01.12.2016

Резултати от търсенето

Истински звезден скандал се заформи между Канйе Уест, Ким Кардашиян и Тейлър Суифт

Рапъра Кание Уест, неговата съпруга Ким Кардашиян, певицата Тейлър Суифт започнаха истинска онлайн  война около парчето на Кание Famous. Звезди се разделиха на два враждуващи лагера. В групата на Тейлър са нейната най-добра приятелка Селена Гомес, моделът Марта Хънт, актрисата Клоуи Грейс Морец и поп звездата Джъстин Бийбър. На страната на Кание са целият клан Кардашиян, певицата Деми Ловато, певицата Кейти Пери, музикантът Фарел Уилямс и рапърът Крис Браун. „Мисля, че аз и Тейлър все още може да правим секс. Защо? Аз направих тази кучка известна" Ябълката на раздора е песента на Кание Famous. Рапърът отнесе доста критики и оплаквания, тъй като в песента си той рапира „Мисля, че аз и Тейлър все още може да правим секс. Защо? Аз направих тази кучка известна". Представител на блондинката заяви, че тя не иска да има нищо общо с парчето, не го е одобрила, а е „предупредила" Уест да не го пуска в този вид. Рапърът обаче бе категоричен, че е уведомил певицата за репликата в телефонен разговор и тя я е одобрила. Той обясни, че "кучка", както нарича Тейлър Суифт в песента, в хип-хопа е гальовна дума. Е, от лагера на Суифт, не са съгласни. Тук се намесва съпругата на Кание - риалити звездата Ким Кардашиян Ким Кардашиян публикува онлайн част от разговор, в който Тейлър Суифт дава одобрението си за песента. В публикуваното в Snapchat аудио обаче не се чува Кание да прочита на Тейлър фразата „Направих тази кучка известна". Чува се само как й прочита останалата част. И Суифт отговаря - „Избери фразата, която смяташ за по-добра. Оценявам, че ми го казваш, това е много хубаво". Тейлър Суифт реагира бързо с отговор в Instagram. „Къде е частта, в която Кание ми казва, че ще ме нарече „тази кучка" в песента си? Няма я. Защото това не се е случило.Не можеш да контролираш нечия емоционална реакция на това да бъде наречен „тази кучка" пред целия свят. Разбира се, че исках да харесам песента. Исках да повярвам на Кание, когато ми каза, че ще я харесам. Исках с него да имаме добри взаимоотношения. Той ми обеща да ми пусне песента, но не го направи". Кание Уест и Тейлър Суифт отдавна имат търкания. През 2009 г. рапърът прекъсна речта на певицата на наградите на MTV, където тя беше наградена за най-добър видеоклип на годината с You Belong With Me. Уест се качи на сцената и заяви, че Бионсе е заслужавала повече наградата за нейното видео Single Ladies (Put a Ring On It).

Майкъл Фелпс ще носи американското знаме на откриването на Олимпйските игри в Рио

Спортистът с най-много олимпийски медали в историята Майкъл Фелпс ще носи американското знаме по време на церемонията на откриването на Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Новината обявиха днес от щаба на делегацията на САЩ. Фелпс има 18 олимпийски титли и общо 22 медала в колекцията си, а след края на Игрите в Рио ще сложи край на професионалната си кариера. "За мен е чест да бъда избран за знаменосец - това е от огромно значение. В Сидни просто исках да вляза в отбора, в Атина - да спечеля злато за моята страна, в Пекин исках да постигна нещо, което никой досега не беше правил, а в Лондон исках да пренапиша историята. Сега просто искам да представя своята страна по възможно най-добрия начин и да накарам семейството ми да се гордее", сподели Фелпс, след като научи новината. /БГНЕС  

Канадският премиер стана екшън герой в комикс

    Канадският премиер Джъстин Трюдо направи неочакван дебют – негов комикс вариант участва в предстоящия брой на комикса „Гражданска война II: Да изберем страна” на „Марвъл”, съобщава БТВ. Трюдо е в боксьорското си амплоа още на корицата на списанието. Облечен е с потник със знамето на Канада и червени боксьорски ръкавици. Изобразен е седнал в ъгъла на арената, а зад гърба му се намират героите от комикс отряда „Алфа Флайт”. „Първоначално исках да нарисувам Трюдо гол до кръста, но от „Марвъл” решиха, че това е прекалено рисковано. Преди около две-три седмици в медиите се появиха негови снимки гол до кръста на къмпинг със семейството му и си казахме, че може и да гол”, каза Рамон Перез, главен художник на комикса. Тази идея все пак отпада, но Трюдо заема водеща роля в историята. „Не исках премиерът само да се появява като герой, който бива спасен от „Алфа Флайт”, примерно. Исках да е главно действащо лице, да въведе героите в истински етичен дебат”, споделя Перез. Джъстин Трюдо не е първият човек в семейството, който получава свой герой в „Марвъл” вселената. Неговият покоен баща Пиер Трюдо е включен като герой в комикс за „Хикс мен” през 1979 г.

Стилиян Петров: Щях да играя за Вила и без пари

  Бившият капитан на Националния Стилиян Петров разкри, че е бил готов да играе в Астън Вила, без да получава заплата, предаде БГНЕС. След като се пребори с левкемията, 37-годишният Петров изрази готовност да се завърне в професионалния футбол, обличайки екипа на бившия си отбор. Новият мениджър на бирмингамци Роберто Ди Матео обаче прецени, че българинът няма да му е полезен и реши да не му предложи договор. „Не тая лоши чувства към тях. Няма да лъжа обаче, че бях много разочарован, че не ми предложиха договор. Защо обаче стана така, нямам представа – така и не получих някакво обяснение. Предложиха ми работа в детско-юношеската школа на клуба, която обаче не исках. Дори не исках да ми плащат. Просто исках да завърша кариерата си като професионален футболист. Казаха ми за тяхното решение много рано, а можех да направя и по-дълга предсезонна подготовка. Благодарих на Роберто Ди Матео за предоставената възможност, стиснахме си ръцете и му пожелах успех през новия сезон”, разкри Петров. 

Христо Гелов подчинява природните стихии в творчеството си на визуален артист

Неговите цветни пешеходни пътеки се превърнаха в сензация – изкуство, вплетено в градската среда, което не само носи наслада, но и възпитава. Той живее в Мадрид, твори в авангардни жанрове и отправя послания, които надживяват мимолетността на съградените творби. Христо Гелов яхва първата емигрантска вълна след падането на Желязната завеса с един-единствен капитал – годините, прекарани в Художествената академия. В Испания, където се установява, завършва графични технологии и двайсет години работи в света на медиите. Но след като усвоява до съвършенство новите технологии и изразни средства за комуникация, решава да се завърне към изкуството. И днес определя себе си като визуален артист. Визуален артист означава да бъдеш в директен контакт с публиката – обяснява той. – Докато традиционните жанрове в изкуството – скулптура, стенопис, живопис, нямат същите възможности за достигане до хората. Посланието на визуалния артист трябва да бъде прочетено без превод, без посредници, да се появи в градското пространство, да изненада, да създаде нова атмосфера и след това да изчезне. Изобщо това е временен художествен образ с временен ефект. Заедно с испански артисти той създава творчески колектив за акции в публичното пространство и моушън дизайн и непрестанно добавя нови видеотворби в артистичната си колекция. Аз съм израсъл в света на изкуството заради моя баща (художника Никола Гелов) и виждам как то търси нови форми и пътища, за да достигне до зрителите – разказва за пътя си към градското изкуство Христо Гелов. – Затова и изкуството трябва да излезе навън, в градската среда, тъй като хората вече не влизат в галериите и музеите – с изключение на ценителите и професионалистите. Именно това кара младите съвременни творци да правят своите произведения и акции в публичното пространство и дори сред природата. Пример за това е инсталацията, която Христо Гелов прави в Самоков – превръща старата градска чешма в „Къща на водата”. За целта използва 80 сини ленти от нетъкан текстил, падащи свободно от покрива и подложени на произвола на стихиите. Движението им исках да се свърже с въображаеми чучури и по този начин да наблегна върху водата. Водата, която в много страни липсва, и която трябва да ценим.  А дали чувства близост с Кристо, помогнал на стотици хора от цял свят да ходят по вода? Без съмнение, като негов сънародник чувствам нещо подсъзнателно, но все пак се опитвам моят път да бъде по-различен. Следващите ми проекти са свързани с кинетиката – т.е. хората да почувстват произволността на природните елементи като дъжд, вятър и по някакъв начин да ги впрегна, за да предизвикват у тях емоции. Месец преди именитият ни сънародник да направи плаващите си кейове на езерото Изео, (Северна Италия), Христо Гелов създава още една водна инсталация, и тя с оранжеви елементи. За мястото й избира река Янтра край родния си град Велико Търново. Исках да се преосмисли отношението към бежанците – защото те не бягат от родината си от каприз, а са принудени, поне в голямата си част – казва творецът. – Затова закрепих в центъра на реката дванайсет оранжеви кръга, наподобяващи дванайсет спасителни пояса, които нямаха възможност да достигнат до нито един бряг. По този начин поставих един въпрос за размисъл – какво става с тези хора. А също можем ли да се поставим на тяхно място и да се опитаме не само в България, но и в Европа да намерим решение на техния проблем. Защото през тези години ще бъдат те, преди това са били испанците, бягащи от гражданската война, а в началото и в края на 20-и век толкова много българи са емигрирали. Така че това е процес, който се повтаря в историята, и исках той да стигне до съзнанието на хората чрез тази инсталация.Снимки: личен архив

Наставникът на "ЦСКА-София" Едуард Йорданеску обяви, че напуска клуба

Старши треньорът на футболния "ЦСКА-София" Едуард Йорданеску обяви, че напуска клуба. Румънският специалист ще предложи на собствениците договорът му да бъде прекратен по взаимно съгласие. След мача с "Верея" от 15-ия кръг на първенството ни, завършил 1:1, Йорданеску бе изпратен с викове "оставка" от трибуните на стадион "Българска армия". "Ще говоря със собствениците да прекратим договора по взаимно съгласие, защото иначе едната страна трябва да плаща компенсация. Не бягам от отговорност, но искам да дам възможност да дойде друг човек, който може би ще има повече разбирателство с феновете.Исках да докажа себе си и извън Румъния и ще продължа да опитвам. Имах добри и лоши моменти в ЦСКА", каза Йорданеску. "Имаше настроения на феновете срещу мен. Днес е първият случай, в който искам да се извиня на феновете на ЦСКА. Дойдох в ЦСКА в момент, който не беше добър за отбора. Поех тим, който нямаше резултати и не играеше добър футбол. Имах и други оферти, но исках да работя в ЦСКА, защото това е голям клуб. Моята философия е да играем офанзивно, но не съм правил селекция. Усещам негативизъм към мен, откакто поех ЦСКА. Може би много хора не харесват, че млад румънец е начело на голям отбор. Исках феновете да са зад отбора, не зад мен. Дадох всичко за ЦСКА. Взех правилни решения и не съжалявам за нищо. От първия момент г-н Ганчев показа, че вярва в мен, но плановете не се получиха както на мен ми се искаше. За мача с "Верея" - имахме над 20 положения, а "Верея" с един удар ни изравни. Нямахме късмет, но това е футболът", коментира Йорданеску.

Страшен разказ на французина, пребит от шофьор на пътя (ВИДЕО)

"Започна да ме преследва. Отвори прозореца на колата си и ми каза нещо на български, което не разбрах. Извиних му се, че не говоря български. Не исках да се бия, исках просто да избягам. На следващия светофар той спря зад мен, дойде до колата и ме удари", спомня си французинът.

Французинът, пребит от шофьор: Започна да ме преследва (Видео)

"Започна да ме преследва. Отвори прозореца на колата си и ми каза нещо на български, което не разбрах. Извиних му се, че не говоря български. Не исках да се бия, исках просто да избягам. На следващия светофар той спря зад мен, дойде до колата и ме удари", спомня си французинът. А гонката тепърва предстои. Пиер отчаяно се опитва да избяха.

Пребитият заради спор на пътя фотограф разказва

"Започна да ме преследва. Отвори прозореца на колата си и ми каза нещо на български, което не разбрах. Извиних му се, че не говоря български. Не исках да се бия, исках просто да избягам. На следващия светофар той спря зад мен, дойде до колата и ме удари". Това разказа през камерата на Нова телевизия фотографът Пиер Марсо, който беше пребит заради отнето предимство. Марсо беше изписан след няколко дни в болницата, а възстановяването му тепърва предстои. Пиер отчаяно се опитва да избя...

Хумелс: Исках в Манчестър Юнайтед

Новото попълнение на Байерн (Мюнхен) Матс Хумелс призна, че е бил близо до трансфер в Манчестър Юнайтед през 2014 година, но некласирането на "червените дяволи" за Шампионската лига е провалило сделката. Хумелс заяви, че би играл единствено в клубове от Англия, Испания и Германия, но единствено Байерн му е предложил нужните условия. "Исках клуб, който да харесвам. Който да има високи цели и който да играе в Шампионската лига", заяви Хумелс. ...

Избягалият Станимир: Не исках да се прибера, за да не ме бият

Не исках да се прибера вкъщи, за да не ме бият. Вторият ми баща ме бие често, но не зная защо. Това каза пред Нова тв 9-годишния Станимир Мичков, който избяга от семейството си в понеделник. Хлапето се кри 3 дни. Той вече е настанен в приемно семейство. Детето беше настанено в приемно семейство с цел гарантиране на неговата сигурност.

Бронзовата Елица: Исках да докажа, че тук има лъвски дух!

„Бронзът значи много. Откакто почна олимпиадата, само негативни неща четем, че сме туристи. Исках да докажа на чужденците, на българите, къде е България и че тук има лъвски дух. Ключът беше, че няма какво да губя, знам какво мога, трябваше да се отплатя за този труд“, каза веднага след спечелването на първия медал за България на олимпийските игри

Ружди Ружди: Отидох в Рио за медал

Ружди Ружди, който спечели златен медал на България от Параолимпийските игри в Рио де Жанейро, се завърна в София тази вечер. Той беше посрещнат от много близки, приятели и журналисти на летище София. Ружди стана олимпийски шампион в тласкането на гюле в Рио със световен рекорд - 12.33 метра. "Много означава за мен този медал - много труд, много усилия, много рани. Това е най-важният ми медал", бяха първите души на Ружди на родна земя.   "Никога не съм мислил дали мога да стана шампион, просто исках да взема един медал, но не съм мислил с какъв цвят. Направих един много добър резултат, този световен рекорд и се получи. Усещането е прекрасно. Имах голяма емоция по време на състезанието, исках да дам всичко от себе си. Аз бях първи, първите ми опити бяха много важни и гледах да направя всичко в началото", добави олимпийските шампион. "Чувството е прекрасно! Нямам думи, много съм щастлив! Посвещавам постижението си на моя треньор, на семейството си и на всички, които ми помагаха. Много се развълнувах, когато чух химна, просто все едно не бях аз, не знам как да го опиша, това трябва да се изживее", каза още Ружди Ружди.   През 2017 година той ще участва на световно първенство за спортисти с увреждания. "Целите ми са да подобрявам резултатите си. Догодина има световно първенство и искам там да се представя добре", добави шампионът.

Изгубената София – паралел между минало и настояще

Като човек, прекарал целия си живот в София, понякога срещам трудности да я харесвам. Случвало ми се е да смятам, че надали някога пак бих я намерил за интересна. Но тя винаги открива начини да ми напомни, че я обичам с всичките й чаровни улички, заведения, театри, музеи, паркове... Това разказва Димитър Стефанов и продължава историята си за любимия град със серия невероятни колажи, които представляват съвременни снимки на София и стари фотографии от столицата, съчетани в едно. Проектът се казва „Изгубената София“, а вдъхновението за него идва от интереса на автора към уебсайта „Изгубената България“, чийто създател е Пейо Колев. Там са поместени безброй фотоси на хора, места и събития от България през изминалите векове. Точно от там Димитър взима архивните снимки на града и ги комбинира със заснетите от него съвременни фотографии. Ето какво още ни разказа авторът: Виждал съм подобни компилации от фотографии, направени за Берлин, снимки по време на втората световна война, съчетани с такива от днешни дни, както и за Париж. Чудех се, защо все още няма направено нещо такова за София. Реших, че аз трябва да направя това за любимия град. Подбрах старите фотографии, които щях да използвам , и ги качих на телефона си, за да мога да се разположа по същия начин, докато снимам. Исках да намеря точния ъгъл. Самата обработка на снимките, слагането им една върху друга, беше удоволствие. Беше като един пъзел, който с години е чакал да бъде нареден. Не исках да слагам двете снимки една до друга, а да се сливат в едно, за да акцентирам върху приликите и разликите между миналото и настоящето. Димитър разказва също, че хората са впечатлени от колажите, но са и доста изненадани, колко малко всъщност са се променили през годините местата, които откриват на снимките. „Изгубената София“ акцентира и върху още нещо: Най-важното от цялата поредица е да оценим, че в града ни все още има много красиви сгради, но някои от тях вече имат нужда от спасяване, от реставрация. На мен не ми харесва, че сградите в центъра нямат еднакъв облик, за разлика от другите европейски градове. Първо виждаме най-старите сгради, до тях се нареждат постройки от времето на социализма, сега вече има и нови модерно-изглеждащи сгради и всичко това е слято на едно място. Все по-рядко отделяме поглед от тротоара и се замисляме за заобикалящата ни среда. Може би от една страна нехайството, от друга егоизмът, ден след ден, малко по малко, рушат софийските сгради, а с тях и културното ни наследство. Естествено примера следват и всички останали селища в България. Замислете се за любимото си място във вашия град. Нима няма да е тъжно внуците ви да не могат да го видят никога? Любимите места на Димитър Стефанов в София са ул. „Граф Игнатиев” и площад „Славейков”. По много хубав начин там е запазен духът на стара София. Най-малко са новите сгради там и архитектурният стил е най-еднакъв. Харесва ми старата част на столицата – с усмивка завършва разказа си Димитър Стефанов.

Музикантът Петър Георгиев и неговата китара в Кавказ

Ако някой ден, докато покорявате далечен планински връх, изведнъж зад снежните склонове чуете някой да свири на китара, това най-вероятно е Петър Георгиев. Той  е професионален музикант – джаз китарист, композитор и аранжор, но освен това е и запален планинар. Петър обича да покорява планински върхове в различни континенти, да опознава чуждестранни планини и земи, а негов вечен спътник е китарата. През пролетта на 2014 г. музикантът записва видео на авторското си парче Summit fever на връх Кала Патар (5550м.) в Хималаите, под връх Еверест. 2015 година пък го отвежда на дълго приключение в Перу, Боливия и Андите. Тази година Петър посещава руската част на Кавказ. На шега младият мъж се самоопределя като „височинен музикант“: Китарата я нося винаги със себе си на тези пътешествия. Записах авторското си парче на връх Кала Патар. Нямах професионален апарат, но си казах – някак ще успея. Два дни преди това се запознах случайно с друг турист от Канада, който се оказа професионален оператор към Националната британска телевизия. Той носеше камерата си. Когато му споделих идеята, той се вдъхнови. Времето беше страхотно и записахме видеото към Summit fever с невероятни гледки към Еверест. На сняг не, но на студ се свири много трудно. Пръстите замръзват бързо. Исках да запиша видео и на връх Елбрус, но даже с два чифта ръкавици ми беше студено на пръстите. За мен сигурността е на първо място, не мога да си позволя травма, която ще ме остави без кариерата. Запознах се с една жена в хижата, която много хареса мен и китарата. Предложи ми да организира концерт в град Терскол. Свирихме 10 парчета в бар, беше много яко. Хората очакваха да чуят Висоцки, а ние свирихме джаз и поп музика на английски. Те не разбраха за какво става въпрос, но ни харесаха. Пихме бира с тях, всичко мина в добър руски стил. В момента музикантът е в България и е решен да запознае аудиторията със скорошното си преживяване в Кавказ. В презентация Петър и неговата спътничка Илиана Облакова ще разкажат полезни и забавни истории от света на пътешествията и планинарството и ще споделят най-големите си трудности, а именно – лесно ли се носят 27 кг. багаж, ако телесното ти тегло е 65 кг., неприятно ли е да те удари градушка на 3000 м надморска височина, има ли мармоти в Кавказ, що е то височинна болест и има ли я на връх Елбрус, и много подобни истории, придружени със снимки. Всеки, който пожелае, може да се наслади на приключението на 26 октомври, сряда, от 18:30 в Studio 5 (Национален дворец на културата). За емоциите си в Кавказ разказва Петър: Заминах без очаквания. Исках да видя що за планина е Кавказ. Бях невероятно впечатлен. Много е красиво. Местните хора са гостоприемни и добри. Една от историите е свързана с хора от република Дагестан, които просто ни „осиновиха“. Търсехме къде да опънем палатките си, спряхме се на една поляна, а в далечината имаше лагер. Един мъж дойде и ни каза на руски да отидем при тях. Тези хора, четирима мъже със съпругите им, се оказаха искрено добри хора. Носеха ни вечеря, чай, грижеха се за нас, направо ни „осиновиха“. Петър е имал резерви към някои от местата, които посещава, например в Боливия, където пътувал сам, но в крайна сметка е бил обект само на позитивно отношение от страна на местните, които също много се радвали на китарата и музиката му. А какво най-вече радва младия музикант? Прави ме щастлив да създавам музика, да усещам, че хората, които ме слушат си тръгват с добро настроение и усмивка. Искам да усетят магия, да се размечтаят за нещо, или просто да се отпуснат и да изкарат няколко страхотни  часа. Това ме кара да се чувствам удовлетворен. А когато пътувам се чувствам свободен и спокоен. Изключвам телефона си, нямам интернет. Животът се връща към базисните неща – ходиш пеша, разучаваш територии, опитваш нови ястия, запознаваш се с хора. В момента Петър Георгиев завършва първия си албум Inspirations с авторска музика, писана от него по време на пътешествията и вдъхновена от местата, на които е бил. Най-добре може да преживеете тази музика, ако я слушате сред природата – казва музикантът. А ако искате да усетите „експлозивна комбинация от фънк, калипсо и ударна доза грууви boogaloo“, заедно с Петър и неговата китара, те ще ви очакват на 14 октомври (петък) в Studio 5, в 22 часа с Harlem Jazz. Снимкли: личен архив

Юлия Спиридонова с номинация за най-голямата награда за детска литература „Астрид Линдгрен”

Наскоро, по време на Франкфуртския панаир на книгата, бяха обявени номинациите за престижната награда за детска литература „Астрид Линдгрен” за 2017 г. Тя е учредена от шведското правителство през 2002 г., за да отличава творби или дейности с висока художествена стойност. Съдържа и важно условие – лауреатите да „прегръщат” човешките ценности, изповядвани от легендарната шведска писателка. За наградата, известна още като „Малкия Нобел”, са номинирани общо 226 кандидати от 60 държави. За първи път сред тях са и двама българи – художникът Любен Зидаров и Юлия Спиридонова. Ние се свързахме с Юлия – един от най-обичаните съвременни детски писатели. Като сценарист тя има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Литературата за деца си остава нейната голяма любов. Ето как реагира писателката на новината за номинацията си:Бях много щастлива, че фондация „Детски книги” ме номинира заедно с Любен Зидаров. Ние не вървим в комплект в тези номинации, но самата мисъл, че сме заедно е много приятна. Израснала съм с неговите илюстрации. Спомням си, че имаше книги, които не исках да прочета, защото не са илюстрирани от него. Чрез него открих любими книги, като приказките на Хофман, които може би щях да подмина, ако не бяха илюстрирани от него. Конкуренцията ни е много сериозна. Нареждаме се до хора като Куентин Блейк например – илюстратора на Роалд Дал. Като дете Юлия е обичала много да чете, но са й липсвали книги за нейната възраст. Трудно намирала четиво, което да даде отговор на въпросите, които вълнуват един млад човек. През 80-те години се появява поредицата „Библиотека „Връстници”, която отчасти запълва тази празнота. Това я провокира да започне да пише детски книги и успехът не закъснява. В тийнейджърската й поредица са „Тина и половина”, „Графиня Батори”, „Макс”, романи, написани благодарение на читателския интерес. Ето какво ни разказа авторката за последния си роман – „Кронос”: „Кронос” е много специална книга за мен, по-различна от предишните  три романа. Всеки от героите ми се бори с огромни проблеми. Но ничия борба не може да се сравни с тази на Кронос. Главният герой е на 17 години, математически гений, гордостта на гимназията и в същото време тежък наркоман. Това е една изключително искрена книга. Исках да се прочете и от тези, които не обичат да четат, и от родителите. Да остави дълбоко впечатление и ясна представа, какво е да си наркоман и колко трудно е да се пребориш и опиташ да се върнеш между живите. Дано родителите разберат същината и тежестта на проблема. Детската писателка е разбрала, че е необходимо не само да се опитваш да пишеш интересно за деца, а да покажеш на максимално голям брой млади хора, колко хубаво и забавно е да се чете. Ето защо тя обикаля из страната, среща се с деца, създава няколко дългогодишни доброволчески инициативи с голям успех, които имат за цел да покажат на подрастващите, колко е важно да се чете. А за тези, които все още не познават буквите, е инициативата в Столична библиотека „ Кой обича приказки”, където доброволци четат приказки на бъдещите читатели. Най-голямата болка за Юлия е, че програмата по български език и литература по никакъв начин не насърчава четенето, а точно обратното. Подборът на художествените произведения в учебниците отблъсква децата, вместо да ги стимулират да четат. Има ли си Юлия Спиридонова любим автор и герой? Аз чета много и ми е трудно да отделя само един. Може би най-голямата звезда на моето детство и до ден днешен си остава Астрид Линдгрен. Това е причината да съм толкова щастлива от тази номинация. Астрид Линдгрен и като творец, и като човек е била винаги като пътеводна светлина за мен. Тя е писател, който буквално преобърна живота ми. Когато прочетох „Пипи, дългото чорапче“, бях изумена от идеята да се напише такава книга. Тогава започнах да мечтая един ден да стана детски писател – най-страхотната професия на света, сподели Юлка, както я наричат нейните почитатели. Победителят ще бъде обявен на церемония в Националната библиотека в Стокхолм на 4 април 2017 г. Юлия Спиридонова с номинация за най-голямата награда за детска литература „Астрид Линдгрен”

Лейди Гага за славата

“Пораствайки, аз винаги съм усещала, че съм бунтовник. Хората ми казваха: Ти си предизвикателна, защо си облечена по този начин? Но аз продължавах да правя това, което исках и да нося това, което исках и това си остана така и до днес. “, казва Лейди Гага пред harpersbazaar. Изпълнителката е италианка, католичка.

Хилари: Последната седмица исках да се сгуша с хубава книга и никога вече да не изляза от вкъщи

„Имаше няколко пъти през последната седмица, когато всичко, което исках да направя, беше да се сгуша с хубава книга и никога вече да не изляза от вкъщи“, заяви Хилари Клинтън по време на първата си публична поява след загубата на президентските избори на 8 ноември, предава BBC, цитирани от "Фокус". Кандидатът на Демократическата партия не скри

Клинтън: Не исках да излизам от дома си

Хилари Клинтън говори на публично събитие за първи път след загубата на президентските избори в САЩ, съобщи USA Today. Тя говори по време на събитие на „Фонда за защита на децата“ във Вашингтон. Клинтън загуби изборите от Доналд Тръмп, който бе избран за следващия президент на САЩ. Клинтън всъщност получи повече гласове от Тръмп, но той спечели щатите с повече гласове в електоралната колегия. „Знам, че не е лесно. През последните седмици много хора се питат, дали Америка е страна, която си мислихме, че е . Тези избори разкриха едно голямо разделение. Но аз твърдя, че Америка си струва. Не се отказвайте от ценностите, които споделяме. Останете ангажирани на всяко ниво. Да дойда тук за мен не беше лесно. През последната седмица просто исках да съм си в къщи с хубава книга и никога да не изляза отново. Има обаче много бедни деца. Те са от всяка раса. Ние трябва да се погрижим за тях. Аз водих кампания на ценности. Когато те повалят, ти трябва да се изправиш отново“, заяви Клинтън....

Официално: Тоти подписа нов договор с Рома

Франческо Тоти подписа нов договор с Рома. Капитанът на „джалоросите” навършва 40 на 27 септември, но ще играе още един сезон – негов 25-и за тима от Вечния град.„Много исках този контракт, той е сбъдната мечта за мен.

Основателят на "Форинър" - Мик Джоунс в интервю за "Хоризонт" - "Бъди готов да се бориш и оцеляваш и да правиш всичко по силите си"

    Британско- американската група "Foreigner" гостува за втори път у нас с концерт на 12 юни в зала "Арена Армеец" в София. Британският китарист, продуцент, създател и автор на хитовете на "Foreigner"- Мик Джоунс, си спомя фантастичната българска публика от предишното си гостуване. Това е основната причина да включат страната ни в турнето в Европа по повод 40 години на сцената. Специално за предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт"- Мик Джоунс даде интервю и отговори на въпросите на музикалния редактор Веселин Димитров. Тази година Foreigner честват своят 40 годишен юбилей, усещането все още ли е като за първия път? Мик Джоунс: Знаете ли, точно така е. Когато преди 10-12 години реформих групата с нова свежа кръв, промените бяха големи. Песните се върнаха пак към живота, всички се чувстваха чудесно на сцената, всичко това регенерира групата и нейната енергия. В момента имаме много по-силно сценично шоу, отколкото през 80-те и 90-те. Така, че феновете има какво да очакват в това отношение. Много енергично, великолепни музиканти и аз все още се наслаждавам на всичко това напълно. Все още ми е приятно като чувам тези песни по радиото. Изглежда те са издържали теста на времето. Не бях подготвен за големия успех, който постигнахме, но бях подготвен за това да работя много здраво с групата и върху моите композиторски умения и да предизвиквам себе си, за да постигна поне минимален успех по онова време. Но този малък успех, много бързо се превърна в голям. Беше вълнуващо и по някакъв начин всичко сработи и надхвърли далеч най-смелите ми мечти. Изведнъж в рамките на една година ние се превърнахме световно известна група. Това беше едно доста лудо преживяване. Имахме прекрасен успех с първия си албум и след това всички очакваха да видят дали можем да направим още един толкова силен албум, защото много групи правят един албум и след това казват „довиждане“. Така че ние доказхме способността си да създаваме още музика, музика която хора обичат. Ние имахме  песните, които да ни разграничат от останалите групи и изпълнители, като си създадохме позиция на група, на която може да разчиташ, че ще ти даде добри песни, добър звук и добро изпълнение. Във Франция сте свирил със Силви Вартан, която е родена в България, срещате се и с "The Beatles" по време на турнето им там...като цяло средата на 60-те въвФранция, трябва да са били вълнуващи времена... Мик Джоунс: О, да такива бяха, изключително вълнуващи. Говорих със Силви преди няколко седмици в Лос Анджелис и тя остана много щастлива като разбра, че ще свирим в родината й. Това се случи на един концерт с нея в зала Олимпия в Париж. Концертът беше в разгара си, когато се появиха Бийтълс, и се качиха на сцената при нас в самия край. Те не знаеха, че съм англичанин, мислеха си ,че съм французин, докато не ме чуха да говоря на английски, след което ме взеха под крилото си. Прекарах две седмици в Париж, сякаш излезли направо като от техния филм„A Hard Day’s Night", това беше лудо нещо. Разбрах, какво е да си супер звезда към онзи момент. Това оказа много силен ефект върху мен. Разбира се обичах Бийтълс. Те имаха голямо влияние върху мен, не са мо да ги слушам, но и да ги срещна, да излизам с тях, да видя цялата мания и огромния им успех. И си помислих, дали това ще бъде възможно и за мен, да имам дори малък успех в сравнение с тях, така че това беше прекрасно преживяване и повратна точка в моя живот. Какъв съвет бихте дали на младият Мик Джоунс, в началото на неговата кариера? Мик Джоунс: Мисля, че нещото което имах и смятам, че е абсолютно нужно, когато си млад музикант и си вдъхновен да постигнеш нещо е да притежаваш страст  и това трябва да бъде основното нещо в живота ти. Да бъде преди момичетата и връзките или нормалното ежедневие. Ти трябва да си готов да пожертваш всичко, за да постигнеш нещо. И това важи предполагам и за много други сфери на работа също. Ако не си пламенен или правиш нещата вяло, не мисля, че шансовете ти за успех са много големи. Мисля, че сега е много по трудно за младите групи да постигнат успех. Голяма част от нещата са доста мимолетни. Успехът идва и си отива много бързо. Стиловете също. Знаете ли, аз имам деца и се опитвам много често да им задавам въпроса дали имат страст към музиката, към живота. Така че единствения съвет, който бих дал е: бъди готов да се бориш и оцеляваш и да правиш всичко по силите си и може би един ден ще дойде и твоето време. Вярвам, че за всеки настъпва моментът, когато трябва да се изправи и да посрещне препятствията по пътя си и да работи много здраво. Много е трудно понякога. Нещата не опират до това просто да излезеш на сцената и да свириш музика. Става дума за всичко останало, което върви с това. Мисля, че постигнахме нещо много добро с песента „ Juke Box Heroes“ и в частност с четвъртия ни албум. Това беше пик за мен и за това, което исках да постигна с групата, по отношение на звука и силата на песните. Разбира се по-късно дойде и „I Want To Know What Love Is…“, която отвори за нас световния пазар и международната публика. И днес продължаваме да имаме публика от различни поколения, от 10 годишни до 50-60 годишни. Никога не съм се опитвал да пиша популярни песни. Писал съм песни, които носят емоционален заряд. Това е нещото, което знам да правя най-добре. Понякога се получава понякога не, но като цяло сеоказах достатъчно голям късметлия  и постигнах голям успех.

Робева за опита за самоубийство на Цвети Стоянова: Това е отключена депресия

За мен това е отключена депресия, заяви Нешка Робева по Би Ти Ви за опита за самоубийство на националката от ансамбъла Цвети Стоянова. Аз съм се грижила за такъв човек и на това ми прилича. Като състезател исках преди всяко състояние да избягам и да се скрия. Но това е тежка болест. И трябва да има повече предавания, каза Робева.

Космосът на Николай Григоров

Първо е била "ракетата". И по-точно "Ракета ракия бар", после идва "Спутник", а от неотдавна и "Космос". Създава ги Николай Григоров, който десет години преди това работи в ИТ сферата. По думите му скокът между двете толкова различни професии е "случайност", която идва, защото е следвал мечтите си. "Исках да създам нещо, с което да накарам хората да се чувстват добре, да им създам положителна емоция и да ги развълнува. Така стигнахме до соцстилистиката на първия ресторант", обяснява...