически план и се надявам средата вече да не е толкова напрегната и агресивна. Мисля, че със сигурност ще видим промени в данъчната система на Съединените щати. Ще има намаляване или дори отпадане на данъка, който корпорациите плащат, когато парите им се върнат в САЩ. Това е огромно количество пари, които в момента са отвъд океана, но са американски. Ще има връщане на тези пари в Америка, ако данъкът бъде намален драстично или направо отпадне. Мисля, че екипът на Тръмп ще промени голяма част от регулациите и също така ще инвестира доста в инфраструктура.В негативен план мисля, че ще видим затягане на политиката по отношение на международните споразумения, особено в икономически план. Как точно ще изглежда това, никой не може да каже, защото все още никой не знае какви са намеренията на Тръмп, отбеляза още проф. Ханке и посочи главната разлика, която вижда между Рейгън и Тръмп:  Когато президентът Роналд Рейгън беше избран в началото на 80-те години, ние имахме много детайлна програма за икономическо възстановяване. В нея беше ясно описано какво смятаме да направим с регулациите и данъчната политика, как трябва да овладеем инфлацията и как да отворим страната към повече търговски споразумения. Ние бяхме подготвили програма от повече от 200 страници още преди спечелването на изборите от Рейгън.   Доналд Тръмп не не е направил това.  Пред микрофона на БНР Стив Ханке, който у нас е познат като "бащата на валутния борд", отново повтори тезата си, че икономическата ситуация в България е стабилна и има фискална дисциплина, благодарение на валутния борд, който действа у нас. Според него, ако не беше в режим на валутен борд, България би била по-бедна страна. Той обаче подчерта, ако страната ни цели  истински икономически бум:  Трябва правителството да си постави тази цел като най-важния приоритет и да работи с всички сили за постигането й. Цялото интервю с проф. Стив Ханке може да чуете от звуковия файл.

Десетки почетоха паметта на избитите през 1946 г. членове на ВМРО

Възпоменателна служба се проведе в църквата "Св. София" за убитите над 200 македонски българи - ръководители, членове и привърженици на ВМРО. Иглика Маркова, дъщеря на Йосиф Марков - един от убитите на 7 юни 1946 г., заяви пред БГНЕС, че за баща си знае, без да има никаква сигурност в информацията, че е бил убит на 8 юни. "Нищо не се знае за съдбата на тези хора", заяви тя. На 7 юни 1946 г. тези хора са били избити, а семействата им разселени и оставени на произвола на съдбата. Смята се, че заповедта за тези убийства е станала факт с одобрението на Москва и Скопие, като някои от хората са били арестувани и изпратени в съветски лагери. Единственият мотив за зверските убийства, е била убедеността на тези хора в българския произход на населението в Македония. Никой от близките на арестуваните хора не узнава какво се случва с тях, забранено им е дори да печатат некролози за избитите им близки. Още в Москва Тито е поискал тези хора от Сталин, разказа Маркова. “Това са само неща, които ние сме чули, нямаме нито един документ, че е станало това”, допълва тя и обяснява, че това е направено, защото по това време се е подготвяла пълната мобилизация на Пиринския край и Тито е знаел как ще се противопоставят тези хора и е искал да си осигури спокойствие в едно престъпно дело. Това е убийство на българи от българи. “Моята искрена надежда е, че това, което се случи с нашите бащи заради техните идеали няма да се случи с никой друг и никой няма да бъдат избити като животни, допълни Маркова. Тази част от историята на България е важно да се помни, защото не се знае почти нищо за историята на страната ни след Втората световна война, освен това, което официално е дадено от властта и това, което е учено в училище - исторически факти, които времето показва, че са били манипулирани, убедена е Маркова. Васил Станилов, който също дойде да почете паметта на убитите, заяви, че е дошъл да се поклони пред тези, които са станали поредната жертва, след идването на комунистическия режим. Тези хора, които са унищожени преди 70 години, са били едни от лидерите на македонската част от българския народ, за да се стигне сега, дотам македонците да твърдят, че не са българи, а в страната ни да няма политически елит. Това не е случайно, допълни Станилов.  

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Аз ги издигам, те ме издънват

 Всеизвестно е, че премиерът Бойко Борисов е Началникът на всичко в държавата. Той строи магистрали и спортни зали, Той наказва лошите, бори се с корупцията и контрабандата, Той жъне огромни външнополитически успехи, за които получава „конграчулейшъни”, а три папи са го галили по главата. Той — с ей тия две ръце – вдигна депозитите в банките, увеличи доходите и даже средната продължителност на живота. Накратко – по Негово време в България се случват големи успехи и той има пълната заслуга за тях. Въпросът е: кой носи отговорност за големите провали в държавата? Всеки друг, но не и Той. Когато беше главен секретар на МВР  отговорни за проблемите бяха съдии и прокурори: „Аз ги хващам (бандитите), те ги пускат”. Когато стана кмет на София виновно му беше централното правителство: Тройната коалиция е една триглава ламя, която не дава достатъчно пари на Столицата. Когато не спечели пълно мнозинство в парламента се оказа, че виновен му е „лошият човешки матриал”. Когато стана премиер виновен му беше Станишев – вдигнал пенсиите, пък Той щял да ги плаща, изхарчил парите, загробил държавата с Цанков камък и я удавил в гьола на АЕЦ  „Белене”. На Станишев му спрели еврофондовете, а на Борисов му ги пуснали. След краткото му отсъствие от властта му стана виновен Пламен Орешарски… Даже в тези обвинения на премиера да има капка истина, остава въпросът кой е виновен за управленските и кадровите провали от времето, в което самият Борисов е премиер. А той оглавява изпълнителната власт вече почти шест години. Още в първите месеци на мандата „Борисов – 1 ” здравният министър д-р Божидар Нанев бе изваден от правителството и пратен на прокурор за нередности в обществена поръчка за ваксини. Публиката ръкопляскаше на невижданото събитие – уволнение на министър, но в очите се набиват други две събития – здравният министър от кабинета „Борисов – 2 ” Петър Москов също бе замесен в скандал с внесени от Турция ваксини, неотговарящи на критериите на Европейския съюз, но уволнения нямаше. Преди месеци премиерът се „огледа в огледалото” и спря десетки обществени поръчки на централно и местно ниво, без да бъде спазена съответната процедура. Да се запита човек как е възможно в държавата, в която премиерът командва и контролира всяко винтче от системата, да бъдат харчени милиарди (включително – за любимите на Борисов магистрали), и той да не носи отговорност за случилото се. В кабинета „Борисов – 1 ” знакови бяха акциите на МВР , които вдигнаха рейтинга на премиера и на министър Цветанов до небето. Но с днешна дата клиповете ала „Лягай на пода, ти си абсолютен престъпник”, носят на държавата предимно негативи под формата на присъди в Страсбург – до сега за над 200000  евро. Тях ще ги плаща не министър Цветанов и екипът му, а данъкоплатецът. Самият Цветанов отхвърли отговорността си за стила и методите на действие на МВР , когато бе министър, и се показа като добър ученик на своя премиер. По същия начин Цветанов отказа да се извини за масовото подслушване, за което годишно се харчеха милиони лева годишно. Впрочем, Цветанов получи „наказание” – вече не е вътрешен министър, а „само” шеф на Парламентарната група на ГЕРБ  и на Комисията в Парламента, която контролира силовото ведомство. Тук пък проличава един друг двоен стандарт – от ГЕРБ  си отиват само тези, които нямат реално политическо влияние. Цветанов, който оглавява Предизборния щаб и контролира кадруването в структурите на ГЕРБ , е непоклатим. Някои от шумно уволнените висши гербери тихомълком се връщаха във властта. Примерите са с уличения в опъване на политически чадър над митничар Лъчезар Иванов, както и с участниците в скандала с т.нар. „наркопоправка” (пренаписване на гласуван в НС  текст, забраняващ рекламирането на символи, наподобяващи дрога, който отпадна по пътя между пленарна зала и Държавен вестник). Единият от официално посочените като виновници за фалшификацията оглави Здравната каса, а другият получи нов депутатски мандат. По време на мандата „Борисов – 1 ” и „Борисов – 2 ” бяха спрени или блокирани трите големи енергийни проекта: АЕЦ  „Белене”, „Бургас-Александропулис” и „Южен поток”. От името на Борисов вицепремиерът Бъчварова се похвали, че именно лидерът на ГЕРБ  е спрял проектите. А кой носи отговорност за антисоциалната финансова политика на Симеон Дянков, към чиято финансова политика омраза питае цялото общество. Нали Борисов сам бе обявил, че без Дянков няма правителство на ГЕРБ . Политиката на Дянков на строги икономии днес се смени с политика на щедро теглене на кредити – само за миналата година ГЕРБ  изтегли кредити за над 16  милиарда лева, които ще плащат нашите деца и внуци. Кой носи отговорността за това действие и неговите последици? Кабинетът „Борисов – 2 ” роди за много по-кратко време даже повече управленски гафове – може би защото е коалиционен и Борисов е свободен да се оправдава с „коалиционната си култура и толерантност”. Типичен е примерът с Петър Москов – здравният министър от костовистката ДСБ  е сигурно единственият министър в света, чиято партия е в опозиция. Но политическата шизофрения е най-малкият проблем на Москов. По-големият, е че неговата здравна реформа бе обявена за противоконституционна от Конституционния съд. Кой носи отговорността за това, че Москов е министър, особено щом докторът е от опозиционна партия и бе оставен в правителство по лично решение на премиера. Кой носи отговорност за действията на военния министър Николай Ненчев и външния Даниел Митов? Те може да са от други партии, но не за пръв път действат откровено зад гърба на премиера, което е недопустимо. Не е възможно България да има две външни и отбранителни политики. Как е възможно тъкмо гордият мъжкар Борисов да търпи негови подчинени да правят каквото си искат? Кои сили стоят зад тях, щом премиерът не може да ги помръдне от местата им, а само да пуска закачки, че щом им се воюва срещу Русия може да ги прати на кораб? Той лично война не искал! А действията на министър Кунева? Тя нарушава грубо закона, забраняващ политическа пропаганда в училищата, спонсорирайки и давайки политическа подкрепа за уроци срещу „комунизма”. Да говорим ли, че тя продължи отречената от обществото политика на грубо обезбългаряване на учебните програми, от които изпадат изконни български произведения на литературата и епизоди от историята. Връх на всичко бе скандалния Учителски събор, за който бяха похарчени стотици хиляди лева, на който Кунева обеща 10 -процентно увеличение на заплатите, което се оказа политически блъф. Дали пък Кунева не се надяваше този Събор да е начало на нейна президентска кампания в присъствието на досегашния президент Плевнелиев, който символично й предава щафетата пред погледа на 12000  учители от цялата страна. По брой гафове Кунева вече изпревари някогашните вицепремиери Нейчо Неев (автор на фразата „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”) и Светослав Шиваров (прочул се около хлебната криза от 1996  г.). Кой носи отговорност за Кунева? Кой носи отговорност за действията на министър Лиляна Павлова и на шефа на Пътната агенция Лазар Лазаров, които забъркаха кашата с винетките, чието поскъпване бе обявено от Съда за незаконно? Павлова е знаков кадър на ГЕРБ . А кой носи отговорност за кмета на София Йорданка Фандъкова и 60 -процентното повишение на билетите за градски транспорт, за което ГЕРБ  скромно мълчеше преди местните избори, и което противоречи на пазарната логика във времето, в което петролът в цял свят пада. Та нали Фандъкова е зам.-председател на ГЕРБ , посочена лично от Борисов за заместник-кмет, за министър и за кмет. А кой отговаря за далаверите в Центъра за градска мобилност? Нали това е структура, доминирана от кадри на ГЕРБ , както и всички други общински предприятия, за които не е тайна, че са хранилки на партийни любимци. По същият начин лично посочени от Борисов са още двама души, които творят предимно гафове, за които никой не носи отговорност. Става дума за еврокомисар Кристалина Георгиева, която откровено саботира възможността страната ни да излъчи генерален секретар на ООН  в лицето на Ирина Бокова. За това също някой трябва да понесе отговорност и логично е това да е човекът, който я е номинирал и назначил в Брюксел, както и на кръговете, които прозират зад нея, и които обясняват нейната (както и на Симеон Дянков, на Ненчев и Митов, например) непоклатимост. И докато сме на тема Брюксел, да си спомним, че никой не понесе отговорност за провалената кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар, която направи България за смях пред света. Нали и провалената Румяна Желева бе личен избор на премиера Борисов?! А кой отговаря за кадровия избор на социоложката Румяна Бъчварова начело на МВР ? Тя самата многократно подчертава, че Борисов е неин наставник и главен съветник в Министерството. Тоест, кой отговаря за действията и бездействията на силовото ведомство, което проспа престрелката в Слънчев бряг, случила се три дни след гръмкото изявление на шефа на ГДБОП , че бандитските групировки са неутрализирани. МВР  се провали тотално и в други ключови сфери – в социалния диалог със своите собствени служители, в борбата с битовата престъпност, особено в селата, в разследването на знакови случаи като убийството на младежа в Борисовата градина, разстрелите на модния бос Александър Антов, на бизнесмена Борислав Манджуков и други. Кой отговаря за назначенията в МВР  и за политическия гръб, който има професионалното и политическото ръководство на ведомството? А чий избор е президентът Плевнелиев, станал синоним на Мистър Гаф. Държавният глава сътвори гафове, които могат да се опишат не в статия, а в цяла докторска дисертация на тема „Какъв НЕ  трябва да бъде президентът на България”. Назначеният лично от Борисов президент (издигнат съвсем преди началото на предизборната кампания, посочен с израза, че когото и да издигне ГЕРБ , все едно, защото ще бъде избран) стана не обединител, а разединител на нацията, той назначи две служебни правителства, в които личеше кадрови подбор с ясна корпоративна зависимост от един известен бизнесмен, чието близко приятелство с президента е публична тайна. Плевнелиев категорично се противопостави на социалните протести срещу монополите и даже се срещна с шефа на ЕВН  във Виена, но застана зад „умните и красиви” протестъри и поведе война срещу законно избрания кабинет с мандата на БСП . Пак Плевнелиев наруши основните принципи на конституцията ,  обявила България за парламентарна Република, подигра се с общественото мнение, и пое задкулисни ангажименти към НАТО  на срещата в Уелс, готви се да направи същото и във Варшава. Неговото „Йес” струва на бедния български народ и на опоскания държавен бюджет 4  милиарда лева, които ще бъдат пръснати за изтребители, чиито единствен мотив за покупка, е че…не са руски. Плевнелиев води яростна русофобска реторика, стигаща до патологично кресчендо: Русия била заплаха за България и Европа, руските туристи по Черноморието щели да поискат от Путин да ни нападне, Крим бил Украйна, а тя била Европа, и прочее опорни точки. С тях той не просто противоречи на мнението на над 80 % от избирателите, но и нареди България в позорната редичка на ястребите в момент, в който лидери на Германия, Австрия, Франция, Италия, Унгария, Чехия, Гърция, Кипър, Словакия и други от ЕС  говорят за смекчаване и отмяна на санкциите, за диалог с Русия. Изцепките на яростния русофоб не носят само морални щети, а чисто икономически. Нима и тук Борисов не носи отговорност? Примерите могат да бъдат продължени, но изводът е ясен: хората все по-често си задават въпроса, който и ние зададохме многократно. Питат се и как е възможно премиерът Бойко Борисов да твърди, че нищо в държавата не може да се случи без негово знание и заповед, без негова инициатива и идея, а същевременно да се окаже, че за професионалните и управленски гафове отговарят или дребни чиновници или…никой. Хората се замислят, и защото предстоят президентски избори, на които със сигурност ГЕРБ  и Борисов ще пробват да повторят модела на посочения с пръст и еднолично назначен президент. Няма как Бойко Борисов да продължи да ни убеждава, че някой друг, а не той отговаря за всичко, което се случва на висше управленско ниво. Вариантите са две – или той защитава своите кадрови назначения, или ги праща в оставка, с оправданието, че не е знаел за конкретното решение. Но даже да се окаже, че не знае какво се случва, за него е още по-зле. Това ще покаже, че или е административно некомпетентен и не контролира положението, или че се предоверява на недобросъвестни министри и висши чиновници. Борисов често обича да говори за спорт и в частност – за футбол. По професия е офицер. Може би трябва да си припомни, че и в спорта, и в строя, има единоначалие, че лидерът (треньорът, командирът) издават заповедите, оценяват резултатите, налагат наказания, но ако и след това проблемът продължава — отговарят те – само и единствено. Гангрената на корупцията и некомпетентността в управлението е голяма и тя вече не може да се лекува с известните пиар рефрени като „Чакайте арести” или „От Брюксел ме хвалят”. Ако не бъде изчистена с поемането на ясна отговорност за провалите от премиера, тази гангрена със сигурност в скоро време ще стигне до главата. Теофан Германов

А. Джамбазки: Резултатът от референдума във Великобритания е ясна политическа оценка за проваления път на ЕС

Английската делегация в нашата група беше разделена по отношение на референдума, една част от колеги бяха за излизане, останалите за оставане. Групата проведе свое извънредно заседание преди извънредната сесия, на която дълго и широко обсъждахме бъдещето на самата група, която е третата по големина в Европейския парламент. Общото мнение беше стремежът да се запази групата такава каквато е и да използва резултата от референдума, за да произвежда своята политическа линия за необходимата реформа в ЕС. Основна политическа опора е желанието ЕС да бъде реформиран, променен, да бъде спряно според нас прекалено бързото и неразумното превръщане на ЕС в една федеративна наднационална държава, да бъде прекратено това поведение на неизбраните от никой брюкселски чиновници и и бюрократи, които са основните виновници за провеждането на този референдум. Това заяви в предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" евродепутатът Ангел Джамбазки, който е представител на партията на Европейските консерватори и реформисти. Това, което ми направи много силно впечатление днес, е, че именно тези, които управляват Европейския парламент на основата на една неморална сделка, а именно взаимната подкрепа между Европейската народна партия – това са федералистите, социалистите и демократите и либералите, те гласуват помежду си заедно, правят си политически сделки, това са едни и същи хора, които имитират някакви различия. Това, което видях от тях, беше едно изключително арогантно поведение по отношение на Великобритания. Хора, които претендират да са демократи, се опитваха с тропане и викане да заглушават различното от тяхното мнение. 17 милиона са гласували за напускане на Великобритания от Европейския съюз. Това е ясна политическа оценка за проваления път на Европейския съюз, за проваленото му поведение в областта на миграцията, социалните услуги. Никой не се запита тези 17 милиона защо са гласували по този начин, никой не се поинтересува от техните мотиви и тяхната кампания, каза още Джамбазки: Въпросът е защо така гласуваха британците. Не, защото са стари, глупави, необразовани, не, защото някой друг им е подсказал, а защото имат ясни обосновани недоволства от наглостта на брюкселските бюрократи. Аргументите, че хората са гласували така, защото не са знаели и са необразовани, са много нагли и отричат основата на демокрацията, смята евродепутатът. Не си мислете, че Шотландия ще излезе ей така от състава на Обединеното кралство. В Шотландия е разположен стратегически ядрен флот на Великобритания, така че да не бързаме толкова много с излизането на Шотландия. Цялото интервю на Диана Янкулова с Ангел Джамбазки чуйте от звуковия файл.

Нова умопомрачителна история от Варна! Изхвърлиха малко бебе в блок! Никой не знае чие е

Вече шести ден никой не е потърсил подхвърлено в блок на бул. „Владислав Варненчик" във Варна бебе. В момента момченцето, което е на около 6 месеца, е настанено с мярка за закрила в Дома за медикосоциални грижи във „Виница". Тъй като никой не знае името и ЕГН-то му обаче, детето не може да отиде в приемно семейство.

Петър Андронов: В Европа никой не мисли за промяна на правилата за приемане в еврозоната само заради напускането на Великобритания

След „бомбата“, пусната от „Дейли Експрес“ (че се подготвя план, съгласно който всички държави, членки на ЕС трябва да приемат единната валута като контрамярка срещу Брекзита) днес в „Нашият ден“ разговаряхме за позицията на България по този въпрос. След като формално сме изпълнили Маастрихтските критерии за членство искаме ли да влезем по-бързо в т. нар. „чакалня на Еврозоната“, т.е. да участваме във валутния механизъм (ERM II), добра стратегия ли е това за страната ни, как би се отразило това на лихвените проценти и на инвестиционния климат, какъв ще бъде изобщо ефектът върху икономиката ни? И дали всички коментари по темата в момента не могат да се оприличат на притеснение, че закъсняваме за рожден ден, за който всъщност още не сме поканени? Разговаряхме не с когото и да е, а с Петър Андронов – председател на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБанк, който гостува в студиото на предаването. Разговаряхме, разбира се, и за оценката на активите и за стрес тестовете в българските банки – това важно „упражнение“, което допълнително повишава градусите в банковата ни система през това лято. В Европа никой не коментира този въпрос. Никой не мисли за промяна на правилата в еврозоната само заради напускането на Великобритания. Тук, в България, създадохме прекалено много полемика за нещо, което очевидно не е в дневния ред на Европа. Всъщност в немалка степен еврото е проникнало в нашия живот, на практика голяма част от сделките се извършват или се котират в евро. В някаква степен ние сме приобщени към проблемите в еврозоната, но не сме в Европейския банков съюз и не сме част от системите на европейските централни банки, които разпределят ликвидност и подкрепят търговските банки. Общо взето, ние се намираме в някакво квази-членство в еврозоната, без обаче де са ни достъпни всички вреди и ползи от него. Според Петър Андронов не бива да храним илюзии, че влизането в еврозоната ще реши автоматично всичките ни проблеми: Ние ще влезем в еврозоната, когато вече ще сме решили голяма част от проблемите си, не бива да очакваме обратното – че ще ги решим, когато се присъединим. Такава е логиката на процеса, а и политическите решения занапред, които ще имат все по-голяма роля, ще бъдат точно в тази посока. Критериите няма да обхващат само числовите измерители, политическите критерии и степента на зрялост на едно стопанство ще бъдат определящи. Очакването да влезем по-скоро в еврозоната би могло да бъде реализирано само ако сме готови да добавим сигурност и стабилност в нея, иначе не е логично да се случи. Не можем да считаме, че е еврозоната е един кораб, на който можем да се качим веднага. Тя има своите проблеми, които трябва да реши, както и ние трябва да решим своите. В момента нямаме основания да прибързваме с членството си, защото в този момент то няма как да ни помогне да решим собствените си проблеми. Сега еврозоната не чака никого да влиза и не се готви за това. Тя се е концентрирала върху вътрешните си въпроси.

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/

Неволите на Златин или бий гадините!

Блокът, в който живееха Златинови, беше строен през 60-те. Оттогава насам за него не бяха полагани никакви особени грижи, понеже на никой от обитателите не му се занимаваше. Мазето беше пълно с всякакви боклуци, сред които дори клошар не смееше да припари и никой не влизаше в него от години. Е, поне никой от вида Хомо сапиенс.

БСП изпълни своята отговорност, номинира кандидат с потенциал за победа

  Генерал Румен Радев предизвиква Борисов, който изглежда е решил, че президентската битка не е негова     В България съвсем скоро ще има президентски избори. Социологическите проучвания сочат, че една голяма част от българите не харесват сегашния си държавен глава, не одобряват това, което прави и тона, с който говори. Търсят „нещо друго“. Демократичният ред предполага партиите да предложат на гражданите това „друго нещо“. Ако не го направят, недоволството в обществото ще се натрупва и опасно ще се консолидира извън познатите играчи на политическия терен. И един ден ще избухне в полза на някой абсолютно случаен, несистемен герой, изскочил изневиделица на сцената. Който е опасен с това, че никой няма да знае какво може да очаква от него. В този смисъл БСП  изпълни своята част от отговорността пред обществото, като номинира кандидат за президент, който харесва на нейните избиратели и има потенциал да събере допълнителен вот и да се бори за победа. Това е ген. Румен Радев. Вчера Националният съвет на БСП  с тайно гласуване реши той да бъде кандидат-президентът на партията. Червените направиха първия ход по шахматната дъска на кандидат-президентската кампания, като излъчиха претендент. Основният им съперник в играта – ГЕРБ , отлично разбира това и не ги остави да доминират на полето. Затова на 17  август, вчера, управляващата партия също се опита да отбележи точка, като представи слогана на кампанията си — „Работим в интерес на гражданите“. Но засега тази точка изглежда някак мъничка и незначителна, защото си няма „лице“. Премиерът Бойко Борисов изглежда наистина е решил, че кандидат-президентската битка не е негова. И не само това. Изглежда е решил, че няма да ѝ „дава лицето си“. Борисов не се яви и не озвучи слогана. Той можеше с един замах да премести журналистическото ято от плочките на „Позитано“ 20 , където чакаше новини от червеното събитие, на плочките пред НДК , където е централата на ГЕРБ . Или някъде другаде, където сметне за добре. Правил го е много пъти. Но вчера не го направи. И това е показателно. Борисов остави червения пленум да доминира политическите новини. Защо го направи тепърва ще разберем. Пленумът на БСП  има значение за държавата и всичките й граждани с едно единствено нещо – това, че излъчи кандидат-президент и с начина, по който го направи. За средния гражданин нямат никакво значение схоластичните спорове дали кандидатът е достатъчно ляв и дали е чел устава на БСП . Вече няма значение и доколко е разпознаваем. Благодарение на въпросните спорове – кой го е издигнал, от кой ръкав го е извадил, той стана разпознаваем. А съвсем пък нямат значение за широката публика огорченията на тези, които са виждали в тази кампания последната си възможност да се изявят и в ролята на кандидат-президенти. Имената им също нямат значение за драгия зрител, който видя, че БСП  си е същата. Нито е клекнала на Путин, нито се е разцепила. Има един признак, по който личи дали наш политик се моли на чуждоземен бог. Когато повтаря като папагал неща, които чуждоземното божество глаголи. На „Позитано“ 20  се видя, че партията е консолидирана и единна, но не по тоталитарния начин, когато всички маршируват в общ строй в една посока, но с празен поглед. А с живец. За ген. Румен Радев гласуваха около 70 % от членовете на Националния съвет. В БСП винаги е имало различно мнение от линията на ръководството, което обикновено се радва на 30  на сто подкрепа. И вчера бе така.   За да добие национално значение един кандидат-президент той трябва да надскочи рамките на вътрешно-партийния интерес на партията, която го е излъчила. Но в същото време, за да стане това, той трябва максимално да заинтересува симпатизантите на партията, която го е излъчила. Изглежда, че с ген. Румен Радев социалистите успяха. Редовият социалист може да види не само своя кандидат в негово лице, но по някакъв начин и себе си. Защо? За миг да си представим, че никой на „Позитано“ 20  не е задал на Радев нито един въпрос за лявото, за Русия, за предизвикателствата, които мигрантската криза поставя пред Европа. Това щеше ли да е БСП ? Като прочете за такъв пленум редовият симпатизант на партията и редовият гражданин въобще щеше ли да припознае в тази картина партията, която познава от години? Едва ли. Ако това не е било така, ако в продължение на няколко часа никой не е повдигнал нито един подобен въпрос, ето това би било признак за сериозни проблеми в партията. БСП  е идейна партия, а не клуб по интереси, нито клуб на младите и не толкова млади кариеристи. Затова има значение (за държавата като цяло) и кой е загубил състезанието, спечелено от ген. Радев. Както има значение фактът, че въобще има загубили. Това означава, че състезанието не е било предрешено. Както каза един от номинираните — Таско Ерменков — „БСП  е единствената партия, която може да излъчи толкова кандидати, докато другите ги търсят с фенер през деня, както Диоген е търсил човека“. Така Таско Ерменков постави истинския въпрос – къде са кандидатите на другите партии? В БСП  имаше състезание, всички го видяха, къде е състезанието на конкурентите? Въпросът е истинският от гледна точка на това как изглежда България отстрани – като демократична и правова европейска държава или като нещо друго. Защото каква е една партия се вижда най-добре като бъде сравнена с другите на терена. Като се види цялата картина, а не отделни детайли от нея. Защото, да, БСП  – с нейните многочасови пленуми, сложни и дълги процедури по издигане на кандидати (не само в този случай, а въобще) изглежда тромаво и старомодно на фона на „стегнатия“ ГЕРБ . Там като му дойде времето — джас – прас, за има — няма един академичен час време всичко става ясно – кой къде е („всички сме си на мястото“, каза Борисов след местните избори). В подобна картина единствено демокрацията я няма, но на публиката, залисана в своите си всекидневни дела, това някак убягва. И това прави протяжните процедури на БСП  ценни – ако не друго, те припомнят на гражданите как изглежда демокрацията. В кандидатурата на ген. Радев може да се огледа цяло едно поколение, поколението на родените през 60 -те години, което прегърна и отстоя демокрацията. Хората, които повярваха в шанса, който им даде смяната на системата и затова останаха да правят кариера в България. Хората, които не са родени на жълтите павета със сребърна лъжичка в устата и чийто професионален успех е лично тяхно завоевание. Ген. Радев, роденият в Димитровград златен медалист от математическата гимназия в Хасково, е точно такъв човек. И това го прави не просто кандидат, с който БСП  и нейното ръководство успешно да отбие номера, а сериозен претендент за първото място в президентската надпревара. БСП  излетя. Как ще се приземи и дали ще чуе аплодисменти, когато излезе от пилотската кабина предстои да видим. Както предстои да видим и в каква компания ще се рее в небето на предизборната кампания. Наистина на ход е ГЕРБ . Красина Кръстева От сайта „Епицентър” (заглавието е на ЗЕМЯ )

Престъпната приватизация на „Химко“- Враца

 Историята на „Химко“ започва през 1964 г., когато правителството взема решение, че залежите от природен газ край село Чирен (близо до Враца) трябва да станат суровина за завод, който да произвежда торове и други химикали. По този начин заводът, производител на амоняк, карбамид, кислород и азот, не би трябвало да има проблеми със захранването си с природен газ. Залежите обаче свършват бързо, а производството след това се поддържа с доставки на природен газ от СССР. По този повод бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов, който е е изчислявал колко газ има в Чирен, но не е допуснат да участва в работата на комисията по изграждането на гиганта, защото не слага розовите очила, си спомня: „По моите изчисления там имаше максимум 5 млрд. куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда. Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „Защо?“ Отвърнаха ми: „Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е икономически оправдано.“ Казах: „Добре, а когато газът свърши?“ Министърът ми отвърна: „Дотогава ще дойде тръбата от Съветския съюз.“ Вестник „Работническо дело“ – 1966 г. Така се дава началото на индустриалното чудо на Северозапада – Химко. Съоръженията на врачанския завод са построени основно в периода 1965-1967, като се използват технологичния инженеринг и оборудване на водещи западноевропейски фирми като ICI, Humphreys & Glasgow, and Stamicarbon, SNC – Lavalin Europe – Evants Coppee Rust, Haldor Topsoe, Snamproggetti, Snia Viscoza, Linde. Първият врачански карбамид е произведен през 1967 г., а на следващата година комбинатът е открит лично от Тодор Живков. Върху площ от близо хиляда декара от нищото изниква завод, който в най-добрите си времена е задоволявал три процента от световното производство на азотен тор. Това е означавало, че 33 предприятия в света са можели да произведат това, което е произвеждал „Химко“. Химическият комбинат става най-големият производител на карбамид на Балканите. Марката „Химко“ става всеизвестна по целия свят, а почти цялото количество карбамид, произвеждан във Враца, се е изнасяло. За да осигури специалисти за комбината в града е създаден Химически техникум, а първият му випуск участва в самото изграждане на Химическия комбинат. Заводът хранел почти 3000 души със заплати, на които е завиждал целият регион. През 1976 г. заводът е преименуван на Стопански химически комбинат, а през 1987 г. на Технологичен химически комбинат. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1981), „Народна република България“ първа степен (1976). Приватизация като от криминален роман и кончината на химическия гигант “Химко” През 90-те „Химко“ тръгва надолу най-вече заради непосилната цена, на която Русия започва да търгува със страната ни природния си газ, който е основната суровина за „Химко“. Не на последно място са политическите игри тогава. Формалното създаване на акционерното дружество „Химко“ става през 1996 г. с единствен акционер държавата. Приватизацията на компанията става през 1999 г., когато е продаден пакет от 60% от акциите й. Още тогава „Химко“ вече е задлъжняла компания, изключително зависима от политически решения, вкл. доставките на газ от държавната „Булгаргаз“ и протекцията срещу конкуренцията на по-евтин вносен тор. След приватизацията компанията не успява да се справи с конкурентния натиск на чужди производители на карбамид и съответно губи позиция на международния пазар. Затова единствената надежда в оцеляването й остава в политическата протекция. Но и това не успя да спаси неконкурентната фирма, която се наложи да спре производството си. През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си. На 7 декември 2004 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“АД в неплатежоспособност и открива процедура по несъстоятелност. Гигантът, който изхранваше почти цяла Враца и същевременно замърсяваше небето над нея, даваше и 3% от световното производство на карбамид. До кончината му се стига след престъпна приватизация, в която се надпреварват международни мошеници и неизвестни собственици на офшорки. Източването на комбината не би им се удало, ако не бяха имали свои високопоставени хора в България, които да им съдействат срещу тлъсти комисиони. Началото на криминалната драма е положено през 1997 г., когато предприятието е обявено за приватизация. В предходните години за разлика от други гиганти на българската промишленост предприятието е печеливше, нетните приходи от продажби са над 150 милиона щатски долара годишно. Сред най-сериозните кандидати да го купят са южнокорейският концерн „Деу“ и „Норск хидро“ (Норвегия). Норвежците обаче искат да си доставят от Северно море по-евтин природен газ – $50 за 1000 куб. м вместо 83 щ.д., каквато е цената на „Булгаргаз“.** А и от „Деу“ държат да бъдат демонополизирани доставките на газ – нормално искане в условията на пазарна икономика. Но и двете искания са отхвърлени; някой в държавата си е правил други сметки. И в края на 1997 г. (по време на управлението на ОДС с премиер Иван Костов) Агенцията за приватизация (АП) избира регистрираната в Бермудските острови „Стелар Глобал корпорейшън“ за купувач на 57% от акциите на „Химко“ за 123 млн. щ.д. (Офшорката е обещала и инвестиции от 118 млн. щ.д.) Не е ясно как и защо е избрана „Стелар“, но тя се оказва балон и през май 1998 г. преговорите с нея са преустановени. АП отново се опитва да продаде „Химко“, но сериозни кандидати вече няма. Природният газ е поскъпнал и предприятието започва да трупа дългове към „Булгаргаз“ и НЕК. През април 1999 г. се явява друг герой – „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“, собственост на украинеца Юрий Литвиенко, която представя фирмата за дъщерна на американската „Ай Би И трейд“ (IBE Trade) – световноизвестен производител на торове. „Ай Би И транс“ обещава и инвестиции от $50 000 000 в следващите пет години. През август 1999-а „Химко“е продаден за 1 млн. деноминирани лева, а Литвиенко междувременно слага в надзорния съвет сестра си. Никой не проверява кой е Литвиенко и що за фирма е „Ай Би транс“, за която неофициално лобира сам директорът на АП Захари Желязков. Украинецът запретва ръкави да източва предприятието – доставя на свързана с него компания карбамид на цена под себестойността му. Но притиснат в Ню Йорк от съдебни проблеми с компанията майка „Ай Би И трейд“, той набързо продава на безценица акциите, които притежава, на кипърската офшорка, представяна от кипърския грък Андреас Теофилу – „Ей Ви Ес Ти трейдинг“ (A.V.S.T. Trading). Това става през май 2001 г. и не са разсеяни подозренията, че продавачът и купувачът са свързани фирми. В Америка компанията майка е разтревожена от тази продажба и следващия месец в София спешно пристига Бил Грант, бивш американски конгресмен и директор на „Ай Би И трейд“. Той заявява, че дъщерната фирма „Ай Би И транс“ е открадната от бившия служител Литвиенко и поради това „Химко“ следва да е притежание на „Ай Би И Трейд“. Пред очите на безучастни български държавници хора на Литвиенко контраатакуват: зад самата „Ай Би И трейд“ стоели някои си Имре Пак и Александър Ровт, които имат криминални досиета в Русия за измама, пране на пари и изнудване. И макар че повратливият украинец през декември 2002 г. е осъден в Ню Йорк и вкаран в затвора, „Ай Би И трейд“ не придобива „Химко“. Андреас Теофилу – кипърският собственик на врачанския завод, прави пред АП необходимото, за да замаже очите на обществеността, а именно – дава щедри обещания да уреди до 2005 г. задълженията към „Булгаргаз“, както и да превърне „Химко“ във водеща компания в продажбите на азотни торове на международния пазар. Но за всеки случай той прехвърля 36% от акциите на друга кипърска офшорка – „Джак ойл лимитид“. Оставен на автопилот и източван, заводът ту работи, ту спира, заплатите се бавят или не се плащат, трупат се все по-големи дългове. На 27 януари 2003 г. производството спира, настъпва масово уволнение на работници. Но в „Химко“ очевидно още има хляб, щом на сцената се появява нов криминален персонаж – през октомври 2004 г. в София е регистрирана „Интер РАО България“, която се представя като дъщерна фирма на руския енергиен гигант „Интер РАО ЕЕС“. През февруари 2005 г. „дъщерята“ изкупува на фондовата борса 33% от акциите на „Химко“. Неин изпълнителен директор е руският евреин от Казахстан Роман Мирецки-Брилянта, пристигнал в България от Лос Анджелис през 2001 г. и станал някак си още същата година член на надзорния съвет на Бургаската корабостроителница. Мирецки следва примера на Литвиенко и Теофилу – обещава, че ще възроди производството и ще инвестира 200 млн. евро (!) в „Химко“. Никой, разбира се, не проверява кой е Мирецки. От отдела за борба с организираната престъпност към МВР на Русия съобщават, че Мирецки няма нищо общо с „Интер РАО ЕЕС“, но някой у нас предпочита да не чуе това. Източването продължава, дълговете растат и на 21 юли 2006 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“ в несъстоятелност. Комбинатът, макар и на издъхване, все още диша и през май 2007 г. синдиците решават да го оздравят и прехвърлят активите на специално създаденото „Ново Химко“. На сцената се появява пореден актьор – „Атлала“ – офшорка от Панама (в Централна Америка), която незнайно как е станала собственик на „Ново Химко“. Кой стои за „Атлала“, може само да се гадае, но в края на 2009 г. тя продава „Ново Химко“ на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Малко след това питат Галчев в интервю кои са собствениците на „Атлала“, а той отговаря: „Преговорите за покупката се водеха с Андрей Семерджиев (несменяем изпълнителен директор на „Химко“ през всичките тези години), който имаше генерално пълномощно за продажба на 100% от акциите. Купихме 500 поименни акции по 1 лев.“ Тоест Галчев е придобил комбината за 500 лева! И той, подобно на предишните герои, е  щедър на обещания. Ще осигури 35 млн. евро инвестиции, в момента водел преговори с шест изключително сериозни компании от всички краища на света, очаква през 2012 г. комбинатът да възстанови 100% производството на карбамид, разговарял по въпроса и с премиера Бойко Борисов, който го поощрил. Инвеститори, естествено, не се появяват. Каквото е източено от предприятието, е източено и разпродадено, то наново е обявено във фалит и през ноември 2013 г. се намесват синдици, които трябва да продадат активите му за погасяване на задълженията към кредиторите. От няколко дни насам темата „Химко“ отново излезе на дневен ред, след като се разбра, че фирма свързана с Делян Пеевски е кандидат за закупуване на активите му. Отново замириса на корупция, а какво ще се случи с грохналия гигант на Враца ни предстои да видим. Такава е печалната драма на „Химко“, разиграна безнаказано при управлението на всички основни политически сили в България. Площадката на „Химко“ днес прилича на лунен пейзаж – отвън е отчайваща мизерия, ръждясало, почерняло, грозно, срутено… А хората – някогашните врачански специалисти отдавна ги няма, а и никой в града не мисли, че някой ще налее милиони, за да съживи едно отдавна замряло производство. В материала е използван част от статията на Антон Гицев „Как клаха Химко“, публикувана на 23.03.2015 г. в http://epicenter.bg/

Наско Сираков: Никой не ме е търсил за “Левски”

Нека не се спекулира с името ми, обяви “синята” легенда пред “24 часа” “Никой не ми се е обаждал. Никой не е разговарял с мен да влизам в ръководството на “Левски”. Нека не се спекулира с името ми.” Това обяви пред “24 часа” легендарният голмайстор на “сините” Наско Сираков. А името му бе свързвано дори с президентския пост на “Левски”,

„Никой“– предизвикателството в конкурсната програма на „Любовта е лудост“

Филмът на Андрей Андонов „Никой", който се бори за голямата награда „Златна Афродита", разбуни страстите на тазгодишното издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост". Той е и единственият български филм в официалната конкурсна програма на международния фестивал. Режисьорът, заедно с актьорите Стоян Радев и Гергана Плетньова, изпълнители на главните роли, представиха филма пред препълнената зала 1 във Фестивален и конгресен център - Варна. „Никой" е дебютен за Андрей Андонов и е спонсориран от ентусиасти, без каквато и да е помощ ...

Гуардиола: Никой не играе по-добре от Барселона

Мениджърът на Манчестър Сити Хосеп Гуардиола заяви, че никой не играе по-добре от Барселона. Двата отбора са съперници в груповата фаза на Шампионска лига. "Ще играем с най-силните. Никой не играе по-добре от Барселона“, коментира Гуардиола пред радио Каталуня. „Тримата отпред правят разликата, н...

Ужас! Каналът в ЕС не се оттича, а връща

    Светослав Терзиев "Няма да ги приема!", зарича се премиерът Бойко Борисов, който ходи като замаян след турнето си между Истанбул и Берлин. Неговият угрижен вид се разминава с твърдението, че мисията му е била много успешна. Какво се е говорило на обяда на 27 август с ръководителите на Германия, Австрия, Хърватия и Словения може да се съди само по изпуснати реплики, които са най-емоционални от нашия премиер. "Категорично заявих на европейските колеги, че ние няма да приемаме имигранти. Някой си мисли, че от Австрия или Унгария, или Германия ще ни връща по 10, по 20 или 30 000, че аз ще приема тези самолети!?", сопна се Борисов пред медиите в сливенското село Мечкарево, където откри на 28 август новопостроена църква. В успокоителната църковна атмосфера той видимо имаше нужда да отпусне душата си, както бе отпуснал тялото си в леки спортни дрехи след три дни непрекъснато стягане в костюм и вратовръзка ("Идеше ми да се обеся с вратовръзката, ако и днес я бях сложил"). Каквито и мъки да му е причинила тя, разхлабването й е било по-лесно в сравнение с измъкването от колективния натиск, на който е бил подложен. По силата на своята душевна простота, която сам излага на показ, разбрахме, че  предстои обръщане на мигрантския поток  Преди да отиде в Берлин той се тюхкаше какво ще прави с прииждащите от Турция мигранти, които вече не могат да се "оттичат" през Сърбия, защото тя затвори границата си за каналджиите. Сега обаче с притеснение е научил, че каналът не само е здраво запушен, но и започва да връща. По гневния тон на Борисов можем да съдим, че агитацията му за отпушване на канала и дори за увеличаване на дебита му на запад чрез отмяна на визовия режим за Турция, е срещнала бетонна стена. Затова може би смекчи инициативата си и заяви, че всъщност настоява само за облекчен визов режим за турски дипломати, чиновници и бизнесмени. Премиерът си готви броня за нов сблъсък, защото е бил поканен не къде да е, а във Виена за повторение на срещата през септември в същия формат, но с евентуална добавка - Унгария. Австрийският канцлер Кристиан Керн и унгарският премиер Виктор Орбан са най-твърдите противници на всякакви отстъпки пред турския президент Раджеп Ердоган по въпроса за миграцията. Те не се колебаят да казват и какво мислят за мекушавата политика на канцлерката Ангела Меркел. Вчера пред бТВ Борисов заяви, че променил позицията на Керн, но затова няма никакви публични доказателства. Пренасянето на срещата от Берлин във Виена  не вещае нищо добро за Борисов,  който иначе разчита на снизхождението на Меркел. Нетърпимостта в Централна Европа срещу ислямската миграция е стигнала до такава степен, че земите от някогашната Свещена Римска империя са си спомнили как с обединени сили са спрели османците през XVI-XVII в. пред портите на Виена. Те са си спомнили също, че пътят към тях е бил през България и Сърбия, но сега викат за вразумяване само България, защото Сърбия се съгласи да сътрудничи в отпора. Задава се още по-немилостиво извиване на ръцете на Борисов, който телом е здравеняк, но духом е крехък и затова се държи като дете, което реве, преди да го е била майка му. Не се знае кога ще бъде срещата във Виена, но е сигурно, че на 16 септември в Братислава се събира на неофициална среща Европейският съвет (всички лидери в ЕС). "Аз се обърнах към много от колегите. Така, че се надявам на 16 септември (да има - бел. ред.) по-умерен тон", каза той. Който се бои от мечки, не бива да влиза в гората, но Борисов е вече при тях и само се излага с призивите си да реват по-тихо. Десетките хиляди мигранти, които е приел, регистрирал и отпратил на запад с надеждата да не се връщат,  продължават да се водят на българска сметка,  макар че създават проблеми на други държави. Няма значение колко далеч са стигнали. По етапния ред съгласно Дъблинския регламент те могат да се върнат в първата европейска държава на тяхната регистрация. Вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова призна по Нова телевизия, че само от Германия очаква да ни бъдат върнати хиляди ("4500 бяха допреди известно време", каза тя). Всъщност ние не знаем къде се намира всеки от регистрираните, но другите държави могат да ни кажат, като започнат експедирането им.  На 30 август Норвегия заяви, че ще върне 15 000 (половината от пристигналите през 2015 г.). Тя не е член на ЕС, но влиза в Шенгенската зона, така че може да се позове на Дъблинския регламент. Не е известно дали и колко сред получилите отказ за бежански статут са минали през България. Ако има такива, те могат да ни бъдат докарани със самолет, както се ужасява премиерът. Но е възможно и да бъдат върнати в първата съседна страна, откъдето са преминали в Норвегия - например, в Швеция, ако са дошли по южното направление (северното минава през Русия). Швеция пък може да ги пусне по каналния ред в Дания, откъдето пътят им ще продължи към Германия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия и ... франко Калотина (или Македония и Гърция). Достатъчно е една държава да повлече крак и ще бъде последвана от други, където са струпани големи маси мигранти. Борисов стана европейски лобист на Турция, защото смята, че ако бъде умилостивена с безвизов режим, тя ще изпълни своята част от споразумението от 18 март 2016 г. да приеме обратно нежеланите в Европа бежанци. Само че той  пропуска нещо важно:  Анкара се съгласи да вземе толкова върнати мигранти, колкото ЕС вземе законно от нейните бежански лагери. Следователно става дума за размяна, а не за намаляване на броя им в Европа. В западните държави обаче се засилват настроенията въобще да се разтоварят от пришълците, като ги отпратят където и да е - само и само да не се застояват повече. Оттук идват страховете на Борисов, а както се знае, на страха очите са големи: "Ако Турция бъде обявена за несигурна държава, то България става първата сигурна такава по мигрантския път. Това значи 400 000-500 000 мигранти от Европа да бъдат върнати в България или Гърция. Там с едно кимване на глава се взимат решения", заяви той пред Нова телевизия на 12 август. В познатия си маниер Борисов не търси вина у себе си, а сочи други виновници. Сега няма как да се оправдае с Орешарски или Станишев, защото става дума за външна, а не за вътрешна политика, и затова хвърля стрели по най-близката външна цел - Гърция. Според него  мигрантите научават византийски номера  на път през Гръцко и когато биват залавяни във вътрешността на страната, казват, че влизат през Турция, "тъй като официално не можем да ги върнем (там), а всъщност влизат през Гърция". Ако не беше изрекъл това пред църквата в Мечкарево и отново вчера щеше да мине за хитра дипломация от негова страна, а не за грехота. Но да се въртиш изненадан и да питаш "Кой ми стори това?", сякаш не е отговорен за контрола по границите на държавата, си е чисто лицемерие. В стремежа си да се оневини, той удължи двойно границата ни с Гърция, като обяви, че е "хиляда километра" (вчера пред бТВ). Ако властите бяха на мястото си, както многократно ни е уверявал премиерът, щяха да спират нелегалните мигранти още на браздата и да ги връщат откъдето са дошли, а не да ги ловят около Лъвов мост в столицата. Като се прави на изненадан от нечие коварство, Борисов само доказва колко е неадекватен в предкризисната ситуация. Какво ли би правил, ако настане истинска криза, когато няма да е в състояние да управлява мигрантските потоци?  Щом не иска да се укрие в президентството,  ще трябва зимата да ходи по центровете за настаняване и да дава инструкции не за тяхното боядисване, както беше през 2010 г., а за уплътняването им с по двама-трима мигранти на креват. В момента те са запълнени над 70% и ще изчерпят капацитета си още през септември, защото властта се помайва да заключи добре познатите й каналджии. Опитът на Борисов да удари по съвестта на европейските "колеги", вместо да си свърши работата у дома, прозвуча театрално: "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100-200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?" Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Нали нейното предназначение е точно такова - пасивно да пречи на движението на неканени гости, без да наранява никого. България все пак не се е оградила с минно поле. Унгария обяви, че ще прави втора ограда, за да дублира защитата на границата си, и никой не я критикува. Борисов е трениран в намирането на оправдания за провалите си, но всяка прошка смята за нов шанс да опита същото. Напоследък пробва да бие серия от дузпи срещу България и накрая може да й вкара исторически гол, с който да ни върне спомените за ислямската миграция по времето на Иван Шишман. Снимка: БГНЕС "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100 -200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?", от пет дни насам се пита Борисов. Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Снимката - е от месец май.

Митов: Медиите са виновни за спекулациите около българската кандидатура за генерален секретар на ООН

  Спекулациите, които се появиха около Германия и Русия тръгват от медийната среда. Това заяви външният министър Даниел Митов в началото на правителственото заседание по повод скандала около българската кандидатура за генерален секретар на ООН, съобщава БГНЕС. „По никакъв начин българското правителство не желае да бъде асоциирано с твърдения, замесващи трети държави, че по един или друг начин има договорки за кандидатурата ни, смяна, подкрепа, или каквото и да било друго. По никакъв начин няма да оставим да бъдем повлияни от решение на трети държави. Благодарим за адекватната реакция, както на Руската Федерация, така и на Германия. Ясно е, че те реагираха правилно, казвайки – ние нямаме никакво намерение да влияем върху решенията на суверенна държава, в случая България коя да бъде нейната номинация, България ще си реши”, каза Митов. „Премиерът много ясно артикулира. По никакъв начин реакциите на Руската Федерация не могат да бъдат четени в полза или вреда на когото и да било. Ясно беше казано, че никой няма намерение да ни се меси в суверенните решения и толкова. Вчера и българският посланик е бил на среща с руския външен министър и това е било препотвърдено. Никой не ни се меси в решенията. Никой не проявява в случая пристрастия към един или друг кандидат”, посочи външният министър. „Има още време до избора на генерален секретар на ООН и държавите още имат възможност да оформят консенсус около някой, а ние в течение на кампанията ще си взимаме своите решения”, добави Даниел Митов. 

Руснаците в Украйна – подложени на претопяване?

 Десет процента от жителите на Харков изпитвали носталгия по Съветския съюз   Огромният „Площад на свободата“ е украсен със синьо-жълти украински знамена. Там където навремето се издигаше статуята на Ленин, багер разчиства място за цветни лехи и дървета. Харков е вторият по големина град в Украйна. Преди две години и половина и него едва не го сполетя съдбата на Донецк и Луганск. Градът е само на 40 километра от границата с Русия и в него се чувства силно руско влияние. Повечето от 1,5 милиона жители говорят руски в ежедневието. Много от тях нямат доверие на новото ръководство в Киев. През пролетта на 2014 година бяха организирани много проруски демонстрации. Млади здравеняци тогава окупираха сградата на областния съвет и издигнаха руското знаме на покрива. Полицията обаче ги разгони и освободи сградата. Още по онова време руски политици и медии твърдяха, че етническите руснаци в Украйна са застрашени от претопяване. Подобни твърдения се чуват и днес. „Руснаците и руската култура са обект на преследване“, заяви през юни председателката на Съвета на Руската федерация Валентина Матвиенко, като даде да се разбере, че става дума за ситуацията в някои бивши съветски републики, сред които и Украйна. Нежно „украинизиране“: Александър Кисилов е един от онези, които според руските политици, се нуждаят от закрила. Кабинетът на професора по социология в Харковския национален университет гледа към площада, на който преди се намираше паметникът на Ленин. През 2014 година проукраински активисти събориха статуята на вожда на руския пролетариат. „Запечатал съм с камерата си всички етапи от демонтажа“, казва Кисилов, но в гласа му не се долавя носталгия, а по-скоро любопитството на изследовател, който е имал рядката възможност да бъде очевидец на важни исторически събития. Кисилов е етнически руснак, роден е в близкия Белгород. Както стотици хиляди други руснаци, и той пристига в Харков, за да следва. По съветско време Харков имал славата на индустриален и образователен център. „Днес тук никой не преследва нито руснаците, нито руската култура. Никой не те задължава да говориш на украински“, казва социологът. Украинският език е единственият официален език в страната и е задължителен за висшите учебни завадения, поне на теория. „Много често студентите и преподавателите обаче неусетно преминават на руски“, казва Кисилов с усмивка. Съкратените учебни програми по руски: Повечето училища в Харков са украинскоговорящи. И техният брой расте, но има и училища, в които се преподава на руски език. Техните представители обаче избягват контактите с медиите. Една преподавателка по руски все пак се съгласява да разговаря с нас и се оплаква, че часовете по руски език и литература са намалели двойно в сравнение с едно време. Учебният план по руска литература също бил съкратен. „От учебната програма отпаднаха произведенията на Пастернак и Бродски. Булгаков пък изобщо не фигурира в плана“, казва тя. Споделя, че среща трудности и в политическо отношение. „Премислям по пет пъти преди да кажа нещо в училище. Моя колежка ме нарече „сепаратистка“, само защото преподавам руски език. При това аз владея и руски, и украински и нямам проблеми в това отношение“, казва тя. В ежедневието на Харков руският език засега доминира, но украинският вече го догонва. Повечето стоки в супермаркетите са обозначени само на украински. Предаванията на местната телевизия също са почти изцяло на украински. „Голяма част от украинското население вече се адаптира към новата украинска реалност“, казва социологът Кисилов. Проблеми имат най-вече възрастните хора, които са пристигнали в Харков по съветско време. „Те не се чувстват уютно в днешна Украйна, за което роля играе и икономическият упадък в последно време. Голяма част от тези хора се чувстват свързани предимно с Русия“, казва Кисилов. Според него десет процента от жителите на Харков изпитвали носталгия по Съветския съюз. Руският е говоримият език, украинският – писменият: И докато по улиците хората говорят повече на руски, в учрежденията и офисите се е наложил украинският език. Това се забелязва в Службата по гражданското състояние. Всички информации, формуляри и брошури са само на украински. „Не е проблем обаче, ако някой не владее този език, защото служителите му помагат като попълват формулярите направо на украински“, казва ръководителката на службата Ирина Синицка. Тя споделя, че никой досега не се е оплакал от употребата на украински език. Тъкмо напротив. Млад мъж наскоро недоволствал, че една от служителките го заговорила на руски.

Депутат от БСП: В законопроекта за помощ за „Белене” има празен чек, който може да се попълни с каквато сума искате

  „Няма число, нито сума в законопроекта за НЕК, а става дума за 1 млрд. 270 млн. лв. - в текста все едно фигурира празен чек, който може да се попълни с каквато сума искате- 50 млн., 3 млрд. или каквото и да е. Няма и срокове- направете една калкулация. Нека се каже какво е числото и какъв е срокът за изплащане на заема". Това заяви депутатът от БСП лява България Румен Гечев по време на заседание на комисията по бюджет и финанси, на който се обсъжда на второ четене законопроектът за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК, пише БГНЕС. С него се цели осигуряване на финансови средства на НЕК за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело във връзка с проекта АЕЦ „Белене“. Участие в него взема и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Аз разбирам, че трябва да се изпълни заръката всички наши проекти с Русия да се провалят, но питайте други страни как работят с Русия- например Унгария или Германия, посъветва колегите си той. Чекът е ясен и сумата е записана в арбитражното решение- главницата е ясна, лихвите са ясни, но тук се предлага да сложим една горна граница, за която се подразбира, че към края на 2016 г. ще изплатим средствата, за които става дума, отговори председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова. Предстои нотификация, както и разговори във връзка с някои грешно изчислени суми от арбитража. Ако запишем едно число, ние бихме създали проблеми при воденето на разговорите, поясни Стоянова. Казахте, че ще оспорваме лихвите, но ако успеем, числото ще бъде по-малко- какъв е проблемът след като има в арбитражното дело конкретно число, защо го няма в законопроекта, не се съгласи Румен Гечев. Брюксел и всеки разумен човек ще иска да знае каква е сумата и срока за нейното изплащане, повтори той. Но в този вид няма как да подкрепим законопроекта, отбеляза депутатът. „Това, което е записано в арбитражното решение е сумата към момента на неговото вземане, а лихвите са според срока на изплащането. Чекът не е празен, но е ясен”, настоя Менда Стоянова. ПФ вече заяви, че това дължимо плащане трябва да се направи, заяви депутатът Емил Димитров. В момента, ако ние платим , трябва да бъдем сигурни, че няма да бъдем поставени в зависимост, продължи той. Ще се окаже, че разполагаме с един скъпо струващ скраб. При липса на обвързващ текст за ангажимент, то България ще се окаже в пълна зависимост за следващите си стъпки от трета страна, в случая- Русия, обясни народният представител. Ние държим да прочетем арбитражното дело, ако трябва- в секретната секция на НС, преди утрешното гласуване в зала, предложи Петър Славов от РБ. Според него ние не трябва да бързаме да плащаме и изрази съмнение, че поръчката е изпълнена на 100%. „Арбитражното решение не е съдебно решение и не подлежи на оповестяване. Освен това в него има търговска тайна,но не се съдържа класифицирана информация и затова всеки депутат на място може да се запознае с него”, отговори Менда Стоянова. Тук се говори, че трябва да вменим повече задължения на доставчика- арбитражното решение е такова, че не се оспорва, не можем да поставяме никакви допълнителни условия, уж защитавайки обществения интерес, намеси се отново Румен Гечев. И запита защо никой до този момент не е отишъл да види какво е произведено- да отидат на място и да проверят. Стоим на място , за да видим как ще ни сменят накладките на автомобила, а за оборудване за милиарди никой от правителството не е отишъл да повери за какво става ума, посочи Гечев. Резонни са зададените въпроси- питахте какво е правила държавата досега, започна отговора си енергийният министър Теменужка Петкова. През 2012 г. са правени 7 инспекции и работата е приета по отношение на първия реактор, каза тя. Във връзка с втория никой не е ходил да провери на какъв е етап е неговата завършеност.Изискани са съответните сертификати от „Атомстройекспорт”, които са предоставени по арбитражното дело, но реално ние не сме ги проверили. В хода на самия арбитраж не е било възможно да се прави такъв преглед на оборудването. Ние отправихме писмо след арбитражното дело към „Атомстройекспорт” да ни се предоставят сертификатите, за да ги проучим и да направим после проверка. Написахме и второ, но нямаме отговор. Получих уверения, че ще получим този отговор, за да можем да проверим степента на завършеност на оборудването. Инспекцията ,която трябва да направим предстои и едва след нея ние ще направим съответното плащане. Уверявам ви, че НЕК, БЕХ и правителството не са бездействали по тази тема, подчерта Петкова. Ние не купуваме оборудване, а плащаме по арбитражно решение, поясни Менда Стоянова, за да премахне неяснотите при дебата. Ние не трябва да казваме дали оборудването ни харесва или не, а да изпълним арбитражното решение- да се плати изработеното до този момент, защото решението е безусловно и подлежи на изпълнение, включи се отново Петкова. Какво правим като втори етап, за да защитим българските интереси, запита я Гечев.В момента арбитражния съд ни е задължил да приключим покупко-продажбата- имате ли варианти да ни уверите, че работите по тези схеми, защото става въпрос за огромни пари, поясни той. Това, което заплащаме не е цялото оборудване и ако проектът се развие за в бъдеще ще трябва да бъдат извършени допълнителни разходи, отговори министър Петкова не само на неговия въпрос. След час дискусия депутатите приеха законопроекта на второ четене. 

Мехмед Дикме: Възможно е ДПС да стои зад кандидатурата на Орешарски

Възможно е ДПС да стои зад кандидатура на Пламен Орешарски за президент, коментира в предаването "Нещо повече" по "Хорозонт" Мехмед Дикме – бивш член на ДПС и бивш министър на земеделието За ДПС е много важно, защото ДПС и на предишните президентски избори имаше съществена роля ДПС за избора на сегашния президент, така че за ДПС е много важно с оглед на това, че партията на Лютви Местан ще иска да си преброи гласовете, с един или друг кандидат прости да си преброят по-скоро гласовете, а не толкова да спечелят битката за президентската институция; В този смисъл би могло да се каже, че евентуално господин Пламен Орешарски, който се ползва с личната и безусловна подкрепа и на Ахмед Доган, и на Делян Пеевски, че зад него могат да стоят и тези хора. Разбира се, това е хипотеза в рамките на това, което човек може да предположи без да гарантира, че това наистина  е така. Така че ДПС може да стои зад такава кандидатура, но каква е целта на господин Орешарски аз не мога да позная. Според Дикме в момента никой не говори за спечелване на изборите: Между другото аз не знам и политолозите , и социолозите като че ли отбягват този факт, е никой не говори в България за спечелване на изборите – от лявото, и от дясното се борят кой да иде на балотаж, но никой от тях не казва: "Аз излизам в битката, за да спечеля изборите". Което е много странно разбира се, че ГЕРБ си изигра безусловно много добре картата и тук въпросът е дали ГЕРБ ще спечели на първи тур или ще се яви с някой на втори.

Георги Шарков: Проблем е ниското ниво на киберхигиена

България е на водещо място в Европа по отношение на стратегията за киберсигурност, която сега включва и киберустойчивост. Според националния координатор по киберсигурност Георги Шарков, това е свързано и с по-високото ниво на IT-култура у нас. Проблем, според специалистите, обаче е ниското ниво на "киберхигиена" - голяма част от интернет потребителите не могат да разпознаят дори елементарни атаки или вируси.  Георги Шарков посочи какви интензивни мерки се вземат за защита на киберсигурността у нас:Стъпките, които са предприети, също и преди да имаме стратегията, разбира се, никой не чака стратегията като старт на някакви действия, но по-системно и по-организирано действие по осъвременяване на системите, подмяна с последните версии уеб базираните системи, сървърите, преглед на слабости, преглед на отживели или стари сайтове, различни други видими в интернет сайтове с информация, това се прочиства. Разбира се, това е един процес, който ние наричаме минимална киберхигиена или база кибер сигурност. Миналата година по време на местните избори имаше такива атаки, които блокираха достъпа до сайтове. Това наистина са сериозни атаки, в голям обем и никой не е предпазен или никой не е защитен, каквито и мерки да вземем.

Бойко Борисов: ГЕРБ е независим, не може да управлява с ДПС

Ако не си първа политическа сила, нямаш претенциите да управляваш. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по Нова телевизия, пише БГНЕС. „Убеден съм, че Цецка Цачева ще направи по-добър резултат от всички останали. Познавам всичките й опоненти, работил съм с тях като министри и др. Калфин ми е бил министър, Радев е бил командващ род войски, с Каракачанов се познавам отдавна“, каза Борисов. Той посъветва да не гледаме данните, които дават социологическите агенции. „Агенции работят за пари. Аз вярвам само на една и на нея си поръчвам по един екземпляр, за да имам представа какво се случва“, каза премиерът. Според него Росен Плевнелиев е бил добър президент и е извадил президентската институция от изолацията, която беше поставена от хора, които се кичеха с Големи шлемове. „С Плевнелиев имахме сериозен разговор, той обясни, че по лични причини не се чувства сигурен да се кандидатира отново“, обясни Борисов отказа на сегашния президент да се кандидатури отново. ГЕРБ и ДПС не могат да управляват заедно, подчерта премиерът Бойко Борисов. „ГЕРБ и ДПС нито в карткосрочен, нито в дългосрочен план могат да управляват заедно. Повтарял съм го много пъти“, уточни той. „Ахмед Доган финтира българските политици. ГЕРБ е единствената партия, която не е влязла в тази игра. Ние сме непорочни. Не сме управлявали заедно. Ако има нещо за българския народ, което да бъде противно това бе моделът Орешарски. Какво направи Доган - изкара Орешарски за кандидат президент, ще преброи колко гласа има. Той познава прекрасно народопсихологията на българина. ГЕРБ няма да приеме тези гласове, сега топката е при БСП“, заяви Борисов. Според него „Радев ще бъде новият Орешарски“. Т.е. ген. Радев ще бъде също толкова зависим, колкото е бил Орешарски, уточни премиерът. „Г-жа Цачева няма да бъде подкрепена от ДПС“, категоричен е Борисов. За него с Реформаторския блок "е лошо, но без тях е още по-лошо", ще последва катастрофа в държавата. „Съветвам БСП и ДПС да не разклатят държавата догодина, защото ще изпаднем в тежка ситуация. БСП и ДПС са основните фактори, но хората не са забравили зулумите, които направиха. Те нямат кадри. Предстои председателство от януари 2018 г., това е нещо много трудно, една година няма да стигне“, каза премиерът. Борисов е заварил една държава в тежка икономическа криза с „разбита банкова система, висока безработица“, а направихме стабилна държава. Това го казват и водещите институции като МВФ и СБ, допълни той. "Нямам нищо общо с нито с Ченалова, нито с Янева. Каките какво казали, врачката...", заяви премиерът Борисов, коментирайки ситуацията в съдебната система и изтеклите разговори между двете съдийки. "По никакъв начин няма да се меся в съдебната система", заяви той. “Пеевски не го знам изобщо. Ако го знаех, ДПС щеше да ме подкрепя, а нямаше да правят това с Орешарски. За мен е по-добре да загубя избори и да остана честен, отколкото да правят колаборация с тези хора“, каза Борисов за връзките си с Делян Пеевски. „Без ГЕРБ не може да се управлява. За 25 години никой не е направил по-добри неща от нас“, категоричен е Борисов. „Толкова съм чист. Отказал съм на всички, категорично“, заяви Борисов, коментирайки големи преватизационни сделки и по-конкретно случая с „Булгартабак“. Кръгът „Капитал“ и Иво Прокопиев реално са участвали в управлението, предложили са ми министри, заяви министър-председателят. Пеевски и Прокопиев са еднакви. Единият влияе на БСП за министри, а вторият ми влияеше първоначално. Дянков, Плевнелиев, Нона Караджова, Трайков са предложения на Прокопиев, каза Борисов. Според него има желание на лобитата да участват във властта. „Тези, които не ставаха, ги махнах“, уточни Борисов, имайки предвид предложените от Прокопиев министри. „ГЕРБ е независим. Над мене няма никой“, категоричен е Борисов. Той отхвърли широкоразпространеното мнение, че България е клекнала пред Турция и президента Ердоган. „На кого сме клекнали? В най-тежките времена връщаме по 200-300 мигранти на ден без споразумение. Всичко, което е скрито в кораби, камиони го връщаме обратно, защото народът не иска по градове е села. Всичко, което влезе у нас нелегално, го връщаме“, повтори той. „Цачева се еманципира за този един месец. Аз бях на откриването на нейната кампания и ще бъда на закриването... Всички се въртят около мен, никой не може сам. Няма нещо, което да съм го направил със съзнанието, че е грешно“, каза Борисов.