01.12.2016

Резултати от търсенето

Енергийният министър иска подкрепата на законопроекта за предоставяне помощ на НЕК

  За да минимизираме рисковете, подкрепете законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" ЕАД. За това призова днес от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Теменужка Петкова по повод дебатите по законопроекта на МС за отпускане на държавна помощ в полза на НЕК, за да погаси тя своето задължение към „Атомстройекспорт” след решението на Международния арбитраж в Женева, пише БГНЕС. Виновните за парите, които трябва да плащаме след арбитража- около 646 млн. евро, които са в особено голям размер не могат да твърдят, че се явяват спасители на държавата, заяви в изказването си депутатът от БСП лява България Таско Ерменков. Не може да има консенсус, когато виновните се опитват да избягат от отговорност, подчерта той. Защото решението на арбитража не е продиктувано от стартирането на проекта, както се опитват да ни убедят, а заради неговото непрофесионално спиране през 2012 г., напомни депутатът. Истинската причина да нямаме Втора атомна централа е намесата на чужди геополитически интереси и слабостта, непоследователността на българските правителства, заяви по време на дебата депутатът от БСП лява България Георги Божинов. Вие сте от страната на тези, които го проваляха и слугуваха на чужди интереси, обърна се той към управляващите. С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт. На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.). На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване. Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г. Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.). С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро. На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5. В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично. Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици: Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база); Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България; Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ; „Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми. Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България. Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение. Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта. В пленарна зала продължават дебатите по него. 

Одобриха помощ от 1,27 млрд. лева за изплащане на задълженията на НЕК

  Депутатите окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв., пише БГНЕС. По време на дебатите Румен Гечев от БСП изтъкна, че българският парламент не бива по никакъв начин да подкрепя държавна помощ и предложи сумата да е до 1 млрд и 270 млн. лв. „Предлагаме срок, когато се тегли заем, има срок. Тук няма заем. След като няма заем НЕК може ли да плаща по 1 лв. годишно-може. Знаете ли след колко време ще НЕК ще върне заема-след милиони години-никога”, каза Гечев. Той бе възмутен как се предлага на народните представители да одобрят ”празен чек” за НЕК. Няма да подкрепим законопроекта, ако не се посочи конкретната сума от арбитражния съд и срок, предупреди той. От своя страна председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова бе категорична – „не подписваме празен чек”. „Празен чек сте подписали вие през 2006 г. без цифричка и чисълце, в нарушение на българските закони. Вие сте сключили това споразумение. Празен чек сте подписали вие през 2008 г. само няколко месеца преди изборите и сте превели аванса за въпросното оборудване без да имате договор и, без обществена поръчка. Ние не подписваме празен чек, а казваме, че размера на помощта е тази, която е записана като сума и записана по арбитражното дело, а там ясно е записана сумата и колко са лихвите”, добави Стоянова. Вие, когато имате да плащате нещо-питате ли колко трябва да плащате и за какво, или просто давате кредитна или дебитна карта, запита, пък Таско Ерменков от БСП и обясни, че визира битови разходи, а представяте ли си за милиарди от бюджета. „Предполага се, че 1 млрд. и 200 млн. лв. няма да стигнат. Може ли да не са дадени параметри на този договор, убеден съм, че Европейската комисия ням да даде ратификация за тази помощ. Утре как ще застанем пред избирателите си и ще им кажем, че НС гласува едни пари за НЕК, но не знаем за какво ще бъдат. Иначе се превръщаме в съучастници в разграбването на бюджета на България”, убеден е депутатът. Повечето колеги от нас, когато имаме нещо да плащаме питаме, защото не сме социалисти. Питаме защо трябва да плащаме за това арбитражно решение и как се стигна до него, отговори му Петър Славов от РБ. „Никак не ви отива да давате акъл след като сте отговорни за тази ситуация и за тази бъркотия. Не е коректно след като причинили болестта на организма, да давате акъл”, смята Славов. Кой сключи договорите за двете американските централи, много ви е къса паметта. Вие продадохте Балкан за 1 долар. Вашето чуждо поклонничество води само до там да се унищожава българската икономика и енергетика. При вашето управление има само деградация, изтъкна бившият енергиен министър Драгомир Стойнев. В приетия законопроект е предвидено на НЕК да бъде предоставена възмездна помощ по Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката. Помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерски съвет. Тя може да бъде отпусната и само след съгласие от Европейската комисия. След арбитража държавата дължи около 646 млн. евро на „Атомстройенерго”, всеки ден плаща наказателни лихви от 167 хил. евро, по думите на премиера Бойко Борисов. С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт. На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.). На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване. Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г. Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.). С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро. На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5. В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично. Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици: Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база); Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България; Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ; „Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми. Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България. Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение. Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта. На 10 юли премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта за решаването на казуса и че се водят преговори. Вариантите се „обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 000 евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го сторим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици”, каза тогава премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: „колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим”, обобщи Борисов.   

Приета е българската стратегия за кибер сигурност

Министерският съвет прие Национална стратегия за кибер сигурност „Кибер устойчива България 2020“, предаде БГНЕС. Визията за развитие на кибер сигурността на България до 2020 година е обособена в три етапа – преодоляване на основни уязвимости в критични за държавата и обществото комуникационни и информационни системи, зряло състояние на кибер устойчивост (включително и срещу непознати атаки) и водеща и иновативна роля в няколко съвременни направления. Стратегията предвижда създаването на Съвет по кибер устойчивост към Министерския съвет като нещатен постоянен консултативен орган. Той ще има основни направляващи и стратегически функции, които ще бъдат свързани с изработването и обосноваването на позицията на България пред международни институции и организации по въпросите на кибер сигурността. Съветът по кибер устойчивост ще следи тенденциите и развитието на кибер заплахите, рисковете, методите за противодействие и необходимите способности, приоритетите за изграждането и развитието на човешки, технологичен, инфраструктурен, финансов, организационен и доктринален компоненти и при необходимост ще внася предложения пред Съвета по сигурност към Министерския съвет за решения. Ще подготвя периодичен доклад за Съвета по сигурността и за Министерския съвет за състоянието на сигурността в кибер пространството, развитието на рисковете и обобщената оценка на постигнатото ниво на зрялост и кибер устойчивост. Ще наблюдава изпълнението на проектите от Плана за действие и пътната карта по стратегията. Стратегията предвижда да бъде определен Национален координатор по кибер сигурността към Министерски съвет, който да ръководи изпълнението на плана за действие по кибер сигурността и да изпълнява други задачи, свързани с кибер сигурността. В основата на Стратегията е моделът за функциониране на национална система за кибер сигурност. Той ще осигурява непрекъснат мониторинг на националната кибер картина (ситуационна осведоменост) с проекция на кибер състоянието във всички сегменти на управление и функциониране на държавата, икономиката, и обществото.

Закони, кодекси и нормативни актове влизат в законодателството на МС

  По инициатива на вицепремиера по административната реформа и вътрешен министър Румяна Бъчварова правителството приема наредба, с която всеки закон, кодекс или подзаконов нормативен акт ще влиза в законодателната програма на Министерския съвет, само ако има частична или цялостна оценка за въздействието, предаде БГНЕС. Това става ясно от проекта за Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, който е публикуван за обществено обсъждане. С Наредбата на практика Румяна Бъчварова предлага допълнително “пресяване” на законопроектите на министрите, които те внасят за разглеждане от правителството. Това несъмнено ще доведе до забавяне на законодателна дейност. “Наредбата също определя образците на частичната предварителна оценка на въздействието и на консултационния документ, който следва де се използва при провеждането на обществените консултации, част от процеса по извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието”, пише в доклад до колегите си вицепремиерът Бъчварова. “Наредбата предвижда в законодателната и оперативната програма да се съдържат изготвените частични оценки на въздействие на актовете, включени в програмите, както и информация за това дали по тези актове е необходимо извършване на цялостна оценка. Предвидено е частична оценка да се извършва на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет и да не се извършва, в случай, че на съответния проект на нормативен акт е изготвена цялостна оценка на въздействието. Извършването на частична оценка на въздействието предшества включването на съответния нормативен акт в законодателната и/или оперативната програма на Министерския съвет”, обяснява нововъведението вицепремиерът по административна реформа. Частичната предварителна оценка за въздействието следва да има минимално съдържание, което да включва: описание на проблема и въпросите, които оправдават действието от страна на държавните органи; целите на предложеното действие от страна на държавните органи по конкретен и измерим начин, с ясен времеви график за постигане на целта; идентифицираните възможни решения, които ще се разгледат при изготвянето на законопроекта; качествено описание на всички значителни потенциални икономически, социални и екологични ползи в резултат на предприемане на действието; оценка дали административният товар ще се увеличи или намали; оценка дали предложението ще изисква стандартна или пълна оценка на въздействието; обобщение на основните въпроси за консултация, идентифициране на основните заинтересовани страни, които ще бъдат засегнати и посочване на планирания график за консултации; подпис на отговорното лице, удостоверяващо че оценката на въздействието аргументирано представя вероятните ефекти от предложеното действие; приемането на нормативния акт предвидено ли е в европейското законодателство. При цялостна предварителна оценка на въздействието ще се наблюдават: оценката на въздействието върху малките и средни предприятия; ще се прави анализ на разходите и ползите; стандартен модел на разходите и мултикритериен анализ. Наред с инструментите за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието, наредбата включва и разпоредби относно провеждането на обществените консултации по време на процеса на извършване на оценката. Предвидено е те да се провеждат на Портала за обществени консултации, както и съгласно спецификата на актовете да се избират и други подходящи форми за провеждане на обществени консултации. От документацията става ясно още, че вместо двуседмичен срок, който масово бе използван от администрацията за провеждане на обществени консултации, ще се премине към 30-дневни предварителни обсъждания. Ако все пак е нужно приемането на нормативния документ в по-кратки срокове и обществените консултации трябва да са под един месец, това следва да се аргументира. 

Процедура за подаване на оставка

Според чл. 111 на Конституцията на Република България правомощията на Министерския съвет се прекратяват: с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя. Министерският съвет подава оставка пред Народното събрание и изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Каква е процедурата за подаване на оставка

Според чл. 111 на Конституцията на Република България правомощията на Министерския съвет се прекратяват: с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя. Министерският съвет подава оставка пред Народното събрание и изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Шофьор от Министерския съвет остана без работа заради неправилно паркиране

Премиерът Бойко Борисов освободи от длъжност един от шофьорите от администрацията на Министерския съвет, съобщиха от правителствената пресслужба. Причина за крайната мярка е паркиране на място, което е предназначено за майки с деца. По-рано днес зрител на "Нова телевизия" изпрати няколко снимки от паркинга на столичен мол, на които се вижда, че кола със стикер на Министерския съвет се намира върху специално обозначеното място за паркиране. Борисов поискал да се извърши...

Административната прокуратура: Жалбите срещу поскъпването на винетките са основателни

Върховна административна прокуратура (ВАП) смята, че жалбите срещу по-високите цени на винетките са основателни и следва да бъдат уважени. Това става ясно от становище на ВАП, разпространено от прокуратурата днес. По делото се оспорва постановление на Министерския съвет, с което беше изменена Тарифата за таксите, които се събират от агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). С него цената на винетката за лека кола за тази година скочи на 97 лв., което е с 30 лв. повече от таксата за 2015 г. В становището си ВАП посочва, че размерът на таксите се определя от Министерския съвет с тарифа по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. “Предложението до МС за изменение на Тарифата не е изготвено съвместно от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, а еднолично от министъра на регионалното развитие и благоустройството”, се казва в становището на административния прокурор. Нормите поставят изискване съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В процесния случай фазата на обсъждане на проекта изобщо липсва. Също така от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че не може да се установи еднозначно дали са били налични мотивите по проекта на процесния нормативен акт на сайта на МРРБ към 26.10.2015 г. Липсват и други задължителни мотиви. Според ВАП доводите в доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството за необходимост от осигуряване на дългосрочно и предвидимо финансиране за реализиране на смислена, последователна и устойчива политика по отношение на пътищата не могат да заместят липсата на обоснованост на причините, които налагат приемането на акта, на целите, които се поставят, на финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и на очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Затова и ВАС застъпва становище, че трябва да се отмени оспорения подзаконов нормативен акт и да се изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Парламентът създаде Държавна агенция "Електронно управление" към Министерския съвет

Парламентът създаде Държавна агенция "Електронно управление" към Министерския съвет, която ще осъществява сътрудничество между българските институции, свързани с електронното управление, и европейските. Това стана с приемането на второ четене на промените в Закона за електронното управление. Новата агенция ще реализира проекти, свързани с електронното управление, които ще имат значение за всички администрации. Структурата и бюджета ще бъдат определени от правителството. То ще избере и председателя на новия орган. За последните 10 години България е дала над 2 милиарда лева за електронно управление, коментира депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев при гласуването на второто четене на Закона за електронното управление. С промените ще се сложи край на изтичането на държавни средства, като ще има яснота и за това кой носи отговорност за случващото се в електронното управление, категоричен е Тренчев: За най-елементарни услуги ние продължаваме да ходим по някакви прашлясали гишета, които обикновено между 12 и 16 часа почиват, за наистина най-обикновени административни услуги, които в XXI век би трябвало да са даденост на българското общество онлайн. Ще сложим край на многогодишното крадене. Най-накрая ще имаме яснота кой носи отговорност за случващото се и не случващото се в електронното управление в България. Ще създадем Държавната агенция за електронно управление, чийто председател еднозначно ще носи отговорността за това, което се случва. Това е много важно, това е прецедент, подчерта още Тренчев. Важен е историческият шанс да се направи крачката към електронното управление у нас, призоваха вносителите. В Естония всичко може да се направи онлайн с изключение на брак, на развод и да си продадеш имота. Абсолютно всички услуги може да бъдат направени онлайн, което трябва да бъде и нашата цел. В 99% хората попълват данъчните си декларации онлайн, даде  като пример Естония Настимир Ананиев. От "БСП лява България" заявиха, че ще гласуват "въздържал се" по всички текстове от Закона.

Томислав Дончев става председател на съвета по етническите и интеграционните въпроси

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще бъде председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси /НССЕИВ/ към Министерския съвет, реши правителството. Според Правилника за устройство и дейността на НССЕИВ председател на структурата може да бъде само вицепремиер. С друго решение беше изменен Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Това се налага поради последните структурни и персонални промени в състава на правителството. С поправките в чл. 5, ал. 1 отпада длъжността „заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика“ и остава само „министър на труда и социалната политика“. Към длъжността „заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика“ се добавя „и министър на образованието и науката“. От структурите на администрацията на МС се заличава политическият кабинет на заместник министър-председателя по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика, а числеността на политическите кабинети на вицепремиерите Дончев и Кунева се увеличават със съответно 1 и 2 щата предвид допълнително възложените им функции.

Правителството ще определя цените за доставяне на вода за напояване

 Правителството ще определя цените за доставяне на вода за напояване, съобщи БТА. Доставчиците на вода ще извършват услугата "доставяне на вода за напояване" срещу заплащане по цени, определени по методика, приета от Министерския съвет. Това реши парламентът, който прие на второ четене промени в Закона за сдружения за напояване. В тримесечен срок от влизането на измененията в сила правителството трябва да приведе методиката в съответствие с тях. Според промените "доставчици на вода за напояване" са собственици или ползватели на напоителна система или технологично обособена част от нея. Досега цените на услугата "водоподаване" се определяха ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните. С промените се цели привеждане на нормите на закона в съответствие с правилата за държавните помощи и с европейските изисквания по отношение на формирането на цената на водата. С приетите изменения се облекчава и процедурата за учредяването на сдружения за напояване. Броят на учредителите на сдружение за напояване е намален от 50 на сто на 30 на сто от собствениците и ползвателите, притежаващи и ползващи повече от 50 на сто от земеделските земи на територията на сдружението. Намалява се и броят на членовете на учредителния комитет от пет на три лица. Отменят се и редица текстове, регламентиращи предоставянето на преференции на сдруженията за напояване, като възможността безвъзмездно да придобиват право на ползване и право на собственост върху обекти на хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника и да получават финансово подпомагане от държавата и от международни финансови институции за проектиране, ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура. Министърът на земеделието и храните може да предостави на сдруженията, но вече не безвъзмездно, право на ползване за срок от пет години върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, включена в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, или на техни правоприемници. Условията и редът за придобиване и отнемане на правото на ползване се определят с наредба на Министерския съвет. В тримесечен срок правителството трябва да приведе наредбата в съответствие с измененията

МЗ ще договаря централно доставката на лекарства във ведомствените болници

Здравното министерство ще договаря централно доставката на лекарства във ведомствените болници на министерствата, спешните центрове и държавните психиатрични болници - този промяна в правителствено постановление беше гласувана на днешното заседание на Министерския съвет. С нея към централизираното договаряне на доставката на лекарства се включват болниците към Министерския съвет, МВР, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, транспортното министерство, 28-те спешни центъра и 12-те държавни психиатрични болници. Очаква се тов...

Бойко Борисов: Премиерската заплата трябва да е поне 10 000 лева

Поне 10 000 лева би трябвало е заплатата на българския премиер. Това изчисли в интервю за bTV министър-председателят Бойко Борисов. Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 лв. заради отговорността, която носи и заради това, че всичко рано или късно „опира до него". Министър-председателят се разписва месечно срещу 4000 лева, а би трябвало срещу поне 10 000 лева, смята той. "За мен управленията и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитират при операции. Всяко нещо в тази държава опира в един момент до мен, за което 4000 лева е заплатата. Поне 10 000 лева, поне. Това е уважение към труда. Но, естествено, че ние нито можем да предложим такова нещо, нито ще го предложа. Но за следващия премиер, ако искат, за тази отговорност, която се носи, и като се има предвид, че в много от държавните дружества, да не говорим в администрацията, особено тази, която работи с европейски проекти, вземат повече от мен. Не е справедливо, не е честно", смята премиерът.  Преди дни независимият депутат Георги Кадиев попита вярва ли някой, че премиерът на най-корумпираната държава в Европа има една къща в Банкя, 150 хиляди лева на влог и едно куче. Борисов реагира остро на констатацията на Кадиев, както и на твърдението на народния представител, че само пурите, които пуши премиерът, струват по 300 лв. бройката. Борисов обаче отчете, че няма дори личен автомобил. "От 15-16 години изпълнявам такива длъжности, че ме вози или карам служебен автомобил. Какво да декларирам? Кучетата ми са три. И ако някъде мисли, че имам кола, къща, имот, сметка, му я подарявам. Това са клевети, но за съжаление след последната присъда срещу Волен Сидеров, съдът каза, че можеш да говориш всякакви глупости, да обиждаш, да правиш каквито си искаш безобразия, да внушаваш и максималното наказание е 3000 лева, а в същото време аз трябва 35 000 лева да платя за това, че съм осъдил, че са ме клеветили", каза Борисов. Той допълни, че ще плати средствата от заплатата си и изчисли, че те съставляват две трети от годишното му възнаграждение. Освен това премиерът посочи, че трябва да тръгва за работа доста по-рано от повечето хора. Причината е, че не иска да прави тапи заради колите на НСО, които го карат от дома му в Банкя до Министерския съвет. "В 7.30 часа гледам да съм се изтеглил и да съм в Министерския съвет, за да не нарушаваме трафика. Вчера с колегите се събрахме, помолих директора на НСО да говори с всички, които ползват трасе, да направят така, че ако не е нещо важно, не е чуждестранен гост, 7.30-8.30 часа това време да се избягва, както и интервалът вечер от 17.30 до 19.00 часа. Отделно извън тези трима - председател на НС, президент и премиер, всички, които ползват НСО, в този часови график да знаят, че им е забранено да го ползват", каза той. Борисов не уточни обаче кои са останалите хора от държания апарат, които също ще трябва да стават по-рано за работа заради премиерската забрана и задръстванията в столицата.

Премиерът отново свика службите във връзка със ситуацията в Турция

Премиерът Бойко Борисов свика отново в Министерския съвет службите - ДАНС, ДАР, МВР, във връзка със ситуацията в Турция и обстановката по границата, потвърдиха от пресслужбата на правителството.Шефовете на служби са докладвали, че няма пострадали български граждани в Турция. Има наши сънародници в южната ни съседка, които са блокирани в хотели и на летища. Те поддържат връзка с българските дипломатически мисии.На срещата в Министерския съвет пристигна и посланикът на Турция Сюлейман Гьокче.

Турските власти спряха пенсията на Фетхуллах Гюлен

Агенцията за социално осигуряване в Анкара спря пенсията и всички социални права на сочения за организатор на метежа Фетхуллах Гюлен, предаде БГНЕС. Агенцията има намерение да приложи същото огранчение и спрямо всички останали участници в опита за военен преврат от 15 юли. С малко повече от час закъснение в президентския дворец Аксарай започна извънредното заседание на Съвета за национална сигурност, председателстван от Реджеп Ердоган. След приключването на това заседание, определяно от турските медии като критично, предстои съвещание на Министерския съвет, което също ще се проведе в Аксарай. Очаква се президентът Ердоган в обръщение към нацията да обяви извънредните мерки за излизане от кризисната ситуация след опита за преврат. Голяма е вероятността те да касаят поправки в Конституцията и наказателните закони, както и закона за държавните служители. След като до вчера вечерта мащабните уволнения в армията, съдебната система, държавната администрация, университетите и удара по медиите достигнаха 50 000 души, днес чистката продължава. От постовете си в Министерството на младежта и спорта са отстранени 245 души. Сред уволнените служители в Министерския съвет са и 10 инженери-компютърни програмисти, за които разследващите изясниха, че изнасят секретни данни от сферата на финансовото разузнаване в Туитър под името Фуат Авни. Бившият ректор на университета „18 март“ в Чанаккале проф.д-р Седат Лачинер и брат му доц.д-р Ведат Лачинер бяха задържани днес и след бързо съдопроизводство оставени за постоянно в ареста. Професорът е експерт по тероризъм. С решение на Съвета за висшето образование от работа са отстранени и други трима ректори, още вчера бяха изискани оставките на 1 577 декани на факултети и днес вече са приети. Председателят на съвета проф. Йекта Сарач съобщи в Туитър, че много бързо освободените от деканите постове ще бъдат заети от нови хора, а и решенията са съгласувани с министъра на образованието. В университета Истанбул заради връзки с групировката на Гюлен са уволнени 95 преподаватели. В Анкара започна разследване по същите подозрения и за оказано пряко съдействие на превратаджиите срещу 900 служители в дирекцията на полицията. По време на ареста на районен полицейски директор в Гюдюл помощник-комисар Мутлу Ч. се простреля с пистолета си и почина в болницата

Сметната палата: Няма ефективен контрол на концесията за добив на злато от находище "Челопеч"

Сметната палата извърши одит на договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. Основният извод от одита е, че осъщественият контрол по изпълнението на договора за концесия за подземни богатства – златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, за периода 2011 г. - 2013 г., не е достатъчно ефективен, съобщиха от палатата. Договорът за концесията е сключен за срок от 30 години и влиза в сила на 26.07.1999 г. До 2009 г. е изменян и допълван с четири допълнителни споразумения. Още с първото споразумение са променени изискванията, предвидени в решението на Министерския съвет за предоставяне на концесията, без негово предварително произнасяне – чрез предоговарянето са намалени значително средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията, променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така концедентът (българската държава) се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. щатски долара.  През всяка година от срока на концесията концесионерът се задължава да заплаща на концедента годишно парично концесионно възнаграждение в размер на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. През 2008 г. обаче е включена разпоредба, съгласно която концесионерите по сключени концесионни договори запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им. С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера, концедентът е лишен от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение, което се отразява негативно на ползите за държавата, имайки предвид дългия срок на концесията. По вече сключените договори не се постига по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента. Концесионерът „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД е заплатил дължимото възнаграждение в размер и срок съгласно клаузите на договора. За одитирания период дължимото концесионно възнаграждение е над 22,6 млн. щатски долара или над 33, 8 млн. лв. От концедента са внесени суми по бюджетите на общините, на територията на които е разположена концесионната площ: на община Челопеч – над 14, 7 млн. лв., и на община Чавдар – над 1,7 млн. лв. За одитирания период реализираните инвестиции са в размер над 187,5 млн. щатски долара.  Изпълнени са задълженията за представяне на банкови гаранции, но в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) няма създаден ред за приемане, регистриране, съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори. След като няма ред за опазването на тези документи, в бъдеще концедентът няма да има възможност да контролира изпълнението на основни задължения на концесионера и това може да засегне финансовите му интереси. Концесионерът изпълнява социалната програма, заложена в концесионния договор. Контролът на изпълнението на договора е възложен на министъра на икономиката и енергетиката. В МИЕ е организирана и функционира дирекция „Природни ресурси и концесии” (ПРК), осигуряваща условия за осъществяването на дейностите по концесиониране. Честите структурни промени затрудняват постигането на устойчивост и приемственост при управлението на дирекцията и повишават риска за ефективното изпълнение на задачите й. Освен това не й достига административен капацитет на фона на нарастващ обем работа. Създадена е и Комисия за контрол с представители от Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите и МИЕ. За одитирания период съставът на комисията е променян четиринадесет пъти, което оказва негативно влияние върху контролната дейност и крие риск за изпълнението на концесионните договори. Не са определени длъжностни лица с персонализирани отговорности, което създава възможност служители от дирекция „ПРК” да докладват за резултатите от извършения текущ контрол пред Комисия за контрол и същевременно да са нейни членове, оправомощени да приемат доклади и решения. През одитирания период председатели и членове на комисията са и ръководители и служители от дирекция „ПРК“. И към момента на одита председател на комисията е директорът на дирекция „ПРК“. По този начин се допуска припокриване на различни по вид отговорности и се компрометира контролът, упражняван от комисията върху дейността на длъжностните лица. Констативните протоколи по извършените конкретни проверки показват кои параметри на концесията са проверявани, но не съдържат информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущия контрол – това повишава риска за верността и достоверността на констатациите и оценките по изпълнението на договора. От информацията за осъществения контрол през одитирания период не се създава увереност, че през 2011 г. и 2012 г. са извършвани проверки на място в обекта на концесия, както и че във връзка с осъществения текущ контрол стриктно са спазени изискванията на Вътрешните правила за работа на дирекция „ПРК” по отношение на проверка на представените документи от концесионера. Липсва информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият контрол. Всичко това крие риск от формализирането на контролните функции и от ненавременно констатиране на евентуални неизпълнения по договора за концесия. Осъществяваният текущ контрол в МИЕ е преимуществено документален. В по-голямата си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции и недостатъчна ефективност от извършването му. Представената и публикувана в Националния концесионен регистър информация за концесионния договор не се актуализира своевременно и към 31.12.2013 г. не е пълна по отношение на всички изисквания, регламентирани в нормативните актове, което затруднява публичния достъп до актуални данни за целите на анализа и отчетността и не осигурява прозрачност. Сметната палата дава 5 препоръки на министъра на енергетиката, за изпълнението на които трябва да се предприемат мерки в срок до 4 месеца. /БГНЕС

Росен Плевнелиев подписа указ за освобождаване на ген. Румен Радев

Президентът Росен Плевнелиев подписа указа за освобождаването на генерал-майор Румен Радев като командир на Военновъздушните сили и от военна служба, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Издаденият от президента указ вече е изпратен в канцеларията на Министерския съвет, за да бъде преподписан от премиера. Според закона за отбраната и въоръжените сили, с нарочна заповед министърът на отбраната трябва да завърши окончателно процедурата по освобождаване на ген. Радев от поста. Очаква се указът да бъде обнародван в петъчния брой на "Държавен вестник". По-рано през деня правителството предложи на президента да издаде указ за освобождаването на ген. Румен Радев от длъжността командир на Военновъздушните сили и от военна служба. Премиерът Бойко Борисов препоръча на военния министър Николай Ненчев да придвижи решението максимално бързо:Чух упреци, а ние да правим извънредно заседание на Министерския съвет за такава точка не виждам абсолютно никакъв смисъл. Проект на решение за предложение до президента за издаване на указ за освобождаване от длъжност и от военна служба на офицер от висшия команден състав - това е за генерал Радев.  Правителството отпусна 3 милиона лева допълнително за строежа на нова казарма за специалните части на Сухопътните ни сили, съобщи още премиерът: Целево, за ремонт в 68-а бригада "Специални сили", на специализирания учебен полигон Црънча, 3 милиона лева отпускаме допълнително от бюджета. Ако нещо не достига, министърът на отбраната ще го следи, но незабавно да се започне да се строи нова казарма, така че да бъде в унисон с това, което заслужават нашите войници. Тогава им обещахме ремонт, но преценихме, че е по-добре да се направи нова сграда, за да отговаря на качествата.

Президентът издаде указ за освобождаване на ген. Радев от военна служба

Президентът и главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев издаде указ за освобождаването на командващия Военновъздушните сили ген. Румен радев от длъжност и от военна служба, съобщи прессекретариатът на държавния глава. Указът е издаден, след като в администрацията на президента постъпи предложение от Министерския съвет и вече е изпратен в канцеларията на Министерския съвет, за да бъде преподписан от министър-председателя Бойко Борисов. Според закона за отбраната...

Указът за ген. Радев е вече факт

Държавният глава и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев издаде указ за освобождаването на командващия на Военновъздушните сили от длъжност и от военна служба след като в Администрацията на президента постъпи предложение от Министерския съвет. Издаденият от държавния глава указ с номер 282 от 10 август 2016 г. за освобождаването на ген. Румен Радев вече е изпратен в Канцеларията на Министерския съвет, за да бъде приподписан от министър-председателя. Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България изисква с нарочна заповед министърът на отбраната да завърши окончателно процедурата по освобождаване на ген. Радев.   Източник: БГНЕС

Утвърдиха се стандартите за институциите в предучилищното и училищното образование

  Училищата, които съдържат в наименованията си “национална“ или „национално“, ще ги запазят до oбнародването в Държавен вестник на акта на Министерския съвет за определяне на националните училища, предаде БГНЕС. Това е предвидено в Наредбата за институциите, която бе утвърдена днес от министъра на образованието и науката Меглена Кунева след обществено обсъждане, съобщиха от МОН. В наименованието на гимназиите не е необходимо да се вписва означението “профилирана“ или „професионална“, когато е включено недвусмислено означение за основния профил или професия, както е при Националната търговско-банкова гимназия, Софийската математическа гимназия и Националната природо-математическа гимназия. Профилираните гимназии могат да включват в името си и наименованието „езикова“ или на основния чужд език, като изискването е повечето от половината от паралелките да са с този профил. Езикови могат да се нарекат тези гимназии, които имат учебен план за интензивно изучаване на чужд език или обучават на основния чужд език в IX и X клас по минимум три учебни предмета извън часовете за изучаване на езика. Наредбата дава възможност на всички неспециализирани училища, вкл. и на Америакнския колеж в София, да кандидатстват за придобиване на статут на иновативно училище с проекти за иновации всяка година до 31 януари. Иновативните училища се определят с акт на Министерския съвет. В Наредбата за институциите се съдържат още условията, редът и документите за откриване, преобразуване, промяна и закриване на детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена. Разписани са и процедурите по създаване, регистрация и промени на частните училища и на частните детски градини, които дават възможност да се реализира новият лицензионен режим, който се отнася до вписването им в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Приети са и други предложения за промени в стандарта, които ще облекчат работата на институциите.

Борисов иззе от Кунева координаторската роля на българското председателство на ЕС

 Правителството реши премиерът Бойко Борисов да поеме функциите на национален координатор за подготовката и провеждането на българското председателство на Европейския съюз. Досега основният координатор и движеща сила на подготовката бе ресорният вицепремиер Меглена Кунева. От правителствената пресслужба уточняват, че промените се правят заради изтеглянето на българското председателство с шест месеца по-рано – в първата половина на 2018 г. "За постигане на по-ефективна координация при изпълнение на предвидените в Плана за подготовката дейности и по-висока ангажираност на членовете на правителството, се предвижда министър-председателят да поеме функциите на национален координатор за подготовката и провеждането на председателството", съобщиха от правителствената пресслужба. В правителството имаше известно напрежение около въпроса кой да води подготовката, като към водещата роля претенции имаше и външно министерство. Кунева, Дончев, Бъчварова и още няколко министри стават координатори   Кунева става отговорна за логистиката и екипа на председателството, като ще бъде подпомагана от Националния център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС. Координатор за инфраструктурата и сградния фонд ще бъде вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. Той ще работи с главните секретари на Министерския съвет и Народното събрание, както и с изпълнителния директор на "НДК-Конгресен център София” АД. За сигурността координатор ще бъде заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова във взаимодействие с началника на Националната служба за охрана. Координатори по отношение на бюджета за председателството, комуникационната стратегия, културната програма и приоритетите и програмата на председателството са съответно министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на културата Вежди Рашидов и вицепремиерът Меглена Кунева. Работата по преустройството на НДК продължава В сряда правителството прие и отчета за изпълнението на плана за подготовката в периода май-юли 2016 г. В него е посочено, че са определени още 188 членове на екипа на председателството, съгласувана е разработената от НДК документация по идейния проект за преустройство и адаптация на основната сграда за нуждите на председателството. С решение на правителството в края на юли капиталът на НДК е увеличен със 17 млн. лева за преустройството, модернизацията и адаптирането на основната сграда на дружеството за нуждите на българското председателство. "Продължават срещите с различни целеви групи за обмяна на мнения и идеи за образа на България като председател на Съвета на ЕС, на които се обсъждат предложения за основни послания, символи, които следва да бъдат част от логото на председателството, както и личности, които могат да бъдат лица на комуникационната кампания", съобщиха от Министерския съвет. Освен това първата среща на новото трио Естония-България-Австрия вече е планирана на 13 септември в Талин. Трите държави ще водят ЕС една след друга за година и половина и идеята е да формулират общи приоритети и политики.

ОбС-Плевен с предложения до Министерския съвет за отпускане на 9 персонални пенсии

Предложения за отпускане на персонални пенсии за девет души от община Плевен по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, ще бъдат внесени в Министерския съвет. Исканията бяха представени и приети на редовното заседание на Общински съвет - Плевен. Първото постъпило заявление е от Юлия Митова от с.Дисевица. Тя заявява желание за отпускане на персонални пенсии на децата й Елена, Славчо, Емилия, Детелин и Кирилка Мечеви. Второто заявление е от името на Анелия Асенова от с.Пелишат. Тя желае да бъдат отпуснати персонални пенсии на децата й...

Премиерът сезира прокуратурата за извършената сделка по продажбата на Царските конюшни

Премиерът Бойко Борисов сезира прокуратурата за извършената сделка по продажбата на така наречените "Царски конюшни", които са държавна собственост. Основание за това дават събраните до момента данни от назначената тази сутрин проверка на Инспектората на Министерския съвет. Сградата се намира на софийския булевард "Княз Дондуков".  В четвъртък стана ясно, че за квадратен метър от имота са платени по 90 лева, което е далеч под пазарната стойност. Имотът е 7,5 дка, а купувач е фирмата "Евротрансбилд" с управител Янко Иванов. Той е бивш председател на Управителния съвет на КТБ. Проверката трябва да установи дали е спазен Законът за държавната собственост. Вицепремиерът Румяна Бъчварова съобщи, че министър-председателят очаква оставката на областния управител Веселин Пенев, защото той не е информирал за действията си по сделката с държавния имот, известен като Царските конюшни. Това става ясно от думите на вицепремиера Румяна Бъчварова на специална пресконференция по темата в Министерския съвет: В тази ситуация основно заради това, че той не е информирал премиера за своите действия, може да се очаква. Той очаква неговата оставка, очакваме да видим какво ще каже. По-рано Бъчварова припомни, че процедурите по имота се провеждат от времето на тройната коалиция. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова уточни, че сделката не е свързана с продажба на сгради, а е за прекратяване на съсобственост върху земя, върху която има сгради на няколко държавни институции: Върху тази земя, от която областният управител се отказа и прекратява собствеността на държавата, сградите от държавна собственост остават държавна собственост, така че по тази сделка няма отношение, няма намеса нито МВР като собственик на една от сградите. Другата сграда е на Министерство на културата, другата сграда е на Министерство на земеделието. Фирмата, на която е продадена земята, е придобила фирма, която чрез заменка през 2005 година е придобила процента съсобственост след замяната на тази земя по решение от 2005 година на МС. Коментар за продажбата на имота направи и министърът на културата Вежди Рашидов. Той обясни, че законът позволява паметници на културата да се продават:Не е собственост на министерството. Районът е паметник на културата и не може да излезе от защитената зона, попада в група от паметници, може да се продаде, законът не го забранява. Нека ако искат бизнес да правят, да не купуват паметници на културата, а по-скоро да остане задължение държавата да ги обгрижва. По-рано Цветан Цветанов коментира, че за сделката са отговорни и от партия "Демократи за силна България", чието назначение е областният управител: ГЕРБ няма какво да коментира. Спорещите страни си остават БСП и ДСБ, за да видим как и защо се стигна до тази сделка. Изцяло подкрепяме премиера Борисов, РБ да оттегли сегашния областен управител. Няма да позволим подобни действия да петнят името на сегашния МС и на министър-председателя, който е поел ангажимент да бъдем прозрачни в управлението. Засега от ДСБ не са коментирали темата.