01.12.2016

Резултати от търсенето

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

Йордан Мичев: Има сходства в характерите на Маргарет Тачър и Тереза Мей, но времената са различни

Тереза Мей спечели заради това, че е труден характер – жена, с която трудно можеш да преговаряш за каквото и да било, много твърда в позициите си. В същото време тя е компромисна фигура между лагерите в самата Консервативна партия. Поне на книга се водеше в лагера, подкрепящ оставането на страната в ЕС, но решението ѝ да се присъедини към този лагер по-скоро беше изненада, защото през всичките 6 години, в които беше вътрешен министър, тя по-скоро беше известна с ярките си евроскептични изявления. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ журналистът Йордан Мичев, който живее и работи във Великобритания, който допусна Мей да е била неформално посочена за поста от кралското семейство. Ако навремето наричаха Маргарет Тачър „дъщерята на бакалина“, защото тя наистина е израснала в такова семейство,  горе долу подобна е ситуацията и с Тереза Мей. Безспорно има много сходства в характерите, има много сходства в биографиите им, но все пак не  бива да забравяме че времената са различни. Тачър имаше шанса да оглави Великобритания в момент, в който беше ясно, че Съветският съюз и Източният блок изпадат в сериозна криза, имаше шанса да оглави битката срещу този блок, имаше шанса да получи сериозно рамо от либералните икономически кръгове във Вашингтон, имаше сериозна подкрепа и от страна на американския президент Рейгън. В момента не може да се каже, че Тереза Мей разполага с толкова сериозен гръб Мичев очаква Мей да получи подкрепа от Скандинавските страни и Германия, но срещу нея да застанат Белгия и Франция. Тереза Мей не е известна с добро отношение към имигрантите от ЕС, така че много важна ще бъде позицията на Централна и Източна Европа, включително и на България. Мичев коментира и медийната кампания във Великобритания против лидера на Лейбъристката партия Джеръми Корбин. Общо взето зад привидната обшивка на толерантност, на демократичност, на плурализъм в медийния ландшафт на Острова има много изкривявания и те не са от вчера. Само да припомня случая с News of theworld на Рупърт Мърдок. Има и много други такива скандали на Острова, медийни. Защо точно Джеръми Корбин?! Той е извън така наречения "мейн стрийм" - политик, който никак не се харесва на едрия бизнес, никак не се харесва на статуквото. Той е много ляв във възгледите си. Дори бих казал, че в някой моменти е екстремно ляв. Нормално е медиите, които по някакъв начин са зависими от властта - икономическа и политическа, да бъдат срещу него.

Български ученици отвяха конкуренцията в Хонг Конг - върнаха се с 10 златни медала от състезание по математика

Български ученици се върнаха от международното състезание по математика в Хонг Конг с общо 10 медала, предаде БГНЕС. Децата се прибраха с осем медала в индивидуалното класиране (1 златен, 4 сребърни и 3 бронзови) и един сребърен и един бронзов - в отборното класиране. Те са от столичното 125 СОУ "Проф. Боян Пенев", Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски"и Бургаската природоматематическа гимназия “Aкад. Никола Обрешков”. Ангел, който е 6 клас в 125 СОУ "Проф. Боян Пенев", се прибра гордо окичен със златния медал в индивидуалното класиране. Той участва за трети път на състезание извън България. Резултатът на Ангел е 15 точки, което е и максимумът. „Много съм щастлив. Интензивната подготовка беше около 2-3 месеца преди самото състезание. Иначе през цялата година имахме по-голяма подготовка, отколкото другите деца в останалите училища. Задачите не бяха трудни. Бяхме отишли да се забавляваме, защото обичаме математиката. Така ни учи преподавателят по математика”, разказа победителят. Той сподели, че в началото не можел да повярва, когато разбрал за златния медал. След като излязоха резултатите бях много щастлив, добави Ангел, който обмисля да се занимава с математика и занапред. Учителят по математика в 125 СОУ "Проф. Боян Пенев" Димитър Димитров поясни, че училището през 2010 г. също е имало такъв успех - златен медал на ученик с максимален резултат 15 от 15 точки. „Това са двамата българи с максимален резултат в цялата история на състезанието. Този резултат се постига чрез забавление. Ние учим математика като се забавляваме. Никога не поставяме задължителни очаквания и резултати”, обясни още Димитров. „Много съм щастлива и много развълнувана. Цялото училище се представи много добре”, коментира почти през сълзи и лелята на Ангел – Димитрина Трифонова. Тя посочи, че цяла година децата се готвят за състезанието и непрекъснато ходят на школи. От друга страна интересът на златния медалист към математиката е възникнал още, когато е бил в детската градина. Отборът от Бургаската природоматематическа гимназия “ Aкад. Никола Обрешков” пък се върна с два индивидуални медала и две купи за отборно участие. „Щастливи сме”, каза Георги Апостолов от 6 клас. Конкуренцията, според него, е била сериозна - с деца от 26 държави. „От един месец се готвим интензивно за това състезание. Преди това имахме контроли. Имаше трудни задачи, имаше и лесни, но се справихме. Като разбрахме резултата си имаше и малко разочарование, защото очаквах да се справим малко по-добре”, добави ученикът. Диян Димитров от Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" се върна в България със сребърен медал за индивидуално представяне и второ място за отбора си. За състезанието се готви, откакто завършил училище тази година. Тайната на успеха му е в решаване на много задачи. Момчето обмисля да се занимава с информатика и математика и занапред. „Задачите не бяха трудни, но имаше много силни отбори”, сподели още Диян. Децата на България бяха посрещнати на летище София с цветя и шоколади от радостни родители и учители. 

Министър Екатерина Захариева за Закона за съдебната власт: Съдии и прокурори вече нямат никакви оправдания, че някой може да им се вмешателства

 Водеща: Казваме добро утро на правосъдния министър Екатерина Захариева, добре дошли. Защото всъщност вчера приключи приемането на Закона за съдебната власт. Екатерина Захариева: Да, вчера приключи. Водеща: Сега, ако на зрителите това им изглежда като нещо, което не ги засяга. Нещо едни хора си говорят, някакви членове и алинеи ми разказват, не го разбирам това нещо. Имаше изследване, 80 % от българите не разбират какво им се говори по Закона за съдебната власт и съдебната реформа. Кое е най-важното? Водещ: Кажете кое е най-важното, което ще промени усещането ни за справедлива съдебна система. Излязоха различни заглавия, свързани с това масоните ще се разкриват ли, няма ли да се разкриват в съдебната власт, това важно ли е, кого засяга и има ли война срещу съдиите, каквато от техния съюз твърдят, че се е разиграла? Екатерина Захариева: Нормално е хората да не се интересуват в детайлите на закона, в крайна сметка това е наша работа и работа на парламента. Водеща: Изобщо за съдебната реформа те казват не разбирам. Екатерина Захариева: Аз видях изследването, по-скоро те не разбират точно как работи системата, не им е работа. Обаче по-важното в това изследване е, че те й нямат доверие и че считат, че едни от най-големите проблеми наистина са корупция, некомпетентност, несправедливост в системата и т.н., и т.н.. Този закон да, приключи вчера в парламента. Аз съм благодарна на народните представители, че решиха и удължиха и в двата дена работното си време. Защото е важно да бъде гласуван преди ваканцията. Не за друго, не защото неговият ефект за съжаление няма да се види още утре, а защото, колкото по-бързо се приеме, толкова по-бързо ще започне да се прилага. Водеща: Какво точно? Екатерина Захариева: От точно това изследване стана ясно. С думи прости да го обясня. Всъщност справедливият процес от хората в системата, човешкия фактор. Това, което този закон урежда, е човешкият фактор, съдиите, прокурорите, следователите… Водещ: Ще има ли по-качествени и честни съдии? Екатерина Захариева: … тяхното влизане в системата. Един от най-големите проблеми според мен в системата са встъпителните конкурси. Това кои, дали наистина са най-добрите, най-моралните, най-почтените, с най-добро чувство за граждански дълг влизат в системата. Кариерното развитие, атестирането, проверките им за почтеност, за конфликт на интерес, за имущественото им състояние, декларациите. Да, доста интересно всъщност от целия дебат, понеже той наистина е сложен и професионален закон, за медиите стана интересно дебатът за масоните. Да, ще има задължение да декларират всички членства в персонифицирани или неперсонифицирани организации. С думи прости, ще имат и задължение да декларират и ако членуват в такава организация. Водещ: Или пък в Съюза на съдиите. Екатерина Захариева: Да, точно така, и във всяка друга организация с нестопанска цел. Като например и Съюзът на съдиите. Или Асоциацията на българските съдии, на административни съдии, на прокурори. Водещ: Вярвате ли, че по-качествени, по-честни, по-некорумпирани хора ще могат да израстват в системата, а не като ония, на които им слушахме безсрамните телефонни разговори, които договарят неща, които би трябвало да не се договарят? Екатерина Захариева: Ако се прилага правилно законът, да, той дава такива гаранции, това, което беше прието вчера. На първо място засилване на съдийското самоуправление. Тука вече си зависи от съдиите. Те ще могат да си номинират председатели на съдилища, номинирайте най-почтения от вас. Те ще могат да изслушват номинирания от председателя заместници на съдилища. Изкажете обективно становище, пак ще зависи от тях. Така че съдийското самоуправление, начинът, по който ще се оценяват вече, начинът, по който се извършва ръст в кариерата вътре в системата. В момента едно абсолютно с извинение абсурдно препитване на действащи магистрати. Като че ли не можеш да вземеш 10 негови акта, да видиш как той ги постановява, дали са в срок. Водещ: Красьо Черничкия къде е регламентиран? Екатерина Захариева: Ами Красьо Черничкия е регламентиран в главата за инспектората. И за проверките, които той ще извършва. И една от проверките е свързана с действия, които накърняват престижа на съдебната власт, независимостта на съдебната власт, контакти, ако щете. Така че да бъдеш магистрат е доста отговорна позиция. Тя не е толкова видима, колкото да бъдеш министър, но в същото време не по-малко отговорна за обществото. Защото с чувството за справедливост, това, че хората, независимо дали са имали досег със съдебната власт, те чувстват, че решенията, които се постановяват там, не са справедливи. Това е усещането за съжаление. Водещ: В последните години имаше усещането, че прокуратурата може да е всесилна, безконтролна и да бъде употребена за политически цели. А има ли някаква гаранция по отношение на промяната на отчетността на главната прокуратура, че и тази голяма власт там ще бъде използвана само и единствено за справедливи цели? Екатерина Захариева: Да, има доста съществени реформи в главата за прокуратурата. Водещ: Например. Екатерина Захариева: Например фактът, че т.нар. децентрализация, знаете, че имаше доста дебати по тази тема. Всъщност това, което правим, е засилваме отговорността на всеки прокурор и неговата независимост да взима решение по конкретното дело, конкретния казус. Прокуратурите навсякъде са вертикални структури в света. Те са различни от съда, който е хоризонтална. Но от друга страна, това не означава, че конкретният прокурор трябва да бъде под влияние на който и да било по-горестоящ, когато взима решение за вътрешното си убеждение. Водеща: Ами ако е страхуван да бъде под влияние? Екатерина Захариева: Ето пак всичко е въпрос на техния манталитет. Съжалявам, но един закон няма как да промени манталитета. Той дава предпоставки обаче, наистина дава предпоставките да имат всички гаранции за независимост. Абсолютно вече нямат никакви оправдания, нито съдии, нито прокурори, че някой може да им се вмешателства по какъвто и да е начин. Водещ: Е как да няма? Имаш началник, който ако ти каже няма да работиш по този човек, защото той ми е важен. Няма да работиш, ще тормозиш човека Х и никой по никакъв начин не може нито да го докаже, нито да го санкционира. Ние това сме го слушали случайно от изтекли телефонни записи как се кадрува, как се назначават хора на високо ниво, кой на кого е приятел, за връзка с политически силния на деня. Вярвате, че това ще се промени със закона? Екатерина Захариева: Висшият съдебен съвет ще се избира пряко вече, от тях, всички тях, не и чрез делегати. Излъчете най-достойните в него, това е вашият кадрови орган. От него зависи кои ще бъдат повишавани, не от политиците. Министърът на правосъдието председателства вече само пленума. Пленумът не взима кадровите въпроси, дори да председателства, той няма право на глас сам.  Водеща: Кога ще влезе в сила законът всъщност? Екатерина Захариева: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в голямата си част с изключение на главата за електронно правосъдие, която е също другата много съществена част от този закон, която влиза в сила три години след обнародването. И се надявам дотогава ВСС и Министерството на правосъдието, заедно сме партньори, всичко, което зависи от мен, наистина ще го направим и се надявам наистина до три години да имаме действащо електронно правосъдие. Това е една от гаранциите също между другото за намаляване на корупционния натиск, за прозрачност, отчетност на съд и прокуратура. Водеща: Правилно ли съм прочела, че ДПС са скочили да защитават главния прокурор срещу възможността той… Екатерина Захариева: ДПС скочиха срещу съдийското самоуправление и … Водеща: Срещу възможността той да бъде изслушван в парламента. Екатерина Захариева: Да, да бъде изслушван. Да, така беше. Водеща: Защо така от ДПС са го защитавали главния прокурор? Екатерина Захариева: Ами не знам, те бяха против тези текстове, но аз, разбира се, не приемам техните аргументи. В крайна сметка и за председателите на двете върховни съдилища, тогава, когато и за главния прокурор може да бъде по негова инициатива или по искане на народните представители може да бъдат изслушвани по теми, свързани с организираната престъпност, корупция и т.н. И не виждам нищо лошо в това. Това не е намеса в независимата съдебна система. Водеща: Това ще се случва ли, ще бъдат изслушвани? Екатерина Захариева: Да, могат, ако народните представители ще ги извикат. Водещ: Вие за какво бихте питали? Кой въпрос бихте питали? Екатерина Захариева: Това е за Народното събрание, министърът на правосъдието няма такива правомощия. Водещ: Не, ако имате възможност. Екатерина Захариева: Аз ли? Водещ: Да. Екатерина Захариева: Ами аз бих питала няколко неща основно. За главния прокурор или съдилищата? Водеща: Главния прокурор. Екатерина Захариева: Главния прокурор бих го попитала основно какво да направим, за да подобрим наистина борбата с корупцията по високите етажи на властта. С организираната престъпност се справят добре, и МВР, и прокуратурата. Те вървят двете в доклада за сътрудничество и оценка – организирана престъпност и корупция. Истина е, че организираната престъпност в България не е от времето президент 2007 г. Напротив, има абсолютно ежедневни резултати в разследванията. Водеща: А питали ли сте го и главния прокурор и други ваши колеги защо не я борим тая корупция заедно. Защо няма борба с корупцията. Екатерина Захариева: Говорили сме за това и с министъра на вътрешните работи, които трябва да извършват разследването също така и въпросът е има ли наистина такива разработки. Защото прокуратурата образува тогава, когато все пак има някакво разследване преди това. Така че сме говорили по тази тема и с министъра на вътрешните работи, и с главния прокурор. Имаме воля, имаме план, надявам се да се работи. Водещ: Искате ли да му вземете от властта, за да я дадете на друг паралелен, или отдавна се отказахте от този проект. Имаше обвинения за голям дебат за румънския модел, където има независим подпрокурор, който обаче може да има повече власт от главния и това предизвикваше раздразнение между институциите. Екатерина Захариева: Не, вижте, кой ще го назначи? Този независим главен подпрокурор. ВСС. Дори няма как и президентът, нали. Все пак тримата големи се избират, смесена инициатива. Водещ: Тоест важен е ВСС, това ни казвате. Екатерина Захариева: Президентът може да каже, не, не съм съгласен с вашето предложение, има право да го върне веднъж, ако счита, че не е най-доброто. Висшият съдебен съвет ще го избира. Въпросът е наистина кои хора, кои хора избираме. Не само по високите етажи. Защото районните прокуратури те са, които най-много престъпления разследват. Във всичките нива и в прокуратурата, и в съдилищата. Това въпросът, основният. Не само кой влиза в системата, а как расте нагоре. Водеща: Министър Захариева, благодаря ви. Този разговор е дълъг Екатерина Захариева: Наистина е дълъг. Водещ: И надявам се и вие, и ние да не го спрем. Екатерина Захариева: Аз със сигурност няма. Законът е приет, наистина радвам се за това, но предстоят още редица други закони, които са важни за реформата. В никакъв случай реформата не свършва с този закон. Водещ: Много ви благодарим. Успех.

Носталгия по добрите стари къмпинг времена

Бетонни палати с екзотични имена, оглушителна музика от всички страни, плътно налягали по плажа туристи – това е образа на българското Черноморие в чужбина, особено сред ол-инклузив туристите.Но това съвсем не изчерпва красотата по 400 километровата крайбрежна ивица на България. Който търси денонощен купон с евтин алкохол, ще го намери в Слънчев бряг или Златни пясъци. А който търси непосредствена връзка с природата, все още може да я намери на малкото оцелели и незастроени заливи по южното Черноморие. Къмпингите са на път да изчезнат, отстъпвайки на хотели и ваканционни апартаменти по дюните. Но за най-верните къмпингари все още се намират местенца, където да разпънат палатките си, следвайки примера на родителите си. 16-годишната Мия Йотова скоро се завърна от първата си морска ваканция без родителски надзор. Стъпвайки в следите на баба си и дядо си и на родителите си прекара две седмици… на къмпинг. И макар Арапя, един райски залив на 70 км. южно от Бургас, отдавна вече да не е къмпинга, който си спомня от детските години, с приятелите си все пак избра да летува там. На практика съм израснала на това място и за мен къмпингуването е много по-приятно изживяване, отколкото да прекараш почивката си в хотел. На къмпинг се чувстваш свободен, близо си до природата, оценяваш малките неща. Мой приятел беше казал, че предпочита звездите да са на хотела му, а не над главата. Честно казано го съжалявам, защото той никога няма да разбере, колко е хубаво да можеш да седнеш на пясъка и да гледаш звездите над главата си. А и защо да избягаш от града, ако на практика се преселваш в него, само че на морето? Първите туристи на красивия залив Арапя, чието име означава „черна скала“ заради скалите на входа на залива, са всъщност бабата и дядото на Мия Йотова. През далечната 1962 г. те попадат почти случайно на девствения плаж. И остават там повече от 40 години. Бабата на Мия, Екатерина, се връща в спомените си: Нямаше човешка стъпка по пясъка. Ние опънахме 5-6 палатки, които бяхме ушили сами. Правехме огън и основната храна беше риба. Морето беше толкова чисто, че имаше риба колкото искаш! Освен това в морето можехме спокойно да си мием чиниите и зъбите дори. Днес това е невъзможно. Всеки родител знае, колко трудно може да убеди децата си да летуват на място, където липсват всички останали удобства на модерния живот, камо ли WiFi. И въпреки това Екатерина Димитрова и нейните приятели са къмпингували десетилетия наред с децата си, а по-късно и с внуците си на Арапя. Не са си и помисляли да летуват в тогавашните ведомствени почивни станции… Никой не иска да си прекарва отпуската с колегите, с които цяла година е заедно, а и се бяхме събрали приятели, които обичат този начин на живот. Много хора са ни се чудили, как може да прекарваме почивката си при тези примитивни условия. А най-вече, когато се родиха децата ни, предпочитахме къмпинга, защото те си лягаха вечер в палатките, а ние можехме спокойно да се веселим отпред на плажа. Децата бяха приятели помежду си, играеха по цял ден, организирахме им маскаради и други забавления и имаме прекрасни спомени от това време. Екатерина Димитрова е предала любовта към това безгрижно къмпингарско време и на децата си, които до ден днешен предпочитат да спят в палатка, вместо в хотелска стая. От това „средно“ поколение къмпингари е и учителката по немски език Илияна Георгиева. Първите си стъпки в трудния немски език тя прави именно като дете, израснало на Арапя, с тогавашните си приятели от бившата ГДР. Имаше страшно много германци от бившата ГДР, които идваха с такова оборудване за къмпинг, за което ние не можехме и да си мечтаем. В нашите очи това беше „запад“ – палатки, столове, газови котлони и какво ли още не. Беше почти въпрос на чест да си купиш палатка от тях, когато си заминаваха. Пътуваха предимно с трабанти, което също беше мечтата на българина, при това комби, натоварени до козирката. Имаше и такива, които избягаха. Заварвали сме сутрин празни палатки и коли. Все млади хора, които се опитваха да избягат. Знаем за някои, които ги хванаха. Други успяха – беше средата на 70-те или началото на 80-те години – и някак си имаше удовлетворение сред арапянската публика, че са успели да надхитрят системата. Преди промените Арапя беше гранична зона и за нас, тогава деца, беше много интересно, когато вечер минаваха граничарите с пълно бойно снаряжение по плажа, а ние се търкаляхме голи по пясъка. А днес вече германци няма, престанаха да идват, още повече, че след падането на стената за германците се отвориха много други хоризонти. Тогава можеха да идват само на българското Черноморие, ако ги пуснеха. Снимки: Димитър Станчев и Весела Владкова

Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани

 До 1989 г. нашенецът знаеше, че  ром  е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. След началото на демократичните промени обаче, се възприе за политически по-коректно това понятие да се използва и за циганин. Дотогава официално във всички документи от следвоенния период за наименуване на тази етническа общност се използва понятието  цигани . Затова и ние за исторически по-коректно решихме да използваме понятието „цигани” и „циганско население”.   Циганската общност от Втората световна война до Априлския пленум По време на Втората световна война циганското население, наред с евреите, е засегнато от расисткото законодателство на българското правителство. Свидетелство за това са редица ограничения във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а чрез купонната система получават по-малко храна и от евреите. След 9-ти септември 1944 г. циганите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на правителството на Отечествения фронт към циганите е свързано с убеждението, че те са естествени съюзници и че трябва да се подпомогне тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата изостаналост на циганското население, спрямо останалите малцинствени общности, то се ползва с най-големи грижи за преодоляване на този проблем от страна на властта. Така в първите години след войната се забелязват усилията на новото правителство за провеждане на социалистическо национално изграждане на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се ползва с най-много права и свободи.   През пролетта на 1946 г. в София е създадена „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства“  под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е избран за народен представител, което го прави и първият циганин в парламента. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност. Този период се изразява в подозрителност към всички различия, водещи до ограничаване на правата на етническите общности. На първо място е извършена репресия над най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани. Точният им броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около 5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на Сталин и най-вече след Априлския пленум от 1956 г. се наблюдава постепенно „размразяване“ на отношението към циганската общност.   1956 – 1989 г. – 33 годишната интеграция в социалистическото общество След прословутия Априлски пленум започва и същинската интеграция на циганите в българското общество, наричано тогава с термина приобщаване. Новото ръководство на БКП начело с Тодор Живков, започва кампания за интеграция на етническите общности, в това число и циганите, която има за цел постепенната им асимилация и създаване на единна „българска социалистическа нация“ . Това е период, през който се провежда политика за приобщаване на циганите към„социалистическия начин на живот“ , чрез издигане на техния бит и култура.По това време е реабилитиран и Шакир Пашов. Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник „Нов път“, като този път той излиза само на български език. Този вестник е уникален с това, че е първия в Европа, който е предназначен за национално малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 г. Този първи период завършва през декември 1958 г., когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на циганите чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер се урежда въпроса на циганите. Приобщаване чрез осигуряване на работа и жилище     Основната сфера, която се стреми да обхване ПМС № 258 е промяната на начина на живот при циганското население. Именно това постановление е познато и като решение за премахване на чергарството. То забранява скитническия начин на живот. Неговата цел е чергаруващите цигани да се установят на постоянно местожителство и да бъдат трудоспособни. Това решение за уседналост на чергарите не е породено от невъзможността на властта да ги контролира, а от нуждата на работна сила най-вече в трудовите кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), а също и в градските центрове. За всички цигани е осигурена работа, откъдето получават прилични за времето си доходи. За приобщаването им към българския народ е предприета мащабна кампания за изграждане на нови жилища за циганите от крайградските квартали в панелени жилищни квартали. За възприемане на българския стил на живот ромските семейства се заселват само по едно-две в блок. Ефектът от тази политика, обаче в много случаи е точно обратен. При даденото ромско семейство започват да се заселват все повече негови роднини и в крайна сметка се стига до конфликтни ситуации. Това кара част от българските семейства да напуснат жилищата си и да се оформи процес на гетонизиране на циганските поселища. Парадоксалното в случая е, че в постановлението черно на бяло е записано да се разбият гетата и да не се допуска създаването на нови. На практика обаче става точно обратното. Прекрасен пример затова е и решението на властта да бъде премахнат циганския квартал „Татарли“ в София (на ъгъла на булевардите „К. Величков“ и “ Ал. Стамболийски“) и вместо да разселят бедните му жители, те масово ги пращат в новостроящия се кв. „Филиповци“.   Интеграция чрез образование   Модернизацията на циганската общност от страна на БКП се проявява в образователната политика и стремеж към промяна на начина на живот на циганите. При преброяването от 1946 г. е отчетена 81 % неграмотност при циганите. За намаляването на този процент, ръководството на БКП си поставя за цел да ограмоти циганското население. Първото училище отваря врати през 1947 г. в квартал „Факултета“ в София. Не след дълго се проявяват и различията при тях, т.е. нужно е образование, съобразено със специфичните нужди на техните семейства. Чрез ПМС № 258 се нарежда на Министерство на народното просвещение да осигури „целокупно приемане на децата в училищна възраст от цигански произход в българските училища“ . В документа се предвижда и създаване на детски градини в циганските квартали, както и осигуряване на квота за приемане на цигани в професионалните училища и техникуми. По това време част от малцинството предпочита да изпраща децата си в турски училища. За предотвратяване на тази „порочна практика“ от учебната 1958/1959 година постепенно българският език се утвърждава във всички училища в България, включително и в турските. В началото на 60-те години се предприемат действия за по-трайно откъсване на циганските деца от семейната среда. Това се налага, за да могат децата да получат ефективно образование. За тази цел се изграждат училища интернати. Чрез интернатите се има за цел отделяне на децата от семейството и кварталната среда и поставянето им в по-добра среда, което да доведе до създаването на здрава основа за превръщането на младите циганчета в пълноценни граждани и убедени строители на социализма и комунизма. Първият интернат е учреден през 1961 г. в село Градец. В следващите години са отправени множество обвинения, че интернатите имат за цел асимилация на циганското население в българската нация. По същото време се създават и Основни училища със засилено трудово обучение (ОУЗТО). В тях се изучават всички дисциплини, както в другите училища, но в съкратен вид. По късно по настояване на родители и учители този вид училище прераства в средно, което гарантира и по-лесното завършване на образованието. Това от своя страна не обрича младите цигани след завършване на основното си образование да бездействат, тъй като нямат все още 16 годишна възраст, за да започнат работа. В средните училища от този тип има добре оборудвани работилници за обработване на дърво, стругарски и шлосерски отдели. Първото такова училище е създадено през 1966 г. експериментално в пловдивския квартал „Столипиново“. През 1979 г. са трансформирани в професионално-технически училища. Образователната политика дава ефект. За това свидетелства и резултата, който се наблюдава при дела на неграмотните цигани. Докато през 1946 г. нивото на неграмотността при ромското население е 81 %, то през 1992 г. спада до 11 % (след това обаче почва отново да се покачва с изключително бързи темпове). Но това не води до постигане на целта, циганите да възприемат образованието като водеща цел в ценностната им система. Това се дължи на факта, че циганското население има коренно различни представи, от тези на българското, за образованието. Българското законодателство предвижда задължително обучение за децата на възраст между 6 и 16 години. Но според представите на значителна част от циганското население, те трябва да посещават училище от 8-9 годишна възраст до навлизането им в пубертета, когато децата са вече годни за женене. Своят дан в образованието на циганите и придобиването им на трудови навици дават и Строителните войски, където мнозинството от тях отбиват военната си служба като трудоваци. Приобщаване чрез откъсване на циганското население от турското БКП успява да постигне голям успех при смяната на турско-арабските имена на мюсюлманските роми. Тук трябва да се обърне внимание на факта, че тази политика за преименуване не е измислена от БКП. Такива действия се наблюдават и в периода преди Втората световна война. Усилията на БКП да откъсне циганското население от турското се наблюдават още през 40-те години, когато се дава възможност на ромите за самосъзнание. С решение на ЦК от 1962 г. за първи път се поставя въпросът за турско-арабските имена и се засилват усилията на БКП да даде право на ромите да придобият българско национално самосъзнание. От май 1962 г.се дава възможност на желаещите да сменят турско-арабските си имена с български такива да го направят само с подаване на молба, без да е нужно съдебно решение. В постановлението било записано, че циганите-мохамедани доброволно могат да сменят имената си с български, ако желаят. Това обаче трае само година. Началниците на предприятия и на ТКЗС-та оказвали натиск и така на практика до края на 60-те години повече от половината помюсолманчени цигани изцяло се преименували с български имена. Опитът за активното включване на циганите в изграждането на РСО От 1978 г. с решението на Секретариата на ЦК на БКП, което има за цел издигане на равнището на циганското население в България, са продължени усилията за приобщаване на циганското население чрез обособяване на смесени квартали, нова смяна на имената и ограничаване на циганските етнически изяви. Това решение от 1978 г. е назовано„За по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани, за тяхното още по-активно включване в изграждане на развито социалистическо общество“ . С това се цели циганите да бъдат приобщени към българското общество във всички основни сфери – образование, трудова реализация, култура, бит. Отново на преден план се откроява образованието. То играе ролята на мощен интегриращ фактор. Друга важна задача е разселването на циганите сред българи и поощряването на смесени бракове. И двете амбициозни програми не само, че не дават резултати, но и са неизпълними. Опасността от турчеене на ромите води до поредната промяна на турскоарабските имена. Преодоляването на този проблем намира своето решение през 1981 г., когато се взема решение за смяна на старите паспорти с нови, тъй като 180 000 души все още не са сменили имената си. Този процес продължава до 1989 г. В крайна сметка могат да бъдат разграничени два подхода в политиката на БКП спрямо циганското население. Първият е модернизиране на начина на живот при ромското население. За тази цел чергаруващото население е принудено да се засели, да се повиши образователният му статус. Това трябва да премахне разделящите ги граници с българското население и да позволи тяхната по-лесна асимилация. А при втория подход обратното, между ромското и турското население трябва да се се изградят разделителни линии, които да попречат на тяхното сближаване и контакти. През 40-те години им се дава възможност за свое самосъзнание, а от 60-те години започва и смяна на имената, първоначално по облекчен начин, а в последствие се използва всеки удобен случай – раждане, постъпване в училище, изпращане в казармата, смяна на паспорта.   Интеграцията на думи и дела през погледа на един циганин в ЦК на БКП За да се реши циганският въпрос властта по времето на Тодор Живков предприема редица стъпки. В ЦК на БКП се създава специален отдел за малцинствата, в който дълги години работи  и някогашния ремсист от Сливен Господин Колев. Единственият циганин, допуснат до кулоарите на ЦК. Той е първият и единственият засега циганин, назначен на толкова висок управленски пост в цяла Европа. По негова инициатива е приет закон, забраняващ скитничеството, преди това малцинството не живеело уседнало. Благодарение на него се приемат мерки за приобщаването им в българското общество. Той прокарва и закони за смесени училища, за задължително средно образование, както и квотен принцип за приема им в университет. Колев настоявал и да се разбият ромските махали, за да могат жителите им да обитават не гета, а нормална среда. Един от най-уважаваните и авторитетни доайени на циганската общност у нас умира през 2011 г., оставяйки след себе си мемоарната си книга “Един циганин в ЦК на БКП”. Господин Колев приживе казваше:      Осигурихме работа за всички, жилища. На скитащите катунари давахме по 5 хиляди лева, ако се заселят. На родителите на учениците отпускахме по 20-30 лева помощи, за да ги пращат редовно на училище“, изрежда мерките Колев. И не пропуска студентите. По личната молба на Тодор Живков той бил натоварен да „вкара“ във ВУЗ всички кандидати от цигански произход, които на изпитите са получили оценка над 3. „Така се създаде циганска интелигенция“, казва Колев. Когато през 1980 година ЦК поръчали секретно изследване, се оказало, че 40% от циганите в България вече са интегрирани. Когато през 1966 година Тодор Живков се среща с президента на Франция Шарл дьо Гол, френските журналисти го попитали как живеят циганите в България, а той отвърнал„Какви цигани, в България няма цигани“ , обича често да си спомня Колев. Самият факт, че имаше отдел за националните малцинства говори, че държавното ръководство признава, че ги е имало, но никъде не се говореше за това , казва Колев. На една от срещите си с Тодор Живков първият човек в държавата му казал: „Другарю Колев, ние не признаваме циганите за малцинство. Те са наши хора.  Циганският въпрос е наш вътрешен въпрос. Докато турският – не е“.  На въпроса „Какво точно правеше този отдел за малцинствата?” , той казва:Проучвахме проблемите, които трябва да бъдат решени от ЦК на партията. Помните, тогава БКП решаваше. Обикалях страната и настоявах да се ликвидира скитническият живот на циганите. Стана възможно. До голяма степен… А привилегии имаше – тогава не говорехме за интегриране, а за приобщаване на циганското население към българската общност. Имахме за цел да издигнем материалната и духовната култура на циганите до основното население – българите. Затова и излезе решение временно да се приемат нашите младежи във ВУЗ-овете с по-нисък бал. Защото циганските деца имаха равни права с българските, но нямаха равен старт. А на обвинението, че насилствено са затваряли циганите в гетата той отговаря така:   Снимка:Милан Христев Това „посегателство“ имаше съвсем друго предназначение, и циганите, които тогава „установихме по места“ с доста труд, и почти, признавам, насилствено, до днес са ни благодарни. И съвсем не в гета ги настанявахме. Бяха им отпускани по 5 хиляди лева, не малко пари за онова време, безлихвени заеми за жилища, строехме къщи, апартаменти, цели квартали, намирахме им работа. Децата се учеха в общи училища с българчетата. Имахме задача да ликвидираме обособените махали и да се избягва съсредоточаването на циганите в един квартал. Някои получаваха апартаменти и от местоработата си, но като признание за труда им, за това, че са ударници и отлични работници, не за други привилегии. До 1986 г. има 280 цигани, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Имаме и герои на социалистическия труд. Само в Сливен 29 цигани бяха признати за активни борци. Наши хора имаше неработещи, но не и безработни, това сочи проучването, направено от нашия отдел и ръководено от социолога и секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов. Хората ни работеха главно в селското стопанство, промишлеността, строителството. И всички данни от всички проучвания доказваха, че около 40 на сто от всичките български цигани до 1980 г. вече бяха напълно интегрирани. Което значи, че в материално, културно, интелектуално отношение бяха „рамо до рамо“ със средностатистическия българин тогава. И отново за интеграцията:  През 1981 г. направихме проучване, тогава неработещите цигани бяха 10 процента. Но всъщност и те не бяха в истинския смисъл на думата безработни – бяха хамали, ваксаджии, занимаваха се с общественополезен труд. Така че въпросът с трудовата заетост при циганите беше наистина решен. В Рогозина, Добричко, дори направиха специални жилища за тях. В Русе пък бяха настанени около 500 скитащи цигани, които останаха там цели… 5 години. Не е малко, нали? А и като отидоха другаде, отидоха да работят, не да крадат.  А каква е рецептата за ромската интеграция днес и възможна ли е въобще :   Снимка:Милан Христев Първо трябва да им се осигури работа. Даже, извинете, и с малко диктат, дори и някои да „ореват орталъка“ за „нарушаване на правата на човека“, трябва да заставим циганите да работят. Има и друго, ще ви го кажа направо – в една част от българското население се появиха необичайни антицигански настроения, бих ги нарекъл дори расистки. Такова нещо преди 10 ноември наистина нямаше. Трябва да сме търпими един към друг. А то какво стана – бедността и безработицата озлобиха хората и те изливат гнева си върху циганите, с които бащите им са живели дълги години, цял живот, заедно. България е точно толкова наша родина, колкото и на българите, хайде да не правим, както се казва, цигански работи в нея! Източник socbg.com  

192-ма души са гласували в секцията в Отава, няма недействителни бюлетини

По официална информация на българското посолство в Отава, изборният ден в канадската столица е протекъл спокойно – без натрупване на опашки, като времето за чакане за гласуване е било до 5-10 минути. Общо 192 души са гласували в секцията, като няма недействителни бюлетини.  В някои секции имаше голямо натрупване на избиратели през по-голямата част на деня. През целия ден пред избирателните секции в Торонто – в предградието Брамптън и в сградата на Генералното консулство на България в източната част на града – се виеха опашки. Най-голямо струпване на избиратели в сградата на консулството се наблюдаваше по обед между 11 и 14 часа, като в пиковите часове гласоподавателите чакаха между 2 и 3 часа да упражнят правото си на глас. За БНР гласоподаватели в избирателните секции в Торонто и в Брамптън коментираха значимостта на изборите и организацията на изборния ден: Според мен тези избори, както и всички други избори между другото, са важни, защото това е може би единственият начин за нас, като граждани на България, да направим нещо, с което евентуално да променим неща, които не ни харесват в България. Според мен беше важно да се избере президент, който ще представлява цялата ни страна, колкото и да бяхме разделени около това. Мога да кажа, че според мен, може би умишлено или неумишлено, или някой изобщо не си е давал сметка какво представлява една секция, но една секция чисто математически не може да обслужи толкова много хора. Ако отваря в 7:00 и затваря в 20:00, колко физически трябва на един човек, за да мине през тази секция, да му обяснят каквото му обяснят, да му запишат данните, да влезе, да гласува и да излезе. Според мен организацията беше добре, просто имаше законови пречки пред това хората да гласуват бързо. Защото всичко беше направено както трябва, имаше указателни табели, имаше доброволци, които раздаваха формуляри още на входа, така че да спестят на хората време в чакане. Но според мен най-добре и разрешението ще бъде да дойде електронно гласуване.

Николета Даскалова: В предизборната кампания имаше известна предпазливост от страна на медиите

По време на предизборната кампания имаше една известна предпазливост от страна на медиите. Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация": Тези промени в настроенията, които наблюдаваме, не са нещо, което се случва за първи път в българската медийна среда. По-интересното е, че това преобръщане на тона се случва след изборите. По време на кампанията имаше една известна предпазливост от страна на медиите. По време на предизборната кампания нямаше някакви много драматични, много ярки медийни жестове, които да окажат влияние на резултата. Ако имаше един доминиращ глас по време на предизборната кампания, това беше гласът на социолозите.Оказва се, че в българската публична среда, изобщо в българската култура, има една латентна форма на сексизъм, която в различни периоди се активизира. Това се случи и във входа на тази кампания, добави Даскалова: В предизборната кампания оказа ефект говоренето през последните няколко години, свързано с геополитическата ситуация, връщането на идеологическото противопоставяне Русия-Запад, антималцинственото говорене, антиимигрантското говорене. Този тип послания се трупат като китайска капка през последните няколко години и оказват ефект. Цялото интервю с Николета Даскалова можете да чуете в звуковия файл.

Две години в Бойколенд ни стигат!

 През ноември 2014 г. Бойко Борисов и ГЕРБ получиха златния шанс да направят радикални промени във всички тресавищни сфери и да наложат реформата на реформите - в правораздаването. Моментът беше наистина исторически. Българите свалиха управлението на БСП и ДСП с лице Пламен Орешарски, омерзени от наглостта на олигархията и с утопични надежди за справедливост и възмездие. Борисов уж схвана посланието, нагърби се с мисията и назначи правосъден министър, който имаше и план, и хъс за изриване на авгиевите обори на Темида. Но после ГЕРБ се включи наред с опозицията в скопяването на съдебната реформа в Народното събрание. Ресорният министър Христо Иванов подаде оставка, а премиерът с облекчение я прие, макар че с това загуби най-реформаторски настроените партньори от коалицията си - ДСБ и депутатите от гражданската квота. Едва покрай президентските избори темата "решителна реформа" в правосъдието се изкачи в дневния ред на ГЕРБ, на лидера и на кандидатката Цецка Цачева. Но късно - след пропилени две години и преполовен мандат - кой би повярвал отново на голи декларации. Изборните резултати са красноречиви. Ядосан, че противници го ръфат отвсякъде, а народът, кой знае защо, не благоговее пред магистралите, метрото, пречиствателните станции и бюджетния излишък, Борисов заплаши с оставка при загуба на президентските избори. И загуби. Беше се заблудил, че хората винаги ще го сравняват със Станишев и Орешарски и все ще гласуват за по-малкото зло. Загуби, защото заживя в паралелна действителност, в която всичко е наопаки - черното е бяло, провалът е успех, а дезертьорството е смелост В неговия свят Цецка Цачева бе идеалният кандидат за президент. На своя телевизор миналата седмица Борисов видя как Цачева е разгромила генерал Радев във финалния предизборен тв сблъсък. В неговата опака реалност бе хитра тактика малка България да напира за поста генерален секретар на ООН едновременно с две кандидатки. Борисов е в състояние всеки ден да обяснява как имаме най-прекрасните и най-евтини магистрали в галактиката, как е направил обществените поръчки прозрачни и чисти като изворна вода и как политиците ни не са и чували за подкупи, връзкарство и търговия с влияние, а корупция се среща само чат-пат при дребни канцеларски мишки в приземията на властта. В паралелния свят на българския министър-председател Румъния не може да ни се опре по нищо - нито по по качество на правораздаването, нито по икономически успехи. И ако днешна България все пак има някакви проблеми, виновни са Костов, Станишев, Орешарски, а той се раздава и е целият в бяло. Така е в Бойколенд. Но в нашия свят е различно. Ние виждаме току-що построени магистрали с нагънат и нацепен асфалт. Гледаме как част от еврофондовете не се оползотворяват, а се разхищават за глупави и безсмислени проекти. Край нас никнат стадиони в селища, където няма кой да спортува, и басейни, които стоят празни. Пред очите ни няколко едри фирми си поделят милиардите от обществените поръчки, а всички останали се борят за трохите.  Борисов, разбира се, има свое обяснение за всичко. Поръчките например се разпределяли между половин дузина играчи, защото България била малка държава. "Не са много фирмите, които разполагат с необходимата техника. За да строиш магистрали, да строиш хотели, трябва да си много мощен", казва той.  А имаше толкова много знаци, че се е откъснал от действителността...  2016-а започна и с безпрецедентна акция на най-големите чуждестранни инвеститори у нас. В отворено писмо до премиера Бойко Борисов президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента Цецка Цачева ясно казаха, че принципът за върховенство на закона в България не работи и че е необходима радикална съдебна реформа, иначе няма да има нови вложения и нови работни места. Зад писмото застанаха 11 организации на фирми от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Испания и т.н., направили над 20 млрд. евро преки чужди инвестиции в България през последните 20 години.  В края на писмото инвеститорите подчертават, че "нито една реформа на правосъдната система не би била възможна без политическа воля за прилагане на закона". На призива им за решителни действия Бойко Борисов тогава раздразнено отговори: "Това правим." Беше точно след като парламентът вместо решителна реформа одобри мижави промени в конституцията. През март премиерът използва ефира на Нова тв, за да ни разходи из своята България. Той обясни, че в страната ни всичко върви по мед и че "безотговорни" медии и НПО-та клепат кабинета пред Брюксел и злепоставят държавата пред света. Тогава Борисов ни "светна", че в Румъния има осъдени министри, депутати, магистрати, защото там крадат, а у нас по високите етажи на властта корумпирани просто няма, защото лично той набляга на превенцията. "Аз знам, че правя всичко възможно да не крадат. И който го докопам, знае, че ще си замине. Метлата ще играе и дори с парцала ще забършем след това", онагледи ролята си на мощен антикорупционен фактор премиерът. И натърти, че с Румъния няма какво да се мерим, защото сме си по-добре във всяко отношение (нищо че тяхната икономика произвежда годишно по 7200 евро на човек, а нашата - само по 5700 евро). Социологическо проучване на "Алфа рисърч" по същото време показа, че според 60% от българите корупцията расте. И над 62% смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива Голямата корупцията на всички власти. "Екзакта Рисърч груп" също измерва срив на доверието към институциите, особено към прокуратурата и съда, които получават едва 7% доверие. Но Борисов отказа да излезе от своя измислен свят. Само преди дни пак разясни в тв интервю, че румънските фирми се изнасят у нас, никой не бяга в Румъния, а корупция има навсякъде, даже и в Белия дом. Вярно е, че при "Борисов" нямаше спиране на еврофондове, бюджетът мина в режим на излишъци и фискалният резерв прелива. Но иначе прелом няма. България си остава последна в ЕС  - по доходи и БВП на глава от населението, по качество на образованието и здравните услуги. Икономиката се развива, защото има външни, конюнктурни причини, а не защото правителството е направило реформи и е улеснило бизнеса.  Да правиш бизнес в България, никога не е било песен. Но и след двете години управление на ГЕРБ не е. Неизбежното общуване с чиновници си остава изпитание - високи такси, неприлично дълги срокове, старомодна хартиена комуникация. В проектобюджета за догодина пише, че държавата ще събере от фирми и граждани над 1 млрд. лв. от такси. Тази година се очертава негативен рекорд за чуждите инвестиции. Малкото задгранични фирми, които се престрашават да дойдат у нас, идват заради ниските данъци и евтиния труд, но и тези фактори са на изчерпване. Бюджетът тази година може да завърши дори на плюс, което щеше да е много хубаво, ако не е за сметка на инвестициите, планирани от държавата, но така и ненаправени. Ако някой отвори управленската програма на "Борисов 2", ще открие обещание за децентрализация на общини. Такова чудо няма, затова пък има закон за спасяване на фалирали общини. Разходите за чиновници неумолимо растат Намаляването на средствата за заплати и осигуровки с 10% в администрацията, рекламирано като спестовна мярка в бюджет 2015, не се състоя. Не се случи и през тази година. Щатните бройки в централната администрация се множат, МВР се разраства, само министерствата на финансите и отбраната са успели да намалят служителите си - съответно с 9 и 7%, изчислиха анализатори.  Е-управлението е сигурно спасение от корупцията и диктатурата на чиновниците. Явно затова в България то си пробива път толкова трудно. Обществените поръчки ще станат електронни, но в неясното бъдеще. Електронните лични карти също останаха за "друг път" - понеже вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов имаше съображения против чиповете. Бежанските вълни пратиха в шеста глуха темата "членство в Шенген". Но за способностите на България да бъде надеждна външна граница на ЕС достатъчно говорят високата пропускливост на нелегални емигранти през нашите бразди и историческото строителство на преградата по границата с Турция, което е колкото скъпо, толкова и бавно. Ако трябваше ние да я правим, Китайската стена със сигурност и днес щеше да довършва. Не видяхме правителството да води някаква упорита политика и да има умна тактика, за да издейства по-бърза покана за България не за еврозоната, а за чакалнята за еврото. Нищо че в управленската програма имаше такива намерения. Бизнесът трудно ще прости на Министерството на финансите зигзагите с данък уикенд. Вместо да улеснят правилата, месеци наред МФ и НАП пилиха нервите на малки и големи фирми с промени в изчисляването на ДДС за активи, които се ползват и по работа, и за лични нужди. И до днес не е ясно защо при всичките обещавани в програмата на правителството и блокирани реформи министърът на финансите внезапно реши да "реформира" системата на допълнителното пенсионно осигуряване и се опита да натири клиентите на частните фондове в държавния НОИ.  Докато всички очакваха с години Комисията за финансов надзор да смали таксите, които пенсионните фондове удържат от партидите на хората за втора пенсия, новият шеф Карина Караиванова реши, че трябва да вдигне таксите, които КФН събира от пенсионни, застрахователни и инвестиционни компании. Пак в стил "къде го чукаш, къде се пука" министърът на здравето се захвана с въвеждането на данък върху вредните храни вместо със здравна реформа.  "Погрешна политика на правителството води до проблеми за бизнеса", алармира Българската стопанска камара в началото на 2016 г. , като посочи повишените разходи за осигуровки, заплати и данъци наред с 40-процентното поскъпване на винетките и бъркотиите с данък "уикенд".  Да сте чули министърът на икономиката да откликне?  Вместо да се главоболи с всекидневни усилия да разведрява бизнес климата, Божидар Лукарски се скъса да пътува из чужбина и в страната, да реже ленти, да раздава награди и грамоти. А колко разрешителни премахна министърът, колко процедури облекчи, за колко намаления на такси за бизнеса се пребори? Историята немее. Не че другите правителства свършиха работа, но и това не си мръдна пръста да реши проблема с изчисляваните "на око" административни подскоци на "минималната заплата" и осигурителните прагове. Намирането на формула за МРЗ се оказва трудно като откриването на Атлантида. Сега, по средата на мандата, премиерът хвърли оставка, като за втори път предизвиква политическа криза с преждевременно оттегляне. Първият път беше заради окървавените протести, сега - защото разбрал, че народът вече му няма доверие. Сам си е виновен за загубеното доверие. "Който се бои от мечки, да не ходи в гората", казва народът. А Борисов явно се уплаши - от призраци от миналото, от днешни зависимости, от реформите, които неизбежно водят до челни сблъсъци със засегнатите кръгове, а може би и от бъдещето. Сега, след оставката, ще заеме героична поза и всеки ден ще повтаря как врагове от ляво и от дясно и ретроградният Меркурий са провалили реформаторските му планове. Когато фактите говорят Възкачил се сам на въображаем пиедестал, Бойко Борисов е убеден, че българите са късогледи и късопаметни, неблагодарни и заядливи и не виждат до какви висоти е издигнало държавата неговото управление. Но изглежда, че и международните анализатори са зли и заядливи. Ето как изглежда България отвън в доклади, обзори и класации от последната година. В доклад от януари 2016 г. ЕК посочва, че "България редовно се нарежда сред държавите - членки на ЕС, в които има натрапчиво усещане за корупция" и че това е една от най-важните пречки за предприемачите у нас. Докато в развитите държави бизнесът се тревожи основно от кибератаки, климатични промени и ценови балони, в България най-големи страхове буди работата на институциите, разкрива доклад на Световния икономически форум за глобалните рискове, представен в началото на 2016 г. Най-големите проблеми на България идват от провалите на държавното управление, показва проучването The CatchUp Index ("Индекс на настигането"), представено през април. Анализът потвърждава горчивата истина, че в България институциите не си вършат работата, а чиновниците ни имат ориенталски манталитет. Класирането е красноречиво - 33-та позиция от общо 35 държави по (не)справяне с корупцията и 32-ро място по показателите "върховенство на закона" и "ефективност на институциите". Напук на колосалните инвестиции от европейския и българския бюджет в нови магистрали и големите хвалби на премиера Бойко Борисов, страната ни се намира на 30-о място по транспортна инфраструктура. 29-ото място в дисциплината "демокрация" е обидно за България, но е факт. Над 55% от германските фирми, работещи у нас, са разочаровани от корупцията и престъпността, която прилича повече на Албания и Косово, отколкото на член на ЕС. Това са изводи от проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведено през пролетта в 17 държави от Централна и Източна Европа. Особено трагично е положението с обществените поръчки. Само 3% от анкетираните германски бизнесмени не се оплакват от дефекти в процедурите, с което България "печели" последното място в проучването.  България е най-зле в ЕС и по защита на различните форми на собственост - от имоти и техника до патенти и авторски права. В международния индекс "Право на собственост", представен през август, заемаме 66-о място от 128 държави, като сме в една група със Свазиленд и Кот д'Ивоар. В България олигарси контролират повечето медии, сочи доклад на "Репортери без граници" за 2015 г. за медийната свобода. Страната ни е 113-а сред 180 страни, а преди десет години заемаше гордо 35-о място. В Европа по-зле са само Македония, Русия, Турция и Беларус.  Септември носи поредната лоша новина - България е пропаднала на 45-о място в доклада на института "Фрейзър" за икономическата свобода по света, като се нарежда до Монголия и Никарагуа. Основните причини за срива? Неспазване на върховенството на закона, липсата на независимост на съда, ширеща се корупция, тежка и скъпа бюрокрация. В България бизнес се прави все по-трудно, заковава нов пирон в ковчега на властта Световната банка с доклада Doing business през октомври. Страната ни пада на 39-о място, а Македония влиза в челната десятка. По показателя "чакане за присъединяване на обект към електромрежата" България е на кошмарната 104-а позиция. По загуба на време и формалности при плащането на данъци е 83-а, а по условия за започване на нов бизнес - 82-ра. През ноември в Legatum Prosperity Index - класация за благосъстоянието, България е 57-а, отново изпреварена от Македония (53). По качество на здравеопазването сме на 91 място. "Преходът към демокрация и свободна пазарна икономика е по-бавен в България в сравнение с други държави от региона. Страната остава една от най-бедните и най-корумпираните държави в ЕС. Най-важно е да се обърне внимание на неефективното правителство, организираната престъпност и корупцията", се заключава в доклада за страната ни. И глобалният Индекс на правовия ред отрежда на страната ни непрестижно 53-то място сред 113 страни. Причините са ясни - корупция и безнаказаност по всички етажи на властта, слабо гражданско общество, зависими медии. Това е само малка извадка от всички международни "състезания", които България губи през 2016 г. А кабинетът "Борисов 2" управлява две години. На последните избори победи разочарованието от тези две години. Хората показаха, че са гневни, защото пак не се случи обещаното - спазване на закона, здрав контрол, жестоки глоби за нарушители, присъди за едрите престъпници, затвор за олигарси, корумпирани политици и магистрати. Туш: Христо Комарницки

Збигнев Ивановски: Люшкането между ляво и дясно в Латинска Америка ще затихва

Неочакваната победа на Доналд Тръмп в надпреварата за президент на САЩ предизвика много вълнения и въпросителни в Латинска Америка. Най-силно засегнати от новата ситуация по всяка вероятност ще се окажат Мексико и Куба. Честно казано, на този етап Тръмп е много труден за прогнозиране политик. Той е от Републиканската партия, но в нея в момента върви преформатиране на елитите. Трудно е да кажем, каква позиция ще заеме той, но общата му линия по отношение на Куба ще бъде по-твърда. Това мнение изрази в интервю за "Хоризонт" и предаването "Събота 150" проф. Збигнев Ивановски , ръководител на Центъра за политически изследвания на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките:Сложно е да се каже, дали ще бъдат прекъснати дипломатическите отношения. Може би не, но от Куба ще се изискват някакви отстъпки - ще се настоява за спазването на човешките права, реструктуриране на политическата система. Интересно е да се отбележи, че всички латиноамерикански емигранти - от Мексико, Пуерто Рико, Салвадор, гласуваха за Хилари Клинтън . Всички, с изключение на Куба. Тръмп беше подкрепен от цялата кубинска емиграция в САЩ, която наброява около милион и половина души. Всички кубинци, които живеят в САЩ, са антикастристи и антикомунисти. Тяхната цел е свалянето на съществуващия режим. Затова те не бяха особено доволни от политиката на Обама за сближаване с Куба. Още един интересен детайл: наред с изборите за президент в САЩ се проведоха и избори за конгреса. Всички кубински "ястреби" като Марио Диас-Баларт и Илеана Рос-Лехтинен - кубинци, приели американско гражданство, са преизбрани за членове на американския конгрес. Те са за по-твърда политика по отношение на Куба. Мисля, че и политиката на Тръмп ще е по-твърда. Да, наистина, Раул Кастро го поздрави с победата, но това е протокол. От 1966 г. щатите имат Закон за кубинската емиграция, според който кубинци, стъпили на територията на САЩ, след една година имат право да подадат заявление за постоянно пребиваване, а след шест години - за гражданство на САЩ. Ще бъде ли отменен този закон: Този въпрос е повдиган и от Демократическата партия в САЩ. Логиката е, че ако отношенията между двете страни се нормализират, за кубинските емигранти трябва да важат условията, които са в сила за всички останали емигранти. И сега от една страна имаме нормализация на отношенията между Куба и САЩ, а от друга,  колкото и да е странно, расте незаконната емиграция. Моята версия е, че кубинците разбират, че ако този закон бъде отменен, те ще загубят привилегиите, с които се ползват в щатите. Затова бързат да емигрират преди отмяната на този закон. През последните години сме свидетели на завой наляво в Латинска Америка. Началото бе дадено с победата на Уго Чавес на президентските избори във Венецуела през 1998 г.  Какви са причините за тази лява вълна и можем ли да сложим всички леви правителства там под един знаменател - коментарът на Збигнев Ивановски:За завоя наляво имаше различни причини. Преди това в Латинска Америка се прилагаше неолибералният модел. Имаше силна икономическа криза и в търсене на изход от нея бяха предприети редица строги мерки, които позволиха оздравяване на икономиката. Но тези мерки доведоха до тежки социални последици. Значително се увеличи социалната поляризация между бедни и богати, запази се високото ниво на бедност. Имаше и политически причини, като, например, неефективността на държавните институции. Населението беше разочаровано и махалото се отклони наляво. В една част от страните дойдоха ляворадикални правителства, в друга - лявоцентристки, по-умерени, в известна степен подобни на европейската социалдемокрация. Как анализаторът тълкува обръщането на махалото надясно и дали това се обяснява с изчерпване на левия модел или с нещо друго:Първо, дойде икономическата криза, която засегна всички страни от региона, но най-много пострада рейтингът на ляворадикалните и лявоцентристките режими. Второ, паднаха цените на нефта, въглеводородите и други традиционно изнасяни стоки. Трето, ерозията на социализма на 21-ви век. Имаше и вътрешнополитически фактори, различни за всяка страна. През 2009 г. в Хондурас чрез държавен преврат бе свален президентът Мануел Селая и Хондурас, съответно, излезе от ALBA. В Парагвай президентът Фернандо Луго беше свален. В Аржентина перонистите загубиха на изборите и на власт дойде десницата. В момента сме свидетели на остра политическа криза във Венецуела. На изборите през 2015 г. опозицията взе две трети от местата в парламента. Така махалото отиде надясно. Мисля, че това се случи, защото икономиката беше изведена от баланс и беше необходимо прилагането на по-строги мерки за повишаване на ефективността на икономиката. Т.е. според мен махалото се колебае между ефективността и социалната справедливост. Левите режими се стремят към решаване на социалните проблеми, но при това икономиката страда. Идва десницата, икономиката тръгва, но социалните проблеми отиват на заден план. Затова мисля, че в Латинска Америка ще наблюдаваме едно общо движение към центъра, левицата ще става по-умерена, десницата също ще клони към центъра, тъй като и тя вече разбира, че има социални проблеми, които трябва да бъдат решени. Че ако те не бъдат решени, няма как да се върви напред. Цялото интервю на Миглена Иванова със Збигнев Ивановски слушайте в звуковия файл.

Илияна Раева за бенефиса на отбора: Имаше много любов, много благодарност, много възхищение и много тъга

На бенефиса на националния отбор по художествена гимнастика залата беше много различна от всички състезания - имаше много тъга и много силни емоции, сподели в интервю за "Хоризонт"  президентът на БФ "Художествена гимнастика" Илияна Раева: Твърде емоционално и разтърсващо. Там имаше само хубави емоции. Там нямаше напрежението на състезание, нямаше вълнението от това ще изпуснат ли, няма ли да изпуснат. Там имаше само много любов, много благодарност, много възхищение и както казах - тъга. В ефира на БНР Илияна Раева даде съвет на гимнастичките за тяхната кариера и съдба след националния отбор, като им пожела да не се страхуват да започват всичко от нула: Те трябва да вървят по пътя си и единственото, което аз си позволих като последно, пред всички ,да ги посъветвам е, че ако искат наистина да печелят житейски битки така, както ги печелеха на подиума, условието е да запазят онези очи, с които влязоха в залата при мене - изпълнени с огромна надежда и чистота, и желание да постигнеш нещо. Аз не искам те да поемат в живота с очите на шампионките, които вече те имат,.... те се чувстват осъществени. Те трябва да прегърнат живота и да затворят една страница и да отворят новата страница от нулата. В никакъв случай да не тръгват с това, че те са успели, че те са шампионки. Те трябва всяко нещо да започват от нулата с желанието и вярващите детски чисти очи в живота, за да постигат така мечтите, които си поставят в живота. Ако те тръгнат със самочувствието на шампионки, аз мисля, че животът им е обречен. Раева каза, че вече мисли за работата със следващия отбор, а Михаела Маевска ще започне треньорска кариера:Но тя тук започва от нулата, от началото, обясни още Илияна Раева.  Цялото интервю с нея може да чуете от звуковия файл.

Илиана Раева за бенефиса на отбора: Имаше много любов, много благодарност, много възхищение и много тъга

На бенефиса на националния отбор по художествена гимнастика залата беше много различна от всички състезания - имаше много тъга и много силни емоции, сподели в интервю за "Хоризонт"  президентът на БФ "Художествена гимнастика" Илиана Раева: Твърде емоционално и разтърсващо. Там имаше само хубави емоции. Там нямаше напрежението на състезание, нямаше вълнението от това ще изпуснат ли, няма ли да изпуснат. Там имаше само много любов, много благодарност, много възхищение и както казах - тъга. В ефира на БНР Илиана Раева даде съвет на гимнастичките за тяхната кариера и съдба след националния отбор, като им пожела да не се страхуват да започват всичко от нула: Те трябва да вървят по пътя си и единственото, което аз си позволих като последно, пред всички ,да ги посъветвам е, че ако искат наистина да печелят житейски битки така, както ги печелеха на подиума, условието е да запазят онези очи, с които влязоха в залата при мене - изпълнени с огромна надежда и чистота, и желание да постигнеш нещо. Аз не искам те да поемат в живота с очите на шампионките, които вече те имат,.... те се чувстват осъществени. Те трябва да прегърнат живота и да затворят една страница и да отворят новата страница от нулата. В никакъв случай да не тръгват с това, че те са успели, че те са шампионки. Те трябва всяко нещо да започват от нулата с желанието и вярващите детски чисти очи в живота, за да постигат така мечтите, които си поставят в живота. Ако те тръгнат със самочувствието на шампионки, аз мисля, че животът им е обречен. Раева каза, че вече мисли за работата със следващия отбор, а Михаела Маевска ще започне треньорска кариера:Но тя тук започва от нулата, от началото, обясни още Илиана Раева.  Цялото интервю с нея може да чуете от звуковия файл.

Хората ходят на паметника на Живков заради безплатното здравеопазване и образование, умили се Антон Кутев

"Все още има хора, които ходят на паметника на Тодор Живков не защото е бил диктатор - да, той е бил, а хората са там, защото имаше безплатно здравеопазване и образование", това заяви бившият депутат от БСП Антон Кутев пред Би Ти Ви. "Управлението на разни десни партии и няколко леви не направиха да имаме изцяло безплатно здравеопазване, каквото имаше при Живков, не направиха да има безплатно образование, включително висше заедно с общежитията. Не направиха така, че да няма криминална престъпност освен дребната битова, която беше под контрол. Не направиха така, че всички да имат работа, не направиха да няма наркотици, децата да не се друсат и да не се окаже, че КАТ като започне да проверява с учудване установяваме, че шофьорите не са пияни, а са друсани. Това всичкото прави носталгията. И имаше я тази държава преди 26 г. Има го дори и в Куба, която е по-бедна от България по всички статистики. Има го и в други страни", каза той в опит да обясни защо съпартийците му положиха цветя пред паметника на Живков.  

Съпругът ми не ме ревнува

 Премиерата на филма "Жената на моя живот" в който младата актриса Вили Марковска е в главната женска роля, ще се запомни задълго! Да я видят дойдоха два пъти повече зрители, отколкото побира един салон. Наложи се те да бъдат разделени в две зали, за да видят блестящата продукция на известния документалист - режисьора Антоний Дончев. Пленителната игра на великолепната Вили разчувства всички присъстващи в залите. Виолета Марковска е родена на 24 април 1987 г. в София. Първоначално завършва театралната школа към Народния театър "Иван Вазов", а след това и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с актьорско майсторство. Снима се в български и чужди продукции. Отделно от това работи като рекламно лице в клипове, прави реклами и е модел. Зад гърба си младата актриса има солиден списък от кинопродукции, като "Алиса знае какво да прави!" "Столичани в повече", "Универсален войник: Регенерация", "Copperhead", "Шивачки", "Фаворитът 2", "Открадната светлина", "Хотел България ", "Nature Unleashed: Avalanche", "Shark Zone","Disaster", "Octopus 2: River of Fear", "For the Cause" и др. Най-голямото щастие за Вили е майчинството, а най-голямата стабилност актрисата чувства редом до съпруга си. Йогата е нейното превъплъщение и постоянната й роля, от която тя никога няма да се откаже. - Като малка имитирах говорителките по телевизията - Запазената ми марка е да играя дъщерята на главния герой - В "Жената на моя живот" се разбирахме с партньора ми главно с очи - Йогата е втората ми професия и начин на живот - Не глезя сина си, надявам се да се занимава с финанси - Най-голямото ми хоби е ходенето пеш - Вили, как избра професията на актриса или някой ти посочи съдбовния път? - Дебютът ми в телевизията беше в тв сериала "Хотел България", сценарист беше проф. Семерджиев. Тогава бях все още ученичка. След това играх в "Шивачки". В този филм все още не бях студентка във НАТФИЗ. След него твърдо реших, че киното е моята съдба и да бъда актриса е моят път в живота. Майка ми много искаше да ме разубеди, но не успя. Нейното желание бе да отида да уча в чужбина някаква по-стабилна професия, но съдбата си наложи ветото върху мен. Иначе от малка много обичам да си играя на актриса. Бях много артистично дете. Имитирах учителките си в училище, но най-голямата ми слабост беше да имитирам говорителките по телевизията, които четат новините. Впоследствие кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Веско Ранков заедно със Здравко Митков, където ме приеха от първия път. След това дойде филмът "Открадната светлина", за който имам награда в Холивуд. - Как я получи? - Аз съм единствената българска актриса с награда от Холивуд Филм Фест. Режисьор е Майкъл Кори Дейвис от Ямайка. Той пристигна в България, за да направи филм по действителен случай за белите робини. Когато отидох на кастинга, влязох последна и Майкъл Дейвис каза, че е видял повече от сто актриси, но се спира на мен. Картината е наистина по действителен случай за една българка, която отива в Гърция, отнемат й детето и я превръщат в сексробиня. "Открадната светлина", който в оригинал се казва "SvetlanaТs Journey", е късометражен и е много тежък и сериозен. В главната мъжка роля е Максим Генчев, той играе сводника. Половин година след излъчването ми се обадиха от кинофестивала в Лос Анджелис и ми съобщиха, че съм спечелила отличието за главна женска роля. Наградата ми още стои там, в кабинета на директора на кинофеста. Имам над 12 филма в чужди продукции на Ню Имидж, където винаги съм играла сериозни роли. Никой не ме е дублирал. Претендирам, че имам доста добър английски и винаги сама съм играла ролите си в англоезичните продукции. - С кои от известните актьори си играла в чуждите продукции? - С Жан Клод ван Дам, с Долф Лундгрен, с известната актриса Марни Елтън. Пресечни точки съм имала и с Крисчън Слейтър. В повечето американски продукции винаги ме избираха за дъщеря на главния герой. Стана нещо едва ли не като "запазена марка" да играя щерката на главния персонаж в англоезичните продукции. Последният филм, в който играх с Жан-Клод ван Дам, е "Универсален войник". - Как те избират във филмите? - С ръка на сърцето заявявам, че винаги си спечелвам ролите само и единствено чрез кастинг, наравно с всички участвам в борбата за ролята. Никога не съм играла във филм чрез "шуробаджанащина". Най-интересното е, че винаги закъснявам и отивам последна на кастинга и ме избират. Вероятно е някаква съдба. Но от последна ставам първа. Така стана и в "Шивачки", и в "Открадната светлина". - Би ли изиграла отрицателна роля? Коя е ролята мечта? - В "Шивачки" бях в ролята на проститутка, в "Открадната светлина" също. Какво значи "отрицателна роля"? Актьорът временно представлява конкретен персонаж, това не е той в живота. Бих изиграла всякаква роля, която е изпълнена със смисъл и дълбочина. Жестоко се влюбих в последната си героиня Виан в "Жената на моя живот". Бих искала да изиграя роля като Джесика Ланг във "Франсис", като Глен Клоуз във "Фатално привличане", като Деми Мур в "Разкриване". Възхищавам се на актрисата Джулия Робъртс. Тези актриси имат присъствие на екрана независимо в каква роля са. - В момента по кината е най-новият филм с твое участие "Жената на моя живот", в който си в главна роля. - Кастингът е бил доста сериозен не само за женската роля, но и за главната мъжка роля. Накрая режисьорът Антоний Дончев стига до извода да вземе оригинален кюрдски актьор за мъжката роля и мен за негова партньорка. Разбрах, че ролята ми не е на български и че трябва перфектно да предам чувствата на героинята, защото впоследствие ще бъда озвучавана на кюрдски. Моят партньор Соран Ебрахим не говореше въобще английски, той говореше само "сорани" - един от диалектите на кюрдски език, и затова комуникацията ни не беше от най-лесните. За мен беше много любопитно и забавно едновременно, когато се подготвяхме за играта си с репетиции на маса. Преводачка обясняваше всички мои реплики на Соран и той си пишеше транскрипцията на думите на български и си ги повтаряше, за да знае какво му казвам и как да реагира на думи като "обичам те" и "искам да те видя". От своя страна и аз трябваше да науча някои базисни неща на кюрдски, за да мога пък аз да бъда адекватна на неговите реплики. Този език има толкова много диалекти и беше интересно как на Соран дори не му беше приятно, когато преводачката му говореше, но на различен диалект. Героите общуват на повече от 10 езици и диалекти. Пъстрата езикова палитра е ефектна, но и доста трудоемка за актьорския екип. "Жената на моя живот" е копродукция на България, автономната област Кюрдистан в Северен Ирак, Македония и Румъния. Продуцентът е Иван Тонев, оператор и съсценарист е известния документалист Антоний Дончев. Сред авторите на сюжета е кюрдският журналист Али Талиб, по чиято идея е проекта. Любовната история е във фокуса - останалото е само фон. Шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но войната ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той (Соран Ебрахим) я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан (моята героиня) обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща й, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето й отново. "Жената на моя живот" успя да впечатли журито на няколко различни международни кинофорума. Своя блестящ дебют филмът направи в Русия на големия кинофестивал в Москва. За своя първи опит в игралното кино Дончев си спечели приз за най-добър режисьор от 11-ото издание на Румънския международен филмов фестивал Rо-IFF 2015. В Македония връчиха награда за операторско майсторство на Иван Тонев, а аз бях удостоена с отличие за най-добра женска роля от Кипърския международен фестивал. Филмът имаше и своето представяне у нас на 33-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Важно е да се знае, че драмата е по истински случай. Според авторите филмът е за това, че въпреки демагогията на политиката човек може да обича - достатъчно основание да продължава да живее. - Как се възприе, гледайки се на екрана, да говориш кюрдски? - Усещането наистина е много странно. Както за мен самата, така и за публиката. Самите реплики ми бяха на български и английски. Знаех съдържанието, за да мога да пресъздам емоцията. Дублирана съм от кюрдска актриса, която смятам, че много добре се е справила и с интонацията, и с емоцията, и с гласовия тембър. С партньора ми Соран работехме главно с очи. След изявата ми в този филм дори писаха, че съм "кинегенечна и без да играе". Което може да се интерпретира различно, разбира се. Между нас имаше огромна езикова бариера, но на екрана имаше невероятно партньорство, което можеше да се разгърне. - Възможно ли беше наистина да се влюбите един в друг? - По принцип историята познава много такива примери. Брад Пит и Анджелина Джоли, например. При нас това беше изключено, може би защото и двамата сме професионалисти и гледаме сериозно на работата си. А и аз като жена, слагам винаги една бариера между играта и реалния ми живот. Никога не бих могла да прекрача тази бариера. Прекалено съм отдадена на съпруга си. Често ми задават въпроса как така играя любовните сцени толкова естествено и реалистично, не ми ли пречи това в живота. Не, не ми пречи в личния живот. Първо, защото до себе си имам един изключителен мъж, който разбира моята професия не ме ревнува. И второ - защото съм професионалист и гледам на това като на добре свършена работа. Когато играя любовни сцени, между мен и партньора ми винаги има една възглавница. - Докато работеше по филма "Жената на моя живот", ти направи и семейство, роди прекрасния си син. Каква е Вили Марковска като майка и съпруга? - Да, синът ми е на година и два месеца. Казва се Красимир. И е моето голямо слънце и радост в живота ми. Щастливо съм омъжена за Ивайло Ангарски, но категорично не коментирам личния си живот, защото той е личен, не обществен. Не можеш да споделяш личните си неща с други, тогава те се превръщат във всеобщо достояние. Смятам, че публичната личност е такава с изявите си. Съпругът ми е финансист, стабилен и много практичен човек. Благодарение на неговата точна професия постигаме баланса вкъщи. Иво ми дава много добри идеи в професията. Чувствам се много спокойна с него. А и хич не ми е скучно, той е с невероятно чувство за хумор. Относно възпитанието на сина ми, въпреки че все още е много мъничък, не го глезя. Смятам, че когато имаш момче, не трябва да му е лесно, за да стане мъж един ден. Ако падне и плаче, не му обръщам особено внимание, оставям го сам да прецени обстановката, да стане и да престане да плаче. Опитвам се да му давам възможността да се развива. Това не е безразличие, а изработване на природните рефлекси. По характер е много интересно дете - чувствителен, същевременно е много хитър, сензитивен, с един игрив поглед. Послушен е, може би е от зодията му Риби - на 17 март е роден. Надявам се да е като баща си и да продължи техния семеен род с икономика и финанси. Не бих го посъветвала да става актьор, но ако един ден той сам поиска, ще го подкрепя. - Имаш ли нови предложения за роли в момента? - Засега не, но очаквам едно грандиозно предложение и дълбоко се надявам да стане, затова няма да разгласявам тайната. Нека да е изненада за зрителите. Да не забравяме все пак, че аз не съм се отказала от театъра. Непрекъснато пътувам с Искра Радева. Играя редовно, но голямата ми любов е киното. Това е друг свят. Театралната сцена много калява артиста. Ако в киното имаш право на грешка и на няколко дубъла, то в театъра нямаш такава възможност. Това е големият риск и закалката на театралната сцена. Киното е нещо коренно различно. Суматохата, големият екип, шумът на клапата, виковете на режисьора - всичко това много ме привлича, мотивира и вдъхновява. Някой беше казал, че "актьорската професия е все едно да пишеш с пръчка по вода- изчезва веднага". Това е миг, който играеш, и това е. Няма да се повтори. - Вили, откъде се взе йогата в живота ти? - Йогата е начинът ми на живот, втората ми професия. Йогата е нещо, което ми дава невероятно спокойствие. Това е великото осмисляне на Вселената, на духа и тялото, начин на дишане и на здраво съществуване. Първоначално йогата ми беше хоби, което превърнах в работа. Между другото точно съпругът ми ме насърчи да стана професионален инструктор по йога и да завърша съответната квалификация в НСА. Започнах преди 10 г., когато установих, че имам вродена гъвкавост, стабилност на телесното тегло. И реших да започна съвсем любителски. Разучих дишането, а после и всички елементи. Завърших курс за професионални инструктори към Българската Федерация по йога в НСА. Благодаря на ректора на спортната академия, който много ме насърчаваше в тази област. Благодаря и на Българската федерация по йога, защото те организираха курса. Миналата година за първи път в света се проведе световен ден на йога, на който имах честта да бъда водеща. Сега преподавам четири пъти в седмицата в специализирано студио. Йогата ме прави много щастлива и предавам своето щастие и на другите. - Когато групата е голяма, това не пречи ли на осъзнаването? Тъй като йогата е преди всичко осъзнаване. - Да, пречи, но това е процес. Йогата трябва да се прави всеки божи ден, изисква невероятно постоянство. Йогата дава енергия, не отнема, презарежда тялото и духа. Много е важно да се започне от някъде и хората трябва да възпитат в себе си това специфично осъзнаване, изключване от всичко. Старая се да обяснявам, да съм максимално точна и вярна в обясненията си. Не ми остава време за медитация, това е един изключително сложен процес. За неговото постигане трябва да се измине осемстепенната стълба на йогата, да се постигне глобалното съвършенство, хармонията и балансът между духът и тялото. Първоначално човек трябва да възпита в себе си изпълнението на моралните принципи, заложени в йогата. А те са: да бъде чист външно и вътрешно, да не лъже, да не краде, да бъде добър с околните. Редовно трябва да се изпълняват позите за гъвкавост, защото тези пози правят тялото ни здраво и дълголетно. Хората трябва да се научат да дишат правилно, за да се кръвоснабдяват органите равномерно. Всеки индивид трябва да умее както да се концентрира, така и да релаксира. Релаксът, изключването е нещо много важно. С йогата целя да направя хората спокойни, с балансиран ум, да избия всякакви наченки на агресията. Искам да се научат да мислят за мига. Когато хората влязат при мен в залата, настоявам още от влизането да си изключат мозъка от битовизмите и да не мислят за сметките за ток, парно. Искам да бъдат тонизирани, с гъвкави тела , с гъвкав и стабилен гръбначен стълб, защото отново повтарям - здравият гръбнак е важен за дълголетието на човек. - Освен с йога с какво поддържаш тази прекрасна фигура? Каква е диетата на Вили Марковска? - Не спазвам диета, а определени правила в начина на хранене. Не ям месо, консумирам само риба. Прясно мляко не пия. Не консумирам изобщо захар. Обичам да пия късо кафе. След 17.30 ч не ям, никога не вечерям! Най-успелите хора не са най-умните, а най-организираните. Аз съм такава. - Религиозна ли си? - Да, вярваща съм. Но без крайности. Когато имам вътрешни терзания, винаги се обръщам за помощ към Всевишния. Категорично вярвам в Бога. - Как ще прекарате лятото? - Все още нищо не сме планирали, тъй като приоритет е малкият принц Красимир. Така че, ако почиваме някъде, ще гледаме да е удобно и практично преди всичко за детето. Харесвам и морето, и планината. Много обичам да ходя. Всеки ден изминавам минимум 5 км на ден пеша. Мога да се спусна от Бояна до центъра с количката. . - На кого би искала да благодариш? - Бих искала да благодаря на Бога, че съм жива и здрава. Бих искала да благодаря на майка ми, че я има. Бих искала да благодаря на зрителите и ценителите на "Седмото изкуство" . Препоръчвам ви да се откъснете малко от ежедневните грижи и да се потопите в любовната сага на лентата "Жената на моя живот". На читателите на в. "Стандарт" бих искала да пожелая много здраве и любов.

„Космополитът Руслан Райчев“ – вечер, посветена на големия диригент

Фестивалът на изкуствата „Борис Христов“ се провежда в къщата-музей на големия български певец. Продължава до края на юни, а сред предстоящите събития е вечер, посветена на Руслан Райчев – един от най-забележителните наши диригенти, направил дълга и успешна кариера в Западна Европа. Неговият син Петър Райчев ще представи своя авторски филм „Космополитът Руслан Райчев” на 20 юни от 18.30 часа. Завършил кинорежисура в Германия, Петър Райчев решава все пак да сбъдне детската си мечта и „да стане певец като дядо“ – тенора Петър Райчев, покорил европейските сцени между двете световни войни. Петър Райчев-внук работи в Германия 10 години като хорист и солист в малки роли. Налага се да прекъсне за около година и междувременно получава предложение да работи като импресарио в музикална агенция там. И днес се занимава с импресарска дейност, но от България. Завръща се в родината след 2006 г., когато баща му си отива от този свят. В един момент започнах да разчиствам неговите неща – снимки, вестници, нотни материали – спомня си той. – Поставих си за задача да съхраня всичко това, да възстановя доколкото е възможно повредени снимки и т.н. Съпругата ми започна да ме убеждава, че трябва да направя нещо с архива. Както и една наша приятелка, която още приживе настояваше да се заснеме филм за баща ми. Но той не приличаше на повечето си колеги, не искаше да се шуми около него. Беше истински артист, живееше с работата. Преди време направиха филм за него, който сега не искам да коментирам. А за мен беше трудно след като той си отиде да се заема с това. Сигурно съм сгрешил, че докато беше жив не заснех повече разговори с него, спомените му. Все пак познаваше и помнеше големите имена от световната оперна сцена. Хора, събития, театри… Той ни разказваше много често най-различни истории, заснел съм незначителна част. Направих филм, който според мен е само за тесен кръг хора. Премиерата беше преди около шест години, отново в Къщата-музей „Борис Христов”. Малко се смущавам от определението филм. За мен това е родова памет, синтезирано е всичко, което може да се каже за баща ми в мащаба, с който аз разполагах. Петър Райчев разказа още, че филмът е претърпял известни промени, тъй като е включил нови материали. Някои от тях разказват за работата на баща му извън България. Той е един от първите български диригенти, направили кариера в Западна Европа – продължава той. – Наистина, много други пътуваха на гастроли със Софийската опера, но той имаше лични ангажименти към различни оперни театри. Още през 60-те години на м.в. е гастролирал във Франция, Германия, Швейцария. В началото на 80-те години беше във Виенската Щатсопера (един-два сезона водеше целия италиански репертоар), Миланската скала, където дирижира нова постановка на „Хованщина”от Мусоргски (режисьор Юрий Любимов). У нас сравнително късно го направиха „народен артист”. Той се шегуваше, че са го понижили, защото отдавна бил станал „международен”. Имаше една интересна ситуация, когато трябваше да прави „Борис Годунов” в Париж, с режисьора Джоузеф Лоузи. Руджиеро Раймонди беше в ролята на Борис, другите певци също бяха световни имена. Трябвало да дирижира Сейджи Озава, но той се разболял и повикаха баща ми. Това съвпадна с подготовката на юбилейно честване на Николай Гяуров в София, когато за концерта дойдоха Хосе Карерас, Мирела Френи, Пиеро Капучили. Тогава от операта в Париж осигуриха на баща ми частен самолет, за да може да репетира и на двете места. Имаше чудесно чувство за хумор, вкъщи постоянно се шегуваха с майка ми. В хубава атмосфера живеехме – с много любов, артистизъм… Съжалявам, че почти не помня дядо си, на когото съм кръстен. В близкото му обкръжение са били легендарни личности – Стефан Цвайг, Станиславски, Маяковски, Горки. Живели са в Италия, Германия и баща ми помнеше, че са ги посещавали Тосканини, Прокофиев, Шаляпин, Умберто Джордано . В такава атмосфера се е формирал Ромео Райчев в ранната си възраст. Не е случайно и това, че организираме вечерта именно в къщата на Борис Христов. Те са били много близки приятели. В началото на 40-те години баща ми е бил корепетитор в Щатсопера във Виена, асистент на големия диригент Карл Бьом. Един ден при него пристигнал Борис Христов и заявил, че е дошъл да учи пеене. Дори живял в квартирата му. Баща ми успял да го убеди, че Италия е страната, в която трябва да учи. Този невероятен певец цял живот му беше благодарен за съвета. Петър Райчев ни разказа и за дните в Академията на Борис Христов в Рим, където отишъл, за да получи насоки от големия бас. Държа се с мен изключително добре, говорихме за миналото, за приятелството с баща ми. Чувствам се погален от златното перо на съдбата за контакта си с такива уникални музиканти и личности.

Космополитът Руслан Райчев

Фестивалът на изкуствата „Борис Христов“ се провежда в къщата-музей на големия български певец. Продължава до края на юни, а сред предстоящите събития е вечер, посветена на Руслан Райчев – един от най-забележителните наши диригенти, направил дълга и успешна кариера в Западна Европа. Неговият син Петър Райчев ще представи своя авторски филм „Космополитът Руслан Райчев” на 20 юни от 18.30 часа. Завършил кинорежисура в Германия, Петър Райчев решава все пак да сбъдне детската си мечта и „да стане певец като дядо“ – тенора Петър Райчев, покорил европейските сцени между двете световни войни. Петър Райчев-внук работи в Германия 10 години като хорист и солист в малки роли. Налага се да прекъсне за около година и междувременно получава предложение да работи като импресарио в музикална агенция там. И днес се занимава с импресарска дейност, но от България. Завръща се в родината след 2006 г., когато баща му си отива от този свят. В един момент започнах да разчиствам неговите неща – снимки, вестници, нотни материали – спомня си той. – Поставих си за задача да съхраня всичко това, да възстановя доколкото е възможно повредени снимки и т.н. Съпругата ми започна да ме убеждава, че трябва да направя нещо с архива. Както и една наша приятелка, която още приживе настояваше да се заснеме филм за баща ми. Но той не приличаше на повечето си колеги, не искаше да се шуми около него. Беше истински артист, живееше с работата. Преди време направиха филм за него, който сега не искам да коментирам. А за мен беше трудно след като той си отиде да се заема с това. Сигурно съм сгрешил, че докато беше жив не заснех повече разговори с него, спомените му. Все пак познаваше и помнеше големите имена от световната оперна сцена. Хора, събития, театри… Той ни разказваше много често най-различни истории, заснел съм незначителна част. Направих филм, който според мен е само за тесен кръг хора. Премиерата беше преди около шест години, отново в Къщата-музей „Борис Христов”. Малко се смущавам от определението филм. За мен това е родова памет, синтезирано е всичко, което може да се каже за баща ми в мащаба, с който аз разполагах. Петър Райчев разказа още, че филмът е претърпял известни промени, тъй като е включил нови материали. Някои от тях разказват за работата на баща му извън България. Той е един от първите български диригенти, направили кариера в Западна Европа – продължава той. – Наистина, много други пътуваха на гастроли със Софийската опера, но той имаше лични ангажименти към различни оперни театри. Още през 60-те години на м.в. е гастролирал във Франция, Германия, Швейцария. В началото на 80-те години беше във Виенската Щатсопера (един-два сезона водеше целия италиански репертоар), Миланската скала, където дирижира нова постановка на „Хованщина”от Мусоргски (режисьор Юрий Любимов). У нас сравнително късно го направиха „народен артист”. Той се шегуваше, че са го понижили, защото отдавна бил станал „международен”. Имаше една интересна ситуация, когато трябваше да прави „Борис Годунов” в Париж, с режисьора Джоузеф Лоузи. Руджиеро Раймонди беше в ролята на Борис, другите певци също бяха световни имена. Трябвало да дирижира Сейджи Озава, но той се разболял и повикаха баща ми. Това съвпадна с подготовката на юбилейно честване на Николай Гяуров в София, когато за концерта дойдоха Хосе Карерас, Мирела Френи, Пиеро Капучили. Тогава от операта в Париж осигуриха на баща ми частен самолет, за да може да репетира и на двете места. Имаше чудесно чувство за хумор, вкъщи постоянно се шегуваха с майка ми. В хубава атмосфера живеехме – с много любов, артистизъм… Съжалявам, че почти не помня дядо си, на когото съм кръстен. В близкото му обкръжение са били легендарни личности – Стефан Цвайг, Станиславски, Маяковски, Горки. Живели са в Италия, Германия и баща ми помнеше, че са ги посещавали Тосканини, Прокофиев, Шаляпин, Умберто Джордано . В такава атмосфера се е формирал Ромео Райчев в ранната си възраст. Не е случайно и това, че организираме вечерта именно в къщата на Борис Христов. Те са били много близки приятели. В началото на 40-те години баща ми е бил корепетитор в Щатсопера във Виена, асистент на големия диригент Карл Бьом. Един ден при него пристигнал Борис Христов и заявил, че е дошъл да учи пеене. Дори живял в квартирата му. Баща ми успял да го убеди, че Италия е страната, в която трябва да учи. Този невероятен певец цял живот му беше благодарен за съвета. Петър Райчев ни разказа и за дните в Академията на Борис Христов в Рим, където отишъл, за да получи насоки от големия бас. Държа се с мен изключително добре, говорихме за миналото, за приятелството с баща ми. Чувствам се погален от златното перо на съдбата за контакта си с такива уникални музиканти и личности.

Илиана Раева: Моето мнение е, че Цвети имаше личен проблем

Националният ансамбъл по художествена гимнастика на България бе посрещнат с цветя и изпълнения на химна от малки дечица, а след това почти всички застанаха пред микрофоните на чакащите ги почти в полунощ журналисти при пристигането им от Израел. Най-много говори президентът на федерацията по художествената гимнастика Илиана Раева: „Истината е, че се вълнуваха момичетата и се притесняваха. Сигурна съм, че много голяма част от вас, които следят пътя на този отбор, едва ли сте повярвали на безумните неща, които прочетохме. Благодаря ви за това, че дадохте шанс да се търси истината, а не да обвинявате безпочвено един треньор, който беше сринат на Европейското морално и духовно. Щастлива съм, че преодоляхме това". „Една къща знаете как се гради и как се руши. Имаше много голяма опасност този отбор да бъде тотално сринат. Не съм сигурна дали бих могла да повторя това, което направих в Израел. Беше много важно да спася този отбор и този фантастичен треньор. Те много израснаха. Сблъскаха се с живота - такъв, какъвто е. Той е не само любов и аплодисменти. Имам до себе си едни много по-уверени и сигурни момичета. Всичко, което зависи от мен и целия екип, е да продължим да вървим по този път и да осъществим нашата мечта, която е и ваша", добави Раева. „Минахме през всичко. През болката в корема. През страха, който не свързан с художествената гимнастика. Не сме спали. Моето внимание бе ангажирано с Ина и момичетата. Може би оправдавам и колегите ви, които изсипаха тази неправда върху нас. Съвсем нормално е така да се предизвикат нещата, защото това съвпадна с нашето заминаване. Това обаче не бе свързано с художествената гимнастика. Ние се надявахме, че ще можем да я убедим. Там имахме и платена стая за нея", каза още тя. „При всички случаи, тя е имала проблем. Нещо е ставало в главичката ѝ. Тя плачеше, менеше си настроенията. Ние си обяснявахме, че тя не иска да играе повече. Кажете ми кой спортист ще скочи, затова, че не иска да играе повече. Тя не искаше да играе. Моето мнение е, че тя имаше личен проблем. Какъв е точно - не знам. Тя има прекрасен приятел, който много я обича. Ние винаги сме я гледали с много любов, защото тя е загубила по-рано майка си. В петък ѝ правих лимон, мед и ядки, защото каза, че е изтощена. Тя е много обичана", допълни Раева. „Тази фраза „на живот и смърт" разбуни вас, никой друг. Този отбор няма да позволя да бъде сринат, особено в края на кариерата си. Няма по-голяма подкрепа за Цветелина от това нейните приятелки да играят за нея. Имахме много „доброжелатели". Вие видяхте как играха момичетата. Четири съчетания без грешка. „Доброжелатели" казваха на колегите там, че има статии за закриване на художествената гимнастика у нас. Според вас как ще използват нашите конкуренти това. Там се казваха ужасни неща. И аз трябваше да обяснявам на чужденците, нашите конкуренти. Момичетата играха, те бяха категорично ощетени", заяви още шефът на федерацията. „Цветелина Стоянова, докато е била с нас, никога не е правила опит за самоубийство. Имайте предвид, че поне пет пъти казваше идвам, не идвам... Тя ми каза, че не може повече, че не иска. Казах ѝ да се успокои, че няма да има проблем. Каза ми също, че изпитва страх. Тя ми каза, че не става дума за Олимпиадата. Каза ми, че нещо я души в гърлото. Помислих си, че става дума за страхова невроза, минала съм през такова нещо. Не е етично, карате ме да говоря неща, които не е правилно да говоря", заяви Илиана Раева.

Цветан Цветанов: Оценката за дейността на Бъчварова я дава премиерът

Ще бъде спекулативно, ако се дават оценки за работата на вътрешния министър. Оценката за дейността на вицепремера Румяна Бъчварова я дава премиерът на страната, който я е предложил за поста преди година. Вицепремиерът полага максимални усилия да се справи с това предизвикателство. Затова искаме и ние да подпогнем от парламента, добави той. Това е част от политическата риторика на опозицията да иска постоянно оставки, каза Цветанов. И отбеляза, че на заседанието на комисията в сряда, когато бяха изслушани министър Бъчварова, заместниците й, професионалното ръководство на МВР, шефът на бургаската дирекция на вътрешните работи и директорът на РПУ-Несебър за "битовата драма" с Димитър Желязков - Очите, всички депутати са можели да зададат своите въпроси. Смятам, че имаше добри отговори, имаше и въпроси, които не получиха отговори, които се очакваха, добави той. Попитан има ли резон в критиките на БСП, Цветанов каза, че има резон във всяка критика и трябва да има чуваемост. Убеден съм, че както Бъчварова, така и професионалното ръководство много добре си правят изводи от всяка една среща във вътрешна комисия, защото политиката е да носиш отговорност и да има диалог с всички парламентарни групи. Ако започнат да се съпоставят периоди на управление, всичко ще бъде в негативен план за БСП, коментира още той. Попитан дали има критики към работата на МВР, Цветанов посочи, че остава усещането, че не е приведен в известност целият криминален контингент и има много оперативна работа за вършене. Не мога да възприема, че като попиташ областен директрор дали дадено лице е криминално проявено или осъдено, да получиш отговор, че справката не е пред тях или че нямат спомен, каза той. Според Цветанов, когаго се говори за елита на служителите, които са натоварени с отговорнността да окординират и планират съответните мероприятия за борба с тежката организирана престъпност, те трябва да приведат в известност целия криминален конигнетг. Дадохме препоръка областните директори да подават изпреварваща информация за лица от криминалния контингент, които се насочват към летните курорти, посочи той. Попитан защо не е свършена тази работа, шефът на вътрешната комисия оцени идентификацията на 424 организирани престъпни групи като "голяма по обем работа". Според него обаче липсва адекватна работа през периода 2013-2014 година, когато на власт бяха БСП и ДПС. Към 2013 г. когато ГЕРБ излезе от властта имаше много дела на оперативен контрол и бяха пред реализация, допълни той. Напомни, че беше закрита ГДБОП, а възстановяването на такава структура става бавно, защото много от служителите напуснаха, а други се демотивираха. Затова трябва да подкрепим министър Бъчварова и да бъдем конструктивни в парламентарния контрол. Не винаги да искаме оставката, а всеки от нас да допринася за общата цел за борба с организираната престъпност, призова Цветанов. Той каза още, че в момента се извършват проверки на фирми, за които има данни, че са свързани с Димитър Желязков - Очите. Не бяха дадени конкретни данни, но не смятам, че това е нашата работа в момента, допълни Цветанов и уточни, че работата на депутатите е да видят мерките, законодателните промени и как е създадена организацията и структурата на МВР, за да бъде ефективно в борбата с организираната престъпност. Според съпредседателя на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов исканата от БСП оставка на министър Бъчварова е чисто политическа, а на заседанието в сряда депутатите от БСП не са били толкова радикални. Той уточни, че е казал на министър Бъчварова по време на заседанието на комисията, че полицията реагира, след като нещата са се случили. По думите му полицията много добре знае кои са престъпниците и за тях не трябва да има толеранс. Според него трябва да има превантивни мерки срещу тях.

„Лудогорец“ победи „Славия“ (Прага) в контрола

„Лудогорец“ записа победа в първата си контролна среща от лагера в Австрия. Шампионите се наложиха над 2:1 над „Славия“ (Прага). Неофициален дебют за разградчани направи украинският защитник Игор Пластун. Още в 6-ата минута „Лудогорец“ поведе в резултата с гол на Абел Анисе, който се разписа след пробив и пас на Джоди Лукоки от дясно. В 20-ата минута Джонатан Кафу се измъква добре от защитата на чехите и сам срещу вратаря вкара за 2:0. 8 минути по-късно чехите създадоха първата реална възможност за гол. До края на първото полувреме постепенно футболистите на "Славия" упражниха натиск, като веднъж Витиня изчисти топката пред голлинията, а на два пъти и вратарят Стоянов показа класа. През второто полувреме старши треньорът на „Лудогорец“ Георги Дерменджиев направи няколко промени, а темпото доста падна. Все пак в 65-ата минута Жуниньо Кишада имаше претенции за дузпа, а минута по-късно Лукоки от фаул затрудни чешкия вратар. В 78-ата минута чехите все пък върнаха едно попадение, като в основата му беше грузинският ветеран Леван Кения. Той проби и подаде на Мурис Мешанович, който от близка дистанция успя да вкара. В 90-ата минута Леван Кения имаше шанс да изравни, но ударът ум от фаул от 20 метра беше уловен от вратаря Владислав Стоянов. Доволен съм от победата, ние сме на различна фаза на подготовката в сравнение със Славия Прага. Но докато бяхме свежи, имаше какво да се види, доста футбол. Ние искаме да играем различен футбол, от това, което се получи. Изнерви се накрая играта, но това не е проблем. Единствено се надявам, че няма контузени, каза старши треньорът на „Лудогорец“ Георги Дерменджиев. Славия Прага опитаха някаква преса, но нито един път при тази преса не ни отнеха топката. Така че това не е проблем. Всички футболисти са еднакви в нашето отношение, а головете днес на Анисе и Лукоки само затвърждават, че и те искат да са в добра форма. Вече имаме и жребия за европейските турнири и се настройваме за този съперник, който ни се падна."Младост (Подгорица) е отбор, който е съперник на своята страна. В нашия сблъсък няма фаворит. Черногорците играят много сериозен футбол, миналата година са отстранили доста отбори. Така че никакво подценяване на този противник, трябва да сме концентрирани на 100 процента, ако искаме да ги отстраним.   Следващата проверка на орлите от Разград ще бъде в неделя срещу грузинския „Динамо“ (Тбилиси).

Анализатори: Цените на горивата в България ще продължат да се покачват

Цените на горивата в България ще продължат да се покачват заради засиленото търсене през лятото и поскъпването на петрола, прогнозират икономисти. Цените на горивата в България, са нереално високи, смятат шофьорите. Според тях има картел, а реалната цена е не повече от 1 лев и 80 стотинки. Икономическите аргументи сочат друго. Петролът започна да поскъпва от януари, а у нас горивата на дребно през март, припомни Калоян Стойков: При всички положения ще продължат на растат през летния сезон, тъй като традиционно има сезонен ефект - от една страна, заради пътуванията, от друга страна, заради земеделската кампания. Що се отнася до края на годината, тенденцията за цената на петрола, определено е негоре. Това ще се усети и в цената на природния газ, който тази година поевтиня на няколко пъти. През април намалението беше с повече от 20 на сто, а през юли, с близо 10 на сто. Дори и да има ръст, той едва ли ще бъде скокообразен. По-скоро ще продължи да бъде полегат и съответно, не цялата част от това намаление, ще бъде изядена до края на годината. Цената на природния газ е основен фактор за цената на топлата вода и на парното. Анализаторът Дантон Синкуеграна заяви, че много фактори, които влияят върху формирането на цената на петрола. Най-важният е търсенето на суровината, но ключово е състоянието на световната икономика. Цената на долара също е много важна, защото цените на петрола се формират в долари. През последното десетилетие бих казал, че има и доста други фактори, защото търговията с петрол стана много по-отворена, а и употрабата му много по-масова. Синкуеграна смята, че причините за ниските цени на петрола през изминалата година са не толкова политически а по-скоро  икономически: Миналата зима имаше много голямо производство на суровината. В САЩ производството нараства в пъти над това, което е било преди две години. Като цяло светът произвеждаше много повече петрол, отколкото употребяваше. Също така това доведе и до много солидни запаси от суровината, а и повлия върху крайните цени на бензина, дизела и другите горива, които се използват в бита.   Резултатът от британския референдум създаде нестабилност и по отношение на търсенето на петрол. Паундът буквално се срина, а еврото също поевтиня и това доведе до поскъпване на долара. По-скъпият долар, от своя страна, оказва натиск върху цените на петрола. Освен това имаше и много странични фактори - например, горските пожари в Канада нанесоха огромни щети върху индустрията, която извлича суровината от т.нар. "петролни пясъци". Наложи се спирането на работата там, а това веднага се отрази върху количествата на пазара. В Либия също имаше събития, които повлияха на петролните доставки. Събитията в Нигерия оказват огромно влияние върху продукцията. Ирак отново е много голям фактор Анализаторът не очаква петролът да поскъпне твърде много в идните месеци: Лекият суров петрол се движи някъде около 45 дорала за барел, а сортът "Брент" е съвсем малко по-скъп - 47 долара за барел. До края на годината ще има известно покачване, но то ще е малко над 50 долара за барел. Мисля, че пазарът намери комфортна зона на цената около 50 долара. Това носи добра печалба за производителите. Разбира се, не толкова добра, колкото беше цената от 100 долара за барел, както беше преди няколко години. Именно тогава се стигна до забавяне на икономиката заради високите цени на петрола. Затова мисля, че до края на тази и в началото на следващата година нивото ще се задържи около 50-те долара. Все пак цените от миналата година - между 20 и 30 долара бяха много нестабилни и много ниски. В същото време не мисля, че ще видим и нивото от 100 долара за барел скоро.

Българи, свидетели на трагедията в Ница споделят ужаса си

Най-малко 80 души са убити, а над 100 ранени, след като в Ница камион се вряза в група хора, събрали се да наблюдават фойерверките за националния празник на Франция. Иво Георгиев е бил само на пресечка разстояние от мястото на трагедията в Ница, когато чува изстрелите и шума от камиона. „Видях хората, които бяха сгазени. Беше страшна касапница", разказа той пред Нова телевизия. Съвсем наблизо е бил и Теодор Илиев с негови приятели. „Бяхме на около петдесетина метра от случващото се. Изведнъж някаква огромна тълпа тръгна да тича срещу нас, чуха се викове, дори изстрели. Първоначално мислехме, че това са пиратки. Тълпата изведнъж ни погълна и започнахме да тичаме. Бяхме с още едно момиче и едно момче. Приятелката ми падна, аз я вдигнах и накрая трябваше да се скрием някъде от тълпата, защото паниката беше доста голяма" , спомня си той пред NOVA. Близо до мястото на трагедията е била и българката Нели Капаси: „В първия момент не осъзнахме какво става, докато не чухме изстрели от автоматична стрелба". „Зарята започна в 10.00 часа. Не знам колко е продължила. Може би 10-15 минути, може би и повече. Няколко минути след зарята се случи трагедията. Ние бяхме в един ресторант, който е на центъра на Ница, на около стотина метра от там. На улицата имаше много, много хора и първото нещо, което видяхме беше една вълна от тичащи, крещящи хора", сподели тя и добави: „В първия момент не осъзнахме какво става, докато не чухме изстрели от автоматична стрелба. След като чухме изстрелите настъпи паниката и в нашият ресторант. Нещо страшно беше. Не мога да кажа кой произведе изстрелите. Не знам. В момента, в който започнахме да тичаме видях покрива на бял камион и се учудих, че той е там, защото улицата беше затворена целия следобед". Ние имахме шанса да се скрием в едно мазе, един локал за колелета. Когато излязохме попитахме полицая какво става и той каза: „Знам какво става, но е нещо страшно да ви го обяснявам". Чух, че други полицаи искаха покривки и чаршафи, за да покрият мъртвите тела, което създаде допълнителна паника", разказа Нели Капаси за NOVA. „Точно преди да стане атентата, бяхме на плажната ивица, където имаше фойерверки. След фойерверките тръгнахме да се прибираме, когато стигнах до трамвая започнаха да се чуват писъци и крясъци. Всички хора в трамвая залегнаха. Имаше изстрели", разказа Даниел Василев, който също е бил в центъра на Ница по времето на трагедията и добави: „Едва когато се прибрах вкъщи разбрах, че камионът е прегазил много хора. Шофьорът е карал един огромен камион и два километра е газил хора, след което е слязъл, започнал да стреля и полицията е стреляла". Друг българин, който живее в Ница - Диян Добрев, разказа в ефира на "Здравей, България", че не е бил на мястото на трагедията, но знае, че там е имало други наши сънародници.

Кирил Георгиев: В Ница е по-трагично от атентатите в Париж, има много пострадали деца

Кирил Георгиев е българинът, за който по-рано от Министерството на външните работи съобщиха, че е леко пострадал при терористичния акт в Ница. Той не е потърсил лекарска помощ.  Пред "Хоризонт" той сподели, че има прорезна рана на лявата ръка, но не е нещо сериозно. Сегашната ситуация е по-страшна от атентатите в Париж от ноември миналата година. Сред прегазените от камиона на мястото на атаката в Ница имаше много деца, разказа Кирил Георгиев, който живее и работи в Ница: Беше такъв хаос и суматоха, всички бягаха на различни страни, обувки, чанти летяха, хората оставяха бебешките колички на улицата. Бях толкова близко, че паднах на земята или някой ме бутна. Много бързо се случиха нещата. Паниката и хаоса беше тотален. Сценарий от холивудски филм как един камион премазва хора и по-скоро деца. Камионът беше огромен. Нямаше как да се реагира толкова  бързо, тъй като имаше много хора. Имаше хора от армията, от полицията, бяха въоръжени, опитваха да се спасяват. След това, което се случи в Париж, мога да ви кажа, че обстановката в Ница е много по трагична, защото повечето пострадали са деца. Разказът на Кирил Георгиев за ужаса от изминалата нощ можете да чуете от звуковия файл.

Българка, свидетел на терора в Ница: Животът в момента е спрял

Животът в Ница в момента е спрял и улиците са пусти. Това заяви пред Дарик Поли Николова, която от вчера е на почивка в града. Тя разказа, че снощи, отивайки към центъра на Ница с приятели, за да гледат фойерверките по случай националния празник на Франция, са видели как полиция и цивилни хора са тичали в различни посоки. Чували са се писъци и изстрели от френските органи на реда. „Бяхме в самия център на разходка за празника. Имаше заря, искахме да я гледаме. Разхождахме се по крайбрежната алея с приятели. В един момент видяхме група полицаи. На лицето на единия беше изписана голяма паника. Помислих си, че сигурно е станало нещо много сериозно. Няколко секунди по-късно се появи тълпа от хора, които крещяха, тичаха във всевъзможни посоки. Имаше хора, които бяха стъпкани на самата алея точно заради паниката. Беше голям хаос. Всичко беше затворено. За да се приберем, трябваше да минем през целия център. Вървяхме по малките улички. Имаше заведения, с масички навън, на които бяха изоставени чаши, чинии. Явно хората, както са си вечеряли, са изоставили всичко", разказа Поли. Тя каза, че в един момент са чули изстрели: „По-късно разбрахме, че френската полиция е стреляла. Опитахме се да се приберем по най-бързия начин и да се затворим. Такъв страх просто няма. Тази сутрин вече сме по-спокойни. Може би все още има последици от шока, в който бяхме. Предполагам, че полицията е мобилизирана и сигурността ще е на много високо равнище, въпреки че вече е късно". По думите на българката при пристигането им в Ница не са забелязали засилено полицейско присъствие: „По-скоро вечерта, когато се очакваше да започнат празненствата и зарята, тогава видяхме, че има полицаи наоколо. Въпреки това доста метри е минал камионът преди да го спрат". „Тази сутрин е много тихо в Ница. Тук-таме се виждат хора", добави Поли Николова.

Иво Иванов: За Ердоган България е единственият безпроблемен съсед

Иво Иванов от Българското геополитическо дружество и Милко Василев, експерт по международни отношения и сигурност, коментираха в "Нещо повече" развитието на събитията в Турция. Ердоган е венчан за властта, възприема се като човек, който е благословен от Аллах да ръководи Турция и всеки, който не приема това, греши не само срещу него, но и срещу Всевишния, каза Иванов. Султан Ердоган обяви, че днес ще има заседание на Съвета за национална сигурност и лично ще огласи резултатите. Иванов прогнозира промени и преструктуриране в армията и коментира, че тя в момента едва ли е най-боеспособна.В периода 1999-2003 г. западните анализатори виждаха в партията на Ердоган едва ли не партия от европейски тип. Не бива да отричаме, че тази партия дойде на власт с избори и направи революционни промени с подкрепата на хората, които искаха да правят бизнес и ново общество. Но вече няма разделение на властите - Ердоган контролира медиите, корупцията е огромна, отбеляза Иванов. Ислямизмът на Гюлен беше просветен, той искаше да нагоди нормите на исляма към съвременния свят. Гюлен дава парите си за просвета според тези норми и рамки. И посочва Ердоган като човек, който краде и нарушава нормите, отбеляза Иво Иванов. Принципът на кемализма гласи: "Мир у дома, мир и навън". Ердоган наруши мира. Готов е да се конфронтира с всеки и то за дребни неща, заради които не си струва Турция да губи своя авторитет. Преди преврата той се опита да поправи някои от грешките си. България е единственият му безпроблемен съсед, смята Иво Иванов. Според него изходът на Ердоган от политиката е само летален - физическа смърт или сваляне от власт.Милко Василев, експерт по национална сигурност, смята, че Ердоган играе и се мъчи да извива ръцете на основните играчи по света. Смята, че това, което е позволено на САЩ или Русия, е позволено и на него. Съгласен съм също, че излизането от политиката няма да бъде по негова воля. Не съм съгласен, че имаше опит за преврат. Имаше метеж. Превратът започна с появата на Ердоган в медиите. На Ердоган му трябва разчистване на терен вътре в страната. Преди няколко години започна реформи в армията. В момента върви масова чистка, отбеляза експертът. Имаше момент на извиване на ръце и в начина, по който Ердоган настоя за екстрадиране на Гюлен от САЩ - не искайте доказателства, дайте ми го. Аз съм верен съюзник, но пък мога да се сближа и с Русия, имам среща с Путин. В същия дух са и посланията към ЕС за пускане на бежанците, а също и изявленията за смъртното наказание, подчерта Василев. Още по темата чуйте в звуковите файлове.