01.12.2016

Резултати от търсенето

България в "Наръчникът на Кремъл"

 Присъствието в България на инвестиции, външнотърговски обороти и недвижима собственост, които са притежавани или контролирани от руски държавни и частни компании, се оценява приблизително на една четвърт от стойността на нейния брутен вътрешен продукт. Този факт поставя България в незавидната позиция на икономиката в ЕС, която е най-уязвима от Кремъл. Налице е висок риск от злоупотреба с тази зависимост в интерес на водената от Москва агресивна политика спрямо нейните съседи. Този извод преминава като червена нишка през текста на наскоро обнародван експертен доклад със заглавие "Наръчникът на Кремъл". Той е съвместна разработка на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и на софийския Център за изследване на демокрацията. Основната му цел е да се откроят стопанските и политическите последици от осезаемото руско финансово и икономическо присъствие в петте най-силно зависими от руски капитали източноевропейски държави – България, Латвия, Сърбия, Унгария и Словакия. В тях руското икономическо присъствие е близо или над критичния праг от 12 % като дял от брутния им вътрешен продукт. В драстичния случай с България този праг е надхвърлен двойно. Според авторите на изследването, подобно осезаемо присъствие, граничещо със завладяване, е предпоставка за опасно нарастване на рисковете за суверенитета и политическата стабилност на източноевропейските държави, попаднали в мъртвата хватка на режима в Москва. Икономическите лостове на Кремъл В изследването се изтъква, че за разлика от останалите четири държави, в България компании с пълно или преобладаващо участие на руски капитали са се сдобили с изключително монополно положение в редица стратегически отрасли и особено в енергетиката. Единствената нефтена рафинерия се контролира от най-голямата компания "Лукойл", който държи над 50% от търговията с горива и произвежда една десета от брутния вътрешен продукт на страната. Директно подчиненият на Кремъл "Газпром" внася 97% от природния газ, а една трета от генерираната в България електроенергия, доставяна от АЕЦ "Козлодуй", зависи изцяло от услугите на производителя на ядрено гориво "Твел". През последното десетилетие делът на руските инвестиции в българската икономика е нараснал четири пъти, макар че, според непубликувани оценки, той е набъбнал дори 14 пъти. "За да поддържа руската икономическа доминация и да избегне проследяването на транзакциите си към България, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от корумпирани служители в държавния апарат и бизнеса. Тази непрозрачност е създала порочен кръг между нарастването на руската доминация и влошаването на стандартите за добро управление", се посочва в "Наръчникът на Кремъл". Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията посочва, че изследването разкрива не само механизмите за трансформиране на руското икономическо присъствие в политическо, но и прави оценка на способностите на институциите в засегнатите държави да неутрализират заплахите. "В Чехия е възприета подробна стратегия за национална сигурност, която разпознава подобни опасности - например риска от монополизиране с помощта на руски капитали на цели отрасли на икономиката и подчинението им за целите на политиката на Кремъл. В най-застрашените от руско политическо и икономическо влияние страни - като България и Сърбия, подобни управленски стратегии за минимизиране на риска не съществуват, а институциите просто не разглеждат подобни опасности като заплаха", изтъква Стефанов. Той дава за пример Латвия, където принципите за добро управление  - върховенство на закона, прозрачност и борба с корупцията - са се развили като институционална култура в много по-висока степен. Това дава възможност изложената на изключително силно руско икономическо влияние и натиск прибалтийска република да се справя по-добре от България с опасностите, които носи приливът на руски инвестиции. В България лобирането в полза на руските корпоративни, търговски и финансови интереси се проследява в обществените поръчки, в управлението на държавните предприятия и големите инфраструктурни проекти. Налице са драстични опити да се заобиколи европейското законодателство заради несъвместимостта му с прокарването на руски бизнес-начинания. Ето защо е наложително правомощията по проследяването и контрола върху изграждането на големи инфраструктурни проекти в "слабите звена" на Обединена Европа да бъдат предоставени на европейски институции като Антимонополната комисия и службите за финансово разузнаване и борба с измамите, гласи един от изводите на българо-американското изследване. Руслан Стефанов Целите на Кремъл Няма никакво съмнение, че Москва се стреми да използва руските финансови потоци към слабите звена в Европейския съюз. Целта е да бъдат овладени ключови отрасли и да се изградят подчинени политически и бизнес-елити, твърдят авторите на "Наръчникът на Кремъл". Целта е не само да бъдат блокирани неудобни за режима и придворния му олигархичен кръг общоевропейски позиции, но и да се създадат лостове за трайно въздействие на руската политика върху европейските институции. В посветената на България част от изследването пише, че за да поддържа руската доминация в страната и да избегне вторачването в правените към нейната икономика транзакции, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от подкупни чиновници в държавния апарат и влиятелни брокери в бизнес-съсловието. "Условието за непрозрачност на транзакциите стои в основата на порочния кръг между нарастващото руско икономическо влияние в България и сриващите се стандарти за нейното добро управление. Руското икономическо влияние в България може да се оприличи на състояние, граничещо със завладяването на страната. То позволява на руските държавни и частни интереси да влияят върху посоката, избрана от българските правителства. В случаите, когато Европейския съюз или НАТО призоват София да предприеме противоречащи на руските интереси стъпки, българското правителство попада под огромен натиск от страна на проруските партии и на влиятелни бизнесмени. Те са в състояние да мобилизират мощен инструментариум за въздействие в полза на Русия", пише още в "Наръчникът на Кремъл". Според икономиста Красен Станчев, в България има малочислено, но могъщо ядро сред "силните на деня", което не е отблъснато от Русия - дори след агресията срещу Украйна. "Проблемът е, че тази малка група има широко политическо представителство в Народното събрание – депутатите от всички парламентарни групи с изключение на няколко души от Реформаторския блок. Това води до пресищане на "пазара" на услуги по обслужване на руските интереси в България. Което пък допринася за драстично падане на "цените", които вече са по-ниски дори от съответните "такси" в страни като Босна и Херцеговина например. Така Русия си спестява немалко средства в процеса на корумпиране на българския политически елит", гласи тъжното заключение на Красен Станчев.

Руски работи

 Днес много хора сравняват грузинско-руската война, започнала през август 2008 на територията на Южна Осетия, с руската намеса във вътрешните работи на Украйна, анексията на Крим и поддръжката на марионетните сепаратистки "народни републики" в Донбас и Луганск. Сравнението обаче не е напълно коректно. Различията са едва ли не повече от сходствата, дори само поради факта, че руската армия участваше пряко в осетинския конфликт. Много по-важен прецедент по пътя към анексията на Крим беше указа на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев от август 2008 година за признаване на независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Без този опит, Кремъл едва ли би се решил да анексира Кримския полуостров. За да разберам важността на тази връзка е достатъчно да си припомним острите дискусии около президентския указ. До последния момент много високопоставени руски чиновници бяха уверени, че Кремъл няма да прибегне до такова радикално решение. Дори след публикуването на указа, много поддръжници на Кремъл писаха, че това е било стратегическа грешка. Но грешка по принуда, предизвикана от липсата на време и под натиска на международната общност. Така било взето решение да се откликне на исканията на "народните маси", изразени на референдумите в Абхазия и Южна Осетия. Един кремълски "либерал" дори заяви, че в противен случай "щели да ни откраднат всички плодове на победата". Опитът от Южна Осетия Казано по-просто: ако Кремъл не се страхуваше да изгуби два на практика окупирани региона, не би признал и независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Най-главното е, че без това решение, Кремъл не би стигнал до извода, че за подобни действия Запъдът не е готов на строги наказания. Реакциите му се ограничават до "изразяване на сериозна загриженост" и някакви мъгляви санкции. Войната в Южна Осетия приключи с приемането на "плана Саркози", към който както изглежда не се отнасяше сериозно дори и неговият автор. Бойните действия бяха прекратени и руските войски се завърнаха на територията на грузинските автономии. В общи линии с това бяха изпълнени договореностите и всичко приключи. Макар че разни международни организации още няколко години напомняха на руските власти, че договореният от посредниците план е останал само на хартия. Провеждайки референдума в Крим през 2014 година, Кремъл явно първоначално се е колебал при избора на статут. В началото въпросите са формулирани извънредно акуратно. В продължение на няколко дни изглежда така, сякаш Москва няма да отиде по-далеч от възстановяване на автономията в състава на Украйна, или най-много до условна автономия. Но и в Крим на помощ дойде опитът от Абхазия и Южна Осетия. Защо трябва да "скромничим", след като така и така не можем да очакваме твърд отговор от Запада, възмутено заявиха московските "ястреби". И Кремъл взе решение да присъедини полуосторва към руска територия. Поддръжниците на умерената политика бяха изтикани на втори план и на тяхно място дойдоха "ястребите". Те изтеглиха референдума напред и формулираха въпросите пределно еднозначно.   Иван Преображенский   Историята никога не се повтаря Резултатите от това решение са известни. Но последствията от тях бяха неочаквани за Кремъл. Изхождайки от абхазкия и южноосетинския опит, руското ръководство можеше да разчита на поредния план ала Саркози за мирно решение на териториалния спор, но не и на въвеждане на пълноценни икономически санкции. Оказва се, че войната в Южна Осетия няма пряка връзка с кримските събития. Ако навремето обаче Русия не беше признала независимостта на двете грузински автономни области, може би и Крим нямаше да съществува в днешния си вид. И нещо много важно от хуманитарна гледна точка: може би нямаше да има хиляди убити и стотици хиляди бежанци в Източна Украйна. Всеки знае, че историята никога не се повтаря. Но историческият опит се превръща в страшна разрушителна сила, ако политиците направят от него погрешни изводи.

Кремъл даде позитивна оценка на срещата в Берлин от нормандския формат

Като цяло Кремъл се отнася позитивно към завършилата в Берлин снощи среща от нормандския формат на президентите на Франция, Германия, Украйна и Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва не е имала прекалени очаквания и винаги се е пазела от това, но в същото време, сме били за спазването на минските споразумения и тяхната безалтернативност. Песков отбеляза, че след миналата среща от нормандския формат, точно преди година, страните в този процес не могат да се похвалят с особен напредък. Според говорителя на Кремъл, реализацията на минските споразумения през тази една година е боксувала сериозно. Той даде позитивна оценка на срещата в Берлин, където лидерите на държавите от нормандския формат са могли да сверят часовниците си със ставащото. Дмитрий Песков  бе категоричен, че работата по сближаването на позициите продължава. Засега е трудно да говорим за каквото и да е съгласуване, каза още той. В рамките на следващия един месец ще бъде проведена нова среща, но на по-ниско равнище, но Песков не уточни кои ще участват в нея. Прессекретарят на Кремъл съобщи, че президентът Путин е дал съгласието си за разполагането на въоръжена мисия на ОССЕ в Донбас и е призовал да се използва по този въпрос по-активно времето на германското председателство на международната организация.

Русия иска да възстанови отношенията с Турция, но след определени стъпки на Анкара

Русия иска да възстанови добрите отношения с Турция, но първо Анкара трябва да предприеме някои стъпки, предаде агенция Ройтерс, като се позова на говорителя на Кремъл. Исканията на Москва са "прости и разбираеми", заяви днес Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Президентът Путин достатъчно ясно даде да се разбере, че след случилото се (свалянето на руския самолет Су-24 през ноември на турско-сирийската граница), без изпълнението на необходимите действия от страна на Анкара, каквото и да било нормализиране на отношенията не е възможно за руската страна, каза Песков. На уточняващ въпрос дали става дума за официални извинения и изплащане на компенсации, той каза: "Е, разбира се!" Всичко бе казано от президента на Руската федерация не с намеци, а достатъчно еднозначно, лаконично и разбираемо, каза говорителят на Кремъл. Песков подчерта, че Русия би искала да върне отношенията с Турция на предишното високо равнище. Безусловно има очаквания за подобряване на отношенията от страна на Кремъл и президентът Путин нееднократно е заявявал, че Русия би искала да има много добри отношения с Турция, каза Песков. Още повече, ние високо ценим онзи период в отношенията с Турция, когато те действително бяха партньорски, развити във всички области, преди всичко в търговско-икономическата област, отбеляза говорителят. Ние съжаляваме, че за един час такъв богат опит в отношенията бе унищожен от агресивните действия на турската страна, добави Песков. Безусловно, и за това също говори Путин, ние бихме искали нормализиране на нашите отношения и бихме искали връщане към периода на добро и взаимноизгодно сътрудничество, заяви Дмитрий Песков. Той изрази съжаление, че в изпратеното от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган официално писмо до президента Путин по случай Деня на Русия не е имало съдържателни моменти, съобщава ТАСС. "Това е протоколно послание. Традиционно има обмен на подобни послания по случай националните празници. Това е протоколна и обичайна практика в международните отношения. Каквито и да било други съдържателни моменти, за наше съжаление, в него нямаше", заяви говорителят на Кремъл. Песков добави, че това е първото официално писмо от Турция след случая с нападението срещу руския самолет. Турските медии съобщиха вчера, че президентът Ердоган е изпратил писмо на руския си колега Владимир Путин, за да го поздрави за Деня на Русия, и окачествиха жеста като маслинена клонка от страна на Турция. Източник: БТА

Новите рицари на Путин

 Арестите в Следствения комитет, уволненията на губернатори и замяната им с генерали от силовите министерства незабавно предизивикаха коментари от типа "Това е мащабна криза във властта!". Но според мен засега криза няма - просто путинската "система" реагира на промените в политическите и икономическите обстоятелства по единствено възможния за нея начин: с опита да предяви нови изисквания към управляващата бюрокрация и нови граници на това, което ѝ е позволено. Почти по Дзержински Назначенията на генералите на министерски постове и начело на държавни компании бе нещо ново преди 10-12 години. И оттогава досега с това би трябвало да се свикне. Всички, получили повишение в последните дни, дотогава са работили не като обикновени оперативни работници, меко казано. Повечето уволнени пък получиха или ще получат нови длъжности, които им гарантират високи доходи. Дори изпокаралият се с всички в Крим губернатор на Севастопол адмирал Сергей Меняйло бе изпратен да работи като представител на президента в Сибирския федерален окръг. Което звучи престижно, но по значимост и пълномощия изобщо не може да се сравнява със севастополския му пост. Факт е желанието на Кремъл в навечерието на парламентарните избори най-напред да покаже, че "царят" наистина е добър и се грижи за интересите на народа, наказвайки недобросъвестните велможи, и второ - да намери сред безчислените кохорти представители на силовите министерства тези, които ще работят по-добре в условията на продължителната икономическа криза, при което ще крадат по-малко. Логиката е ясна: времето е тежко, парите са малко, не стигат за всички. Т.е. - в Кремъл са заети с търсенето на един вид идеалните (или почти идеалните) изпълнители на висшата воля. Тези, които - ако се съотнесат думите на Дзержински към реалностите на днешна Русия - имат (поне относително) чисти ръце, (умерено) горещо сърце и (винаги) хладен ум. Принципът "Безнаказаност в замяна на лоялността" още се спазва, но по отношение на един повече или по-малко тесен кръг от хора. Именно безусловната лоялност става основно качество за висшия ешелон държавни служители. Изключение се прави само за близките приятели на президента като Александър Бастрикин (ръководителят на Следствения комитет на Руската федерация), за полезните технократи като Игор Шувалов (първият вицепремиер), или за хора, които са дотолкова предани и същевременно високопоставени, че смяната им би хвърлила сянка върху държавния глава. Вероятно най-добрият пример за такъв вид чиновник е вицепремиерът Дмитрий Рогозин с неговия умопомрачителен (ако се вярва на разследването на Фонда за борба с корупцията) дом. Или - ако се позовем на образните слова на писателя Александър Архангелски, - в тази система правилата, макар и строги, съществуват само за висшата бюрокрация и за хората от силовите служби, които я охраняват. Животът на останалите граждани, били те и по-високопоставени, е по-свободен, но пък е напълно непредсказуем. Респективно - нищо чудно чистките, подобни на последната, да продължат и в бъдеще. Технократите не ги чака нищо добро От всичко това следват няколко извода. Първият: всички надежди за т.нар. "авторитарна модернизация" на икономиката и социалната сфера могат да бъдат забравени. Нещо повече, досегашната неуязвимост на останалите в правителството технократи - любимците на западните инвеститори в най-скоро време също може да се окаже под въпрос. Министърът на финансите Антон Силуанов и шефката на Централната банка Елвира Набиулина допреди седмица бяха смятани за най-могъщите хора в Русия след Путин. Президентът е привърженик на строгата финансова дисциплина и на консервативната емисионна политика. И винаги се вслушва в съветите на тези двамата. Както съдбата на контролираните от Русия ДНР и ЛНР, така и бъдещето на сирийската операция или противопоставянето на НАТО зависят от това дали Силуанов и Набиулина ще отделят необходимите за целта средства. Което дразни силоваците. Константин Егерт Преди няколко дни в Кремъл бе обявено: наред с официално поръчаната на Алексей Кудрин (икономически съветник на руския президент) програма за икономически реформи, своя версия на отговора на въпроса "Какво да се прави" ще даде и т.нар. Столипински клуб, включващ икономисти и предприемачи - те ще напишат алтернативен проект. Най-вероятно ще призоват към смекчаване на паричната политика (т.е. - печатай пари) и осъществяване на промишлена политика (т.е. да се влагат пари във военното производство). Може да се каже, че това е предизборен ход, демонстрация за пред избирателите, която да покаже, че в Кремъл се вслушват не само в икономическите либерали, но и в представителите на противоположния лагер. Избирателите, впрочем, надали се вълнуват чак толкова от авторството на икономическата стратегия. Това по-скоро е сигнал към Силуанов и останалите - да не се увличат, същевременно е и сигнал към силоваците - "Чух ви!" От всичко това не следва, че Путин утре ще разпореди печатането на милиарди нови рубли. Но това значи, че сериозните отстъпки към искащите финансова снизходителност силови министерства са неизбежни. Смяната на поколенията и кризата в системата Думата "неизбежно" изобщо се е превърнала в ключова в новата руска реалност, постепенно встъпваща в правата си. Ако утре Съединените щати и Европейският съюз отменят всички санкции и признаят Крим за руски, в живота на страната няма да се усетят особени промени. На управляващия я президент и на неговите генерали им е по-лесно да живеят в условията на обсадена крепост - те тъкмо за това са се готвили през целия си съзнателен живот. По време на обсада трябва да се дават и изпълняват заповеди, а не да се имитира демокрация и да се слушат експерти. Умишленото опростяване на сложното е още един от признаците на времето. А още една негова особеност, може би дори основна, епълната липса на планове за бъдещето у управляващата класа. Има може би само един-единствен стратегически план - да се удържи властта максимално, за да бъде предадена на децата. Следвоенното поколение се замисля за бъдещето предимно в този план. И това, навярно, е най-голямата му грешка. Техните деца, за които е нещо нормално да бъдеш вицепрезидент на голяма държавна компания на 25-годишна възраст, а полетът с бизнес класа е равен на пътуването в най-обикновен влак, са фатално неготови да поемат управлението на Русия. Те са отраснали в страна, в която политиката не е избори, конкуренция и институции, а "решаване на въпросите". Техните бащи поне имат специфичен съветски опит плюс история около демонтажа на постсъветската полудемокрация от 90-те и строителството на сегашната авторитарна система. А те самите не разполагат с нищо подобно. Така че за момента криза във властта няма - тя предстои.

Окончателно: Путин няма да ходи във Франция

  Руският президент Владимир Путин отмени посещението си във Франция, насрочено за следващата седмица, съобщиха от Кремъл. Въпреки това държавният глава в Москва е готов да се срещне със своя френски колега, когато Франсоа Оланд се почувства готов. “Президентът реши да отмени тази визита“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, имайки предвид планирано посещение в Париж на 19 октомври, съобщава БГНЕС. По-рано стана ясно, че Путин иска да отложи планираното си посещение във Франция, след като от Елисейския дворец настояха той да проведе разговори с Франсоа Оланд за Сирия, съобщиха френски официални представители. Президентството в Париж е заявило на Кремъл, че единственото събитие, което Оланд иска да посети заедно с Путин по време на визитата му е „работна среща“ върху Сирия. В отговор от руската страна са посочили, че „искат да отложат визитата“, допълват от Елисейския дворец. „От самото начало на тази обмяна с неговите френски колеги, президентът Путин отбелязваше, че е готов да посети Париж, когато това е удобно на френския държавен глава Оланд. Така че ние ще чакаме да настъпи този удобен момент“, допълни Песков. След съобщението на Кремъл за отменяне на визитата Оланд посочи, че е готов да се види с Путин „по всяко време..., за да се способства за мира“. „Диалогът с Русия е необходим, но той трябва да бъде твърд и честен“, каза Оланд от Страсбург.

Защо Путин дойде в Берлин?

 Рядко срещи на високо равнище са тъй претоварени с очаквания - и рядко тези очаквания се оказват толкова преувеличени. Пробив към мир в Украйна? И четиримата – Меркел, Оланд, Путин и Порошенко – клатят глава. Резултатите от срещата могат в най-добрия случай да бъдат определени като „безжалостно контрастна моментна снимка”, обясняват в Берлин. Срещата вчера е била просто за сверяване на часовниците между четирите страни, добави говорител на Кремъл. Като стана дума за часовници: да, различията между Москва и Кремъл са свързани с времето. Няма разбирателство за поредността на действията и за това кога е най-подходящият момент за едно или друго. Споразумението от Минск, подписано през февруари 2015 година с германско и френско посредничество,  задава рамката за прекратяването на конфликта в Донбас. В него страните се ангажират с политически, юридически и военни обещания, групирани в 13 точки. Човек няма нужда да е суеверен, за да подходи със съмнение към документа. Защото споразумението от Минск не съдържа пътна карта и не фиксира поредността на предвидените мерки. Всеки дърпа чергата към себе си Ето как Киев и Москва получиха възможността да се окопаят – всеки зад собствените си приоритети. Украинците искат първо да решат въпросите на сигурността и едва тогава да се захванат с политиката. Руснаците пък искат точно обратното: Киев първо да изпълни политическите си ангажименти, едва след това да се говори по военните въпроси. В Киев обаче смятат всяка политическа отстъпка пред Москва за „предателство” и „капитулация”. От своя страна руското правителство изобщо не си поплюва с реториката и категорично застава на страната на сепаратистите, а в резултат от това всяка негова отстъпка ще изглежда пред домашната му публика също като „предателство”. По-задънена улица от тази едва ли можем да си представим. Германската дипломация  –  по ръба на бръснача В желанието си все пак да раздвижи парализираните преговори, германската дипломация направо даде всичко от себе си през последните седмици. Тя пое огромни рискове и на моменти се движеше по ръба на бръснача. През септември, например, германският външен министър посети Киев. Там Щайнмайер каза, че е получили уверението на руския си колега Лавров, че Кремъл ще използва влиянието си върху сепаратистите в Източна Украйна, за да бъде сключено примирие. Но руската мантра открай време гласи: По принцип ние нямаме нищо общо с конфликта. Кремъл през цялото време настоява, че правителството в Киев трябва да се разбере със сепаратистите, за да бъде прекратена „гражданската война”. Тъй че само ден след изявлението на Щайнмайер Москва го опроверга: Лавров изобщо не бил казал такова нещо, той изобщо не бил в състояние да дава подобни обещания. И все пак: първата крачка към прекратяване на огъня – колкото и нестабилно да е то – отваря пътя към споразумение за изтегляне на войските. Крачка напред? Кристиан Трипе Тъкмо натам се насочиха усилията по време на срещата в Берлин в сряда вечерта: да се раздалечат войските, да се работи по конкретната „пътна карта”, тоест – да възникне някакъв график за осъществяването на споразумението от Минск. В тези усилия германската канцлерка и френският президент участват като посредници, украинският президент като лидер на страна в конфликта, а руският президент – като фактор, който все пак, някакси, може да повлияе на сепаратистите. В Берлин Путин беше принуден да изслуша някои не особено приятни реплики – за своята роля в Донбас и за руската военна операция в Сирия. Подкрепяйки диктатора Асад, руските ВВС бомбардират цивилното население в Алепо. Френският президент го определя като военно престъпление, а германската канцлерка отново отвори дума за санкции срещу Русия заради тази операция. Независимо от всичко това Путин дойде в Берлин. Дали защото е готов на отстъпки? Или пък защото разбира, че го е прекалил – и в Източна Украйна, и в Близкия изток? А може би той просто се опитва да създаде силово поле между двете си войни – интервенцията в Сирия и битката за трайно влияние в Украйна – от което в крайна сметка да спечели?   Ясно е едно: Путин няма да се откаже от борбата си, независимо, че разговорите вчера в Берлин бяха нещо повече от обикновена моментна снимка. След тях на хартия остават и конкретни резултати.

Асандж отрече връзки с Кремъл

Хакерските атаки към хора от Демократическата партия на САЩ и приближени до кандидата за президент Хилъри Клинтън накараха Белия дом да посочи за пръв път официално Кремъл. Според тях, Владимир Путин и ведомствените му хакери искат да осуетят президентските избори в САЩ и да предизвикат хаос в страната. Дали Кремъл наистина е виновен или са […] Източник Асандж отрече връзки с Кремъл

Генералът, българите и чудесата

 "Той отново извърши перфектно приземяване - този път в президенството. На втория тур на президентските избори 53-годишният бивш командващ на ВВС бе избран за нов държавен глава на България." Така германският "Тагесцайтунг" (ТАЦ) започва статията си за Румен Радев, за когото казва, че е роден през 1963 година в "образцовия социалистически град Димитровград". От публикацията читателите научават подробности за военната кариера на генерала - например, че е следвал и в САЩ. Изданието подчертава, че Радев възлага големи надежди на бъдещия американски президент Доналд Тръмп, който вече изрази готовност за диалог с Кремъл. ТАЦ не пропуска да отбележи, че във външнополитически план Радев се стреми към установяване на по-добри отношения с Кремъл. Новоизбраният български президент "възнамерява да положи усилия и за отменянето на европейските санкции срещу Русия", пише още изданието. "Генерале!" "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) излиза днес със статия под заглавие "Генералът". В нея четем, че военното минало на Радев е изиграло ключова роля в предизборната кампания: "Неговите привърженици, а и журналистите го заговаряха с обръщението "генерале". Сред българското общество армията се радва на голямо уважение - за разлика от политиците. И Радев заложи именно на този факт от биографията си - че не е политик. Той се яви на тези избори като независим кандидат, но кандидатурата му бе издигната от БСП. А за тази партия се знае, че и 27 години след промените все още не е заличила напълно следите от комунистическото си минало. Това даде повод на премиера Борисов да нарече Румен Радев "представител на тоталитарните комунистически леви". И докато противниците му го наричаха "проруски кандидат", от редиците на десните екстремисти се чуваха обвинения, че бил американски агент", пише ФАЦ. По-нататък изданието посочва: "Румен Радев многократно е изтъквал, че принадлежността на България към ЕС и към НАТО е стратегическо решение без алтернатива. Но това не задължавало България да трупа врагове извън рамките на тези съюзи", пише ФАЦ и припомня следното изказване на Радев: "Еврофилията не означава непременно русофобия". "Триумфът на приятелите на Путин" Руският аспект е водещ в повечето публикации за избора на Радев. В много от тях се прави паралел със ситуацията в Молдова, тъй като и там победи кандидатът на опозиционните социалисти. "Берлинер Цайтунг" например излиза със заглавие "Очевидно желание за повече близост с Русия", а "Нойе Цюрхер Цайтунг" помества дори няколко публикации по темата. Едната е озаглавена "Триумфът на приятелите на Путин", а другата е със следното подзаглавие: "Приятели на Путин си извоюваха два президентски поста". Как Кремъл празнува победите на "своите" кандидати: карикатура от Сергей Елкин "Нов световен ред" е заглавието на коментар, публикуван на страниците на ТАЦ. Авторката му Барбара Йортел посочва, че в момента руският президент Путин се радва на симпатии от всички краища на света. "След като бе ощастливен с победата на Доналд Тръмп, сега редица европейски държави започнаха да падат като презрели круши в скута на "този безупречен демократ" - и то без да му се налага да прибягва до обичайните руски методи: икономическо ембарго, газови войни и прочие", пише авторката на коментара, но подчертава: "Ако се абстрахираме от факта, че руската пропагандна машина функционира перфектно, все пак е редно да се запитаме: Какво се случи? Нима толкова много молдовски и български избиратели мутираха в убедени привърженици на Путин? Съвсем не. Изборните резултати в тези две страни са по-скоро израз на огромното разочарование и недоволство сред всички онези хора, за които примамливата европейска перспектива се оказа просто химера. Отговорността за това е на първо място на политическите елити в Молдова и в България. Техните представители безсрамно се обогатяват, като в същото време очевидно нямат желание да овладеят ужасяващата корупция. Вина има обаче и самият ЕС. (...) Случаят с България ясно показва, че членството в европейските структури далеч не е достатъчно, за да се гарантира демократичното развитие на съответната страна", коментира ТАЦ. "Протестен вот" За антиевропейските нагласи, породени от излъганите надежди за повече благосъстояние и демокрация, пише и "Ди Велт". "Ако съдим по резултатите от президентския вот, България изглежда като страна, която се обръща към руско-съветското минало и загърбва западно-либералното бъдеще. (...) Навремето Брюксел обеща на българите чудеса - и те му повярваха. Но както показаха резултатите от президентския вот, това доверие очевидно се изпарява", четем в коментара на "Ди Велт". А Райнхард Везер пише на страниците на ФАЦ следното: "Изходът от президентските избори в България и в Молдова изглежда на пръв поглед като двоен успех за Кремъл: и в двете страни се наложиха кандидати, които бяха окачествени като "проруски". Но не тук е съществената прилика: това, което се случи в неделя в двете страни, не беше толкова решение за геополитическата ориентация, колкото протестен вот срещу една политическа класа, смятана от тамошните общества за дълбоко корумпирана", четем в коментара на ФАЦ.

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Халюциногенна Русия

 Манипулациите на овладените от режима на Путин основни телевизионни канали са изкривили в много руснаци представата им за света. Вместо реалността те представят на потребителите си картини, характерни за компютърните видеоигри: „героични“ сцени на застрашително ниско прелитащи над американски бойни кораби руски изтребители или изстрелвани от подводници в Каспийско море ракети към Сирия. На зрителя обаче му се спестява информацията, че във всеки следващ момент наглите изтребители могат да бъдат свалени и светът да се окаже на прага на ядрена война. Това пише британският журналист Аркадий Островски в бестселъра си „Изобретяването на Русия“, отличен с Оруеловата премия за 2016 година. Така Островски описва въздействието на зависимите от Кремъл медии върху формирането на общественото мнение в Русия. Те играят централна роля за укрепването на режима на Путин - изключение правят само базираните в интернет медии. Значението им е същото като по времето на перестройката, когато те трябваше да разпространяват идеите на Горбачов за съживяване на социализма с инструменти като гласност и привличането на интелигенцията. В книгата „Изобретяването на Русия“ обяснението за разпада на "Империята на злото" се свързва с рухването на двата стълба, върху които тя се е държала – колоната на репресиите и колоната на идеологията, пропагандата и лъжата. Според Островски, парадоксът в случая се състои в обстоятелството, че медийното пропагандиране на перестройката е било възложено именно на тясно свързани с КГБ съветски журналисти, работещи в контролираните от Лубянка и предназначени за експорт чуждоезични вестници и радио-телевизионни предавания. Такъв е бил например изключително популярният във времената на Горбачов телевизионен водещ Александър Любимов. Същите хора по-късно извайват и медийния имидж на Елцин и допринасят за „севернокорейския“ рейтинг на доверие от над 80% за приемника му Путин. Телевизиите изграждат убеждението, че само въздържателят Путин, често филмиран полугол да язди, лети и плува, може да поправи “най-голямата геостратегическа грешка на 20-ти век”, както нарича той разпада на СССР. Диктатът на телевизията Аркадий Островски смята, че едва ли има друга държава в света като Русия, където ролята на телевизията да оказва толкова силно влияние върху обществения живот и където с нейна помощ „различни хора и поколения се опитват да конструират страната си“. По този повод авторът припомня наблюденията на руския физиолог Иван Павлов, че руснаците не се интересуват много от реалностите и фактите, а от сигналите – интерпретациите на реалностите и фактите и начина, по който те им се поднасят. „В много случаи директните включвания на телевизионните канали вървят преди случването на събитията. Така стана при нахлуването в Донбас, когато първата задача на руските „доброволци“ е била да изключат украинските канали, разказва Островски. По същото време текат и репортажите за режисираното „всенародното“ посрещане на „вежливите“ хора при анексията на Крим. Преди това - на Олимпиадата в Сочи през февруари 2014 - се разиграва специално подготвеното за телевизионната аудитория гигантско пропагандно шоу за мощта и мъдростта на путиновото управление с надслов „Изобретяването на Русия“. Приликите с участието на киното и телевизията при изграждането на образа на нацистка Германия през 1936 г. и насетне дават основание на руския публицист Виктор Шендерович да сравни „путиновата“ Олимпиада в Сочи с "хитлеровата" Берлинска олимпиада. Логиката на съвременната руска върхушка добре се вмества в сентенцията на покойния олигарх Березовски: “Богат ли си, значи си умен, а щом си богат и умен, значи трябва да управляваш“. Комплексите на Путин Путин позира с уловена (от него?) щука Според Аркадий Островски, в Русия няма елит, защото елитът означава наличието на група от хора, които поемат отговорност за съдбините на страната си и действат за общото благо и просперитет. За разлика от сегашната върхушка в Кремъл, чиято воля се диктува от един-единствен управник и има комплекси заради изгубената Студена война, някогашното съветско ръководство е било в някаква степен колективно управление и не е имало комплекси след победата във Втората световна война. "Ето защо, за разлика от сега, съветското правителство не си е позволявало да плаши Запада, че ще го превърне в шепа радиоактивна пепел. Режимът на Путин се отнася безотговорно към възможността да избухне война, за него тя е просто видеоигра“, твърди Островски и добавя: “Самият Путин не участва в телевизионни дебати, защото той е цар с божествена мисия. Но това съвсем не пречи при неговото управление да избухват огромни корупционни скандали. Логиката на сегашната администрация е, че всичко, което се случва в разрез с интересите на империята, е „платено“ отвън. Как така, например, на киевския Майдан месеци наред могат да се събират стотици хиляди хора и да протестират за независима Украйна, ако не им е било платено?“, обяснява авторът тази логика. В книгата си британският журналист разказва и една история, говореща за параноични изблици в поведението на Путин: на вечеря у близкия му Игор Малашенко - генерален директор на контролираните от Кремъл и излъчвани от кулата в Останкино телепрограми, а по-късно и на овладяната от режима телевизия НТВ - Путин се възмутил, че домакините му оставили дъщеря си да вземе случайно такси в Лондон, където учат децата на кремълската върхушка. На летището момичето се разминало с колата, изпратена ѝ от колежа, звъннало у дома, за да пита какво да прави, и майка ѝ я посъветвала да си хване такси. „Сбъркали сте. Ами ако таксито не е било истинско?“, казал им Путин. Впрочем, за неговите дъщери не се знае почти нищо.

Москва приема като положителна стъпка извинението на Анкара за сваления руски самолет

Руският и турският президенти Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган ще разговарят по телефона утре за първи 7 месеца, след като беше свален руския бомбардировач над Сирия съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него отношенията между Русия и Турция няма да се възстановят толкова бързо, защото ще трябва време за тяхната нормализация.Въпроса за срещата между министрите на външните работи на Русия и Турция Сергей Лавров и Мевлют Чавушоглу, която трябва да се проведе по време на срещата на външните министри от черноморския регион, свързана с края на руското председателство на ЧИС е все още в процес на подготовка. Това заяви на брифинга си официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова. Тя се въздържа да направи по-сериозен коментар за посланието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган до руския му колега Владимир Путин, в което Анкара поднесе вчера своите извинения за сваления руски бомбардировач над северозападна Сирия в края на Ноември 2015 година. Тя окачестви акта на Анкара като крачка в правилна посока. Кремъл направи сходна оценка, определяйки я като важна крачка към нормализирането на отношенията между Москва и Анкара.  Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, разсейвайки спекулации, че Ердоган не се е извинявал пред Путин, заяви, че в писмото дословно пишело извинение. Той  прогнозира, че ще трябва известно време за нормализирането на отошенията между двете съседни държави.

Путин неочаквано отложи пътуванията си

              Руският президент Владимир Путин неочаквано отложи всичките си пътувания за тази седмица, информира РБК, позовавайки се на три свои източника, близки до Кремъл. По данни на агенцията държавният глава е трябвало да посети Алтай, Якутия и Новгород, но по неясни причини е отменил визитите си.             Журналистите обърнаха внимание и на факта, че през последните дни не е имало мероприятия с президента в присъствието на пресата. Последното събитие с участието на журналисти беше на 1 юли, когато Путин посети Финландия. След това Кремъл само пуска отчети за срещи на президента с ръководители на региони. РБК съобщава, че на 5 юли държавният глава е трябвало да пътува до Алтай за участие в заседанието на президиума на Държавния съвет, посветено на туризма. По информация на altapress.ru заседанието е било пренесено в последния момент, като агенциите свързват този факт с рязката смяна на политическия курс по отношение на Турция. За 6 юли пък било планирано участие на Путин в конференцията на руския Народен фронт и в церемонията по откриване на VI Международни спортни игри „Децата на Азия“ в Яркутск. Вместо държавния глава за столицата на Якутия заминал премиерът Дмитрий Медведев, допълва РБК. На 7 юли очакваха президента в Новгородска област, където той трябваше да посети производствената площадка на компанията „Акрон". Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред в. „Ведомости“, че никакви промени в графика на руския лидер не е имало. „Плановете бяха на работно ниво и не са били окончателно потвърждавани. Плюс това ние не сме ги анонсирали официално“, уточни прессекретарят. 

"Шпигел": Москва и Анкара като двама млади влюбени

Ледена епоха? Каква ледена епоха? Помирението на Москва с Анкара се движи със спиращи дъха темпове. В Кремъл вече мечтаят как да извадят Турция от НАТО. Ръководителят на руските националисти Владимир Волфович Жириновски умее като никой друг да защитава резките завои във външната политика на Кремъл. Веднага, след като през ноември 2015 г. Турция свали руски бомбардировач на границата със Сирия, и Кремъл обяви предприемане на наказателни мерки, партията на Жириновски изкара свои привърженици пред турското посолство в Москва. Това пише в свой анализ Бенямин Бидер от списание "Шпигел", цитиран от БГНЕС.

Руски анализатор: Борисов е „възможно най-далеч от това да бъде кукла на конци на Кремъл”

Без какъвто и да е натиск от руска страна, много от страните по източния фланг на НАТО са ненадеждни – те си нямат доверие и не гледат с добро око на Запада. Това пише в пространен анализ директорът на московския център „Карнеги” Максим Саморуков. Поводът – отричаните у нас информации, че НАТО (и Турция и Румъния в частност) се готви да създаде постоянна военна флотилия в Черно море. Премиерът Бойко Борисов подчерта, че не желае конфронтация с Русия, а по-късно заедно с президента Росен Плевнелиев и военния министър Николай Ненчев обявиха, че нашата страна никога не е била участник в подобен тип разговори. „Със сигурност е по-лесно да си обясним непредсказуемостта на България с руско енергийно изнудване, натиск, корупция или други страховити кагебейски трикове. Това обяснение е психологически удобно, но не е вярно”, пише Саморуков. Според него премиерът Борисов е „възможно най-далеч от това да бъде кукла на конци на Кремъл” и даже е „един от най-русофобските политици”, като така е „закопал” всички големи двустранни проекти. „Ако Кремъл можеше лесно да накара Борисов да взема решения, защо Москва не направи нищо, когато той дръпна шалтера на „Бургас-Александропулис” или „Белене” и „Южен поток”?”, запита анализаторът. По думите му страната се е отказала от участие във флотилията на НАТО и така е променила целия проект по две причини: София има притеснения по отношение на външната политика на Анкара, а освен това политическото ръководство на страната ни не е получило никаква подкрепа от Запад след захлаждането в търговските отношения с Русия. Анализаторът посочва, че българското ръководство е имало сериозни съмнения, че неговите сили ще се окажат под турско командване и след това – въвлечени от Анкара във военен конфликт с Русия. Според Саморуков продължавалото с години пренебрегване на България от западните страни в крайна сметка е преляло чашата на търпението: „Борисов беше абсолютно уверен, че като изпълнява всички възможни ангажименти пред Запада, няма как да не получи нищо в замяна. (...) Компенсация обаче не последва – това, което според Борисов е жертва, на Запад е просто спазване на правилата”. Именно дошлото в същия ден като отказа на София за флотилията решение за „Белене” показва, според директора на „Карнеги”, каква е цената на сляпото следване на западните съвети.

Дмитрий Песков: Кремъл не е получавал предложение за продължаване на Договора за намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че засега Кремъл не е получавал предложение от Белия дом за продължаване на срока на действие на Договора за намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. Русия ще продължи Договора за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия,

Кремъл е обезпокоен заради събитията в Турция

Кремъл заяви, че е сериозно обезпокоен заради събитията в Турция и че е дал инструкции за оказване на помощ на руски граждани в Турция да се завърнат у дома при първа възможност, предаде Ройтерс. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в телеконферентна връзка пред журналисти, че президентът Владимир Путин получава постоянно всички най-нови сведения за ситуацията в Турция, където правителството каза, че се прави опит за военен преврат. Песков допълни, че събитията се развиват твърде бързо, за да може да се разбере напълно всичко случващо се....

Д. Песков: Кремъл не знае руски военни самолети да са бомбардирали американска база в Сирия

Кремъл не разполага с данни за инцидента, при който руски военни самолети са бомбардирали база в Сирия, използвана от САЩ и Великобритания. Информацията беше съобщена по-рано през деня от вестник "Уолстрийт джърнъл", като изданието се позова на американските военни и разузнавателни служби. Информацията за руска бомбардировка над база, намираща се на границата с Йордания и използвана от САЩ и Великобритания в Сирия, беше оставена на този етап без потвърждение, както и без по-сериозен коментар от страна на руските власти. Не, в Кремъл не знаят и в този случай няма какво да коментирам вестникарски статии, подчерта Дмитрий Песков, говорител на руския президент Владимир Путин, като допълни, че това е въпрос, който трябва да бъде зададен в Министерството на отбраната. Необходимо е да се изчака да излязат официалните съобщения на руските власти по инцидента, коментира московският анализатор  Алексей Малашенко, според когото е ясно, че или някои се опитва да намали военното влияние на САЩ в сирийския конфликт, но и съответно това на Русия, както и може би да ограничи журналистите, отразяващи тази проблематика. Ако Москва хипотетично с този акт се е опитала да накара Вашингтон да стане по-сговорчив по темата Сирия, то това е доста глупав ход, защото рано или късно това ще доведе до ответни действия, обясни още Малашенко. Ако наистина тази база се окаже свързана със САЩ, то тогава нещата могат да станат още по-сериозни, тъй като това няма да е случаят с турският президент Ердоган, който нареди свалянето на руския бомбардировач над Сирия преди 8 месеца, коментира московския анализатор. Според водещи руски електронни медии е възможно именно поради тази причина досегашният командващ на руските части в Сирия Александър Дворников да е бил преместен в южния руски военен окръг. Дворников пое военното командване на Крим и със закрит указ беше удостоен от президента Путин със званието "Герой на Русия". Всъщност днес стана ясно, че новият командващ на руските части в Сирия е генерал-лейтенант Александър Журавльов, които беше до скоро началник щаб на руските военни в близкоизточната страна.

В Кремъл правят разкопки на монашески комплекс от 14 век

Руският президент Владимир Путин нареди на археолозите да изготвят план за разкопки до източната стена на Кремъл, съобщи президентската прес-служба. Всъщност разкопките са започнали миналия декември, но археолозите са стигнали до извода, че на същото място е имало монашески комплекс, построен през 1365 година. В центъра комплекса е имало църква, издигната в чест на архангел Михаил Чудотворец. Поръчаният от президента план за разкопките обхваща периода 2017-2018 година. Начинанието е поверено на няколко институции - Института по археология към Руската академия на науките, Федералната агенция на научните организации, Федералната служба охрана на Руската федерация и администрацията на президента. Самият план трябва да бъде готов до края на тази година. Президентът се е разпоредил също за създаването на музей на мястото, където се намирала църквата. Освен това ЮНЕСКО ще бъде информирана от Кремъл за плана. /БГНЕС

Сергей Иванов вече няма да отговаря за администрацията на Кремъл

Сергей Иванов беше освободен от поста ръководител на администрацията на Кремъл, а на негово място е назначен досегашният му заместник Антон Вайно. Заместник на Вайно ще бъде Владимир Островенко. Сергей Иванов няма да оглавява администрацията на президента Владимир Путин, защото сам е пожелал това, уточниха от Кремъл. Той ще бъде специален представител на държавния глава по въпросите на екологията, опазването на природата и транспорта. Помня добре договорката ни за това, че помолихте да не ви използвам на този пост като ръководител на администрацията на президента за повече от четири години. Затова с разбиране се отнасям към желанието ви да преминете към друга сфера на работа и много разчитам на това, че и на новото място ще използвате всички свои знания и опит за ефективна работа, каза Путин на Иванов при напускането му на поста. Освобождаването на Иванов е неочаквано, коментира Франс прес. Той е близък сътрудник на Путин и разполагаше със сериозно влияние като ръководител на кремълската администрация от декември 2011 г. досега.

Кремъл: Победата на "Единна Русия" е вотът на доверие за Путин

Убедителната победа на управляващата партия "Единна Русия" на парламентарните избори е обществен вот на доверие към президента Владимир Путин, каза днес прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, предаде БНТ. Очевидно е, че мнозинството гласоподаватели изразиха подкрепа за президента. За пореден път Путин получи такъв внушителен вот на доверие от народа, каза Песков в телеконферентен разговор с журналисти. Прессекретарят на Кремъл отказа да отговори на въпрос дали Путин ще се кандидатира за нов мандат на президентските избори през 2018 г. Предварителните резултати от вчерашните парламентарни избори показват, че "Единна Русия" печели 343 места в 450-местната долна камара на парламента.

Бойко Борисов и Владимир Путин проведоха телефонен разговор за енергийното сътрудничество

Българският премиер Бойко Борисов и руският президент Владимир Путин обсъдиха днес в телефонен разговор енергийното сътрудничество между двете държави. В прессъобщението, разпространено от Кремъл, се казва, че по инициатива на българската страна се е състоял телефонен разговор между президента на Руската федерация Владимир Путин и премиера на Република България Бойко Борисов. По време на разговора са били обсъдени въпроси на двустранното сътрудничество в търговско-икономическата и в енергийната сфера, допълниха още от пресслужбата на Кремъл. Посочва се още, че по време на разговора между двамата лидери са били разгледани и въпроси, засягащи международната политика. Последният разговор между Борисов и Путин се състоя в началото на август, по време на който беше договорено двете държави да засилят сътрудничеството си в рамките на руско-българската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. Последната среща на съпредседателите на комисията се състоя на 16 септември във Варна. В сферата на енергетиката един от основните въпроси между Русия и България е нереализираният проект за газопровода „Южен поток“.   Той трябваше да бъде построен по дъното на Черно море и да прекарва газ от Русия през България, Балканите и Италия. След препоръка на Европейската комисия към България проектът беше замразен през 2015 г., се отбелязва още в съобщението на пресслужбата на Кремъл.

Оттеглянето на Москва от Договора за утилизация на плутония може да се превърне в стратегическо поражение за Кремъл

Според руското министерство на външните работи, решението на Вашингтон да прекъсне двустранното сътрудничество по отношение на Сирия е сигнал, че САЩ са готови да постигнат "сделка с дявола", отивайки към съюз с отявлени терористи, които мечтаят да върнат историята назад и да спомогнат за насаждането на безчовечни норми и принципи. Всъщност по-умерените експерти по сигурността в Москва са убедени, че ходът на президента Владимир Путин, който заяви, че Русия напуска спазването на Договора за утилизация на плутония, е част от по-голяма игра между Москва и Вашингтон, свързана с проблемите около договореностите по Сирия. Според повечето от тях това е заявка към бъдещия президент на САЩ, а не толкова към настоящата администрация на Белия дом. Но според Терас Березовец, ключовият проблем от тук нататък за Кремъл е, че този акт може да се превърне в последния шантаж, който тя предприема спрямо САЩ. След ядрения шантаж, Русия няма да има нищо по-сериозно, с което да притиска САЩ. Коментаторът признава, че това безспорно е сериозно предизвикателство за САЩ и че в крайна сметка Вашингтон ще намери изход от тази ситуация, която може да се обърне в "стратегическо поражение" за Кремъл.

Кремъл определи като безпрецедентна "агресивност" отношението на САЩ

Кремъл осъди безпрецедентното според руските власти равнище на агресивност на САЩ, в момент когато Вашингтон обвинява Москва в намеса в американските президентски избори, предаде Франс прес. Анализатор: Путин ползва напрежението Изток-Запад за решаване на вътрешни проблеми "Факт е, че непредвидимостта и агресивността на САЩ се засилват", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от РИА "Новости". Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън заяви снощи, че неговата ст...