01.12.2016

Резултати от търсенето

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/

Производителността на труда се увеличава с 2.1% през първото тримесечие на 2016 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава през първото тримесечие на 2016 г. с 2.1% на годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт. На един зает човек се падат 5 513.1 лева от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 13.6 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през първото тримесечие на 2016 г. реално се увеличава с 2.9% и с 2.8% за един изработен час на годишна база. Данните показват, че през първите три месеца на годината се увеличават заетите в сектора на услугите – те са 57.25, или с 0.4% повече в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Заетите в индустрията са без промяна – 25.5 на сто, а в аграрния сектор има спад от 0.4% и заетите в него са 17.3%. Производителността на труда в индустриалния сектор е 5 444.7 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12.8 лв. за един отработен час, показват предварителните данни на НСИ. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 930.4 лв. брутна добавена стойност, като за един отработен час се създават средно 11.4 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 765.8 лв. на един зает и 2.5 лв. за един отработен час.  

Българската делегация в Рио най-малка от 60 години насам

Делегацията ни от 51 спортисти, които ще участват на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, е най-малката от 60 години насам. През 1956 година в Мелбърн България е имала 43 представители, а рекордът е през 1980 година, когато за Москва заминават 271 спортисти. Любопитната статистика разкриват от официалния сайт на БОК. Най-много от българските олимпийци в Рио са родени през 1994 г. – общо 10. След тях най-благодатни за раждането на спортни звезди у нас са били 1989 г. и 1990 г. с по 6 представители. Всички наши състезатели на Игрите са родени между 1980 и 1997 г. Най-ялови за спортни таланти са били 1980, 1984, 1988, 1995, 1996 г., които са „дали“ само по един спортист в състава за Рио. От спечелилите квоти за Рио най-млад е 18-годишният Ангел Кодинов, който ще навърши 19 години след около месец, на 4 септември. След него в класацията е Даниел Асенов, който стана на 19 г. на 19 май т.г. От дамите най-малка е включилата се в последния момент в ансамбъла Любомира Казанова, която навърши 20 години на 23 май т.г. Най-възрастен е също включилият се в последния момент в борцовия състав Димитър Кумчев, който е на 36 г. След него в класацията следват трима, родени през 1983 г. Самуил Донков(20.06), Силвия Дънекова(07.02) и Елис Гури(06.07). Най-много от нашите олимпийци в Рио са родени в София – общо 11, следват Пловдив с 8, Хасково с 3, а 7 града имат по двама представители – Сливен, Плевен, Асеновград, Стара Загора, Пазарджик, Сандански и Варна, останалите 13 селища са по един. Бройката на София обаче се вдига много от ансамбъла, в който 4 от 5-те гимнастички са от София. В тази статистика не са включени двамата родени извън България – Гури и Дубов. Най-многобройната ни делегация в олимпийската история е била на Игрите в Москва през 1980 г., когато изпращаме в руската столица 271 спортисти. Заради бойкота обаче тази олимпиада е малко по-специална, а в класацията следва Сеул 1988 със 182 нашенци, които записват най-успешното ни представяне с 10 титли и пето място в крайното призово класиране по нации. Под 60 спортисти не сме имали от 60 години насам – в Мелбърн през 1956 г. бяхме със 43 състезатели. Преди Рио общо 1765 са били олимпийците ни в летните спортове. Най-спортен град според българските олимпийци в Рио е Пловдив. Градът под тепетата е дал цели 8 спортисти при население половин милион. София има 11 представители, но при близо 2 милиона жители. По глава от население обаче абсолютен № 1 е Котел, който при 6000 жители осигури един олимпиец – Силвия Дънекова. В тази класация следват 8-хилядното Гълъбово с 1(Стефани Стоева), 10-хилядна Мездра с 1(Митко Ценов) и 12-хилядно Раднево също с 1(Борислав Новачков). Като ден с най-много български участници на Олимпиадата в Рио се очертава 15 август, понеделник. Тогава, поне според предварителните заявки, е възможно да стартират до 13 наши спортисти. Най-спокоен за нашите ще е 8 август, когато максимум петима ще запишат участие. Интересни са и очакванията за дните с най-много финали за нас – на 16 август и на 21 август е възможно до 7 българи да участват в решителните стартове, на обратния полюс са 7 и 8 август с по една потенциална възможност. Трябва задължително да се поясни, че това са изчисления върху хипотетични възможности, които зависят от жребия, програмата по дни и сесии, способностите и представянето на отделните ни спортисти и отбори в хода на Игрите. Бургас, Шумен, Перник и Благоевград са най-големите „градове-длъжници“ на българския спорт, поне според подадените данни за състава на българските олимпийци в Рио. Тези 4 града от Топ 15 в класацията по брой население у нас нямат по нито един представител на Игрите в Бразилия. От останалите най-многобройни като жители селища у нас, всички имат поне по един свой участник в делегацията ни. Логично, с най-много представители сред българските олимпийци е Национална спортна академия. Една трета(17) от нашите спортисти са възпитаници на НСА „Васил Левски“. В класацията следва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 3-ма олимпийци, Югозападен Университет с двама, а цели 10 други висши заведения са с по един. Сред тях има три университета в САЩ, един от нашите учи вече трета година за зъболекар(сабльорът Панчо Пасков), а Елис Гури е с диплом от Албанската спортна академия „Вожо Куши“. От завършилите само спортно училище, най-много са от тези от софийските – 3, а по двама представители имат спортните паралелки в Сливен, Пловдив и Хасково. Само двама са легионерите в българската олимпийска делегация. И двамата са в борбата. Елис Гури е роден в Албания, в град Шкодра през 1983 г., баща му е бивш състезател по борба. На европейското първенство в Тампере през 2008 г. Гури спечели бронзов медал в категория до 96 килограма, а на летните олимпийски игри в Пекин завърши на осмо място. В края на 2010 година получава българско гражданство и започва да се състезава за България, след което на Олимпиадата в Лондон 2012 отпадна на ¼-финал. Владимир Дубов е бесарабски българин, родом от Дубовка, Украйна. Световен вицешампион от Будапеща, носител на златния пояс „Дан Колов“ за миналата година. Наскоро съпругата му Дина и кръстения на него 2-годишен син също се преместиха в България, семейството си закупи дом и се установи в Перник. Борбата си остава най-успешният български спорт в олимпийската история. Борците ни са спечелили общо 68 медала, от които 16 златни. Следват щангите с 36(12 титли), леката атлетика с 18 отличия(5 титли), боксът с 18(4), кану-каякът 17(4), спортната стрелба 16(4) и др. България е печелила злато в 9 спорта, а медали в 16. В олимпийската ни делегация има 29 мъже и 22 жени. Това затвърждава традицията на големи спортни форуми да се увеличава бройката на мъжете. В Лондон преди 4 години бяхме с 37 мъже и 26 жени. Единствената в историята Олимпиада, на която в българския тим има повече жени е Пекинската през 2008 – 27 мъже и 43 жени. Югът води с много на Севера по отношение на родени в тези региони на България олимпийци. На Север от Стара планина са родени само 12 от българските спортисти в Рио, на Юг са 36, а намиращият се точно на вододела Котел има един представител.  В Рио България ще бъде представена в 14 спорта. Това е в синхрон със започналата през този век негативна тенденция за „свиване на територията“ в олимпийската програма. В Атина имахме състезатели в 20 спорта, в Пекин – в 15, а в Лондон в 17. В най-много спортове участваме на Игрите в Москва 1980 и в Атина 2004 – по 20, а на обратния полюс са първите модерни игри в Атина през 1896 г., където сме представени от един гимнастик. /БГНЕС

HP Inc. преоткрива настолния компютър за създаването на нови преживявания

 Акценти: • Впечатляващи настолни компютри, създадени да се превърнат в център на забавленията и продуктивността на вашето бюро • HP Pavilion Wave – създаден за изключително аудио преживяване • HP Elite Slice е модулен настолен компютър, създаден за комуникация и продуктивност    Днес HP Inc. представи два нови настолни компютъра – HP Pavilion Wave и HP Elite Slice, променящи коренно традиционния десктоп дизайн за дома и офиса. HP трансформира настолния компютър за създаването на уникални изживявания, осигуряващи очакваната от клиентите мощ в компактен и креативен дизайн.    HP Pavilion Wave е проектиран за развлечения и производителност за дома и съчетава настолна мощ със страхотни аудио преживявания. За потребителите, нуждаещи се от компютър, заемащ по-малко пространство, новото предложение осигурява стилен и компактен дизайн с мощта на пълноразмерно десктоп устройство. Този уникален настолен компютър е изграден около една напълно интегрирана и усъвършенствана аудио система, предназначена за използването на Cortana(1), слушането на музика, гледането на филми, воденето на разговори в интернет. Компютърът е проектиран в емблематична триъгълна форма с иновативен параболичен рефлектор с вграден говорител в горната част за изключително 360-градусово аудио, което ще изпълни всяка стая с кристално чист звук.   HP Elite Slice, най-малкият настолен компютър на HP, е създаден за комуникация и сътрудничество. Това е първият модулен компютър за бизнеса с безжична свързаност(2), позволяващ на потребителите да си сглобят компютър по свой собствен избор. Устройството променя дизайна на работното място като създава една оптимизирана работна среда за повече ефективност. Гъвкавост, производителност и сигурност от корпоративен клас са съчетават за осигуряването на по-добра продуктивност и сътрудничество между служителите, докато преобразяват средата и начина на работа.    „Съвременните потребители на настолни компютри искат стилни, иновативни и мощни устройства с възможност за нови преживявания“, сподели Аким Кътлър, генерален директор на звеното за персонални системи на HP Inc. за региона на EMEA (Европа, Близкия изток и Африка). „Настолните компютри HP Pavilion Wave и HP Elite Slice са резултат от усилията на инженерите и дизайнерите на HP, които трансформират традиционния десктоп, преосмисляйки формата, размера и външния вид на устройствата, като същевременно добавят функционалност за нови приложения.“   HP Pavilion Wave – създаден с акустични възможности за още повече развлечения и производителност HP Pavilion Wave стои естествено на бюрото с компактния си и ергономичен 360-градусов дизайн, а размерите му от 6,81” (17,29 см) x 6,62” (16,81 см) x 10,29” (26,13 см) го правят 85% по-малък от традиционните настолни компютри. Настолният дизайн е изграден около централна аудио система и завършен с първокласни материали, в т.ч. акустична материя, създадена да осигури звук, изпълващ цялата стая. Параболичен рефлектор в горната част на компютъра отразява звука, идващ от решетката на високоговорителя, паралелно във всички посоки и също така действа като отдушник за горещия въздух. 360-градусовото многопосочно рефлективно аудио осигурява отчетлив аудио профил при всякакви честоти с настройка от B&O Play за невероятен звук, независимо дали е в средния, високия или ниския диапазон.    Триъгълният дизайн включва три основни зони за компонентите: дънната платка е разположена в едната страна, твърдият диск се намира във втората, а охлаждането – в третата. Дизайнът на охлаждането използва топлопроводи за извличане на топлия въздух от дънната платка и видеокартата и изтласкването му през горната част на компютъра за безпроблемна и хладна работа на устройството.     Други характеристики включват: • Поддръжка на Cortana с два двойни микрофона, за да могат потребителите да се консултират с компютъра си за едно удобно хендсфри преживяване(1).  • Поддръжка на до два 4К дисплея(3) директно от кутията за повече развлечения и продуктивност.  • Периферна поддръжка с три USB 3.0 порта, един USB 3.1 Type-C порт за трансфер на данни, един HDMI порт, един DisplayPort, Gigabit Ethernet и жак за микрофон/слушалки. • Изключителна мощ и производителност с до 6-то поколение четириядрени Intel® Core™ i5 настолни процесори(4), достатъчно място за съхранение до 1 TB HDD(5) или 2 TB HDD5(5), незадължителен 128 GB SSD(5), както и до 8GB DDR4 системна памет. • Незадължителна дискретна графика AMD Radeon™ R9 M470, подходяща за редактирането на снимки/видео или леко игрово натоварване.    HP Elite Slice, проектиран за бизнес производителност и сътрудничество  HP Elite Slice е създаден да модернизира работното място и да отговори на променящите се нужди и начин на работа на служителите, като им предостави нови възможности за сътрудничество. Изчистеният модулен дизайн на устройството включва впечатляващи извивки в матово черно и лъскави медни акценти за внасянето на стил в работната среда. Той дава възможност на потребителите да избират измежду фабрични капаци или модули за добавянето на различни функционалности, в т.ч. капаците за сътрудничество HP Collaboration Cover или за безжично зареждане HP Wireless Charging Cover(6), както и модулите за монтаж, напр. аудио модула HP Audio Module или модула с оптично дисково устройство HP ODD Module, за един впечатляващ компютър, който е уникален за всеки бизнес и неговите служители.   Ултра малкият, но много мощен, форм-фактор е с размери 6,5” (16,51 см) x 1,38” (3,5 см) x 6,5” (16,51 см) и тежи 1,04 кг(7). Безжичният дизайн дава възможност за една по-изчистена работна среда, тъй като потребителите нe трябва да разделят кабелите, захранващи всеки компонент. Това е първият настолен компютър за бизнеса, който се захранва от дисплея(8) посредством един-единствен USB 3.1 Type-CTM кабел с Type-CTM съвместим дисплей, като напр. новият незадължителен монитор Quad HD(9) HP EliteDisplay S240uj. Дисплеят е оборудван с вградено безжично зареждане и USB Type-CTM и е идеално допълнение към компютъра.    HP Elite Slice е изключително гъвкав, благодарение на възможностите за разширяване на капака и основата. Потребителите могат да избират измежду различни капаци при конфигурирането на компютъра, както и да разширят решението с допълнителни модули по всяко време за създаването на един настолен компютър, който най-добре отговаря на нуждите им:  • Капак за сътрудничество HP Collaboration Cover(8) – превръща компютъра в Microsoft Skype за бизнес телефон(10) за по-лесно управление на разговорите с капацитивни сензорни бутони. • Капак за безжично зареждане HP Wireless Charging Cover(8) – безжичното зареждане започва автоматично при установяването на контакт с цел елиминиране на кабелите за зареждане и гарантиране, че мобилните телефони и устройства са заредени и готови за ползване. Доставките на HP Wireless Charging Cover се очаква да започнат през първата половина на 2017 г. Капакът изисква фабрична конфигурация. • Аудио модул HP Audio Module – настройката за говор прави виртуалните срещи и разговори да звучат отчетливо и ясно, благодарение на аудио настройката от Bang&Olufsen, 360-градусовия дизайн на високоговорителя, двойните микрофони с обхват от 5 метра и шумоизолиращия софтуер HP Noise Cancellation. • Модул с оптично дисково устройство HP ODD Module – предназначен за бързото и лесно архивиране на файлове, както и за достъп до остаряло съдържание на CD или DVD дискове.   Други характеристики включват: • Незадължителен сензор за пръстови отпечатъци за по-добра сигурност и лесна автентификация.  • HP Sure Start с Dynamic Protection – първата в индустрията защита за самовъзстановяване на BIOS-ниво.  • До 6-то поколение Intel® Core™ i7 35W процесори, осигуряващи необходимата производителност за лесното задоволяване на нуждите от продуктивност и сътрудничество(4).  • Уникален 360-градусов тръбопровод с два вентилатора гарантира охлаждането на мощното устройство.   • Периферна поддръжка за по-добра производителност, в т.ч. един Ethernet порт, вграден Wi-Fi модул(11) и антени, един HDMI и един DisplayPortTM за работа с няколко дисплея.    HP Elite Slice for Meeting Rooms – създаден за сътрудничество в конферентната зала  Портфолиото на HP Elite Slice включва и новото решение HP Elite Slice for Meeting Rooms – първият компютър, създаден специално за конферентната зала и даващ начало на срещата с едно докосване(12). Новото предложение дава възможност на потребителите да извлекат максимума от срещите си, доверявайки се на безпроблемната технология за всепоглъщащо конферентно изживяване и сътрудничество с интегрирано аудио и пълна десктоп функционалност. HP Elite Slice for Meeting Rooms съчетава HP Elite Slice, HP Collaboration Cover, HP Audio Module и софтуера Intel® Unite™ за създаването на уникално Microsoft Skype за бизнес конферентно решение, осигуряващо повече интуитивност и ефективност на конферентните зали с кристално чист звук. За още по-завладяващо конферентно изживяване, конфигурацията може да се съчетае с новия 55-инчов (139 см) широкоформатен дисплей HP LD5511 с 178-градусови ъгли на видимост и резолюция от 1920x1080. Високият коефициент на яркост и контраст гарантира отлично качество на картината, както и идеална четимост за конферентните зали, побиращи до 12 човека.    Цени и наличност(13) • HP Pavilion Wave се очаква на пазара в EMEA през септември с начална цена 699 евро.  • HP Elite Slice се очаква на пазара в EMEA през септември с начална цена 629 евро.  o Цената на HP Audio Module е 99 евро.  o Цената на HP ODD Module е 99 евро.  • HP Elite Slice for Meeting Rooms се очаква на пазара в EMEA през септември с начална цена 849 евро. • Мониторът HP EliteDisplay S240uj се очаква на избрани пазари в ЕМЕА през ноември с начална цена 389 евро.  • 55-инчовият широкоформатен дисплей HP LD5511 се очаква да е наличен на пазара в ЕМЕА през ноември с начална цена 1 190 евро.    За HP HP Inc. създава технологии, които подобряват живота на всички, навсякъде. Чрез нашето портфолио от принтери, компютри, мобилни устройства, решения и услуги, ние проектираме изумителни преживявания. Повече информация за HP Inc. е налична на адрес: http://www.hp.com.   (1) Някои приложения, напр. Cortana с поддръжка на глас, inking и Continuum, изискват по-напреднал хардуер. Вижте www.windows.com. Приложенията се продават отделно. (2) На базата на наличните модулни настолни компютри с Windows Pro OS, произведени след 5 август 2016г. от десетте водещи производители.  (3) Гледането на 4K Ultra HD изображения изисква съдържание със разделителна способност 4K Ultra High-definition (HD). (4) Многоядрените технологии са предназначени за подобряване на производителността на определени софтуерни продукти. Не всички клиенти или софтуерни приложения ще могат да се възползват от предимствата на тази технология. Ефективността и тактовата честота ще варират в зависимост от натовареността на приложенията, както и от хардуерната и софтуерната конфигурация. Номерацията на Intel не е мярка за по-висока производителност. (5) При устройствата за съхранение – 1GB = 1 милиард байта, 1TB = 1 трилион байта. Действителният форматиран капацитет е по-малък. До 35GB от твърдия диск са запазени за софтуер за възстановяване на системата. (6) Всички модули се продават отделно или като допълнителна функция. Капаците не са задължителни, изискват фабрична конфигурация и не могат да се комбинират с останалите капаци от серията Slice. HP Elite Slice с капак за безжично зареждане Wireless Charging Cover изисква фабрична конфигурация и ще бъде наличен в бъдеще. (7) Теглото зависи от конфигурацията.  (8) На базата на наличните настолни компютри с малък форм фактор и още по-малки с Windows Pro OS, произведени след 5 август 2016г. от десетте водещи производители. Захранване за Slice с Collaboration Cover; не захранва останалите модули на Slice.  (9) Гледането на QHD изображения изисква съдържание със разделителна способност Quad High-definition (QHD). (10) Изисква абонамент за Skype за бизнес. (11) Изисква точка за безжичен достъп и достъп до интернет. (12) На базата на наличните настолни компютри, произведени от водещи производители след 9 август 2016 г. с предварително инсталиран софтуер Intel® Unite™. (13) Прогнозни крайни цени.  Intel, Intel Core и Intel Unite са търговски марки на Intel Corporation в САЩ и други страни.  DisplayPort™ и логото на DisplayPort™ са търговски марки, собственост на асоциацията за видео електронни стандарти VESA® (Video Electronics Standards Association) в САЩ и други страни. USB Type-C™ и USB-C™ са търговски марки на USB Implementers Forum.     © 2016 HP Inc. Информацията, съдържаща се тук подлежи на промяна без предизвестие. Единствените гаранции за продукти и услуги на HP са изложени в изричните гаранционни условия, придружаващи такива продукти и услуги. Нищо тук не следва да се тълкува като предоставяне на допълнителна гаранция. HP не носи отговорност за технически или редакционни грешки или пропуски в съдържанието на този документ.   Съобщението за пресата съдържа прогностични твърдения по смисъла на разпоредбите за изменение на Закона за частните ценни книжа и спорове от 1995 г. Тези твърдения предполагат рискове, несигурности и допускания. Ако тези рискове и несигурности се осъществят, или допусканията се окажат неточни, резултатите на HP Inc., както и тези на консолидираните й дъщерни компании, могат да се различават съществено от изказаните, пряко или косвено, чрез прогностични твърдения и допускания.  Всички твърдения, с изключение на цитирани исторически факти, се смятат за прогнозни, насочени в бъдещето, твърдения, в т.ч. всички твърдения, свързани с очаквания или предположения, както и всички твърдения и допускания, подразбиращи се от изложеното по-горе. Рисковете, несигурностите и допусканията включват невъзможност за реализация на очакваните резултати, както и други рискове, описвани на места в отчетите на компанията до Комисията по ценни книжа и борси, включително, но без да се ограничават, до рисковете, описани в годишния отчет на компанията по формуляр 10-К за фискалната година с край 31 октомври 2015 г., както и в тримесечния отчет на компанията по формуляр 10-Q за фискалното тримесечие с край 31 януари 2016 г.  Компанията не поема никакви задължения и не смята да актуализира тези насочени в бъдещето твърдения.  

Митинг-концертът събра десетки хиляди на Орлов мост

 Митинг-концертът започна с интродукцията на песента „Студио Хъ“ и след това думите на Слави: „Вижте ме – аз не съм Слави Трифонов от Телевизията. Аз съм Станислав Тодоров Трифонов от Плевен. Български гражданин. Аз съм висок метър и 98 и тежа 110 килограма, но никога не съм подозирал, че ще се почувствам толкова силен. А тази вечер се чувствам ужасно силен. Заради вас. Чувствам се един от многото. Един от тези много. Един от вас. От тези, които изпълват със смисъл и съдържание думата „суверен“. Френска дума. Тя означава – този, който олицетворява суверенитета – върховната власт. Вие сте върховната власт в тази държава. Опитват се да ви внушат, че това е или парламентът, или правителството, или президентът. Но всъщност вие сте суверенът. А те са ваши служители. И ако някой от тях не го е разбрал, тази вечер – 29 октомври 2016 г. ще го разбере. Болезнено ще го разбере. Те се мислят за богоизбрани. За аристократи. За нещо повече от всички останали. А не са. Те ще съществуват такива, каквито са, докато ние им го позволяваме. Не ви ли омръзна?“ „Нема такава държава“ беше първото изпълнение на сцената, последваха: „Боят настана“, „Жив е той, жив е“, „Назад, назад, моме Калино“, „NO MERCY“, „Писна ни от овце“, „Къде си вярна, ти, любов народна“, „Де е България“, „Не съм избягал“, „Кой уши байряка“, Химна на България и „Моя страна“. Пред събралите се десетки хиляди граждани говориха членовете на Инициативния комитет. Публикуваме част от техните думи. Ивайло Вълчев: „Аз съм един от вас – един от хората, които смятат, че когато животът ни и страната ни не са такива, каквито искаме, не е достатъчно просто да го казваме или да се оплакваме. Аз съм един от вас – един от хората, които вярват, че никой няма да ни подари никаква промяна просто така. Слабите заслужават това, което им дадат. Силните заслужават това, което поискат и си вземат сами. (…) Тогава, когато на власт са лъжци и крадци, тогава, когато беззаконието се е превърнало в закон, съпротивата вече не е просто възможност, а задължение. Ние имаме оръжие. Думата „Да“, отбелязана три пъти в гласуването за референдума, е нашето оръжие. Ще бъде ли България такава, каквато ние я искаме: Да! Да! Да!“ Иво Сиромахов: „Преди 25 години мислех, че свободата е даденост. Че е нещо, което никой не може да ни отнеме. Но след толкова разочарования и огорчения, след толкова разбити илюзии, вече знам, че свободата не е дадена на всички. (…) Пазете я, грижете се за нея, защитавайте я от онези, които искат да ви я вземат. Защото свободният човек е непобедим!“ Тошко Йорданов: „В този момент всички ние заедно творим история. Ако след една седмица излезем и гласуваме масово, ако гласуваме с „Да“, ние ще променим историята на България. След 10, 15 или 20 години нашите деца ще учат за този референдум в учебниците. Ако просто бъдем свободни граждани, ако направим елементарното усилие да гласуваме на референдума на 6 ноември, ще поставим началото на истинската демокрация. Защото демокрацията означава точно това – гражданите да решават. В деня на Референдума всички ние ще имаме задължението и властта да изринем старото и да сложим новото начало. “ Краси Радков: „Наслушах се на обещания, нагледах се на лъжи и изпитах много разочарования. (…) Писна ми да бъда безгласна буква. Писна ми да се чувствам безсилен.“ Драгомир Петров: „Аз вярвам, че ако мислиш, че не можеш, значи няма да можеш. Ако мислиш, че си слаб, значи няма как да станеш силен. Аз искам! Аз мога! Аз съм силен. От това ги е страх политиците.“ Александър Вълчев излезе на сцената с 14-годишния си син и 7-годишната си дъщеря. „Тук съм и водя тази битка заедно с вас, защото не искам след няколко години, когато децата ми пораснат, да чуват отново думите…“ – тук Сашо Вълчев запуши ушите на своята дъщеря и изреди: „олигарси, купуване на гласове, страх, опраскване, двете каки, гнили ябълки, чехльо, Конституционен съд“. Той продължи, че не иска децата му да чуват имената на депутати – „240 корупмирани, алчни гъзове, които да управляват тяхното бъдеще.“ „Аз обичам Момчил и Преслава и ще се боря да раснат като свободни и горди българи. Доведох ги тук, за да видят колко много хора има на наша страна и да им вдъхна кураж, че войната срещу политическата мафия може да бъде спечелена. Референдумът е само началото!“ – завърши Вълчев. Филип Станев цитира думите на Монтескьо, че всеки народ заслужава съдбата си и призова: „Нека заслужим достойната си съдба като народ сега. През 2016 година. Нека го направим с Националния референдум!“ Иван Кулеков: „Граждани на България! Идва денят на най-важния въпрос, на който трябва да си отговорим като народ и държава – дали да продължаваме да живеем като жертви на политическата мафия или да й строшим главата. (…) След четвърт век на илюзорна вяра в добрите господари идва време да си върнем властта, дадена ни от Бога и Конституицята, да освободим живота си от партокрацията и да изградим истинска пряка демокрация. В началото на 21-ви век, като народ и държава, ние сме изправени пред последен, съдбовен избор – бавно и мъчително умиране или ново възраждане. Мафията е тази, която си играе със смъртта, ние избираме да живее България! С нас е Бог!“ Финалните думи бяха на Слави Трифонов: „През цялото време политическата класа и техните слуги повтаряха, че това е референдумът на Слави Трифонов. Пълни глупости! Това е референдумът на всички нас. На този референдум аз не съм само Слави Трифонов. Аз съм и Иван от Перник, Николай от Варна, Васил от Горна Оряховица. Аз съм всеки един от вас и вие сте всеки един от останалите. Защото каузата е една. А всички ние заедно сме българският народ. И ние не просто населяваме нашата страна. Ние я управляваме!“  

Съпругът ми не ме ревнува

 Премиерата на филма "Жената на моя живот" в който младата актриса Вили Марковска е в главната женска роля, ще се запомни задълго! Да я видят дойдоха два пъти повече зрители, отколкото побира един салон. Наложи се те да бъдат разделени в две зали, за да видят блестящата продукция на известния документалист - режисьора Антоний Дончев. Пленителната игра на великолепната Вили разчувства всички присъстващи в залите. Виолета Марковска е родена на 24 април 1987 г. в София. Първоначално завършва театралната школа към Народния театър "Иван Вазов", а след това и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с актьорско майсторство. Снима се в български и чужди продукции. Отделно от това работи като рекламно лице в клипове, прави реклами и е модел. Зад гърба си младата актриса има солиден списък от кинопродукции, като "Алиса знае какво да прави!" "Столичани в повече", "Универсален войник: Регенерация", "Copperhead", "Шивачки", "Фаворитът 2", "Открадната светлина", "Хотел България ", "Nature Unleashed: Avalanche", "Shark Zone","Disaster", "Octopus 2: River of Fear", "For the Cause" и др. Най-голямото щастие за Вили е майчинството, а най-голямата стабилност актрисата чувства редом до съпруга си. Йогата е нейното превъплъщение и постоянната й роля, от която тя никога няма да се откаже. - Като малка имитирах говорителките по телевизията - Запазената ми марка е да играя дъщерята на главния герой - В "Жената на моя живот" се разбирахме с партньора ми главно с очи - Йогата е втората ми професия и начин на живот - Не глезя сина си, надявам се да се занимава с финанси - Най-голямото ми хоби е ходенето пеш - Вили, как избра професията на актриса или някой ти посочи съдбовния път? - Дебютът ми в телевизията беше в тв сериала "Хотел България", сценарист беше проф. Семерджиев. Тогава бях все още ученичка. След това играх в "Шивачки". В този филм все още не бях студентка във НАТФИЗ. След него твърдо реших, че киното е моята съдба и да бъда актриса е моят път в живота. Майка ми много искаше да ме разубеди, но не успя. Нейното желание бе да отида да уча в чужбина някаква по-стабилна професия, но съдбата си наложи ветото върху мен. Иначе от малка много обичам да си играя на актриса. Бях много артистично дете. Имитирах учителките си в училище, но най-голямата ми слабост беше да имитирам говорителките по телевизията, които четат новините. Впоследствие кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Веско Ранков заедно със Здравко Митков, където ме приеха от първия път. След това дойде филмът "Открадната светлина", за който имам награда в Холивуд. - Как я получи? - Аз съм единствената българска актриса с награда от Холивуд Филм Фест. Режисьор е Майкъл Кори Дейвис от Ямайка. Той пристигна в България, за да направи филм по действителен случай за белите робини. Когато отидох на кастинга, влязох последна и Майкъл Дейвис каза, че е видял повече от сто актриси, но се спира на мен. Картината е наистина по действителен случай за една българка, която отива в Гърция, отнемат й детето и я превръщат в сексробиня. "Открадната светлина", който в оригинал се казва "SvetlanaТs Journey", е късометражен и е много тежък и сериозен. В главната мъжка роля е Максим Генчев, той играе сводника. Половин година след излъчването ми се обадиха от кинофестивала в Лос Анджелис и ми съобщиха, че съм спечелила отличието за главна женска роля. Наградата ми още стои там, в кабинета на директора на кинофеста. Имам над 12 филма в чужди продукции на Ню Имидж, където винаги съм играла сериозни роли. Никой не ме е дублирал. Претендирам, че имам доста добър английски и винаги сама съм играла ролите си в англоезичните продукции. - С кои от известните актьори си играла в чуждите продукции? - С Жан Клод ван Дам, с Долф Лундгрен, с известната актриса Марни Елтън. Пресечни точки съм имала и с Крисчън Слейтър. В повечето американски продукции винаги ме избираха за дъщеря на главния герой. Стана нещо едва ли не като "запазена марка" да играя щерката на главния персонаж в англоезичните продукции. Последният филм, в който играх с Жан-Клод ван Дам, е "Универсален войник". - Как те избират във филмите? - С ръка на сърцето заявявам, че винаги си спечелвам ролите само и единствено чрез кастинг, наравно с всички участвам в борбата за ролята. Никога не съм играла във филм чрез "шуробаджанащина". Най-интересното е, че винаги закъснявам и отивам последна на кастинга и ме избират. Вероятно е някаква съдба. Но от последна ставам първа. Така стана и в "Шивачки", и в "Открадната светлина". - Би ли изиграла отрицателна роля? Коя е ролята мечта? - В "Шивачки" бях в ролята на проститутка, в "Открадната светлина" също. Какво значи "отрицателна роля"? Актьорът временно представлява конкретен персонаж, това не е той в живота. Бих изиграла всякаква роля, която е изпълнена със смисъл и дълбочина. Жестоко се влюбих в последната си героиня Виан в "Жената на моя живот". Бих искала да изиграя роля като Джесика Ланг във "Франсис", като Глен Клоуз във "Фатално привличане", като Деми Мур в "Разкриване". Възхищавам се на актрисата Джулия Робъртс. Тези актриси имат присъствие на екрана независимо в каква роля са. - В момента по кината е най-новият филм с твое участие "Жената на моя живот", в който си в главна роля. - Кастингът е бил доста сериозен не само за женската роля, но и за главната мъжка роля. Накрая режисьорът Антоний Дончев стига до извода да вземе оригинален кюрдски актьор за мъжката роля и мен за негова партньорка. Разбрах, че ролята ми не е на български и че трябва перфектно да предам чувствата на героинята, защото впоследствие ще бъда озвучавана на кюрдски. Моят партньор Соран Ебрахим не говореше въобще английски, той говореше само "сорани" - един от диалектите на кюрдски език, и затова комуникацията ни не беше от най-лесните. За мен беше много любопитно и забавно едновременно, когато се подготвяхме за играта си с репетиции на маса. Преводачка обясняваше всички мои реплики на Соран и той си пишеше транскрипцията на думите на български и си ги повтаряше, за да знае какво му казвам и как да реагира на думи като "обичам те" и "искам да те видя". От своя страна и аз трябваше да науча някои базисни неща на кюрдски, за да мога пък аз да бъда адекватна на неговите реплики. Този език има толкова много диалекти и беше интересно как на Соран дори не му беше приятно, когато преводачката му говореше, но на различен диалект. Героите общуват на повече от 10 езици и диалекти. Пъстрата езикова палитра е ефектна, но и доста трудоемка за актьорския екип. "Жената на моя живот" е копродукция на България, автономната област Кюрдистан в Северен Ирак, Македония и Румъния. Продуцентът е Иван Тонев, оператор и съсценарист е известния документалист Антоний Дончев. Сред авторите на сюжета е кюрдският журналист Али Талиб, по чиято идея е проекта. Любовната история е във фокуса - останалото е само фон. Шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но войната ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той (Соран Ебрахим) я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан (моята героиня) обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща й, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето й отново. "Жената на моя живот" успя да впечатли журито на няколко различни международни кинофорума. Своя блестящ дебют филмът направи в Русия на големия кинофестивал в Москва. За своя първи опит в игралното кино Дончев си спечели приз за най-добър режисьор от 11-ото издание на Румънския международен филмов фестивал Rо-IFF 2015. В Македония връчиха награда за операторско майсторство на Иван Тонев, а аз бях удостоена с отличие за най-добра женска роля от Кипърския международен фестивал. Филмът имаше и своето представяне у нас на 33-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Важно е да се знае, че драмата е по истински случай. Според авторите филмът е за това, че въпреки демагогията на политиката човек може да обича - достатъчно основание да продължава да живее. - Как се възприе, гледайки се на екрана, да говориш кюрдски? - Усещането наистина е много странно. Както за мен самата, така и за публиката. Самите реплики ми бяха на български и английски. Знаех съдържанието, за да мога да пресъздам емоцията. Дублирана съм от кюрдска актриса, която смятам, че много добре се е справила и с интонацията, и с емоцията, и с гласовия тембър. С партньора ми Соран работехме главно с очи. След изявата ми в този филм дори писаха, че съм "кинегенечна и без да играе". Което може да се интерпретира различно, разбира се. Между нас имаше огромна езикова бариера, но на екрана имаше невероятно партньорство, което можеше да се разгърне. - Възможно ли беше наистина да се влюбите един в друг? - По принцип историята познава много такива примери. Брад Пит и Анджелина Джоли, например. При нас това беше изключено, може би защото и двамата сме професионалисти и гледаме сериозно на работата си. А и аз като жена, слагам винаги една бариера между играта и реалния ми живот. Никога не бих могла да прекрача тази бариера. Прекалено съм отдадена на съпруга си. Често ми задават въпроса как така играя любовните сцени толкова естествено и реалистично, не ми ли пречи това в живота. Не, не ми пречи в личния живот. Първо, защото до себе си имам един изключителен мъж, който разбира моята професия не ме ревнува. И второ - защото съм професионалист и гледам на това като на добре свършена работа. Когато играя любовни сцени, между мен и партньора ми винаги има една възглавница. - Докато работеше по филма "Жената на моя живот", ти направи и семейство, роди прекрасния си син. Каква е Вили Марковска като майка и съпруга? - Да, синът ми е на година и два месеца. Казва се Красимир. И е моето голямо слънце и радост в живота ми. Щастливо съм омъжена за Ивайло Ангарски, но категорично не коментирам личния си живот, защото той е личен, не обществен. Не можеш да споделяш личните си неща с други, тогава те се превръщат във всеобщо достояние. Смятам, че публичната личност е такава с изявите си. Съпругът ми е финансист, стабилен и много практичен човек. Благодарение на неговата точна професия постигаме баланса вкъщи. Иво ми дава много добри идеи в професията. Чувствам се много спокойна с него. А и хич не ми е скучно, той е с невероятно чувство за хумор. Относно възпитанието на сина ми, въпреки че все още е много мъничък, не го глезя. Смятам, че когато имаш момче, не трябва да му е лесно, за да стане мъж един ден. Ако падне и плаче, не му обръщам особено внимание, оставям го сам да прецени обстановката, да стане и да престане да плаче. Опитвам се да му давам възможността да се развива. Това не е безразличие, а изработване на природните рефлекси. По характер е много интересно дете - чувствителен, същевременно е много хитър, сензитивен, с един игрив поглед. Послушен е, може би е от зодията му Риби - на 17 март е роден. Надявам се да е като баща си и да продължи техния семеен род с икономика и финанси. Не бих го посъветвала да става актьор, но ако един ден той сам поиска, ще го подкрепя. - Имаш ли нови предложения за роли в момента? - Засега не, но очаквам едно грандиозно предложение и дълбоко се надявам да стане, затова няма да разгласявам тайната. Нека да е изненада за зрителите. Да не забравяме все пак, че аз не съм се отказала от театъра. Непрекъснато пътувам с Искра Радева. Играя редовно, но голямата ми любов е киното. Това е друг свят. Театралната сцена много калява артиста. Ако в киното имаш право на грешка и на няколко дубъла, то в театъра нямаш такава възможност. Това е големият риск и закалката на театралната сцена. Киното е нещо коренно различно. Суматохата, големият екип, шумът на клапата, виковете на режисьора - всичко това много ме привлича, мотивира и вдъхновява. Някой беше казал, че "актьорската професия е все едно да пишеш с пръчка по вода- изчезва веднага". Това е миг, който играеш, и това е. Няма да се повтори. - Вили, откъде се взе йогата в живота ти? - Йогата е начинът ми на живот, втората ми професия. Йогата е нещо, което ми дава невероятно спокойствие. Това е великото осмисляне на Вселената, на духа и тялото, начин на дишане и на здраво съществуване. Първоначално йогата ми беше хоби, което превърнах в работа. Между другото точно съпругът ми ме насърчи да стана професионален инструктор по йога и да завърша съответната квалификация в НСА. Започнах преди 10 г., когато установих, че имам вродена гъвкавост, стабилност на телесното тегло. И реших да започна съвсем любителски. Разучих дишането, а после и всички елементи. Завърших курс за професионални инструктори към Българската Федерация по йога в НСА. Благодаря на ректора на спортната академия, който много ме насърчаваше в тази област. Благодаря и на Българската федерация по йога, защото те организираха курса. Миналата година за първи път в света се проведе световен ден на йога, на който имах честта да бъда водеща. Сега преподавам четири пъти в седмицата в специализирано студио. Йогата ме прави много щастлива и предавам своето щастие и на другите. - Когато групата е голяма, това не пречи ли на осъзнаването? Тъй като йогата е преди всичко осъзнаване. - Да, пречи, но това е процес. Йогата трябва да се прави всеки божи ден, изисква невероятно постоянство. Йогата дава енергия, не отнема, презарежда тялото и духа. Много е важно да се започне от някъде и хората трябва да възпитат в себе си това специфично осъзнаване, изключване от всичко. Старая се да обяснявам, да съм максимално точна и вярна в обясненията си. Не ми остава време за медитация, това е един изключително сложен процес. За неговото постигане трябва да се измине осемстепенната стълба на йогата, да се постигне глобалното съвършенство, хармонията и балансът между духът и тялото. Първоначално човек трябва да възпита в себе си изпълнението на моралните принципи, заложени в йогата. А те са: да бъде чист външно и вътрешно, да не лъже, да не краде, да бъде добър с околните. Редовно трябва да се изпълняват позите за гъвкавост, защото тези пози правят тялото ни здраво и дълголетно. Хората трябва да се научат да дишат правилно, за да се кръвоснабдяват органите равномерно. Всеки индивид трябва да умее както да се концентрира, така и да релаксира. Релаксът, изключването е нещо много важно. С йогата целя да направя хората спокойни, с балансиран ум, да избия всякакви наченки на агресията. Искам да се научат да мислят за мига. Когато хората влязат при мен в залата, настоявам още от влизането да си изключат мозъка от битовизмите и да не мислят за сметките за ток, парно. Искам да бъдат тонизирани, с гъвкави тела , с гъвкав и стабилен гръбначен стълб, защото отново повтарям - здравият гръбнак е важен за дълголетието на човек. - Освен с йога с какво поддържаш тази прекрасна фигура? Каква е диетата на Вили Марковска? - Не спазвам диета, а определени правила в начина на хранене. Не ям месо, консумирам само риба. Прясно мляко не пия. Не консумирам изобщо захар. Обичам да пия късо кафе. След 17.30 ч не ям, никога не вечерям! Най-успелите хора не са най-умните, а най-организираните. Аз съм такава. - Религиозна ли си? - Да, вярваща съм. Но без крайности. Когато имам вътрешни терзания, винаги се обръщам за помощ към Всевишния. Категорично вярвам в Бога. - Как ще прекарате лятото? - Все още нищо не сме планирали, тъй като приоритет е малкият принц Красимир. Така че, ако почиваме някъде, ще гледаме да е удобно и практично преди всичко за детето. Харесвам и морето, и планината. Много обичам да ходя. Всеки ден изминавам минимум 5 км на ден пеша. Мога да се спусна от Бояна до центъра с количката. . - На кого би искала да благодариш? - Бих искала да благодаря на Бога, че съм жива и здрава. Бих искала да благодаря на майка ми, че я има. Бих искала да благодаря на зрителите и ценителите на "Седмото изкуство" . Препоръчвам ви да се откъснете малко от ежедневните грижи и да се потопите в любовната сага на лентата "Жената на моя живот". На читателите на в. "Стандарт" бих искала да пожелая много здраве и любов.

Великите европейци - Дж. Р. Р. Толкин /първа част/

 „В една дупка в земята живееше хобит.” Ако някой не знае как започват  истинските истории – ето ви добър пример. Това е началото на знаменитата книга „Хобитът” на великия английски писател Джон Роналд Роуълд Толкин, наричан от приятелите си Толерс, а от роднините - Роналд.  В книгата един мирен, добродушен и леко мързелив по природа хобит на име Билбо Бегинс, неочаквано дори за себе си, тръгва към далечни, непознати и опасни земи. Подтикнат от магьосника Гандалф, той придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит и хората му в пълния с приключения поход до леговището на дракона Смог, който пази огромно съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с много страховити и героични истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Пръстенът пък после отключва още истории за походи, битки и приключения в другата знаменита книга на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Сега вече всички знаят що е то хобит и каква е ролята на тези дребосъци за спасяването на света и възхода на човешката раса.  Обаче преди близо 90 години, когато Толкин записва на хвърчащ лист знаменитото си първо изречение за дупката в земята, самият той още не знае какво е хобит. Някои твърдят, че името комбинира думите human и rabbit, човек и заек, което, според самия Толкин, не е вярно. Доверявам му се, защото не друг, а точно той написа цяла книга, за да разбере истината. Или за да се превърне сам в достопочтен хобит, кой знае. Да, биографът Хъмфри Карпентър цитира Толкин да казва следното за приликата между създател и създание: „Всъщност аз съм хобит - във всичко, с изключение на големината.  Обичам градините, дърветата и фермите без механизация. Пуша лула и обичам добрата кухня, с изключение на френската. Харесва ми - и дори в тези скучни дни се осмелявам - да нося декоративни жилетки. Любител съм на гъбите и имам семпло чувство за хумор; лягам късно и ставам късно; не пътувам много.” Необходимо е само уточнението, че Толкин е висок 1.74, докато хобитите, както ги описва, „са дребни човечета, наполовина на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета.”  Затова другите герои често ги наричат полуръстове. Добре, че Толкин умря преди нашите дни на криворазбрана политическа коректност. Думата полуръстове веднага щеше да се сметне за гнусна обида и разни коректни коректорчета щяха да вопият, а редакторчетата щяха да настояват той да промени цялата визия на дребосъците. Пък той как да я промени, след като хобитите са си точно такива…..   Едричкият хобит Джон Роналд Роуълд Толкин е роден през 1892 година в град Блюмфонтейн, „фонтан от цветя” - столица на тъй наречената Оранжева република, част от Южна Африка. Да не забравяме, това е късната Викторианска епоха, когато Великобритания владее, добре, де, присъства в половината свят. Бащата на Толкин, Артур, отива в Южна Африка като шеф на тамошния клон на Британската банка и, естествено, взима съпругата си, Мейбъл, за която съвсем скоро се е оженил. Освен Джон, в Блюмфонтейн се ражда и брат му Хилъри, но щастието на семейството е кратко.  Преди да стигнем обаче до драмите, които в голяма степен определят бъдещето на Джон Роланд като човек и писател, да погледнем първо към произхода на леко странното за Англия фамилно име – Толкин. То идва по бащина линия и се смята, че е с немски корен, по точно – от Долна Саксония. Някои казват, че всъщност е холандско. Един немски писател пък твърди, че произхожда от името на село Толкинен в Източна Прусия, днес в границите на Полша. Но повечето изследователи се позовават на факта, че в Долна Саксония и Хамбург и до днес продължават да живеят семейства с това име.  Самият Толкин, който е огромен капацитет по езиците, извежда фамилията си от tollkühn, което на немски значи „безразсъдно храбър”. Дори „глупаво храбър”. Леля му Грейс, който държи на благородния произход, настоява, че тя идва от някакъв принц от династията Хохенцолерн, наречен tollkühn заради един много глупав, но успешен героизъм, проявен в битка. Според други членове на фамилията, в средата на ХVІІІ век предците им просто бягат от седемгодишната война в Германия.  Така или иначе, факт е, че Толкинови се преселват в Англия някъде от Германия, но на Острова бързо стават по-англичани от англичаните. Родът Съфийлд пък, от който произхожда майката на Толкин, е стара английска търговска фамилия от Западен Мидландс, която живее в Бирмингам и прелестните му околности. И точно докато е на гости у роднини, Мейбъл Толкин получава известие, че съпругът и е умрял, а тя остава с две деца на ръце. Толкин е на три години, когато баща му умира. От Южна Африка му остава май само един ярък спомен – за огромният космат паяк, който го атакува веднъж. Случката не му носи аранхофобия, страх от паяци, но отглас от нея има във „Властелинът на пръстените”. Там огромният паяк Корубана парализира Фродо Бегинс и се готви да го хапне на закуска, но е победен от Сам Майтапер в героична битка. В Англия Мейбъл с двете деца първо остава при родителите си в грозния промишлен Бирмингам, а после се мести в околностите, където природата е далеч по-красива от нарисувана.  Прелестите на тези земи също по един или друг начин са запечатани в книгите на Толкин. На всичкото отгоре, мама Мейбъл е много умна, образована жена и преподава на децата си разни чудни науки още докато са съвсем малки. Така Джон Роналд не просто гледа пейзажи, растения и дървета, а знае какво вижда, защото учи ботаника. Умее също да нарисува видяното и да го опише с богат език. Освен родния английски, украсен, разбира се, с чаровния мидландски акцент, той още от дете знае гръцки, френски и латински, като се научава да чете и пише преди да навърши четири. Това са добрите страни от детството му.  Лошите са постоянната бедност, скъсаните връзки с роднините и твърде ранната смърт на майката. Да, семейство Толкин не гладува, но е вечно притеснено за пари. Нещата се влошават допълнително, когато през 1900 година Мейбъл внезапно приема католицизма. Никъде не видях информация защо прави това, но стъпката е съдбоносна. Непосредственият ефект е, че роднините и от двете страни, едните англиканци, другите баптисти, са скандализирани и прекъсват всякаква помощ за вдовицата с двете деца, а и всякакви контакти с тях.  Обаче пък в същото време католицизмът е дълбоко и искрено приет от Джон Роналд. Вярата става основа за изграждането на неговия характер и интелект, а по един или друг начин намира отражение и в книгите му. Още повече, когато четири години по-късно майка му изпада в диабетна кома и умира, 12-годишният Толкин я възприема като мъченица за вярата и това се запазва за цял живот. Смъртта на майка му оставя у Толкин „дълбоко усещане за неизбежната загуба”. Както пише биографът Хъмфри Карпентър: „Тази смърт го научи, че нищо на света не е сигурно, че нищо не е последно, че никоя битка не може да бъде спечелена завинаги”. Да, не е лесно когато 12-годишни момчета трябва да учат такива уроци. Преди да умре обаче, Мейбъл поверява децата на изповедника си, отец Франсис Морган, наполовина испанец, наполовина уелсец, страстен пушач на лула, умен, добър и загрижен за съдбата на момчетата човек, който оставя дълбока следа в характера и светогледа на бъдещия писател.  Отначало отец Морган поверява момчетата на тяхна леля, но нещата не вървят добре и той ги настанява в пансион. Толкин учи първо в престижното училище King Edward's в Бирмингам, после се мести заради липса на средства, но скоро печели стипендия и се връща в King Edward's. По това време той вече демонстрира забележителния си талант за езиците, в училище учи староанглийски, валийски, тоест, уелски или кимврийски език, и още - старонорвежки, фински, готски. По-късно научава и други, не по-малко странни, предимно северноевропейски езици, а като цяло владее перфектно 13 от тях.  В същото време още от малък Толкин започва и онази игра, която както той самият, така и почитателите му толкова харесват – създаването на собствени езици. Самият Толкин по-късно, в отговор на академични критики, че един професор по лингвистика се занимава с детинщини и игри на думи, казва дълбокомислено: „Че кой по-добре от един професор по лингвистика може да си играе с думите”. Първият от тези негови измислени езици е наречен „Анималик” и Толкин го прави заедно с братовчедките си Мери и Маргарет. Следва много по-усъвършенствания Невбош, но на братовчедките играта скоро им омръзва.  Юношата обаче е въодушевен и създава едно изцяло ново, собствено творение, наречено Нафарин. Разбира се, това са предтечите на Кения и Синдарин, двата елфически езика, които са така популярни от книгите на Толкин, както и тъй нареченият Западняшки, Общият език във „Властелинът на пръстените”. За него знаем доста малко, защото Толкин всъщност ни дава само превод. Обаче все пак има податки, от които научаваме например, че самата дума „хобит” е превод от Западняшката дума кудук, а тя пък произхожда от архаичната куд-дукан.  И също, че истинските имена на четиримата знаменити хобити от „Властелинът…..” – Фродо, Сам, Пипин и Мери, са Маура, Бан, Разар и Кали. Чудя се как ли звучи на Общия език името Толкин. Или името Едит. Всъщност знам – те са смъртният Берен и безсмартната Лутиен. Знам го, защото историята на любовта им е разказана в „Силмарилион”. А освен това Берен и Лутиен са изписани на общия гроб, в който почиват Джон Роналд Роуалд Толкин и неговата доживотна любима Едит Мери Брат.

Музикално приключение в „градините на Испания“ предлага Софийската филхармония

Музиката на Испания в цялото ѝ великолепие през призмата на двама испанци и на двама руснаци – това е изкушението за този четвъртък. На диригентския пулт пред оркестъра ще застане младият Константин Илиевски, възпитаник на Музикалното училище в София и на Консерваторията в Братислава. Солистите са двама – китаристът Цветан Недялков (закъде без концерта за китара Аранхуес в една испанска програма), преподавател в Националната музикална академия, изключително популярен от телевизионния екран, той е не само един от най-виртуозните китаристи в България, но и един от най-многостранните – той свири и прави аранжименти в сферата на джаза, поп-музиката, песните за деца, филмовата и класическата музика; и младият пианист Иван Керековски, носител на редица награди, участва в много майсторски класове по света и е работил с Бруно Канино, Паул Бадура-Шкода, Емил Наумов, квартет "Талих", "Ансамбъл Модерн", Маркус Щокхаузен, Мено ван Делфт. Учи в Кралската Консерватория в Брюксел при Боян Воденичаров като след завършването на бакалавърската си степен през 2012 г., печели престижната белгийска стипендия "Вокасио" сред 300 кандидати . и това му позволява да завърши и магистратурата си. В момента живее и работи в София като пианист на свободна практика. Програмата е шеметно-красива и страстна, започва с „бащата на руската класическа музика“ Михаил Глинка, който на даден етап от живота си започва да обикаля Европа и да търси „радостта от живота“ и покрай него да усъвършенства композиторките си умения. Отива в Италия, където се запознава с Белини и Доницети, както Менделсон и Берлиоз, след това за Берлин, връща се в Русия, пише две значими опери („Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“) и разочарован от хладния прием на втората, отово заминава  - за Париж,а после за Испания, където прекарва известно време, изучавайки колорита на испанската музика. По-късно се връща към спомените си, към ароматите на Испания, пишейки втората си увертюра „Лятна нощ в Мадрид“. След това концертът продължава с може и най-известния инструментален концерт на 20 век, написан от Хоакин Родриго, изпански композитор, чийто живот е изпълнен с перипетии и обрати - едва 3-годишен, той ослепява, но това не пречи на уроците му музика в родната му Валенсия. През 1921 е приет в Скола Канторум в Париж, където негов учител е Пол Дюка. Именно в Париж Хоакин Родриго се запознава с Мануел де Файа, който му дава увереност, че е достатъчно талантлив, за да продължи да се занимава с музика. По време на Испанската гражданска война живее в Германия и едва през 1939 се завръща в Испания. Само година по-късно е премиерата на концерта за китара и оркестър Аранхуес, който поставя Хоакин Родриго в алеята на славата на испанските композитори. В Аранхуес се усеща комбинацията между френското влияние на Дюка и испанското движение за създаване на национална испанска школа. Огромният успех на този концерт се дължи донякъде и на факта, че китарата (олицетворявана от Андре Сеговия) печели все повече почитатели и присъства все по-ярко на голямата концертна сцена. Името Аранхуес „идва“ от малко градче на 40 километра южно от Мадрид, където много от испанските величия са избирали за своите кралски резиденции. Родриго се „връща“ в своя концерт към по-ранната и щастлива история на Аранхуес, преди 1808, когато Шарл IV именно тук абдикира в полза на сина си Фернандо VII, а веригата събития, последвали този факт водят до ужасите на войната (1808-1814), запечатани в картините на Гоя. В Аранхуес Хоакин Родриго сякаш „връща към живот“ по един неподражаемо характерен испански начин „Златния век“ на своята страна. След Родриго, програмата продължава именно с де Файа, който му е помогнал, както разказахме по-горе. Мануел де Файа е роден в Кадис, завършва консерваторията в Мадрид през последната година на 19 век, при това с първа награда (като пианист) и със сериозни познания по композиция. Но началото на музикантския му живот не е никак лесно – за да се издържа той в продължение на 4 години пише сарсуели (нещо като местен вариант на комична опера), като от създадените шест само една е поставена. Но пък натрупва опит и избистря идеите си. Така през 1905 пише истинска опера и печели първата си голяма награда. Но и тази (наградена опера) не е поставена и де Файа осъзнава, че ако иска да се развива, трябва да замине там, където „се случват нещата“ и през 1907 се озовава в Париж, където ще остане до 1914 и ще се сприятели с Пол Дюка, Клод Дебюси и Морис Равел. Ще се усъвършенства като композитор и ще открие, че без „испански черти“ музиката му няма да е истинска. Принуден от Първата световна война да се върне в Мадрид, но вече с друго самочувствие, а и Мадрид е „готов да го посрещне“ подобаващо. Неговите богати като звучност, рисуващи на основата на наученото в Париж, със силни испански краски, се поставят и изпълняват. Така на 9 април 1916 в Театро Реал в испанската столица се състои премиерата на „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър, творба, която самият Мануел де Файа описва като „симфонични импресии“. Идеята за „Нощи в градините на Испания“ се появява в съзнанието на де Файа още през 1908, през първите му години в Париж – онзи Париж, който е цветен, модернистичен, забързан, танцуващ и… пленен от звуците на Испания. Да не забравяме, че „Иберия“ на Дебюси има своята премиера през 1910 и де Файа е на първия ред сред тези, които аплодират най-силно. Може би затова в тази негова така испанска (и като заглавие, и като замисъл, и като посвещение) творба се усещат „френски нишки“. Формата е много интересна , защото не е традиционен концерт за пиано и оркестър. Клавирната партия, без да е бляскава, е пълна с интерпретационни предизвикателства и същевременно не е водеща, а по-скоро прекрасно обогатяваща. Трябва да кажем, че първоначало идеята „хрумва“ на де Файа, когато той попада на една книга за Гранада в малка книжарница в Париж. Дотогава композиторът не е посвещавал Гранада, която е на 250 километра от родния му град Кадис и е силно впечатлен от картините на двореца и градините на Кордоба, които открива в тази книга. И тук вече идва голямото майсторство, защото Мануел де Файа претворява представите си за Гранада така убедително, плътно и картинно, че „Нощи в градините на Испания“ се превръща в емблематично за испанската музика произведение, което продължава да омайва и страстно да увлича слушателите навсякъде по света. А градините са три – ухаещите на жасмин градини, обрамчващи Алхамбра; неизвестна градина, изпълнена с екзотични танци и градините на Сиера де Кордоба. И финалът на този „испански“ концерт е за един руски композитор, който пък е  един от най-големите пътешественици сред руските композитори. Николай Рисмки-Корсаков е трябвало да стане (така се надявало семейството му) морски офицер и като такъв обикаля океаните им моретата, само за да се убеди, че музиката е неговото признание и да се превърне в един от най-значимите за цялостното развитие на руската музика композитори и в един от най-бляскавите оркестратори в историята. Присъединява се към музикалния кръг на Балакирев, станал известен като Могъщата петорка. Именно срещите и работата му като млад с композитори като Балакирев, Кюи, Мусоргски и Бородин и наученото от тях, в комбинация с цветните впечатления от морските му пътувания водят до създаването на творби като Шехерезада и Испанско капричио. И така, през 1886 година когато Римски-Корасков е на 42, той се „захваща“ да напише две пиеси, замислени като фантазии за цигулка и оркестър по теми от две различни държави. До края на годината приключва с фантазията по руски теми и продължава с темите от Испания, но променя формата. Решава, че вместо виртуозна пиеса (само) за цигулка, ще напише виртуозна пиеса за цял оркестър. Дава ѝ името Испанско капричио. Готова е в края на август 1887, а премиерата е още на 31 октомври в Санкт-Петербург. Успехът е моментален, всички започват да превъзнасят изключителната оркестрация, на което Римски-Корсаков отговаря така – „тезата, която се формира от критика и публика, че Капричиото е великолепно оркестрирана пиеса, е грешна. Капричиото е брилянта композиция за оркестър. Всичко в нея – промяната в тембрите, избора на мелодичния дизайн, така че да е подходящ за конкретно използвания инструмент, кратките виртуозни каденци, ритъмът на перкусиите – всичко това съставлява същността на композицията, а не просто нейната оркестрация“. Две години след премиерата, през 1889 Римски-Корасков дирижира Испанското капричио на концерти на Международното изложение в Париж. Западната публика е възхитена, а сред най-големите почитатели на творбата са двама млади французи – 27-годишния Дебюси и 14-годишния Равел. Испанското капричио е любима, непрестанно изпълнявана по целия свят пиеса от премиерата ѝ до днес. Догодина тя ще стане на 130 години. Всяко съпреживяване на нейно представяне на живо е бляскав букет от емоции, вариращи от богатството и широтата на руската (и музикална) душевност до испанските огнени страсти, всичко това поднесено на един многоцветен и невероятно майсторски музикален език. Усещат се следи от първоначалния замисъл на Римски-Корсаков за  бляскава цигулкова пиеса, но към цигулковите виртуозни пасажи са добавени „мини-каденци“ и за други инструменти, така че оркестърът е представен като „сбор от виртуози“ – затова пък всички оркестранти харесват Римски-Корсаков (той посвещава Испанското капричио на Руската филхармония в Санкт-Петербург, като изписва имената на 67-те оркестранти на партитурата и всички те са силно поласкани от този жест).

БСП изпълни своята отговорност, номинира кандидат с потенциал за победа

  Генерал Румен Радев предизвиква Борисов, който изглежда е решил, че президентската битка не е негова     В България съвсем скоро ще има президентски избори. Социологическите проучвания сочат, че една голяма част от българите не харесват сегашния си държавен глава, не одобряват това, което прави и тона, с който говори. Търсят „нещо друго“. Демократичният ред предполага партиите да предложат на гражданите това „друго нещо“. Ако не го направят, недоволството в обществото ще се натрупва и опасно ще се консолидира извън познатите играчи на политическия терен. И един ден ще избухне в полза на някой абсолютно случаен, несистемен герой, изскочил изневиделица на сцената. Който е опасен с това, че никой няма да знае какво може да очаква от него. В този смисъл БСП  изпълни своята част от отговорността пред обществото, като номинира кандидат за президент, който харесва на нейните избиратели и има потенциал да събере допълнителен вот и да се бори за победа. Това е ген. Румен Радев. Вчера Националният съвет на БСП  с тайно гласуване реши той да бъде кандидат-президентът на партията. Червените направиха първия ход по шахматната дъска на кандидат-президентската кампания, като излъчиха претендент. Основният им съперник в играта – ГЕРБ , отлично разбира това и не ги остави да доминират на полето. Затова на 17  август, вчера, управляващата партия също се опита да отбележи точка, като представи слогана на кампанията си — „Работим в интерес на гражданите“. Но засега тази точка изглежда някак мъничка и незначителна, защото си няма „лице“. Премиерът Бойко Борисов изглежда наистина е решил, че кандидат-президентската битка не е негова. И не само това. Изглежда е решил, че няма да ѝ „дава лицето си“. Борисов не се яви и не озвучи слогана. Той можеше с един замах да премести журналистическото ято от плочките на „Позитано“ 20 , където чакаше новини от червеното събитие, на плочките пред НДК , където е централата на ГЕРБ . Или някъде другаде, където сметне за добре. Правил го е много пъти. Но вчера не го направи. И това е показателно. Борисов остави червения пленум да доминира политическите новини. Защо го направи тепърва ще разберем. Пленумът на БСП  има значение за държавата и всичките й граждани с едно единствено нещо – това, че излъчи кандидат-президент и с начина, по който го направи. За средния гражданин нямат никакво значение схоластичните спорове дали кандидатът е достатъчно ляв и дали е чел устава на БСП . Вече няма значение и доколко е разпознаваем. Благодарение на въпросните спорове – кой го е издигнал, от кой ръкав го е извадил, той стана разпознаваем. А съвсем пък нямат значение за широката публика огорченията на тези, които са виждали в тази кампания последната си възможност да се изявят и в ролята на кандидат-президенти. Имената им също нямат значение за драгия зрител, който видя, че БСП  си е същата. Нито е клекнала на Путин, нито се е разцепила. Има един признак, по който личи дали наш политик се моли на чуждоземен бог. Когато повтаря като папагал неща, които чуждоземното божество глаголи. На „Позитано“ 20  се видя, че партията е консолидирана и единна, но не по тоталитарния начин, когато всички маршируват в общ строй в една посока, но с празен поглед. А с живец. За ген. Румен Радев гласуваха около 70 % от членовете на Националния съвет. В БСП винаги е имало различно мнение от линията на ръководството, което обикновено се радва на 30  на сто подкрепа. И вчера бе така.   За да добие национално значение един кандидат-президент той трябва да надскочи рамките на вътрешно-партийния интерес на партията, която го е излъчила. Но в същото време, за да стане това, той трябва максимално да заинтересува симпатизантите на партията, която го е излъчила. Изглежда, че с ген. Румен Радев социалистите успяха. Редовият социалист може да види не само своя кандидат в негово лице, но по някакъв начин и себе си. Защо? За миг да си представим, че никой на „Позитано“ 20  не е задал на Радев нито един въпрос за лявото, за Русия, за предизвикателствата, които мигрантската криза поставя пред Европа. Това щеше ли да е БСП ? Като прочете за такъв пленум редовият симпатизант на партията и редовият гражданин въобще щеше ли да припознае в тази картина партията, която познава от години? Едва ли. Ако това не е било така, ако в продължение на няколко часа никой не е повдигнал нито един подобен въпрос, ето това би било признак за сериозни проблеми в партията. БСП  е идейна партия, а не клуб по интереси, нито клуб на младите и не толкова млади кариеристи. Затова има значение (за държавата като цяло) и кой е загубил състезанието, спечелено от ген. Радев. Както има значение фактът, че въобще има загубили. Това означава, че състезанието не е било предрешено. Както каза един от номинираните — Таско Ерменков — „БСП  е единствената партия, която може да излъчи толкова кандидати, докато другите ги търсят с фенер през деня, както Диоген е търсил човека“. Така Таско Ерменков постави истинския въпрос – къде са кандидатите на другите партии? В БСП  имаше състезание, всички го видяха, къде е състезанието на конкурентите? Въпросът е истинският от гледна точка на това как изглежда България отстрани – като демократична и правова европейска държава или като нещо друго. Защото каква е една партия се вижда най-добре като бъде сравнена с другите на терена. Като се види цялата картина, а не отделни детайли от нея. Защото, да, БСП  – с нейните многочасови пленуми, сложни и дълги процедури по издигане на кандидати (не само в този случай, а въобще) изглежда тромаво и старомодно на фона на „стегнатия“ ГЕРБ . Там като му дойде времето — джас – прас, за има — няма един академичен час време всичко става ясно – кой къде е („всички сме си на мястото“, каза Борисов след местните избори). В подобна картина единствено демокрацията я няма, но на публиката, залисана в своите си всекидневни дела, това някак убягва. И това прави протяжните процедури на БСП  ценни – ако не друго, те припомнят на гражданите как изглежда демокрацията. В кандидатурата на ген. Радев може да се огледа цяло едно поколение, поколението на родените през 60 -те години, което прегърна и отстоя демокрацията. Хората, които повярваха в шанса, който им даде смяната на системата и затова останаха да правят кариера в България. Хората, които не са родени на жълтите павета със сребърна лъжичка в устата и чийто професионален успех е лично тяхно завоевание. Ген. Радев, роденият в Димитровград златен медалист от математическата гимназия в Хасково, е точно такъв човек. И това го прави не просто кандидат, с който БСП  и нейното ръководство успешно да отбие номера, а сериозен претендент за първото място в президентската надпревара. БСП  излетя. Как ще се приземи и дали ще чуе аплодисменти, когато излезе от пилотската кабина предстои да видим. Както предстои да видим и в каква компания ще се рее в небето на предизборната кампания. Наистина на ход е ГЕРБ . Красина Кръстева От сайта „Епицентър” (заглавието е на ЗЕМЯ )

Порочните практики нямат място в Медицински университет София

Проф. Вихра Миланова – ректор на столичния Медицински университет Проф. Миланова, защо едва сега прекратявате договора с италианските партньори на Медицински университет за изнесеното обучение в Швейцария? Отговорът е много прост. В средата на септември постъпи окончателният доклад от Одиторска проверка, проведена от Министерство на образованието и науката. В него е разгледана дейността на Медицински университет София, включително и изнесеното обучение. Както вече стана и публично известно, одитът започва заради сигнал, постъпил от един немски професор за проблеми с изнесеното обучение в Кьолн, Германия.  В края на доклада са изредени основните нарушения, като срещу всяко от тях е посочена и степента на риска за Университета, в случай че не бъде отстранено нарушението. Повечето са определени като високорискови, включително и проблемите с изнесеното обучение.  Като ректор съм длъжна да взема това под внимание и да изпълня препоръките, така както е записано в доклада. Разгледахме с екипа ми всичко описано като високорисково и се заехме да подреждаме дейността на Университета, така че да отговаря на законодателството. Разработват се правила за работни заплати и извънтрудови възнаграждения, преглеждат се цитираните като спорни, обществени поръчки, търсим начин да направим изнесените обучения, законови. Затова на този етап, договорът с италианския партньор е временно спрян, докато се изясни ситуацията и се вземе решение как и под каква форма ще се работи.  Аз със сигурност няма да съм ректорът, който при ясни констатации и категорични препоръки от страна на Министерството, което регулира дейността на Университета, ще продължи да прилага вредни и неправомерни практики. Това противоречи на логиката на позицията, която заемам, както и на собствените ми принципи. Това което се случва в МУ София, война между бивш и настоящ ректор ли е? Проф. Митев твърди, че от два месеца Вие се занимавате само с него, търсите компромати срещу него и екипа му? Както вече казах – имаше одит и той констатира проблеми. Като ректор аз ще изпълня предписанията на одиторите. В противен случай последиците за Университета ще бъдат катастрофални. Не ми се вярва ако акад. Митев беше на мое място, да постъпи по друг начин.  А и какво значи война между мен и академик Митев? Аз не влязох в Ректората на МУ, за да водя битка. Не застанах на тази позиция и да създавам ред в администрацията на Университета, нито да разчиствам проблеми, защото смятах, че нещата в Ректората се случват както трябва. Нямах никаква идея, че всичко това ще се окаже един от основните ми приоритети на това място. Както може да се види и от мандатната ми програма, моето намерение беше да развивам МУ, да насоча инвестициите в хората - в преподавателите, в студентите, а не да издирвам документи, договори и да давам справки на прокурори, което правя вече почти месец.  Моята представа, както предполагам и тази на много мои колеги за Университета беше че много е направено, че има над какво да се надгражда. Защо бих поискала да руша, да отнемам предимство на нашето училище, да спирам възможностите му за развитие?  Но когато виждам, че има проблеми – няма как да си затворя очите и да се надявам резултатите от доклада, от прокурорските проверки да ни подминат. След 6 месеца начело на МУ София вече съм наясно с много неща, зная къде има пропуски, какво трябва да се промени. Затова не виждам как може да се говори за война, за реванш и други подобни лични квалификации.  И още нещо - по никакъв начин не мисля, че трябва да се слага знак за равенство между Университета и неговия ректор – нито бившия, нито настоящия или бъдещия. Ние говорим за един осемгодишен период в управлението на висшето училище, в които са постигнати резултати, но и са допуснати значителни, сериозни нарушения. И това трябва да се промени. Който ще дойде след мен – ще анализира направеното от мен и това е нормален процес нали? А не война.  Има и друга „конспиративна“ теория – че това което става е всъщност договорка между вас двамата и след предвиденото за 11 октомври извънредно общо събрание, проф. Митев ще се върне като ректор на Университета? Искам много категорично и ясно да заявя – аз в договорености преди кандидатирането си, по време на моята кандидатура и след това не съм влизала. Непрекъснато се лансира тезата, че аз съм „лична кандидатура“ на акад. Митев – вероятно затова намира място и подобна теория, че аз съм „преход“ към негов нов мандат. Първо това по закон не е възможно. И второ – решението ми да се кандидатирам за ректор на Медицински университет София е мое лично, дълго премисляно, осъзнато, рационално и емоционално подкрепено от моя собствен опит като преподавател. Човек се развива в определена посока, трупа знания, опит и в един момент от кариерата си решава, че може да даде нещо повече от себе си, от времето и енергията за определена кауза. На това се базира решението ми да се кандидатирам – смятам, че мога да допринеса в някаква степен към досегашното развитие на Университета, на който аз самата дължа всичко – обучение, опит, професионално развитие, среда, ако искате даже и приятелства.  За пари ли става дума в тази „пуническа война“, проф. Миланова? Битка за 100-те млн. лв. средства на Университета ли е това? Пак ще попитам – за какви войни и битки говорим? Аз не воювам с никого. Има проблеми – опитваме се да ги решаваме. Но ако това се приема по този начин – нека тогава да сложим точните определения – да, това е битка за името на Университета като почтена, спазваща закона и даваща качествено обучение, образователна институция.  Това ме води в действията ми до тук. Ако те се приемат по този начин, това означава, че другата страна - тези които ме обвиняват в унищожаване на МУ, смятат, че той може да се развива добре само по този начин – на ръба и отвъд закона, чрез намиране на „тънката страна на нещата“, на третирането на разпоредбите на нормативната уредба „творчески“. Този начин на работа обаче, е довел и до Одитен доклад с 50 страници констатации с проблеми, оценени като високорискови.  Моят подход към работата е друг. Смятам, че трябва да се сложи ред, да се спазват законите и разпоредбите във висшето образование, че трябва да се положат усилия да се мотивират колегите за работа, да намерим начин да бъдем привлекателни за чуждите студенти не с ниски такси и никакъв контрол при влизане в Университета, а с качествено образование и диплома, която ще им отвори място навсякъде, където те искат да се развиват.  Но ако трябва да се върна към въпроса Ви за парите на Университета ще кажа само това – те ще бъдат разходвани съгласно определените приоритети, характерни за едно висше учебно заведение – за обучение на студентите, за заплати на преподавателите, за инвестиции в инфраструктура и оборудване, за проекти, с които да се развива Университетът.  Обвиняват Ви, че искате да прекратите бизнес-инициативите на Университета, осъществявани досега, които са довели до финансова стабилност за висшето училище? Нищо, което до този момент е работело като източник на средства на Университета и което е в рамките на закона, няма да бъде спряно. Ако не е законосъобразно – ще се опитаме да го направим такова, както става и с изнесените обучения например.  Странен ми е този начин на изразяване, който чувам през последните седмици за средствата на МУ – „докарани от някого“, „оставени от някого“, „спечелени“. Бюджетът на един университет се формира от субсидията, която държавата отпуска за един студент, публичен ресурс, таксите на платените студенти и проектно финансиране – това основните пера в него. Университетът не е частна фирма, акционерно дружество, в което акционерите „вкарват“ инвестиции, развиват и делят дивиденти от печалба. Всеки лев, който стои в банковите сметки е резултат от труда на всички, които участват в работата на Университета ни. Нали за всички е ясно, че без преподаватели – няма обучение, няма такси, няма приходи, няма „капитал“?  Не съм убедена, че е много добър мениджърски подход и повод за гордост при налични средства от близо 100 млн. лв. - хората, които носят съдържанието на висшето училище да получават между 400 и 700 лв. – асистенти, доценти и професори. Трябва да се търси баланс между инвестицията в инфраструктура и инвестицията в хората, въпреки че „възвръщаемостта“ от двете инвестиции не е съвсем същата.  И още нещо по темата за парите, смятам, че е крайно време решенията за приоритетите за разходването им да се вземат от всички членове на Общото събрание, защото това е логиката на демократичния процес.  Сред обвиненията към Вас е и това, че рушите Университета? Какво всъщност свършихте през тези първи 6 месеца като ректор? Сред колегите ми вече официално се разпространява моя снимка, под която е написано че това е унищожителят на Медицински университет. Аз благодаря за тези квалификации, защото показват, че определени хора виждат в мен огромна сила, а това значи, че аз трябва да я намеря – дори и да я нямам. Защото предполагам, че те не се съмняват дотолкова в устойчивостта на Университета, за да сметнат че един човек за 5 – 6 месеца може да го разбие. Тук отново се налага да коментирам лични квалификации, оценки, нападки, които отдавна напуснаха полето на добрия тон.  Аз обаче, няма да изляза от това поле и затова ще кажа в отговор на въпроса Ви само това – уви не изпълнявам приоритетите, заложени в мандатната ми програма, защото се наложи да се занимавам с проверки – одитни, прокурорски, всякакви. Наложи се да давам отговори на въпроси, на които трудно се отговаря и да решавам проблеми, които не аз съм създала. И всичко това на фона на упоритото и в нарушение на правилата, саботиране на административния процес в МУ, което далеч не се ограничи до отказ от предаване на документи на прокуратурата. И което започна от самото ми встъпване в Университета. Няма смисъл да навлизам в подробности – само ще кажа, че през първите месеци до мен документи трудно стигаха или стигаха частично. А за началото на учебната година всички преподаватели бяха „поканени“ от страна на бившето ръководство да не отиват на откриването й с надеждата то да се провали. Което така или иначе не се случи. Изобщо в обобщение мога да кажа, че отвън се налага един добре организиран хаос, който цели да покаже колко несъстоятелна като ректор съм.  Затова и предприех някои стъпки да променя работата в администрацията на Университета, което включваше и пенсиониране на главния секретар и уволнение на някой от служителите, които съвсем открито саботираха дейността. Не съм „обезглавила“ ректората. Нямам и не съм имала намерение да пенсионирам насилствено никого, както са плашени колегите ми, нямам намерение да уволнявам преподаватели – това също активно се говори вече повече от месец.  И за да ви докажа, че работата върви, че отлив на студенти – нито български, нито чуждестранни няма – ще ви кажа, че досега са подадени 735 молби от чужденци, от които 580 са за медицина. До момента са обработени и са записани 300 от тях, а на по останалите кандидатури продължава да се работи.  Все още първи заместник-ректор на МУ е акад. Ваньо Митев – предишният ректор. Да. Нима не е най-нормалното нещо да търсиш подобна приемственост в работата? Затова и за мен беше естествено да поканя акад. Митев за първи заместник-ректор, защото смятах, че той може да бъде от полза със знанията и опита си. За съжаление от периода на края на одита той е в продължителен болничен, което не му позволява да идва на работа и да помогне за изчистването на констатациите за неуредици, посочени в доклада. Но от друга страна той е написал сериозни възражения срещу тях.  Виждам обаче, че болестта му позволява организиране на пресконференции и активна организационна дейност по извънредното общо събрание, което би трябвало да се състои следващата седмица. Това между другото също е нарушение на закона, този път на Кодекса на труда, нарушение с което се занимава Инспекцията по труда.  Заради това ли ще „Ви искат главата“ следващата седмица? Заради намерението Ви да прекратите досегашния начин на работа? Заради уволненията? Заради това, а и вероятно защото другата страна в този конфликт има съмнения, че още от „тънкостите“, чрез които е управляван Университета ще излязат на бял свят. Сигурно и заради това, че посреднически фирми вече не работят за МУ София.  След като станаха ясни много неща напоследък започнах да получавам писма от най-различни колеги, от студенти, дори от пациенти, които говорят за това какво трябва да се промени, какви практики, които са съществували досега трябва да се премахнат. Извънредно Общо събрание, свикано в нарушение на Закона за висшето образование и на Правилника на МУ, ще ми търси сметка за унищожаването на Университета. Колегите ми са буквално всекидневно засипвани от анонимни имейли, в които се „разкриват“ всички мои злодеяния, дори студентите са убеждавани са да се подписват против мен. Всичко това, в комбинация със заплахите и обещанията, че след 11 октомври „всичко ще си дойде на мястото“ създава една нетърпима среда за работа.  Затова преди няколко дни аз се обърнах в лично обръщение към колегите си от Общото събрание, в което се опитах да представя своята гледна точка. Обясних им защо съм мълчала досега. Надявам се, че са оценили мотивите ми и поне отчасти са разбрали какво е действителното състояние на нещата в Университета. А защо запазихте мълчание до сега? Ще Ви кажа онова, което казах и колегите си. Мълчах, не защото не можех да отговоря на всичките неистини и на откровените лъжи, които се разпространяват. Не защото не мога да покажа реалните факти за размера на заплатите на преподавателите, за състоянието на сметките на Университета, за нарушенията и гражданските договори, които останаха извън обхвата на Одитния доклад.  Мълчанието ми беше продиктувано не от страх, малодушие или от гузна съвест, а защото смятам, че е важно преди всичко да съхраним името на Университета, който трябва да стои над нашите дребни „битки“ и желания. Защото за мен е обидно преподаватели и студенти да бъдат въвличани в подобни скандали.  Но както казах и на тях сега вече съм убедена, че е време и аз да кажа своите думи. Защото е добре истината да излиза на бял свят по-често и по-чиста, отколкото обичайно се случва в подобни ситуации. И защото ситуацията вече истеризира, рискува да разцепи изцяло преподавателите в Университета, да се отрази и на обучителния процес. А това не бива да се допуска.  Разговорът ни досега не прилича много на разговор за образование или за медицина? Уви не. На част от темите в него бих могла да сложа и професионална оценка. Трудно се говори за подобни проблеми, когато те засягат образование и още повече обучението на бъдещи лекари. Образованието и медицината са стратегически инвестиции в бъдещето на една нация. Затова за мен е изключително важно в тези две сфери нещата да са чисти. И ако не мога да променя голямата картина, цялостната ситуация, аз със сигурност нося отговорност, докато съм ректор – за обучението в Медицински университет София, докато съм лекар – за здравето на своите пациенти. На тази отговорност няма да изневеря, независимо от атаките срещу мен.  Как ще работите оттук нататък, проф. Миланова – в атмосфера на разделение, на страх, съмнения? Обърнах се към колегите си с призив да си спомнят какво е Медицински университет София – за тях самите, за медицината у нас. Сигурна съм, че никой от тях, които сте вложили години от живота си в него, не е забравил, какво стои зад славната му история. Призовах ги да спрем да се позорим, като поставяме напред личните цели и страсти над достойното минало и над името на това уникално висше училище.  Университет ще има и след нас, защото той е резултат от обединените усилия на много хора, назад във времето, а и днес. Но това как ще излезем всички ние от тези страсти, които ни владеят сега – с тежки поражения или с гордост зависи само от нас самите, от зрелостта ни да избираме приоритети.  Защото е дошло време за избор – в каква посока и с какво име да вървим напред. И това решение трябва да се вземе без страх, със смело сърце и хладен разум.  

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

България отчете 2.9% ръст за 1-во тримесечие

БВП на България е нараснал в началото на годината за 4-то поредно тримесечие с 0,7% на тримесечна база, отчете Евростат. На годишна база отбелязваме ръст 2.9%. По този показател нашата страна е изпреварена само от шест от останалите 28 членки на ЕС, които вече са представили своите данни, като най-солиден растеж бележи Румъния (с 1,6%), следвана от Кипър (с 0,9%), Испания (с 0,8%), Литва (с 0,8%), Австрия (с 0,8%), Словакия (с 0,8%) и Германия, където БВП нарасна подобна на българския с 0,7 на сто. На годишна база БВП на България е нараснал през първото тримесечие с 2,9% след повишение с 3,0% в края на 2015 година, нареждайки нашата страна също на престижното шесто място, непосредствено след Румъния (ръст на БВП с 4,2%), Швеция (също с 4,2%), Словакия (с 3,7%), Испания (с 3,4%) и Чешката република (с 3,0%). На едно заето лице се падат 5 513.1 лв. от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 13.6 лв. БВП за 1 отработен час през 1-во тримесечие на годината. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Заетите лица в икономиката са 3 358.2 хил., а общият брой отработени часове е 1 360.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2015 и 2016 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите. Брутната добавена стойност средно на един зает през първото тримесечие на 2016 г. реално се увеличава с 2.9% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. По предварителни данни за първото тримесечие на 2016 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5 444.7 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12.8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 930.4 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11.4 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 765.8 лв. БДС на един зает и 2.5 лв. за един отработен човекочас.

Британските власти: Джо Кокс е била заплашвана

Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда.

Документалният театър – кръстопът на човешките съдби

Необходим ли ни е театърът и в крак ли е той с времето, в което живеем? Този въпрос често изниква в съзнанието ми, разглеждайки афишите. Бързо намирам отговора, защото част от темите, които повдига са актуални от векове. Единствено в храма на Мелпомена думите, погледите и движенията са в идеална симбиоза помежду си. Именно в нея се крие и магията на най-старото сценично  изкуство. Днес ще ви срещнем с младата актриса и режисьор Неда Соколовска, която развива един все още непопулярен у нас театрален жанр – документалния театър. Ето какво я провокира да започне своето пътуване в неизвестното: Трудно ми е да си спомня преломния момент, в който реших да се занимавам с документален театър. Мисля, че беше през 2009 година, когато отидох да уча във Финландия. Всъщност може би точно това има голямо значение за избора ми. Там алтернативните форми бяха добре развити и самото обучение ни стимулираше да търсим собствения си път и език в изкуството, което правим. Тогава си дадох сметка, че онова, което се случва около нас винаги ми е било по-интересно. Ситуациите, в които попадаме, дори и буквално пренесени на сцената, са ми се стрували много по-важни, по-дълбоки и парадоксални от онези изкуствени ситуации, които ние създаваме на сцената, работейки с текст. Нейната цел е думите, които използва в спектаклите, да са „живо слово”, т.е. да са изречени от други хора, а не измислени. Играта на сцената пък трябва да е естествена, без преструвки. Темите, които засяга в постановките, са насочени към различни социални групи, които тя определя за невидими. Хората с увреждания, нетрадиционна сексуална ориентация, бездомните и социално слабите са сякаш в периферията на обществото, забравени и изоставени от всички. Държавата дори не опитва да реши проблемите им, сякаш те не съществуват. Отношението към тях е като към ненужен товар и бреме, от което трябва да се освободим или просто да оставим в някой ъгъл. Според Неда, не бива да пренебрегваме другите хора и да гледаме на тях като различни и чужди. Трябва да опитаме да ги разберем и да им помогнем ако го поискат. Руският поет Владимир Маяковски казва за театъра, че не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма. Точно това личи и от постановките на младата режисьорка. С помощта на интервютата, които взимат от срещите си с хората, актьорите успяват да пресъздадат дословно един живот на действително съществуващ човек. Позволяват на публиката да се вгледа в душата на героя. Защото зад всеки един човек се крие една история, която той би искал да разкаже. Продължаваме разговора си за една инициатива, която Неда и екипът й разработват от половин година, наречена В/ХОД. Ето каква е нейната задача, както и част от проектите, които развива: Целта на тази платформа е не само да разпространи документалното изкуство, а и да разшири неговите хоризонти, защото в момента са твърде малко артистите и групите, които се занимават с това. Има голяма опасност то да се маргинализира защото не е разработено. Идеята на В/ХОД е да представяме външни продукции на артисти и театри, които имат някаква социална насоченост или разглеждат някакъв проблем от нашето съвремие. За половин година, откакто В/ХОД се развива започнахме много интересни проекти. Един от тях е ХОД 16. Това са ежемесечни срещи, нещо като академия за театрали. Театрали от различни специалности- режисьор, актьор, сценограф и драматург се събират и избират заедно тема, която е от публичното пространство. Нещо, което се случва в момента и те смятат, че е важно. Обединяват се около тази тема и в рамките на 2 часа създават идея за спектакъл, който може и никога да не се случи. Идеята на тези срещи е, че се запознават хора, които иначе няма къде да срещнат освен ако не работят заедно. Другата програма, която В/ХОД развива е „менторство”. Това са новозавършили студенти, които имат някакъв сценичен опит в документална посока и тя им помага да развият произведението или представлението, така че да се направи цялостен спектакъл. За мен това е изключително важно, защото много от студентите, които завършват  изпадат в някаква безтегловност. Цялата инерция, която са набрали, всичко, което са научили и способностите, които са развили потъват в бездействие, защото няма къде да ги приложат. Тази менторска програма им дава възможност да показват своята работа пред публика. Неда се надява да реализират още една интересна идея, наречена „Вторични суровини”. Това е един апел към гражданите, ако желаят, да предоставят свои стари дневници или писма, които искат да изхвърлят. Така ще помогнат за опазването на природата, а и дареното може да послужи за създаването на архив, от който екипът да черпи идеи за нови спектакли. Защото думите отлитат, но написаното остава.Въпреки скептицизма, царящ в обществото, младото момиче смята, че хрумването ще има успех. Ще видим дали е така през септември, когато инициативата започне. А дотогава нека си спомним какво е да сме хора и да изровим алтруизма от дъното, където сме го скрили. Нека си помагаме един на друг, без да се делим по вяра, етнос или начин на живот. При всяка среща с нов човек, пред нас се разкрива цял един свят от емоции, поуки и идеи, които можем да почерпим. Защо да не се възползваме? Снимки: Студио за документален театър VOX POPULI

Чарлстън, Южна Каролина – един от най-добрите райони за работа и растеж

Чарлстън в американския щат Южна Каролина в момента е сред 10-те метрорайона с най-благоприятни условия за нови работни места и растеж. Градът привлича с обещанието си за т.нар. "бизнес френдли" среда. Когато "Боинг" решиха да построят фабриката си тук, назначих строителен инспектор, който да отговаря за работата там през цялото време, защото, ако те трябваше да направят изкоп, за да поставят тръба и трябваше да чакат до следващия ден за инспекция на този изкоп, това им струва пари. Това е един от елементите от история за икономическо възраждане след затварянето на най-големия работодател в града, обясни  кметът на Северен Чарлстън Кийт Съми. Драматичната трансформация е започнала преди 20 години след като безработицата в Чарлстън е скочила от 2,6 на 7,1%. Станислава Фаулър живее в града от 14 години. Тя работи в американска счетоводна фирма, където се занимава с международни данъци. Нейни клиенти са чуждестранни клиенти, които инвестират в Южна Каролина или в Америка като цяло: През 80-те години икономиката на Чарлстън е зависела много от  военните инвестиции и при закриване на местната база обществото е трябвало да предприеме инициатива да привлече нови бизнеси, които да възстановят загубените работни места, но това всъщност е създало възможност да се преосмислят нещата и да се намери нова стратегия за региона, която да привлича компетентни кадри и да разнообрази състава на тази икономика. Затварянето на военноморската база "отваря очите" на местните власти за нови начини на развитие. С желанието си да привлече всякакви инвестиции Чарлстън се позиционира като готов да сътрудничи изцяло на всеки работодател. От друга страна, стратегическото положение и капацитетът на пристанището е притегателна сила за познати по целия свят автомобилни марки. Пристанището играе голяма роля, но самият щат е много гостоприемен и насърчаващ бизнеса с данъчните си облекчения, които се дават и могат да се споразумяват с новите инвеститори в щата, каза Фаулър. Бизнес френдли е терминология, която описва подкрепата и съвместната работа между местната власт и частния сектор. Това коментира Беки Форд, която e директор по Глобален бизнес към Алианса за регионално развитие на града и допълни:  Правим каквото можем да оказваме подкрепа на бизнесите, така че те да насочат вниманието си към нещата, които са от най-голямо значение за продукцията и работата им с клиенти. Едно от нещата, които правим, е своевременно издаване на разрешителни за изграждане на съоръженията им и ефикасното им пускане в експлоатация, така че да не губят време. Кевин Айкълбъргърг е основател и ръководител на технологичната компания "Блу Ейкърн", която се занимава с разработването на сайтове за онлайн търговия: Технологичните индустрии в миналото бяха концентрирани в няколко специфични района – Силициевата долина, Ню Йорк, Университета на Калифорния в Лос Анджелис, Остин, а днес тенденцията, която можете да видите, е, че те се настаняват във всеки град. Не е необходимо да сте в някой по-специален хъб, за да сте в бизнеса с технологии. Ако попитате някой от хората в Блу Ейкорн защо са дошли тук, едно от първите неща, които ще ви кажат, е – заради самия Чарлстън. От друга страна, при приоритетите на младото поколение днес компенсацията не е на първо място. Те искат да са част от общност, на която принадлежат. Те искат качество на живот, баланс между личен живот и работа. Не всички желаят да работят по 80 часа на седмица както в Сан Франциско. Николай Атанасов е един от служителите в "Блу Ейкърн“. Родом от Ивайловград и завършил в Техническия университет със специалност "Електронен инженер". Николай е в Чарлстън е от 2014 година. Спечелил е зелена карта и решил да дойде тук. Работи в компанията от година и няколко месеца: Атмосферата е много приятелска и няма никакви задължения кой как да се облича, важно е да си следиш проектите, да си изпълняваш нещата. Има наистина такива допълнителни придобивки като безплатна бира, безалкохолно, дори веднъж в месеца има безплатен обяд. Позволяват домашни любимци да се носят, стига да не пречат на останалите. Първото впечатление, когато дойдох на първото интервю, ми направи един черен лабрадор, който се разхождаше из фирмата. Аз бях доста впечатлен от това, защото много обичам животните и особено лабрадорите са ми любимите кучета, така че това беше първото нещо, което ме впечатли, и разбира се, и бирата и безалкохолните. Чарлстън е в период на разцвет. След повратния момент със затварянето на най-големия създател на работни места – военноморската база, съществувала от 1901-ва до 1996-а – градът се модернизира. Във времената на изключително поляризирана риторика по въпроси на глобализацията южното градче с около 125 хиляди е домакин на производители от страни като Швеция, Германия, Великобритания, Канада, Франция и Япония. Около 17 хиляди са наети в международни компании. Една от задачите на общината е да отговори на нуждите на работодателите от квалифицирана на работна ръка. Целта също така е да се създаде шанс за всеки. Един от проблемите, които имаме в системата ни от държавни училища, е свързан с подготовката на млади афроамериканци за откриващите се нови работни места. Постоянно работим в тази посока. Работим с училищата, като оказваме подкрепа в тренинга, стремим се да ги отдалечим от негативните страни, които те срещат в районите, където живеят, така че да се фокусират върху утрешния ден, а не върху днешния. Маркуел Ролак – Смолс е чирак във Венчър Еърберингс вече около година. Той е на 17 и освен, че завършва гимназия, посещава и курсове в местния "Трайдънт техникъл колидж". "Трайдънт" ми даде възможност да избегна ходенето на онези предмети, свързани с  предварителните изисквания, от които бих се нуждаел, в случай че от гимназията решах да продължа директно в университет. Сега автоматично имам вече 45 кредита, така че все едно вече съм изкарал една година и половина в университета. Това са 27 хиляди долара, които няма да плащам за образованието си.  Фактът, че не трябва да плащам 100 хиляди долара за университет, е нещо значимо. Опитът на Маркуел в компанията помага да научи освен специфични за работата неща и умения, които може да приложи навсякъде: Вършене на много неща едновременно, но в същото време ми помогна да си планирам времето. Ходенето на занимания в колеж сутринта, след това – в гимназията, после – обратно в колежа за още пет часа от понеделник до четвъртък. Струваше ми се супернатоварено, но успях да намеря ритъм и да си планирам времето. Какво те мотивира да следваш плана си и да достигнеш целта си да станеш инженер? Искам да стана инженер, но най-вече искам да съм дизайнер на коли. Знам какво искам да направя и събуждайки се всяка сутрин, си казвам – един ден ти ще станеш инженер, един ден ти ще станеш дизайнер на коли. Работодателите тук ме вдъхновяват и това ме мотивира. Вдъхновението идва и от майка ми. Определено, ако се занимаваш с бизнес, можеш да разчиташ на пълната подкрепа от властимащите – данъчни облекчения, благоприятни закони и осигуряване на решени да се развиват млади хора. В подобен сценарий съществува опасност това китно място с много цвят и богата история да се превърне в индустриален комплекс с основна идея – печеленето на пари. Едно от нещата, които ме привличат в Чарлстън, са плажовете, които го заобикалят. Те не са развити туристически от гледна точка на хотели, ресторанти, клубове и заведения, а по-скоро малки къщички, които можеш да си наемеш и да прекараш там уикенда и седмицата със семейството си. Плажната ивица е много широка, не е претоварено от туристи и имаш наистина възможност да се разтовариш и да се насладиш на природата там, каза Фаулър. Околната среда определено е много важна за нас. Не бихме имали това качество на живот, без да обръщаме внимание на околната среда и да осъзнаваме баланса между развитието и околната среда. Компании като "Боинг" ни дават добри примери за отдаденост на околната среда с инициативи, които включват повече от предписаните от закона. Компаниите правят повече, за да са сигурни, че това, което имаме, се пази за бъдещите поколения. Мисля, че "Боинг" имат една програма в момента, която ги ангажира с намаляване на отпадъците до нула процента на територията на фабриката им. Те рециклират, използват възобновяема енергия. Всъщност много от приложените дейности тук са паралелни на подобни инициативи в европейски държави, коментира Форд. Чарлстън ми харесва най-много старата част на града, уличките, боядисаните сгради от едно време, които са къщи на търговци. Аз дори в момента съм в процес на купуване на къща и те имат едни асоциации, наречени "хоум оунър асосиейшън", които определят и одобряват проектите за строителство, така че това да нарасне на средата, която е била отпреди, и по този начин Чарлстън не губи от чара си, обясни Атанасов. Обща черта между градовете, които претърпяват скорострелен растеж, е тенденцията към загуба на уникалния характер. Запазването на културата, която в крайна сметка е породила възхода, е предизвикателство с притока на нови хора. От друга страна, бързият растеж създава опасност, с която се сблъскаха други южни градове като Шарлът и Атланта – прекаления трафик – фактор, изискващ адекватни инфраструктурни планове. Как да жонглираш между запазване на чара и бизнес френдли подхода в подобна динамична ситуация? Кметът на Северен Чарлстън Кийт Съми коментира: Когато станах кмет, ние бяхме в процес на затваряне на военноморската база. Бях кмет, когато базата беше затворена. Търсихме начини за привличане на нови инвестиции и нови индустрии, които да компенсират загубените работни места. В началото на първия ми мандат имахме 55 хиляди души, сега сме между 120 и 125 хиляди. Ние сме на първо място по търговия в Южна Каролина, въпреки че  по големина сме трети. Ние сме едно общество, настроено приятелски към бизнеса. Вярваме, че комерсиалният, индустриалният и жилищният сектор могат да съществуват съвместно, при условие че всяка една страна демонстрира уважение спрямо другата. Това е философията, която използвам при работата си, и мисля си, че заради това сме успешни от гледна точка на растежа.

Световните лидери отдават почит на израелския политик Шимон Перес

Президентът Барак Обама отдаде почит на израелския политик Шимон Перес, който почина по-рано днес на 93-годишна възраст, предаде АФП. Обама нарече Перес "приятел, който не искаше да се откаже от мечтата за мир между палестинци и израелци". "Има няколко хора, с които споделяме този свят, променили курса на човешката история, не само с ролята си в човешките събития, но и защото те разширяват нашето морално въображение и ни принуждават да очакваме повече от себе си. Моят приятел Шимон бе един от тези хора", се казва в изявлението на Обама. "Близкият изток изгуби ревностен защитник на мира и помирението. Той бе гений с голямо сърце, който използваше дарбата си, за да си представи бъдеще на помирението, не на конфликта, на икономическото и социално могъщество, не на гнева и безсилието, и една нация, един регион, и един свят, подкрепян от грижите и споделянето, а не разкъсван от илюзиите за постоянно надмощие и перфектна истина", думи на бившия американски президент Бил Клинтън. "Шимон Перес бе политически гигант, политик, който ще бъде определен като един от най-важните за тази епоха, или за всяка епоха, и когото обичах дълбоко" - Тони Блеър, бивш премиер на Великобритания и бивш специален пратеник на Близкоизточната четворка. "Шимон Перес сега принадлежи на историята, която бе негов спътник по време на дългия му живот. Със смъртта на Шимон Перес Израел загуби един от най-видните си държавници, а мирът - един от най-ревностните си защитници" - френският президент Франсоа Оланд. "Чрез непреклонните си решителност и принципи, Шимон Перес помагаше за ръководството на своята любима страна през смъртоносните предизвикателства. Неговата вродена човечност и почтеност вдъхновяваха света и помагаха за проправянето на достатъчно широк път към мира, който бъдещите поколения ще извървят един ден, рамо до рамо" - бившият президент на САЩ Джордж Буш. "Шимон Перес беляза Израел както никой друг политик. Той служеше на своята страна в различни роли - със солидни принципи, когато бе засегната сигурността на Израел, и със силна воля, когато ставаше дума за напредъка на мирния процес с палестинците" - германският президент Йоахим Гаук."Това е една тъжна сутрин. Тъжна за всички нас. Няма глава от историята на държавата Израел, в която Шимон не е писал или участвал. Мъж, който бе символ на великия дух за своя народ - Шимон ни накара да погледнем далече в бъдещето. Като човек, той носеше цялата нация върху крилете на въображението, върху крилете на проникновението, и ние го обичахме" - израелският президент Реувен Ривлин."Скърбя за смъртта на обичания от нашата нация Шимон Перес, заедно с всички граждани на Израел, с всички евреи и с много други хора от целия свят. Нека почива в мир. Шимон Перес посвети живота си на независимостта на нашия народ. Като човек с въображение, той гледаше в бъдещето. Като човек на сигурността, той укрепваше силата на Израел по много начини, някои от които все още са тайна днес. Като човек на мира, той работеше до последните си дни, за да постигнем помирение с нашите съседи и за по-добро бъдеще за нашите деца" - премиерът на Израел Бенямин Нетаняху.

Ферарио Спасов: Ще направя всичко възможно да се ориентираме в обстановката и Берое да постига победи

  „Щастлив съм, че съм част от този отбор. Веднага ни предстои мач за първенство. В тези дни ще направя всичко възможно да се ориентирам по-бързо в обстановката. Футболистите са познати. Няма неща, за които да имам голямо притеснение, но осъзнавам, че това е един голям ангажимент и отговорност.” Това заяви новият старши треньор на Берое Ферарио Спасов по време на официалното си представяне в старозагорския клуб, предаде БГНЕС. Опитният специалист е подписал договор със зелено-белите до края на сезона. Спасов заменя на поста подалия оставка Александър Димитров. „Ще направя всичко възможно и това, което е по силите ми и с хората, с които ще работим Берое да постига победи, което е най-важното на този етап. Искаме и да радваме многобройните привърженици, които има този отбор“, сподели наставникът. Относно щаба, с който ще работи под Аязмото, Спасов заяви: Съгласете се, че след като бързо станаха нещата, с които се съгласих, естествено, че трябва да има приемственост с хората, които сега са в отбора. Трябва те да ме въведат в обстановката. Аз ще бъда прецизен в това отношение и няма да поемам ангажимент с това. Всичко зависи от тези хора, с които ще работя и дали ще продължа да работя с тях. Всичко, което има в един отбор – отношение, честност – това са нещата, което прави силен един екип. Ще има приемственост. Атанас Рибарски и Пламен Липенски ще останат до момента, в който се нарушат тези принципи.” Опитният наставник ще направи своя официален дебют в шампионатния сблъсък с Монтана от 12-ия кръг на Първа лига. „Няма лек мач. Не говорим за леки и тежки мачове. Най-важно е състоянието на отбора. Момчетата да се обединят. Да се вдигнем в тези мачове. Как ще стане това нещо – има си начини. През цялата ми кариера се появявам точно в такива ситуации. Имам своите начини. Оставям момчетата да повярват. Да излезем от това състояние, в което се намират. Да излезем на победния път. Това не са сложни неща. Не са нечовешки неща. Това, че програмата е такава, ние не можем да избягаме от нея и да избираме в кой кръг да се появим или сменяме треньорите. Това е реалността – играем. Най-важният мач е този, който предстои. Няма да бъде леко, но ние нямаме алтернатива, освен победата. „Без да жонглираме с отношението на феновете и какво чувстват към даден треньор. Аз съм човек, който в кариерата си съм приет добре във всички отбори, в които съм бил. Надявам се, че и тук ще продължа с добрата работа. Феновете винаги разбират, когато един човек е честен и когато казва нещата. Когато играта на един отбор им харесва. При мен няма изкуствени заигравания”, коментира още той. Спасов разкри и дали ще продължи с промените в играта на тима, започнати от неговия предшественик Александър Димитров. „Той е треньор от новата вълна и е на много високо ниво. Ние сме работили заедно. Просто понякога нещата се получават или не се получават. Аз съм привърженик на всички нови неща във футбола, но това не прави един отбор по-силен или по-слаб. Хубави са тези неща, но това е комплекс от качества, които да се направят с един отбор, за да изглежда той по добър начин.” 

Дано София не заприлича на Хавана преди Кастро

 Наближава 7 ноември - деня, в който отбелязваме събитието, дало повод на Джон Рид да напише "Десет дни, които разтърсиха света". Има основателен въпрос. Как е възможно една 300-летна империя с воински традиции, със строго подреден аристократичен ред да стане лесна плячка на малобройна, както казват днес, болшевишка партия. Има едни обяснения днес, че германците чрез Ленин подкупили Русия и така победила Октомврийската революция. Това е като приказките, че през Септемврийското въстание селяните ни са получавали пряко три милиардна субсидия от Коминтерна, за да го направят. Аз не мога да си представя как може да пламне такъв пожар, само защото германците са дали пари на брата на Ленин и на подстрекателите. Става дума за нещо много важно, което мисля че съвременно звучи. Една империя, в която офицерите поливаха с шампанско циганските певачки, а в същото време един универсално надарен народ тънеше в невежество, не може да бъде разрушена с германски пари, каквито и да са те. Това много ми напомня на съвременното ни състояние днес. Всичките тези пищни тържества от уискито до напудрените конференции, подминават един основен въпрос - че все пак има едно угнетено население, чиято бедност може да породи ненавист, е способно да генерира насилие. Понякога, както във всички световни революции, може да стигне до по-големи жестокости от тези, от които е била предизвикана революцията. Мисля си: дано София не заприлича на Хавана преди Кастро, където има казина, деликатеси, милионери, плажове. И след това един незначителен по брой отряд праща всичко по дяволите. Проблемът е световен - рано или късно, след като нямат пари за партии, пропаганда и вестници, угнетените се вдигат. Това в историята като хронология става приблизително през 300 години. Днес Октомврийската революция е едно от най-почитаните и най-заклеймяваните събития в историята на Русия. Дори във Франция, когато умря самият Де Гол, написаха: "Умря най-обичаният и най-мразеният човек във Франция". Никой не може да отрече революцията в Русия като събитие, с което се скъсва с царския режим, независимо от това какви жестокости са осъществени по негово време. Едно е ясно - че царска Русия нямаше същия авторитет, който имаше авторитарна Русия при Сталин и преди това при Ленин. Отначало този експеримент, при който дърводелци и обущари стават значими личности в световната история, е един алтернативен вариант на уморените и лъскавите професионални политици. Затова една значителна част от световната интелигенция поздрави това събитие в Русия - защото очакваше, че от него ще излезе един нов вид управление. За жалост това не се получи, което съвсем не означава, че експериментите са пропаднали завинаги. Всъщност, в Русия и Декабристкото движение, и Октомврийската революция са дело на интелигенцията. Но декабристите са аристократи, това е друг подход към управлението на Русия. Докато при Октомврийската революция една значителна част от интелигенцията се изплаши от този гняв, взрив и насилие и това даде възможност на много амбициозни хора като сърфисти да се качат на вълната на народния гняв. Както винаги в историята - една идея, започнала прекрасно, след това се изражда. Така беше след английската революция, така беше след френската революция. До голяма степен и след освобождението на България не дойдоха хъшовете, дойдоха част от тях, станали вече търгаши, а не хъшове. Има обаче един феномен - величието на руснаците, който още не е разбран. До ден днешен в Русия се пеят т.нар. "блатные" песни, песните на дворянството, което не одобрява революцията, което бяга от Русия. Днешните потомци на тези дворяни пък, където и да са по света, в мнозинството си тачат родината си и й помагат. Това наистина е величието на един народ. Като мистика, като психология, като принадлежност. Много хора между двете войни си отиваха и се връщаха в Русия, знаейки, че ги чака ако не разстрел, то лагер - това, което другите нации, включително и ние, не биха предприели като саможертва да останат в принадлежността си към баба, към майка и коляно, към народ. нека си спомним, че генерал Деникин отказва да награждава офицери в гражданската война, защото са избивали руснаци, както отказва да се срещне и с ген. Андрей Власов, защото, макар и страдащ от съветската власт, той не уважава предателя. Затова днес трябва да разберем, че едно събитие не може само да се слави или само да се заклеймява. То трябва да бъде обяснено. Една империя рухва поради своята слабост, но се възстановява едно национално величие, което независимо през какви перипетии минава, дори и днес буди респект. Дори тогава, когато не го приемаш като алтернатива.

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Великите европейци - Хенрик Сенкевич

„С огън и меч”, „Потоп”, „Пан Володийовски” – това са заглавията на книгите от знаменитата трилогия на полския писател Хенрик Сенкевич.  Който не я е чел в ранна юношеска възраст, все едно е пропуснал да прочете романите на Александър Дюма, Виктор Юго и сър Уолтър Скот, взети заедно. Който се хване да я чете като възрастен, ще изпита удоволствие и трепет, сякаш е тийнейджър. Шеметни приключения на благородни рицари, изправени срещу подли врагове, малки сражения и огромни битки, жестокости и кръв, интриги и предателства, вдъхновяващи пориви на патриотизъм и трогателни човешки жестове, всичко това подправено с неподправен хумор и развито паралелно с любовни истории, романтични, но и сурови, не по холивудски лигави – такива са въображаемите реалности в романите на Сенкевич. И всичко е сътворено с голямо писателско майсторство. Не очаквайте обаче да бъдат повече от онова, което са, например да търсят и откриват нови литературни форми. Както пише един критик – Сенкевич просто владее до съвършенство и използва прекрасно наличните прийоми на занаята. Не очаквайте също да научите от тези книги най-истинската истина за описаните грандиозни събития в Жечпосполита през XVII век, защото ще сбъркате. Да, действието се развива на исторически фон, част от героите са исторически фигури, а другите  пък са така истински, че приличат на исторически фигури. Но това все пак са чисто приключенски романи, книги, писани за забавление на публиката и публикувани между 1883 и 1888 година като вестникарски поредици. Ефектът, който се проявява още с първите части, ефектът на масово патриотично въодушевление сред поляците, притиснати в края на XIX век под миризливия ботуш на Руската империя, надхвърля очакванията на самия автор. Макар да му печели и немалко критики, подходът и постигнатият ефект все пак извисяват Хенрик Сенкевич до най-високия пиедестал на полската литература, където той стои и досега, без да помръдне. Разбира се, бдителната руска цензура в един момент се усеща какво става покрай романите на Хенрик Сенкевич, но, вероятно заради огромната му популярност, само го предупреждава да спре с темите от историята на Жечпосполита. За известно време той наистина спира, като издава книги за пътешествията си по света, а също - „Без догма”, един психологически, леко маниерен роман, посветен на себепознанието на героя, постигнато чрез анализ най-вече на отношенията му с жените. И тогава идва още по-големият бум. През 1895 година Сенкевич започва да пише романа Quo vadis и да го печата в три полски вестника едновременно. Това е история за любовта между римския патриций Марк Виниций и северното християнско, разбирай – полско, момиче Лигия. Действието се развива в Рим през I век от н. е., времето на Нерон и гоненията срещу християните. Заглавието идва от прочутата случка със Свети Петър. Поради силната заплаха за живота му той тръгва да бяга от Рим, но по пътя среща Христос да върви в обратната посока. Quo vadis Domine, Къде отиваш, Господи? - пита Петър. А Христос: „Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат”. След което Петър, камъкът, върху който Христос гради своята църква, се засрамва от малодушието си, връща се и там намира мъченическа смърт. „Животът заслужава присмех, затова и хората му се присмиват” – казва един от героите в романа, сатирикът и словесен магьосник Гай Петроний. Да, прочутият римски arbiter elegantiarum, „арбитър на елегантността”, когото знаем и като автор на романа „Сатирикон”. В случая обаче сам той е герой от романа на Сенкевич, в който живеят и други исторически фигури. За разлика от трилогията, която, поне отначало, сякаш остава повече за вътрешна консумация, Quo vadisбързо е преведена на много езици и се разпространява като пожар не само в Полша, а и по целия свят. Разбира се, всички си дават сметка, че с разказа за гоненията срещу християните в езическия Рим, Сенкевич визира и гоненията, на които са подложени поляците от чуждия на цивилизацията руски империализъм. Може би затова мнозина смятат, че през 1905 година писателят получава Нобеловата награда за литература именно за Quo vadis. Но не, в мотивите за наградата не е споменат конкретен роман, казано е, че тя се присъжда „заради постиженията на Хенрик Сенкевич в развитието на епоса” – обобщение, което включва както знаменитата му трилогия, така и „Кръстоносци”, роман, който излиза две години след Quo vadisи е посветен на битката при Грюнвалд през XV век, в която полско-литовските рицари разбиват немския Тевтонски орден. Може да звучи леко странно за голям полски патриот, но Хенрик Сенкевич по бащина линия е от татарски произход. Прадедите му се заселват в източната част на сегашна Полша векове по-рано, но приемат християнството и чрез успешни бракове с полски шляхтички родове, се вписват в обществото. През 1846-та, когато се ражда Сенкевич, семейството, макар благородно и с немалко имоти, изпитва финансови затруднения. В началото на 60-те се установяват във Варшава и там Хенрик завършва училище. Той не е добър ученик, освен по история, литература и полски език. Когато през 1863 избухва Януарско въстание срещу руската окупация, младежът е на 17 и иска да участва, но заради дребния ръст въстаниците му казват, че не приемат деца. По настояване на майка си, Сенкевич записва медицина в университета, сменя я с право, но и оттам се маха, за да учи филология и история. Изкарва ги докрай, но не завършва, защото се проваля на изпита по старогръцки. Обаче междувременно започва да работи като журналист и зарязва изобщо идеята за дипломиране. В началото на 70-те години Хенрик Сенкевич издава първите си книги и става известна фигура в полските литературно-журналистически кръгове. През 74-та идва и големият му удар – Газета Польска финансира негово пътуване в Съединените щати и пътеписните му есета, изпратени оттам, го превръщат в звезда. Колегата му Болеслав Прус пише: „Беше време, когато момичетата смятаха всеки красив младеж на улицата за Сенкевич, младежите пускаха като неговата брада и аз реших, че трябва да се запозная с него”. След това американско приключение, което продължава четири години и по време на което издава още няколко книги, Хенрик Сенкевич никога не спира да пътува. Това е едната му голяма страст, която той реализира, без смяната на мястото и атмосферата да му пречат на писането. Освен Европа и САЩ, писателят обикаля  Близкия Изток и Африка, доста от книгите му са всъщност пътеписи или приключенски романи, чието действие се развива в екзотични земи. Само ще ви припомня „Стас и Нели”, както е преведено на български заглавието на романа му „В пустини и пущинаци”. Другата голяма страст на Хенрик Сенкевич, ако може изобщо така да се каже, е любовта, в частност - жените. Той е представителен, симпатичен и интересен мъж, от един момент нататък вече става и доста богат, затова, въпреки че е консервативен католик, успява да реализира и тази си склонност. Докато с пътешествията обаче цял живот има късмет и не преживява крайни ситуации, с жените не е така. С първата си съпруга Мария се запознава във Варшава, но за да поиска ръката ѝ отива чак във Венеция. Двамата се женят, имат две деца, но след четири години Мария умира от туберкулоза. Сенкевич е съсипан, но го спасява работата – тогава той пише и издава трилогията си. Въодушевен от нея, един богат почитател, представил се като „пан Володийовски”, по името на знаменития герой от третата част, праща на писателя огромната сума от 15 000 рубли. Сенкевич не иска парите, но като няма на кого да ги върне, основава с тях санаториум за болни от туберкулоза артисти. Междувременно продължава да пътува и преживява доста романтични истории, но през 1892, вече на 47, сърцето му е истински разбито. Той среща 18-годишна Мария Романовска-Володкович, влюбва се, двамата се женят, но тя го напуска само след две седмици брак. При това, както се установява – бракът е неконсумиран и лично папата го разтрогва. Не ме питайте как се установява липсата на брачна консумация, не ми стига ума да знам. Така или иначе, Сенкевич не се отказва и през 1904, вече на 58, се жени трети път за 14 години по-младата си племенница Мария Бабска. Не знам дали забелязвате, но и трите негови жени се казват Мария. Нищо чудно това да има връзка с дълбоката му католическа вяра и преклонението му пред Светата Дева. Но важното е, че третият брак се оказва успешен и оцелява през следващите 12 години, до смъртта на писателя. Сенкевич, който твърди, че не трябва изобщо да мислим за смъртта, защото смъртта непрекъснато мисли за нас, умира от сърдечен удар в един швейцарски хотел през 1916, в разгара на Първата световна война. Малко не му стига, за да види прогонването на руснаците и превръщането на любимата Полша отново в независима държава. Осем години по-късно, тази независима Полша пренася останките на своя велик писател във столицата Варшава и ги погребва в църквата „Свети Йоан Кръстител”. Както и да оценяват критиците литературните достойнства и грехове на Хенрик Сенкевич, факт е, че по целия път ковчегът му е съпроводен от огромни тълпи хора, които го обичат.

КРАЧКА НАЗАД - ДВЕ НАПРЕД

 Почти всички български премиери, които не успяха да изкарат докрай мандатите си, дължат много за провала си на своите съветници. Те ги капсулираха, откъсваха ги от реалния свят, за да могат по-лесно да ги манипулират. По всичко си личеше, че Бойко Борисов  по време на втория си мандат не се вслушва в никакви съвети. Но неформални съветници той имаше, те сами се хвалеха с близостта си до всесилния премиер. Но явно не са го подлагали на никаква критика. Напротив, внушавали са му колко е велик, сравнявали са го с цар Симеон, със Стамболов. Докато се откъсне напълно от земното притегляне.  После се пада лошо… През нощта на първия тур от президентските избори казах в телевизионното студио, че за Борисов е по-добре да си подаде оставката бързо,  отколкото да агонизира дълго и да загуби всякакви шансове да се завърне в политиката. Казвам   „ в политиката“ , а не на премиерския пост.  Една социоложка , която не е на ти с истината, изопачи тезата ми  и написа в един вестник, че съм предрекъл как ще се завърне „на бял кон.“ Интересен похват, да припишеш позиция на някого и после да го оборваш!  Борисов[И.Г.1]  все пак постъпи именно така, подаде оставка. Не защото ме е послушал, просто е проработил остатъка от неговата прословута интуиция. До тук добре. Но той отново е в плен на илюзиите. Цялостното му поведение е насочено към създаване на катастрофична обстановка, след което той да се появи отново на „бял кон“.  Нещо като през 2013 година… Но не е същото!             Последиците от ефекта „обръщане на палачинката“ се проявяват сега по познат начин.  На  първо място довчерашните слагачи сега громят диктатора. О-о-о, колко са смели те днес! Все още зависимите от режима анализатори пък се мъчат  да обезсмислят победата на Радев и БСП. Оказва се обаче, че има и свестни хора, които все още са обладани от „магията Бойко Борисов“  и сега ни убеждават, че загубата на изборите е била „хитър ход на Бойко“, който бил „калкулирал предварително“ загубата на Цецка Цачева. Не трябвало да тълкуваме този развой на събитията единствено като  „глупост, самозабравяне и самонадеяност и да изключваме от уравнението далновидността и актьорския талант на бившия пожарникар“. С една дума, Бойко бил „достоен за наградата „Оскар“ за актьорското му изпълнение“.   Ето на тези уважавани от мен хора, които трудно се разделят с илюзиите, искам да възразя.             Да, Борисов вероятно ще се завърне в играта. Може  да спечели изборите дори. Това никак не е изключено, макар че психологическата обстановка след тежката загуба не работи в негова полза. Избирателите усетиха своята сила. Работи и обратната тенденция – дали пък не сбъркахме. Но тя е по-слаба. Във всички случаи Борисов няма да остане в политиката дълго. Образът му е загубил своята магия. Хората отдавна не му вярват.  Бях убеден в това още преди повече от година, когато в Народния театър публиката се смееше подигравателно на образа, който напомняше за него- гласово и като манталитет. Както навремето се смееше на всеки намек за Тодор Живков. Неведнъж в българската история присъдата над властниците се е произнасяла първо в театъра. Когато хората започнат да се смеят без страх на един владетел, той е обречен.             Публиката и сега се смее на Бойковите „достойни за Оскар“ изпълнения, с които иска да докаже какъв мъж е той. Само че защо не си подаде оставката като лидер на ГЕРБ, както е редно и както са постъпвали другите партийни лидери при катастрофални изборни поражения? Какво общо има премиерското управление с президентските избори? Виж партийното-да.             Наблюдаваме как неговите най-близки съратници - Цветан Цветанов, Томислав Дончев, дори Владислав Горанов се дистанцират от Борисов в публичните си изяви като заемат по-реалистични и отговорни позиции. Битката за наследството в ГЕРБ е започнала още преди изборите. Но на Борисов не му пука за ГЕРБ, ако е без него. За него партията е само инструмент за взимане  на  властта. Или за връщане в нея, в конкретния случай. Затова прави крачка назад, за да направи после две напред. По ленински. Една подробност — подзаглавието на Ленин е „Кризата в нашата партия.“ Но дали това интересува Борисов?  Той никога не е имал идеология. Избра „дясното“ просто защото бе по-сигурния път към властта. Гледаше  на властта като на средство за лична изява. Изживяваше се като българския Хуан Перон. Говореше за управлението само от първо лице. Дори за разпределението на държавните пари казваше „аз дадох“. Само че си остана без Евита…              Ще си позволя още един съвет към Бойко Борисов. Най-доброто, което той може да направи за себе си, е именно сега да се оттегли от активната политика като запази някаква почетна партийна длъжност. Защо да не се довери на по-опитните? Преди да е изживял нови поражения, преди да изпие до дъно чашата на разочарованието от внезапно изчезналата народна любов. Неговото оттегляне би дало шанс на партията му да оцелее и би дало повече шансове на българската десница. Пък и на България като цяло. Лошото е, че склонните към самовластие управници страдат от един и същи синдром. Те смятат, че са незаменими. Властта ги замайва и те губят чувство за реалност. Затова и си отиват така мъчително и унизително. Имам доста примери в моите професионални спомени. През 1975 г. в атинския затвор „Коридалос“ започна процеса срещу водачите на гръцката хунта, която бе поставила Гърция „в гипс“ в продължение на седем години. Гледах ги отблизо — страшилищата, които бяха изпратили танковете да премажат бунтуващите се студенти от Политехниката, които бяха изгонили в странство Мелина Меркури, бяха хвърлили в затвора Микис Теодоракис, бяха потъпкали демокрацията в нейната люлка. Сега те бяха едни жалки отрепки. Спомням си водачите на БКП на един от процесите, които водиха срещу тях, за помощите ли беше, за апартаментите ли? Те, недостъпните от Политбюро, сега бяха изпотени, трепереха, отговаряха на съдиите с тънки гласчета. Спомням си Тодор Живков в затвора — един немощен старец, безсилен, смазан. Съжалих, че го показахме в „Панорама“. И затова, без да правя пряка аналогия, не мога да забравя и лицето на Бойко Борисов на интервюто, което даваха заедно с Цецка Цачева по телевизията. Да, той вече предчувстваше загубата, но нямаше ход назад. Изглеждаше обречен, отчаян. Ако един политик разбира наистина народа си, трябва да се отстрани, преди да предизвикал гнева му. Защото след смеха идва презрението, после наказанието. И накрая - гневът.    

Премълчаната история на един български пилигрим, издирвач на пътища

Става дума за Иван Драгоев, той е доктор по философия. Работи като заместник-директор на Валенсианския институт по класически и източни изследвания – IVECO. Бил е гост-лектор в университетите Universidad Valencia, Universida de Murcia, Universida CEU San Pablo, Universida Politécnica, (испанския Център за квалификация на преподаватели), френския Universite du Temps libre et du citoyen – Франция. Научните му интереси са от областта на Античността и екзистенциализма. Но за слушателите на „Премълчаната история“ той ще е интересен с друго – паралелното му битие на разкривач на пътища, чийто дух е татуиран с пътешествия. Наред с екзотиката на индийските гари и африканските кафенета, световните аерогари, този българин намира поводи за дълбочинни анализи – философски, богословски, геополитически. Той се вглежда в характерното и уникалното у „туземните“ човеци и техните жизнени ситуации, за да извлече от там дълбокото и граничното, онова, което прави човека същностно човек, въвличайки във всичко това и своя читател, ангажирайки го с него. Част то тези анализи чухте в предаването „Премълчаната история“ с гост Иван Драгоев, който пристигна от Испания специално за това радиоучастие, а в разговора му партнира историчката доц. Веселина Вачкова – ярко явление в съвременната ни наука и култура. Иван Драгоев е необикновен философ и събеседник, който не се притеснява нито да се определи, нито да се присъедини духом към т.нар. „туристите скакалци“. Но неговото всепоглъщащо и неукротимо българско любопитство е повод да съпоставим представите си за нашия начин на живот с други кътчета на квадратната ни планета. За разностранните му интереси говорят и заглавията на книгите му: „Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс“, „Приключение и всекидневие“, „Записките на един пилигрим“, „Митологичен прочит на „Травиата“ от Джузепе Верди“. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук От книгата „Скитащи записки“ Премълчаната история на днешността Предполага се, че от университетите излизат ръководните кадри на едно общество. Не защото са най-умните, а защото са най-способните за сляпо и безпрекословно подчинение, без да задават излишни въпроси. Защо фирмите търсят млади специалисти? Защото са истински роботи и са напълно предвидими. Дава им се добра заплата... те мислят, че е за това, защото са много умни и талантливи (доказателство са блестящите им дипломи, които още миришат на мастило), а е всъщност, защото са изпълнителни животинчета и защото не познават нищо от живота. Точно двайсетгодишните хлапета са тези, които реструктурират фирмите. Иначе казано, уволняват поголовно, махат т.нар. ненужна тлъстина, без да гледат нито кого, нито защо точно изхвърлят на улицата. Важното е да се изпълни съвестно и ефикасно поставената задача (също както в университета), да се достигне до желаните цифри на всяка цена. През деня младите кадри са изпълнителни и безмилостни сметачни машинки, а през нощта и уикенда имат нужда да се лоботомизират в дискотеки, луксозни хотели или други тем подобни райски кътчета, където срещу пари се дава самозабвение, уважение и впечатление, че си ценен и уважаван (да се подразбира като ходещ портфейл). По този начин поне за миг успяват да не мислят за ужасите, които вършат през работно време. Така се създава и култивира една особена социална шизофрения. На работата върша едно, подчинявайки се на определени цели и императиви, но всъщност аз не съм такова чудовище... и истинското аз е само за близките ми и любими хора. Университетът има и друга много важна социална функция... Позволява на държавната служба за безработни да гримира добре цифрите. Защото студентите, докато учат са само бъдещи безработни, които си мислят, че правят нещо важно и стойностно, което ще им осигури блестящо и прелестно бъдеще, без дори да се питат колко доктори на науките работят като нощни пазачи или висят като гламави по бензиностанциите. Стипендията на един студент е два или три пъти по-ниска от минималните социални осигуровки, които се плащат на безработните. Всеизвестен е фактът, че студентите живеят на принципа на фотосинтезата, или пък продължават да бъдат издържани от своите родители. И само тези, които имат необходимите връзки или пък станат добри гъзолизци, или пък предложат сексуални компенсации на нужните люде, намират достойна работа по образованието си. На трето, но не и на последно, място, е ступорната и анестезиращата функция на университетските преподаватели. Когато възникнат социални движения като 15 май в Испания или партии като Сириза в Гърция, които поставят под съмнение общоприети социални норми или пък привличат вниманието ни върху обезсмислянето и онтологичното олекотяване на термини като истина, свобода, отговорност, тогава държавата прибягва до услугите на маститите университетски професори. Те се появяват по телевизионните екрани 26 в най-гледаното от всички време и започват да обясняват, че видите ли, не можело да се говори за истина без да се има предвид Платон, „Метафизиката“ на Аристотел, свети Тома и Кант... Резултатът е, че след десет минути сънотворно проповядване вече никой не ги слуша, но затова пък на всички става ясно, че има специалисти по тези въпроси... Фактът, че знанието им няма никаква връзка с практиката, няма абсолютно никакво значение. Държавата плаща заплатите на университетските преподаватели и стипендиите на студентите не толкова, за да не падне културното ниво на нацията, колкото за да има винаги под ръка послушни и изпълнителни чиновници с научни титли, които с радост ще се оставят да се превърнат в безмозъчно оръдие за манипулация в ръцете на сръчен висш държавен чиновник или пък в тези на безскрупулен политик. Те могат да затворят неудобни теми... просто поради безмилостното отегчение, което всяват у малкото, които биха се опитали да ги слушат... защото не ги слуша никой освен беден студент, който трябва да си зачете изпита и би го постигнал, поздравявайки бездарния си преподавател за блестящото в своята посредственост участие в среднощно телевизионно предаване... По този начин се оказва, че Платон е бил напълно прав, когато се е опасявал от това, че определен вид използване на писмеността може да произведе никому ненужно и затлачващо знание, градящо се върху суетлива, самодоволна и самовлюбена ерудиция. Според легендата Платон отишъл в Египет като разходите по пътуването му били покрити от товара зехтин (собствена реколта) на кораба, с който пътувал. Познавачите на неговото творчество приписват на това пътуване някои египетски мотиви в диалозите му (например историята за откриването на писмеността от бога Тот във „Федър“) Вероятно полъхът от Египет е много по-сериозен и обхванал в дълбочина творчеството на създателя на Академията и не се свежда до лесно разпознаваемите екзотични мотиви. Вероятно най-важната идея, която може да се припише на египетското влияние, е прозрението, че истинската стойност на живота се разкрива чрез смъртта. „Да философстваш означава да се учиш да умираш“, да живееш така като че ли си мъртъв. Красивото, доброто и справедливото, схванати като проявления на вечността и съвършенството… Вечното и съвършеното са отрицанието на живота, като същевременно са основата му, позволяваща да се измерят промените и нивото на оживление. Идеите на Платон могат да се сравнят с пирамидите. Те са на границата на това, което може да се улови със сетивата и да се изрази с думи. Поддържат със света на явленията същата връзка както пирамидите със селата около тях. Те са извън пространството, в което може да се живее, като същевременно са онова, което организира и структурира живота. За да остане в екзистенциалното пространство на идеите (еквивалентно на пустинята на пирамидите) човек трябва вече да е мъртъв. Да философстваш означава да се научиш да пребиваваш в пустинята и да ти е приятно да се разхождаш сред пясъците, без блясъка на слънцето да ослепи очите ти. Непоносимият блясък на интелигибелното (слънцето) развива друг вид инстинкти, които лека-полека създават друг вид чувствителност. Прекосяването на пустинята е аскетично пътешествие. Да философстваш е като да вървиш и да строиш сред вечността на пустинята… Контрастът между три хиляди години египетска история и три хиляди години история на друго място (дори в Китай) е бездънен. Стабилността в стилистиката на представяне на един „кратък“ период от около петстотин години в египетската култура е нещо немислимо за което и да било друго място по света. Техниките на представяне се усъвършенстват, за да запазят по-добре един неизменен фон. Това не означава, че за петстотин години история не се случва нищо. Напротив, разнообразието от исторически събития със смляно в една и съща форма на представяне на нещата. Кръвта на варварите (нашествията на морските народи и на хиксите) бива асимилирана без никакво затруднение. Може би тайната на тази продължителност трябва да се потърси в три посоки: повторяемост на циклите на Нил, повторяемост на връзката със смъртта, повторяемост във вида идеология на властта. Тези три аспекта съвпадат в приоритета на трансценденталното над иманентното. Последните два аспекта не са разделени. Те са неразривно свързани и проникват един в друг. Докато тече животът се подготвя смъртта. Фараонът е връзката между тези две страни от времетраенето. Предполагаемата му божествена природа е дълбоко свързана с възкръсването на Озирис, тя е гаранция на безсмъртие и за справедливост. Тя е неподвижната и неизменна точка в един свят на явления, подвластен на промените и на смъртта. Фараонът е гаранция, че живеем в подреден и смислен свят. Доказателството са периодичните разливания на Нил, които организират ритъма на обществения, политическия и религиозния живот на страната. Казано другояче, властта на фараона е вкоренена в една традиция от незапомнени времена насам. Да бъдеш в реалността означава не толкова да правиш, колкото да повтаряш. Именно, качеството на повторението осигурява реалността. Политеистичната египетска религия асимилира успешно всяка новост като я включва в кодексите на традицията. Съприкосновението с другостта не се усеща като заплаха, а като нещо, чиято асимилация заздравява традицията, като актуализира изходните ù точки.

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът. 1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш. 2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични… 3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви. 4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш. 5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти. 6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем. 7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта… 8. Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка. 9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката. 10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.  11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже. 12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. 13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие. 14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки. 15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце. 16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го. 17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон. 19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш. 20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата. 21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно. 22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори. 23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент. 24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек. 25. Интересните събития често имат глупави обяснения. 26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били. 27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича. 28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.  29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага. 30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава. 31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време… 32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират. 33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе. 34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.  35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример. 36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях. 37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.  38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване… 39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия… 40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция. 41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник. 42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си. 43. Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много. 44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш. 45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.  46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.  47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами. 48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове. 49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща. 50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко. 51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега… 52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш. 53. Преди 30, към сърцето: -          Отвори се. Готов съм. След 30, към сърцето: -          Не ми почуквай. Знам. 54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си. 55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае. 56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб. 57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен. 58. Трудно се обича жена, която е била много обичана… 59. Жените имаме нужда от внимание и любов. 60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов. 61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш. 62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо. 63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор. 64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация. 65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа. 66. Най-добрият афродизиак е усмивката. 67. Живот без любов е като година без лято. 68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка… 69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка. 70. Език кости няма, но език кости чупи… 71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.  72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът. 73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници. 74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината. 75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно. 76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно. 77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието. 78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия. 79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете… 80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея. 81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш. 82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.  83. Добрината е най-добрият антидепресант. 84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.  85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето. 86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.  87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш… 88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли. 89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си. 90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. 91. За да усещаш повече, мисли по-малко. 92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора… 93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?! 94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0? 95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре? 96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история? 97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов? 98. Кога за последно направи нещо за пръв път? 99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца? Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.  P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.  Публикувано от Сузана Башева 

Бруно Бартолети – любимият диригент на Чикаго

Вечерта е посветена на италианеца Бруно Бартолети, един от най-достойните оперни диригенти от втората половина на ХХ и началото на нашия, XXI век. Роден на 10 юни 1926 година в Сесто Фиорентино – предградие на Флоренция, Бартолети напусна този свят отново там, във Флоренция, на 9 юни 2013 г. – само ден преди да навърши 87. Кариерата му бе впечатляваща не само по отношение на репертоар и интерпретационни постижения, но и като продължителност – от 1953 до 2007 година! През тези десетилетия Бруно Бартолети се утвърди като незаменим специалист в две области: родния му италиански репертоар и съвременни произведения. Само един забележителен пример е световната премиера на „Изгубения рай“ на Кшищоф Пендерецки по едноименната поема на Милтън, която се състоя на 29 ноември 1978 г. в Лирик Опера – Чикаго под палката на Бартолети. С чикагския оперен театър Бартолети бе свързан цели 51 сезона, заемаше постовете артистичен директор, главен диригент, накрая и заслужил артистичен директор. Невероятните му познания в областта на оперния жанр и механизмите за работа с оперната трупа го превърнаха в ръководителя и съветника, заслужил най-голямо доверие в Лирик Опера в продължение на десетилетия. Именно Бартолети изгради оркестъра на Лирик Опера и го превърна в един от най-добрите оперни състави в света. Около 2006 – година преди да издирижира последния си спектакъл, повече от 90 процента от оркестрантите на чикагския театър бяха подбрани, назначени и обучени от него. До ден днешен ветераните на Лирик Опера говорят с умиление за неговата опека, за невероятните му познания по отношение на звукоизвличане и стил и за благоговението, с което е подхождал към всяка творба, която е дирижирал. Вместо да преследва бърза слава и международна кариера, този достоен и честен музикант предпочете да работи всеотдайно и интензивно в един-единствен театър, докато го превърне в световен лидер, устоявайки на изкушенията да разпилява силите и таланта си в различни посоки. Но близките му, дългогодишни връзки с италианските театри от Флоренция, Милано, Рим, Парма, Генуа и Болоня го направиха ценен „разузнавач“ за Лирик Опера – както по отношение на репертоар, така и на връзки с водещите световни изпълнители. Бруно Бартолети е роден в семейството на Умберто Бартолети – ковач и любител-музикант, който свири на кларинет в един от флорентинските духови оркестри. Като дете Бруно свири на флейта-пиколо. Учителката му по музика открива таланта му, а съпругът й – скулпторът Антонио Берти, му дава препоръка за Консерваторията „Керубини“, където Бруно учи флейта и пиано. По-късно младият Бартолети свири в оркестъра на Майските музикални тържества, след което става корепетитор на певците в Театро Комунале – Флоренция. Театърът му дава възможност да работи като асистент на големи диригенти: Артур Родзински, Димитри Митропулос, Виторио Гуи и Тулио Серафин. Последният го окуражава да учи дирижиране. През декември 1953 година Бруно Бартолети дебютира като диригент в Театро Комунале в родния си град с „Риголето“ на Верди. През 1957 г. става постоянен диригент на Майските музикални тържества. Същата година е назначен за главен диригент на Кралската датска опера, където работи до 1960 година. Важен етап в кариерата му е италианската премиера на „Нос“ от Шостакович на флорентинския фестивал. От 1965 до 1973 г. Бартолети е артистичен директор на Римската опера. Завръща се в ръководството на големия майски фестивал във Флоренция чак през 1985 г., за да поеме длъжността артистичен директор до 1991 година. Американският му дебют е през 1956 – Бартолети е на 30. Създадената едва две години преди това Лирик Опера от Чикаго има нужда от диригент, който да замести заболелия Тулио Серафин в новата постановка на „Трубадур“. Серафин го препоръчва, прочутият баритон Тито Гоби го одобрява и Бартолети дебютира триумфално, за да издирижира в Чикаго повече от 600 представления на 55 опери в следващите 51 години. Последната му продукция в Лирик Опера датира от 2007 година и (вероятно случайно, а вероятно съвсем не) това отново е Верди: „Травиата“ с участието на млади звезди – латвийката Марина Ребека и малтийския тенор Джоузеф Калея. Но изключителният принос на Бартолети са не само италианските постановки в Чикаго. Той представя за първи път на публиката в Лирик Опера „Електра“ на Щраус, „Воцек“ на Берг, „Огнения ангел“ и „Любовта към трите портокала“ на Прокофиев, „Замъка на херцога Синята брада“ на Барток, „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович и „Катя Кабанова“ на Яначек. Важни премиери през този половин век в Чикаго са и „Били Бъд“ на Бритън от 1970 г. и споменатата вече световна премиера на „Изгубения рай“ на Пендерецки. Бартолети е канен и в Миланската Скала и то още от 1958 година. Негови са 13 постановки на прочутия театър в Милано. Дирижирал е и в Театро Колон – Буенос Айрес. В оперните среди Бартолети е бил известен с две основни качества – много талантлив и много скромен. Притежавал е изключителен усет за вокални таланти и качествено пеене, но също така и набито око за действително способни начинаещи диригенти. Той осигурява на много свои млади колеги първите важни ангажименти в Лирик Опера и помага за старта на световните им кариери. Благодарение на него фигури като Рикардо Шайи и Даниеле Гати дебютират на американския оперен подиум. Въпреки, че се фокусира почти изцяло върху оперния жанр, Бартолети има и някои сериозни изяви в симфоничния. Той е диригентът, осъществил няколко световни премиери на творби от Лучано Берио, Луиджи Даллапикола, Паул Десау, Лодовико Рока, Джан Франческо Малипиеро и Алберто Хинастера. Сред най-известните ми звукозаписни реализации са „Бал с маски“ с Тебалди и Павароти, „Джоконда“ с Кабайе, Павароти, Балтса, Гяуров и Милнс, „Манон Леско“ с Кабайе и Доминго, но в нашата оперна вечер ще припомним например един „Трубадур“ от 1975 г., осъществен в Берлин с хора на Дойче опер и Щатскапеле. За нас този запис е важен най-вече заради участието на Райна Кабаиванска. Ще прозвучи и откъс от друг запис на „Трубадур“: спектакъл на Лирик Опера – Чикаго от 1987 година с участието на Анна Томова-Синтова. Цялостният запис, който ще предложим на меломаните е на рядко поставяния на сцена и рядко представян в ефира Триптих на Джакомо Пучини: „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ в една от най-хубавите интерпретации на творбата, издадена през 1994 година от фирмата DECCA. Централна фигура в тази регистрация е великолепната италианка Мирела Френи, солистите, хора и оркестъра на Майските музикални тържества във Флоренция дирижира Бруно Бартолети. В ролите участват: „Мантията“: Микеле, собственик на шлеп – Хуан Понс Жоржета, негова съпруга – Мирела Френи Луиджи, хамалин – Джузепе Джакомини Селдата, хамалин – Пиеро Де Палма Кърта, хамалин – Франко Де Грандис Невестулката, негова жена – Глория Скалки Продавач на песнички – Рикардо Касинели Двама влюбени – Барбара Фритоли, Романо Емили „Сестра Анджелика“: Сестра Анджелика – Мирела Френи Принцесата – Елена Сулиотис Игуменката – Глория Скалки Сестра наставница – Ева Подлес Учителката на послушничките – Николета Куриел Сестра Дженовиефа – Барбара Фритоли Сестра Осмина – Валерия Ескозито Сестра Долчина – Олга Романко Други сестри: Дебора Беронези, Сабине Макули, Лаура Керичи, Марина Миор, Мариза Сиколо „Джани Скики“: Джани Скики – Лео Нучи Лаурета, негова дъщеря – Мирела Френи Старата Дзита – Ева Подлес Ринучо, неин племенник – Роберто Аланя Герардо, племенник на Буозо – Рикардо Касинели Нела, негова съпруга – Барбара Фритоли Герардино, техен син – Барбара Герини Бето ди Синя, зет на Буозо – Джорджо Джорджети Симоне, братовчед на Буозо – Енрико Фисоре Марко, негов син – Орацио Мори Чека, съпруга на Марко – Николета Куриел 11 юни, от 20 часа