01.12.2016

Резултати от търсенето

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор, борят се за освобождението с ненасилствени средства

Мустафа Джемилев - бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт буквало ден преди да стане ясен лауреата на Наградата Сахаров на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед", в което разказа за забраната и водените от него дела за отмяната й: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност - ФСБ, а тя няма такива права и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процудера по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но , окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения - първото от които е за  посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия - това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор

Мустафа Джемилев – бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година, е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт, буквало ден преди да стане ясен лауреатът на Наградата "Сахаров" на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед" и разказа за забраната и водените от него дела за отмяната ѝ: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела, не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност – ФСБ, а тя няма такива права, и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процедура по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но  окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения – първото от които е за посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия – това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

Григорий Йоффе: Ако го нямаше Майдана, проблемите щяха да се решават по еволюционен път

Ако го нямаше Майданът и Украйна се развиваше според принципите на демокрацията, Крим пак би се върнал в Русия, но по еволюционен начин Това заяви в интервю за предаването "12+3“ Григорий Йоффе, който е председател на Обществената палата на република Крим. Това е една от основните структури на гражданското общество, която започва през юли 2014 г. Целта ѝ е да осигурява връзката между гражданите на Крим и органите на властта. Григорий Йоффе беше и начело на комисията, която изработи новата Конституция на Крим след връщането на полуострова в състава на Русия. Тази тема за връщането в Русия никога не е изчезвала. Знаете ли, към края на периода, в който бяхме част от Украйна, вече нямахме почти никакви права. Майданът беше класически държавен преврат. Не знам дали има сериозен юрист, който би окачествил случилото се по друг начин. Когато имате законно избран президент, без значение как се казва, без значение какво е правил, колко килограма злато е имал или каквото и да било там, който е принуден да се спасява с бягство, когато функциите му се поемат от човек, който няма това право, когато се провеждат предсрочни избори при жив президент, това си е класически преврат. За други важни промени, които са се случили в Крим през последните две години, Григорий Йоффе разказа: Всички пари, които бяха изкарвани в автономната република Крим, си ги прибираше Киев. До последната копейка. След което нашите ръководители заминаваха за украинската столица, протягаха ръце и молеха да ни дадат нещо. Днес никой не взима никакви пари. Напротив. Има специална Федерална целева програма, по която се финансира Крим. Украйна беше докарала дотам икономиката на Крим, че беше прекратено производството на много стоки. Всичко се доставяше от Украйна. По времето на СССР най-добрият завод за производство на телевизори беше тук. Обаче икономиката на Украйна функционираше така, че този завод престана да съществува. Имахме прекрасни ябълкови градини. И те изчезнаха. И се оказа, че без украинските стоки ние сме за никъде. Днес производството се възстановява. Независимо, че има санкции, независимо, че ни спираха водата, независимо от всичко, кримчаните започват да произвеждат. В сферата на образованието Йоффе също отчита положителни промени: Преди 2014 г. то беше изцяло в съзвучие с украинските принципи. Имаше тотално пренаписване на историята, истинските герои биваха превръщани в антигерои и обратното. Понякога по-възрастните хора, които четяха учебниците по история, изпадаха в потрес. Днес връщаме истинската история, с всичките й постижения, победи и поражения. Същото се отнася и до литературата. Съвсем доскоро в Крим беше невъзможно да се купи книга на руски. Днес нещата не стоят така, хората спокойно гледат руски тв канали, четат руски вестници и изобщо получават този информационен продукт, който искат. Обикновените хора не усещат санкциите, които са насочени основно срещу големия бизнес, а той не присъства толкова силно в Крим, заяви още Йоффе: Обикновените хора гледат на санкциите от политическа перспектива. Ние много ясно усещаме несправедливостта. Знаем как се случи нашият референдум. Знаем, че той не се провеждаше под дулата на автоматите. А точно в това се опитват да ни убедят. Опитват се да ни обясняват, че сме нарушили някакво международно право и ние веднага усещаме несправедливостта. Това усещане за несправедливост се предава и на децата, и на следващите поколения. Убеден съм, че и тези, които въведоха санкциите, също знаят, че те не са справедливи. Знаят, че тази несправедливост може да се върне към тях като бумеранг. Днес казват, че сме нарушили някакви хелзинкски споразумения… Извинете, ама когато двете Германии се обединиха, това не беше ли нарушение? Когато Чехословакия се раздели, това не беше ли нарушение? Защо само Крим да е нарушение? Хайде тогава пак да разделим Германия, да обединим Чехия и Словакия. Просто след Хелзинки от 1975 г. страшно много неща се случиха по света. Да не говорим пък за станалото в Югославия, Косово и всичко останало. Ето защо санкциите срещу нас са огромна несправедливост и огромна лъжа. И неслучайно във френския парламент имаше гласуване срещу санкциите. Просто тези неща не могат да продължат дълго време.Цялото интервю на Петър Волгин с Григорий Йоффе чуйте от звуковия файл.

Путин: Москва обмисля да затегне граничния контрол по земя и по вода в Украйна

Руският президент Владимир Путин  е провел среща със Съвета за сигурност на страната, за да бъде обсъдено вземането на допълнителни мерки за сигурността на Крим. От Кремъл посочват, че Москва обмисля да затегне граничния контрол по земя и по вода в Украйна. Причина са предотвратените от специалните служби терористични актове на анексирания от Украйна полуостров, предаде ТАСС. На срещата са били обсъдени и допълнителни мерки за гарантиране сигурността на жителите и жизнено важните инфраструктурни обекти в Крим във връзка с предотвратените терористични актове. Разгледани са били и споразуменията, постигнати на срещите на руския президент тази седмица с колегите му от Азербайджан, Иран, Турция и Армения. Обвинението на Русия, че Украйна организира "терористични атаки" в Крим е "абсолютно нелепо", коментира постоянният представител на Киев в ООН Владимир Йелченко: Президентът Путин направи изявление, в което обвини Украйна в провокации по протежение на границата с Крим. Той обвини Украйна в тероризъм вместо в търсене на мирно решение на конфликта – това звучи и е абсолютно нелепо. Украйна остро осъжда всяка форма на тероризъм и никога няма да прибегне до военни средства по повод Крим, подчерта Йелченко: Първи на изказването реагира Министерството на отбраната на Украйна, което ясно заяви, че не е имало абсолютно никакви военни действия по границата с Крим, както и че никога страната ни не би разрешила каквито и да проблеми с Русия с военни средства. Изказването може да бъде определено като "фалшива провокация" от Руската федерация. Надяваме се, че това няма да доведе до конфликт на друго ниво, но не изключваме тази възможност, добави Владимир Йелченко, като поясни, че има вариант Украйна да постави въпроса за обсъждане пред Съвета за сигурност на ООН на базата на развитието на ситуацията. В сряда от Федералната служба за сигурност на съобщиха, че Русия е предотвратила серия от опити за  терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим. От ведомството посочиха още, че украински военен офицер от разузнаването и група от руските и украинските граждани, заподозрени в подготовката на атаките, са били задържани и ще бъдат разпитани.   От Киев незабавно отхвърлиха обвиненията на Москва за планирани нападения в Крим.

Путин: Москва обмисля да затегне граничния контрол по вода и по суша в Украйна

Руският президент Владимир Путин  е провел среща със Съвета за сигурност на страната, за да бъде обсъдено вземането на допълнителни мерки за сигурността на Крим. От Кремъл посочват, че Москва обмисля да затегне граничния контрол по вода и по суша в Украйна. Причина са предотвратените от специалните служби терористични актове на анексирания от Украйна полуостров, предаде ТАСС. На срещата са били обсъдени и допълнителни мерки за гарантиране сигурността на жителите и жизнено важните инфраструктурни обекти в Крим във връзка с предотвратените терористични актове. Разгледани са били и споразуменията, постигнати на срещите на руския президент тази седмица с колегите му от Азербайджан, Иран, Турция и Армения. Обвинението на Русия, че Украйна организира "терористични атаки" в Крим е "абсолютно нелепо", коментира постоянният представител на Киев в ООН Владимир Йелченко: Президентът Путин направи изявление, в което обвини Украйна в провокации по протежение на границата с Крим. Той обвини Украйна в тероризъм вместо в търсене на мирно решение на конфликта – това звучи и е абсолютно нелепо. Украйна остро осъжда всяка форма на тероризъм и никога няма да прибегне до военни средства по повод Крим, подчерта Йелченко: Първи на изказването реагира Министерството на отбраната на Украйна, което ясно заяви, че не е имало абсолютно никакви военни действия по границата с Крим, както и че никога страната ни не би разрешила каквито и да проблеми с Русия с военни средства. Изказването може да бъде определено като "фалшива провокация" от Руската федерация. Надяваме се, че това няма да доведе до конфликт на друго ниво, но не изключваме тази възможност, добави Владимир Йелченко, като поясни, че има вариант Украйна да постави въпроса за обсъждане пред Съвета за сигурност на ООН на базата на развитието на ситуацията. В сряда от Федералната служба за сигурност на съобщиха, че Русия е предотвратила серия от опити за  терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим. От ведомството посочиха още, че украински военен офицер от разузнаването и група от руските и украинските граждани, заподозрени в подготовката на атаките, са били задържани и ще бъдат разпитани.   От Киев незабавно отхвърлиха обвиненията на Москва за планирани нападения в Крим.

Зад опитите на украинските власти да извършат терористични атаки в Крим стои САЩ.

В  повишена бойна готовност са всички подразделения по границата с Крим и линията на стълкновението в Донбас, това нареди украинският президент Петро Порошенко. Той обяви това на страницата в Туитър след съвещание с ръководствата ни силовите ведомства. Решението му идва след няколкото инцидента по границата с Крим. Руското разузнаване съобщи на 10 август за задържането на група украински диверсанти в района на кримския град Армянск, а също за предотвратени терористични актове, подготвяни от разузнавателното управление на украинската армия. Цел на тези терористични актове са били важни елементи от инфраструктурата и обекти от жизнена важност за полуострова. При задържането на диверсантите и терористи загинаха двама руски военнослужещи. На мястото на боя бяха открити 20 самоделни взривни устройства с обща мощност 40 кг в тротилов еквивалент, боеприпаси, противопехотни и магнитни мини, гранати и специални оръжия, които са на въоръжение в украинската армия. Руският президент Владимир Путин окачестви като глупав и престъпен опита за диверсия на украинските спецслужби в Крим. Според него украинската страна е подготвяла терористични актове в Крим, той заяви също, че при тези условия е безсмислено да се организират среща на върха на „нормандската четворка“ (Франция, Германия, Русия и Украйна). Франция и Германия трябва да изискват от Украйна гаранции за отказ от силови действия спрямо руския Крим и Донбас, за да продължат срещите в „нормандския формат“, настоя на свой ред сенаторът Константин Косачьов, който оглавява Комисията по външната политика в Съвета на федерацията. Ръководителят пък на Крим Сергей Аксьонов заяви, че зад опитите на украинските власти да извършат терористични атаки в Крим стои Държавният департамент на САЩ.   Източник: ТАСС

САЩ няма да признаят изборите в Крим

  САЩ не възнамеряват да признаят изборите за Държавна Дума на Русия на територията на Крим, се заявява в декларация на Държавния департамент на САЩ, цитирана от осведомителните агенции, съобщава БГНЕС. Съединените щати не признават легитимността и няма да признаят резултатите от изборите за Държавната Дума на Русия, запланувани в окупирания от нея Крим на 18 септември. Нашата позиция за Крим е ясна: полуостровът е неотемна част от Украйна, се подчертава в декларацията. Държавният департамент уточнява, че санкциите против Русия във връзка с Крим остават, докато Русия не върне контрола над Крим на Украйна. Крим бе анексиран от руските части, а след това през март 2014 г. присъединен към Русия след референдум, обявен от Украйна и от западните страни за незаконен. Анексията бе последвана от въоръжен конфликт в проруския сепаратистки Изток на Украйна, при който за повече от две години загинаха над 9500 души. В отговор на анексирането срещу Русия и Крим бяха наложени американски и европейски икономически санкции. 

Никита Михалков: Крим е неотменима част от Русия, трябва да се примирите с това

Крим никога няма да бъде друг освен руски. И това е абсолютна справедливост, заяви в интервю за предаването "12+3" руският режисьор и продуцент Никита Михалков. Моят съименик Никита Сергеевич Хрушчов постави Крим от единия джоб на костюма си в другия. Той не ги предаде на друга страна.За това Крим, където е пролята безкрайно много руска кръв, не може да бъде друг освен руски. По всички исторически канони Крим е неотменима част от Русия, а в дадения случай трябва да знаете, че Русия нищо не отнема от Украйна, защото Крим никога не е бил част от нея.И ако не дай си Боже нещата не се бяха случили така както станаха преди две години, не можете да си представите какви реки от кръв биха се проляли в Крим, защото противопоставянето там идва не по външна линия като език или политика. Съпротивата е вътрешна. Искаме да живеем своя живот, искаме да бъдем вкъщи.Можете с обида да се отнасяте към това, което казвам, можете да се ядосвате. Но да кажете "върнете и ние отново ще бъдем с вас", това просто е изключено. Вижте, за пармезан и салам, ние да ви дадем „Бос“ това няма да стане.За това трябва с някои неща да се примирите, какво да се прави.   На въпрос има ли против протеста на хората на Майдана, Михалков заяви: Нямам нищо против тези хора. Според мен Янукович е недостоен човек, както и всичко, което беше около него.Това е личното ми мнение, но какво ново получи сега Украйна? Сега можете да се правите, че всичко е наред. Къде е свободата, къде е безвизовият режим, къде са обещаните западни инвестиции? Къде са всички тези неща? Украйна и Европа? Дай Боже. Географски да, така е, тя е там. Тя даде ли и обаче нещо? Нужна ли е тя на Европа, освен като работна ръка? Ще ги вземат ли като директори или високопоставени ръководители в западни компании? Не. Друг е обаче въпросът, ако кажете "Стига, връщаме се обратно".Това не е възможно. Това е изгубена игра за десетилетия напред.  Създаването на евроазийска киноакадемия и награда на страните от БРИКС в областта на киното може да даде сериозен импулс, за да проявим интерес към тези райони и техните кинематографии, смята руският режисьор: В Русия гледаме предимно руско и американско кино, като съотношението е 70 към 30. Нямам нищо против американското кино, но ние трябва да виждаме какво става със световното кино. Нищо не знаем за иранската кинематография или за узбекската. Не знаем нищо и за латиноамериканското кино или ЮАР. В Русия научаваме за латиноамериканските режисьори, когато те отидат в Холивуд и тогава произвеждат продукция, която е много различна от тази на Холивуд, върху която имаме поглед.Затова смятам, че трябва да гледаме по-широко в тази област. Там, където има проблеми, там има и кино и хубави филми. А когато ги измислят изкуствено, и мотивите се изсмукват от пръстите, и тогава опираме до "Трансформърс". Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

ООН към Украйна: Няма нарушени човешки права в Крим

Общото събрание на ООН отхвърли в сряда с резолюция нарушенията на човешките права в Крим след анексията му от Русия през 2014 година. По-специално се посочва дискриминация на татарите и други малцинства, пише БГНЕС. Текстът, внесен от Украйна с подкрепата на 40 страни, сред които САЩ, Франция, Обединеното кралство, бе приет със 73 гласа „за”, 23 „против” и 76 „въздържали се” от 193 члена на Общото събрание. Русия, но също и Китай, Сирия, Северна Корея, Индия, Южна Африка, Сърбия и Венецуела гласуваха срещу този текст. Многобройни страни от Латинска Америка и Африка се въздържаха. Текстът „осъжда нарушенията, дискриминационни мерки и практики, упражнявани от руските окупационни власти към жителите (на Крим), сред които са кримските татари”. С резолюцията се предупреждава Русия да вземе всички необходими мерки, за да сложи незабавно край” на тези нарушения. Резолюцията иска от Москва да си сътрудничи с Върховния комисариат на ООН за правата на човека и да остави най-накрая експертите му да влязат в Крим за извършване на разследване. „Основната цел на тази резолюция е да се потвърди, че Русия изпълнява изцяло задълженията си на окупационна власт”, декларира заместник-министърът на външните работи на Украйна Сергий Кислица. Той потвърди, че „всяка дума” от резолюцията произлиза от резолюциите на ООН или от 15-те доклада, публикувани от анкетна комисия на ООН за Крим, създадена през март 2014 година. „След окупирането на Крим от Русия, ситуацията с правата на човека рязко се влоши”, подчерта той, поддържайки, че се правят екзекуции, произволно задържане и използването на мъчения. Но началникът на отдела по хуманитарни въпроси и човешките права в руското Министерство на външните работи Анатолий Викторов увери, че резолюцията „не отразява нищо от реалната ситуация” в Крим. Той обвини дипломатите от ООН, че са „пропилели времето си да дискутират пропагандни документи без интерес, вместо да водят основен диалог по политически въпроси, свързани с представянето на човешките права”.

Всички родни кандидат-президенти имат покана от българите в Крим, за да видят положение в региона

Българите от Крим канят 20 български политици, които са били кандидат-президенти, на полуострова да се запознаят с положение в региона от първа ръка, а не от СNN. Това съобщи пред журналисти ръководителят на обществената организация "Регионална българска национално-културна автономия Република Крим" Иван Абажер, пише БГНЕС. „Узря ни такава мисъл, ние сега работим върху нея: Искаме да поканим всичките 20 кандидати (за президенти на България- ред. ТАСС) на гости у нас, за да чуят и видят реално как стоят нещата при нас в Крим към днешния ден“, посочи Абажер. По думите му кандидат-президентите на България „са представлявали интересите на много партии и движения“, затова тяхното посещение в Крим ще позволи да представят на българите информация за реалното положение на полуострова. „И тогава ще могат не по картинките от СNN, а въз основа на реални данни да представят истината за Крим на своите партийни и обществени организации, които са ги издигнали за кандидат-президенти“, поясни Иван Абажер. Според него посещението на българските политици в Крим ще се превърне в част от „народната дипломация“, която ще спомогне да се разруши информационната блокада в региона, попаднал под санкции след присъединяването му към Русия. Абажер съобщи още, че представители на неговата организация планират да участват в церемонията по встъпване в длъжност на новия президент Румен Радев. 

Българите в Крим към всички кандидат-президенти: Вижте какво е положение в региона

Българите от Крим канят 20 български политици, които са били кандидат-президенти, на полуострова да се запознаят с положение в региона от първа ръка, а не от СNN. Това съобщи пред журналисти ръководителят на обществената организация "Регионална българска национално-културна автономия Република Крим" Иван Абажер, пише БГНЕС. „Узря ни такава мисъл, ние сега работим върху нея: Искаме да поканим всичките 20 кандидати (за президенти на България- ред. ТАСС) на гости у нас, за да чуят и видят реално как стоят нещата при нас в Крим към днешния ден“, посочи Абажер. По думите му кандидат-президентите на България „са представлявали интересите на много партии и движения“, затова тяхното посещение в Крим ще позволи да представят на българите информация за реалното положение на полуострова. „И тогава ще могат не по картинките от СNN, а въз основа на реални данни да представят истината за Крим на своите партийни и обществени организации, които са ги издигнали за кандидат-президенти“, поясни Иван Абажер. Според него посещението на българските политици в Крим ще се превърне в част от „народната дипломация“, която ще спомогне да се разруши информационната блокада в региона, попаднал под санкции след присъединяването му към Русия. Абажер съобщи още, че представители на неговата организация планират да участват в церемонията по встъпване в длъжност на новия президент Румен Радев. 

Българите в Крим към всички кандидат-президенти: Елате и вижте какво е положение в региона

Българите от Крим канят 20 български политици, които са били кандидат-президенти, на полуострова да се запознаят с положение в региона от първа ръка, а не от СNN. Това съобщи пред журналисти ръководителят на обществената организация "Регионална българска национално-културна автономия Република Крим" Иван Абажер, пише БГНЕС. „Узря ни такава мисъл, ние сега работим върху нея: Искаме да поканим всичките 20 кандидати (за президенти на България- ред. ТАСС) на гости у нас, за да чуят и видят реално как стоят нещата при нас в Крим към днешния ден“, посочи Абажер. По думите му кандидат-президентите на България „са представлявали интересите на много партии и движения“, затова тяхното посещение в Крим ще позволи да представят на българите информация за реалното положение на полуострова. „И тогава ще могат не по картинките от СNN, а въз основа на реални данни да представят истината за Крим на своите партийни и обществени организации, които са ги издигнали за кандидат-президенти“, поясни Иван Абажер. Според него посещението на българските политици в Крим ще се превърне в част от „народната дипломация“, която ще спомогне да се разруши информационната блокада в региона, попаднал под санкции след присъединяването му към Русия. Абажер съобщи още, че представители на неговата организация планират да участват в церемонията по встъпване в длъжност на новия президент Румен Радев. 

Петро Порошенко нареди пълна бойна готовност на армията по границата с Крим

Украинският президент Петро Порошенко е наредил на частите на армията по границата с Крим и в Донбас да бъдат приведени в пълна бойна готовност, съобщи Ройтерс. Заповедта е следствие от обвиненията на руския президент Владимир Путин, който вчера заяви, че Киев използва терористични тактики, за да провокира нов конфликт в региона и да дестабилизира Крим. Петро Порошенко също е поискал външният министър на Украйна да му уговори телефонни разговори с Путин и с президента на Франция Франсоа Оланд, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Доналд Туск.   Fт своя страна руският президент Владимир Путин заяви, че обмисля да затегне граничния контрол с Украйна по вода и суша, след като руските служби са осуетили опити за терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим.  Представител на Европейската комисия заяви, че твърденията на Русия не могат да бъдат потвърдени от Брюксел и призова двете страни да се въздържат от провокативни действия. По-рано говорител на украинската гранична полиция заяви, че по границата с Крим са струпани голям брой руски военни с модерна бойна техника.        Москва анексира полуостров Крим през 2014 година, което допълнително обтегна отношенията между Русия и Украйна. 

Владимир Путин: Не смятаме да прекъсваме отношения с Киев

Опитът за диверсия в Крим е бил резултат от нежеланието или неспособността на Киев да изпълни Минските споразумения за разрешаване на конфликта в Източна Украйна. Това обяви руският президент Владимир Путин на заседанието на Съвета за сигурност на Русия, което се провежда в Крим. Миналата седмица Москва обвини Киев, че украински специални части са опитали да проникнат в Крим и да осъществят терористични атаки. Украйна отрича обвиненията, но въпреки това се стигна до обтягане на отношенията с Русия. Путин заяви днес, че не иска да се стига до скъсване на дипломатическите отношения, но се надява провокации като тази с Крим да не се повтарят. Надявам се, че това няма да бъде окончателният избор на партньорите ни и че здравият разум ще надделее. Не смятаме да прекъснем отношения въпреки нежеланието на настоящите власти в Киев да имат пълноценни дипломатически отношения на ниво посланици. Ние все пак ще създаваме възможности за развитие и поддържане на контакти, заяви Владимир Путин.Руският държавен глава обясни също, че на заседанието на Съвета за сигурност ще бъдат обсъдени допълнителни мерки за осигуряването на безопасността на Крим и жителите му. На предишното заседание на Съвета за сигурност от 11-и август вече бяха обсъдени допълнителни мерки за безопасност на гражданите и инфраструктурата на Крим. Това е петата визита на Путин на стратегическия полуостров, който Русия анексира от Украйна през март 2014 г.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Петро Порошенко е наредил пълна бойна готовност на армията по границата с Крим

Украинският президент Петро Порошенко е наредил на частите на армията по границата с Крим и в Донбас да бъдат приведени в пълна бойна готовност, съобщи Ройтерс. Заповедта е следствие от обвиненията на руския президент Владимир Путин, който вчера заяви, че Киев използва терористични тактики, за да провокира нов конфликт в региона и да дестабилизира Крим. По-рано говорител на украинската гранична полиция заяви, че по границата с Крим са струпани голям брой руски военни с модерна бойна техника.         Москва анексира полуостров Крим през 2014 година, което допълнително обтегна отношенията между Русия и Украйна. 

Руските спецслужби обявиха организатора на планираните диверсии в Крим

Капитанът от украинското военно разузнаване Владимир Сердюк е организатор на планираните диверсионни действия на полуостров Крим, твърди източник от руските специални служби, цитиран от ТАСС. По данни на службите, непосредствено преди да бъде планирано прехвърлянето в Крим на три диверсионни групи, Сердюк е пристигнал в Херсонската губерния. Целта била да координира действията им и да осигури оттеглянето им. От Киев  отричат украински спецчасти да са правили опит за проникване в Крим.По-рано от Русия обявиха, че са разположили на полуострова модерната система за противоракетна отбрана С-400. Преди дни президентът Владимир Путин обеща, че Москва ще вземе мерки в отговор на планираните от украинци терористични атаки в Крим. САЩ са призовали Украйна да избягва ескалация на напрежението с Русия. Според агенция ТАСС  вицепрезидентът Джо Байдън е апелирал за това в телефонен разговор с украинския държавен глава Петро Порошенко. Байдън е отбелязал, че САЩ са призовали и руската страна да стори същото. 

Знае се кой е организаторът на диверсията в Крим

Според Москва това е капитанът от украинското военно разузнаване Владимир Сердюк, съобщават от БТВ. Той е организатор на планираните диверсионни действия на полуостров Крим, твърди източник от руските специални служби, цитиран от ТАСС. По данни на службите, непосредствено преди да бъде планирано прехвърлянето в Крим на три диверсионни групи, Сердюк е пристигнал в Херсонската губерния. Целта била да координира действията им и да осигури оттеглянето им. От Киев  отричат украински спецчасти да са правили опит за проникване в Крим. По-рано от Русия обявиха, че са разположили на полуострова модерната система за противоракетна отбрана С-400. Преди дни президентът Владимир Путин обеща, че Москва ще вземе мерки в отговор на планираните от украинци терористични атаки в Крим. САЩ пък призова Украйна да избягва ескалация на напрежението с Русия. Вицепрезидентът Джо Байдън е провел телефонен разговор с украинския държавен глава Петро Порошенко.

Руски работи

 Днес много хора сравняват грузинско-руската война, започнала през август 2008 на територията на Южна Осетия, с руската намеса във вътрешните работи на Украйна, анексията на Крим и поддръжката на марионетните сепаратистки "народни републики" в Донбас и Луганск. Сравнението обаче не е напълно коректно. Различията са едва ли не повече от сходствата, дори само поради факта, че руската армия участваше пряко в осетинския конфликт. Много по-важен прецедент по пътя към анексията на Крим беше указа на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев от август 2008 година за признаване на независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Без този опит, Кремъл едва ли би се решил да анексира Кримския полуостров. За да разберам важността на тази връзка е достатъчно да си припомним острите дискусии около президентския указ. До последния момент много високопоставени руски чиновници бяха уверени, че Кремъл няма да прибегне до такова радикално решение. Дори след публикуването на указа, много поддръжници на Кремъл писаха, че това е било стратегическа грешка. Но грешка по принуда, предизвикана от липсата на време и под натиска на международната общност. Така било взето решение да се откликне на исканията на "народните маси", изразени на референдумите в Абхазия и Южна Осетия. Един кремълски "либерал" дори заяви, че в противен случай "щели да ни откраднат всички плодове на победата". Опитът от Южна Осетия Казано по-просто: ако Кремъл не се страхуваше да изгуби два на практика окупирани региона, не би признал и независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Най-главното е, че без това решение, Кремъл не би стигнал до извода, че за подобни действия Запъдът не е готов на строги наказания. Реакциите му се ограничават до "изразяване на сериозна загриженост" и някакви мъгляви санкции. Войната в Южна Осетия приключи с приемането на "плана Саркози", към който както изглежда не се отнасяше сериозно дори и неговият автор. Бойните действия бяха прекратени и руските войски се завърнаха на територията на грузинските автономии. В общи линии с това бяха изпълнени договореностите и всичко приключи. Макар че разни международни организации още няколко години напомняха на руските власти, че договореният от посредниците план е останал само на хартия. Провеждайки референдума в Крим през 2014 година, Кремъл явно първоначално се е колебал при избора на статут. В началото въпросите са формулирани извънредно акуратно. В продължение на няколко дни изглежда така, сякаш Москва няма да отиде по-далеч от възстановяване на автономията в състава на Украйна, или най-много до условна автономия. Но и в Крим на помощ дойде опитът от Абхазия и Южна Осетия. Защо трябва да "скромничим", след като така и така не можем да очакваме твърд отговор от Запада, възмутено заявиха московските "ястреби". И Кремъл взе решение да присъедини полуосторва към руска територия. Поддръжниците на умерената политика бяха изтикани на втори план и на тяхно място дойдоха "ястребите". Те изтеглиха референдума напред и формулираха въпросите пределно еднозначно.   Иван Преображенский   Историята никога не се повтаря Резултатите от това решение са известни. Но последствията от тях бяха неочаквани за Кремъл. Изхождайки от абхазкия и южноосетинския опит, руското ръководство можеше да разчита на поредния план ала Саркози за мирно решение на териториалния спор, но не и на въвеждане на пълноценни икономически санкции. Оказва се, че войната в Южна Осетия няма пряка връзка с кримските събития. Ако навремето обаче Русия не беше признала независимостта на двете грузински автономни области, може би и Крим нямаше да съществува в днешния си вид. И нещо много важно от хуманитарна гледна точка: може би нямаше да има хиляди убити и стотици хиляди бежанци в Източна Украйна. Всеки знае, че историята никога не се повтаря. Но историческият опит се превръща в страшна разрушителна сила, ако политиците направят от него погрешни изводи.

Путин: Крим завинаги се върна в състава на Русия и въпросът исторически е закрит

Крим завинаги се върна в състава на Русия и въпросът исторически е закрит. Това заяви руският президент Владимир Путин на Далекоизточния икономически форум във Владивосток, предаде ТАСС: Народът на Крим взе решение и гласува. Въпросът е приключен и връщане към предишната система изобщо не може да има, подчерта руският президент. Крим бе обявен за руски район след референдум през март 2014 година. Допитването обаче, не е признато за легитимно от международната общност и присъединяването на полуострова към Русия се смята за анексия в нарушение на международните договори. САЩ и Европейският съюз приеха пакет от санкции срещу Русия и Крим, в опит да се противопоставят на това решение, а само преди ден, Вашингтон добави в санкционния списък близо 100 компании и 17 души.

ЕС продължи с още една година санкциите срещу Русия, въведени заради анексирането на Крим

Европейският съюз продължи с още една година санкциите срещу Русия, въведени заради анексирането на Крим. ЕС продължава да осъжда незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Руската федерация и остава ангажиран с пълното прилагане на своята политика на непризнаване, се припомня в решението на представителите на правителствата в Брюксел. Този пакет от санкции е различен от тези, свързани с руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. Продължените автоматично днес ограничителни мерки се прилагат спрямо лица и фирми от ЕС, които преди анексията са действали на територията на Крим и Севастопол. Откакто Кремъл ги обяви за руска територия, ЕС забрани оттам да се внасят стоки, да се правят европейски инвестиции, да се предоставят туристически услуги, износ на някои стоки и технологии в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката и свързани с търсенето, проучването, и добива на нефт, газ и минерални ресурси. Решението за санкциите се взима единодушно от 28-те държави от ЕС.

Властите на Крим са готови да разгледат предложението на Дуров за създаване на информационна офшорна зона

Предложението на Павел Дуров за създаване на зона, свободна от авторски права трябва да бъде конкретизирано, заяви вътрешният министър на Крим Дмитрий Полонски. "С удоволствие ще разгледаме предложението, направено от Павел Дуров, относно IT-сферата в Крим" - каза Полонски. В Крим от три години дейс...

Тръмп: САЩ трябва да имат предвид, че народът на Крим избра Русия

Кандидатът за президент от Републиканската партия Доналд Тръмп намекна, че ако спечели изборите през ноември Съединените щати могат да приемат руското анексиране на Крим, ако това доведе до по-добри двустранни отношения и до по-ефективно сътрудничество в борбата с "Ислямска държава", предаде Асошиейтед прес. В интервю за програмата "Тази седмица" на телевизия Ей Би Си Тръмп каза, че след като народът на Крим е избрал да бъде част от от Русия, Съединените щати трябва да го имат предвид. Позицията му рязко контрастира с тази на администрацията на президента Барак Обама, която наложи икономически санкции на Русия заради анексирането на Крим преди две години.  Междувременно кандидатът на Демократическата партия за президент на САЩ Хилари Клинтън каза, че руските разузнавателни служби са проникнали в компютрите на партийния национален комитет и обвини Тръмп, че демонстрира подкрепа за Путин. Съединените щати не са обвинили официално Русия, че стои зад хакерските атаки срещу Демократическата партия. Експерти по киберсигурност и американски официални лица обаче изразиха мнение, че Русия е организирала публикуването на вътрешна кореспонденция между членове на партията, за да повлияе на изхода от президентските избори в САЩ на 8 ноември. На въпрос дали вярва, че Путин иска Тръмп да влезе в Белия дом, Клинтън отговори, че няма да прави такива заключения и добави:Но мисля, че излагането на фактите повдига сериозни въпроси за руската намеса в нашите избори, в нашата демокрация.

Френски депутат призова Крим да си остане руски

Френският депутат от десницата Тиери Мариани заведе парламентарна делегация в Крим и призова вчера европейците да признаят полуострова за част от Русия. "Крим избра да стане пак руски, Крим е руски. Нека помислим за друго и да опитаме да възстановим нормалните отношения между европейските страни и Русия", каза Мариани на пресконференция в Севастопол, цитиран от АФП и БТА.