01.12.2016

Резултати от търсенето

Робърт Пигни: Ако има "мек" Брекзит, има вероятност Шотландия да остане в Обединеното кралство

Въпросът за излизането на Великобритания от Европейския съюз стигна и до Върховния съд. Кампанията бе поведена от редица утвърдени юристи в страната и е подкрепяна от подписка, в която се включват все повече британци. Те настояват парламентът да се произнесе дали да бъде задействан Член 50 на Лисабонския договор, а именно - за излизането от Европейския съюз. Практически - британският парламент може да наложи вето и фактическо начало на процедурата за излизане от Европейския съюз да няма. Репортаж на Марта Младенова След като повечето британци гласуваха за излизане от Европейския съюз на 23-ти юни, никой все още не знае как волята им ще бъде изпълнена. Още повече, че все повече се чувстват настроенията, с които тази воля трябва да бъде променена. Реално легалният път това да се случи е един - чрез отказ на парламента да разреши задействането на Член 50-ти от Лисабонския договор. Пред "Хоризонт" адвокат Дейвид Грийн определи всички коментари по това какво може да реши парламентът като "спекулации" Ние не оспорваме дали трябва да се стигне до излизане от Европейския съюз, или не. Това е политически въпрос. Ние коментираме единствено текстове от Конституцията и се основаваме на върховенството на закона. Разбира се, ние можем да спекулираме с това как ще гласува парламентът, защото вероятно той ще поиска повече детайли за това как ще се отрази на страната. Пред "Хоризонт" Робърт Пигни от организаторите на кампанията "Предизвикателството на народа", която също се бори с това премиерът Тереза Мей да получи парламентарен мандат за каквато и да е работа по "Брекзит", заяви: Изключително важно е да се разбере, че референдумът беше пожелателен - т.е. той има "съвещателен", а не задължителен смисъл. Хората се произнесоха. Това е така, но последната дума трябва да е на парламента, който ще прецени дали Брекзитът е добър или лош за страната. Адвокат Грийн обясни, че Британската конституция изисква въпрос от толкова важно естество да бъде разгледан от парламента: Ние поехме случая преди около три дни. Предполагам, че окончателното решение на съда ще бъде готово след около две седмици. Съдът смята, че Тереза Мей има нужда от мандат от парламента, за да задейства Член 50 от Лисабонския договор. Нашата теза е, че ние живеем в парламентарна демокрация и трябва решение от парламента за излизането от Европейския съюз. Правителството обаче твърди, че то може да действа чрез т.нар. "кралски прерогатив", който дава право на кабинета да се разпорежда с договорите и международните отношения на страната. Ние обаче сме убедени, че това не е правилно. Нашите аргументи са, че парламентарният суверенитет изисква подобно важно решение като задействането на Член 50 да бъде взето именно, след като получи мандат от народните представители. Освен това не трябва да забравяме, че именно парламентът гласува за влизането на Обединеното кралство в Европейския съюз. Следователно, след като говорим за излизане от Европейския съюз, отново парламентът трябва да се произнесе по този въпрос. Също така трябва да видим и правата, които получаваме като членове на Европейския съюз - правото на свободно движение и достъп до единния пазар. С излизането от съюза ние може да ги изгубим, затова - именно парламентът трябва да се произнесе. Правителството не може да решава за индивидуалните права на гражданите, а правото на  свободно движение е именно такова индивидуално право. Въпросът за индивидуалните права и свободното движение на хора и капитали, които са в основата на европейските ценности, води до следващата неяснота - как ще се случи излизането на Великобритания от Европейския съюз. Вече говорим за "твърд" Брекзит - с отказ от достъпа до единния пазар, но и твърда миграцонна политика и "мек" Брекзит - с частичен достъп до единния европейски пазар, но и с компромис в миграционната политика, обясни Робърт Пигни. Ако парламентът реши, че излизането на Великобритания от Европейския съюз, под каквато и да е форма, не е задоволително, той трябва да го отхвърли. Също така е важно да кажем, че ако парламентът все пак прецени, че Брекзитът ще донесе повече позитиви за страната, то тогава трябва да го разреши. Аз се надявам решението да мине през парламента, защото той може да каже кое е най-добро за страната. Според Пигни, излизането на Великобритания от Европейския съюз ще доведе до още "разводи", но този път - вътре в Обединеното кралство: Ако правителството в Лондон се опита да извади страната от Европейския съюз, аз бих предположил, че Шотландия ще поиска да излезе. Ние имаме много богата история с шотландците, но ако ме питате лично, аз бих ги подкрепил в искането им да защитят правата на собствената си държава. Следващата седмица в Шотландия ще бъде публикуван законопроект за втори референдум за независимост от Великобритания. И все пак - има вероятност обединеното кралство да запази цялостта си Ако има т.нар. "мек" Брекзит, има вероятност Шотландия да остане в Обединеното кралство. Много е трудно да се прогнозира, защото все още никой не може да дефинира какво точно означава "мек" Брекзит, заяви Робърт Пигни.

Великобритания може да се откаже от Brexit, ако предстоящите преговори се окажат много трудни

Висши представители от Европейския съюз предполагат, че Великобритания ще се откаже от Brexit, ако Съюзът направи предстоящите преговори по развода с Обединеното кралство колкото се може по-трудни, съобщава британското издание The Telegraph. От своя страна британските власти се мъчат да попречат на европейското възприемане, че заемането на по-безкомпромисни позиции в преговорите ще принудят Великобритания да промени мнението си за напускане на блока. Според The Telegraph тези предположения се подхранват от твърдата линия по въпросите за свободата на движение, която се споделя през последните седмици от Берлин, Париж и Брюксел. Повече от петима висши представители на ЕС, интервюирани от The Telegraph тази седмица, изразиха съмнения, че Великобритания ще осъществи Brexit, след като страната се сблъска с "реалността на бюрократичния кошмар" и "лудия акт на икономическо самонараняване", когато бъдат стартиране преговорите по развода. В тази връзка високопоставен британски представител, участващ в подготовката на предстоящите преговори, заяви, че елитът на ЕС изглежда си мисли, че играта е да ни накара да променим нашето решение. Тази позиция кара британските представители да се мъчат да обяснят на европейските лидери колко е "опасна" играта, която подхващат и колко "малко вероятно" е тя да успее. Друг британски официален източник с познания по предстоящите разговори добави, че съществува опасност, че позициите на ЕС в преговорите за Brexit вече стават "опасно втвърдени", дори още преди новият премиер на страната Тереза Мей да се позове на Член 50 от Европейския договор, даващ официален старт на преговорите по развода. Изданието отбелязва, че има втвърдяване на позицията на Европа преди днешната среща на лидерите на останалите 27 страни - членки на ЕС в словашката столица Братислава, целяща да покаже, че единното и решително европейското бъдеще ще продължи без Великобритания. Настроението е помрачено от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който в писмо от девет точки призова лидерите на ЕС да използват срещата на върха в Братислава, за да възстановят избледняващата вяра на гражданите в Европейския съюз. Доналд Туск настоя, че 27-те лидери трябва "да се придържат решително" към Европейския договор и по-специално по въпроса за свободното движение. Ако направим това, няма да има място за съмнение, че това е нещо добро, за да бъдеш член на Европейския съюз, написа той. Изборът на ЕС за водещи преговарящи по въпроса за Brexit - френския финансов експерт Мишел Барние от страна на Европейската комисия и Ги Верхофстад, бивш белгийски премиер и архифедералист от страна на Европейския парламент, се възприемат като ясен знак за решимостта на ЕС да отстоява постигането на твърдо споразумение. В четвъртък бившият председател на Европейския съвет - Херман Ван Ромпой описа двамата преговарящи като "много, много трудни и неотстъпчиви" и предупреди, че за Великобритания предстоят "тежки" преговори. В Европейския парламент, който ще трябва в последствие да ратифицира всяко едно постигнато споразумение, настроението срещу Великобритания се влоши допълнително през настоящата седмица след лични атаки срещу Ги Верхофстад от страна на бившия лидер на UKIP Найджъл Фараж и от британският министър по въпросите за Brexit Дейвид Дейвис. Дейвис беше цитиран да определя неговия бъдещ събеседник в преговорния процес като "Сатана", докато Фараж, който е от много време трън в очите на проевропейските евродепутати, определи Верхофстад като "фанатик" и неговото назначение като "обявяване на война" при предстоящите преговори. Може би имаше времена, когато това не би могло да бъде толкова неприятно, отбеляза източник, близък до Ги Верхофстад, но когато британският министър, отговарящ за Brexit, говори за главния европейски преговарящ като за сатана, какъв отговор наистина очаква Великобритания. Тези настроения бяха потвърдени и от Буркхард Балц, германски евродепутат, чиято водеща роля в комисията по икономическите и парични въпроси на Европейския парламент го прави доста влиятелна фигура по въпросите за регулиране на финансовите услуги. Той каза, че Великобритания не трябва да подценява решимостта на останалата част от Европа да лиши Обединеното кралство от неговите европейски финансови права. Балц също така предупреди, че Европа ще трябва да понесе икономическа болка, за да защити своите основни принципи и че е пресилена вярата сред привържениците на Brexit, че може да последва съществено отслабване на търсенето на стоки и услуги, предлагани от германските и френските износители.

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Анализатори: Дъждът може да доведе до обръщане на резултата на референдума във Великобритания

По-малко от три часа остават до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в голяма част от Лондон и цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз.  Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.

Анализатори: Дъждът може да обърне резултата на референдума във Великобритания

По-малко от два часа остават до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в столицата на Обединеното кралство и в цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз.  Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.

По-малко от час остава до края на гласуването за членството на Великобритания в ЕС

По-малко от час остава до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в столицата на Обединеното кралство и в цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". Различни опити за агитация в последния момент прилагат поддръжниците и на двете кампании. "Файненшъл таймс" показа снимка на жена с малко момченце, които агитират за подкрепа на оставането във Великобритания. "Дейли мейл" пък засне жена, подкрепяща напускането, която  е предлагала химикалката си пред една от изборните секции с аргумента, че ако знакът върху бюлетината е с молив, "те ще го изтрият". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз. Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Европреса над Камерън да задвижи Брекзит още във вторник, Брюксел в паника от "ефект на доминото"

Премиерът в оставка Дейвид Камерън е подложен на натиск от страна на ръководството на ЕС в Брюксел да задвижи процедурата за излизане на Великобритания, като активира чл. 50 от Лисабонския договор. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц призова днес Камерън да направи това още в идващия вторник, в събота по въпроса за бързия Брекзит се изказаха и председателят на ЕК Юнкер, както и други представители на брюкселската администрация и на водещите страни в общността. За оказвания натиск призна и британският министър на външните работи Филип Хамънд. Решението кога да задейства член 50 на Лисабонския договор за Европейския съюз, в който е заложена процедурата за излизане от общността, е от изключителната компетенция на Великобритания, заяви днес Хамънд в интервю за ТВ канала Ай Ти Ви. Графикът по прилагане на този член зависи изключително от Великобритания, каза той и добави: Партньорите от ЕС искат ние да направим това бързо и оказват натиск. По думите на Шулц обаче забавянето ще доведе до повече несигурност и ще застраши пазара на работната ръка. "Ето защо разчитаме на британското правителство да претвори думите в дела. Срещата на върха във вторник е подходящият момент за това", каза Шулц за в. "Билд ам зонтаг". Съгласно член 50 от Лисабонския договор, който досега никога не е бил използван, за да започне излизането си от ЕС, Великобритания трябва да уведоми за това свое намерение Съвета на ЕС. След това напускащата страна и членките на ЕС имат срок от две години да договорят условията по излизането. Представители на ЕС обаче настояват, че не е необходимо Великобритания да изпраща формално писмо до Европейския съюз, за да започне 2-годишното обратното броене за напускане на Съюза. Те твърдят, че британският премиер Дейвид Камерън може да започне процеса, при участието си на среща с европейските лидери в четвъртък, предава Reuters. „Процесът може да бъде стартиран чрез писмо до председателя на Европейския съвет или чрез официално заявление на среща на Европейския съвет, вписано в официалните записи на срещата“, заяви говорител на Европейския съвет. Камерън ще придружава останалите европейски лидери по време на срещата на Европейския съвет в четвъртък. В петък, той заяви, че ще остави своя приемник на премиерския пост да задейства член 50 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), който предвижда двугодишен период за напускане на Съюза. Това раздразни европейските лидери, които искат бързо уреждане на въпроса, за да се намали несигурността. Някои привърженици на брекзит отдавна смятат, че Великобритания трябва да се цели в преговаряне на нови цялостни взаимоотношения с ЕС, търсейки достъп до пазара му, без формално обвързване с политиките му. Подобно развитие притеснява европейските власти, заради техните страхове, че продължителни преговори могат да отключат „ефекта на доминото“ за предоговаряне и напускане на други страни-членки. Има основания за тези страхове. Във Франция, Германия, Финландия, Холандия вече се чуха ясни гласове за референдум за членството на страните в ЕС. От гледна точка на европейските чиновници обаче изглежда по-голяма тревогата, че дори политици и икономисти, които не подлагат на съмнение членството на своята държава н еврообщността, категорично се обявяват за дълбоки реформи в ЕС и искат повече сигурност, по-малко власт за чиновниците в Брюксел и зачитане на националните интереси и суверенитет на държавите членки. Евролидерите не виждат правен начин Обединеното кралство да бъде принудено да започне процеса, но оказват политически натиск върху премиера Камерън да спази обещанието си за незабавно започване на процеса, в случай на победа на кампанията за напускане.

65 милиона евро за иновативен бизнес в България и Словакия след споразумение между Европейския инвестиционен фонд и СИБАНК

 Европейският инвестиционен фонд   (ЕИФ)  и  СИБАНК   E АД  (СИБАНК)  подписаха гаранционно споразумение за улесняване на достъпа до финансиране на иновативни малки и средни (МСП)   и междинни предприятия (с до  499  души персонал )   в България и Словакия.   Тази обща за двете държави операция в рамките на  InnovFin , със СИБАНК като координираща институция, включва споразумение с Č eskoslovensk á  obchodn á banka   a . s . ( CSOB ) – също част от  KBC  Груп, и се ползва от подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е в основата на  Инвестиционния план за Европа .   Новото споразумение ще даде възможност СИБАНК да предоставя кредити при изгодни условия на иновативни МСП и междинни предприятия за период от две години. Гаранцията от Европейския инвестиционен фонд е по линия на инициативата „ InnovFin  на Европейския съюз (ЕС) - финансиране за иноватори“ с финансова помощ по „Хоризонт 2020“, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Помощта на ЕС за иновативни български и словашки фирми по линията на тази  операция  се очаква да генерира кредитен портфейл от 65 милиона евро.   Настоящата транзакция със СИБАНК е отражение на ангажимента на Европейския съюз да започне бързо конкретни инициативи по линия на ЕФСИ, като ускори сделките по кредитиране и гарантиране, с които да се даде възможност за увеличаване на заетостта и растежа в ЕС.   В коментар на подписването, заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, отговарящ за ресор Заетост, растеж, инвестиции и конкурентоспособност, заяви: „Днешното споразумение между СИБАНК и ЕИФ (четвърт a та подобна обща за няколко държави операция по програма InnovFin ), препотвърждава нашия ангажимент още повече да подобрим географския обхват на малките и средни предприятия в Европа, които могат да се възползват от ЕФСИ. Европейският фонд за стратегически инвестиции ще продължи да играе ключова роля при подпомагането на иновативни малки  и средни фирми в България и Словакия (и отвъд тях) да получат достъп до добри финансови решения“   При изказването си по време на събитието в София, Алесандро Тапи, директор на отдел „Гаранции, секюритизация и микрофинансиране“ в ЕИФ, коментира: „Доволен съм, че ЕИФ подписва поредното си споразумение със СИБАНК. ЕИФ се радва на дългосрочни отношения със СИБАНК по линия на други споразумения, особено в рамките на ЕФСИ, затова съм благодарен на СИБАНК, че прие да се възползва от тази възможност да разширим сътрудничеството си. СИБАНК разполага със солиден опит във финансирането на МСП, а днешното споразумение ще помогне на СИБАНК да достигне до още повече малки фирми, нуждаещи се от финансиране.”   Петър Андронов,  главен изпълнителен директор на СИБАНК и Кънтри мениджър на  KBC  Груп за България подчерта: „Считаме, че днешното подписване на гаранционното споразумение по програма  InnovFin  между СИБАНК и ЕИФ, е символ на разширяване на успешното партньорство между двете институции. Още повече се гордеем от факта, че този договор е една от първите операции в Европа, които ЕИФ сключва с повече от една институция. Новото гаранционно споразумение ще даде възможност на иновативни компании (както МСП, така и междинни предприятия) да осъществят идеите си, като изпозлват финансиране при преференциални условия“.   За ЕИФ Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е част от групата на Европейската инвестиционна банка. Основна мисия на фонда е да подпомага европейските микро-, малки и средни предприятия (МСП) като улеснява достъпа им до финансиране. ЕИФ създава и развива рисков капитал и капитал за растеж, гаранции и инструменти за микрофинансиране, които са насочени конкретно към този пазарен сегмент. В тази си роля ЕИФ насърчава целите на ЕС в подкрепа на иновациите, научноизследователските и развойни дейности, предприемачеството, растежа и заетостта. Повече информация за дейността на ЕИФ по линия на ЕФСИ можете да намерите  тук .   За СИБАНК СИБАНК, като част от белгийската група  KBC   e   една от най-активните български банки, които работят с финансови инструменти в подкрепа на бизнеса. СИБАНК поддържа активно партньорство с много еврпейски и български финансови институции като: Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие на Съвета на Европа, Националния гаранционен фонд и др.   СИБАНК е първият участник по плана Юнкер в България. През юли 2015 г. СИБАНК официално подпива споразумение с ЕИФ по програма  COSME . Благодарение на  COSME  гаранциите банката има възможност да отпусне 200 милиона лева кредити на български малки и средни фирми при преференциални изисквания относно обезпеченията. Една година по-късно, СИБАНК вече има подписани над 500 кредитни сделки за приблизително 70 милиона евро.   СИБАНК е финансирала така също и над 480 проекта на МСП за над 66 млн. при намалени наполовина изисквания за обезпечеността на кредитите и лихви с до 2.5% по-ниски от стандартните чрез използването на  JEREMIE  гаранции, които също се менажират от ЕИФ. Благодарение на петте кредитни линии за над 200 млн. евро, които банката получи от ЕИБ през последните девет години, тя успя да подкрепи над 500 бизнес проекта при облекчени лихвени условия.   За Инвестиционния план за Европа Инвестиционният план насочва вниманието към засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и постигане на растеж. Това става посредством по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси, премахване пречките пред инвестициите, осигуряване на прозрачност и техническа помощ за инвестиционните проекти. Инвестиционният план вече дава резултати. По данни на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) към юли 2016 г. благодарение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в Европа са реализирани инвестиции на стойност над 115,7 милиарда евро.   С цел надграждане върху този успех,  на 14 септември 2016  г.   Европейската комисия предложи удължаване на ЕФСИ, увеличаване на капацитета му и засилване на ефективността му.  

България да стане част от проекта за Европейски стълб на социалните права

 България да бъде част от проекта за Европейския стълб за социални права – това обедини всички участници в дискусията по проекта на Европейската комисия за създаване на Европейски стълб на социалните права. Дискусията бе организирана от Икономическия и социален съвет   ( ИСС ) на България в партньорство с Европейския икономически и социален комитет ( ЕИСК ) . В срещата участваха над сто представители на различни граждански организации, членове на Европейския икономически и социален комитет, членове на Икономически и социален съвет на България, представители на научната общност. В откриването на дискусията в хотел София-Балкан днес взеха участие министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова и председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народното събрание Хасан Адемов. Проектът, представен по-рано тази година от председателя на ЕК Ж. Юнкер, предизвика оживена дискусия по трите основни групи въпроси: равни възможности, достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и подходяща и устойчива социална закрила.  Основна тема в изказванията както на работодателите, на синдикатите, така и на представителите на различни граждански организации беше, че на Европа е необходим нов модерен проект, който да отрази всички промени, предизвикани от бурното развитие на новите технологии,  на новите феномени като споделената икономика, а оттам и новите условия на труд и изисквания за адекватно качествено образование, гъвкавост на професионалните умения и компетенции, нови стандарти за труд, за работно време, място на труд и т.н. В дискусията бяха отправени и конкретни предложения за надграждане на предложения от ЕК проект. Проф. Лалко Дулевски – председател на ИСС, предложи в европейския документ да се формулира ясно правото на всяко дете да получи качествено образование чрез отговорността на институциите и на родителите, дългосрочната грижа да бъде приета като социално осигурителен риск,  да се приемат единни минимални стандарти за качествено здравеопазване. Проф. Мария Сотирова подчерта, че социалните права трябва да получат гаранция, да не са само пожелание и затова колективното договаряне също трябва да бъде принцип, който би гарантирал социалните права на всеки човек, а и по-добри доходи. Различието в доходите всъщност е най-тежкият проблем на сближаването в Европа, каза още тя. Божидар Данев, член на Европейския икономически и социален комитет и изпълнителен председател на БСК подчерта, че в нашата епоха на цифровизация, на споделена икономика,  различията ще нарастват между квалифицираните и нискоквалифицираните работници, затова е необходим нов подход в обучението. Той акцентира също върху необходимостта от задълбочени анализи и прогнози за икономическото развитие, без които е невъзможно да се направят прогнози за необходимото обучение. За обвързаността на социалните права и икономическото развитие говори и Пламен Димитров – член на ЕИСК и президент на КНСБ, според когото  Европейския стълб на социалните права трябва да се интегрира с Европейския семестър, за да се съвместят икономическото и социалното развитие чрез постоянно наблюдение. Чрез този стълб е необходимо да се наложат минимални стандарти за права и социална закрила, каза още той. Днешната дискусия се провежда в 27 държави-членки на ЕС по инициатива на ЕИСК и резултатите от нея ще бъдат в основата на развитието на проекта Европейски стълб на социалните права.

Граждански диалог в Габрово: възстановяването на доверието в Европа започва с познаването на въпросите, които вълнуват гражданите

  Възстановяването на връзката между Европа и нейните граждани е основен приоритет, подчертаха президентът на Република България Росен Плевнелиев и председателят на Европейския комитет на регионите (КР) Марку Маркула в понеделник, когато организираната от КР поредица от граждански диалози се прехвърли в Габрово, България.   Президентът на Република България Росен Плевнелиев заяви: "Когато стане трудно, трябва да говорим и да търсим решения заедно. Задаваме много въпроси за Бъдещото на Европа, но знаем, че отговорът е много прост. Постигнали сме толкова много заедно и имаме още много да постигаме по общия път към една по-демократична Европа. Бъдещето на България и на Европа не трябва да се решава на бойното поле, а в нашите класни стаи. Необходим ни е качествен човешки капитал и образование за да привличаме инвестиции и индустриите на бъдещето в България. "   Пред 400 граждани в кметството председателят на Европейския комитет на регионитеМарку Маркула заяви: „Днес поставяме началото на едно пътешествие. Преди да се опитаме да намерим решение на множеството предизвикателства, пред които е изправена Европа – от миграцията до създаването на устойчиви работни места и даването на тласък на иновациите, искаме да отделим време, за да изслушаме и да вникнем в тревогите и желанията на хората от европейските градове и региони. Да работим заедно за намирането на ефективни решения за всички граждани!“   Във връзка с това председателят Маркула изтъкна ролята на местните власти при определянето на инвестиционните приоритети, носещи осезаеми резултати за гражданите благодарение на ефективното използване на частни и публични средства, включително и от бюджета на ЕС. Откакто България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., европейското финансиране вече спомогна за финансирането на проекти като разширяването на мрежата на софийското метро и подобряването на съоръженията за управление на отпадъците и водите. За периода 2014 – 2020 г. на страната бяха отпуснати общо около 9,9 млрд. евро от структурните и инвестиционните фондове.   Заместник министър-председателят Томислав Дончев, отговарящ за европейските фондове и икономическа политика в българското правителство, заяви: „България винаги се е стремила да бъде конструктивен партньор в европейския дебат. Въпреки че Съюзът се нуждае от гъвкавост, за да бъде по-подготвен да реагира на непредвидени обстоятелства, това не би трябвало да бъде причина за изоставяне на дългосрочните ангажименти за инвестиции в икономическото, социалното и териториалното сближаване в градските райони, развитието на селските райони, борбата с бедността и социалното изключване. Трябва да обръщаме внимание на истинските тревоги на гражданите, за да спечелим отново тяхното доверие в европейския проект.   Домакин на проявата беше кметът на Габрово Таня Христова, ръководител на българската делегация в Европейския комитет на регионите. В дебата с гражданите се включиха и българските членове на Европейския парламент Ева Паунова и Андрей Новаков, както и ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев.   "За мен като член на Комитета на регионите и кмет на един европейски град е изключително важно да получим гаранции, че визията на Европа ще се основава на увеличаване на инвестициите за насърчаване на сближаването, устойчивия растеж и създаване на работни места в градовете и регионите. Само така ще успеем да възстановим чувството на принадлежност на гражданите към общия европейски проект.", заключи кметицата на Габрово  г-жа Христова.   През уикенда Габрово беше домакин и на  Лагер за иновации , организиран в партньорство от КР и Съвместния изследователски център на Европейската комисия.  Лагерът за иновации ще обедини експерти, заинтересовани страни и политици, които се стремят да предложат новаторски решения на значими обществени проблеми и да развиват местна култура на иновации. Основната тема в Габрово беше как да се преодолее цифровото разделение в Европа и да се помогне на изоставащите региони да включат интелигентната специализация в образованието.

МС одобри позициите на България за заседанията на Съвета на ЕС

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формати „Транспорт“ и „Телекомуникации“), което ще се проведе на 1 и 2 декември в Брюксел. Това съобщиха от правителствената информационна служба, предаде Фокус. В областта на въздухоплаването на заседанието се очаква да бъде възприет общ подход по предложението за регламент за общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и присъщите за тях рискове. В частта морски транспорт се предвижда да бъдат обсъдени две предложения за директиви: за изменение на Директивата за правилата за безопасност и стандартите за пътнически кораби и за системата от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически кораби по редовни линии. Ще бъде преразгледана и Директивата относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, опериращи по направление към или от пристанища на държавите членки. В сектор телекомуникации министрите ще проведат политически дебат относно преразглежданата в момента регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения. Предстои да бъде приет общ подход относно законодателното предложение за роуминг на едро с цел да осигури изравняването на цените на дребно на роуминг услуги с националните цени от 15 юни 2017 г.  Другата одобрена позиция на България е за предстоящо на 6 декември заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси. На него ще се търси постигането на общ подход по изменение на регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ 2.0), Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти. Очаква се приемането на заключения относно отстраняването на пречките пред инвестициите, установени в рамките на третия стълб на Плана за инвестиции за Европа. Във връзка със стартирането на Европейския семестър за 2017 г. Европейската комисия ще представи Годишен обзор на растежа за 2017 г., Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г. и проект за препоръка относно икономическата политика на еврозоната. Съветът ще обсъди и възможни начини за подобряването на предвидимостта и прозрачността на Пакта за стабилност и растеж. Правителството се запозна и с резултатите от проведени две заседания на Съвета на ЕС – ЕКОФИН на 8 ноември и „Общи въпроси” на 15 ноември. В рамките на първото заседание Комисията представи новия данъчен пакет за мащабна реформа на корпоративното данъчно облагане в ЕС. ЕКОФИН обсъди и постигна споразумение по компромисното предложение на Председателството за заключенията на Съвета за критериите и процедурата, които водят до създаването на списък на ЕС с юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. На заседанието председателят на Европейската сметна палата представи Годишния доклад за финансовата 2015 г. Във връзка с изграждането на банковия съюз Европейската комисия информира Съвета, че всички държави-членки са транспонирали директивата за възстановяването и преструктурирането на банки. Това означава, че в съответствие с пътната карта работата по спасителните мерки следва да започне, като за целта беше даден мандат за това на Икономическия и финансов комитет. На Съвет „Общи въпроси“ беше проведена дискусия и се постигна широко съгласие по средносрочния преглед на Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. Одобрено бе Съветът да започне паралелни консултации с Европейския парламент (ЕП) по проекта на бюджет за 2017 г. Съветът направи и оценка на функционирането на диалога в областта на върховенството на закона. Европейската комисия представи своята Работна програма за 2017 г. Проведената дискусия очерта широко разбиране, че приоритетите трябва да бъдат свързани с „Декларацията от Братислава“. Резултатът от проведената дискусия ще послужи на Председателството за основа на разговорите с ЕК и с ЕП по подписването на Съвместна декларация по общите приоритети преди края на 2016 г. Съвет „Общи въпроси“ отбеляза проекта на анотиран дневен ред за заседанието на Европейския съвет (15-16 декември 2016 г.). който ще концентрира вниманието върху темите миграция, сигурност, икономическо и социално развитие, младеж и външни отношения.

Последен ден преди историческия референдум за оставане или излизане на Великобритания от ЕС

Днес е последният ден преди историческия референдум за оставане или излизане на Великобритания от Европейския съюз. След като седмици наред подкрепата за излизането от блока или т.нар. "Брекзит” набираше скорост, сега все повече британци са готови да подкрепят оставането на Великобритания в Общността. Последните проучвания показват много близки резултати и за двете възможности, така че практически резултатът е непредсказуем.  Кампанията за оставане в Европейския съюз възвърна подкрепата си след трагедията с депутатката Джо Кокс. След вчерашната реч на премиера Дейвид Камерън, който призова британците да помислят за бъдещето на децата си, повечето лондончани отговарят така: Аз подкрепям кампанията за оставане, но всички глупости, които се наговориха, напълно ме отвратиха от всички политици и вече не им се доверявам. Все пак не липсват хора, които с категоричност отговарят, че излизането от Европейския съюз е наложително, защото в него цари беззаконие. Близостта на двете позиции "за" и "против" карат част от британците да се колебаят в решението си до последния момент: Мисля, че никой не знае какво ще се случи, ако "Брекзитът" събере по-голяма подкрепа.Днес българи ще дискутират в Лондон бъдещето си, ако Великобритания излезе от Европейския съюз. Дискусията е организирана от клуб "Милениум" и ще се проведе вечерта преди решителното гласуване. Ето две мнения на представители на българската общост в английската столица:За българите е дорбе Великобритания да остане в Европейския съюз. За мен това Великобритания да напусне Европейския съюз е безумие - споделиха българи, живеещи в Лондон.

Последен ден преди историческия Брекзит

Днес е последният ден преди историческия референдум за оставане или излизане на Великобритания от Европейския съюз. След като седмици наред подкрепата за излизането от Блока, или т.нар. "Брекзит”, набираше скорост, сега все повече британци са готови да подкрепят оставането на Великобритания в Общността. Последните проучвания показват много близки резултати и за двете възможности, така че практически резултатът е непредсказуем. Кампанията за оставане в Европейския съюз възвърна подкрепата си след трагедията с депутатката Джо Кокс. След вчерашната реч на премиера Дейвид Камерън, който призова британците да помислят за бъдещето на децата си, повечето лондончани отговарят така: Аз подкрепям кампанията за оставане, но всички глупости, които се наговориха, напълно ме отвратиха от всички политици и вече не им се доверявам. Все пак не липсват хора, които с категоричност отговарят, че излизането от Европейския съюз е наложително, защото в него цари беззаконие. Близостта на двете позиции "за" и "против" карат част от британците да се колебаят в решението си до последния момент: Мисля, че никой не знае какво ще се случи, ако Брекзитът събере по-голяма подкрепа. Днес българи ще дискутират в Лондон бъдещето си, ако Великобритания излезе от Европейския съюз. Дискусията е организирана от клуб "Милениум" и ще се проведе вечерта преди решителното гласуване. Ето две мнения на представители на българската общност в английската столица: За българите е добре Великобритания да остане в Европейския съюз. За мен това Великобритания да напусне Европейския съюз е безумие, споделиха българи, живеещи в Лондон. Великобритания ще остане в ЕС, смята Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Тя коментира още: Има кампания, действително с едно много силно присъствие на политици, които заемат много ясна позиция. Те не са разделени дори на идеологически принцип. Ние тук не можем толкова да се разпалим. В момента британците правят исторически избор. Бойко Боев, председател на Българската лондонска асоциация, каза в "Преди всички", че според него референдумът за оставане или излизане на Великобритания от ЕС е възможност и социолозите да се появят отново в медиите. Референдумът е възможност хората да говорят за случващото се в тяхната страна. Ако обаче Великобритания излезе от ЕС, не се знае какво ще стане и това всява страх, каза още той: Има сериозен интерес от страна на медиите и на политиците да всяват всякакви възможности за страх. Разбирам, че това е нормално, тъй като не е ясно какво ще се случи след референдума. Досега такова нещо не се е случвало. Ако гласоподавателите гласуват Великобритания да излезе от ЕС, не се знае какво ще стане. В звуковия файл можете да чуете интервю на Силвия Великова с Антоанета Цонева и Бойко Боев.

Шотландия вижда бъдещето си в ЕС

Шотландия вижда бъдещето си като "част от Европейския съюз", каза шотландският премиер Никола Стърджън, след като 62 процента от шотландците гласуваха за оставане на Великобритания в Евросъюза. Стърджън посочи, че започва п одготовка за провеждане на нов референдум за независимостта на Шотландия, след решението на Великобритания да напусне Европейския съюз. Това трябва да стане в рамките на две години след задействането на Член 50 от Лисабонския договор, което се очаква до 3 месеца: Ако парламентът реши, че провеждането на втори референдум е най-добрият или единственият начин да запазим мястото си в Европа, трябва да имаме възможност за провеждането му в тези времеви рамки. Мога да потвърдя, че за тази цел ще започнем подготовката на законите, необходими за провеждането на нов референдум за независимост, ако и когато парламентът постанови това. Стърджън подчерта, че ще направи всичко възможно, за да запази мястото на страната си в Европейския съюз и особено в единния пазар на блока. Междувременно северноирландската партия Шин Фейн обяви, че е необходимо да се проведе референдум за границата с Ирландия. Според председателя на движението, ако мнозинството от британците гласува да напусне Европейския съюз, тогава правителството в Лондон ще загуби възможността да представлява северноирландците. Решението на британските избиратели е катастрофално за страната и Европейския съюз, защото зачерква четири десетилетия усилия за отворена Европа с единен пазар, заяви лейбъристкият депутат Кийт Ваз: Това е ужасен ден за Великобритания и Европа. Сега трябва да бъде свикана извънредна среща на върха. Трябва да съставим работещ план за изпълнение на волята на избирателите. Имаме нужда от подкрепата на нашите партньори от Съюза, за да се справим с мигрантите в Кале. Ще има огромни усложнения за антитерористичната ни стратегия, каза един от привържениците на оставането на Великобритания Кийт Ваз пред Би Би Си. По-рано водачът на Партията на независимостта Найджъл Фараж обяви резултатите от референдума за начало на края на европейския проект и победа на обикновените и почтените хора над корупцията и лъжите.

Как ще се отрази на ЕС излизането на Великобритания - петата по големина икономика в света и втора в евросъюза

Как ще се отрази излизането на Великобритания икономически на Европейския съюз, на вноските в бюджета на Общността и на размера на еврофондовете. Това е един от основните въпроси, които си задават хората след подкрепата за Брекзит на референдума в Обединеното кралство. Ето какво показват фактите, представени от Европа тв. До края на 2013 - а Великобритания е шестата по големина икономика в света и третата в Европейския съюз. През 2013 г.  брутният вътрешен продукт на Обединеното кралство възлиза на 2 трилиона 657 милиарда и 900 милиона щатски долара. Пета по големина икономика в света и втора в ЕС е Франция с брутен вътрешен продукт от 2 трилиона 885 милиарда и 100 милиона долара. Нещата се променят през 2014 и 2015 г. Данните за 2014 г. показват, че Великобритания е изпреварила Франция с минимална разлика от 40 милиарда долара и заема петото място по големика на икономиката в света. През 2015 г. разликата между двете се увеличава и вече е 700 милиарда долара като БВП-то на Обединеното кралство надминава 3 трилиона долара. Какво се случва в Европейския съюз? Фактът, че Великобритания изпреварва Франция означава, че тя автоматично става втората по големина икономика в Общността след Германия, която е първа. Ето какво показват данните за това кой колко внася в бюджета на Европейския съюз. През 2014 г., въпреки че Обединеното кралство има по-голямо БВП от Франция, Париж внася в Брюксел близо 20 милиарда евро, тоест почти 1% от брутния си вътрешен продукт. В същото време Лондон внася около 12 милиарда евро, тоест около 0,5% от своя БВП. Причината е, че Обединеното кралство имаше привилегията да внася в общия бюджет на Евросъюза само 0,53% от своя БВП, докато Германия и Франция внасят по 0,83 на сто. Така се стига до парадокса дори Италия, която е осмата по големина икономика в света, да внася повече от Обединеното кралство в бюджета на Европейския съюз. В същото време Великобритания получава обратно под формата на субсидии от европейските фондове близо 6 милиарда евро годишно, тоест половината от това, което е внесла. Тази проста сметка показва три важни неща: първото е, че за самата Великобритания вноската е нищожна на фона на брутния й вътрешен продукт, сочат от Европа тв. Второ, тя получава половината обратно от Европейския съюз. И трето - не са верни твърденията, че ако Обединеното кралство излезе това ще доведе до сериозно намаляване на средствата от европейските фондове, в това число и за България. Намаляването ще е с около 5 до 7 %.

Как ще се отрази на ЕС излизането на Великобритания?

Как ще се отрази излизането на Великобритания икономически на Европейския съюз, на вноските в бюджета на Общността и на размера на еврофондовете. Това е един от основните въпроси, които си задават хората след подкрепата за Брекзит на референдума в Обединеното кралство. Ето какво показват фактите, представени от Европа тв. До края на 2013 - а Великобритания е шестата по големина икономика в света и третата в Европейския съюз. През 2013 г.  брутният вътрешен продукт на Обединеното кралство възлиза на 2 трилиона 657 милиарда и 900 милиона щатски долара. Пета по големина икономика в света и втора в ЕС е Франция с брутен вътрешен продукт от 2 трилиона 885 милиарда и 100 милиона долара. Нещата се променят през 2014 и 2015 г. Данните за 2014 г. показват, че Великобритания е изпреварила Франция с минимална разлика от 40 милиарда долара и заема петото място по големика на икономиката в света. През 2015 г. разликата между двете се увеличава и вече е 700 милиарда долара като БВП-то на Обединеното кралство надминава 3 трилиона долара. Какво се случва в Европейския съюз? Фактът, че Великобритания изпреварва Франция означава, че тя автоматично става втората по големина икономика в Общността след Германия, която е първа. Ето какво показват данните за това кой колко внася в бюджета на Европейския съюз. През 2014 г., въпреки че Обединеното кралство има по-голямо БВП от Франция, Париж внася в Брюксел близо 20 милиарда евро, тоест почти 1% от брутния си вътрешен продукт. В същото време Лондон внася около 12 милиарда евро, тоест около 0,5% от своя БВП. Причината е, че Обединеното кралство имаше привилегията да внася в общия бюджет на Евросъюза само 0,53% от своя БВП, докато Германия и Франция внасят по 0,83 на сто. Така се стига до парадокса дори Италия, която е осмата по големина икономика в света, да внася повече от Обединеното кралство в бюджета на Европейския съюз. В същото време Великобритания получава обратно под формата на субсидии от европейските фондове близо 6 милиарда евро годишно, тоест половината от това, което е внесла. Тази проста сметка показва три важни неща: първото е, че за самата Великобритания вноската е нищожна на фона на брутния й вътрешен продукт, сочат от Европа тв. Второ, тя получава половината обратно от Европейския съюз. И трето - не са верни твърденията, че ако Обединеното кралство излезе това ще доведе до сериозно намаляване на средствата от европейските фондове, в това число и за България. Намаляването ще е с около 5 до 7 %.

Еврочиновници пресират Камерън да даде страт на Брекзит във вторник, бързат да предотвратят "ефекта на доминото"

Още във вторник Великобритания официално да задвижи процеса на излизането си от ЕС поиска председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, предаде Франс прес. Забавянето, според Шулц, ще доведе до повече несигурност и ще застраши пазара на работната ръка. Ето защо разчитаме на британското правителство да претвори думите в дела. Срещата на върха във вторник е подходящият момент за това, каза Шулц за в. "Билд ам зонтаг". Съгласно член 50 от Лисабонския договор, който досега никога не е бил използван, за да започне излизането си от ЕС, Великобритания трябва да уведоми за това свое намерение Съвета на ЕС. След това напускащата страна и членките на ЕС имат срок от две години да договорят условията по излизането. Представители на ЕС обаче настояват, че не е необходимо Великобритания да изпраща формално писмо до Европейския съюз, за да започне 2-годишното обратното броене за напускане на Съюза. Те твърдят, че британският премиер Дейвид Камерън може да започне процеса, при участието си на среща с европейските лидери в четвъртък, предава Reuters. „Процесът може да бъде стартиран чрез писмо до председателя на Европейския съвет или чрез официално заявление на среща на Европейския съвет, вписано в официалните записи на срещата“, заяви говорител на Европейския съвет. Камерън ще придружава останалите европейски лидери по време на срещата на Европейския съвет в четвъртък. В петък, той заяви, че ще остави своя приемник на премиерския пост да задейства член 50 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), който предвижда двугодишен период за напускане на Съюза. Това раздразни европейските лидери, които искат бързо уреждане на въпроса, за да се намали несигурността. Някои привърженици на брекзит отдавна смятат, че Великобритания трябва да се цели в преговаряне на нови цялостни взаимоотношения с ЕС, търсейки достъп до пазара му, без формално обвързване с политиките му. Подобно развитие притеснява европейските власти, заради техните страхове, че продължителни преговори могат да отключат „ефекта на доминото“ за предоговаряне и напускане на други страни-членки. Те не виждат правен начин Обединеното кралство да бъде принудено да започне процеса, но оказват политически натиск върху премиера Камерън да спази обещанието си за незабавно започване на процеса, в случай на победа на кампанията за напускане.

Европреса над Камерън да стартира Брекзит още във вторник, Брюксел в паника от "ефекта на доминото"

Още във вторник Великобритания официално да задвижи процеса на излизането си от ЕС поиска председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, предаде Франс прес. Забавянето, според Шулц, ще доведе до повече несигурност и ще застраши пазара на работната ръка. Ето защо разчитаме на британското правителство да претвори думите в дела. Срещата на върха във вторник е подходящият момент за това, каза Шулц за в. "Билд ам зонтаг". Съгласно член 50 от Лисабонския договор, който досега никога не е бил използван, за да започне излизането си от ЕС, Великобритания трябва да уведоми за това свое намерение Съвета на ЕС. След това напускащата страна и членките на ЕС имат срок от две години да договорят условията по излизането. Представители на ЕС обаче настояват, че не е необходимо Великобритания да изпраща формално писмо до Европейския съюз, за да започне 2-годишното обратното броене за напускане на Съюза. Те твърдят, че британският премиер Дейвид Камерън може да започне процеса, при участието си на среща с европейските лидери в четвъртък, предава Reuters. „Процесът може да бъде стартиран чрез писмо до председателя на Европейския съвет или чрез официално заявление на среща на Европейския съвет, вписано в официалните записи на срещата“, заяви говорител на Европейския съвет. Камерън ще придружава останалите европейски лидери по време на срещата на Европейския съвет в четвъртък. В петък, той заяви, че ще остави своя приемник на премиерския пост да задейства член 50 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), който предвижда двугодишен период за напускане на Съюза. Това раздразни европейските лидери, които искат бързо уреждане на въпроса, за да се намали несигурността. Някои привърженици на брекзит отдавна смятат, че Великобритания трябва да се цели в преговаряне на нови цялостни взаимоотношения с ЕС, търсейки достъп до пазара му, без формално обвързване с политиките му. Подобно развитие притеснява европейските власти, заради техните страхове, че продължителни преговори могат да отключат „ефекта на доминото“ за предоговаряне и напускане на други страни-членки. Те не виждат правен начин Обединеното кралство да бъде принудено да започне процеса, но оказват политически натиск върху премиера Камерън да спази обещанието си за незабавно започване на процеса, в случай на победа на кампанията за напускане.

Брюксел гони Лондон от ЕС още във вторник

 Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц иска Великобритания още във вторник да задвижи процеса на излизането си от ЕС след решението на британците за Брекзит на референдума в четвъртък, предаде АФП. Според Шулц ако се получи забавяне, това ще доведе до повече несигурност и ще застраши пазара на работната ръка "Това колебливо поведение заради тактическите съображения на британските консерватори вреди на всички ни. Ето защо разчитаме на британското правителство да претвори думите в дела. Срещата на върха във вторник е подходящият момент за това", каза Шулц за в. "Билд ам зонтаг". Висши официални представители на ЕС вече многократно призоваха Великобритания за бързо излизане от блока, за да се избегне период на несигурност за останалите 27 страни членки. Четирите най-големи формации в Европейския парламент също призоваха в съвместна резолюция британския премиер Дейвид Камерън да задвижи процеса на Брекзита още във вторник. Над 3 милиона британци подписаха онлайн петицията за нов референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз, предаде Ройтерс. Петицията се появи още в петък сутринта и само за 2 часа бе събрала необходимите 100 000 подписа, които задължават британския парламент да обсъди въпроса. „Ние, долуподписаните, настояваме правителството да приложи правилото, че ако гласуването за оставане или напуска е под 60% при избирателна активност под 75%, трябва да има нов референдум.” Такъв е текстът на петицията. Повечето от подписалите се са от райони, където подкрепата за оставане в ЕС на референдума на 23 юни е била най-голяма, на първо място в Лондон. Същевременно хиляди се подписаха в петицията до кмета на Лондон Садик Хан с искане "да провъзгласи независимост на британската столица от Великобритания и да подаде заявка за членство в ЕС". Документът беше качен на сайта change.org на 24 юни. „Лондон е международен град и искаме да останем в сърцето на Европа. Петицията призовава кмета да провъзгласи Лондон за независим град и да подаде заявка за присъединяване към ЕС и към Шенгенската зона", се казва в текста на документа, в който се предлага на Хан да стане "президент" на "независим Лондон". Британският депутат от опозиционната Лейбъристка партия Дейвид Лами заяви, че парламентът трябва да спре "лудостта" и да отхвърли резултата от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз, предаде АП. Лами каза, че резултатът от референдума в четвъртък не е задължителен и "нашият суверенен парламент сега трябва да гласува дали да излезем от Европейския съюз". Той добави, че част от хората, гласували за Брекзит, вече съжаляват за това и че парламентът трябва да се произнесе за членството в ЕС. "Можем да спрем тази лудост и да сложим край на кошмара. Нека не съсипваме икономиката си заради лъжи и заради високомерието на Борис Джонсън каза Дейвид Лами. Според конституционни експерти парламентът не може с лекота да пренебрегне волята на народа. АП цитира специалиста по конституционно право Алън Ренуик от Лондонския университет: "В теорията на правото това е възможно. Но на практика е абсолютно невъзможно". Резултатът от референдума намери израз и в шумния гей прайд в Лондон, на който се вееха знамената на Европейския съюз. Парадът завърши с митинг на площад "Трафалгар". Кметът на Лондон Садик Хан каза пред многохилядното множество, че европейците в Лондон "са наши приятели и съседи, те са в нашите семейства". "Признавам огромния принос, който давате за нашия град, където сте добре дошли. Обещавам ви като кмет, че това няма да се промени". Привърженици на евроинтеграцията протестираха по улиците на Лондон срещу излизането на Великобритания от ЕС след референдума. В митингите участваха британци и граждани на други страни от съюза, предимно младежи, учещи или работещи във Великобритания. Гласове за провеждане на референдуми за напускане на ЕС се надигнаха в Германия, Франция, Финландия, Швеция, Холандия, Испания, Италия.

Парите по оперативните програми няма да намалеят след напускането на Великобритания на ЕС

Излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да засегне евросредствата за настоящия програмен период 2014-2020 г., категоричен е политологът Иван Начев. Според него страната ни трябва да направи всичко възможно да приеме еврото, тъй като тази година отново се заговори за създаването на отделен бюджет вътре в Европейския съюз, който да се използва само от държавите, въвели единната валута. Така България би могла да получи допълнително финансиране, освен стандартните европрограми. Европейските средства по оперативните програми са договорени много преди началото на програмния период през 2014 година, което означава, че няма да има по-малко пари за България. Това коментира за телевизия "Европа" политологът Иван Начев, във връзка с появилите се спекулации, че Брекзитът може да повлияе и на финансирането по оперативните програми. Начев посочва друга ключова цел, към която трябва да се стреми България - приемането на еврото. Още през 2012 г. се заговори за създаването на отделен бюджет в Европейския съюз, с който да оперират само страните, въвели единната европейска валута. През тази година идеята отново беше лансирана, като се очаква развитие след изборите в Германия и Франция през 2017 г. Политологът коментира и темата кой език ще остане официален за Европейския съюз след Брекзит. Причината е, че английският е посочен за такъв само от Обединеното кралство. "Английският може да остане работен език, но запазването му като официален език ще изисква съгласието на всички страни членки", заяви Данута Хюбнер, председател на конституционната комисия на Европейския парламент. Според Иван Начев английският ще остане официален език за Европейския съюз. В момента всички документи и правни текстове се превеждат на 24 езика, колкото са заявени в общността.  

П. Симеонов: Решението от референдума е шанс за Европейския съюз

Още първата ми реакция след решението на този референдум, беше, че това е шанс за Европейския съюз, защото Великобритания винаги е била на границата, тя винаги си е представяла ЕС като борса, тържище, а не толкова като политически съюз. Това заяви в предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" Първан Симеонов – изпълнителен директор на социологическа агенция "Галъп Интернешънъл". Това е двоен шанс за Европейския съюз – първо, защото може да протече реформа на един по-лек, по-субектен, с по-ясна воля, със собствена външна политика Евросъюз, и второ - може да протече реформа по отношение на схващането за Европейския съюз. Той отново трябва да попие част от онези ценности, с които твърде луксозно и преждевременно се раздели. Тези западни общества, твърде атомизирани, без колективни принадлежности, безценностни, консуматорски, като че сега получават шанса да придобият нещо от здравия разум на източните общества. В такива ситуации по-скоро хората се сепват и хващат за сигурното, особено пък такива като България, които добре знаят и добре намират повечето ползи от Европейския съюз, смята още социологът. Според него резултатът от референдума е шанс за Европейския съюз да се опита да помири националната традиция с европейската интеграция: Защото досега интеграцията се случваше за сметка на националното, традиционното и християнското. И това всъщност е на път да изяде главата на ЕС. Всички тези движения и популистки внушения, всичко това говорене за "ние и те",ние ще трябва да свикваме с него, то не е моментно явление.За мен това е новият начин, по който звучи консервативното, това е новият политически консерватизъм. Това е антимодернизационното. Трябва да се научим да живеем редом с това. Европейският съюз ще оцелее, ако намери някакъв трети път между Льо Пен и Юнкер, между абсолютната интеграция и абсолютния национализъм, между националното обезличаване и крайния шовинизъм. Ако го намери, то има смисъл, каза още Първан Симеонов. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Илияна Цанова: Европейските лидери не трябва да отричат нарастващата вълна на национализъм

MOVE.BG организира тази вечер дискусия за перспективите пред Европейското обединение и България след референдума в Обединеното кралство. Във форума, пряко от Лондон ще се включи вицепрезидентът на инвестиционния фонд на ЕС "Юнкер" Илияна Цанова. Часове по-рано, в интервю за предаването „12+3“ тя коментира, че евентуалното напускане на Великобритания е сериозен удар върху европейския проект, от който печелят популистите и ултра десните движения в Европа: Един от първите уроци, който мисля, че всички трябва да вземат предвид и най-вече Европейската комисия и Европейският парламент, е че те не трябва да отричат вече политическата реалност от нарастващата вълна на национализъм в повечето европейски държави. Това, което обединява националистите, е миграцията, връщането на границите – нещо, което е в основата на европейския проект. Според Илияна Цанова в момента европейските лидери трябва да направят така, че хората да повярват отново в идеята на Европейския съюз и да работят заедно за бъдещето на една по-добра Европа.Тя коментира, че кампанията преди референдума във Великобритания не е била добре подготвена: Тя стана много бързо, самите политици от всички лагери, без изключение, нямаха и най-малка идея какво ще се случи при евентуален Брекзит, те подцениха последствията на този референдум. Не обърнаха внимание на това да дадат реална представа на хората, които гласуват. Да не говорим за факта, че гласуващите, всъщност не познават европейския проект. Те виждат какво печелят, какво носят вкъщи, какви услуги получават за здравеопазване, за образование, как живеят. Обикновеният човек гласува затова, а не "за" или "против" Европейския съюз. Тук проблемът беше, че политиците дълго време забравиха обикновения човек.Тук става въпрос за антиимигрантска вълна, за популизъм, занацианализъм. Дори имам чувството, че европейския проект тук нямаше никакво значение, заяви Илияна Цанова. Цялото интервю с Илияна Цанова можете да чуете в звуковия файл.

Бъдещето на Европа обсъждат лидерите на ЕС в Братислава

Защитата на европейските граници и спирането на евентуална нова мигрантска вълна. Това е една от водещите теми на неформалната среща на върха на ЕС в Братислава. Заседанието е особено важно и за българския премиер Бойко Борисов. Границата между България и Турция се очертава като поредната гореща точка в миграционната криза, която тресе ЕС вече няколко години, затова и премиерът Борисов ще настоява в Братислава евролидерите да се съгласят за незабавно отпускане на 160 милиона евро за охраната ѝ. Очаква се и Вишеградската четворка, в която влизат Унгария, Полша, Чехия и Словакия, да подкрепи искането на България. Не е ясно дали останалите еврочленки ще са "за". Еврокомисията също даде знак, че дори и да се стигне до отпускане на помощ, това няма да стане много бързо и далеч не е сигурно каква ще е сумата. Освен това Вишеградската четворка има друг приоритет за срещата на върха – "бившите съветски сателити" от Централна Европа настояват за промени в устройството на ЕС, така че най-тежката дума при определянето на политиките да имат националните парламенти.  Фактическият лидер на Европа – Ангела Меркел, настоява обаче за стъпки към още по-голяма централизация. Пример за това е планираното създаване на евроармия – предложение, на което след Брекзит вече няма кой да се противопостави. "Единство" е ключовата дума за германския канцлер. По-рано бившият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви, че очаква най-трудните въпроси, свързани с излизането на Великобритания от Европейския съюз, да бъдат поставени към края на следващата година, след парламентарните избори в Германия. Според Ромпой трябва да се изчака съставянето на ново правителство в Берлин. Евросъюзът трябва да постигне взаимноизгодно споразумение с Лондон, но не бива да се пресичат "червени линии". Една от тях е свободата на движение, подчерта бившият председател на Европейския съвет. Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск основната задача на лидерите днес е да отговорят подобаващо на евроскептиците. Туск е категоричен, че повече правомощия на Брюксел "не е правилната рецепта" за това: Тук, в Братислава, трябва да уверим нашите съграждани от Европа, че сме научили урока си от Брекзит и че сме способни да възстановим стабилността и усещането за сигурност и ефективна закрила, каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Междувременно британският външен министър Борис Джонсън заяви, че военноморските сили от Европейския съюз, които действат в Средиземно море, трябва да връщат обратно корабите с мигранти, плаващи от Либия към Италия. Джонсън каза това след съвещание във Флоренция с италианския си колега Паоло Джентилони. По думите на британския първи дипломат, тази мярка би имала силен превантивен ефект, но прилагането ѝ в международни води би било незаконно, а либийското правителство не е дало разрешение за разпростиране на операция "София" в своята акватория, отбелязва Ройтерс. Италия е една от основните страни на "фронтовата линия" на европейската мигрантска криза. През последните три години страната пое повече от 400 хиляди бежанци, а само през миналия месец – 23 хиляди. Унгарският премиер Виктор Орбан прогнозира, че през следващите месеци, щом времето се влоши и морският път към Италия стане по-труден, ще има нарастване на мигрантския натиск на Балканите. Орбан каза това в интервю за унгарското обществено радио, цитирано от Ройтерс. Той заяви още, че Унгария, Полша, Чехия и Словакия ще излязат с общи предложения на днешната среща на европейските лидери в Братислава.