01.12.2016

Резултати от търсенето

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Съпругът ми не ме ревнува

 Премиерата на филма "Жената на моя живот" в който младата актриса Вили Марковска е в главната женска роля, ще се запомни задълго! Да я видят дойдоха два пъти повече зрители, отколкото побира един салон. Наложи се те да бъдат разделени в две зали, за да видят блестящата продукция на известния документалист - режисьора Антоний Дончев. Пленителната игра на великолепната Вили разчувства всички присъстващи в залите. Виолета Марковска е родена на 24 април 1987 г. в София. Първоначално завършва театралната школа към Народния театър "Иван Вазов", а след това и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с актьорско майсторство. Снима се в български и чужди продукции. Отделно от това работи като рекламно лице в клипове, прави реклами и е модел. Зад гърба си младата актриса има солиден списък от кинопродукции, като "Алиса знае какво да прави!" "Столичани в повече", "Универсален войник: Регенерация", "Copperhead", "Шивачки", "Фаворитът 2", "Открадната светлина", "Хотел България ", "Nature Unleashed: Avalanche", "Shark Zone","Disaster", "Octopus 2: River of Fear", "For the Cause" и др. Най-голямото щастие за Вили е майчинството, а най-голямата стабилност актрисата чувства редом до съпруга си. Йогата е нейното превъплъщение и постоянната й роля, от която тя никога няма да се откаже. - Като малка имитирах говорителките по телевизията - Запазената ми марка е да играя дъщерята на главния герой - В "Жената на моя живот" се разбирахме с партньора ми главно с очи - Йогата е втората ми професия и начин на живот - Не глезя сина си, надявам се да се занимава с финанси - Най-голямото ми хоби е ходенето пеш - Вили, как избра професията на актриса или някой ти посочи съдбовния път? - Дебютът ми в телевизията беше в тв сериала "Хотел България", сценарист беше проф. Семерджиев. Тогава бях все още ученичка. След това играх в "Шивачки". В този филм все още не бях студентка във НАТФИЗ. След него твърдо реших, че киното е моята съдба и да бъда актриса е моят път в живота. Майка ми много искаше да ме разубеди, но не успя. Нейното желание бе да отида да уча в чужбина някаква по-стабилна професия, но съдбата си наложи ветото върху мен. Иначе от малка много обичам да си играя на актриса. Бях много артистично дете. Имитирах учителките си в училище, но най-голямата ми слабост беше да имитирам говорителките по телевизията, които четат новините. Впоследствие кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Веско Ранков заедно със Здравко Митков, където ме приеха от първия път. След това дойде филмът "Открадната светлина", за който имам награда в Холивуд. - Как я получи? - Аз съм единствената българска актриса с награда от Холивуд Филм Фест. Режисьор е Майкъл Кори Дейвис от Ямайка. Той пристигна в България, за да направи филм по действителен случай за белите робини. Когато отидох на кастинга, влязох последна и Майкъл Дейвис каза, че е видял повече от сто актриси, но се спира на мен. Картината е наистина по действителен случай за една българка, която отива в Гърция, отнемат й детето и я превръщат в сексробиня. "Открадната светлина", който в оригинал се казва "SvetlanaТs Journey", е късометражен и е много тежък и сериозен. В главната мъжка роля е Максим Генчев, той играе сводника. Половин година след излъчването ми се обадиха от кинофестивала в Лос Анджелис и ми съобщиха, че съм спечелила отличието за главна женска роля. Наградата ми още стои там, в кабинета на директора на кинофеста. Имам над 12 филма в чужди продукции на Ню Имидж, където винаги съм играла сериозни роли. Никой не ме е дублирал. Претендирам, че имам доста добър английски и винаги сама съм играла ролите си в англоезичните продукции. - С кои от известните актьори си играла в чуждите продукции? - С Жан Клод ван Дам, с Долф Лундгрен, с известната актриса Марни Елтън. Пресечни точки съм имала и с Крисчън Слейтър. В повечето американски продукции винаги ме избираха за дъщеря на главния герой. Стана нещо едва ли не като "запазена марка" да играя щерката на главния персонаж в англоезичните продукции. Последният филм, в който играх с Жан-Клод ван Дам, е "Универсален войник". - Как те избират във филмите? - С ръка на сърцето заявявам, че винаги си спечелвам ролите само и единствено чрез кастинг, наравно с всички участвам в борбата за ролята. Никога не съм играла във филм чрез "шуробаджанащина". Най-интересното е, че винаги закъснявам и отивам последна на кастинга и ме избират. Вероятно е някаква съдба. Но от последна ставам първа. Така стана и в "Шивачки", и в "Открадната светлина". - Би ли изиграла отрицателна роля? Коя е ролята мечта? - В "Шивачки" бях в ролята на проститутка, в "Открадната светлина" също. Какво значи "отрицателна роля"? Актьорът временно представлява конкретен персонаж, това не е той в живота. Бих изиграла всякаква роля, която е изпълнена със смисъл и дълбочина. Жестоко се влюбих в последната си героиня Виан в "Жената на моя живот". Бих искала да изиграя роля като Джесика Ланг във "Франсис", като Глен Клоуз във "Фатално привличане", като Деми Мур в "Разкриване". Възхищавам се на актрисата Джулия Робъртс. Тези актриси имат присъствие на екрана независимо в каква роля са. - В момента по кината е най-новият филм с твое участие "Жената на моя живот", в който си в главна роля. - Кастингът е бил доста сериозен не само за женската роля, но и за главната мъжка роля. Накрая режисьорът Антоний Дончев стига до извода да вземе оригинален кюрдски актьор за мъжката роля и мен за негова партньорка. Разбрах, че ролята ми не е на български и че трябва перфектно да предам чувствата на героинята, защото впоследствие ще бъда озвучавана на кюрдски. Моят партньор Соран Ебрахим не говореше въобще английски, той говореше само "сорани" - един от диалектите на кюрдски език, и затова комуникацията ни не беше от най-лесните. За мен беше много любопитно и забавно едновременно, когато се подготвяхме за играта си с репетиции на маса. Преводачка обясняваше всички мои реплики на Соран и той си пишеше транскрипцията на думите на български и си ги повтаряше, за да знае какво му казвам и как да реагира на думи като "обичам те" и "искам да те видя". От своя страна и аз трябваше да науча някои базисни неща на кюрдски, за да мога пък аз да бъда адекватна на неговите реплики. Този език има толкова много диалекти и беше интересно как на Соран дори не му беше приятно, когато преводачката му говореше, но на различен диалект. Героите общуват на повече от 10 езици и диалекти. Пъстрата езикова палитра е ефектна, но и доста трудоемка за актьорския екип. "Жената на моя живот" е копродукция на България, автономната област Кюрдистан в Северен Ирак, Македония и Румъния. Продуцентът е Иван Тонев, оператор и съсценарист е известния документалист Антоний Дончев. Сред авторите на сюжета е кюрдският журналист Али Талиб, по чиято идея е проекта. Любовната история е във фокуса - останалото е само фон. Шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но войната ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той (Соран Ебрахим) я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан (моята героиня) обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща й, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето й отново. "Жената на моя живот" успя да впечатли журито на няколко различни международни кинофорума. Своя блестящ дебют филмът направи в Русия на големия кинофестивал в Москва. За своя първи опит в игралното кино Дончев си спечели приз за най-добър режисьор от 11-ото издание на Румънския международен филмов фестивал Rо-IFF 2015. В Македония връчиха награда за операторско майсторство на Иван Тонев, а аз бях удостоена с отличие за най-добра женска роля от Кипърския международен фестивал. Филмът имаше и своето представяне у нас на 33-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Важно е да се знае, че драмата е по истински случай. Според авторите филмът е за това, че въпреки демагогията на политиката човек може да обича - достатъчно основание да продължава да живее. - Как се възприе, гледайки се на екрана, да говориш кюрдски? - Усещането наистина е много странно. Както за мен самата, така и за публиката. Самите реплики ми бяха на български и английски. Знаех съдържанието, за да мога да пресъздам емоцията. Дублирана съм от кюрдска актриса, която смятам, че много добре се е справила и с интонацията, и с емоцията, и с гласовия тембър. С партньора ми Соран работехме главно с очи. След изявата ми в този филм дори писаха, че съм "кинегенечна и без да играе". Което може да се интерпретира различно, разбира се. Между нас имаше огромна езикова бариера, но на екрана имаше невероятно партньорство, което можеше да се разгърне. - Възможно ли беше наистина да се влюбите един в друг? - По принцип историята познава много такива примери. Брад Пит и Анджелина Джоли, например. При нас това беше изключено, може би защото и двамата сме професионалисти и гледаме сериозно на работата си. А и аз като жена, слагам винаги една бариера между играта и реалния ми живот. Никога не бих могла да прекрача тази бариера. Прекалено съм отдадена на съпруга си. Често ми задават въпроса как така играя любовните сцени толкова естествено и реалистично, не ми ли пречи това в живота. Не, не ми пречи в личния живот. Първо, защото до себе си имам един изключителен мъж, който разбира моята професия не ме ревнува. И второ - защото съм професионалист и гледам на това като на добре свършена работа. Когато играя любовни сцени, между мен и партньора ми винаги има една възглавница. - Докато работеше по филма "Жената на моя живот", ти направи и семейство, роди прекрасния си син. Каква е Вили Марковска като майка и съпруга? - Да, синът ми е на година и два месеца. Казва се Красимир. И е моето голямо слънце и радост в живота ми. Щастливо съм омъжена за Ивайло Ангарски, но категорично не коментирам личния си живот, защото той е личен, не обществен. Не можеш да споделяш личните си неща с други, тогава те се превръщат във всеобщо достояние. Смятам, че публичната личност е такава с изявите си. Съпругът ми е финансист, стабилен и много практичен човек. Благодарение на неговата точна професия постигаме баланса вкъщи. Иво ми дава много добри идеи в професията. Чувствам се много спокойна с него. А и хич не ми е скучно, той е с невероятно чувство за хумор. Относно възпитанието на сина ми, въпреки че все още е много мъничък, не го глезя. Смятам, че когато имаш момче, не трябва да му е лесно, за да стане мъж един ден. Ако падне и плаче, не му обръщам особено внимание, оставям го сам да прецени обстановката, да стане и да престане да плаче. Опитвам се да му давам възможността да се развива. Това не е безразличие, а изработване на природните рефлекси. По характер е много интересно дете - чувствителен, същевременно е много хитър, сензитивен, с един игрив поглед. Послушен е, може би е от зодията му Риби - на 17 март е роден. Надявам се да е като баща си и да продължи техния семеен род с икономика и финанси. Не бих го посъветвала да става актьор, но ако един ден той сам поиска, ще го подкрепя. - Имаш ли нови предложения за роли в момента? - Засега не, но очаквам едно грандиозно предложение и дълбоко се надявам да стане, затова няма да разгласявам тайната. Нека да е изненада за зрителите. Да не забравяме все пак, че аз не съм се отказала от театъра. Непрекъснато пътувам с Искра Радева. Играя редовно, но голямата ми любов е киното. Това е друг свят. Театралната сцена много калява артиста. Ако в киното имаш право на грешка и на няколко дубъла, то в театъра нямаш такава възможност. Това е големият риск и закалката на театралната сцена. Киното е нещо коренно различно. Суматохата, големият екип, шумът на клапата, виковете на режисьора - всичко това много ме привлича, мотивира и вдъхновява. Някой беше казал, че "актьорската професия е все едно да пишеш с пръчка по вода- изчезва веднага". Това е миг, който играеш, и това е. Няма да се повтори. - Вили, откъде се взе йогата в живота ти? - Йогата е начинът ми на живот, втората ми професия. Йогата е нещо, което ми дава невероятно спокойствие. Това е великото осмисляне на Вселената, на духа и тялото, начин на дишане и на здраво съществуване. Първоначално йогата ми беше хоби, което превърнах в работа. Между другото точно съпругът ми ме насърчи да стана професионален инструктор по йога и да завърша съответната квалификация в НСА. Започнах преди 10 г., когато установих, че имам вродена гъвкавост, стабилност на телесното тегло. И реших да започна съвсем любителски. Разучих дишането, а после и всички елементи. Завърших курс за професионални инструктори към Българската Федерация по йога в НСА. Благодаря на ректора на спортната академия, който много ме насърчаваше в тази област. Благодаря и на Българската федерация по йога, защото те организираха курса. Миналата година за първи път в света се проведе световен ден на йога, на който имах честта да бъда водеща. Сега преподавам четири пъти в седмицата в специализирано студио. Йогата ме прави много щастлива и предавам своето щастие и на другите. - Когато групата е голяма, това не пречи ли на осъзнаването? Тъй като йогата е преди всичко осъзнаване. - Да, пречи, но това е процес. Йогата трябва да се прави всеки божи ден, изисква невероятно постоянство. Йогата дава енергия, не отнема, презарежда тялото и духа. Много е важно да се започне от някъде и хората трябва да възпитат в себе си това специфично осъзнаване, изключване от всичко. Старая се да обяснявам, да съм максимално точна и вярна в обясненията си. Не ми остава време за медитация, това е един изключително сложен процес. За неговото постигане трябва да се измине осемстепенната стълба на йогата, да се постигне глобалното съвършенство, хармонията и балансът между духът и тялото. Първоначално човек трябва да възпита в себе си изпълнението на моралните принципи, заложени в йогата. А те са: да бъде чист външно и вътрешно, да не лъже, да не краде, да бъде добър с околните. Редовно трябва да се изпълняват позите за гъвкавост, защото тези пози правят тялото ни здраво и дълголетно. Хората трябва да се научат да дишат правилно, за да се кръвоснабдяват органите равномерно. Всеки индивид трябва да умее както да се концентрира, така и да релаксира. Релаксът, изключването е нещо много важно. С йогата целя да направя хората спокойни, с балансиран ум, да избия всякакви наченки на агресията. Искам да се научат да мислят за мига. Когато хората влязат при мен в залата, настоявам още от влизането да си изключат мозъка от битовизмите и да не мислят за сметките за ток, парно. Искам да бъдат тонизирани, с гъвкави тела , с гъвкав и стабилен гръбначен стълб, защото отново повтарям - здравият гръбнак е важен за дълголетието на човек. - Освен с йога с какво поддържаш тази прекрасна фигура? Каква е диетата на Вили Марковска? - Не спазвам диета, а определени правила в начина на хранене. Не ям месо, консумирам само риба. Прясно мляко не пия. Не консумирам изобщо захар. Обичам да пия късо кафе. След 17.30 ч не ям, никога не вечерям! Най-успелите хора не са най-умните, а най-организираните. Аз съм такава. - Религиозна ли си? - Да, вярваща съм. Но без крайности. Когато имам вътрешни терзания, винаги се обръщам за помощ към Всевишния. Категорично вярвам в Бога. - Как ще прекарате лятото? - Все още нищо не сме планирали, тъй като приоритет е малкият принц Красимир. Така че, ако почиваме някъде, ще гледаме да е удобно и практично преди всичко за детето. Харесвам и морето, и планината. Много обичам да ходя. Всеки ден изминавам минимум 5 км на ден пеша. Мога да се спусна от Бояна до центъра с количката. . - На кого би искала да благодариш? - Бих искала да благодаря на Бога, че съм жива и здрава. Бих искала да благодаря на майка ми, че я има. Бих искала да благодаря на зрителите и ценителите на "Седмото изкуство" . Препоръчвам ви да се откъснете малко от ежедневните грижи и да се потопите в любовната сага на лентата "Жената на моя живот". На читателите на в. "Стандарт" бих искала да пожелая много здраве и любов.

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

Грандионзно посрещане за грациите

Грандиозно посрещане организираха привържениците  за гимнастичките от националния ансамбъл, които спечелиха бронзов медал от олимпийските игри в Рио де Жанейро. Момичетата на Ина Ананиева показаха спечелените медали. На летище "София" Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова, както и Невяна Владинова, треньорката Ина Ананиева и президентът на БФХГ Илиана Раева бяха отрупани с цветя. Отборът излезе около 20.30 часа от терминала, а помещението беше изпълнено с фенове, които не спряха да скандират "Хайде нашите", "Българи, юнаци" и "Златни сте". Освен това на летището имаше гимнастички от много клубове от София и страната, а грациите бяха посрещнати и с хляб и сол, с огромни плакати и много подаръци. Грациите показаха спечелените медали и не успяха да прикрият сълзите си от вълнение. Химнът на България беше изпят от феновете импровизирано в чест на гимнастичките. Невяна Владинова също получи много цветя, а феновете дълго време си правиха снимки за спомен със състезателките.Благодаря за толкова милото посрещане. Чувствам се щастлива и удовлетворена от този прекрасен завършек. Сега първо ще си почина и след това ще правя плановете за новия ансамбъл. Не спирахме да се усмихваме, да се радваме, да си връщаме най-хубавите моменти, през които минахме. Не мога да ви опиша какво е чувството, наистина все едно бяхме взели златен медал. Още след самото изиграване, не бях видяла оценката, и бях много щастлива, много щастлива от това, което направиха на финалите. Видях увереност да се борят за медалите. За квалификацията не ме питайте, даже се уплаших в един момент и да не изпаднем от осмицата. Непрекъснато броях още колко отбори има, какви оценки ще получат. Тази година минах през ада, но си заслужаваше, заяви Ина Ананиева.Капитанката Михаела Маевска заяви: Във всеки един момент беше много трудно. След квалификацията вечерта останахме да гледаме индивидуалното, абсолютно всички момичета след всяко изпълнение плакахме, не знам защо, след това също. Но е нормално, защото това е нашият живот. Осъзнаваме, че в крайна сметка успяхме да сбъднем мечтата си да вземем медал от олимпиадата. Осъзнаваме, че това е край на спортната кариера, за което на мен ми е най-тежко. Този медал е за цяла България. Сега ще почивам, а след това пак ще почивам.Много се радвам, че успяхме да го направим. Беше много трудно. Тези момичета минаха през какво ли не. Радвам се, че успях да направя това, което зависеше от мен и сме много щастливи. Абсолютно всичко научих от тях - те са много борбени и никога не забравят откъде са тръгнали, което е най-важното за един спортист. Научиха ме да се боря докрай, независимо какво се случва, каза Любомира Казанова.Ренета Камберова добави: Аз допуснах грешка в събота. Това е първата ми грешка на голямо състезание за осем години. Никога не съм имала грешка на световно, европейско първенство или олимпиада досега. Много тежко го изживях. много плаках. Тогава Илиана Раева ни събра и ни попита защо плачем. Обяснихме й, че го искаме толкова силно този медал, защото няма да е честно след всичкия този труд да не вземем онова, което сме искали. Аз лично винаги съм мечтала за бронзов медал, когато са ме питали. Ако нещо по-добри ни се даде, ще съм много щастлива, но искам бронз. Много тежи този медал, неговата стойност е абсолютно безценна. Много тежи този медал, неговата стойност е абсолютно безценна. Тръгнахме от нищото и стигнахме до най-високия връх.Невяна Владинова завърши на престижното седмо място в индивидуалния многобой, а следващата й цел е Олимпиадата в Токио през 2020 година. Изключително съм доволна, постигнах една от целите си - да се класирам за финала, да направя добро впечатление, да изиграя съчетанията си без грешки. Много съм щастлива. Мотивирана съм, готова съм да покажа още много неща. Мисля че оттук нататък ще вървя само нагоре и ще направя всичко възможно за това. Сега определено следващата ми мечта е медал от Токио. Определено много се развълнувахме, всички тези хора са тук за нас - уникално е. Сега малко ще си почина и септември влизам отново в залата, каза Владинова.

Грандиозно посрещане за грациите

Грандиозно посрещане организираха привържениците на гимнастичките от националния ансамбъл, които спечелиха бронзов медал от олимпийските игри в Рио де Жанейро. Момичетата на Ина Ананиева показаха спечелените медали. На летище "София" Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова, както и Невяна Владинова, треньорката Ина Ананиева и президентът на БФХГ Илиана Раева бяха отрупани с цветя. Отборът излезе около 20.30 часа от терминала, а помещението беше изпълнено с фенове, които не спряха да скандират "Хайде, нашите", "Българи, юнаци" и "Златни сте". Освен това на летището имаше гимнастички от много клубове от София и страната, а грациите бяха посрещнати и с хляб и сол, с огромни плакати и много подаръци. Грациите показаха спечелените медали и не успяха да прикрият сълзите си от вълнение. Химнът на България беше изпят от феновете импровизирано в чест на гимнастичките. Невяна Владинова също получи много цветя, а феновете дълго време си правиха снимки за спомен със състезателките.Благодаря за толкова милото посрещане. Чувствам се щастлива и удовлетворена от този прекрасен завършек. Сега първо ще си почина и след това ще правя плановете за новия ансамбъл. Не спирахме да се усмихваме, да се радваме, да си връщаме най-хубавите моменти, през които минахме. Не мога да ви опиша какво е чувството, наистина все едно бяхме взели златен медал. Още след самото изиграване, не бях видяла оценката, и бях много щастлива, много щастлива от това, което направиха на финалите. Видях увереност да се борят за медалите. За квалификацията не ме питайте, даже се уплаших в един момент и да не изпаднем от осмицата. Непрекъснато броях още колко отбори има, какви оценки ще получат. Тази година минах през ада, но си заслужаваше, заяви Ина Ананиева.Капитанката Михаела Маевска заяви: Във всеки един момент беше много трудно. След квалификацията вечерта останахме да гледаме индивидуалното, абсолютно всички момичета след всяко изпълнение плакахме, не знам защо, след това също. Но е нормално, защото това е нашият живот. Осъзнаваме, че в крайна сметка успяхме да сбъднем мечтата си да вземем медал от олимпиадата. Осъзнаваме, че това е край на спортната кариера, за което на мен ми е най-тежко. Този медал е за цяла България. Сега ще почивам, а след това пак ще почивам.Много се радвам, че успяхме да го направим. Беше много трудно. Тези момичета минаха през какво ли не. Радвам се, че успях да направя това, което зависеше от мен и сме много щастливи. Абсолютно всичко научих от тях - те са много борбени и никога не забравят откъде са тръгнали, което е най-важното за един спортист. Научиха ме да се боря докрай, независимо какво се случва, каза Любомира Казанова.Ренета Камберова добави: Аз допуснах грешка в събота. Това е първата ми грешка на голямо състезание за осем години. Никога не съм имала грешка на световно, европейско първенство или олимпиада досега. Много тежко го изживях. много плаках. Тогава Илиана Раева ни събра и ни попита защо плачем. Обяснихме й, че го искаме толкова силно този медал, защото няма да е честно след всичкия този труд да не вземем онова, което сме искали. Аз лично винаги съм мечтала за бронзов медал, когато са ме питали. Ако нещо по-добри ни се даде, ще съм много щастлива, но искам бронз. Много тежи този медал, неговата стойност е абсолютно безценна. Много тежи този медал, неговата стойност е абсолютно безценна. Тръгнахме от нищото и стигнахме до най-високия връх.Невяна Владинова завърши на престижното седмо място в индивидуалния многобой, а следващата й цел е Олимпиадата в Токио през 2020 година. Изключително съм доволна, постигнах една от целите си - да се класирам за финала, да направя добро впечатление, да изиграя съчетанията си без грешки. Много съм щастлива. Мотивирана съм, готова съм да покажа още много неща. Мисля че оттук нататък ще вървя само нагоре и ще направя всичко възможно за това. Сега определено следващата ми мечта е медал от Токио. Определено много се развълнувахме, всички тези хора са тук за нас - уникално е. Сега малко ще си почина и септември влизам отново в залата, каза Владинова.

Основателят на "Форинър" - Мик Джоунс в интервю за "Хоризонт" - "Бъди готов да се бориш и оцеляваш и да правиш всичко по силите си"

    Британско- американската група "Foreigner" гостува за втори път у нас с концерт на 12 юни в зала "Арена Армеец" в София. Британският китарист, продуцент, създател и автор на хитовете на "Foreigner"- Мик Джоунс, си спомя фантастичната българска публика от предишното си гостуване. Това е основната причина да включат страната ни в турнето в Европа по повод 40 години на сцената. Специално за предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт"- Мик Джоунс даде интервю и отговори на въпросите на музикалния редактор Веселин Димитров. Тази година Foreigner честват своят 40 годишен юбилей, усещането все още ли е като за първия път? Мик Джоунс: Знаете ли, точно така е. Когато преди 10-12 години реформих групата с нова свежа кръв, промените бяха големи. Песните се върнаха пак към живота, всички се чувстваха чудесно на сцената, всичко това регенерира групата и нейната енергия. В момента имаме много по-силно сценично шоу, отколкото през 80-те и 90-те. Така, че феновете има какво да очакват в това отношение. Много енергично, великолепни музиканти и аз все още се наслаждавам на всичко това напълно. Все още ми е приятно като чувам тези песни по радиото. Изглежда те са издържали теста на времето. Не бях подготвен за големия успех, който постигнахме, но бях подготвен за това да работя много здраво с групата и върху моите композиторски умения и да предизвиквам себе си, за да постигна поне минимален успех по онова време. Но този малък успех, много бързо се превърна в голям. Беше вълнуващо и по някакъв начин всичко сработи и надхвърли далеч най-смелите ми мечти. Изведнъж в рамките на една година ние се превърнахме световно известна група. Това беше едно доста лудо преживяване. Имахме прекрасен успех с първия си албум и след това всички очакваха да видят дали можем да направим още един толкова силен албум, защото много групи правят един албум и след това казват „довиждане“. Така че ние доказхме способността си да създаваме още музика, музика която хора обичат. Ние имахме  песните, които да ни разграничат от останалите групи и изпълнители, като си създадохме позиция на група, на която може да разчиташ, че ще ти даде добри песни, добър звук и добро изпълнение. Във Франция сте свирил със Силви Вартан, която е родена в България, срещате се и с "The Beatles" по време на турнето им там...като цяло средата на 60-те въвФранция, трябва да са били вълнуващи времена... Мик Джоунс: О, да такива бяха, изключително вълнуващи. Говорих със Силви преди няколко седмици в Лос Анджелис и тя остана много щастлива като разбра, че ще свирим в родината й. Това се случи на един концерт с нея в зала Олимпия в Париж. Концертът беше в разгара си, когато се появиха Бийтълс, и се качиха на сцената при нас в самия край. Те не знаеха, че съм англичанин, мислеха си ,че съм французин, докато не ме чуха да говоря на английски, след което ме взеха под крилото си. Прекарах две седмици в Париж, сякаш излезли направо като от техния филм„A Hard Day’s Night", това беше лудо нещо. Разбрах, какво е да си супер звезда към онзи момент. Това оказа много силен ефект върху мен. Разбира се обичах Бийтълс. Те имаха голямо влияние върху мен, не са мо да ги слушам, но и да ги срещна, да излизам с тях, да видя цялата мания и огромния им успех. И си помислих, дали това ще бъде възможно и за мен, да имам дори малък успех в сравнение с тях, така че това беше прекрасно преживяване и повратна точка в моя живот. Какъв съвет бихте дали на младият Мик Джоунс, в началото на неговата кариера? Мик Джоунс: Мисля, че нещото което имах и смятам, че е абсолютно нужно, когато си млад музикант и си вдъхновен да постигнеш нещо е да притежаваш страст  и това трябва да бъде основното нещо в живота ти. Да бъде преди момичетата и връзките или нормалното ежедневие. Ти трябва да си готов да пожертваш всичко, за да постигнеш нещо. И това важи предполагам и за много други сфери на работа също. Ако не си пламенен или правиш нещата вяло, не мисля, че шансовете ти за успех са много големи. Мисля, че сега е много по трудно за младите групи да постигнат успех. Голяма част от нещата са доста мимолетни. Успехът идва и си отива много бързо. Стиловете също. Знаете ли, аз имам деца и се опитвам много често да им задавам въпроса дали имат страст към музиката, към живота. Така че единствения съвет, който бих дал е: бъди готов да се бориш и оцеляваш и да правиш всичко по силите си и може би един ден ще дойде и твоето време. Вярвам, че за всеки настъпва моментът, когато трябва да се изправи и да посрещне препятствията по пътя си и да работи много здраво. Много е трудно понякога. Нещата не опират до това просто да излезеш на сцената и да свириш музика. Става дума за всичко останало, което върви с това. Мисля, че постигнахме нещо много добро с песента „ Juke Box Heroes“ и в частност с четвъртия ни албум. Това беше пик за мен и за това, което исках да постигна с групата, по отношение на звука и силата на песните. Разбира се по-късно дойде и „I Want To Know What Love Is…“, която отвори за нас световния пазар и международната публика. И днес продължаваме да имаме публика от различни поколения, от 10 годишни до 50-60 годишни. Никога не съм се опитвал да пиша популярни песни. Писал съм песни, които носят емоционален заряд. Това е нещото, което знам да правя най-добре. Понякога се получава понякога не, но като цяло сеоказах достатъчно голям късметлия  и постигнах голям успех.

Президентските избори са "важно неважни"

 Д-р Николай Димитров е университетски преподавател по социална психология. Завършил е Софийския университет с отличен успех през 2000 г. Зад гърба си има и 11-годишен журналистически опит, като се е занимавал основно с международна и вътрешна политика "Президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, и уж има публика - Г-н Димитров, при тази кандидатпрезидентска кампания много от кандидатите опитаха да формулират специфични послания и образи. С какво се различават от тези на предишните избори за държавен глава? - И с много, и с нищо. Помните ли кои бяха кандидатпрезидентските двойки на предишните избори? Вероятно не. Сигурно помните само тези, които отидоха на балотаж. Това ще се случи и с настоящите двойки - след известно време повечето имена ще бъдат забравени. Ако и сега излезете на улицата и попитате колко са кандидатпрезидентските двойки, едва ли мнозина ще ви кажат дори приблизителното число. А след години при споменаването на имената, реакцията към някои би била: "А, да, вярно!", към други: "А този пък кой е?". Това е една от приликите. Другата прилика е в - извинете ме за израза - "всевъзможната паплач", решила да участва в президентските избори. Но в това е и разликата, специфичното в сегашните. Ако в миналите странностите се свеждаха до Светльо Витков, то в тазгодишните менажерията е наистина потресаваща. Няма да споменавам имена... Предишните избори бяха много по-предсказуеми от настоящите. Тогава ГЕРБ бяха "на гребена на вълната", народът още живееше в омаята на поредния си месия, меденият месец между управляващи и управлявани още не беше свършил... Сега нещата са доста по-различни. Но отстрани погледнато, нагласата у всички водещи партии е по-скоро като към досадно задължение. А още по-странно беше и продължава да е поведението на управляващата партия. При посланията няма нищо ново. За пореден път политиците ни проявяват синдрома "Симеон Сакскобургготски": все едно за първи път стъпват в България, за първи път се показват по телевизия и за първи път народът ги вижда и чува, но за сметка на това - те са единствените, които цял живот сме чакали. Като в онзи стих на Георги Константинов: "Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах". Но това държание, все едно не са били част от прехода и от управлението на страната досега, е повече дразнещо, отколкото полезно за тях! Особено любопитен ми е един бивш икономически министър, който тепърва започва да развива някакви икономически тези в ролята си на кандидат-президент. Като цяло посланията могат да бъдат разделени на три: в единия край са тези за кебапчетата и топлите питки - кратко, ясно, право в целта (не коментирам изричащия ги, обаче), в другия край са някакви гръмки неясни и неконкретни фрази, клипове с животни и прочее, много малка част са относително смислени. Имам усещането, че политиците ни наистина са от друго време и от друго пространство. Тези, които им правят кампаниите, ги мамят чудовищно, че има смисъл от парите, които им дават, или просто не ги е еня. Президентските избори са - нека кажа така: "важно неважни". Важни са за партиите, но не защото позицията е важна, напротив - президентската институция у нас е почти безсмислена. Между другото, вицепрезидентската - още повече. Росен Плевнелиев имаше някакъв странен исторически шанс да облече в някакъв смисъл институцията, когато в мандата си състави две служебни правителства. Вотът за президент е важен, защото тази година е горе-долу по средата на мандата на това Народно събрание и ще покаже на какъв твърд електорат може да разчита всяка партия и на каква подкрепа от останалата част от избирателите. При все само привидната мажоритарност на президентския вот той си е чисто партиен, не само в България... Има доста партии, които сами знаят, че нямат никакъв особен шанс. Голямата търговия за подкрепа от малките партии на балотажа вече тече с пълна пара! - Двете най-големи партии изправиха един срещу друг военен пилот и "майката на нацията"... До каква степен етикетите, които им бяха пришити, могат да се отразят на електоралните нагласи? - На твърдите електорални ядра - почти никак. Пак казвам - президентският вот е само привидно мажоритарен и това си пролича в някаква степен и по издигнатите кандидатури. Повечето - дори и на най-големите партии, стоят като "изсмукани от пръстите". Особено на управляващата партия. Самите партии не понечиха да дадат стабилни основания "Защо точно този или точно тази", още повече, че много от кандидатурите са, меко казано, неочаквани. А не понечиха, именно защото президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, уж има публика, ама е само "пред-", а не е премиера. Пък и за твърдия електорат няма особено значение. Що се касае до "неангажираните" избиратели - те не са хомогенна група, даже напротив - твърде разнородна са. Вероятно при някои иронията и сарказмът ще отключат негативни реакции и стереотипи. Други обаче със сигурност ще търсят допълнителна информация и ще направят информиран избор. - Защо ГЕРБ криха до последно кандидатурата си за "Дондуков"2? - Хипотезите са две: или наистина са я крили, или просто са я избрали в последния момент. Засега няма особено достоверни доказателства в подкрепа на едната или другата, като изключим няколко по-скоро "жълти" информации, че от месеци кандидатката на управляващите сама е настоявала на кандидатурата си, а от партията са "тупали топката" в трескаво търсене на друга кандидатура. Това звучи по-скоро несериозно. Ако допуснем, че са я крили - има причини. И са много по-сериозни от "експресните" кьорфишеци, които виждаме сега, с валидността на дипломите, членството в партията и прочее. Конспирация няма. Просто самата Цецка Цачева е с малък харизматичен потенциал и от едно продължително показване и продължително експлоатиране на името и фигурата й кандидатурата й по-скоро би загубила, отколкото да бъде наложена стабилно. Само за месец социологическите проучвания постоянно, макар и с по малко, й отнемат от процентите. Отделно от това, колкото и да ни се иска да сме "модерни" и "съвременни", българите в огромното си мнозинство все още сме много патриархално настроени и не сме готови да приемем на сериозно жена-президент. Формулировката за "майка на нацията" се възприема повече като подигравка, а нападките срещу самата Цачева са много повече в посока, най-общо казано, външния й вид като контратеза на президентската институция, отколкото подготвеността или компетентността й да изпълнява функцията на президент. Дори и самият номиниращ я неглижира публично, като обосноваваше избора на военен за вицепрезидент като "патерица" и заради "некомпетентността" на Цачева във военните дела. И как да бъде възприета тази кандидатура на сериозно, като самият Бойко Борисов публично я унизи? Да не забравяме обаче, че на честването на Съединението още в началото на септември президентът Плевнелиев съвсем "услужливо" отиде в абсолютно измислена визита в чужбина, а военната церемония на площада в Пловдив беше проведена от Цачева като своеобразна "репетиция". Лично на мен тогава ми се затвърди отдавнашното съмнение, че тя ще е кандидатурата на ГЕРБ за президент. По-склонен съм да защитавам тезата, че са я крили. Ако не са я крили, а просто са търсели име, това в никакъв случай не значи каквото мнозина подозират или каквото на мнозина се иска - че е "къса пейката". Самият премиер си го каза горе-долу така: понеже другите са ми важни на сегашните си постове, не мога да се лиша от тях. С други думи: от всички, които обсъждахме, тази ми е най-ненужната и най-неважната на позицията си... - БСП заложи на формулата "издигнат от инициативен комитет", което не е прецедент за кампаниите й. Достатъчно разпознаваем ли е ген. Радев от социалистите и ще успее ли да привлече и гласове извън левицата? - Много сложен въпрос. От една страна, БСП умело и доста ловко излезе от ситуация, в която би могло да се наложи да издигне лидера си. А Корнелия Нинова, освен почти току-що избрана начело на партията, е и жена. А стереотипите са си стереотипи. Ген. Радев не е със сигурност от най-разпознаваемите лица и със сигурност - съвсем не по-разпознаваем от кандидат-вицепрезидента си Илияна Йотова, например. Но той служи идеално за "лакмус". Той е идеалната кандидатура за преброяване на твърдия електорат. Що се касае до втората част от въпроса ви - това ще го видим по-скоро на балотажа. На първия тур традиционно гласуват основно твърдите ядра, другите успяват да намерят отражение на вижданията си у някого от всички кандидати. Малцина са тези, които се отказват от своя кандидат заради това, че е очевидно неизбираем. - В надпреварата има и доста ексцентрични кандидати - един свири на цигулка, друг обещава лимонада и кебапчета, има и екстрасенс... Какви са шансовете обществото да ги приеме сериозно? - Минимални. През последните няколко седмици ставам все по-голям оптимист за избирателната култура на българина. В началото мислех, че доста хора биха гласували за Митьо Пищова, за да протестират - едните заради смехотворната "задължителност" на вота, другите - срещу статуквото. Напоследък осъзнавам, че много малко хора ще се "вържат". Просто самата кандидатпрезидентска двойка е толкова несериозна, че даже е очеизваждащо. И ако за Цецка Цачева по-горе говорихме, че времето е прекалено малко, но от това тя само печели, то за Митьо Пищова цял месец предизборна кампания е прекалено много и съвсем не в негова полза. За екстрасенсите не ми се говори - там очевидно има някакъв, и то много на дребно, финансов интерес. - До каква степен апатията и умората на хората от избори ще се отразят на активността за вота? Тези избори са много, много нетипични. Заедно с тях се провежда и референдум. И точно този референдум се заиграва с тази апатия и умора, за която говорите. Той ще активизира допълнително избирателите този път да не отидат "за гъби", а да отидат до урните. Много вероятно е обаче апатичните да изберат квадратчето "Не подкрепям никого". Просто тези, които репликираха предишните избори с "Айде, бе, ще им гласувам!", на тези отново сменят канала, когато вървят предизборните клипове, но този път репликата ще е "Не ми пука кой ще е". Естествено, има и достатъчно хора, които ясно разбраха, че задължителността на изборите е напълно бутафорна и ако не отидат да гласуват, нищо особено няма да произтече. - До последно парламентът променя изборните правила, не обърква ли това избирателите? - Едва ли. Законовите рамки на изборите са принципно неясни и непознати за избирателите. А те самите и нямат особена мотивация да се запознаят с правилата. Тези, които се интересуват - със сигурност няма да се объркат. Тук проблемът и посланието беше съвсем друго - че някакви хора, които уж са юристи, приемат абсурдни юридически текстове, очевидно просто защото не са се замислили особено над тях.  

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на банкерите в революциите

 В 1905г. фабианската организация в Лондон подпомага болшевиките с голяма сума за започване на революциите, а много от членовете и дават в помощ и лични средства. Един от тях е известния Жозеф Фелс, американски сапунен магнат, отпуснал лично големи суми. Якоб Шифт, Джордж Кенън, Морган и някой нюйорски банки заемат на Япония 30 000 000 долара, за да нападне Русия от изток, и по този начин улесняват болшевиките. На 1 май 1905г. те започват революцията, с която обаче не успяват. В 1915г. в Ню Йорк е образувана нарочна корпорация за координиране на помощите - специално тези за болшевиките. Организаторите й са Рокфелер, Морган и ,,Нейшенъл сити бенк", президент - Франк Вандерлип, директори - Дюпон, Ото Кан и други представители на банките. Изглежда немислимо капиталисти от такъв ранг да са финансирали антикапиталистическа революция.  Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифт. На 27 март 1917г. Троцки напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз. През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния. В Китай ситуацията е подобна. От твърде отдавна капиталистите строят големи заводи и предприятия. ,,Стандарт ойл" е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци. Парадоксално - обикновеният американец трепери само при мисълта за ,,червеното чудовище", докато ,,неговият най-голям враг"- капиталистите му помагат и го поощряват. През 1804г. Наполеон, разбрал силата на тези, които застрашават Франция, спира да ги толерира, заради което заплаща скъпо. От този момент нататък РОтшилд започва да финансира всяка коалиция срещу него, и днес дори самите евреи твърдят, че не Уелингтън, а Ротшилд е победил Наполеон. И това е самата истина. Знаейки я, като окупира Париж, Хитлер веднага нарежда почетна военна част да дежури на Наполеоновия гроб, и същевременно заповядва останките на сина на Наполеон и Мария Луиза да бъдат пренесени от Австрия и погребани при тези 101 а бащата, където е тяхното място. Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Още Кромуел, известна революционна фигура, е бил в тесни връзки с много силни финансисти от Холандия; получил е големи суми пари от Манасех Бен Израел и Фернандес Карвайол, които го подпомагат да направи революцията през 1647г. и да ликвидира крал Чарлз I , който е представлявал голяма пречка за някои финансови реди. Френската революция от 1789г. е най-мащабното събитие в историята на Европа след падането на Рим. Никога преди тълпите не са били в състояние да направят сполучлива революция срещу всички останали класи в държавата. Като феномен заслужава специално внимание, защото е бил последван и в ред други страни, революцията не беше дело на французите, а на чужденци, чиято цел бе да унищожат всичко, което бе Франция. Такова е заключението не само на много историци, но и на самия масон Робеспиер. Като се направи сравнение между Франция в 1789г., Англия в 1640г., Русия в 1917г., Германия и Унгария в 1918-1919г., и Испания в 1936г., се налага реалното заключение, че зад всичко произтекло стои колосална организация, огромни средства и, преди всичко, голяма тайна, крайно необходима за успеха му. Френската революция е финансирана изцяло от Ротшилд. Орлеанският херцог е използван повече като титла и име. Той както и Дантон, Робеспиер, Мирабо и др. бяха премахнати от сцената, след като изиграха ролите си. Точно така е стояло и в плановете на авторите. Те самите признават: ,,Ние ликвидираме дори масоните по толкова хитър начин, че никой да не е в състояние да се съмнява в нас. По същия начин ние ще процедираме с всички, които знаят твърде много" Те ликвидираха и президента на САЩ Линкълн, защото ги лиши от правото да печатат пари тъй като съвсем правилно мислеше, че това е право единствено само на държавата. Последователно държат на обещанието си да премахнат всеки, който им препречи пътя. Заслужат специално внимание четири революции от историята на човечеството, защото методите и начините на изпълнението им показват пълно сходство ( с изключение на техническите средства, които с течение на времето са усъвършенствали). Те са Кромуеловата в Англия, Френската, Руската и Испанската от 1936г. Пълното, сходство доказва, че са дело на една и съща, международна организация. Първите три успяха и завършиха с убийствата на монарсите и техните поддръжници. Интригите, подготовката и финансирането на тези революции са правени и идвали при всички случаи от едно и също място. Кроумел е финансиран, както бе казано, главно от Манасех Бен Израел и от Карвайол, който именно е въоръжил неговата армия. Постигнати са дори известни изменения в религиозните традиции. Разрушителното дело обаче не е за дълго, тъй като контрареволюцията възстановява стария режим. По времето на Кромуел много християнски църкви били превърнати в публични домове, пазарища и тоалетни. На малкото останали църкви било забранено да бият камбаните, както и да проповядват и практикуват християнската религия. При Френската революция от 1789г. техническите планове и форми за успешното и изпълнение са било значително подобрени. Години преди започването й по цяла Франция били основавани и развивани тайни организации. Плановете за ликвидирането на предишния режим били подготвени предварително и били по-сурови и по-ефикасни. Убийството на краля Людовик XVI става по своемо рода законен и ,,съдебен пър". Същото е и с голяма част от тези, които минават през гилотината. В случая неволно се налага сравнението от нар. ,,Народен съд" в България, който донесе смърт на десетки хиляди невинни и честни българи само заради политическите им убеждения. Всеки, обвинен в нещо и изправил се пред ,,народните обвинители", бе посрещан от разярената тълпа, на която бе внушено да крещи само смърт, смърт, смърт. Това е чудовищно, но е самата печална истина. След Френската революция и последвалите я други революции на бе позволено да се разгърне каквато и да е гражданска война. Самата войска бе обезглавена и деморализирана. Невидимият контрол през 1789г. е бил толкова силен, че утайката на френския народ победоносно е ликвидирала естествените му лидери, което всъщност е съвсем неестествено явление. Едно от най-съмнителните явление са внезапно появилите се въоръжени банди от престъпници, идващи от известния град Марсилия, мнозина от които дори не говорели френски език. Това е първата формация от чужди наемни криминални елементи, налагащи  революция в страна, която не е тяхна. Тази структура след 150 години се изменя в международни бригади, които се опитаха да наложат марксизма в Испания. Във Франция бяха сринати много неща. Обикновени думи дори бяха заменени с други: ,,господин" , ,,госпожа"  станаха ,,гражданин"! Бяха преименувани и месеците от календара! Френският флаг с всеизвестните лилии беше сменен с трикольор. Съветската революция дойде по същия път, както френската, с единствената разлика, че техническата и подготовка и изпълнение бяха по-усъвършенствани и мерките и - още по-драстични. Утайката на обществото, след като постигна това, което се смяташе за невъзможно, и ликвидира всички останали класи включително и ,,кулаците", които притежаваха по 2-3 крави бяха вкарани в Червената армия под международния червен флаг на Ротшилд и с национален химн - Интернационалът. Следващата революция бе Испанската от 1936г. Тогава за щастие на Европа се намериха много доблестни и храбри хора като генерал Франко, които осуетиха тайните планове и се противопоставиха на революционните сили чрез дълга и тежка борба, в която ги унищожиха. В тази революция беше въведен развит елемент на външни сили - международните бригади. ,Те бяха съставени не само от комунисти, а също и най-вече от авантюристи, криминални и подведени под отговорност хора - от 52 различни страни! Обличат ги в дрехи досущ като американското бойно облекло, но със знак петолъчка. Сформирали бригадите във Франция и по най-мистериозен път ги транспортирали в Испания. До октомври 1936г. голяма част от света не е знаела за подготвяната революция, Италия и Германия обаче били наясно кой финансира и организира международните бригадири най-ефективно помагат на Франко да унищожи нашествениците, обявил през октомври 1936г. най-арогантно испански град Барселона за столица на съветски-западно европейски държави. Плановете на скрития елит пропаднаха благодарение на Германия и Италия без чиято помощ Франко трудно би се справил. Тези две държави бяха в процес да престроят Европа в независима от злато и лихви финансова система, чрез която веднъж завинаги щяха да се унищожат силата и властта на елита. Това именно бе и една от главните причини за Втората световна война, в която двете държави бяха бити. През септември 1938г. напрежението в Европа беше покачено безнадеждно - най-вече между германци, поляци и чехи, обитаващи Судет. Английският министър-председател Невил Чембърлейн, не качвал се на самолет никога дотогава, прехвърча до Мюнхен, където постигна с Хитлер историческо споразумение за мирно решаване на въпросите между трите европейски страни. Европа цяла ликуваше от надежда, че войната е избегната. Хитлер, който никога не е желал да воюва срещу Англия, е бил готов на всякакви отстъпки, за да избегне каквото и да било стълкновение с тази страна. На всички историци това обстоятелство стана съвсем ясно веднага след войната. Споразумението на Чембърлейн с Хитлер, разбира се, не отговаряше на интересите на тези ,които готвеха Втората световна война. Започнаха да атакуват Чембърлейн по всевъзможни начини. Чрез пресата подеха непочтена кампания срещу него, парламентът се втурна да го упреква, че е подсигурил мира. В Москва незабавно, след като стана известно за сключения мирен договор между Англия и Германия, се свикват големи протестни митинги, на които горят портрети и изкуствени фигури на Чембърлейн. В самата Англия е задействана машинката  на интригите срещу Чембърлейн в безспирен ход. Изфабрикувана е неизбежната му оставка от министър-председателски пост. За негов заместник е подготвен Уинстън Чърчил. На 2 септември 1939г. английското и френското правителство правят официална декларация, че ще бъдат атакувани единствено военни обекти. Обещанието от английска страна бе нарушени на 11 май 1940г., в дена, в който министър-председател на Великобритания става Чърчил. Това е човекът, който пръв започна бомбардировките над население в Германия. Американският прокомунистически президент Рузвелт не само е бил склонен, но и мечтаел да види раздробена Британската империя. През 1946г. той изведнъж под нечий натиск става най-големия враг на Германия. Рузвелт спечелва изборите за президент на САЩ изключително вследствие на настойчиви обещания, че ще държи САЩ извън каквато и да е европейска война и че в никакъв случай няма да позволи американски синове да бъдат изпратени да се бият в Европа. Той обаче не само че не изпълни това обещание, но напротив предизвика войната. Той не спазва международните закони за неутралитета и преднамерено изпраща на Япония ултиматум, неприемлив за когото и да било и рефлектиращ единствено в незабавна война. На 30 октомври 1940г. е декларирал в Бостън: ,,Казвал съм това много пъти преди, но  ще го кажа отново и отново: вашите момчета няма да бъдат изпратени в никакви чуждестранни войни". На 29 декември заявява отново: ,,Всяко твърдение за изпращане на наши армии в Европа е преднамерена и предумишлена неистина". Президентът на най-авторитетната и най-силната страна в света не удържа на обещанието си и се подиграва с избралите го на високия пиедестал, изменя на интересите на страната си. Кое причини такъв обратив решенията му? Има само един отговор - дълбокият замисъл на кръга, заинтересован американските арсенали и бойни сили да се използват във война/която да унищожи Европа и я постави в ръцете му. Така произтекоха и продължат да произтичат хилядите мъки и нещастия, материалната задълженост. В дневника на Джеймс Форестал, публикуван през 1951г. в Ню Йорк, стоят няколко много показателни изказвания на Чембърлейн. През 1938г. той казва на американския посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди, че Англия няма причина да воюва с Хитлер. Година по-късно той заявява: ,,Америка и световният ционизъм насилиха Англия да влезе във войната". Това става ясно и от твърдение на южноафриканския министър на отбраната Осуалд Пиров, комуто Чембърлейн казал, че една световна сила го държи под голямо напрежение, и не му дава възможност да се приспособи и примири с Хитлер. Много хора добре помнят как през 1930-1939г. цял свят приветстваше усилията на Чембърлейн за споразумение и мир в Европа. Всички го гледаха като предвестник на мира. И каква изненада идва на 10 май 1940г., когато той си подава оставката и отстъпва поста си на Чърчил! Та светът очакваше от него да направи чудо и да предотврати Втората световна война в ЕвропаЧ Колко неудобен е бил за тези, в чиито сметки стоят войните! Днес, когато повечето от събитията от миналото вече са ни изяснени, можем да разберем, същността им, страшния им характер. Разбирайки го, сме задължени да предприемем мерки и се предпазим в бъдеще от пъклените планове, които готвят да разрушат ценностите, на които стоим. http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/03/uchastieto-na-kapitalistite-v-revolyuciite.html

„Някои хора наистина мразят музиката ми” - интервю с Attic Ted

Attic Ted се ражда в централен Тексас и звучи като нищо, което бихте асоциирали със свирепия имидж на точно този американски щат. Музиката на проекта се гърчи в интерактивна смес от поп, пънк уейв и аутсайдер готик. Неговите концерти са еклектична смес от звук, театър и наратив - на границата между гротеската и комедията. Десет издания и 15 години след появата си на бял свят Attic Ted пристига в България за петото издание на поредицата концерти „Шумна неделя” на Amek Collective (на 23 октомври от 20.00 ч. в клуб NeuBerlin), а с Грейди Ропър, основната фигура в проекта ви срещаме в малко повече от 24 часа преди събитието… Кой е Attic Ted? Как стана така, че започна да правиш музика сам, бил ли си в банди преди това? Attic Ted се роди през 2002 г. в Остин, Тексас след като съвсем случайно си купих хамънд орган от 50-те - само за 20 долара. Всъщност за мен това е по-скоро театрален отколкото музикален проект, защото може да ме видите на концертите с картонени маски, които съм правил сам. Това е моят начин да се опитвам да изграждам по-поглъщащо, аудио-визуално преживяване за своята публика. В началото на 90-те учих в арт училище в Тексас и осъзнах, че любимите ми визуални артисти са и музиканти. Двете изкуства могат да носят един и същи дух, само средствата за създаването им са различни. Запитах се защо да не ги комбинирам като добавя и щипка случайност. Attic Ted съществува вече 15 години. Проектът е преминал през много промени - от 6-членна лайв банда до това, което ще видите по време на турнето ми този октомври - соло проект. Различни приятели се включват понякога на живо, а всички, които някога са били част от проекта, ще чуете в новия ми албум. Хубаво е да можеш да си толкова гъвкав в изкуството си. Името 'Attic Ted' игра на думи с 'addicted' (от английски “пристрастен”) ли е и ако да какви са твоите зависимости? Първите песни на Attic Ted всъщност бяха записани на тавана на къщата ми (attic е английската дума за таван). Мястото е с триъгълен таван с формата на буквата „А” и комин, който минава точно през средата на стаята. Исках да почета това помещение и ако трябва да съм честен наистина си мислех, че ще се получи интересна игра на думи с 'addicted'. Шегата вече не ми се струва толкова хубава.Колкото до зависимостите ми… много обичам стари книги, нови плочи и да пия кафе, докато пуша трева на задната веранда. Много обичам пътешествия, но обичам и да не излизам от стаята си, обичам истории, разказани над домашно сготвена храна. Обичам и да мечтая. Ще разкажеш ли повече за маските? Има ли някаква символика в тях, или са нещо, което се появява импулсивно, за забавление? Attic Ted се появи точно преди Хелоуин. Бях си направил маска на Бетовен около цялата глава и забелязах, че мога да закрепя микрофон в нея, за да може ръцете ми да са свободни и да свиря на органа. Реших да пробвам да свиря така и в един момент се усетих, че неволно пея и говоря сякаш наистина съм стария Бетовен. Беше много по-забавно, както за мен, така и за публиката. Някои концерти на Attic Ted стигат дотам, че има хора в публиката с маските ми на главите си, които пеят и танцуват. Щом сложиш маската, е много по-лесно да се разтанцуваш. Чувстваш се защитен. Затова продължих да нося маските. Това добави визуален и театрален елемент, който прави преживяването по-силно, ангажира повече сетива и надявам се, предизвиква по-дълбоки усещания. Маските го правят сюрреалистично, а музиката ми така или иначе е доста езотерична. Разкажи ни повече за новия албум: колко време ти трябваше, за да го оформиш, запишеш и издадеш? Музиката на Attic Ted звучи много свободна – колко трудно е да уловиш това „на лента”? Новата ми 12-инчова плоча се нарича Parade Dust Mischief. Това е 10-тото издание на Attic Ted (досега имаме пет диска, три 7-инчови плочи и една касета), всички излизат през лейбъла ми Pecan Crazy Records. Този албум е записан и продуциран от Пол Д. Милър в Остин, Тексас. За записите ползвахме стари магнитофони и винтидж аудио ефекти. Нито секунда от този албум не е дигитализирана от компютър. Дори мастърът на плочата е правен от лента. Както вече споменах, в албума свирят много приятели – Коби Кардоса, Сайре Ванделиндер, Джеймс Ру, Уейд Драйвър, Карл Кумерле, Пол Милър и разбира се, аз самият. Много съм доволен от този албум. Пол свърши невероятна работа по звука му. Повечето от песните са писани от мен, но има и два кавъра - един класически суинг - Take Me Back To Tulsа, за да докаже, че наистина съм от Тексас – и един стандарт от първата световна война – How You Gonna Keep Them Down On The Farm, Now That They've Seen Paris. Този албум е най-доброто нещо, което съм правил до момента и макар, че е създаден по аналогов път, вече може да го слушате в интернет. Доста се затруднявам да опиша музиката на Attic Ted и това ми харесва, но как ти самия би описал това, което правиш? Обсебващ, странен, карнавален, постмодерен, театрален, кънтри готик, пънк уейв... До нещо такова е еволюирал Attic Ted… Не, всъщност е просто кечи-поп музика, която е претопена в кошмар, в деменция, във влакче на ужасите. Странно, чудовищно хибридна музика. Някои хора наистина я мразят. Какви са основните ти вдъхновения? Никога не бих правил тази музика, ако не бях намерил евтиния хамънд орган, за който ти казах в началото на интервюто. С този инструмент съм споделил някои от най-хубавите моменти в живота си. Той е оформил бъдещето ми повече от каквото и да е било друго. По едно време носих и органа навсякъде, където свирех, но със сигурност не бих могъл да достигна до Източна Европа с него. Семплери и лууп педали са малките помощници, които обаче ми позволяват да имам неговия звук със себе си, дори когато трябва да вместя багажа си само в една раница. Колкото до музикалните ми вдъхновения, Остин, Тексас винаги е имал силна музикална общност. Можеш да гледаш концерти всеки ден от седмицата. Тук традиционно се раждат мрачни, потопени в наркотици, тежки и странно-артистични проекти като Butthole Surfers, Daniel Johnston, Ed Hall и стотици други DIY-артисти. Вече говорихме за перформативния елемент в концертите ти, имаш ли някакъв опит в театъра, киното? Като малък играех. Майка ми правеше храна за телевизионни реклами и така успяваше да ми намира роли. По-късно учех в начално училище с фокус върху пеформативните изкуства и участвах в музикални и театрални представления. Първата ми работа като тийнейджър беше в детски увеселителен пица парк на име Chuck E Cheese. Трябваше да нося огромен костюм на мишка и да си играя с децата. Точно тогава и станах много добър на въздушен хокей. Извън Attic Ted съм имал и роли в няколко късометражни филма. Да снимам също е много забавно. Отново, защото така имам възможност да комбинирам музиката с визуалното, с костюми, персонажи, емоции в едно многопластово преживяване. За пръв път ли идваш в Европа този месец? Как избра Източна Европа и какви са ти очакванията? Имаш ли вече последователи на стария континент? Вече три пъти съм свирил в Германия и Франция. Да правя турнета в Европа ми харесва доста повече отколкото в Америка. Сякаш в Европа артистите биват оценени повече. В баровете, в които свиря в Америка, рядко някой ще ти осигури вечеря или пък място, където да пренощуваш. Да не говорим колко е дразнещо да ти платят след концерта и сметката ти в бара да е повече от парите, които си взел за концерта. Миналото лято се запознах с BICIKL, сръбски артист, който ми каза, че е задължително да стигна до Източна Европа. Той ми помогна да си намеря концерти във Виена, Нови Сад и Белград. Приятели от Цюрих ми помогнаха с контакти в Прага. В Берлин съм бил няколко пъти, а за Amek в София научих от уебсайта http://dodiy.org/ . На това турне ще свиря 9 концерта в 6 различни страни. На повечето концерти ще изложа и свои картини. Идвам в Европа, за да покажа всичко, което правя и се надявам да намеря много нови приятели и да видя света от различен ъгъл. Обменът на идеи е най-висшата ми цел… окей може би и да потанцувам на няколко денс партита. Какво ще четеш и слушаш докато пътуваш? Ха, добър въпрос. Все още се опитвам да реша каква книга да взема със себе си. Със сигурност не трябва да е много голяма, защото нямам абсолютно никакво свободно място в багажа си. Дори дрехите съм ограничил до минимум, вместо това съм наблъскал багажа си с мърч, който не просто да продам, а да оставя като следа от себе си в градовете, в които ще бъда. Мислех да взема „Смърт на кредит” от Селин, но май ще заеме прекалено много място. В момента чета Уилям Фокнър... Много обичам да чета и се опитвам да наваксам с класиките, преди да започна със съвременните автори. Това, което се надявам да чуя на това турне са нови (за мен) европейски банди, които искам ме шашнат с интересен звук.

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Словото е оръжие, но трябва да се използва много внимателно

 Боян Ангелов Иванов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподава в областта на гьотеанистическа естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-Швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870″, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 18 поетични книги. Автор е на книги с историко философска и литературно - критическа насоченост, съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. С Боян Ангелов разговаряме за проблема с чалга културата, каква е ролята на писателите в България и защо сме на едно от последните места по свобода на словото. - Г-н Ангелов, в ерата на чалга културата в България каква роля имат писателите?  - Ролята на писателите е да защитават традициите на българската литература, която е много силна. Както навремето Ботев и литературния критик Мишо Бончев успяха да разгромят даскалската възрожденска поезия, която само наподобяваше поезия, но въпреки своя възрожденски привкус, от нея лъхаше един примитивизъм. Така и високата литература трябва да отстоява постиженията на българската литература, които са от хилядолетия. Още от Черноризец Храбър и това, че българският език е един от основните езици на Европа, официален език на Европейския съюз и създаден от братята Кирил и Методи, това означава, че не само българският писател, но и всеки българин трябва да отстоява високото слово. Както в Германия говорим за висок немски език, на който са писали класиците на Германия и днешните писатели, почти всяка провинция има свои диалект и всеки може да си говори на диалекта, така и българският език трябва да се пази със своите най-големи образци. На мен ми е смешно, дори обидно, когато момичета на 17-18 години казват, че ще направят някакво текстче, което нищо не означава и срами българския език. Аз мисля, че именно една от основните цели на българския писател и Българския писателски съюз е да се бори с чалгата. - Какво трябва да стане, за да се промени това?  - Трябва да има някакви високи критерии. Трябва тези медии, които пускат чалга изблици да имат високи критерии и те да се поддържат от съвременни и талантливи български писатели, които не са малко в България. Има и СЕМ, той трябва да вземе отношение по това, защото всяка демокрация си има граници, защото неусетно в България се зароди не само едно чалга поколение. Млади и красиви момчета и момичета слушат една умопомрачително долнопробна музика. За съжаление някои членове на Съюза на българските писатели пишат текстове за тези чалга изпълнители, което е срам за българския писател.  - Това ли е причината да сме на едно от последните места по свобода на словото?  - Мисля, че трябва да сме на едно от първите места по свобода на словото, защото се говори и се пише какво ли не в българските медии и тъй като няма закон за печата, уж всяка медия отговаря пред закона, но вие виждате в българските медии може да се напише всичко за един човек, да бъде очернен и трябва да се тръгва по едни съдебни процедури, които понякога завършват и с успех, но понякога, за съжаление, те могат и да убият човек. Затова словото е оръжие, но трябва да се използва много внимателно. То не може само да се използва за комплименти, трябва да се казва истината, но тя може да се каже по много начини. Може да се осъди постъпката на един човек, но не и да се унищожи самата личност. Всеки човек има свое достойнство. Би трябвало, особено журналистите, които са учили и журналистическа етика, да спазват принципите й. - Защо в България авторите и писателите не се ползват с такова уважение, както в чужбина? - Не знам в чужбина как се ползват авторите, но тук на някого, особено на политическата власт е много удобно да нямат писателите като свои врагове. Затова те създават конюнктурни писатели, които по някакъв начин могат и трябва да обслужват тази власт. Другите е по-лесно да бъдат поставени в ъгъла, да не им се чува думата. Те могат да си говорят, но когато вестникът е в няколкохиляден тираж и сайта не се посещава много, тогава писателското слово загива. Но писателското слово съществува и аз мога да ви уверя, че има много сериозни и свестни писатели, които държат на своето достойнство и на достойнството на своя народ.  Наистина сме на едно от последните места по свобода на словото, защото знаете, че огромна част от медиите са в частни ръце и понякога за журналистите остава само един избор. Или да напишат самата истина, или на другия ден вече да се чувстват уволнени. Аз не искам да обобщавам за всички, но в много от случаите е така. - За какво най-много обичате да пишете?  - Преди всичко съм се ориентирал да пиша поезия, защото един писател, както и всеки човек не бива да се разпръсква в много области. Между прозата и поезията има и много прилики, но има и много разлики. Поезията като лазерен лъч трябва в малко думи да се кажат много неща и смятам, че поезията е възможност човек да общува с другите хора, но също така да прояви онова любопитство, което е присъщо на всеки човек. Например какво става след живота, дали смъртта е последната крачка на живота, дали няма други брегове на живот, други форми на съществуване. Това е една от основните задачи на поезията въобще и аз се стремя да прониквам в тези тайнства, да не се осланяме само на това, което ни дава религията, окултната философия. Всеки човек, ако се въоръжи с оръжието на други сетива, ако се довери на своята интуиция, той може да достигне до някои истини, които обикновения човек, затрупан от всекидневни грижи, не може толкова лесно да разбере. Едно интервю на Ивайло ИЛИЕВ

Защо TripAdvisor е най-добрият ни приятел при пътуване?

 Защо да използваме TripAdvisor от самото начало на планирането на пътуването ни до след завръщането ни? Какво можем да научим и да прочетем, както и на кого можем да помогнем чрез TripAdvisor? TripAdvisor е създаден през 2000 г. и днес представлява най-голямата колекция от ревюта на пътешественици за дестинации, хотели, ресторанти, забележителности, неща за правене и много други. Но TripAdvisor не е само това. Днес, човек може да организира цялото си пътуване използвайки само този сайт. В него можете да намерите и много удобни търсачки за хотели, апартаменти под наем и полети, които ще Ви препратят към съответно най-изгодния сайт за резервация на продукта от Вашето търсене. Каква информация можем да намерим за нашата дестинация? След като сме решили коя ще бъде нашата дестинация (а може би и още се колебаем между няколко), доста лесно можем да прочетем ценна и интересна информация за нея в TripAdvisor. Само с няколко клика можем да намерим описания, класации и мнения на забележителностите, ресторантите и нещата, които можем да направим в определения град или държава. Също така, ако все още нямаме организирано настаняване там можем да видим и класации по различни критерии на хотелите в даденото място. След като си изберем хотел, апартамент под наем или други вид настаняване, имаме и възможността да видим наличността, цените, както и да направим изгодна резервация. Освен това, ако сме решили да летим до определената дестинация, имаме и възможността да потърсим евтини полети чрез TripAdvisor. Друга интересна информация, която можем да намерим на сайта включва снимки, форуми и пътеводители за града или държавата, които сме си избрали Защо да четем мненията и оценките за хотели? Безспорно, едно от нещата, които правят TripAdvisor толкова популярен сайт са огромния набор синтезирани и много добре структурирани и илюстрирани мнения и оценки за хотели написани от самите посетители, които вече са отсядали в даденото място. Много бързо можем да разберем какво е качеството на услугата, което даден хотел предлага още като влезем на страницата му в TripAdvisor. Пред нас можем да видим броя на гостите оставили ревюта, както и техния профил (“Семейства”, “Двойки”, “Индивидуални” или “Бизнес”). От тази информация можем да разберем дали хотела е подходящ за нашите цели (семейна почивка, романтичен уикенд, командировка от работа, и тн.) Също така, на първия панел има и илюстрирана  скала с броя на посетители, които са определили престоя си като съответно “Отличен”, “Много добър”, “Среден”, “Лош” или “Ужасен”, както и по-подробна разбивка на оценките (от 1 до 5) съответно за “Местоположението”, “Качество на спане”, “Стаи”, “Услуги”, “Стойност” и “Чистота”. Има и възможност, ако вече сте били в дадения хотел, да оставите и Вие Вашето мнение и оценка. След обобщителния панел, по-надолу можете вече да видите и индивидуалните ревюта, оставени от гостите в хронологичен ред (като се започне от най-скорошното), както и информация за човека оставил ревюто (снимка, брой и тип ревюта направени до момента).   Освен общите оценки и мнения, на страницата на хотелите в TripAdvisor можете да намерите и снимки на хотела, карта с местоположението му, информация за контакти, връзка към официалния сайт на хотела, ранкинг спрямо всички останали хотели в дадения град (примерно “26-и от 1,270 хотела в Рим”), списък на удобствата, които той предлага, описание на хотела предоставено от самия хотел,  секция “Въпроси и Отговори”, както и съвети за избор на стая. Също така в самото начало на страницата на хотела има разположено търсещо устройство, с което можете да проверите наличността на свободни стаи и цени за избрания от Вас период. На база цялата тази информация, Вие можете много лесно да направите извода си дали бихте желали да отседнете в дадения хотел по време на Вашето пътуване. Какво да правим по време на пътуването ни? Освен обширните ревюта и оценки за хотели, TripAdvisor предоставя също така доста добре развити описания с мнения на посетители за “Нещата за правене” (Things to Do) в дадена дестинация. Колкото и много да си мислим, че знаем, шансът да сме пропуснали нещо интересно е много голям. Информацията, включена в тази секция е наистина много обширна. Тя включва забележителности, турове, занимания, музеи, храна и напитки, транспорт, паркове, нощен живот, шопинг, театри, зоологически градини и много други. След като изберем една от тези категории, препоръките ще бъдат сортирани по популярност. Освен това, всяка категория има и под-категории, които можем да използваме, ако търсим нещо по-конкретно. Тази секция е много полезна, понеже освен основните забележителности, един град или държава винаги крие и други по-неизвестни, но не по-малко интересни неща за правене. Също така тук можете и да получите информация за безплатни турове (free walking tours), благодарение на които можете да опознаете много места в града и да получите приятни и интересни разкази от местни хора. Категорията за храна и напитки също не е за пренебрегване – местната кухня е важна част от преживяването ни. А ако сме решили да се отдадем на нощен живот или пазаруване, категориите “Nightlife” и “Shopping” могат да ни спестят много време и пари и да ни помогнат да си изкараме великолепно.

Георге Иванов: Ще приветствам Радев с добре дошъл в клуба на президентите от региона

Вратата ми е отворена за новоизбрания български президент Румен Радев. На първата ми среща с него, която ще се състои днес, ще го поздравя за победата му и ще го приветствам с добре дошъл в клуба на президентите от региона. Надявам се да имам отлични отношения с Румен Радев, защото президентите трябва да държат вратата си отворена за всички. Това заяви Георге Иванов, президент на Република Македония, пише БГНЕС.  Изявлението на новоизбрания президент, че трябва да подпишем договор за приятелство между нашите две страни, е изключително важно. Много време изгубихме за подписването му. Не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните ни отношения. Не ни отива, защото сме две приятелски и съседни държави, свързани с много неща от миналото, които имат общо бъдеще. Готови сме да подпишем договора и го показахме по най-различен начин, приемахме предлаганите инициативи. Трябва да затворим този въпрос. Искам България, както правят Хърватия и Словения, да играе активна роля в региона и да бъде по-ангажирана към страните, които още не са част от Европейския съюз. Република Македония се нуждае от катарзис Македония демонстрира кураж да се изправи лице в лице със своето минало, с фактите, а не с митовете и легендите за него. Много малко страни от комунистическия блок са имали смелостта да постъпят така – да отворят архивите и открито да разговарят както за жертви, така и за мъчители. Необходимо ни е време, за да се излекуват травмите от миналото. На Балканите хората казват, че раните не трябва да се отварят, а трябва да бъдат оставени да зараснат. Физическите рани ще зараснат, но не и душевните рани на наследниците на жертвите на комунистическия режим. Тези хора трябва да бъдат удовлетворени. Най-малкото, трябва да бъде разкрита истината защо някой е опропастил живота на техните родители и техния собствен живот. Това е душевна утеха, за да могат да се успокоят хората, че най-накрая справедливостта винаги побеждава. България беше част от източния блок, а у нас се твърдеше, че имаме някакъв по-хуманен социализъм. От разкритите досиета се вижда, че на територията на бивша Югославия са били практикувани същите методи, използвани от Държавна сигурност в страните от Варшавския договор. Много хора са били принуждавани да доносничат срещу най-близките си. Част от мъчителите са още живи и не искат да се откажат от привилегиите, които притежават от миналото. Техните деца също имат привилегии. Необходим е катарзис. Трябва да се освободим от този товар от миналото, който ни дърпа назад. Днешната политическа криза в Република Македония е част от наследството на тези стари структури, свикнали да действат с такива прийоми. Този, който знае тайните ви, е господар на вашата свобода. Няма да имаме свобода, докато тези хора, които притежават нашата истина, продължават да ни рекетират. Хората трябва да почувстват свободата. Необходими са поколения, но пътят е този. За да има помирение, трябва да се знае истината. Гръцката блокада е катализатор за кризите в Македония През последните години започнахме да изграждаме мостове на доверие с Гърция, имахме срещи с премиера Алексис Ципрас, но с всяка своя изява гръцкият президент Прокопис Павлопулос руши тази атмосфера на доверие. На няколко пъти той направи изявления, характерни за миналото. Той не работи за бъдещето. Това означава, че в Гърция все още има хора, които са със затворени очи и не виждат действителността. Нашето благосъстояние и развитие буксуват заради гръцката блокада. Стоим на едно място и това създава вътрешно недоверие и разслоение в македонското общество. Надявам се след изборите да бъдат сформирани нов парламент и правителство. Но ако не започнем предприсъединителни преговори с Европейския съюз и не получим дата, което ще ни помогне да се променим и да се европеизираме, отново ще изпаднем в криза. В политиката има управляващи и опозиция, енергията от взаимните им обвинения няма да се използва за нещо конструктивно, а ще води до политически кризи. Оптимисти сме, но оптимисти с опит, реалисти. Виждаме как стоят нещата. Нашите институции трябва да бъдат европейски, за да се чувстват гражданите сигурни, че имат бъдеще, че техните деца ще намерят работа и ще имат успешен живот. Трябва да мислим повече за младите хора у нас. Политиците трябва да работят за младите, инвестицията в тях е инвестиция в бъдещето. Балканите трябва да се обединят по безспорните въпроси Длъжни сме да си помагаме и това много добре се видя по време на мигрантската криза. Не можем да променим географията и затова сме длъжни да си помагаме. Но още робуваме на догми и стереотипи от миналото. Това са Балканите – имаме много психологически проблеми, които могат да бъдат решавани, но само с диалог и открита комуникация. Като пример за добра комуникация мога да посоча сътрудничеството между Българската академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Има въпроси, които тежат на нашите отношения, но това не пречи те да бъдат дискутирани от учените от нашите две страни. Техният пример трябва да бъде последван и от останалите. Само този, който общува, може да се интегрира, а който не го прави, се гетоизира и си намира врагове. Сътрудничеството между БАН и МАНИ е пример как трябва да работят институциите на двете страни, организациите и отделните хора. Нужни сме едни на други. Трябва да си помагаме, за да се справим с предизвикателствата. Титлата „Доктор хонорис кауза“, която получих от БАН, е най-ценното, което съм получавал. Защото, когато това отличие идва от съседа, има най-голямо значение и тежест. В България има хора с открит поглед, които виждат бъдещето. Те карат нас, политиците, да отворим вратите и да разширяваме сътрудничеството и общуването. Балканите трябва да се обединят върху безспорните въпроси. Вижте страните от Вишеградската група или Прибалтика как намират общи решения на предизвикателства като тероризъм, мигранти и организирана престъпност. Балканските държави са длъжни да намерят решения, да обменят опит и информация, защо това да не се случва между официалните институции. Много македонци са намерили спасение в България Когато е било много тежко, много македонци са дошли в София. Аз също имам много роднини тук, в София. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) мнозина са намерили тук убежище от балканските кланета. Някои са дошли в България, други са останали в Гърция, трети са отишли в Македония. Всеки е изградил своя идентичност – някои са българи, други гърци, трети македонци, но на сватбите пеем едни и същи песни. Мигрантската криза е комплексен феномен Много хора не правят разлика между бежанците, които идват от районите на конфликти, и мигрантите, които идват от Азия и Африка, в търсене на по-добър живот. От една страна имаме хора, загубили всичко и търсещи по-добър живот, но от друга, не трябва да позволим с това да бъде злоупотребено от терористи и джихадисти, които използват мигрантската вълна. Те искат да се доберат до Европа и да изпълнят замислените терористични атаки и така да привлекат внимание. Необходимо е тясно сътрудничество между страните, през които преминават мигрантските маршрути. Веднага след като беше закрит Балканският маршрут, информирах българския президент и българския премиер, че има опасност от откриването на нов през територията на България. В тази връзка имаше добро партньорство между службите. И България беше подготвена за тази вълна. След като бе затворен маршрутът за африканските мигранти през Италия, те отново ще се насочат към нас и трябва да сме подготвени. Службите трябва да обменят информация. Ние не сме част от ЕС и НАТО и няма как да им предоставим тези данни, въпреки че това е от общ интерес. Затова споделяме данни с приятелските страни. При предишната криза много дипломати и политици не вярваха на собствените си служби. Имахме случаи, когато западни спецслужби ни казваха: защо ни давате тези данни, нашите политици не ни вярват. Политиците и дипломатите не искаха да създават неблагоприятна атмосфера, защото предстоят избори и тези данни ще се отразят върху резултатите. Хоризонтът на политиците е до изборите. Тук обаче е работата на учените, експертите да обменят информация, защото целият ни живот ще мине под знака на мигрантските кризи. В Африка има население от над 1 милиард души, в Азия населението се увеличава. Хората търсят достоен и хубав живот и Европа се превръща в магнит за тях. Ние поставихме ограда по границата, вие също го направихте. Но един ден, ако дойдат хиляди, какво ще правим? Трябва да действаме превантивно! ЕС трябва да действа превантивно по отношение на следващата бежанска вълна. Трябва да се създават центрове в самата Африка, където да се полагат грижи за хората. Тези хора нямат нищо, имат само живота си и за това рискуват всичко, за да намерят по-добър живот за себе си и децата си. По тази причина Средиземно море е наречено гробище за мигрантите. Трябва да се полагат грижи за лагерите, които се намират на границата между Египет и Судан. Конфликтите един ден ще приключат и тези хора ще трябва да се върнат по домовете си. Но това е прекалено сложно за европейските институции, които действат бавно и когато вземат решение, вече са изправени пред нов проблем. Трябва да се изправим пред действителността. Международните институции работят все едно са още в 20 век. Необходими са сътрудничество и регионални връзки. Кризите в Европа превърнаха много страни в егоисти, никой вече не мисли за целия континент. 

Приказна разходка с Асен Аврамов из Страната на чудесата

Гост на Звездния експрес е композиторът Асен Аврамов, носител на пет награди „Аскеер“, една „Икар“, две „Prix Europe“ и една Голяма награда на „Prix Marulic“. На 12 юни Асен Аврамов за втори път бе отличен с наградата за авторска театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“ за музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“ – постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева и сценография и костюми на Свила Величкова. Уникалната награда „Димитър Вълчев“ е учредена през 1998 – три години след смъртта на незабравимия български творец с цел да бъдат насърчавани неговите колеги – българските композитори да пишат оригинална музика към сценични произведения без ограничения в жанровете. Наградата отразява творчеството на Димитър Вълчев – изключително успешен театрален композитор, с огромен брой партитури към драматични спектакли, но с още по-неоценим принос в областта на българските популярни музикално-сценични жанрове: оперета и мюзикъл. Партитурата на Асен Аврамов за „Алиса“ също може да бъде определена като детски мюзикъл, защото представлението отговаря на всички изисквания на жанра. Либретото е на режисьорката Анастасия Събева, стиховете са на Илиана Гекова и Севар Иванов. А актьорските постижения са изумителни. За последните 25 години Асен Аврамов е създал музика за около 200 театрални постановки и 15 филма. Само от есента на 2014 г. до днес той има 22 премиери, като личното ми впечатление е, че най-много се шумя около „Кавказкия тебеширен кръг“ на Брехт – постановка на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. В случая с „Алиса“, изключително предизвикателство за композитора е да работи за детски спектакъл, в който за особеното, приказно, фантастично настроение и послание най-много се разчита на музиката. Да събудиш въображението на децата – казва Асен Аврамов, не само за театъра, а въобще за изкуството, е страшно важно за бъдещето. Тъй като това не само са бъдещите зрители, но са и бъдещите хора, които ще възпитат някаква чувствителност, а тя се възпитава от това. Идеята на екипа беше да направим, разбира се, детско представление, много вълшебно, магическо. Защото самата тема за Алиса предполага магически свят. Той така се и казва – Wonderland, някакъв свят на чудесата. Но по принцип две неща ни караха да мислим за това, спектакълът да бъде и за възрастни. Едното, разбира се, произхожда от текста на Луис Карол. Тъй като самият текст не е за малки деца. Той е много труден, сюрреалистичен, много парадокси има в него. Освен това някои от образите са доста зловещи. Този специфичен, ироничен стил, тази особена поетика, според мен много затрудняват децата, за да разбират същината на случващите се неща – отделно от сюжета. Това беше едното основание да направим спектакъла с възможно най-широк спектър на въздействие – и за възрастни, и за деца. Второто, което е много важно: винаги съм смятал, че когато родители, баби или дядовци доведат децата си на театър, не е добре да скучаят. По принцип проблемът в театрите, по-специално за детските представления, е нуждата от много по-широко, да го наречем „събитийно прокламиране“. Не просто афиш и някакви реклами. Около театралните постановки, свързани с деца трябва да се оформят определени типове събития. Хубавото беше, че за „Алиса“ например, успяха да организират една изложба непосредствено преди премиерата. Това бяха детски рисунки, свързани с темата за Алиса. И Ясен Гюзелев, който има направо гениални илюстрации за „Алиса в страната на чудесата“, беше гост и раздаваше наградите, оценяваше работата на децата. Това трябва да се прави непрекъснато, защото ако за възрастния човек е възможно определено програмиране на посещенията му в театъра, то при децата този интерес, това любопитство е много кратко, тоест – в момента, сега, много спонтанно. Затова трябва да се поддържа присъствието на детска публика в театъра. Много е важно децата да получават същински произведения на изкуството. Същински, не имитационни. Не стари артисти да си преправят гласовете на детски или да ръмжат като мечки. Защото тази бутафорна игривост е много далеч от същинското изкуство. Аз знам, че за деца трябва да се прави същинско изкуство.

Анализатори: Цените на горивата в България ще продължат да се покачват

Цените на горивата в България ще продължат да се покачват заради засиленото търсене през лятото и поскъпването на петрола, прогнозират икономисти. Цените на горивата в България, са нереално високи, смятат шофьорите. Според тях има картел, а реалната цена е не повече от 1 лев и 80 стотинки. Икономическите аргументи сочат друго. Петролът започна да поскъпва от януари, а у нас горивата на дребно през март, припомни Калоян Стойков: При всички положения ще продължат на растат през летния сезон, тъй като традиционно има сезонен ефект - от една страна, заради пътуванията, от друга страна, заради земеделската кампания. Що се отнася до края на годината, тенденцията за цената на петрола, определено е негоре. Това ще се усети и в цената на природния газ, който тази година поевтиня на няколко пъти. През април намалението беше с повече от 20 на сто, а през юли, с близо 10 на сто. Дори и да има ръст, той едва ли ще бъде скокообразен. По-скоро ще продължи да бъде полегат и съответно, не цялата част от това намаление, ще бъде изядена до края на годината. Цената на природния газ е основен фактор за цената на топлата вода и на парното. Анализаторът Дантон Синкуеграна заяви, че много фактори, които влияят върху формирането на цената на петрола. Най-важният е търсенето на суровината, но ключово е състоянието на световната икономика. Цената на долара също е много важна, защото цените на петрола се формират в долари. През последното десетилетие бих казал, че има и доста други фактори, защото търговията с петрол стана много по-отворена, а и употрабата му много по-масова. Синкуеграна смята, че причините за ниските цени на петрола през изминалата година са не толкова политически а по-скоро  икономически: Миналата зима имаше много голямо производство на суровината. В САЩ производството нараства в пъти над това, което е било преди две години. Като цяло светът произвеждаше много повече петрол, отколкото употребяваше. Също така това доведе и до много солидни запаси от суровината, а и повлия върху крайните цени на бензина, дизела и другите горива, които се използват в бита.   Резултатът от британския референдум създаде нестабилност и по отношение на търсенето на петрол. Паундът буквално се срина, а еврото също поевтиня и това доведе до поскъпване на долара. По-скъпият долар, от своя страна, оказва натиск върху цените на петрола. Освен това имаше и много странични фактори - например, горските пожари в Канада нанесоха огромни щети върху индустрията, която извлича суровината от т.нар. "петролни пясъци". Наложи се спирането на работата там, а това веднага се отрази върху количествата на пазара. В Либия също имаше събития, които повлияха на петролните доставки. Събитията в Нигерия оказват огромно влияние върху продукцията. Ирак отново е много голям фактор Анализаторът не очаква петролът да поскъпне твърде много в идните месеци: Лекият суров петрол се движи някъде около 45 дорала за барел, а сортът "Брент" е съвсем малко по-скъп - 47 долара за барел. До края на годината ще има известно покачване, но то ще е малко над 50 долара за барел. Мисля, че пазарът намери комфортна зона на цената около 50 долара. Това носи добра печалба за производителите. Разбира се, не толкова добра, колкото беше цената от 100 долара за барел, както беше преди няколко години. Именно тогава се стигна до забавяне на икономиката заради високите цени на петрола. Затова мисля, че до края на тази и в началото на следващата година нивото ще се задържи около 50-те долара. Все пак цените от миналата година - между 20 и 30 долара бяха много нестабилни и много ниски. В същото време не мисля, че ще видим и нивото от 100 долара за барел скоро.

Йорданка Фандъкова, кмет на София: Не правя компромиси с качеството на ремонтите

  Работим за още 12 км метро и автобуси със средна възраст 7 г. - Г-жо Фандъкова, лято е, а столицата отново е строителна площадка. Кои от ремонтите са на привършване и какво остава за догодина? - Вече пуснахме движението по първия етап от реконструкцията на бул. „Монтевидео“. Имаме готовност да започнем и втория, веднага след като съдът приключи делата по отчуждителните процедури. Тази седмица трябва да завърши цялостната реконструкция на бул. „Витоша“ - от бул. „България“ до входа на Южния парк. При последната ми проверка предупредих изпълнителите, че санкцията за забавяне за всеки ден е 30 000 лв. Те работят много активно, но бързината не трябва да е за сметка на качеството. Изисквам от надзора и колегите ми, да следят много внимателно да не се допускат грешки. Поисках и подвижната лаборатория на Агенция „Пътна инфраструктура“ да провери дали положения асфалт отговаря на всички изисквания. Много тежък е цялостният ремонт на ул. „Богатица“, като изграждаме и канализация по бул. „Арсеналски“. Очаквам този обект да приключи най-късно през ноември. Подменят се още водопровода и топлопреносната мрежа. През ноември трябва да приключи и изграждането на 1,1 км от ул. Обиколна“ в „Дружба“. За разширението на бул. „Черни връх“ до Околовръстния път имам уверението на изпълнителите, че могат да приключат до Нова година. Това ще зависи и от метеорологичната обстановка в зимните месеци. Работата по третата линия на метрото и строежа на станциите също затрудняват движението в много части на града. Очаквам до края на годината да бъде отворен за движение бул. „Гоце Делчев“, а работата ще продължи от страната на ул.”Житница”. След май 2017г. ще започне поетапното освобождаване и на останалите участъци, които са затруднени от строежа на третия лъч, а работата ще продължи подземно по тунелите. Продължаваме работата и по пълната реконструкция на кварталните улици. - Споменахте, че подвижна машина ще проверява качеството на положения асфалт на бул. „Витоша“. Ще я пуснете ли и по останалите булеварди, които се ремонтират?  -Да, благодаря на колегите от АПИ за помощта и добрата съвместна работа. Още през миналата година лабораторията направи проверка на настилката по бул. „Цариградско шосе“, а сега ще продължим и по новите булеварди. - Ремонтирани булеварди се наводниха, сега строителите асфалтираха дървета в тротоара. Как трябва да се санкционират строителите и надзора им, че да започнат да си вършат качествено работата? -През последните години започнахме големи ремонти - има и сложни обекти и трудности. В процеса на работата качеството се контролира от надзорни фирми, които се избират по Закона за обществени поръчки. Често им налагам санкции, защото точно те са специалистите и експертите, които трябва да преценяват качеството на работа в момента на изпълнението. Затова и при асфалтирането на пъновете на бул. „Вл. Вазов“ наложих санкция точно на надзора. Това беше изключително грозна и неприятна ситуация. Работниците взимат решение на момента, а надзорът трябва да е там и да ги контролира. Искам да подчертая, че през тази година нямаме обект, които да е приет със завършено строителство. Благодарна съм за сигналите от гражданите, които получавам. За некачествено изпълнение винаги връщам фирмите, а всеки ден просрочие им носи и значителни санкции. Показала съм ясно, че не правя компромиси с качеството на изпълнение и нямам колебания, когато налагам най-високите санкции. Ще припомня, че над 1 млн. лв. бяха глобите само на две от фирмите в последните години - за естакадата в „Младост“ и ремонта на релсовия път на бул. „България“. В договорите също залагаме много стриктни правила, както за контрол на изпълнението, така и гаранции при дефекти, които фирмите отстраняват за своя сметка. Задържаме им и гаранции за добро изпълнение. Изисквам да си вършат работата качественено. Хората очакват както от тях, така и от нас, добро изпълнение, когато се използват публични средства и се надявам всички тези примери да бъдат обица на ухото на всички, които работят в София. - Назначихте за свой заместник по транспорт 27-годишния Евгени Крусев. Смятате ли, че ще се справи с този труден пост и с какво спечели вашето доверие? -Преди няколко дни имах среща с момчетата от организацията „Спаси София“, които споделиха, че изборът на г-н Крусев за тях е бил неочаквано добра изненада. Радвам се, че младите хора приемат добре това назначение. Мненията разбира са различни, но всички искаме бързи и добри резултати. Освен магистратура по „Транспортно планиране и инженерство“ във Великобритания, Евгени Крусев е бил част от младежите в интернет форумите, за които транспортът е кауза. Той бе част от екипа, който разработи и заданието на Плана за устойчива градска мобилност на София до 2030г. Създадох нова дирекция за управление на трафика и предложих до конкурс да бъде назначен за нейн директор също млад човек - инж. Димитър Петров. Залагам на младите хора и смятам, че това е правилно, защото те са носителите на иновативните решения. В същото време, разчитам на опитните колеги, които са се доказали с работата си. С третата линия на метрото, с модернизацията на градския транспорт, цялостните ремонти и изграждането на инфраструктурата ще постигнем намаляване на вредните емисии и фини прахови частици във въздуха. Целта ни в транспорта е след 4 години София да има поне още 12 км метро, средната възраст на автобусите да е под 7 г. и да имаме изцяло функционираща система за управление на трафика.    -Центърът за градска мобилност също има ново ръководство след скандала с т. нар. „депутатски спирки”. Кои са първите задачи, които им възложихте ? -Принципал на ЦГМ е Столичен общински съвет, който прие инвестиционен план за работа на дружеството. Сред заложените задачите в него са довършването на буферните паркинги при Националния стадион и Централна гара, както и изграждането на надземни паркинги - при метростанция „Сливница“ и в район „Надежда“. Поисках новото ръководство да работи интензивно за изпълнението на модерна система за таксуване в градския транспорт. Настоях бързо да се запознаят с подготвената документация, ако имат корекции, да ги нанесат. Целта е тази система да бъде удобна за хората и да се даде възможност за по-справедливо заплащане на транспортната услуга. Очаквам също те да предложат повече мерки за публичност и комуникация с хората.    -Адската буря в Македония взе много жертви и причини огромни щети на населението. Какви превантивни мерки е предприела Столична община срещу подобни бедствия? -За съжаление никой не е застрахован от тежки природни бедствия и катаклизми, а в последните години сме свидетели на такива явления в цял свят. Важна е превенцията, но разбира се и адекватната реакция, когато това се случи. Трябва да си помагаме, необходима е солидарността в такива случаи, но пак казвам много е важна превенцията. Всяка година почистваме речните корита, като през 2016 г. вече почистихме 45 км. В момента се почистват участъци от реките Перловска, Суходолска, Шелбица, както и отводнителните канали в Казичане и Кривина. Извършват се периодично огледи на критични участъци. Екипи, като тези които бяха в Скопие, дежурят денонощно, за да се реагира максимално бързо при нужда, а районните кметове наблюдават постоянно нивата на реките и язовирите. Миналата година изградихме и система за наблюдение на реките в реално време. Изготвихме два проекта за проводимостта на водата в река Искър - от язовир Панчарево до моста на Чепинско шосе, с дължина около 15 км. В момента тече процедура за избор на изпълнител. Очакваме и подкрепа от Междуведомствената комисия. Изградихме диги на река Лесновска и ремонтирахме общинските язовири. Възлагаме периодично почистване на дъждоприемните шахти. Всичко това е изключително важно, както и информирането на гражданите за реакция при подобна криза. - Жителите на "Младост" организираха няколко протеста с искане да не се застрояват зелените площи между блокове 21, 20 и 19. Каква е вашата позиция и как ще решите проблема? -В началото на миналата седмица се срещнах с граждани от тези блокове и съм благодарна за конструктивния диалог. Информирах ги за цялостната проверка, която назначих по този случай - от момента на реституиране на терена през 2003г. през всички процедури до сега. Докато тя приключи няма да допуснем строителство. Искам гражданите да знаят, че търсим и ще намерим трайно решение по този казус. Разговарях и с кмета на района Цвета Авджиева, която подаде искане за проверка до Комисията за конфликт на интереси, заради съмнения, които се появиха в публичното пространство. Всички подобни случаи разглеждаме индивидуално и заедно с общинския съвет успяхме да решим поне осем подобни казуса в районите - „Лозенец“, „Красно село“, „Надежда“, „Люлин“, „Подуяне“, „Красна поляна“. Ще търсим вариант и в този случай. Възложила съм на главния архитект и разработване на цялостен ПУП на парк Въртопо. Имаме готов проект за облагородяване на 8 дка откъм район „Младост“. В момента се подготвят процедурите за избор на изпълнител, така че до края на годината се надявам да започне възстановяване на тази част от парка. Това включва зелени площи, изграждане на алеи, осветление, видеонаблюдение, детска площадка и фитнес на открито.  - В София има редица къщи, които са паметници на културата, но собствениците им са ги оставили да се срутят. Какви мерки предприема общината ? Колко глоби на недобросъвестни стопани сте наложили през последните години? -Грижата за състоянието на сградите е на собствениците, но общината контролира с много голямо внимание сградите-паметници на културата. През миналата и тази година сме връчили 11 разпореждания за възстановяване и обезопасяване на такива обекти. По мое нареждане работи постоянна Междуведомствена комисия, като от началото на тази година тя е издала предписания за пълно архитектурно заснемане и реставрация на 8 паметника на културата. Сред тях са знакови сгради като къщите на Яворов и Фингов, Захарна фабрика, Съюза на българските индустриалци, стари къщи по ул. „6-ти септември“, бул. „Патриарх Евтимий“. През последните години наложих и най-големите санкции - по 100 000 лв. за бездействие и необезопасяване на собствениците на къщите на Яворов и Фингов, както и неколкократно за Захарна Фабрика. За съжаление те не се стреснаха от глобите и обжалват процедурите в съда. Това е причината да предам някои от случаите и в прокуратурата. Паметниците на културата са богатство за града и не бива да се допуска недобросъвестно отношение. В същото време с усилията на районните кметове през последните години се възстановиха над 130 фасади на стари сгради в районите „Възраждане“ и „Средец“. - Подписахте споразумение за сътрудничество с парижкия район "Маре" за обновяване на старите сгради точно в район „Възраждане“. Кои са техните практики, които можем да използваме у нас, за да върнем блясъка им? - Преди 10-15 години френския район е бил с много занемарени сгради и за много кратък период от време се е превърнал в един от най-атрактивните в Париж. В момента работим по програма „Европа“ и общината финансира пилотно изследване на квартал 143 в район „Възраждане“. Екипът на арх. Вранчева ще разработи модел за опазването му и ще предложи Наредба до общинския съвет. В нея трябва ясно да е разписан механизъм за активното взаимодействие между общината и собствениците, за да се възстановяват  старите сгради. До края на година ще се направи и социологическо изследване в района, като част от методиката за определяне на начините за опазване на района. Предстои официално подписване на договор за работата заедно с район „Маре“, с участието на българо–френски архитекти от 2018 до 2020 г. Нашето сътрудничество ще е дългосрочно, надявам да вземем най-добрите и работещи практики от най-добрите.    - Назначихте проверка за безопасността в училищата. Какви са резултатите и какви мерки ще предприемете, за не се случват инциденти през идната учебна година? -Проверките са постоянни, защото няма по-важно нещо от сигурността на децата. Затова експерти от Дирекция „Сигурност“, заедно с колегите от СДВР посетиха училищата и детските градини, а целта беше да се дадат препоръки на ръководствата и районните кметове. Проверките включват изправност на сигнално-охранителната техника и на аварийните изходи. Направиха се предложения за освобождаване аварийните изходи и за въвеждане на два паник бутона. Преди началото на учебната година ще се проведат отново срещи, включително и с охранителните фирми. Продължаваме да изграждаме видеонаблюдение в училищата и детските градини, като то вече е внедрено в половината от тях. През тази година сложихме видеонаблюдение в още 46. Това е много ефективен начин за охрана, действа превантивно, включително и срещу сбивания в района на училищата. Камерите се наблюдават от охранител, Центъра за видеонаблюдение и колегите от СДВР. Продължаваме да надграждаме системата и на други публични места – подлези, паркове и градини. - Като споменахте охрана, преди дни се споразумяхте с МВР за постоянно полицейско присъствие в района на Женския пазар. Ще успеете ли да се справите с бежанците, които се струпват там и тормозят хората, които живеят в района? - Много важно е да гарантираме спокойствието на гражданите в тази тежка и сложна ситуация в региона. Още пред 3 години, когато започна този процес, проведохме разговори с гражданите и от тях знаем, че постоянното полицейско присъствие ги кара да се чувстват сигурни. Изградихме и видеонаблюдение около Женския пазар, бул. „Мария Луиза“, площад Бански и Централна гара. Възложих проверки и от екипи на Столичен инспекторат. Само за няколко дни ефектът от постоянното присъствие на общинска полиция, колегите от районното полицейско управление и служителите на Столичния инспекторат е видим за гражданите. Визитка: Родена е на 12 април 1962 г. в Самоков През 1998 г. става директор на 73-то СОУ “Владислав Граматик” Зам.-кмет по образованието на Столичната община в периода 2005-2009 г. На 27.7.2009 г. става министър на образованието в кабинета “Борисов” Кмет на София от 15.11.2009 г.

Рушат се болници, които крепяха здравеопазването ни

 Лошите условия на лечение могат да влошат състоянието на пациента – Д-р Атанасов, след захлаждането през последните дни предстои една гореща седмица. Синоптиците прогнозират този уикенд температурите да стигнат до 38 градуса. Как влияе на организма тази рязка промяна във времето? – Постоянните промени във времето са стрес за организма. Климатът, особено напоследък, много се промени. Жегите станаха по-изразени, по-продължителни. Това няма как да не се отрази на здравето, работата и ежедневието на всеки от нас. Много трябва да се пазят децата и възрастните – особено тези, които са на над 80 години. Те са изключително уязвими и задължително трябва да се съобразяват с необичайните климатични промени. Най-засегнати обаче са хората с хронични заболявания. Може да се каже, че през тазгодишните летни месеци е увеличен броят на обострянията на някои хронични заболявания и това вероятно е свързано и с климатичните особености. Тези декомпенсаторни прояви при хронично болните са характерни за летния период. Изключително важно е в летните дни хората с хронични заболявания много внимателно да съобразяват часовия период, в който се излагат на слънчевото въздействие. Температурните разлики, резките промени в климата също могат да доведат до влошаване на състоянието им. Напоследък виждаме какво се случва с времето – първо е много горещо, после е много влажно, а накрая и много студено. Един човек с хронично белодробно заболяване би бил много уязвим при тези климатични условия, защото те могат да доведат до тежко обостряне на белодробен хроничен възпалителен процес. – Кои са най-рисковите групи сред хронично болните? – Първо трябва да е ясно, че всички хронично болни са еднакво изложени на голям риск. Жегите и промените във времето са бич за всеки такъв пациент. Най-голям е процентът при хората, които страдат от кардиологични хронични заболявания и съдови заболявания на главния мозък, но това не значи, че при пациентите с белодробни болести, хронични заболявания на храносмилателната система, заболяванията на отделителната система и т. н. е по-различно. Парещите слънчеви лъчи, жегите декомпенсират почти всички хронични заболявания. Дали ще са камъни в бъбреците, или мозъчносъдово заболяване – няма значение. Състоянието рязко може да се влоши и да се стигне до постъпване в болница. – Какво трябва да направи хронично болният, ако усети, че състоянието му се влошава? – Задължително да потърси лекарска помощ. Много от хронично болните се подлагат на различни видове самолечения. Това е опасно. Болният може да си навреди повече, ако приема медикаменти, които не са съобразени със заболяването му. Друг важен съвет за хронично болните е да избягват да излизат навън, когато е най-горещо, тоест в часовете около обед и следобед – между 12 и 16 ч. В този часови диапазон слънцето е най-опасно. Ако трябва да се върши някаква работа, нека направят всичко възможно да я свършат или в ранните часове, или по-късно вечер, когато е по-хладно. Съществено е обаче при първи симптоми на дискомфорт или при някакво оплакване болният да потърси лекарска помощ. Обикновено хората първо се обаждат на личния си лекар, който ги пренасочва към съответен специалист. Той се заема със състоянието в детайли и решава дали болният трябва да се хоспитализира. Има и един детайл, който е много важен. Понякога състоянието на пациента може да се влоши, ако условията в самата болница са лоши. На много места не са правени ремонти от години и това затруднява, а понякога възпрепятства спазването на елементарни хигиенни изисквания. Човек може да се разболее само от обстановката. – За кои болници говорите? – Имам предвид мизерните условия в големите болници в София – „Пирогов“, много от клиниките на Медицинския университет (бивша Медицинска академия), градските и бившите окръжни болници. Тези болници са търговски дружества и са обречени сами да печелят парите, с които да се издържат. Това обаче е непосилна задача. Без двойно финансиране самите болници трудно могат да покрият елементарни изисквания. В „Пирогов“ например южните стаи не са климатизирани. Представете си сега през лятото какъв парник става в стаите следобед. Слънцето нагрява там часове наред и когато настаним хронично болен човек в тях, състоянието му може да се влоши рязко. Опитваме се да намалим слънчевото въздействие с щори, с подръчни материали. Понякога лепим вестници или оризова хартия по прозорците, отваряме врати, за да стане течение. Това обаче не решава проблема, а и носи други рискове. – В началото на годината здравният министър д-р Петър Москов обеща ремонт в „Пирогов“. – Да, но все още нищо не се случва. Да кажем, че климатизирането на стаите е някаква екстра, за която няма пари. Ремонт обаче наистина е жизненонеобходим. Клиника на „Пирогов“, визирам клиниката по вътрешни болести, която лекува между две и три хиляди души годишно, е в ужасно състояние. Това е лошо както за пациентите, така и за целия медицински персонал – за лекарите, за сестрите и санитарите. Не говоря просто за някакви козметични промени, които трябва да се направят. Имам предвид цялостен ремонт. В някои болнични стаи мазилката пада от тавана… Опасно е за пациентите. – Падаща мазилка от тавана, неклиматизирани стаи… Идеални условия за развитие на вътреболнични инфекции. Имате ли такива наблюдения? – Да, определено. Тези условия са идеална предпоставка за появата на такива вътреболнични инфекции. Съответните структури на ХЕИ следят стриктно за появата на вътреболнични инфекции и ако установят такива, дават съответни предписания. За нас остава непосилната задача да изпълним предписанията, дадени предписания от органите на ХЕИ, защото в ежедневната ни работа те са закон. Обикновено санирането на стените, подовете и таваните с бактерицидни покривни бои – т.нар сребърна боя например, се прави поне веднъж в годината. Тези бои имат силен дезинфекциращ ефект и трябва да се ползват във всяка болница. Стените в клиниката, в която работя, не са пребоядисвани от 2000 г. Това са 16 години. Кой не боядисва стените си 16 години – този, който няма пари, или този, който няма какво да боядисва? Държавата няма какво да боядисва. Държавата нехае. И това не важи само за „Пирогов“. Големите болници, които досега крепяха българското здравеопазване, са оставени да се разрушат. В същото време виждаме как никнат много нови и лъскави частни болници. Не всички хора обаче могат да си позволят финансово да се лекуват там. Те никога няма да влязат в тези болници и затова се лекуват в другите – в „Пирогов“, в клиниките на бившата Медицинска академия, в големите окръжни и градски болници, които са в окаяно състояние. Ръководствата на тези болници няма какво да сторят. Какво да направи един директор на такава болница, когато е зависим от държава, правителство, от министри, от здравната каса, от финансовото министерство?! Директорите на болниците не са виновни, те просто са изкупителна жертва на виновниците за състоянието на българското здравеопазване. – Защо се случва това? – Всичко е въпрос на преразпределение на пари. Превърнаха професията ни в сергия. Някога моите учители ме учеха, че професията ни е изкуство. След известно време започнах да се надявам, че е поне наука. Сега виждам, че е долна сергия. Оставам с впечатлението, че нарочно държавните структури пренасочват парите към частните болници. Всяка година пускаме по 20-30 рапорта към директора, в които настояваме за ремонт. Но това не зависи от него. Директорът ги препраща към министерството и чакаме. Още през 2013 г., когато д-р Таня Андреева беше здравен министър, започнахме да изпращаме искания и молби за ремонт. Парите така и не стигнаха до болницата. Сега, в началото на годината, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов официално обеща, че негов приоритет ще е ремонтът на детската противошокова зала, на клиниката по вътрешни болести и на кардиологичната клиника. Все още нищо не е направено. За щастие успяхме да ремонтираме покрива на сградата, в която се помещават клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това обаче се случи благодарение на дарение от лекарка, работеща в чужбина. Нейна близка бе приета за лечение в клиниката по кардиология. Благодарение на помощта на колежката успяхме да ремонтираме покрива. Допреди това при всеки дъжд се сипеха вода и мазилка и върху главите на болните. От 2011 г. проф. Миланова (проф. Мария Миланова, шеф на клиниката по кардиология – б.р.) води борба да се направи ремонт на сградата, за която говоря. Някои клиники в болницата са обновени и отговарят на съвременните изисквания за лечебна структура. Наша цел е същото да се случи и с клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това е трудна работа, но е жизнено важно да се свърши. Пациентите на клиниките по вътрешни болести и кардиология, както и близките им негодуват, но няма къде да идат – трябва да бъдат лекувани. И ние се опитваме поне това да правим качествено.

Никой не може да се справи сам с бежанците, трябва общо решение

  Миграционният натиск към страната ни е намалял с 30%   Великобритания все още има ход назад към ЕС   -Г-жо Грозданова, европейските лидери се събират в петък в Братислава, където във фокуса на разговорите ще бъде мигрантската криза. Каква позиция ще отстоява България?   -България заминава с позицията, която е отстоявала и досега – да се намери единно европейско решение, което да има устойчивост и дълготрайност. Не можем да се справим нито ние, нито която и да е отделна държава сама с този голям проблем. Същественото сега е, че вече имаме потвърждението на големите европейски лидери - и на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, и на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че ще получим не само политическа, но и техническа и финансова помощ, за каквато настояваме от юли. Имаме нужда от това, защото нашата граница е външна за Европейския съюз и пазейки България, ние пазим цялата негова територия. На предстоящата среща в Братислава ще поставим вече по-ясно и по-категорично въпроса за нуждата от повече подкрепа, солидарност и отговорност от всички държави, за да може да се справим. Именно в контекста на единството и обединението бяха и срещите на премиера Бойко Борисов с министър-председателите на Унгария и Сърбия Виктор Орбан и Александър Вучич. Разговорите бяха доказателство за това, че се търси диалог. Ние сме партньори с Унгария в ЕС, НАТО и други международни организации и е важно да се разбираме и да си сътрудничим максимално ефективно и в полза и на двете страни. Сърбия е важен наш съсед и приятел, когото подкрепяме по пътя за членство в ЕС, защото от това зависи развитието на региона. Точно в духа на обединението утре в Народното събрание ще бъде прието и решение за обявяване на 19 октомври за Ден на българо-унгарското приятелство, което е по тяхна инициатива. Това е първото такова решение на нашия парламент.   -Закъсня ли Европа с мерките за бежанската криза?   -Европа по-скоро не можа да даде ясен план за действие, който да бъде изпълняван последователно. Основната причина за това е, че когато 28 държави тогава, а сега 27 без Великобритания, искат да постигнат консенсус, се стига в крайна сметка до много компромиси. А в такава ситуация няма яснота какво точно да се прави.   -Трябва ли тогава да се преосмисли моделът на вземане на решения в ЕС за повече оперативност?   -В момента има голямо желание да се стигне до една обща стратегия за външна политика и сигурност. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини представи такава стратегия и вече има ясен времеви план за нейното прилагане. В основата й е създаването на т.нар. Европейски отбранителен съюз, който доскоро се наричаше обща европейска армия. Германия и Франция вече дадоха своето категорично потвърждение за него. В момента след Brexit се наблюдава желание в съюза за повече интеграция. В стратегията на Могерини обаче на много места пише - регионални формати. Нямаме нужда от това, а от общи решения, ясни и без компромиси.   -А ще успее ли Европа да интегрира самите бежанци?   -Има няколко условия, които трябва да се спазят, за да има интеграция. Първото е хората, които идват, да имат желание за това. Другото е възможността на всяка страна и финансово, и организационно да осъществи този процес. Но в основата според мен винаги е стояло образованието. За да можем да интегрираме имигрантите, трябва да ги научим на езика ни и да могат да работят тук. Ние вече имаме добре адаптирани миграционни общности в България – и от Сирия, и от Ирак и дори от Афганистан.   -Когато обаче стават все повече бежанците на едно място, не започват ли да се капсулират?   Естествено. Тези паралелни общества са навсякъде. И в Германия например турската общност, която е много голяма, е капсулирана. Те не говорят езика и това е проблем, въпреки че на практика са работна ръка там.   -Бежанският натиск по границата ни расте или намалява?   -За този период от годината спрямо миналата миграционният натиск към България е намалял с 30%, което е много добре. Мигрантите, дошли на наша територия от началото на бежанската криза, са около 30 000. За разлика например от Словакия, която има 100. Унгария и Словакия дори съдят ЕК в Люксембург за квотния принцип за разпределяне на бежанци и не го прилагат.   -Предстоящото излизане на Великобритания от ЕС поставя много въпросителни. Нашите сънародници ще могат ли да останат да живеят и работят там?   -Много е рано да се отговори на този въпрос. Но аз съм оптимист, не виждам да има някаква пречка за това в бъдеще. Великобритания си остава на картата на Европа, няма да има някакви големи сътресения. Тепърва предстоят преговорите и все още не е задействан член 50 от Лисабонския договор. Ще видим какво ще стане. Няколко пъти съм казвала и още смятам, че има вероятност и за ход назад.   -Чисто процедурно възможно ли е това?   -Да. Задействайки член 50, има възможност за минимум две години преговори, които могат да продължат и до три години. Условията, до които стигнат ЕС и Великобритания, може да не се харесат на Острова. Може дори договореното да се подложи на референдум и гражданите да кажат, че не искат при тези условия да излизат от ЕС. Така че, всичко е възможно. Но загубата за България от напускането на Великобритания, наред с това, че тя беше балансьор между Франция и Германия, е че, в много случаи даваше политическа подкрепа на нашите предложения.   -Сега Ангела Меркел сякаш остава сама в лидерството в ЕС, не е ли опасно това?   -Тя остава основен лидер, но естествено, че ще търси подкрепата и на Франция и Италия, които са големите индустриални сили в ЕС.   -Какви трябва да са приоритетите на предстоящото българско председателство на ЕС през първата половина на 2018 г.?   -Приоритетите ще се формират заедно с другите две държави в т.нар. Тройка – Естония и Австрия. По принцип всяка страна формира своя основен приоритет в сферата, в която е най-силна. За Естония това е дигитална Европа. За Австрия смятам, че ще бъде миграционната политика, защото те много сериозно поставят въпроса, при това не в посока на единството. А България според мен трябва да заложи сред основните приоритети енергетиката - енергийната сигурност и диверсификация, общ енергиен съюз и пазар.   -Какви ползи може да извлече България пряко от председателството и има ли риск за имиджа на страната ни, ако не се справим?   Вариант за несправяне няма. Разбира се, ще бъде тежко, защото България за първи път ще поеме председателството и много въпроси, за които теоретично сме се подготвили, може да не предвидим на практика. Но организационно ще се справим, има достатъчно административен ресурс. Все още има малък проблем с преводачите, които ще бъдат необходими, но и за това има време. А основната полза от председателството ще бъде възможността да покажем страната си, да я рекламираме. България е интересна за много от държавите членки, защото е непозната. За нас ще е много полезно също в този период да използваме опита на Естония за електронното управление. Другото, което ще остане за страната ни от председателството, са подготвените кадри и инфраструктурата, която ще се изгради.   Темата с кандидатурата на България за генерален секретар на ООН се превърна в международна. Може ли да има натиск отвън, или страната ни си взема сама решенията?   Натиск от дипломатическа гледна точка не е възможно да има. Аз повече възприемам това, което се говори, като заявка за подкрепа и е много добре, че държава като България може да има повече от един кандидат, който има необходимите качества.     ВИЗИТКА Родена е през май 1975 г. в София Завършила е Медицинския университет в София Депутат от ГЕРБ в три състава на НС Председател на Комисията по европейски въпроси в 41-вото НС В 43-тото НС е председател на Комисията по външна политика и ръководител на постоянната делегация на НС в ПАСЕ

„Каста дива“ гостува на оперния фестивал „Афродита“ в Пафос

Лятното издание на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива” ни „пренася” на остров Кипър в Средиземно море – там, където според древногръцките митове и легенди от морската пяна се е родила богинята на любовта и красотата Афродита. Мястото е в югозападната част на острова в областта Пафос. Нарича се „Petra tou Romiou” или „Скалата на Афродита”. Наистина е приказно красиво и изпълнено с позитивна енергия! Представете си малък залив с пясъчен плаж сред варовикови скали. Сините морски води ту спокойно галят пясъка под топлите слънчеви лъчи, ту мощно се разбиват в скалите с грохот и с пухкава бяла пяна, сред която, според легендите, се е появила Афродита. По плажа хората правят върху пясъка сърца от камъчета. Всяко лято по три милиона туристи пренареждат тази мозайка. Влюбени двойки си правят фото сесии сред скалите. Аз също направих доста снимки и успях да си намеря камъче, изваяно от вълните във формата на сърце! Бих постояла още там, на скалата на Афродита, но в западната част на Кипър, в областта Пафос ме очаква цял туристически маршрут, посветен на богинята на любовта и красотата. Той преминава през древния град Пафос, край село Куклия, където е светилището на Афродита и продължава през планината на север до Полис Хрисохус, близо до който се намират т.нар. „Бани на Афродита”. Там богинята се е къпела в кристално чистите води на малко езеро в естествена пещера, обгърнато от свежата зеленина на древно смокиново дърво. Но да се върнем в град Пафос, където всяко лято има престижен оперен фестивал на името на богинята на любовта и красотата Афродита. През годините в него са гостували трупите на Балшой театър, Мариинския театър, Театър Виелки Варшава, Арена ди Верона, Оперния театър на Триест и още, и още. Незабравими за публиката остават и спектаклите на Софийската национална опера на 4-и, 5-и и 6-и септември 2009 г. – на операта „Лакме” от Делиб, под диригентството на маестро Франческо Роза, с Петя Иванова и Диана Василева в главната роля, във великолепната постановка на акад. Пламен Карталов. На живописното пристанище в Пафос се издига средновековният замък, построен на мястото на стара византийска крепост през 13-и век от династията Лузинян, владетели на Йерусалимското кралство, Кипърското кралство и Киликийска Армения. Всъщност и той е разрушен през 16-и век и построен и укрепен наново от турците, след като превземат острова. В днешно време Замъкът на пристанището в Пафос всяка година в началото на месец септември се превръща в естествен декор на оперни продукции „под звездите”. Тази година беше 18-ото издание на оперния фестивал „Афродита” в Пафос. На 2-и, 3-и и 4-и септември се играха спектаклите на операта „Дон Жуан” от Моцарт – продукция на „Centro Formazione Alta Cultura” Парма с участието на Кипърския симфоничен оркестър. Бях щастлива да бъда сред гостите на този перфектно организиран фестивал! На пристанището край стените на средновековния замък се строи сцената и зрителната площадка – стабилна амфитеатрална конструкция с 2 209 седалки, обзаведени с удобни възглавнички.  На три места, така че да има подходящи за всички зрители, се прожектират субтитри на гръцки и на английски език. Спектаклите на операта „Дон Жуан” от Моцарт на 2-и, 3-и и 4-и септември – продукция на оперна компания от Парма с участието на Кипърския симфоничен оркестър, бяха с много високо качество! И двата състава солисти в трите фестивални вечери бяха много добри без компромиси. Италианският диригент Матео Белтрами изгради много стилни в музикално отношение спектакли, а знаем колко трудно е да се изпълни стилно Моцарт! Неслучайно освен голяма кариера на италианските сцени, маестро Белтрами има престижни изяви и на немски сцени като Земперопер в Дрезден и Щатсопер в Щутгарт, където е дирижирал спектакли с участието на знаменития тенор Йонас Кауфман! Но най-силно ме впечатли прекрасното звучене на Кипърския симфоничен оркестър с концертмайстор Волфганг Шрьодер. Първо, за разлика от България, където все още имаме добри инструментални школи, но младите български музиканти бързат да отпътуват от страната, в Кипър няма музикална академия с традиции, но явно има достатъчно висок стандарт, който привлича обратно младите кипърски музиканти, изучили се в чужбина. И второ, явно има достатъчно висок стандарт, за да бъдат привличани и добри чуждестранни музиканти. И така – спектаклите на операта „Дон Жуан” от Моцарт с участието на италианските солисти, хор „Джузепе Верди” от Парма и Кипърския симфоничен оркестър под диригентството на Матео Белтрами ни доставиха голяма музикална наслада! Режисьорът Марчело Липи, художникът на декорите и костюмите Алфредо Троизи и художничката на осветлението Фиамета Балдизери бяха направили и красив класически спектакъл, който създаваше три часа истинско музикално-театрално вълшебство в топлите летни вечери на пристанището в Пафос. Спектакълът беше много хубав! Много ми хареса, казаха възрастна дама от Германия, млада жена от Великобритания и господин от Бразилия, който за първи път гостува в Кипър. Операта „Дон Жуан“ на Моцарт е забележителна! Музиката е чудесна! Изпълнителите са прекрасни! Природата е толкова красива, звездното небе! Гледала съм много спектакли тук и всички са били много добри, сподели дама от Русия, която живее на острова и редовно следи фестивала „Афродита”. Възторжени бяха отзивите на щастливата публика след финалния спектакъл на операта „Дон Жуан“ на фестивала „Афродита“ в Пафос, който беше уважен и от кмета на града, и от президента на Кипър. Организаторите на фестивала „Афродита” вече започват да подготвят следващото му издание. Ако планирате Вашата лятна ваканция през първата седмица на месец септември 2017 г. на остров Кипър, ще имате шанс да гледате в европейската столица на културата Пафос някой от спектаклите на операта „Отвличане от Сарая” от Моцарт. Билетите са от 25 до 70 евро. Продължаваме нашата разходка из остров Кипър. Отправяме се на югоизток от Пафос към Лемесос или Лимасол. Според древногръцките митове и легенди тук е роден изкусен скулптор. Той изработил от слонова кост толкова прекрасна статуя, че се влюбил в нея. Молел горещо боговете да го дарят с такава жена. Трогната, богинята на любовта и красотата Афродита вдъхнала живот на статуята. Досетихте ли се? Това са Пигмалион и неговата Галатея. От любовта им се родил Пафос, а внукът им Кинир станал първият жрец в храма на Афродита в стария град Пафос в Кипър. Ето още една легенда: Дъщерята на Кинир Мирта била ослепително красива и толкова горда, че се сметнала за още по-красива от Афродита. За наказание богинята я превърнала в дърво. От дървото се родил Адонис. Израснал много красив младеж и изкусен ловец. Един ден по време на лов преминал покрай „Баните на Афродита” в северозападната част на остров Кипър, където богинята се къпела в прохладните чисти води. Двамата се влюбили силно един в друг, но не след дълго любовта им разгневила съпруга на Афродита. Той изпратил един глиган да подгони и убие младежа. Афродита дълго търсила смъртно ранения Адонис по капките от кръвта му, които се превърнали в анемонии. Богинята била безутешна. Трогнат от скръбта й, бащата на всички богове и хора Зевс наредил на бога на подземния свят Хадес да пуска Адонис обратно на земята шест месеца през годината. И тогава цялата природа сякаш се преражда, защото Афродита отново се радва на своя любим. А тези две легенди са пресътворени в много произведения на литературата и изкуствата. Сред тях са „Метаморфозите” на римския поет Овидий и пиесата „Пигмалион” на английския драматург Джордж Бърнард Шоу, по които американският композитор Фредерик Лоу създава великолепния мюзикъл „Моята прекрасна лейди” – най-любимият мюзикъл на българската публика според националната анкета на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива”. След Пафос и Лимасол вече сме в Ларнака – третият по големина град в Кипър, построен на мястото на древния Китион, дом на важни исторически забележителности, сред които ще спомена три. В Китион възкресеният от Исус Христос Лазар е бил ръкоположен от апостолите Варнава и Марко за епископ. Тук е живял 30 г. и тук се съхраняват мощите му във великолепния храм „Свети Лазар”, построен от император Лъв Шести Философ през 9-и век и възстановен през 17-и век. На 11 километра от Ларнака се намира още една византийска църква – „Панагия Ангелоктисти” или „Богородица Ангелоградена”, в която е съхранена изключително ценна мозайка от 6-и век. Тя изобразява Богородица с Исус Христос сред архангелите Михаил и Гавриил и се оценява като равна на мозайките от Равена! В близост се намира и много голяма светиня за мюсюлманите. Това е джамията Хала Султан, посветена на роднината на пророка Мохамед Ум Харам – четвърто по важност място за поклонение след Мека, Медина и Ал Акса в Йерусалим. На път за Ларнака ми се случи нещо много интересно! Искрено вярвам, че няма случайни неща в живота ни! В самолета за Ларнака срещнах една забележителна дама, която много високо ценя като музикант и като мениджър – директорът на Варненската опера и Драматичния театър "Стоян Бъчваров", сопранът Даниела Димова. А тя ме запозна с още една дама, която заслужава огромно възхищение и уважение като музикант и като мениджър –  мецосопранът Цвета Христофору. Тя също е от Варна, вече 20 години живее в Кипър и създава на острова най-напред първата оперна школа за млади оперни певци, а след това през 2008 г. и първата оперна компания в Кипър. С нея поставя най-напред операта „Дидона и Еней” от Пърсел, следват „Сватбата на Фигаро” , „Дон Жуан” от Моцарт и други, а това лято подготвя още един голям проект. Той е постановка на операта „Орфей и Евридика” от Глук в театъра в Ларнака, която ще бъде заснета от кипърската телевизия и със записа ще се кандидатства за още един, грандиозен проект. За всичко това чуйте в звуковите файлове в разговора с Цвета Христофору и Даниела Димова, които освен че излъчват еднаква силна енергия и ентусиазъм, имат и изключителна визуална прилика и ще се превъплътят съответно в ролите на Орфей и Евридика.

Световна премиера на рок операта „Нострадамус” в Русе

  Световна премиера на рок операта „Нострадамус” на известния рок музикант и композитор Николо Коцев ще събере ценители на 18 и 19 ноември на сцената на Държавна опера – Русе. Музикалната творба е създадена с множество рок гиганти преди 15 години и издадена в двоен аудиодиск, а световната критика я определя като „крайъгълен камък в жанра”. Представянето на една такава творба на сцена е сериозно предизвикателство от всички гледни точки – и от техническа, и от логистична, и от гледна точка на изкуството. Но бележитият музикант и композитор се решава да реализира отколешната си идея и мечта. Той разказа, че въпрос на много труд е да се направи постановката, иначе свиренето и игрането не е проблем – то се знае, а и вече има режисьорски решения, информира БГНЕС. „Докато създавах „Нострадамус”, аз бях в несвои води, защото това беше първият ми опит да съчетая изразните средства на традиционното музициране и на съвременното, по-точно рок музициране. Там предизвикателствата бяха от характер, който няма нищо общо с представянето на сцена. Когато се прави албум, се работи в студио, човек има време да осмисли, да поправи нещата. А поставянето на сцена не само изисква една огромна машина да се завърти в синхрон, а изисква и материалът да се знае до съвършенство, за да може всичко да бъде изпято и изсвирено по най-добрия възможен начин”, коментира Коцев. На сцената по време на световната премиера на „Нострадамус” ще излязат над 100 души и авторът знае, че това изисква добър синхрон, много предварителна подготовка, осмисляне на евентуалните проблеми, които може да възникнат. Аз мразя да трябва да решавам проблеми в последния момент и искам да ги реша предварително доколкото е възможно, заяви той като призна, че работи неуморно от сутрин до вечер. Като автор той естествено иска представлението да бъде много успешно, защото всичко, което зависи от него, той го дава по 100 пъти. Вече няколко месеца работи по ноти, по подготовката на световния спектакъл, репетира с групите, с беквокалистите. Изцяло разчита на предварителната подготовка, затънал е в работа, постоянно комуникира с Русенската опера. „Надявам се и очаквам това да бъде грандиозен успех. Желанието на всички ни е догодина да можем да направим няколко представления в големи зали”, сподели Николо Коцев. В рок операта „Нострадамус” няма изпълнители от оригиналните солисти от албума, първо, защото оттогава вече са минали 16 години, а и ролите са трудни и изискват много широк певчески диапазон. Бюджетът също в известен смисъл предопределя нещата. Но певците, които участват, са от световен калибър, твърди Коцев. „В главната роля участва Александър Атанасов, който е певецът на „Кикимора”, имаме инквизитор – Звезди Керемидчиев, един от най-изявените рок гласове в България. Амалия Ненова също е чудесен изпълнител, с нея съм работил в продължение на 10-ина години, когато пътувах с Робин Гиб. В операта имаме и чуждестранно участие – това са двама шведи, с които съм работил - Томас Викстрьом и Бьорн Лодин, чудесни певци, с много сериозен опит, с много високи гласове и чудесен диапазон. Участва и един певец от Турция, който се нарича Мехмет Кая, който ще изпълни ролята на Анри II – кралят на Франция. Спектакълът е с участие на хора, балета и оркестъра на Русенската опера с маестро Найден Тодоров, който ще дирижира. Режисьор е Орлин Дяков, който е директор на Русенския драматичен театър. Дизайнерът на костюмите е Николай Бузов. Разказвач е Ненчо Балабанов. Всички, които участват в постановката, са хора, които са много добре поставени в своите среди и с много сериозен опит. Имаме и беквокалисти – четирима млади певци, които ще изнесат на гърба си цялата работа на сцената, ще бъдат през цялото време на сцена. Участва и рок група „Кикимора” с двама гости – общо шестима сме в групата – две китари, два клавишни инструмента,  бас и барабани”, разказа музикантът. На въпрос дали по време на подготовката музикантите и певците успяват и да се забавляват, Коцев е откровен - работата за момента е далече от забавлението. За да се стигне до него е необходим много труд. Изпълнителите вече започват да получават награда за труда си и някакво удовлетворение, но има още много до усещането за успех. Надявам се, че ще се забавлявам в дните преди премиерата, на самата премиера и на второто представление. Тогава човек получава награда за труда си – аз знам, че тогава ще бъде изключително забавно и приятно за изпълнение. Но когато тръгнахме да работим по материала това ни се струваше все едно всички бутахме сизифов камък  нагоре по един  хълм. Сега, след като вече имаме повече самочувствие от това, че сме по на „ти” с материала, нещата започнаха да изглеждат по-розови, дори приятни. Сигурен съм, че ще стигнем до момента, в който всички ще изпитаме наслада и радост от това, което правим, но в момента е само работа, каза авторът.  Защо точно Нострадамус?! Още когато Николо Коцев решава да съчетае традиционната с рок музиката, той си дава сметка, че това трябва да бъде направено по сюжет, който е благодарен за жанра на рок музиката. Това е един свят, който е уж биографичен, но същевременно и фантастичен, защото  в рок операта той се е концентрирал на пет от предсказанията на Нострадамус. Някои от тях вече са се сбъднали, други – не, и ги очакваме. Това дава възможност за игра на фантазията, за смели решения и излизане от рамките на познатото, на канона. По този начин се обогатиха средствата, с които боравех, призна Коцев. Аз винаги съм бил доста заинтересован от тази възможност да се предсказва бъдещето, оракули, гадатели и пр. Според мен това беше доста благодарна тема за сюжет на „Нострадамус”. Смятам, че се получи много добре. След премиерата на двойния аудио диск, световната критика го посрещна много възторжено, вярвам че така ще бъде посрещната и световната премиера на операта „Нострадамус”. Либретото на рок операта се базира на живота и предсказанията на великия астролог и лечител. „В операта „Нострадамус” съм включил пет предсказания. За тримата антихристи, като, според Нострадамус те са Наполеон и френската революция, вторият антихрист е Хитлер и Втората Световна война. Третият антихрист, който според Нострадамус се нарича Мабюс, и трета световна война. Смъртта на Анри II също е включена в операта. Като първият антихрист, вторият антихрист и Анри II са вече сбъднати предсказания. Третата световна война - да се надяваме, че никога няма да се случи, както и краят на света – петото предсказание, което според Нострадамус ще дойде през 3797 г.  – твърде далече от нашето време, за да го мислим. А сега е важно зрителите да дойдат да се насладят на грандиозния спектакъл, да заситят музикалния си усет с неповторимата рок музика и превъплъщения на изпълнителите в „Нострадамус”. 

Италиански топпрокурор сензационно: Разследваме още българи от ранга на Брендо!

 -Прокурор Гратери, живеете 27 години под полицейска защита. Как се чувствате като една от най-важните мишени на италианската мафия? -Живея под охрана от 1989 г. Много е тежко да живееш в такава ситуация, но в крайна сметка разбираш, че целта, която следваш, е много голяма и си заслужава цялата тази саможертва. Въпреки че рискът е много голям, има хиляди хора, които вярват в мен и няма как да ги разочаровам, няма да е честно. -Кога за последно получихте заплаха за живота си? -Миналата година. Опитаха се да отвлекат сина ми. -Знаете ли кой е поръчал отвличането и защо? -Наркоорганизация е. Повече от 30 г. се боря срещу мафиотския клан Ндрангета и организираната престъпност, затова съм сигурен, че това дразни и е пречка за много хора. Пречи им да продължат мисията на мафията. -Цялото ви семейство ли е под полицейска закрила или само вие? -Винаги има контрол макар и не толкова видимо вкъщи. У нас живее полиция, която бди за сигурността ни. -В момента докато говорим има ли охрана край нас, виждам няколко мъже, които не ви изпускат от поглед? Питам ви, защото в Италия, в Колумбия, Перу, ви охраняват с калашници. -Да, има, но не е редно да се виждат, да се открояват. Целта на охраната ми не е да е явна, за да я виждат всички. -Знаете ли, че в България вие сте известен като първообраза на Корадо Катани от „Октопод“? -Не, не знам, така ли е ...(смее се). -Вие сте най-известният прокурор, който се бори срещу италианската мафия. Кажете къде са българите в цялата схема, какво точно правят? -Ндрангета е пуснала пипалата си в целия свят на всички континенти и е организацията, която успява да внесе от Южна Америка огромни количества кокаин. Тя е свързана с всички криминални сфери, които са познати въобще в света. В България Ндрангета е свързана с важни лица, които действат в сферата на наркотрафика. -Кои са другите българи, освен кокаиновия крал Брендо, които работят за италианската мафия? -В този момент няма как да ви кажа, защото има разследвания. Когато моментът настъпи, ще разберете. -Да разбирам, че не става въпрос само за един човек, а за няколко от ранга на Брендо? -Ще разберете, има време. -Казвате, че италианската мафия инвестира около 160 млн. евро в България. Какво купува освен ресторанти и хотели? -Ндрангета разполага с много пари-не само отпреди години, но и в момента. Тя е навлязла в Източна Европа още след падането на Берлинската стена. Купува всичко това, което й харесва. Основно обаче избира да инвестира в ресторантьорство, хотелиерство, туризма, заведения. Също така и в сферата на недвижимото имущество. -Още преди години сте споделяли, че много ваши приятели от детинство са станали мафиоти. Гледате ли ги в очите, когато ги арестувате? -Гледам ги в очите, винаги ги гледам по време на арест. Все пак това е моята работа, това е моят дълг. Ако са тръгнали по пътя на мафията, аз ще ги арестувам. Просто са поели по грешен път в живота си. Моята работа е да водя разследвания и да стигам до хора, които са свързани с тези престъпления. Независимо кои са те, аз ги арестувам. -Какво ви струва това в емоционален план? -Съжалявам. В такива моменти изпитвам огромно съжаление, че този човек е избрал да поеме по лошия път в живота, по пътя на мафията. Аз обаче вървя по друг и моят дълг изисква да не правя разлика кой е мой приятел от детството и кой не. Това е въпрос на вяра. Аз вярвам адски много в това, което правя. Другото нещо, към което се стремя, е да направя Италия по-лесна и по-добра за живот. -Повечето хора имат много романтична представа за мафиотите-богати и властни фамилии, кокаин, омерта, вярност. Вие обаче смятате, че те са страхливци, защо? -Мафиотите са страхливци по натура, и то знаете ли защо, защото убиват в гръб. Иначе когато техен човек отива в затвора, веднага му оказват една тиха подкрепа. Например дават пари на неговата съпруга, или плащат на адвокат. Но това всичко се прави с идеята арестуваният да смекчи криминалното си минало. -Предлагали ли са подкупи, за да стъпчете разследване? -Никога не са ми предлагали подкупи, защото всички ме познават още от детството ми. Отгледаха ме изключително добри и честни родители по начин, по който ценя важните неща в живота, държа на тях. Няма как да успеят мафиотите да ме купят с пари, с други облаги, аз просто съм възпитан по друг начин и зная истинските ценности в живота, а те не са финансови. Мафиотите знаят това и дори не опитват. Ако някой дойде да предложи пари за дадена работа, това означава, че ти по някакъв начин си показал, че може да се приближи към теб, да ти позволи да го подкупиш. Аз никога не съм показвал това с поведението си и никога няма да го направя. -Кой е последният бандит, който вкарахте в затвора? -Миналата седмица арестувах 30 човека за престъпления, свързани с мафията. Те стоят зад 3 убийства и за трафик на дрога. -Спокойно говорите за тези грандиозни операции срещу мафията. Ние тук се вълнуваме в пъти повече. -Трябва да си спокоен, защото ако се тревожиш, ако гледаш по-разтревожено, действаш по-разтревожено, се губи пътят и това вреди на начина на работа, респективно това не е добре и за целта, която си си поставил. Винаги трябва да контролираш себе си. -Какво казвате на мафиотите, когато ги арестувате и ги гледате в очите? -Много е важно да ги гледаш в очите. А на въпроса какво им казвам-каквото трябва да се каже по време на арест. „Ти си задържан, ще влезеш в затвора. Аз ще поискам за теб минимум 30 години решетки. Единственото, което може да направиш, е да съдействаш на правосъдието“. Арестувах и най-големия трафикант, който е вкарвал в Италия от 3000 до  4000 килограма кокаин всеки месец. Той ми предложи да го пусна от затвора, като обеща, че всеки месец ще ми помага да залавям по 3000 кг кокаин, който влиза в Италия. -Това е уникална сделка, вие приехте ли? -Не, отказах му категорично. Заявих му, че това няма как да се случи да го пусна, а единственото, което той може да направи, е да съдейства на правосъдието. В противен случай остава да си лежи в затвора. -На какво ниво са българите в наркотрафика, който вие разследвате? -Кокаинът пристига от балканските страни, например Босна и Херцеговина и Черна гора, където има излаз на морета, тъй като пътува често по море. Не мога да кажа точно българите на какво ниво са в целия наркотрафик, но самия факт, че наркотикът идва при вас по море, разпространява се в различни области, говори, че имате сериозни хора в този бизнес. Там където има кокаин, означава, че има и мафия. В България също се продава „бялото злато“, което означава, че също има мафия. -Познавате и български прокурори. Добре ли се справят според вас? -Да, познавам. Справят се добре, но имате нужда от много по-силна съдебна система тук в България, подобна на италианската. Българските магистрати трябва да бъдат много по-улеснени. -В какъв смисъл улеснени? -Те трябва да имат възможност да водят разследвания навсякъде, да имат много по-големи правомощия в различните сфери на разследването, да участват и да имат достъп до тези криминални организации. -Италия обаче също е наричана и държава на мафията. Защо, при положение че вашата прокуратура е толкова силна? -Системата при нас в Италия е по-добра в сравнение с тези в другите европейски страни, но ние, магистратите, твърдим, че трябва да се въведат нови правила и подобрения, за да стане още по-добре функционираща. -Задържате най-големите наркоиграчи в Италия, действащи и в цял свят. Те ви заплашват постоянно. Страх ли ви е от нещо, прокурор Гратери? -Да, като всеки човек и аз се страхувам. Но страхът трябва да се овладее, да се подчини. Трябва да си говориш със смъртта. -Вие говорите ли с нея? -Да, говоря, мислейки си за това, което може да се случи днес, и утре смъртта да ме застигне. В същото време мисля за това, което съм направил и какво още мога да сторя, и то по-добре. Оценявам пътя, по който вървя.  Интервю: Виктория Пенкова, в. "Телеграф"

Изпратихме големия Бисер Киров

Стотици присъстваха на поклонението на певеца Бисер Киров в сградата на Народния театър в столицата и събра на едно място музиканти, актьори, писатели и приятели на естрадната легенда. Киров ни напусна тази седмица на 74-годишна възраст след мозъчен инсулт, предаде Дарик. "Първо, няма да го забравя. Бисер има много с какво да се помни и преди малко чух едно негово обръщение - да се обичаме. Това е най-важно и то ни липсва напоследък. Гигант, мъдрец! Бисер ще бъде много цитиран, не просто слушан. Много рано си отиде", заяви Йорданка Христова. "В него имаше още много песен, много живот. На един от последните му концерти толкова много хора бяха дошли и всички много му се радваха. Той направи час и половина концерт. Никой не предполагаше, че му има нещо. Винаги съм си казвала, че като че ли сърцата на хората на изкуството спират много по-рано и не дават възможност на публиката да разбере това нещо. Неговите песни ще живеят и ние ще се радваме на неговото изкуство", каза Грета Ганчева. Богдана Карадочева го определи като неин много близък приятел: "Много талантлив, много духовен... Бог да го прости!" Съпругата на първия директор на „Златния Орфей" Дариана Генова сподели за него, че е бил два пъти носител на голяма награда в конкурса за изпълнители на "Златния Орфей" и веднъж в конкурс за песни. "Не спря да пише песни, не спря да създава. Поклон пред творчеството му и пред самия Бисер Киров", каза тя. Композиторът Хайгашод Агасян, пък каза, че е имал щастието да бъде близък с Бисер Киров. "Особено незабравима е срещата ни в Москва преди няколко години в българския културен център и посолството. Аз с огромно уважение се обръщах към него с Бате Бисерко. Имал съм едно топло чувство, като към духовен брат. Много съм щастлив, че снощи видях един прекрасен филм за Бисер Киров. Поплакахме си. Нека душата му да е светла и да лети някъде с музиката си в тези небесни вселения. Дълбок поклон", каза Агасян.  

Музиката като начин на живот за Илиана Селимска – арфист на СО на БНР

Илиана Селимска е многоцветен музикант, наследила традициите на това изкуство от семейството си. Тя е дипломант на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност арфа при проф. Малина Христова и оперно пеене при доц. Лиляна Жабленска. Завършва и майсторски класове при Райна Кабаиванска и Гена Димитрова, както и при проф. Клаудия Антонели в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. От 1991 г. е солист – арфист в Симфоничния оркестър на БНР. На оперната сцена дебютира блестящо в операта „Въртенето на винта“ на Бенджамин Бритън. Следват безброй концерти, спектакли, награди, участия, гастроли в чужбина, но скромността на големия артист пази ревниво изкуството и не се поддава на блясъка на славата. Издирва, изпълнява и съхранява много рядка и непозната за публиката музика и неизпълнявани у нас произведения. За любовта си към музиката и дългите години на усъвършенстване Селимска разказва: Първият инструмент, с който започнах да изучавам музика, беше пианото. По-късно открих и арфата. Израснала съм в оперния театър и любовта ми към тази музика е от най-ранна възраст. Откакто се помня, в съзнанието ми е мисълта, че ще пея един ден. Започнах да свиря на арфа 13-годишна и много се „харесахме“ с този инструмент, от който бях обсебена. В Музикалната академия започнаха и заниманията по оперно пеене. В последствие имах шанса да срещна Райна Кабаиванска. В моя живот много интересно се преплитат винаги арфата с пеенето. През 2002 г. бях поканена да участвам в състава на оркестъра, който сътрудничеше на престижната , а курсовете по оперно пеене водеше именно Райна Кабаиванска . Присъствах на нейните лекции там, посещавах майсторските й класове в България. За страстта към пеенето, срещите с велики творци и любите си роли, Селимска добавя: Сцената е мястото, на което се чувствам изключително комфортно, особено когато облечеш сценичен костюм или изнасяш рецитал. За мен е предизвикателство правенето на различни видове музика, жанрове, композитори, стилистика. Пяла съм на много сцени. Имам безброй концерти със съвременна музика на европейски композитори. Участвала съм с арфа в най-различни формации, изпълняващи камерни и симфонични произведения. Акомпанирам и на колеги певци – оперни арии с красиви партии за арфа. Нашият известен композитор Симеон Пиронков изключително много държеше на мен и искаше да изпълнявам музиката му. Дълги години имах щастието да бъда член на оркестъра към майсторския клас по дирижиране на Академия Киджана в Сиена, (Италия) , ръководен от големия диригент Джанлуиджи Джелмети и от Юрий Аронович. Многогодишен солист там беше големият цигулар Борис Белкин, а Юрий Башмет, Райна Кабаиванска, Ренато Брузон водеха курсове. Имах късмета да срещам големи личности в живота си. От много години съм член на Симфоничния оркестър на радиото. А с пеене съм участвала в почти всички фестивали в България. Работила съм с много състави с утвърдени имена. За любимите си роли Илиана Селимска добавя: Мога да кажа, че ме определят като жизнерадостен персонаж. Всички роли, чиито имена завършват на „ина“ са моето амплоа: Розина от „Севилския бръснар“, Норина от „Дон Паскуале“. Така се шегуват колегите ми. А истината е, че си мечтая да изиграя Виолета от „Травиата“. Моят инструмент е като примадона в оркестъра. Много е красив като визия и звук, а най-добре познават инструмента френските композитори. Разбира се, балетите на Чайковски са прекрасни, с изключително добро използване на възможностите на арфата. Когато си единствен инструмент в оркестъра, отговорността, която пада върху теб, е много голяма. От друга страна се чувствам самостоятелна. Когато постъпих на работа главен диригент беше Васил Казанджиев, един изключителен музикант и много голяма личност. Последваха Руслан Райчев, Милен Начев, Емил Табаков и сега младият диригент Росен Гергов. Удоволствие е да се прави музика с него. Изключителен почитател съм на френската музика и за арфа, и за пеене. Изкушена от тези композитори, отново планирам вокален концерт с тях. С арфата ме очаква коледен концерт под диригентството на Найден Тодоров в зала „България“ и много звукозаписна дейност – музика за филми на чужди продукции. Това е друга, много интересна територия.

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!