01.12.2016

Резултати от търсенето

КНСБ: Не трябва да подценяваме проблемите в енергийния сектор

През изминалите месеци енергийният сектор отново изведе на преден план негативните резултати от липсата на устойчива енергийна политика у нас – невъзможността за справяне с очакваните задължения за плащане по проекта АЕЦ „Белене” или липсата на перспективи пред подземния въгледобив у нас, които са само част от тези проблеми, съобщава БГНЕС. Секторните оценки неизменно отчитат осигуряването на енергийни ресурси като рисков фактор за стопанското развитие, въпреки че сектор „Eнергетика“ има дълбоки корени у нас и потенциала да осигурява не само необходимата инфраструктура, но и положителен принос при формиране на БВП. Енергийният сектор в България осигурява приходи в държавния бюджет от акцизи, данъци, такси и дивиденти и осигурява работа за над 33 000 души. Това се казва в позиция на КС на КНСБ за състоянието на българската енергетика и необходимостта от предприемане на спешни мерки за дългосрочно развитие на отрасъла. Поради това, че страната ни произвежда потребяваните електрическа и топлинна енергия, у нас има възможност и се прилага система за вътрешен контрол и обсъждане на цените им, което не може да се каже за вносните енергийни суровини – газ и нефтопродукти. Понастоящем, основната критика към националния генериращ комплекс е, че инсталираните мощности надвишават значително нуждите на вътрешния пазар: резервираността спрямо пиковите товари е 60% при необходими 20%. При това не се отчита, че надеждното резервиране на върховите товари може да става основно с базови централи. Прогнозите за изменението на баланса между генерация и потребление показват негативна тенденция – за осигуряване на надежден резервиращ капацитет след 2030 година ще са необходими значителни инвестиции за осигуряване на базови и маневрени мощности. И понастоящем Електроенергийният Системен Оператор разчита на споделяне на резерви със съседните страни при съчетание на екстремални товари и завишена аварийност като тази тенденция ще се задълбочава. Подценяването на проблемите в сектора ще доведе до още по-негативни резултати не само за пряко заетите енергетици и миньори от въгледобивния бранш, поради което КС на КНСБ акцентира върху следните въпроси и настоява да бъдат извършени следните действия: В срок до 9 декември 2016г да бъде изготвен националният анализ за въздействието на Парижкото споразумение от декември 2015, което скоро ще влезе в сила. Новото глобално споразумение по въпросите на изменението на климата следва да се оцени през призмата на обвързващата цел за намаление на емисиите в ЕС с най-малко 40 %, която ще бъде осъществена колективно от ЕС с участието на всички държави-членки. Обявените нагласи за замразяване на квотите за някои индустрии за България не ни удовлетворяват. Необходима е реалистична оценка на тенденциите за работа на националните термични електроцентрали, работещи с местни въглища. Задълженията за закупуване на въглеродни емисии вече поставиха ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД в изключително тежка финансова ситуация, а въздействието на този фактор тепърва ще се засилва. Поради това, настояваме за намаляване на текущите ограничения за емисиите от въглищните централи в срокове, които позволяват тяхното по-нататъшно модернизиране. Тенденцията за ограничаване на производството на електрическа енергия от ТЕЦ на въглища у нас започна със спирането на ТЕЦ „Варна” и ограничаването на някои заводски ТЕЦ и тя ще продължи. Затова търсим отговор на въпроса има ли опасност от въвеждане на нови, още по-строги изисквания за изхвърлянията от големите горивни уредби и как те ще се отразят на работещите централи в следващите години. Има индикатори, че не само сектор „Въглища“ е застрашен от ликвидация, но и други добивни и преработващи предприятия ще се окажат с непосилни екологични ограничения. В тази връзка, отново подчертаваме нашето очакване за навременен и обхватен анализ за въздействието на Парижкото споразумение от декември 2015 с предложения за адекватна позиция на страната ни по разпределяне на квотите. Настояваме нашето правителство да постави искане в ЕС за обвързване на квотните емисии по държави със степента им на икономическо развитие. В противен случай, само в сектор „Енергетика“ ще сме свидетели на загубата на 20% от преките работни места в сектора и силно редуциране на износа в следващите 5 години. Подобен ще е ефектът и в други икономически сфери, като добивната и преработваща индустрии. В България стои въпросът и как ще се връщат заемите, които сега получава НЕК ЕАД за покриване на загуби от политически и регулаторни решения В рамките на изцяло либерализирания електроенергиен пазар, възможностите за възстановяване на натрупаните дефицити в НЕК ЕАД на база продажби, са ограничени. Позицията на КНСБ е, че активите на компанията не следва да са обект на продажба, а напротив – НЕК трябва да запази водещата си роля за стабилността на енергийната система като държавна. Още преди 4 години КНСБ обърна внимание, че държавата следва да овъзмезди НЕК за актувани активи като публична държавна собственост, а в случая с проекта „Цанков камък“ неенергийните активи, които по същество са държавна собственост, надхвърлят 800 милиона лева. Това показва, че държавата не само няма нужда да отпуска помощи на НЕК, но е и задължена да компенсира компанията за придобити активи. Алтернативите за компенсиране на натрупаните финансови задължения по проекта “Белене” не са изчерпани, но решението не трябва да се бави дълго. За съжаление, не само по това арбитражно дело се предпоставят рискове за загуба на държавния контрол върху критична енергийна инфраструктура – и други „инвеститори“ са завели дела за милиони, но не се виждат ответни мерки за защита на националния интерес. Конфедерацията настоява за анализ: защо редица страни в ЕС успешно се включиха с проекти по „Плана Юнкер“, като ефективно защитават свои национални приоритети, например Полша в областта на модернизиране на производствените мощности на въглища, а България има участие само във връзка с трансгранични проекти? За нас са важни онези проекти, които са в подкрепа на работещите у нас промишлени предприятия с многогодишни традиции, а не тези, които улесняват навлизането на чужди търговски интереси на нашия пазар без да създават устойчива заетост. С обричането на сектор енергетика на постепенно затихване на първо място ще се закриват трайни работни места и традиции, а впоследствие ще се обречем на зависимостта от конюнктурата на международните пазари не само за доставките на природен газ, но и за електрическа енергия. Особено внимание КНСБ обръща на необходимостта от реалистична оценка за базовите енергийни производства, на които страната ни може да разчита към 2030 година и по-късно. Именно този тип централи – ядрени и на въглища, могат да осигурят сигурността на доставките за консуматорите на националния пазар, без да се превръщаме в заложник на конюнктурата на външните доставки. Експертният прочит на осъществяваната политика в областта на екологията показва, че в периода 2018 – 2028 редица наши блокове на въглищни централи ще бъдат принудени да прекратят работата си. Ние не считаме, че с ВЕИ ще може да се осигури надежден енергиен баланс на страната на разумна цена за крайните клиенти. Поради това, настояваме за ясна позиция на държавата по отношение на нуждата от нови енергийни мощности. Бурното навлизане на ВЕИ централи в периода 2010-2012, както и ограничаването и спирането на работата на основни централи на въглища, което се случи до 2015, поставиха в тежка ситуация стабилността на Електроенергийната система (ЕЕС). Поради липса на дългосрочен стратегически анализ, сега не се отчитат очакваните следващи промени в генериращите мощности. Тези промени ще наложат съществена преоценка и промяна в архитектурата на ЕЕС след 2025 година, за което следва да се предприемат стъпки още сега, докато разполагаме с квалифицирани кадри и ЕСО може да управлява проектите си за развитие. Въпреки наличието на национален потенциал за развитие на енергийния сектор като печеливш отрасъл, ограниченията за инвестиции в сектора водят до неговото свиване. Това е съпроводено със загуба на работни места, повишаване на бюджетните разходи за извеждане от експлоатация на закрити енергийни обекти и все по-висока зависимост от ценовите вариации на външните електроенергийни пазари. Считаме тази перспектива за неприемлива, поради което настояваме: Не по-късно от 15 ноември 2016 да се даде гласност на резултатите от анализа на Световната банка за енергийния сектор у нас и да се подложат на дискусия основните предложения за развитие, включително с оглед Парижкото споразумение; Не по-късно от 28 февруари 2017 да се предложи за обществено обсъждане актуална енергийна стратегия с хоризонт не по-кратък от 2050 година, което да даде отговор за съдбата на основните енергийни звена у нас и за взаимовръзката им с индустриалните дейности в страната. КС на КНСБ счита, че превръщането на страната ни в привлекателна дестинация за младите хора може да стане единствено с политика по доходите и устойчиви работни места. Негативните ефекти от миграцията на квалифицирани кадри от нашата страна налага да се постави като национална цел запазване на всяко едно работещо предприятие у нас, включително в сектор енергетика. КНСБ отбелязва с тревога засилващото се напрежение в колективите на структуроопределящи топлофикационни и въгледобивни дружества в страната, като предупреждава, че липсата на спешни и адекватни мерки от всички ангажирани институции за развитието на ЕЕС може да доведат до действия на отделни колективи и цели браншове с непредвидими последствия за цялата енергийна система, въгледобива и българската икономика като цяло. 

Ниски доходи, висока бедност

 Живеем юнашки живот сиромашки, пееше наша певица. Продължаваме да я пеем всички ние, българите. През сълзи. Защото всеки трети от нас живее в тежки материални лишения. 2235 лв. са нужни на четиричленно семейство, за да съществува нормално през септември 2016 г., посочиха наскоро от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Средната издръжка на живота на човек от 4-членно домакинство е 558,82 лв. В същото време прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна до 297 лв. на човек. Както се казва, къде е Киро - на кирия И доколкото у нас за хляба все още се разчита най-вече на работната заплата, повишаването на заплащането на работещите е най-важният стимул, който ще задържи хората в България и ще ги мотивира да развиват професионалната си кариера, правят извода анализаторите не за първи път. Все още обаче темповете на нарастване на средната работна заплата са крайно недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на пазара на труда и оттам - на жизнения стандарт на хората. Причините са изключително ниската база, от която започват да растат възнагражденията, а така също и задълбочаващите се регионални разлики в заплащането, които се определят от ниската вътрешна инвестиционна активност. Още факти за бедността у нас, изтъкнати в изследването: 30,5% от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2 млн. 200 хил. души; 48% от домакинствата са с общ доход на едно лице от 297 до 559 лв. (или около 3 млн. 462 хил. души). Тази група е по-близо до издръжката на бедните домакинства и риска да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям, алармират експертите. С две думи - около 78,5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живота. В подкрепа на това са и последните данни от изследването SILC на Евростат за 2015 г.: 41,3% от населението у нас са изложени на "риск от бедност и социално изключване", при средно ниво от 23,7% за ЕС-28. След нас се нареждат Румъния (37,3%) и Гърция (35,7%). Като лавина се движи и другият важен показател за това как ни лъжат, когато ни плащат - нарастването на броя на нископлатените работници със средна заплата от 491 лв. до 704 лв., т.е. 75% от средната за страната. С такава заплата работят над 674 хил. души, което е близо 30,4% от всички наети. За едногодишен период нарастват с нови 21 хил. През първото полугодие на 2016 г. броят на наетите на минималната заплата (МРЗ) достига 341 507 - 14,8% от общо работещите. Доказателство за необходимостта от нарастване на МРЗ е ефектът, който тя дава върху заплатите въобще, особено за тези икономически дейности, в които се регистрира висок дял на трудещите се на минимално възнаграждение, алармират от КНСБ. 5,8 пъти е диференциацията между най-ниската и най-високата работна заплата, а през същия период на 2015 г. е 5,5 пъти. И докато възнаграждението на високоплатените работници дръпва напред, това на ниско оценените значително изостава. Друг немаловажен проблем е диференциацията на работните заплати по области и продължаващото задълбочаване на социалните неравенства. Като изключим столицата, навсякъде другаде из страната средната заплата е по-ниска, и то твърде чувствително в най-бедните региони. Така например във Видин възнагражденията за труд - 648 лв., са почти два пъти по-ниски от тези в София (1261 лв.). Причините анализаторите от КНСБ обясняват със застаряващото население в по-малките населени места, с трудовата миграция и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, това са проблеми, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към разкриване на нови работни места. Мнението на експертите в тази област е, че все пак заетостта и по-доброто образование са основните фактори за измъкване от капана на бедността. Това означава, че политиките за създаване на нови работни места са ключови за борбата с бедността и за покачване на доходите на по-бедните домакинства. Нещо, което обаче върви заедно със създаването на коренно различна образователна система, която да не изкривява изискванията на пазара на труда, а да го изпреварва с подготовката на бъдещите му нужни кадри. Обещания и лъжеуверения за промени не липсват, но със сегашните реформи на образователното поле едва ли ще се случи скоро. Издръжката на живота до края на 2016 г. ще следва тенденция на намаление или нулев ръст на инфлацията, тъй като не се очертават достатъчно устойчиви индикатори за възстановяване на икономиката, твърдят от КНСБ. Изследванията, които анализаторите от КНСБ правят периодично, напомнят сводката за нивото на река Дунав в сантиметри, като най-често говорят за намаляване на равнището. Жизненото на българина. При това специалистите стъпват не на измислени критерии, а на официалната статистика. Стига да има кой да ги отчита, цифрите говорят твърде много и очертават трайни тенденции не за забогатяване обаче. И доколкото темата бедност е най-болната за нашата европейска страна, заслужава си управляващите да се запознаят по-подробно с изводите на анализаторите от КНСБ, които сами по себе си са сред най-ерудираните експерти и своего рода синдикален барометър на растящото обедняване на българина. Изследователите посочват, че макар доходите от труд да нарастват със 7,5%, потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на дефлация. Със затихващи функции са  разходите за потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2016 г. - спадат до 1,2%, вместо предишните 2,5%. Ключовият фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаването на доходите на домакинствата, категорични са от Института за социални и синдикални изследвания. Впрочем сводката за нивото на река Дунав в сантиметри вече не се чува по радиото. Да не вземе някой утре да забрани и на "разните там" изследователски институти да следят нивото на нашата българска бедност, та да не му развалят рахатлъка. Тогава хептен ще го закършим...  Българинът се видя с пари! Бре... През август т. г. пред медиите премиерът Бойко Борисов коментира: "Българинът се видя с пари. Икономическият ръст си дава отражение. Депозитите в банките растат. Това ме радва, и то много, но искам и вие да го отчетете"! Каква е истината? През септември 2016 г. националната статистика публикува официални данни за бедност и социално изключване: за 2015 г. с доходи под линията на бедност - 325 лв. за същата година, са 1 млн. 586 хил. души; с пенсии под 325 лв. са над 1,3 млн. пенсионери - от тях над 400 хил. са с пенсия под 180 лв.; относителният дял на хората в риск от бедност и социално изключване нараства на 41 на сто от населението; бедните деца от 0 до 17 години са 306 хил. - 40 на сто от тях не могат да си купят два чифта обувки в рамките на календарната година; нараства делът на българите, живеещи в тежки материални лишения, от 2 млн. 376 хил. през 2014 г. на 2 млн. 448 хил. м. г.; 60 на сто от домакинствата не могат и да помислят за едноседмична почивка, 53 на сто не могат да посрещнат неотложни ремонти, 39 на сто ограничават отоплението на жилищата поради недостиг на средства; делът на работещите бедни през 2015 г. е 7,8 на сто. Наличието на такава категория българи като работещи бедни и техният висок дял показва сериозно изоставане на доходите от труд, гарантиращи минимален стандарт на живот.     Обещания къща не хранят... Приоритетни задачи на правителството и Министерството на труда и социалната политика за 2017 г. са повишаването на доходите, подпомагането на общините за развиването на разнообразни социални услуги за нуждаещите се, реформата в грижата за възрастните хора, подкрепата за ранно детско развитие, продължаването на процеса на деинституционализация на децата, похвали се социалният министър Зорница Русинова. И още - през последните години правителството целенасочено полага усилия за повишаване на доходите и пенсиите. През 2016 г. минималната заплата се увеличи с около 15%, каза Русинова и добави, че в проектобюджета за следващата година е предвидено най-ниското възнаграждение да стигне 460 лв. Предвижда се и 2,4% ръст на пенсиите от 1 юли догодина. Знаем, че очакванията на хората са по-големи, призна Русинова. Затова полагаме усилия към развиването на допълнителни услуги, като осигуряването на топъл обяд...

КНСБ ще представи на парламентарно представените политически партии предложенията си за Бюджет 2017

Има шансове бюджетът за 2017 година да е по-добър, ако се вземат под внимание предложенията на синдикатите и най-вече на КНСБ, заяви в Пловдив президентът на конфедерацията Пламен Димитров. КНСБ отново ще поиска 10% увеличение на заплатите през 2017-а за част от работещите в бюджетната сфера, например - в социалните заведения  и в културните институции.Лидерът на КНСБ определи бюджета за следващата година като прекалено рестриктивен, като според него, има резерви по отношение както на приходната част, така и възможности за допълнителни разходи. Той припомни, че сред предложенията на КНСБ фигурира също 20-процентно увеличение на възнагражденията на работещите в центровете за спешна помощ, както и увеличаване на размера на обезщетенията при безработица.  Общо необходимите средства са около 500 милиона лева:  От предвидената рамка на бюджета за следващата година, без да се прекроява тя, могат да бъдат отворени едни 500 милиона, в които да вместим нашите искания за 2017-та година, като предвидените разходи за 2017-та се изтеглят в 2016-та. И тогава, по този начин, дефицитът няма да бъде 0, ще бъде 0,5, което не е никак фатално. Може да бъде финансиран лесно с толкова средства от резерва. Резервът е 11 милиарда и половина. Пламен Димитров  съобщи още, че следващата седмица  КНСБ ще представи  предложенията си на парламентарно представените политически партии. 

КНСБ ще представи на политическите партии в парламента предложенията си за Бюджет 2017

Има шансове бюджетът за 2017 година да е по-добър, ако се вземат под внимание предложенията на синдикатите и най-вече на КНСБ, заяви в Пловдив президентът на конфедерацията Пламен Димитров. КНСБ отново ще поиска 10% увеличение на заплатите през 2017-а за част от работещите в бюджетната сфера, например - в социалните заведения  и в културните институции.Лидерът на КНСБ определи бюджета за следващата година като прекалено рестриктивен, като според него, има резерви по отношение както на приходната част, така и възможности за допълнителни разходи. Той припомни, че сред предложенията на КНСБ фигурира също 20-процентно увеличение на възнагражденията на работещите в центровете за спешна помощ, както и увеличаване на размера на обезщетенията при безработица.  Общо необходимите средства са около 500 милиона лева:  От предвидената рамка на бюджета за следващата година, без да се прекроява тя, могат да бъдат отворени едни 500 милиона, в които да вместим нашите искания за 2017-та година, като предвидените разходи за 2017-та се изтеглят в 2016-та. И тогава, по този начин, дефицитът няма да бъде 0, ще бъде 0,5, което не е никак фатално. Може да бъде финансиран лесно с толкова средства от резерва. Резервът е 11 милиарда и половина. Пламен Димитров  съобщи още, че следващата седмица  КНСБ ще представи  предложенията си на парламентарно представените политически партии. 

Каракачанов и КНСБ се обявиха срещу подписването на СЕТА

Красимир Каракачанов и КНСБ се обявиха срещу подписването на СЕТА. Това стана на среща между синдиката и кандидатпрезидентската двойка на „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“. Кандидатът за президент и ръководството на КНСБ се обединиха около становището, че „Всеобхватното икономическо и търговско споразумение“ ще има сериозни негативни последици за Европа и България в частност основно за малкия и среден бизнес. Въпросите, които повдига СЕТА за България, са повече от ползите, които страната може да извлече. Най-сериозните притеснения са насочени към недостатъчно ясно разписани изисквания за спазване на трудовите стандарти и права; недостатъчни гаранции за защита на правата на потребителите; големите различия в стандартите и регулаторите за някои сектори между страните от ЕС и двете страни - партньорки по споразуменията. На срещата, която се състоя в централата на КНСБ, кандидатите за президент и вицепрезидент на „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ Красимир Каракачанов и Явор Нотев чуха както конкретните проблеми пред различните сектори в България, така и въпросите на председателите на отделните браншови организации. Президентът на КНСБ Пламен Димитров беше категоричен, че президент с толкова ясен патриотичен профил до момента България не е имала и е важно да бъдат чути неговите позиции по отношение на защита правата на работещите, социалната нестабилност, бежанската криза и демографската катастрофа, които пряко ...

П. Димитров: КНСБ настоява за корекция в разходната част на Бюджет 2017 от 100 милиона лева

Има достатъчно увеличение в някои сектори, но три - четири сектора, които са изключително важни и в които имат крещяща нужда от допълнителни средства, които не могат да чакат следващия бюджет за 2018-та година. Това посочи в предаването "Преди всички" президентът на КНСБ  Пламен Димитров по повод иницираната от синдиката среща за бюджета с представители на парламентарни групи. На нея ще бъдат обсъдени корекции в разходната част на бюджета за 2017-та година в размер на 100 млн. лв.: Целта и нуждата от тези средства е в доста системи, които остават бедно финансирани, макар че бюждетът за догодина, както е предложен, става около 3 000 000 600 лева повече разходи спрямо очакваното изпълнение на 2016-та година. Парите за наука са изключително силно подценени, подчерта Димитров, като поясни, че за двете академии - БАН и Селскостопанската академия, е отпусната сума, сумарна още 15 млн. лева, за да могат не да живеят добре, а за да могат заплатите на научните работници да не са равни на тези на чистачките.  20 млн. лв. са необходими също за увеличение с около 20% на делегираните дейности в държавата - в случая здравеопазване в училищата, допълни президентът на КНСБ. В другите бюджети, които касаят социалните заведения, т.е. финансирането на домовете за стари хора, хора с увреждания и домовете за деца - там работят над 15 000 души, чиито заплати също са във величина около 500-520 лв, които също с основание се борят за 25% увеличение , обясни още Димитров, като не пропусна да отбележи, че макар да са дадени някакви пари от бюджета там, са необходими още  средства в размер около 20 - 25 млн. лева.  Минималното обезщетение за безработица не е пипано от 8 години и формира едно ниво около 150 лева, което е два пъти по-ниско от прага на бедност,  обясни  Пламен Димитров относно друго искане, което КНСБ смятат да поставят с цел увеличение.  Според президента на синдиката без да се пипа макрорамката за 2017-та година, както е приета на първо четене от НС,  може да бъде осъществено преструктуриране на разходите, за да се намерят предложените около 100 млн.лева. През тази година бюджетът се кани да завърши с нулев дефицит или даже някакъв излишък, както посочи икономическият министър в оставка Владислав Горанов, който е и в нарушение на приетия Закон за бюджета, предполагащ дефицит. И така се и кономисват капиталови разходи, които се прехвърлят за 2017-та в огромни размери, които всъщност се спестяват тази година, за да нямаме някакъв  дефицит, но се прехвърлят и се предвиждат като разходи за 2017-та. Затова от  КНСБ предлагаме до края на годината да бъдат разплатени тези разходи, които се прехвърлят към 2017-а година сега, като част от тях вече за извършени, обясни Пламен Димитров.  В срещите ще участват и представители на КТ "Подкрепа".  Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл. 

КНСБ: Бюджет 2017 г. е по-добър от този за 2016 г.

Оценката ни за бюджета за 2017 г. е, че е по-добър от този за 2016 г. Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, пише БГНЕС. По инициатива на КНСБ се провеждат срещи с ГЕРБ, БСП, ДПС и ПФ. Целта им е да се коментира позицията по бюджета и ключови въпроси, които касаят предсрочните парламентарни избори и начина, по който ще се проведат. „Оценката ни за бюджета за 2017 г. е, че е по-добър от този от 2016 г. Не е най-добрият, може да бъде по-добър, но е по-добър от този за 2016 г. В него е заложено увеличение на доходите и допълнително плащане към много системи”, заяви Димитров. „Това, което КНСБ поиска от финансовият министър през периода на съставяне на бюджета, сумарната сума от 1, 2 млрд. лв., получихме около 650 млн. в отделните системи за увеличение на отделни плащания. Около 50% сме си свършили работата на този етап”, посочи президентът на КНСБ. Той обясни, че синдикатът е предложил четири неща. Едно от тях е увеличение на разходите минимално, 7 млн. за БАН и 8 млн. лв. за Селскостопанската академия, за увеличение на заплатите им. Другият голям сектор е за разглеждане на системата за училищното и детско здравеопазване, където има нужда от колко още 20 млн. лв. за заплати, които са ниски, според Димитров. Другата група въпроси е за социалните заведения, където 15 500 души са със заплати, близки до минималната. „Предложихме и минималното обезщетение за безработица, което не е променяно 8 години и има резон да бъде вдигнато”, добави Пламен Димитров. 

КНСБ и НСОРБ: Нужни са допълнителни бюджетни средства за местната власт

КНСБ и  Националното сдружение на общините настояват за истинска децентрализация и от държавния бюджет да бъдат отпуснати допълнителни средства за намаляване на дълговете на местната власт.  Заради невъзможността да се осигурят достатъчно средства от местната власт за общинските болници, бе предложено да се промени техният статут. Президентът на КНСБ Пламен Димитров:Централната власт да даде глътка въздух и допълнителни средства за тези болници, може би 60-70, и да ги въведе в режим на защитени общински болници. На срещата между ръководството на КНСБ и Националното сдружение на общините бяха припомнени и други проблеми - ниските заплати на общинските служители и финансовите задължения на доста от общините. Председателят на Националното сдружение на общините Даниел Панов:Най-големите проблеми с финансовото заплащане и осигуряване - това са в сферата на социалните дейности в сферата на социалните дейности, в сферата на служителите в администрацията. Трябва да има някаква регулация на заплатите в администрацията и най-вече на социалните дейности. Общините ще бъдат натоварени с още един ангажимент. Промените в закона за училищно и предучилищно образование предвиждат ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности от държавни да бъдат реформирани в недофинансирани общински структури. Пламен Димитров допълни: Настояваме ресурсните центрове, за които няма средства, предвидени за съжаление за следващата година, да бъдат финансирани надлежно, тъй като общинските бюджети не могат да ги поемат.

КНСБ приема молби за стипендии за деца, чийто родители са пострадали при трудова злополука

СНЦ „Благотворителен фонд проф д-р Желязко Христов д.м." при КНСБ ще изплаща месечни стипендии на деца, чийто родители са загинали при трудова злополука. Стипендията е в размер на 50 лв., обявиха от синдикалната структура в Дупница. Срокът за подаване на документи в Регионалния съвет на КНСБ е до 29 юли. Стипендия се отпуска при няколко условия - когато единият от родителите е загинал при трудова злополука, единият родител да е настоящ или бивш член на КНСБ, детето редовно посещава учебно заведение, освен ако здравословното му състояние не го п...

КНСБ: Да се въведе минимална заплата за висшисти

Да се въведе минимална работна заплата за висшисти, предлагат от КНСБ. Тя трябва да бъде 1,5 пъти по-висока от нормалната - т.е. ако от догодина минималната работна заплата стане 460 лева, както предвижда средносрочната програма на финансовото министерство, за висшисти тя трябва да е 690 лева, обясни лидерът на КНСБ Пламен Димитров: Няма минимален осигурителен доход по-малък от 700 лева. И сега бизнесът плаща масово на хората с висше образование толкова поне. Не би трябвало да има против въвеждането на този принцип. Доходите в България са много ниски, заради което крайното потребление остава свито. Също така безработицата намалява, но голяма част от тази тенденция се обяснява с големия брой заминаващи за чужбина висококвалифицирани кадри, сочи проучването на КНСБ.

Предприятия от областта са включени в проект на КНСБ

Предприятия от Великотърновска област са включени в проект на КНСБ, който е стартирал през септември. По този повод президентът Пламен Димитров и вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков бяха на посещение в област Велико Търново днес.  Проектът е  между КНСБ, КРИБ и Българската стопанска камара  по Оперативна програма  „Развитие на човешките ресурси“. Стойността му е 2,5 млн. лева. и ще обхване около 400 малки предприятия- подизпълнители и доставчици на филиали на мултинационални компании, и на български големи фирми, в които ще се въвеждат успешн...

Над 1 млн. и 500 хил. са хората в трудоспособна възраст, които не работят

Хората в трудоспособна възраст, които не работят, у нас са над милион и половина. Това стана ясно по време на форум за трудовата интеграция на малцинствата, организиран от КНСБ и Фондация "Фридрих Еберт". Липсата на квалификация и образование отчете като основен проблем на пазара на труда Елка Димитрова от Министерството на труда и социалната политика. Тя припомни, че при голяма част от малцинствата липсват изградени трудови навици: Получават се помощи, работи се от време на време, тук-там… лятно време се събират различни билки… Димитрова уточни, че министерството на труда предлага немалко програми за осигуряване на заетост, но трябва да се започне от ограмотяването на хората. Такива са и основните сигнали, идващи от бюрата по труда в страната. Проблемът с грамотността беше посочен като основен и от страна на КНСБ, и от страна  на работодателите. Пламен  Нанков – вицепрезидент на КНСБ: Просто не са достатъчно образовани и това е един от огромните проблеми, един огромен дълг на българската държава продължава да изпитва към тях. Предприемачи, които участваха във форума, казаха че работа на пазара на труда има, но няма кой да я върши. Цонко Недялков - представител на текстилни предприятия в Пловдив коментира: 28 до 34-35-годишни жени не знаят да пишат, не си знаят номера на мобилния телефон, а всички имат. Проблемите започват още от училищата, убеден е Тодор  Гераксиев  от шивашко предприятие в Гоце Делчев. Според Пенчо Хубчев от Фондация „Фридрих Еберт“, един от начините за решаване на проблемите на пазара на труда с малцинствата, е да бъдат затегнати мерките спрямо родителите, които не пускат децата си на училище.

КНСБ иска: 10% ръст на осигурителните доходи

Минималните осигурителни доходи за 2017 г. по икономически дейности и категории персонал да бъдат увеличени между 5 и 10% ще настоява КНСБ. Преговорите между профсъюзите и работодателските организации на браншово ниво традиционно се водят през август. До края на годината КНСБ ще настоява и да започнат преговорите по механизма за ежегодно определяне на минималната работна заплата. За 2017 г. вече са пропуснати възможностите най-ниското месечно възнаграждение в страната да бъде определено чрез обе...

КНСБ предлага: Служителите да искат несъстоятелност на своите работодатели

КНСБ предлага поправка в Търговския закон, която да позволи на работниците да искат несъстоятелност на своя работодател. Предложението беше анонсирано от лидера на синдиката Пламен Димитров по време на среща с ръководството на парламентарната група на ГЕРБ. От конфедерацията поискаха изцяло нов раздел в Кодекса на труда, който да урежда заплащането на труда, и предложиха изработването на Кодекс за държавната служба. Лидерът на КНСБ мотивира исканата поправка в Търговския закон, свързана с разширяване на правата на работниците. "Така, както всек...

КНСБ искат по-високи заплати, готови са за протести

При изготвянето на бюджета за следващата година да бъде заложено увеличение на заплатите в някои сектори. За това ще настояват от КНСБ, заяви във Варна президентът на конфедерацията Пламен Димитров. Предложенията на синдиката се отнасят за средно увеличение от 10-15 на сто на заплатите на около 200 000 души в бюджетния сектор. Най-голямо увеличение - 25 на сто, от КНСБ искат за работещите в социални домове, които в момента оплучават между 460 и 560 лева месечно. Става въпрос за около 15 500 души, уточни Димитров. Синдикатът ще поиска 28 милион...

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

 "Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември. Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не. 80 000 на ден или на месец? В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база. Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди. През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г. Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката. Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд. Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период. Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права. Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв. За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ. "От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г. Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите. Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%. Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. "За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч". Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите. Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база. Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза. Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%. "В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС "Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г. Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите. Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата. Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г. Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС. Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН. През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада. През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН. Пари има, но не за всички Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните. Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%. В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години. "Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК. Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца. Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %. Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони. "Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия. В България има много силно неравенство В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат. Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат. Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали. Само 22% от българите живеят нормално във финансов план Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни. Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г. Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата. Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв. За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%. Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива. 46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият. Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв. Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати. По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи. Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. Оценка Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно". Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността. В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата. Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.        Mediapool.bg

От КНСБ - Добрич тръгва инициативата за повишение на заплатите в социалната сфера през 2017 г.

Очаква се заплатите на работещите в звено „Социални услуги” от 2017 г. да бъдат увеличени с 20%, което ще струва около 50 млн. лв на държавния бюджет. Новината съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на посещението си в Добрич. Пред Дарик председателят на РС на КНСБ – Добрич Гинка Василева коментира, че инициатори за това искане са били синдикалните организации на работещите в социалните услуги в Добричка област. През юни местната централа на синдиката е организирала среща между директорите на заведенията, предоставящи  социални усл...

КНСБ с координирана акция за увеличаване на доходите в бюджетната сфера и в частния сектор

За първа година КНСБ провежда координирана акция за увеличаване на доходите едновременно в бюджетната сфера и в частния сектор. Това обяви в Плевен президентът на КНСБ Пламен Димитров. Имаме пробив в образованието, каза Димитров по повод обявеното увеличение на заплатите на учителите и изрази очакване, че това ще се случи и в други бюджетни сфери. Според Димитров за частния сектор увеличението трябва да е между 8 и 12 процента минимум. Най-важното е в година, две, три, не повече, средната заплата, тази, която получава обаче квалифицираният работник, човекът с образование, знания и умения, да стигне 1000-1200 лева не само в София, защото в София има такива заплати отдавна, а да стигне в цяла България. В края на октомври ще бъде направена оценка от двата синдиката, допълни Димитров: Ще направим оценка с нашите колеги от "Подкрепа" и ще преценим това, което сме постигнали, стига ли на хората, тоест ще ги питаме дали им стига, и ако не им стига, подготвяме национална акция, която да прерасне в протестна демонстрация в София, за да може в края на краищата работодателите да чуят хората на труда какво искат от тях. 

2235 лева месечно за нормален живот

Точно 2235 лева са били необходими през септември за нормален живот на четиричленно домакинство  в България (двама възрастни и две деца). Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.  Парите покриват разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Сметката показва, че средно на човек от четиричленно домакинство са необходими 558,82 лв. Около 78,5 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под тези необходими средства за издръжка. Сравнителният анализ за второто тримесечие 2016 г. показва, че 30,5 на сто от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.). Това прави близо 2 млн. и 200 хил. българи. Намалява броят на живеещи под абсолютния праг на бедността (с около 57 хиляди лица), но темпът е бавен затова техният дял се задържа на високи нива, съобщиха от КНСБ.  Отбелязва се още, че се запазва високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота.  Проблем остават ниските трудови възнаграждения, а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от "капана на бедността", анализират от КНСБ.   ...

2235 лева месечно са необходими на 4-членно домакинство за основни разходи

2235 лева са необходими за 4-членно домакинство, за да си осигури основните разходи за един месец. За издръжката на един човек от 4-членно семейство са необходими 558 лева. Но 41 процента от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване. Изследването за издръжката на живот за третото тримесечие, проведено от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, отново потвърждава факта, че доходите на българите остават  ниски. 78 процента от домакинствата у нас живеят с доход на един човек под необходимите средства за издръжка. 34 процента от хората живеят в тежки материални лишения. Прагът на бедност е достигнал 297 лева за един месец. Виолета Иванова, експерт в КНСБ, допълни:2,2 милиона лица живеят под прага на бедност. Увеличава се броят на нископлатените работници, които получават от 491 лева до 704 лева. Техните доходи са 75 на сто от средната работна заплата.674 000 лица са нископлатените работници през първото полугодие или около 30,4 процента от всички наети. За едногодишен период се наблюдава нарастване с нови 21 000 лица. В девет района на страната трудовите възнаграждения са около 75 процента от средната работна заплата. Повече от данните, оповестени от ИССИ към КНСБ, може да научите от репортажа на Радостина Билярска, излъчен в предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“.

Още 13 социално слаби ще получават храна от КНСБ в Дупница

КНСБ и Благотворителен фонд „Проф д-р Желязко Христов" са получили одобрение от Фонд „Социална закрила" за увеличение на потребителите на услугата „Обществена трапезария".За КНСБ Дупница, увеличението е с още 13 лица, считано от 1 ноември. Припомням, че през октомври беше осигурен топъл обяд за 17 лица.Така от 1 ноември ще бъдат хранени общо 30 лица. Цената на храноден е 2,30 лв. Трапезарията ще работи до края на годината всеки делничен ден, като се осигурява супа, основно ястие и хляб. Желаещите да се включат трябва да подадат заявления до кра...

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изложи претенциите на синдиката към бюджета за идната година

Държавата планира да увеличи с 5 процента заплатите в приходните и социалните агенции от следващата година. Синдикатите определят това като твърде символично. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров: НАП, Митници, Агенция по заетостта, АСП, ГИД, НОИ, НЗОК - на всички пет процента. Ние   не сме съгласни  и искаме увеличение от десет процента и тук, каза  Димитров и допълни, че  КНСБ настоява майчинството между първата и втората година на детето да се увеличи от сегашните 340 на 420 лева от следващата година: Според нас, 420 лева спокойно може да бъде увеличението, без това да събори разхода на бюджета, както и минималното обезщетение за безработица от 7,20 лева на ден, което не е променяно осма година, ако не се лъжа, дава 150 лева обезщетение за безработица на този, който се осигурява върху минималното възнаграждение, всъщност е половината от прага на бедност. Очевидно няма логика, ако се е осигурявал на минималната работна заплата, 60 процента от нея далеч не са 150 лева, както от сегашната, така и от догодишната, и да не забравя -  за нас е нужно увеличението на минималната заплата да продължи своят ръст и 2017 и 2018 година.

Среща, посветена на проблемите на заведенията за социални услуги от региона

В Регионалния съвет на КНСБ – Габрово се състоя среща с ръководствата на синдикалните организации в заведенията за социални услуги и социално подпомагане от Габрово и Дряново, председателя на Синдиката на работещите в социално подпомагане и социални услуги към ФНСДУО – КНСБ Олга Дильовска и екипът на РС на КНСБ – Габрово. Синдикалисти от шест социални институции споделиха реалностите, свързани с естеството на работата им, социалния диалог и договореностите в колективните трудови договори. Освен спецификите на трудовия процес в отделните заведен...

Шефът на КНСБ поиска по-високи заплати в някои сфери

Считаме, че в настоящия бюджет има достатъчно резерви за увеличаване на доходите, без това да наруши финансовата стабилност. Става въпрос за около 500 млн. лв., които са планирани като капиталови разходи за следващата година. Те могат да се извършат през настоящата, което ще освободи ресурс да бъдат увеличени заплатите в редица сфери, където хората изнемогват с ниски доходи. Това обяви на пресконференция в Пловдив президентът на КНСБ Пламен Димитров. Няма нужда да се търси балансиран бюджет, дефицитът може спокойно да бъде 0,5% , което ще отвори прозорец за други разходи без да се нарушава балансът в сметките за следващата година. Това, за което ще настоява синдикатът,  е скок с над предвидени 5 на сто за бюджетните служители, особено за тези приходните администрации като НАП, Агенцията по заетостта и други държавни структури. Това увеличение може спокойно да бъде 10 на сто. Никой не говори за обещаното увеличение от 20 на сто в системата на здравеопазването, особено в "Спешната помощ". Това също може да бъде направено. В институции като социални домове и такива, в които работят хора на изкуството като библиотеки, например завишението на доходите може да бъде 25 на сто, е становището на КНСБ. В следващите дни най-големият синдикат ще търси диалог с политическите сили, на която да бъдат обсъдени всички възможности за промени в социалната сфера преди приемането на бюджета. По отношение отмяната на плоския данък, за която говорят различни политически си...