01.12.2016

Резултати от търсенето

Българската делегация в Рио най-малка от 60 години насам

Делегацията ни от 51 спортисти, които ще участват на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, е най-малката от 60 години насам. През 1956 година в Мелбърн България е имала 43 представители, а рекордът е през 1980 година, когато за Москва заминават 271 спортисти. Любопитната статистика разкриват от официалния сайт на БОК. Най-много от българските олимпийци в Рио са родени през 1994 г. – общо 10. След тях най-благодатни за раждането на спортни звезди у нас са били 1989 г. и 1990 г. с по 6 представители. Всички наши състезатели на Игрите са родени между 1980 и 1997 г. Най-ялови за спортни таланти са били 1980, 1984, 1988, 1995, 1996 г., които са „дали“ само по един спортист в състава за Рио. От спечелилите квоти за Рио най-млад е 18-годишният Ангел Кодинов, който ще навърши 19 години след около месец, на 4 септември. След него в класацията е Даниел Асенов, който стана на 19 г. на 19 май т.г. От дамите най-малка е включилата се в последния момент в ансамбъла Любомира Казанова, която навърши 20 години на 23 май т.г. Най-възрастен е също включилият се в последния момент в борцовия състав Димитър Кумчев, който е на 36 г. След него в класацията следват трима, родени през 1983 г. Самуил Донков(20.06), Силвия Дънекова(07.02) и Елис Гури(06.07). Най-много от нашите олимпийци в Рио са родени в София – общо 11, следват Пловдив с 8, Хасково с 3, а 7 града имат по двама представители – Сливен, Плевен, Асеновград, Стара Загора, Пазарджик, Сандански и Варна, останалите 13 селища са по един. Бройката на София обаче се вдига много от ансамбъла, в който 4 от 5-те гимнастички са от София. В тази статистика не са включени двамата родени извън България – Гури и Дубов. Най-многобройната ни делегация в олимпийската история е била на Игрите в Москва през 1980 г., когато изпращаме в руската столица 271 спортисти. Заради бойкота обаче тази олимпиада е малко по-специална, а в класацията следва Сеул 1988 със 182 нашенци, които записват най-успешното ни представяне с 10 титли и пето място в крайното призово класиране по нации. Под 60 спортисти не сме имали от 60 години насам – в Мелбърн през 1956 г. бяхме със 43 състезатели. Преди Рио общо 1765 са били олимпийците ни в летните спортове. Най-спортен град според българските олимпийци в Рио е Пловдив. Градът под тепетата е дал цели 8 спортисти при население половин милион. София има 11 представители, но при близо 2 милиона жители. По глава от население обаче абсолютен № 1 е Котел, който при 6000 жители осигури един олимпиец – Силвия Дънекова. В тази класация следват 8-хилядното Гълъбово с 1(Стефани Стоева), 10-хилядна Мездра с 1(Митко Ценов) и 12-хилядно Раднево също с 1(Борислав Новачков). Като ден с най-много български участници на Олимпиадата в Рио се очертава 15 август, понеделник. Тогава, поне според предварителните заявки, е възможно да стартират до 13 наши спортисти. Най-спокоен за нашите ще е 8 август, когато максимум петима ще запишат участие. Интересни са и очакванията за дните с най-много финали за нас – на 16 август и на 21 август е възможно до 7 българи да участват в решителните стартове, на обратния полюс са 7 и 8 август с по една потенциална възможност. Трябва задължително да се поясни, че това са изчисления върху хипотетични възможности, които зависят от жребия, програмата по дни и сесии, способностите и представянето на отделните ни спортисти и отбори в хода на Игрите. Бургас, Шумен, Перник и Благоевград са най-големите „градове-длъжници“ на българския спорт, поне според подадените данни за състава на българските олимпийци в Рио. Тези 4 града от Топ 15 в класацията по брой население у нас нямат по нито един представител на Игрите в Бразилия. От останалите най-многобройни като жители селища у нас, всички имат поне по един свой участник в делегацията ни. Логично, с най-много представители сред българските олимпийци е Национална спортна академия. Една трета(17) от нашите спортисти са възпитаници на НСА „Васил Левски“. В класацията следва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 3-ма олимпийци, Югозападен Университет с двама, а цели 10 други висши заведения са с по един. Сред тях има три университета в САЩ, един от нашите учи вече трета година за зъболекар(сабльорът Панчо Пасков), а Елис Гури е с диплом от Албанската спортна академия „Вожо Куши“. От завършилите само спортно училище, най-много са от тези от софийските – 3, а по двама представители имат спортните паралелки в Сливен, Пловдив и Хасково. Само двама са легионерите в българската олимпийска делегация. И двамата са в борбата. Елис Гури е роден в Албания, в град Шкодра през 1983 г., баща му е бивш състезател по борба. На европейското първенство в Тампере през 2008 г. Гури спечели бронзов медал в категория до 96 килограма, а на летните олимпийски игри в Пекин завърши на осмо място. В края на 2010 година получава българско гражданство и започва да се състезава за България, след което на Олимпиадата в Лондон 2012 отпадна на ¼-финал. Владимир Дубов е бесарабски българин, родом от Дубовка, Украйна. Световен вицешампион от Будапеща, носител на златния пояс „Дан Колов“ за миналата година. Наскоро съпругата му Дина и кръстения на него 2-годишен син също се преместиха в България, семейството си закупи дом и се установи в Перник. Борбата си остава най-успешният български спорт в олимпийската история. Борците ни са спечелили общо 68 медала, от които 16 златни. Следват щангите с 36(12 титли), леката атлетика с 18 отличия(5 титли), боксът с 18(4), кану-каякът 17(4), спортната стрелба 16(4) и др. България е печелила злато в 9 спорта, а медали в 16. В олимпийската ни делегация има 29 мъже и 22 жени. Това затвърждава традицията на големи спортни форуми да се увеличава бройката на мъжете. В Лондон преди 4 години бяхме с 37 мъже и 26 жени. Единствената в историята Олимпиада, на която в българския тим има повече жени е Пекинската през 2008 – 27 мъже и 43 жени. Югът води с много на Севера по отношение на родени в тези региони на България олимпийци. На Север от Стара планина са родени само 12 от българските спортисти в Рио, на Юг са 36, а намиращият се точно на вододела Котел има един представител.  В Рио България ще бъде представена в 14 спорта. Това е в синхрон със започналата през този век негативна тенденция за „свиване на територията“ в олимпийската програма. В Атина имахме състезатели в 20 спорта, в Пекин – в 15, а в Лондон в 17. В най-много спортове участваме на Игрите в Москва 1980 и в Атина 2004 – по 20, а на обратния полюс са първите модерни игри в Атина през 1896 г., където сме представени от един гимнастик. /БГНЕС

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Безобразия като това съсипват България

 Коментар от Ясен Бояджиев: На някои сигурно отдавна им е омръзнало да четат такива „банални“ истории. И се чудят защо трябва толкова често да се пише за едно и също. Последният път беше само преди две-три седмици - за това как поредната „гнила ябълка“ в съдебната система, с подробно документиран „принос“ за манипулиране на търговски дела, бе избрана за председател на окръжен съд(втори мандат). Да, банално и досадно е, но се налага. Защото иначе човек може да си помисли, че съдебната реформа наистина напредва победоносно и дори е почти завършена, както ни убеждават напоследък от най-високи места. Едно от най- " проветривите "  места в съдебната система Затова отново: ето как и кого назначава Висшият съдебен съвет (ВСС) на ръководните постове в съдебната система. Този път става дума за едно от ключовите ѝ звена - Софийския апелативен съд (САС). Това, първо, е най-големият второинстанционен съд в държавата - районът му покрива една трета от територията и от населението ѝ и включва 8 окръжни и 32 районни съдилища. По-важно е обаче, че този съд гледа като втора инстанция делата на Софийския градски съд, а това означава - всички важни наказателни дела срещу лица с имунитет и срещу магистрати (доколкото въобще има такива дела), както и най-големите търговски дела, в които са заложени големи материални и финансови интереси. Тоест, това е едно от най-„проветривите“ места в съдебната система, където външният натиск е най-силен, най-твърд и най-добре властово и финансово „подплатен“. Което пък означава, че независимостта и куражът на председателя на съда (както, разбира се, и на останалите магистрати) е от особена важност. Една забележително безобразна история Вероятно точно заради тази особеност историята с председателското място в САС е една от най-безобразните в цялата съдебна система. Ето само най-важните моменти. През 2009 година на това място бе поставена една от най-спорните фигури в магистратските среди. Това предизвика съдийски и граждански протести и се превърна в един от най-емблематичните (сочен многократно и в докладите на Европейската комисия) примери за безпринципната и порочна кадрова практика на ВСС. Разбира се, тогава действаше друг състав на Съвета, но в това отношение практиката му се отличава с непоклатима приемственост. През 2011 година председателят се прочу с участието си в срамния скандал с евтините имоти в Приморско - дъщеря му се оказа сред децата на няколкото високопоставени магистрати, получили срещу нищожни суми като „социално слаби“ право на строеж върху общински имоти край морето. После пък прокуратурата му повдигна четири обвинения по разследване за злоупотреби с европейски средства и така през 2014 година се стигна до овакантяване на поста. Ясен Бояджиев На следващата година ВСС пак успя да надмине себе си. Този път с отказа си на два пъти да избере за председател съдия, излъчен, подтикнат да се кандидатира и подкрепен поименно от 70 на сто от колегите си в САС. Съдия с голям административен опит, перфектна професионална биография, максимална оценка за нравствени качества, доказана независимост и активна позиция в съдебната реформа. Особено скандално бе първото гласуване, когато кандидатурата бе отхвърлена не само без никакви мотиви, но и без да се чуе една „лоша дума“ за нея. Напротив, в дебата 12 от членовете на ВСС се изказаха силно положително за качествата и работата на кандидата, но после се оказа, че при тайното гласуване са го подкрепили само 9 души. При втория опит пък мнозинството в Съвета последва указанията на премиера, позволил си ден по-рано да коментира темата. В крайна сметка и този случай влезе в „златния“ списък с отрицателни примери, използвани в докладите на ЕК. Няколко  " дреболии "  около един предрешен избор Така стигаме до тази седмица, когато най-после ВСС „успя“ да намери „подходящ“ човек за поста. С познатия си маниер непробиваемото мнозинство в Съвета не се съобрази с нито един от многобройните факти и аргументи „против“. В този „дебат“, както се изрази представител на опозиционерите в Съвета, „най-аплодирани са тези, които говорят най-неверните неща". Всъщност, както винаги, решението явно бе взето предварително - и съгласувано с когото трябва. Но че „мачът е свирен“, в случая не е най-важното. По-важно е какъв е човекът. Това, че в концепцията си новата председателка е копирала дословно (заедно с правописните грешки) цели страници от концепцията на предшественика си, очевидно е дреболия, която може да се пренебрегне - „случва се“, а и когато идеите съвпадат, „защо не“. Какъв е бекграундът на кандидата също явно няма особено значение. Тъй че да не се вторачваме в документираните при официални проверки пропуски в работата ѝ като заместник-председател на съда (7 години). Както се казва, никой не е съвършен. Отношението на новата председателка на САС към някои актуални теми и събития също може да се пренебрегне. Не била чувала и отказва да коментира например тази крилата фраза на премиера: „Доган пръв осъзна, че който има медийна империя и контрол върху съда, той може да управлява“. Не била участвала и дори не помни за какво са били последните съдийски протести от зимата на миналата година (около „опраскването“ на конституционните промени). Ами, не е длъжна да знае и да помни такива работи. Което не означава непременно, че няма позиция по въпроса за независимостта на съда - може и да има, но да се притеснява да я сподели. Възгледите на един съдия Не могат да бъдат пренебрегнати обаче няколко текста в концепцията на кандидата, които с трогателна откровеност разкриват възгледите на новата председателка на САС за ролята на съда и изобщо за върховенството на закона. „Ще стимулирам срещи и дебати между съдиите в Софийския апелативен съд и представителите на прокуратурата, които да бъдат от полза за конкретен напредък и постигане на солидни резултати по дела за корупция и организираната престъпност по високите етажи на властта“. Тоест, съдът, който по закон и конституция (и според ратифицирани от България международни конвенции) е призван да бъде независим, безпристрастен и справедлив арбитър в един състезателен процес между две равнопоставени страни, се събира с едната страна в процеса (обвинението), за да се разберат за „конкретен напредък“ зад гърба на другата (защитата). Освен това кандидатът обещава в работата си да се „ръководи от препоръките в докладите на Европейската комисия, от Актуализираната стратегия за съдебна реформа и от Стратегията за борба срещу корупцията“. Ако някой си мисли, че един съдия трябва да се ръководи само и единствено от закона, явно се лъже. „Доколкото от България се очаква да постигне резултати, показващи успех при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, водещи до окончателни съдебни присъди, то Софийският апелативен съд се явява ключово звено за оправдаване на тези очаквания“, пише по-нататък кандидат-председателката. И добавя: „Смятам като административен ръководител да съблюдавам, в рамките на правомощията си по закон, тези производства в САС да приключват по удовлетворителен за обществото начин“. С което, всъщност, съобщава, че ще се меси в конкретни дела с оглед не толкова на закона, колкото на нечии очаквания и на актуалната обществено-политическа целесъобразност. Тези втрещяващи с невежеството си идеи не смутиха ни най-малко мнозинството в т.нар. „правителство на съдебната власт“. Напротив - представянето на кандидатката бе оценено като „повече от отлично“. С което за пореден път стана ясно какъв е професионалният, интелектуалният и моралният профил на хората, които са „подходящи“ за ръководни постове в съдебната система.

1200 нашенци харчат 16 бона годишно за британска диплома

  България е в топ 10 на чуждите студенти там За година студентите във Великобритания харчат по 7200 паунда или 16 560 лева. Те се нуждаят от 800 паунда месечно (1840 лв). Това показва проучване за 2016 г. на британската медийна агенция ZenithOptimedia, поръчано от Nat West Bank. Те са разпитали 2500 студенти от 25 популярни университета из Острова. Оказва се, че тази сума не е проблем за 1200 български студенти. Както „Монитор“ писа, това е бройката на заминаващите за Обединеното кралство тази есен според Николай Христанов, който работи в една от консултантските фирми за образование в чужбина. Повечето от тях   не се притесняват от Брекзит   защото за тях няма да има промяна в условията за кандидатстване, прием и финансиране поради факта, че са кандидатствали преди година, когато изобщо не се очакваше насрочването на референдум за излизането на страната от ЕС. В България е отчетен ръст от 10% на студентите, заминаващи за чужбина, в сравнение с миналата година. 71% от предпочелите тази опция са избрали Англия, а по-малко Германия, Холандия и Дания. Интересът към Обединеното кралство е толкова голям, че България е в топ 10 на европейските страни, изпращащи най-много студенти там. Според проучването средно на седмица харчовете възлизат на 85 паунда или 195 лева на студент, но като изключим наема за общежитието. Оказва се, че само за стоки от първа необходимост като храна и вода се харчат по 20 паунда седмично или 46 лева и това е най-големият разход след общежитието. Най-малко дават за книги и учебни материали, а алкохолът е на четвърто място след дрехите Най-големите пияници са в Нюкасъл, а най-малко пари за пиене дават в Бирмингам.   Повечето студенти си намират почасова работа.   Проучването показва, че най-изгодният град, в който можеш да учиш и работиш, е Портсмут. Заключението е направено след изчисляване на средните приходи и разходи за учащи в града. Портсмут е следван от Ливърпул и Нюкасъл, а най-скъпи се оказват Единбург и Саутемптън, като преди тях са Кембридж и Оксфорд.   Разчитат главно на заеми   Въпреки всичко статистиката сочи, че само 2% от младежите избират висше учебно заведение по това какви са таксите му. За 74% от разпитаните водещ фактор е репутацията на университета и предметите, които ще изучават. Повечето студенти се притесняват за това как ще разпределят бюджета си, въпреки че не приемат това за водещ фактор при избора си. Почти половината от участниците в проучването са оценили финансовите си притеснения за 5-ца по скала от 1 до 10. 24% от тях са посочили 8, 9 или 10. По-голямата част от студентите разчитат на заеми повече, отколкото на родителска финансова помощ или работа. След като се калкулират основните източници на пари, които са заеми, родителска помощ, стипендии, работа и т.н. се оказва, че младежите получават средно по 161 паунда седмично от заеми или 370 лева. Това е 4 пъти повече от всички други финансови постъпления на студентите. Пресметнато за семестър учащите в Портсмут получават средно 1516 паунда – 3 486 лева от всички източници общо, а тези в Шефилд вземат по 934 паунда – 2148 лв. Според статистиката останалите британски градове се вместват по средата.     В Манчестър и Белфаст работят най-много   По старо правило, което статистиката доказва, работещите харчат по-малко, отколкото разчитащите на таткова или държавна помощ. Интересно е, че учащите в Манчестър и Белфаст работят най-много часове, но приходите им за семестър са под средните за студенти в страната. Най-малко часове и най-малко пари съответно вземат в Кембридж, а най-много припечелват в Брайтън. За дрехи и обувки харчат най-много в Белфаст. Освен че образованието на Острова е скъпо, то изисква и много труд. 77% от времето на студентите е заето с учене, 10% с работа, хобита и само 8% със социализиране. Статистиката сочи, че студентите в Кембридж и Оксфорд отделят най-много време за учене, а най-малко тези в Лестър и Ливърпул. Последните в графа „социализиране“ са учащите в Оксфорд и Белфаст. Най-ученолюбивите плащат и най-много за наем – 135 паунда (310 лв.) за седмица в Оксфорд и 131 (301 лв.) за Кембридж.

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

 "Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември. Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не. 80 000 на ден или на месец? В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база. Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди. През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г. Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката. Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд. Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период. Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права. Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв. За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ. "От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г. Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите. Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%. Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. "За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч". Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите. Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база. Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза. Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%. "В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС "Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г. Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите. Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата. Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г. Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС. Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН. През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада. През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН. Пари има, но не за всички Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните. Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%. В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години. "Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК. Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца. Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %. Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони. "Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия. В България има много силно неравенство В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат. Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат. Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали. Само 22% от българите живеят нормално във финансов план Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни. Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г. Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата. Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв. За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%. Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива. 46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият. Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв. Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати. По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи. Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. Оценка Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно". Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността. В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата. Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.        Mediapool.bg

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Учредяват Годишни награди в туризма

Министерството на туризма учредява Годишни награди в туризма. Целта на конкурса е да насърчи развитието на българския туризъм чрез популяризиране на туристическите обекти и дестинации, повишаване на конкурентоспособността и качеството на туристическата услуга, съобщиха от министерството, предаде БНТ. Конкурсът ще стимулира също така и въвеждането на иновативни практики в отрасъла с цел постигане на по-висока ефективност в предлагането на туристическите услуги. Идеята е всяка година надпреварата да даде възможност на участниците в индустрията да участват активно и така да получават заслужена оценка за своите усилия в представянето и подобряването на българския туристически продукт. Предвижда се победителите в Годишните награди в туризма да се оценяват в няколко основни категории. Разработва се и специална методология, като основната цел е да бъдат заложени ясни критерии за оценка със съответния набор от количествени и качествени показатели и измерители, по които ще се избират най-добрите във всяка отделна категория. „Още със създаването на Министерството на туризма за нас беше много важно да намерим най-добрия начин, за да отдадем заслуженото на всички участници в туристическата индустрия, на всички организации, свързани с туризма, които полагат усилия за развиването на успешен туризъм в България. Смятам, че Годишните награди в туризма са именно онази форма, която ще отличи най-добрите, ще създаде необходимата конкуренцията в сектора и така ще успеем да предоставяме на българските и чуждестранните туристи още по-добър и качествен туристически продукт. Амбицията ни е да превърнем тези награди в традиция”, каза министър Ангелкова. В Годишните туристически награди ще има специална категория, в която ще бъде отличена най-добрата туристическа атракция. За награда ще могат да кандидатстват всички видове туристически атракции. Кандидатурите ще бъдат оценявани, като бъдат взети под внимание приходите от основната туристическа услуга, броят на посетителите през активния сезон, рекламата на атракцията, достъпност до нея и др. Отличие ще получи и най-доброто туристическо събитие, като тази категория е за организатори на туристически събития, провеждани в рамките на определен период от време – карнавали, фестивали, чествания, празници, вкл. и бизнес и научни събития по други форуми, свързани с туризма. Отново, апликациите ще бъдат оценявани по определени показатели, сред които брой на посетителите, приходите от продажба, избраният подход за маркетинг и реклама и др. Учредява се и награда за туристически организации, които произвеждат или приготвят висококачествени продукти, или предлагат изживявания, които съхраняват обичаите и/или фолклора. Условието е да бъдат използвани местните традиции и ресурси и по този начин да се допринася за дългосрочното и устойчиво развитие на съответния регион. Туроператори, тур агенти, екскурзоводи, транспортни фирми, туристически комплекси ще могат да подават кандидатури за награда в категорията „Специализиран туризъм“. Обхванатите видове туризъм ще бъдат културно-исторически; балнео, спа и уелнес; еко и селски; винен и гурме; конгресен и събитиен; голф, приключенски и др. Ще се оценяват икономическите показатели, качеството на обслужването, използването на маркетинга и рекламата за популяризирането на конкретния вид туризъм и др. Различни представители на туристическата индустрия ще могат да кандидатстват и за награда в категория „Иновация“, която ще е насочена към иновативни подходи, услуги, продукти, технологични решения и концепции. Оценките ще са на база концепция, ефект от иновацията и др. Годишна награда в туризма ще получи и най-добрата туристическа дестинация. Кандидатурите ще бъдат разглеждани и оценявани, спрямо наличие на разработена и внедрена стратегия за устойчиво развитие, начинът, по който се управлява дестинацията, достъпност до съоръженията за хора с увреждания и със специални нужди, както и на база икономически критерии. Специалната награда ще бъде „Изборът на българите”, които онлайн ще могат да избират своето любимо място между съществуващите туристически обекти в България. Награда ще бъде учредена и за най-добър туристически блог и интернет страница, свързана с туризма. Критериите ще са за визия, цел, съдържание, брой посетители, среден брой публикации на месец и др. Всички блогъри-любители ще могат да подадат своите апликации. А при избора на най-добрата интернет страница ще се взимат предвид техническите критерии за оценка - брой уникални посетители, брой коментари и споделяния на публикация и др. Най-добрият журналистически текст с предмет туризъм също ще получи награда. Категорията е предназначена за журналистически публикации в печатни и/или електронни издания по темата туризъм и/или развитието на туризма в България. Статиите ще бъдат оценявани по креативен подход, познания и анализ по темата и др. Представителите на Местната власт също ще бъдат номинирани в Годишните награди в туризма в категориите: община, която най-добре/най-успешно е усвоила европейски средства за развитие на туризма и туристическите обекти; община, който най-добре/успешно е инвестирала средства за развитие на туризма и туристическите обекти; община с най-голям принос за развитието на планински, морски, културно-исторически, спа, специализиран, поклоннически туризъм и др.; община с най-голям брой събития и инициативи в областта на туризма, вкл. и участие на международни събития; община с най-голяма събираемост на туристическия данък. Предвижда се всички категории, заедно със специален модул за подаване на апликации за участие, да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма в началото на месец октомври 2016 г. Предвижда се и учредяването на Обществен съвет към Годишните награди в туризма, в който ще участват изявени специалисти от медиите, туристическия бранш, академичната общност и др.

Какво трябва знаем за флаш паметта

Флаш паметта е навсякъде. Тя съществува във вашата USB флашка, в SD картата на фотоапарата ви, в SSD дисковете, в медицинската техника, в индустриалната роботика и в безброй други устройства и джаджи. Но замисляли ли сте се някога какво в действителност представлява флаш паметта?   Дали има различни видове флаш памети? За какво се използват?  Как работи? От Make Use Of дават отговор на тези и други въпроси.    Какво е флаш памет? Флаш паметта е вид енергонезависима препрограмируема компютърна памет, изобретена от инженера Фудзио Масуока през 1984 година. Има няколко различни видове флаш памет, но NAND е може би най-често срещаната. Такава ще намерите в USB картите, MP3 плейърите, както и в други устройства, които изискват съхранение на данни с голям капацитет.   Всяка флаш памет има две основни характеристики: - Енергонезависимост – не се нуждае от захранване, за да запази данните ви. Ето защо тя най-често се използва за дългосрочно съхранение, тъй като данните се запазват и след рестартиране. Един пример за нейна противоположност е RAM на компютъра ви. RAM паметта губи цялата съхранена информация при изключване на вашия компютър. - Ограничен брой записване на данни – заради начина, по който работи, флаш паметта може да се използва ограничен брой пъти, преди да започне да се износва. Отделните клетки бавно се провалят и производителността се влошава.   Как работи? Флаш паметта съхранява данните в масив от клетки и всяка клетка притежава най-малко един бит информация. Клетките са организирани в блокове, като един блок се дефинира като набор от байтове, които формират разграничима единица на данни. Един блок е най-малката програмируема / неизтриваема част на масива. Когато всички блокове се разглеждат като едно цяло, те образуват чип с памет. Чипът е монтиран на платка, която включва основен регулатор и USB интерфейс. NAND паметта обаче използва собствен протокол. Дизайнът за  NAND - като например SD карти и твърди дискове - често включва и микроконтролери.   Различните видове NAND NAND флаш паметта е една всеобхватна фраза. Има много различни дизайни и подкласове. Трите най-често срещани обаче са единствените, за които наистина си струва да знаете. - SLC (Single Level Cell) - SLC се счита за най-добрата версия на NAND. Тя съхранява един бит информация за паметта на клетките и следователно има най-добрата издръжливост. В състояние е да се справи с приблизително 100 000 цикли за запис преди да се влошат клетките. Тя има най-високите скорости за запис и ниско потребление на енергия, но може да бъде до три пъти по-скъпа, отколкото основния дизайн Three Level Cell и често има по-нисък капацитет за съхранение. Обикновено се използва в ситуации, при които се изисква скорост – например, сървъри,  мултимедийни карти с висока производителност, хибридни дискове и SSD дискове.   - MLC (Multi Level Cell) - MLC NAND съхранява два бита в клетка, така може да притежава два пъти размера на данните които се съхраняват в друго устройство със същия размер. MLC обаче може да се справи само с около 10 000 цикли за запис в клетка преди да се влоши, което се отразява отрицателно на нейното дълголетие. MLC може да се счита за потребителския клас NAND памет.   - TLC (Three Level Cell) – TLC NAND е най-евтината памет от трите вида, струваща около 30 процента по-евтино от MLC паметта. TLC NAND е с най-високата плътност - в състояние е да съхрани три бита данни за клетка, но има най-лошата трайността. В действителност, един типичен TLC чип може да поддържа само около 4000 цикли запис на клетка, което е далеч по-лошо от MLC и SLC. Използва се в MP3 плейъри, USB флашки и в най-ниския клас преносими мултимедийни устройства.   Какво е eMMC? eMMC идва от „Embedded Multimedia Card” и е усъвършенствана версия на своя предшественик MMC (Multimedia Card). Мултимедийните карти се появиха за първи път през 1997 година и бяха използвани като среда за съхранение на преносимите устройства, включително най-ранните MP3 плейъри и цифрови фотоапарати. Портове за тези карти имаха и компютрите, но поради нарастващата популярността на SD картите все по-малко производители вече добавят ММС поддръжка. Днес, трудно ще намерите компютър със слот за MMC. eMMC обаче все още се използва широко в мобилния сектор, като най-често срещаната форма на интегрирано съхранение в мобилните устройства, и дори може да се намери в някои компютри от нисък клас, таблети и хромбуци. Най-новата версия на eMMC вече има скорости за запис съперничещи с дискретните SATA-базирани SSD дискове – около 400 MB/s.   Вижте каква е разликата между статична и динамична RAM памет

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на банкерите в революциите

 В 1905г. фабианската организация в Лондон подпомага болшевиките с голяма сума за започване на революциите, а много от членовете и дават в помощ и лични средства. Един от тях е известния Жозеф Фелс, американски сапунен магнат, отпуснал лично големи суми. Якоб Шифт, Джордж Кенън, Морган и някой нюйорски банки заемат на Япония 30 000 000 долара, за да нападне Русия от изток, и по този начин улесняват болшевиките. На 1 май 1905г. те започват революцията, с която обаче не успяват. В 1915г. в Ню Йорк е образувана нарочна корпорация за координиране на помощите - специално тези за болшевиките. Организаторите й са Рокфелер, Морган и ,,Нейшенъл сити бенк", президент - Франк Вандерлип, директори - Дюпон, Ото Кан и други представители на банките. Изглежда немислимо капиталисти от такъв ранг да са финансирали антикапиталистическа революция.  Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифт. На 27 март 1917г. Троцки напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз. През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния. В Китай ситуацията е подобна. От твърде отдавна капиталистите строят големи заводи и предприятия. ,,Стандарт ойл" е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци. Парадоксално - обикновеният американец трепери само при мисълта за ,,червеното чудовище", докато ,,неговият най-голям враг"- капиталистите му помагат и го поощряват. През 1804г. Наполеон, разбрал силата на тези, които застрашават Франция, спира да ги толерира, заради което заплаща скъпо. От този момент нататък РОтшилд започва да финансира всяка коалиция срещу него, и днес дори самите евреи твърдят, че не Уелингтън, а Ротшилд е победил Наполеон. И това е самата истина. Знаейки я, като окупира Париж, Хитлер веднага нарежда почетна военна част да дежури на Наполеоновия гроб, и същевременно заповядва останките на сина на Наполеон и Мария Луиза да бъдат пренесени от Австрия и погребани при тези 101 а бащата, където е тяхното място. Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Още Кромуел, известна революционна фигура, е бил в тесни връзки с много силни финансисти от Холандия; получил е големи суми пари от Манасех Бен Израел и Фернандес Карвайол, които го подпомагат да направи революцията през 1647г. и да ликвидира крал Чарлз I , който е представлявал голяма пречка за някои финансови реди. Френската революция от 1789г. е най-мащабното събитие в историята на Европа след падането на Рим. Никога преди тълпите не са били в състояние да направят сполучлива революция срещу всички останали класи в държавата. Като феномен заслужава специално внимание, защото е бил последван и в ред други страни, революцията не беше дело на французите, а на чужденци, чиято цел бе да унищожат всичко, което бе Франция. Такова е заключението не само на много историци, но и на самия масон Робеспиер. Като се направи сравнение между Франция в 1789г., Англия в 1640г., Русия в 1917г., Германия и Унгария в 1918-1919г., и Испания в 1936г., се налага реалното заключение, че зад всичко произтекло стои колосална организация, огромни средства и, преди всичко, голяма тайна, крайно необходима за успеха му. Френската революция е финансирана изцяло от Ротшилд. Орлеанският херцог е използван повече като титла и име. Той както и Дантон, Робеспиер, Мирабо и др. бяха премахнати от сцената, след като изиграха ролите си. Точно така е стояло и в плановете на авторите. Те самите признават: ,,Ние ликвидираме дори масоните по толкова хитър начин, че никой да не е в състояние да се съмнява в нас. По същия начин ние ще процедираме с всички, които знаят твърде много" Те ликвидираха и президента на САЩ Линкълн, защото ги лиши от правото да печатат пари тъй като съвсем правилно мислеше, че това е право единствено само на държавата. Последователно държат на обещанието си да премахнат всеки, който им препречи пътя. Заслужат специално внимание четири революции от историята на човечеството, защото методите и начините на изпълнението им показват пълно сходство ( с изключение на техническите средства, които с течение на времето са усъвършенствали). Те са Кромуеловата в Англия, Френската, Руската и Испанската от 1936г. Пълното, сходство доказва, че са дело на една и съща, международна организация. Първите три успяха и завършиха с убийствата на монарсите и техните поддръжници. Интригите, подготовката и финансирането на тези революции са правени и идвали при всички случаи от едно и също място. Кроумел е финансиран, както бе казано, главно от Манасех Бен Израел и от Карвайол, който именно е въоръжил неговата армия. Постигнати са дори известни изменения в религиозните традиции. Разрушителното дело обаче не е за дълго, тъй като контрареволюцията възстановява стария режим. По времето на Кромуел много християнски църкви били превърнати в публични домове, пазарища и тоалетни. На малкото останали църкви било забранено да бият камбаните, както и да проповядват и практикуват християнската религия. При Френската революция от 1789г. техническите планове и форми за успешното и изпълнение са било значително подобрени. Години преди започването й по цяла Франция били основавани и развивани тайни организации. Плановете за ликвидирането на предишния режим били подготвени предварително и били по-сурови и по-ефикасни. Убийството на краля Людовик XVI става по своемо рода законен и ,,съдебен пър". Същото е и с голяма част от тези, които минават през гилотината. В случая неволно се налага сравнението от нар. ,,Народен съд" в България, който донесе смърт на десетки хиляди невинни и честни българи само заради политическите им убеждения. Всеки, обвинен в нещо и изправил се пред ,,народните обвинители", бе посрещан от разярената тълпа, на която бе внушено да крещи само смърт, смърт, смърт. Това е чудовищно, но е самата печална истина. След Френската революция и последвалите я други революции на бе позволено да се разгърне каквато и да е гражданска война. Самата войска бе обезглавена и деморализирана. Невидимият контрол през 1789г. е бил толкова силен, че утайката на френския народ победоносно е ликвидирала естествените му лидери, което всъщност е съвсем неестествено явление. Едно от най-съмнителните явление са внезапно появилите се въоръжени банди от престъпници, идващи от известния град Марсилия, мнозина от които дори не говорели френски език. Това е първата формация от чужди наемни криминални елементи, налагащи  революция в страна, която не е тяхна. Тази структура след 150 години се изменя в международни бригади, които се опитаха да наложат марксизма в Испания. Във Франция бяха сринати много неща. Обикновени думи дори бяха заменени с други: ,,господин" , ,,госпожа"  станаха ,,гражданин"! Бяха преименувани и месеците от календара! Френският флаг с всеизвестните лилии беше сменен с трикольор. Съветската революция дойде по същия път, както френската, с единствената разлика, че техническата и подготовка и изпълнение бяха по-усъвършенствани и мерките и - още по-драстични. Утайката на обществото, след като постигна това, което се смяташе за невъзможно, и ликвидира всички останали класи включително и ,,кулаците", които притежаваха по 2-3 крави бяха вкарани в Червената армия под международния червен флаг на Ротшилд и с национален химн - Интернационалът. Следващата революция бе Испанската от 1936г. Тогава за щастие на Европа се намериха много доблестни и храбри хора като генерал Франко, които осуетиха тайните планове и се противопоставиха на революционните сили чрез дълга и тежка борба, в която ги унищожиха. В тази революция беше въведен развит елемент на външни сили - международните бригади. ,Те бяха съставени не само от комунисти, а също и най-вече от авантюристи, криминални и подведени под отговорност хора - от 52 различни страни! Обличат ги в дрехи досущ като американското бойно облекло, но със знак петолъчка. Сформирали бригадите във Франция и по най-мистериозен път ги транспортирали в Испания. До октомври 1936г. голяма част от света не е знаела за подготвяната революция, Италия и Германия обаче били наясно кой финансира и организира международните бригадири най-ефективно помагат на Франко да унищожи нашествениците, обявил през октомври 1936г. най-арогантно испански град Барселона за столица на съветски-западно европейски държави. Плановете на скрития елит пропаднаха благодарение на Германия и Италия без чиято помощ Франко трудно би се справил. Тези две държави бяха в процес да престроят Европа в независима от злато и лихви финансова система, чрез която веднъж завинаги щяха да се унищожат силата и властта на елита. Това именно бе и една от главните причини за Втората световна война, в която двете държави бяха бити. През септември 1938г. напрежението в Европа беше покачено безнадеждно - най-вече между германци, поляци и чехи, обитаващи Судет. Английският министър-председател Невил Чембърлейн, не качвал се на самолет никога дотогава, прехвърча до Мюнхен, където постигна с Хитлер историческо споразумение за мирно решаване на въпросите между трите европейски страни. Европа цяла ликуваше от надежда, че войната е избегната. Хитлер, който никога не е желал да воюва срещу Англия, е бил готов на всякакви отстъпки, за да избегне каквото и да било стълкновение с тази страна. На всички историци това обстоятелство стана съвсем ясно веднага след войната. Споразумението на Чембърлейн с Хитлер, разбира се, не отговаряше на интересите на тези ,които готвеха Втората световна война. Започнаха да атакуват Чембърлейн по всевъзможни начини. Чрез пресата подеха непочтена кампания срещу него, парламентът се втурна да го упреква, че е подсигурил мира. В Москва незабавно, след като стана известно за сключения мирен договор между Англия и Германия, се свикват големи протестни митинги, на които горят портрети и изкуствени фигури на Чембърлейн. В самата Англия е задействана машинката  на интригите срещу Чембърлейн в безспирен ход. Изфабрикувана е неизбежната му оставка от министър-председателски пост. За негов заместник е подготвен Уинстън Чърчил. На 2 септември 1939г. английското и френското правителство правят официална декларация, че ще бъдат атакувани единствено военни обекти. Обещанието от английска страна бе нарушени на 11 май 1940г., в дена, в който министър-председател на Великобритания става Чърчил. Това е човекът, който пръв започна бомбардировките над население в Германия. Американският прокомунистически президент Рузвелт не само е бил склонен, но и мечтаел да види раздробена Британската империя. През 1946г. той изведнъж под нечий натиск става най-големия враг на Германия. Рузвелт спечелва изборите за президент на САЩ изключително вследствие на настойчиви обещания, че ще държи САЩ извън каквато и да е европейска война и че в никакъв случай няма да позволи американски синове да бъдат изпратени да се бият в Европа. Той обаче не само че не изпълни това обещание, но напротив предизвика войната. Той не спазва международните закони за неутралитета и преднамерено изпраща на Япония ултиматум, неприемлив за когото и да било и рефлектиращ единствено в незабавна война. На 30 октомври 1940г. е декларирал в Бостън: ,,Казвал съм това много пъти преди, но  ще го кажа отново и отново: вашите момчета няма да бъдат изпратени в никакви чуждестранни войни". На 29 декември заявява отново: ,,Всяко твърдение за изпращане на наши армии в Европа е преднамерена и предумишлена неистина". Президентът на най-авторитетната и най-силната страна в света не удържа на обещанието си и се подиграва с избралите го на високия пиедестал, изменя на интересите на страната си. Кое причини такъв обратив решенията му? Има само един отговор - дълбокият замисъл на кръга, заинтересован американските арсенали и бойни сили да се използват във война/която да унищожи Европа и я постави в ръцете му. Така произтекоха и продължат да произтичат хилядите мъки и нещастия, материалната задълженост. В дневника на Джеймс Форестал, публикуван през 1951г. в Ню Йорк, стоят няколко много показателни изказвания на Чембърлейн. През 1938г. той казва на американския посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди, че Англия няма причина да воюва с Хитлер. Година по-късно той заявява: ,,Америка и световният ционизъм насилиха Англия да влезе във войната". Това става ясно и от твърдение на южноафриканския министър на отбраната Осуалд Пиров, комуто Чембърлейн казал, че една световна сила го държи под голямо напрежение, и не му дава възможност да се приспособи и примири с Хитлер. Много хора добре помнят как през 1930-1939г. цял свят приветстваше усилията на Чембърлейн за споразумение и мир в Европа. Всички го гледаха като предвестник на мира. И каква изненада идва на 10 май 1940г., когато той си подава оставката и отстъпва поста си на Чърчил! Та светът очакваше от него да направи чудо и да предотврати Втората световна война в ЕвропаЧ Колко неудобен е бил за тези, в чиито сметки стоят войните! Днес, когато повечето от събитията от миналото вече са ни изяснени, можем да разберем, същността им, страшния им характер. Разбирайки го, сме задължени да предприемем мерки и се предпазим в бъдеще от пъклените планове, които готвят да разрушат ценностите, на които стоим. http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/03/uchastieto-na-kapitalistite-v-revolyuciite.html

Плащаме 30 лв. отгоре, за да защитим дома си от кражба

  Цената на полицата 10 пъти по-скъпа от покритието срещу бедствие С 20-30 лв. по-скъпа ще ни излезе застрахователната премия, ако решим да застраховаме движимите вещи в дома си срещу кражба. Това съобщи за „Монитор” Ивета Кунева, председател на Асоциацията на застрахователните брокери (АЗБ). „Много от хората избират да застраховат и движимо имущество до някакъв лимит. Мебели и техника се застраховат както срещу бедствия и аварии, така и срещу кражба”, каза Кунева. Така например ако цената на покритието срещу бедствия варира около 0,15% от застрахователната сума, срещу кражба тарифата скача на около 1% и повече – близо 10 пъти по-скъпо. Повечето хора обаче избирали да застраховат мебелите и уредите у дома си до ограничен лимит, например 2-3 хил. лв. Председателят допълни, че повечето клиенти първоначално искали минимално покритие с цел по-малко разходи. След обсъждане на възможните рискове за конкретния случай и след като получат информация как варират премиите, избирали пакети, отговарящи на нуждите, каза още Кунева. По думите й повечето застрахователни компании предлагат гъвкави продукти, при които клиентът сам избира покритите рискове според нуждите и възможностите си. Според нея е важна и ролята на брокера, тъй като той разбира специфичните нужди на клиента и може да препоръча най-доброто застрахователно покритие. Както „Монитор” вече писа, средната цена на сключените полици е 100-150 лв. за София и около 60-80 лв. за страната. Причината е, че хората търсят минималната цена, която обаче означава и ограничено покритие. Председателят на брокерите поясни също, че най-масовите застраховки са принудителните – там, където клиентът е по някаква причина задължен да има имуществена застраховка, например ако имотът му е ипотекиран. Много по-малък е процентът на хората, които доброволно си застраховат имуществото, без значение движимо или недвижимо. „Не е изненадващо, но е тревожно, че хората с по-скромни финансови възможности по-рядко сключват застраховки тъй като от една страна бюджетът им е ограничен и бързат да покрият текущите си разходи, а от друга страна много от тях смятат, че не могат да си позволят застраховка. В същото време тези хора са най-уязвими и когато ги сполети бедствие, възстановяването на щетите е много трудно”, бе категорична Ивета Кунева. Ивета Кунева поясни, че поради малкия брой сключени застраховки асоциацията е стартирала мисия „Моят дом” по повод проекта за промени в Закона за защита от бедствия. Кампанията е цел да се разяснят на хората ползите от имуществените застраховки, да развенчае митовете, че те са скъпи и безполезни и да им предложи начин да защитят дома и семейството си. КЗП засилва контрола върху бързите кредити Комисията за защита на потребителите (КЗП) засилва контрола върху дейността на финансовите институции, които отпускат бързи заеми и ипотечни кредити, съобщиха от регулаторния орган. Причината е новата вълна на агресивни реклами за предоставяне на такъв тип услуги и влизането в сила на новия Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители. Комисията проверява и организацията на игри чрез т. нар. непоискани eсeмeси. При тях абонатите на мобилния оператор се включват автоматично и ако не изпратят SMS, с който да се откажат, започват да получават съобщения, които се таксуват с доста големи суми. Най-големият процент от постъпващите жалби и сигнали на граждани са свързани с дейността на мобилните оператори – около 35-40 на сто от случаите, посочват от КЗП. Задължават гръцките таверни да сложат POS терминали Гръцките ресторанти и таверни трябва задължително да инсталират терминали за дебитни и кредитни карти (POS) от 1 януари 2017 г., съобщава списваният в южната ни съседка в. ”Български новини”. Законопроектът за „пластмасовите пари” предвижда разширяване на това задължение за всички професии през 2017 г., в това число  адвокати, лекари, нотариуси, счетоводители, архитекти, водопроводчици и т.н. Причината мярката да стартира от ресторанти, механи, кафенета, барове и клубове е, че там са констатирани най-високи проценти на данъчни нарушения за неиздаване на касови бонове. Министерството на финансите планира да създаде регистър на фирми и бизнесмени на свободна практика, където ще записва тези POS терминали, като този регистър ще бъде на разположение на данъчната полиция за провеждане на целенасочени проверки. Регистърът ще бъде на разположение и на гражданите с цел насърчаване на предприемачите да използват карти или както ги наричат „пластмасови пари”. Германците най-спестовни, българите – с най-малко борчове Германците и французите са най-спестовни, а българските домакинства от една страна имат най-малко спестявания в сравнение с останалите 28 страни членки на ЕС, но същевременно и най-малко финансови задължения Това сочи анализ на Евростат за процента на финансовите спестявания на домакинствата през 2014 г. Българските домакинства отчитат отрицателен процент на спестявания - минус 0,2 на сто, като зад нас по този показател са само страни като Латвия - минус 0,8 на сто и Кипър - минус 10,8 на сто. Сред страните членки на ЕС в седем се отчитат спестявания на домакинствата, които са били по-високи от средния показател за ЕС-28, където той е бил 10,3 на сто. Страните с най-високи показатели на спестявания на домакинствата са Германия, Словения, Франция, Австрия, Холандия, Белгия и Италия. В Германия процентът на спестявания на домакинствата е бил 16,9, в Словения и Франция - по 14,1, в Австрия и Холандия - по 13,3, в Белгия - 12,6 и в Италия - 10,6 на сто. В  същото време много е висока финансовата задлъжнялост на домакинствата в някои страни на ЕС по показателя ”дългове-приходи” - близо над 200 процента са дълговете на домакинствата към приходите в Холандия, Дания и Кипър. В страни като България, Литва, Латвия, Словения и Чехия задлъжнялостта на домакинствата по този показател стига едва 50 на сто и това прави финансовото бреме на семейните разходи по-поносимо, отчита Евростат. Според европейската статистика домакинствата в страните в ЕС с най-висока задлъжнялост ще имат и най-продължителен период от време (2-3 години), докато успеят да изплатят дълговете си с разполагаемите доходи в семейството. Най-големите увеличения на съотношението дългове към приходи са отбелязани в Кипър (10,7 пункта) и Дания (9,9 пункта), докато през 2014 г. по този показател в страните на еврозоната е отчетено намаление с 0,8 на сто в сравнение с предходната година.

10-те най-богати имотни магнати в света

 Въпреки несигурността, която е обхванала световните финансови пазари, имотните магнати по света се справят относително добре през 2016 г. Общо 22-ма души влизат в класацията на милиардерите на Forbes за първи път през тази година, с което общият брой на имотните магнати в подреждането става 184. По-голяма част от тези супербогаташи (сред тях са и тези, които дължат поне част от състоянието си на недвижимите имоти) са от Азиатско-тихоокеанския регион, който може да се похвали с 99 милиардери. От тях 42-ма са от Китай, 25 от Хонконг, седем са от Индия, а шест от Сингапур. С 44 души САЩ има най-много милиардери в имотната сфера. В регионално отношение Европа изостава далеч зад Азия и САЩ с 31 милиардери, докато Близкият изток и Африка имат общо осем. Ето и кои са 10-те най-богати имотни магнати в света: 10. Робърт Куок Място в общата класация на Forbes: 103 Лично състояние: 10 млрд. долара Държава: Малайзия Робърт Куок, който е най-богатият човек в Малайзия, напусна медийния бизнес през декември 2015 г., когато продаде хонконгския вестник South China Morning Post на Alibaba за 265 млн. долара. Той купи 35% в 112-годишния вестник от Рупърт Мърдок през 1993 г. Компанията на малайзиеца от китайски произход Kuok Group контролира цяла империя, която включва веригата луксозни хотели Shangri-La, Kerry Properties, както и компанията за търговия със суровини Wilmar. Куок започва бизнес кариерата си, като търгува с ориз, захар и брашно в Малайзия през 1949 г. и в Сингапур през 1953 г. Голяма част от богатството му се дължи на гиганта в сферата на търговия с палмово масло Wilmar International, която се управлява от неговия племенник – Куок Куун Хонг, който е сингапурски милиардер. 9. Стивън Рос Място в общата класация на Forbes: 80 Лично състояние: 12 млрд. долара Държава: САЩ Стивън Рос, председател на Related Companies, е строителният предприемач, който стой зад най-големия частен имотен проект в САЩ. Неговият мегапроект на стойност 15 млрд. долара Hudson Yards (квартал с площ от 28 акра в западната част на Манхатън) е започнат през 2012 г. и може да бъде завършен до 2024 г. 7. Томас и Реймънд Куок Място в общата класация на Forbes: 68 Състояние: 13 млрд. долара Държава: Хонконг След като 64-годишният Томас е осъден през 2014 г. на 5 години затвор за корупция, а най-големият му брат Уолтър има собствен бизнес, 62-годишният Реймънд в момента е единственият председател на Sun Hung Kai Properties. Братята Куок наследяват публичната компания след смъртта на техния баща Куок Так-сенг през 1990 г. Повечето от нейните инвестиции са в Хонконг, като сред тях са Международният търговски център, който е най-високата сграда в града, както и Международният финансов център. Имотният бизнес на компанията се разраства и в континентален Китай. 7. Джералд Кавендиш Гросвенър Място в общата класация на Forbes: 68 Състояние: 13 млрд. долара Държава: Великобритания Джералд Кавендиш Гросвенър е един от най-богатите британски имотни магнати, а имотният му портфейл се простира от луксозни магазини в Мейфеър, Лондон до ловно ранчо в Севиля, Испания. Кавендиш също така притежава 190 акра в Белгрейвия – район, който се намира точно до Бъкингамския дворец и е един от най-скъпите в Лондон. Неговото семейство също така притежава 96 000 акра земя в Шотландия, 32 000 акра в Испания и още хиляди акри в Англия. Като цяло Grosvenor Group има имоти на пет континента и активи под управление за над 15 млрд. долара. 6. Джоузеф Лау Място в общата класация на Forbes: 65 Състояние: 13.1 млрд. долара Държава: Хонконг Джоузеф Лау притежава 75% от Chinese Estates, една от най-големите имотни компании в Хонконг. Неговото състояние нараства с 2 млрд. долара през 2015 г. В същото време имотният магнат може да бъде екстрадиран в Макао, след като бе осъден на над 5 г. затвор заради корупция и пране на пари през 2014 г. Неговият брат Томас също е милиардер. 5. Саймън Рубен и Дейвид Рубен Място в общата класация на Forbes: 60 Състояние: 14.4 млрд. долара Държава: Великобритания Братята Рубен, които са имотни и суровинни магнати, правят редица имотни покупки в Уестенд в Лондон. Те също така плащат 800 млн. долара за дълга на известния нюйоркски хотел Plaza и два други хотела. В момента те превръщат бившия дом на поета Лорд Байрон в къща с осем спални, басейн и сауна. Те също така имат център за обработка на данни на име GlobalSwitch. 4. Доналд Брен Място в общата класация на Forbes: 54 Състояние: 15.1 млрд. долара Държава: САЩ Доналд Брен е най-богатият имотен предприемач в САЩ, с огромен имотен портфейл, концентриран в Южна Калифорния. Неговата Irvine Company притежава и управлява над 500 офис сгради, над 40 търговски центъра, 50 000 апартамента, три хотела и няколко голф клуба и пристанища за яхти. Брен също така притежава 97% от Met Life Building в Манхатън. 3. Михаел Ото Място в общата класация на Forbes: 51 Състояние: 18.1 млрд. долара Държава: Германия Crate and Barrel е много разпознаваема марка в САЩ, но малцина от пазаруващите в магазините на компанията са чували за нейната германска компания майка Otto Group, която се определя като втория най-голям онлайн търговец в света (след Amazon.com). Основана през 1949 г. в Хамбург от покойния вече Вернер Ото, семейната компания днес се занимава с имоти и финансови услуги, както и с търговия на дребно. Синът на Вернер – Михаел, който оглавява надзорния съвет, се оттегли от поста главен изпълнителен директор през 2007 г., след 26 години начело на компанията. Братът на Михаел Александър е начело на семейната ECE Group, която строи и управлява търговски центрове. 2. Лий Шау Кий Място в общата класация на Forbes: 31 Лично състояние: 21.5 млрд. долара Държава: Хонконг Вторият най-богат човек в Хонконг израства в семейство, което може да си позволи да яде месо или риба само два пъти в месеца. „Когато бях млад, бизнесът бе на първо място, а след това богатството, здравето и накрая семейството. Сега здравето е на първо място, след това семейството, бизнесът и на последно място богатството,“ казва в своята биография той. Днес Лий оглавява бизнес имерия, която се занимава с имоти, хотели, енергетика и инвестиции, като основната му компания е Henderson Land Development. 1. Уан Дзиенлин Място в общата класация на Forbes: 18 Състояние: 28.7 млрд. долара Държава: Китай Уан Дзиенлин навлезе сериозно в американската развлекателна индустрия през януари 2016 г., след като обяви, че неговата компания Dalian Wanda Group ще похарчи 3.5 млрд. долара, за да купи щатската филмова и продуцентска компания Legendary Entertainment. През 2013 г. Dalian Wanda купа щатската верига кина AMC Entertainment Holdings за 2.6 млрд. долара. Контролираните от Уан компании действат в световен мащаб в последно време. През януари 2015 г. Dalian Wanda придоби 20% от испанския футболен клуб Атлетико Мадрид, а през 2015 г. купи организатора на триатлоните Ironman за 650 млн. долара. Две от неговите компании излязоха на борсата в Китай през 2015 г. – имотната Wanda Commercial Properties и китайската верига киносалони Wanda Cinema Line. Dalian Wanda също така създаде компания, която строи търговски центрове и хотели.

Плавният преход е донесъл олигарси

 След падането на комунизма Плавният преход е донесъл олигарси Резюме на доклад "25 години реформи в бившите комунистически страни" на Cato Institute от Института за пазарна икономика В дискусията за прехода на бившите комунистически държави към пазарна икономика една част от икономистите са поддръжници на бърз скок към свободни цени и пазари, за да се предотврати евентуален застой или отменяне на реформи. Други се застъпват за постепенно приемане на капиталистическия модел - с аргумента, че е нужно първо да се създадат институции, за да се намалят максимално социалните проблеми, свързани с очакваната рязка промяна. Авторите от Cato Institute  Орех Хаврилишин, Жиаофан Мен и Мариан Л. Тюпи са проучили натрупалата се база от падането на Берлинската стена през 1989 досега, за да анализират как видът преходна политика се е отразила на сегашното състояние на страните от бившия Източен блок. Проследени са няколко направления - икономически, демократични и социални. Главният въпрос, който техният доклад си поставя, е дали наистина резкият преход е довел до по-големи социални страдания в сравнение с т. нар. плавен. Допълнително експертите правят изводи за възможни бъдещи промени в страни, които още нямат свободна пазарна икономика. Друга цел на изследването е да се изясни до каква степен преходната стратегия се е отразила на сегашната производителност на бившите комунистически страни. А също и какви други фактори са повлияли резултатите от прехода. Преходните икономики са разделени на пет групи: балтийски страни (Литва, Латвия и Естония), страни от Централна Европа (Полша, Чехия и т.н.), страни от Югоизточна Европа (България, Румъния и т.н.), постепенно реформирани бивши съветски републики (Русия, Украйна, Молдова и др.) и бивши съветски републики с изостанали реформи (Беларус, Узбекистан и Туркменистан). Преходът в първите две групи е протекъл по-бързо, докато при останалите, включително България, реформите са или бавни, или са били неуспешни/отменени. Авторите правят кратък анализ на предишни проучвания по темата, който показва, че повечето икономисти са настоявали, че бързите реформи водят до по-големи социални загуби в сравнение с постепенните. Обобщавайки данните от изминалите 25 години на преход, експертите на Cato Institute твърдят, че държавите, които са прокарали резки реформи, са в по-добро състояние не само икономически, но и институционално, социално и политически. Представянето на различните групи е разгледано по следните показатели: индекс на прехода, пазарна либерализация, развитие на институциите, БВП на глава на населението, корупционен индекс, преки частни инвестиции на глава на населението, неравенство на доходите и бедността. Данните по тези показатели показват, че държавите, направили реформи до пет години след сриването на комунизма - именно балтийските и централноевропейските страни, продължават да са лидери до днес. Съответно държавите, които са предприели плавен преход, не само се справят много по-зле икономически, но и са претърпели много по-сериозни шокове и социални загуби. Изследването извежда пряка връзка между тромавите реформи след падането на комунизма и възходът на олигарсите в бившите социалистически републики. Т.нар. плавен преход е позволил спекулативното прокарване на регулация и закони с цел фактическо нарушаване на свободата на пазара, което е дало възможност на бившия комунистически елит да запази влиянието си и в капиталистическия режим. Данните оспорват и един от главните аргументи за бавния преход - че институциите трябва да предхождат реформите. Безспорно нужни, оказва се, че те не са определящ фактор за растежа в първите години от прехода, тъй като най-бързо реформиралите се и без тях държави са постигнали най-висок ръст в БВП. А след 25 години именно тези държави (балтийските и от Централна Европа) са и с най-добре развити институции в сравнение с останалите преходни държави. Докладът на Cato Institute заключава, че резките реформи са постигнали по-добри резултати, включително доходите са разпределени по-равномерно. Тромавият преход, обратно, е попречил на растежа, преките чуждестранни инвестиции и развитието на свободния пазар, който е изкривен в полза на бившия елит. Хибридната война Колко проста схема, а колко добре работи Статус на проф. Александър Кьосев във фейсбук Списъци на несъгласните образовани правят и у нас - е, разбира се, с по-скромни от турските мащаби. Главният прокурор Сотир Цацаров намеква, че следи подобни лица отблизо  ("Аз внимателно проверих имената на хората, които искат оставката на Рашидов", 12 юли - бел. ред.) , ДАНС пуска неясни намеци срещу "мрежите им", бодри комсомолци й дават акъл направо да действа. Общественото мнение - ако е останало общество - бавно се настройва срещу "умните и красивите", култивира се целенасочено омраза между "жълтите павета" и провинцията, образованите и необразованите, проте стиращите за хляб и протестиращите не само за хляб. И когато в тази среда публично критикуваш някого от мафията-която-има-държава, не чакай някой да чуе твоите аргументи и да им отговори. Не чакай, че някой се интересува от истината. Чакай да бъдеш очернен, да обяснят тайните ти, мръсни мотиви, които задължително са проамерикански, антируски и, разбирай, антибългарски, свързани с много тайни пари и с тайни, зловещи зависимости... Да бръкнат надълбоко в измислената от тях твоя нечистоплътна биография, за която не си и сънувал - и да те "смъднат" под лъжичката, разпространявайки всичко - от брутални лъжи до инсинуации и чудовищно извъртане на фактите. Да ти залепят етикети, бързи гадни думички - протестър, соросоид, отродител, които сякаш обясняват всичко. Да те сложат в списък, да започнат да те подслушват, да ти пуснат тролове... Ако си ВИП - да започнат медийна кампания срещу тебе. Очаквай да нахранят с теб ресантимана, хейтърството, теорията на конспирациите, подуващата се като цирей параноя, фобиите, отмъстителността, злорадството. Боже, колко проста схема, а колко добре работи... Хибридната война разрушава публичността и нейната логика. В подобна среда дебат - т.е. размяна на мнения и аргументи в полза на личното, групово и общественото благо, развиващ се в колективно обсъждане на възможности, рискове, избори и решения, вече не е възможен, той изглежда антипродуктивен. Сякаш налива вода в мелницата на очернянето. И естествено смислените хора се демотивират - чувстват се омърсени, започват да виждат думите си лишени от смисъл и функция. Но нямаме никакво друго средство да се борим с тази гнусота, освен да продължим да бъдем това, което сме, да мислим това, което мислим и да имаме смелостта да го пишем, да спорим, да се аргументираме, да чуваме чуждите аргументи. Да протестираме, когато трябва. Да се държим като граждани, дори ако гражданското общество започне да се разпада пред очите ни. Дори да се случи както в Турция. Нали помните, че там има такива като нас? В края на краищата, като загива Клисура, не загива България, я. Не загива другата България, другата Турция, другата Европа, другата планета.Ако Москва и Анкара са слонове Ние сме тревата под краката им От коментар на Огнян Минчев във фейсбук Заобиколени сме от възраждащи се квазиимперски проекти, които се основават все повече на авторитарни принципи и практики. ЕС е в криза на своята ценностна и институционална идентичност и ключови европейски страни проявяват устойчива склонност към примирение с надигащите се авторитарни сили в непосредственото европейско обкръжение. България е под въздействието на сериозни и дългосрочни фактори. В Турция живеят стотици хиляди хора с български произход и гражданство, а в България етническите турци са най-многобройното малцинство. Русия контролира ключови сектори, преди всичко енергетиката, и опитите да се намали и балансира тази зависимост срещат твърд отпор - пряк политически и икономически натиск, финансиране на агресивна антизападна кампания и с усилията на българската пета колона, която има дълга и унищожителна история спрямо българския суверенитет и национален интерес. Отношенията между Москва и Анкара следват квазиимперската си динамика, определяща и конфликтните зони, и общите интереси, към които се завръщат, когато трябва да неутрализират въздействието на Запада върху стратегическите им амбиции. Според една африканска поговорка "Независимо дали два слона се бият или правят любoв, те изкореняват тревата под краката си". Ние сме в ролята на тази трева - особено ако евроатланстическата общност продължава да изпитва ценностна поляризация и проблемна сигурност. Длъжни сме да заемаме откровена позиция в услуга на нашите интереси в Брюксел и във Вашингтон, а не да изглеждаме "най-добрички".Кандидатът на ГЕРБ    ограф: Цветелина Белутова Ще намерим някой Вижданията на премиера Борисов за президентските избори ГЕРБ има пет възможни номинации за кандидат-президент, сред които и на жени. 4 януари 2016 г Най-голямото достойнство на президента било да се разграничи от партията, която го е издигнала. Тогава трябва да се намери друг начин за издигане и за избор, в противен случай защо ще се блъскаме някой да стане президент, за да се разграничи от нас. 17 април За президент ще намерим някой. 29 април ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент през август-септември. 26 май Това, което досега съм чувал, е, че се търсят все някакви кандидати, които да са общи, на много хора. Не мога да разбера защо тогава партиите изобщо ще издигат кандидати, ще харчим партийни пари. Имам готов играч, но ако модата е такава - партиите да не участват в президентските избори, мога и аз да отговоря на модата. 6 юли Ако не ме дразнехте толкова с разни политици, щях още сега да ви кажа кой ще е президент. 11 юли Ако ГЕРБ загуби президентския вот, веднага ще насроча предсрочни избори. 14 юли В сегашната ситуация коренно си преразглеждам фигурата, която трябва да изпълнява в новия световен ред. Една дума – обединител. Президентските избори са толкова далече спрямо събитията в света, че са ми последна грижа към този момент. 22 юлиТърси се обединител Борисов иска максимално дълго да е "Конникът без глава" От анализ на Даниел Смилов в портала "Култура" Ако някой се сеща за човек, способен да обедини нацията, моля да се обади в Министерския съвет, в централата на ГЕРБ или на Найден Зеленогорски от РБ. Отправеният по същество от Бойко Борисов призив има и комична, но и сериозна страна. Преценката му, че нещата са тежки в международен план, е вярна. Очаква ни продължителен период, в който новините ще се свеждат до комбинация от терористични атентати, нестабилност в Турция, нестабилност в ЕС (макар и доста по-различна от турската),опасността Тръмп - президент на САЩ, напрежения между НАТО и Русия. С неясните си и странни изказвания (като това за демилитаризация на Черно море) Борисов сам падна в капана на фееричния изолационизъм – нито сме с едните, нито сме точно с другите. Тази позиция може да изглежда премерена, но всъщност тя е невъзможна и просто отслабва България, като заплашва да я остави без истински партньори. С идеята за "обединител на нацията" проблемът на Борисов е, че освен себе си той не вижда друг в такава роля, а знае, че премиерският пост е доста по-важен от президентския. Затова продължава със стратегията "Конникът без глава" за кандидат-президент - иска сам да играе максимално дълго време героя под плаща. Накрая може и Цецка Цачева да е реалният кандидат, но хората всъщност ще са гласували за него. Освен това "обединител на нацията" значи различни неща за различните партии: - За ГЕРБ: Обединителят е безспорно Борисов – той трябва да бъде признат като такъв и в лично качество, и чрез своите подизпълнители. Формулата по-конкретно означава и че Борисов брои вече гласовете на Реформаторския блок като свои, защото е преценил, че те нямат капацитет да излъчат единен кандидат (а може би е и инвестирал малко за тази липса). - За БСП: Обединител означава, че ГЕРБ ще се позиционират не толкова вдясно, а в центъра, което би трябвало да направи кандидата на ГЕРБ приемлив и за (част от) БСП. С 10-15% доверие БСП не могат да опазят цялото ляво така или иначе. А и навлизането на ГЕРБ в лявото пространство ще отвори вратата за "голяма коалиция" с БСП, което след благосклонността на Путин е втората лелеяна мечта на столетницата. - За АБВ: Проблемът им е, че никой не иска да договорира Първанов или Калфин, а трансферният прозорец вече се затваря и те очевидно няма да играят в голям отбор. АБВ обаче има дълга скамейка от ректори, генерали и библиотекари, които също могат да се явят на кастинг за ролята на обединител. - За РБ във властта: ДБГ виждат във формулата възможност официално да се откажат от общ РБ кандидат, което до момента така или иначе успешно осуетяват. Кандидатът ту не трябва да е бивш министър, ту да не е излъчен от Гражданския съвет, ту да не е партиец, ту да няма шапка. - За РБ опозиция: Формулата "обединител" е директна атака срещу ДСБ с аргумента, че "отново цепи дясното" по костовски. Този аргумент е двойно неверен, защото няма как да се разцепи десница, която нито е единна, нито е дясна в някакъв униформен смисъл. - За "патриотите": Борисов очевидно се страхува от националистическа мобилизация и с формулата "обединител" се опитва да я изтегли в краищата на политическия спектър, където тя ще му е най-удобна. Това, което обединява истински и прави силни съвременните нации, са най-вече техните институции, конституционната им уредба, спазването на правилата. Личностите имат своята важна роля в политиката, но те рядко могат да компенсират дефекти на институционалната уредба. Нации, които успяват да се видят представени в една-единствена личност, обикновено имат нужда от сериозна терапия: от тежките клинични казуси с Хитлер и Сталин до по-комплицирани диагнози като Тръмп и Ердоган.Гледна точка   Членове на правителството се разхождаха из телевизионните студия, а превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха, когато Ердоган ги призова на площадите. Фотограф: Baz Ratner Превратът срещу Ердоган като атентата срещу Доган От коментар на Мартин Николаев в сайта за икономика ЕКИП Когато излезеш срещу Ахмед Доган с боен пистолет и той вземе та засече, вариантите какви ги вършиш не са много – или си пълен идиот, или си платен актьор. Без значение кое е вярното Доган ще си отиде вкъщи с всички възможни позитиви. Подобен е случаят и с преврат срещу турския президент Ердоган. Бившият офицер от ЦРУ Робърт Баер, бившият директор на разузнавателната служба Джеймс Уулзи и генерал Уесли Кларк коментираха, че е трудно човек да си представи по-аматьорски проведен преврат. Те посочиха, че за да бъде свалено правителство, военните трябва да направят две неща – да арестуват политиците и да спрат медиите. В Турция обаче не видяхме нито едно от двете изкисвания за успех. Макар и държавната телевизия да беше превзета за кратко, турската армия не направи какъвто и да било опит дори да спре останалите телевизионни канали. А през последните години частните телевизии симпатизират все повече на режима на Ердоган и можеше да се очаква, че именно от тях ще се разпространи най-ефективната пропаганда в негова подкрепа. И това наистина се случи. Стигна се до абсурда членове на турското правителство да са в студията на телевизиите по време на преврата - очевидно разкриващи местонахождението си и едва на няколко километра от превратаджиите. Вместо министрите и висшите държавни служители, подкрепящи Ердоган, да се покрият, те спокойно се разхождаха в телевизииите и защитаваха режима. Вътрешният министър беше спокоен като в сутрешен блок на съвсем обикновен ден - докато на неговите плещи се е стоварвала отговорността да координира полицията и спецчастите да спрат преврата на военните. И последният странен елемент в цялата история – призивът на превратаджиите всички хора да се приберат вкъщи. Ако изпълнявате преврат в 80-милионна държава и не желаете той да се превърне в кървава баня и начало на гражданска война, едно от най-важните неща е да си осигурите демонстративна публична подкрепа. Т.е. вашите поддръжници трябва да са на площадите възможно най-бързо, подкрепяйки ви или най-малкото протестирайки срещу сваленото/обявеното за свалено правителство. Например успешният преврат през 2013 г. в Египет е започнал именно с такива протести, чиято организация след това е разкрита като извършена от силите на армията и генерал Ал Сиси. Контрапротестиращите на египетското правителство пък са репресирани от армията, дори силово. В Турция се получи точно обратното – превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха по никакъв начин, когато Ердоган призова своите поддръжници на площадите. Ако погледнем предишните военни преврати в Турция, веднага става ясно, че наистина армията винаги е действала с тези три основни цели – арест или убийство на членовете на правителството, моментално овладяване на медиите и подкрепа на антиправителствените движения и протести. С две думи, ако се доверим на експертизата на Баер, Уулзи и генерал Кларк, можем да заключим, че превратът срещу Ердоган е или един от най-некадърните в историята, или е частично иницииран от самия режим, за да послужи като повод за последвалата саморазправа с политическите опоненти и неудобните. В крайна сметка не всеки ден се случва преврат срещу политически лидер, който да му донесе всички възможни политически позитиви. Както и не всеки ден се случва атентат срещу политически лидер, при който пистолетът ти да засече.  

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Над 34% от българите живеят на линията на бедността за 2015 г.

  Над 34% от българите живеят в тежки материални лишения през 2015 година. Линията на бедност за страната е 325 лева, като под този праг са били над 1,5 милиона сънародници или 22 процента от населението на България, предаде БГНЕС. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година. През 2015 г. линията на бедност общо за страната e 325.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 585.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13.8 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група - 15.2%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група. Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%). Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% - цветен телевизор, 10.0% - автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си. През 2015 г. 34.2% от населението живее в тежки материални лишения. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90.1%, за турската етническа група - 78.9%, и за българската етническа група - 54.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 68.3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. През 2015 г. 25.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен - 30.6%, Варна - 27.8%, и Пазарджик - 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил - 11.0%, Силистра - 11.3%, и Габрово - 13.0%.

10 неща, които е добре да направим когато си купим нов рутер

Има много причини поради,  които да искате да ъпгрейднете вашия рутер – получаване на по-високи скорости, по-добър обхват и нови функции. Освен това, един нов рутер ще ви осигури максимална съвместимост с най-новите ви джаджи. За да получите обаче най-доброто от новата си придобивка ще трябва да настроите рутера правилно. Това не е трудно да се направи, а резултатите наистина си струват усилието. Ето кои 10 неща, трябва да се направят когато си купим нов рутер според Make Use Of.   1. Намерете правилната позиция Може да се абонирате за най-бързия интернет доставчик и да използвате най-модерните и мощни устройства, но всичко ще бъде напразно, ако поставите рутера на грешното място. Ето защо първото и най-важно нещо, което трябва да се направи при купуването на нов рутер е да се намери най-доброто място за него у дома ви. Има няколко златни правила, които може да следвате: - Поставете рутера в близост до центъра на вашия дом. - Не го поставяйте на пода, а върху бюро, маса или рафт. - Не го поставяйте в непосредствена близост до стена, която ще поеме сигнала. - Не го поставяйте в близост до други устройства, които излъчват безжични честоти, като микровълнови печки или безжични телефони.   2. Регулирайте антените Ако вашият рутер има външни антени, трябва да се уверите, че те са насочени в правилната посока, за да се оптимизира обхвата и производителността. Повечето от нас естествено позиционират антените така че те да ‘гледат‘ нагоре, но се препоръчва да ги позиционирате перпендикулярно една на друга.   3. Променете SSID и паролата  Вашият Wi-Fi рутер идва с потребителско име и парола, които са по подразбиране. Те може да са отпечатани върху самия рутер, в упътването му или върху кутията. Потребителите имат възможност да променят потребителското име и парола само с няколко клика на мишката. Всички специалисти по сигурност препоръчват да направите тези промени с цел сигурност. Повече ще научите от статията „ Как да променим потребителското име и парола на рутера си “.   4. Обновете фърмуера Добра идея е да се провери дали има налична актуализация на фърмуера за вашия рутер. Може би няма да получите никакви интересни нови функции, но това е най-лесният начин да се подобри цялостната работата и сигурността на вашия рутер.   5. Задайте Wi-Fi парола Докато сте влезли в настройките на вашия рутер, се уверете, че сте задали парола за вашата Wi-Fi мрежа, защото една отворена Wi-Fi мрежа може да ви създаде много проблеми. Помнете обаче, че парола, с която всеки хакер може да се справи лесно също не ви върши работа. Така че, за да се подсигурите, използвайте WPA2 криптиране, защото всичко друго е твърде лесно да се заобиколи. Ако вашият рутер не е на повече от 7-8 години най-вероятно ще имате възможността да изберете WPA2. Въпреки че и това решение не е съвършено, много по-малко вероятно е някой да се опита да преодолее WPA2 защитена мрежа.   6. Изключете Remote Access Remote Access е функция, която мрежовите администратори (или някой друг) могат да използват, за да влязат дистанционно в рутера ви през интернет. Тя няма голямо практическо значение за домашната ви мрежа и трябва да бъде изключена по подразбиране, защото представлява потенциален риск за сигурността.   7. Изберете правилния канал и превключете на най-високите скорости За да сведете до минимум смущенията от съседните Wi-Fi сигнали извън дома ви, просто променете безжичните канали във вашия рутер. Повечето от приложенията или софтуера за тази цел са безплатни или на ниска цена.   Ако потърсите из технологичните характеристики на вашите джаджи ще откриете всички букви, изписани след "802.11", които обозначават безжичния стандарт. Така например, 802.11a е най-старият, а 802.11ac – най-новият. Повечето рутери са предназначени да се справят с всички или с повечето от тези стандарти. Ако имате само най-новите модели лаптопи и смартфони у дома си и имате 802.11ac рутер можете да се съсредоточите само върху възможно най-високите скорости.   8. Активирайте функцията за родителски контрол Ако имате деца и искате да ограничите достъпа им до онлайн съдържание, то тогава вашия рутер може да ви помогне. Много от съвременните модели рутери имат вградена опция за родителски контрол, благодарение на което може да се предотврати достъпа до определени сайтове, да се филтрира специално съдържание, или да се ограничат часовете, в които интернет да е наличен.   9. Активирайте или деактивирайте мрежа за гости Много рутери ви позволяват да създадете две безжични мрежи, които могат да работят едновременно – една за вас, а другата за вашите гости. Ползата от това е, че можете да използвате парола за сигурност, с която да защитите основната си мрежа и всички домашни устройства, които са свързвани с нея, докато все още предлагате на вашите гости достъп до интернет чрез втората мрежа, която не изисква парола. В зависимост от модела на вашия рутер, тази функция се включва по различен начин. Може да се наложи да прочетете инструкциите, за да се справите с тази задача. За да разберете дали тази функция е активирана, потърсете вашата мрежа с помощта на телефон, таблет или лаптоп в списъка на активните безжични мрежи. Ако видите две подобни имена, но едната от тях да завършва с думата „guest“, функцията е активирана и всеки може да се свърже с тази мрежа без парола.   10. Активирайте Quality of Service Quality of Service е по-напреднал инструмент, който проследява вида на мрежовия трафик (сърфиране в интернет, онлайн игри, Skype, Netflix и така нататък) и решават кое приложение заслужава по-висок приоритет. Това подобрява вашия онлайн опит и ви гарантира доброто качество на поточното видео.   Вижте как да проверим дали Wi-Fi рутера ни не е заразен с вируси

УМБАЛ "Св. Анна" е номинирана за медицинските Оскари

  Напълно обновената през последните месеци УМБАЛ „Св. Анна“ в София, която е емблема на здравеопазването у нас с над 100-годишна история, попадна в престижните номинации за медицинските Оскари, предаде БГНЕС. Националните медицински награди ще отличат постиженията на светилата в родната медицина на 12 октомври в хотел Рамада - София, съобщават организаторите от ВИП Комюникейшън. Болницата се гордее с екип от елитни специалисти, като 25 от тях са в престижната класация за най-добрите лекари в България - с 12 повече спрямо предишното издание на анкетата. През 2016 г. УМБАЛ „Св. Анна“ –София АД стана партньор с Българския олимпийски комитет. Европейското дружество по хипертония (European Society of Hypertension - ESH) сертифицира Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ „Св. Анна“ АД - София, като един от трите центрове в България, където най-ефективно се изследва и лекува артериалната хипертония. Сертифицирането на центрове по хипертония е 10-годишна инициатива на ESH и е признание за високо ниво на диагностични и терапевтични възможности за всяко лечебно заведение. Началник на Клиниката по вътрешни болести е професор Димитър Раев, дмн. Със супермодерна лазерна техника за лечение на бъбречно-каменна болест се сдоби УМБАЛ „Св. Анна“ - София. Апаратурата е от последно поколение и е малкоинвазивна, щадяща организма. "Тя гарантира и много висок процент на успеваемост, а болницата чрез нея затваря цикъла на лечение на бъбречно-каменна болест, чрез най съвременни и модерни техники", пояснява началникът на Клиниката по урология - д-р Михаил Абаджиев. Нова видео-система за извършване на горна и долна видеоендоскопия получи Отделението по гастроентерология към Клиниката по вътрешни болест в УМБАЛ „Св. Анна“. Апаратурата е с възможности за прецизна диагностика на заболявания на горния и долния гастроинтестинален тракт, отстраняване на полипи, възможност за ранна диагнстика на рака на стомаха и дебелото черво. Д-р Божидар Томов сподели, че апаратурата е от най-висок клас и ще помогне както на лекарите да поставят по-точни диагнози, така и на пациентите, които ще бъдат лекувани по-ефективно. Новото Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД e разположенo на повече от 1000 кв.м. площ. Тук лекарите ще лекуват с най-модерната техника, предлагана в България – отделението има ехографска апаратура, дигитален рентген, клинична лоборатория и апаратура за спешна реанимационна дейност към всяко едно от леглата. Общата сума на инвестицията е за над 1 млн. лева, осигурени от българското правителство. Има и модерна хеликоптерна площадка. Съгласно концепцията на Министерството на здравеопазването, идентични центрове ще бъдат изградени във всички областни градове в България. Очаква се помощ в новия Спешен център на УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД, да потърсят над 40 хиляди души годишно. Новото Спешно отделение е част от формирането на цялостен Център за лечение на исхемичен инсулт - кадрово и технически. Вече е закупен и монитран нов ангиограф, съобразен изцяло с изискванията за интервенционално лечение на мозъчносъдови заболявания. Центърът за лечение на инсулт ще разполага и с нов скенер, който също вече е инсталиран в болницата. По този начин се затваря кръгът - от приемането на пациента през образната и лабораторната диагностика до интервенционното лечение. Една от най-модерните болници на Балканите - Уни Хоспитал,също влиза в надпреварата за Медицинските Оскари. Изградена на 23 хил. кв.м., с 8-етажна основна сграда и 3-етажно крило, в което е разположен Центърът за комплексно онкологично обслужване - тя е най-модерната българска болница, изградена с български капитал. Морският регион се включва с две номинации в Медицинските Оскари с "Медика - Албена" - най- големият комплексен медицински, балнеологичен, Спа и уелнес център в България, eдинствен на територията на курорт "Албена" и един от най-добрите медицински СПА и уелнес центрове по Черно море с 30- годишна история. Номинация за Болничен мениджмънт получи д-р Ивайло Христов - изпълнителен директор на МЦ Медика Албена ЕАД. Първото лечебно заведение у нас, получило престижната международна акредитация с най-високия стандарт за качество и безопасност в областта на здравеопазването от Joint Commission International (JCI) - Сити Клиник, също е в номинациите за Медицинските Оскари. Лечебното заведение е партньор на Harvard Medical School и Arizona Hearth Institute, чиито доказани специалисти обменят опит и работят съвместно с лекарите от Сити Клиник. Номинация получи и най–голямата верига дентални клиники в България - ЕО Дент. Неотдавна тя откри първата българо-немска импланологично - хирургична дентална клиника, предлагаща комплексна диагностика и лечение на най-съвременно равнище. ЕО Дент е отличена с BEST CLINIC на годината, Международна диамантена награда за отличие в качеството, Златна значка и печат за европейски мениджмънт и много още награди. Светилото в родната кардиология - доц. д-р Иво Петров, който има огромен опит в бифуркационното стентиране на коронарни артерии, ендоваскуларни процедури на артериите на мозъка, на коремна и гръдна аорта, на артериите на коремни органи и долни крайници и при тежки състояния на съдовете на сърцето, също е номиниран от Медицинските Оскари. Сред номинираните е и неврологът проф. д-р Ивайло Търнев, началник на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Александровска”. Хирургът д-р Веселин Маринов, началник направление Миниинвазивна и лапароскопска хирургия „Токуда Болница София“ също се включи в надпреварата за престижните статуетки. Както и единственият български неврохирург, получил статут на лектор и демонстратор на най-авторитетната Европейската и Световната гръбначна асоциация „АОSPINE” International - доц. д-р Васил Каракостов. В категория за Цялостен принос в развитието на медицината номинация получи хирургът акад. Дамян Николов Дамянов. Той е университетски преподавател и лектор с повече от 45-годишен стаж. Хирург с над 45-годишен стаж. Консултирал над 55 хиляди български и чуждестранни граждани и оперирал близо 10 000 от тях. Неврохирургът д-р Славомир Кондов, получи заслужена номинация от Медицинските Оскари. Наред с международните си и национални постижения в областта на неврохирургията, д-р Кондов е запален по бойните изкуства и е автор на две стихосбирки. В момента е началник ІІ-ро Неврохирургично отделение и началник Операционни зали в УМБАЛ” Света Анна”- София. Сред номинираните е и младият професор д-р Георги Чернев - завършил медицинското си образование в Американския университет „Бенджамин Франклин” в Берлин, той е сред примерите за успешни български лекари, избрали да работят на родна земя, въпреки неустоимите предложения от болници в Западна Европа. Второто издание на годишните награди NATIONAL MEDICAL AWARDS 2016 ще възнагради хуманизма и отговорността на лекари, болници, клиники и екипи с доказани значими постижения в областта. Освен Български лекарски съюз, партньор на събитието стана и Национална пациентска организация, както и Националното сдружение на общопрактитуващите лекари.

„Легатум“: Лошо управление, бедност и корупция са причините България да е на дъното в ЕС

България е на едно от последните места след страните от Европейския съюз в класацията за благосъстояние на института „Легатум“, част от едноименната частна инвестиционна фирма. Според общата класация България се нарежда на 57-о място от 149 държави. Въпреки регистрираното подобрение през последните десет години, като причина за относително недобрите резултати на страната институтът посочва бедността и лошото държавно управление, пише БГНЕС. Класацията е изготвена на базата на девет подиндекса, включващи качество на икономиката, бизнес среда, управление, образование, здравеопазване, сигурност, лични свободи, социален капитал и околна среда. „България изостава от другите държави в ЕС сред подиндексите, най-вече при управлението, здравеопазването и личните свободи. Преминаването към демократично управление и свободна пазарна икономика е по-бавно в България, отколкото в други регионални държави и страната остава една от най-бедните и най-корумпирани в ЕС“, се казва в оценката на „Легатум“. Авторите посочват, че особено притеснителен е спадът в показателите на страната по отношение на управлението, където се наблюдава понижение с 25 места (78-о място). „Това е една от най-корумпираните страни в ЕС и има малък прогрес при справянето с корупцията... България също така има и най-слабото върховенство на закона в ЕС, въпреки че е направила прогрес през последните години“, се казва в индекса. Като пример се дава Румъния, която се присъединява заедно с България в ЕС през 2007 г., и отбелязва „по-голям прогрес при установяването на динамична бизнес среда и справяне с корупцията“. В сравнение с Румъния страната ни изостава и по отношение на бизнес средата. По този показател България е назад с шест места, нареждайки се 71-ва. Румъния е на 41-о място. Като препоръка за подобряване на благосъстоянието в страната институтът посочва провеждането на реформи, които не само да стимулират растежа, но и да адресират разпространената в страната бедност. Въпреки че се наблюдава подобрение от 2013 г. по отношение на безработицата, която в момента е 11,6%, както и стабилизиране на икономиката и връщане към растежа, липсва концентрирана политика, която да увеличи растежа и конкурентоспособността. Корупцията е проблем, който ограничава икономиката. В същото време антимонополните закони на страната са едни от най-лошите в ЕС, посочват от института. При отделните подиндекси страната ни се представя най-добре в графите образование и околна среда. Там се нареждаме съответно на 39-о и 41-о място. Най-лошо представяне България има в графата социален капитал и здравеопазване, където сме на 111-о и 91-о място. По отношение на общата тенденция за нарастване на благосъстоянието паралелно с БВП България се намира под нейните стойности, което означава, че страната не може да осигури необходимото благосъстояние за своите граждани. Нарастващата бедност също е значителна причина за тревога, посочва „Легатум“. Според индекса 22% от населението на страната живее под прага на бедността, докато 2% са под абсолютния праг – това са най-високите проценти за целия ЕС. Само 5% от участвалите в проучването отбелязват, че живеят комфортно със средствата, които получават в момента. Най-голямо подобрение страната има по отношение на околната среда, където страната се изкачва с 66 места от 2007 г. насам до 41-во. Индексът отбелязва като положителна тенденция намаленото замърсяване на въздуха. Ако през 2007 г. 41,2% от населението е било изложено на замърсяване над заложените от Световната здравна организация (СЗО) нива, то сега този процент е 15,5%. Отбелязва се прогрес и по отношение на справянето с отпадните води. „Туризмът е разрастваща се индустрия в България, най-вече по крайбрежието, така че запазването на околната среда е от нарастващо значение“, казват от института. Най-добро представяне в общата класация имат нова Зеландия, Норвегия и Финландия, които заемат челната тройка. Сред балканските държави най-нагоре в класацията застават Кипър (33-о място), Хърватия (43-о място) и Гърция (44-о място). При балканските държави преди нас се нареждат и Румъния (50-о място) и Македония (53-о място). След България са Черна гора (58-о място), Сърбия (66-о място) и Албания (74-о място).

Съпругът ми не ме ревнува

 Премиерата на филма "Жената на моя живот" в който младата актриса Вили Марковска е в главната женска роля, ще се запомни задълго! Да я видят дойдоха два пъти повече зрители, отколкото побира един салон. Наложи се те да бъдат разделени в две зали, за да видят блестящата продукция на известния документалист - режисьора Антоний Дончев. Пленителната игра на великолепната Вили разчувства всички присъстващи в залите. Виолета Марковска е родена на 24 април 1987 г. в София. Първоначално завършва театралната школа към Народния театър "Иван Вазов", а след това и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с актьорско майсторство. Снима се в български и чужди продукции. Отделно от това работи като рекламно лице в клипове, прави реклами и е модел. Зад гърба си младата актриса има солиден списък от кинопродукции, като "Алиса знае какво да прави!" "Столичани в повече", "Универсален войник: Регенерация", "Copperhead", "Шивачки", "Фаворитът 2", "Открадната светлина", "Хотел България ", "Nature Unleashed: Avalanche", "Shark Zone","Disaster", "Octopus 2: River of Fear", "For the Cause" и др. Най-голямото щастие за Вили е майчинството, а най-голямата стабилност актрисата чувства редом до съпруга си. Йогата е нейното превъплъщение и постоянната й роля, от която тя никога няма да се откаже. - Като малка имитирах говорителките по телевизията - Запазената ми марка е да играя дъщерята на главния герой - В "Жената на моя живот" се разбирахме с партньора ми главно с очи - Йогата е втората ми професия и начин на живот - Не глезя сина си, надявам се да се занимава с финанси - Най-голямото ми хоби е ходенето пеш - Вили, как избра професията на актриса или някой ти посочи съдбовния път? - Дебютът ми в телевизията беше в тв сериала "Хотел България", сценарист беше проф. Семерджиев. Тогава бях все още ученичка. След това играх в "Шивачки". В този филм все още не бях студентка във НАТФИЗ. След него твърдо реших, че киното е моята съдба и да бъда актриса е моят път в живота. Майка ми много искаше да ме разубеди, но не успя. Нейното желание бе да отида да уча в чужбина някаква по-стабилна професия, но съдбата си наложи ветото върху мен. Иначе от малка много обичам да си играя на актриса. Бях много артистично дете. Имитирах учителките си в училище, но най-голямата ми слабост беше да имитирам говорителките по телевизията, които четат новините. Впоследствие кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Веско Ранков заедно със Здравко Митков, където ме приеха от първия път. След това дойде филмът "Открадната светлина", за който имам награда в Холивуд. - Как я получи? - Аз съм единствената българска актриса с награда от Холивуд Филм Фест. Режисьор е Майкъл Кори Дейвис от Ямайка. Той пристигна в България, за да направи филм по действителен случай за белите робини. Когато отидох на кастинга, влязох последна и Майкъл Дейвис каза, че е видял повече от сто актриси, но се спира на мен. Картината е наистина по действителен случай за една българка, която отива в Гърция, отнемат й детето и я превръщат в сексробиня. "Открадната светлина", който в оригинал се казва "SvetlanaТs Journey", е късометражен и е много тежък и сериозен. В главната мъжка роля е Максим Генчев, той играе сводника. Половин година след излъчването ми се обадиха от кинофестивала в Лос Анджелис и ми съобщиха, че съм спечелила отличието за главна женска роля. Наградата ми още стои там, в кабинета на директора на кинофеста. Имам над 12 филма в чужди продукции на Ню Имидж, където винаги съм играла сериозни роли. Никой не ме е дублирал. Претендирам, че имам доста добър английски и винаги сама съм играла ролите си в англоезичните продукции. - С кои от известните актьори си играла в чуждите продукции? - С Жан Клод ван Дам, с Долф Лундгрен, с известната актриса Марни Елтън. Пресечни точки съм имала и с Крисчън Слейтър. В повечето американски продукции винаги ме избираха за дъщеря на главния герой. Стана нещо едва ли не като "запазена марка" да играя щерката на главния персонаж в англоезичните продукции. Последният филм, в който играх с Жан-Клод ван Дам, е "Универсален войник". - Как те избират във филмите? - С ръка на сърцето заявявам, че винаги си спечелвам ролите само и единствено чрез кастинг, наравно с всички участвам в борбата за ролята. Никога не съм играла във филм чрез "шуробаджанащина". Най-интересното е, че винаги закъснявам и отивам последна на кастинга и ме избират. Вероятно е някаква съдба. Но от последна ставам първа. Така стана и в "Шивачки", и в "Открадната светлина". - Би ли изиграла отрицателна роля? Коя е ролята мечта? - В "Шивачки" бях в ролята на проститутка, в "Открадната светлина" също. Какво значи "отрицателна роля"? Актьорът временно представлява конкретен персонаж, това не е той в живота. Бих изиграла всякаква роля, която е изпълнена със смисъл и дълбочина. Жестоко се влюбих в последната си героиня Виан в "Жената на моя живот". Бих искала да изиграя роля като Джесика Ланг във "Франсис", като Глен Клоуз във "Фатално привличане", като Деми Мур в "Разкриване". Възхищавам се на актрисата Джулия Робъртс. Тези актриси имат присъствие на екрана независимо в каква роля са. - В момента по кината е най-новият филм с твое участие "Жената на моя живот", в който си в главна роля. - Кастингът е бил доста сериозен не само за женската роля, но и за главната мъжка роля. Накрая режисьорът Антоний Дончев стига до извода да вземе оригинален кюрдски актьор за мъжката роля и мен за негова партньорка. Разбрах, че ролята ми не е на български и че трябва перфектно да предам чувствата на героинята, защото впоследствие ще бъда озвучавана на кюрдски. Моят партньор Соран Ебрахим не говореше въобще английски, той говореше само "сорани" - един от диалектите на кюрдски език, и затова комуникацията ни не беше от най-лесните. За мен беше много любопитно и забавно едновременно, когато се подготвяхме за играта си с репетиции на маса. Преводачка обясняваше всички мои реплики на Соран и той си пишеше транскрипцията на думите на български и си ги повтаряше, за да знае какво му казвам и как да реагира на думи като "обичам те" и "искам да те видя". От своя страна и аз трябваше да науча някои базисни неща на кюрдски, за да мога пък аз да бъда адекватна на неговите реплики. Този език има толкова много диалекти и беше интересно как на Соран дори не му беше приятно, когато преводачката му говореше, но на различен диалект. Героите общуват на повече от 10 езици и диалекти. Пъстрата езикова палитра е ефектна, но и доста трудоемка за актьорския екип. "Жената на моя живот" е копродукция на България, автономната област Кюрдистан в Северен Ирак, Македония и Румъния. Продуцентът е Иван Тонев, оператор и съсценарист е известния документалист Антоний Дончев. Сред авторите на сюжета е кюрдският журналист Али Талиб, по чиято идея е проекта. Любовната история е във фокуса - останалото е само фон. Шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но войната ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той (Соран Ебрахим) я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан (моята героиня) обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща й, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето й отново. "Жената на моя живот" успя да впечатли журито на няколко различни международни кинофорума. Своя блестящ дебют филмът направи в Русия на големия кинофестивал в Москва. За своя първи опит в игралното кино Дончев си спечели приз за най-добър режисьор от 11-ото издание на Румънския международен филмов фестивал Rо-IFF 2015. В Македония връчиха награда за операторско майсторство на Иван Тонев, а аз бях удостоена с отличие за най-добра женска роля от Кипърския международен фестивал. Филмът имаше и своето представяне у нас на 33-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Важно е да се знае, че драмата е по истински случай. Според авторите филмът е за това, че въпреки демагогията на политиката човек може да обича - достатъчно основание да продължава да живее. - Как се възприе, гледайки се на екрана, да говориш кюрдски? - Усещането наистина е много странно. Както за мен самата, така и за публиката. Самите реплики ми бяха на български и английски. Знаех съдържанието, за да мога да пресъздам емоцията. Дублирана съм от кюрдска актриса, която смятам, че много добре се е справила и с интонацията, и с емоцията, и с гласовия тембър. С партньора ми Соран работехме главно с очи. След изявата ми в този филм дори писаха, че съм "кинегенечна и без да играе". Което може да се интерпретира различно, разбира се. Между нас имаше огромна езикова бариера, но на екрана имаше невероятно партньорство, което можеше да се разгърне. - Възможно ли беше наистина да се влюбите един в друг? - По принцип историята познава много такива примери. Брад Пит и Анджелина Джоли, например. При нас това беше изключено, може би защото и двамата сме професионалисти и гледаме сериозно на работата си. А и аз като жена, слагам винаги една бариера между играта и реалния ми живот. Никога не бих могла да прекрача тази бариера. Прекалено съм отдадена на съпруга си. Често ми задават въпроса как така играя любовните сцени толкова естествено и реалистично, не ми ли пречи това в живота. Не, не ми пречи в личния живот. Първо, защото до себе си имам един изключителен мъж, който разбира моята професия не ме ревнува. И второ - защото съм професионалист и гледам на това като на добре свършена работа. Когато играя любовни сцени, между мен и партньора ми винаги има една възглавница. - Докато работеше по филма "Жената на моя живот", ти направи и семейство, роди прекрасния си син. Каква е Вили Марковска като майка и съпруга? - Да, синът ми е на година и два месеца. Казва се Красимир. И е моето голямо слънце и радост в живота ми. Щастливо съм омъжена за Ивайло Ангарски, но категорично не коментирам личния си живот, защото той е личен, не обществен. Не можеш да споделяш личните си неща с други, тогава те се превръщат във всеобщо достояние. Смятам, че публичната личност е такава с изявите си. Съпругът ми е финансист, стабилен и много практичен човек. Благодарение на неговата точна професия постигаме баланса вкъщи. Иво ми дава много добри идеи в професията. Чувствам се много спокойна с него. А и хич не ми е скучно, той е с невероятно чувство за хумор. Относно възпитанието на сина ми, въпреки че все още е много мъничък, не го глезя. Смятам, че когато имаш момче, не трябва да му е лесно, за да стане мъж един ден. Ако падне и плаче, не му обръщам особено внимание, оставям го сам да прецени обстановката, да стане и да престане да плаче. Опитвам се да му давам възможността да се развива. Това не е безразличие, а изработване на природните рефлекси. По характер е много интересно дете - чувствителен, същевременно е много хитър, сензитивен, с един игрив поглед. Послушен е, може би е от зодията му Риби - на 17 март е роден. Надявам се да е като баща си и да продължи техния семеен род с икономика и финанси. Не бих го посъветвала да става актьор, но ако един ден той сам поиска, ще го подкрепя. - Имаш ли нови предложения за роли в момента? - Засега не, но очаквам едно грандиозно предложение и дълбоко се надявам да стане, затова няма да разгласявам тайната. Нека да е изненада за зрителите. Да не забравяме все пак, че аз не съм се отказала от театъра. Непрекъснато пътувам с Искра Радева. Играя редовно, но голямата ми любов е киното. Това е друг свят. Театралната сцена много калява артиста. Ако в киното имаш право на грешка и на няколко дубъла, то в театъра нямаш такава възможност. Това е големият риск и закалката на театралната сцена. Киното е нещо коренно различно. Суматохата, големият екип, шумът на клапата, виковете на режисьора - всичко това много ме привлича, мотивира и вдъхновява. Някой беше казал, че "актьорската професия е все едно да пишеш с пръчка по вода- изчезва веднага". Това е миг, който играеш, и това е. Няма да се повтори. - Вили, откъде се взе йогата в живота ти? - Йогата е начинът ми на живот, втората ми професия. Йогата е нещо, което ми дава невероятно спокойствие. Това е великото осмисляне на Вселената, на духа и тялото, начин на дишане и на здраво съществуване. Първоначално йогата ми беше хоби, което превърнах в работа. Между другото точно съпругът ми ме насърчи да стана професионален инструктор по йога и да завърша съответната квалификация в НСА. Започнах преди 10 г., когато установих, че имам вродена гъвкавост, стабилност на телесното тегло. И реших да започна съвсем любителски. Разучих дишането, а после и всички елементи. Завърших курс за професионални инструктори към Българската Федерация по йога в НСА. Благодаря на ректора на спортната академия, който много ме насърчаваше в тази област. Благодаря и на Българската федерация по йога, защото те организираха курса. Миналата година за първи път в света се проведе световен ден на йога, на който имах честта да бъда водеща. Сега преподавам четири пъти в седмицата в специализирано студио. Йогата ме прави много щастлива и предавам своето щастие и на другите. - Когато групата е голяма, това не пречи ли на осъзнаването? Тъй като йогата е преди всичко осъзнаване. - Да, пречи, но това е процес. Йогата трябва да се прави всеки божи ден, изисква невероятно постоянство. Йогата дава енергия, не отнема, презарежда тялото и духа. Много е важно да се започне от някъде и хората трябва да възпитат в себе си това специфично осъзнаване, изключване от всичко. Старая се да обяснявам, да съм максимално точна и вярна в обясненията си. Не ми остава време за медитация, това е един изключително сложен процес. За неговото постигане трябва да се измине осемстепенната стълба на йогата, да се постигне глобалното съвършенство, хармонията и балансът между духът и тялото. Първоначално човек трябва да възпита в себе си изпълнението на моралните принципи, заложени в йогата. А те са: да бъде чист външно и вътрешно, да не лъже, да не краде, да бъде добър с околните. Редовно трябва да се изпълняват позите за гъвкавост, защото тези пози правят тялото ни здраво и дълголетно. Хората трябва да се научат да дишат правилно, за да се кръвоснабдяват органите равномерно. Всеки индивид трябва да умее както да се концентрира, така и да релаксира. Релаксът, изключването е нещо много важно. С йогата целя да направя хората спокойни, с балансиран ум, да избия всякакви наченки на агресията. Искам да се научат да мислят за мига. Когато хората влязат при мен в залата, настоявам още от влизането да си изключат мозъка от битовизмите и да не мислят за сметките за ток, парно. Искам да бъдат тонизирани, с гъвкави тела , с гъвкав и стабилен гръбначен стълб, защото отново повтарям - здравият гръбнак е важен за дълголетието на човек. - Освен с йога с какво поддържаш тази прекрасна фигура? Каква е диетата на Вили Марковска? - Не спазвам диета, а определени правила в начина на хранене. Не ям месо, консумирам само риба. Прясно мляко не пия. Не консумирам изобщо захар. Обичам да пия късо кафе. След 17.30 ч не ям, никога не вечерям! Най-успелите хора не са най-умните, а най-организираните. Аз съм такава. - Религиозна ли си? - Да, вярваща съм. Но без крайности. Когато имам вътрешни терзания, винаги се обръщам за помощ към Всевишния. Категорично вярвам в Бога. - Как ще прекарате лятото? - Все още нищо не сме планирали, тъй като приоритет е малкият принц Красимир. Така че, ако почиваме някъде, ще гледаме да е удобно и практично преди всичко за детето. Харесвам и морето, и планината. Много обичам да ходя. Всеки ден изминавам минимум 5 км на ден пеша. Мога да се спусна от Бояна до центъра с количката. . - На кого би искала да благодариш? - Бих искала да благодаря на Бога, че съм жива и здрава. Бих искала да благодаря на майка ми, че я има. Бих искала да благодаря на зрителите и ценителите на "Седмото изкуство" . Препоръчвам ви да се откъснете малко от ежедневните грижи и да се потопите в любовната сага на лентата "Жената на моя живот". На читателите на в. "Стандарт" бих искала да пожелая много здраве и любов.

Над четвърт от головете - в последните 10 минути; Роналдо е първият футболист, вкарвал на четири последователни европейски първенства

Груповата фаза на Евро 2016 приключи и вече е ясно кои отбори ще продължат битката за трофея. Ето какво говорят и цифрите след изиграването на първите 36 мача на континенталния шампионат: - 65 процента от головете до момента са отбелязани през второто полувреме. Над една четвърт от всички попадения (27,5 процента) са реализирани в заключителните 10 минути на срещите; - Най-младият отбор по терените във Франция е този на Англия, който е със средна възраст 26 години и 59 дни. Най-възрастни са играчите на Италия, чиято средна възраст е 30 години и 28 дни; - Петър Чех е вратарят, допуснал най-много голове във вратата си на европейски първенства. Стражът на "Арсенал" е бил надиграван в 21 случая; - Златан Ибрахимович е отправил само един точен удар в трите мача на Швеция на това първенство; - Най-много шутове към противниковата врата има Кристиано Роналдо. Португалецът е стрелял цели 30 пъти. Втори е Гарет Бейл със 17 изстрела; - Бейл обаче води по най-много точни шутове с 12. Втори е Роналдо със 7; - Играчите на Испания са пропуснали 4 от последните си 7 дузпи на европейски първенства в редовното време или продълженията; - Това е най-слабо резултатното европейско първенство от 1992 година насам. По терените във Франция падат само по 1,92 гола на мач; - Уелс е първият дебютант в последните 24 години, който печели групата си на континенталния форум. През 1992 година това стори Швеция; - Турският национал Емре Мор (18 години и 332 дни) е третият най-млад играч, асистирал за гол в историята на европейските първенства след Енцо Скифо през 1984 година и Уейн Рууни през 2004 година; - Играчите на Белгия направиха 28 подавания преди втория си гол срещу Ирландия, което е най-доброто постижение от 1980 година насам; - Германия владя топката в 79 процента от времето в мача със Северна Ирландия, което е най-високото постижение от 1980 година; - Тимът на Англия е направил най-много дрибъли до този момент - 59. Втори са германците с 41; - Гарет Бейл е водач при играчите с 13 дрибъла в три срещи; - Английският национал с най-много удари към противниковата врата до този момент е опорният халф Ерик Дайър, който има 9;  - Еден Азар от Белгия и Аарън Рамзи от Уелс са единствените играчи с повече от една асистенция досега. И двамата имат по две; - Уелсецът Джеймс Честър и белгиецът Томас Вермален са отнели топката от противникови състезатели по 13 пъти; - С головете си срещу Унгария Кристиано Роналдо стана първият футболист, който вкарва на четири последователни европейски първенства; - Срещу унгарците Роналдо записа 17-ия си мач на европейско първенство, което е рекорд за полеви играч; - Роналдо е играчът, изпадал най-много пъти в засада - цели 10. Втори след него е Златан Ибрахимович, който е бил в офсайд 8 пъти. Информацията е на БТА.

Роналдо стана първият футболист, който вкарва на четири последователни европейски първенства

Груповата фаза на Евро 2016 приключи и вече е ясно кои отбори ще продължат битката за трофея. Ето какво говорят и цифрите след изиграването на първите 36 мача на континенталния шампионат: - 65 процента от головете до момента са отбелязани през второто полувреме. Над една четвърт от всички попадения (27,5 процента) са реализирани в заключителните 10 минути на срещите; - Най-младият отбор по терените във Франция е този на Англия, който е със средна възраст 26 години и 59 дни. Най-възрастни са играчите на Италия, чиято средна възраст е 30 години и 28 дни; - Петър Чех е вратарят, допуснал най-много голове във вратата си на европейски първенства. Стражът на "Арсенал" е бил надиграван в 21 случая; - Златан Ибрахимович е отправил само един точен удар в трите мача на Швеция на това първенство; - Най-много шутове към противниковата врата има Кристиано Роналдо. Португалецът е стрелял цели 30 пъти. Втори е Гарет Бейл със 17 изстрела; - Бейл обаче води по най-много точни шутове с 12. Втори е Роналдо със 7; - Играчите на Испания са пропуснали 4 от последните си 7 дузпи на европейски първенства в редовното време или продълженията; - Това е най-слабо резултатното европейско първенство от 1992 година насам. По терените във Франция падат само по 1,92 гола на мач; - Уелс е първият дебютант в последните 24 години, който печели групата си на континенталния форум. През 1992 година това стори Швеция; - Турският национал Емре Мор (18 години и 332 дни) е третият най-млад играч, асистирал за гол в историята на европейските първенства след Енцо Скифо през 1984 година и Уейн Рууни през 2004 година; - Играчите на Белгия направиха 28 подавания преди втория си гол срещу Ирландия, което е най-доброто постижение от 1980 година насам; - Германия владя топката в 79 процента от времето в мача със Северна Ирландия, което е най-високото постижение от 1980 година; - Тимът на Англия е направил най-много дрибъли до този момент - 59. Втори са германците с 41; - Гарет Бейл е водач при играчите с 13 дрибъла в три срещи; - Английският национал с най-много удари към противниковата врата до този момент е опорният халф Ерик Дайър, който има 9;  - Еден Азар от Белгия и Аарън Рамзи от Уелс са единствените играчи с повече от една асистенция досега. И двамата имат по две; - Уелсецът Джеймс Честър и белгиецът Томас Вермален са отнели топката от противникови състезатели по 13 пъти; - С головете си срещу Унгария Кристиано Роналдо стана първият футболист, който вкарва на четири последователни европейски първенства; - Срещу унгарците Роналдо записа 17-ия си мач на европейско първенство, което е рекорд за полеви играч; - Роналдо е играчът, изпадал най-много пъти в засада - цели 10. Втори след него е Златан Ибрахимович, който е бил в офсайд 8 пъти. Информацията е на БТА.

„Най-убаво и най-гиздаво“, село Челопеч отново събра песни и танци от цял свят

„Най-най-най-убаво, най-най-най-гиздаво село Челопеч…“ – така се пее в химна на Международния фолклорен фестивал „Златен прах”. Че това е едно от най-подредените и благоустроени малки селища у нас, знаем отдавна. Но и българи, и чужденци не спират да се изненадват от размаха, с който там се организират събития от различен характер. Сред най-многолюдните със сигурност е фестивалът „Златен прах“, който се провежда в прекрасния парк „Корминеш“. Третото издание представи атрактивни танцови състави от Русия, Грузия, Аржентина, Испания, Сърбия. За втори път се проведе и конкурсът за български фолклорни групи и солисти, в който участваха стотици самодейци, предимно от Шоплука, Югозападна България и селищата, разположени в близост до Челопеч. Според регламента на конкурса се присъждат две големи награди – за най-добър танцов състав и най-добър певчески колектив. Разказва Радка Лазарова – библиотекар, читалищен секретар и художествен ръководител на първенеца в конкурса за народно пеене – Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ към Народно читалище „Пробуда 1923 г.“, с. Овчарци, област Кюстендил: Селото ни се намира близо до курорта Сапарева баня. Началото на ансамбъла е през 1962 г. Имаме танцов състав, мъжка и женска певчески групи. Много работим с децата и се радваме, че техните успехи се множат. Емануела Стойкова е приета от тази година в НМУ „Любомир Пипков“. Няколко деца от групата завършиха НУФИ в Широка лъка, имаме и студенти в Академията в Пловдив. Безкрайно съм благодарна, че тези гласовити деца са родени в Овчарци. Издирили сме около 200 песни от селото и района. Вече трудно намираме незаписвани автентични образци, но не се отказваме.  Сред наградените солисти беше и Николина Филчева-Станоева, която изпълни две оригинални песни от Средногорието. Г-жа Станоева е ръководител на и Певческа група „Фолклорен извор – Бръшляница“ към Народно читалище „Просвета 1907 г.“, отличена в категория „Автентичен фолклор“. Песните ми са от сборник „Средногорски песни“ на Лукан Савов, който направи много за местния фолклор. От 45 години живея в Плевен, но сърцето ми е тук, в родното Средногорие. Групата, с която работя в село Бръшляница, има много оригинални костюми и по мое настояване в репертоара бяха включени автентични песни, записани от старите певци на селото. Голямата награда в категория „Народни танци“ получи и Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ към Народно читалище „Витоша 1951“, гр. София. Ръководител е Николай Несторов – син на основателя Нестор Несторов. Танцовият състав има няколко престижни международни награди. Ето и оценката за фестивала на Росен Богданов – генерален секретар на IGF – международна организация, която обединява различни фолклорни асоциации. Първо ме впечатли мястото, на което се провежда събитието. Малко фестивали могат да се похвалят с такава сцена. Има условия и за изпълнителите, и за публиката. Възхитен съм от организацията, от ентусиазма на хората, които работят за фестивала. Поздравления за кмета и за неговия екип. Особено щастливи от своето участие бяха децата от Грузински танцов състав „Феникс“ – гр. Зугдидѝ, с ръководител Гургенѝ Кхорàва. В България са за първи път. Поради усложнената обстановка в Турция и риска при пътуване, се наложило да редуцират състава и да включат само детската си група. Независимо от препятствията, съставът се представи блестящо. Лаура Франчини, основател и ръководител на Ballet Cultural Argentino, е убедена, че фестивалът е на много високо ниво. Танцьорите в нейната трупа са архитекти, физици, студенти, преподаватели, обединени от любовта към изкуството. Наред с традиционни аржентински танци, по настояване на организаторите те представиха и танго. Публиката аплодираше горещо изпълненията на Държавния танцов ансамбъл „Урал“ от Челябинск – Русия, Folklore Galician “Queixumes dos Pinos” от испанския град Оренсе, област Галисия, представителите на Дружество за култура и изкуство „Яна“ от Земун, Сърбия, домакините от кукерски клуб „Златно руно“, Детски танцов състав „Изворчета“… Впечатления от фестивала сподели и Ива Търнева, един от ръководителите на Танцов ансамбъл към Общински дом на културата „Средец“, спечелил първо място в категория „Фолклорни танци“. Танцовият ни състав е с много дълга история и много награди. Втора поредна година сме гости на фестивала в Челопеч. Тук е прекрасно, организаторите са се погрижили за всичко. Съчетаваме го с тийм билдинг на състава в старинния град Копривщица, догодина пак ще дойдем. Когато икономиката започне да буксува, първо страда културата – казва кметът на Челопеч инж. Алекси Кесяков. – Но все пак традициите трябва да се поддържат, независимо от всичко. Нашият фестивал прави именно това. Превърна се в интересно преживяване и за участници, и за зрители и зрители. Ще продължим да го развиваме се надяваме да се утвърди като едно от средищата на българската култура. Изпитваме огромно удовлетворение от все по-растящата популярност на фестивала, от удоволствието, с което публиката го следи. Животът всеки ден ни учи на нови неща, но събития като този фестивал са направо „учебен залп“. Трета година трупаме опит как по-качествено да си вършим работата. Това е урок и за самата администрация и на общината като цяло. Следващият фестивал ще бъде още по-атрактивен, сигурен съм. Снимки: Албена Безовска

Министър Екатерина Захариева за Закона за съдебната власт: Съдии и прокурори вече нямат никакви оправдания, че някой може да им се вмешателства

 Водеща: Казваме добро утро на правосъдния министър Екатерина Захариева, добре дошли. Защото всъщност вчера приключи приемането на Закона за съдебната власт. Екатерина Захариева: Да, вчера приключи. Водеща: Сега, ако на зрителите това им изглежда като нещо, което не ги засяга. Нещо едни хора си говорят, някакви членове и алинеи ми разказват, не го разбирам това нещо. Имаше изследване, 80 % от българите не разбират какво им се говори по Закона за съдебната власт и съдебната реформа. Кое е най-важното? Водещ: Кажете кое е най-важното, което ще промени усещането ни за справедлива съдебна система. Излязоха различни заглавия, свързани с това масоните ще се разкриват ли, няма ли да се разкриват в съдебната власт, това важно ли е, кого засяга и има ли война срещу съдиите, каквато от техния съюз твърдят, че се е разиграла? Екатерина Захариева: Нормално е хората да не се интересуват в детайлите на закона, в крайна сметка това е наша работа и работа на парламента. Водеща: Изобщо за съдебната реформа те казват не разбирам. Екатерина Захариева: Аз видях изследването, по-скоро те не разбират точно как работи системата, не им е работа. Обаче по-важното в това изследване е, че те й нямат доверие и че считат, че едни от най-големите проблеми наистина са корупция, некомпетентност, несправедливост в системата и т.н., и т.н.. Този закон да, приключи вчера в парламента. Аз съм благодарна на народните представители, че решиха и удължиха и в двата дена работното си време. Защото е важно да бъде гласуван преди ваканцията. Не за друго, не защото неговият ефект за съжаление няма да се види още утре, а защото, колкото по-бързо се приеме, толкова по-бързо ще започне да се прилага. Водеща: Какво точно? Екатерина Захариева: От точно това изследване стана ясно. С думи прости да го обясня. Всъщност справедливият процес от хората в системата, човешкия фактор. Това, което този закон урежда, е човешкият фактор, съдиите, прокурорите, следователите… Водещ: Ще има ли по-качествени и честни съдии? Екатерина Захариева: … тяхното влизане в системата. Един от най-големите проблеми според мен в системата са встъпителните конкурси. Това кои, дали наистина са най-добрите, най-моралните, най-почтените, с най-добро чувство за граждански дълг влизат в системата. Кариерното развитие, атестирането, проверките им за почтеност, за конфликт на интерес, за имущественото им състояние, декларациите. Да, доста интересно всъщност от целия дебат, понеже той наистина е сложен и професионален закон, за медиите стана интересно дебатът за масоните. Да, ще има задължение да декларират всички членства в персонифицирани или неперсонифицирани организации. С думи прости, ще имат и задължение да декларират и ако членуват в такава организация. Водещ: Или пък в Съюза на съдиите. Екатерина Захариева: Да, точно така, и във всяка друга организация с нестопанска цел. Като например и Съюзът на съдиите. Или Асоциацията на българските съдии, на административни съдии, на прокурори. Водещ: Вярвате ли, че по-качествени, по-честни, по-некорумпирани хора ще могат да израстват в системата, а не като ония, на които им слушахме безсрамните телефонни разговори, които договарят неща, които би трябвало да не се договарят? Екатерина Захариева: Ако се прилага правилно законът, да, той дава такива гаранции, това, което беше прието вчера. На първо място засилване на съдийското самоуправление. Тука вече си зависи от съдиите. Те ще могат да си номинират председатели на съдилища, номинирайте най-почтения от вас. Те ще могат да изслушват номинирания от председателя заместници на съдилища. Изкажете обективно становище, пак ще зависи от тях. Така че съдийското самоуправление, начинът, по който ще се оценяват вече, начинът, по който се извършва ръст в кариерата вътре в системата. В момента едно абсолютно с извинение абсурдно препитване на действащи магистрати. Като че ли не можеш да вземеш 10 негови акта, да видиш как той ги постановява, дали са в срок. Водещ: Красьо Черничкия къде е регламентиран? Екатерина Захариева: Ами Красьо Черничкия е регламентиран в главата за инспектората. И за проверките, които той ще извършва. И една от проверките е свързана с действия, които накърняват престижа на съдебната власт, независимостта на съдебната власт, контакти, ако щете. Така че да бъдеш магистрат е доста отговорна позиция. Тя не е толкова видима, колкото да бъдеш министър, но в същото време не по-малко отговорна за обществото. Защото с чувството за справедливост, това, че хората, независимо дали са имали досег със съдебната власт, те чувстват, че решенията, които се постановяват там, не са справедливи. Това е усещането за съжаление. Водещ: В последните години имаше усещането, че прокуратурата може да е всесилна, безконтролна и да бъде употребена за политически цели. А има ли някаква гаранция по отношение на промяната на отчетността на главната прокуратура, че и тази голяма власт там ще бъде използвана само и единствено за справедливи цели? Екатерина Захариева: Да, има доста съществени реформи в главата за прокуратурата. Водещ: Например. Екатерина Захариева: Например фактът, че т.нар. децентрализация, знаете, че имаше доста дебати по тази тема. Всъщност това, което правим, е засилваме отговорността на всеки прокурор и неговата независимост да взима решение по конкретното дело, конкретния казус. Прокуратурите навсякъде са вертикални структури в света. Те са различни от съда, който е хоризонтална. Но от друга страна, това не означава, че конкретният прокурор трябва да бъде под влияние на който и да било по-горестоящ, когато взима решение за вътрешното си убеждение. Водеща: Ами ако е страхуван да бъде под влияние? Екатерина Захариева: Ето пак всичко е въпрос на техния манталитет. Съжалявам, но един закон няма как да промени манталитета. Той дава предпоставки обаче, наистина дава предпоставките да имат всички гаранции за независимост. Абсолютно вече нямат никакви оправдания, нито съдии, нито прокурори, че някой може да им се вмешателства по какъвто и да е начин. Водещ: Е как да няма? Имаш началник, който ако ти каже няма да работиш по този човек, защото той ми е важен. Няма да работиш, ще тормозиш човека Х и никой по никакъв начин не може нито да го докаже, нито да го санкционира. Ние това сме го слушали случайно от изтекли телефонни записи как се кадрува, как се назначават хора на високо ниво, кой на кого е приятел, за връзка с политически силния на деня. Вярвате, че това ще се промени със закона? Екатерина Захариева: Висшият съдебен съвет ще се избира пряко вече, от тях, всички тях, не и чрез делегати. Излъчете най-достойните в него, това е вашият кадрови орган. От него зависи кои ще бъдат повишавани, не от политиците. Министърът на правосъдието председателства вече само пленума. Пленумът не взима кадровите въпроси, дори да председателства, той няма право на глас сам.  Водеща: Кога ще влезе в сила законът всъщност? Екатерина Захариева: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в голямата си част с изключение на главата за електронно правосъдие, която е също другата много съществена част от този закон, която влиза в сила три години след обнародването. И се надявам дотогава ВСС и Министерството на правосъдието, заедно сме партньори, всичко, което зависи от мен, наистина ще го направим и се надявам наистина до три години да имаме действащо електронно правосъдие. Това е една от гаранциите също между другото за намаляване на корупционния натиск, за прозрачност, отчетност на съд и прокуратура. Водеща: Правилно ли съм прочела, че ДПС са скочили да защитават главния прокурор срещу възможността той… Екатерина Захариева: ДПС скочиха срещу съдийското самоуправление и … Водеща: Срещу възможността той да бъде изслушван в парламента. Екатерина Захариева: Да, да бъде изслушван. Да, така беше. Водеща: Защо така от ДПС са го защитавали главния прокурор? Екатерина Захариева: Ами не знам, те бяха против тези текстове, но аз, разбира се, не приемам техните аргументи. В крайна сметка и за председателите на двете върховни съдилища, тогава, когато и за главния прокурор може да бъде по негова инициатива или по искане на народните представители може да бъдат изслушвани по теми, свързани с организираната престъпност, корупция и т.н. И не виждам нищо лошо в това. Това не е намеса в независимата съдебна система. Водеща: Това ще се случва ли, ще бъдат изслушвани? Екатерина Захариева: Да, могат, ако народните представители ще ги извикат. Водещ: Вие за какво бихте питали? Кой въпрос бихте питали? Екатерина Захариева: Това е за Народното събрание, министърът на правосъдието няма такива правомощия. Водещ: Не, ако имате възможност. Екатерина Захариева: Аз ли? Водещ: Да. Екатерина Захариева: Ами аз бих питала няколко неща основно. За главния прокурор или съдилищата? Водеща: Главния прокурор. Екатерина Захариева: Главния прокурор бих го попитала основно какво да направим, за да подобрим наистина борбата с корупцията по високите етажи на властта. С организираната престъпност се справят добре, и МВР, и прокуратурата. Те вървят двете в доклада за сътрудничество и оценка – организирана престъпност и корупция. Истина е, че организираната престъпност в България не е от времето президент 2007 г. Напротив, има абсолютно ежедневни резултати в разследванията. Водеща: А питали ли сте го и главния прокурор и други ваши колеги защо не я борим тая корупция заедно. Защо няма борба с корупцията. Екатерина Захариева: Говорили сме за това и с министъра на вътрешните работи, които трябва да извършват разследването също така и въпросът е има ли наистина такива разработки. Защото прокуратурата образува тогава, когато все пак има някакво разследване преди това. Така че сме говорили по тази тема и с министъра на вътрешните работи, и с главния прокурор. Имаме воля, имаме план, надявам се да се работи. Водещ: Искате ли да му вземете от властта, за да я дадете на друг паралелен, или отдавна се отказахте от този проект. Имаше обвинения за голям дебат за румънския модел, където има независим подпрокурор, който обаче може да има повече власт от главния и това предизвикваше раздразнение между институциите. Екатерина Захариева: Не, вижте, кой ще го назначи? Този независим главен подпрокурор. ВСС. Дори няма как и президентът, нали. Все пак тримата големи се избират, смесена инициатива. Водещ: Тоест важен е ВСС, това ни казвате. Екатерина Захариева: Президентът може да каже, не, не съм съгласен с вашето предложение, има право да го върне веднъж, ако счита, че не е най-доброто. Висшият съдебен съвет ще го избира. Въпросът е наистина кои хора, кои хора избираме. Не само по високите етажи. Защото районните прокуратури те са, които най-много престъпления разследват. Във всичките нива и в прокуратурата, и в съдилищата. Това въпросът, основният. Не само кой влиза в системата, а как расте нагоре. Водеща: Министър Захариева, благодаря ви. Този разговор е дълъг Екатерина Захариева: Наистина е дълъг. Водещ: И надявам се и вие, и ние да не го спрем. Екатерина Захариева: Аз със сигурност няма. Законът е приет, наистина радвам се за това, но предстоят още редица други закони, които са важни за реформата. В никакъв случай реформата не свършва с този закон. Водещ: Много ви благодарим. Успех.

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/