01.12.2016

Резултати от търсенето

Никой не може да се справи сам с бежанците, трябва общо решение

  Миграционният натиск към страната ни е намалял с 30%   Великобритания все още има ход назад към ЕС   -Г-жо Грозданова, европейските лидери се събират в петък в Братислава, където във фокуса на разговорите ще бъде мигрантската криза. Каква позиция ще отстоява България?   -България заминава с позицията, която е отстоявала и досега – да се намери единно европейско решение, което да има устойчивост и дълготрайност. Не можем да се справим нито ние, нито която и да е отделна държава сама с този голям проблем. Същественото сега е, че вече имаме потвърждението на големите европейски лидери - и на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, и на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че ще получим не само политическа, но и техническа и финансова помощ, за каквато настояваме от юли. Имаме нужда от това, защото нашата граница е външна за Европейския съюз и пазейки България, ние пазим цялата негова територия. На предстоящата среща в Братислава ще поставим вече по-ясно и по-категорично въпроса за нуждата от повече подкрепа, солидарност и отговорност от всички държави, за да може да се справим. Именно в контекста на единството и обединението бяха и срещите на премиера Бойко Борисов с министър-председателите на Унгария и Сърбия Виктор Орбан и Александър Вучич. Разговорите бяха доказателство за това, че се търси диалог. Ние сме партньори с Унгария в ЕС, НАТО и други международни организации и е важно да се разбираме и да си сътрудничим максимално ефективно и в полза и на двете страни. Сърбия е важен наш съсед и приятел, когото подкрепяме по пътя за членство в ЕС, защото от това зависи развитието на региона. Точно в духа на обединението утре в Народното събрание ще бъде прието и решение за обявяване на 19 октомври за Ден на българо-унгарското приятелство, което е по тяхна инициатива. Това е първото такова решение на нашия парламент.   -Закъсня ли Европа с мерките за бежанската криза?   -Европа по-скоро не можа да даде ясен план за действие, който да бъде изпълняван последователно. Основната причина за това е, че когато 28 държави тогава, а сега 27 без Великобритания, искат да постигнат консенсус, се стига в крайна сметка до много компромиси. А в такава ситуация няма яснота какво точно да се прави.   -Трябва ли тогава да се преосмисли моделът на вземане на решения в ЕС за повече оперативност?   -В момента има голямо желание да се стигне до една обща стратегия за външна политика и сигурност. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини представи такава стратегия и вече има ясен времеви план за нейното прилагане. В основата й е създаването на т.нар. Европейски отбранителен съюз, който доскоро се наричаше обща европейска армия. Германия и Франция вече дадоха своето категорично потвърждение за него. В момента след Brexit се наблюдава желание в съюза за повече интеграция. В стратегията на Могерини обаче на много места пише - регионални формати. Нямаме нужда от това, а от общи решения, ясни и без компромиси.   -А ще успее ли Европа да интегрира самите бежанци?   -Има няколко условия, които трябва да се спазят, за да има интеграция. Първото е хората, които идват, да имат желание за това. Другото е възможността на всяка страна и финансово, и организационно да осъществи този процес. Но в основата според мен винаги е стояло образованието. За да можем да интегрираме имигрантите, трябва да ги научим на езика ни и да могат да работят тук. Ние вече имаме добре адаптирани миграционни общности в България – и от Сирия, и от Ирак и дори от Афганистан.   -Когато обаче стават все повече бежанците на едно място, не започват ли да се капсулират?   Естествено. Тези паралелни общества са навсякъде. И в Германия например турската общност, която е много голяма, е капсулирана. Те не говорят езика и това е проблем, въпреки че на практика са работна ръка там.   -Бежанският натиск по границата ни расте или намалява?   -За този период от годината спрямо миналата миграционният натиск към България е намалял с 30%, което е много добре. Мигрантите, дошли на наша територия от началото на бежанската криза, са около 30 000. За разлика например от Словакия, която има 100. Унгария и Словакия дори съдят ЕК в Люксембург за квотния принцип за разпределяне на бежанци и не го прилагат.   -Предстоящото излизане на Великобритания от ЕС поставя много въпросителни. Нашите сънародници ще могат ли да останат да живеят и работят там?   -Много е рано да се отговори на този въпрос. Но аз съм оптимист, не виждам да има някаква пречка за това в бъдеще. Великобритания си остава на картата на Европа, няма да има някакви големи сътресения. Тепърва предстоят преговорите и все още не е задействан член 50 от Лисабонския договор. Ще видим какво ще стане. Няколко пъти съм казвала и още смятам, че има вероятност и за ход назад.   -Чисто процедурно възможно ли е това?   -Да. Задействайки член 50, има възможност за минимум две години преговори, които могат да продължат и до три години. Условията, до които стигнат ЕС и Великобритания, може да не се харесат на Острова. Може дори договореното да се подложи на референдум и гражданите да кажат, че не искат при тези условия да излизат от ЕС. Така че, всичко е възможно. Но загубата за България от напускането на Великобритания, наред с това, че тя беше балансьор между Франция и Германия, е че, в много случаи даваше политическа подкрепа на нашите предложения.   -Сега Ангела Меркел сякаш остава сама в лидерството в ЕС, не е ли опасно това?   -Тя остава основен лидер, но естествено, че ще търси подкрепата и на Франция и Италия, които са големите индустриални сили в ЕС.   -Какви трябва да са приоритетите на предстоящото българско председателство на ЕС през първата половина на 2018 г.?   -Приоритетите ще се формират заедно с другите две държави в т.нар. Тройка – Естония и Австрия. По принцип всяка страна формира своя основен приоритет в сферата, в която е най-силна. За Естония това е дигитална Европа. За Австрия смятам, че ще бъде миграционната политика, защото те много сериозно поставят въпроса, при това не в посока на единството. А България според мен трябва да заложи сред основните приоритети енергетиката - енергийната сигурност и диверсификация, общ енергиен съюз и пазар.   -Какви ползи може да извлече България пряко от председателството и има ли риск за имиджа на страната ни, ако не се справим?   Вариант за несправяне няма. Разбира се, ще бъде тежко, защото България за първи път ще поеме председателството и много въпроси, за които теоретично сме се подготвили, може да не предвидим на практика. Но организационно ще се справим, има достатъчно административен ресурс. Все още има малък проблем с преводачите, които ще бъдат необходими, но и за това има време. А основната полза от председателството ще бъде възможността да покажем страната си, да я рекламираме. България е интересна за много от държавите членки, защото е непозната. За нас ще е много полезно също в този период да използваме опита на Естония за електронното управление. Другото, което ще остане за страната ни от председателството, са подготвените кадри и инфраструктурата, която ще се изгради.   Темата с кандидатурата на България за генерален секретар на ООН се превърна в международна. Може ли да има натиск отвън, или страната ни си взема сама решенията?   Натиск от дипломатическа гледна точка не е възможно да има. Аз повече възприемам това, което се говори, като заявка за подкрепа и е много добре, че държава като България може да има повече от един кандидат, който има необходимите качества.     ВИЗИТКА Родена е през май 1975 г. в София Завършила е Медицинския университет в София Депутат от ГЕРБ в три състава на НС Председател на Комисията по европейски въпроси в 41-вото НС В 43-тото НС е председател на Комисията по външна политика и ръководител на постоянната делегация на НС в ПАСЕ

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

 – Акад. Марков, какъв знак за Европа е стоплянето на отношенията между Русия и Турция след срещата на Ердоган и Путин? – Исторически Русия и Турция са били противопоставени през вековете. Известно е, че има десет руско-турски войни. Нашата държава възниква в резултат на деветата руско-турска война. Има само едно изключение, след Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк е подпомогнат от руснаците да отблъсне съглашенското нахлуване в Мала Азия и да създаде светска държава. Така че това е второто рязко и голямо сближаване между Русия и Турция, които явно имат проблеми – вътрешнополитически, външнополитически и икономически. Днес те се опират една на друга преди всичко срещу Европейския съюз. ЕС наложи санкции на Русия. Има обтягане на отношенията и между ЕС и Турция. Наблюдаваме сближаване между Русия и Турция, което ще има дълготрайни последици за Европа. – Повече политически или енергийно-икономически са причините за това сближаване? – Икономически Турция е притисната от санкции и има стремеж да бъде изолирана. САЩ провеждат политика на международна изолация и на Русия. От друга страна, Турция също изпадна в международна изолация, въпреки че Западът подкрепи борбата на Ердоган за „демокрация“. Но след този злополучен и малко нагласен опит за преврат в Турция нещата ще отидат към авторитарна ислямистка диктатура. Ердоган знае, че няма да влезе в ЕС. А и той не го желае, защото това ще ограничи неговата власт. Той иска предимства, без да влиза в ЕС. Ето сега дава ултиматум – или махате визите, или ви пускам 2-3 млн. бежанци. – Има ли резон в твърденията на някои анализатори, че Ердоган и Путин се изолират от целия свят? – Исторически това е обяснимо. В средата и края на  XIX  век в Русия се появява течение, което иска да я реформира по западен образец, но личности като Достоевски се обявяват против. Русия е нещо отделно от Запада, въпреки че Петър Велики реформира Русия под влияние на Западна Европа. Османската империя също сочи, че тогавашните европейски сили ще разделят нейните владения. Както и стана след Първата световна война. Така че и двете държави имат исторически наследена боязън към Запада. – Турция може ли да се окаже фактор за разклащането на НАТО? – Турция от десетина години лека-полека се измъква от НАТО. Това беше показателно през 2003 г., когато отказа да участва в коалицията срещу Саддам Хюсеин и не допусна американците да използват нейни бази за бомбардиране на Ирак. За разлика от 1991 г., когато в първата война срещу Ирак участва и Турция. Откакто Ердоган е на власт, Турция полека се измъква от задълженията си в НАТО и ние трябва да бъдем готови тази граница, която сега е някаква декоративна ограда, да стане истинска. – Как декоративна ограда, премиерът толкова се гордее с нея? – Това днес е някаква накъдрена ограда. Добре знам какво имаше там през годините на студената война. Това беше фронт на студената война. Дано не съм лош пророк, но там отново ще има фронт. Ако Турция напусне НАТО, ние тук се озоваваме, както казва народът, на топа на устата. Тези благопожелания, които управляващите отправят към Анкара за подкрепа, за бежанците и т.н. – това са надежди от едната само страна. Според мен Анкара си има своя ислямистка и неоосманистка политика и няма да се съобразява със задълженията си към НАТО. Анкара ще се измъква от тези задължения, понеже те я спъват да се създаде тази „Велика“ Турция, както Давутоглу пише в своята книга „Стратегическа дълбочина“. Той говори за Велика Турция, която да наследи османо-турското геополитическо пространство на Балканите, в Близкия изток и в Кавказ. При положение че Турция и Русия се сближават, Турция трябва да се отдръпне в Кавказ, защото там има и руска зона от средата на  XIX  в. За Сирия също стои въпрос, защото руснаците подкрепят Асад, а Ердоган е за неговото сваляне. – Ще се споразумеят ли Путин и Ердоган по отношение на Асад и Сирия? – Това е основен въпрос. Възможно е Ердоган и там да отстъпи. Вижте как се унизи , като отиде на крака при Путин, а преди това му се извини за сваления самолет. Говори му на „ти“, нарича го Владимир, „моя приятел“. Явно Ердоган е притиснат… Като специалист теоретик на превратите мога да кажа, че Ердоган е знаел за опита за преврат. Но този преврат е предварително неуспешен, защото Ердоган преди няколко години обезглави светското командване на турската армия с помощта на ЕС. От Брюксел казаха – никакви генерали в политиката. И той хвърли 250 генерали по затворите. Не може турската армия вече да направи успешен преврат. Ердоган е знаел за този опит за преврат и го е предизвикал. А и кой прави преврат в 9 часа вечерта? Часът на преврата е в два след полунощ, когато народът и управляващите спят. А той в 9 часа, когато всички са пред телевизорите и те го пускат по телевизора как народът излиза срещу танковете. Това беше нагласен работа. Парадоксът е, че Ердоган изведнъж стана борец за демокрация срещу военната хунта. А последната опора на светска Турция беше армията – генералите и полковниците. Само че тя сега изцяло е ислямистка. Армията, както и всякакви служби за разузнаване са му подчинени. Ердоган използва този опит за преврат и сега хиляди са в затворите, включително декани и ректори на университети. А Западът казва – Ердоган е борец за демокрация. – По какъв начин случващото се в Турция ще рефлектира в България? – Както казах вече, ние сме на топа на устата. Има доста наши сънародници от турски произход. Видях Касим Дал на митинга в Истанбул, който каза, че бил видял родината там пред червените знамена. Лютви Местан направи партия, която ще бъде клон на турската „Партия на справедливостта.“ Тя ще бъде изцяло поддържана от Анкара и аз се чудя защо ВКС я допусна. Имаме две открито протурски партии – на Касим Дал, който, забележете, е в Реформаторския блок, където дори един го гласят за кандидат-президент. Човек да се смее ли, да плаче ли? Това са партии, които са продължение на партията на Ердоган и те не го крият. Твърдят, че мислят доброто на България, а всъщност са пета колона на Ердоган. – Какви може да се последствията от непредвидимостта на Ердоган, от неговата емоционалност и крайни решения? – Ердоган е обсебен от наркотика на властта. Хитлер държи речи на летището в Западен Берлин пред 1 млн. души. И тогава се развяват червени знамена, но с пречупени кръстове. Виждам Ердоган как върви по неговите стъпки. Той не чете, той се взривява и казва неща, които като държавен глава не трябва да изрича. Вдъхновява се от милионното множество, защото той е „новият баща“ на турците. До портрета на Ататюрк слагат и неговия портрет, както Ленин и Сталин навремето. Той обаче не е продължител, а отрицател на Кемал, защото Кемал създава нова държава, която няма нищо общо с османската империя. Докато Ердоган се вижда като новия султан. – Как да тълкуваме подобно противоречие? – Това е само началото. Ще дойде време, когато Ердоган ще взриви мавзолея на Кемал Ататюрк. Няма да стане веднага, но ще стане, защото той е отрицател на Кемал. – Какво да очакваме от предстоящата среща на Бойко Борисов с Ердоган? Каква е адекватната позиция на България? – Министър-председателят ще го удари на молба по отношение на бежанците. Тази сделка между Турция и Европа е пред провал. А няма как ние да останем в добри отношения с Турция, ако тя бъде провалена. Бежанците са оръжие на Ердоган. Той неслучайно ги пропускаше миналата година. Това беше нахлуване. Целта на Ердоган беше да наводни Европа. – Как ще продължи този процес? – Ето във Виена има отпор. Самият канцлер каза, че не може да влезе държава в ЕС, в която се възстановява смъртното наказание. А Ердоган говори като всички диктатори от името на народа: „Народът иска смъртно наказание. И аз ще му го дам“. И защо? За да избеси своите врагове. По този начин Ердоган казва на Брюксел: „Не се намесвайте, а си отваряйте границите.“ Знаете ли какво ще настъпи в България? Турците и сега масово пътуват до Германия и на Запад. Ами ако се отворят границите за Турция, какво ще стане по магистрала „Тракия“? Няма да можем да се разминем от турски коли. Ще бъде такова нахлуване. Ердоган обаче иска да паднат визите, иначе щял да пусне 2-3 млн. бежанци. Трудна е картинката… Като видя социоложката, сега министър, Румяна Бъчварова вечер по телевизора да ми казва, че всичко е под контрол, не мога да заспя. Толкова ме успокоява. – В тази ситуация трябва ли ни генерал за държавен глава? – Ако е генерал, трябва да има и качества на държавник. Стана дума за Ататюрк, който е паша, кадрови военен. Кимон Георгиев е бил полковник от армията, завършил е Военно училище. Той има качества за министър-председател при различни исторически обстоятелства… Аз твърдя, че офицерството е част от интелигенцията. Наскоро познат ми напомни приказката, че „когато Господ раздавал ум, военните били на учение“. Опонирах му, защото офицерството е институция, която беше смачкана от политиците. Те смачкаха и армията. – Какъв е коментарът ви за двете кандидатури за президент, които се обсъждат в публичното пространство – на ген. Румен Радев и на Бойко Борисов? – Ген. Радев го познавам само като военен. Той притежава качества и характер и има позиция. Докато Бойко Борисов е генерал от МВР. За пръв път в българската история генерал от МВР става министър-председател. В миналото е имало антагонизъм между армия и полиция. Борисов се утвърди. Въпреки че по конституция министър-председателят е трети, властта е в негови ръце. Там са парите, влиянието и трябва много обстоятелства да го притиснат, за да се кандидатира…. Освен ако не се намеси американското посолство. Не е тайна, че САЩ държаха Плевнелиев да бъде преизбран, но той е неизбираем. Бойко Борисов се различава и от президента, и от външния и военния министър, като казва, че в Черно море не иска фрегати, че с Русия трябва да внимаваме, тъй като имаме икономически отношения. Той е прав, но това дразни Чичо Сам. – Излиза, че трябва да слушаме САЩ, да се съобразяваме с Русия и да внимаваме с Турция – как се овладява такава сложна ситуация? – Това е по силите на държавник. Цар Борис Трети през Втората световна война успява, въпреки световния пожар. Той беше съюзник на Хитлер, но не изпрати войски на Източния фронт. Такива държавници днес не виждам. Бедата на прехода е, че много случайни хора изведнъж станаха отговорни политици. Не са и сънували, че ще станат президенти и министър-председатели. А и от всеки политик държавник не става. Нашият гост: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. През 1970 г. завършва история в Софийския университет. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник. От 1993 г. има научната степен доктор на историческите науки, а от следващата година е професор. От 1993 до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът. 1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш. 2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични… 3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви. 4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш. 5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти. 6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем. 7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта… 8. Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка. 9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката. 10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.  11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже. 12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. 13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие. 14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки. 15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце. 16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го. 17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон. 19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш. 20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата. 21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно. 22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори. 23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент. 24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек. 25. Интересните събития често имат глупави обяснения. 26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били. 27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича. 28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.  29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага. 30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава. 31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време… 32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират. 33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе. 34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.  35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример. 36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях. 37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.  38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване… 39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия… 40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция. 41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник. 42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си. 43. Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много. 44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш. 45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.  46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.  47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами. 48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове. 49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща. 50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко. 51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега… 52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш. 53. Преди 30, към сърцето: -          Отвори се. Готов съм. След 30, към сърцето: -          Не ми почуквай. Знам. 54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си. 55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае. 56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб. 57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен. 58. Трудно се обича жена, която е била много обичана… 59. Жените имаме нужда от внимание и любов. 60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов. 61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш. 62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо. 63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор. 64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация. 65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа. 66. Най-добрият афродизиак е усмивката. 67. Живот без любов е като година без лято. 68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка… 69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка. 70. Език кости няма, но език кости чупи… 71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.  72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът. 73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници. 74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината. 75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно. 76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно. 77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието. 78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия. 79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете… 80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея. 81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш. 82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.  83. Добрината е най-добрият антидепресант. 84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.  85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето. 86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.  87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш… 88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли. 89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си. 90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. 91. За да усещаш повече, мисли по-малко. 92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора… 93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?! 94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0? 95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре? 96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история? 97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов? 98. Кога за последно направи нещо за пръв път? 99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца? Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.  P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.  Публикувано от Сузана Башева 

Засилваме кампанията в интернет, за да стигнем до младите

  Трябват поне 2500 подписа за независим кандидат-президент. Секциите ще отворят с час по-късно - Г-жо Нейкова, на 6 ноември предстои вот 2 в 1. Очаквате ли трудности в организацията?   - Смятам, че Централната избирателна комисия (ЦИК) доста от рано започна своята подготовка – още когато в парламента се разглеждаха последните изменения в Изборния кодекс. С приемането им беше ясно, че изборите за президент и за вицепрезидент ще се произведат заедно с национален референдум. А в София на територията на район „Младост“ ще имаме и вот 3 в 1, тъй като там има насрочен частичен избор за кмет.   - Ще се объркат ли избирателите там?   - Ние ще направим всичко възможно избирателите да не се объркат. Надяваме се разяснителната кампания да помогне.   - На какво ще заложите в разяснителната кампания, за да стигнете до повече гласоподаватели?   - ЦИК е приела своята концепция за провеждане на разяснителната кампания. Тя ще бъде отделна за президентските избори и за националния референдум, именно за да няма объркване сред избирателите. Например при изработването на печатните материали ще имаме една информационна брошура за изборите и друга за допитването. На същия принцип ще бъдат подготвени и аудиовизуалните произведения. Ще има и разяснителни материали за българските граждани, които ще гласуват извън страната. Предвиждаме също да има по-засилена кампания в интернет пространството и социалните мрежи, за да достигнем и до колкото се може повече млади хора. Планираме да бъде изработен обучителен материал под формата на видеоклип и за членовете на самите избирателните комисии – районни и секционни. Така че по разяснителната кампания се работи активно.   - Колко средства ще отидат за нея?   - Отсега не може да се каже точно, тъй като план-сметката все още не е приета от Министерския съвет. Но нашето предложение е за 950 000 лв., като за миналите местни избори средствата бяха 750 000 лв.   - А колко биха стрували като цяло изборите, по-скъпи ли ще са от местните миналата година?   - Не бих могла сега да се ангажирам с конкретна цифра и не мога да кажа дали ще са по-скъпи. Но когато става въпрос за разходи за изборите, се придържаме към това, което е било на предходни такива с яснотата, че сега ще се проведат заедно с национален референдум.   - На предишните избори едно от най-големите предизвикателства бе хакерската атака в деня на вота не само към сайта на ЦИК, но и към други институции. Какви мерки се предприемат сега, за да не се случи отново това?   - Аз първо не бих го нарекла предизвикателство. Да, изпаднахме в такава ситуация както ЦИК, така и други институции. Но това по никакъв начин не застраши сигурността на данните и резултатите от гласуването. Тази ситуация беше преодоляна. Т.нар. хакерска атака само забави визуализацията на интернет страницата на ЦИК и достъпността до нея. Иначе по отношение на самите данни нямаше никакъв проблем – те бяха гарантирани. Разчитаме, че преброителят, който предстои да бъде избран за предстоящите избори, ще направи всичко възможно сигурността да бъде гарантирана в не по-малка степен.   - На всички три въпроса в бюлетината за референдума ли трябва да се отговори, за да бъде тя валидна?   - Гласоподавателят не е длъжен да отговаря и на трите въпроса. Това е уредено в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, известен повече като Закона за референдумите. Всеки гласоподавател може да отговори на колко въпроса прецени, но може да има само 1 отговор – „да“ или „не“.   - Ще има ли инструкции към членовете на СИК да подават задължително и бюлетината за референдума, след като миналата година при допитването с местния вот имаше оплаквания?   - Към СИК ще има единствено методически указания от страна на ЦИК, каквито е имало на всички избори и референдуми. Считам, че не бива да се злоупотребява с тази тема, защото не виждам проблем. На местните избори имаше както гласоподаватели, които бяха недоволни от това, че са ги питали дали ще участват и в референдума, и такива, които бяха недоволни, че не са ги питали. Така че тук не може да се каже кое е правилно. Но членовете на СИК, след като бъдат обучени, са тези, които трябва да създадат необходимата организация в избирателната секция, за да нямат гласоподавателите затруднения. А на самите избиратели бих препоръчала по-рано да се запознаят с правилата за гласуване, с бюлетините, с това какви точно избори ще се произведат, както и какъв е предметът на референдума, за да бъдат наясно как искат да изразят гласа си преди изборния ден, а не да правят това в последния момент. Разбира се, сигурно ще има избиратели, които ще се затруднят, но СИК е тази, която трябва да им окаже съдействие.   - На този вот ще има експериментално машинно броене – на колко места, къде и ще забави ли това обявяването на резултатите?   - В ЦИК има формирана работна група по този въпрос. Колегите подготвят своите проекти на правила, които предстои много скоро да бъдат разгледани и приети, след което ще бъде ясно къде ще бъде проведен експериментът, в колко избирателни секции, при какви условия и по какъв ред. Не бих се ангажирала от сега с коментар дали експерименталното машинно преброяване ще забави резултатите – нека изчакаме приемането на правилата.   - На предстоящите избори ще се гласува и с машини – къде и ще ги купуваме ли?   - Такова гласуване ще има в 500 избирателни секции на територията на страната, като то вече няма да бъде експериментално, тоест резултатът от машинното гласуване ще се преброи реално с този от хартиените бюлетини. Рано е да се каже дали ще се купуват машините, или ще се наемат.   - Изборният кодекс беше прекроен и преди този вот. Кои са основните промени, които касаят пряко гласоподавателите?   - Да, има основни промени, които са нови и за гласоподавателите, и за изборната администрация. Такава например е въвеждането на задължителното гласуване. Освен това избирателите вече ще имат възможност, когато упражняват своя вот, да не подкрепят никого от кандидатите. Промяна има и по отношение на образуването на избирателните секции извън страната, като отпадат т.нар автоматични. Секции ще се образуват в държавите, в които има консулско или дипломатическо представителство на България, а също така въз основа на заявления на български граждани, като те трябва да бъдат не по-малко от 60. А общият брой на избирателни секции в чужда страна ще бъде до 35. Има промяна с един час и в откриването и закриването на самия изборен ден. Така той ще започне в 7 ч. сутринта, а не в 6 ч., както беше досега, и ще приключи в 20 ч. с възможност да бъде удължен с още час, ако пред изборното помещение чакат гласоподаватели. Тук пак бих се обърнала към избирателите да не чакат последния момент, за да упражнят правото си на вот.   - Има ли опасност да се повтори казусът с „Арена Армеец“ от миналите избори? - Трябва по-положително да гледаме към предстоящите избори и да не се връщаме към подобни събития. Никой не може да каже предварително какво ще се случи на изборите или какво няма да се случи. ЦИК ще направи всичко възможно по отношение на организацията, ще изпълни своите задължения във взаимодействие с останалите избирателни комисии и с другите институции, които имат отношение към вота – администрацията на МС, МРРБ, МВР, МВнР, областни и общински администрации.   - Къде ще се печатат бюлетините?   - Изборният кодекс е ясен в това отношение – в печатницата на БНБ. Тя, разбира се, ако прецени, може да използва подизпълнители, които обаче също ще трябва да отговарят на изискванията в закона.   - Кога изтича крайният срок за регистрация за президентския вот?   - Крайният срок за регистрация на партии и коалиции в ЦИК е 21 септември, а за инициативните комитети – 26 септември. Самите кандидатски листи се регистрират до 4 октомври, така че желаещите партии, коалиции и инициативни комитети да издигнат кандидат-президенти ще имат достатъчно време за регистрация.   - Какви са условията за издигане на независим кандидат за президент?   - Инициативният комитет трябва да се състои от не по-малко от 21 избиратели – български граждани с постоянен адрес на територията на страната. Един инициативен комитет може да предложи само една кандидатска двойка за президент и вицепрезидент. Депозитът за участие в изборите е 100 лв. Също така, когато се внасят документите за самите независими кандидати, инициативният комитет трябва да представи и списък с подписите на не по-малко от 2500 избиратели, които подкрепят регистрацията им.     ВИЗИТКА   Родена е през 1969 г.   Завършила е право в Русенския университет “Ангел Кънчев”   Притежава над 20 години опит в областта на административното право и изборното законодателство   От март 2014 г. е говорител на ЦИК

Проф. Красимир Калинов: На изборите ще видим парадокса на квадратчето "не одобрявам никого"

До преди излъчването на кандидата на ГЕРБ беше некоректно да се правят социологически изследвания, така че не можем да говорим за стартовите позиции на всеки от кандидатите. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Агенцията очаква първите данни за стартовите позиции в края на идната седмица. Димитрова е поразена от това, че никой от кандидатите за президент не е публикувал позициите си по основни за обществото теми: От основните политически сили аз не видях никъде нито платформа, нито програма, нито основни точки - 10, 5, 3 точици на кандидатите за президенти. ГЕРБ има официална страница. В нея има рубрика "Акценти", в която се казва какви ще са предстоящите прояви на партията - днес, че ще се открие кампанията, какво ще следва оттук нататък, но нямаме нито дума. Цецка Цачева е високопоставен политик. Тя е два пъти председател на Народното събрание и просто отсъства в тази рубрика. БСП има рубрика "Президентски избори"и няма нито дума. Отива се директно в рубрика "Новини",където има предизборни срещи, картинки най-вече. Няма нищо лошо в картинките и в срещите, но няма позиция. Преминах към господин Ивайло Калфин. Той беше заместник-председател на Министерски съвет, евродепутат. Нито дума. Орешарски пък изцяло отсъства. Няма нищо. Включително и Реформаторският блок има снимка на двамата кандидати. Аз очаквах традиционната десница да има някакви основни тези,с които встъпва в кампанията… Димитрова изтъкна, че всички избори в голяма степен стъпват на  електоралната тежест на партията и на предпочитанията на избирателите. Отвъд партийната тежест обаче,  немалка роля има личността на кандидатите.  По отношение на мажоритарните кандидати има три важни кръга характеристики, които хората очакват . Хората искат да видят кандидат с ерудиция, репутация решителност и воля, който да може да ги упражнява в липса на зависимости: Мажоритарният кандидат трябва да въплъщава един профил на президент, който да е достатъчно авторитетен и с висок респект по отношение на българските граждани. Тук личността има значение. Димитрова очаква да се стигне до втори  тур на изборите и активността да бъде нормална. Математикът проф. Красимир Калинов определи ситуацията като „изкривен вариант на мажоритарния избор и какво би станало, ако в България се въведе необмислено тази система“. Мисля, че тук проблемът е някъде другаде – че всички участници в изборите, кандидати да станат президент, като че ли неявно вече са решли, че изборите са се състояли и резултатът е ясен предварително. Имам и други обяснения - че всъщност ролята на президента е силно подценена и, ако забелязвате, голяма част от хората, да го наречем избирателният корпус в България, е просто деизнтересиран. Има една голяма кохорта хора, които изобщо не знаят, че ще има такива избори. Нещата, според мен, са по-сложни, а пък дали при определени обстоятелства тези избори ще доведат до политическа криза, до нови парламентарни избори, аз съм по-склонен да мисля, че не. Димитрова припомни, че според Конституцията, президентът не може да разпусне НС в последните три месеца от мандата си, каквато би била ситуацията след 11 ноември. Това би увеличило периода на нестабилност, ако действително ГЕРБ изберат вариант за предсрочни избори, тъй като ще трябва да работи и служебен кабинет. На президентските избори ще бъдем свидетели на един парадокс  - парадоксът на квадратчето "не одобрявам никого", сигнализира математикът проф. Красимир Калинов. Според него това ще повлияе в изчисляването на активността: Може да има неочаквани последствия, например: 100 души гласуват, от тях 99 задраскват, че не одобряват кандидатите, но един задрасква - нека да е себе си дори. Значи той със собствения си глас може да бъде избран, а тези гласове участват в изчисляването на активността. Значи имаме едно разминаване. Във всеки случай могат да се получат много неочаквани изкривявания и хората, които вкараха квадратчето по някакви криворазбрани политически причини да загубят от тази работа. Могат и да спечелят, за съжаление. Димитрова отчете, че социолозите още не могат да уловят последствията от квардатчето. Тя също вижда противоречия при въвеждането на това квадратче. Има възможност да се достигне до по-голям брой невалидни бюлетини при попълването на квадратчето "не одобрявам никого": Тука има едно смесване на философията на гласуването и философията на мнението. Гласуването е действие - избираш определен кандидат или ако не искаш никого, задраскваш всички, пускаш недействителна. Тук има смесване на действието със социологическа анкета – „нямам мнение“, „не знам“, „не подкрепям“. Не може да се смесва поведение, действие с мнение, а точно това се прави с това изобретение. Аз виждам и друга опасност и мисля че политическият прочит беше такъв – хора, които са срещу статуквото, каквото и да е то, да не гласуват за друг кандидат, а да задраскат „не избирам никого“… Може да заградят някого - ето, избирам Боряна Димитрова, обаче, а бе, и тя не ми харесва. Никого не харесвам…И да достигнем до ефекта на множество, на по-голям дял невалидни бюлетини.

Митинг-концерта на Слави ще се охранява от антитерористи и полицаи с кучета

На 29 октомври е заявено провеждането на митинг-концерт на Орлов мост, във връзка с това от месец се провеждат срещи с организаторите, които трябва да осигурят безопасността по време на концерта. Не може да се предположи колко души ще посетят концерта, защото няма билети. Очакванията обаче са да дойдат много хора. Това заяви директорът на СДВР старши комисар Младен Маринов, пише БГНЕС. От няколко дни тече организация за това откъде може да се мине за концерта. Очаква се да има много млади хора, както и непълнолетни, като ще се следи по-малките посетители да са с придружители. Ще се филтроват посетителите на концерта. Няма да се допускат пияни и неадекватни посетители, както и такива с обемисти багажи, има забрана и за влизане на автомобили. Хората ще се придвижват от метрото на стадион "Васил Левски", през алеите на Борисова градина, като за предпочитане е да се ползва тази метростанция, а не на СУ. Маринов обясни също, че за обезпечаването на гражданите ще има 22 филтровъчни пункта за мероприятието. Преди, по време на и след концерта ще има много полиция и ще се правят щателни проверки на лицата. Ще има изградени 4 буферни зони по Цариградско шосе във връзка с евентуална евакуация, както и една от зоните ще бъде по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви". Отрядът за борба с антитероризма ще бъде на място и всеки сигнал за съмнителен багаж ще се проверява. Всички подходи по Цариградско шосе от страната на цар "Иван Асен" ще бъдат блокирани с техника, за да не може някой да се вреже с автомобил в тълпата. Младен Маринов акцентира върху това, че полицаите, които ще са на място сред хората на концерта, ще са с жълти елечета. Те ще оказват съдействие на гражданите и ще предотвратяват опасности от провокация. Тенчо Тенев от "Пътна полиция", заяви, че ще бъде затворен бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", бул. "Цариградско шосе". Първоначално ще бъде затворен бул. "Цариградско шосе" до алея Яворов, ако обаче са повече дошлите на концерта, ще бъде затворен булевардът до 4-ти км. Предвидено е да има 5 линейки, 3 медицински екипа 3 противопожарни автомобила, както и много полиция, включително и цивилни служители, които ще бъдат в района. В цялата столица като цяло ще има засилено полицейско присъствие. В Борисовата градина ще има конна полиция и полицаи с кучета. Освен това осветлението в парка е обновено, а и има видеонаблюдение, което ще се наблюдава от щаба. От СДВР предупредиха предварително хората да не идват с личните си автомобили на концерта, а пеша. Тези, които си оставят автомобилите, трябва да знаят, че ще им бъдат репатрирани колите. В това число влизат дори и колите на живущите в района. От общинска полиция заявиха, че около 70 души от аварийна помощ и превенция в общината ще бъдат там. Основните им места ще бъдат до подлезите по протежението на бул. "Цариградско шосе", защото ако стане инцидент тези полицаи ще помагат на хората и ще им оказват медицинска помощ и ще ги евакуират. Бул. "Евлоги и Христо Георгиев" ще е зона за медицинска евакуация, както и алея Яворов. Тъй като се очаква на концерта да има много млади хора, както и деца, полицаите предупреждават родителите, че трябва добре да контролират децата си и да се има предвид, че по време на такива концерти се претоварват мобилните клетки и това създава нестабилни телефонни връзки. Относно опасността от терористични актове, Маринов заяви, че "не е необходимо да има конкретни заплахи, на фона на случващото се по света, се предприемат съответните мерки. Ние сме длъжни да се учим от опита на другите държави, които са изпитали такива действия и се учим преди да са се случили и у нас". Сведения за провокатори има в социалните мрежи, заяви Тенев и обясни, че се проверяват сигнали, но те не са конкретни. От СДВР предупредиха също, че хората трябва да тръгват по-рано и пеша, защото ще има проблеми в трафика. Спокойно трябва да изчакат проверката и да знаят, че когато се запълни най-близката зона до сцената ще се затваря и хората ще бъдат насочвани към следващата зона. Освен това ще има и видеостени, от които зрителите ще могат да наблюдават концерта и не е нужно да се блъска, за да са по-напред. Тъй като се очаква лошо време, зрителите не трябва да идват на концерта с чадъри, а с дъждобрани. От СДВР допълниха, че още от полунощ на 28 октомври (петък срещу събота) ще бъде затворен бул. "Цариградско шосе" до алея Яворов. 

Източването на здравната система не е само български проблем

  Онлайн платформата ще ориентира пациентите за добрите болници и специалисти - Д-р Хасърджиев, стартира онлайн платформа за удовлетвореността на пациентите. Това е ключов ваш проект, който подготвяте отдавна. За какво ще помогне? - Целта е да има централизирано място, на което пациентите да подадат сигнал от всякакъв характер за състоянието на здравната система. Разбира се, може да изразят и благодарност. Предполагам обаче, че хората ще сигнализират най-вече при съмнение за нередност. В момента у нас множество институции имат отговорност за различни аспекти на здравната система. Затова често пациентът е объркан и не знае към кого да се обърне. Идеята е сега да има едно място за това и после ние да придвижим конкретния сигнал до съответната институция. В платформата пациентът ще може в реално време да проследява какво се случва, след като получи код. Той ще бъде автоматично уведомяван до къде е достигнал сигналът му, дали има назначени проверки. При приключването пък обобщена информация ще бъде качвана на сайта на Националната пациентска организация. Целта е хората да знаят какво вършат институциите и да се избягват подобни грешки за в бъдеще. Също така платформата ще ни помогне да разполагаме с актуална информация за случващото се в здравната система и ако има нужда, дори да се направят законодателни промени. - А самите институции да видят пропуските си, така ли? - Точно така. В момента много често се случва така, че няколко институции работят по един и същ казус, но не знаят за това. Затова смятаме, че подобна мярка ще доведе до подобряване на системата. Платформата вече е активна и хората могат да подават сигнали през нея. Консултантите ни са подготвени и могат да помагат на хората при даден проблем. Преди няколко дни се роди и идеята в бъдеще тази платформа да прерасне и в рейтинг на лечебни заведения и на специалисти. Това ще помогне на болниците да сверят часовника си, защото ще разберат какво предпочитат пациентите и защо. Не е тайна, че хората имат афинитет към определени лечебни заведения поради различни причини. От друга страна, самите пациенти ще се ориентират. Но за това си има методологии, които се прилагат по цял свят и те са обективни. Тепърва ще се работи по тях и да може този рейтинг да бъде в услуга както на пациентите, така и на болниците. - Тоест платформата ще помогне на пациентите да се ориентират за добрите болници, а лечебните заведения пък да си сверят часовника? - Точно така, това е целта ни. - Какво точно ви провокира да го направите? - Опитът ни показва, че пациентите често са объркани. Не знаят с кого да се консултират, къде да намерят информация, ако видят някаква нередност. Иначе знаете, че конкретната идея за това дойде от здравния министър Петър Москов. Надяваме се, че тази платформа ще помогне и на здравната каса, и на всички институции, които имат отношение към проблема. - Според анализ на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ делът на доказаните персонални лекарски грешки, свързани със страдание или смърт на пациент в българските болници, е 8,2% през последните 6 години. По ваши наблюдения увеличават ли се жалбите, хората търсят ли повече правата си? - Жалбите се увеличават, и то по много причини. Хората разбраха, че има смисъл да се жалват. Самите институции пък подобриха работата си с гражданите. А и е крайно време да се разбере, че причината за тези жалби не е непременно, за да накажеш някого. Много често служат за това дадено лечебно заведение да промени някои практики, които очевидно не са били в полза на пациентите. Това са част от причините да насърчаваме хората да подават сигнали, но и пък да похвалят някого, когато си заслужава. Трябва да се показват и добрите примери, а те не са малко в нашата държава. - Така е, но сега се оказа, че болница е въвела такса разговор с лекар. Очевидно това не е редно. - Категорично не е редно да имаш разговор с анестезиолог, при положение че той задължително трябва да разговаря с теб преди процедурата. Не трябва да се искат допълнително пари за нещо, за което здравната каса плаща. Тези практики трябва най-малкото да бъдат внимателно анализирани. Някои от тях дори звучат като анекдот. - Вчера стана ясно, че трима лекари са с условни присъди заради смъртта на дете, но това са по-скоро изключения. Много трудно се доказва лекарска грешка. Как си го обяснявате? - Вече има такива случаи, а доскоро нямаше изобщо. Явно съдът започва да работи в това отношение. Наистина проблемите са много. Често дори съдът взема коренно различни решения по един и същ казус. Така че има неща, които и в законодателството не са усъвършенствани и по които явно трябва да се работи. Нужни са по-ясно разписани правила и алгоритми, както е по цял свят. И ако някой ги наруши, то трябва да понесе своята отговорност. Но трябва да се знае, че тези правила пазят и самия лекар. Ако всичко е изпълнено както трябва и той е действал според правилата, той не бива да се притеснява. Също така е добре да се прецени винаги ли трябва да ходим на съд и не може ли част от проблемите да се решават на извънсъдебно ниво, както се практикува в много други страни. - Все пак можем ли да кажем, че българският пациент има доверие в лекарите? - Слава Богу, лекари и пациенти винаги са имали доверие. Без това няма как да има лечебен процес. Обществото ни вече е много чувствително към здравето си. Бих казал, че отношенията между лекар и пациент претърпяха еволюция през последните години. Хората виждат как е по света. Да си добър лекар, отдавна не означава да дадеш най-доброто хапче или да направиш най-доброто изследване. Трябва да умееш да мотивираш пациента, той да е доволен от това, което си направил за него. Има още по какво да се работи. Въпреки проявите на агресия, които виждаме напоследък, е похвално, че лекарите ни продължават да лекуват качествено пациентите си. Само че това не е достатъчно. - Като казахте, българинът вече е по-чувствителен към здравето си, това означава ли, че е станал по-стриктен по отношение на профилактичните прегледи, към допълнителната здравна застраховка и др. неща, които се отчитаха като пропуски? - По-скоро имах предвид, че е чувствителен на тема здравеопазване. За съжаление здравословният начин на живот е проблем в цял свят. Това е причината да има много сериозни програми за информиране на пациентите, за напомняне за профилактика. Така че това е процес, който никога няма да спре и не бива да спира. Вярно е, че хората са нехайни към здравето си, но затова трябва да търсим грешката в нас самите, че не сме ги информирали добре. - Преди време заявихте, че въвеждането на пръстовия идентификатор ще спре теча в системата. В някои болници обаче имаше проблеми и пациенти недоволстваха от хаоса. Все още ли сте на мнение, че това е добра мярка? - Щеше да е хубаво, ако се сложи край на злоупотребите, но за съжаление никой по света не е измислил такъв механизъм. Злоупотреби има по цял свят. Това е причина и всяка година да се правят европейски конференции на тема „Как да спрем източването на здравните системи“. Тоест това не е български проблем. Така че пръстовият идентификатор не може да го реши изцяло, но може да предотврати поне надписването на фиктивни пациенти. Надяваме се недействителните хоспитализации да бъдат сведени до минимум. Доколкото знам, за момента има само организационни проблеми, които се надявам да бъдат изчистени. Нормално е, когато се въведе система за контрол, тези, които са контролирани, да вкарат аргументи против нея. Това не ме учудва. Но това е нещо, което ще пази парите на хората. Преди време проведохме анкета, която показа, че 1/3 от хората искат въвеждането на пръстов идентификатор и одобряват мярката. Визитка:   Роден е на 17 октомври 1978 година в Сливен Завършил е медицина през 2003 г. През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита “Хепастист”, а през 2009 г. е избран за председател на сдружението Председател е на Националната пациентска организация Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защитата на правата на пациентите

Във фалит ли е България? Акад. Борислав Йотов, бивш градски прокурор: Искам да се върне смъртното наказание

 - Кризата с мигрантите ли е най-голямата опасност за България? - Под прикритието на мигранти тук влизат потенциални терористи. Този проблем сега е най-актуален. През 716 г., когато 200 хиляди арабски пълчища напират към Константинопол, византийският император моли хан Тервел за помощ и той с 14-хилядна българска армия се притичва и спасява не просто Византия, а Европа! Иначе тя още в 8-ми век да е станала арабски халифат. Днес 500-милионна Европа с 50-милионна армия и жандармерия не може или не иска да се справи - ето големия проблем. Европа е историческа длъжница на българския народ. Тя ни изостави през 1396 г., когато турците ни завладяха, и чак когато те стигнаха до Виена, тогава се сетиха да се бранят. В момента никой не може да бъде осъден, тъй като в правния свят тероризмът не е инкриминиран като престъпление, подведен е под общите правила за убийства с особена жестокост на повече от 2 лица и т.н. Няма и не може да има ефективно противодействие срещу него, докато ООН не приеме конвенция за борба срещу тероризма, каквато има за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Това е първата международна конвенция, приета е на 9 декември 1948 г. Този правен вакуум пречи. Защитил съм докторска дисертация по тази тема. Политиците нямат интерес от регламентиране на тази дейност, защото тук се преплитат много политически и военни въпроси, интереси на оръжейния бизнес. А иначе демонстративно уж се борят срещу тероризма, Федерика Могерини даже плака на шествието след атентатите в Париж и Брюксел. Демагогия, лицемерие и лъжа от страна на политиците. - Във фалит ли е България - институционален, финансов, духовен, морален? - Да, във фалит е. Освен липсата на законност, на обществен ред, на социална справедливост липсва историческа перспектива. Народът е обречен. При тази мизерия народът е на социалното дъно и го дращи с нокти така, както батакчани с голи ръце са ровили за вода в черквата преди баташкото клане. Това е клане на българския народ чрез геноцид. Не случайно у нас бедните стават по-бедни, а богатите все по-богати. Държавата я няма, това е територия, разграден двор. Ненормално е при този фалит на държавата всеки ден да се раждат нови милионери. Какви са тези пикльовци, които днес са собственици на най-големите хотели? Никой не пита. Къде е главният прокурор да попита: ти, който си собственик на Гранд хотел София или на емблематичния Гранд хотел България, откъде ги имаш тези пари? Ние десетки години работим и творим, а едва свързваме двата края. Големият проблем е, първо, липса на законност, и второ, липса на прокуратура, която да упражнява закона. Това беше направено чрез конституцията - за разлика от предишната, където беше написано, че прокуратурата организира и води борба срещу престъпността. А в сегашната пише, че тя следи за състоянието на законността. Няма специализиран орган, който да се бори с престъпността, затова тя е толкова висока. - Но нали у нас е в сила закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество? - Колко от тези, които имат незаконно придобито имущество, са в затвора? Нито един. У нас се приемат закони, но не се прилагат. Това е една фалшива, фиктивна имитация на борба с корупцията, беззаконието и престъпността. - В едно ваше интервю казвате, че на България е нужна революция, но демократична и с правни средства. Какво точно имате предвид? - Тази мисия можеха да изпълнят президентските избори. Нужен е един абсолютно нов човек, но не от тези сегашните мераклии, защото те са агенти на ЦРУ, на Сорос, юридически невежи и неграмотни хора. Плевнелиев окарикатури тази свята институция. Убеден съм, че ще има предсрочни парламентарни избори, съответно и президентски, и ще се приеме нова конституция, в която ще се регламентират съвсем други правомощия на президента. - Казвате “ще се приеме”? Кой ще го направи? Кой ще предизвика подобен катарзис? Няма да се уморя да питам, в състояние ли е днешната политическа класа да измъкне България от дъното? - Единствено в състояние да направи това е умният, мислещият български народ. Това са две много различни понятия: аз говоря за мъдрия ни народ, не за опростаченото, идиотизирано население, което не мисли. Той е силата и основата на гражданското общество. И както в природата има кръговрат на процесите, абсолютно съм сигурен, че и в обществото ще има такъв кръговрат. Неизбежно ще настъпи промяна. Това е обективният ход на историята. За съжаление не става бързо, но в близките години този умен, интелигентен български народ ще си каже тежката дума. И тогава ще го има този катарзис, това духовно пречистване. Връщам се към вашия въпрос за революцията: явно е, че тези т.нар. еволюционни промени са имитация, нещо фалшиво и фиктивно, докато революцията предполага коренна, съществена, кардинална промяна на политическата система, на установения обществен строй. Затова акцентирам на този момент - с мирни средства. Според мен е отживелица, не трябва да има революция чрез въоръжена борба, да се дават невинни жертви. Все пак силата на правото чрез избори и референдум може да бъде установена. Въпреки че мафията точно затова допуска и двата правни института, защото смята, че по този начин няма да се извърши тази революционна промяна, тъй като тя е силна с парите си и ще ги фалшифицира. Едно от съображенията да не участвам в тези избори е моят основателен страх от фалшификация. Затова казвам, че ще спечели този, за когото ЦРУ е решило да бъде президент. - Само ЦРУ ли? - Да. КГБ е заето с икономически въпроси. Политическите, съгласно договорката между Горбачов и Рейгън, се решиха през 1986 г. Те си разпределиха влиянията. Всъщност това, което става, е въплътяване на онова, което после е решено и оформено на кораба “Максим Горки” между Горбачов и Буш-старши. - Защо, според вас, трябва да се върне смъртното наказание? - Категорично трябва да го има, но само при квалифицирани убийства, при грабеж, придружен с убийства, при изнасилвания, придружени с убийства, и при т.нар. тероризъм със смъртни случаи. Предложих да има и за национално предателство - единственото политическо престъпление, но в Наказателния кодекс има голяма празнина, за него няма дефиниция, което не е случайно за мафията, така както не е случайно, че няма дефиниция и за порнографията. Т.нар. законодатели са потенциални - не, всъщност реални извършители, но съзират, че носят отговорност и затова не искат да инкриминират тези деяния. - Има ли основание да наричаме всички тях политическа мафия? Това е общо понятие. Моето кратко определение е следното: власт плюс пари е равно на мафия. За мафия можем да говорим само за лица, които черпят своите противозаконни облаги от властта. Прави ми впечатление, че и за мафия, както и за тероризъм, няма легално определение. Неофициално тези две мои определения се възприемат в правния свят, даже много адвокати ми донасят решения на съда, в които се позовават на моето становище във връзка с организираната престъпна група, което е аспект на мафията. - Защо мълчи нашата интелигенция? - Не е вярно. Истинската интелигенция не мълчи. Аз например се считам за част от нея и никога не съм мълчал. Вземете бойката разследваща журналистика. След 10 ноември четях колко остро, компетентно и непримиримо журналистите поставят въпросите за приватизацията, за банките, за ремедетата, за касовата приватизация. Те просто предупреждаваха, но никой не ги чу. Има и придворни журналисти, послушници и слуги. Не случайно ние с вас водим този разговор. Не бихме си губили времето, ако сме придворни слуги. Не случайно има толкова много убити журналисти в световен мащаб, но малко магистрати, което говори от кого я е страх мафията. Трудна е борбата с нея, защото тя има най-силното оръжие - властта и парите. Но най-много я е страх от ума. Затова тя не допуска умните, компетентните и почтените хора до властта. Ето и сега тя не допусна нито един умен, почтен, интелигентен човек до президентските избори, защото такива личности биха мотивирали народа да гласува. Аз например няма да гласувам, защото няма за кого. Не мога да се унижавам, под моето достойнство е да им вдигам процента на гласувалите и по този начин да легитимирам тези негодници. Интервю на Христо КУФОВ

Дебатът между Цецка Цачева и ген. Румен Радев в битката за "Дондуков" 2 (обзор)

Комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките ни днешни неуспехи. Това каза кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП Румен Радев по време на дебата между него и опонента му за държавен глава на ПП ГЕРБ Цецка Цачева по БНТ. „Разочарование и надежда донесоха тези 27 години. Не може да не споменем всички демократични промени в нашата страна – членството в НАТО, ЕС и прехода към демокрация. В същото време в хората усещат чувството за безпътица, чувството на отчаяние“, заяви Радев. Той уточни, че грешките на прехода са основно две. „Хората имаха огромни надежди за бързото присъединяване към европейското семейство. Няма справедливост и много хора не могат да се възползват от демокрацията. Не могат да гарантират бъдеще на децата си. Неспособността на държавата да се справи с корупцията отчайва хората, това влияе на инвестициите“, подчерта той. Ген. Радев заяви, че не е член на БСП, но е благодарен на партията, че е издигнала кандидатурата му за президент. „Определено БСП има вина за резултатите, които виждаме днес, както има вина и вашата партия, г-жо Цачева", коментира още той.  Според него през последните две години българската политика е била без ясна позиция. „Усилията са само през последните 2 месеца. В това време не завършихме съоръженията си. Оградата по границата поскъпна 4 пъти. От голямо значение е да имаме ясна политика и тя трябва да защитава нашата национална идентичност". За отбраната на българската границата Радев заяви още, че без да се ревизира Дъблинското споразумение, няма как да получим пълна сигурност и спокойствие. "На сръбската граница се хващат много повече мигранти, отколкото на българо-турската. Армията трябва да има подготовка. Тя е придатък на гранична полиция. Отговорността за охраната е на „Гранична полиция“ и МВР. Президентът е длъжен да координира", каза още той. Радев допълни, че Германия вече въвежда лимит от 200 000 човека и до 2020 г. ще отдели 92 млрд. евро за интеграция без изгледи за успех. "Това означава 15 000 на бежанец. Алтернативата е запазването на нашата национална сигурност. Тук са нелегални мигранти, които разследваме“, каза още Румен Радев. На въпрос дали трябва бюджетът на армията да бъде по-висок, ген. Радев обясни, че по негово време бюджетът по предложение на Министерство на отбраната е бил орязан повече с една четвърт. „Проблемите на служещите са и в ежедневието. Хората напускат, те са демотивирани, обезверени, не добре оборудвани. Не могат да водят нормална подготовка. Тук трябва президентът да има много ясни позиции как да запази боеспособността на въоръжените ни сили“, коментира той. От своя страна издигнатата от ПП ГЕРБ за кандидат-президент Цецка Цачева коментира, че в другите източно-европейски държави годните на прехода и резултатите от него имат по-добър финал от този в България. „На вчерашния ден, 9-ти ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символично, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност на демократичните процеси, на които всички днес се радваме, заяви тя. За мигрантската криза Цачева подчерта, че няма време за свикване на КСНС, а трябва да се действа на момента от компетентните служби. „България води прагматична и отстояваща националния интерес политика. Проблемът с мигрантската вълна е едно от най-големите предизвикателства. Корени се в открито военни конфликти, които са близо до границата ни. Немислимо е проблемът с бежанците да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейска солидарност, така както това се случва", добави тя. Кандидат-президентът на ГЕРБ коментира още, че България добре пази своите териториални граници, а правителството има солидарността на европейските държави. За увеличаването на цената по поставянето на оградите, Цачева каза, че когато става въпрос за сигурността на държавата, цената не е належащ въпрос. "Европейската гранична бреговата охрана разполага с 1500 човека. Българската граница и гранични полицаи са неприкосновени“, каза още тя. Цачева заяви, че ако стане президент и трябва да реши дали да пусне Закона за държавния бюджет без да се предвиждат средства за сухопътните сили, тя би отговорила отрицателно. „Безспорно повече от 25 години не са инвестирани достатъчно средства в обновяването и модернизирането на българската армия. Бюджетът за настоящата 2016 е 1, 35 % от общия бюджет на България. За 2017 се предлага повече това е 1,63 %“, каза тя и посочи, че това е при поет ангажимент той да стигне до 2%. Според нея обновяването на сухопътните сили трябва да върви успоредно с ВВС и ВМС. Ген. Радев й напомни, че е била председател на Народното събрание и я попита защо не е поставила този въпрос. Цачева отговори, че разликата между нея и него е, че когато не може да убеди колегите си от мнозинството, не напуска, а остава и продължава. И двамата претенденти за "Дондуков" 2 коментираха избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Цачева заяви, че това е изборът на гражданите на Америка, който е демократично направен при спазването на правилата. По думите й с него всички следва да се съобразим. „Като президент, ако бъда избрана ще работя с президента Тръмп. Предстои да видим дали това е за добро или не. След кампанията нещата стават по-отговорни и балансирани“, поясни тя. Ген. Радев припомни, че преди няколко дни Цачева е заявила, че е привърженик на Клинтън, което е явен дисонанс в отговорите ѝ само за една седмица. „Надявам се да може да излезе от това състояние към Тръмп“. От своя страна Цачева каза, че Хилари Клинтън е известен на държавниците политик и е по-предвидима за ЕС. "Тръмп е ново лице за политиката и не познавам нищо, освен заявеното от него“. На свой ред Радев поясни, че рискове в съвременния свят винаги има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава промяната. „Имаме добри отношения със САЩ, смятам че смяната няма да повлия на отношенията“, допълни той. По думите му най-важна е сигурността. „С тях сме стратегически партньори в сферата на отбраната, това трябва да продължи. Трябва да търсим и партньорство в инвестициите. Важно е да се увеличават“, допълни той. На въпрос кой с каква ориентация кандидат е, Радев заяви, че той е европейски насочен. "Аз съм европейският кандидат за президент, а вие сте турският. Отношенията ни с Русия трябва да се поставени на ясна прагматична основа, гарантираща разширяването на нашите пазари. Трябва да си върнем пазарите в Русия, между двата народа има духовна вековна връзка и трябва да бъде продължавана", подчерта още той. Ген. Радев се обърна към Цецка Цачева и заяви, че тя е кандидатът на ДОСТ и е турски кандидат. „Кой тиражира лъжите, че съм проруски кандидат?“, запита той. Според него доказателство за това е, че охотливо пренебрегва гражданските права и проблеми в националната сигурност. „Какви са вашите зависимости от Турция?“, попита той. Радев обърна внимание на факта, че тя е спечелила 12 хил. гласа в Турция, а той около 300. От своя страна Цецка Цачева отговори на твърденията на Радев за това, че е турски кандидат, като посочи, че това е несериозно, неистина и лъжа. "Факт е, че сред изселниците ни в Турция имаме много поддръжници, но аз съм обикновена майка, която никога не е замесвана в олигархични кръгове", коментира Цачева. Тя уточни, че работят за всички българи без да ги делят по етнос и образование. Кандидат-президентът припомни, че световната преса е писала, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. "Вие като какъв се определяте?", попита тя. Радев заяви, че Европа все повече се затваря за Турция. „Турция не е спазила редица критерии в областта на човешките права, както споразумението за реадмисия. Няма да видим скоро Турция да изпълни тези условия. Ние сме на границата. Трябваше да мислим много по-отдавна. Президентът за това е президент – за да мисли в перспектива, трябва да бъде визионер и да предвижда напред рисковете и заплахите“, допълни Радев. Цачева коментира, че не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга. „Това, което се случва в Турция, е важно за нас. Опасявам се, че Турция се отдалечава от заявения си европейски приоритет“, коментира тя. За отпадането на визите, Цачева посочи, че ЕС има ясна политика за всяка една държава. „Критериите са конкретни и само когато са изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. България е правова държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствие и липса на баланс между сигурност и човешки права. Не го разбират тези, които не са юристи“, подчерта Цецка Цачева. Тя уточни, че ГЕРБ в смесените райони има висок ръст на гласовете. По думите й е достатъчно да се види картата на България от местните избори, за да стане ясно колко етнически турци, които са членове и симпатизанти на ГЕРБ, са гласували за партията. Кандидатите за "Дондуков" 2 направиха коментари и за съдебната реформа. „Успяхме да направим не малко. Конституционна реформа, промените за съдебната власт, продължават останалите закони – антикорупционния, за който се надявах да бъде факт до кампанията“, изреди Цачева. Тя заяви, че няма да се колебае, когато види, че законодателният процес не дава очакваната от българското общество справедливост. Румен Радев нарече промените в съдебната реформа козметични. „Тези промени едва ли са ефективната борба с корупцията. Г-жо Цачева, как след разговорите с РБ се решихте да правите съдебна реформа? Юни месец бяхте казали, че тя е приключила. Вие се отказахте от подписа си“, посочи той. В отговор Цачева припомни, че тя е вносител на първия закон със 132 подписа. „Не съм се отметнала. Подписът ми стои. На първо чете Антикорупционният закон ще бъде факт до края на календарната година, въпреки съпротивата на опозицията“, подчерта тя. По отношение на това какво би направил, ако стане президент, Радев каза, че ще посети Румъния във връзка със системата там, която осъди политически лица в страната. „Ще поканя съответния румънски представители, за да говорим за сериозна съдебна реформа и като президент ще настоявам за съдебна реформа“. Той поясни още, че ще види мотивите на всички заинтересовани. „За намаляване на политическата зависимост, на прокуратура и инспектората на ВВС. Това е въпрос на дискусия. Ще се срещна с хората, ще почерпя и международен опит“, уточни Румен Радев. Във връзка с това какво може да направи българският президент за съдебна реформа и борба с корупцията, Цачева отбеляза още един пример, сред който и че от ноември действат новите правила в законодателството. По думите ѝ това е нейната кауза преди да бъда в политиката. „Аз знам след срешите с бизнеса и с обикновените граждани колко много те желаят справедливост“, добави тя. По темата за обединяването на нацията и националните интереси, ген. Румен Радев подчерта, че президентът трябва първо да е обединител на нацията. По думите му вотът за президент му дава силата той да бъде партньор между партиите, институциите, между гражданските сдружения и българските граждани. „Президентът трябва да може да изслушва всички страни. Трябва да може да търси консенсус. За да имаме обединение, ние трябва да имаме цел. Не може просто да се обединяваме, ако нямаме цел“, заяви Радев. Попитан коя е българската национална цел, той посочи, че в нашата държава всеки български гражданин трябва да може да реализира своя талант, да има правото и на труд, на спокоен и сигурен, живот със стандарт и качество на живот в една среда с ясно бъдещо развитие. Кандидатът за президент от ГЕРБ Цецка Цачева заяви, че нацията е разделена. Тя подчерта, че не приема от избори на избори било то парламентарни или местни, да не се зачита постигнато от предходно управление. По думите й трябва да се преодолее дефектът на управлението. „Това се постига с изготвянето на национална доктрина“, каза тя и посочи, че президентът трябва да започне диалога с неправителствените организации и политическите партии за изработването на една такава доктрина. Според Цецка Цачева това е необходимо, за да сме сигурни, че дори когато демокрацията го изисква, налага и допуска или има смяна на политически сили, трябва да е ясно, че посоката на развитието на България няма да бъде отклонявана. Тя коментира и темата за националния интерес. „Неведнъж заявих в тази кампания искам да видя образована, богата просперираща българска нация, която да живее в една стабилна държава с работещи институции. С уважение към различните етноси“, подчерта още Цачева. Тя призова да се забрави езикът на омразата, който се чува от пленарна зала често. „Ние всички сме част от единната българска нация и такава трябва да я завещаем на българските деца“, заяви Цачева. Ген. Румен Радев заяви, че българите не са се предали. Според него  има кауза, за която един президент да стои и да се бори. Той трябва да върне загубеното достойнство на нацията, защото много политици се постараха българинът да живее с убеждението, че неговото национално достойнство е потъпкано. Според него това е спойващият елемент, защото целта е високо качество на живот, благоденствие, в една сигурна обстановка, но с достойнство. Цецка Цачева сподели нейна лична история, свързана с датата 10 ноември. Тя разказа, че на среща гражданинът Христо Марков я е попитал дали е внучката на Иван Цачев. „Аз днес пристъпих синовното обещание и клетва, което дадох на баща ами на смъртния му одър. Да аз съм внучката на Иван Цачев“, заяви тя и обясни, че той е бил със смъртнa присъда по времето на комунистическия режим. „Аз научих след 10 ноември“, каза тя. Цачева заяви, че е попитала родителите си защо са крили толкова години и защо тя и сестра й не са знаели какъв е коренът им и каква е пъпната им връв. „Баща ми да ми прости“, каза Цачева. Тя обясни, че знае, че някои хора не я харесват. „Правиха разследване за дипломата ми“, поясни тя. Цецка Цачева каза, че я е разтърсило в кампанията това, че са я нарекли ляв кандидат. „Искам извинение и прошка от баща ми, защото аз го направих днес. Толкова години го тая, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с тези разделителни линии“, подчерта кандидатът за президент от ГЕРБ. От своя страна ген. Радев поднесе своите съчувствия за личното признание. „Наистина се надявах, тази кандидат-президентска кампания да не бъде асоциирана с едни парламентарни и чисто политически избори. Това беше шанс да не се делим, но ние точно в тази кандидат-президентска кампания разделяхме българския народ. Тук мога да кажа, че вината не е моя“, коментира Радев. Според него със свирепата си атака на всички министри, от които България чака да работят, всички вкупом са се юрнали, не толкова в атаки срещу него, а да разединяват нацията. Цачева заяви, че колегите й от ГЕРБ са я упреквали, че е водила толерантна кампания. Тя подчерта, че е запазила толерантен и коректния изказ. „Аз вярвам, че доброто ще бъде оценено, но е по-важно аз как ще се чувствам, когато ми се наложи с всичките тези хора“. По думите й така или иначе тези каузи, ще продължи да ги работи и отстоява. В края на дебата с кандидата за държавен глава от ГЕРБ Цецка Цачева, ген. Радев коментира България върви към бъдещето обърнати назад. "И крачейки гърбом, ние на всяка крачка се спъваме. Време е да се обърнем напред и да гледаме смело към бъдещето, крачейки напред". По думите му е време нацията ни да се обедини. „Време е да престанем да се разделяме“, заяви ген. Румен Радев.  Той заяви, че преди пет години президентът е бил посочен от ГЕРБ. „Резултатът го видяхме. Нека този път не правим тази грешка. Нека този път българските граждани да изберат сами, затова ги призовавам, за да имаме наистина самостоятелен, независим президент. Президент, който да бъде лидер“, каза Радев и посочи, че държавният глава трябва да се е доказал, че в сложна обстановка може да взима решения. В заключителната си реч Цецка Цачева припомни, че върви към президентската институция с експертизата си, която има като юрист, с опита, който е натрупала, с твърдостта си и решимостта си да не се отказва. Тя цитира китайския мислител и философ Конфуций. „Конфуций е казал, че ако стоиш дълго на пръсти – падаш. Така е и с политиците тогава, когато не си истински, когато не си себе си, няма как дълго време да заблуди гражданите“, заяви тя. „Много важното, на което държа е, че България трябва да спазва посоката си, трябва да останем в Европа, защото и Европа е в България. Трябва да работим за демократичните ценности, за свободите, които имаме, защото те не са даденост и много лесно биха могли да бъдат отклонени. Това е отговорността ни в избора, който ще направим в неделя“, добави Цецка Цачева.

Трябва да предоговорим членството си в Европейския съюз

 Проф. д-р Ангел Димов е роден е през 1940 г. в с. Караджово, Пловдивско. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрния университет в Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания в Москва. Депутат от БСП в 36-то и 37-мо НС. Автор на Закона за защита на земеделските производители, по силата на който е създаден Държавен фонд "Земеделие". След конгреса през 2000 г. напуска БСП и основава Социалистическа партия „Български път“. Почетен гражданин на Садово. - България има най-слабата икономика в Европейския съюз, българите са най-бедните, най-болните и най-отчаяните, нацията ни се топи. Мислите ли, че това е плод на сценарий, насочен срещу страната ни? - Предугаждах, че има сила, която движи тези събития. Не съм се занимавал с конспиративни теории, но реших, че е така, когато прочетох книгата на бившия турски премиер Ахмет Давутоглу “Стратегическа дълбочина”. В нея той пише: “Като победители в Студената война ние подписахме стратегическо споразумение. Използвахме влиянието на евреите в света и в САЩ, за да създадем тройна ос - Съединените щати, Израел и Турция. Ние решихме да оползотворим победата в Студената война.” През последните 40 години Русия беше изхвърлена от Близкия Изток. Затова ходът на Путин от септември 2015 г., когато Русия се намеси в Сирия, е преломен в човешката история - това е прозрял Збигнев Бжежински. Зад Русия застава Иран със своите 79 милиона жители и с мощната си индустрия, Ирак също клони към нея. Това е тежък удар за Турция и Израел. Турция е изправена пред голяма икономическа криза: само заради свалянето на руския самолет тя загуби стотици милиарди долари, а 40 млн. кюрди искат да правят държава. Всичко това е предпоставка да се освободим от сегашното турско икономическо робство, в което се намираме. Чрез тази тройна ос Израел и Турция господстват на Балканите. Турция има вече три партии у нас. В икономическата й сфера на влияние попадат Кърджали, Родопите, част от Тракия и Североизточна България. Това е една от целите на стратегическото споразумение, за което пише Давутоглу. Много наши предприятия бяха изкупени от турски фирми. Другият стратегически партньор от тройната ос, Израел, също се разпорежда у нас, но с други средства. Американски евреи изкупиха над един милион декара земеделска земя чрез подставени фирми. Те се ориентират към изкупуване на земята ни. И едните, и другите използват чадъра на НАТО, за да вземат земи и имоти, пише Давутоглу. Не случайно бившият министър на външните работи Соломон Паси казваше: за да идват чужди инвеститори, трябва да влезем в НАТО. - Но защо другите източноевропейски страни не допуснаха това да им се случи? - Балканите и Близкият изток са по-особена геополитическа зона. България е нужна на страните от тройната ос. Има един план “Одисей”, според който лидерите на еврейските организации искат да вземат нашата земя. Казвам лидерите, защото аз съм приятел с много евреи и защитавам тяхното положение. Ако стане това, което искат лидерите им - американските президенти на еврейските организации, които отвреме навреме посещават наши политици - това е много вредно за тях. Ние си живеем мирно, обичаме се, пазим се, в моите книги аз ги защитавам, но това, което искат техните лидери, е налудничаво. Израел бързо се преориентира към Путин, защото има 3,5 милиона руски евреи. Защото ще дойде момент и на Балканите да се промени обстановката. Израел беше 3 милиона души, сега са 8.5 милиона, земята им е камънак, а това, което е плодородно, не може да ги изхранва. Искат да имат голяма държава, но нямат земя. Техни уважавани учени, включително Бжежински, предвиждат, че ще дойде момент, когато Америка няма да бъде в състояние да им дава годишно по 4-5 милиарда долара. С тези пари те си купуват оръжие и храна. Това не може да продължи вечно. Каквото и да говорят, Америка е в упадък. От 2014 г. те икономически отстъпват на Китай и си го признават. Кризите винаги тръгват от тях, защото системата е такава. Федералният резерв на САЩ се състои от 12 частни еврейски банки, които в 1913 г. са си извоювали правото да бъдат държавна банка. Печатат пари, свалят с тях правителства, извличат богатствата им. - Извинете за въпроса, упреквали ли са ви някога в антисемитизъм? - Никога. Тиражираше се лъжата, че цар Борис III е спасил нашите евреи. Близо 11.5 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Македония са изпратени в Треблинка. Изпращат ги българските власти, които по онова време са окупатори. Специална служба от 400 души полицаи и войници са ги излавяли по къщите. Когато прочете книгата ми “Злодеяния на Кобургите в България”, моят приятел Анжел Вагенщайн ми каза: много е хубава, но много труд си хвърлил. Той ме поздрави за това, че в нея казвам точната истина за евреите и ги защитавам с факти. Тези хора биха могли да бъдат спасени. Сега се оправдават, че това било немска работа, което не е вярно. Митът, който се разпространява, че българите били единствените в Европа, спасили своите евреи, е една огромна лъжа. Колкото и да е парадоксално, спасител на евреите е Бенито Мусолини. - Защо мислите така? - Докато той е бил на власт, Рибентроп и немските генерали са упражнявали натиск върху него, но той не е пипнал и един евреин до свалянето му през август 1943 г. Едва тогава 1000 италиански евреи са депортирани. Подчертавам - говоря за лидерите на еврейските организации в Америка, където е централата на всички евреи в света - в Лос Анжелис. Казах на нашите съграждани - това, което тези лидери правят, е вредно. Правят някакви сметки населението да бъде прогонено, останалото да поизмре и земята ни да се превърне в провинция на Израел и да ги храни. Чувал съм бивши партийни величия да казват - ама те няма да дойдат тук.. Не е нужно да идват, могат да си живеят в Тел Авив и тук да си имат наместници. - Излиза, че част от целите им са постигнати - над 2 милиона млади българи емигрираха, 2 милиона пенсионери са подложени на геноцид, 1 милион декара са изкупени от инвестиционни фондове... Ще изчезнем ли като нация? - Нашите села се обезлюдяват чрез европейски пари. Преди да ни набутат в Европейския съюз, той даваше земеделски субсидии за произведена продукция чрез изкупните цени. Щом ни вкараха в ЕС, промениха системата и вече дават на декар площ по 20 лева. Нашето население живееше в селата, защото произвеждаше главно зеленчуци и плодове, много доходоносни, но искат работна ръка и големи вложения. Днес 70 на сто от доматите в ЕС се произвеждат в Турция. Като победители те правят с нас каквото си искат. ЕС ни дава субсидии да сеем само жито, слънчоглед и рапица, а арендаторите държат всичката земя. Кой тогава ще седне да отглежда у нас домати! Така се стига до обезлюдяване на селата и това се прави целенасочено. Изкупуват земята. Казват ми - нека изкупуват, нали сме европейци. Но я да се опитат да купят английска, немска или френска ферма - невъзможно! Искат да вземат земята ни и донякъде успяват. Затова земята ни се раздробява и Световната банка финансира поземлените комисии. - Целенасочено ли се поддържа крайно ниският стандарт на живот в България - заплати и пенсии - в сравнение с европейския? - Валутният борд е това, което поддържа бедността в България. По-неуките хора казват, че той ни спасява от финансова нестабилност. Аз се боря срещу него още след въвеждането му. Защо Корпоративна търговска банка изпадна в криза, след като има валутен борд и финансова стабилност? КТБ беше унищожена от американските евреи, защото в тази банка бяха десетки фирми, които щяха да строят “Южен поток”. Отдавна казвам, че АЕЦ “Белене” и “Южен поток” няма да ги има, защото земята се пази за онези, които трябва да се изхранват. Ако дойде руско присъствие тук, те не могат да се разпореждат с нея както си искат. Казват ми: много си краен. Както виждате, няма нито АЕЦ “Белене”, нито “Южен поток”. Не искат да има руско присъствие, за да може тук да се разпорежда тройната ос. Валутният борд лишава България от възможността да има своя централна банка, създадена от княз Дондуков. В момента БНБ е една празна фирма. В цяла Европа само ние нямаме централна банка. Стив Ханке, който се води баща на валутния борд и се пише професор, няма написани книги. Има само един проект за възраждане на Израел. Същият този “баща” е ходил при Луканов през 1990 г. и е искал още тогава да въведе валутния борд у нас. Това е банков ярем, с който нацията се държи в подчинение и не позволява да се повишават доходите на хората. Разчитаме само на държавния бюджет за всичко. Трябва да се молим за заеми с 10 на сто лихва на Международния валутен фонд и на Световната банка, които са филиали на Федералния резерв на САЩ. Това е главната причина да се поддържа ниското равнище на доходите у нас. Няма производство, защото не искат да има. Целта е България да бъде изкупена и нацията ни да изчезне. Но няма, защото Русия рано или късно пак ще ни освободи от това робство. Не само защото сме братя по кръв, но и защото има интереси тук. Трябва да се отмени валутният борд, да се изведе България от НАТО и да се предоговори членството ни в Европейския съюз. - В състояние ли е сегашният политически елит да промени България? - Категорично не. Заблуда е, че у нас има многопартийна система. Осем са парламентарно представените партии, от тях 3 са към Турция, няколко са към Израел и другите са към САЩ. Всъщност всички те са една партия.           Интервю на Христо КУФОВ

80 затворници в Белене са наказани за насилие

 - Г-жо Филипова, преди дни Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане законопроекта за изтърпяване на наказанията. Какво е новото? - Предложените промени са резултат от задълбочени проучвания на експерти, започнали още през м.г. Едната му цел е да отговори на препоръките на Комитета против изтезанията, които много пъти са посещавали страната ни, но без видими резултати от българска страна в изпълнение на препоръките. Другата е в изпълнение на предписанията, дадени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Нешков срещу България". Това е пилотно решение, до което се стига след много жалби за условията в българските затвори. Констатира се един постоянен проблем - невъзможност на държавата да осигури такива места за лишаване от свобода, които да бъдат в съответствие със стандартите на Европейската конвенция. Решението на ЕСПЧ ни дава срок до 1 декември 2016 г. да направим така, че да има нормални условия за лишените от свобода. Условия, които да не ги поставят в ситуация на нечовешко или унизително отношение, защото идеята е да бъдат превъзпитани, а не само отделени от обществото. Превъзпитанието им е грижа на държавата. Но за да се преодолеят проблемите, в това число и насилието, трябва да има по-добри условия за живот, осигурена жилищна площ, санитарен възел, светлина. Другата критика е, че в България няма ефективно вътрешноправно средство за защита на лишените от свобода. Идеята е всеки да може директно да се обърне към орган, в случая сме избрали това да е административният съд по местоизпълнение на наказанието. Когато няма необходимите 4 кв. м. или няма достъп до светлина, изолиран е, да може да се защити, да поиска съдът да каже на затворническата администрация да му осигури условия. - Ще успеете ли да осигурите на всеки затворник 4 кв м? - Да. Постоянно актуализираме капацитета. След като приключим всички ремонти, се надяваме да успеем до 1 декември. - Може ли административните съдилища да бъдат затрупани с жалби срещу лошите условия? - Те и сега си търсят правата по Закона за отговорността на държавата, но това не беше достатъчно ефективно и нямаше специални процедури за лишени от свобода. Не може да прогнозираме дали ще се стигне до лавина от жалби, но очаквам увеличение, тъй като специално изискването на всеки лишен от свобода да се осигурят 4 кв. м не беше действаща разпоредба. Предвиждаше се да влезе в сила от 1 януари 2019 г., но го ускорихме. - Кой е най-пренаселеният затвор? - Критиките на Комитета против изтезанията основно са били към затворите във Варна и Бургас. - Отдавна се говори, че София има нужда от нов затвор. Има ли готовност да се реализира идеята? - В резултат на анализите е преценено, че за момента проблемите може да бъдат решени най-бързо чрез преустройства и ремонти. Засега нов затвор около София не е предвиден. Това е стара идея, която ще разгледаме отново и ще мислим при наличие на финансови средства. Но въпросът не стои на дневен ред, тъй като се оказа, че държавата може да се справи и без такава инвестиция. В действителност е построено затворническо общежитие от закрит тип "Дебелт" към затвора в Бургас с капацитет до 450 лишени от свобода, чието откриване предстои. На практика това е нов затвор. - Другата промяна е свързана с предсрочното освобождаване. - Да. В момента към всяко място за лишаване от свобода има комисия, която се занимава с въпросите за предсрочното освобождаване и промяна на режима. Тя се състои от социален служител, психолог, ръководител на режимно-охранителната дейност, като се председателства от началника на затвора. Те преценяват дали лишеният от свобода се е поправил и може да му се даде шанс да излезе по-рано. Комисията или окръжният прокурор предлага на съда лицата за условно предсрочно освобождаване и той преценява. Сега пак съдът ще преценява, но комисия няма да има. Това ще преустанови възможните корупционни практики при преценката за условно предсрочно освобождаване. Затова по-голяма част от правомощията се съсредоточават в ръцете на началника на затвора и така се повишава и неговата отговорност. Искане за предсрочното си освобождаване вече ще може да прави и самият лишен от свобода чрез началника на затвора. Това е в отговор на европейския стандарт за директен достъп до съд. Предвидили сме всяка заповед на началника на затвора, водеща до промяна на режима или преместване, да отива и в прокуратурата, за да може прокурорът да провери основанията и ако прецени, че има нещо нередно, да протестира. - Разкривани ли са случаи на подкупване на членове на комисията? - Имало е такива случаи. В момента нямаме дела за подобни прояви, напоследък са повече за нерегламентиран контакт на лица от надзорно охранителния състав и роднини на лишени от свобода или затворници. - Какво показа проверката за насилието в затвора в Белене? - Проверката установи, че всички кадри, излъчени по телевизията, са били предмет на разследване. Това са стари случаи, извършени в периода септември-декември 2013 г. Тогава обаче никой не се е оплакал. През април 2014 г. дори е имало посещение на представители на Комитета против изтезанията в Белене. Те са разговаряли насаме с лишени от свобода и не са получили оплаквания. Даже техните констатации са, че има ограничени случаи на насилие и нямат критики. След като си отиват, около 10 април 2014 г. по оперативна информация се установява, че в затвора има такъв запис. Извършва се претърсване, намират се записите, преглеждат се от ръководството на затвора и се вижда, че това са хора, които все още изтърпяват наказание. Изпраща се сигнал в районната прокуратура в гр. Левски и започва разследване. Кадрите са използвани като доказателство. 5-има са осъдени на лишаване от свобода. - Каква е ситуацията в момента? - Получават се сигнали и проверката показа, че ръководството на затвора своевременно реагира на тях. От началото на годината са били образувани 4 дела за насилие и блудства. От началото на 2014 г. до момента са били получени 92 сигнала за насилие в затвора в Белене и при 80 от случаите са наложени наказания на лишените от свобода. - Защо надзирателите са си затваряли очите? - Проверката не е установила надзирател да е бил очевидец и да не е реагирал или да е узнал и да не е съобщил. Факт е, че не е имало оплакване - дали от страх от извършителите на деянието, или по друга причина, но не е имало. Друг проблем е, че липсата на достатъчно служители позволява да се случват подобни неща. В Белене са затворени доста голям брой хора в по-ограничени като площ помещения. Материалните условия са лоши, което си е един от факторите. Съставът също е намален. През деня един надзирател пази около 100 души, а в някои случаи и над 100. През нощта затворниците са заключени в килиите и само при оплакване надзирателят може да влезе, иначе им се нарушава правото на почивка, личното пространство. - Колко са бегълците от затворите от началото на годината? - Около 4-5 и всичките са от затворнически общежития от открит тип. Някои бягат и от работното място. Веднага се прави проверка дали е трябвало да бъдат на по-облекчен режим. - Защо Йосиф Йосифов-Йоско от Сливен вместо в затвора 2,5 г. е бил в болница? Ще има ли наказани? - Води се дисциплинарна проверка срещу две длъжностни лица, тя все още продължава. Установиха се нарушения на закона. Не може да има такъв продължителен престой в болница. Всяко лечение има временен характер. Да стои 2,5 г. и това да му се брои за изтърпяване на наказание, е недопустимо.

Петър Стоянов и Георги Първанов отново да се явят на избори, както преди 14 години

 Двама български президенти чакат знак от партиите, за да се втурнат в надпревара за връщане на "Дондуков" 2 след президентските избори наесен.   Докато политиците обмислят стратегии, а българите броят десетки имена на политици втора ръка, подхвърлени за кандидати в лятната скука, Петър Стоянов и Георги Първанов могат да раздвижат замрелия политически дебат в България веднага. Ако ги посочат. И двамата се гордеят с успешни мандати. И двамата вярват, че са утвърдени лидери. И двамата мечтаят да бъдат обединители - на все по-дребната десница и на все по-безперспективната левица. В СДС обмислят кандидатурата на Петър Стоянов за президент, твърдят източници от старата синя партия. За хората на Лукарски именно “истинският седесар” е най-успешният политик на десницата от началото на прехода. Петър Стоянов е една от идеалните кандидатури, но не е лоялно да го обсъждаме, без дори да сме говорили той има ли желание. Така лидерът на СДС Божидар Лукарски коментира преди време вероятността той да е кандидат на реформаторите за президент. Заместникът му Костадин Марков е на същото мнение, макар да признава, че преговори не се водят. Стоянов от години мечтае да обедини десницата, запознат е с идеята, но никога няма да е инициатор на разговорите, казват близки до семейството в Пловдив. Възходът на РБ може да започне само ако намерят кандидат, който да изиграе ролята на ракета носител. Иначе ще остане само споменът и за СДС, и за ДСБ , и за хората на Кунева, казват в Реформаторския блок. Прераждането на СДС тръгна, след като през 1996 г. спечелиха президентските избори. Стоянов стана кандидат на СДС след предварителни избори в самия съюз, на които той спечели срещу действащия държавен глава Желю Желев. Обединените усилия на 15-те дребни партии му помогнаха да пребори убедително отбора на Иван Маразов и Ирина Бокова, издигнати от БСП. Може ли Стоянов отново да е спасител - на теория да. Всички крила сред реформаторите знаят, че Стоянов има много по-големи шансове да привлече избиратели от всички изброени досега кандидати, взети заедно - Гроздан Караджов, Найден Зеленогорски и Трайчо Трайков. Стоянов веднага би получил подкрепата на старите седесари, вероятно на хората на Кунева, но никога няма бъде приет от ДСБ Не само защото наследниците на Иван Костов не забравят публичната неприязън между бившия премиер и президента, а и защото самият Стоянов не пропуска да обясни, че ДСБ са виновни за състоянието на десницата. “Мислех, че няма да доживея левицата да се разцепи и десницата да се обедини и бях много радостен, случиха се два факта едновременно - казва Стоянов, но веднага припомня: “ДСБ има историческа отговорност към десницата. Преди 12 г. нанесоха удар, от който СДС никога не се съвзе, но никога не станаха фактор в дясното.” Не получи ли подкрепата на целия Реформаторски блок, Стоянов никога не би се втурнал в играта. Получи ли я, ще има още по-големи претенции - да е кандидат не на обединения РБ, а на цялата десница. Ако ГЕРБ застане зад него, е сигурно, че България ще има десен президент, познат и в Европа, и в Америка. Тогава няма да има нужда Бойко Борисов да плаши, че ако загуби президентските избори, ще подаде оставка и ще иска предсрочни избори. Стоянов би бил по-успешен кандидат и от спряганите в ГЕРБ - по-разпознаваем и по-обигран политик е от Цецка Цачева. Ако той е претендент, ще има истински дебат на ценности. Няма да има по-силен от него срещу на левицата, която гледа все по-често към Москва, убедени са политическите наблюдатели. Според тях партията няма да направи никакъв компромис, защото като послания и поведение Стоянов е много близък до сегашния президент Росен Плевнелиев. Те двамата се харесваха. Стоянов наскоро дори оцени сегашния държавен глава и каза: “Плевнелиев е европейски тип политик, това е важно за България. Стратегически той не е допуснал нито една грешка. Казват, бил евроатлантик и привърженик на НАТО – той е изразител на неговото поколение.” А за евроатлантическата позиция на България Стоянов има с какво да се похвали - именно през мандата му България подава официално молба за членство в НАТО и играе важна роля в разрешаването на косовската криза, като споделя отговорността на правителството и България не дава въздушно пространство на Русия и подкрепя алианса. По негово време България започва активни преговори за присъединяване към ЕС, които са ключови за последващото приемане на страната. Вероятно плюсовете за Стоянов ще останат на хартия, защото неотдавна Бойко Борисов отсече: Той не е нашият кандидат. А президентът би бил силен играч особено ако трябва да потърси реванш за загубата през 2002 г. от тогавашния лидер на БСП Георги Първанов. Ако Стоянов има теоретичен вариант да е възродителят на десницата, Георги Първанов със сигурност може да е спасителят на левицата. Той също има с какво да се гордее - даже с два президентски мандата. Спихналата се след управлянието на Виденов БСП именно чрез него се върна във властта. За разлика от Стоянов Първанов не крие, че може да се кандидатира сега. “Аз мога да бъда успешен президент, както съм бил Имам това самочувствие, че съм бил успешен президент два мандата”, често казва лидерът на АБВ. Дори леко да бъде изнасилена конституцията, която не дава никой “да бъде преизбиран” за повече от два мандата, Първанов всеки път демонстрира самочувствието, че може да бие всеки десен кандидат. Лидерът на АБВ обаче знае, че успехът му е гарантиран само ако събере зад себе си широка подкрепа. Защото АБВ няма сили само̀ въпреки признатите експертни качества на Ивайло Калфин и организаторските умения на Румен Петков. Нужна му е БСП Вярно, че социалистите посочиха именно АБВ като най-желан коалиционен партньор, но ръководството им и новият лидер Корнелия Нинова изтриха Първанов от имената на кандидатите, за които се преговаря. Дори в БСП да си дават сметка, че Първанов може да бъде по-успешен общ кандидат на левицата (при положение че Стефан Данаилов едва ли би се кандидатирал), те никога няма да го преглътнат. Предателството не се прощава. Вярно - това е най-елегантният начин левицата отново да се обедини, но ще означава столетницата да признае превъзходството на чуждия лидер. Не само елитът на БСП ще бъде недоволен. Има редови социалисти, на които беше вменено, че АБВ са ренегати. Нали Първанов обясняваше как БСП е пропаднала по времето на Сергей Станишев и се предала в ръцете на ДПС. Нали до онзиден АБВ бяха в коалиция с ГЕРБ и Бойко Борисов, обясняват противниците на Първанов. Той е за Русия, той направи Станишев лидер, направи и правителство, така че Доган и царят да се съобразяват с нас” , скачат привържениците. Самият Първанов има самочувствието, че може да спечели лидерска битка срещу Бойко Борисов. Остават 3 месеца до изборите. Кандидати няма. Президентите Първанов и Стоянов могат да чакат до септември. Засега спасението на издъхващите десница и левица се отлага. 

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/

75% от наемателите търсят обзаведено жилище

  Дефицит на квартири в центъра на София , собственици ги държат празни Трима от четирима търсещи жилище под наем в София искат то да бъде обзаведено, казват брокери от столичните агенции за недвижими имоти. Най-придирчиви към обзавеждането са наемателите с пари, чуждите мениджъри, работещи у нас, и дипломатите. Те обикновено искат пълно обзавеждане и поддръжка на жилището като в хотел. Останалите не са толкова капризни държат основно кухнята да е напълно оборудвана, защото не искат да инвестират в скъпи електроуреди, които освен това се пренасят трудно при евентуална смяна на квартирата. “Основно наемателите търсят жилище, намиращо се в зона с удобен транспорт”, обяснява Добромир Ганев от „Форос”. „Студентите предпочитат квартирата да е близо до мястото, където учат, а мениджърите (чужди или български), идващи в София, искат апартаментът да е в по-луксозни затворени комплекси, както и в южните квартали на столицата. Хората с малко пари гледат да намерят каквото и да е, възможно най-евтино, обикновено в крайните панелни квартали”, добави той. По думите му допреди петнайсетина години почти всички наематели са изисквали квартирата да е с централно парно, но сега те не са толкова много. Според него само при сключване на договор за дългосрочен наем собствениците проявяват здрав разум и сменят партидата за ток, вода и парно на името на квартиранта. Даниела Грозева от „Веда корект” смята, че малко от хазяите го правят и се сещат за това, когато ги завлекат с неплатени сметки. По думите й, по готовността да се сменят партидите може да се прецени доколко е сериозен кандидат-наемателят. „Не са много и собствениците, които проучват какви са хората, които искат да наемат имота им и дали ще могат да си плащат сметките”, казва тя. „Все повече наемодатели обаче се застраховат, като искат по-големи депозити от квартирантите си. От друга страна, за да се намерят по-бързо квартиранти и да се вземе по-голям наем, хазяите трябва да направят инвестиции и имотът им да придобие търговски вид. Не може само с няколко нахвърляни стари мебели да се привличат клиенти. Хубаво е апартаментът, даван под наем, да има застраховка”, съветва тя. Според Грозева най-голямо търсене има в центъра по протежение на метрото, около Медицинска академия и другите висши учебни заведения. „Най-много се търсят двустайни и тристайни. Гарсониерите вече почти ги няма на пазара. За тях няма и предлагане”, допълни тя. Тихомир Цаков от „Аристо” смята, че в момента в центъра на София има дефицит за квартири и той е породен от малкото предлагане. „Голяма част от собствениците предпочитат да си държат апартаментите празни, за да нямат проблеми с наематели, неплатени сметки или разбити апартаменти”, обясни той. В „Лозенец” хазяите искат с €50 по-малко С около 50 евро са по-ниски средните оферти за наемане на обзаведен двустаен с площ от 40 до 70 квадрата в столичния квартал „Лозенец”, сочи справка в imot.bg. През миналия септември исканият наем е бил около 390 евро, а сега - 340. Интересното е, че подобна е конюнктурата и в други престижни зони на София. В „Изток” средните цени са паднали с 90 евро до 310 евро, в кв. „Иван Вазов” поевтиняването не е голямо, само 15 евро, а в центъра - с около 25. Според брокери причината е отслабналото търсене в тези райони, заради високите оферти. От друга страна в панелните комплекси на столицата, спрямо миналия септември е отчетен застой или леко нарастване на средните нива на исканите наеми в сегмента. С по десетина-двадесет евро са се качили наемите на обзаведените двустайни в кварталите „Люлин”, „Надежда”, Дружба” и „Обеля”, сочи още статистиката.     СРЕДНИ ОФЕРТИ (ЕВРО) ЗА 2-СТ. КВАРТИРИ В СОФИЯ:     09.2015    09.2016 Център    356    340 „Лозенец”    390    340 „Ив. Вазов”    335    320 „Овча купел”    224    230 „Изток”    400    310 „Младост”    280    285 „Люлин”    210    230 „Дружба”    235    245 „Надежда”    205    225 „Обеля”    180    200 ИЗТОЧНИК IMOT.BG 500 евро за гарсониера на месец в Милано 510 евро достига средната цена за наемане на едностаен апартамент в Милано, пише Immobiliare.it. Сумата е с 28% от показателя за Цяла Италия. От началото на септември в главният гард на Ломбардия най-голямо нарастване на наемите има в най-престижните квартали. В Навалия за гарсониера арендата е до 630 евро. По достъпни са цените в Бикока, където студио може дасе наеме за 400 евро, а тристайно жилище - за 750 евро на месец. Само в един квартал в Атина отчитат поскъпване За последните 12 месеца само в един квартал в гръцката столица Атина - „Колонаки” е отчетен ръст от 5% на наемите на жилищата, съобщава Greek Reporter. В останалите има спад и то немалък. Дори в престжните зони като „Екали” и „Психико” поевтиняването е 13 на сто. В западните работнически предградия спадът е 10%, а в  в „Амбелокипи” - над 11 на сто. В останалите квартали на Атина в общи линии наемите се запазват на миналогодишните си нива. Над половината от квартирантите в Дубай планират покупка на жилище Над половината от наемателите в Дубай планират да купят свое жилище, сочи проучване на консултантската фирма Savills, пише Arabian Business. На една четвърт от анкетираните са заявили, че ще направят това до една година. Друга една трета от участвалите в допитването още не са наясно с намеренията си. Само 17% от анкетираните нямат намерение да си купуват имот в емирството. В проучването се твърди, че търсенето в Дубай се стимулира от високата доходност на инвестициите в района. Бум на ипотеките в Латвия Над 217 млн. евро ипотечни кредити за жилища са били изтеглени във Латвия през първото полугодие, което е със 71% повече, отколкото през същия период на 2015 г., съобщава The Baltic Course. Сайтът се позовава на информация от Латвийската асоциация на търговските банки. От асоциацията смятат, че огромното нарастване се дължи основно на държавната програма за подкрепа на младите семейства, за които най-голям проблем е да осигурят собствения дял от цената на имота. Всяка четвърта сделка за инвестиция Всеки четвърти купувач на жилище в Испания го придобива, за да го дава след това по под наем, пише Spanish Property Insight. Най-голямо е търсенето с инвестиционна цел в Барселона, Валенсия и Мадрид, където сделките. Там инвестиционните сделки варират от 33% до 40% от всички. Най-висок е делът в Барселона. В столицата Мадрид той е една трета, а във Валенсия - 37 на сто. По информация на сайта Idealista, доходността от жилищата и къщите, давани под наем за миналата година е бил от 5,5% до 6,7%. Най-висока - 6,7 на сто е тя в Палма-де Майорка. Лас Палмас на Канарските острови и Аликанте - по 6,5%). В Барселона и Мадрид се печели по около 5,5 на сто на година. Според експертни от агенциите за недвижими имоти обаче, в главния град на Каталуния и столицата на Испания доходността от жилище с квартиранти не надвишава 2-3%. Причината са високите цени за покупка на имот в тези градове. Испания продължава да е привлекателна за имотните инвеститори. По данни на Iberia Real Estate всеки пети турист посетил страната през юли и август има намерение да купи къща или жилище там, пише Noticia.ru. Най-активни са германците, предпочитащи Каталуния и Майорка. $195 млн. искат за вилата от „Кръстника” и „Бодигард” Вилата Beverly Compound, където са снимани култовите филми „Кръстникът” и „Бодигард” е обявен за продажба срещу 195 млн. долара, пише The Wall Street Journal. Домът е принадлежал някога на американския магнат Уилям Хърст и актрисата Марион Дейвис. В него Джон Кенеди и съпругата му Жаклин са прекарали част от медения си месец. Луксозната къща в Бевърли хилс в Калифорния е бил купен от сегашния си собственик преди около 40 години за 2 млн. долара. Само за последното десетилетие обаче цената му достигна 30 милиона. Теренът, върху който е построена вилата се простира на 20 дка и на него има общо 8 постройки. Основната е с площ от 4645 кв. м, има 28 спални и 38 бани. Прозорците в някои части на къщата са със стъкла непробиваеми от куршум. В двора на имота има тенис корт и две езерца, свързани с плувния басейн. Отделно има къща за гости с площ от 613 кв. м. За последен път имението е било предлагано за продажба за 165 млн. долара през 2007 г. Година по-късно обявата е свалена от сайтовете. От тогава имотът е даван само под наем срещу 600 000 долара месечно и за това време там са отсядали много известни и влиятелни хора, включително и представители на кралски фамилии. Превръщат затвор в комплекс Недалеч от центъра на финландския град Турку, на хълма Каколанмяки в скоро време ще бъде построен жилищен комплекс. Градежът е на мястото на бивш затвор, граден през 19-и век, още по времето когато скандинавската страна е била част от Руската империя. Преди десетина години затворът е преместен извън града. След това е продаден от държавата на частни предприемачи за  10 млн. евро, пише Фонтанка.fi. Финландските брокери вече рекламират проекта под мотото „Затвор, от който няма да ви се иска да избягате”. Част от постройките в двора на бившия зандан вече са реконструирани в жилища. Превръщането на затвори в жилищни блокове или хотели не е рядкост по света. Последния пример в това отношение е продажбата на стари исторически сгради, основно малки крепости, използвани някога за затвори, в италианските градове Рим, Милано и Неапол. Построиха сграда с имитация на Сентръл парк На брега на река Хъдзън в Ню Йорк се появи необичайна сграда, в чийто вътрешен двор има зелена площ, имитираща в умален вид известния Сентръл парк, пише Archi.ru. Проектът е VI     57 West получил премия за най-хубавия небостъргач в Северна и Латинска Америка, защото съчетава предимствата на високата сграда и природата. В единия си край сградата е висока 137 м. Градината в небостъргача е с площ от 2000 квадрата. В нея има засадени 80 дървета и 47 местни вида други растения. Паркът се вижда откъм улицата, но достъп до него имат само живеещите в небостъргача. Жилищата в мегасградата имат тераси, от които се вижда река Хъдзън. Слагат данък за южно изложение Властите в Португалия готвят по-високи данъци за имоти с гледка и южно изложение, съобщава онлайн изданието Global Property Guide, цитирано от Investor.bg. Предвижда се обаче налозите за не толкова атрактивните имоти с по-лоша гледка и изложение да бъдат намалени. Властите предлагат увеличението да е не повече от 20%. Същевременно се предвижда намаляване на данъците с до 10% за жилищата със северно изложение и с не толкова приятна гледка, както и за апартаменти, разположени на партерен етаж, и къщи с ниска осветеност. Плановете са новото данъчно облагане да се въведе за новите имоти, а не за съществуващите. Целта на властите е не да се събират допълнителни приходи, а по-скоро да се въведе по-справедливо облагане според характеристиките на самите имоти. От Асоциацията на собствениците на имоти в Португалия възразяват срещу предложението, като коментират, че законът няма смисъл. Местните медии сравняват предложението с данъка прозорец, наложен във Великобритания от крал Уилям III преди 300 години. Тогава хората са били облагани според количеството на дневната светлина в домовете им. Продажбите на имоти в Италия с 15 на сто нагоре през 2016 г. Броят на сделките с имоти за 2016 г. в Италия ще се увеличи с почти 15%, прогнозират местни брокери. Оборотът на пазара ще надмине 115 млрд. евро. Основната част то покупко-продажбите се пада на жилищата. В сегмента се очаква да бъдат сключени сделки за 86 млрд. евро, което е с почти 4 на сто повече от миналата година, пише Italy24. Италиански експерти прогнозират още, че темповете на нарастване на броя на сделките ще продължи и през 2017 г., като общо ще достигне 8 на сто. Нарастването на интереса на купувачите е обусловено от стабилизацията на цените, а в някои райони и на спада им. Оживлението на пазара е свързано и с намаляването на данъците за покупка на имоти, увеличаването на отпуснатите ипотечни кредити. Италианските брокери прогнозират текущата година да завърши с лек спад за цялата страна, от следващата очакват да започне постепенно непрекъснато поскъпване.

Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер.

 Вестник „Труд” представя на читателите си новата седмична рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи”. В нея публиката ще бъде запозната с мненията „за” и „против” ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на евреите в тогавашните граници на България. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост”, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на единствената държава, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война? Днес представяме противоположните мнения на проф. Михаел Бар-Зоар и Раду Йоанид. Първият е сред най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период. Проф. Бар-Зоар е роден на 30 януари 1938 г. в София. Емигрира в Израел през 1948 г. Раду Йоанид е директор на отдел „Международни архивни програми” в Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон. Призовава днешните официални български власти за цялата истина за депортирането на евреите от Беломорието и Македония.    Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер. Проф. Бар-Зоар е автор на биографични и исторически изследвания, включително и книга за спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война – „Извън хватката на Хитлер” (1998). – Професор Бар-Зоар, каква е ролята на цар Борис ІІІ за спасяването на българските евреи? – Има два етапа в поведението на цар Борис ІІІ по този въпрос. В началото на Втората световна война той се уповаваше много на Германия, за да получи областите, които България беше изгубила преди години – Добруджа, Тракия и Македония. Добруджа беше върната на България на конференция във Виена, а Тракия и Македония бяха дадени на българска администрация от Германия, която нападна Гърция и Югославия. Нейните войски бяха в България. И цар Борис ІІІ, без да го попитат, се опита да плати за това с мерки срещу евреите. Той прекара един закон за защита на нацията, който беше много близък до Нюрнбергските расистки закони против евреите. Създаде комисарство по еврейските въпроси, начело на което застана бесен нацист – Александър Белев. Евреите трябваше да ходят със значки, не можеха да бъдат журналисти, да имат бизнес, много от тях бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 г. Белев подписа договор с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга държава не беше подписала такъв договор. Първата „пратка” трябваше да е 20 000 евреи – почти 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Стара България. Започна изселването на първите, но когато се опитаха да вземат тези от старите предели на страната, започнаха бунтове. На 9 март 1943 г. скочиха църквата и група депутати от парламента, които принадлежаха към профашиското мнозинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И така вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към Полша и групите вече вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуска България. – Въпреки това Борис III е имал много слабости. – Слабостта на царя бе неговата сила. И до днес по цял свят има спорове добър ли е бил Борис III, или не е бил. За всяко решение обаче е важно кой се подписва отдолу. Ако царят не беше казал да не заминават, щяха да заминат. Фактът е, че и при двата опита за депортация той е казал „Не”. И стана нещо, което ние наричаме чудо – България е единствената страна в света, спасила евреите си. Аз бях дете в България. Имах един чичо Яков и един чичо Иван и аз не знаех каква е разликата. Най-добрите приятели на баща ми бяха българи, християни. България е единствената страна, в която имаше едно смесено общество, бедните евреи живееха с българите и нямаше чувство за дискриминация. Според мен ги е обединило това, че 500 години против турците са били и евреите, и циганите, и арменците. В моята книга има една снимка от българско село на пет прегърнати жени – по средата е майка ми с еврейската си значка. В тези година такава снимка никъде на друго място в Европа нямаше как бъде направена. Никой нямаше да се снима с една еврейка! Ние, българските евреи, чувстваме, че имаме физически и морален дълг към България за това, което тя направи. Защото една малка държава, един малък народ, който беше просто хапка за Хитлер, каза „Не”. – А доколко България носи отговорност за съдбата на евреите от Тракия и Македония? – Това е петно върху България. Когато тя взе Тракия и Македония, българите се отнасяха към тях като част от страната, затова наричаха Борис III цар Обединител. От германска гледна точка обаче не беше така. Дори в картите, които видях в Берлин, на Тракия и Македония пишеше „под българска администрация”. Те не ги приеха като част от България. От самото начало те казаха на българите – тези евреи там са наши. Видях и документа, в който германците пишат къде се намират евреи в Европа и кои са те. За България бяха 43 000 евреи, тези от Тракия и Македония бяха записани като такива от Сърбия, Македония, Югославия или от Гърция. Тук има голяма разлика между Добруджа и Тракия и Македония. Добруджа беше официално върната на България и всички жители станаха веднага българи, а евреите станаха български евреи и не бяха докоснати. – Защо тогава казвате, че е петно върху България? – Защото българската полиция и армия не трябваше да помагат на германците при тази депортация. Царят трябваше да протестира. Но според мен нищо не можеше да се направи. Тези евреи в Тракия и Македония бяха сираци, нямаше кой да ги запази – 11 343 евреи, пратени направо в газовите отделения в Треблинка. – Защо музеите на холокоста във Вашингтон и в Израел имат различни версии за спасяването на българските евреи? – Да, в „Яд Вашем” в Йерусалим казват – в България сте имали 60 000 евреи, просто вкарват и тези и от Тракия и Македония в сметките, и 12 000 са били изпратени – това е лошо за вас. Затова имаме и голяма спор с тях. Когато аз бях в „Яд Вашем”, разказах на директора на музея тази история за българските евреи, която сега разказвам на вас, и той каза, че заради мен трябва да приготви отново цялата изложба в музея. Той не знаеше тези неща.   Раду Йоанид: Трябва да изнесете цялата истина През 2013 г. Йоанид остро критикува декларацията на българския парламент, приета в чест на 70 години от спасяването на българските евреи. Според него България и цар Борис III не са направили достатъчно. – Г-н Йоанид, повече от 15 години се води спор кой е виновен за депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година. Едната теза е, че за това е виновно пронацисткото правителство на Богдан Филов, други заявяват, че отговорността е на цар Борис III. Къде е истината? – Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг, а именно – имало ли е холокост в България? Има чудесни изследвания за холокоста у вас и едно от тях е глава, посветена на България, в книгата на Раул Хилберг за унищожението на евреите. Искам да поясня, че историята в никакъв случай не е свързана с обвиняване. Българските архиви са отворени, има ясни данни за това какво се е случило. Най-голямата грешка, която всеки народ би могъл да направи, включително и България, е да позволи на политиците или на хора с малко познания по темата да разказват какво се е случило в историята. В България има много добри историци, учители и журналисти, които могат да проверят точно каква е истината и да я изнесат цялата. Но когато даден политик или дипломат използва историята да извърти и изкриви истината, тогава ние сериозно сме загазили. – А фактите какво казват? – Документите и архивите за България и Втората световна война ни казват, че се е случило нещо от фундаментално значение. България е държава, която е съюзник на нацистка Германия. България привежда в изпълнение много силно антисемитско законодателство. То дискриминира евреите, включително изгонва част от тях, но България също така е държава, в която митрополията, политически фигури като Димитър Пешев защитават българските евреи. Поради това е и опортюнизмът на цар Борис III, защото той, от една страна, одобрява законодателството, но от друга – не позволява депортирането на българските евреи. Ако оставим настрана Тракия и Македония, българските евреи оцеляват. Солидарността на определени интелектуалци, на политици, на църквата не може да бъде отречена. Тя е много важна и е пример за това какво е можело да се постигне в други държави, което обаче не се е случило. Но след като уточнихме всичко, трябва да споменем, че точно обратното се е случило в Беломорска Тракия и Македония. Ако евреите от Добруджа получиха българско гражданство, то онези от Тракия и Македония не получиха такова. И всички тези около 11 хиляди са депортирани .Това е организирано от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, а изпълнението е от страна на българската армия и полиция, като те са били сериозно насърчавани и подтиквани от германците. Това са историческите факти. – Тогава има ли създаден национален мит в България относно еврейския въпрос? – Да, това е направено при комунистическия режим. За съжаление политиците от посткомунистическата ера са се поучили от тези неща и това определено не е никак положително. – Ще ви върна на въпроса за цар Борис III, защото в България много се дискутира темата дали той е цар спасител на евреите, или не е? – Тази история е много сложна. Най-доброто тълкувание на неговата роля определя Хилберг. Той казва: от една страна, царят дава възможност за прилагането на антисемитското законодателство, обещава депортацията на евреите от Тракия и Македония и депортирането на още 9000 евреи от София. Царят е с прозападни нагласи, разбира, че войната може да вземе различна посока, така че решава да не депортира евреите от София, а само да ги изгони от пределите на града. Но той най-малкото толерира депортирането на евреите от Тракия и Македония. Не бих казал, че той е спасил евреите, а че ги е пощадил. Да ги спасиш, означава активно да предприемаш стъпки за защитаването на хората и техните семейства. Когато обаче позволиш да се носят жълтите звезди, когато конфискуваш собствеността им, когато ги караш да вършат принудителен труд, когато ги изгониш, не бих нарекъл това нито защита, нито спасяване. – Но какво очаквате тогава – България да излезе със специална декларация ли по този въпрос? – Не смятам, че ще е лоша идея България да направи международна или национална комисия за холокоста в страната, като в нея да влязат национални историци, а и чуждестранни представители, които познават историята. След това да представят работата си на политиците. Зная, че ще има хора, които ще продължат да отричат, че изобщо е имало холокост. Всеки е свободен да тълкува историята по начина, по който преценят, но европейска държава като България би следвало официално да има позиция, много ясна, за това какво се е случило. И не смятам, че определена глава от историята трябва да бъде отричана. Важното е държавата да приеме своята собствена история такава, каквато е. Избрани мисли на големия държавник Шимон Перес: България е верен приятел на Израел ”България е верен приятел на Израел – преди 70 години се опълчи, за да спаси своите евреи, а миналото лято показа твърдост и съпричастност при терористичната атака в Бургас.” „Най-големият принос на евреите към историята е недоволството! Ние сме нация, родена, за да бъде недоволна. Убедени сме, че всяко нещо на този свят може да бъде направено още по-добре!” „В Англия казват, че антисемит е човек, който мрази евреите повече, отколкото е необходимо.” „Телевизията прави диктатурата невъзможна и демокрацията – непоносима.” „Мирът не трябва да е между правителствата, а между хората. Преди фейсбук това беше невъзможно.” „Кризите в света започват, когато Америка има повече пари, отколкото идеи. Парите не правят пари. Идеите правят пари.” „За мен да мечтая означава просто, че съм прагматичен.” „В Израел – земя, бедна на природни ресурси, ние се научихме да ценим нашето най-голямо национално предимство – умовете! Чрез тях превърнахме голата пустиня в процъфтяващи ниви и начертахме нови хоризонти в науката и технологиите.” „Вижте, Израел няма намерение да използва ядрено оръжие, но няма нищо лошо другите да се страхуват от него. Така то действа като спирачка.” „Знаете ли кой е против демокрацията в Близкия изток? Съпрузите! Докато не се дадат равни права на жените, няма да има напредък в региона.” „Туризмът е основно перо в икономиката на Египет. Обаче като няма бикини, няма туризъм! Те трябва сами да си решат…” „Една сутрин се влюбих в момиче, което по-късно ми стана съпруга. По това време бяхме толкова наивни… четях й „Капиталът” на Карл Маркс, за да я впечатля.” „Вижте, ние съществуваме от 4000 години, половината от които сме прекарали в изгнание. Никой освен нас в Близкия изток не говори оригиналния си език. Когато създадохме държава преди 64 години, бяхме само 650 000 души. Така че – плуваме срещу течението, но не се отказваме.” „Знаете ли откога съществува цивилизацията – от момента на изобретяване на огледалото.” „Израел е най-драматичната държава в света. Всеки е ангажиран с всеки. Всеки спори с всеки. Когато съм извън Израел, ми е много скучно.” „Вратите на Израел са винаги отворени за сътрудничество с България.” Даниела Кръстанова, Светлана Василева

Референдумът е последната надежда на Борисов

 Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии. "ГЕРБ не фалшифицира изборите, защото няма външна подкрепа" - Проф. Георгиев, наказаха ли българите Бойко Борисов на президентските избори?  - След вота има изгледи това недоразумение в политиката да се махне, този път окончателно.  - Някак не ми се вярва да се случи. Поне не толкова бързо. - На мен ми се иска да вярвам. Реалните факти сочат следното. Партийният вот изравни позициите на Радев и на Цачева. Радостната новина от тези избори е, че 800 000 безпартийни, ядосани и, разбира се, с надежда български граждани като мен избраха ген. Радев, наказвайки Борисов. Ако не се разчете, че този път гражданите, а не партийните централи, категорично заявиха своята позиция, значи политиците нищо не са разбрали. В този смисъл ген. Радев ще встъпи в длъжност с изключително доверие от гражданите и няма нужда да се съобразява с политическите партии. Все си мисля, може би фантазирам, но ми се иска да привидя в него българския генерал Де Гол. Откакто България губи държавността си в рамките на Османската империя, оттогава българският народ е намразил политическия елит, оттогава не се е справил със задачата да запази собствената си държава. Оттогава, ако погледнете народното творчество, три века в него няма споменат нито един български политик, цар, държавник и т.н. Това е тотално отчуждение. За първи път сега в условията на свободна държава е постигнат подобен успех. Не знам доколко фигурите от висшия пилотаж в небето могат да се пренасят на политическия терен, но ми се струва, че Радев може да направи каквото пожелае, дори да свика Велико народно събрание. Народът ще бъде с него. В по-краткосрочен план - не бива да се връзва на трагикомичното предложение на президента Плевнелиев да правят заедно кабинет. Той встъпва в длъжност на 22 януари, тогава може да прави каквото иска.  - Проблемът е за периода до встъпването в длъжност и заявленията на ГЕРБ и БСП, че няма да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. - Колкото и да звучи нетрадиционно, след приемането на оставката на кабинета на Борисов, според мен трябва да бъде излъчено правителство в това Народно събрание, ако щете с мандата на Патриотичния фронт, около който да се обединят всички останали. Цецка Цачева трябва да си подаде оставката, а Красимир Каракачанов да стане председател на Народното събрание. И повтарям - кабинет с мандат на Патриотичния фронт, но без партийни фигури. Има експерти, които биха се съгласили да застанат начело на изпълнителната власт за 5-6 месеца, така щото българските партии да покажат, че са държавно отговорни. Тази фраза "национално отговорни" всеки я използва под път и над път, нищо не прави и тя вече нищо не значи. Тук е шансът да се опитат политическите партии да върнат общественото доверие в себе си. Ако това не стане и се отиде веднага на избори, както иска Борисов, вероятно въобразявайки си, че може да се реваншира, тогава ген. Радев трябва да предприеме драстични мерки. - Не ви ли се струва, че партиите ще "разчетат" вота като наказание единствено за ГЕРБ? - Ако са толкова ограничени, нека видят само това. - Защото онова, което тръгна отвъд Океана, е наказание на политическия елит, на политическото статукво.  - Има тотално недоверие към политическите партии. Истината е, че хората мразят политическите партии такива, каквито са. Има много важен период - от 20 януари до края на април. Това са първите сто дни на новоизбрания президент на САЩ. Цялостната визия за света ще бъде зададена в тези сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. След тях трябва да бъдат произведени парламентарните избори в България, не по-рано.       - Да не намеквате за очакваната промяна в отношенията с Русия? - Какво да намеквам, няма шанс те да не се затоплят. Иначе какво? Война?! Кое е по-добре? - Хич не ви е жал за родните русофоби сякаш? - Още преди години, дори при вас в ДУМА казах, че те спешно трябва да ходят в Москва. Пропуснаха се маса срокове. Всичко се пропусна. Защото българският партиен елит е продажен. Традиционно. И служи на силния господар на деня.  - Въпреки оптимизма ви за края на ГЕРБ, нека сме реалисти и да не ги подценяваме. Те имат структури по места, така че да не ги отписваме преждевременно. - И преди съм го казвал - първата загуба ще е началото на края на ГЕРБ. Тяхната конструкция е тотално клиентелистка. Същата конструкция беше НДСВ. Не че го няма и при други партии, но тук това отъждествяване на партията с лидера предполага лидерът да гарантира участие във властта, т.е. властта се интерпретира като единствения начин на съществуване. Когато са разклатени позициите на лидера, мишките изчезват и търсят друг начин да съществуват.  - Готвят се поредните нови политически проекти. Около Радан Кънев например, макар кандидатът на ДСБ в тези избори да постигна скромен резултат. - Не може когато 80-85% от българската нация съставлява русофилски настроени хора, да им се говорят глупости и на това да базираш цялата си кампания.  - Не е ли вярно и това, че либерално дясното няма как да намери широка подкрепа в бедна страна като нашата? - В Европа няма дясно, няма ляво. Това са партии, които удържат статуквото на ЕС в този му вид. Нито ПЕС е лява, нито ЕНП е дясна. Друг е въпросът, че в началото на XXI век не можем да говорим за "ляво" и "дясно", както в края на XIX век. Тук е прав ген. Радев - партията е България. Това е положението.  - Значи е дошло времето най-после да имаме национална доктрина? - Това е другото, което трябва да направи ген. Радев. Всички говорят за национален интерес, но никой не го формулира.  - И за европейски ценности говорят.  - Да. Европейските ценности са ценностите на ограбването на хората - свръхбогат елит от 1% от хората и огромна бедстваща маса. Това ли са ценностите? Както стана и в България. Тук всички партии, особено искам да подчертая, и ДПС, което се вижда, че губи авторитета си - не поради друго, а заради това, че 300 000 български граждани от турски етнически произход заедно със своите два милиона и нещо български сънародници напуснаха държавата и нямат избиратели. Те, ако продължават така, няма да има кой да ги избира. А напуснаха държавата, защото са отвратителни условията за живот тук. Нека говорим нещата такива, каквито са. Не може 80-85% от хората да живеят на прага на бедността, да се чудят как да свържат двата края, смисълът на живота им да бъде биологичното оцеляване, и ти да искаш нещо от тези хора. За какво говорим? Бягат не само българите. И турците бягат, и циганите бягат. Всички бягат от тая държава, това трябва да се разбере.  - Как гледате на референдума и на това, че изведнъж беше "прегърнат" от Бойко Борисов? - Това му е последната надежда за евентуално оцеляване в политиката.  - Как ще оцелее? - С бързи мажоритарни избори. - Няма как да са бързи. - Една мутра, за да си запази позицията, се хваща за всяка сламка. Тук няма разсъждение. Не търсете разсъждение там, където е невъзможно.   - Референдумът не беше ли също протестен вот? - Да, беше протест срещу политическата класа.  - Но нямаше дебати по въпросите, на които гражданите трябваше да дадат отговор. - Да. Нямаше. Другата голяма изненада на тези избори е, че ГЕРБ не се опита да ги фалшифицира. А не се опита, защото няма външна подкрепа. Американците отдавна снеха доверието от Борисов, руснаците го мразят откровено. - Ако е вярно това, което казвате, на какво разчиташе той тогава и защо издигна Цецка Цачева за президент? - Много ми е трудно да вникна в мисловните процеси на Борисов. Няма смисъл повече да се връщаме към него. Важно е оттук нататък какво се прави.     - Имаше ли други изненади на отминалите избори, кандидатурата на Марешки?  - Той също събра от негативния вот, но пък се изложи с онова, което наговори в седмицата между двата тура.  - Обединението на патриотите не беше ли изненадващо? - Беше, да. Не ми е ясно дали могат да са обединени на следващите избори. Но пак казвам сега, ако наистина са патриоти, те са шансът на България да има нормално правителство и нормално работещ парламент. - Мислите ли, че са способни да носят такава отговорност?  - Не мисля, но ги призовавам!  - От какво трябва да се пази петият президент на България според вас?  - От партийните партизани. - Какво трябва да направи най-напред?  - Ще отговоря със следния виц. Отива Бойко Борисов при английската кралица и я пита: "Ваше Величество, как един политик може да остане в историята?" "Трябва да се обгради с умни хора", отговаря тя. "Ето ви един пример", казва тя. Вдига телефона и го пуска на високоговорител. "Здравей, Дейвид!" "Здравейте, Ваше Величество", отвръща Камерън. "Искам да те питам нещо. Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат, кой е той?" "Аз, Ваше Величаство", отговаря Дейвид Камерън. Кралицата затваря телефона и изпраща Борисов с думите: "Ето, това е." Връща се той в България, вика Цветан Цветанов и му казва: "Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат. Кой е той?" Цветанов иска два дни за отговор. Вика министри да се съветва и накрая отива при ректора на Софийския университет. Пита го и него: "Г-н ректор, баща ви има син, майка ви има син, но той не е ваш брат, кой е той?" Ректорът отговаря: "Това съм аз." Тича Цветанов при Борисов и вика отдалеч: "Знам кой е!" "Кой е", пита Борисов. "Е, как кой - ректорът на Софийския университет." "Не бе, Цветанов, отговаря Борисов - Дейвид Камерън."

Улрик Бий: Победителите ще инвестират във Великобритания, победените ще я напуснат

Британският референдум ще има по-скоро "локални" за Великобритания и Европейския съюз последици, но Доналд Тръмп ще промени икономическата карта на света. Прогнозата е на датчанина Улрик Бий , който се занимава  с икономически анализи в Института за международни финанси във Вашингтон. В интервю за предаването „Събота 150“ Бий посочи: Британската икономика се представя по-добре, отколкото първоначално очаквахме през първите месеци. Доверието се запази, потреблението все още расте. Ние обаче все още смятаме, че по-мрачните прогнози за британската икономика са основателни. Първата причина, разбира се, е заради огромната несигурност за посоката, към която отива Великобритания. Тя влияе изключително много на инвестициите и на сектора с недвижимите имоти. Освен това ускоряващата се инфлация ще удари домакинствата. Инфлацията също не е толкова силна, колкото можеше да бъде, но да не забравяме, че имаше 20-процентен срив на паунда. Това показва, че инфлацията ще се ускори до близо 3 %, което от своя страна ще доведе до намаляването на реалните доходи на домакинствата. Самите домакинства ще променят поведението си, защото ще са по-песимистично настроени и ще харчат по-малко пари. Много компании обмислят преместване, което ще удари британската икономика и ще има последици за европейската. Гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни потвърди през седмицата, че много от компаниите във финансовия сектор правят планове за преместване, но изчакват със задействането им. Как Улрик Бий оценява тези процеси: Ние знаем, че има компании, които обмислят да се преместят от Обединеното кралство. Също така обаче виждаме, че има и такива, които инвестират в Обединеното кралство. Това със сигурност ще промени британската икономика. Повечето бизнеси ще продължат да се развиват и след напускането на Европейския съюз. Ще има победители и победени. Победителите ще инвестират във Великобритания, победените ще я напуснат. Също така няма как да се посочи например, че предприятията от даден сектор ще бъдат "победители". Можем да очакваме и преместване вътре в самата Великобритания. Знаете, че в Лондон има много голяма концентрация на бизнес и този град има огромна тежест. Една от стратегиите, които правителството на Великобритания може би трябва да следват, е да намалят тежестта на Лондон като основа на бизнеса, работещ в страната. Улрик Бий каза още, че британското правителство все още търси правилната формула след изненадващите резултати от референдума: Те още не са представили план за излизане, също така има много точки, по които самите министри не са постигнали съгласие. Все пак има още време, докато формалните преговори не започнат през пролетта. От икономическа гледна точка е ясно, че по-безболезненото напускане на Европейския съюз е чрез запазване на близките връзки в икономически план, свободното движение на работна ръка и всичко, което наричаме "мек Брекзит". Проблемът е, че не икономистите водят тази дискусия, а политиците. А първият приоритет, който беше изведен от британците е желанието им да имат контрол върху миграцията. От друга страна, европейските лидери искат да запазят свободното движение на хора. В такъв случай по-скоро решението, около което ще се обединят е това, което наричаме "твърд Брекзит". Запитан ще се стигне ли до въвеждането на визи за британските граждани, анализаторът отбеляза: Има много начини, по които може да се стигне до "твърд Брекзит". Не е задължително да се стига до визов режим, но това е един от важните въпроси, заради който двете страни трябва да седнат на една маса и да си кажат всичко в очите. Те трябва да решат колко далеч трябва да стигнем и да не забравят, че всички ние сме европейци. След множеството паралели между резултата от британския референдум и победата на Доналд Тръмп в САЩ, дали Улрик Бий вижда такава връзка, от гледна точка на икономическата нестабилност, до която водят и двата резултата: Паралелът може да бъде направен по-скоро относно причините, довели до двете неща, отколкото до последиците. Това е предизвикателство, което следва от глобализацията през последните десетилетия. Това е последица от технологичното развитие, промените на пазара на труда и, разбира се, от миграцията. От икономическа гледна точка, все още не може да кажем нищо, защото е много рано да знаем накъде ще тръгне американската политика и икономика. За Брекзит със сигурност знаем, че ще бъде вреден за Великобритания, но все още има много обстоятелства, с които не сме наясно за американската политика, за да направим подобен паралел. За избора на Тръмп със сигурност можем единствено да кажем, че ще има огромни последици както за американската икономика, така и за световната.   Цялото интервю на Марта Младенова с Улрик Бий слушайте в звуковия файл.

Министър Екатерина Захариева за Закона за съдебната власт: Съдии и прокурори вече нямат никакви оправдания, че някой може да им се вмешателства

 Водеща: Казваме добро утро на правосъдния министър Екатерина Захариева, добре дошли. Защото всъщност вчера приключи приемането на Закона за съдебната власт. Екатерина Захариева: Да, вчера приключи. Водеща: Сега, ако на зрителите това им изглежда като нещо, което не ги засяга. Нещо едни хора си говорят, някакви членове и алинеи ми разказват, не го разбирам това нещо. Имаше изследване, 80 % от българите не разбират какво им се говори по Закона за съдебната власт и съдебната реформа. Кое е най-важното? Водещ: Кажете кое е най-важното, което ще промени усещането ни за справедлива съдебна система. Излязоха различни заглавия, свързани с това масоните ще се разкриват ли, няма ли да се разкриват в съдебната власт, това важно ли е, кого засяга и има ли война срещу съдиите, каквато от техния съюз твърдят, че се е разиграла? Екатерина Захариева: Нормално е хората да не се интересуват в детайлите на закона, в крайна сметка това е наша работа и работа на парламента. Водеща: Изобщо за съдебната реформа те казват не разбирам. Екатерина Захариева: Аз видях изследването, по-скоро те не разбират точно как работи системата, не им е работа. Обаче по-важното в това изследване е, че те й нямат доверие и че считат, че едни от най-големите проблеми наистина са корупция, некомпетентност, несправедливост в системата и т.н., и т.н.. Този закон да, приключи вчера в парламента. Аз съм благодарна на народните представители, че решиха и удължиха и в двата дена работното си време. Защото е важно да бъде гласуван преди ваканцията. Не за друго, не защото неговият ефект за съжаление няма да се види още утре, а защото, колкото по-бързо се приеме, толкова по-бързо ще започне да се прилага. Водеща: Какво точно? Екатерина Захариева: От точно това изследване стана ясно. С думи прости да го обясня. Всъщност справедливият процес от хората в системата, човешкия фактор. Това, което този закон урежда, е човешкият фактор, съдиите, прокурорите, следователите… Водещ: Ще има ли по-качествени и честни съдии? Екатерина Захариева: … тяхното влизане в системата. Един от най-големите проблеми според мен в системата са встъпителните конкурси. Това кои, дали наистина са най-добрите, най-моралните, най-почтените, с най-добро чувство за граждански дълг влизат в системата. Кариерното развитие, атестирането, проверките им за почтеност, за конфликт на интерес, за имущественото им състояние, декларациите. Да, доста интересно всъщност от целия дебат, понеже той наистина е сложен и професионален закон, за медиите стана интересно дебатът за масоните. Да, ще има задължение да декларират всички членства в персонифицирани или неперсонифицирани организации. С думи прости, ще имат и задължение да декларират и ако членуват в такава организация. Водещ: Или пък в Съюза на съдиите. Екатерина Захариева: Да, точно така, и във всяка друга организация с нестопанска цел. Като например и Съюзът на съдиите. Или Асоциацията на българските съдии, на административни съдии, на прокурори. Водещ: Вярвате ли, че по-качествени, по-честни, по-некорумпирани хора ще могат да израстват в системата, а не като ония, на които им слушахме безсрамните телефонни разговори, които договарят неща, които би трябвало да не се договарят? Екатерина Захариева: Ако се прилага правилно законът, да, той дава такива гаранции, това, което беше прието вчера. На първо място засилване на съдийското самоуправление. Тука вече си зависи от съдиите. Те ще могат да си номинират председатели на съдилища, номинирайте най-почтения от вас. Те ще могат да изслушват номинирания от председателя заместници на съдилища. Изкажете обективно становище, пак ще зависи от тях. Така че съдийското самоуправление, начинът, по който ще се оценяват вече, начинът, по който се извършва ръст в кариерата вътре в системата. В момента едно абсолютно с извинение абсурдно препитване на действащи магистрати. Като че ли не можеш да вземеш 10 негови акта, да видиш как той ги постановява, дали са в срок. Водещ: Красьо Черничкия къде е регламентиран? Екатерина Захариева: Ами Красьо Черничкия е регламентиран в главата за инспектората. И за проверките, които той ще извършва. И една от проверките е свързана с действия, които накърняват престижа на съдебната власт, независимостта на съдебната власт, контакти, ако щете. Така че да бъдеш магистрат е доста отговорна позиция. Тя не е толкова видима, колкото да бъдеш министър, но в същото време не по-малко отговорна за обществото. Защото с чувството за справедливост, това, че хората, независимо дали са имали досег със съдебната власт, те чувстват, че решенията, които се постановяват там, не са справедливи. Това е усещането за съжаление. Водещ: В последните години имаше усещането, че прокуратурата може да е всесилна, безконтролна и да бъде употребена за политически цели. А има ли някаква гаранция по отношение на промяната на отчетността на главната прокуратура, че и тази голяма власт там ще бъде използвана само и единствено за справедливи цели? Екатерина Захариева: Да, има доста съществени реформи в главата за прокуратурата. Водещ: Например. Екатерина Захариева: Например фактът, че т.нар. децентрализация, знаете, че имаше доста дебати по тази тема. Всъщност това, което правим, е засилваме отговорността на всеки прокурор и неговата независимост да взима решение по конкретното дело, конкретния казус. Прокуратурите навсякъде са вертикални структури в света. Те са различни от съда, който е хоризонтална. Но от друга страна, това не означава, че конкретният прокурор трябва да бъде под влияние на който и да било по-горестоящ, когато взима решение за вътрешното си убеждение. Водеща: Ами ако е страхуван да бъде под влияние? Екатерина Захариева: Ето пак всичко е въпрос на техния манталитет. Съжалявам, но един закон няма как да промени манталитета. Той дава предпоставки обаче, наистина дава предпоставките да имат всички гаранции за независимост. Абсолютно вече нямат никакви оправдания, нито съдии, нито прокурори, че някой може да им се вмешателства по какъвто и да е начин. Водещ: Е как да няма? Имаш началник, който ако ти каже няма да работиш по този човек, защото той ми е важен. Няма да работиш, ще тормозиш човека Х и никой по никакъв начин не може нито да го докаже, нито да го санкционира. Ние това сме го слушали случайно от изтекли телефонни записи как се кадрува, как се назначават хора на високо ниво, кой на кого е приятел, за връзка с политически силния на деня. Вярвате, че това ще се промени със закона? Екатерина Захариева: Висшият съдебен съвет ще се избира пряко вече, от тях, всички тях, не и чрез делегати. Излъчете най-достойните в него, това е вашият кадрови орган. От него зависи кои ще бъдат повишавани, не от политиците. Министърът на правосъдието председателства вече само пленума. Пленумът не взима кадровите въпроси, дори да председателства, той няма право на глас сам.  Водеща: Кога ще влезе в сила законът всъщност? Екатерина Захариева: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в голямата си част с изключение на главата за електронно правосъдие, която е също другата много съществена част от този закон, която влиза в сила три години след обнародването. И се надявам дотогава ВСС и Министерството на правосъдието, заедно сме партньори, всичко, което зависи от мен, наистина ще го направим и се надявам наистина до три години да имаме действащо електронно правосъдие. Това е една от гаранциите също между другото за намаляване на корупционния натиск, за прозрачност, отчетност на съд и прокуратура. Водеща: Правилно ли съм прочела, че ДПС са скочили да защитават главния прокурор срещу възможността той… Екатерина Захариева: ДПС скочиха срещу съдийското самоуправление и … Водеща: Срещу възможността той да бъде изслушван в парламента. Екатерина Захариева: Да, да бъде изслушван. Да, така беше. Водеща: Защо така от ДПС са го защитавали главния прокурор? Екатерина Захариева: Ами не знам, те бяха против тези текстове, но аз, разбира се, не приемам техните аргументи. В крайна сметка и за председателите на двете върховни съдилища, тогава, когато и за главния прокурор може да бъде по негова инициатива или по искане на народните представители може да бъдат изслушвани по теми, свързани с организираната престъпност, корупция и т.н. И не виждам нищо лошо в това. Това не е намеса в независимата съдебна система. Водеща: Това ще се случва ли, ще бъдат изслушвани? Екатерина Захариева: Да, могат, ако народните представители ще ги извикат. Водещ: Вие за какво бихте питали? Кой въпрос бихте питали? Екатерина Захариева: Това е за Народното събрание, министърът на правосъдието няма такива правомощия. Водещ: Не, ако имате възможност. Екатерина Захариева: Аз ли? Водещ: Да. Екатерина Захариева: Ами аз бих питала няколко неща основно. За главния прокурор или съдилищата? Водеща: Главния прокурор. Екатерина Захариева: Главния прокурор бих го попитала основно какво да направим, за да подобрим наистина борбата с корупцията по високите етажи на властта. С организираната престъпност се справят добре, и МВР, и прокуратурата. Те вървят двете в доклада за сътрудничество и оценка – организирана престъпност и корупция. Истина е, че организираната престъпност в България не е от времето президент 2007 г. Напротив, има абсолютно ежедневни резултати в разследванията. Водеща: А питали ли сте го и главния прокурор и други ваши колеги защо не я борим тая корупция заедно. Защо няма борба с корупцията. Екатерина Захариева: Говорили сме за това и с министъра на вътрешните работи, които трябва да извършват разследването също така и въпросът е има ли наистина такива разработки. Защото прокуратурата образува тогава, когато все пак има някакво разследване преди това. Така че сме говорили по тази тема и с министъра на вътрешните работи, и с главния прокурор. Имаме воля, имаме план, надявам се да се работи. Водещ: Искате ли да му вземете от властта, за да я дадете на друг паралелен, или отдавна се отказахте от този проект. Имаше обвинения за голям дебат за румънския модел, където има независим подпрокурор, който обаче може да има повече власт от главния и това предизвикваше раздразнение между институциите. Екатерина Захариева: Не, вижте, кой ще го назначи? Този независим главен подпрокурор. ВСС. Дори няма как и президентът, нали. Все пак тримата големи се избират, смесена инициатива. Водещ: Тоест важен е ВСС, това ни казвате. Екатерина Захариева: Президентът може да каже, не, не съм съгласен с вашето предложение, има право да го върне веднъж, ако счита, че не е най-доброто. Висшият съдебен съвет ще го избира. Въпросът е наистина кои хора, кои хора избираме. Не само по високите етажи. Защото районните прокуратури те са, които най-много престъпления разследват. Във всичките нива и в прокуратурата, и в съдилищата. Това въпросът, основният. Не само кой влиза в системата, а как расте нагоре. Водеща: Министър Захариева, благодаря ви. Този разговор е дълъг Екатерина Захариева: Наистина е дълъг. Водещ: И надявам се и вие, и ние да не го спрем. Екатерина Захариева: Аз със сигурност няма. Законът е приет, наистина радвам се за това, но предстоят още редица други закони, които са важни за реформата. В никакъв случай реформата не свършва с този закон. Водещ: Много ви благодарим. Успех.

Кой номинира Плевнелиев?

 Понеже ключов за т.н. „протестиращи” стана въпросът кой номинира Дилян Пеевски за шеф на ДАНС, то би трябвало да отправим и питането действително кой избра политическия идол на протестиращите Росен Плевнелиев за президент. Има ли той връзка с олигархията, така безжалостно атакувана от петдесетината човека пред министерския съвет, и дали някой не цели да обърка съвсем мисленето на тези хора?   Нека най-напред кажем няколко думи за етимологията на думата. Тя е културна заемка от старогръцки и означава власт на малцинството. „Олигос“ на старогръцки означава „малък“. Съвременните речници обясняват думата „олигархия“ като политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи и като държавен строй с такова управление. Нека да видим кой от горепосочените се вписва в този модел.   Да започнем по ред   Мястото е Хасково, годината 1991. Областен лидер на местното СДС става инженер Никола Николов. Той е назначен бързо за директор на стъкларския завод „Диамант” в града. Близък познат с Йордан Соколов (май кръстник на жена му Илияна), тогава вътрешен министър, и дясна ръка в града на Иван Костов, тогава финансов министър. Николов не е беден. Дори е особено богат, откакто става директор. А и дядо му е бил и един от собствениците на фабрика „Каолин”. Това е една от причините Николов да се озове в управителния съвет на новопазарския завод „Китка”, който произвежда порцелан, амбалажно стъкло и кристал. Все неща, свързани тясно с производството на каолин. Как „Китка” фалира е и досега въпрос без отговор. Но в общи линии това определя и интересите на станалият седесар бизнесмен – стъкло, порцелан и вино, по-късно и фотоволтариците. Николов обаче има една голяма мечта – да обедини икономическото си богатство с политическо влияние. За тази цел през 1997 година влиза в парламента и става председател на парламентарна комисия. Слави се като особено близък приятел на Иван Костов. Дори се говори, че той се готви за министър на промишлеността в кабинета на приятеля си Костов.   Николов не стои без работа в София. Той формира и председателства политическия и икономически кръг „Агнешки главички”. В него влизат депутати и областни управители. Като ключови се очертават Панайот Ляков, Илиан Попов, Красимир Каменов и областният на Пламен Иванов. Името на групировката идва от това, че всяка петъчна вечер кръгът се събира в ресторант на ул. „Раковски” (бившия ресторант БИАТ), недалеч от сградата на СДС, където се похапват разтрошени и сготвени агнешки главички. Освен качеството на храната, там се обсъждат и формите на въздействие на икономическия кръг върху политиката на страната. Т.е. – формирането на олигархичен модел на управление.   И не само се обсъжда, а и се действа. Групата взима под свое крило вестник „Капитал” и двамата му собственици – Иво Прокопиев и Филип Харманджиев. Те фактически още от 1993 година са под личната протекция на Никола Николов. Синият бизнесмен знае цената на медийте и държи да има своя такава. Така Прокопиев и Хармаджиев влизат в бизнеса. Като подставени лица на Никола Николов. Дори за известно време по препоръка на Николов, икономически съветник на премиера Иван Костов става Иво Прокопиев. Познайте по чие въздействие.   А Николов може – като председател на икономическата комисия вкарва най-голямото находище на каолин (това, от което се прави порцелана) в работническо мениджърска приватизация, а стопанинът се оказва пак същия Поркопиев. Същото се случва и с винпром „Дамяница”, но там е друг собственикът – Харманджиев.   Кръгът „Агнешки главички” набъбва. И финансово и ресурсно. Илиян Попов води двама свои приятели, които бързо стават и приятели на Николов и Прокопиев. Това са Иван Тодоров и Росен Плевнелиев, двамата имат дребна търговийка с износ на работници за Германия, а Плевнелиев дори си добавя нещо към това, като пише и вестникарски хороскопи. Но и двамата са особено амбициозни и безкрайно верни на икономическия кръг, в който са приети. Редовно участват в неделните излети на „агнешките главички” в ловното стопанство „Воден”, където бащата и брата на Прокопиев работят и имат стабилни позиции. Така Плевнелиев получава по-апетитни поръчки за строежи, има самочувствието да се представя пред немската фирма „Линднер” като човек с политическо влияние и икономически позиции в България.   Кой е всъщност Росен Плевнелиев?     Допреди срещата с Николов – господин никой. Спят с приятеля си Тодоров по немските паркинги, катунарстват, изкарват по някой и друг строител за Германия и толкоз (така поне твърди г-н Плевнелиев). Нещо повече, те са обект на особено внимание от немските финансови власти, заради трайно нарушаване на трудовите договори между неговата фирма и българските работници. Поне така твърди юристът Атанас Семов от РЗС.   И двамата приятели преживяват с хороскопи. Дори издават едно мижаво местно вестниче, но и то не оцелява. Живеят зле, дори много зле. След като председател на общинския съвет на Благоевград става Илиян Попов, а кмет – Елиана Масева (и двамата особено близки до бащицата Иван Костов), Плевнелиев и Тодоров получават по-атрактивни квоти за износ на работници и дори започват свои строежи. Първоначалният тласък на Плевнелиев обаче идва от тъста му – д-р Любен Кавраков, баща на Вероника Плевнелиева. Той е неврохирург с голямо име в Благоевград. Точно докторът пренасочва Пленелиев от писането на хороскопи към работата му като строител. Факт е, че и до днес отношенията между бившите съпрузи Росен и Вероника са много повече от приятелски – Вероника стопанисва (води се собственик) на повечето от успешните (по-късно) фирми на Плевнелиев.   След като попада в кръга на „агнешките главички”, бъдещият министър и после президент, добива ново самочувствие, но все така остава особено раболепен пред господарите си. Все пак – не забравя, че те го хранят, те го лансират. Точно и за това всячески търси тяхната близост. Николов е много високо ниво, по-достъпен е Прокопиев. И Плевнелиев се хваща здраво за него. Има защо – Иво Прокопиев е на неговите години, той обаче е доста по-напред в бизнеса, а Росен бърза. Към 1991 г. Плевнелиев има само една регистрирана фирма „Ирис Интернешинъл”, но нищо построено, единствено изнася работници за Германия и нищо повече. Фирмата определено едва накуцва. През 1999 г. става чудо, едва прокопсващата фирмичка става водеща и получава сертификат ISO 9001 (т.е. – когато на власт е Костов, а председател на парламентарната комисия по строителство приятелят му от ученически години Илиан Попов). Пак по това време (през 1998 г.) вече става ключова фигура в управлението на българските подразделения на немската фирма „Линднер”. И едновременно с това започва да ръководи огромен строителен обект – „Бизнес парк София” – един от най-големите такива на Балканите.   Огромен скок, нали? За да затвърди позициите си в новата политико-икономическа групировка, той си избира втората съпруга от средите на „Икономедия” (собственост на пак същия Прокопиев), така се свързва с Юлиана.   Да се върнем на икономическите кръгове   Кръгът „Агнешки главички” обаче залязва след 2001 г. Сменя се властта, Костов е само обикновен опозиционен депутат, вече „не пее”. През 2003 година по времето на един вот на недоверие от страна на СДС към премиера тогава Симеон Сакс Кобургготски Никола Николов дори предпочита да отиде на сафари в Африка, вместо да гласува в парламента, така както иска Костов. Групата на СДС е бясна. Никола Николов е изключен от парламентарната група и става независим депутат. Но на Николов не му пука. Той винаги е знаел, че зеления цвят (на долара) е много по-привлекателен от синия на СДС, червения (на БСП) или жълтия (на НДССВ). Така официално водеща фигура сред старата дружинка става Прокопиев, но вече като групата „Капитал”. „Агнешки главички” вече звучи лошо. Николов се „покрива”, но остава до стои зад пердето. Новият лидер си е научил уроците от Николов, той е наясно, че освен икономическа мощ трябва и интелектуална. През ноември 2002 г. се формира сдружението с идеална цел „Глобална България”. Вижте само основателите: Иво Прокопиев, Стефан Попов („Отворено общество”), Светослав Божилов (бивш съдружник на Прокопиев от една банка) и Цветелина Бориславова (СИ банк), Левон Хампарцумян („Булбанк), Иван Кръстев (Център за либерални стратегии), Красен Станчев (Институт за пазарна икономика), Красимир Гергов, Валентин Златев и Сашо Дончев. Звездна компания, нали? За капак там влизат и БТВ чрез Алберт Парсънс, и пресгрупата с Венелина Гочева. Тук е събрано всичко – пари, банки, медии, квази граждански сдружения. Мозъците са естествено Кръстев, Попов и Станчев („гражданското” общество).   Основната идея на „Глобална България” в началния етап е връщането във властта на моделът Костов – като форма на приватизация и разпределение на икономическо влияние чрез подходяща политическа власт. Т.е. – търси се заместник на Костов като министър председател. Царят има друг кръг от икономически интереси и хич и не ще да чуе за Прокопиев и събратята му. Това значи, че олигархичния модел, така желан от „агнешките главички” може бързо да бъде подменен. Спешно трябва да се търси вариант за неговото възстановяване. Трябва много спешно да се намери и подготви послушник, който да им върне властта.   По това време Бойко Борисов (особено близък на Цветелина Бориславова, те живеят заедно), става главен секретар на МВР. Борисов е атрактивен, мъжкар, простоватичък, точно такъв премиер на страната и е нужен, след несговорчивия Костов, след неприказливия Симеон. Така политическите генетици от „Глобална България” започват да се вглеждат в съжителя на Бориславова. Той може и да става – глуповатичък, лесно манипулируем, подчиняващ се на парите. И следователно лесно използван за техните цели. Очевидно е, че Костов е „кауза пердута”, а значи трябва нов и подвластен на кръга месия.   Но първо новият герой трябва да се тества. След 2005 година Борисов вече не пее в МВР. Номерата с подаване на театрални оставки, хокане по министъра и неговите заместници при управлението на Станишев не вървят. Борисов увисва. Като спасител се явява част от „Глобална България” създала групата „Типинг поинт” (повратна точка). Идеята се основава на една доста глупава книга на самоукия Малкълм Гладуел, твърдяща, че малките неща водят до фундаментални промени. Нещо като приказката за малкото камъче, обръщащо колата. Това е и идеята на формацията. Тя се създава през 2006 година с основатели Иво Прокопиев, Светослав Божилов, Цветелина Бориславова и Иван Кръстев. Първоначална идея – същата – продуциране на политически Франкенщайн, който да обърне колата по начин удобен за „Глобална България” и в частност на „Типинг поинт”, т.е. – за едни и същи икономически кръгове. Така на предстоящите избори за кмет на София се явява Бойко Борисов. И печели! Ура, планът работи!   Но апетитът идва с яденето. „Глобална България” и в частност „Типинг поинт” не искат само властта в столицата, те искат цялата власт – законодателна, изпълнителна и местна без да я делят. Точно за това и ГЕРБ печели изборите през 2009 г. – с финансови машинации (като зад гърба им стоят 3 от най-големите банки в страната), медийната ( Красимир Гергов дирижира телевизиите чрез рекламите), а стратегията на изборите се чертае от Иван Кръстев и неговите приятели – Огнян Минчев, Александър Кьосев, Евгени Дайнов, Стефан Попов. Изборите са спечелени и идва ред на съставяне на правителство. Кой ако не икономическите кръгове ще определят икономическите министри? Така министър на финансите става Симеон Дянков (кандидатура на Прокопиев и Бориславова), министър на икономиката става Трайчо Трайков (посочен от Прокопиев), а министър на регионалното развитие (най-големите европари) става ... Росен Плевнелиев. Вие как мислите, той от кого е посочен? По-късно пак същите го номинират за президент. Въпреки, че първоначалният избор на ГЕРБ и Борисов беше Цветан Цветанов. Как така бързо Борисов си смени мнението? Познайте кой му е „помогнал”.   Президентът Плевнелиев   „Последното ми прераждане е било някъде през 1730 година. Програмата показа, че съм бил жена пастир, не съм се прераждал често, което е било хубаво. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова по-стойностен живот водиш” – това не са думите на някоя мургава махленска гадателка, обикаляща улицата да изкара някой лев, а на президента Плевнелиев на официално държавно мероприятие. Вие съдете доколко въпросната личност е адекватна на позицията, която заема. Защото това са думи на един объркан човек, подвластен на окултните „науки”, без собствено мнение и намерение за борба.   Всъщност Плевнелиев преди да стане президент е подложен на сериозно изпитание. Причината най-вероятно е, че нито Борисов, нито Цветанов му вярват, те идеално съзнават, че той „не е техен”, а и Борисов вече се плаши от олигархията, която го качи на власт. Чуйте: „Или, да не изброявам монополисти в каолина. Ако има някъде монопол, твърд монопол в България, това е производството на каолин, който пряко отива в цената на тока след това. Защото централите едно и три – американската AЕS го купува двойно по-скъпо, отколкото държавната “Марица 2″…. Кръгът “Агнешки главички” – те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор?! Стига с това вече, мълчах си, дотук ми дойде”. Това са думи на Бойко Борисов от края на 2012 година. Дори и мутрата вече е уплашена от владеещата го олигархия. Борисов трябва да е сигурен, че Плевнелиев, като наложен му от олигарсите президент, ще слуша и него. Наред е Цецко да свърши работа.   Да се върнем малко назад – към отношенията на Росен с Вероника. Очевидно е, че старата им ученическа любов ръжда не хваща. Плевнелиев и е прехвърлил своите фирми, управляват ги заедно, така че особено силната им връзка е очевидна. Сама Вероника (казват по нейно желание е така, а и настояване на Росен) запазва фамилията Плевнелиева. Баща й, който има принос в създаването на днешния Плевнелиев, един хубав ден е арестуван, по поръка на Цветанов, Скандалът е голям, а арестът – много, ама много съшит с бели конци, но особено зрелищен. Обвинението неясно, деяние няма консумирано, дори и намерение за такова няма. Но, както е добре известно, това не е пречка за министър Цветанов. Обвинението е, че е поставил „грешна” диагноза на пациент, който се оплакал от побой, нанесен му в МВР. Арестът на доктора е по цветановски брутален, унизителен и показен.   Три дни докторът лежи в ареста, а Росенчо трепери. Ами сега, смее ли да пита, кой да пита? И бъдещият президент, тогавашен министър на регионалното развитие мълчи. Знае, че това е наказателна и превантивна акция, а и предупреждение – какво ще следва, ако не слуша в бъдеще. И той мълчи, защото може и той да отлети. Д-р Любен Кавраков е освободен след три дни в ареста, но, според негови близки, и до ден днешен не може да се възстанови от нанесената му психическа травма. След няколко месеца обвиненията падат напълно, но здравето на доктора не се оправя. През цялото това време бившата ирландска пастирка, сега президент на България нито веднъж не намери сили да защити човека, на когото дължи много.   Изпитът е издържан успешно. Вече Плевнелиев ще съгласува всичко с „Типинг Поинт”, т.е. част от „Глобална България” и Борисов заедно. Супер независим президент. Има и още доказателства. При съставянето на служебното правителство Плевнелиев се среща с министъра в оставка Мирослав Найденов. После Найденов разказа пред медиите, как двамата си оставили мобилните телефони при секретарката на президента, за „да не ги подслушват”. Президентът не го опроверга. Кой може да подслушва президента, кой друг, освен държащите го под контрол – олигархията в лицето на „Типинг Поинт” и ГЕРБ в лицето на Цветанов и Борисов.   Излиза, че най-подвластният на олигархията днес е точно президентът, който подстрекава протестите срещу това правителство, което определено не се вписва в представите за властта у нас на олигархичния кръг „Типинг Поинт”. Т.е. – викащите срещу олигархията са подстрекавани от олигархията, а нашият президент – маша на олигархията. Вижте какъв абсурд – олигархията финансира протестите, срещу някаква виртуална олигархия, чието лице трябва да е Дилян Пеевски. И протестиращите, колкото и малобройни да са, вярват на тази абсурдна манипулация и викат „долу олигархията” и „кой номинира Пеевски”, докато „Типинг поинт” и президентът потриват ръце, може пък и този път да стане!   Сега е безсмислено е да питаме кой избра Плевнелиев, след като и дори и не особено ерудираният Бойко Борисов разбра, че на олигархията той вече не е потребен, а тя си има вече нов слуга.           Източник ФОНДАЦИЯ- Хермес Либерална библиотека