01.12.2016

Резултати от търсенето

ОЛИМПИЙСКА МАТЕМАТИКА

 Основната интрига на всяка олимпиада е класирането на олимпийските комитети на отделните държави, които за краткост ще наричаме само „държави”. По традиция това се прави по брой съответно на златни, сребърни и бронзови медали. Веднага се вижда, че това класиране е до известна степен нечестно и не отразява реалната спортна сила на държавите. Така например една държава със само 1 медал, но златен, се класира преди друга, която няма златни медали, но има примерно 10 сребърни и 10 бронзови. Друга несправедливост на подобна класация е неотчитането на броя на по-задните места, примерно 4-то, 5-о и 6-о, а защо не и до 10-о включително? Наистина, на последната олимпиада в Рио ние заслужено се гордеем със седмото място в многобоя по художествена гимнастика на Невяна Владинова, както и с осмото място в спринта на 200 метра на Ивет Лалова. Но тези иначе отлични олимпийски постижения нямат принос към класирането на България, когато това класиране се прави само по медали. Така принос имат само среброто на Мирела Демирева (висок скок), бронзът на Елица Янкова (борба) и бронзът на ансамбъла ни по художествена гимнастика. Изброените по-горе недостатъци на класирането по медали са известни отдавна и са правени опити те да се отстранят, като се промени методиката на оценка на олимпийските постижения. Сред по-известните предложения за промени са различните точкови системи. При най-простата отново се отчитат само медалите, като за златен медал се дават 3 точки, за сребърен 2 точки и за бронзов 1 точка. При тази схема 2 златни, или 3 сребърни, или 6 бронзови медала дават един и същи принос в класирането, а именно 6 точки. При една по-усложнена схема се отчитат местата от първо до шесто, като за златен медал се дават 9 точки, за сребърен 6 точки, за бронзов 4 точки и съответно 3, 2 и 1 точки за 4-то, 5-о и 6-о място. Използва се също системата 7, 5, 4, 3, 2 и 1 точки за местата от първо до шесто съответно. За опростяване на сметките по-долу ще се спрем само на първата схема, а именно 3, 2 и 1 точки за първо, второ и трето място. Някои спортни анализатори правилно отбелязват, че дори и точковите системи не отчитат относителната (спрямо населението) спортна сила на държавите. Как например да класираме две държави А и Б, когато примерно държавата А има два пъти повече точки от държавата Б, но същевременно населението на А също е два пъти по-голямо от това на Б? Класирането само по точки е абсолютно и то поставя А пред Б. Ако обаче отчетем и населението, то двете държави трябва да се класират на едно и също място. Тази идея може веднага да бъде проверена На завършилите летни олимпийски игри 2016 в Рио Китай е трети по медали с 26 златни, 18 сребърни и 26 бронзови медала. В доста слабото си представяне пък България е на 65-о място с нула златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Ако пресметнем точките по предложената схема, Китай получава 26 х 3 + 18 х 2 + 26 = 140 точки, а България има 0 х 3 + 1 Х 2 + 2 Х 1 = 4 точки. И по медали, и по точки Китай води убедително пред България. Но това е абсолютно класиране, което не отчита факта, че Китай е огромна държава, а България е една средна европейска страна. Нека сега се опитаме да поправим тази несправедлива класация. Според статистически оценки в момента населението на Китай е над 1370 милиона, а населението на България е едва 7,17 милиона. Ще въведем относителна оценка (ОО) на спортната мощ на всяка държава, като разделим броя на точките от олимпийските й медали на броя на нейното население в милиони. Веднага се пресмята, че за Китай ОО = 0,10, докато за България имаме ОО = 0,56. Виждаме, че дори в едно от най-слабите си представяния на летни олимпийски игри в историята, България показва над 5 пъти по-голяма относителна спортна мощ от такъв спортен колос като Китай. Звучи абсурдно, но ще повторим: България се оказа относително 5 пъти по-мощна от Китай на игрите в Рио! Тук обаче с право може да се възрази, че Китай е специален случай: твърде голяма по население и много нееднородно развита държава. Затова нека си направим труда да пресметнем ОО на първите десет (според класирането по медали) държави на последната олимпиада. Получаваме следната таблица, в която последната колона съдържа относителните оценки, като в скоби е дадено класирането именно според тези оценки. Какво показва тази таблица? Според нея Австралия излиза начело в относителната класация сред първата десетка, Англия е втора, а Франция – трета, следвана отблизо от Германия. На пето и шесто място се оказват Италия и Южна Корея. Големите съперници САЩ и Русия разделят 7-8 място, Япония се оказва 9-а, а Китай е на 10-о място. В действителност обаче, по относителна олимпийска мощ Китай е доста по-назад. Но това е само относителното класиране в първата десетка по медали. А кой все пак е на първо място по ОО от всички държави? Ясно е, че съответната държава трябва да има доста медали и малко население. Оказва се, че класираната на 16-о място по медали Ямайка има 6 златни, 3 сребърни и 2 бронзови медала и общо 26 точки, но набира внушителната ОО от 9,53 благодарение на относително малкото си население от 2,73 милиона. Така според критерия относителна спортна мощ победител на игрите в Рио през 2016 година е Ямайка главно благодарение на нейните феноменални спринтьори. Що се отнася до България, освен че бие Китай с много тя е и съвсем малко по-назад (само с една стотна) от Япония. Ако на някого му се струва странно, нека погледне на нещата така. Китай има 35 пъти повече точки от България, но пък населението му е 190 пъти по-голямо. Нашият относителен резултат 0,56 се оказва и доста близък до резултата 0,78 на великите спортни сили САЩ и Русия. Разбира се, според класирането по ОО България изпреварва и още много други държави и се изкачва над неособено престижното си 65-о място по медали. Това, от една страна, е успокояващо, а от друга – не може да скрие факта, че през последните години България се срива в класирането по медали. За любителите на статистиката ще припомним класирането по медали на страната ни през последните 40 години. При това за бойкотираните олимпиади през 1980-а в Москва и през 1984-та в Лос Анджелис в таблицата няма данни – в първата олимпиада България имаше много по-малко сериозни съперници от обикновеното, а във втората не взе участие.     Таблицата на българската олимпийска история навява едни не съвсем весели мисли. Особено показателно е сравнението между олимпиадите в Сеул през 1988 година и в Лондон през 2012 година. Между двете олимпиади златните ни медали са паднали от 10 на 0, сребърните – от 12 на 1 и бронзовите – от 13 на 1. И освен това, през 1988 година в Сеул се състезават два германски отбора: на ГДР и ГФР. Ако обединим техните резултати, Германия излиза на второ място, а България става шеста! И тук възниква естественият въпрос: а какво би било класирането според относителните оценки на тази, най-добра за България, олимпиада? Отговорът е над очакванията и на най-големите оптимисти. По относителни данни, през 1988 година България е първа олимпийска сила, при това със зашеметяваща преднина пред втората държава, която се оказва... Унгария. Този резултат заслужава собствена таблица.   Вижда се, че тогава сме били над втората сила Унгария с 55%, и над отбора на обединена Германия с над 105%. И сме били почти 8 пъти по-добри от победоносния тогава Съветски съюз и 9 пъти по-добри от САЩ! Китай пък сме го отнесли с фантастичните 186 пъти, вместо сегашните само 5. Не е за вярване, но е факт. Или, по-точно, беше факт. Тогава, през 1988 година, никой не смееше да тълкува така олимпийските класации. За да не се обидят съветските другари, вероятно. Сега можем да тълкуваме както искаме всякакви резултати. Само дето те, днешните наши резултати, са доста по-скромни. Описаните резултати показват, че на последните четири олимпиади България регистрира значителен спортен регрес, като особено отчетлив е той на последните две: Лондон 2012 и Рио 2016. Затова е добре спортните ръководители на страната ни да си направят съответните изводи. А още по-добре е държавата да си извади главата от... пясъка и да вземе мерки.

Китай иска да покаже българската култура на милиардни хора

  Българската култура е уникална и ние искаме да я покажем на милиардната публика на Китай. С тези думи китайският министър на културата Луо Шуган приветства днес българският си колега Вежди Рашидов по време на разговора преди подписването на Програмата за сътрудничество в областта на културата между министерствата на културата на двете държави за периода 2017-2020 г. Министър Рашидов е на официално посещение в Китай, съобщиха от БГНЕС. Церемонията по подписването се състоя през втория ден на Първия международен панаир на изкуствата и културата „Път на коприната” в китайския град Дунхуан. В авторитетния форум участват делегации от 85 страни, но единствено българската делегация, водена от министър Вежди Рашидов, подписа Програма за културно сътрудничество с Китай. Този акт се оценява много високо в двустранните ни отношения. Такова мнение изрази и Лиу Йендун, вицепремиер на Китай, по време на кратката си работна среща с българския министър на културата в рамките на Форума. В ресора на Йендун са образованието, културата, здравеопазването и спортът. Лиу Йендун и Вежди Рашидов обсъдиха откриването на културни центрове на България и Китай в Пекин и София и големите възможности, които отваря пред двете страни новата Програма за културно сътрудничество през следващите четири години. Лиу Йендун поднесе и специално приветствие от името на президента на Китайската народна република Си Дзинпин в рамките на Форума. По време на разговора си Вежди Рашидов и Луо Шуган изтъкнаха, че в културата няма малки и големи народи. „И България, и Китай са древни страни. Така, както е уникално наследството, оставено от китайските династии, така е безценно и сътвореното през вековете от българските царе и владетели”, посочи министър Рашидов и допълни, че двете страни притежават необикновени артефакти, както и високи образци на съвременното изкуство и култура. Китайският му колега сподели, че се възхищава от експонатите в нашия Национален исторически музей, които е видял през миналия ноември по време на организирания в София Втори форум на министрите на културата от Централна и Източна Европа и Китай. Китай оценява като отличен опита на България в провеждането на този Форум и смята да го използва през 2017 г., когато в Ханджоу ще се проведе поредната среща на министрите на културата в същия формат 16+1, съобщи Луо Шуган. Той отправи официална покана към България да участва в проявите на специалния Културен сезон в Китай през цялата следваща година. Министър Шуган увери Вежди Рашидов, че за страната му ще бъде голяма чест да покаже изложба на тракийските ни съкровища, които са известни в цял свят, но никога досега не са били експонирани в Китай. „Знаем за бляскавата изложба на България в Лувъра и искаме и ние да се докоснем до част от българското наследство”, поясни Луо Шуган. След подписването на Програмата министър Рашидов връчи на китайския си колега предложение за Споразумение за сътрудничество в областта на филмовите копродукции. Досега двете държави не са подписвали такъв документ. Министър Рашидов подари на министър Шуган сувенирна реплика на ритон от тракийското съкровище и специално изработени DVD дискове с най-популярните културни маршрути в България. Подаръкът на Луо Шуган за Вежди Рашидов представлява ценна реплика на най-известния стенопис от уникалните Пещери на Могао. В края на разговора г-н Шуган покани Вежди Рашидов да направи своя изложба в Китай, защото освен министър, е „световноизвестен художник”. „Един ден и това може да стане...”, отговори Рашидов. Утре, 22 септември, по покана на президента на Университета по телекомуникации в Пекин, министър Рашидов ще изнесе лекция пред студенти от специалност „Визуални изкуства” в учебното заведение. В рамките на официалното си посещение в Китай министърът на културата Вежди Рашидов участва в Първия международен панаир на изкуствата и културата „Път на коприната” в град Дунхуан. Министър Рашидов присъства на премиерата на танцовия спектакъл „Дъжд от цветя по Пътя на коприната” в изпълнение на прочутия Академичен танцов и драматичен театър на провинция Гансу. Представлението се счита за едно от върховите постижения на съвременното китайско изкуство. Домакините бяха подготвили богата програма за посещението на министър Вежди Рашидов. Освен Пекин и Дунхуан, Вежди Рашидов посети град Сиан - център на 30-милионната провинция Шънси и се срещна с ръководството на направление "Култура", оглавявано от Лио Куанрен. "Ние знаем, че сте много известен скулптор, а сега се радваме, че като министър на културата втори мандат полагате усилия да разширите културното сътрудничество между България и Китай" - с тези думи Куанрен посрещна българския министър на културата и го запозна с възможностите творци от Шънси да покажат изкуството си в България, а български изпълнители да се представят в Сиан. Министър Рашидов посети прочутия музей на град Сиан и уникалния Музей на теракотената армия. В рамките на Форума в Дунхуан Вежди Рашидов посети забележителния скален комплекс Пещерите на Могао, където се събраха почти всички делегации. Точно тук бе и срещата на министър Рашидов с писателя Мо Йен, китайският Нобелов лауреат за литература. Йен призна, че България и нейните таланти го вдъхновяват. Мо Йен е почтен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 

Рекорден дефицит при търговията със стоки на ЕС с Китай от 180 млрд. евро през 2015 година

Във връзка със започналата днес двудневна среща на ЕС и Китай в Пекин (на 12-ти и 13-ти юли), Евростат представи интересни данни за икономическите отношение и търговията между Европейския съюз и втората по сила световна икономика. За изминалата 2015-а година дефицитът на ЕС при стоковата търговия с Китай удари рекордни 180,1 млрд. евро с оглед на рязко повишение на китайския внос в региона с 20,3% (след повишение със 17,9% през 2014-а) при намаляващ растеж на европейския износ към Пекин до 9,5% (от 9,7% година по-рано). По този начин Китай се е оказал топ партньора на ЕС по отношение на осъществения от страната внос, който е формирал през миналата година над една пета от общия европейски внос (20,3% от целия внос). По отношение на осъществения европейски износ в посока Китай, Европейският съюз е бил втория най-голям експортен партньор на водещата азиатска икономика след САЩ. През 2015 година всички страни-членки на ЕС, с изключение на Германия и Финландия, са отчели търговски дефицит с Китай. Данните на Евростат за България показват, че нашата страна е изнесла през миналата година стоки за Китай в размер на 551 млн. евро, което е представлявало 2,4% от целия български експорт. В същото време вносът на китайски стоки в България е бил за 966 млн. евро или 3,7% от общия български внос. По този начин дефицитът на нашата страна при стоковата търговия с Китай е достигнал 416 млн. евро. Международната търговия на услуги на ЕС с Китай през миналата година е била позитивна и в размер на 10,3 млрд. евро, като експортът на европейски услуги към Пекин е бил за 36,0 млрд. евро, докато вносът на китайски услуги - за 25,7 млрд. евро. Евростат представи и данни, показващи, че ЕС е бил нетен инвеститор в Китай през 2014-а година, тъй като преките европейски инвестиции за Пекин са били в размер на 144,2 млрд. евро, докато преките китайки инвестиции на стария континент са били за едва 20,7 млрд. евро.

Рекорден дефицит от 180 млрд. евро при търговията със стоки на ЕС с Китай през 2015 година

Във връзка със започналата днес двудневна среща на ЕС и Китай в Пекин (на 12-ти и 13-ти юли), Евростат представи интересни данни за икономическите отношение и търговията между Европейския съюз и втората по сила световна икономика. За изминалата 2015-а година дефицитът на ЕС при стоковата търговия с Китай удари рекордни 180,1 млрд. евро с оглед на рязко повишение на китайския внос в региона с 20,3% (след повишение със 17,9% през 2014-а) при намаляващ растеж на европейския износ към Пекин до 9,5% (от 9,7% година по-рано). По този начин Китай се е оказал топ партньора на ЕС по отношение на осъществения от страната внос, който е формирал през миналата година над една пета от общия европейски внос (20,3% от целия внос). По отношение на осъществения европейски износ в посока Китай, Европейският съюз е бил втория най-голям експортен партньор на водещата азиатска икономика след САЩ. През 2015 година всички страни-членки на ЕС, с изключение на Германия и Финландия, са отчели търговски дефицит с Китай. Данните на Евростат за България показват, че нашата страна е изнесла през миналата година стоки за Китай в размер на 551 млн. евро, което е представлявало 2,4% от целия български експорт. В същото време вносът на китайски стоки в България е бил за 966 млн. евро или 3,7% от общия български внос. По този начин дефицитът на нашата страна при стоковата търговия с Китай е достигнал 416 млн. евро. Международната търговия на услуги на ЕС с Китай през миналата година е била позитивна и в размер на 10,3 млрд. евро, като експортът на европейски услуги към Пекин е бил за 36,0 млрд. евро, докато вносът на китайски услуги - за 25,7 млрд. евро. Евростат представи и данни, показващи, че ЕС е бил нетен инвеститор в Китай през 2014-а година, тъй като преките европейски инвестиции за Пекин са били в размер на 144,2 млрд. евро, докато преките китайки инвестиции на стария континент са били за едва 20,7 млрд. евро.

За да остане велика сила Западът трябва да се прегрупира

 Изненадващият вот за Брекзит и неочакваният възход на Доналд Тръмп вероятно създават впечатлението, че светът се обръща към популизма и изолационизма, с дезинтегриращи се региони и спадащо доверие. Това описание обаче е погрешно. Множество региони в света, включително Европа, продължават да се разрастват и интегрират. През идните години всички бивши югославски републики ще влязат в Европейския съюз, увеличавайки броя на членките и завършвайки географската му цялост до Гърция. Дори на Гърция да й се наложи да напусне паричния съюз или ЕС, това няма да бъде Грекзит. Великобритания напусна ЕС, но не и Европа, тя остава дълбоко функционално свързана с континента, особено като стратегически съюзник. Извън Европа, лидерите на Северна Америка неотдавна проведоха важна среща на върха, на която очертаха следващите стъпки при сътрудничеството в търговията и енергетиката. Мегаконтинентът става Северноамерикански съюз и дори странното избиране на Тръмп няма да провали бързото увеличаване на американския износ за Мексико и факта, че американско-мексиканската граница засега е международната граница с най-натоварен трафик в света. От 650-те милиона души в Югоизточна Азия, която неотдавна ратифицира споразумение за създаване на икономическа общност на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) със свободно движение на работниците, до Източноафриканската общност, обединяваща 250 милиона души от половин дузина страни, постколониалните региони заравят томахавката и растат заедно, а не поотделно, за да увеличат размера и потенциала си на преговорите. Най-важното е, че Китай физически свързва над една дузина държави по периферията си и други страни от Централна Азия чрез Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), засилвайки още повече функционалната интеграция на най-гъсто населените и икономически най-динамичните региони на света. Всичко това до голяма степен е за добро. То обаче и напомня, че в свят на по-силни регионални блокове Западът трябва да се прегрупира. Каквито и да са последиците от Брекзита или изборите в САЩ, трансатлантическата общност трябва да сложи в ред дома си и да си спомни, че за да остане най-великата сила, оформяща световния ред, трябва да превърне думите в дела. Америка излага на риск собствените си възможности Да започнем със споразуменията за Транстихоокеанско партньорство (ТТП) и Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Европейски политици трупат точки пред обществеността, осъждайки разпоредби от ТТИП, макар че споразумението би намалило множество излишни търкания в търговското сътрудничество между двете страни на Атлантика. И все пак, когато САЩ и Европа се обединят по делата в Световната търговска организация срещу Китай (или други), те имат далеч по-голям шанс да постигнат благоприятно решение. Въпреки стратегическата необходимост от обединяване на западните икономики с цел по-голяма ефективност и мащаб, в момента по-голямата картина е изгубена в нарцисизма на дребните различия. Има опасност ТТП, на което се противопоставят и Хилари Клинтън, и Доналд Тръмп, да не бъде подписано от Обама. Кандидат-президентите, които се съревновават за Белия дом в момента, забравят, че изграждането на търговски връзки с конкурентни съседи е основата за разширяване на влиянието в обширния тихоокеански регион. Повечето компании, включени в индекса Fortune 500, получават по-големи печалби от износа към пазари с висок потенциал за растеж като Азия, отколкото от собствения си двор. Именно в Южна и Източна Азия Западът би трябвало да разположи дълбоките си капиталови пазари и да прави мащабни преки чуждестранни инвестиции, за да подобри корпоративното управление, борбата с корупцията и да стимулира по-големи инфраструктурни инвестиции, така че средната класа в Азия да продължи да нараства и да потребява западни стоки и услуги. Предвид двете споразумения - ТТП и ТТИП - можете да сте сигурни, че битката за икономическо влияние ще бъде загубена, освен ако Западът не превърне думите в дела. Китай плаща, за да спечели повече Въпреки сегашните си икономически затруднения Китай дава малко сигнали, че би спрял опитите си да улеснява веригата за доставки, която е основен източник на геополитическо и икономическо влияние. С АБИИ Китай удвоява залога след вече четвърт век инфраструктурни инвестиции в съседите си от Централна Азия и други региони, помагайки им да отключат ресурсите си, докато същевременно си проправя път към Близкия изток, Индийския океан и дори Европа. Обличайки думите в дела, Китай дори издига инфраструктурата до статут на обществено благо, както САЩ са осигурявали в исторически план военната сигурност. Над 70 страни кандидатстват за присъединяване към АБИИ, включително най-близките съюзници на САЩ като Великобритания. Някои вече наричат организацията “НАТО на Изтока” - нов вид инфраструктурен алианс. САЩ призоваха европейските страни да се въздържат от членство в АБИИ, за да бъде подтикната новата банка да обещае по-високи социални и екологични стандарти. АБИИ обаче има твърде много капитал и влияние сред бедните страни, за да бъде оформяна от отвън. Тя дори обяви неотдавна, че Световната банка ще прави инвестиции заедно с нея. Единственият начин действително да бъдат въведени стандарти за по-добро управление, освен необвързващите споразумения на хартия, е участието в такива организации като инвестиращ партньор на място. Проектите, финансирани от АБИИ, ще създадат нов железен “Път на коприната”, който постепенно ще стигне до Иран. Сега, след като Западът се насочи към вдигане на санкциите, Китай и другите търговски нации просто искат САЩ да се отдръпнат от пътя им, така че да могат да продължат да работят за достъп до бързо увеличаващото се градско и младо общество в Иран. Южна Корея сега е начело на групата големи нови инвеститори в Иран. Колкото по-дълго Западът се бави да смекчи ограниченията за собствените си компании за търговия и инвестиции с Иран, толкова по-голяма преднина ще получат другите страни и техните корпорации в установяването на иранския пазар. Има множество малки и слаби страни в света, които зависят от Китай за близо две трети от чуждестранните инвестиции и изкупуването на по-голямата част от суровините, които изнасят. Мианма премина демократичен преход, приветстван от Запада, но местните компании все още са безпомощни, когато стане дума за намаляване на зависимостта на страната от Китай. Новото правителство на Шри Ланка бе избрано с обещания да преразгледа инфраструктурните договори с китайците, само за да установи, че няма търговска алтернатива, дори не и Индия. Изграждането на голямото китайско пристанище в (шриланкската столица) Коломбо и други проекти бяха подновени. Еквадор и Замбия са две бедни страни износителки на суровини, ипотекирали икономиките си в полза на Китай, които поемат все по-големи дългове към Пекин. В геополитиката вече става дума по-малко за идеология и повече за търсене и предлагане, като политиката се оформя от този, който даде най-висока оферта. В такъв свят Западът трябва да направи повече от това да организира срещи на върха и помпозно да говори за ценности. Той трябва да се обедини и да превърне думите в дела.   *Параг Хана автор на новата книга “Connectography: Mapping the Future of Global Civilization”.  

Загинаха трима души след срутване на мост в Китай

В източната част на Китай в окръг Сюшуй се срути автомобилен мост, предаде Синхуа, цитирана от ТАСС. Двама души са ранени. Инцидентът, при който заедно с конструкцията пропаднаха микробус и мотоциклет, се случва точно по времето, когато в Китай официално бе открит най-дългият в света стъклен мост. Той се намира в Националния парк Чжанцзяцзе в провинция Хунан. Дължината на моста е 430 метра, ширината – 6 м, а височината на която е разположен – 300 м над земята.  Мост се срути и уби трима души в Китай В източната част на Китай в окръг Сюшуй се срути автомобилен мост, предаде Синхуа, цитирана от ТАСС. Двама души са ранени. Инцидентът, при който заедно с конструкцията пропаднаха микробус и мотоциклет, се случва точно по времето, когато в Китай официално бе открит най-дългият в света стъклен мост.Той се намира в Националния парк Чжанцзяцзе в провинция Хунан. Дължината на моста е 430 метра, ширината – 6 м, а височината на която е разположен – 300 м над земята.  Мост се срути и уби трима души в Китай В източната част на Китай в окръг Сюшуй се срути автомобилен мост, предаде Синхуа, цитирана от ТАСС. Двама души са ранени. Мост се срути и уби трима души в Китай В източната част на Китай в окръг Сюшуй се срути автомобилен мост, предаде Синхуа, цитирана от ТАСС. Двама души са ранени.

Японската „Мейджи Холдингс” с патент за името „България“ за киселото мляко

  Името „България” е патентовано като търговска марка от японската корпорация „Мейджи Холдингс” за киселото мляко, което корпорацията продава на пазарите в Япония, Китай, Сингапур и Тайланд, съобщава новият брой на сп. „Икономист“, което от днес е на пазара, предаде БГНЕС. Компанията, която наложи българското кисело мляко на азиатските пазари, е получила права върху името на страната ни още през 1971 г., като от 1973 г. произвежда Meiji Bulgaria Yoghurt. Освен на пазара на Япония, от 2013 г. компанията предлага българско кисело мляко на пазара на Тайланд, а от 2014-а и в Китай и Сингапур. “С японската компания “Мейджи” имаме сключен лицензионен договор за Япония, Китай и Тайланд, с който ние им предоставяме стартерни култури и ноу-хау за производство на българско кисело мляко”, посочиха пред “Икономист” от държавния производител „Ел Би Булгарикум”. Японската корпорация обаче не крие, че именно марката “България” е направила продуктите й бестселър. В Япония продуктът българско кисело мляко на „Мейджи България“ е по-известен бранд от тези на „Кока-Кола“ или „Данон“, а 57,5% от японците асоциират България с киселото мляко, обяви президентът на компанията Кадзуо Кавамура на среща с българския министър на икономиката Божидар Лукарски на 8 април 2015 г. Последното регламентиране на правата над думата “България” за азиатския пазар е с решение на правителството “Станишев” от 9 ноември 2006 г. В него се казва, че Министерският съвет разрешава на “Ел Би Булгарикум” да използва името “България” в наименованията на продуктите при сключване на договори с чуждестранни партньори за производство на кисело мляко по българска технология и по българска закваска. Търговските марки се регистрират в патентните ведомства на съответните страни, където продуктите се продават. По информация на „Икономист” търговските ограничения заради полученото право над името „България” вече са създали проблем между частна българска компания с интереси към китайския пазар и “Мейджи Холдингс”. 25 български предприятия към 16 юни т.г. са изразили интерес за износ на млечни продукти за Китай, по данни на Българската агенция за безопасност на храните. В средата на юни т.г. пловдивската „Бор-Чвор” подписа споразумение за износ на млечни стоки в Китай с Ningbo Free Trade FUDI Development company unlimited. “Вероятно по-късно ще се сблъскаме с този проблем за запазеното име “България” в търговска марка на пазара на Китай. Ние ще изнасяме нашия кашкавал за Китай под марката “Бор-Чвор”, държим на това. Върху опаковките ще изписваме БГ номера на продуктите и че е произведен в България”, обясни Благовеста Илиева, управител на компанията. На финалната права е и първата инвестиция за изграждането на български млечен завод в Китай, в партньорство между китайската компания Heilongjiang Wondersun Dairy Co Ltd и “Лодис Инвест”, която произвежда млечни стоки на пазара под марката “Лакрима” и е свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски. От „Лакрима” не отговориха на въпросите на “Икономист” кога ще започне производството на българско кисело мляко в Китай, какви количества ще предлагат на пазара и имали ли са до момента спор с “Мейджи Холдингс” заради лиценза, който японската корпорация държи върху думата “България”.

Китай: Следващият президент на САЩ да ограничи китайските инвестиции в американските медии

  Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай заяви, че САЩ трябва „да обърнат внимание на потенциалните търговски бариери в Китай”, предаде БГНЕС. Комисия на Конгреса на САЩ призова следващия американски президент да ограничи китайските инвестиции в американската развлекателна, интернет и медийна индустрия в отговор на търговските бариери, съществуващи във втората най-голяма икономика в света. В своя годишен доклад, двупартийната Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай заяви, че САЩ трябва да “обърнат внимание на потенциалните търговски бариери в Китай, включващи продължаващи и трайни ограничения върху свободния поток на новини и информация, които засягат чуждестранните медийни компании, опитващи се да получат достъп до китайския пазар”. Китайската цензура блокира достъпа до американски интернет компании като Фейсбук и Туитър. Уебсайтовете на медийни организации като „Блумбърг“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт джърнъл“ също са блокирани в последните години, което ги принуждава да намаляват инвестициите си в сайтове на китайски език, насочени към повече от 700-те милиона интернет потребители в страната. Китайските компании, междувременно, са на път да задминат своите американски колеги по харчене на средства за сливания и придобивания в чужбина, като разграбват активи в областта на развлеченията и други сектори, забранени за чуждестранните инвеститори в Китай. В резултат на това комисията заяви, че правителството на САЩ следва да прецени дали “пазарният достъп за китайски инвеститори до секторите на новините, онлайн медиите и развлеченията не следва да бъде поставен на реципрочна основа, за да се осигури равнопоставеност на американските инвеститори”. Комисията, чиито препоръки не са задължителни, бе създадена след официалното влизане на Китай в Световната търговска организация през декември 2001 г., което му осигури достъп до американския пазар при същите условия, както и за останалите членове. Преди присъединяването на Китай, Конгресът ежегодно гласуваше дали стандартните тарифи на СТО да се прилагат за вноса на китайски стоки, или не. Повечето от годишните констатации и препоръки на комисията са съсредоточени върху съблюдаването на човешките права от страна на китайското правителство, към което тя е изключително критична. Комисията обвини президента Си Цзинпин в създаване на “условия на влошаване на човешките права и върховенството на закона, белязани от все по-голяма консолидация на собствената му власт... чрез принудителен идеологически конформизъм и системно преследване на адвокати и защитници на правата на човека”. Външното министерство на Китай не бърза със своя коментар. То редовно отхвърля подобни критики и издава свой собствен годишен доклад, изброяващ предполагаеми пропуски на американското правителство в областта на човешките права. 

Българска делегация се срещна с китайски представители в Хайнан. Обсъдиха инвестиционното сътрудничество България-Китай

  Възможностите за сътрудничество в областта на икономиката, туризма и селското стопанство обсъдиха заместник-министърът на икономиката Любен Петров и Ю Сун, председател на Политическия консултативен съвет на китайския народ на провинция Хайнан, съобщиха от Министерството на икономиката, предаде БГНЕС. „Вярвам, китайските компании ще се възползват от предимствата, които България предлага като платформа за китайските продукти към Европейския съюз /ЕС/“, заяви заместник-министър Петров. Той представи инвестиционните условия у нас, свързани с прилагане на най-ниските данъчни ставки в ЕС в съчетание с наличието на квалифицирана работна ръка и най-ниските оперативни разходи в Европа. „Като член на Европейския съюз, България предоставя безмитен достъп до пазара на ЕС. Със своето географско положение, страната ни е важен транзитен център между пазарите на ЕС, Близкия Изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД. През 2015 г. България заема седма позиция като най-бързо развиваща се икономика в Европа с ръст на БВП от 3%.“, изтъкна заместник-министърът. „Приоритетни за нас са електрониката, електротехника, автомобилостроенето, селското стопанство, туризмът“, каза още заместник-икономическият министър. Той допълни, че други проекти, по които работи Министерството на икономиката за привличане на китайски инвестиции са свързани с развитието на индустриалните зони, управлявани от „Национална компания индустриални зони” ЕАД. Компанията управлява три действащи зони (Видин, Русе, Свиленград) и пет в развитие (София-Божурище, Бургас, Варна, Карлово, Телиш-Плевен). Министерството на икономиката работи и по проект за изграждане на Икономическа и индустриална зона Стара Загора. Проектът включва развитието на индустриална зона с обща територия 2 500 000 кв. м. Възможност за участие на високотехнологични китайски компании предлагаме и в първия научно-технологичен парк в България – „София Тех Парк“, който е 100% държавна собственост. Друг важен проект е Логистичен хъб Пловдив, който ще включва индустриална зона и свободна зона, обслужвани от карго летище. По време на срещата заместник-министър Любен Петров и председателят на Политическия консултативен съвет на китайския народ на провинция Хайнан Ю Сун обсъдиха развитието на проекта за изграждане на Евро-китайска зона за икономическо развитие в „Тракия икономическа зона“ в Пловдив и възможностите за насърчаване неговото реализиране. Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай през последните години се характеризира с увеличаване на българския износ и нарастване на двустранната търговия като цяло. Китай заема второ място сред експортните ни дестинации извън Европейския съюз, след Турция, и е сред водещите ни 10 експортни партньори в световен мащаб. „Считаме, че редица стоки, които са традиционни за България и с които тя е известна на пазарите в Азия, имат потенциал да присъстват по-широко на пазара в Китай, като селскостопански продукти и храни, вино и минерална вода, етерични масла и козметични продукти от тях, както и стоки на машиностроенето, електрониката и електротехниката“, заключи Петров. През последните десет години износът ни за Китай нараства близо осем пъти – от 78 млн. щ.д. през 2006 г. до 612 млн. щ.д. през 2015 г., което е показателно за интереса на българския бизнес към китайския пазар. Вносът от Китай през последните десет години също нараства, но с далеч по-умерени темпове (през 2006 г. е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 г. е 1 млрд. и 76 млн. щ.д.). Остров Хайнан е разположен в най-южната част на Китай (Южнокитайско море), с площ от 35 400 кв.м. и население 9 милиона (2014 г.). Островът е най-малката и най-младата провинция в Китай. О-в Хайнан е специален административен район на провинция Гуандун до 1988 г., когато с решение на централното правителство на Китай е определен за провинция и специална икономическа зона. Известен е преди всичко с туристическите си ресурси и активно се развива като туристическа дестинация. Има добре развита инфраструктура (пътна, водна и въздушна). Силно развито е също земеделието. БВП на провинцията за 2015 г. достига 370.28 млрд. китайски юана (≈50 млрд. евро), като средният годишен темп на растеж е 7.8%. 

Китай категорично отхвърли решението на съда в Хага за Южнокитайско море

Китай „не приема и не признава“ решението на Постоянния арбитражен съд в Хага по отношение на териториалния спор с Филипините в Южнокитайско море, заявиха от външното министерство на страната във вторник, предава AFP. Декларацията е направено в публикувано на уебсайта на ведомството съобщение, след като съдът отсъди, че Китай няма исторически права да претендира за островите. Пекин „не приема никакви опити на трета страна за уреждане на диспута или налагане на решение на Китай“, гласи още съобщението. Китай многократно е отхвърлял компетентността на съда да се произнася по спора с Филипините относно стратегически важния регион, твърдейки че действията на съда са незаконни. Пекин отказа възможността да защитава своята позиция пред институцията. „Териториалният суверенитет и морските права и интереси на Китай при никакви обстоятелства не могат да бъдат засегнати от това отсъждане“, се казва още в съобщението, като добавя, че „Китай се противопоставя и никога няма да приеме никакви претенции или действия базирани на това решение“.

Китай отново изрази позицията си: "Тайван никога не е бил държава"

Високопоставени държавни служители, отговарящи за отношенията между Тайван и Китай, изразиха своето недоволство и съжаление, след като от Китай отново бе заявено, че Тайван никога не е бил държава. На редовната си пресконференция по-рано тази седмица Ан Феншан, говорител на Държавния съвет за отношенията с Тайван, заяви, че Тайван е неделима част от територията на Китай, която трябва да бъде върната, дори ако се налага да се прибегне до сила. В отговор на това извление министър Чанг Сяо–йен заяви, че подобни твърдения са безпочвени.  „Ние сме абсолютно независима суверенна държава и неслучайно се наричаме Република Китай.“ От Съвета по континенталните въпроси (МАС) на свой ред също свикаха пресконференция и издадоха комунике, за да изразят съжалението си.   „Република Китай е независима суверенна държава и има своя собствена конституция и национален лидер, избран от народа на страната. Изявлението на Китай няма да промени този факт, но ще нарани чувствата на 23 милиона тайванци и ще навреди на мирното и стабилно развитие на отношенията между двете страни“, заяви заместник-министърът и говорител на МАС. Той призова уреждането на разногласията да се осъществи чрез комуникация и диалог....

Филипините готови да споделят с Пекин ресурсите на Южнокитайско море

Филипините са готови да споделят природните ресурси на Южнокитайско море с Пекин в рамките на спора с Китай за морската територия, заяви външният министър в Манила Перфекто Ясай. Той посочи, че предложението ще остане в сила дори и страната да спечели делото за контрола на териториите, което заведе в трибунал в Хага. В интервю за АФП Ясай посочи, че администрацията на президента Родриго Дутерте се надява бързо да започне директни преговори с Китай, след като стане ясно решението на съда във вторник. Преговорите ще обсъдят съвместното ползване на залежите от природен газ в морето, както и на риболовните райони. Той заяви, че Филипините са готови да споделят Скарборския гребен – богат риболовен район в рамките на специалната филипинска икономическа зона, върху която Китай пое контрол през 2012 г. Ясай посочи също, че Манила ще обмисли и съвместното проучване на находища на природен газ в Рийк банк, чиято територия също се намира във филипинската икономическа зона „Може дори да си поставим целта да разгледаме как можем съвместно да изследваме тази територия. Как можем да я ползваме и взаимно да се облагодетелстваме от използването на ресурсите в тази специална икономическа зона, където претенциите (на отделните държави – бел. ред) се припокриват“, посочи още външният министър. По време на управлението на администрацията на предишния президент Бениньо Акино Филипините подадоха съдебен иск в рамките на трибунал на ООН в Хага, оспорващ исканията на Китай за контрол на почти всички територии от стратегическа важност в Южнокитайско море. Претенциите на Пекин достигат почти до бреговете на Филипините, както и на други южноазиатски държави. В същото време през последните години китайските власти построиха голям изкуствен остров в спорните територии, за да подкрепят исканията си. В момента Пекин провежда военни учения в северните части на Южнокитайско море. Делото на Филипините засяга Китай, чиито власти неведнъж са заявявали, че нямат намерение да зачетат решението на съда. Новата власт в Манила в лицето на президента Дутерте има по-компромисен подход спрямо Китай от Акино. Предишният държавен глава отказваше провеждането на директни преговори с Пекин и сравняваше техните действия с марша на нацистка Германия през Европа по време на Втората световна война. В своето интервю Ясай посочи, че Пекин и Манила вече са се договорили да не правят „провокативни изявления“ след излизането на решението на трибунала следващата седмица.

Синхуа: България иска да засили сътрудничеството в селското стопанство с Китай

 Представители на българското правителство и бизнеса казаха в петък, че страната им иска да се засили сътрудничеството в селското стопанство с Китай , съобщи китайската информационна агенция Синхуа. Васил Грудев, заместник-министър на земеделието и храните , подчерта,  че целта на неговото министерство е да  се разрасне  търговията и взаимн ия  интерес между България и Китай в рамките на механизма  „ 16 + 1 “ .  „Страната ни ще окаже логистична подкрепа за засилване на стокообмена между страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ и Китай“, допълва заместник-министърът, цитиран в информация на Министерството  на земеделието и храните. Грудев направи изявление то по време на  церемонията по подписването на меморандум между Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и държавите от Централна и Източна Европа  /ЦНСССКЦИЕ/ и Българо-китайската асоциация за бизнес развитие /БКАБР/. „Асоциацията и Центърът ще допринесат за развитието на повече аспекти на аграрния сектор между двете страни, като например позиционирането на България като дестинация за бизнес и инвестиции, както и популяризирането на български земеделски и хранителни продукти“, заяви  Ангел Христозов, председател на БКАБР . „ Ние се надяваме, че заедно ще направим широко известен фактът, че  страната ни  има плодородн а  и чиста земя  и тук се раждат плодове и зеленчуци с най-истинския вкус ", каза  още  Христозов. „Официализирането на сътрудничеството на Центъра с Българо-китайската асоциация за бизнес развитие ще спомогне за допълнителното насърчаване на двустранна и многостранна основа на бизнес-контактите и бизнес-взаимодействието между фирми, организации и асоциации от Китай и страните от ЦИЕ“ , заяви  по време на срещата Васил Гелев, изпълнителен директор на  ЦНСССКЦИЕ .  Той е убеден, че синергията между бизнеса и институциите ще осигури по-големи успехи. Страните обсъдиха и партньорството си в краткосрочен и дългосрочен план , съобщават от ЦНСССКЦИЕ . До края на годината съвместните им инициативи ще се изразяват в организирането и провеждането на форуми в  китайския  гр. Ш е ндж е н и гр. Пловдив, съответно през месец септември и месец октомври. Наред с провеждането на форуми, страните ще обединят и усилията си за популяризиране на един от най - мащабните проекти на България – Тракия икономическа зона и връзката между  побратимените  Ш е ндж е н  и  Пловдив. В срещата взеха участие  Валентина Александрова – съветник на министъра на икономиката, Пламен Панчев – основател на Б КАБР ,  Катя Стайкова – директор връзки с обществеността  на БКАБР и  Вяра Панчева – координатор  на асоциацията .

САЩ и Китай ратифицираха споразумението за климата

Съединените щати и Китай се присъединиха официално към климатичното споразумение от Париж. Това е най-големият напредък по пътя към глобалното споразумение, отбелязва Франс Прес. Трябва ни нов подход към проблема с климатичните промени, каза китайският президент Си Цзинпин.  Той връчи на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун документа за присъединяване към споразумението за климата заедно с американския президент Барак Обама, който пристигна в Китай за срещата на Г-20 в град Ханчжоу. Съединените щати и Китай са отговорни за 40 процента от въглеродните емисии в световен мащаб, отбелязва БиБиСи. Историята ще оцени важността на днешното събитие, каза президентът Обама по повод присъединяването на Съединените щати и Китай към Парижкото споразумение за климата. Съединените щати и Китай предприемат тази стъпка днес - двете страни официално се присъединяват към Парижкото споразумение. Разбира се, не бихме могли да свършим тази изключителна работа без съдействието на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, каза още Обама. Той заяви, че САЩ държат на ангажимента си да бъдат глобален лидер в борбата с климатичните промени и че Парижкото споразумение може да бъде запомнено като момента, в който най-накрая сме решили да спасим нашата планета.   Парижкото споразумение за климата беше прието на 12 декември 2015 г. след конференция по въпросите на климата във френската столица. 195 участници във форума се договориха да не допуснат средната температура на планетата до 2100 г. да бъде с повече от 2 градуса по-висока в сравнение с доиндустриалната епоха. Учените смятат, че по-значително увеличение може да доведе до необратими екологични последствия.   Споразумението трябва да замени сега действащия Протокол от Киото след 2020 г. Условие за влизането му в сила е да го ратифицират 55 страни, на които се падат поне 55 процента от общия обем на изхвърлени парникови газове.

Тайван в опит да запази статуквото в отношенията с Китай

Президентът на Република Китай Цай Ин – уен заяви, че когато става въпрос за отношенията с Континентален Китай, ангажиментът на правителството за поддържане на статуквото, остава приоритет за страната. Тя изрази своята надежда натискът от страна на  Китай за връщане към предишни практики на конфронтация по теми, свързани с автономността на Тайван, да бъде овладян. Цай направи своето изявление по време на интервю за The Wall Street Journal, провело се в президентския офис в столицата Тайпе. „Надявам се двете страни да съумеят да седнат и да поговорят“, допълни тя. Според Цай, Китай прави крачка назад в отношенията си с Тайван, което ясно се вижда с изключването на страната от тригодишната асамблея на Международната организация за гражданска авиация, която е в ход в Монреал. „Надявам се, че тази ситуация няма да се разтълкува погрешно от континенталната част на Китай до степен, в която да я накара да повярва, че натискът може да принуди тайванските граждани да отстъпят от позицията си. Вярвам, че като едно истински демократично общество ние ще съумеем заедно да се изправим срещу този натиск и да овладеем ситуацията“, каза тя. Президентът на Тайван заяви още, че проактивното участие на Тайван в международните организации има съществен принос към света. „Ние трябва да направим всичко възможно да накараме света да гледа сериозно на Тайван. Надявам се също, че международната общност може да се застъпи за нас в опита ни да се спра...

Западът и Китай са били в контакт много преди Марко Поло

Китай и западният свят са били в контакт много преди Марко Поло да открие азиатската държава, се твърди в ново археологично изследване, цитирано от Би Би Си. Археолозите са стигнали до това заключение в хода на проучване на дъмпинга на китайския император Цин Шъхуан. Според учените гръцки майстори са помагали на китайските скулптори още в III век пр.н.е. "Сега имаме доказателства, че близкият контакт между Китай и Запада по време на първия император Цин Шъхуан е съществувал още преди отварянето на Пътя на коприната, т.е. много по-рано, отколкото предполагахме преди това", пояснява китайският археолог Ли Сюджън. Според учения най-известните статуи на воини от "Теракотената армия" в Сиан може би са създадени от китайски майстори, повлияни от чужбина, тъй като преди това в Китай не са създавани статуи на хора в цял ръст. Професор Лукас Никел от Виенския университет казва, че тази хипотеза се потвърждава от статуите на циркови акробати, открити в погребението на императора. Според него пробите от древногръцко изкуство може би са се появяли в Китай след кампанията на Александър Велики през IV век пр.н.е.. Друга група от изследователи са открили в Синцзян чрез ДНК проби, че преселници от Запада вериятно са живели в тези райони по времето на династията Цин. Към днешна дата се смята, че италианският пътешественик Марко Поло (1254-1324 г.) е първият европеец, посетил Китай....

Тайван: "Клинтън - по-предвидима. Тръмп - фактор на несигурност"

Бизнесът в Република Китай е силно застрашен от крайния избор на гласоподавателите в САЩ. Бизнес лидерите от страната заявиха, че ориентираният към износ Тайван би пострадал от евентуалната победа на Доналд Тръмп, известен със своята позиция - „анти-Китай“. Проучванията сочат, че надпреварата между Клинтън и Тръмп е много напрегната. Лин Бо-фен, ръководител на Националната асоциация на индустрията и търговията, заяви, че Тайван и неговите отношения с трите икономически сили – САЩ, Япония и Китай - ще бъдат пряко засегнати от тези избори. За разлика от Тръмп,  Хилъри Клинтън не е толкова враждебно настроена към Пекин. Но ако все пак нейният опонент спечели, отношенията на САЩ и Китай рязко ще се влошат, което ще има мултиплициращ ефект и върху Тайван. Цай Лиен – шън, генерален секретар на китайската Национална федерация на идустриите, на свой ред подчерта основната разлика между двамата кандидати. Клинтън би била по-предсказуема в подхода си, ако бъде избрана. Тръмп, от друга страна, е новак в политиката и като лидер би бил непредсказуем, което неминуемо може да се отрази на световната икономика и политика.  Освен това наскоро самият Тръмп заяви, че Мексико, Малайзия, Китай, Южна Корея и Тайван са се ползвали от работни места, осигурени от САЩ. И в тази връзка, имайки се предвид, че Континентален Китай е най-голямата проиводствена база на Тайван, а САЩ -  най-големият пазар на тайвански продукти, влошаването на отношенията между ...

Русия и Китай започват „серийно производство“ на плаващи АЕЦ

Русия и Китай планират създаването на съвместни предприятия за серийно строителство на плаващи АЕЦ. Това стана ясно от съвместното изявление на премиерите на двете страни Дмитрий Медведев и Ли Къцян за развитие на стратегическото сътрудничество в областта на използване на ядрената енергия за мирни цели. „Като се има предвид Меморандумът за взаимно разбирателство между „Росатом“ и Агенцията по ядрена енергия на Китай за сътрудничество при изграждането на плаващи АЕЦ от 20 май 2014 г. и като се отчита широката сфера на използване на плаващи ядрени топлоелектроцентрали и перспективите на този високотехнологичен продукт на международните пазари, ръководейки се от принципите на търговската целесъобразност и взаимната изгода, премиерите на Русия и Китай подкрепят изграждането на серия от не по-малко от 6 плаващи ядрени централи, чрез създаването на съвместни предприятия“, се казва в документа. Миналия понеделник се състоя среща на премиерите на Русия Дмитрий Медведев и на Китай Ли Къцян. В рамките на разговорите бяха постигнати договорености двете страни да подготвят междуправителствено споразумение за строителството на два нови блока на АЕЦ Тянван. Освен това се планира изграждането на енергоблокове на нови площадки в Китай, развитие на сътрудничеството за плаващи АЕЦ и на перспективното направление за реактори на бързи неутрони, които са технология от четвърто поколение. В настоящия момент „Росатом“ изгражда Трети и Четвърти блок на Тянванската АЕЦ. През 2016 г. групата компании ASE планира да завърши строително-монтажните дейности и да започне студената обкатка на оборудването за Трети блок, а в края на август 2017 г. се предвижда първото зареждане на гориво в него. Въвеждането му в експлоатация е планирано за февруари 2018 г., а на Четвърти блок – за декември 2018 г. „Росатом“ вече предаде в експлоатация Първи и Втори блокове на АЕЦ „Тянван“.  

Китай ще накаже Apple, ако Тръмп предизвика търговска война

Продажбената на продуктите на Apple и на американските автопроизводители може да отчете спад, ако новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп изпълни предизборните си обещания и предизвика търговска война с Китай. Освен Apple, негативи може да има и за Boeing, тъй като китайските власти заплашват да отменят част от поръчките си към американския автопроизводител и да се ориентират към Airbus. Също така може да бъде ограничен броят на китайските студенти, които се обучават в американски университети. По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да въведе 45% мито за вноса на стоки от Китай. Милиардерът също така заяви за намеренията си да спре „кражбата на интелектуална собственост” от страна на Китай. Каква в действителност ще е икономическата политика на Тръмп предстои да видим. Ако обещанията бъдат изпълнени, то „Китай ще отвърне с реципрочни мерки. Поръчките към Boeing ще бъдат пренасочени към Airbus. Продажбите на американските автоконцерни и iPhone в Китай ще намалеят, а вносът на соя и царевица от САЩ ще бъде преустановен”, пише изданието The Global Times. Според изданието, „Тръмп е достатъчно проницателен бизнесмен, който няма да бъде толкова наивен” и поради това двете страни трябва да запазят действащото икономическо споразумение....

Ердоган: Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с партньорство в Шанхайската петорка

Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с бъдещо партньорство и членство в Шанхайската петорка, Европа не видя нищо полезно от присъединяването на страната, заяви президентът Реджеп Ердоган. Идеята за пренасочването на Турция към членство в друг съюз Ердоган лансира за втори път в рамките на визитите си в Пакистан и Узбекистан пред придружаващите го журналисти. Според него е много добро съвпадение британският Брекзит и новата ера в отношенията между Турция и ЕС, а вече и в други европейски страни като Франция, Италия и др. се надигат подобни нагласи за напускане на съюза, информира БГНЕС. „Ситуацията е следната – Турция в крайна сметка трябва да почувства спокойствие. Стига вече сме повтаряли ЕС, та ЕС. Някои могат и да ме критикуват, но аз питам какво пречи Турция да бъде част от Шанхай-5 и казах това на Путин, на Назарбаев. Тази организация за сътрудничество в началото е основана от 5 държави, после се присъединяват Узбекистан, Пакистан, Индия, а сега и Иран иска това. Уважаемият Путин изрази готовност желанието ни да бъде разгледано. Надявам се, че ако има положително развитие и Турция стане член на Шанхай-5, това ще бъде много добре за нас“, посочи Ердоган. Той призова за търпение до края на тази година и изрази възмущение от факта, че ЕС блокира пътя на страната цели 53 г., че преговорните глави само се отварят, но не следва затваряне. „Като няма приключване на преговорните глави, какъв е смисълът изобщо да се отварят? За страните в Латинска Америка има свободен визов режим, но за Турция не. Разбрахме се да изчакаме до края на годината и тогава ще решим дали да отменим сделката за реадмисията на мигрантите. През юни трябваше да получим 3 млрд. евро за тях, за бежанците, не за нас, има един протокол за това, но на хартия, има договорен и втори транш от 3 млрд. евро, и чакаме да видим какво ще направят. А после и ние ще решим как да постъпим. Невъзможно е да разбереш поведението на ЕС, какви ги върши, какво говори, но никога не видя нещо полезно и добро в Турция, и няма подобно намерение“, коментира Ердоган. Той припомни, че Европа често оклеветява името му, изнася неверни, според него, твърдения за липса на свобода на изразяването и словото, и за нарушаване на човешките права. В. "Хюрриет“ съобщава, че Русия и Китай, които са доминиращи в Шанхайската петорка, са дали бърз и благоприятен отговор на идеята за включването на Турция в организацията. Това ще бъде логична стъпка на Ердоган, Шанхай-5 е много различна от ЕС организация и членовете й са напълно независими, смята членът на горната камара на руския парламент и на съвета за отбраната Дмитрий Пушков. Говорителят на външното министерство на Китай Гинк Шуанг също реагира на изявленията на Ердоган и подчерта, че се отдава особено голямо значение на желанието му за задълбочено сътрудничество с Шанхай-5. „Турция е важна страна в Евразия и за Шанхай-5 са важни диалогът и партньорството с тази страна. Организацията се основава на консенсуса на всичките си членове и на правната си рамка, ще поискаме от институциите сериозна оценка на това желание“, каза Шуанг на редовната си пресконференция, цитиран от Анадолската агенция. Медиите в Турция бързо се заеха да публикуват детайли за това какво представлява Шанхай-5 и защо е полезно страната да стане член. Първите стъпки към учредяването й са направени през 1995 г. след разпада на СССР и военните споразумения между Русия и Китай с гаранции за края на враждебните им отношения. През 1996 г. Петорката е основана от Китай, Русия, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан с цел повишаване на доверието между страните-членки, взето е решение за разоръжаване на граничния регион с цел насърчаване на регионалното сътрудничество. През 2001 г. Узбекистан се отказва да участва в този международен процес, а официалното учредяване на организацията е на 15 юни същата година. Тъй като церемонията и централата са в Шанхай, групата за сътрудничество приема името на китайския град. Според мненията на международните експерти по политика и геополитика, Русия цели увеличаване на влиянието си върху властта в Китай и в континентална Азия с мека политика. Тази организация има за цел да даде повече увереност в ненамесата на външни страни в независимостта и суверенитета на участващите в групата за икономически отношения. Въпреки това не може да се твърди, че Шанхай-5 не е и военен съюз, макар да няма обвързващо споразумение като в НАТО по схемата „ударът по страна-членка на пакта е удар по всички останали“. Веднъж годишно се провеждат срещи на Върха на Петорката, като се обсъжда ситуацията със сигурността в региона. На 24 юни 2016 г. на срещата в Ташкент бяха приети Индия и Пакистан, а след финала на предприсъединителния процес те ще станат редовни членове през 2017 г. в Астана. Общият брой на населението на страните-членки на Шанхай-5 е почти наполовина колкото е това в света – 3 млрд. и 40 млн. души. След Арабската пролет и други страни започнаха да чукат по вратите на Петорката. На този етап Монголия, Иран, Афганистан и Беларус очакват да получат статут на наблюдатели в организацията, възможно е през 2017 г. Иран да стане член. Към момента Турция е далеч от входната врата и има статута на партньорски диалог, което е една степен под този на наблюдател. На същото ниво са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал и Шри Ланка. Руските медии обаче, цитирани от турския „Хюрриет“, не мислят, че е възможно Турция като член на НАТО да стане част от Шанхай-5 и това би могло да доведе до серия от правни казуси. Анкара действително обмисля членство в Петорката, но първо трябва да напусне НАТО, освен това Шанхай-5 не е предимно икономическа организация като ЕС така, че те не са еквивалентни. Шанхай-5 е организация за сигурност, акцентират руските публикации. За да стане Турция член, е необходимо останалите страни да подкрепят искането й. Дори Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан от Евразийския регион да гледат топло на това намерение, възможно е Китай да се отдръпне и да постави на първо място стария проблем с уйгурите. 

Все повече страни в ЕС са против признаването на Китай за пазарна икономика

Великобритания е една от малкото защитнички на свободната търговия с Китай, но съюзниците ѝ намаляват. Признаването на Китай за пазарна икономика от Европейския съюз изглежда все по-трудно. Скептиците по отношение на търговията в Европа засилват позициите си, твърдят участници в преговорите между ЕС и Китай, пише Politico. Двата лагера се оглавяват съответно от Великобритания (за по-свободна търговия с Китай) и Франция (против). Европейската комисия трябва да излезе с решение за позицията...

Тайвански военен кораб изстреля ракета към Китай

Тайвански военен кораб по погрешка е изстрелял свръхзвукова противокорабна ракета, убивайки един човек и ранявайки трима, съобщават местните власти, цитирани от световните осведомителни агенции. Патрулен кораб е взимал участие във военноморско учение (бил е закотвен), когато ракетата Сюнфън III е била изстреляна, уточнява централната новинарска агенция на Тайван. Ракетата била изстреляна по посока на континенталната част на Китай и е ударила риболовен кораб край островите Пънху в Тайванския пролив. Капитанът на кораба, който е тайванец, е загинал, уточняват военните. Ракетата има обсег от около 300 км, като е изминала разстояние от 75 км преди да падне. Инцидентът се случва, докато Китай отбелязва 95-ата годишнина от основаването на Китайската комунистическа партия. Запитан от журналисти дали инцидентът ще засегне отношенията с Пекин, вицеадмирал Мей Чиа-хсу посочил, че военноморските сили на Тайван съобщили за инцидента на тайванското военно министерство. Не е ясно дали Пекин е бил уведомен пряко. Засега тайванските военноморски сили не могат да обяснят как се е стигнало до инцидента, по който е започнало разследване. Китай разглежда Тайван като сепаратистка провинция, която следва да бъде присъединена към останалата територия - ако е необходимо, със сила. Китай е насочил стотици ракети към Тайван, готови да бъдат изстреляни по всяко време.

Китай провежда мащабно военно учение в Южнокитайско море

Китай започна днес мащабно военноморско учение в Южнокитайско море. Пекин има сериозни териториални претенции в района, които обаче се оспорват от повечето съседни държави. Едноседмичното учение започна рано сутринта днес, местно време. Участие ще вземат поне двата ескадрени миноносеца Шенянг и Нингбо, заедно с фрегата Чаоджоу. Учението се провежда в района на Параселските острови, към които териториални претенции имат Китай, Тайван и Виетнам. Демонстрацията на сила идва в напрегнат момент за дипломатите от югоизточна Азия. На 12-и юли се очаква решението на Постоянния арбитражен съд в Хага, които се очаква да отсъди дали Филипините имат право да използват територии, оспорвани от Китай. Пекин яростно протестира намесата на трети страни в диспута и обяви предстоящото решение за фарс. В координирано ескалиране на напрежението днес, популярният вестник "Глобал Таймс", който е близо до управляващите кръгове в Пекин, също излезе с остър коментар. В него предстоящото решение на съда се описва като опит на САЩ да притиснат Китай. Според статията Пекин се надява различията да се разрешат по мирен начин, но въпреки това трябва да е готов за военна конфронтация. Коментатори посочват, че подобни учения са често явление. В конкретния случай, те са по-скоро начин за успокояване на китайското обществено мнение, че Пекин решително ще защитава своите интереси.

Тайван се готви за първия мощен тайфун за годината

Заради наближаващия супер тайфун 'Непартак" (Nepartak), в Тайван и Китай започнаха да заковават с дървени летви голяма част от прозорците. Очаква се бедствието пър во да удари слабонаселеното източно крайбрежие на страната, а след това силният вятър да се насочи към Тайванския пролив и впоследствие да удaри Китай в събота, но с по-малка сила. Тайфунът "Непартак" е първият, който ще достигне бреговете на страната тази годината, като от Китай се опасяват, че природното явление ще влоши ситуацията в източната част на страната, която вече пострада от тежки наводнения. Само за изминалата седмица придошлите води отнеха живота на 130 души, както и повредиха над 1,9 милиона хектара земеделски площи. По скалата на Сафир-Симпсън за определяне на силата на тропическите циклони, тайфунът е класифициран с най-високата категория  - 5, отнасяща се за урагани, чиито ветрове превишат  249 км/ ч. По предварителни данни ветровете в "окото на бурята" ще достигнат поне 200 км/ч. Категориите по скалата са предназначени предимно за измерване на потенциалните щети и наводенения.  Предполага се, че достигайки до Китай, категорията на "Непартак" ще се понижи. Очаква се все пак тайфунът да донесе със себе си обилни количества дъжд, които да се излеят върху наводнените вече територии около град Ухан на река Яндзъ, дом на 10 милиона души, информират от агенция Синхуа. Градът е административният център на провинция Хубей, като там се намира една от най-високите сгради в света, както и е център за автомобилната индустрия в страната, но и най-засегнатият град от наводненията миналата седмица. От съображение за сигурност, днешният ден е обявен за неработен и неучебен в голяма част от градовете в Тайван, включително и в столицата Тайпе, където са отменени част от полетите. В провинция Фудзиен са отменени всички курсове на фериботи, както и влакови пътувания, а в провинция Гуандун всички рибарски лодки са призовани да пуснат котва в пристанището. Тайфуните са често срещани по това време на годината в Южен Китай и заради това от правителството предприеха предварителни мерки за осигуряване безопасността на населението. През 2009 г. тайфун "Макарот" взе над 700 жертви, като нанесе щети на стойност над 3 милиарда долара.