01.12.2016

Резултати от търсенето

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Лукарски: Няма нищо нередно жена ми да работи с представители, с които и аз като министър съм се срещал

  “Като юрист, министър Лукарски познава много добре и съблюдава стриктно българското законодателство, като спазва и международно установените практики за етично поведение”. Това се посочва в отговор на Министерството на икономиката във връзка с предстоящия семинар за консултации за достъп на български продукти до американския пазар, който се организира от съпругата на министъра - Ива Йорданова-Лукарски, пише БГНЕС. От анонса на събитието става ясно, че участие във форума ще вземат представителят на службата по търговско-икономически взаимоотношения със САЩ, както и съветник на икономическия министър. Самото събитие, за участие, в което се събира такса между 320 и 1000 лв. трябва да се проведе на територията на “София Тех Парк”, чийто принципал е Министерството на икономиката. От отговорите на икономическото министерство се разбира, че ведомството не знае за предстоящото прибиране на ръководителя на Службата по търговско-икономически въпроси Иво Константинов, който е анонсиран като един от лекторите на семинара, организиран от Ива Йорданова-Лукарски. Министерство на икономиката информира още, че по време на визитата на Божидар Лукарски през септември месец 2016 г., министърът на икономиката се е срещал с представител на Roberts Group International. Трима от шестимата лектори на семинара на министершата са именно от същата частна американска компания. Оказва се, че това съвпадение не притеснява ръководството на икономическото ведомство. За предстоящия семинар на 24 и 25 октомври 2016 г., организиран от Ива Йорданова-Лукарски, в София трябва да пристигнат трима представители на Roberts Group International – двама юристи и бивш дипломат. Едночасова индивидуална сесия с един от тях струва 1000 лв., без ДДС. Таксата се заплаща авансово по банков път към компанията: “Следваща станция: България” ЕООД, собственост на жената на Лукарски. БГНЕС публикува въпросите и получените в понеделник вечер отговори от Министерство на икономиката по темата: Въпрос: На каква стойност възлиза работното посещение на министър Божидар Лукарски в САЩ през септември месец 2016 г., както и кога за последно Министерство на икономиката и/или Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия са представяли пред български производители и търговци възможностите за достъп до американския пазар? Отговор: Разходите на посещението на министър Лукарски в САЩ в периода от 12 до 16 септември за дневни, квартирни и пътни възлизат на 12 554,97 лв. и са отчетени съгласно установения ред. През последните две години Министерство на икономиката и Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия не са организирали специални събития за представяне на възможностите за достъп до американския пазар на български предприятия поради липса на определен бюджетен ресурс за тази дейност. Възможностите за търговия с всички държави, в които страната ни има СТИВ, се представят пред всички работодателски организации и заинтересованите български компании по време на годишните срещи на СТИВ. Такива през последните две години се състояха през месеците юни 2015 г. и юли 2016 г. Въпрос: На какви разноски ще пътува по маршрута Вашингтон-София-Вашингтон г-н Иво Константинов, ръководител на Търговската служба към българското посолство в САЩ, за участие във форум на 24-25 октомври 2016 г. в София, на който ще се представят възможностите за осигуряването на достъп на български производители до американския пазар? Отговор: Представителят на службата по търговско-икономически взаимоотношения със САЩ г-н Иво Константинов не е командирован от Министерство на икономиката в посочения период и не е поеман никакъв разход от страна на министерството. Въпрос: Наясно ли е ръководството на Министерството на икономиката, че г-н Константинов, както и г-н Владимир Каролев – съветник на министъра на икономиката, са анонсирани като лектори на семинар, който се организира от “Следваща станция: България” ЕООД и за което се събира такса за участие от представители на българския бизнес? Отговор: Министерство на икономиката не участва в организацията на семинара, за който става въпрос, нито финансово, нито като институционална подкрепа. Като търговски представител на България в САЩ в преките задължения на г-н Константинов влиза и създаването на контакти между търговски дружества, активизирането и промотирането и на възможностите за търговия и инвестиции между двете страни. Съветникът на Министъра на икономиката Владимир Каролев не е държавен служител и е свободен да участва в лекции, семинари и други публични събития по собствено желание, без участието му да ангажира Министерство на икономиката. Относно събирането на такси за участие, по този въпрос можете да се обърнете към организаторите. Въпрос: Кога и срещу каква такса е сключен договор за ползване на Лабораторен комплекс, част от “София Тех Парк”, от “Следваща станция: България” ЕООД на 24 и 25 октомври 2016 г.? Отговор: “София тех парк“ е държавно дружество, чийто принципал е Министерство на икономиката. Дейностите на това дружество включват и отдаване под наем на зали и помещения за провеждане на мероприятия, като тарифите за тази дейност са установени и публични. Наемането на зали е въпрос на частно-правни договорености и дружеството може да бъде запитано за договорните си отношения с всеки партньор. Въпрос: Провеждал ли е министър Лукарски официални, работни или неформални срещи с представители на Roberts Group International и ако такива са осъществени, какви са били дискутираните теми? Отговор: По време на посещението на министър Лукарски в САЩ през септември бяха проведени множество от срещи с американските делови среди. Във Вашингтон той представи възможностите за инвестиции и търговия с България пред американски компании членове на Американско-Централноевропейската бизнес асоциация (ACEBA) и пред Бизнес съвета за Международно разбирателство (BCIU). Министър Лукарски посети и Арканзас и се срещна с губернатора на щата Ейса Хътчинсън. Той участва в срещи множество водещи компании от щата, като на среща с бизнеса от Съвета на Северен Арканзас, на която е присъствал и представител на Робъртс груп. Въпрос: Дали г-н Лукарски приема за напълно естествено и нормално, съпругата му да осъществява частна консултантска дейност по въпроси, които имат пряко отношение към работата му на министър на икономиката, както и към дейността на институции, спрямо които се явява принципал? Отговор: Като юрист, министър Лукарски познава много добре и съблюдава стриктно българското законодателство, като спазва и международно установените практики за етично поведение. Въпрос: Дали г-н Лукарски възнамерява да вземе участие в предстоящия на 24 и 25 октомври 2016 г. семинар на тема: “Бизнес в САЩ – практически насоки за износ и навлизане на американския пазар”? Отговор: В програмата на министър Лукарски не е предвидено участие в това събитие. БГНЕС очаква отговор и от ръководството на “София Тех Парк” АД във връзка с предстоящия семинар. В последните месеци ръководеното от Божидар Лукарски Министерство на икономиката предприе редица рокади в управлението на “София Тех Парк”.

Над 60% от американците гледат на предстоящите президентски избори като основна заплаха за икономиката на САЩ

Най-голямата заплаха за икономиката на САЩ не е нито опасността от тероризъм, нито повишението на лихвените ставки или икономическите проблеми за граница. Основният риск за американската икономика през следващите шест месеца се свърза с резултатите от предстоящите президентски избори. Това показват резултати от проучване на финансовия уебсайт Bankrate.com, според които над 60% от запитаните повече от 1000 американци смятат, че предстоящите през ноември избори за нов президент представят най-голяма заплаха за икономиката на САЩ. Този отговор е на първо място сред всички възрастови, етнически и групи по политическа принадлежност, както и сред всички групи, независимо от техните доходи и пол, посочва Bankrate.com. Привърженици на Републиканската партия са малко по-склонни от симпатизантите на Демократическата партия да смятат, че предстоящите президентски избори са най-голяма заплаха за американската икономика в рамките на следващите шест месеца. Според проучването на Bankrate.com, 68% от републиканците са на това мнение спрямо 60% от демократите и 61% от участниците в проучването, които са независими и не симпатизират на никоя от двете основни партии. Грег Макбрайд, който е главен финансов анализатор на сайта, осъществил проучването, обаче отбелязва, че мнозинството анкетирани от цялата политическа палитра посочват, че несигурността около изборните резултати представлява основен риск за икономиката на САЩ. Част от причините защо толкова много американци считат, че президентските избори могат да навредят на икономиката, вероятно се дължат на техните впечатления от кандидатите, посочва от своя страна Фабио Рохас, професор по социология в Университета в Индиана. Едно скорошно проучване на агенция "Галъп" установи, че почти шест от всеки десет американци имат отрицателно мнение за кандидата на Демократическата партия в лицето на Хилъри Клинтън, но същият процент на неодобрение събира и републиканският кандидат Доналд Тръмп. Аналогични резултати показва и анкета на телевизия CNBC, според която икономическите политики на нито един от кандидатите за нов президент на САЩ не намират широка подкрепа сред населението. С оглед на ниското доверие в двамата основни кандидати, американците не се чувстват сигурни и в безопасност от изхода на предстоящите избори, независимо от това, кой от кандидатите ще спечели, посочи клиничният психолог Майкъл Уетър. От друга страна, когато хората имат доверие в своите лидери, те могат да имат и по-оптимистични възгледи относно това, как ще се развива икономиката в бъдеще, допълни той. Според Макбрайт от Bankchart, друга причина за тези резултати от проучването е следната: Икономиката на САЩ нараства слабо през последните месеци и всяко едно въвеждане на допълнителен елемент на несигурност, каквито са президентските избори, кара все повече хора да се чувстват уплашени. Избирането на нов президент ще представлява промяна, без значение кой всъщност ще спечели, посочи той. В същото време проучването на Bankchart.com показва, че едва 15% от републиканците, 11% от демократите и 11% от независимите анкетирани американци (или общо 12% от анкетираните) гледат на опасността от тероризъм като на най-голяма заплаха за икономиката на САЩ в следващите шест месец. Само 5% от симпатизантите на републиканците считат, че основен риск представлява мудното представяне на икономиката зад граница, като на подобно мнение са 10% от симпатизантите на Демократическата партия и 11% от американците , които са политически неангажирани (или общо 9% от участниците в проучването споделят подобно мнение). По 9% от анкетираните симпатизанти на демократите и от независимите пък виждат като най-голяма икономическа опасност в бъдеще възможността за понижение на акциите, търгувани на "Уолстрийт", докато на подобно мнение са 5% от републиканците (или общо 8% от американците). Очакваното повишение на лихвите от страна на Фед е на последно място в проучването на BankChart, като едва 4% от републиканците, 7% от демократите и 5% от независимите американци гледат на това като най-значим риск за икономиката на САЩ в близките шест месеца (или едва 5% от анкетираните).

Съпругата на Лукарски използва ресурс на икономическото министерство за свой бизнес

  Двудневен семинар “Бизнес в САЩ – практически насоки за износ и навлизане на американския пазар” организира след две седмици съпругата на икономическия министър Божидар Лукарски – Ива Йорданова-Лукарски, пише БГНЕС. Оказва се, че в реализирането на частната консултантска дейност на министершата са ангажирани и служители от ведомството на Божидар Лукарски. А самото събитие ще се проведе на територията на “София Тех Парк”, в което основен акционер е Министерството на икономиката. “Българският пазар е малък. И всеки бизнес, който иска да има стабилни приходи и да расте бързо, е длъжен да гледа навън. Основен пазар за българските износители е Европейският съюз, но това далеч не е единствената възможност. Макар да е по-далеч, САЩ също предлага значителни възможности на родните предприемачи”. Това е само част от анонса за двудневния семинар, който “Следваща станция: България” ЕООД организира на 24 и 25 октомври 2016 г. в Лабораторен комплекс на “София Тех Парк”. Едноличен собственик на фирмата-организатор е съпругата Божидар Лукарски – Ива. Дружеството е регистрирано през август 2015 г. и по всичко изглежда предстоящото събитие е първи опит за навлизане в консултантския бизнес на министерската съпруга. Българските производители и търговци, които желаят да разберат как може да се докоснат до “американската мечта” или просто до американския пазар ще трябва и да платят такса за участие. За участие в лекциите през първия ден и за включване в търговското изложение на втория ден, таксата е 400 лв., без ДДС. Фирми, които са членки на КРИБ, ползват отстъпка и таксата е 320 лв., без ДДС. В цената влиза и обяд през първия ден. За едночасова индивидуална консултация “тет-а-тет” с лектор таксата е 1000 лв., без ДДС. Парите трябва да се преведат до 20 октомври по сметка на “Следваща станция: България” на Ива Йорданова-Лукарски. Като основни лектори са анонсирани трима представители на частна американска компания, която е специализирана в консултации и юридически услуги. Има и трима български лектори – двама от тях са представени като представители на Министерството на икономиката, а третият е самата съпруга на икономическия министър. Ръководителят на Търговската служба към българското посолство във Вашингтон Иво Константинов ще трябва да се прибере от САЩ, за да участва в семинара. От времето на съветник на министъра на икономиката ще трябва да отдели и Владимир Каролев, който също е вписан като лектор. Ангажирането на държавни служители в лицето на двамата представители на Министерството на икономиката в частен консултантски проект поставя най-малкото въпроса, защо подобен форум, при това безплатен, не бъде организиран от самото ведомство или от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Още повече, че сред стратегическите цели на ИАНМСП е подпомагане на ефективното външноикономическо сътрудничество, както и “подобряване на експортните позиции на малките и средните предприятия”. Един от възможните отговори, защо това не е направено от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, а се организира с търговска цел от жената на икономическия министър, може да се намери в обстоятелството, че Изпълнителната агенция е към Министерството на икономиката. А повод има, защото само преди месец на работно посещение в САЩ бе именно Божидар Лукарски. След срещите си зад Океана министърът на икономиката дори се похвали, че е обсъдил възможностите за доставка на български стоки за търговските обекти на най-голямата търговска верига в света “Уолмарт”. Вместо Лукарски да отчете и да представи възможностите за достъп на български стоки до американския пазар, изглежда това възнамерява да стори съпругата му, при това срещу съответната такса. Ива Йорданова-Лукарски е сред шестимата лектори на семинара. Тепърва Министерството на икономиката ще трябва да обясни дали намира за редно на територията на държавно дружество, на което министърът на икономиката е принципал, да се провежда събитие, което се организира от министершата. В последните месеци ръководеното от Божидар Лукарски Министерство на икономиката предприе редица рокади в управлението на дружеството “София Тех Парк”. БГНЕС припомня, че освен като съветник в служебното правителство на Георги Близнашки, Йорданова-Лукарски се представя и като основател на Българо-американската бизнес асоциация. Преди две години Йорданова не успя да остане начело на Държавната агенция за българите в чужбина, където бе назначена от служебния премиер. Заради остра реакция на българи от чужбина, Йорданова бе принудена да се оттегли.

Съпругата на Лукарски: В организирането на семинара не е ангажиран финансов ресурс на Министерство на икономиката

  Съпругата на министъра на икономиката Божидар Лукарски – Ива Йорданова–Лукарски изпрати писмо до Агенция БГНЕС, в което дава подробности за подготвяния от нейната компания семинар за осигуряването на достъп до американския пазар за български стоки. Позицията на Ива Йорданова–Лукарски публикуваме без редакторска намеса: “Във връзка с Ваша публикация от 10 октомври 2016г., озаглавена „Жената на Лукарски завъртя частен бизнес, ползвайки ресурс на Министерство на икономиката”, бих искала да направя няколко уточнения. Вярвам, че тъй като те са съдържателни, ще намерите за нужно и възможно да ги отбележите във Ваша следваща публикация по темата. Факт е, че съм съпруга на министъра на икономиката - Божидар Лукарски. Факт е, че чрез своето дружество „Next Stop: Bulgaria”, и с подкрепата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и сп. „Икономика”, организирам двудневен семинар на тема „Бизнес в САЩ – практически насоки за навлизане на американския пазар”. Също така е факт, обаче, че в организирането на семинара не са ангажирани по никакъв начин финансови ресурси на Министерство на икономиката! В действителност, програмата на семинара предвижда участие на ръководителя на търговската служба към българското посолство във Вашингтон - г-н Иво Константинов. Това участие е планирано да бъде осъществено чрез онлайн връзка, която в съвременното ни технологизирано общество, е нормален и ефективен начин на комуникация. В този смисъл, г-н Константинов нито ще пътува за България, нито ще бъдат харчени средства за неговото участие в семинара, а самият той ще се включи в него в извънработно време. Считам за напълно естествено и дори задължително, участниците в семинара да получат начална информация за механизма на партньорските отношения между български компании и тези в САЩ именно от професионалист, занимаващ се с тези отношения. Излишно е да се казва, но се налага да подчертая, че за това свое участие г-н Константинов няма да получи никакъв хонорар. В семинара ще участва на живо г-н Владимир Каролев, който освен нещатен съветник в политическия кабинет на министъра на икономиката, е дългогодишен експерт по въпросите на инвестициите и международната търговия. Г-н Каролев нееднократно е подчертавал, че за него излизането на български стоки и услуги на международните пазари е лична кауза и също заяви готовност да участва в семинара без никакво заплащане. Третият български лектор в семинара съм аз, която имам необходимата квалификация (завършила съм Международен бизнес в колежа Бъркли) и поради няколкогодишното си пребиваване и професионално развитие в САЩ, имам сериозни наблюдения за затрудненията, които българските търговци имат при излизането на американския пазар. За място на провеждането на семинара избрах СОФИЯ ТЕХ ПАРК, защото считам, че е по-добре компанията ми да заплати средства за наемане на помещения на българско държавно предприятие, чиято идея е именно да бъде център за създаване и развитие на бизнес иновации, а не на чуждестранни вериги хотели, предлагащи подобни възможности. За ваше сведение, сумата от 1620 лв, която „Next Stop: Bulgaria” заплаща на София Тех Парк за наем, е доста по-висока от тази, която ми предложиха няколко четиризвездни хотела в София. Таксата за участие в семинара е предвидена именно, за да покрие наема, поискан от София Тех Парк, както и други разходи по провеждането му, в това число обяд за участниците, кафе-паузи, мултимедии и микрофони, симултантен превод, и др. В бюджета на събитието не са предвидени никакви лекторски хонорари. В следващите инициативи на „Next Stop: Bulgaria”, планирани за идната година, сме предвидили да проведем подобни семинари в сферата на туризма и земеделието. С настоящето, се възползвам да Ви поканя да присъствате и по възможност да отразите във Вашата медия семинара, като дълбоко вярвам, че точно с подобни действия все повече българските производители и търговци ще увеличават присъствието си на световния пазар. Това е и целта на създаденото от мен дружество. При интерес от Ваша страна съм готова, след приключването на семинара, да Ви запозная и с конкретните финансови резултати от него. Както при всяко ново начинание, не се очаква те да бъдат отлични, но се надявам , че всяко следващо събитие, ще дава все по-добри резултати, както за участниците в него, така и за самото дружество.” БГНЕС припомня, че от съобщение на Министерството на икономиката до Агенцията вече стана ясно, че Божидар Лукарски не смята за нередно съпругата му да развива частен консултантски бизнес с компания, с представител на която министърът се е срещал през месец септември 2016 г. “Като юрист, министър Лукарски познава много добре и съблюдава стриктно българското законодателство, като спазва и международно установените практики за етично поведение”, написаха от МИ до БГНЕС. От ведомството уточниха още, че при последната визита на Божидар Лукарски в САЩ, той се е срещал с представител на компанията Робъртс груп. Трима от лекторите на предстоящия семинар са от същата консултантска компания. В позицията си г-жа Лукарски не коментира нищо по отношение на американските лектори, както и съвпадението, че са от компания, с представител на която съпругът й е имал официални разговори. 

Дейвид Камерън очаква трудности в икономиката след вота за Брекзит

Великобритания е изправена пред сложни времена в икономиката след вота за напускане на Европейския съюз, заяви британският премиер Дейвид Камерън. Всички предупреждения бяха, че ако гласуваме да напуснем Европейския съюз, ще има трудности в икономиката ни и нивата на растеж, както и нестабилност на пазарите. Виждаме тези неща, но сме добре подготвени за тях от националната банка и финансовото министерство. За мен обаче няма съмнение, че ще има трудни времена в икономиката. Трябва да гарантираме, че ще поддържаме икономиката си силна, за да можем да се справим с тях, обясни Дейвид Камерън пред британския парламент. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин призова правителството да инвестира повече в икономиката, но Камерън заяви, че сега не е моментът за промяна на фискалните прави за ограничаване на публичните разходи.

Васил Велев: Икономиката изсветлява

Има ясно очертана тенденция за изсветляване на икономиката, но този процес ще отнеме повече време. В цифрово изражение това означава между 500 млн. и 1 милиард годишно надграждане на приходите в бюджета. Това обяви в предаването „Преди всички“ оглавяващият Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Тази вечер индустриалците връчват годишните си награди „Икономика на светло“ за 2015 година, а проявата е съпроводена от международна кръгла маса по темата. Асоциацията измерва индекса на изсветляване на икономиката от 2010 година. Като примери за изсветляване на икономиката Велев посочи намаляването на плащанията в брой и еднодневните трудови договори за сезонната, кампанийна заетост, като подчерта: По-важното е да се променя обществената нагласа. Трябва да е модерно да си изряден, а не да битува схващането на Андрешко. Да си в сивия сектор става все по-малко престижно. Жури от 100 експерти в икономиката и финансите чрез тайно интернет гласуване определя тазгодишните призьори. Във всяка категория има по четири номинации. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Васил Велев: Икономиката у нас изсветлява

Има ясно очертана тенденция за изсветляване на икономиката, но този процес ще отнеме повече време. В цифрово изражение това означава между 500 млн. и 1 милиард годишно надграждане на приходите в бюджета. Това обяви в предаването "Преди всички" оглавяващият Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Тази вечер индустриалците връчват годишните си награди "Икономика на светло" за 2015 година, а проявата е съпроводена от международна кръгла маса по темата. Асоциацията измерва индекса на изсветляване на икономиката от 2010 година. Като примери за изсветляване на икономиката Велев посочи намаляването на плащанията в брой и еднодневните трудови договори за сезонната, кампанийна заетост, като подчерта: По-важното е да се променя обществената нагласа. Трябва да е модерно да си изряден, а не да битува схващането на Андрешко. Да си в сивия сектор става все по-малко престижно. Жури от 100 експерти в икономиката и финансите чрез тайно интернет гласуване определя тазгодишните призьори. Във всяка категория има по четири номинации. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БСП предлага да се създаде финансов фонд „Индустрия“ за подкрепа на бизнеса

Най-важните приоритети в областите на икономиката, финансите и енергетиката, необходими за развитие на държавата начертаха на първото си заседание членовете на ресорния съвет към НС на БСП. Развитието на икономиката на държавата е една от основните точки в алтернативния план за развитие на държавата подготвян от левицата. „Това е изключително важно, защото не можем да си позволим още 2 млн. българи да напуснат страната, поради факта, че нямат работа, заплата и сигурност за бъдещето. Затова с колегите започнахме обсъждане на макрорамката на тази програма“, обясни Борислав Гуцанов, съпредседател на съвета и лидер на БСП-Варна. По думите му членовете на съвета ще работят и през летните месеци, за да могат наесен да предложат на обществото подробен план с мерки и действия, които трябва да се предприемат по отношения на икономиката, финансите и енергетиката. Той припомни, че ръководството на партията вече е започнало срещи с браншовите организации, за да чуе тяхното мнение какво и как трябва да се промени в управлението на държавата, за да може бизнесът да се развива. „Едно от важните неща, които ще залегнат в тази програма е създаване на финансов фонд „Индустрия“. Смятам, че това е необходима мярка, за да дадем тласък за развитие на съществуващия към момента бизнес, както и за разкриването на нов“, каза Гуцанов. Той добави, че в момента се прави анализ на състоянието на икономиката във всички 28 области. „Целта е да видим по какъв начин можем да вдигнем на крака структуроопределящи предприятия във всеки регион. Нямаме много време, защото не можем да продължаваме да разчитаме само на евросредства, които ще спрат през 2020 г.“, каза Гуцанов. Социалистът обясни, че в алтернативен план ще бъдат записани още нов модел на работа на Българската банка за развитие, мерки за защита на земеделските производители, които включват и възстановяване на преработвателните предприятия, основни задачи в областта на туризма, както и план за големите енрегийни проекти. „Категоричен съм, колегите също, че АЕЦ „Белене“ е необходим на България и проектът трябва да бъде изпълнен. Основа задача, която си поставихме в този план, е как да направим така, че България да започне да произвежда продукция с висока принадена стойност, което означава повече пари в икономиката на държавата“, каза Гуцанов.

Лукарски връчи два сертификата за инвестиции в Индустриална зона Божурище

  Министърът на икономиката Божидар Лукарски връчи два сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите на официална церемония в Министерство на икономиката. Сертификат за инвестиция клас „А“ за изграждане на складова база получи „Дриймс транс“ ЕООД, съобщиха от Министерството на икономиката, предаде БГНЕС. За изграждане на комплексен логистичен център сертификат за инвестиция клас „Б“ получи „Вак Инвест“ ООД. И двата проекта ще бъдат реализирани в държавната „Национална Компанията Индустриални Зони“ ЕАД (НКИЗ) зона в Божурище. „С днешните сертификати отличаваме още два проекта в областта на логистиката, които ще се реализират в динамично развиващата се индустриална зона „София-Божурище“. С това затвърждаваме не само позициите на България като благоприятна инвестиционна дестинация в сферата на логистиката, но и ключовата роля на индустриалните зони за привличането на български и чуждестранни инвестиции“, уточни министър Лукарски. Реализирането на тези инвестиционни намерения е пример за ползотворното сътрудничество между държавата, оператора на зоната НКИЗ, Българска агенция за инвестиции (БАИ) и инвеститорите. Министърът допълни, че подобно сътрудничество е ключово за стимулиране на икономическото развитие в региона на София, който се очертава като водещ логистичен център у нас. На второ място се нарежда Пловдив, благодарение на частната „Индустриална зона Тракия“. „Доброто взаимодействие между Министерство на икономиката, БАИ и НКИЗ гарантират привличането и увеличаването на инвестициите“, заяви управителят на „Вак Инвест“ ООД Ивайло Конярски. Той благодари на екипа, който е съдействал за сертифициране на проекта на дружеството по изграждане на логистична база. Намерения за увеличаване на инвестициите си в индустриалната зона в Божурище има и „Дриймс транс“ ЕООД. Управителят на дружеството Йордан Въчев посочи, че предстои изграждането на логистичен център на площ от 50 дка, като през следващите 5 години ще бъдат инвестирани 100 млн. лв. и ще бъдат разкрити 1000 работни места. Министър Лукарски допълни, че повишеният инвеститорски интерес към страната ни се потвърждава и от броя на сертифицираните проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Към средата на тази година, заедно с настоящите инвестиции, броят им достига девет, като общият им размер е 179.5 млн. лв. и предвижда разкриването на общо 2193 нови работни места. Този показател надвишава почти два пъти размера на заетостта по всички сертифицирани проекти през 2015 г. Три от тези проекти са разположени в Индустриална зона „София-Божурище“. На церемонията присъстваха заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева, заместник-изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Маджиде Ахмедова и Нено Димов – член на Съвета на директорите на „Национална компания Индустриални зони“. Инвестиционният проект на „Дриймс транс“ ЕООД предвижда осъществяване на услугата складиране и съхраняване на товари. За реализирането на проекта се предвижда да бъде закупен терен в района на с. Гурмазово, общ. Божурище, върху който да бъде изградена база за складиране на товари: закрити складове с площ 2 000 кв. м., открити складове с площ 25 000 кв. м и офис-сграда с площ 500 кв. м. Размерът на сертифицираната инвестиция възлиза на 3 860 000 лева. Инвеститорът ще ползва редица насърчителни мерки по ЗНИ, които включват индивидуално административно обслужване при съкратени срокове и придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти. Инвестиционният проект на „ВАК ИНВЕСТ” ООД предвижда изграждане на комплексен логистичен център за складиране и съхраняване на товари в индустриалната зона в Божурище в района на с. Гурмазово. Размерът на сертифицираната инвестиция е 1 606 000 лева. Строителните дейности ще включват изграждането на два броя складови помещения с опция за вътрешно административно тяло във всеки склад и прилежаща инфраструктура. Инвеститорът ще ползва 2 насърчителни мерки по ЗНИ - административно обслужване при съкратени срокове и придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти.  

БДЦ иска реформи в икономиката и връщането в дневния ред на демографския проблем

  За повече пари в сектор сигурност в следващия бюджет, реформи в икономиката и балансирана външна политика ще настояват от БДЦ в предстоящата сесия на Народното събрание – става ясно от разпространена от партията декларация, съобщава БГНЕС. С нея от партията заявяват, че ще искат парламентът да изиска от правителството и министерство на външните работи да изпълнява своите задължения с конструктивизъм и национална отговорност за изготвянето и съгласуването на нова обща европейска позиция по въпросите на миграцията и тероризма и за укрепване на ЕС. Сред останалите приоритети на ПП БДЦ ще бъде и връщането в дневния ред на демографския проблем, както и промени в законодателството, отнасящо се за здравеопазването, енергетиката и икономиката. Реформите в законодателството трябва да продължат, но в подобрена атмосфера на прозрачност и намиране на общи решения. Нуждаем се от нова икономическа политика, съответстваща на реалността, и законодателна подкрепа за подпомагане икономическия ръст, модернизиране на икономиката и създаване на работни места. Партия БДЦ досега е намирала modusvivendi за решаване на политическите противоречия в парламента и искаме да продължим по този път. Защото считаме, че това е правилният и успешен път за страната. Само с обединени усилия може да достигнем до успех. Надяваме се, че подготвяните от нас предложения за промени в някои закони в здравеопазването, енергетиката и икономиката, целящи подобрение и модернизиране, ще срещнат вашето разбиране и подкрепа. И разбира се, очакваме резултатите да са полезни за всички членове на обществото, се казва още в декларацията. 

БДЦ иска реформи в икономиката и връщане в дневния ред темата за демографския проблем

  За повече пари в сектор сигурност в следващия бюджет, реформи в икономиката и балансирана външна политика ще настояват от БДЦ в предстоящата сесия на Народното събрание – става ясно от разпространена от партията декларация, съобщава БГНЕС. С нея от партията заявяват, че ще искат парламентът да изиска от правителството и министерство на външните работи да изпълнява своите задължения с конструктивизъм и национална отговорност за изготвянето и съгласуването на нова обща европейска позиция по въпросите на миграцията и тероризма и за укрепване на ЕС. Сред останалите приоритети на ПП БДЦ ще бъде и връщането в дневния ред на демографския проблем, както и промени в законодателството, отнасящо се за здравеопазването, енергетиката и икономиката. Реформите в законодателството трябва да продължат, но в подобрена атмосфера на прозрачност и намиране на общи решения. Нуждаем се от нова икономическа политика, съответстваща на реалността, и законодателна подкрепа за подпомагане икономическия ръст, модернизиране на икономиката и създаване на работни места. Партия БДЦ досега е намирала modusvivendi за решаване на политическите противоречия в парламента и искаме да продължим по този път. Защото считаме, че това е правилният и успешен път за страната. Само с обединени усилия може да достигнем до успех. Надяваме се, че подготвяните от нас предложения за промени в някои закони в здравеопазването, енергетиката и икономиката, целящи подобрение и модернизиране, ще срещнат вашето разбиране и подкрепа. И разбира се, очакваме резултатите да са полезни за всички членове на обществото, се казва още в декларацията. 

Лаборантът Костов и неговите чудовища

  Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият фалира, сега готви нов. „9 милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето.” 27 години след като трио „Спешен случай” озвучава зората на демокрацията с този рефрен, мишлетата вече са 7 млн., но иначе нещата не са се променили кой знае колко. С разликата, че котараците са осребрили досиетата и използвали кеша, за да наврат мустаците си във всички отрасли на икономиката. Някои от тях просто ги топнаха и облизаха. Други обаче буквално превърнаха икономиката в своя паничка. Кога точно летописците все пак ще седнат да опишат историята на прехода засега не е ясно, но тя и в момента може да бъде обобщена с една-единствена дума – подмяна. Подмяна, която в по-голямата си част е реализирана в лабораторията също на един човек – Командира. Но не тази, чието официално създаване анонсира през 2013 г. Лаборатория за управление на риска, а далеч назад в годините, която действа и до днес, създавайки нови и нови политически проекти. А когато и те фалират, да започва забъркването на поредната алхимия, чиято цел е да подменя демокрацията у нас в негова полза. Звезда Официално звездата на лаборанта Иван Костов изгрява през 1997 г. когато буквално е изкаран месия. Макар някои по-стари кадри на „Раковски” 134 още да помнят как е трябвало да бъде убеждаван со кротце и со не толкова благо, за да излезе на улицата със стотиците хиляди протестиращи тогава, фактът е, че в онази бурна зима всички внезапно получават амнезия за миналото му на финансов министър ­ аферист. От бивш финансист №1, разследван от анкетна комисия в НС през 1994 г. заради „Сапио”, по време на протестите след Жан-Виденовата зима той се появява с излъскан (не само у нас, а и в чужбина) образ на реформатор, проповядващ консервативните ценности. Или иначе казано – нов син месия. А годините на управлението му просто доказват това, което се е знаело в тъмните ченгеджийски стаички на прехода – че е наследник на Луканов. Не само в исторически, но и в идеологически план. Далеч не случайно, както ще разкрие по-късно Кеворк Кеворкян. При интервюто на журналиста с Тодор Живков през 1990 г., вече бившият Първи го пита: „Костов ли ще правят премиер?” (виж стр. 22-23). Всъщност тогава премиер е Луканов, но 7 години по-късно Командира реализира това, което предшественикът му така и не успява. РМД-та Малцина знаят, но идеолог на РМД-тата всъщност е именно червеният капиталист Андрей Карлович. Костов обаче прилага идеята на практика. За четирите години на управлението му са приватизирани активи на стойност 20 милиарда лева, но от продажбата в хазната са влезли едва малко над 2 млрд. лева. Гръбнакът на чутовния грабеж – единствен по рода си в целия Източен блок и маскиран под формата на раздържавяване, е именно приватизацията с работническо-мениджърски дружества. Принципът е един и същи в две вариации. В първата подбрани „инвеститори” правят общ проект с работниците в предприятието мишена и го купуват за жълти стотинки и на преференциални условия, срещу което партията (но вече в лицето на СДС и по-скоро на лидера є и премиер Иван Костов) получава съответната отплата (виж стр. 24-25). Във втория въпросните „инвеститори” просто превземат РМД-то, малко преди или след като е купило предприятието, отвътре или с преврат. И макар те да са представители на всички лобита в тогавашното СДС, нищо не се случва без благословията на Командира. Така само за един мандат на власт той успява да изгради цяла банка кадри, които да работят за неговите „теменужени старини”, докато продължава да лаборантсва, но този път на тъмно от къщата си в Драгалевци. За целта, докато публично се обявява за основен борец срещу „Петата колона на Русия в България – ДС”, всъщност бившият преподавател по полититкономия във ВЕИ „Карл Маркс” инсталира агенти на бившите тайни служби на всички ключови за овладяването на основните контрабандни канали и парични потоци в страната места. Кадри Именно чрез РМД приватизацията на „Дамяница” и „Каолин” получава началния си старт към превземането на цели сектори от икономиката едното от двете най-успешни чудовища на лаборанта Франкенщайн ­ енергийният олигарх Иво Прокопиев. Двете сделки са трамплин към първите милиони на кръга „Капитал”, благодарение на които разградският меринджей и другарите му се разпростират върху всички социално уязвими сектори. Добре обучени и подхранвани и от чужди донорски организации като „Америка за България” и „Отворено общество”, те изграждат и цяла пропагандна машина за лобизъм в лицето на изданията си „Капитал” и впоследствие ежедневника „Дневник” и други медии (виж стр. 20-21) Така чрез двата лоста – финансовия и медийния, Прокопиев щурмува енергетиката и по-конкретно търговията с ток и със зелена енергия, оплитайки проектите си в сложни схеми от офшорки, заеми и инвестиции от пенсионни дружества, за да се губят следите на спечелените на гърба на данъкоплатците пари. Това впрочем вероятно е и най-реалното обяснение за разпростирането му и към строителния бизнес. В този сектор се и пере най-добре. И докато това не се знае от широката публика, то всички граждани на държавата чувстват на гърба си резултатите от ВЕИ-тата на Прокопиев и нему подобните, когато през 2012 г. благодарение на бума на присъединяване на зелените централи сметките за ток скачат с 13 на сто (виж стр. 8-9). А малко по-късно лъсва, че освен чрез банкови кредити, заради чието просрочие се принуждава буквално да избяга от страната в Сингапур, разградският олигарх е финансирал проектите си и с източването на пенсионни фондове (виж стр. 10-11). Дори и в годините, когато е в принудително изгнание, за да избяга от кредиторите си, Прокопиев макар и вече фалирал като бизнес проект продължава, след като им е бабувал, и да подпомага политическите проекти на Командира – било то ДСБ, било то след това Реформаторския блок, протестърите, НПО-тата им – през медиите си. За финансирането им остава да се грижи вече друг от синовете на Костов. Синове Докато щурмът на Прокопиев все още е във възход, паралелно макар и привидно противно един на друг, върви и друг бизнеспроект на Костов – създаването на най-голямата финансова пирамида у нас, погълнала след себе си близо 5 млрд. лв. Пари на държавата и гражданите, които дълго ще връщаме всички ние. Това е крайният резултат от аферата „КТБ”, създадена и лично наблюдавана от Командира. С благословията на Костов другият му любим син – забегналият зад граница банкер Цветан Василев, успява да се докопа до златния пакет акции в малката по онова време КТБ. Подкрепата на тъмносиния гуру за трезора обаче не спира дотук, като той въвежда практиката в банката да се изсипват държавни пари, с които по-късно Василев да направи две неща – да привлече голям брой вложители, обещавайки им нереално високи лихви и да се намърда в почти всички големи отрасли на икономиката. Чрез редица кухи фирми, напудрено наричани от самият Василев „инвестиционни дружества”, той успява да изкопае огромна дупка в бюджета, като с разграбените пари пазарува апетитни активи у нас и дори в чужбина. Връзката на банката с Костов през годините е много тънка, но лесно проследима. При оповестяването на докладите за състоянието на трезора и какво се е случвало в него през годините лъсва, че депозити там са имали както Командира и фамилията му, така и политическият му проект ДСБ. Пари от КТБ пък са текли през редица свързани фирми обратно към семейството и най-близкия приятелски кръг на драгалевския лаборант. И до днес десетки разследващи се опитват да проследят всички източени от трезора милиони, част от които най-вероятно са „спасени” (както и част от златните имоти на фамилия Василеви – като еклектичния апартамент в градинката на „Кристал” ­ виж стр. 28-29) от банкера и предстои да бъдат вложени в поредния проект на тъмносиния гуру. Проект Тук е моментът да се уточни, че двете чудовища, създадени от Костов, далеч не се ограничават само до ролята на фигуранти-финансисти на неговите политически проекции. През годините както единият, така и другият първо успешно, след това – не толкова, кадруват в цяла поредица кабинети, за да могат да си прокарват интересите в икономиката. Не е тайна обаче, че и двамата – и Прокопиев, и Василев, са имали амбицията да седнат в стола на „Дондуков” 1, като дори са посещавали тайно лидерски курсове, подготвящи бъдещи премиери (виж стр. 32). Фалитът им слага спирачка на плановете им, но не и на амбициите на Костов, който продължава да се пробва задкулисно да реди пешките по властовата дъска на България. Така, след като банкрутира и политическият му проект ДСБ и Радан Кънев, който въпреки изкуственото дишане, направено с буквалното съшиване на Реформаторския блок, вече е в обществена кома, сега готви нов. И прегръдката на царя на източването на банки Цветан Василев с царя на офшорните схеми и източването на пенсионни фондове Иво Прокопиев на страниците на флагмана на втория ­ „Капитал”, през миналата седмица е анонс именно за готвения нов проект. Вече е ясна и платформата, на която стъпва – проектът ktbfiles.com, заформен от политолозите на кръга „Капитал” и видни Соросови грантаджии Иван Кръстев и Огнян Минчев, както и от икономисти, свързани и с Василев, и най вече с Прокопиев. Сделка с дявола Идеята е Цветан Василев да захранва платформата с опорни точки за КТБ, измислени отново в лабораторията на Командира и грантаджиите му, след което говорителите на проекта и медиите около Прокопиев да ги раздухват, за да им придадат значимост и да манипулират реалността, подготвяйки почвата за новия проект (виж стр. 16-21). Първата стъпка от реализирането на новия план на Костов вече върви от известно време, като чрез различни форми на лобизъм навън и медиен натиск у нас и в чужбина лаборантът и хората му се пробват да притиснат премиера Бойко Борисов да застане зад техен кандидат за президент. Тук важна е не самата фигура на държавния глава, а правомощията, които има, и по-конкретно сформирането на евентуално служебно правителство, което да върне на трапезата фалиралия Прокопиев и да даде индулгенция на банкера беглец Цветан Василев. Втората стъпка също е свързана с президентския вот, като в лабораторията вече се планират ходове, с които след него вече издишащият проект РБ напълно да се разпадне и да бъде направен опит за срутване на кабинета и предизвикване на нов вот. На него планираната нова формация (тя ще бъде изкарвана и за поредната нова автентична десница) трябва да стъпи на отломките на блока, но поизтупана с нови лица на ревера и с протестъри. С надеждата, че ще получи повече гласове, отколкото има в момента настоящото политотроче на Костов, за да бъде принуден Борисов да се съобразява с нея и да допусне отново във властта жадните за дооглозгване на кокалите на държавата хора на Прокопиев и Василев.

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

 "Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември. Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не. 80 000 на ден или на месец? В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база. Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди. През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г. Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката. Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд. Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период. Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права. Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв. За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ. "От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г. Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите. Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%. Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. "За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч". Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите. Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база. Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза. Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%. "В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС "Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г. Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите. Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата. Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г. Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС. Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН. През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада. През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН. Пари има, но не за всички Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните. Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%. В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години. "Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК. Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца. Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %. Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони. "Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия. В България има много силно неравенство В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат. Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат. Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали. Само 22% от българите живеят нормално във финансов план Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни. Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г. Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата. Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв. За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%. Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива. 46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият. Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв. Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати. По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи. Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. Оценка Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно". Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността. В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата. Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.        Mediapool.bg

Българска делегация се срещна с китайски представители в Хайнан. Обсъдиха инвестиционното сътрудничество България-Китай

  Възможностите за сътрудничество в областта на икономиката, туризма и селското стопанство обсъдиха заместник-министърът на икономиката Любен Петров и Ю Сун, председател на Политическия консултативен съвет на китайския народ на провинция Хайнан, съобщиха от Министерството на икономиката, предаде БГНЕС. „Вярвам, китайските компании ще се възползват от предимствата, които България предлага като платформа за китайските продукти към Европейския съюз /ЕС/“, заяви заместник-министър Петров. Той представи инвестиционните условия у нас, свързани с прилагане на най-ниските данъчни ставки в ЕС в съчетание с наличието на квалифицирана работна ръка и най-ниските оперативни разходи в Европа. „Като член на Европейския съюз, България предоставя безмитен достъп до пазара на ЕС. Със своето географско положение, страната ни е важен транзитен център между пазарите на ЕС, Близкия Изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД. През 2015 г. България заема седма позиция като най-бързо развиваща се икономика в Европа с ръст на БВП от 3%.“, изтъкна заместник-министърът. „Приоритетни за нас са електрониката, електротехника, автомобилостроенето, селското стопанство, туризмът“, каза още заместник-икономическият министър. Той допълни, че други проекти, по които работи Министерството на икономиката за привличане на китайски инвестиции са свързани с развитието на индустриалните зони, управлявани от „Национална компания индустриални зони” ЕАД. Компанията управлява три действащи зони (Видин, Русе, Свиленград) и пет в развитие (София-Божурище, Бургас, Варна, Карлово, Телиш-Плевен). Министерството на икономиката работи и по проект за изграждане на Икономическа и индустриална зона Стара Загора. Проектът включва развитието на индустриална зона с обща територия 2 500 000 кв. м. Възможност за участие на високотехнологични китайски компании предлагаме и в първия научно-технологичен парк в България – „София Тех Парк“, който е 100% държавна собственост. Друг важен проект е Логистичен хъб Пловдив, който ще включва индустриална зона и свободна зона, обслужвани от карго летище. По време на срещата заместник-министър Любен Петров и председателят на Политическия консултативен съвет на китайския народ на провинция Хайнан Ю Сун обсъдиха развитието на проекта за изграждане на Евро-китайска зона за икономическо развитие в „Тракия икономическа зона“ в Пловдив и възможностите за насърчаване неговото реализиране. Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай през последните години се характеризира с увеличаване на българския износ и нарастване на двустранната търговия като цяло. Китай заема второ място сред експортните ни дестинации извън Европейския съюз, след Турция, и е сред водещите ни 10 експортни партньори в световен мащаб. „Считаме, че редица стоки, които са традиционни за България и с които тя е известна на пазарите в Азия, имат потенциал да присъстват по-широко на пазара в Китай, като селскостопански продукти и храни, вино и минерална вода, етерични масла и козметични продукти от тях, както и стоки на машиностроенето, електрониката и електротехниката“, заключи Петров. През последните десет години износът ни за Китай нараства близо осем пъти – от 78 млн. щ.д. през 2006 г. до 612 млн. щ.д. през 2015 г., което е показателно за интереса на българския бизнес към китайския пазар. Вносът от Китай през последните десет години също нараства, но с далеч по-умерени темпове (през 2006 г. е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 г. е 1 млрд. и 76 млн. щ.д.). Остров Хайнан е разположен в най-южната част на Китай (Южнокитайско море), с площ от 35 400 кв.м. и население 9 милиона (2014 г.). Островът е най-малката и най-младата провинция в Китай. О-в Хайнан е специален административен район на провинция Гуандун до 1988 г., когато с решение на централното правителство на Китай е определен за провинция и специална икономическа зона. Известен е преди всичко с туристическите си ресурси и активно се развива като туристическа дестинация. Има добре развита инфраструктура (пътна, водна и въздушна). Силно развито е също земеделието. БВП на провинцията за 2015 г. достига 370.28 млрд. китайски юана (≈50 млрд. евро), като средният годишен темп на растеж е 7.8%. 

5 пъти по-ниска е средната заплата в България в сравнение с държавите от ЕС

Въпреки напредъка в дела на компенсация на наемния труд, по равнище на доходи България е на последно място не само сред страните-членки на ЕС-28, но и в региона. Сравнителният анализ показва, че номиналният размер на средната работна заплата в България от 420 евро е с около 5.5 пъти по-нисък от средните нива на ЕС-28 (2293 евро). Повече от 12 пъти е по-ниска работната заплата в България от тази в Швейцария, от Германия с около 6.2 пъти. Размерът на работната заплата в България значително изостава от същия на Балканските страни. Въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата през 2014 г. е по-висока от тази в България с 21.9%. СРЗ на Македония е по-висока с 16.6%, на Сърбия с 35%. През първото полугодие на 2016г. се очертават умерени нива на нарастване, както на средната работна заплата, така и на броя на наетите лица. Причините за тези положителни изменения е съживяването на икономиката и възстановяване на трудовия пазар, довело до засилено търсенето и назначаването предимно на квалифицирана работна сила, както и силната конкуренция на цената на труда на европейския трудов пазар. Освен това съществена роля оказва и нарастването на МРЗ, както и МОД, които от една страна доведоха до автоматично нарастване на брутните заплати, а от друга повлияха за показване на част от скритите до скоро доходи, съобщава БГНЕС. Все още обаче темповете на нарастване на СРЗ са крайно недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на пазара на труда и оттам на жизнения стандарт на населението. Причините са изключително ниската база, от която започват да растат възнагражденията, а така също и задълбочаващите се регионални разлики в заплащането, които се обуславят от ниската вътрешна инвестиционна активност. Пазарът на труда изпитва остра нужда от квалифицирана работна ръка и проблема с разминаването между търсенето на бизнеса и уменията на работещите все повече се задълбочава. Доказателство е драстичното нарастване на дела на промишлените предприятията, които определят недостига на подходяща работна сила като фактор за осъществяване на дейността им. През септември 2016 г. този дял достига до 25%, като нарастването е с повече от три пъти в сравнение със същия период на 2012 г. ( 7.8%). Тези данни са индикация, че икономиката на страна има по-висок потенциал за развитие, който в бъдещи би могъл да се осъществи, ако първо, се активират политиките насочени към повишаване на квалификацията и преквалификацията, при това не само от страна на държавата, но и с участието на бизнеса. Второ, повишаването на заплащане на труда е най-важният стимул, който ще задържи хората да работят в България и ще ги мотивира да развиват професионалната си кариера. Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през първото полугодие на 2016г. позволяват да се очертаят следните по-важни констатации: След като през 2010 до 2014 г. заплатите растяха с около и малко над 6%, през първото полугодие на последните две години 2015- 2016 г., средният размер на работната заплата (869 лв. и 934 лв.) ускорява ръста и достига съответно до 7.8% през 2015 г. и 7.5% през 2016 г. Нарастването на средните заплати е съпроводено и с ръст на наетите лица, съответно с 0.7% през 2015 и 2.0% през 2016 г. За първи път след 2009 г, ръстът на икономиката на страната през последните две години е съпроводен с ускорен ръст на наетите лица. Това са индикации, че икономика на страна се „събужда” и генерира нови работни места. В сравнение със същия период на 2008 г. броя на наетите лица остава с близо 184 хил. по-малко, което се дължи на трайното и последователно редуциране на персонала в периода 2009-2014 г Средната заплата в частния сектор (927 лв.) нараства с по-бързи темпове (7.9%), като постепенно се приближава до размера от обществения сектор (956 лв.), след като той забави темповете си до 6.2%. През последните няколко години заплащането в частния сектор изоставаше средно с около 8-10 процентни пункта от това в обществения, а сега разликата е сведена до под 5 процентни пункта. Това е показател за изсветляване на доходите в частния сектор, следствие от нарастване на МОД. Повишаването на средните брутни заплати се основана на ускореното нарастване на наетите лица в сектори, които са водещи по разкриването на нови работни места, при това с размер на трудово възнаграждение над средния за страната. Новите работни места са в информационните технологии и услугите свързани с тях, в индустрията, като водещи са: „Дейности в областта на информационните технологии и услуги “ ръст на наети лица с 13.3%, при СРЗ от 2844 лв.; „Информационни услуги” ръст на наетите лица с 15.2%, при СРЗ от 1643 лв.;”Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване” ръст на наетите с 6% , при СРЗ от 2134 лв.;„Производство на електрически съоръжения” със СРЗ от 1053 лв., и ръст на наетите със 7 %. Тези данни отново доказват тезата, че постигнатия ръст се дължи основно на високо платени отрасли, поради дефицит на квалифицирани кадри и силният конкурентен натиск на европейския трудов пазар. Друг важен показател, характеризиращ ниските нива на заплащането по икономически дейности, е нарастването на броя на нископлатените работници със СРЗ в диапазон от 491 лв. до 704лв. (т.е. 75% от СРЗ за страната на заплатите). С такъв размер работят над 674 хил. лица, което представлява около 30.4% от всички наети. За едногодишен период нарастват с нови 21 хил. лица. Като нископлатени работници, могат да бъдат определят работещите в следните икономически дейности: рибно стопанство (491 лв.), производство на облекло (579 лв.), обработка на кожи, производство на обувки (540 лв.), производство на дървен материал и изделия от дърво (564 лв.), мебели (602лв), ресторантьорство (510 лв.), дейности по обслужване на сгради и озеленяване (538 лв.) и т.н. В отраслите на преработващата промишленост през първото полугодие на 2016 г. доминира положителен ръст на средната заплата, средно с 10.6%, който е съпроводен и с ръст на наетите лица средно с 2.4%. Наблюдават се сектори с нарастване на заплащането над средните за промишлеността нива, но тези ръстове почти не се усещат, тъй като базовият размер на СРЗ е на изключително ниски нива. Така например, отчетливо нарастване от 18.9% се регистрира при „Обработка на кожи”, но с размер на СРЗ едва от 540 лв. и спад на наетите лица с 10.3%; при „Производство на мебели” средната заплата нараства с 14.5% ( 602 лв.), при ръст от 1.5% на наетите лица; Производството на облекло” ръст от 12.1%, с размер на СРЗ от 579 лв., при това със спад на наетите лица с 3.5%. 5.8 пъти е диференциацията между най-ниската и най-висока работна заплата, след като през същия период на 2015г е 5.5 пъти. Въпреки увеличението на размера на СРЗ тези различия в заплащането задълбочават социалното неравенства в страната. Тези данни са аргумент, че темпът на нарастване на ниските работни заплати изостава от този на високо платените работници. През първото полугодие на 2016 г. броя на наетите лица на МРЗ в икономиката на страната достига до 341 507 лица, това представлява 14.8% от общо наетите в страната. Доказателство за необходимостта от нарастване на МРЗ е изтласкващия ефект върху работните заплати, особено за тези икономически дейности, в които се регистрира висок дял на трудещите се на минимално възнаграждение. Като примери могат да бъдат посочени следните икономически дейности: „Административни и спомагателни дейности (логистика, кол-центрове, счетоводни дейности)”. Броят на наетите лица на МРЗ представлява 37.1% от общо наетите, след като през първо полугодие на 2015 г. е 30.8%. За същия период нарастват както средната работна заплата с 9.8%, така и наетите с 6.1% „Операции с недвижими имоти” – броят на наетите на МРЗ достига до 20.2%, при 11.3% през 2015 г. СРЗ отчита нарастване с 11.3%, при ръст на наетите лица от 2.3%. „Преработваща промишленост” – наетите лица на минимална заплата представляват 19.5% от общо наетите, при 14.7% през 2015 г.. За едногодишен период СРЗ нараства с 10.6%, при ръст на общо наетите с 2.4%. Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства. Във всички области на страната, с изключение на София, средната заплата е по-ниска от средната за страната. Все по-силно се разтваря ножицата между столицата и най-бедните области в страната. Трудовите възнаграждения във Видин (648 лв.) са почти два пъти по-ниски от тези в София (1261 лв.). Причините се обясняват със застаряващо население в по-малките населени райони, така и с трудовата миграция и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, това са проблеми, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към разкриване на нови работни места. В 9 от 28 района размерът на средната работна заплата представлява около 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (648 лв.), Силистра (674 лв.), Ямбол (692 лв), Благоевград (660лв), Кюстендил (674 лв.), Перник (695) Хасково (698 лв.), Смолян (687 лв.). Все пак в картината на средните възнаграждения има и положителна новина - заплатите във Видин са се повишили с 10.8%, а наетите лица с 0.8% спрямо първото полугодие на миналата година. Във всички области се наблюдава ръст на работните заплати, макар и с различна степен от 1.1% (Враца) до 14.1% (Монтана). 32% от всички наети лица в икономиката на страната работят в София. Средната заплата е с 35% по-висока от средната за страната. По-големият брой работещи в София, при това на чувствително по-висока заплата, са причината за нарастването на абсолютния размер на средната заплата за страната. Ако изключим София от наблюдението за трудовите възнаграждения, то тогава средната заплата за страната достига до 792 лв. през второто тримесечие на 2016 г. При тези условия нарастването на заплата изпреварва средния ръст за страна и достига до 8.5% спрямо същия период на миналата година, което се дължи на по-забавения темп на нарастване на СРЗ в София (6.2%) в сравнение с останалите области. В 17 области се отчитат нарастване по-високо от средния ръст за страната: Монтана с (14.1%), Добрич (12.7%), Ловеч с 11.1%, Русе (12.7%), Смолян (12.1%), Хасково (11.7%). Общ извод: остава сериозен проблемът със силната регионална диференциация на заплати и заетост, който се обосновава от абсолютно ниския размер на работните заплати и големият обхват на нископлатени работници. Разликите в стандарта на живот в различните региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. Компенсацията на наемния труд като дял от БВП през последните година отчете видим подем от 36.9% през 2012 г. достига до 41.3% през 2015г, но все още продължава да бъде сред последните места. След България остават: Румъния (32.3%), Полша (36.6%), Словакия (38.4%), Италия (39.6%), Ирландия (30.6%), Чехия (39.9%). Въпреки положителните промени България значително изостава от средните нива на страните на ЕС-28 ( 47.4%), като в повечето от старите държави членки този показател е около или над 50% от БВП. Тези данни предполагат, че все още за българската икономика остава проблема в първичното разпределение на доходите между труд и капитал, вследствие на който не може да бъде реализирана в оптимален обем една пo - ускорена политика на догонване на работните заплати спрямо средноевропейското ниво; Драстични различия в трудовите възнаграждения се регистрират по браншове за една и съща работа в полза на страните от Съюза: Производство на облекла – в Испания СРЗ (1606 евро) е с 5.8 пъти по-висока от тази в България ; Румъния (402 евро) с 1.4 пъти, Кипър с 3.9 пъти, Полша с 1.9 пъти; Производство на лекарствени вещества и продукти - в Испания СРЗ (3480 евро) е с 6.5 пъти по-висока от тази в България; Румъния (1018 евро) с 2 пъти, Кипър с 3.6 пъти, Полша с 2.5 пъти; Хотелиерство - Испания (1642 евро) или с 4.4 пъти по-висока, Кипър (1290 евро) с 3.4 пъти, в Полша с 1.8 пъти; Образование – Испания с 4.1 пъти по-висока, Румъния (607 евро) с 13.9%, Кипър с 4.4 пъти, Полша(931 евро) с 2.2 пъти. КНСБ продължава да настоява за приемането на конкретни мерки за повишаване на доходите, като: приемане на механизъм за нарастване на МРЗ, като най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора - от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60% от средната работна заплата ( в диапазон от 403 до 560-570лв). Така с коефициентът 1,3 минималната работна заплата се гарантира издръжката на един възрастен човек от семейството и едно дете, а горната граница от 60% от средната работна заплата е европейски стандарт; да бъде въведена диференцирана МРЗ за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1.5 от МРЗ за страната (690 лв.); от 2018 г. да се определят минимални заплати по категории персонал. Това, е възможен изход от конфликта с работодателските съюзи, които отказаха да преговарят за минимални осигурителни прагове за 2017 г., Необходима е да се разработи добра законова регламентация за договаряне на минималните заплати по категории и да е ясно, че законът наказва този, който не плаща заплатата, която трябва да плати, както и осигуровката върху нея. Държавните институции да провеждат ефективен контрол при укриване на осигурителните вноски, който да доведе до осезаемо редуциране на сивата икономика и повече информация за санкционираните работодатели.

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

Збигнев Ивановски: Люшкането между ляво и дясно в Латинска Америка ще затихва

Неочакваната победа на Доналд Тръмп в надпреварата за президент на САЩ предизвика много вълнения и въпросителни в Латинска Америка. Най-силно засегнати от новата ситуация по всяка вероятност ще се окажат Мексико и Куба. Честно казано, на този етап Тръмп е много труден за прогнозиране политик. Той е от Републиканската партия, но в нея в момента върви преформатиране на елитите. Трудно е да кажем, каква позиция ще заеме той, но общата му линия по отношение на Куба ще бъде по-твърда. Това мнение изрази в интервю за "Хоризонт" и предаването "Събота 150" проф. Збигнев Ивановски , ръководител на Центъра за политически изследвания на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките:Сложно е да се каже, дали ще бъдат прекъснати дипломатическите отношения. Може би не, но от Куба ще се изискват някакви отстъпки - ще се настоява за спазването на човешките права, реструктуриране на политическата система. Интересно е да се отбележи, че всички латиноамерикански емигранти - от Мексико, Пуерто Рико, Салвадор, гласуваха за Хилари Клинтън . Всички, с изключение на Куба. Тръмп беше подкрепен от цялата кубинска емиграция в САЩ, която наброява около милион и половина души. Всички кубинци, които живеят в САЩ, са антикастристи и антикомунисти. Тяхната цел е свалянето на съществуващия режим. Затова те не бяха особено доволни от политиката на Обама за сближаване с Куба. Още един интересен детайл: наред с изборите за президент в САЩ се проведоха и избори за конгреса. Всички кубински "ястреби" като Марио Диас-Баларт и Илеана Рос-Лехтинен - кубинци, приели американско гражданство, са преизбрани за членове на американския конгрес. Те са за по-твърда политика по отношение на Куба. Мисля, че и политиката на Тръмп ще е по-твърда. Да, наистина, Раул Кастро го поздрави с победата, но това е протокол. От 1966 г. щатите имат Закон за кубинската емиграция, според който кубинци, стъпили на територията на САЩ, след една година имат право да подадат заявление за постоянно пребиваване, а след шест години - за гражданство на САЩ. Ще бъде ли отменен този закон: Този въпрос е повдиган и от Демократическата партия в САЩ. Логиката е, че ако отношенията между двете страни се нормализират, за кубинските емигранти трябва да важат условията, които са в сила за всички останали емигранти. И сега от една страна имаме нормализация на отношенията между Куба и САЩ, а от друга,  колкото и да е странно, расте незаконната емиграция. Моята версия е, че кубинците разбират, че ако този закон бъде отменен, те ще загубят привилегиите, с които се ползват в щатите. Затова бързат да емигрират преди отмяната на този закон. През последните години сме свидетели на завой наляво в Латинска Америка. Началото бе дадено с победата на Уго Чавес на президентските избори във Венецуела през 1998 г.  Какви са причините за тази лява вълна и можем ли да сложим всички леви правителства там под един знаменател - коментарът на Збигнев Ивановски:За завоя наляво имаше различни причини. Преди това в Латинска Америка се прилагаше неолибералният модел. Имаше силна икономическа криза и в търсене на изход от нея бяха предприети редица строги мерки, които позволиха оздравяване на икономиката. Но тези мерки доведоха до тежки социални последици. Значително се увеличи социалната поляризация между бедни и богати, запази се високото ниво на бедност. Имаше и политически причини, като, например, неефективността на държавните институции. Населението беше разочаровано и махалото се отклони наляво. В една част от страните дойдоха ляворадикални правителства, в друга - лявоцентристки, по-умерени, в известна степен подобни на европейската социалдемокрация. Как анализаторът тълкува обръщането на махалото надясно и дали това се обяснява с изчерпване на левия модел или с нещо друго:Първо, дойде икономическата криза, която засегна всички страни от региона, но най-много пострада рейтингът на ляворадикалните и лявоцентристките режими. Второ, паднаха цените на нефта, въглеводородите и други традиционно изнасяни стоки. Трето, ерозията на социализма на 21-ви век. Имаше и вътрешнополитически фактори, различни за всяка страна. През 2009 г. в Хондурас чрез държавен преврат бе свален президентът Мануел Селая и Хондурас, съответно, излезе от ALBA. В Парагвай президентът Фернандо Луго беше свален. В Аржентина перонистите загубиха на изборите и на власт дойде десницата. В момента сме свидетели на остра политическа криза във Венецуела. На изборите през 2015 г. опозицията взе две трети от местата в парламента. Така махалото отиде надясно. Мисля, че това се случи, защото икономиката беше изведена от баланс и беше необходимо прилагането на по-строги мерки за повишаване на ефективността на икономиката. Т.е. според мен махалото се колебае между ефективността и социалната справедливост. Левите режими се стремят към решаване на социалните проблеми, но при това икономиката страда. Идва десницата, икономиката тръгва, но социалните проблеми отиват на заден план. Затова мисля, че в Латинска Америка ще наблюдаваме едно общо движение към центъра, левицата ще става по-умерена, десницата също ще клони към центъра, тъй като и тя вече разбира, че има социални проблеми, които трябва да бъдат решени. Че ако те не бъдат решени, няма как да се върви напред. Цялото интервю на Миглена Иванова със Збигнев Ивановски слушайте в звуковия файл.

Централната банка на Гърция очаква икономиката на страната да се свие с 0,3% през 2016-а година

Гръцката централна банка призова правителството на левицата да осъществи реформите, договорени по трета спасителна програма на международните кредити и да проведе необходимата приватизация, но предупреди, че увеличаването на данъците представлява най-сериозна заплаха пред изпитващата сериозни трудности икономиката на страната. В своя годишен отчет, публикуван в сряда, централната банка заяви, че най-големият риск за гръцката икономика през тази година идва от прекомерното акцентиране върху повишаването на данъците, целящо да бъдат изпълнени строгите мерки на икономии, поискани от международните кредитори в лицето на еврозоната и МВФ в замяна на по-нататъшно спасително външно финансиране. Всяко забавяне при изпълнението на реформите и приватизацията, заложени в спасителната програма, ще ограничи икономическия растеж, което от своя страна ще подсили несигурността, подкопавайки доверието и отслабвайки перспективите за окончателно излизане от кризата, се посочва в доклада. Според Гръцката централна банка резултатът от британския референдум за това дали Обединеното кралство трябва да остане в рамките на Европейския съюз и евентуално влошаване на бежанската криза са сред останалите икономически рискове пред страната. Тя прогнозира, че икономиката на Гърция ще се свие допълнително през тази година с 0,3%, оставяйки в рецесия за седма поредна година. Централната банка също така подчертава за важността на дебата за облекчаване на гръцкия дълг, вземайки страната на аргументите, изложени от МВФ. Тя посочва, че много малко страни са успели да осигурят първичен бюджетен излишък в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт - нещо, което е заложено в спасителната програма за Гърция до 2018-а година и че тази цел трябва да бъде намалена до 2%, за да се дадат възможност за по-бързо връщане на икономиката към устойчив растеж.

МВФ очаква незначително влияние на Brexit върху икономиката на САЩ

Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз причини несигурност и повишен риск за икономиката на САЩ, но до този момент сякаш изглежда, че това вероятно ще окаже доста "незначително" влияние върху американския икономически растеж, заяви Международният валутен фонд, цитиран от агенция Ройтерс. В своя официален годишен преглед за икономиката и политиката на САЩ, МВФ отбеляза, че гласуването на 23-ти юни в подкрепа за Brexit е предизвикало повишение на т.нар. "тегловна стойност на долара" спрямо останалите основни валути около 1%, което обаче е било по-малко, отколкото опасенията, докато фондовите пазари доста бързо са се възстановили от първоначалните загуби понесени непосредствено след вота в Обединеното кралство. В същото време е имало значително понижение на доходността на 10-годишните американски държавни облигации с оглед на техния статут на "инвестиция-убежище", което обаче е довело до разхлабване на финансовите условия, намалявайки цената за финансиране в бизнеса и на жилищния пазар. Нетният ефект върху икономическия растеж от това събитие е доста незначителен, посочи пред репортери Найджъл Чолк, който е ръководител на мисията на фонда за Съединените щати. Това накара МВФ да запазени непроменени своите предишни прогнози за американски икономически растеж от 2,2% за 2016 и от 2,5% за 2017 година, които бяха оповестени точно един ден преди британския референдум. Фондът все пак отбеляза, че колебанията на финансовите пазари или по-нататъшно покачване на стойността на долара представляват риск за влошаване на растежа на САЩ, като в същото време вижда възходящ риск от цените на петрола, включващ забавяне на положителния ефект върху потреблението (от ниските петролни цени), но и отслабване на негативния ефект върху икономиката, дължащ се до скоро на намаляващите инвестиции, свързани с добива на "черното злато". МВФ обаче посочи, че "по-сложеният и опасен" риск пред американската икономика е свързан с факта, че потенциалният темп на растеж може да бъде по-нисък, отколкото бяха предишните очаквания. Според фонда растежът през следващите години при този сценарий може да се установи на ниво доста под 2 на сто. В доклада на екипа на МВФ също така се отбеляза, че САЩ е изправен пред съвкупност от сили, които ще натежат на бъдещия растеж, включваща нарастването на дела на работната сила, която скоро ще се пенсионира, остаряващата базисна инфраструктура, слабото повишаване на производителността, както и пазар на труда и бизнес, които изглеждат по-слабо адаптируеми при преразпределяне на човешкия и физически капитал. Бордът на директорите на фонда подчерта необходимостта властите във Вашингтон да предприемат широк спектър от мерки за справяне с по-дългосрочните предизвикателства, включително увеличаване на федералните разходи за инфраструктура и постигане на споразумение за имиграционна реформа, базирана на уменията.

Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на един българин през второто тримесечие

Издръжката на живот на българина се движи надолу. Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на едно лице през второто тримесечие, което е с 1% по-малко на годишна база. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Динамиките в предходните години са били нагоре, но от 2014 г. заради дефлацията издръжката на един човек от семейство намалява, обясни Димитров. Това е бавен процес, обаче, който не се забелязва от хората. Основната причина е движението надолу на цените на природния газ. В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0.5%, което означава че приходите са разчетени при такова движение нагоре. Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега, обясни Димитров. Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари, допълни той. Димитров припомни, че една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация. Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна "здравословна" инфлация между 1 и 2 %. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните, смята той. Увеличението на заетостта е доста плахо, по неговата оценка. Спад до 7.3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях. Парадоксалното е, че има 70 хил. по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 хил. души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13.4%, което е около половин милион души, обясни Димитров. Коефициентът на заетост също показва позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50%, от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г. Възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, според него. Растежът в икономиката се обуславя от крайното потребление, а не от инвестиции, подчерта Димитров. Необходимо е обаче да има по-сериозно потребление, което означава и да има по-високи доходи. Синдикалистът отново заяви, че който говори за ръст в депозитите, манипулира обществото, защото две трети от хората у нас нямат никакви депозити, а от тези, които имат, растат върховите 10%. 2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата. В страната повишаването на средната работна заплата е заради повишаването на МРЗ и СРЗ. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението. Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1.7%. Търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на СРЗ. През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31.9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 хил. души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6 хил. души. Хранителните стоки са поевтинели с 0.6% на месечна база, а на годишна база имат ръст от 0.6%. Поевтиняват сезонните зеленчуци, млякото, яйцата. Ръстът в нехранителните продукти е на тримесечна база основно заради увеличаването на разходите за транспорт. Границата на бедност е 295 лв. при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват - олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт. За първото тримесечие на 2016 г. 31.3% от населението, живеят под прага на бедност - те намаляват с 9%, но това са 2.5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават. Над 54% живеят около прага на бедност - между 295 до 420 са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4.2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия ЕС. /БГНЕС

Стачките и атентатите дърпат икономиката на Еврозоната надолу

Терористичните нападения и стачките във Франция попречиха на възстановяването на икономиката на Еврозоната. Следващият удар ще бъде нанесен от последиците от „Брекзит“. Възстановяването на икономиката на Еврозоната се оказа кратко – през второто тримесечие растежът в сравнение с първото се забави двойно до 0,3%. На годишна база БВП на Еврозоната нарасна с 1,6% след 1,7%, съобщи Евростат. Не се промени и БВП на втората по големина икономика на блока – Франция /след рекордния от 2013 г. ръст от 0,7% през първото тримесечие/ и Австрия /0,6%/, забави се е най-бързо развиващата се икономика в региона – Испания – до 0,6% от 0,7%. Темповете на растеж на страните от Еврозоната през първото тримесечие свидетелстват, че БВП на валутния съюз отново достигна нивата отпреди кризата, регистрирани през първото тримесечие на 2008 г. Основният стимул за растеж бе свързан с намаляването на цените на петрола. Възстановяването на цените на „черното злато“ лишиха икономиката на Еврозоната от мотор на растежа, пише „Уолстрийт джърнъл“. Но най-зле се отразиха на показателите данните от Франция, смятат анализаторите на „Морган Стенли“. Националният статистически институт на Франция (Insee) очакваше растеж на БВП от 0,3%. Но статистиката се оказа разочароваща. Инвестициите в строителството и производството се свиха. Разходите на домакинствата не отбелязаха никакъв ръст. Те трябваше да бъдат стимулирани от Евро 2016 /през първото тримесечие в резултат на покупката на билети те нараснаха с 1,2%/, но френската икономика се сблъска с двоен удар – вълната от стачки и последиците от терористичните актове през 2015 и 2016 г. Продължителните стачки доведоха до недостиг на горива и сериозни прекъсвания в работата на транспортната система, отбелязва „Ведомости“. А терористичните атентати – до намаляването на туристите в разгара на сезона с почти 600 000 души /данните са на Евростат/. Най-много са се свили разходите за ресторанти и хотели, съобщава Insee. Хотелската верига Accorhotels SA предупреди, че атентатите са я лишили от 23% от нейната чиста печалба. „Сега, хората предпочитат да пътуват до Ню Йорк вместо до Париж. Защото в Голямата ябълка се чувстват в безопасност“, заяви пред „Уолстрийт джърнъл“ финансовият директор на веригата Жан-Жак Морен. „Ние растем в цялата Еврозона, с изключение на Франция, която пострада от стачки и атентати“, заяви изпълнителният директор на веригата магазини Carrefour CA Жорж Плас. Еврозоната навлиза в траекторията на умерените темпове на растеж, пише „Файненшъл таймс“. „Растежът на БВП ще се забавя до края на годината“, очаква Джак Алън от „Кепитъл Економикс“. На резултатите от третото тримесечие влияние ще окажат и резултатите от референдума във Великобритания. Според оценката на икономиста от BNP Paribas Клементе де Луси през следващата година „Брекзит“ ще струва на Еврозоната 0,5% от БВП. /БГНЕС  

Bank of England понижи основната лихва до рекордните 0,25%

 Английската централна банка Bank of England понижи основната си лихва за първи път от 2009 г. с 25 базисни пункта до рекордните 0,25%, за да даде тласък на икономиката след решението за Brexit. Централната банка също така разширява програмата си за стимулиране, като ще налее в икономиката допълнителни 60 милиарда британски лири. По този начин Bank of England вече ще може да изкупува активи за 435 милиарда британски лири. Финансовата институция използва тези средства, за да купува британски държавни облигации на пазара с цел да поддържа цената им и да запази доходността по тях на ниско равнище. След обявяването на решението на банката курсът на британската лира спрямо долара се понижи с 1,2 процента до 1,316 долара за лира. Решението е показателно за притесненията на банката за икономическото развитие на страната след Brexit. Показателите, отчетени след референдума на 23 юни, сочат, че икономиката се е свила с най-бързото си темпо след 2009 г. Централната банка прогнозира стагнация на икономиката през останалата част на годината и слаб растеж през идната година. Гуверньорът на Bank of England Марк Карни заяви, че обявените мерки за стимулиране могат да бъдат увеличени при нужда.

Икономиката не е причината за феномена работещи бедни

Една четвърт от работещите българи страдат от проблемът с работещите бедни, който е постоянен и, очевидно, трудно преодолим. Това гласят последните данни от проучване на синдикатите. Но и без да се вглеждаме в тревожните цифри на статистиката периодично новините ни напомнят за наши съграждани, докарани на ръба на оцеляването от недобросъвестни и алчни работодатели. Последният такъв пример е на шивачки от Кюстендил, които получават чисти 300 лв. след облагане на заплатата им. Допълнителен тормоз за тях са бруталните привички на собствениците, които ги карат да отработват дните на болнични или прибавят към работното време минутите за посещение в тоалетна. Все неща, които са абсолютно неприемливи и погазващи човешкото достойнство. Бедността у нас е доста по-тежка, отколкото в другите европейски стани, защото тук се засягат базисни потребности – храна, жилище, отопление… Характерното при тази категория хора е, че те получават заплати, които са под прага на бедността в страната. Абсолютен мит е да се твърди, че причината за бедността е само и единствено в неработещата икономика. Не заради друго, а защото обяснението е част от истината. Анализатори хвърлят вината и върху лошото образование, липсата на трудови навици, неработещата система за преквалификации. Верни са тези аргументи, но не мога да ги приема напълно, защото както икономиката определя заплащането, така и начинът, по който се разпределят доходите стимулира или забавя икономиката. Замислете се и върху фактите, които са лесно проверими - страните с най-конкурентна икономика са тези, в които заплатите на хората са най-високи, а социалните системи са твърде щедри към тях. Като пример ще посоча скандинавските страни, и не само те. Мисля, че коренът на злото тук е в самите политики на държавата за разпределение на доходите. Пряко срамният феномен с работещите бедни може да се свърже с модела на бизнес на работодателя, с неговия манталитет, дори с безизходното примирение на наетите за съответната категория труд. Но големите неравенства възникват още в първичното разпределение на средствата - работни заплати, компенсации и др. За съжаление, радикално проблемът не може да се реши, нито е възможно това да стане бързо. Но вярвам, че ситуацията неизбежно ще се промени, но за колко десетилетия напред не се наемам да прогнозирам. Все пак, виждам, че се предприемат определени стъпки за затваряне на някои кранчета, от които изтича доход. Сещам се в момента, че напоследък се заговори на висок глас за загубите, които търпи държавата от концесиите при златодобива. Нима чак днес се видя, че „златната река” тече извън пределите на България? Като реакция на тази тежка ситуация с работещите бедни в България е възможно да има гладни бунтове и стачки, но се съмнявам, че те ще постигнат резултат. Стачки и протести има непрекъснато, но те са се превърнали, за съжаление, само в част от новинарските емисии. А някои дори не попадат в тях. Всички искат промяна, но у нас по правило това става бавно и мъчително. По-нетърпеливите избират емиграцията, не ги виня – решението не е добро, но е някакво. Още повече, че чрез емигрантите ни влизат доста пари в държавата, които подпомагат роднините на гурбетчиите, останали тук. Ако си спомняте даже имаше период, в който парите, влизащи в страната от емигрантите ни бяха повече от чуждестранните инвестиции. Самата бедност също има причини и обяснение. Но тя със сигурност не е икономиката, а е в неадекватните икономически и социални политики на правителството. Проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа – България"