01.12.2016

Резултати от търсенето

Проф. Александър Джеров: И на тези избори ще падне голямо крадене и грабене

 Не е уместно да говорим за промяна на съдебната система по време на президентски вот – Проф. Джеров, според вас безспорна ли е победата на ГЕРБ в предстоящите избори, въпреки че още нямат излъчен кандидат за президент? – Никой не може да каже, че ГЕРБ безспорно ще спечели. Участвал съм в много избори и винаги съм полагал големи усилия. Хората са държали на мен, уважавали са ме, оценявали са ме и въпреки това, когато очаквам резултата, треперя и се питам – дали действително съм избран. Сигурни работи в тази област няма. Още повече че и в тази партия има дефекти и грешки, които отблъскват някои хора и те няма да гласуват за ГЕРБ. Макар че, ако погледнем другите партии, ГЕРБ би трябвало да спечели изборите. Още повече след като БСП избяга от отговорност, като издигна ген. Румен Радев чрез Инициативен комитет. – Защо БСП не излъчи силна партийна кандидатура? – Явно не са сигурни в собствените си кадри, както и в приемането им от народа. Има страх, че техният кандидат може и да не спечели. Това е много погрешна крачка. Не може партия, която се уважава, да не предложи собствен кандидат на такива избори. Как сега хората да кажа – ето това е нашият кандидат-президент. – Левицата не върви ли по разрушителния път на десницата? – БСП няма да удържи във времето. Тя вече е разделена на три партии. Изборът на председател на БСП я раздели на две, което беше вредно за партията. В много други партии има избягали бивши членове на БСП. С течение на времето те все повече ще се увеличават. – Компромисен вариант ли е издигането на Трайчо Трайков за кандидат на Реформаторския блок, който също се тресе от скандали? – Къде му е реформаторството и единството на РБ? Каква е идеята му? Няма такава. Освен това как те са едновременно във и извън властта. Друго такова комично положение няма в политиката ни. Кой е лидерът на РБ? Няма такъв. Докато посочат човек за кандидат-президент, се караха многократно. А уж са реформатори. – Ще се разпаднат ли реформаторите след изборите? – РБ няма бъдеще. Какво го крепи? Сладкото на властта. Целта им е да имат постове и да могат да вземат пари. За мен те не са единна формация, а нещо нагласено само за да получат власт. Спомням си, че след изборите ГЕРБ ги агитираха да се обединят и да бъдат едно. А какво се получи? Чудя се на Бойко Борисов как се крепи, защото те не го поддържат. Това са хора, които мислят за себе си. – Според анализатори шанс има канидатпрезидентската дойка на националистите Красимир Каракачанов и Явор Нотев. А и проблемите с преселниците и патриотичната тема ще бъдат силен акцент в тази кампания. Споделяте ли прогнозите, че патриотите могат да изместят БСП от второто място при евентуален балотаж? – От години две велики сили гледат в нас и това влияе и на партиите. Ето, генерал Радев в първото си изказване не каза нищо за НАТО и за ЕС, а каза за Русия. Вместо да каже нещо за България, за единството на българския народ, ни говори за чужда държава. Предполагам, че и други парти и кандидат-президенти ще наклонят везните към една отвъдокеанска сила, което показва, че не говорим за патриотизъм, а за влиянието на Русия и на Америка. Нямам нищо против едната или другата държава – велики са. Но ние сме по-велики. В сегашната ситуация патриотите наистина имат шанс. – Одобрявате ли задължителното гласуване? – Да, защото само когато гласуваме, имаме право да критикуваме министри, премиера, президента и др. Ако само седим вкъщи и недоволстваме, няма смисъл. Безотговорно е да не се гласува. В момента се избира президент, утре Народно събрание и всеки български гражданин трябва задължително да вземе отношение към длъжностите, които засягат всеки от нас. Как те да бъдат оправомощени, след като ти не си казал мнението си. „Мен изборите не ме интересуват“ не е гражданска позиция. – Според социологическо проучване доминиращи дебати по време на предстоящата кампания ще са по темата за преселниците. На второ място е съдебната реформа. Имат ли тези дебати място при избора на президент? – Бих пожелал кандидатите да прочетат конституцията, да видят какви са правата и задълженията на президента и вицепрезидента и тогава да ориентират своите обещания и насоки пред българските граждани. Аз съм съучредител на сдружение, което има за задача да прокламира ефективното разделяне на властите у нас. Става дума за това, че трябва да се премахне вредната практика министър-председателят да определя какво да решава парламентът. Парламентът трябва да бъде самостоятелен. Надявам се бъдещият президент да се съобрази с нашите предложения и да работи за това Народното събрание да не е подчинено на министър-председателя. По този начин ще се проведе изцяло принципът на автономията на властите. – Хората обаче явно не искат да се примирят с липсата на ефективна съдебна реформа. –  Чудя се защо не желаем да направим съдебна реформа. Приказваме, приказваме…, а какво стана с последната съдебна реформа? Нищо. Разделихме Висшия съдебен съвет на две. И на пет да го разделим, все тази. Съдебната система трябва да помага на българските граждани и да защитава техните интереси. С какво се подобри защита на българина от съдебната област? С нищо. Но президентът ли е човекът, който ще промени съдебната система? Или управляващата партия? Не. Това е основно задължение на парламента. Промяна може да стане чрез промяна на закона. Но и това не е достатъчно. Нужни са и съзнание, и честност. Един закон не може да накара нито вас, нито мен да работим по-добре. Докато не осъзнаем, че всеки в своята област трябва да е почтен, нищо няма да се промени. Нека тези, които се похвалиха не за първи път, че са успели да направят промяна в съдебната система, да ми кажат в какво се състои тя. – От какво е продиктувано самочувствието им? – Всеки ден влизам в съда и знам за какво става дума. Срещу съдебната власт никога няма да тръгна, защото съм един от тях. Но срещу това, което става, винаги съм изразявал своето антиотношение. Има ли наказателен съд? Няма. Има ли действаща прокуратура? Няма. Разхождат се престъпници по улиците и когато стане някакво голямо престъпление, изведнъж официално се казва – знаем го, той е извършил много престъпления и има много присъди. Е, това променена съдебна власт ли е? Явно има нежелание това да се случи. А президентът си има свои задължения и ще върши онова, което конституцията му повелява. Да говорим по време на президентски избори за промяна на съдебната система не е уместно. Нека тези госпожи и господа да отворят конституцията. Президентът е първият, който трябва да знае конституцията. Освен това, когато един кандидат-президент започне много да мисли за чужди държави, не го виждам като български държавен глава, защото България е над всичко. И още – „Съединението прави силата“. Ако тези две неща бъдат усвоени, може би ще тръгнем по друг път. – Единият от въпросите в предстоящия референдум е да бъде ли намалена държавната субсидия на партиите? Какво е вашето мнение? – Категорично съм за намаляване на сумите, защото те се ползват за облагодетелстване. Стига вече на гърба на народа да се правят пари. Който иска, да си направи партия. Защо държавата ще го финансира? Колко избори минаха и колко пари се похарчиха на този беден български народ? Изядоха се и се изпиха… Парите, с които партиите разполагат по време на кампания, винаги привличат. Появяват се много хора, които нямат качества. Нека всички кандидати да се огледат и да видят честно дали биха могли да застанат на върха на държавата. Или само материалният интерес ги кара да се кандидатират. Да обикалят България и да обещават, че едва ли не ще променят и климата. – Много ли пари се харчат по време на избори? – Много – и скрито, и явно. А уж има отчетност, уж се знае, уж се пише от кого какви пари се вземат. Аз съм убеден, че и на тези избори много пари ще се изхарчат, много пари ще влязат в частни джобове. И пак ще падне голямо крадене и грабене. – Бойко Борисов заяви, че ако ГЕРБ загуби изборите, ще подаде оставка и ще иска предсрочни парламентарни избори. Ще се стигне ли дотам? – Това е достойна позиция. На мен ми се струва, че ГЕРБ пак ще бъде първа партия. В началото на този мандат ГЕРБ се опита да управлява заедно с група хора, които ваша колежка нарече „въшки“. Тази група от няколко малки партии не знаят за какво съществуват, не знаят какво целят, освен да се облагодетелстват. – Политически наблюдатели твърдят, че по-интересно е какво ще се случи след изборите? Ще се пренареди ли политическото пространство? – Не мисля, че ще се пренареди. Президентът не е началник на партиите. А партиите действат по един и същи начин. Целта им е да влязат в парламента, за да се облагодетелстват. А не да мислят за България и за съдбата на българина. Нашият гост: Проф. Александър Джеров е роден през 1929 г. в София. Завършва право в Софийския университет и работи като адвокат. Защитава докторат по международно частно право, професор е по вещно право в НБУ. През 1989 г. става член на възстановената Радикалдемократическа партия (РДП), тогава в коалицията СДС. От 1993 г. е неин зам.-председател. Депутат във ВНС и в следващите три парламента. През 1996 г. преминава в Демократическата партия, през 2000-2006 г. е и неин зам.-председател. Сега е адвокат.

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

Лъжата като национална добродетел

 С какво е прочут българинът? Преди да потърсим отговор на този въпрос, нека се опитаме да си го представим. Кой е този "българинът"? Той е някъде там, в далечината, встрани и извън континуума - самотен космат субект, носител на бит и душевност, на когото се случват най-различни неща? За него медиите говорят ежедневно: "И тази година българинът ще ходи на море в Гърция". "Българинът е свикнал да си вари домашна ракия". "Колко ще плаща за топло българинът през тази зима?". Ех, този българин! Никой не го е виждал, но всички знаят всичко за него! С какво е прочут той, освен с умението си да прави кисело мляко, розово масло и да пее като Орфей? - Българинът е прочут - ще отговори дори и най-срамежливото първолаче - със своето пословично трудолюбие! - Браво, моето дете! С какво друго е прочут? - Ами, със своето пословично гостоприемство! - Точно така! Друго? Тук първолачето ще се затрудни и затова ще трябва да продължим вместо него. Освен с всичко казано дотук, българинът е прочут и със способността си "силно да люби и мрази". Особено да мрази. Да ненавижда, да заклеймява и изобличава. Ето, двайсетина души поискаха да станат президент на българина и утре ще видим кой от тях ще успее. От своя страна, българинът не се поскъпи да дари всекиго от тях с дълбоката си омраза и презрение. Нито един не му се видя достатъчно честен, достатъчно образован и достатъчно кадърен да му бъде президент. Всички се лъснаха като марионетки на този или на онзи, на всички им се намериха чуждестранни господари, тези, които не се оказаха от Държавна сигурност, лъснаха като скъпо платени частни консултанти, едни бяха грозни, други - прости, трети - дебели, четвърти - ниски, половината - луди, а другата половина - криминално проявени... Ама какво сега?! - ще възроптае някой. - Мигар не са такива? Че те ако не бяха, българинът щеше ли да ги ненавижда? И изобщо кой и откъде му ги натресе на българина тези! Бедний, бедний българино! Откъде се появяват пред лицето ти тия омразни особи?! Хубаво. Освен с таланта да мрази, с какво друго е прочут българинът? Прочут е с това, че умее и обича да лъже. Да вземем Висшия съдебен съвет. За хората, за които това е само клиширано и изпразнено от съдържание словосъчетание от вестниците и от телевизията, ще припомня какво всъщност представлява тази организация. Във всяка демокрация има три вида власт. Законодателната определя правилата, изпълнителната ги прилага в държавния живот, а съдебната се грижи всичко това да става в атмосфера на справедливост. Справедливостта е морално състояние, неразривно свързано с истината. Висшият съдебен съвет е главата на съдебната власт, той казва от кого ще се осъществява тя. Ако съдебната власт е храмът на истината и справедливостта, то Висшият съдебен съвет е стражата на този храм. В седмицата преди изборите за президент тази стража показа, че храмът, който охранява, всъщност се оказва храм на лъжата. Трима-четирима души, сред които главният прокурор и Представляващият ВСС (това е нещо като знаменосецът на храмовата стража, този, който държи високо светлото знаме на истината и справедливостта), се забъркаха в скандал за разпространяване на лъжи. Всичко, разбира се, се върти около това кой колко пари е взел, толкова ли е взел или по-малко, защо ги е взел, като какъв ги е взел, имал ли е право, имал ли е морално основание, трябвало ли е това да се дрънка по телевизията, пращани ли са били папараци да снимат съдии, стигнато ли е дъното на низостта, копае ли се още надолу и обидно ли е едно такова заключение за съдебната система на българина. По един пункт само няма никакви противоречия - да, пари са взимани. Всъщност, изобщо не е интересно за какви точно лъжи става дума в скандала - за тях медиите писаха с огромно удоволствие и в подробности. По-важното е, че всички лъжи бяха доказани безпрекословно. Тоест доказано беше, че са лъжи. Доказано беше, че магистратите, тези жреци в храма на истината и справедливостта, преднамерено, целенасочено и без никакви угризения лъжат пред аудиторията на националните медии. Скандално ли е това? Очевидно не, след като те с действията си показват, че го намират напълно в реда на нещата. Българинът наистина умее и обича да лъже, дори когато е съдия. А може би особено тогава. Ама, чакай, чакай! Тук има противоречие! - ще се провикне някой, който чете по-внимателно. - Лъжливи, продажни и престъпни са политиците на българина, а не самият той. Именно затова той си ги и мрази. А те какви са, тези политици и съдии на българина? Някакви финландци? Значи, когато Петното протестира по площадите, е от народа. Когато Петното се кандидатира за президент, вече не е от народа, вече е финландец. Когато онзи, другият кандидат, пляска по главата Волен Сидеров насред "Раковска", е от народа. Когато посреща с хляб и сол мотоциклетистите на Путин, пак е от народа, даже е съвсем от народа. Обаче когато пожелае да стане президент, вече е финландец. Докато е от народа, българинът го обича, когато стане от "политиците", българинът го мрази. Какво означава революционер?  Това е човек, който мечтае да замени чуждото статукво със свое. Най-яростните критици на "политическия модел", най-чистите родолюбци, най-гневните граждани ще дадат мило и драго, за да бъдат част от този модел. Какво направиха спонтанно протестиращите? Формализираха се и се вписаха в пейзажа. Какво направи пламенният народен трибун от телевизионния екран Волен Сидеров? Къде е сега другият пламенен народен трибун от същия екран - Валери Симеонов? Ами Велизар Енчев, ами Слави Трифонов - все телевизионни "бунтари", устремени към властта. В чия глава може да се зароди мисълта, че да удариш шамар на Сидеров пред камерите, вече е достатъчно, за да претендираш за държавен глава? Но не е крива мисълта, защото тя закономерно би възникнала във всяка среда, в която ругаеш властта, за да я обладаеш. И така, след монументалната фигура на Българина, се очертава и още една - тази на Народа. Българинът е характерен с това, че е трудолюбив, гостоприемен, умее да прави кисело мляко, да мрази и да лъже. Народът пък се отличава със своята двоякост. Той се състои от "народ" и "врагове на народа", или иначе казано, от корумпирани гадове във властта и бедни, но честни хорица извън нея. Тези две категории никога не се смесват, въпреки че отделни индивиди редовно преминават от едната в другата. Особеното тук е само това, че тази част от народа, която е във властта, е враг на народа, докато е в нея. Горните разсъждения са особено важни, защото помагат да се отговори на въпроса: за кого ще гласува българинът утре? Вече има десетина дежурни социологически агенции, които пробват сили. Между другото, аз следя внимателно какво пророкуват и следващата събота ще направя класация кой колко е познал за първия тур. Но колкото и да са прецизни в работата си, те пак не могат да кажат за кого ще гласува българинът. А отговорът е прост: Българинът ще гласува за Народа! Или поне така излиза от всичко чуто в предизборната кампания. За щастие, това е невъзможно да се случи, защото и Българинът, и Народът не са действителни лица, а приказни герои като Кумчо Вълчо и Баба Меца. Нито съществува някакъв космат Българин извън пространството и времето, нито пък някакъв Народ - неук и простоват Крали Марко, когото всеки гледа да прецака. Няма такъв субект с една воля, един интерес и едно мнение. Затова, както писах по друг повод, пред формулата "волята на народа" предпочитам "мнението на по-голямата част от гражданите". Приятно гласуване! Между другото, използвам случая да напомня, че днес е Архангелова задушница, надявайки се, че никой не е забравил. Молим се за задгробната съдба не само на своите близки, но и на загиналите воини. Затова я наричаме и "Мъжка задушница". И понеже бездруго е ден за размисъл, да размислим не само за Българина и Народа, не само за президента и кандидатите, а и за близките перспективи на тленното си битие. Да си спомним за покойниците и кротко да се приготвим да се присъединим един ден към тях. Когато го направим, ще видим колко ала-бала е всичко останало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Какво ще изгубя когато стана християнин?

 Животът на човека е като времето, което постоянно се мени. Понякога е топло и пече слънце, понякога е мрачно и вали дъжд. Сезони, които се променят; понякога човек печели, друг път губи. Има хора, които са на мнение, че ако станат християни ще трябва да се откажат или да изгубят неща от живота си. Затова предпочитат да нямат нищо общо с християнството, защото както казват те - “искам да си живеят живота”. Относно загубите, няма как да не се съгласим с тях; така е човек губи. Но какво губи? Точно върху това ще бъдат насочени мислите ни. Преди това обаче, хайде да си зададем и още един въпрос, който ще съпътства предния: защо толкова много хора мислят за това какво ще изгубят, а не за това какво ще спечелят? Стресът, напрежението, безпокойството. Ежедневието е натоварено с напрежение и стрес. Работа, хранене, сън, после пак се повтаря същото. Целият този цикъл може единствено да разболее човек. Това е и научно доказано, че повечето болести са в резултат на стреса, с който се сблъсква човек. Затова и можем да видим хора, които са открили начини как да потушат симптомите на стреса – две кутии цигари, хапчета, алкохол, наркотици. За всички тези “успокоителни” човек обаче трябва да дава пари. Не можеше да има и безплатен начин? Е, има един, но как да го обясним по-ясно? Човек трябва да стане християнин. Тук веднага ще възразят някой като кажат, че това не е вярно, защото познават християни, които имат също проблеми със стреса и безпокойството. Сега обаче не говорим за онези, които четат Библията, но нито й вярват достатъчно, нито я живеят. Такива винаги е имало. По-скоро говорим за посветените християни. “Спокойно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност” (Пс. 4:8) Ето го християнинът, който се е доверил на Бога и е оставил всичко в ръцете Му. Той няма нужда от приспивателни за да заспи, успокоителни за да преодолее стреса. Той има истинска вяра в Господа, че Той ще пази живота му и ще му помага във всяко начинание. Ами така е, когато човек стане християнин – стресът, напрежението ги оставя в Божите ръце, губи ги. “Не се безпокойте за нищо” (Фил. 4:6) Когато реши да не се безпокой, той губи безпокойството и печели Божия мир. Но как се случва това? Вместо да дава пари за всичко, което по-горе беше изброено; той отива при Бога с вяра и отправя молитва към Него; тогава Господ чува молитвата му и изпраща Своя мир в сърцето му и ума му. Виждаме, че хората дават много пари за глупости, а пък Бог ги е приготвил безплатно за вярващите. Мъката, скръбта. Какво да кажем за хората, които са преживяват загуба на близък човек или някакво нещастие в живота. Как да изгубят тази болка, която живее в тях, как да я преодолеят. Много лесно, като станат християни. Бог е обещал, че на онези които повярват в Неговият Син Исус Христос ще даде Святия Си Дух. Самият Божи Син го описва като Утешителят. (Йоан 16:7) И тук идва въпросът: Може ли Бог да утеши душата на човека, който преживява скръб, болка, разочарование? Разбира се, че може. Но много хора предпочитат да отидат при психолог, пcихиатър – те пак искат да си платят за нещо, което Господ е приготвил безплатно. Но така не ли е по-лесно. Човек отива при лекаря споделя какво му тежи, той му изписва определени хапчета. Страдащият пие от тези лекарства докато не свършат, после пак отива да вземе нова рецепта и така докато умре. Всъщност тези успокоителни само потискат симптомите, но не могат да излекуват душата на скърбящия. Обаче Господ, който е създал човека и познава до най-дребни детайли душата му, е наясно и как да му помогне. “Аз, Аз Съм Който ви утешавам” и “Както един, когото утешава майка му, така и Аз ще ви утеша” (Ис. 51:12, Ис 66:13) Когато човек се довери на Бога и се обърне към Него за утеха, той бива успокоен и изгубва скръбта, болката, огорчението. Но това може да се случи само с вярващия човек. Нещо по-важно обаче; докато лекарствата само потискат симптомите, Господ лекува и възстановява цялостно душата. Само Той може да обърне скръбта ни в радост. Може би доста хора не биха повярвали на тези думи. Затова бих ги посъветвал: опитайте тортата преди да твърдите, че не е сладка. Много повърхностно и със скептицизъм може да говори човек за нещо, което не е вкусил. Затова “вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен е онзи човек, който уповава на Него” (Пс. 34:8) Сигурно някои от хората, които четат тази статия никога не са се замисляли, че могат да изгубят скръбта си като станат християни. Те са я приели като пратеник на съдбата в своя дом и живеят с нея. Всъщност животът им е такъв, защото не са поискали от Бога утеха. “До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йоан 16:24) Може би е време да спрем да даваме пари по лекари и да потърсим истинския Утешител. Той може да донесе мир и радост в живота ни. Това означава ли обаче, че никога няма повече няма да изпитаме скръб? Със сигурност не, защото животът тук на земята е такъв, че човек преминава през различни сезони, които му носят и радост и мъка. Но той има отново възможността когато се сблъска със скръбта да потърси Бога и Той отново да излекува душата му. Както виждаме до сега, когато човек стане християнин той наистина губи различни неща. Но всъщност губи, това което Бог не иска да има. Господ е добър и Той му позволява да спечели неща, които да запълнят празнината от това, което е изгубил. Например губи безпокойството, стреса и печели Божия мир; губи болката, скръбта и печели утеха и радост. Всъщност какъв е смисълът да мислим за това, което ще изгубим когато станем християни, не ли е по-ценно това което Господ ще ни подари когато Му се доверим? След като знаем всичко това, си зависи от нас какво ще губим или печелим. Ако много ни харесват безпокойството, скръбта, стреса – да си ги държим. Това ще ни бъде наградата, която сами сме си заслужили. Но нека спрем да се оплакваме за изборите, които сами сме направили; да спрем да обвиняваме Бог или хората. Никой не ни е виновен когато сме избрали да живеем като неразумни. Защото не е ли глупост, когато някой  ни казва къде е изхода, но ние пак сами си избираме да живеем в задънената улица. После защо животът ни е такъв? Може би, защото мислим върху това какво ще изгубим когато станем християни и не знаем какво ще спечелим. Е, вече знаем, но дали ще повярваме, това вече е друг въпрос. Христос ни казва: “радвайте се, че имената ви за написани на небесата” (Лука 10:20) Но всъщност това се отнася само за спечелилите християните, които са изгубили греха от живот си, като са повярвали в Божия Син.

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/

Порочните практики нямат място в Медицински университет София

Проф. Вихра Миланова – ректор на столичния Медицински университет Проф. Миланова, защо едва сега прекратявате договора с италианските партньори на Медицински университет за изнесеното обучение в Швейцария? Отговорът е много прост. В средата на септември постъпи окончателният доклад от Одиторска проверка, проведена от Министерство на образованието и науката. В него е разгледана дейността на Медицински университет София, включително и изнесеното обучение. Както вече стана и публично известно, одитът започва заради сигнал, постъпил от един немски професор за проблеми с изнесеното обучение в Кьолн, Германия.  В края на доклада са изредени основните нарушения, като срещу всяко от тях е посочена и степента на риска за Университета, в случай че не бъде отстранено нарушението. Повечето са определени като високорискови, включително и проблемите с изнесеното обучение.  Като ректор съм длъжна да взема това под внимание и да изпълня препоръките, така както е записано в доклада. Разгледахме с екипа ми всичко описано като високорисково и се заехме да подреждаме дейността на Университета, така че да отговаря на законодателството. Разработват се правила за работни заплати и извънтрудови възнаграждения, преглеждат се цитираните като спорни, обществени поръчки, търсим начин да направим изнесените обучения, законови. Затова на този етап, договорът с италианския партньор е временно спрян, докато се изясни ситуацията и се вземе решение как и под каква форма ще се работи.  Аз със сигурност няма да съм ректорът, който при ясни констатации и категорични препоръки от страна на Министерството, което регулира дейността на Университета, ще продължи да прилага вредни и неправомерни практики. Това противоречи на логиката на позицията, която заемам, както и на собствените ми принципи. Това което се случва в МУ София, война между бивш и настоящ ректор ли е? Проф. Митев твърди, че от два месеца Вие се занимавате само с него, търсите компромати срещу него и екипа му? Както вече казах – имаше одит и той констатира проблеми. Като ректор аз ще изпълня предписанията на одиторите. В противен случай последиците за Университета ще бъдат катастрофални. Не ми се вярва ако акад. Митев беше на мое място, да постъпи по друг начин.  А и какво значи война между мен и академик Митев? Аз не влязох в Ректората на МУ, за да водя битка. Не застанах на тази позиция и да създавам ред в администрацията на Университета, нито да разчиствам проблеми, защото смятах, че нещата в Ректората се случват както трябва. Нямах никаква идея, че всичко това ще се окаже един от основните ми приоритети на това място. Както може да се види и от мандатната ми програма, моето намерение беше да развивам МУ, да насоча инвестициите в хората - в преподавателите, в студентите, а не да издирвам документи, договори и да давам справки на прокурори, което правя вече почти месец.  Моята представа, както предполагам и тази на много мои колеги за Университета беше че много е направено, че има над какво да се надгражда. Защо бих поискала да руша, да отнемам предимство на нашето училище, да спирам възможностите му за развитие?  Но когато виждам, че има проблеми – няма как да си затворя очите и да се надявам резултатите от доклада, от прокурорските проверки да ни подминат. След 6 месеца начело на МУ София вече съм наясно с много неща, зная къде има пропуски, какво трябва да се промени. Затова не виждам как може да се говори за война, за реванш и други подобни лични квалификации.  И още нещо - по никакъв начин не мисля, че трябва да се слага знак за равенство между Университета и неговия ректор – нито бившия, нито настоящия или бъдещия. Ние говорим за един осемгодишен период в управлението на висшето училище, в които са постигнати резултати, но и са допуснати значителни, сериозни нарушения. И това трябва да се промени. Който ще дойде след мен – ще анализира направеното от мен и това е нормален процес нали? А не война.  Има и друга „конспиративна“ теория – че това което става е всъщност договорка между вас двамата и след предвиденото за 11 октомври извънредно общо събрание, проф. Митев ще се върне като ректор на Университета? Искам много категорично и ясно да заявя – аз в договорености преди кандидатирането си, по време на моята кандидатура и след това не съм влизала. Непрекъснато се лансира тезата, че аз съм „лична кандидатура“ на акад. Митев – вероятно затова намира място и подобна теория, че аз съм „преход“ към негов нов мандат. Първо това по закон не е възможно. И второ – решението ми да се кандидатирам за ректор на Медицински университет София е мое лично, дълго премисляно, осъзнато, рационално и емоционално подкрепено от моя собствен опит като преподавател. Човек се развива в определена посока, трупа знания, опит и в един момент от кариерата си решава, че може да даде нещо повече от себе си, от времето и енергията за определена кауза. На това се базира решението ми да се кандидатирам – смятам, че мога да допринеса в някаква степен към досегашното развитие на Университета, на който аз самата дължа всичко – обучение, опит, професионално развитие, среда, ако искате даже и приятелства.  За пари ли става дума в тази „пуническа война“, проф. Миланова? Битка за 100-те млн. лв. средства на Университета ли е това? Пак ще попитам – за какви войни и битки говорим? Аз не воювам с никого. Има проблеми – опитваме се да ги решаваме. Но ако това се приема по този начин – нека тогава да сложим точните определения – да, това е битка за името на Университета като почтена, спазваща закона и даваща качествено обучение, образователна институция.  Това ме води в действията ми до тук. Ако те се приемат по този начин, това означава, че другата страна - тези които ме обвиняват в унищожаване на МУ, смятат, че той може да се развива добре само по този начин – на ръба и отвъд закона, чрез намиране на „тънката страна на нещата“, на третирането на разпоредбите на нормативната уредба „творчески“. Този начин на работа обаче, е довел и до Одитен доклад с 50 страници констатации с проблеми, оценени като високорискови.  Моят подход към работата е друг. Смятам, че трябва да се сложи ред, да се спазват законите и разпоредбите във висшето образование, че трябва да се положат усилия да се мотивират колегите за работа, да намерим начин да бъдем привлекателни за чуждите студенти не с ниски такси и никакъв контрол при влизане в Университета, а с качествено образование и диплома, която ще им отвори място навсякъде, където те искат да се развиват.  Но ако трябва да се върна към въпроса Ви за парите на Университета ще кажа само това – те ще бъдат разходвани съгласно определените приоритети, характерни за едно висше учебно заведение – за обучение на студентите, за заплати на преподавателите, за инвестиции в инфраструктура и оборудване, за проекти, с които да се развива Университетът.  Обвиняват Ви, че искате да прекратите бизнес-инициативите на Университета, осъществявани досега, които са довели до финансова стабилност за висшето училище? Нищо, което до този момент е работело като източник на средства на Университета и което е в рамките на закона, няма да бъде спряно. Ако не е законосъобразно – ще се опитаме да го направим такова, както става и с изнесените обучения например.  Странен ми е този начин на изразяване, който чувам през последните седмици за средствата на МУ – „докарани от някого“, „оставени от някого“, „спечелени“. Бюджетът на един университет се формира от субсидията, която държавата отпуска за един студент, публичен ресурс, таксите на платените студенти и проектно финансиране – това основните пера в него. Университетът не е частна фирма, акционерно дружество, в което акционерите „вкарват“ инвестиции, развиват и делят дивиденти от печалба. Всеки лев, който стои в банковите сметки е резултат от труда на всички, които участват в работата на Университета ни. Нали за всички е ясно, че без преподаватели – няма обучение, няма такси, няма приходи, няма „капитал“?  Не съм убедена, че е много добър мениджърски подход и повод за гордост при налични средства от близо 100 млн. лв. - хората, които носят съдържанието на висшето училище да получават между 400 и 700 лв. – асистенти, доценти и професори. Трябва да се търси баланс между инвестицията в инфраструктура и инвестицията в хората, въпреки че „възвръщаемостта“ от двете инвестиции не е съвсем същата.  И още нещо по темата за парите, смятам, че е крайно време решенията за приоритетите за разходването им да се вземат от всички членове на Общото събрание, защото това е логиката на демократичния процес.  Сред обвиненията към Вас е и това, че рушите Университета? Какво всъщност свършихте през тези първи 6 месеца като ректор? Сред колегите ми вече официално се разпространява моя снимка, под която е написано че това е унищожителят на Медицински университет. Аз благодаря за тези квалификации, защото показват, че определени хора виждат в мен огромна сила, а това значи, че аз трябва да я намеря – дори и да я нямам. Защото предполагам, че те не се съмняват дотолкова в устойчивостта на Университета, за да сметнат че един човек за 5 – 6 месеца може да го разбие. Тук отново се налага да коментирам лични квалификации, оценки, нападки, които отдавна напуснаха полето на добрия тон.  Аз обаче, няма да изляза от това поле и затова ще кажа в отговор на въпроса Ви само това – уви не изпълнявам приоритетите, заложени в мандатната ми програма, защото се наложи да се занимавам с проверки – одитни, прокурорски, всякакви. Наложи се да давам отговори на въпроси, на които трудно се отговаря и да решавам проблеми, които не аз съм създала. И всичко това на фона на упоритото и в нарушение на правилата, саботиране на административния процес в МУ, което далеч не се ограничи до отказ от предаване на документи на прокуратурата. И което започна от самото ми встъпване в Университета. Няма смисъл да навлизам в подробности – само ще кажа, че през първите месеци до мен документи трудно стигаха или стигаха частично. А за началото на учебната година всички преподаватели бяха „поканени“ от страна на бившето ръководство да не отиват на откриването й с надеждата то да се провали. Което така или иначе не се случи. Изобщо в обобщение мога да кажа, че отвън се налага един добре организиран хаос, който цели да покаже колко несъстоятелна като ректор съм.  Затова и предприех някои стъпки да променя работата в администрацията на Университета, което включваше и пенсиониране на главния секретар и уволнение на някой от служителите, които съвсем открито саботираха дейността. Не съм „обезглавила“ ректората. Нямам и не съм имала намерение да пенсионирам насилствено никого, както са плашени колегите ми, нямам намерение да уволнявам преподаватели – това също активно се говори вече повече от месец.  И за да ви докажа, че работата върви, че отлив на студенти – нито български, нито чуждестранни няма – ще ви кажа, че досега са подадени 735 молби от чужденци, от които 580 са за медицина. До момента са обработени и са записани 300 от тях, а на по останалите кандидатури продължава да се работи.  Все още първи заместник-ректор на МУ е акад. Ваньо Митев – предишният ректор. Да. Нима не е най-нормалното нещо да търсиш подобна приемственост в работата? Затова и за мен беше естествено да поканя акад. Митев за първи заместник-ректор, защото смятах, че той може да бъде от полза със знанията и опита си. За съжаление от периода на края на одита той е в продължителен болничен, което не му позволява да идва на работа и да помогне за изчистването на констатациите за неуредици, посочени в доклада. Но от друга страна той е написал сериозни възражения срещу тях.  Виждам обаче, че болестта му позволява организиране на пресконференции и активна организационна дейност по извънредното общо събрание, което би трябвало да се състои следващата седмица. Това между другото също е нарушение на закона, този път на Кодекса на труда, нарушение с което се занимава Инспекцията по труда.  Заради това ли ще „Ви искат главата“ следващата седмица? Заради намерението Ви да прекратите досегашния начин на работа? Заради уволненията? Заради това, а и вероятно защото другата страна в този конфликт има съмнения, че още от „тънкостите“, чрез които е управляван Университета ще излязат на бял свят. Сигурно и заради това, че посреднически фирми вече не работят за МУ София.  След като станаха ясни много неща напоследък започнах да получавам писма от най-различни колеги, от студенти, дори от пациенти, които говорят за това какво трябва да се промени, какви практики, които са съществували досега трябва да се премахнат. Извънредно Общо събрание, свикано в нарушение на Закона за висшето образование и на Правилника на МУ, ще ми търси сметка за унищожаването на Университета. Колегите ми са буквално всекидневно засипвани от анонимни имейли, в които се „разкриват“ всички мои злодеяния, дори студентите са убеждавани са да се подписват против мен. Всичко това, в комбинация със заплахите и обещанията, че след 11 октомври „всичко ще си дойде на мястото“ създава една нетърпима среда за работа.  Затова преди няколко дни аз се обърнах в лично обръщение към колегите си от Общото събрание, в което се опитах да представя своята гледна точка. Обясних им защо съм мълчала досега. Надявам се, че са оценили мотивите ми и поне отчасти са разбрали какво е действителното състояние на нещата в Университета. А защо запазихте мълчание до сега? Ще Ви кажа онова, което казах и колегите си. Мълчах, не защото не можех да отговоря на всичките неистини и на откровените лъжи, които се разпространяват. Не защото не мога да покажа реалните факти за размера на заплатите на преподавателите, за състоянието на сметките на Университета, за нарушенията и гражданските договори, които останаха извън обхвата на Одитния доклад.  Мълчанието ми беше продиктувано не от страх, малодушие или от гузна съвест, а защото смятам, че е важно преди всичко да съхраним името на Университета, който трябва да стои над нашите дребни „битки“ и желания. Защото за мен е обидно преподаватели и студенти да бъдат въвличани в подобни скандали.  Но както казах и на тях сега вече съм убедена, че е време и аз да кажа своите думи. Защото е добре истината да излиза на бял свят по-често и по-чиста, отколкото обичайно се случва в подобни ситуации. И защото ситуацията вече истеризира, рискува да разцепи изцяло преподавателите в Университета, да се отрази и на обучителния процес. А това не бива да се допуска.  Разговорът ни досега не прилича много на разговор за образование или за медицина? Уви не. На част от темите в него бих могла да сложа и професионална оценка. Трудно се говори за подобни проблеми, когато те засягат образование и още повече обучението на бъдещи лекари. Образованието и медицината са стратегически инвестиции в бъдещето на една нация. Затова за мен е изключително важно в тези две сфери нещата да са чисти. И ако не мога да променя голямата картина, цялостната ситуация, аз със сигурност нося отговорност, докато съм ректор – за обучението в Медицински университет София, докато съм лекар – за здравето на своите пациенти. На тази отговорност няма да изневеря, независимо от атаките срещу мен.  Как ще работите оттук нататък, проф. Миланова – в атмосфера на разделение, на страх, съмнения? Обърнах се към колегите си с призив да си спомнят какво е Медицински университет София – за тях самите, за медицината у нас. Сигурна съм, че никой от тях, които сте вложили години от живота си в него, не е забравил, какво стои зад славната му история. Призовах ги да спрем да се позорим, като поставяме напред личните цели и страсти над достойното минало и над името на това уникално висше училище.  Университет ще има и след нас, защото той е резултат от обединените усилия на много хора, назад във времето, а и днес. Но това как ще излезем всички ние от тези страсти, които ни владеят сега – с тежки поражения или с гордост зависи само от нас самите, от зрелостта ни да избираме приоритети.  Защото е дошло време за избор – в каква посока и с какво име да вървим напред. И това решение трябва да се вземе без страх, със смело сърце и хладен разум.  

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Притчата за неразумния богаташ

И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Това се казва в Евангелие от Лука. Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. Като казва, че човешкият живот не става по-дълъг от изобилието на имущество, Господ привежда и притча в потвърждение на думите Си. И виж как ни представя ненаситните помисли на безумния богаташ. Бог изпълнявал Своето намерение и явил особено благоутробие. Защото не на едно място, а по цялата нива на богаташа имало добра реколта, а той бил толкова безплоден в милосърдието, че преди да е получил, вече удържал за себе си. Виж и удоволствията на богаташа. Какво да направя? Не произнася ли същите думи и беднякът? Какво да направя, нямам какво да ям, нямам какво да облека. Вникни и в думите на богаташа: какво да направя? няма де да събера многото плодове. Що за спокойствие е това? И бедният казва: какво да правя, аз нямам… И богатият казва: какво да правя? нямам… Тогава какво получаваме от това, че трупаме много? Очевидно, нямаме покой от грижите, а само си събираме множество грехове...

Авторката на „Ангелски свят“ Сюзън Ий се записала на интензивен курс по самозащита и на уроци по бой с меч, за да напише книгата

Представи си края на света. Ангелите слизат на Земята, но далеч не са добронамерени. Принуден си да се бориш за живота си, да спасиш сестра си и да помогнеш на един от лошите, който по стечение на обстоятелствата e с отрязани криле. Запознайте се с Пенрин, главната героиня в „Ангелско нашествие“. И сега, след като имаме възможност да прочетем втората част от поредицата, „Ангелски свят“, е време да побъбрим с авторката Сюзън Ий. Научете какво има да сподели за Рафи, за писането на най-страховитата янг адълт литература, за снимането на филм и да научим някоя и друга клюка за третата книга*.   Едва ли някой не е чувал за „Ангелско нашествие“ и „Ангелски свят“, но все пак ще ги представиш ли накратко? „Ангелско нашествие“ е постапокалиптичен разказ, чието действие се развива в Силициевата долина. Ангелите на апокалипсиса слизат от небето и унищожават света, който познаваме. Седемнайсетгодишната Пенрин търси убежище със семейството си и в целия хаос се натъква на битка между ангели, петима срещу един. Надвиват самотния си съперник и му отрязват крилете, а Пенрин се намесва съвсем неволно и непреднамерено. Нападателите отвличат сестра ѝ за отмъщение. Историята е за Пенрин и Рафи – ангела, на когото е помогнала. Двамата са принудени да си сътрудничат, за да стигнат до леговището на ангелите. Пенрин иска да намери сестра си, а Рафи се надява да си върне крилете. Книгата е за пътешествието им. Те се опознават постепенно и няма на кого да разчитат, освен един на друг. Заедно се справят с постапокалиптични улични банди, борци за свобода и, разбира се, ангели. Има и чудовища, които изпълзяват от мрака.   „Ангелско нашествие“ завършва ужасяващо. Благодаря! Такова беше намерението ми.   Е, получило се е! „Ангелски свят“ започва директно от края на „Ангелско нашествие“ и става още по-страшно. Това обмислен похват ли е, или просто реши, че такъв е естественият ход на повествованието? Историята пое натам. Първата книга е за постапокалиптичен свят и чудовища. Нямаше как да не присъстват във втората и мракът сам пропълзя вътре. Не съм го планирала нарочно.   Как се чувстваш, когато описваш най-зловещите сцени? Разбирам, че страшните моменти са достатъчно добре описани, когато плашат самата мен. Иначе почвам отначало. Искам да изживявам повествоването. Ако откъсът е наситен с емоции, страховит или изпълнен с романтично напрежение, трябва да го усещам. Ако разговорът е интересен, трябва да привлича вниманието ми. Искам да се смея на репликите на Рафи или Ди-Дум и ако не ми е забавно – почвам отначало.   Да поговорим за Пейдж. Шевовете са ужасяващи, всичко е съвсем реалистично. Пейдж, предполагам, ще бъде основна за развитието на сюжета, въпреки че събитията могат да се подредят по всевъзможен начин. Предвиждах го от самото начало. Пейдж е неделима част от историята, като се има предвид, че тя е основната причина Пенрин изобщо да се съюзи с вражеския ангел. Във втората книга Пейдж играе много по-основна роля и се надявам читателите да харесат нейната част – въздействаща е. Разказът винаги е емоционален, когато става въпрос за Пейдж. Много е мила, поне според мен. Да, привързвам се към героите си. Страдам с тях, когато ги подлагам на изпитания.   Очевидно тук е мястото да поговорим и за ангелите. Какво те развълнува толкова, че реши да изградиш сюжета си около тях? Интересното е, че сме ги превърнали в обичливи, пухкави купидончета, които обръщат внимание на всекидневните ни нужди. Възприели сме ги като пазители. Не твърдя, че е невъзможно да са сладки, мили и да ни пазят, но в Библията има разкази за ангелската жестокост. Те са брутални, наистина...   Ужасяващи? Наистина ужасни. Ангелите са пряко свързани с опустошаването на градове и превръщането на хора в стълбове от сол. Били са неудържими, що се отнася до апокалипсиса, а в Откровението се появяват ангел след ангел, след ангел. През годините сме станали склонни да мислим, че слизат на Земята, за да ни помогнат. Реших, че би било интересно да се върнем назад и да си припомним: „Хей, а какво пише в старите книги? Ангелите са воини и убийци, би трябвало да се боим от тях.“ По някаква причина от известно време не се страхуваме от тях и май е време да преговорим историята им.   Да, определено. Едно от нещата, които ме докоснаха в основните мотиви на книгата, е как Пенрин се грижи за майка си, страдаща от психично заболяване. Всеки може да се постави на нейно място, независимо че сюжетът се развива в нереална ситуация на апокалипсис. Да, Пенрин е калена в огън, а майка ѝ е допринесла много за пламъците му, оказала е огромно влияние върху развитието на личността ѝ. Интересното е, че според някои от коментарите „майката присъства, дори когато я няма“. Усеща се като нюанс в поведението, реакциите и разсъжденията на Пенрин. Така е и с много от нас в реалния живот, особено когато сме на седемнайсет и сме готови да напуснем родителите си. Влиянието на майката е неизменно.   Пенрин е преживяла всичко това, грижила се е за психично болната си майка и така нататък. Може би предишният ѝ живот я е подготвил за апокалипсиса? Дълги години всеки ден от живота на Пенрин е преминавал в борба и подготовка, не задължително за апокалипсиса. Тя се грижи за себе си и за сестра си. А макар и принудена да предпазва семейството от майка си, Пенрин се чувства отговорна и за нея. Апокалипсисът настъпва, но тя приема за свой дълг да пази близките си от външния свят. Определено има завидна подготовка що се отнася до бойни умения, а личността ѝ е калена в сравнение с повечето седемнайсетгодишни.   Да поговорим за баталните сцени. Всичко е толкова реалистично, че сякаш се случва пред очите ти. Какви проучвания направи, за да го постигнеш? Експериментираше ли? Направих проучвания. Ходих на различни уроци. Посещавах интензивен курс по самозащита. В Сан Франциско предлагаха уроци по така наречения Бам с пълен контакт. Курсът беше забавен и даваше самочувствие. Инструкторът носеше костюм с дебела изолация и научих, че мога да поваля мъж с един удар с коляно. Не се шегуваха за пълния контакт. Беше невероятно. Използвах много от научените хватки в описанията на битките. Във втората книга Пенрин започва да експериментира с меч. Записах се на курс по бой с меч, за да проуча въпроса, и беше невероятно. Всъщност инструкторът е споменат в благодарностите. Даде ми полезни съвети, които използвах в книгата. Автентичността допринася неимоверно за реализма на бойните сцени.   Като говорим за меча, беше много интересно най-накрая да видим света през погледа на Рафи. Иска ли ти се да продължиш в тази посока? Да представиш случващото се от неговата перспектива? Рафи е много опак герой и не обича да споделя. Някой трябва да го придума с убедителни аргументи. Ако разказът тръгне натам, бих го направила, но честно казано, ще бъде трудно. „Хайде, Рафи, моля те!“ ще бъде най-честата реплика.   Значи не би се върнала назад, за да представиш нещата от неговата гледна точка? Не и сега. Молиха ме да го направя и разбирам, че би било интересно, но в същото време Рафи има по-важна работа от това да седи и да ми обяснява как се чувства. Изобщо не обича да се открива и всяка споделена от него мисъл е много ценна. Да поговорим за филмовата адаптация. Сигурно е вълнуващо да работиш със Сам Рейми. Той участва като продуцент. Работя с Роб Тапър и Сам Рейми – наистина е вълнуващо. Как върви? Случва ли се нещо? Да, случва се. Има раздвижване, но е удивително колко потаен може да бъде Холивуд. Получила съм строги нареждания да не издавам информация. Интересно, но когато от Холивуд са готови, искат целият свят да научи клюката, а преди това всичко е под сурдинка. Какво е усещането да дадеш собствено произведение на други хора, които да го претворят през тяхната творческа призма? Притесняваш ли се? Притеснявам се, но е вълнуващо. Много бих искала да видя романа на екран. Бих се радвала, ако филмът стане по-хубав от книгата – все пак медията е различна. Самото превръщане на текста в картина е много интересен процес. Нямам търпение да видя някои от бойните сцени и, разбира се, самия Рафи. Би било чудесно всички герои, които живеят в съзнанието ми – моето и на читателите – Пенрин и Пейдж, изведнъж да се материализират, да съпреживяваме премеждията им и да ги насърчаваме с викове. Как подхождаш към писането? Сядаш и се пускаш по течението или обмисляш предварително какъв ще бъде краят? Предпочитам да оставя героите да решат какво да правят и от какво имат нужда. Мога да ги насочвам и да им предлагам идеи, да ги питам какво мислят за това или онова, но те правят избора. Честно казано, така е много по-интересно и за самата мен. Често се изненадвам от обратите, от коментарите им, от посоката на разговорите им. Забавно е и мисля, че читателите го оценяват.   Ще издадеш ли някоя малка тайна за третата книга? Да издам тайна за третата книга... Мисля, че Рафи и Пенрин ще станат по-близки. Чудесно. Като имам предвид края на втората част, мисля, че ще прекарват доста време заедно. И за финал: ако животът ти зависеше от една хубава история, какво щеше да разкажеш? Труден въпрос! Ако ме заплаши някоя почитателка, ще ѝ разкажа за Рафи. Сигурна съм, че би искала да чуе точно за него. Сигурно си права. Да, признавам, че е трудно да се изкопчи информация от Рафи, но ако животът ми зависи от това, сигурно ще се справя. Надявам се и той да ме разбере. *Интервюто е публикувано в британското онлайн издание „Sugarscape“ след излизането на „Ангелски свят“ на английски. Преведено от Елена Петрова.  

Италиански топпрокурор сензационно: Разследваме още българи от ранга на Брендо!

 -Прокурор Гратери, живеете 27 години под полицейска защита. Как се чувствате като една от най-важните мишени на италианската мафия? -Живея под охрана от 1989 г. Много е тежко да живееш в такава ситуация, но в крайна сметка разбираш, че целта, която следваш, е много голяма и си заслужава цялата тази саможертва. Въпреки че рискът е много голям, има хиляди хора, които вярват в мен и няма как да ги разочаровам, няма да е честно. -Кога за последно получихте заплаха за живота си? -Миналата година. Опитаха се да отвлекат сина ми. -Знаете ли кой е поръчал отвличането и защо? -Наркоорганизация е. Повече от 30 г. се боря срещу мафиотския клан Ндрангета и организираната престъпност, затова съм сигурен, че това дразни и е пречка за много хора. Пречи им да продължат мисията на мафията. -Цялото ви семейство ли е под полицейска закрила или само вие? -Винаги има контрол макар и не толкова видимо вкъщи. У нас живее полиция, която бди за сигурността ни. -В момента докато говорим има ли охрана край нас, виждам няколко мъже, които не ви изпускат от поглед? Питам ви, защото в Италия, в Колумбия, Перу, ви охраняват с калашници. -Да, има, но не е редно да се виждат, да се открояват. Целта на охраната ми не е да е явна, за да я виждат всички. -Знаете ли, че в България вие сте известен като първообраза на Корадо Катани от „Октопод“? -Не, не знам, така ли е ...(смее се). -Вие сте най-известният прокурор, който се бори срещу италианската мафия. Кажете къде са българите в цялата схема, какво точно правят? -Ндрангета е пуснала пипалата си в целия свят на всички континенти и е организацията, която успява да внесе от Южна Америка огромни количества кокаин. Тя е свързана с всички криминални сфери, които са познати въобще в света. В България Ндрангета е свързана с важни лица, които действат в сферата на наркотрафика. -Кои са другите българи, освен кокаиновия крал Брендо, които работят за италианската мафия? -В този момент няма как да ви кажа, защото има разследвания. Когато моментът настъпи, ще разберете. -Да разбирам, че не става въпрос само за един човек, а за няколко от ранга на Брендо? -Ще разберете, има време. -Казвате, че италианската мафия инвестира около 160 млн. евро в България. Какво купува освен ресторанти и хотели? -Ндрангета разполага с много пари-не само отпреди години, но и в момента. Тя е навлязла в Източна Европа още след падането на Берлинската стена. Купува всичко това, което й харесва. Основно обаче избира да инвестира в ресторантьорство, хотелиерство, туризма, заведения. Също така и в сферата на недвижимото имущество. -Още преди години сте споделяли, че много ваши приятели от детинство са станали мафиоти. Гледате ли ги в очите, когато ги арестувате? -Гледам ги в очите, винаги ги гледам по време на арест. Все пак това е моята работа, това е моят дълг. Ако са тръгнали по пътя на мафията, аз ще ги арестувам. Просто са поели по грешен път в живота си. Моята работа е да водя разследвания и да стигам до хора, които са свързани с тези престъпления. Независимо кои са те, аз ги арестувам. -Какво ви струва това в емоционален план? -Съжалявам. В такива моменти изпитвам огромно съжаление, че този човек е избрал да поеме по лошия път в живота, по пътя на мафията. Аз обаче вървя по друг и моят дълг изисква да не правя разлика кой е мой приятел от детството и кой не. Това е въпрос на вяра. Аз вярвам адски много в това, което правя. Другото нещо, към което се стремя, е да направя Италия по-лесна и по-добра за живот. -Повечето хора имат много романтична представа за мафиотите-богати и властни фамилии, кокаин, омерта, вярност. Вие обаче смятате, че те са страхливци, защо? -Мафиотите са страхливци по натура, и то знаете ли защо, защото убиват в гръб. Иначе когато техен човек отива в затвора, веднага му оказват една тиха подкрепа. Например дават пари на неговата съпруга, или плащат на адвокат. Но това всичко се прави с идеята арестуваният да смекчи криминалното си минало. -Предлагали ли са подкупи, за да стъпчете разследване? -Никога не са ми предлагали подкупи, защото всички ме познават още от детството ми. Отгледаха ме изключително добри и честни родители по начин, по който ценя важните неща в живота, държа на тях. Няма как да успеят мафиотите да ме купят с пари, с други облаги, аз просто съм възпитан по друг начин и зная истинските ценности в живота, а те не са финансови. Мафиотите знаят това и дори не опитват. Ако някой дойде да предложи пари за дадена работа, това означава, че ти по някакъв начин си показал, че може да се приближи към теб, да ти позволи да го подкупиш. Аз никога не съм показвал това с поведението си и никога няма да го направя. -Кой е последният бандит, който вкарахте в затвора? -Миналата седмица арестувах 30 човека за престъпления, свързани с мафията. Те стоят зад 3 убийства и за трафик на дрога. -Спокойно говорите за тези грандиозни операции срещу мафията. Ние тук се вълнуваме в пъти повече. -Трябва да си спокоен, защото ако се тревожиш, ако гледаш по-разтревожено, действаш по-разтревожено, се губи пътят и това вреди на начина на работа, респективно това не е добре и за целта, която си си поставил. Винаги трябва да контролираш себе си. -Какво казвате на мафиотите, когато ги арестувате и ги гледате в очите? -Много е важно да ги гледаш в очите. А на въпроса какво им казвам-каквото трябва да се каже по време на арест. „Ти си задържан, ще влезеш в затвора. Аз ще поискам за теб минимум 30 години решетки. Единственото, което може да направиш, е да съдействаш на правосъдието“. Арестувах и най-големия трафикант, който е вкарвал в Италия от 3000 до  4000 килограма кокаин всеки месец. Той ми предложи да го пусна от затвора, като обеща, че всеки месец ще ми помага да залавям по 3000 кг кокаин, който влиза в Италия. -Това е уникална сделка, вие приехте ли? -Не, отказах му категорично. Заявих му, че това няма как да се случи да го пусна, а единственото, което той може да направи, е да съдейства на правосъдието. В противен случай остава да си лежи в затвора. -На какво ниво са българите в наркотрафика, който вие разследвате? -Кокаинът пристига от балканските страни, например Босна и Херцеговина и Черна гора, където има излаз на морета, тъй като пътува често по море. Не мога да кажа точно българите на какво ниво са в целия наркотрафик, но самия факт, че наркотикът идва при вас по море, разпространява се в различни области, говори, че имате сериозни хора в този бизнес. Там където има кокаин, означава, че има и мафия. В България също се продава „бялото злато“, което означава, че също има мафия. -Познавате и български прокурори. Добре ли се справят според вас? -Да, познавам. Справят се добре, но имате нужда от много по-силна съдебна система тук в България, подобна на италианската. Българските магистрати трябва да бъдат много по-улеснени. -В какъв смисъл улеснени? -Те трябва да имат възможност да водят разследвания навсякъде, да имат много по-големи правомощия в различните сфери на разследването, да участват и да имат достъп до тези криминални организации. -Италия обаче също е наричана и държава на мафията. Защо, при положение че вашата прокуратура е толкова силна? -Системата при нас в Италия е по-добра в сравнение с тези в другите европейски страни, но ние, магистратите, твърдим, че трябва да се въведат нови правила и подобрения, за да стане още по-добре функционираща. -Задържате най-големите наркоиграчи в Италия, действащи и в цял свят. Те ви заплашват постоянно. Страх ли ви е от нещо, прокурор Гратери? -Да, като всеки човек и аз се страхувам. Но страхът трябва да се овладее, да се подчини. Трябва да си говориш със смъртта. -Вие говорите ли с нея? -Да, говоря, мислейки си за това, което може да се случи днес, и утре смъртта да ме застигне. В същото време мисля за това, което съм направил и какво още мога да сторя, и то по-добре. Оценявам пътя, по който вървя.  Интервю: Виктория Пенкова, в. "Телеграф"

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Радиоенциклопедия „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“. Епизод четири: „Земя“

Цикълът „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“, разказва за значими личности в следосвобожденска България, поставили началото на професия или въвели някоя от науките в страната ни, или създали нещо за първи път у нас. Търсихме и представяме историите на забравени във времето „първи“ или такива, за които се знае малко. В същото време те са хора, със специфични професии, оставили следи в историята ни. Във всеки епизод се разгръщат историите на двама човека, „овладели“ по различен начин една от стихиите, заедно с приноса им за България. В четирите епизода, е въведен и втори разказвач – философ. Той разсъждава какво са стихиите в цялост и една по една. Обсъжда с автора какво е: да си пръв в нещо. Изгражда асоциативни връзки между разказа и различните понятия, „изскочили“ от детайлите на историите. Какво е мечта, мечтател, създател, страх, укротяване, въздух, земя, вода, огън? Тази философска линия се оплита между историите, води ги или ги поставя в различен контекст – понякога ги подкрепя, а понякога ги опровергава, без да се възхищава или гневи. Оставихме Земята като последен епизод, тъй като тя сякаш ни е най-близка, защото ни приютява, храни, щедро подарява кътчетата, които често ни убягват. В епизод четири „Земя“, поглеждаме към върховете и дълбините ѝ, и разказваме за първите геолози на България, както и за първия български алпинист. Доц. Филип Мачев, декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ разказва за първата геоложка карта с „цветове от цялата палитра“, изработена от проф. Асен Златаров, както за и неговата уникална колекция от микроскопски препарати, които се пазят и до днес. Каква наука е геологията? Какви хора са геолозите, как изглеждат под микроскоп скалите и кристалите и защо ги сравняват с леда? И някъде там, търсейки приликите между плътността на Земята с „пространствената симетрия на кристала“, достигнахме до леда, обгръщащ върховете на планините. За да намерим историята на един лекар, хирург – Параскев Стоянов, който преди да стане първия професор по медицина у нас, с момчешка мечтателност и мъжки дух успява да бъде „родоначалник на алпинизма в България“ по думите на доц. Сандьо Бешев, изследовател на алпинизма в България. Какво е да „изкачиш заледен четири-хилядник с обувки, които приличат на цървули и шапка за слънце на главата“ и защо „планината не може да бъде опитомена“? Как и от кого е посрещнат Параскев Стоянов в България, след изкачването и как го описва в първото българско ръководство по алпинизъм, което създава? На фона на динамичните, изпълнени с обрати истории, философът Евгени Митев ни въвежда в един паралелен, бавен свят на съзидание, спокойствие и размисъл за това какво са стихиите. Далеч от стихиите, частично откъснати от мястото на действието, диалогът ни с философията в този епизод достигна до въпроси: защо за стихиите е „хубаво да се говори бавно“? Какво е Земята и как тя „мълчи“ докато я „очертаваме“. Какво са хармонията и кръговрата, какво са дърветата, освен „домове на птиците“? И още: за „плътността“ и „децата на стихиите“, за респекта и смирението, за Земята, която „е хубаво, че имаме“. С историческа стойност е и част от музиката в епизода. Пиесите на китара „Романс за моята мила“ и „Валс за младостта“ са композирани, изпълнени и записани малко преди началото на Първата световна война в Англия от военния пилот Радул Милов.

Ген. Борисов в „Опера за три гроша”

 В последната седмица медиите изобилстват с материали, отразяващи международната активност на българския премиер. Бил в Истанбул, ходил в Берлин, говорил по телефона с европейския президент Туск, коментирали го световни медии. Но у нас като че ли не се дооценява неговият принос за националния просперитет. Защото, като теглим чертата, какво излиза: след Ципрас, Орбан и Качински ген. Борисов е четвъртият нов лидер на Европейския съюз на мястото на Камерън, Оланд и Меркел, които поетапно си отиват. Нека най-напред да видим как Бойко се самооценява и на базата на това да поставим няколко въпроса. - Аз съм като Джо Байдън /американския вицепрезидент, който също се срещна с Ердоган б. а./ и това, което ние правим е висша дипломация. Лидерите на Европа и Америка си говорят с мен на малко име, позициите, които отстоявам, влизат в решения на ЕС , стават решения за цяла Европа. Те, естествено, в мое лице виждат един от лидерите на Европейския съюз. - И аз съм против политиката на Турция, но това ни е съседът, това ни е границата. Имаме вече ограда – това, което всички искат. Въпросът е, ако дойдат стотици хиляди мигранти на тази ограда, тя ще издържи ли. Ще стреляме ли по тези хора. - Има две лесни решения – едното от тях ще се случи, ако не седнем с тях /турците – б. а./ и не ги молим, не преговаряме. Да държат мигрантите по-далече от нашите граници. Който мисли по друг начин, да каже: Борисов не е прав, но аз предлагам… - Мене никой не ме е привиквал, както Джо Байдън не го привикват, както лидерите на Г20 , които ще се видят с Ердоган. Те васали ли са му. Но един ден историята ще обясни кой кой е! Защото трябваше да направите анализ какво казват за мене австрийският и германският канцлер. Те заявиха, че трябва да се работи с Турция, защото за хубаво или за лошо това споразумение /между Турция и ЕС  за регулиране на потока бежанци – б. а./ засега спасява Европа. - „Пожелавам на всички мои опоненти и тях така да ги „привикват” във всички столици на света и когато те отидат там, медиите им да ги цитират. Аз може и да изглеждам по-грубичко така, но съм справедлив”. Този монолог на нашия национален лидер пред bTV не е първо, нито по време, нито по начин изразяване: разбъркано, с нарцистични и недоизказани фрази от вида „и така, и иначе”, но за пръв път той заявява, че си е надвил на масрафа на демократ политик и у нас се намесва успешно в световните дела. Защото какво друго са миграцията и тероризмът, ако не проблем номер 1  за световната цивилизация. Няма лошо, може и така да изглежда в очите на тези, които му вярват и го ценят. Дори и да е самохвално, говоренето на ген. Борисов засяга формални истини, ситуации и отношения. Въпросът е защо сега го прави? Може би защото се видя, че прехвалените ЕС  и НАТО , да не говорим за САЩ , които той нарича „началниците” , забъркаха глобална политическа каша, водени от алчност и властолюбие, замаскирани под лъжи и политическа демагогия. Чии указания изпълнява премиерът за разрухата на икономиката и търговията, на здравеопазването и образованието, на науката и културата. На тези негови „началници”, които всъщност са обикновени лобисти на империалистически икономически интереси. А нима, служейки им / „хванали са ме за гушата”/, той не се явява главният лобист в България на чужди държавни и корпоративни интереси. А какво да кажем за наложената му като по шаблон от същите „началници” крайно порочна система за обществени поръчки, където се разпределят под масата милиони и милиарди: от магистралите и метрото, през електрото, водата и боклука, до обслужването на държавната админисрация с пътувания, резервации , IT  услуги и пр. И няма на кого да се оплаче измаменият и ограбеният, защото без него нищо не може да се промени, а с него да се чуе е невъзможно. Фирмите са селектирани по „цветановски” шаблон, финансовите потоци са канализирани, по рецепта на Кристалина и Дянков, т. е. на Световната банка, печалбата на малцина е гарантирана чрез властови лостове и пр. Колко пари струва оградата на турската граница и какъв е коефициентът й на полезно действие, т. е. какво е съотношението на разходите спрямо спирането на бежанския поток на границата. Кой ликвидира Гранични войски и най-важното – системата за физическа и техническа охрана на границата. „Началниците” от ЕС  и техните клакьори в българското правителство. А какво направиха нашите, за да коригирате тази престъпна безотговорност. Кой ликвидира армията, свеждайки я от 150  000  до 25  000 . Кой разруши, разпродаде и остави без части и обслужване ракетите, самолетите, корабите и танковете. Пак същите „началници“ и техни слуги, защото, видите ли, имало чл. 5  в Устава на НАТО , който ни гарантирал сигурност и спокойствие. Разбрахте ли сега, като ходите на „семейни“ срещи в Брюксел и Вашингтон, че те са блъф за раболепни глупци, „опера за 3  гроша”. На никого там не му пука за българската икономика и национална сигурност, освен за парите и властта в България. Власт над работещия народ, за да се смучат още повече пари за транснационалните спекуланти. И за да няма кой да пита за държавен сувуренитет и териториална цялост, за икономически просперитет, за духовност и култура, за социални права — като министри се слагат безгласни послушковци: военният Ненчев, външният Митов, просветната Кунева. Има и още, но и те на самия господ се кланят. За периода на управление на Бойко Борисов, под булото на фалшивото спокойствие и всекидневно успиване /„вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“/, държавността отстъпи по всички показатели, изместена от алчността на некомпетенти чиновници. Разруши се до основи традиционният морал на народа. Клишето „евроатлантически ценности” вече означава само едно: под прикритието на формални правила да се граби и краде, да се облагодетелстват и корумпират чиновниците в огромната държавна администрация – от върха до основата. Престъпността е начин на живот в България, и правителството не може да се справи. Покровителства я, щом макар да се говори за нея, тя се шири из цялата страна. Ами кадровата политика. Създадената от „началниците” уж демократична партийна система у нас е машина за власт и облагодетелстване на политиците. Тя си е самодостатъчна, нещо като перпетуум мобиле, по модела „партия-държава”. Всичко е по вносна партитура: планиране, подготовка, провеждане, контрол, корекция на грешките, отчитане на резултата – винаги от победителя и винаги отличен. Правят се избори – има свобода на събранията и свободни медии, но финансовият ресурс е при „точния човек”. Отчитат се изборните резултати 1 , 2 , 3  … 10  пъти те са най-добрите… според социолозите и политолозите. А дали и те не слушат какво им казват същите „началници”. Дали и те не участват в разпределянето на същите финансови потоци. Идват избори за президент, ще има след това и за парламент, ще дойде време да се сменят и кметовете. Изборите идват и ще се смени концептуалният модел, ще се сменят и лидерите – първо в САЩ , после в Европа, накрая и у нас. Николай Хайтов казваше: тръгне ли светът да си събува потурите, търси си дрехи алафранга. Дошло е време за честност и труд. Дошло е време за чест и достойнство. Който го разбере, може и да се запише в историята. Ако ли не, ще го псуват по кръчмите. И най-много — най-облажилите се. Мрънкачите във властта са толкова много, защото е по-лесно и по-добре платено да намираш кусури, отколкото да поемаш отговорност за това, което сам си натворил! Проф. Димитър ИВАНОВ

Александър Секулов, писател и драматург: Българинът опитва да живее без свобода, история и Бог

  Подобно на тютюневите складове в Пловдив и държавата е престанала да съществува Александър Секулов пише поезия, издал е не един сборник с публицистика и няколко успешни романа, но през последните месеци е трудно да бъде накаран да излезе от храма на Мелпомена. На 10 септември в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът“ спектакълът „Възвишение“ по добилия култов статус роман на Милен Русков ще се върне към живот след възстановяването на опожарения Пловдивски театър. На 12 септември пък премиера на форума под тепетата ще има постановката „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев. Секулов е автор на драматизацията и на двата текста, а репетиционния процес с режисьорите им Иван Добчев и Диана Добрева нарича изумително преживяване в биографията си на артист.   - Г-н Секулов, как се чувствате по-комфортно – като писател, чийто диалог с белия лист е занимание самотно, или като драматург, човек на театъра, чиято работа е свързана с екип и зависи от много хора? - Няма да занимавам читателите с личните си преживявания. Ще кажа само, че много бих се радвал, ако повече български писатели работят във и за българския театър. Смятам, че това ще бъде от полза както за литературата, така и за драматургията. Силно се надявам, че следващият бум – след бума на поезията в началото на 90-те и след бума на романа към средата на първото десетилетие от новия век – ще е бум на добрите пиеси. Очаквам разцвет на българската драматургия. - Какво ви кара да мислите така? - Театърът дава възможност някои процеси в света около нас бързо да бъдат показани и преживени от публиката. Мисля, че едно общество, което живее в изключителен стрес, с много травми като нашето, всекидневно има нужда от театъра като форма на обяснение на света, ако щете – и като екстатично преживяване на битието ни, като оценка на самия живот. Аз вярвам, че през българския театър и през български текстове за театър ние, които живеем в тази държава, ще осмислим тоя урок: какво правим и с държавата, и със себе си. - Предстои ви сезон в „чисто нов” театър, възстановен след изпепеляването. Какво е усещането? Ще преоткрие ли публиката Драмата в Пловдив като едно различно пространство? - Трябва да кажа някои неща, които остават скрити за масовата публика. Чест прави на Министерството на културата, подкрепено от Министерството на финансите, че реши не просто да възстанови изгорялата част от сцената и салона, а всъщност да построи наново сценичната механизацията и цялата инфраструктура на театъра в Пловдив. Малко хора знаят колко сложен е театралният механизъм и колко различни „подсцени“ работят вътре. Става въпрос за километри въжета, за сложни конструкции, които в един момент трябва да се задействат в синхрон без никаква пречка. Сега, след този изключително качествен ремонт, мисля, че ще можем да осъзнаем каква изключителна придобивка за един град е модерно съоръжена по европейски стандарти драматична сцена. - Какво ще видят зрителите на нея? Очакваме повторното сценично раждане на мегаспектакъла по романа на Милен Русков „Възвишение”, чийто живот бе прекъснат от пожара в театъра. Какво още да предвкусваме в репертоара? - От средата на септември, живот и здраве, освен много други представления ние ще имаме завършен един 5-годишен труд, чийто гръбнак е опитът на театъра да осмисли и вдигне на театрална сцена три съвременни вече класически български произведения: „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков, „Сестри Палавееви“ по романа на Алек Попов и „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев. Казано накратко, „Възвишение“ е опитът на българина да живее без свобода, „Сестри Палавееви“ е опитът на българина да живее без история, а „Вълци“ е опитът на българина да живее без Бог. Има такива прагматични, добре организирани публични опити на нашего брата наистина да живее без тези три фундаментални категории в човешкото съществуване. Разбира се, спектаклите на едни ще се харесат, на други – вероятно не, но съм горд, че Пловдивският театър положи това усилие и трите ще бъдат в афиша по едно и също време. Мисля, че всеки български театър би се гордял с подобни представления, защото, първо – те развиват отношението към българската литература, и второ – обогатяват българския театър с теми, които не се срещат често в него, опитват се да разсъждава върху категории, които са извън малките сюжети и малките истории на обикновените пиеси. И трите са поставени от най-добрите според мен български режисьори в момента – съответно проф. Иван Добчев, Елена Панайотова и Диана Добрева. Създадени са с много сериозен подход и по отношение на подготовката на текста, и по отношение на актьорската игра, и като работа на екипите. Няма подобен проект в нашия театър, мисля, че наистина такава трилогия не е правена. - Част от ценителите вече са успели да гледат „Възвишение“ и „Сестри Палавееви“, или поне са чели и слушали за тези постановки, но „Вълци“ ще е абсолютна изненада за публиката. Повдигнете лекичко завесата над нея? - Изключително сме благодарни на режисьорката Диана Добрева, че се нагърби с този огромен риск. С нейната надреална естетика тя работи с един текст, който на първи прочит предполага бит. А всъщност тя го превръща в мит. Надявам се спектакълът да има силен успех, защото да се превърне българският бит в български мит е много трудно. - Три години след театъра огнено бедствие почти унищожи и Тютюневия град в Стария Пловдив. Как се допуска в бъдеща културна столица на Европа очевидно злоумишлено да се изгарят архитектурни паметници като някогашните тютюневи складове? - В отговор ще ви кажа нещо много просто. Както изгоряха тютюневите складове в Пловдив, така и българската държава е престанала да съществува. Толкоз. Всеобщо безразличие и безхаберие. Повече нямам какво да коментирам. По въпросите на Пловдив като културна столица през 2019 година съм ограничил изказванията си до минимум. Надявам се, че хората, които се занимават с това, ще направят всичко необходимо не само да се покаже голямо европейско изкуство в града ни, но и да се създаде голямо българско изкуство. - Въпреки дългите години без собствен покрив, артисти от Младежкия театър в София са споделяли, че и от онзи „бездомен” период имат хубави спомени. За вас борбата с трудностите не беше ли и стимулираща – сезонът ви трябва да е бил щастлив, защото спечелихте „Аскеер” за драматургия? - Награди получиха много актьори и спектакли, не съм единственият. Всъщност Пловдивският театър спечели много национални награди в този тригодишен период – не мога да ги изброя, над 10 са. Когато има партньорство и диалог между държава и театър, нещата изглеждат по-различни, по-оптимистични, а в случая такъв имаше. - Това твърдение не противоречи ли на другото, което изказахте по отношение на казуса с тютюневите складове? - Във всичко си има изключения... - Ако приемем хипотетично, че подобно на героите от вашата наградена пиеса „Няма ток за електрическия стол“ оцелеете след атомна катастрофа, какво бихте направили най-напред? - Бих потърсил семейството си. Човек трябва да търси човека. И себе си да намери, и другия. - Не сте ли разочарован, че театралните награди подминаха сценичната реализация на пиесата ви, прекрасните изпълнения на Калин Врачански и Красимир Доков? Или пък че „Сестри Палавееви” не бе достатъчно оценен като могъщ цялостен, ансамблов спектакъл? - Театралните награди са такива, каквито са. Трябва да ги приемаме със съответната доза ирония и самоирония и да се опитаме следващия път да работим по-добре. - Романът ви "Скитникът и синовете" е номиниран за тазгодишните литературни отличия "Хеликон" и тези на клуб "Перото" - доколко е важно това за вас? - Националните литературни награди, противно на всеобщото мнение, според мен стават все по-добре организирани, все по-отговорни, все по-защитими в публичното пространство. И аз мисля, че те вършат изключително полезна работа на подбор и препоръка в ситуация, в която наистина липсват сериозни ориентири кое е ценно и кое не. Това е най-важното: публиката да разбере, че, от едната страна, има книги, а от другата, има книжни продукти. Нека книжните продукти да се произвеждат, продават и търсят, но само да не бъдат представяни като книги... - Каква струна в човешката душа се надявате да докосне новата ви книга? Кое е специалното послание, което искате да излъчи? - Че да си баща е много трудно. Казвам го като баща...

Официално започва новата учебна година

Училищният звънец днес ще оповести началото на новата учебна година за близо 720 000 ученици, като 66 000 от тях за първи път ще прекрачат прага на родното училище. Около 900 по-малко са първокласниците тази година в сравнение с 15-и септември 2015-та. След много новости при влизането на Закона за училищното образование от 1-ви август, министърът на образованието Меглена Кунева определи успешното откриване на учебната година като подвиг и сподели, какво й е помогнало: Ако не бяхме направили толкова много срещи с учителите, аз нямаше да се чувствам сигурна днес. Знам какво мислят, знам от какво се страхуват, знам на какво се надяват, знам какво ги притеснява, знам какво ги радва, знам какво ги огорчава и знам, че сме на една вълна, знам, че мислим еднакво по почти всички въпроси. В около 30 училища все още текат ремонти, но това няма да попречи на учебния процес, категорични са от Министерството на образованието. В повече от 10 столични училища и в някои от детските градини ремонтите ще продължат и след 15-ти септември, каза кметът на София Йорданка Фандъкова, като увери, че няма да се пречи на учебния процес: В Испанската гимназия се беше забавила процедурата, така че там ще започне след 15-и септември. Там ще бъде трудно. В „Младост“ има една детска градина, която е в много лошо състояние, сградата й и тепърва ще започват ремонтните дейности. Книжката "Пътешествие на първокласника" ще получат като подарък  от общинската администрация на Велико Търново 720-те деца, записани в първи клас. Летните ремонти са завършени във всички учебни заведения. В детските градини ще има над 2500 нови малчугани. Всичките 117 училища в Пазарджишка област имат готовност за началото на новата учебна година. Тя се очертава да е трудна и с много неизвестни за началния курс, тъй като учителите ще трябва да преподават на най-малките ученици по нова програма, казва  началният учител Маргарита Сарафска : Работим по нова учебна програма, но със стари учебници. Има разминаване в учебното съдържание и всъщност, до голяма степен ние трябва и да импровизираме тази учебна година. Ще бъде много трудно, но не казвам, че е невъзможно. Новата учебна година в Пазарджик се открива в 9 часа. Седем двойки близнаци от Велики Преслав тази година тръгват на училище, което е прецедент. Ръст на учениците във всички градски училища отчитат в общината за първи път от години насам. По селата обаче децата продължават да намаляват и там са формирани слети паралелки. В община Ловеч училищния праг днес за първи път ще прекрачат 340 първокласници, с 20 по-малко от миналата година.  От делегираните бюджети на училищата са вложени близо 124 хиляди лева за ремонти и всички ще започнат без проблеми новата учебна година. Всички първокласници в Ловеч ще получат за първия учебен ден заедно с  букварчето и читанката и книжката „Левски в детските очи“.  Във всички общински училища в Ловеч са осигурени  учебници и необходимите условия за нормален учебен процес. Ремонтните дейности са приключили навсякъде. Пешеходните пътеки са обновени. На първия учебен ден ще има засилена полицейска охрана. Първият ден от новата учебна година, с която се въвежда дългоочакваната образователна реформа, е и притеснителен, освен радостен, за учителите във Враца: Има някаква тъжна нотка, защото още от другия ден се започват сериозните задължения, изискванията. Възрожденската дума "даскал" все повече губи своето съдържание, повече отиваме към администратори. Но, не сме се отказали. Ще се борим. 1740 първокласници прекрачват днес за първи път прага на училищата в Русе. Випускът е с около 100 деца по-голям и това е в следствие на растящата раждаемост в града. Въпреки общата тенденция за намаляване на раждаемостта, в Русе първокласниците се увеличават през последните 10 години. Ремонтите във всички училища на територията на областта са приключили и са готови за началото на учебната година. Единствено в Английската гимназия и Училището за европейски езици има довършителни работи, които обаче няма да нарушат учебния процес. В едно от най-старите училища в Плевен - Начално училище "Христо Ботев" Севдалина Стоянова поема първи глас. От 32 години е учител, но според нея, въпреки рутината, вълнението остава: Да направим от малките деца достойни граждани на България е много отговорна задача, с която трябва да се справим, въпреки всички трудности, които ни съпътстват. Пожелаваме си здраве, доверие и разбирателство, защото, ако няма доверие, не можем да съградим една сплотена общност.

Започва новата учебна година

Училищният звънец днес ще оповести началото на новата учебна година за близо 720 000 ученици, като 66 000 от тях за първи път ще прекрачат прага на родното училище. Около 900 по-малко са първокласниците тази година в сравнение с 15-и септември 2015-а. След много новости при влизането на Закона за училищното образование от 1-ви август, министърът на образованието Меглена Кунева определи успешното откриване на учебната година като подвиг и сподели, какво ѝ е помогнало: Ако не бяхме направили толкова много срещи с учителите, аз нямаше да се чувствам сигурна днес. Знам какво мислят, знам от какво се страхуват, знам на какво се надяват, знам какво ги притеснява, знам какво ги радва, знам какво ги огорчава и знам, че сме на една вълна, знам, че мислим еднакво по почти всички въпроси. В около 30 училища все още текат ремонти, но това няма да попречи на учебния процес, категорични са от Министерството на образованието. В повече от 10 столични училища и в някои от детските градини ремонтите ще продължат и след 15-и септември, каза кметът на София Йорданка Фандъкова, като увери, че няма да се пречи на учебния процес: В Испанската гимназия се беше забавила процедурата, така че там ще започне след 15-и септември. Там ще бъде трудно. В "Младост" има една детска градина, която е в много лошо състояние, сградата ѝ и тепърва ще започват ремонтните дейности. Книжката "Пътешествие на първокласника" ще получат като подарък  от общинската администрация на Велико Търново 720-те деца, записани в първи клас. Летните ремонти са завършени във всички учебни заведения. В детските градини ще има над 2500 нови малчугани. Всичките 117 училища в Пазарджишка област имат готовност за началото на новата учебна година. Тя се очертава да е трудна и с много неизвестни за началния курс, тъй като учителите ще трябва да преподават на най-малките ученици по нова програма, казва началният учител Маргарита Сарафска: Работим по нова учебна програма, но със стари учебници. Има разминаване в учебното съдържание и всъщност, до голяма степен ние трябва и да импровизираме тази учебна година. Ще бъде много трудно, но не казвам, че е невъзможно. Новата учебна година в Пазарджик се открива в 9 часа. Седем двойки близнаци от Велики Преслав тази година тръгват на училище, което е прецедент. Ръст на учениците във всички градски училища отчитат в общината за първи път от години насам. По селата обаче децата продължават да намаляват и там са формирани слети паралелки. В община Ловеч училищния праг днес за първи път ще прекрачат 340 първокласници, с 20 по-малко от миналата година. От делегираните бюджети на училищата са вложени близо 124 хиляди лева за ремонти и всички ще започнат без проблеми новата учебна година. Всички първокласници в Ловеч ще получат за първия учебен ден заедно с букварчето и читанката и книжката "Левски в детските очи". Във всички общински училища в Ловеч са осигурени  учебници и необходимите условия за нормален учебен процес. Ремонтните дейности са приключили навсякъде. Пешеходните пътеки са обновени. На първия учебен ден ще има засилена полицейска охрана. Първият ден от новата учебна година, с която се въвежда дългоочакваната образователна реформа, е и притеснителен освен радостен за учителите във Враца: Има някаква тъжна нотка, защото още от другия ден се започват сериозните задължения, изискванията. Възрожденската дума "даскал" все повече губи своето съдържание, повече отиваме към администратори. Но не сме се отказали. Ще се борим. 1740 първокласници прекрачват днес за първи път прага на училищата в Русе. Випускът е с около 100 деца по-голям и това е в следствие на растящата раждаемост в града. Въпреки общата тенденция за намаляване на раждаемостта в Русе първокласниците се увеличават през последните 10 години. Ремонтите във всички училища на територията на областта са приключили и са готови за началото на учебната година. Единствено в Английската гимназия и Училището за европейски езици има довършителни работи, които обаче няма да нарушат учебния процес. В едно от най-старите училища в Плевен – Начално училище "Христо Ботев" Севдалина Стоянова поема първи глас. От 32 години е учител, но според нея, въпреки рутината вълнението остава: Да направим от малките деца достойни граждани на България е много отговорна задача, с която трябва да се справим, въпреки всички трудности, които ни съпътстват. Пожелаваме си здраве, доверие и разбирателство, защото, ако няма доверие, не можем да съградим една сплотена общност.

Новата учебна година за близо 720 000 ученици започна

Училищният звънец днес оповести началото на новата учебна година за близо 720 000 ученици, като 66 000 от тях за първи път прекрачват прага на родното училище. Около 900 по-малко са първокласниците тази година в сравнение с 15-и септември 2015-а. За първи път след 25 години, новата учебна година започва с нов закон за предучилищното и училищното образование. Петокласниците ще се обучават по нова учебна програма. Нов обаче е само учебникът по история. Заради демографската криза у нас, 27 училища се закриват, сред тях най-много са основните. След много новости при влизането на Закона за училищното образование от 1-ви август, министърът на образованието Меглена Кунева определи успешното откриване на учебната година като подвиг и сподели, какво ѝ е помогнало: Ако не бяхме направили толкова много срещи с учителите, аз нямаше да се чувствам сигурна днес. Знам какво мислят, знам от какво се страхуват, знам на какво се надяват, знам какво ги притеснява, знам какво ги радва, знам какво ги огорчава и знам, че сме на една вълна, знам, че мислим еднакво по почти всички въпроси. В около 30 училища все още текат ремонти, но това няма да попречи на учебния процес, категорични са от Министерството на образованието. В повече от 10 столични училища и в някои от детските градини ремонтите ще продължат и след 15-и септември, каза кметът на София Йорданка Фандъкова, като увери, че няма да се пречи на учебния процес: В Испанската гимназия се беше забавила процедурата, така че там ще започне след 15-и септември. Там ще бъде трудно. В "Младост" има една детска градина, която е в много лошо състояние, сградата ѝ и тепърва ще започват ремонтните дейности. Книжката "Пътешествие на първокласника" получват като подарък от общинската администрация на Велико Търново 720-те деца, записани в първи клас. Летните ремонти са завършени във всички учебни заведения. В детските градини посрещат над 2500 нови малчугани. Всичките 117 училища в Пазарджишка област имат готовност за началото на новата учебна година. Тя се очертава да е трудна и с много неизвестни за началния курс, тъй като учителите ще трябва да преподават на най-малките ученици по нова програма, казва началният учител Маргарита Сарафска: Работим по нова учебна програма, но със стари учебници. Има разминаване в учебното съдържание и всъщност, до голяма степен ние трябва и да импровизираме тази учебна година. Ще бъде много трудно, но не казвам, че е невъзможно. Новата учебна година в Пазарджик беше открита в 9 часа. Седем двойки близнаци от Велики Преслав тази година тръгват на училище, което е прецедент. Ръст на учениците във всички градски училища отчитат в общината за първи път от години насам. По селата обаче децата продължават да намаляват и там са формирани слети паралелки. В община Ловеч училищния праг днес за първи път прекрачват 340 първокласници, с 20 по-малко от миналата година. От делегираните бюджети на училищата са вложени близо 124 хиляди лева за ремонти и всички започват без проблеми новата учебна година. Всички първокласници в Ловеч получават за първия учебен ден заедно с букварчето и читанката, и книжката "Левски в детските очи". Във всички общински училища в Ловеч са осигурени  учебници и необходимите условия за нормален учебен процес. Ремонтните дейности са приключили навсякъде. Пешеходните пътеки са обновени. На първия учебен ден има засилена полицейска охрана. Първият ден от новата учебна година, с която се въвежда дългоочакваната образователна реформа, е и притеснителен, освен радостен, за учителите във Враца: Има някаква тъжна нотка, защото още от другия ден се започват сериозните задължения, изискванията. Възрожденската дума "даскал" все повече губи своето съдържание, повече отиваме към администратори. Но не сме се отказали. Ще се борим. 1740 първокласници прекрачват днес за първи път прага на училищата в Русе. Випускът е с около 100 деца по-голям и това е в следствие на растящата раждаемост в града. Въпреки общата тенденция за намаляване на раждаемостта, в Русе първокласниците се увеличават през последните 10 години. Ремонтите във всички училища на територията на областта са приключили и са готови за началото на учебната година. Единствено в Английската гимназия и Училището за европейски езици има довършителни работи, които обаче няма да нарушат учебния процес. В едно от най-старите училища в Плевен – Начално училище "Христо Ботев" Севдалина Стоянова поема първи глас. От 32 години е учител, но според нея, въпреки рутината, вълнението остава: Да направим от малките деца достойни граждани на България е много отговорна задача, с която трябва да се справим, въпреки всички трудности, които ни съпътстват. Пожелаваме си здраве, доверие и разбирателство, защото, ако няма доверие, не можем да съградим една сплотена общност.Първокласникът Георги, пекрачва прага на училището с мечтата да бъде отличник. "Можеш дори да научиш нещо от ученето", каза той пред БНР.   Казва и друго - лошите неща стават хем без да искаш, хем малко нарочно, както и че всеки знае, когато е направил нещо лошо.  В Плевен хората по улициата веднага разпознават кой е учител по многобройните цветя. Най-често се търсят букети между 3 и 10 лева, разказаха продавачи.

Ген. Радев: Няма какво да ни спре, ако се обединим зад каузата България

Ако всички ние се обединим и застанем зад каузата България, ние сме сила и няма какво да ни спре. Затова страхът ще остане за другите. Това заяви кандидатът за президент, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП, ген. Румен Радев във Варна, където бе посрещнат от хиляди негови и на кандидата за вицепрезидент Илияна Йотова симпатизанти и поддръжници, препълнили Двореца на младежта и спорта, съобщиха от пресцентъра на НС на БСП. „Именно заради нашата кауза, ние сме обречени на успех и на победа, защото се борим децата ни да останат тук, не защото ние сме им казали, а защото те така са избрали“, заяви кандидатът за президент. Пред събралите се ген. Радев каза също, че не иска България да се превърне в европейско гето за имигранти. „Защо се приема постановление на Министерски съвет, за приемане на наредба за настаняване на бежанци, на чужди граждани, която се разпространява до кметове. Какво мислят за това хората в България и някой попита ли ги?“, попита ген. Радев. Той продължи, обяснявайки какво се случва в държавата ни. „Цецка Цачева се обяви за падане на санкциите срещу Русия, а няколко часа по-късно, нейният лидер - премиерът се обяви за затягане на санкциите. Вчера премиерът обяви, че няма по-голям демократ от него. Но колко от нас искат визи за Канада и колко от нас искат да тъпчат децата си с ГМО? След като те са демократи, защо не питат какво мислят хората?“, попита още ген. Радев. „Време е да дадем път на човек, който се е клел в едно единствено нещо – в отечеството, и никога на чужди господари. Време е истинският генерал, достйният чоевек, да върне суверенитета на държавата, да ни върне гордостта, като българи - ген. Румен Радев като президент на България и Илияна Йотова като вицепрезидент на страната ни“. Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова по време на срещата. „Не искаме начело на държавата да стоят хора, които ни унижават, защото точно това направиха, когато смениха Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. Не искаме да ни управляват хора, които подменят историческата ни памет и културна идентичност. Не искаме да ни управляват хора, които обезличават българската нация. Това се случи, когато се взе решение да се заселват бежанци в общините ни. Не искаме хора, които убиват българското земеделие, подкрепяйки санкциите срещу Русия“, заяви лидерът на левицата. Тя бе категорична, че обществото не трябва да се разделя. „Кандидатът за президент на ГЕРБ Цецка Цачева разделя хората на такива с мозък и без мозък. Госпожо Цачева, ще срещнете гнева на стотици хиляди в България и на милиони в Европа и по света. Ще срещнете нашият гняв, защото ние имаме кауза, и тя е - солидарност, справедливост, равни възможности и искаме да сме свободни хора“, каза тя. Според нея, когато един политик спре да говори с народа си, отиде при господарите си и получава заповеди от там, това е краят му. „Днес Борисов от Брюксел каза: „Издигнали там генерал. Те генералите са умни, красиви, интелигентни, но какво да правим ние, политиците, ако генералите влязат в политиката? Да ходим да маршируваме ли?“ Това го казал политикът-генерал Бойко Борисов. Той ни пита какво да прави на 14 ноември. И ние му отговаряме – време е да излезе от политиката“, каза още Корнелия Нинова и призова всички, които искат промяна, да гласуват с бюлетина номер 13. По-рано през деня кандидатът за президент се срещна и с офицери и сержанти от запаса във Варна, които заявиха своята категорична подкрепа за него и кандидатът за вицепрезидент Илияна Йотова.

Накъде отива Турция?

 Президентът Тръмп спечели изборите в САЩ и светът се обърка за пореден път през последните десетилетия. Сред първите лидери, които побързаха да се обадят по телефона с поздравления за успеха, бе турският президент Ердоган. Проправителствените медии в Анкара предварително бяха информирали, че предстои разговор, но по отношение на посещение обяснението бе, че "ще се уточнява през януари или февруари". Без да се пропуска, че една от темите ще бъде исканата от Турция екстрадиция на обвинявания за автор на опита за преврат от 15 юни проповедник Фетулах Гюлен. Ако съветник на президента Тръмп е убеден, че в името на стратегически съюзнически връзки между двете страни това искане на Ердоган би било възможно за одобрение от страна на Вашингтон, то решението определено няма да е веднага след встъпването в длъжност на новия "господар в Белия дом". Ердоган вече обясни в поредна реч, че "започва нов период в САЩ" и че се надява с този избор американският народ да направи "хаирлия крачки било по отношение на развитието на обстановката в региона ни, било по отношение на основните права и свободи в света". Другото са стандартни пожелания за "успешно бъдеще на този избор".  Редица официални наблюдатели в Турция обаче незабавно намериха общи черти между двамата президенти, като акцентираха върху извода, че те познавали добре страната и народа си, че "знаят пътя за достигане до избирателя" и че "ако Тръмп действа съобразно профила на страната си, ще има съдбата на Ердоган, който знае как да се обръща към избирателя, знае какво той иска". А Ердоган допълни, че "победата на Тръмп трябва да е урок за опозицията", която трябва "добре да прочете развитието на Тръмп". Тези думи са само дни след реч на Ердоган в истанбулски Университет за здравни науки, където е получил титлата "доктор хонорис кауза" за принос. И това по време на появили се съмнения в американската преса за истинността на дипломата му за висше образование. Там Ердоган казва "аз не съм чирак в политиката, не съм и калфа" и прави разбор на политическите си стъпки като премиер и президент в една сложна и за Турция геополитическа обстановка. Струва си европейските анализатори да са информирани за разбиранията на Ердоган и оценките му за собствената му политика и идеи. Защото все повече от тях се убеждават, че "в момента едва ли нещо в отношенията на Европа със САЩ и Турция изглежда нормално" и че "настоящите събития в Турция с или без Тръмп вероятно са проблем щ1 в ЕС". Кой ще направи първата "крачка назад"? Въпросите, които се задават в тази връзка, започват с "как би трябвало да реагира ЕС на това, че Турция прави крачки назад в цивилизационното си развитие" и че "Анкара заплашва да тръгне по пътя на диктатурата". Дори се допусна Турция да играе ключова роля за сигурността на Европа чрез миграционните потоци на фона на случващото се в Сирия и Ирак и сега тя си позволява да заплашва ЕС, да го рекетира, да оспорва лошите оценки в доклада на ЕК за напредъка й по пътя към членство, да обвинява Брюксел в лъжа заради превеждането на 270 млн. (според Анкара), а не обещаните 3 млрд. за намиращите се на нейна територия бежанци. Както и да настоява за незабавно отпадане на визите за турски граждани, независимо от неизпълнението на изискващите се за целта 72 условия, и накрая да изпраща войски на територията на съседните Сирия и Ирак, защото следва свои интереси и търси да си осигури стратегически позиции там след приключване на битките. Което включва и намеса във вътрешна политика и осигуряване на влияние в конфликтите при съседите, за да не се допусне в крайна сметка създаване на независим Кюрдистан. Независимо дали на територията на Ирак или Сирия. Старата практика (станала достояние благодарение на турски наблюдатели) да се заплащат достатъчно средства на Барзани, кюрдският лидер в Иракски Кюрдистан, за да не се реализират подобни намерения, и да се използва чрез преминаващи през Турция тръби добиваният петрол от контролираните от Ербил кладенци в кюрдските територии в рамките на Ирак, явно вече не може да се прилага. Не и след ИД, след битките за отвоюване на Мосул от тази страховита крайна ислямистка групировка, където пешмергите (военен отряд на кюрдите) заедно с официална армия на Багдад, шиитски милиции (подкрепяни от Иран) под егидата на САЩ и съюзници водят битки за всеки квартал или улица в опустошения от ислямистите град. Турски военни части също са там, независимо че правителството на Ирак многократно изрази становище за незабавното им оттегляне и дори заплаши с възможност за избухване на регионална война в тази връзка.  Последваха нелицеприятни изказвания на турски политици по отношение на иракския премиер Хайдер ал Абади и това за пореден път постави въпроса "всичко ли е в ръцете на Ердоган" и       "всесилен ли е Ердоган"?               Да, той не е чирак или калфа в политиката. 14 години на власт в страна като Турция са опит, който дава увереност и знания как да се лавира в сложните международни отношения, как да се приласкават избирателите или как да се организират избори. Информациите, че Анкара е започнала преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с историческия съюзник Великобритания (винаги заставала зад турските каузи в минали събития), която след "Брекзит"-а търси своя собствен път към развитие в променящия се свят, са ново доказателство как се отстояват национални интереси в несигурна обстановка при неясни перспективи за световния ред. Но са и сигнал, че няма нищо случайно в протичащите напоследък политически процеси по света. Спомнете си как президентът Тръмп бе в Шотландия по време на очакване на "Брекзит"-а, какво каза тогава, как и защо спечели невероятната битка за Белия дом и какви идеи сподели с поддръжниците си, докато медии и социологически агенции величаеха Хилъри Клинтън. Сега Ердоган ще подписва споразумение с широк обхват с Кралството, "колкото този на споразумението за митнически съюз между Турция и ЕС". Разединеният ЕС няма единно становище не само по споразумението с Турция за бежанците, не само за визите, но и за самото членство на Анкара в ЕС. Не е само външният министър на Австрия, Курц, който убедено посочва, че Турция не е готова за такова членство и споразумението няма бъдеще. "Трябва да се търсят други пътища за изход от кризата", допълва Курц, който дава и конкретика на вижданията си. Звучи логично Ердоган при тези обстоятелства да се обръща към Лондон, но този път без унизителни за него извинения, които трябваше да преглътне, за да нормализира отношенията с Русия. Защото отношенията му със стратегическия съюзник САЩ зациклиха в един момент, и то най-вече по отношение на събитията в Близкия изток, ролята на кюрдите там и явното споразумение Москва и Вашингтон сами да решават съдбата на региона, като съгласуват действия. Каквото и друго да се говори. Това винаги става за сметка на малките играчи. И без значение е дали Сирия ще се федерализира, разпадне на части или Асад ще го има за още дълъг период. С амбициите за регионален играч, Анкара няма как да се примири с отрежданата й роля. И тук започват дилемите Защото с Русия се споразумяват за енергийни проекти и възстановяване на отношения, но тези дни Министерството на земеделието в Москва настоява забраната за внос на турски домати да се удължи с още 3 години. Едва ли става дума само за притеснения относно вредни вещества в отглежданите поне по 2 реколти на година домати в Турция. Същите заливат и нашия пазар, но никой не се интересува какво консумираме всъщност. А доматите са традиционно основно перо в износа на селскостопански продукти от Турция. Още повече, че турската икономика през последните 2 години не може да се похвали с постижения. Не само турската лира пада, инфлацията е 8%, безработицата бележи ръст, цените растат, БВП е 3% (2015 г. 4%), туризмът е в упадък, което тревожи управляващите, но повече турските граждани. Това като капак на страховете им от терор и насилия след опита за преврат. Част от тези граждани на 10 ноември отбелязаха 78 години от смъртта на Ататюрк по начин, който може да се приеме като противовес на водената от Ердоган политика за принизяване историческата роля на "бащата на нацията" за изграждане на модерна Турция. Не може да има двама велики лидери в Турция. Отдавна потретите на Ататюрк са свалени от магазини, ресторанти, обществени места, а сега в Измир гражданите на хилядно шествие са ги носели с покрити с черни чаршафи глави. Известно е, че Измир е крепост на кемализма и там винаги гласуват в полза на опозиционната НРП, кемалисти, при всеки избор. Покритите глави може и да са от страх, защото събитията във връзка с отбелязване на годишнината от кончината на Ататюрк са били официално отменени в Анкара поради опасения за сигурността. Което не е попречило и там хиляди да поднесат цветя на паметника му. Няма спор, че това са предимно светски настроените турци.  В крайна сметка е видно, че събитията, които напоследък се случват в Турция, са в пряка връзка с изявите й и извън границите, но са и доказателство, че Ердоган няма и не може да бъде променен. Той си има своята политическа програма, следва я последователно и тя винаги е насочена в личен план, за оцеляване и реализация като президент с разширени правомощия. Той е убеден, че промяната на конституцията с цел въвеждане на президентска система в страната "ще ускори прогреса на Турция". Всъщност каквото и да се коментира на Запад, Ердоган едва ли е проводник на налудничави идеи, например за пълна ислямизация на страната или пълно унищожение на малцинства като кюрдите (15-20 млн. в страната). Да, Турция стъпка по стъпка се ислямизира, но за него религията е само средство да държи консервативните маси в подчинение, да го следват, особено по време на избори, и да спазват онези правила, които няма да им позволят друг кръгозор и стремежи. Затова има промени и в образователната система, а учителите са сред най-често уволняваните служители. Да се пеят приспивни песни не за да пораснат децата, а за да се изправят, т.е. старите идеи за османското величие сега могат да служат за обединение и мисли в друга посока, а не например за високите цени.  В същото време кюрдите са приемливи само ако не настояват за права, независимост или автономия. С тънки политически сметки Ердоган постигна поставени цели. Първо унищожи армията и висшите й офицери, стожери на кемализма, светското начало и коректив на всяка власт. После започна мирен процес с кюрдите, защото му бяха необходими гласовете им по време на предстоящи избори, и то за да спечели срещу НРП и националистите. По традиция кюрдите гласуваха предимно за опозиционната НРП или малки леви партии. Когато обаче те влязоха в Меджлиса чрез прокюрдската ДПН (със съпредседател "турския Обама", Демирташ) и станаха заплаха за едноличната му власт поради искания за повече демокрация и права, той смени подхода и се започна гражданската война в Югоизточна Турция  срещу ПКК. ДПН и лидерът й Демирташ не си позволиха категорично да се дистанцират от ПКК, или поне в това ги обвинява Ердоган. Все пак те всички са кюрди и мечтите им са едни и същи. Пътищата за постигането им определено са различни. Междувременно се случи онзи "Дар от Аллах" (според Ердоган), опитът за преврат, който му позволи да си разчисти сметките с противници, включително с бившия съюзник, проповедника Фетулах Гюлен, и неговото движение "Хизмет", наричани вече ФЕТО. Неотдавна забраниха, уж временно, интернет, т.е. дадени социални мрежи, арестуваха журналисти (опозиционният лидер Калъчдароолу казва, че са 142-ма), отнеха първо имунитета на 130 депутати, а после арестуваха 11 от тях, които са от прокюрдската ДПН, включително двамата съпредседатели, и ги обвиниха в тероризъм, подкопаване на основите на държавата и разпространение на терористична пропаганда. Ердоган открито обвинява ДПН в действия за злепоставяне на Турция в международен план и така да има възможността да даде гласност на идеите си. В допълнение той е убеден, че ще подпише връщане на смъртното наказание, ако Меджлисът го предложи. Всички лидери на Запад реагираха с "притеснителни действия" (Меркел), "силно безпокойство" (Ренц), "дълбоко безпокойство" (Държавен департамент), "недопускане на Турция в ЕС" (Кати Пери, отговаряща в ЕК за Турция), "Анкара да каже какво иска" (комисар Хан) и т.н.  И сега какво? Накъде отива Турция? Рекет над ЕС с цел чрез контрол на миграционните потоци да се признае правото да се разпорежда в Северна Сирия, т.е. да няма кюрдска автономия, а зона за сигурност, което трябвало да намали потока на бежанците към Европа. Отричане на Лозанския договор (1923 г.) като ощетяващ, за да вдъхне енергия на смиреното и уплашено турско общество, което е закърмено по принцип с великодържавни идеи. Из страната циркулират карти на Велика Турция, а министри говорят, че "границите на страната трябва да се изместят малко навън", което навежда на мисли, че става въпрос за анексиране на земи от съседи. В цялата суматоха става дума и за Кърджали. По-скоро обаче иде реч за разширяване на правомощия, а не за разширение на граници, което няма как да се получи без световна война. Един вид реторика с цел вътрешни сметки и обединение на нацията зад подобни "претоплени манджи", обосновани от проф. Давутоглу в неговата "Стратегическа дълбочина" и получили названието "неоосмански възгледи". На това му се казва национална кауза и стратегически политики! Зад тях обикновено стоят и националистите, а техният лидер Бахчели си остава единственият съюзник на управляващата ПСР за промяна на конституцията и битката с ПКК. Турция се управлява чрез решения на правителството, а то е на пряко подчинение на президента. "Наричат ме диктатор, не ми пука", казва Ердоган, и още "влиза ми от едното ухо и излиза през другото". "Ние твърдо влизаме в Сирия и заедно със свободната сирийска армия, обучена у нас, ще участваме в битките срещу ИД", твърди Ердоган. Очевидно е, че не е само срещу ИД. Той е срещу Асад, но зад Асад продължават да стоят 60-70% от сирийците, и то светски настроените. Позицията е изчаквателна, и то най-вече, за да се установи какво ще се разберат Путин и Тръмп. Но определено Ердоган не си губи времето, следва целите си. Тези дни на изложение в Истанбул бе представен за първи път турски танк, наречен "Алтай", собствено производство във фирми на Коч, за който се казва, че ще конкурира успешно използваните до момента подобни западни съоръжения. Твърди се, че има готовност за производство на 250 такива танкове. Защо ли? Къде се нареждаме ние?   Както обикновено, за нас остава да определим какво ни устройва, и ако може, бързо да преодолеем съществуващото сред българите чувство за зависимост на управляващите от Ердоган. Както и за наличие на намеса във вътрешните ни дела. Устройва ли ни "приятелството" между Русия и Турция? Ще съумеем ли да правим балансирана политика не като има различни изказвания на различните институции, а като се определи национална позиция, която защитава интересите ни, и тя да се отстоява от всички при всеки повод? Само единение на нацията ли е необходимо? Не, и у нас е необходима промяна като тази в САЩ, която да ни гарантира национално достойнство, друг път за отстояване на  интереси и ако може по-малко "сателитен синдром". Има шанс, защото големите вече са заети със своите дела и трябва да се използва моментът на глътката въздух.  "Който го може", както се казва. Като силен аргумент да се признае правото на Турция да не допусне кюрдска автономия Ердоган представи несанкционираното навлизане на тежковъоръжени армейски части в Северна Сирия

Референдумът е последната надежда на Борисов

 Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии. "ГЕРБ не фалшифицира изборите, защото няма външна подкрепа" - Проф. Георгиев, наказаха ли българите Бойко Борисов на президентските избори?  - След вота има изгледи това недоразумение в политиката да се махне, този път окончателно.  - Някак не ми се вярва да се случи. Поне не толкова бързо. - На мен ми се иска да вярвам. Реалните факти сочат следното. Партийният вот изравни позициите на Радев и на Цачева. Радостната новина от тези избори е, че 800 000 безпартийни, ядосани и, разбира се, с надежда български граждани като мен избраха ген. Радев, наказвайки Борисов. Ако не се разчете, че този път гражданите, а не партийните централи, категорично заявиха своята позиция, значи политиците нищо не са разбрали. В този смисъл ген. Радев ще встъпи в длъжност с изключително доверие от гражданите и няма нужда да се съобразява с политическите партии. Все си мисля, може би фантазирам, но ми се иска да привидя в него българския генерал Де Гол. Откакто България губи държавността си в рамките на Османската империя, оттогава българският народ е намразил политическия елит, оттогава не се е справил със задачата да запази собствената си държава. Оттогава, ако погледнете народното творчество, три века в него няма споменат нито един български политик, цар, държавник и т.н. Това е тотално отчуждение. За първи път сега в условията на свободна държава е постигнат подобен успех. Не знам доколко фигурите от висшия пилотаж в небето могат да се пренасят на политическия терен, но ми се струва, че Радев може да направи каквото пожелае, дори да свика Велико народно събрание. Народът ще бъде с него. В по-краткосрочен план - не бива да се връзва на трагикомичното предложение на президента Плевнелиев да правят заедно кабинет. Той встъпва в длъжност на 22 януари, тогава може да прави каквото иска.  - Проблемът е за периода до встъпването в длъжност и заявленията на ГЕРБ и БСП, че няма да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. - Колкото и да звучи нетрадиционно, след приемането на оставката на кабинета на Борисов, според мен трябва да бъде излъчено правителство в това Народно събрание, ако щете с мандата на Патриотичния фронт, около който да се обединят всички останали. Цецка Цачева трябва да си подаде оставката, а Красимир Каракачанов да стане председател на Народното събрание. И повтарям - кабинет с мандат на Патриотичния фронт, но без партийни фигури. Има експерти, които биха се съгласили да застанат начело на изпълнителната власт за 5-6 месеца, така щото българските партии да покажат, че са държавно отговорни. Тази фраза "национално отговорни" всеки я използва под път и над път, нищо не прави и тя вече нищо не значи. Тук е шансът да се опитат политическите партии да върнат общественото доверие в себе си. Ако това не стане и се отиде веднага на избори, както иска Борисов, вероятно въобразявайки си, че може да се реваншира, тогава ген. Радев трябва да предприеме драстични мерки. - Не ви ли се струва, че партиите ще "разчетат" вота като наказание единствено за ГЕРБ? - Ако са толкова ограничени, нека видят само това. - Защото онова, което тръгна отвъд Океана, е наказание на политическия елит, на политическото статукво.  - Има тотално недоверие към политическите партии. Истината е, че хората мразят политическите партии такива, каквито са. Има много важен период - от 20 януари до края на април. Това са първите сто дни на новоизбрания президент на САЩ. Цялостната визия за света ще бъде зададена в тези сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. След тях трябва да бъдат произведени парламентарните избори в България, не по-рано.       - Да не намеквате за очакваната промяна в отношенията с Русия? - Какво да намеквам, няма шанс те да не се затоплят. Иначе какво? Война?! Кое е по-добре? - Хич не ви е жал за родните русофоби сякаш? - Още преди години, дори при вас в ДУМА казах, че те спешно трябва да ходят в Москва. Пропуснаха се маса срокове. Всичко се пропусна. Защото българският партиен елит е продажен. Традиционно. И служи на силния господар на деня.  - Въпреки оптимизма ви за края на ГЕРБ, нека сме реалисти и да не ги подценяваме. Те имат структури по места, така че да не ги отписваме преждевременно. - И преди съм го казвал - първата загуба ще е началото на края на ГЕРБ. Тяхната конструкция е тотално клиентелистка. Същата конструкция беше НДСВ. Не че го няма и при други партии, но тук това отъждествяване на партията с лидера предполага лидерът да гарантира участие във властта, т.е. властта се интерпретира като единствения начин на съществуване. Когато са разклатени позициите на лидера, мишките изчезват и търсят друг начин да съществуват.  - Готвят се поредните нови политически проекти. Около Радан Кънев например, макар кандидатът на ДСБ в тези избори да постигна скромен резултат. - Не може когато 80-85% от българската нация съставлява русофилски настроени хора, да им се говорят глупости и на това да базираш цялата си кампания.  - Не е ли вярно и това, че либерално дясното няма как да намери широка подкрепа в бедна страна като нашата? - В Европа няма дясно, няма ляво. Това са партии, които удържат статуквото на ЕС в този му вид. Нито ПЕС е лява, нито ЕНП е дясна. Друг е въпросът, че в началото на XXI век не можем да говорим за "ляво" и "дясно", както в края на XIX век. Тук е прав ген. Радев - партията е България. Това е положението.  - Значи е дошло времето най-после да имаме национална доктрина? - Това е другото, което трябва да направи ген. Радев. Всички говорят за национален интерес, но никой не го формулира.  - И за европейски ценности говорят.  - Да. Европейските ценности са ценностите на ограбването на хората - свръхбогат елит от 1% от хората и огромна бедстваща маса. Това ли са ценностите? Както стана и в България. Тук всички партии, особено искам да подчертая, и ДПС, което се вижда, че губи авторитета си - не поради друго, а заради това, че 300 000 български граждани от турски етнически произход заедно със своите два милиона и нещо български сънародници напуснаха държавата и нямат избиратели. Те, ако продължават така, няма да има кой да ги избира. А напуснаха държавата, защото са отвратителни условията за живот тук. Нека говорим нещата такива, каквито са. Не може 80-85% от хората да живеят на прага на бедността, да се чудят как да свържат двата края, смисълът на живота им да бъде биологичното оцеляване, и ти да искаш нещо от тези хора. За какво говорим? Бягат не само българите. И турците бягат, и циганите бягат. Всички бягат от тая държава, това трябва да се разбере.  - Как гледате на референдума и на това, че изведнъж беше "прегърнат" от Бойко Борисов? - Това му е последната надежда за евентуално оцеляване в политиката.  - Как ще оцелее? - С бързи мажоритарни избори. - Няма как да са бързи. - Една мутра, за да си запази позицията, се хваща за всяка сламка. Тук няма разсъждение. Не търсете разсъждение там, където е невъзможно.   - Референдумът не беше ли също протестен вот? - Да, беше протест срещу политическата класа.  - Но нямаше дебати по въпросите, на които гражданите трябваше да дадат отговор. - Да. Нямаше. Другата голяма изненада на тези избори е, че ГЕРБ не се опита да ги фалшифицира. А не се опита, защото няма външна подкрепа. Американците отдавна снеха доверието от Борисов, руснаците го мразят откровено. - Ако е вярно това, което казвате, на какво разчиташе той тогава и защо издигна Цецка Цачева за президент? - Много ми е трудно да вникна в мисловните процеси на Борисов. Няма смисъл повече да се връщаме към него. Важно е оттук нататък какво се прави.     - Имаше ли други изненади на отминалите избори, кандидатурата на Марешки?  - Той също събра от негативния вот, но пък се изложи с онова, което наговори в седмицата между двата тура.  - Обединението на патриотите не беше ли изненадващо? - Беше, да. Не ми е ясно дали могат да са обединени на следващите избори. Но пак казвам сега, ако наистина са патриоти, те са шансът на България да има нормално правителство и нормално работещ парламент. - Мислите ли, че са способни да носят такава отговорност?  - Не мисля, но ги призовавам!  - От какво трябва да се пази петият президент на България според вас?  - От партийните партизани. - Какво трябва да направи най-напред?  - Ще отговоря със следния виц. Отива Бойко Борисов при английската кралица и я пита: "Ваше Величество, как един политик може да остане в историята?" "Трябва да се обгради с умни хора", отговаря тя. "Ето ви един пример", казва тя. Вдига телефона и го пуска на високоговорител. "Здравей, Дейвид!" "Здравейте, Ваше Величество", отвръща Камерън. "Искам да те питам нещо. Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат, кой е той?" "Аз, Ваше Величаство", отговаря Дейвид Камерън. Кралицата затваря телефона и изпраща Борисов с думите: "Ето, това е." Връща се той в България, вика Цветан Цветанов и му казва: "Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат. Кой е той?" Цветанов иска два дни за отговор. Вика министри да се съветва и накрая отива при ректора на Софийския университет. Пита го и него: "Г-н ректор, баща ви има син, майка ви има син, но той не е ваш брат, кой е той?" Ректорът отговаря: "Това съм аз." Тича Цветанов при Борисов и вика отдалеч: "Знам кой е!" "Кой е", пита Борисов. "Е, как кой - ректорът на Софийския университет." "Не бе, Цветанов, отговаря Борисов - Дейвид Камерън."

Калоян Паргов, БСП: Недопускането на обща лява кандидатура за президент ще помогне на ГЕРБ за спечелване на изборите

 Водещ: Предстои ни среща с Калоян Паргов – член на ИБ на БСП, председател на Градския съвет на партията в София. С него ще разговаряме преди срещата на социалистите на Бузлуджа в събота и след заседанието именно на Градския съвет на организацията в София. Най-напред да ни съобщите новини от заседанието, за какво информирахте колегите си и какво обсъждахте?  Калоян Паргов: Днешното заседание се провежда в края на този цикъл конференции 24 на брой, които приключиха във вторник на 26 юли, свързани с издигането на кандидатури за президент и вицепрезидент, както в цялата страна това се случи. Направихме обобщение на изминалите конференции. Общо имаме около 43 кандидатури за президент -партийни и надпартийни, 46 за вицепрезидент. Това е просто като информация, която днес поставихме на вниманието на членовете на Градския съвет, както и приехме състава на Градския предизборен щаб, който ще води градската организация в тези президентски избори и планът за предизборната дейност, който да очертае рамката, по която ще работи щабът.  Водещ: Господин Паргов, кои са обаче най-вероятните кандидатури, коя е най-вероятната двойка на БСП, която се очертава?  Калоян Паргов: Аз мога да ви кажа в София в общи линии какво се очертава като номинации, кои са най-предпочитани, тъй като все пак няма нужда да съобщаваме всички тези 40 имена за президент. Най-предпочитани са проф. Андрей Пантев, Илияна Йотова, разбира се Корнелия Нинова, която е събрала най-много номинации като председател, Костадин Паскалев, Мая Манолова, Маргарита Попова, Михаил Миков, Румен Гечев, Янаки Стоилов и проф. Стефан Данаилов. Другите имена са с по една-две номинации и затова мисля да не ви ги съобщавам. А за вицепрезидент отново някои от тези имена се повтарят – проф. Андрей Пантев, Илияна Йотова, Костадин Паскалев, Мая Манолова, Маргарита Попова, Стефан Данаилов, Янаки Стоилов като най-големи предпочитания. Разбира се това са имена, които са водещи за кандидати за президент на БСП. С това приключи вторият етап от подготовката, след допитването, което беше в началото, първият етап. И сега предстои финалната права, в която вече топката е в полето на националното ръководство, което във вторник на заседание на Изпълнителното бюро обобщи имената и предстои да обсъди вече по-детайлно всяко едно от тези имена. Разбира се и със самите хора, които са номинирани предвид тяхното желание да продължат надпреварата. И разбира се да ги предоставят и на вниманието на потенциалните партньори, първо на партньорите от коалиция „БСП-лява България“, а в последствие, както вече знаем и беше обявено на така организациите, партиите, с които водим разговори за обща кандидатура. Разбира се най-голямата интрига е ще има ли общ ляв кандидат или няма да има? Това което трябва да стане ясно и на нашите слушатели, че недопускането на общ ляв кандидат ще помогне на ГЕРБ да спечели тези избори много лесно. Основната задача на БСП в тези избори е да не допусне разпиляване на левия вот и разпиляването му с няколко леви кандидатури, както се случи на миналите местни избори, не само в София, но и на много места. Затова призоваваме партиите, които считат себе си за леви и част от лявото пространство, които не са част от управлението за консолидация, за преглъщане на егото и търсене на пресечните точки на онези кандидатури, които могат да ни обединят.  Водещ: Как обаче ще се разберете с АБВ и с тяхната безспорно силна номинация Георги Първанов-Ивайло Калфин?  Калоян Паргов: Това е обявената номинация, но винаги има едно „но“, на което те показаха, че са готови да разговарят и да преговарят, тъй като ние самите имаме своите силни партийни кандидатури също. Това което преди няколко месеца отчетливо казахме, че ако търсим обединение, това означава, че трябва да минем отвъд партийните си пристрастия. Мисля че има такова разбиране и в двете страни, при нас със сигурност, и в АБВ се наблюдава, така че нормално, след като ние издигнахме в нашия цикъл конференции и партийни имена, те да номинират също две партийни имена, но разбира се има и други, за които мисля че след другата сряда ще стане ясно, ако разговорите бъдат успешни.  Водещ: Господин Паргов, известно е, че тази събота в местността „Историческа поляна“ под връх Бузлуджа членовете, симпатизантите на БСП ще отбележат 125-тата годишнина от създаването на БСП и началото на социалистическото движение в България. Излишно е да казвам, че така от основните теми ще бъде именно президентската кандидатура. С каква нагласа отивате и какво ще кажете горе на Бузлуджа?  Калоян Паргов: Първо, нормално като на рожден ден да има едно приповдигнато настроение, още повече, че това е юбилей – 125-годишнината от организираното ляво движение в България. Между другото мотото е „За България, която обичаме“, с което искаме да подчертаем и патриотичния дух, който отива на БСП и който позабравихме последното десетилетие. Разбира се, спекулациите, че копираме ГЕРБ с Валя Балканска и 100-те каба гайди е излишно да се коментира, тъй като тя ще налее и адреналин, и емоция във всички, които са се събрали там, а те са близо 40-50 хиляди като очаквана публика, както всяка година. Между другото това честване всяка година го използваме и за да почерпим сили от този исторически връх, когато преди 125 г. хора със социално, ляво мислене са се събрали, за да дадат старта на организираното ляво движение в България, което за тези 125 г. наистина мина през много перипетии и премеждия, имало е забрани от закона, гонения, имаме и тъмни периоди в партията, особено този около 1923-1925 година. Разбира се има и периоди, в които партията наистина се е показвала като партия, която гради, съгражда съвременна България, нещо което в момента ние като съвременици в 21- ви век виждаме около нас, но малко си дават сметка от младото поколение, че началото е в онзи социалистически период, който вече 26 г. разделя нацията изкуствено, може би, обслужвайки интересите на някои външни сили, които се възползват от това вътрешно разделение. Но така или иначе БСП е единствената автентична, класическа, масова партия, която в момента съществува в политическото пространство и на този връх ще използваме и възможността, за да можем и в деня преди Бузлуджа и на самата Бузлуджа да се надъхаме за тежката битка, която предстои на президентските избори.  Водещ: Освен надъхването вие все пак ще трябва да покажете на вашите симпатизанти към кого се насочвате? Няма ли да има и такава линия на поведение?  Калоян Паргов: Да, това е един въпрос, който се задава постоянно. В нашите планове, така първоначалният период беше наистина 30 юли на Бузлуджа да обявим кандидата за президент, но предвид на това, че БСП изгуби доста време във вътрешнопартийни спорове и битки, предвид избора на нов лидер на партията. Това забави процеса на подготовка и избор на този кандидат, който разбира се опитваме да наваксаме в един труден период, какъвто е лятото. И август месец е крайният срок, т.е. вторият срок, който си поставихме за обявяването на кандидатпрезидентската двойка. Тоест ако не първа, то БСП ще е измежду първите партии, които ще обявят своята кандидатура.  Водещ: Кой август обаче да очакваме? Първата седмица или ще се позабавят разговорите между партиите в лявото пространство?  Калоян Паргов: Вижте, така или иначе в рамките на средата на август, до началото на втората половина на месеца, ще има заседание на Националния съвет. Целта ни е час по-скоро и по-бързо да обявим кандидатурата, за да започне кампанията и подготовката. Защото и август месец, и септември ще бъдат подготвителните месеци преди старта на горещата кампания.  Водещ: Господин Паргов, утре на практика завършва летният парламентарен сезон. С какво вие ще го запомните?  Калоян Паргов: С много противоречия, с много лобизъм, с много несправедливости, които управляващите, прикриващи се зад коалиционното си споразумение, с което стартираха мандата на това управление, претендират за това, че решават проблемите на хората. Истината е, че се занимават със своите лични проблеми, претенции за постове, апетити за разпределение на държавния пай, с това че тази коалиция, съшита с бели конци започна да се рои, да се разпада. С това че тя вече виси на волята на Патриотите, които явно продължават да са с нея заради личната си изгода. С това, че БСП след 8 май и в парламентарен план показа едно ново лице. Разбира се има още какво да се желае, но това което е сигурно, че заявихме на висок глас, че сме единствената алтернатива и ще работим за тази алтернатива, за да я покажем на практика. Действията на парламентарната група и новото ръководство ясно го показват. Цоня СЪБЧЕВА

Game Evolution обединява традиционни и електронни спортове

Индустрия за $3.8 милиарда, приходи за 2015 г. в размер на 325 милиона долара, 70 процента годишен ръст и аудитория от 226 милиона, която постоянно нараства – това е геймингът. В Южна Корея (която се счита за „Мека”-та на гейминга) дори е форма на извънкласно занимание и национален спорт. Ключова част от тази индустрия са турнирите, които се излъчват в онлайн платформата Twitch (с 45 милиона уникални посещения на ден), като общата сума на наградните им фондове през миналата година е $61 млн. долара. Вече и България ще има свое мащабно гейминг събитие – Game Evolution.То ще се проведе от 9-и до 11-и септември в зала „Арена Армеец” в София. Димитър Александров е един от главните организатори на Game Evolution и бивш професионален геймър. Той казва, че с това събитие иска да промени представата за играчите на компютърни игри у нас, а именно че те са една незряла и затворена група, и да покаже, че това освен хоби може да бъде и добре платена професия:Нашата цел е да покажем в какво се е превърнал геймингът в днешно време и възможностите, които той дава. Заплатите в професионалните отбори са от рода на 10-20 000 евро на човек. България винаги е имала много силен гейминг. В последните години той до известна степен е западнал. Ние искаме да променим това, да го върнем в България. Димитър Александров обещава, че на Game Evolution, докато хората не играят компютърни игри, ще могат да се забавляват и с различни спортове: Българската федерация по баскетбол ще сглоби игрище и ще има състезания по уличен баскетбол и забивки. Ще има и презентации по американски футбол, тъй като това е много интересен спорт, но за съжаление неразвит в България. Ще има и зона за скейтбордисти. Най-интересното е, че 24 от най-добрите танцьори в България ще се разделят на осем отбора и ще се състоят танцови шоута по време на почивките през трите дни. До края на август билетите ще струват 20 лв. за трите дни, а след това – по 25 лв. На място ще се продават и дневни билети по 10 лв. Ползването на игрищата пред залата обаче ще бъде безплатно. Трите дни на събитието ще започват в 9 ч. сутринта и ще приключват в 22 ч. Димитър допълва: Всеки, който иска да види какво представляват електронните спортове, може да дойде и да види какво е да си 12 часа в една зала и през цялото време да ти е интересно и да има какво да правиш. Една от най-любопитните зони ще е посветена на виртуалната реалност, заедно със зона за виртуална реалност racing. Ще има четири напълно оборудвани седалки с очила, волани, скоростен лост и т.н. Всеки ще може да седне и да пробва какво е усещането. А то наистина е невероятно. Game Evolution има начален награден фонд от 21 000 лева и предметни награди. Димитър обясни регламента: Имаме шест игри. Основните са League Of Legends, Counter Strike и HearthStone. Първите две се играят отборно от по пет човека. За тези игри наградните фондове ще са по 7000 лева. HearthStone е игра, която се играе предимно от хора над 30-годишна възраст. В допълнение имаме Warcraft. Тя е интересна първо заради филма, който излезе наскоро, и второ, аз бях професионален геймър на Warcraft и реших, че няма как да не направим турнир на тази игра. Overwatch е петата ни игра. Тя е нова – на един месец, сега компанията навлиза на пазара. Последната игра е FIFA. Ако някой иска да се запознае с гейминга, тя би била най-близо до него, тъй като няма как да сбъркаш какво се случва в играта. Ще имаме презентации и фен срещи, насочени към Minecraft. Една от изненадите е, че ще направим студио, където коментатор-професионалист ще коментира мачовете. Ще има около 20 плейстейшъна за турнира по FIFA. Очакваме да се получи нещо наистина много интересно. Освен тези 21 000 лева, процент от сумата на стоките, които ще се продадат на събитието, ще отидат към наградния фонд. Затова и очакваме накрая да е значително по-голям, може да достигнем и двойна сума. В момента текат квалификациите за събитието в България, Румъния и Гърция. От съседите ни ще се класират три румънски и три гръцки отбора, съответно на League Of Legends и Counter Strike и по трима човека на HearthStone. В допълнение се очаква и немалък интерес от други съседни държави и други отбори, които да присъстват. За догодина планът на организаторите е да има още четири събития, като три от тях да не са в София, а само финалите да са в столицата. Снимките са предоставени от организаторите.

Рушат се болници, които крепяха здравеопазването ни

 Лошите условия на лечение могат да влошат състоянието на пациента – Д-р Атанасов, след захлаждането през последните дни предстои една гореща седмица. Синоптиците прогнозират този уикенд температурите да стигнат до 38 градуса. Как влияе на организма тази рязка промяна във времето? – Постоянните промени във времето са стрес за организма. Климатът, особено напоследък, много се промени. Жегите станаха по-изразени, по-продължителни. Това няма как да не се отрази на здравето, работата и ежедневието на всеки от нас. Много трябва да се пазят децата и възрастните – особено тези, които са на над 80 години. Те са изключително уязвими и задължително трябва да се съобразяват с необичайните климатични промени. Най-засегнати обаче са хората с хронични заболявания. Може да се каже, че през тазгодишните летни месеци е увеличен броят на обострянията на някои хронични заболявания и това вероятно е свързано и с климатичните особености. Тези декомпенсаторни прояви при хронично болните са характерни за летния период. Изключително важно е в летните дни хората с хронични заболявания много внимателно да съобразяват часовия период, в който се излагат на слънчевото въздействие. Температурните разлики, резките промени в климата също могат да доведат до влошаване на състоянието им. Напоследък виждаме какво се случва с времето – първо е много горещо, после е много влажно, а накрая и много студено. Един човек с хронично белодробно заболяване би бил много уязвим при тези климатични условия, защото те могат да доведат до тежко обостряне на белодробен хроничен възпалителен процес. – Кои са най-рисковите групи сред хронично болните? – Първо трябва да е ясно, че всички хронично болни са еднакво изложени на голям риск. Жегите и промените във времето са бич за всеки такъв пациент. Най-голям е процентът при хората, които страдат от кардиологични хронични заболявания и съдови заболявания на главния мозък, но това не значи, че при пациентите с белодробни болести, хронични заболявания на храносмилателната система, заболяванията на отделителната система и т. н. е по-различно. Парещите слънчеви лъчи, жегите декомпенсират почти всички хронични заболявания. Дали ще са камъни в бъбреците, или мозъчносъдово заболяване – няма значение. Състоянието рязко може да се влоши и да се стигне до постъпване в болница. – Какво трябва да направи хронично болният, ако усети, че състоянието му се влошава? – Задължително да потърси лекарска помощ. Много от хронично болните се подлагат на различни видове самолечения. Това е опасно. Болният може да си навреди повече, ако приема медикаменти, които не са съобразени със заболяването му. Друг важен съвет за хронично болните е да избягват да излизат навън, когато е най-горещо, тоест в часовете около обед и следобед – между 12 и 16 ч. В този часови диапазон слънцето е най-опасно. Ако трябва да се върши някаква работа, нека направят всичко възможно да я свършат или в ранните часове, или по-късно вечер, когато е по-хладно. Съществено е обаче при първи симптоми на дискомфорт или при някакво оплакване болният да потърси лекарска помощ. Обикновено хората първо се обаждат на личния си лекар, който ги пренасочва към съответен специалист. Той се заема със състоянието в детайли и решава дали болният трябва да се хоспитализира. Има и един детайл, който е много важен. Понякога състоянието на пациента може да се влоши, ако условията в самата болница са лоши. На много места не са правени ремонти от години и това затруднява, а понякога възпрепятства спазването на елементарни хигиенни изисквания. Човек може да се разболее само от обстановката. – За кои болници говорите? – Имам предвид мизерните условия в големите болници в София – „Пирогов“, много от клиниките на Медицинския университет (бивша Медицинска академия), градските и бившите окръжни болници. Тези болници са търговски дружества и са обречени сами да печелят парите, с които да се издържат. Това обаче е непосилна задача. Без двойно финансиране самите болници трудно могат да покрият елементарни изисквания. В „Пирогов“ например южните стаи не са климатизирани. Представете си сега през лятото какъв парник става в стаите следобед. Слънцето нагрява там часове наред и когато настаним хронично болен човек в тях, състоянието му може да се влоши рязко. Опитваме се да намалим слънчевото въздействие с щори, с подръчни материали. Понякога лепим вестници или оризова хартия по прозорците, отваряме врати, за да стане течение. Това обаче не решава проблема, а и носи други рискове. – В началото на годината здравният министър д-р Петър Москов обеща ремонт в „Пирогов“. – Да, но все още нищо не се случва. Да кажем, че климатизирането на стаите е някаква екстра, за която няма пари. Ремонт обаче наистина е жизненонеобходим. Клиника на „Пирогов“, визирам клиниката по вътрешни болести, която лекува между две и три хиляди души годишно, е в ужасно състояние. Това е лошо както за пациентите, така и за целия медицински персонал – за лекарите, за сестрите и санитарите. Не говоря просто за някакви козметични промени, които трябва да се направят. Имам предвид цялостен ремонт. В някои болнични стаи мазилката пада от тавана… Опасно е за пациентите. – Падаща мазилка от тавана, неклиматизирани стаи… Идеални условия за развитие на вътреболнични инфекции. Имате ли такива наблюдения? – Да, определено. Тези условия са идеална предпоставка за появата на такива вътреболнични инфекции. Съответните структури на ХЕИ следят стриктно за появата на вътреболнични инфекции и ако установят такива, дават съответни предписания. За нас остава непосилната задача да изпълним предписанията, дадени предписания от органите на ХЕИ, защото в ежедневната ни работа те са закон. Обикновено санирането на стените, подовете и таваните с бактерицидни покривни бои – т.нар сребърна боя например, се прави поне веднъж в годината. Тези бои имат силен дезинфекциращ ефект и трябва да се ползват във всяка болница. Стените в клиниката, в която работя, не са пребоядисвани от 2000 г. Това са 16 години. Кой не боядисва стените си 16 години – този, който няма пари, или този, който няма какво да боядисва? Държавата няма какво да боядисва. Държавата нехае. И това не важи само за „Пирогов“. Големите болници, които досега крепяха българското здравеопазване, са оставени да се разрушат. В същото време виждаме как никнат много нови и лъскави частни болници. Не всички хора обаче могат да си позволят финансово да се лекуват там. Те никога няма да влязат в тези болници и затова се лекуват в другите – в „Пирогов“, в клиниките на бившата Медицинска академия, в големите окръжни и градски болници, които са в окаяно състояние. Ръководствата на тези болници няма какво да сторят. Какво да направи един директор на такава болница, когато е зависим от държава, правителство, от министри, от здравната каса, от финансовото министерство?! Директорите на болниците не са виновни, те просто са изкупителна жертва на виновниците за състоянието на българското здравеопазване. – Защо се случва това? – Всичко е въпрос на преразпределение на пари. Превърнаха професията ни в сергия. Някога моите учители ме учеха, че професията ни е изкуство. След известно време започнах да се надявам, че е поне наука. Сега виждам, че е долна сергия. Оставам с впечатлението, че нарочно държавните структури пренасочват парите към частните болници. Всяка година пускаме по 20-30 рапорта към директора, в които настояваме за ремонт. Но това не зависи от него. Директорът ги препраща към министерството и чакаме. Още през 2013 г., когато д-р Таня Андреева беше здравен министър, започнахме да изпращаме искания и молби за ремонт. Парите така и не стигнаха до болницата. Сега, в началото на годината, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов официално обеща, че негов приоритет ще е ремонтът на детската противошокова зала, на клиниката по вътрешни болести и на кардиологичната клиника. Все още нищо не е направено. За щастие успяхме да ремонтираме покрива на сградата, в която се помещават клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това обаче се случи благодарение на дарение от лекарка, работеща в чужбина. Нейна близка бе приета за лечение в клиниката по кардиология. Благодарение на помощта на колежката успяхме да ремонтираме покрива. Допреди това при всеки дъжд се сипеха вода и мазилка и върху главите на болните. От 2011 г. проф. Миланова (проф. Мария Миланова, шеф на клиниката по кардиология – б.р.) води борба да се направи ремонт на сградата, за която говоря. Някои клиники в болницата са обновени и отговарят на съвременните изисквания за лечебна структура. Наша цел е същото да се случи и с клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това е трудна работа, но е жизнено важно да се свърши. Пациентите на клиниките по вътрешни болести и кардиология, както и близките им негодуват, но няма къде да идат – трябва да бъдат лекувани. И ние се опитваме поне това да правим качествено.

Продажба на наследство

 За добро или зло, времето, отредено ни за живот, все някога изтича. Наред с болката от невъзвратимата загуба, смъртта носи след със себе си и определени правни последици. Така се стига до въпроса какво се случва с всичко онова, което починалият е притежавал или дължал приживе – колата, къщата, неплатените сметки за ток или вода… Тоест, какво се случва с наследството, което починалият оставя? Знам, че мога да приема наследството си или да се откажа от него. Имам обаче и трета опция – да го продам. В следващите редове ще разбера как да направя това. Какво включва моето наследство и защо ми е да го продавам? Наследството е съвкупността от всички права и задължения, които моят наследодател е натрупал през живота си. Важно е да знам, че в наследството се включват не само имоти, движими вещи, участия във фирми, парични влогове (т.е. права), но и  неплатените сметки, задължения покредити, неплатени данъци. Не са част от наследството т. нар. “ненаследими права”. Такива са например правото на ползване, учредено в полза на наследодателя ми, или правата му по трудово правоотношение (заплата, обезщетения и др.). Ако приживе наследодателят ми не е бил в особено добро финансово положение, е твърде възможно да се окаже, че наследството му съдържа повече задължения, отколкото права. Ето в този случай, ако все пак не искам да се откажа от наследството си, бих могъл просто да го продам. Продажбата на наследство е особен вид продажба, при която не продавам някаква определена вещ или определен имот, а цялото си наследство като съвкупност от права и задължения. Тоест, продавайки наследството си, не съм длъжен да посоча какво точно се включва в него –  има ли, или няма някакви недвижими имоти, движими вещи или пък задължения, както и какви са те. И в това се крие красотата на тази продажба – не нося отговорност за онова, което се включва в наследството! Така, ако купувачът си е мислил, че хубавата къща с басейна е част от моето наследство (и затова го е купил), а впоследствие се окаже, че не е, няма как да търси отговорност от мен! Важно! Възможно е все пак с купувача да уговорим, че ще нося отговорност и по отношение на определена вещ, имот или вземане (да гарантирам, че те са част от наследството). Но това е просто възможност, не задължение! Зависи от постигнатото съгласие между нас. Длъжен съм да обезпеча (гарантирам) на купувача само и единствено качеството си на наследник. Това мога да направя чрез удостоверението си за наследници. Внимание! В случай че продам наследство, а впоследствие се окаже, че въобще не съм бил наследник, ще нося отговорност пред купувача! Кога мога да продам наследството си? Мога да продам наследството си, само ако то е вече открито. Това означава, че не мога да го продам преди наследодателят ми е да починал. Подобна продажба противоречи на морала и добрите нрави и според закона е нищожна! Освен това, за да продам наследството си, не трябва да съм се отказал от него. Може и да не съм приел все още изрично наследството и все пак да го продам, защото самата продажба се счита за акт на мълчаливо приемане от моя страна. Сключване на договор за продажба на наследство Договорът, с който продавам наследството си, трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите (моя и на купувача). Разбира се, за тази заверка се дължи нотариална такса. Размерът на таксата зависи от удостоверения материален интерес (най-общо казано стойността) на сделката. Минималният й размер е 30 лв. Конкретната такса се изчислява по правила, които мога да видя тук. Договорът за продажба на наследство подлежи на вписване в Имотния регистър. Затова, при изчисляване на конкретната такса, трябва да видя правилата относно договорите, които подлежат на вписване! При сключване на договора трябва да удостоверя качеството си на наследник. Това става судостоверение за наследници. Какви права и задължения възникват за мен? Като продавач, разбира се, имам право да получа уговорената цена. В случай че преди продажбата съм събрал някое вземане, което е било част от наследството, или пък съм продал някой предмет, съм длъжен да обезщетя купувача за това. Това е така, защото продавам цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, а продавайки колата, например, то вече не е “цяло”. Ако пък съм изпълнил някое от задълженията на моя наследодател преди да продам наследството, то купувачът (защото купува правата, но и задълженията!) ще трябва да ми върне платеното от мен. Ами ако в наследството има недвижим имот? Знам, че продажбата на недвижим имот се сключва под формата на нотариален акт. Нужно ли е и тук такъв? Отговорът е не! Тъй като при продажба на наследство не съм длъжен да посоча какво точно се включва в наследството (в т.ч. и недвижимите имоти), няма нужда от нотариален акт. Нотариалната заверка на подписите е достатъчна! Важно! Ако купувам наследство и в него има недвижим имот, мога да защитя собствеността си срещу трети лица, само ако договорът за продажба на наследство е вписан в Имотния регистър. Договорът се вписва от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Ако имотите са повече от един, нужно е договорът да се впише от службата по вписванията  по местонахождението на всеки един от тях. А мога ли все пак да запазя някоя вещ от наследството за себе си? На практика, да. Мога да уговоря с купувача да запазя за себе си някоя вещ (защото например има сантиментална стойност за мен) от наследството, но само при условие, че това не изменя характера на договора. Това значи, че ако в наследството ми има общо 5 имота и аз запазя 3 от тях, а останалите 2 продам, това вече няма да бъде продажба на наследство, а обикновена продажба! Всичко е въпрос на преценка в конкретния случай. А какво се случва, ако след като съм си продал наследството ми възстановят собствеността върху имот (реституция)? Той за мен ли остава? Да. Продажбата на наследство има действие само за онези имоти, на които съм бил собственик към момента на продажбата. След като ми реституират даден имот (къща, нива), за мен възниква право на собственост върху него. Купувачът по вече сключения договор за продажба на наследство няма право на каквито и да е било претенции спрямо реституирания имот, защото към момента на продажбата той просто не е бил част от моето наследство. След реституцията, разбира се, мога да се разпоредя както намеря за добре с имота, включително и да го продам.   * Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Елица Колева, pravatami.bg