01.12.2016

Резултати от търсенето

Спад на безработица в България до 7-годишно дъно и стабилизация в ЕС на най-ниско ниво от февруари 2009

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през септември в най-ниско ниво от седем и половина години насам от 8,5%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,5%, достигайки най-ниско ниво от септември 2009-а година, показват данни на Евростат. През септември безработицата в ЕС остана на августовското ниво от 8,5% и под ниво от 9,2% година по-рано (през септември 2015-а). По този начин европейската безработица остава за втори пореден месец в най-ниско ниво от февруари 2009 година насам, показват данни на Евростат. Безработицата в еврозоната също стабилизира за втори пореден месец на ниво от 10,0% (най-ниско ниво от юни 2011-а година) и спрямо ниво от 10,6% година по-рано. Според европейската статистика общо 20,789 млн. европейци, от които 16,181 милиона от еврозоната, са били без работа през деветия месец на настоящата година, като спрямо август е отчетено понижение на безработните в ЕС със 150 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната е намалял със 101 хиляди. Спрямо септември 2015-а година, общият брой на безработните европейци се е понижил с цели 1,596 милиона, от които 905 хиляди от еврозоната. Най-ниска безработица през септември беше регистрирана в Чешката република (безработица от 4,0%), следвана от Германия (4,1%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,2%, но според данни за юли 2016-а) и в Испания (19,3% през септември 2016 година). През деветия месец на 2016 година общо 4,125 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,2%), като това представлява понижение на младежката безработица с 425 хиляди спрямо септември година по-рано (когато младежката безработица беше на ниво от 20,0%).                                                                                              Нива на безработицата в ЕС през септември 2016 Според Евростат безработицата в България в началото на есента се е понижила до 7,5% от 7,7% през август и е далеч под ниво от 8,4%, достигано година по-рано (през септември 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна удари най-ниско дъно от септември 2009 година, когато тя беше на ниво от 7,4 на сто. Общо 248 хиляди българи са били без работа през деветия месец на настоящата година спрямо 254 хиляди месец по-рано и 280 хиляди безработни преди година (през септември 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за тринадесети пореден месец и най-малък брой безработни от август 2008-а година, когато техния брой също беше от 248 хиляди. Младежката безработица в България се повиши до 14,9% от 14,8% през август, но е далече под 20,8% преди година (през септември 2015-а), като през септември общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 24 хиляди месец и 37 хиляди точно преди година. Според Евростат, безработицата сред жените в нашата страна се понижи през септември до 6,9% от 7,0% през август и под 7,8% година по-рано (през септември 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна до 8,1% от 8,4% през предишния месец и под ниво от 8,9% година по-рано. Днешните добри данни на Евростат предполагат, че икономиката на ЕС, на еврозоната и в частност българската, ще продължават да се възстановяват с наближаване края на годината.

Спад на безработицата в България до 7-годишно дъно и стабилизация в ЕС на най-ниско ниво от февруари 2009

Безработицата в 28-те страни-членки на Европейския съюз стабилизира през септември в най-ниско ниво от седем и половина години насам от 8,5%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,5%, достигайки най-ниско ниво от септември 2009-а година, показват данни на Евростат. През септември безработицата в ЕС остана на августовското ниво от 8,5% и под ниво от 9,2% година по-рано (през септември 2015-а). По този начин европейската безработица остава за втори пореден месец в най-ниско ниво от февруари 2009 година насам, показват данни на Евростат. Безработицата в еврозоната също стабилизира за втори пореден месец на ниво от 10,0% (най-ниско ниво от юни 2011-а година) и спрямо ниво от 10,6% година по-рано. Според европейската статистика общо 20,789 млн. европейци, от които 16,181 милиона от еврозоната, са били без работа през деветия месец на настоящата година, като спрямо август е отчетено понижение на безработните в ЕС със 150 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната е намалял със 101 хиляди. Спрямо септември 2015-а година, общият брой на безработните европейци се е понижил с цели 1,596 милиона, от които 905 хиляди от еврозоната. Най-ниска безработица през септември беше регистрирана в Чешката република (безработица от 4,0%), следвана от Германия (4,1%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,2%, но според данни за юли 2016-а) и в Испания (19,3% през септември 2016 година). През деветия месец на 2016 година общо 4,125 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,2%), като това представлява понижение на младежката безработица с 425 хиляди спрямо септември година по-рано (когато младежката безработица беше на ниво от 20,0%).                                                                                              Нива на безработицата в ЕС през септември 2016 Според Евростат безработицата в България в началото на есента се е понижила до 7,5% от 7,7% през август и е далеч под ниво от 8,4%, достигано година по-рано (през септември 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна удари най-ниско дъно от септември 2009 година, когато тя беше на ниво от 7,4 на сто. Общо 248 хиляди българи са били без работа през деветия месец на настоящата година спрямо 254 хиляди месец по-рано и 280 хиляди безработни преди година (през септември 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за тринадесети пореден месец и най-малък брой безработни от август 2008-а година, когато техния брой също беше от 248 хиляди. Младежката безработица в България се повиши до 14,9% от 14,8% през август, но е далече под 20,8% преди година (през септември 2015-а), като през септември общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 24 хиляди месец и 37 хиляди точно преди година. Според Евростат, безработицата сред жените в нашата страна се понижи през септември до 6,9% от 7,0% през август и под 7,8% година по-рано (през септември 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна до 8,1% от 8,4% през предишния месец и под ниво от 8,9% година по-рано. Днешните добри данни на Евростат предполагат, че икономиката на ЕС, на еврозоната и в частност българската, ще продължават да се възстановяват с наближаване края на годината.

Спад на октомврийската безработица в България и в целия ЕС до 7-годишни дъна

Безработицата в 28-те страни-членки на Европейския съюз се понижи през октомври до 7,5-годишно дъно от 8,3%, като в същото време безработицата в България достигна най-ниско ниво от септември 2009-а година насам от 7,4 на сто, показват данни на Евростат. През октомври безработицата в ЕС се понижи до 8,3% от 8,4% месец по-рано и спрямо 9,1% преди година, достигайки най-ниско ниво от февруари 2009 година насам. Безработицата в еврозоната също продължава да намалява, достигайки най-ниско ниво от юни 2011-а година от 9,8% и след като през септември тя се понижи до 9,9%, пробивайки под важната бариера от 10% за пръв път от пет години насам. Според европейската статистика общо 20,448 млн. европейци, от които 15,908 милиона от еврозоната, са били без работа през десетия месец на настоящата година, като спрямо септември е отчетено понижение на безработните в ЕС със 190 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната е намалял със 178 хиляди. Спрямо октомври 2015-а година, общият брой на безработните европейци се е понижил с цели 1,782 милиона, от които 1,124 милиона от региона на единната европейска валута. Най-ниска безработица през октомври беше регистрирана в Чешката република (безработица от 3,8%), следвана от Германия (4,1%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,4%, но според данни за август 2016-а) и в Испания (19,2% през октомври 2016 година). През десетия месец на 2016 година общо 4,169 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,4%), като това представлява понижение на младежката безработица с 359 хиляди спрямо октомври година по-рано (когато младежката безработица беше на ниво от 19,9%).                                                                                             Нива на безработицата в ЕС през октомври 2016 Според Евростат безработицата в България през октомври се е понижила до 7,4% от 7,5% през септември и е далеч под ниво от 8,1%, достигано година по-рано (през октомври 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна удари най-ниско дъно от септември 2009 година, когато тя също беше на ниво от 7,4 на сто. Общо 243 хиляди българи са били без работа през десетия месец на настоящата година спрямо 249 хиляди месец по-рано и 268 хиляди безработни преди година (през октомври 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за четиринадесети пореден месец и най-малък брой безработни от юли 2008-а година, когато техния брой също беше от 238 хиляди. Младежката безработица в България се понижи до 14,5% от 14,9% през септември и е далеч под 20,7% преди година (през октомври 2015-а), като през октомври общо 23 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 24 хиляди месец през септември и 36 хиляди точно преди година. Според Евростат, безработицата сред жените в нашата страна се понижи през октомври до 6,8% от 6,9% през септември и под 7,7% година по-рано, докато безработицата сред мъжете спадна до 7,9% от 8,1% през предишния месец и под ниво от 8,4% през октомври 2015-а година. Днешните добри данни на Евростат предполагат, че икономиката на ЕС, на еврозоната и в частност българската, ще продължават да набират скорост с наближаване края на годината.

Понижение на безработицата в ЕС и в България през май до 7-годишни дъна

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз се понижи през май до 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,1%, достигайки най-ниско ниво от август 2009 година, показват последните данни на Евростат. Според данните на европейската статистика, България е сред трите страни - членки на съюза, в които е отчетено най-солидно понижение на безработицата спрямо година по-рано. Нивото на безработица в ЕС през май се понижи до 8,6% от 8,7% през май и под ниво от 9,6% година по-рано (през май 2015-а). По този начин европейската безработица достигна най-ниско ниво от март 2009 година насам, показват данни на Евростат. Според европейската статистика общо 21,084 млн. европейци са били без работа през петия месец на настоящата година, като спрямо април е отчетено понижение на безработните в ЕС с 96 хиляди и с цели 2,166 милиона спрямо май 2015 година. Най-ниска безработица през май беше регистрирана в Чешката република (безработица от 4,0%), следвана от Малта (4,1%) и Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 24,1%, но според данни за март 2016-а) и в Испания (19,8% през май 2016 година). През петия месец на 2016 година общо 4,197 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,6%), като това представлява понижение на младежката безработица с 503 хиляди спрямо май 2015 година (когато младежката безработица беше на ниво от 20,6%).                                                                                                                    Нива на безработицата в ЕС през май 2016 Според Евростат, безработицата в България през май се е понижила до 7,3% от 7,6% през април и вече се намира далеч под ниво от 10,0%, достигано година по-рано (май 2015-а). По този начин безработица в нашата страна достигна през май най-ниско ниво от август 2009 година, когато тя беше от 7,1 на сто. Рязкото понижение на българската безработица на годишна база (до 7,1% през май 2016-а от 10,0% през май 2015-а) отрежда на нашата страна престижното трето място спрямо всички останали членове на ЕС, като по-голям спад на безработицата през последните 12 месеца е отчетен единствено в Кипър (понижение до 12,0% от 15,3%) и в Хърватска (до 13,2% от 16,2%). Общо 239 хиляди българи са били без работа през петия месец на настоящата година спрямо 248 хиляди през април и 332 хиляди безработни преди година (през май 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за девети пореден месец. През май младежката безработица в България се понижи рязко до 13,8% от 14,4% през април и спрямо ниво на безработица от 22,9% преди година (през май 2015-а), като през петия месец на текущата година общо 22 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 23 хиляди месец по-рано и 43 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през май до 6,9% от 7,0% през април и далеч под 9,0% година по-рано (през май 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна рязко до 7,7% от 8,1% през предишния месец и под ниво от 10,8% година по-рано.

Евростат: Населението на ЕС с отрицателен прираст

За първи път в ЕС беше регистриран отрицателен естествен прираст на населението – ражданията миналата година са били 5,1 млн., докато починалите са 5,2 млн., посочва европейската статистическа служба „Евростат”. Запазва се наблюдаваната от няколко години тенденция раждаемостта в държави като Ирландия, Франция, Великобритания и Швеция да е най-висока в ЕС и да надхвърля равнището на смъртността. Най-малко раждания обаче са регистрират в южноевропейски страни като Италия, Португалия и Гърция. Най-значителен спад в числеността на населението заради голямата разлика между раждаемостта и смъртността се отчита в страните от Източна Европа – България, Хърватия, Унгария, Румъния, Литва и Латвия, отбелязва „Евростат”. Общият прираст в ЕС за годината все пак е положителен, но се дължи на мигрантския поток – миналата година в съюза са пристигнали 1, 9 млн. чужденци. Голяма част от мигрантите, пристигнали в Европа през гръцките острови, тръгвайки от турските брегове, са бежанци – главно сирийци, иракчани и афганистанци. През 2015 г. са подадени 1,2 милиона молби за убежище в ЕС, което е два пъти повече, отколкото през предходната година. На 1 януари 2016 г. населението на Европейския съюз е наброявало 510,1 млн. души, при 508,3 млн. на 1 януари година по-рано, сочат данните на „Евростат”.

Забавяне на икономическия растеж на еврозоната и на ЕС през второто тримесечие

Икономическият растеж в еврозоната и в целия Европейския съюз се забави през второто тримесечие спрямо началото на годината, показват предварителни данни на Евростат. Брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна през трите месеца до края на юни с едва 0,3% спрямо първото тримесечие, когато беше отчетена изненадващо добра икономическа експанзия от 0,6 на сто. Данните са в рамките на осреднените прогнози, но все пак показват най-слаб икономически растеж от третото тримесечие на миналата година, когато БВП също нарасна с 0,3 на сто. На годишна база БВП на 19-те страни от единния валутен блок се повиши през второто тримесечие с 1,6% при очаквания за малко по-слаб растеж от 1,5% и след икономическа експанзия от 1,7% през трите месеца до края на март (възходяща ревизия от предишна оценка за повишение с 1,6%). Евростат отчете известно забавяне и на икономическия растеж през второто тримесечие в целия Европейския съюз до 0,4% спрямо периода януари - март, когато БВП нарасна с 0,5 на сто. БВП на ЕС на годишна база нарасна за второ поредно тримесечие с 1,8%, но след негово повишение с 2,0% в края на 2015-а година. Трябва да се има предвид, че забавянето на икономическия растеж е факт още преди изненадващия вот на Великобритания да напусне Европейския съюз, което неминуемо ще се отрази върху икономическите перспективи на стария континент. В същото време Евростат представи и данни за безработицата в еврозоната през юни и предварителни данни за инфлацията в региона през юли. Безработица в еврозоната през юни остана на майското ниво от 10,1% и под ниво от 11,0% през юни 2015-а година. По този начин безработицата в региона остава за втори пореден месец в най-ниско ниво от юли 2011-а година насам. Общо 16,269 млн. европейци от еврозоната са били без работа през шестия месец на настоящата година, като спрямо май е отчетено понижение на безработните с 37 хиляди, докато на годишна база беше регистриран спад с цели 1,363 милиона (спрямо юни 2015 година). През юни общо 2,915 млн. младежи в еврозоната на възраст под 25 години са били без работа (ниво на младежка безработица от 20,8%), като това представлява понижение на младежката безработица с 248 хиляди спрямо същия месец на 2015 година, когато нивото на младежката безработица беше от 22,5%. Според предварителни оценки на Евростат, инфлацията в еврозоната нарасна през юли малко по-силно от очакваното благодарение на по-високи цени на храни, напитки и тютюневи изделия. Индексът на потребителски цени (CPI) на 19-те страни-членки на единния валутен блок се повиши през юли с 0,2% на годишна база при очаквания за повишение с 0,1% и след растеж с 0,1% през юни. Това представлява растеж на инфлацията за втори пореден месец, след като периода февруари - май беше белязан или от дефлация, или от стагнация на потребителските цени. Основният индекс на потребителски цени (изключвайки изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и енергията) нарасна през юли за втори пореден месец с 0,9% спрямо година при прогноза за растеж с 0,8 на сто. Цените на храните, алкохолните напитки и на тютюневите изделия нарастват през юли с 1,4% на годишна база, а на услугите - с 1,2%, докато енергийните цени се понижават с 6,6%, като остават основен негативен фактор, ограничаващ инфлацията в региона.

Стабилизация на безработицата в ЕС през юни при нейно понижение в България до 7-годишно дъно

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилзира през юни за втори пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,2%, достигайки най-ниско ниво от август 2009 година, показват последните данни на Евростат. Според данните на европейската статистика България е сред трите страни - членки на Съюза, в които е отчетено най-солидно понижение на безработицата спрямо година по-рано. Нивото на безработица в ЕС през юни остана на майското ниво от 8,6% и под ниво от 9,5% година по-рано (през юни 2015-а). По този начин европейската безработица остава за втори пореден месец в най-ниско ниво от март 2009 година насам, показват данни на Евростат. Според европейската статистика общо 20,986 млн. европейци са били без работа през шестия месец на настоящата година, като спрямо май е отчетено понижение на безработните в ЕС с 91 хиляди и с цели 2,114 милиона спрямо юни 2015 година. Най-ниска безработица през юни беше регистрирана в Малта (безработица от 4,0%), следвана от Чешката република (4,1%) и Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,3%, но според данни за април 2016-а) и в Испания (19,9% през юни 2016 година). През шестия месец на 2016 година общо 4,194 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,5%), като това представлява понижение на младежката безработица с 492 хиляди спрямо юни 2015 година (когато младежката безработица беше на ниво от 20,8%).                                                                                              Нива на безработицата в ЕС през юни 2016 Според Евростат безработицата в България през юни се е понижила до 7,2% от 7,3% през май и е далеч под ниво от 9,7%, достигано година по-рано (юни 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна през юни удари най-ниско ниво от август 2009 година, когато тя беше от 7,1 на сто. Рязкото понижение на българската безработица на годишна база (до 7,2% през юни 2016-а от 9,7% през юни 2015-а) отрежда на нашата страна престижното трето място спрямо всички останали членове на ЕС, като по-голям спад на безработицата през последните 12 месеца е отчетен единствено в Кипър (понижение до 11,7% от 15,1%) и в Република Хърватска (до 13,2% от 16,2%). Общо 233 хиляди българи са били без работа през шестия месец на настоящата година спрямо 239 хиляди през май и 322 хиляди безработни преди година (през юни 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за десети пореден месец. През юни младежката безработица в България се понижи до 13,8% от 13,9% през май и спрямо ниво на безработица от 22,6% преди година (през юни 2015-а), като през шестия месец на текущата година общо 22 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 22 хиляди месец по-рано и 42 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през юни до 6,8% от 6,9% през май и далеч под 8,7% година по-рано (през юни 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна по-рязко до 7,5% от 7,7% през предишния месец и под ниво от 10,5% година по-рано.

Стабилизация на безработицата в ЕС при понижение в България до 7-годишно дъно

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилзира през юни за втори пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,2%, достигайки най-ниско ниво от август 2009 година, показват последните данни на Евростат. Според данните на европейската статистика България е сред трите страни - членки на Съюза, в които е отчетено най-солидно понижение на безработицата спрямо година по-рано. Нивото на безработица в ЕС през юни остана на майското ниво от 8,6% и под ниво от 9,5% година по-рано (през юни 2015-а). По този начин европейската безработица остава за втори пореден месец в най-ниско ниво от март 2009 година насам, показват данни на Евростат. Според европейската статистика общо 20,986 млн. европейци са били без работа през шестия месец на настоящата година, като спрямо май е отчетено понижение на безработните в ЕС с 91 хиляди и с цели 2,114 милиона спрямо юни 2015 година. Най-ниска безработица през юни беше регистрирана в Малта (безработица от 4,0%), следвана от Чешката република (4,1%) и Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,3%, но според данни за април 2016-а) и в Испания (19,9% през юни 2016 година). През шестия месец на 2016 година общо 4,194 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,5%), като това представлява понижение на младежката безработица с 492 хиляди спрямо юни 2015 година (когато младежката безработица беше на ниво от 20,8%).                                                                                              Нива на безработицата в ЕС през юни 2016 Според Евростат безработицата в България през юни се е понижила до 7,2% от 7,3% през май и е далеч под ниво от 9,7%, достигано година по-рано (юни 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна през юни удари най-ниско ниво от август 2009 година, когато тя беше от 7,1 на сто. Рязкото понижение на българската безработица на годишна база (до 7,2% през юни 2016-а от 9,7% през юни 2015-а) отрежда на нашата страна престижното трето място спрямо всички останали членове на ЕС, като по-голям спад на безработицата през последните 12 месеца е отчетен единствено в Кипър (понижение до 11,7% от 15,1%) и в Република Хърватска (до 13,2% от 16,2%). Общо 233 хиляди българи са били без работа през шестия месец на настоящата година спрямо 239 хиляди през май и 322 хиляди безработни преди година (през юни 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за десети пореден месец. През юни младежката безработица в България се понижи до 13,8% от 13,9% през май и спрямо ниво на безработица от 22,6% преди година (през юни 2015-а), като през шестия месец на текущата година общо 22 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 22 хиляди месец по-рано и 42 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през юни до 6,8% от 6,9% през май и далеч под 8,7% година по-рано (през юни 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна по-рязко до 7,5% от 7,7% през предишния месец и под ниво от 10,5% година по-рано.

Забавяне на икономическия растеж на еврозоната и на ЕС

Икономическият растеж в еврозоната и в целия Европейския съюз се забави през второто тримесечие спрямо началото на годината, показват предварителни данни на Евростат. Брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна през трите месеца до края на юни с едва 0,3% спрямо първото тримесечие, когато беше отчетена изненадващо добра икономическа експанзия от 0,6 на сто. Данните са в рамките на осреднените прогнози, но все пак показват най-слаб икономически растеж от третото тримесечие на миналата година, когато БВП също нарасна с 0,3 на сто. На годишна база БВП на 19-те страни от единния валутен блок се повиши през второто тримесечие с 1,6% при очаквания за малко по-слаб растеж от 1,5% и след икономическа експанзия от 1,7% през трите месеца до края на март (възходяща ревизия от предишна оценка за повишение с 1,6%). Евростат отчете известно забавяне и на икономическия растеж през второто тримесечие в целия Европейския съюз до 0,4% спрямо периода януари - март, когато БВП нарасна с 0,5 на сто. БВП на ЕС на годишна база нарасна за второ поредно тримесечие с 1,8%, но след негово повишение с 2,0% в края на 2015-а година. Трябва да се има предвид, че забавянето на икономическия растеж е факт още преди изненадващия вот на Великобритания да напусне Европейския съюз, което неминуемо ще се отрази върху икономическите перспективи на стария континент. В същото време Евростат представи и данни за безработицата в еврозоната през юни и предварителни данни за инфлацията в региона през юли. Безработица в еврозоната през юни остана на майското ниво от 10,1% и под ниво от 11,0% през юни 2015-а година. По този начин безработицата в региона остава за втори пореден месец в най-ниско ниво от юли 2011-а година насам. Общо 16,269 млн. европейци от еврозоната са били без работа през шестия месец на настоящата година, като спрямо май е отчетено понижение на безработните с 37 хиляди, докато на годишна база беше регистриран спад с цели 1,363 милиона (спрямо юни 2015 година). През юни общо 2,915 млн. младежи в еврозоната на възраст под 25 години са били без работа (ниво на младежка безработица от 20,8%), като това представлява понижение на младежката безработица с 248 хиляди спрямо същия месец на 2015 година, когато нивото на младежката безработица беше от 22,5%. Според предварителни оценки на Евростат, инфлацията в еврозоната нарасна през юли малко по-силно от очакваното благодарение на по-високи цени на храни, напитки и тютюневи изделия. Индексът на потребителски цени (CPI) на 19-те страни-членки на единния валутен блок се повиши през юли с 0,2% на годишна база при очаквания за повишение с 0,1% и след растеж с 0,1% през юни. Това представлява растеж на инфлацията за втори пореден месец, след като периода февруари - май беше белязан или от дефлация, или от стагнация на потребителските цени. Основният индекс на потребителски цени (изключвайки изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и енергията) нарасна през юли за втори пореден месец с 0,9% спрямо година при прогноза за растеж с 0,8 на сто. Цените на храните, алкохолните напитки и на тютюневите изделия нарастват през юли с 1,4% на годишна база, а на услугите - с 1,2%, докато енергийните цени се понижават с 6,6%, като остават основен негативен фактор, ограничаващ инфлацията в региона.

Стабилизация на безработицата в ЕС през юли и нейно слабо понижение в България

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през юли за трети пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,9%, достигайки най-ниско ниво от началото на годината, показват последните данни на Евростат. Безработица в ЕС през юли остана на юнското ниво от 8,6% и под ниво от 9,4% година по-рано (през юли 2015-а). По този начин европейската безработица остава за трети пореден месец в най-ниско ниво от март 2009 година насам, показват данни на Евростат. Според европейската статистика общо 21,063 млн. европейци са били без работа през седмия месец на настоящата година, като спрямо юни е отчетено понижение на безработните в ЕС с 29 хиляди и с цели 1,688 милиона спрямо юли 2015 година. Най-ниска безработица през юли беше регистрирана в Малта (безработица от 3,9%), следвана от Чешката република (4,2%) и Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,5%, но според данни за май 2016-а) и в Испания (19,6% през юли 2016 година). През седмия месец на 2016 година общо 4,276 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,8%), като това представлява понижение на младежката безработица с 310 хиляди спрямо юли 2015 година (когато младежката безработица беше на ниво от 20,2%). Според Евростат безработицата в България през юли се е понижила до 7,9% от 8,0% през юни и е далеч под ниво от 9,2%, достигано година по-рано (юли 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна през юли удари най-ниско ниво от началото на годината (от януари насам, когато безработицата също падна до 7,9%). Общо 259 хиляди българи са били без работа през седмия месец на настоящата година спрямо 262 хиляди през юни и 306 хиляди безработни преди година (през юли 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за единадесети пореден месец. През юли младежката безработица в България се понижи до 14,5% от 15,3% през юни и спрямо ниво на безработица от 21,7% преди година (през юли 2015-а), като през седмия месец на текущата година общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 25 хиляди месец по-рано и 40 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през юли до 7,1% от 7,2% през юни  и далеч под 8,3% година по-рано (през юли 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна до 8,6% от 8,7% през предишния месец и под ниво от 10,0% година по-рано.

Спад на безработицата в България до близо 7-годишно дъно при нейна стабилизация в целия ЕС

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през август за четвърти пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,7%, достигайки най-ниско ниво от октомври 2009-а година, показват последните данни на Евростат. Безработицата в ЕС остана през август на юлското ниво от 8,6% и под ниво от 9,3% година по-рано (през август 2015-а). По този начин европейската безработица остава за четвърти пореден месец в най-ниско ниво от март 2009 година насам, показват данни на Евростат. В същото време безработицата в еврозоната също стабилизира за четвърти пореден месец на ниво от 10,1% (най-ниско ниво от юли 2011-а година) и спрямо ниво от 10,7% година по-рано. Според европейската статистика общо 21,063 млн. европейци, от които 16,326 милиона от еврозоната, са били без работа през осмия месец на настоящата година, като спрямо юли е отчетено понижение на безработните в ЕС с 40 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се повиши с 8 хиляди. Спрямо август 2015-а година, общият брой на безработните европейци се понижи с 1,587 милиона, от които 875 хиляди бяха от еврозоната. Най-ниска безработица през август беше регистрирана в Чешката република (безработица от 3,9%), следвана от Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,4%, но според данни за юни 2016-а) и в Испания (19,5% през август 2016 година). През осмия месец на 2016 година общо 4,199 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,6%), като това представлява понижение на младежката безработица с 381 хиляди спрямо август 2015 година (когато младежката безработица беше на ниво от 20,1%).                                                                                                               Нива на безработицата в ЕС през август 2016 Според Евростат безработицата в България през август се е понижила до 7,7% от 7,9% през юли и е далеч под ниво от 8,8%, достигано година по-рано (през август 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна вече удари най-ниско ниво от октомври 2009 година, когато тя беше на ниво от 7,6 на сто. Общо 255 хиляди българи са били без работа през осмия месец на настоящата година спрямо 259 хиляди месец по-рано и 294 хиляди безработни преди година (през август 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за дванадесети пореден месец. През август младежката безработица в България се повиши до 14,8% от 14,7% през юли, но е далече под 21,3% преди година (през август 2015-а), като през осмия месец на текущата година общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 24 хиляди месец по-рано и 39 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през август до 7,0% от 7,1% през юли и далеч под 8,1% година по-рано (през август 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна до 8,4% от 8,5% през предишния месец и под ниво от 9,5% година по-рано.

Евростат: 58% от младите българи са в лоши жилищни условия

Повече от половината от младите българи /около 58 на сто/ във възрастовата граница 15-29 години живеят в недобри жилищни условия, в пренаселени жилища или плащат прекалено тежка цена за жилище, сочат данни от анализ на Евростат за качеството на жилищните условия в ЕС-28 през миналата година. Според данните на НСИ у нас във възрастовата категория 15-29 години е имало около 1,2 милиона млади българи от близо 7,2-милионното население на страната, предаде БНТ. Жилищният фонд, с който са разполагали българските домакинства през миналата година е бил около 3,9 милиона жилища. От тях най-голям е бил броят на тристайните жилища - повече от 1,3 милиона. Следват двустайните жилища - около 1,2 милиона. Едностайните жилища у нас са били около 350 хиляди. Жилищата с 4, 5, 6 или повече стаи у нас са били около 1 милион, показват данни на родната статистика. В най-тежки жилищни условия са се намирали младите хора в Румъния, където 69 процента от младите румънци /15-29 г./ са живеели в условия на пренаселеност и препълнени домакинства. В условия на пренаселеност и криза за жилищна площ /освен в северната ни съседка и България/, са били също повече от половината от младите хора в Унгария, Полша, Хърватия, Словакия и Латвия. Анализът на Евростат отчита, че през миналата година в ЕС е имало около 90 милиона млади хора на възраст 15-29 години или 17,7 на сто от населението на ЕС-28. Близо 8 процента от населението на ЕС на възраст 15-29 г. са се сблъскали с жилищни проблеми и тежки жилищни условия, отчита европейската статистика. Според европейските стандарти на всеки европеец над 15-годишна възраст се полага самостоятелна стая или двама души от един и същи пол на възраст 15-17 години също би трябвало да живеят в отделна стая. Най-облагодетелствани откъм жилищни условия са били младите хора в Белгия, Холандия и Финландия, където едва между 2 и 5 процента от възрастовата категория 15-29 г. са имали някакви жилищни проблеми и затруднения. Според анализа на Евростат качеството и благосъстоянието откъм жилищни условия на гражданите на ЕС са от ключово значение за стандарта на живот и основен елемент от социалното включване в Евросъюза.

Промишлеността в ЕС 1,3% ръст

 В целия ЕС промишленото производство на месечна основа е нараснало с 1,3 на сто, посочва Евростат на сайта си, а на годишна - с 2,5%. В еврозоната увеличението за месец е с 1,1 на сто, а спрямо 2015 г. - с 1,3%, сочат данни на Евростат.. Евростат отбелязва, че основната причина за увеличението е по-голямото производство на скъпи стоки като кухненско оборудване или мебели, капиталови стоки и недълготрайни потребителски стоки. В България на месечна основа растежът на промишленото производство е нулев, а на годишна показателят бележи растеж от 2,5 процента. Най-голям спад спрямо март има в Хърватия (-2,8 на сто), Литва (-2,7 на сто) и Латвия (-2 на сто), а най-силно покачване - в Ирландия (+6,7 на сто), Португалия (+6,4 на сто), Естония (+5,9 на сто) и Унгария (+5,4 на сто). Най-голям годишен растеж на производството през март се наблюдава в Словакия (+7,2 на сто), Полша (+5,9 на сто), Словения (+ 5,3 на сто), Унгария (5,2 на сто) и Хърватия (5 на сто), а по спад водят Малта (-3,6 на сто), Люксембург (-2,5 на сто), Литва (-1,3 на сто) и Латвия (-0,5 на сто).

Безработицата в България под средната за ЕС през май

През май 2016 година безработицата в България е под средната за Европейския съюз (ЕС), като достигна до най-ниското ниво от август 2009 година, показват последните данни на Евростат. Безработицата в 28-те страни-членки на ЕС се понижи през май до 8,6% от 8,7% през май и под ниво от 9,6% година по-рано. По този начин европейската безработица достигна най-ниско ниво от март 2009 година насам. Според европейската статистика общо 21,084 млн. европейци са били без работа през петия месец на настоящата година, като спрямо април е отчетено понижение на безработните в ЕС с 96 000 и с 2,166 милиона спрямо май 2015 година. Най-ниска безработица през май е регистрирана в Чешката република (4,0%), следвана от Малта (4,1%) и Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 24,1%, но според данни за март 2016 г.) и в Испания (19,8% през май 2016 г.). През петия месец на 2016 година общо 4,197 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,6%), като това представлява понижение на младежката безработица с 503 хиляди спрямо май 2015 година (ниво на младежка безработица от 20,6%). Според Евростат, безработицата в България през май се е понижила до 7,3% от 7,6% през април. По този начин безработицата в нашата страна достигна през май най-ниското ниво от август 2009 година, когато тя беше 7,1 на сто. Рязкото понижение на българската безработица на годишна база до 7,1% през май 2016 г. от 10,0% през май 2015 г., нарежда нашата страна на 3-то място, спрямо останалите страни-членки на ЕС, като по-голям спад на безработицата през последните 12 месеца е отчетен единствено в Кипър (до 12,0% от 15,3%) и в Хърватска (до 13,2% от 16,2%). Общо 239 хиляди българи са били без работа през петия месец на настоящата година спрямо 248 хиляди през април и 332 хиляди безработни преди година. През май младежката безработица в България се понижи рязко до 13,8% от 14,4% през април и спрямо ниво на безработица от 22,9% преди година, като през петия месец на текущата година общо 22 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 23 хиляди месец по-рано и 43 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през май до 6,9% от 7,0% през април и далеч под 9,0% година по-рано, докато безработицата сред мъжете спадна рязко до 7,7% от 8,1% през предишния месец и под ниво от 10,8% година по-рано, показват още данните на Евростат.

Солиден растеж на жилищните цени в еврозоната през първото тримесечие на годината

Цените на жилищата в еврозоната са нараснали през първото тримесечие с най-бърз годишен темп от осем години насам, отчитайки най-солидно повишение от преди началото на световната финансова криза, която провокира солиден трус на имотния пазар. Според Евростат, жилищните цени в региона са били с 3% по-високи през първото тримесечие на 2016-а спрямо година по-рано след повишение с 2,6% в края на 2015 година.. Това представлява най-солиден ръст на цените на жилищата от първото тримесечие на 2008-а година - точно шест месеца преди началото на глобалната финансова и икономическа криза,чийто старт беше даден от фалита на голямата американска инвестиционна банка Lehman Brothers. Спрямо последните три месеца на миналата година, цените са се увеличили с 0,4 на сто. Нарастването на жилищните цени е нов знак за постепенното възстановяване на икономиката на еврозоната от негативните последици от дълговата криза в региона, които последваха световната финансова криза. По-високите цени на жилищата вероятно ще подкрепи доверието на потребителите, тъй като собствениците на домове ще се почувстват по-богати и по-склонни да харчат. Както и в други части на света, жилищните цени в еврозоната се сринаха рязко в резултат на финансовата криза. След кратък отскок те подновиха своя спад, тъй като регионът навлезе в своята собствена криза, свързана с огромните държавни дългове и едва към средата на 2014-а година започнаха отново да нараства предпазливо. Началото на този ценови отскок съвпадна с първата от поредицата стимулиращи мерки, обявени от Европейската централна банка, имащи за цел да подсилят слабия икономически растеж и много ниската инфлация. Тези програми за стимулиране обаче доведоха до притеснения в Германия и на други места в региона, че цените на активи - включително на жилищата - могат да нараснат нереално и по този начин да посеят семената на друга финансова криза. На този етап обаче има слаби признаци за прегряване на жилищния пазар на еврозоната. В самата Германия, покачването на цените на жилищата се забави през първото тримесечие до годишен темп от 4,4% спрямо растеж с 5,9% през последните три месеца на 2015 година. Основно изключение е Австрия, където жилищните цените нарастват в началото на настоящата година с цели 13,4% - два пъти по-силно от растежа, записан в края на миналата година (повишение с 6,4%). Според Евростат жилищните цени в целия Европейския съюз са се увеличи през първото тримесечие с 0,7% спрямо последните три месеца на 2015-а и са отчели годишен ръст от 4 на сто. Извън Австрия, най-голямо увеличение на цените е отчетено в Унгария (ръст с 15,2% на годишна база), докато шведските цените на жилищата са се повишили с 12,5%. Трябва да се има предвид, че в тези две държави централните им банки провеждат облекчени парични и лихвени политики за борба с много слабата инфлация, въпреки добрия икономически растеж, отчетен през последните години.Данните на Евростат за България показват нарастване на жилищните цени през първото тримесечие с 1,1% спрямо последните три месеца на 2015-а година, когато беше отчетен по-солиден ценови растеж от 3,1 на сто. На годишна база цените на жилища в нашата страна са се повиши през периода януари - март с 4,5% след повишение с 4,0% през последното тримесечие на предходната година, отчитайки малко по-ускорен растеж от средния за целия Европейския съюз. Британските цени на жилищата са се повишили през първото тримесечие с 1,1% спрямо края на 2015 година и са нараснали с 8,0% на годишна база, но редица икономисти очакват пазара на имоти на Острова да отслабне значително в резултат на решението на Великобритания да напускане ЕС. Несигурността около Brexit може да има отрицателно въздействие върху цените на жилищата в целия съюз, въпреки че някои отделни градове в континентална Европа могат да се възползват от очакванията, че световният бизнес ще премести своите международни операции от Лондон след изненадващия изход на референдума, проведе на 23-ти юни.

Рекорден дефицит при търговията със стоки на ЕС с Китай от 180 млрд. евро през 2015 година

Във връзка със започналата днес двудневна среща на ЕС и Китай в Пекин (на 12-ти и 13-ти юли), Евростат представи интересни данни за икономическите отношение и търговията между Европейския съюз и втората по сила световна икономика. За изминалата 2015-а година дефицитът на ЕС при стоковата търговия с Китай удари рекордни 180,1 млрд. евро с оглед на рязко повишение на китайския внос в региона с 20,3% (след повишение със 17,9% през 2014-а) при намаляващ растеж на европейския износ към Пекин до 9,5% (от 9,7% година по-рано). По този начин Китай се е оказал топ партньора на ЕС по отношение на осъществения от страната внос, който е формирал през миналата година над една пета от общия европейски внос (20,3% от целия внос). По отношение на осъществения европейски износ в посока Китай, Европейският съюз е бил втория най-голям експортен партньор на водещата азиатска икономика след САЩ. През 2015 година всички страни-членки на ЕС, с изключение на Германия и Финландия, са отчели търговски дефицит с Китай. Данните на Евростат за България показват, че нашата страна е изнесла през миналата година стоки за Китай в размер на 551 млн. евро, което е представлявало 2,4% от целия български експорт. В същото време вносът на китайски стоки в България е бил за 966 млн. евро или 3,7% от общия български внос. По този начин дефицитът на нашата страна при стоковата търговия с Китай е достигнал 416 млн. евро. Международната търговия на услуги на ЕС с Китай през миналата година е била позитивна и в размер на 10,3 млрд. евро, като експортът на европейски услуги към Пекин е бил за 36,0 млрд. евро, докато вносът на китайски услуги - за 25,7 млрд. евро. Евростат представи и данни, показващи, че ЕС е бил нетен инвеститор в Китай през 2014-а година, тъй като преките европейски инвестиции за Пекин са били в размер на 144,2 млрд. евро, докато преките китайки инвестиции на стария континент са били за едва 20,7 млрд. евро.

Рекорден дефицит от 180 млрд. евро при търговията със стоки на ЕС с Китай през 2015 година

Във връзка със започналата днес двудневна среща на ЕС и Китай в Пекин (на 12-ти и 13-ти юли), Евростат представи интересни данни за икономическите отношение и търговията между Европейския съюз и втората по сила световна икономика. За изминалата 2015-а година дефицитът на ЕС при стоковата търговия с Китай удари рекордни 180,1 млрд. евро с оглед на рязко повишение на китайския внос в региона с 20,3% (след повишение със 17,9% през 2014-а) при намаляващ растеж на европейския износ към Пекин до 9,5% (от 9,7% година по-рано). По този начин Китай се е оказал топ партньора на ЕС по отношение на осъществения от страната внос, който е формирал през миналата година над една пета от общия европейски внос (20,3% от целия внос). По отношение на осъществения европейски износ в посока Китай, Европейският съюз е бил втория най-голям експортен партньор на водещата азиатска икономика след САЩ. През 2015 година всички страни-членки на ЕС, с изключение на Германия и Финландия, са отчели търговски дефицит с Китай. Данните на Евростат за България показват, че нашата страна е изнесла през миналата година стоки за Китай в размер на 551 млн. евро, което е представлявало 2,4% от целия български експорт. В същото време вносът на китайски стоки в България е бил за 966 млн. евро или 3,7% от общия български внос. По този начин дефицитът на нашата страна при стоковата търговия с Китай е достигнал 416 млн. евро. Международната търговия на услуги на ЕС с Китай през миналата година е била позитивна и в размер на 10,3 млрд. евро, като експортът на европейски услуги към Пекин е бил за 36,0 млрд. евро, докато вносът на китайски услуги - за 25,7 млрд. евро. Евростат представи и данни, показващи, че ЕС е бил нетен инвеститор в Китай през 2014-а година, тъй като преките европейски инвестиции за Пекин са били в размер на 144,2 млрд. евро, докато преките китайки инвестиции на стария континент са били за едва 20,7 млрд. евро.

Забавяне на икономическия растеж в еврозоната и ЕС, но не и на България

Икономическият растеж в еврозоната и в целия Европейския съюз се забави през второто тримесечие спрямо началото на годината, показват неревизирани данни на Евростат. Брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна през трите месеца до края на юни с 0,3% спрямо първото тримесечие, когато беше отчетена изненадващо добра икономическа експанзия от 0,6 на сто. Данните съвпадат с експресната оценка на Евростат и показват на най-слаб икономически растеж от третото тримесечие на миналата година, когато БВП също нарасна с 0,3 на сто. На годишна база БВП на 19-те страни от единния валутен блок се повиши през второто тримесечие с 1,6%, съвпадайки с предварителните данни и след икономическа експанзия от 1,7% през трите месеца до края на март. Сред водещите икономики от еврозоната най-солиден растеж с 0,7% на тримесечна база бележи БВП на Испания, следван от този на Холандия (растеж с 0,6%) и Германия (повишение на БВП с 0,4%). На другия полюс са Италия и Франция, чиито икономика стагнираха спрямо първото тримесечие на годината. Евростат потвърди своите предварителни данни за известно забавяне и на икономическия растеж през второто тримесечие в целия Европейския съюз до 0,4% спрямо периода януари – март, когато БВП нарасна с 0,5 на сто. БВП на ЕС на годишна база нарасна за второ поредно тримесечие с 1,8%, но след негово повишение с 2,0% в края на 2015 година. Трябва да се има предвид, че забавянето на икономическия растеж на Стария континент е факт още преди изненадващия вот на Великобритания да напусне Европейския съюз и преди последната серия терористични атаки, което неминуемо ще се отрази върху икономическите перспективи на Европа. На този фон икономиката на България запазва добро темпо на растеж на тримесечна база от 0,7 на сто за пето поредно тримесечие, като в същото време БВП нарасна на годишна база с 3,0% след повишение с 2,9% през периода януари – март.

Евростат: Понижение на индустриалното производство в ЕС и в България за юли

Подобно на еврозоната, индустриалното производство в Европейския съюз и в частност в България се понижи рязко през юли, показват данни на Евростат, предаде БНР. Индустриалното производство в целия ЕС се сви с 1,0% на месечна база след повишение с 0,7% през юни, като на годишна база се понижи с 0,1% след растеж от 0,8% през предходния месец. Това представлява първо понижение на производството на годишна база от ноември 2014-а година насам. Индустриалното производство се влоши най-силно на месечна база в Словакия (понижение с цели 15,9%), следвана от Чешката Република (спад с 9,7%) и Холандия (с 5,8%), докато най-солиден ръст беше отбелязан в Естония (повишение с 4,5%), Ирландия (с 3,75%) и Дания (с 2,3%). Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Дания и Словения (повишение с по 7,4%), Финландия (с 6,8%) и Ирландия (с 5,0%) при най-солиден спад в Словакия (спад с 14,3%), Чешката република (със 7,6%) и Малта (с 3,9%). Според Евростат индустриалното производство в България през седмия месец на годината се понижи с 1,6% спрямо юни, когато нарасна с цели 3,9%, подновявайки по този начин негативната тенденция в промишления сектор на нашата страна, който беше в сила от март насам (трайно понижение на производството през периода март - май). На годишна база индустриалното производство в България през юли се повиши с 2,3%, след като месец по-рано нарасна с цели 4 на сто.

Понижение на продажбите на дребно в еврозоната през август

Продажбите на дребно в еврозоната се понижиха през август за пръв път от пет месеца насам след доста по-слабо спрямо предварителните данни тяхно повишение през юли, което е сигнал, че вотът на британците за напускане на ЕС може би ще има по-солидно от очакваното негативно влияние върху региона. Търговията на дребно се сви през август с 0,1% на месечна база при прогноза за по-солиден спад с 0,3%, като това представлява първо влошаване на продажбите на дребно от март насам, показва проучване на Евростат. В същото време европейската статистика направи солидна низходяща ревизия на данните за юли до растеж на продажбите на дребно с едва 0,3% вместо с цели 1,1 на сто. Влошаването на търговията на дребно през август се дължи на спад с 0,4% при продажбите на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и на понижение с 0,1% на продажбите на нехранителни стоки, докато при автомобилните горива е отчетено повишение с 0,2 на сто. На годишна база продажбите на дребно в еврозоната през август нараснаха с едва 0,6% (най-слабо повишение от юли 2014-а година насам) след тяхно повишение с 1,8% месец по-рано (солидна низходяща ревизия от предишна оценка на Евростат за растеж от 2,9%) и при очаквания на финансовите пазари за по-солиден растеж с 1,5 на сто. Данните за юли се следят доста внимателно, тъй като това представлява първа информация за търговията на дребно в еврозоната след референдума на 23-ти юни, на който британците гласуваха в подкрепа за Brexit. Солидната има низходяща ревизия обаче подсказва, че потребителската настройка и склонността за харчене са били по-сериозно засегнати от британския референдум, отколкото първоначалната оценка на Евростат. Продажбите на дребно и във Великобритания отбелязаха понижение през август след растеж месец по-рано. Трябва да се има предвид, че данните за продажбите на дребно са индикатор, който е важна част от общия БВП и илюстрират желанието на потребителите да харчат. Те също така са добър показател за търсенето на домакинствата, което беше един от основните двигатели на икономиката на еврозоната през изминалата година.

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

 "Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември. Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не. 80 000 на ден или на месец? В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база. Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди. През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г. Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката. Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд. Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период. Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права. Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв. За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ. "От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г. Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите. Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%. Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. "За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч". Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите. Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база. Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза. Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%. "В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС "Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г. Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите. Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата. Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г. Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС. Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН. През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада. През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН. Пари има, но не за всички Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните. Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%. В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години. "Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК. Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца. Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %. Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони. "Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия. В България има много силно неравенство В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат. Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат. Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали. Само 22% от българите живеят нормално във финансов план Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни. Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г. Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата. Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв. За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%. Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива. 46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият. Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв. Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати. По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи. Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. Оценка Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно". Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността. В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата. Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.        Mediapool.bg

Евростат: Повечето млади хора у нас живеят в недобри жилищни условия

Повече от половината от българите във възрастовата граница от 15 до 29 години живеят в недобри жилищни условия, показва анализ на Евростат, цитиран от БТА. Изследвани са жилищните условия в 28-те държави-членки на Европейския съюз /ЕС/ през миналата година. Европейските стандарти изискват всеки европеец над 15-годишна възраст да има самостоятелна стая. Най-облагодетелствани откъм жилищни условия са били младежите в Белгия, Холандия и Финландия, отчита Евростат. В най-тежки жилищни условия в Евросъюза са били младите хора в Румъния. Според Националния статистически институт от 15 до 29 години е една седма от населението на страната. Родната статистика отчита, че през 2015 година българските домакинства са имали 3 милиона и 900 хиляди жилища, като най-много, малко над една трета от тях, са тристайни. Населението ни наброява 7 милиона и 200 хиляди души.

Евростат: Около 15 процента от българите са затлъстели или са с наднормено тегло

Най-дебелите българи са на възраст от 65 до 74 години, показват данни на Евростат за 2014 година, според анализ, направен сред страните-членки на Европейския съюз /ЕС/. Около 15 процента от българите са затлъстели или са с наднормено тегло. Най-слаби са сънародниците ни на възраст от 18 до 24 години. Данните на Евростат, цитирани от БТА, показват още, че броят на мъжете и жените у нас с наднормено тегло е почти равен, с лек превес на мъжете. Такова е съотношението и в целия Европейски съюз. Сред страните-членки най-малко затлъстели са румънците, а най-голям е процентът на хората с наднормено тегло в Малта, следвани от Латвия и Унгария. Заседналият начин на живот и лошите хранителни навици водят до този проблем, а оттам следват редица здравословни усложнения  захарен диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми и други съпътстващи заболявания, пише в анализа на европейската статистика.

Евростат: 15 процента от българите са с наднормено тегло

Най-дебелите българи са на възраст от 65 до 74 години, показват данни на Евростат за 2014 година, според анализ, направен сред страните-членки на Европейския съюз /ЕС/, предаде БНР. Около 15 процента от българите са затлъстели или са с наднормено тегло. Най-слаби са сънародниците ни на възраст от 18 до 24 години. Данните на Евростат, цитирани от БТА, показват още, че броят на мъжете и жените у нас с наднормено тегло е почти равен, с лек превес на мъжете. Такова е съотношението и в целия Европейски съюз. Сред страните-членки най-малко затлъстели са румънците, а най-голям е процентът на хората с наднормено тегло в Малта, следвани от Латвия и Унгария. Заседналият начин на живот и лошите хранителни навици водят до този проблем, а оттам следват редица здравословни усложнения  захарен диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми и други съпътстващи заболявания, пише в анализа на европейската статистика.