01.12.2016

Резултати от търсенето

Какви проблеми се крият зад помирението Турция - Русия?

Помирението между Русия и Турция не трябва да предизвиква неоправдани очаквания и прекомерни илюзии.  В отношенията между Москва и Анкара има твърде много проблеми и сериозни противоречия, за да се говори, както вече правят някои коментатори, за „стратегически съюз“ между Русия и Турция. Първият и основен от тези проблеми – диаметрално противоположните позиции на страните в сирийския конфликт. Владимир Путин залага на Башар Асад, Реджеп Тайип Ердоган се стреми към неговото възможно най-бързо сваляне. По този въпрос нищо не се е променило. Не е прекъсната и подкрепата на Анкара за отрядите на сирийската опозиция – същите тези, които сега водят настъпление към Алепо и които биват бомбардирани от руската авиация. Не трябва да се забравя, че именно противоречията заради Сирия предизвикаха безпрецедентната криза в двустранните отношения след унищожаването на руски бомбардировач през ноември миналата година. Тези противоречия остават. Вторият проблем също е свързан със сирийската война – отношението към кюрдите. За Анкара кюрдските отряди, сражаващи се в Сирия с ислямските радикали, са противници, сепаратисти и съмишленици на „терористите“ от Кюрдската работническа партия (ПКК), с които президентът Ердоган води война. За Москва сирийските кюрди са потенциални съюзници. А и с турските кюрди тя има традиционно особени отношения – и то съвсем не враждебни. Третият проблем е свързан с арменско-азербайджанския конфликт. Москва, при цялата балансираност на нейните изявления и равна отдалеченост, е възприемана по света като потенциален съюзник на Армения – своя партньор в Организацията на договора по колективна сигурност. Що се отнася до Турция, то тя даже не се опитва да показва обективност и безпристрастност. Анкара еднозначно е на страната на Баку. Четвъртият проблем също се отнася до постсъветското пространство. В тюркските републики на бившия СССР (а те, освен Азербайджан, включват Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан) Анкара има трайни позиции и Москва гледа на нея като на геополитически конкурент. Особена и също така доста болезнена тема е турското проникване в „братските“ тюркоезични републики на Руската федерация. Петият проблем е фактът, че на територията на Турция безпрепятствено действат откровено враждебни на Москва организации, както севернокавказки, така и кримско-татарски. Те се опират на поддръжката на влиятелни и многочислени диаспори, така че на президента Ердоган, дори и той да би искал да отстрани тези дразнители в отношенията с Русия, би му се наложило да се сблъска със сериозна съпротива вътре в страната. Шестият проблем е кризата на доверието.За инцидента със самолета в Москва повече публично не се говори. Но той не е забравен. както не са забравени и тези заявления, които направиха „без забавяне“ турски официални лица, в това число и самият Ердоган – които не бяха никак миролюбиви. Би било странно, ако след унищожаването на Су-24 в Москва не си бяха направили изводи за надеждността и предсказуемостта на турското ръководство. И, накрая, седмият проблем: сегашното сближаване в значителна степен е по принуда. И Москва, и от известно време Анкара, са възприемани от Запада предпазливо, дистанцирайки се от тях. В тази ситуация опитът за намиране на алтернативен партньор, за пробив в международната изолация изглежда напълно естествен. В същото време няма увереност, че Турция, ако нейните отношения със САЩ и с ЕС се нормализират, ще продължи да залага на Русия и ще реализира такива проекти като „Турски поток“. Така че засега не си струва да се говори за стратегическо партньорство между Москва и Анкара. По-скоро може да се говори за неговата имитация. Но в сравнение с това балансирането на ръба на въоръжен конфликт, което наблюдавахме преди половин година, е огромен прогрес. Даващ надеждата, че страните ще се опитат да решат макар и някои от изброените проблеми.    Източник: БГНЕС

Френският външен министър е в Москва, за да настоява за примирие в Сирия

Неочаквано. Така в Москва коментират посещението на френския първи дипломат Жан Марк Еро. То трябва да бъде възприемано като част от световните усилия по намирането на решение на сирийската криза въпреки усложнените отношения между Русия и САЩ. Затова никак не е случайно, че на посещението на френският външен министър се приписват посреднически възможности за връщането на диалога между Москва и Вашингтон, който през последните дни силно се обтегна. След Москва, министър Еро заминава за Вашингтон, където ще предаде посланията и на държавния секретар на САЩ Джон Кери. По време на разговорите днес в Москва, както и се очакваше, основната тема бе Сирия. Руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва ще направи всичко за  нормализиране на ситуацията в Сирия. Той каза, че Москва няма да допусне развитието на либийски сценарий за Сирия. Посещението на министър Еро е и част от търсенето на подкрепа за плана на Париж, който иска да стане част от мирното споразумение, което договориха Русия и САЩ. Лавров отбеляза, че Москва и Дамаск са готови да изпълнят договореностите с Вашингтон.  От своя страна френският външен министър Жан Марк Еро, заяви че Париж иска политическо решение на сирийската криза.  Двамата външни министри обсъдиха и другия сериозен проблем в международните отношения свързан с Украйна, където Париж играе важна роля в „Нормандската четворка“. Лавров настоя Париж да окаже натиск върху Киев за изпълнението на договореностите, постигнати от лидери на този формат във френската столица преди година.                                                          Срещата между Лавров и Еро отваря и пътя към реализирането на разговорите между руския и френския президенти Владимир Путин и Франсоа Оланд на 19 октомври, които трябва да се проведат в Париж.

DW: Кой и как използва правото на вето в Съвета за сигурност на ООН

Сред 15-те страни в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации в качеството си на постоянни членове на органа право на вето имат пет държави, предаде Фокус. Като правоприемник на СССР, Руската федерация е абсолютен рекордьор в използването на това право. От момента, в който организацията е създадена, Москва е блокирала проекторезолюции повече от 100 пъти. Вярно, по-голямата част от случаите се отнасят за първите две десетилетия от съществуването на международната организация. И ако през 1990-те години при управлението на Михаил Горбачов и Борис Елцин Москва е налагала вето едва в два случая, то след влизането на Владимир Путин в Кремъл Русия се е възползвала от тази опция цели 12 пъти.  На второ място се нареждат Съединените американски щати, които са блокирали решения на Съвета за сигурност на ООН около 80 пъти. В класацията следват Великобритания и Франция, които са налагали вето по около 20 пъти всяка. Лондон и Париж обаче отдавна не са използвали този механизъм - чак от 1989 г., когато САЩ използваха военна сила срещу Панама (т.нар. Панамска криза). Най-рядко от правото си на вето се възползва Китай - едва девет пъти. Призивите за ограничаване на правото на вето в Съвета за сигурност датират отдавна, а към настоящия момент повод за въвеждането на измененията стана блокирането на резолюциите за Сирия. В Москва обаче се противопоставят ожесточено на подобна реформа. Ето и проблемите, по които държавите-членки на Съвета за сигурност най-често прибягват до използването на вето: Сирия  Войната в Сирия е една от главните международни теми в последните години. Конфликтът в близкоизточната република изтласка на заден план ситуацията в Израел, която в продължение на десетилетия бе неофициален лидер по вето в Съвета за сигурност на ООН. От началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. Русия използва правото си на блокиране на решения в органа на международната организация пет пъти, като в повечето случаи - заедно с Китай. Ветото на Москва засяга резолюциите, осъждащи действията на режима в Дамаск. Западните държави, които влизат в състава на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Великобритания и Франция - нито веднъж не са налагали вето по отношение на решение, касаещо ситуацията в Сирия.  Украйна  След анексията на Крим Руската федерация наложи вето на три пъти във връзка със събитията в Украйна. Първият път бе през март 2014 г. В деня преди провеждането на непризнатия от повечето страни референдум в Крим Русия блокира резолюция на Съвета за сигурност на ООН относно признаването му за незаконен. Китай се въздържа. По-късно, на 27 март, Общото събрание на ООН прие резолюция в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и призова да не признават промените в статута на Крим. Но за разлика от тези в Съвета за сигурност, решенията на Общото събрание не са правно обвързващи. Също така през 2014 г., на 29 юли, Русия наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност относно създаването на международен трибунал за разследване на катастрофата на малайзийския "Боинг" над Донбас, за участие в която Украйна обвини Русия и сепаратистите. Москва и Донецк отхвърлиха обвиненията. Руският президент Владимир Путин определи създаването на такъв трибунал като "преждевременно". Вето по този проблем Москва наложи още веднъж малко по-късно.  Грузия  Преди Украйна Русия само веднъж е прилагала правото на вето в Съвета за сигурност на ООН относно ситуацията в бившата съветска република Грузия. Това беше през юни 2009 г., по-малко от година след военния конфликт между Русия и Грузия в Южна Осетия. Москва блокира проект за решение за удължаване на работата на мисията на ООН в Грузия, включително в Абхазия.  Израел  Ситуацията в Израел и палестинските територии се обсъжда в Съвета за сигурност повече от половин век и по всичко изглежда, че дискусиите водят след себе си най-голям брой вето. Проекти за решения, осъждащи Израел, са често са блокирани от САЩ. Последният път беше през 2011 г., когато Вашингтон наложи вето на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която наред с други неща, призовава Израел да спре изграждането на селища в палестинските територии.  Според някои източници, в Израел се опасяват, че президентът на САЩ Барак Обама, чийто втори мандат изтича през януари 2017 г., може да се разграничи от традицията, за да отслаби подкрепата за Израел или най-малко да се въздържа от налагане на вето върху евентуален проект за резолюция, която да уточни параметрите за разрешаване на израелско-палестинския конфликт. В съветската ера Москва често използва правото на вето, когато става дума за палестинския въпрос, но след разпадането на СССР не го прави никога повече. 

Сближаването между Москва и Анкара - залози и перспективи

Изненадващият курс към подобряване на руско-турските отношения след кризата, породена от сваления преди месеци от турските ВВС-части руски бомбардировач, е повод за многобройни коментари и анализи. Основният въпрос е дали Москва и Анкара ще успеят да върнат двустранните си отношения на нивото, което бяха постигнали, превръщайки се в почти стратегически партньори. Според Наталия Улченко , която ръководи изследователския екип за Турция в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, никой не може  да влезе два пъти в една и съща река : В Русия се смята, че икономическите контакти с Турция изпреварват политическите. Сега обаче според мен се откриват определени възможности в политическата област по отношение на Сирия. Ако се върна към икономическите контакти - ще мине известен инерционен период по отношение на това към кои проекти Москва и Анкара ще могат "да се върнат". Тези седем месеца показаха, че има неща, които не могат да бъдат преодолени заради общите интереси в определени области. Например в разгара на кризата турските плодове бяха достатъчно бързо изместени от руския пазар и мисля, че сега няма как да се върнат там толкова лесно.Главният редактор на списанието „Проблеми на националната стратегия" Аждар Куртов казва, че заради водените между Русия и Турция повече от 10 войни на Балканите и в Кавказ образът на Турция в руското общество съвсем не е приятелски:Но каквито и отношения да имаме, Турция е най-близкия съсед на Русия и със съседите е най-добре да бъдете приятели.Щом има възможност да се подобрят отношенията, грях би било да не се възползвате от тази ситуация.Русия много добре разбира, че Турция е неин конкурент в търговско-икономическите отношения и доказателство за това , е че Турция се бореше и се бори тръбопроводите да минават през нейната територия.Днес обаче според Аждар Куртов Русия трябва да преразгледа някои от икономическите проекти, които я свързват с Турция: Да, става въпрос за ядрената централа „Якую“, но и не само за нея. Например навремето, когато „Газпром“ подготвяше документите за газопровода „Син поток“, те не бяха подготвени качествено в юридически план, което дава основание сега Турция да иска намаляване на цената на синьото гориво. Тази „източна политика“ е много характерна за действията на Турция - всяко недоглеждане на партньора ти се използва максимално в негов ущърб. Също така не трябва да храните надежда, че „Турски поток“ ще бъде осъществен, защото за разлика от „Син поток“, който директно доставя газ за нуждите на Турция, в случая с „Турски поток“ това ще става за Южна Европа и за ЕС. И дали ще се появи  „Турски поток“ няма да зависи от Турция, а от ЕС.  Запитан кой ще направи по-голям компромис по въпроса със сирийските кюрди - Москва или Анкара, анализаторът отговори:Съдбата на народите не трябва да бъде тема, свързана с компромис. Ако сирийските кюрди смятат, че имат право на широко представителство пред властите в Сирия, за да могат да решават своите проблеми, не трябва предварително да бъдат осъждани. Федерализиране на Сирия? Защо не, ако всички искаме гражданската война там да приключи и да няма конфликти занапред, защо да не се постигне компромис в тази посока? Има разлика в политиката на Анкара и Москва относно кюрдите, защото е разбираемо, че Турция не иска след Иракски Кюрдистан и сирийските им събратя да тръгнат по този път - това може да бъде пример за кюрдите вътре в Турция, които през последните десетилетия се движат към постигането на административна и политическа автономия. Турция обаче не е готова за това и както изглежда още дълго няма да бъде готова. Явно е, че този въпрос дълго време ще разделя както Москва и Анкара, така и Вашингтон и Анкара. Целия репортаж от Москва чуйте от звуковия файл.

Реалната власт на Владимир Путин

 Биографиите на политически лидери обикновено ни предлагат някакъв определящ момент, в който кристализира определя черта от характера или се предоставя основополагаща линия за годините, които ще последват. Градът е Дрезден, годината е 1989, а предният пост е резиденцията на КГБ на Ангеликащрасе, директно срещу щабкваритрата на Щази. Тълпа от хиляди протестиращи току-що е съборила вратите на Щази и преобърнала сградата с главата надолу, докато намръщените офицери от службите ги наблюдават безпомощно. Откъм прозореца отсреща също ги гледат – тук наблюдателят е 37-годишният подполковник Владимир Путин, който временно ръководи дейността в резиденцията заедно с обемистите й тайни архиви и персонала от четирима служещи. Малко след смрачаване част от тълпата се оттегля от сградата на Щази с намерение да постигне подобна победа и срещу КГБ. Путин се обажда спешно на местното съветско военно командване с искането да изпратят подкрепления, които да защитят резиденцията Получава отговор, че нищо не може да се направи без нареждания от Москва и че “Москва мълчи”. Решавайки, че цялата му кариера (плюс съкровищницата от тайни материали) е поставена на решаващо изпитание, Путин взема нещата в свои ръце. Сам и невъоръжен, той се приближава до външната врата на резиденцията и заявява на хората, насъбрани пред нея (на немски език, който владее отлично): “Тази сграда се охранява стриктно. Войниците ми са въоръжени и са получили заповед да стрелят по всеки човек, който влезе вътре.” Блъфът проработва, тълпата се връща пред Щази. Резиденцията и съдържанието й остават непокътнати. Но ако Путин е спечелил онази битка, СССР изгуби войната. Какви поуки е извлякъл Путин от този епизод? Преследван от фразата “Москва мълчи”, той започва да приема това мълчание като симптом на болестта, наречена “парализа на властта”. Навременният и решителен отговор срещу евентуални протести, както изглежда, е можел да доведе до по-различен изход, можел е да запази за Москва нейната източноевропейска буферна зона, а може би и самия СССР непокътнат. Протестиращите от онази нощ в Дрезден са били за Путин не група протестиращи, а сган – неинформирани (някои от тях са настоявали да видят с очите си несъществуващите килии за мъчения на КГБ), шумни (други са крещели) и склонни към беззаконие (преди това са разпилели тайните досиета на Щази). Оттук и инстинктивното отвращение на Путин към публичните протести. Разбира се, като повечето хора, които са направили кариера в съветските тайни служби, Путин никога не би могъл да бъде убедителен говорител в полза на политики, свързани с плурализъм. Вместо това президентството му се върти около неща като “направлявана демокрация” (тоест направлявана от Кремъл) или “суверенна демокрация” (тоест независима от външни влияния). В началото на XXI век основната мотивация на Путин беше трезвото преследване на руските национални интереси след дезинтеграцията и пълното пропадане от 90-те години, на които той се противопостави чрез ренационализация на основните ресурси на страната – петрол, газ и ценни метали, с което възстанови държавната правоспособност. Дори и без да е погледнал в душата му (както през 2001 г. твърдеше Джордж У. Буш), човек би могъл да разпознае у Путин един консервативен патриот и човек, с когото – ако заемем фразата, с която навремето Маргарет Тачър беше характеризирала Горбачов – може да се работи. И действително с него се поработи – постсъветска Москва стана дом на повече милиардери от всеки друг град по света и дори една успешна средна класа започна да разперва криле там, в Санкт Петербург и други руски градове. Бизнес се правеше и извън границите на Русия – Китай и ЕС станаха основни консуматори на руски петрол и природен газ. Путин наложи у дома някакво подобие на законност и ред, като Русия се присъедини или се опита да се присъедини към големите световни организации, смятани за жалони на глобалната интеграция (Г-8, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и др.). Всички тези неща бяха широко интерпретирани като причина (и следствие) на руския преход към “нормална” пазарна демокрация. Но какво стана? Защо на Запад вече се говори не за преход, а за регресия, с “нов цар”, “нова руска империя” и “нова студена война”? Вместо да претърсваме речите на Путин за признаци на авторитаризъм, трябва да осъзнаем, че Русия, която възниква след 74 години съветски социализъм, вече е била дълбоко авторитарна далеч преди Путин да стъпи в Кремъл. И все пак, ако има област, в която руските управляващи се сблъскват с неизбежни ограничения, това е външната политика. Просто поради големината й и броя на съседите (и в двете отношения изпреварва всяка друга държава по света) Русия си остава глобален играч. Но Москва все още има трудности с адаптацията към света след студената война, в който властва безпорядък, а “твърдата сила” има само ограничена ефикасност. Разбира се, Путин демонстрира значително умение в изкуството на меката власт. Особено важна в това отношение е гигантската кампания за мобилизиране на милиони етнически руснаци и рускоезични хора от “близката чужбина” – бившите съветски републики, които днес обграждат руския западен и южен фланг. Там, където не може да се намери руска политическа диаспора, Москва я създава – чрез хуманитарни помощи, медийно облъчване и широко предоставяне на руски паспорти. Но тези опити да се възвърне поне малко от изгубеното през 1991 г. са както избирателни, така и опортюнистически. Нереалистично е да се очаква Русия да бъде изключение от правилото, според което бившите империи, съвременни и антични, не си отиват от сцената без бой. Те или се срутват в резултат на тотално поражение (Германия, Япония), рязко вътрешно свиване (Китай) или в продължение на десетилетия се опитват да се държат със зъби и нокти за остатъците от имперското си минало (Великобритания, Франция). Преди около 25 години Русия все още беше най-голямата империя в историята на човечеството. Сегашното политическо поколение там е родено и израснало в имперски времена. Не е нужно човек да приема теорията за евразийското “взаимодопълване”, за да се разбере, че при историческата реалност на многото столетия, в които Русия и бившитей имперски притежания са съществували едни с други, и без наличието на океани или други природни граници, които да ги делят едни от други (освен Кавказ), Русия едва ли ще се съгласи да слезе тихо от сцената. (Със съкращения от “Либерален преглед”) *Авторът е американски историк, преподавател в Пенсилванския университет.

Търговските войни на Русия

 През последните две-три години Русия воюва активно. Тук добре се вписват Студената война срещу Запада и двете горещи войни - необявената в Източна Украйна и продължаващата в Сирия, както и няколко търговски войни. Критикувайки западните държави за наложените санкции против Руската федерация, Москва на свой ред използва ембаргото като икономическо оръжие. В Кремъл явно са убедени в ефикасността на забраната за внос и явно недооценяват дълготрайните вреди за имиджа на страната като надежден и предсказуем търговски партньор. Защо плодовете и зеленчуците? Най-пресният пример е с руския износ на пшеница за Египет, който миналата година стана най-важният за Русия чуждестранен пазар за зърно. Въпреки международните стандарти, които допускат 0,05 процента съдържание на мораво рогче, Египет изведнъж въведе изискването за нулево съдържание на този вид паразитна гъбичка в пшеницата. Отговорът на фирмите от Франция и другите традиционни страни, износителки на това, на практика неизпълнимо, условие беше прекъсване на участието в търговете в Египет. Русия реагира на държавно ниво: след като египетските власти отказаха доставката на руска пшеница - поради горната причина - Руската федерация временно забрани вноса на египетски плодове и зеленчуци. На 19 септември надзорния орган за селскостопанска продукция Росссельхознадзор обяви мярката, като се позова на "систематичните нарушения на международните и руските фитосанитарни изисквания от египетска страна". Два дни по-късно Египет се отказа от изискването си за нулево съдържание на мораво рогче в пшеницата, а още няколко дни по-късно голяма египетска делегация пристигна в Москва с настояването за отмяна на ембаргото за египетски плодове и зеленчуци. Още същия ден мярката падна (без картофите). Успехът на житната блиц-война с Египет накара руските власти да вярват, че силовите методи постигат бързи резултати. Война и срещу Турция В Санкт Петербург президентите Путин и Ердоган заровиха томахавките Ако в случая с Египет Москва само искаше да разруши възникналата външноикономическа бариера, то в случая с Турция си беше поставила две много по-мащабни задачи. От една страна това беше един вид външнополитическа наказателна операция, или отмъщение за сваления руски самолет от турските ВВС, а от друга - протекционистка кампания за защита на собствените производители от турските конкуренти и подкрепа за туризма в Сочи и Крим. Русия удържа победа и в тази война. За това свидетелства голямата макроикономическа вреда, нанесена на турския туризъм. В самата Руска федерация пострадаха туроператорите и руските туристи. В края на краищата турският президент Ердоган бе принуден да се извини. А по всичко личи, че на 9 август в Санкт Петербург той "сключи мир" с руския президент Путин. И след това обаче Русия не прекрати икономическите си атаки - Москва не отмени ембаргото за внос на турски плодове и зеленчуци, а само обеща да го стори в недалечно бъдеще. Окопната война с ЕС Най-продължителната и мащабна война Русия води обаче срещу ЕС. И тук не става въпрос само за отговор на икономическите санкции на Запада. Главните цели на тази война са протекционистки: Москва се опитва да предпази максимално руското селско стопанство от европейската конкуренция. И тази кампания започна много преди президентът Путин да подпише указа от 6 август 2014 година за забрана на вноса на хранителни продукти от ЕС и редица други европейски страни. Унищожаване на сирене, нелегален внос от ЕС На 1 юли 2013 година Росссельхознадзор ограничи вноса от ЕС на картофи за посев и продоволствие. Както виждаме сега, в списъка се добавят и картофите от Египет. От 21 януари 2014 година бе забранен вносът на живи свине и свинско месо от ЕС, а от 1 август 2014 година също и вносът на ябълки от Полша. В този смисъл поетапното капсулиране на руския пазар за европейската селскостопанска продукция, което е в нарушение на правилата на Световната търговска организация, вече беше в пълен ход, когато икономическите санкции на Брюксел дадоха повод на Москва да въведе широкомащабното продоволствено ембарго. В резултат на това вече над две години Русия и ЕС са в състояние на продължителна окопна търговска война. От нея в Русия печелят производителите, а страдат потребителите, които получават продукти с ниско качество на завишени цени. В страните от ЕС загуби понесоха на първо време свинефермите, млекопреработвателните предприятия и градинарите, които обаче получиха частични компенсации от Брюксел. Повечето селскостопански производители от ЕС се пренасочиха към други пазари или намалиха производството си, но тази война не оказва макроикономическо влияние върху Европа. Наред е Беларус   Москва, която вече е привикнала да използва силови методи при решаването на бизнес-въпросите, не се колебае да води и търговски войни със страните от Евразийския икономически съюз. Официално Русия не води търговска война с Беларус, но интервенира с партизански методи и на беларуския фронт. Във всеки случай на 20 септември президентът на Беларус Александър Лукашенко обвини Русия, и в частност Росссельхознадзор, че блокира някои беларуски стоки в интерес на руските олигарси. Два дни по-късно Росссельхознадзор излезе с изявление за "несъстоятелните оплаквания" от беларуска страна. Но този тон, по правило, е признак за разрастваща се търговска война.

Григорий Лукянов: Не се откроява възможност за създаване на независим Кюрдистан

От гледна точка на Москва, в обозримо бъдеще няма възможност за създаване на независим Кюрдистан. Това няма да стане нито на територията на Ирак, нито в Сирия. Няма основание да се говори за обединяване на териториите, населени с кюрди в Ирак, Сирия и Турция. Тази позиция изрази в интервю за БНР руският наблюдател на близкоизточните процеси и в частност на кюрдския въпрос в този регион Григорий Лукянов : От друга страна обаче, Москва не отрича необходимостта да се взимат под внимание интересите на кюрдското население като специфично обособена група със своя местна култура. Трябва да се отчитат интересите на кюрдите в състава на единна Сирия и затова Москва ще се придържа към позицията, че кюрдите трябва да останат в състава на Сирийската арабска република.   Турция смята, че позицията на Русия ще бъде прокюрдска, отколкото протурска. Те имат известно право, защото през изминалия сложен период в руско-турските отношения Москва се опитваше да подпомогне  установяването на диалога  между властите в Дамаск и сирийските кюрди, но тези опити завършиха неуспешно. Между тях не можа да се създаде необходимият диалог, защото недоверието е много сериозно.   Запитан какво ще се случи с представителствата на турските и сирийските кюрди, които бяха открити в края на миналата и началото на тази година и ще продължи ли Москва и в бъдеще отношенията си с тези кюрдски общности, Лукянов отговори:Москва се отнася много по-различно към Турция, отколкото да кажем преди година или две. Сега се гледа на нея по-уравновесено. Днешното сближаване с Турция не предполага Русия да се е отказала от всички претенции към нея. Затова Москва ще продължава да съхранява всички тези инструменти на влияние и възможности, както и контактите, които бяха създадени през този период с противниците на Анкара, което означав, че тя ще съхрани и връзките си с турските кюрди и техните политически организации и обединения. За да не се разрушава този диалог, напълно е възможно в скоро време да има официално становище по този въпрос, прогнозира пред БНР Григории Лукянов, старши преподавател в Департамента по политически науки във Висшето училище по икономика. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Русия наблюдава енергийния аспект на кризата с опита за преврат в Турция

В повечето коментари посветени на неуспешният опит за преврат в Анкара, Москва отдава приоритет на енергийната сигурност. Русия следи режима на преминаване на танкерите с петрол и други стратегически суровини и стоки през Босфора. Енергийните експертни  кръгове в Москва направиха обща оценка, че през Босфора минават  около 3 млн. барела петрол дневно, като значителна част в тези цифри принадлежат на Русия. Затова 12 часовото затваряне на Проливите в Москва се наблюдаваше  доста внимателно и предпазливо. Лично министърът на енергетиката Александър Новак коментира, че засега официално страната му не е работила върху осигуряване на алтернативни маршрути  при такива обстоятелства. Първият полет от Истанбул до Москва бе осъществен рано тази сутрин, въпреки че Русия наложи забрана на въздушните си съобщения с Турция, в съответствие с разпоредбите на президента Владимир Путин за осигуряване сигурността на руските граждани, които в момента се намират в Турция и възможностите за връщането им у дома. Повече от 150 руски туристи от началото на метежа в Турция не могат да се завърнат в страната си, по общи оценки там се намират малко над 4000 руски граждани. Москва съобщи, че по късно днес ще изпрати специален самолет, който ще прибере всичките й граждани.     Според повечето експерти случилото се няма да повлияе върху двустранните отношения, освен че напрежението ще се запази вътре в турското общество. Има  оценки, че е възможно да бъдем свидетели на нов преврат до година-две, този път не толкова бутафорен като този от петък вечер, защото Турция се намира в задънена улица заради „новата й външна политика“, която  поражда конфликти. Като риск се посочват процесите в Средна Азия при едно отслабване на Турция. Пред московското издание „Комерсант“ Руслан Пухов, директор на Центъра за анализи на стратегии и технологии, и съавтор на предстоящата книга „Турската военна машина: сила и слабост“определя събитията като сигнал, че Турция  отпада от „голямата игра“ като геополитически играч.    За Москва е важно регионалното измерение на опита за преврат в постсъветското пространство и по специално в Средна Азия, където Анкара през последните  повече от 20 години изгражда близки отношения с новите държави и бивши републики от бившия Съветски съюз, както и в Кавказ където има сериозни процеси на напрежение между които Нагорнокарабхският конфликт заема значително място, а Турция има влияние върху една от страните в него - Азърбейджан.

NATIONAL POST: РУСИЯ ИЗПРЕВАРИ САЩ ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ

 Русия надмина САЩ в Сирия, независимо от всички присмивания и предсказания на американския президент Барак Обама, че Москва ще затъне в сирийското «блато», пише канадското издание  The National Post.   Миналата година, когато Русия започна операцията в Сирия, Обама реагира с тази насмешка. На американския президент явно не му хареса «настойчивата външна политика» на Москва в Близкия Изток и в други региони, Обама явно разчиташе на това, че Русия ще «се опари в Сирия и ще излезе засрамена от своето приключение в Близкия Изток», се казва в статията.     Но всичко това не се случи. Русия не затъна в «блатото» и съумя крайно ефективно да използва ограничения военен ресурс — тя промени хода на гражданската война и  запази поста за сирийския президент Башар Асад, пише The National Post.       Нещо повече, през септември, независимо от миналогодишния сарказъм на Обама, Русия и САЩ обявиха за постигането на споразумение за Сирия. Ако то се реализира, голяма част от опозицията ще бъде неутрализирана, а Москва и Вашингтон ще започнат съвместни действия срещу враговете на Асад — ИД и «Фронт ан-Нусра», отбелязва изданието.       Независимо от бъдещето на споразумението, руският президент Владимир Путин «успя да постигне това, че САЩ да се присъединят към «въображаемото руско блато». Обама изглежда слаб и принуден да отговаря на действията на Москва в Близкия Изток, а Путин «укрепи за себе си статуса на незаменим арбитър за съдбата на Сирия», се казва в статията.     Действията на Русия в Сирия са само част от нейната политика по укрепване на позициите на страната в Близкия Изток, Москва има успех в това число заради самите САЩ, които не участват в случващото се в региона. Независимо от това, Владимир Путин се погрижи за връзките си с Иран, подобри отношенията си с Турция, предложи на Израел и Палестина да проведат преговори на руска територия.     Както твърди авторът на статията, Москва има два основни мотива при провеждането на активната си близкоизточна политика. Първият — стремежът да се спре разпространението на радикалния ислям, вторият — да се прекрати поредицата държавни преврати в страните от региона.       «Във възприятията на Русия крайният резултат от действията на Америка винаги е засилване на хаоса и радикалните ислямисти, които са враждебни както за руските, така и за американските интереси», — цитира изданието заместник директора и научен сътрудник към Програмата «Русия и Евразия» от Центъра за стратегически и международни изследвания Джефри Манкоф.     Успехите в Близкия Изток ще обезпечат на Русия влияние върху западните страни, независимо от събитията в Украйна през 2014 година и присъединяването на Крим. И макар ситуацията в Украйна да не се е подобрила, отношението на Запада към Путин се промени. Понастоящем САЩ и ЕС да принудени да се съобразяват с Русия, цитира The National Post мнението на професора от Джорджтаунския университет Аджела Стент.     Русия победи САЩ в това, че Вашингтон все повече отстъпва от своя първоначален план да отстрани Асад. Всички събития, започвайки от 2011 година показват, че първоначалната политика на САЩ е била катастрофална. Вариантите за Вашингтон са все по-малко благоприятни, не му остава нищо друго, освен да се приспособи към руската линия, пише изданието, позовавайки се на Джефри Монкофф.    

Руската православна църква се отказа да присъства на Всеправославния събор на остров Крит

Руската православна църква взе своето решение на извънредно заседание в сградата на Московската патриаршия, обясни за "Хоризонт" в предаването "12+3" Николай Кръстев, кореспондент на БНР в Москва по повод решението на  на руската патриаршия  да се откаже да присъства на Всеправославния събор на остров Крит. Основният аргумент на митрополитите в Москва е, че нямат консенсус за постигането на решения на Всеправославния събор и не може да бъдат по друг начин постигнати целите на форума, поясни Кръстев като основен мотив за решението. Това, което се разигра преди провеждането на събота в Крит, е една стара битка между славянското и гръцкото лоби вътре в православния свят, подчерта кореспондентът ни в Москва и добави още аргументи: Споровете между Антиохийската и Йерусалимската патриаршия за т.нар. принадлежност на територията на Катар, както и проблемът между съседните на България две патриаршии – Сръбската и Румънската, след като Румънската направи своя епархия в Сърбия или пък претенциите на Руската православна църква към Румънската църква заради Молдова, където пък Букурещ създаде своя епархия, непризната от Москва. Проблемите в православния свят са не по-малко сложни от геополитическите, но сега заради напрежението, което наблюдаваме около Русия, може да се добави и този аргумент от недоверие, допълни Кръстев. Конфликтът може да стане и богословски, въпреки че няма догматични въпроси, които ще се разглеждат утре на остров Крит, поясни още Николай Кръстев. Цялото интервю с кореспондента ни в Москва чуйте в звуковия файл.

Руските хулигани: кои са тези мъже?

 В руския интернет-портал за футболни хулигани Fanstyle.ru се появи анонимна информация на човек, който твърди, че е очевидец на изстъпленията на запалянковци във Франция. "Три часа преди мача имаше среща в един парк, бяхме около 250-300 души”, разказва той за събитията, разиграли се в събота в Марсилия. На тази среща присъствали всички : „Бездомните”, „Месото”, „Локомотивите”, „Биковете”. Това са прякорите на феновете, които поддържат руските отбори „Зенит”, „Спартак”, „Локомотив” и „Динамо”. След това групата се отправила към „площад с няколко ирландски кръчми и много британци”, се казва още в анонимната информация. Онова, което се случи преди и след срещата между Англия и Русия, предизвика възмущение в цял свят. Феновете на двата отбора се впуснаха в кървави улични битки, замеряйки се със столове и бутилки. Анонимният руски очевидец описва, че в „основната битка” край пристанището участвали 100 до 150 хулигани. Тази бройка потвърждават и от френската полиция. След мача някои от руските фенове подложиха англичаните на дива гонитба. Заради тези изстъпления УЕФА заплаши и двата отбора с изключване от първенството - в случай, че срамните сцени се повторят. На Руския футболен съюз беше наложена и парична глоба в размер на 150 000 евро. Много агресивни - и добре организирани „Битката” била завършила с равен резултат, се казва в информацията на анонимния очевидец. Взети били обаче „множество трофеи”, тоест - британски знамена. Една снимка показва млади руснаци в Марсилия, които гордо позират с обърнати наопаки британски знамена. От надписа под снимката се разбира, че става дума за хулигани от Москва и Санкт Петербург. У дома тези мъже биха се били помежду си, но в чужбина руските хулигани се обединяват срещу чуждите. По ирония на съдбата руските футболни хулигани са с английски корени. Руските футболните фенове започват да се организират за първи път през 1970-те години, а за образец им служат именно агитките на английските запалянковци. През 1990-те години възникват дори хулигански групировки, които носят английски имена, като например "Red-Blue Warriors". Първоначално движението на футболните хулигани е концентрирано предимно в големи градове като Москва. В наши дни подобни групи има около повечето клубове. Точният им брой не е известен. Предполага се, че всяка група включва между 20 и 50 членове, които се събират редовно, за да се бият. Сраженията се провеждат обикновено в покрайнините на града или в някоя гора - по-далеч от хорските погледи. „Руските запалянковци изтласкват останалите футболни фенове от първите места в класацията за хулиганско поведение”, написа още преди няколко години Дмитри Лекух, който добре познава структурите на биячите, тъй като навремето е бил член на хулиганска групировка. Според Лекух, „руснаците са по-добре организирани и по-дисциплинирани" от останалите футболни хулигани. Сбиване по време на футболен мач в Москва; снимката е от октомври 2013 година Колко силни и агресивни са футболните запалянковци в Русия, стана ясно през декември 2010, когато в самия център на Москва се събраха над 5 000 млади мъже, за да протестират срещу убийството на фен, загинал при сбиване. Накрая хулиганите атакуваха полицията и подгониха случайни минувачи, които, според тях, имали „неславянски” вид. Въпросната акция беше организирана от дясноекстремистки групировки. Също както и на Запад, сред руските футболни фенове има и немалко неонацисти, а според мнозина наблюдатели, руската хулиганска сцена е по-националистическа от английската, например. "Добра работа, момчета!" Някои политици от крайнолявото и крайнодясното пространство се опитват да се възползват от тези настроения. Британците „трябва да усетят силата на руския юмрук”, написа след сбиванията в Марсилия лявоекстремистки настроеният руски политик Едуард Лимонов. А Игор Лебедев, член на Изпълнителния комитет на Руския футболен съюз, дори похвали атаките на руските фенове. „Добра работа, момчета!”, написа той в Туитър и обяви, че виновна за ситуацията била френската полиция. 43-годишният Лебедев е заместник-председател на руската Дума и син на десния популист Владимир Жириновски. Неговата националистическа Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР) вече на няколко пъти се опитва да спечели футболните хулигани като избиратели. Изстъпленията във Франция пораждат неприятни въпроси и относно Световното първенство през 2018 година, което ще се проведе именно в Русия. Множат се белезите, че руските власти се готвят да приложат по-сурови мерки срещу футболните хулигани. В началото на тази година беше заведено дело след едно сбиване в Москва. Няколко фенове бяха задържани, а жилищата им - претърсени. В Русия това се случва за първи път, написа в тази връзка онлайн-изданието Gazeta.ru и излезе с предположението, че в навечерието на Световното първенство през 2018 някои от руските хулигански групировки по всяка вероятност ще бъдат забранени.

Турският външен министър се отрече от поканата към Русия да използва военната база "Инджирлик"

След като в неделя вечерта турският външен министър Мевлют Чавушоглу покани Русия да използва военновъздушната база "Инджирлик" за съвместна борба срещу "Ислямска държава", днес той сам се отрече от думите си да е имал предвид отправянето на покана към Москва за използването на базата. „Ние можем да си сътрудничим с Русия в борбата срещу „Ислямска държава“, но аз никога не съм говорил за използване на руски самолети в „Инджирлик“. Турската преса невярно е разбрала това (първоначалният коментар на Чавушоглу – бел. ред.) и това се е отразило и в руската преса“, посочи още министърът по време на заседание на турския кабинет, цитиран от ТАСС. В момента базата „Инджирлик“ се ползва и от други чуждестранни сили – военновъздушни части на САЩ и мисия на германския Бундесвер. Турция, САЩ, Германия и други страни от НАТО използват базата като отправен пункт по време на акции на водената от Вашингтон коалиция срещу „Ислямска държава в Сирия. В същото време, ако Анкара предостави базата на Москва, това би могло да създаде конфликт на интереси, тъй като Русия е един от основните съюзници на сирийския президент Башар Асад. Въпреки че както Западът, така и Москва са единодушни по отношение на „Ислямска държава“, те имат разногласия що се отнася до множеството групи бунтовници от сирийската опозиция. Русия неведнъж е била критикувана, че паралелно с ударите си по „Ислямска държава“ провежда и акции срещу бунтовници против управлението на Асад, някои от които се разглеждат като легитимна опозиция от Запада. Москва засега не води официални преговори с Анкара за достъп до базата "Инджирлик", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Не знам дали военните са имали официални контакти по този въпрос, но ако не греша, такива няма. Разбрахме за това от медиите. Безусловно това е важно изявление и предстои да бъде анализирано в политически и във военен план“, каза Песков преди турският външен министър Чавушоглу да уточни, че не е искал да предлага "Инджирлик" на Русия. През последната седмица настъпи затопляне на отношенията между Турция и Русия, които бяха сериозно влошени след инцидента със свалянето на руския изтребител Су-24 на границата със Сирия през ноември. Като отговор на турските действия, Москва въведе редица икономически санкции срещу Турция, в това число и по отношение на туристическия сектор. Отношенията между двете държави се подобриха, след като турският президент Реджеп Ердоган изпрати писмо до своя руски колега Владимир Путин, в което изразява съжалението си за свалянето на самолета и смъртта на единия от двамата му пилоти. Двамата лидери дори проведоха телефонен разговор, като се очаква да се състои и среща между тях в рамките на конференцията на Г-20 в Китай през септември.    

На съвета Русия-НАТО Москва иска да дискутира плановете на алианса за система ПРО в Европа

Русия възнамерява да постави на заседанието на Съвета Русия-НАТО за обсъждане въпросите, свързани с военната активност на алианса и засилването на военното му присъствие на източния фланг, както и последствията за европейската сигурност. Москва смята да инициира и дискусия по внесения от Хелзинки „План Ниинистьо“, носещ името на филандския президент  за повишаване на авиационната безопасност в района на Балтийско море, както и да акцентира върху рисковете за стратегическата сигурност, възникващи в резултат на продължаващото изграждане на системата ПРО в Европа. Това очерта като основни теми официалният представител на руското външнополитическо ведомство Мария  Захарова. Предвижда се Москва и алианса също да обсъдят обстановката в Украйна, ситуацията в Афганистан и регионалните терористични заплахи, уточниха още от руското външно министерство.Отношенията между Москва и Алианса се влошиха през март 2014 г. вследствие на анексирането на Крим от  Русия и конфликта в Източна Украйна. Тогава бе прекратена работата на Съвета Русия-НАТО, който се събра за първи път през април тази година.Плановете за разширяване на военното присъствие на НАТО в Източна Европа бяха критикувани многократно от Москва през последните месеци. Руските власти подчертават, че не търсят изостряне на конфронтацията с алианса, но са готови да предприемат адекватни ответни мерки срещу действията на Запада.

Москва създава "Покемон Гоу" за исторически личности

Жителите и гостите на Москва скоро ще могат да "хващат" исторически личности, свързани с Русия, и да си правят селфи с тях, обявиха властите в руската столица. Те посочват, че за целта се осъвременява вече съществуващо приложение, което ще работи подобно на "Покемон Гоу". Играта, която стана глобален феномен, съчетава реалния свят с компютърни изображения. В края на август на пазара вече ще бъде и приложението "Опознай Москва. Фото". Потребителите му ще трябва да ловят 3D виртуални двойници на Петър Велики, Александър Пушкин и дори Наполеон. Всяка от тези личност ще бъде разположена някъде в Москва и когато играчите се окажат в 50-метров радиус от нея, ще могат да видят историческия двойник на телефона си. Властите се надяват, че осъвременената версия на приложението ще увеличи обществения интерес към богатото културно наследство на Москва, както и ще накара потребителите да се разхождат повече в руската столица.

С руско приложение "Покемон Гоу" в Москва ще ловят 3D двойници на исторически личности

Жителите и гостите на Москва скоро ще могат да "хващат" исторически личности, свързани с Русия, и да си правят селфи с тях, обявиха властите в руската столица. Те посочват, че за целта се осъвременява вече съществуващо приложение, което ще работи подобно на "Покемон Гоу", предаде БНР. Играта, която стана глобален феномен, съчетава реалния свят с компютърни изображения. В края на август на пазара вече ще бъде и приложението "Опознай Москва. Фото". Потребителите му ще трябва да ловят 3D виртуални двойници на Петър Велики, Александър Пушкин и дори Наполеон. Всяка от тези личност ще бъде разположена някъде в Москва и когато играчите се окажат в 50-метров радиус от нея, ще могат да видят историческия двойник на телефона си. Властите се надяват, че осъвременената версия на приложението ще увеличи обществения интерес към богатото културно наследство на Москва, както и ще накара потребителите да се разхождат повече в руската столица.

Посещението на Путин в Словения може да е ключово в икономически план и за двете държави

Посещението на руския президент Владимир Путин в Словения, която до неотдавна беше възприемана като най-проспериращата бивша югославска република,  засилва контакти на страната с Москва, която пък може да се обърне тайно в икономически план  към нея. Преди дни в интервю за московското издание "Известия" словенският посланик в Москва обяви, че страната му никога не се е отказвала от проекта "Южен поток" и смята, че той ще бъде реализиран след даден период. В последно време словенският фармацевтичен бизнес гледа към руския пазар и желае да се позиционира на него като решение на сериозната икономическа криза, в която се намира бившата югославска република. Една от най-големите словенски фармацевтични компании неотдавна откри свой завод край Москва. През юни в руската столица на посещение беше словенският външен министър Карл Яревец, който по време на разговорите си с руския си домакин Сергей Лавров се обяви за компромис в отношенията между Европейския съюз и Русия в решаването на проблемите помежду им. Москва възприема Любляна като интересно място за правене на бизнес и развиване на икономическите отношения с нея. Русия възприема Словения и като място за пренос на нефт към Европа и пазар, на който може да продава свое енергооборудване и инсталации за преработка на нефт. Акцент в програмата на посещението на Владимир Путин в Словения е откриването на паметник на загиналите руски и съветски воини на територията на страната по време на Първата и Втората световна войни. Путин ще посети Старата капела, посветена на загиналите от лавина руски военнопленници преди 100 години в подножието на Южните Алпи. В навечерието на посещението в Любляна президента на Словения Борут Пахор обяви, че посещението на руският му гост Владимир Путин е прекрасна възможност и  послание за мир. България наред с още шест страни-членки от Южна и Източна Европа е сред основните цели в стремежа на Русия да отслаби икономическите санкции на Европейския съюз. Това твърди агенция "Ройтерс", като се позовава на неназовани европейски дипломати, базирани в Москва. Агенцията разглежда днешното посещение на руския президент Владимир Путин в Словения като част от дипломатическата офанзива на Кремъл в тази насока. Според Ройтерс Путин се стреми да привлече част от европейските държави с обещания за изгодни търговски споразумения, а европейското единство започва да се пропуква заради негативното отражение на руските контрасанкции върху земеделските производители. Възможно е част от санкциите да отпаднат, когато дойде време за подновяването им през януари догодина, твърдят цитираните дипломати.

Край на ледниковия период между Ердоган и Путин

Краят на ледниковия период между президентите на Русия и Турция ще бъде сложен на предстоящата им среща. Ледниковият период беше предизвикан от свалянето на един руски бомбардировач, съобщава БГНЕС. Ледниковият период между Русия и Турция продължи точно седем месеца, за сближаването стигнаха едва шест седмици. И ако имаме предвид, че на 9 август турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се отправи към Русия за среща с колегата си Владимир Путин, това определено ще представлява обрат от 180 градуса. Турският президент ще извърви окончателно своята Голгота до Санкт Петербург - родния град на Путин. А началото на процеса бе сложено през юни с едно писмо до Путин, в което Ердоган изрази съжалението си за свалянето на руския боен самолет на турско-сирийската граница на 24 ноември 2015 и поднесе извиненията си на семействата на жертвите. Инцидентът, при който загинаха двама руски военни, неимоверно охлади отношенията между близките дотогава партньори. Освен другото, Русия наложи ембарго на турските хранителни продукти и прекрати чартърните полети до Турция - любима курортна дестинация за милиони руснаци. Москва замрази и два големи съвместни проекта: изграждането на газопровод през Черно море и строителството на ядрена централа. Сега и по двата въпроса предстои лично да се произнесат президентите. Сближаването изглежда още по-изненадващо, ако се има предвид как се отнасяха двете страни помежду си съвсем доскоро. Наистина - Ердоган изрази съжаление за свалянето на изтребителя, но подчерта, че страната му не приема границите ѝ да бъдат нарушавани. В предхождащите инцидента седмици Турция нееднократно бе излизала с протести срещу нарушенията на нейното въздушно пространство по границата със Сирия от страна на руски бомбардировачи. На Запад нарасна загрижеността от избухването на военен конфликт между Русия и членуващата в НАТО Турция. Путин определи обстрела на самолета като "удар с нож в гърба". "Аллах е решил да накаже управляващите в Турция като им отнеме разсъдъка", заяви той в реч в началото на декември 2015. Извън това Москва упрекна турските управляващи, че са замесени в петролни сделки с "Ислямска държава". Руската телевизия почти ежедневно злословеше по адрес на Ердоган. Депутатът Владимир Жириновски пък заплаши да хвърли атомна бомба по Босфора, за да сложи край на съществуването на турската метрополия. Това, което очевидно от няколко седмици не съществува, е обаче руският гняв. Само няколко дни след писмото си до Путин Ердоган проведе и телефонен разговор с руския президент. Именно тогава е била договорена личната среща, която предстои. Освен това Путин отмени забраната за чартърните полети до Турция и от края на юли руските туристи отново се стичат към турските плажове. След неуспешния преврат на турските военни срещу Ердоган между двамата президенти се е състоял още един телефонен разговор, този път по инициатива на Москва, като Путин демонстративно подкрепил Ердоган. Тези обрати в руско-турските отношения могат да объркат дори и опитните наблюдатели, пише московският експерт по проблемите на външната политика Фьодор Лукянов. "Ако трябва, и най-острите думи могат да бъдат забравени", отбелязва той. Обратът стана възможен и поради това, че наред с формалното извинение, Турция е изпълнила поне частично още две условия на Москва, посочват руските наблюдатели. На първо място - виновните за обстрела на руския боен самолет турски военни пилоти са в ареста. И на второ - Анкара проявява готовност за обсъждането на обезщетение. Руските експерти смятат, че актуалното развитие на нещата в Турция ще тласне страната още по-силно към Москва. Имат се предвид критиките на Европейския съюз, Съединените щати и на Запада като цяло спрямо предприетите от Ердоган ограничения на демократичните права след проваления преврат. Русия дори би могла да се превърне в нова опора на Турция, смята Виктор Надеин-Раевски от руския Институт за политически и социални проучвания на Черноморския и на Каспийски регион. "Напоследък се заговори за членството на Турция в Шанхайската организация за сътрудничество и в Евразийския икономически съюз", посочва той. И в двете организация Русия е водеща сила. Надеин-Раевски е убеден, че руско-турските икономически отношения ще се ускорят "относително бързо", докато политическото сближаване ще е по-сложно. "Основният проблем е Сирия", подчертава експертът. Турция се надява на смяна във властта в Дамаск, а Русия поддържа режима на Асад, включително с военни средства.

Рекордно количество дъжд удави улиците в Москва

Проливен дъжд в руската столица Москва предизвика преливане на река и наводни улици в района й, предаде АП.Около 200 души се оказаха блокирани в коли и автобуси в наводнените части на града в района на река Яуза, която преля. Тя се намира в североизточната част на града и е приток на река Москва. Блокираните хора в колите и автобусите бяха евакуирани от пожарната и гражданска защита. Няма ранени.Преляха и реките Пехорка и Нищенка, които също са притоци на река Москва. Проливните дъждове, излели се над Москва, подобриха рекорда за ко...

Отслабва ли властта на Ердоган?

  "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.         Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.       Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.       Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.       Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.      

Путин и Медведев на тържественото откриване на Деня на Москва

  Точно в 12 часа с концерт на Червения площад започна тържеството за Деня на Москва. Днес руската столица навършва 869 години от основаването си, предаде БГНЕС. Заедно с кмета Сергей Собянин присъстват и президентът на РФ Владимир Путин, и премиерът Дмитрий Медведев, предава ТАСС. Днешното тържество е посветено на образа на Москва в киното. С помощта на кадри от известни филми като „Война и мир“ и „Аз крача из Москва“ пред зрителите ще бъде показана историята на руската столица. В цяла Москва за днес и утре са запланували над хиляда мероприятия. Центърът на града ще е изцяло владение на пешеходците.

Валерий Емелянов: Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация

Според Валерий Емелянов, независим политолог и познавач на процесите в Близкия Изток, влизането на Русия в сирийския конфликт, не е донесло нищо специално на Москва, дори напротив е влошило положението ѝ на международната сцена. Той смята, че участието на Русия в конфликта в Сирия на страната на правителството в Дамаск е засилило противопоставянето между Москва и Запада. Ето как той разчита изминалите 12 месеца за Русия, отговаряйки на въпроса какво те са донесли на Русия в гражданския конфликт в Сирия: Мисля, че това участие освен главоболия и нови проблеми не донесе нищо ново на Русия.Острото геополитическо противопоставяне между Русия и Украйна е на такова равнище, че нещата са практически в състояние на война, така че този фронт е полуоткрит, второто е общата геополитическа сложност свързана със санкциите и контрасанкциите с ЕС и САЩ. Това състояние днес напомня на периода на Желязната завеса. Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация.Емелянов е категоричен, че ходът на Москва с участието в конфликта в Сирия е необоснован:  Гледано от днешния ден, сирийската ситуация влезе във фаза, когато в нея има слабо правителство, но като всяко друго правителство от Близкия Изток се държи амбициозно за властта. От гледна точка на глобалните икономически и политически цели на Русия в Сирия, сега Москва трябва да постигне общ баланс на силите в Близкия Изток в отношенията с Турция или с Ирак. Използването на руска военна сила в Сирия само задълбочава сложната външнополитическа ситуация, в която се намира Москва в Близкия Изток. Това само намалява влиянието й и за това руските военнополитически дивиденти са много малко в тази ситуация, затова смятам, че участието на Русия в Сирия не беше докрай преценено. Не така обаче мисли близкият до официалната руска линия арабист и политолог Борис Долгов от Центъра за изследване на арабския и ислямския свят към РАН, който преди дни се завърна от посещение в Сирия: Смятам, че тези действия бяха успешни, но има една поредица от въпроси които възникват. Както е известно част от руските военни сили, бяха изведени от Сирия, и беше обявено, че те са изпълнили своята задача и това е така, но ситуацията след това показа, че въоръжените групировки не са съгласни да отиват към каквото и да е ефективно прекратяване на огъня. Споразуменията се нарушават. Спомняме си, че след постигнатата преди две седмици договореност между Русия и САЩ, то беше нарушено 300 пъти. За това според мен сега са необходими по-активни действия на руските военнокосмически сили в Сирия, подкрепа на армията на Сирия за унищожаването на тези групировки, които са свързани с ИДИЛ и "Ал Кайда" и представляват в крайна сметка радикални ислямисти.  Независимият военен експерт Владимир Евсеев смята, че Русия е създала условия властите в Дамаск да могат да победят в конфликта. Той сравнява същевременно и действията на Иран в този конфликт и добавя: Иранците стоят зад варианта - победа на всяка цена. Движението "Хизбула" така воюва, но Русия не воюва така. За нея е важна не толкова победата, а стабилността на Сирия и да бъде запазена като единна държава, каквато я виждаме на картата. Русия се договаря с Турция за вкарването на войските само и само, за да запази Сирия като единна държава. В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Николай Кръстев.

Вл. Аватков: В Русия има разбиране че кюрдският въпрос е много болезнен за Анкара

Подобряването на руско-турските отношения в черноморския регион   добро нещо за малките държави в него. Това каза за предаването  „Събота 150“ по "Хоризонт" преподавателят в Дипломатическата академия в Москва Владимир Аватков, който е тюрколог и завеждащ Центъра по изследване на Изтока. Черноморският регион, в исторически план, е бил място на противопоставяне между Русия и Турция в миналото и подобряването на отношенията между тях може да донесе само позитиви за региона.Друг е въпросът, свързан с икономическите интереси  в региона. Новината за подобряване на двустранните отношения е добра. Така, на този етап, се преодолява опасността от противопоставянето на силите на Русия и НАТО в черноморски води Аватков е убеден, че в отношенията между Москва и Анкара нещата не са толкова безоблачни, колкото официалните власти обясняват: Русия и Турция имат опит в икономическото сътрудничество, но противоречията им са в геополитиката и сигурността. Москва и Анкара  възприемат доста различно това което става в Близкият изток, както и в Кавказ и Централна Азия. Има желание за промяна в двустранните отношения, но предстои активна работа по поетапното възстановяване на контактите и в други сфери. Това обаче ще е трудно, най-вече заради съществуващите различия по позициите за кризата в Сирия Според Аватков, Москва ще подкрепя курса на водене на самостоятелна политика  на Турция занапред. На въпрос кък руско-турските  интереси  ще се "срещнат" в Сирия, където Анкара води самостоятелна военна операция в населения с кюрди Северен регион той заяви: Русия възприема позитивно този процес, тъй като не е по волята на външни сили, а е самостоятелно решение на турската страна. Безпокойството на Москва е свързано с това, че в хода на своите действия Турция активно се опитва да въздейдства върху сирийските кюрдски формирования - действие, което от гледна точка на Русия е неприемливо, защото тези формирования водят борба с терористичната групировка „Ислямска държава“. От гледна точка на Турция, в Русия има разбиране че кюрдският въпрос е много болезнен за Анкара затова Турция ще се опитва да прави всичко за да не допусне федерализирането  си. За сега няма предпоставки за това, ако вземем предвид ставащото във вътрешнополитически план след опита за преврат през юли. За сметка на това, около Турция - В Северен Ирак и Северна Сирия наблюдаваме процес на консолидация на кюрдските общности. В Северен Ирак местните кюрди вече имат местна автономия и имат перспектива да организират собствена държава. В Северна Сирия те нямат практически нито еднаот тези две възможности,но явно  се стремят да постигнат това, което предизвиква безспокойството на Турция.  Тук искам да отбележа , че това безспокойство на Турция по отношение на бъдеща кюрдска държава в Северна Сирия сближава позициите между Дамаск  и Анкара, защото сирийското ръководство също не би желало да види появата на такава държава край своите граници. Днес виждаме че Дамаск и Анкара говорят почти еднакви неща за териториалната цялостност на Сирия и недопускането на този процес САЩ  подкрепяха много активно този процес. Виждаме че Турция и САЩ са партньори в НАТО, но Русия подкрепя независимия курс на Турция, въпреки подкрепата на Вашингтон по отношение на кюрдите.    

В Москва се проведе среща на външните министри на Русия, Сирия и Иран

Русия е решена да унищожи терористите в Сирия, обяви външният министър на страната Сергей Лавров, който днес в Москва бе домакин на двамата си колеги от Сирия и Иран Уалед Муалем и Джават Зариф.Това е първата по рода си подобна среща между първите дипломати на Москва, Дамаск и Техеран. Лавров бе категоричен че Русия е решена докрай да спечели битката с тероризма в Сирия, казвайки: Ако нашите западни партньори се занимават само на думи с борбата против тероризма, то ние все пак сме изпълнени със сериозна решимост да стигнем докрай по този път.Това стана ясно по време на общата пресконференция на тримата министри на външните работи. Лавров добави че руската военна авиация вече 10 дни не нанася удари по цели в северния сирийски град Алепо, допълвайки че този период е бил напълно достатъчен за разграничаването кои формирования са умерена опозиция и кои са близки до терористите от „Джебхат ан-Нусра“ и ИДИЛ, въпреки че, както той допълни този въпрос, в не по малка степен стои и за други райони на Сирия. В същото време външният министър на Сирия Уалед Муалем съобщи, че по време на срещата в Москва е почувствал желанието на Русия и Иран, които са отдавнашни партньори на режима на Башар Асад в Дамаск, да засилват икономическата си помощ за близкоизточната страна. Лавров обвини, че виновни за икономическите трудности на Сирия са и държавите, които са въвели едностранни санкции спрямо Дамаск. По време на срещата стана ясно, че Москва и Техеран подкрепят действията на Дамаск в областта на разширяването на сътрудничеството с ООН и осигуряването на хуманитарните въпроси.

Русия определи обвиненията на МИ-5 като необосновани

Обвиненията на ръководителя на британското контраразузнаване МИ-5 Андрю Паркър, че Русия представлява все по-голяма заплаха за стабилността на Великобритания, използвайки всички сложни инструменти в арсенала си за постигане на своите цели, нямат никакви основания. Това коментира прессекретарят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков. Тези думи не съответстват на действителността и Русия не може да ги приеме и да се съгласи с тях. Заявленията за кибератака Москва нееднократно е коментирала, добави още Песков в отговор на обвиненията, идващи от ръководителя на британското контраразузнаване. Според говорителя на Кремъл дотогава, докато не бъдат представени каквито и да е доказателства, всякакви подобни изявления идващи от ръководителя на МИ-5, вицепрезидента на САЩ или друг отговорен фактор, ще бъдат възприемани като голословни и необосновани. Няма как Русия да приеме тези голословни обвинения и няма да им обръща внимание, каза още Песков. От своя страна, ръководителят на Съвета по сигурността в Русия Николай Патрушев в интервю пред РИА Новости обяви, че Русия продължава да използва създалите се условия за провеждането на диалог в Съвета Русия-НАТО в опит да бъде намалено напрежението между Москва и Запада. Също така в рамките на този формат Москва работи и за двустранно споразумение за предотвратяването на инциденти в открито море и въздушното пространство. Патрушев каза още, че със съвместните усилия на световната общност в крайна сметка ще бъде постигнато създаването на ефективна архитектура на единна и неделима сигурност, в която военнополитическите блокове ще се окажат бесполезен анахронизъм. Според ръководителя на руския съвет по национална сигурност Москва изхожда от това, че в сегашната международната обстановка е еднакво контрапродуктивно както влизането в изолация, така и опитът да бъде изолиран някой от другите играчи. Накрая той заключава, че, както показва опитът от най-новата история, взаимоотношенията между Русия и САЩ рано или късно се връщат в нормалното си положение, защото тяхното задълбочаване в тази негативна посока не отговаря на интересите на никого нито в Москва, нито във Вашингтон.