01.12.2016

Резултати от търсенето

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

Комисията по отбрана одобри доклада за състоянието на националната сигурност

Парламентарната комисия по отбрана подкрепи годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г. „За“ гласуваха 13 от депутатите, а 3 - от БСП, бяха против, предаде БГНЕС. Атанас Зафиров в личното си становище каза, че няма да го подкрепи и посочи, че аргументи има достатъчно в тази посока. „На мен в крайна сметка не ми става ясно и какво ни казвате с този доклад, тези констатации до какво водят или сме на принципа, че споделената вина е половин вина. Аз смятам, че е малко цинично днес точно ние да обсъждаме доклад за състоянието на националната сигурност, в който има констатации, че се подобрявала обстановката по отношение на престъпността и там бележим големи успехи на фона на събитията от снощи, когато стана ясно за всички, че държавата е абдикирала от част от своите функции. Вчера буквално стана ясно, че държавата е абдикирала, след като въоръжени групи могат да се стрелят на спокойствие пред очите на стотици хора и това нещо се е готвело, не е станало спонтанно и днес управлението се опитва да ни забълбука, че това е било някакъв си битов инцидент “, каза той. В проекта е отразена нарастващата роля на въоръжените сили в борбата с новите рискове и заплахи, произтичащи от променената среда за сигурност, заяви министърът на отбраната Николай Ненчев. „Длъжен съм да подчертая, че българските въоръжени сили успешно изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС“, каза той и предложи проектът да бъде подкрепен. Председателят на парламентарната комисия по отбрана Михо Михов заяви, че лично той ще го подкрепи, но отправи и редица препоръки, сред които и тази, че трябва да се дадат заключения за нивото на националната сигурност, която се определя от защитата на жизненоважни интерес на българските граждани. Трябва да дадем по-категорични отговори на какво ниво е бедността – предоляхме ли бедността, на какво ниво е престъпността. Тук в доклада се прави оптимистичен извод, че борбата с престъпността върви по линията на полицията, на гражданските структури за нейното неутрализиране“, посочи той. По миграционните процеси той посочи, че може би трябва да се развие доклада като кажат: гледайте внимателно Турция. “Ако Турция не изпълни изискванията на ЕС, България по проблема националната сигурност ще изпадне в тежка ситуация”, каза Михов. Той подчерта, че изреждането на проблематиката по отношение на целите за съвместимост не дава визия какво ще правим напред. Михов припомни, че всички знаем, че България е поела ангажимент да изгради способности по 55 цели и да подготви 50 формирования. Целите за способностите са изисквания на Алианса за въоръжени сили и отбранителни способности, които страната ни трябва да предостави за нуждите на колективната отбрана, като краткосрочния планиращ хоризонт е до 2019 г., а средносрочният е до 2028 г. „Но тук са нужни освен тези пари, които гласува за превъоръжаване и модернизация, са нужни почти толкова милиарди и за тези цели“, каза Михов. В доклада се посочва, че „през 2015 г. не постъпи категорично потвърдена информация за участие на български граждани в бойни действия на страната на терористични организации. Българските специални служби са ангажирани с проверката на всички сигнали с подобен характер“. Христо Гаджев от ГЕРБ, който посочи тази констатация каза, че е хубаво да се обърне внимание и на български граждани, които доброволно участват в пара военни формирования на страната на чужди армии. Депутатът от ДПС Янко Янков, който е и зам.-председател на комисията по отбрана. Посочи, че тяхната парламентарна комисия ще подкрепи доклада за състоянието на националната сигурност и се надяват всичко, което е в информационно-аналитичната му част да генерира политики, които да могат да неутрализират и предотвратяват – много е важна превантивната дейност на сектора за сигурност.

Националната библиотека показва историческото тефтерчето на Раковски и още 45 ценни книги

  Над 40 старопечатни издания и ръкописи са представени в необичайна изложба на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, която беше открита днес. Изложените книги са част общо 91 тома, иззети от частно лице в Шумен през 2013 година. Много от тях са предлагани на частни колекционери на цена от 2000-3000 лева. „Не е важно на каква цена са предлагани изданията, важно е, че това наследство е спасено и опазено за поколенията”, каза на откриването на изложбата директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова, пише БГНЕС. Първоначално шуменската полиция тръгва по следата на обяви за продажба в интернет сайт. Заловеният от МВР търговец се е опитвал да подкупва служители на различни библиотеки да му съдействат за изнасянето на конкретни издания, за които е имал поръчки от колекционери. Днес ценните издания допълват колекцията на Националната библиотека, като предстои да преминат през експертна оценка, специализирана библиотечна обработка и реставрация. Една от най-любопитните за публиката книги е фалшификат на масонски ръкопис, чието авторство е приписвано на Георги Стойков Раковски. Преди време тя добива популярност като „Тефтерчето на Раковски“ по аналогия с това на Васил Левски, като се смяташе за сериозно доказателство за принадлежността на революционера към масонството. Вдъхновен от ценността на изданието български адвокат финансира отпечатването на фототипно издание, „преведено” на съвременен български език. При сравнение на ръкописа с автентични ръкописи на Раковски експерти от Националната библиотека потвърждават фалшификацията. Ръкописът е препис от печатно издание от началото на XIX век. На изложбата ще можете да видите и скандалния ръкопис, и неговото издание. Посетителите ще могат да видят старопечатни български и чуждоезикови издания, стогодишни книги, в голямата си част първи издания на бележити български писатели и първи преводи на произведения на европейски автори. Особен интерес представляват четири ръкописа – на църковнославянски, новобългарски, арабски и османотурски език, както и един фрагмент от ръкопис на арменски език. Изложбата е в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и продължава до 30 октомври. 

Крадена стока в Националната галерия в Лондон

Националната галерия в Лондон категорично отрече твърденията, че сред експонатите ѝ има портрет на Матис, откраднат от първоначалните му собственици, пише в. Independent. Трима от внуците на Грета Мол, жената, вдъхновила великия Анри Матис да нарисува портрета, са подали съдебен иск, твърдейки, че картината е била продадена на музея без знанието на баба им. В официално изявление Националната галерия заяви: "Ние разбираме, че и Грета Мол и съпругът ѝ са живели в Германия по време на Втората световна война. Няколко години след края на войната, след като съпругът ѝ умира през август 1947 г., Грета Мол се премества да живее в Уелс. Следователно тук не говорим за изкуство, плячкосано от нацистите." Националната галерия обяви, че е купила картината през 1979 г. на "добра воля" и следователно е законниятт ѝ собственик. "Ние сме горди, че притежаваме този превъзходен портрет на Грета Мол, нарисуван от Матис и можем да го изложим на показ на площад Трафалгар. Уверени сме, че Националната галерия е законният собственик на тази творба", заяви д-р Габриеле Финалди, директор на Националната галерия. Семейството на Мол заяви, че тяхната родственица никога не е продавала портрета или прехвърляла правата върху собствеността му на някого. Наследниците ѝ твърдят, че картината е била продадена на трето лице, без нейно знание. Те настояват да си получат портрета обратно или да получат компенсация от 24,6 милиона паунда. ...

Иван Гранитски с награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос

Носителите на  Националната награда „Хр. Г. Данов” за принос в националната книжовна култура бяха   връчени  в едноименната къща музей в Стария град  на официалната церемония  в   рамките на  фестивала  „Пловдив чете“.   Директорът на издателство “Захари Стоянов“ Иван Гранитски, който получи наградата за цялостен принос в националната книжовна култура,  призова да се намали ДДС върху бълггарската книга и каза, че  това отличие  е за редакторите на  книгите  на издателството. "Аз съм само един естетически разсилен, който отваря и затваря вратата на авторите на книгите", заяви Гранитски.  В  раздела  Българска художествена литература   отличието  е за   Ангел Игов  за романа „Кротките“. С пловдивски адрес:  за Преводна художествена литература  с наградата е удостоен  Манол Пейков – за превода на „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ от Е. Е. Къмингс. В категорията  Книгоразпространение   -  Книжарници „Хермес". Директорът на издателство "Хермес" Стойо Вартоломеев подари паричната стойност на наградата за замразения проект  Мемориал на духовността,  "за който от 10 години пловдивската власт не е отделила средства,за да бъде изграден", заяви той.  В раздел Хуманитаристика  призът е за  Георги Гочев – за превода на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел  Борислав Стоев получи наградата  в категорията Изкуство на книгата   за илюстрирането и оформлението на „Приказки“ от Ран Босилек и „Житие и страдание грешнаго Софрония“. В раздела Издание за деца   е писателят Виктор Самуилов – за „Не е честно“. В раздела Представяне на българската книга -  Митко Новков  за публикации в периодични издания и представяния пред публика на живо.   В категорията Библиотеки и библиотечно дело - Регионална библиотека „Захарий Княжески“  Стара Загора.  В категорията Електронно издание и нови технологии п ортал - „Култура“, www.kultura.bg .  Престижната награда се връчва в 9 категории и се присъжда всяка година по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване. Насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата – автори, преводачи, издатели, художници, критици, библиотечни дейци, книгоразпространители. Наградата представлява малка пластика, диплом и парична сума. Носителят на наградата за цялостен принос в националната книжовна култура се определя от министъра на културата.Наградата за деветте категории се определя между три номинации във всяка от категориите  от жури с представители на Министерството на културата, община Пловдив  в лицето на заместник-кмета по култура и туризъм  Амелия Гешева  и представители от общността на специалисти в областта на книгата и литературата. 

В Националната библиотека почистват книгите и документите с природни продукти

От това лято в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се прилага иновативна методика за почистване на книгите и документите с природни продукти. През август Националната библиотека не работи с читатели заради проверка на фондовете и ремонти. Голям брой библиотечни специалисти и служители от Националната библиотека участват в профилактиката на книжния фонд на всичко издавано в България, посочи директорът доц. Красимира Александрова:В момента обработваме фондовете си, защото освен уникални колекции, ние имаме и фондове, архива на българската книжнина се съхранява тук, тоест всичко издавано в България се съхранява в Националната библиотека.Тази година за първи път в процеса на обезпрашаване и дезинфекция на книжния фонд с доброволен труд се включват двама студенти и един докторант. Иновативна методика при почистването е на базата на етеричните масла, казва още доц.Александрова:Ние залагаме на чаеното масло. Имаме много интересни изследвания в тази насока и именно с чаеното масло ние постигаме една много добра среда, в която документите след обезпрашаване се обработват самите фондохранилища и се създават условия за по-дълъг живот на нашите уникални колекции.

Приеха доклад за състоянието на НС

  В НС депутатите приеха днес годишен доклад за състоянието на националната сигурност на България за 2015 г., в който е отчетено нарастването на заплахите за сигурността на Република България и Европа от терористичен и неконвенционален характер, с 97 гласа „за”, 2- „против“ и 14- „въздържали се“, предаде БГНЕС. В документа са представени действията и мерките, предприети от българската държава за справяне с рисковете за националната сигурност от външнополитически характер. През 2015 г. тези предизвикателства и заплахи произтичаха основно от войната в Сирия, от нестабилността в други региони на света и някои страни от Африка, генерирали бежанския и миграционен натиск към страните от ЕС. От кризата в Украйна и промяната на стратегическата среда за сигурност в Европа и в частност - Черноморския регион. Посочени са резултатите, свързани със завършване на процеса за законово уреждане на съществуването и функционирането на службите за разузнаване и сигурност на България и като цяло на системата за защита на националната сигурност. Дава се оценка, че вероятността от възникване на военен конфликт в Югоизточна Европа е ограничена. Обърната е негативната тенденция на намаляване на бюджета на Министерството на отбраната през последните години, като същият е задържан на 1.35% от БВП, равно на бюджета за 2014г., което е изискване на Програма 2020 и на срещата на върха на НАТО в Уелс. Запази се структурата и съставът и на въоръжените сили в рамките на 37-40 хил. души. По време на дебата Димитър Лазаров заяви, че ГЕРБ ще подкрепи доклада и обясни, че вследствие на констатациите за националната ни сигурност са предприети законодателни инициативи и са отпуснати от правителството 2,5 млрд. лв. за самолети, кораби и др. Жельо Бойчев от БСП лява България посочи, че изводът му от доклада за националната ни сигурност е, че най-големият риск за страната ни е функционирането на институциите ни. По думите му докладът е изпразнен от съдържание и съдържа безсмислици и противоречия, както и взаимно изключващите се заключения и констатации. Ген. Михо Михов от АБВ заяви, че групата му ще подкрепи доклада. Той обърна внимание, че в доклада е подчертано, че решаването на кризата в Близкия Изток и Северна Африка зависи и от България. Според него докладът има констативна част, но липсва аналитичност в дълбочина, както и раздел, свързан с външната политика. Депутатът от ДПС Янко Янков каза, че трябва да се осигури необходимият финансов ресурс за сигурността на България, защото в противен случай съществуването на нашата държава е застрашено. Трябва да се осигури необходимата подкрепа на премиера Бойко Борисов по отношение на справянето със заплахите, свързани с бежанския поток, допълни той. Една много сериозна бежанска инвазия може да постави държавата ни на изпитание, което да я разруши, отбеляза той. 

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Министър Лиляна Павлова откри в Пазарджик един от най-големите санирани блокове със средства от Националната програма за енергийна ефективност

 Над 3600 жилищни блока в страната имат готовност за сключване на договори за саниране по националната програма, а по 2000 сгради тече реална дейност. Това обяви в Пазарджик министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която заедно с кмета на общината Тодор Попов и областния управител Гинче Караминова откриха официално един от най-големите жилищни блокове, обновен по националната програма. Блок 29, намиращ се в кв. „Изток“ в областния център, е с разгъната площ от над 13 хил. кв. м. В него живеят 170 семейства. Близо  3 млн. лв. е инвестицията от бюджета по програмата, с които са монтирани външна изолация на стените, нова дограма,  поставена е топлоизолация по подовете, топлоизолация и хидроизолация  по покрива, обновени са и общите части. В област Пазарджик до момента са одобрени за саниране общо 69 сгради, като 41 са в областния град. „Благодаря Ви за вниманието, благодаря за смелостта. Вие бяхте  първия блок в Пазарджик, подал документи по програмата, с което показахте, че сте най-смелите и успешните, защото не повярвахте на грозните инсинуации, на лъжите, а видяхте, че програмата е за хората“, обърна се министър Павлова към собствениците на жилища. Регионалният министър отбеляза, че правителството разработи и стартира Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради с ясната визия, че това е най-голямата директна социална политика. „Предоставяме като безвъзмездна помощ подкрепа за всяко едно семейство, без да ги делим по политическа или друга принадлежност. Само в този блок  имаме 170 семейства, които получиха по-красиви, по-уютни, по-топли домове. Правим го с волята и желанието си да направим градовете по-красиви и всички се убеждаваме от ползите на програмата“ , каза още министър Павлова. По думите й след въвеждането на мерките за енергийна ефективност разходите за отопление ще паднат с около 40-50%, което е сериозен ресурс от сметките на домакинствата и се явява допълнителна подкрепа за тях. Паралелно се дава възможност за работа на малките и средни фирми в регионите. Министър Лиляна Павлова увери, че програмата за саниране ще продължи. „Мога да гарантирам от името на правителството, че програмата продължава безплатно, затова не слушайте манипулации, никой няма да Ви вземе апартаментите, никой няма да Ви сложи радиоактивна дограма, данъците няма да се увеличават. Програмата остава безплатна до 2018 г.“, категорична бе тя.  Според регионалния министър интересът на гражданите към санирането се увеличава с всеки новооткрит блок в страната. „Въпреки това работим на принципа първи по време, първи по право. Приоритет са ни големите и стари панелни блокове, но постепенно ще обхванем и по-малките сгради в страната“, увери Павлова и подчерта, че дейностите остават напълно безплатни до 2018 г., включително. Тези, които са одобрени до края на този период ще се санират безплатно и през 2019-2020 г., а след това ще се премине на вариант със самоучастие на собствениците. Пред жителите на Пазарджик министър Павлова информира, че в града по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. ще бъдат инвестирани над 26 млн. лв. в проекти за подобряване на градската среда, съгласно Интегрирания план на общината. Допълнително над 8 млн. лв. европейски средства ще бъдат насочени към пълно обновяване на училищата в общината. Търси се вариант и за изграждане на обходен път на града, като приоритетен обект. „С въвеждането на тол-системата ще осигурим повече средства за строителство на пътна инфраструктура. Надявам се, че така ще осигурим повече възможности за инвестиции в големите градове за обходни маршрути. Гледаме и мислим в една посока, важно е да имаме стабилност и устойчивост на държавата и управлението, за да го направим“, посочи Павлова. В навечерието на Димитровден министърът на регионалното развитие и благоустройството поздрави всички строители в областта и им пожела здраве и късмет и още по-успешна строителна година. Днес бяха открити и още две санирани сгради, които са се намират в град Гоце Делчев. На церемонията присъства заместник-министър Николай Нанков. Многофамилният блок „Иглика", който се намира на улица „Бяло море“ № 16 е саниран в рамките на проект "Енергийно обновяване на българските домове" по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 година. Съседната жилищна сграда на същата улица е санирана с осигурено финансиране от Националната програма за саниране на многофамилни жилищни сгради. И двата блока са с по два входа и с по 24 жилища. В общо 48-те апартамента живеят 130 обитатели. За да бъде повишена енергийната ефективност в тях, е монтирана нова ПВЦ дограма в жилищата и в общите им части, топлинна изолация на външните стени и на покривите, хидроизолация и е осигурено отводняване на покривите. Ремонтирани са заземителната и мълниезащитната инсталации, електроинсталацията в общите части и е въведено енергоспестяващо осветление. Общата стойност на изпълнените дейности по енергийно обновяване на двете сгради възлиза на над 850 хил. лв. 

Тръмп назначава генерал от запаса за съветник по националната сигурност

  Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп предложи на ген. Майкъл Флин поста на съветник по въпросите на националната сигурност. Генералът от запаса Флин е уважаван командващ офицер от военното разузнаване, чиято дейност е подпомагала битката срещу бунтовнически групировки в Афганистан и Ирак. Той беше водещ съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност по време на предизборната кампания, предаде БГНЕС. Флин е критикуван за безкомпромисната си позиция по отношение на радикалния ислям. Засега не е ясно дали предложението на Тръмп ще бъде прието. Съветникът по въпросите на националната сигурност има една от най-влиятелните позиции по въпросите на външната политика, както и по най-неотложните въпроси за сигурността на страната, включително битката срещу Ислямска държава, предизвикателствата от Китай в Южно Китайско море и отношенията с Русия. Ролята на заемащия този пост при следващия президент вероятно ще бъде още по-значима поради почти пълното отсъствие на опит у Тръмп по въпросите на националната сигурност. Ако приеме поста, Флин ще бъде основната връзка на белия дом с Пентагона, Държавния департамент и разузнавателните агенции и ще разполага с екип от около 400 души. Флин напусна армията през 2014 г., след като президентът Барак Обама го уволни като шеф на военното разузнаване заради оплаквания от неговия стил на ръководство.

Връчват Националната награда „Хр. Г. Данов” 2016 за принос в националната книжовна култура

На официална церемония днес от 17 ч. в дома на Патриарха на българското книгоиздаване Христо Г. Данов в Пловдив, Стария град, в рамките на ежегодната инициатива „Пловдив чете“ ще бъде връчена Националната награда „Хр. Г. Данов” 2016 г. Престижната награда се присъжда ежегодно, по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване. Насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата – автори, превода...

Връчват престижните награди "Христо Г. Данов"

Националната награда „Хр. Г. Данов” за принос в националната книжовна култура ще бъде връчена днес в едноименната къща музей в Стария град. Официалната церемония се провежда в рамките на ежегодната инициатива „Пловдив чете“. Престижната награда се връчва в 9 категории и се присъжда всяка година по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване. Насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата – автори, преводачи, издатели, художници, критици, библиотечни дейци, книгоразпространители. Наградата представлява малка пластика, диплом и парична сума. Носителят на наградата за цялостен принос в националната книжовна култура се определя от министъра на културата.За тържествената церемония в къщата музей на Хр. Г. Данов в Пловдив тази вечер се очакват заместник-министърът на културата Боил Банов и заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив Амелия Гешева. Номинирани в раздел Българска художествена литература са Ангел Игов – за романа „Кротките“; Елена Алексиева – за сборника с пиеси „Жертви на любовта“; Вестник „Стършел“ – за сборника „Що е „Стършел“ свършил?“. За награда за Преводна художествена литература са предложени Манол Пейков – за превода на „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ от Е. Е. Къмингс; Издателство на Нов български университет – за книгата „Диатриби“ на Епиктет и Жела Георгиева – за превода на „Пътища в нощта“ от Гайто Газданов. В раздел Хуманитаристика номинирани са Георги Гочев – за превода на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел; Димитър Михайлов – за книгите „Иван Вазов. История, поетика, диалози“ и „Яворов и другите“; Издателство „Захарий Стоянов“ – за „Лица и събития от моето време“, т. 3,4,5 от Симеон Радев;  Издателство „Изток-Запад“ – за „Александър Божинов разказва“, съставители Любен Божинов и Дора Божинова; „Работа на актьора“ на К.С.Станиславски, т.1, превод Владимир Игнатовски; „Бит и душевност на моя народ“ от Лин Ютан, превод Петко Хинов; „Поетика“ на Аристотел. В раздел за наградата Изкуство на книгата  се състезават Борислав Стоев – за илюстрирането и оформлението на „Приказки“ от Ран Босилек и „Житие и страдание грешнаго Софрония“; Живка Шопова – за илюстрирането и оформлението на поредица – Песнички в кутийка: 1. Букви опашати; 2.Фиу; Тоня Горанова – за илюстрирането на "Разкажи ми в рими" на Мая Дългъчева. В раздела Издание за деца са номинирани Ясен Григоров – за илюстриране и оформление на „Колко ягоди растат по морето“; Виктор Самуилов – за „Не е честно“;  Здравка Петрова – за превода на Руски вълшебни приказки и Иван Теофилов – за „Цветният човек“. В категорията Книгоразпространение са предложени Книжарници „Хермес“ и Център „Гринуич“. В раздела Представяне на българската книга са номинирани Митко Новков – за публикации в периодични издания и представяния пред публика на живо и Чавдар Добрев за поредица от публикации в „Словото днес“. В категорията Библиотеки и библиотечно дело е предложена старозагорската Регионална библиотека „Захарий Княжески“ за „Читалнята“ – иновативна форма за насърчаване на четенето. За награда в категорията Електронно издание и нови технологии са номинирани за електронно списание - www.fakel.bg и за п ортал -  „Култура“, www.kultura.bg и www.bogdanbogdanov.net .

Д. Колева: Заради проверка на МОН на съмнителни кандидати за евросредства няма да бъдат спирани други проекти по ОП "Наука и образование"

Заради проверка на МОН за съмнителни организации, които кандидатстват за евросредства за образование, няма да бъдат спирани други проекти по програмата "Наука и образование". Това обясни в предаването на "Хоризонт" "Преди всички" Дани Колева, програмен директор на Националната мрежа за децата, която обединява няколко организации и която подаде сигнал за проверката.  От Националната мрежа за децата призовават, резултатите да се оценяват не по усвоени евросредства, а по конкретната полза. Получихме информацията за трите фондации от наши членове, тъй като Националната мрежа е обединение на неправителствени организации, които работят с деца и семейства в цялата страна, каза  Дани Колева : Колегите, когато са разглеждали списъка с одобрените проекти, който е бил качен на страницата на Министерството на образованието, им е направило впечатление, че конкретни три организации, които са били една до друга подредени, заедно, накрая на списъка, със много сходни имена, еднакви суми… Това, което е предизвикало тяхното любопитство, е, че самите организации не са познати. Хората, които работят в този сектор и са доказали експертизата и опита си, се познаваме. Не сме чак толкова много. Влезли са в Централния регистър за неправителствените организации, видели са, че зад тези организации стоят едни и същи хора, а две са регистрирани на един и същи адрес. Сигнализираха ни и ние проверихме. Колева изтъкна, че сред колегите ѝ са се породили опасения, че ако не е била извършена навременната реакция на ведомството, действията са щели да бъдат реализирани само формално, а живота на децата – да остане непроменен. Възможно е проектите да са били написани от професионални консултанти и да са в един и същи стил, допълни Колева, която уточни, че от организацията не са се запознали подробно с тях. Най-важното е не само да не бъдат подписани договорите по конкретните проекти, а да се направи всичко възможно подобни нередности да не бъдат допускани отново, е изтъкнала Колева в разговор с министър Кунева. За нас 1,5 млн. са много пари, но тепърва, министър Кунева каза, че ще има проекти на още по-големи стойности и, наистина, това е притеснително. Програмният директор на Националната мрежа изтъкна, че нередността е открита случайно, а отговорността за такива проверки е на публичните институции и на Сметната палата. Тя изрази надежда да няма забавяне в  програмата. Според нея е време да спрем да говорим за "усвояване на евросредства", а за използването им за конкретни цели и резултати. Другата наша препоръка е тази сума, която не е никак малка, да бъде преразпределена между качествени проекти, които са в списъка на чакащите, но неясно защо са останали в резервите. Деян Колев – председател на Центъра за междуетническа толерантност "Амалипе" – изтъкна, че порочната практика европроектите да се изготвят от професионални писачи е присъща не само на ромските проекти, а на всички оперативни програми. Същата група от 7 консултанти, които са формирали трите сдружения по схемата за предучилищно образование, под четвърто име имат одобрен проект за 620 000 по училищната схема – "Образователна интеграция", а под пето име техният проект е втора резерва в процедурата за образователна интеграция за още 620 000. Тоест тук говорим как 7 души регистрират през септември няколко организации и от раз печелят не 1,5 а 2,75 милиона лева. По никой от тези проекти не се работи. Резултатите бяха обявени в края на май. И по двете операции – предучилищната и училищната – се изискваше задължително партньорство между община, неправителствена организация и училище или детска градина. Тоест, тези сдружения, навсякъде където са кандидатствали, са имали за партньор община. В трите случая с предучилищните проекти става дума за един и същи столичен район, възпят във филма "Столичани в повече". Там ромски деца почти няма. Адресната регистрация на неправителствените организации е във Варна. Очевидно става дума за "консултантски бизнес", коментира Колев и допълни, че от "Амалипе" многократно са засичали консултанти, които предлагат на общините да им напишат проекти. Най-вероятно трябва да се провери навсякъде по веригата. Подозренията ни са, наистина, че някъде има корупция. За съжаление обаче, което е още по-стряскащо, оказва се, че тези хора не са нарушили закона. Интервютата на Таня Величкова с Дани Колева и Деян Колев можете да чуете от звуковия файл.

Българите в разкази и в снимки на Антони Георгиев и Георги Лозанов

„Българите – the Bulgarians“ – един антропологичен roadtripe в образи и думи – ще бъде представен в  книжарница Хеликон-Център.  Книгата е плод на 10-годишни пътешествия и размишления за България в началото на 21-ви век.  Авторите Антони Георгиев и Георги Лозанов дават отговор чрез документални разкази с фотографии и слово на въпроси, свързани с националната идентичност, мястото, което обитаваме, накъде вървим и на кого приличат българите.  Книгата е характерна с това, че сглобява един образ на България от „Българиите“, които всеки от нас носи. Българинът в неговото всекидневие, без някаква предварителна нагласа и претенции. Историята започва от момента на присъединяването на страната ни към ЕС и оттогава авторът Антони Георгиев заочва да събира фотосите, подчерта Георги Лозанов. ЕС е мултикултурна общност, в която националната идентичност не е въпрос на принуда – т.е. да те накарат да бъдеш някакъв. В тази директорияна книгата националната идентичност е свързана с индивидуалната воля, ти си такъв, какъвто искаш да бъдеш, има толерантност към това ти сам да определиш собствената си идентичност и собствената си воля. От Възраждането насам, когато се създава националната идентичност, има сериозна трансформация на идентичността. В  днешния отворен свят тя е много по-щастливо преживяване от тази, която ни е наложена от историята, подчерта авторът на предговора Георги Лозанов. Повече чуйте от звуковия файл. 

Нови елементи в Националната листа на нематериалното културно наследство

Министърът на културата Вежди Рашидов обяви новите елементи в Националната листа на нематериалното културно наследство. Той връчи и грамоти за приноса в опазването и популяризирането на националната културна идентичност и по повод на вписването на съответния елемент в Националната листа.

Вежди Ращидов: Никога не съм искал да упражнявам цензура

Министърът на културата Вежди Рашидов настоя да бъде възстановен на работа Владимир Руменов, който работеше в Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника "Свети Александър Невски". Нямам нищо общо с уволнението на Руменов, не го познавам лично. Защо е уволнен може да отговори ръководството на Националната галерия, заяви на извънредна  пресконференция министър Рашидов.   Директорът на Националната галерия  "Квадрат 500" Слава Иванова обясни, че причината за освобождаването на художника не е свързана с участието му в проитестите срещу Закона за културното наследство. Ще потърся начина той да бъде отново на работа в Националната галерия. Не мога да кажа, че ще бъде възстановен, защото това не е формата, която аз бих желала да се използва. На пресконференцията министърът на културата Вежди Рашидов заяви и че е реагирал емоционално заради критиките в предаването на националната телевизия, в което се коментираха промените в Закона за културното наследство, и  изрази уважение към журналиста Георги Ангелов: Георги Ангелов лично аз съм подписал с пълното уважение като преводач да получи наградата "Христо Г. Данов". Вежди Рашидов изпрати писмо, в което посъветва водещия на предаването Георги Ангелов да не критикуватолкова често държавата, защото тя му плаща заплатата. След този случай беше поискана оставката на министъра, но днес Вежди Рашидов заяви, че никога не е искал да упражнява цензура: И моите уважения продължават да остават към всички в тази държава, не мразя никой. Нямам време за това. Повярвайте, сега ви говоря като нормален човек. Нямам време да мразя. Имам малко време да обичам децата си, приятелите си.

Националната камара за мода на България чества 12-годинишнината си в Пловдив

Празнична програма по повод 12-я рожден ден на Националната камара за мода на България и Дипломно Парти на специализантите от Школите на Националната Академия за Мода ще поставят началото на Сесия Лято 2016 в Пловдив днес. 6 събития ще ознаменуват модната фиеста в пловдивския арт квартал Капана на ул. Братя Пулиеви №1. В 12 часа ще бъде открита уникална изложба с модни илюстрации на дипломантите на Националната Академия за Мода от пловдивските школи по Моден дизайн, Моделиране и конструиране на облеклото, както и снимки и видео от Фотосесиите н...

Суперпродукция на „Набуко“ със световноизвестни изпълнители в София

Постановката е на акад. Пламен Карталов, диригент е Михаил Синкевич. Само шест са спектаклите и доколкото разбрахме билетите са на привършване. Може би мнозина, минавали край храм-паметника, са забелязали сцената с изградените висящи градини на Вавилон, свитъците на Мойсей и стълбата, водеща към небето. На 23 юли е премиерата на „Набуко“. Следващите спектакли са на 24, 28, 29, 30 и 31 юли. От понеделник трупата вече е изцяло събрана и започнаха генералните репетиции. Общо седем са чужденците, поканени за постановката – от Италия, Израел, Румъния и Грузия, както и едни от най-обичаните български певци. В звуковия файл ще чуете какво споделиха на срещата с журналистите акад. Пламен Карталов, Владимир Стоянов, Йорданка Дерилова и Габриела Георгиева. Представяме участниците в спектаклите с кратки биографични данни. Диригентът Михаил Синкевич е роден в Москва. През 1978 г. завършва специалното музикално училище на Белоруската консерватория. През 1994 г. продължава образованието си в Ленинградската държавна консерватория. Докато е студент той работи в Театъра за опера и балет в Санкт-Петербург към Държавния детски музикален театър. През 2000 г. по покана на маестро Валерий Гергиев става диригент на Мариинския театър, където работи цели 10 години. Дирижира: „Княз Игор”, „Руслан и Людмила”, „Лейди Макбет”, „Евгений Онегин”, „Вълшебната флейта”, „Саломе”, „Лоенгрин” и др. През 2009 г. Синкевич дебютира в Новата национална опера на Токио. Той дирижира често в Мариинския театър, в Метрополитен, Ковънт Гардън, Баден-баденския театър Фестшпилхаус и др. Постоянно сътрудничи с оперните театри на Русия, Белорусия, Германия, Хърватия и др. Михаил Синкевич ще дирижира „Набуко” на 23 и 24 юли. Софийската публика ще види на 23, 28 и 30 юли в ролята на Набуко българския баритон Владимир Стоянов. Баритонът завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров”, а след това специализира в Римската академия за изкуство и култура при Никола Гюзелев. Започва своята оперна кариера като солист на Пловдивската опера, а на сцената на Националната опера и балет дебютира през 1996 година в ролята на Маркиз Поза от операта „Дон Карлос” на Верди. Международната му кариера започва през 1998 година с ролята на Макбет в Театро Сан Карло – Неапол, Италия. През 1999 година е поканен за ролята на Дон Карлос от операта „Силата на съдбата” в Миланската скала. Днес Владимир Стоянов е желан гост на най-големите оперни сцени, а репертоарът му е огромен и включва най-известните баритонови партии. Последният му ангажимен е в Амстердам в „Дама Пика“ на Чайковски. Българската публика вече познава Набуко на Владимир Стоянов – роля, която той изпълни на сцената в София. Кирил Манолов се завърна от участие на фестивала в Савонлина, където пя Фалстаф. Тази роля днес е знакова за него. Така смята и италианската критика, която познава не един световен изпълнител на тази раля. Роден в София през 1976 г., където учи пеене в Националната музикална академия. Носител е на награди от различни певчески конкурси в България, а също и във Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Прави своя дебют в Националната музикална академия в София като Дон Жуан. Репертоарът му включва едни от най-драматичните баритонови роли. Този сезон Манолов пя в триптиха на Пучини в Римската опера, Дулкамара („Любовен еликсир“) в Севиля, Фалстаф („Фалстаф“) с Маестро Мути на Оперния фестивал в Савонлина, Набуко („Набуко“) на Летния фестивал „Каракала“, Амонасро („Аида“) в Монреал и др. В ролята на Набуко ще се представи на 24, 29 и 31 юли. На 23 и 28 юли, на сцената на площада, Роберто Скандюци ще се представи в ролята на Захария. Басът е роден в Тревизо, Италия, където учи оперно пеене. През 1892 г. дебютира в Миланската скала, в „Сватбата на Фигаро”, под диригентството на Рикардо Мути. С интерпретацията си на Фиеско в „Симоне Боканегра” в Ковънт Гардън, под диригентството на сър Джордж Шолти, певецът добива световна слава. Българската публика познава Скандюци от драматичния му образ на Филип II от „Дон Карлос” на Софийска сцена. Сузана Бранкини е родена в Италия. Репертоарът й включва: Леонора в „Трубадур”, Одабела в „Атила”, Елизабета в „Дон Карлос”, Лейди Макбет в „Макбет”, Абигаил в „Набуко”, Аида в „Аида” (Верди); главните роли в „Тоска”, „Сестра Анджелика” и „Мадам Бътерфлай” (Пучини); Неда от „Палячи” (Леонкавало), Сантуца от „Селска чест” (Маскани) и много други. Редовно участва в представления в Арена ди Верона, както и в оперните театри в Мачерата, Антверпен, Венеция, Сао Паоло, Париж, Флоренция, Детройт, Рим, Ница, Парма, Неапол, Токио и др. В Израелската опера изпълнява Лиу в „Турандот” (Пучини). Сузана ще се представи в ролята на Абигаиле на 23 юли. Габриела Георгиева ще представи Абигаиле на 24 и 30 юли. Този сезон е много успешен за Габриела. Неотдавна тя представи великолепна Норма в София. Сега й предстои поредно предизвикателство. През 1998 година Габриела Георгиева завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София. Специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим, при Джанела Борелли. Взема участие в майсторските класове на Каролин Дюма (1999 година.), Петер Дворски (2000 година) и Анна Томова-Синтова (2006 година). От 2000 година работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперната й кариера започва във Варна през 2002 година с ролята на Леонора от Вердиевия „Трубадур”. През 2003 година прави своя дебют на Софийска сцена в ролята на Амелия от „Бал с маски” на Верди. Има богат оперен и концертен репертоар, записи и международни участие. Радостина Николаева – Абигаиле на 28 и 31 юли. Една от най-обичаните солистки на Софийската опера. Тук тя натрупа опит и репертоар. Радостина Николаева е родена в Русе, завършва Музикалното училище „Веселин Стоянов” и оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, усъвършенства се в майсторския клас на Анна Томова-Синтова. Дебютира на сцената на Русенската опера с ролята на Дона Елвира в „Дон Жуан” от Моцарт, печели конкурс за солистка на Софийска опера и балет, с което започва блестящата й кариера като първо сопрано в най-престижния наш оперен театър. Богатият ѝ репертоар включва централните сопранови партии в шедьоврите на оперната класика. Звездни са последните й роли – Изолда, Аида, Норма. Примата има в биографията си много отличия, сред които награди от националния конкурс „Проф. Христо Бръмбаров” (2001), международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” (2004), международния конкурс Ottavio Ziino (2005). Печели и двете най-високи награди – Първа награда и Награда на публиката на международния конкурс Premio Spiros Argiris – Concorso Internazionale per Giovani Cantanti Lirici (2008). Йорданка Дерилова – Абигайл. Тя е камарзенгерин и получава това отличие за великолепните си роли, представени на различни сцени в Германия. Завършва НМУ „Любомир Пипков” и НМА „Панчо Владигеров”, специализира в Академията в Рим при Александрина Милчева. Дебютира на сцената на Бургаската опера в ролята на Елизабет в „Дон Карлос” и Дездемона в „Отело”. След това е в Стара, където изпълнява ролите на Мими от „Бохеми” и Амелия от „Бал с маски” на Верди. И софийската публика аплодира нейните превъплъщения – Елизабет („Дон Карлос”) и Амелия („Бал с маски”). След това кариерата й започва да се развива предимно в чужбина, но никога не пропуска покана за спектакли у нас. През 2009 г. тя беше Одабела в операта „Атила” от Верди – премиера на Варненската опера, а тази година участва в постановката на академик Пламен Карталов „Залезът на боговете“ от Вагнер. От 1998 г. датират ангажиментите й в Пражката опера. през 1999 г. гастролира в Швейцария с „Тоска” и Елизабет от „Дон Карлос”, а от 2000 г. е постоянен гост на Националния театър в Манхайм. Следват гастроли в Мюнхен, Нюрнберг, Лайпциг, Франкфурт, Линц и Брегенц с ролята на Абигайл. През лятото на 2001 г. гастролира в Грац на Открита сцена в ролите на Аида и Абигайл. Певицата вече е желан гост на различни места по света и желан партньор за големите фестивали. Дерилова ще бъде Абигайл на 28 и 31 юли. Оана Андра е примадона на Букурещката опера и е добре известна на българската публика още от явяването й на конкурса за млади оперни певци „Борис Христов“ След това многократно е гостувала у нас. След Розина и Анджелина в последния сезон тя изпълни ролята на Олга от „Евгений Онегин” и на Адалджиза от „Норма”. Завършила е Букурещката консерватория, после е специализирала в Италия и САЩ. На 24 юли тя ще бъде Фенена. Дилета Скандюци ще се появи пред българската публика в ролята на Фенена на 28 и 30 юли. Нейните родители са музиканти, баща й е Роберто Скандюци. Дилета завършва театралната школа и музикална консерватория във Венеция. През 2008 г. дебютира във Франция в „Лястовичката”. В театър „Верди” в Триест Скандюци изпълнява ролята на Лаурета от „Джани Скики”. Певицата изнася рецитали в Токио и Прага, а наскоро беше Ксения от „Борис Годунов” в оперния театър на Сантяго Чили. Шай Блох - Фенена е родена в Израел. Завършва музикалното училище „Бухман Мета” при университета в Тел Авив, където учи при Тамар Рахум и Мира Закаи. По време на следването си изпълнява ролите на Майката, Китайската чаша, Котката и катеричката в „Детето и вълшебствата” (Равел), както и Втората вещица в „Дидона и Еней” (Пърсел). Участва в концерти на Израелската филхармония, „Симфонета Раанана” и др. Учила е в оперното студио „Мейтар” към Израелската опера, където репертоарът й включва Вещицата в „Хензел и Гретел” (Хумпердинк), Третата дама във „Вълшебната флейта” (Моцарт), Марчелина в „Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Джанета в „Любовен еликсир” (Доницети), Шарлот във „Вертер” (Масне), Магьосницата в „Дидона и Еней” (Пърсел), Баба в „Медиумът” (Меноти), Принцесата в „Сестра Анджелика” (Пучини), и други роли. Изпълнявала е Тизбе в „Пепеляшка” (Росини) в постановка на оперното студио с Израелския симфоничен оркестър „Ришон ле Цион”. Кахабер Шавидзе е роден през 1978 в Тбилиси, Грузия. Завършва музикалното си образование в музикалното училище в Аракишвили. След това специализира пеене и хорово дирижиране. Скоро се присъединява към класа на грузинския бас Тенгиз Мушкудиани, в консерваторията „Вано Саражишвили”. Дипломира се в нея през 2009. Оттогава започва стремглавата му творческа кариера. Пее големия руски репертоар – Чайковски, Бородин, Рахманинов. Дебютира на световните оперни сцени – в Европа и Америка. Съвсем скоро участва в Тулон в операта „Лоенгрин” и във „Вълшебната флейта”, в „Реквием” на Верди и в „Ромео и Жулиета” на Гуно. Шавидзе е търсен бас на международните оперни сцени. На 23 и 24 юли Шавидзе ще влезе в ролята на Върховния вожд.

Няма непосредствена заплаха за сигурността на България, но… превенцията е най-сигурният вариант

Няма пряка опасност за националната сигурност на България във връзка с опита за преврат в Турция и последвалите го събития в южната ни съседка – бе категоричната позиция на политическия елит в България, след дългото заседание на парламентарните комисии по отбрана и по външна политика в началото на седмицата. Решението на охрана на границите е било отпреди месеци, било е превантивно, засега няма сериозна бежанска вълна – нещо от което се страхуват част от българските граждани, заяви заместник-външният министър Филип Гунев. И с това сякаш политици, дипломати и официални говорители на службите и МВР решиха всички проблеми на националната сигурност и така – всички можем да бъдем спокойни… и в началото на седмицата дори и лидерите на големите политически формации бяха почти на една и съща позиция по тези въпроси… Но малко по-късно в политическите среди решиха, че въпросите на националната сигурност могат лесно да се превърнат в политически пиар, и взеха думата дни след заседанието на двете комисии… БСП и по-конкретно лидерът Корнелия Нинова бяха подготвили текст за обща декларация на Народното събрание по повод опита за преврат в Турция, но „в крачка“ беше преценено, че тази обща декларация може да се тълкува като намеса във вътрешните работи на чужда държава и не се дискутира в пленарната зала… Горе-долу по същото време лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев обяви в медиите, че стожерите на евроатлантическата ориентация на България са само двамата министри – Николай Ненчев – на отбраната и Даниел Митов – на външните работи… Последваха обидени реакции на хората от ГЕРБ, които смятат, че това е задача на цялото правителство и цялото управление… Като изключим тези дребни политически заигравания и изявленията така – „ангро“, както се казва… политиците в края на седмицата бяха много по-умерени в изказванията си... Левите сили се въздържаха от по-сериозни изявления По думите на Корнелия Нинова, която каза само, че началната реакция на управляващите след събитията в Турция е била умерено адекватна, но повече могла да каже след поредните заседания на БСП през уикенда… Шумните иначе и често пъти доста екстравагантни в изказванията си депутати – Цвета Караянчева от ГЕРБ и лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов бяха също доста обрани в интервютата си пред медиите, въпреки че събитията от две-три седмици насам им даваха доста материал за коментари. Мисля, че могат да се повторят думите от началото на този коментар, но с един лек нюанс – непосредствена заплаха за националната сигурност за България няма, но… все пак нека всички си имаме едно наум – че живеем в несигурни времена… и при една всекидневно променяща се обстановка.

Депутатите ще гледат доклади на службите

  Годишните доклади на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) (бившата Национална разузнавателна служба - НРС), служба „Военна информация", докладът за състоянието на националната сигурност за 2015 г. са в програмата на депутатите за четвъртък, 1 септември, предаде БГНЕС. Докладът на военното разузнаване е класифициран с гриф за сигурност "Секретно", а за Държавна агенция „Разузнаване“ за 2015 г. класифициран с гриф за сигурност "Поверително". В програмата като първа точка са и годишни доклади на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация с гриф "Поверително”. Депутатите ще разгледат и одобрения в края на май от правителството годишен доклад за състоянието на националната сигурност за 2015 г. Основна цел на този доклад е да представи оценките за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период. В годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г., се казва, че в службите за сигурност са установили засилен интерес към България от чужди разузнавателни централи. Те са направили опит да придобият фирми, имащи отношение към енергийната сигурност, както и медии. Като основни заплахи пред страната през миналата и тази година в документа се посочват големият брой конфликти в Близкия изток, както и ситуацията в Украйна. Заплахата от ситуацията в Сирия, Афганистан, Ирак и Северна Африка е свързана най-вече с преминаване на чуждестранни бойци, организиране на терористични актове и клетки на българска територия. През 2015 г. службите са проверили 17 130 чужденци. За 181 лица е имало данни, че може да са заплаха за националната сигурност. Те са били експулсирани от страната и им е забранено да влизат в България. През миналата година не е постъпила категорично потвърдена информация за участие на българи в бойни действия на страната на терористични организации. 

НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни

Пазарджик е домакин на Националната седмица на четенето

Пазарджик е домакин на Националната седмица на четенето. Организатор е Министерството на образованието, а инициативата е част от Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността. Голяма част от планираните мерки в стратегията имат за цел анализиране и отстраняване на причините за ниската грамотност, като вниманието е насочено основно към застрашените групи. Според официалните данни около 40 процента от подрастващите до 16 години са неграмотни, а за 1/3-та от учениците от първи до трети клас българският език е чужд. Голяма част от училищата в пазарджишките села работят с маломерни паралелки, тъй учениците са основно от ромски произход и не желаят да посещават учебни заведения. Масово, след пети клас, обучението за тях приключва, коментират директорите на засегнатите училища. От 10 до 14-ти октомври, в рамките на националната седмица на четенето учениците и децата от предучилищната възраст в пазарджишка област  ще бъдат организирани в поредица от дейности, с които да се провокира вниманието им към буквите и книгите. Партньори на Пазарджик са общините Панагюрище, Велинград, Детският куклен театър „Константин Величков“ и регионалната библиотека.

Европейски ден за борба с трафика на хора

Европейският ден за борба с трафика на хора, който се отбелязва днес, е обявен през 2007 г. по инициатива на тогавашния зам.-председател на Европейската комисия Франко Фратини. Всички европейски страни отбелязват този ден, който е важна част от дългосрочния ангажимент на Европейската комисия за превенция и борба с трафика на хора. По този повод Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и деветте Местни комисии (МКБТХ) в страната, организират ежегодна превенционна кампания за актуални форми и тенденции при трафика на хора. Кампанията включва поредица от дискусионни форуми за експерти на централно и регионално ниво, по време на които ще бъдат обсъдени новите форми и тенденции при това престъпление, както и други съпътстващи дейности насочени към специалисти, млади хора, ученици и уязвими общности, включващи редица регионални, информационни събития. Националната комисия за борба с трафика на хора има за цел да определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора. Националната комисия, която е орган към Министерски съвет, организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона. Работи за предотвратяване на трафика на хора и за защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на трафик.През 2015 г. Прокуратурата на Република България е наблюдавала общо 294 наказателни производства, образувани за незаконен трафик на хора или престъпления против брака, семейството и младежта. Новообразуваните през 2015 г. досъдебни производства са общо 85. През периода прокурорите са решили общо 166 дела, по които е провеждано разследване за посочените престъпления. В съда са внесени общо 51 прокурорски акта, с които са предадени на съд 99 обвиняеми лица. Осъдените лица с влезли в сила присъди в края на отчетния период са 48. Общо наложените им наказания са 71, тъй като по отношение на 23 лица е определено повече от едно наказание – лишаване от свобода и глоба. По наблюдаваните досъдебни производства за 2015 г. за трафик на хора пострадали са общо 409 лица, от които 27 непълнолетни и 6 малолетни.

Около 550 хиляди лева ще бъдат преведени на Националната астрономическа обсерватория - Рожен

Около 550 хиляди лева по Закона за държавния бюджет за  2017 година  ще бъдат  преведени на Националната астрономическа обсерватория - Рожен. Това съобщи областният управител на Смолян Недялко Славов.  Мярката беше наложителна, тъй като вкрая на всяка година съществуването на обсерваторията, невъзможността  за нормална работа на научни екипи, социално битовите условия към нея са поставени под въпрос заради липсата на финансови средства, каза областният управител на Смолян Недялко Славов.В закона за държавния бюджет за 2017 година се предвиждат целеви средства около 550 хиляди за националната астрономическа обсерватория в Рожен. Тези средства са определени на предварително събрана информация от самите астрономи и научни работници в обсерваторията, а и са свързани с обновяване на научната инфраструктура, на телескопите  и съоръженията,в които те са разположени.Директорът на националната астрономическа обсерватория Рожен Никола Петров.Ние по отношение наблюдателна база изоставаме от съвременните вече достижения Така че, първият транш от средства, който се предвижда е именно да имаме модерната апаратура, с която ние можем да се съревноваваме с всички онези наши колеги, които са в чуждите обсерватории..