01.12.2016

Резултати от търсенето

Европейската икономика ще продължи да нараства с умерено темпо, показват "есенните" прогнози на ЕК

Икономическият растеж в Европа се очаква да продължи с умерени темпове, като подобряването на пазара на труда и повишаването на частното потребление в последно време биват балансирани от наличието на редица пречки пред растежа и от отслабването на фактори, които бяха в негова подкрепа. В своите "eсенни" икономически прогнози, Европейската комисия очаква повишение на БВП в еврозоната с 1,7% през тази година, но след растеж от 2 на сто през 2015-а, последван от забавяне на растежа до 1,5% през 2017-а, преди известно негово ускоряване до 1,7% през 2018 година. Според "пролетните" прогнози на Комисията БВП се очакваше да нарасне с 1,6% през тази и с 1,8% през следващата година. За целия ЕС Европейската комисия продължава да очаква икономически растеж от 1,8% през текущата година, но негово забавяне до 1,6% през 2017 година при "пролетна" прогноза за повишение на БВП през следващата година с 1,9%. За 2018 година Комисията очаква известно ускоряване на европейския икономически растеж с 1,8 на сто. ЕК отбелязва, че частното потребление се очаква да продължи да бъде основен двигател на растежа до края на прогнозния период през 2018 г., подкрепено от очакванията за продължаващо нарастване на заетостта и слабо повишаване на заплащането на труда. Ниските разходи по обслужваните заеми остават в подкрепа за икономическия растеж с оглед на изключително стимулиращата парична и лихвена политика. Очаква се и инвестициите да продължат да нарастват. Комисията обаче отбеляза, че политическата несигурност, бавният икономически растеж извън ЕС и слабата глобална търговия натежават върху перспективите за растежа. Освен това през следващите години европейската икономика вече няма да може да разчита на изключителната подкрепата, която тя получаваше от външни фактори като падащите цени на петрола и обезценяващата се местна валута, допълни ЕК. Вицепрезидентът на комисията Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и за социалния диалог, каза: Икономиките на ЕС са се доказали като гъвкави и издръжливи. Очакваме всичките икономики на държавите - членки да отбележат растеж през следващата година. В светлината на нарасналата глобална несигурност, сега е още по-важно да преследваме силни и разумни макроикономически и бюджетни политики. В същото време е от жизненоважно значение да преодолеем неравенството в нашите общества, така че никой да не се чувства забравен. От своя страна, Пиер Московиси, който е комисар по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митниците, предупреди, че европейският растеж през 2017 година ще се изправи срещу по-големи предизвикателства, отколкото се очакваше през пролетта. В доклада на ЕК се отбелязва, че към момента БВП на ЕС е по-голям, отколкото преди последната глобална криза, като БВП на някои от страните - членки е дори с над 10% спрямо дъната, ударени по време на кризата. Според новите прогнози на Комисията, икономическата активност във всички страни - членки ще продължи да нараства в бъдеще, макар и неравномерно. Заетостта в еврозоната и в целия ЕС се очаква да нарасне с 1,4% през настоящата година – най-солидно подобрение на трудовия пазар от 2008 година насам. ЕК прогнозира намаляване на нивото на безработица в еврозоната до 10,1% през тази година, до 9,7% през следващата и до 9,2% през 2018 година. Подобен позитивен тренд се очаква да има и в целия ЕС, където безработицата ще се понижи през настоящата година до 8,6%, до 8,3% през 2017-а и до 7,9% през 2018 година. Европейската комисия отчита и известно повишаване на инфлацията в еврозоната през третото тримесечие, след като през първата половина на настоящата година тя беше много ниска с оглед на падащите петролни цени. Сега инфлацията би трябвало да нарасне постепенно над 1%, тъй като цените на петрола подновиха своето покачване. За настоящата година ЕК прогнозира повишение на инфлацията в еврозоната с 0,3%, след което тя да се ускори с 1,4% както през 2017-а, така и през 2018 година. За целя ЕС инфлацията през тази година също се очаква да се повиши с едва 0,3%, след което обаче да нарасне с 1,6% през следващата и с 1,7% през 2018 година. Относно световната икономика, Европейската комисия прогнозира, че БВП в глобален план ще нарасне през тази година с едва 3,2% – най-слаб растеж от 2009 година насам. ЕК обаче очаква засилване на икономическия растеж на развиващите се пазари и в САЩ, което да доведе до умерено подобрение на световния икономически растеж (извън ЕС). ЕК отбеляза, че рисковете за новите прогнози са се увеличили през последните месеци и определено са по-неблагоприятни (в низходяща посока), включително в резултат на британския вот за излизане от ЕС, който е засилил несигурността в и без това нестабилната политическа среда в региона. Външните рискове, като например неясните икономически тенденции в Китай и утежняващите рискове, свързани с геополитическите конфликти, също са се увеличили, посочва Европейската комисия.                                       "Есенни" икономически прогнози на Европейската комисия

Подготвят ни нов грабеж!

 От Брюксел имало сондажи да ги предадем срещу новите евробанкноти. Натискат ви за еврото, защото виждат в Бойко Борисов пари, обяви пред “168 часа” проф. Стив Ханке.   Ще има всякакви лобисти, но тези пари са си наши, категоричен е финансистът Емил Хърсев Защо премиерът Бойко Борисов само за месец промени позицията си за приемането на еврото? През юли той убедено твърдеше, че ще бавим колкото се може повече влизането си в еврозоната. След завръщането си от Берлин тези дни заяви, че "чакалнята на еврозоната е много важно политическо решение и би било добро за България. Към днешна дата то не носи никакви ангажименти от страна на държавата". Всъщност този обрат започна преди две седмици, когато министър-председателят изненада медиите с новината, че "в момента покриваме всички критерии и можем спокойно да кандидатстваме за чакалнята на еврозоната". До този момент темата бе табу. Проблемът с влизането в чакалнята е, че когато си там, обикновено ти определят срок и дата за приемане на новата валута. Според някои финансисти причината е, че на ЕК и Европейската централна банка спешно им трябват пари Както и повече страни членки, които да поемат дълговото бреме на държави като Гърция и на закъсалите европейски банки. Отделно тепърва трябва да се сформира общ фонд за мигрантите, за укрепване на границите и др. Ако приемем еврото само по линия на Европейския спасителен механизъм, вноската ни ще расте всяка година, докато стигне кошмарните 12% от БВП. Което към момента е над 10 млрд. лв. При бюджет от около 30-ина милиарда всеки може да си направи сметката колко години ще издържим, преди да фалираме. "Заключението ми е, че Брюксел вижда в Бойко Борисов и в другите ви политици пари, заради които искат да започнат тези разговори. Това е абсолютно безпринципно - заяви пред "168 часа" проф. Стив Ханке. - Предполагам, че се прави, за да давате още повече пари на ЕС. Смятам, че това ще е голяма грешка за България." Според финансисти вече има тайни сондажи с приемането на еврото да предадем на Европейската централна банка и голяма част от 20-те млрд. евро, които стоят в БНБ като покритие на стойността на лева. Когато приемем европейската валута, емисията на БНБ се заменя с емисия на Европейската централна банка. Но покритието си остава отделно от паричната маса. "Резервите са собственост на България. Ако Европейската централна банка ги "вземе", това ще бъде един прозрачен грабеж. Не мисля, че би могло да се случи", заяви пред "168 часа" проф. Стив Ханке. "Ще има силен натиск и приказки да дадем тези пари на Европейската централна банка, ще има всякакви лобисти, но тези средства са си наши - бе категоричен пред вестника и финансистът Емил Хърсев. - Тези пари не са на Европейската централна банка. Мога точно да кажа какъв е произходът им - заем от Международния валутен фонд, резервът на БНБ и средствата по сметките на централната банка към онзи момент." "Никой не може да ни ги вземе", убеден е Хърсев. Гърция, когато е приемала еврото, не е имала покритие на валутата си и просто са унищожавали драхмите За Естония, която като България бе в борд, също няма никакви данни да си е предавала покритието на валутата при приемането на еврото. Още повече че нашето е много по-голямо от външния ни дълг. В момента той е малко над 13 млрд. евро. 24chasa.bg 

Звезди на българския спорт подкрепят инициативата „Европейска седмица на спорта“

  Фланелки с посланието на общо европейската инициатива „Европейска седмица на спорта“ #BeActive получиха бронзовите медалистки от Олимпийските игри в Рио Михаела Маевска, Любомира Казанова и басктеболния специалист Тити Папазов от заместник-министърът на младежта и спорта Асен Марков. Заедно те представиха основните събития от инициативата за България, предаде БГНЕС. Министерството на младежта и спорта е координатор за България на „Европейската седмица на спорта“, която ще се проведе между 10 и 17 септември и чиято основна цел е да насърчава физическата активност и масовия спорт. „Основната идея на тази кампания е да накараме все повече хора да живеят активно, да се движат, да се занимават с физически упражнения, да спортуват и по този начин да подобрят начина си на живот, да бъдат усмихнати“, каза заместник-министър Марков. „С тази кампания ние пропагандираме активността и радостта от спорта“, допълни той. Над 42 спортни събития ще бъдат организирани в 10 града в България в периода 10-17 септември. Събития ще се проведат в София, Бургас, Благоевград, Варна, Враца, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Русе. Много известни бивши и настоящи български спортисти и треньори подкрепят „Европейската седмица на спорта“ и ще се включат в различни събития. „Искам да призова всички деца, малки и големи, и техните родители да се възползват от тази инициатива, защото спортът наистина е много хубаво нещо. Всеки един човек се нуждае от физическа активност“, апелира капитанката на националния ни ансамбъл по художествена гимнастика Михаела Маевска. Тя бе подкрепена и от съотборничката си Любомира Казанова. Според нея спортът учи на много – на дисциплина, на координация, която трябва и в живота и наистина трябва да има много места, които да са достъпни са за всички. „Искам да благодаря на ръководството на Министерството на младежта и спорта, че ме покани да бъда част от тази инициатива. Смятам, че всеки един от нас, по един или друг начин успели в българския спорт, има морален ангажимент да участваме и да бъдем лица и да пропагандираме наистина смисъла на спорта“, заяви Тити Папазов. “Аз смятам, че ние трябва да използваме всякакви възможности и инициативи, каквито ни дава в случая Европейската комисия, да събуждаме интереса на хората към физическата активност“, допълни Тити Папазов. „Европейската седмица на спорта“ е инициатива на Европейската комисия и се органзира за втора поредна година в 31 държави от стария континент. Проектът в България е съфинансиран по Програма Еразъм + на Европейската комисия. Целта на инициативата е да се насърчат всички хора, без значение от тяхната възраст, занимание и спортни умения, да бъдат физически активни. Проучванията показват, че липсата на физическа активност се увеличава както в България, така и в цяла Европа, което оказва отрицателно въздействие не само върху здравето и благосъстоянието на хората, но и върху икономиката на държавите.

Катастрофата, която ООН избегна*

 След учудващите маневри около кандидата на България за генерален секретар на ООН и изненадващото включване в последния момент на надпреварата на европейския комисар Кристалина Георгиева стои въпросът – кой е човекът, зад когото застанаха толкова различни интереси? *** Небрежното отношение на Европейската комисия към проучване на кандидатите за свои членове беше подложено на критика преди месец, когато изтекли документи разкриха, че Нели Крус, бивш ръководител на влиятелния антитръстов механизъм на ЕК и неин заместник-председател, е директор на ошфорна компания, регистрирана на Бахамските острови. Г-жа Крус беше гласовит поддръжник на кандидатурата на Георгиева за ръководител на ООН. Когато избухна скандалът около офшорната компания на заместник-председателя на ЕК, високопоставен представител на антикорупционната организация „Амнести интернешънъл“ разкри пред репортери, че: „Европейската комисия извършва много ограничени проверки на личните декларации на еврокомисарите, когато постъпват на служба.“ *** Макар г-жа Георгиева да се провали в похода си към поста генерален секретар на ООН, тя остава сериозен силов играч. Като заместник-председател на ЕК, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, тя не само управлява 145 млрд. евро годишен бюджет на ЕС, а е и ръководител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която разследва злоупотреби на служители на институциите на ЕС и разработва антикорупционните законодателства и политики. Въпреки важността на сегашния пост на г-жа Георгиева и работата, за която се беше кандидатирала, твърденията за миналото и настоящето й не бяха обект на задълбочено разследване. Въвеждането на подобна проверка би допринесло много за коригиране на проблемите при високопоставените назначения в двете най-големи наднационални организации. *** Четвърт век след падането на комунизма България остава до голяма степен затворено общество. Журналистът от „Форбс“ Анди Грийнбърг описа в книгата си от 2012 г. „Машината убива тайни“ смъртоносните заплахи и гонения, пред които са изправени търсещите истината и независимите разследвания. Следователно е разбираемо защо ключовите ни източници в България настояха да останат анонимни, докато ни снабдяват с пълната информация и документи за самоличностите и постовете, които са им дали достъп до тази информация. В разследването на публикации в българските медии за предполагаемото сътрудничество на еврокомисар Георгиева с бившата тайна политическа полиция проведох шестчасово интервю, на запис – в присъствието на австрийски експерт по сигурността на Балканите – с бивш служител на ДС, печално известния Комитет за държавна сигурност. С подробни данни бившият служител, който за нуждите на това разследване ще използва псевдонима Андрей Войнов, настоява, че г-жа Георгиева в качеството си на преподавател във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ е била вербувана за информатор, преди да бъде изпратена за постдоктурантурата си в Лондон скуул оф икономикс през 1987 г. Свидетелските показания на Войнов бяха потвърдени от бивш преподавател и ментор на Кристалина Георгиева във ВИИ „Карл Маркс“ (преименуван след 1989 г. на Университет за национално и световно стопанство – УНСС), който спомена, че е работил и с други двама млади специалисти от същата катедра, и двамата колеги на Георгиева – Румен Гечев и Стати Статев. *** Пенсионираният университетски преподавател пожела да говори анонимно заради страх от репресии срещу него и близките му от страна на влиятелни съюзници на г-жа Георгиева в страната. Според него ДС са се възползвали от участието на брата на Георгиева – Стефан Иванов Георгиев, в престъпно начинание, за да я принудят да сътрудничи. „Случаят с брат й я обърка и разстрои дълбоко. Което беше добре известно в катедрата“, казва той. *** През април тази година г-жа Георгиева отрече публикации в българската преса че е била информатор на ДС. „Никога не съм имала връзка с Държавна сигурност“, заяви тя пред БТА. „Никога не съм била вербувана от ДС или от когото и да било. Това е лъжа.“ За да защити това си твърдение, Георгиева заявява на интервюиращия: „Когато ме поканиха да се върна в България като кандидат за член на Европейската комисия през 2010 г., имайки едно наум за чувствителността на обществото, поисках да бъде направена такава проверка. ГЕРБ го направиха и поискаха от комисията по досиетата да ме проверят. Резултатът беше какъвто и очаквах – нямам и никога не съм имала връзки с ДС.“ Базираният в Брюксел български журналист и редактор на „Еурактив“ Георги Готев обаче демонстрира, че отговорът на комисията е много по-различен от твърденията на г-жа Георгиева. Той публикува писмо до него от Евтим Костадинов, председател на същата комисия, в отговор на запитване за разкритията на комисията за българи, работещи в международни или наднационални организации, и в частност г-жа Георгиева. Костадинов заявява в писмото, че подчинената му служба „все още не е публикувала“ списък на българите, работещи за международни организации, които имат връзки с бившата ДС, „защото не всички приемни служби са осигурили необходимата информация, а някои са поискали допълнително време“. Г-н Костадинов отбелязва с главни букви в заключение на писмото, че „НЕ Е ИЗВЪРШЕНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОВЕРКА“ по случая с Кристалина Георгиева. Председателят на комисията също така отбелязва, че Георгиева в качеството си на частен гражданин е поискала също такава проверка на 9 февруари 2016 г. Любопитно съвпадение – това се е случило ден след като премиерът Борисов обявява номинацията на г-жа Бокова за кандидата на страната за генсек на ООН. Защо г-жа Георгиева самостоятелно е поискала проверката? Според публикации в българските медии преди номинирането на Ирина Бокова, премиерът Борисов заявил пред други високопоставени политици от собствената му партия, че причината поради която действа против волята си номинира Бокова, а не съюзника си Кристалина Георгиева, е защото последната има „досие“. През годините множество източници, чиято достоверност не подлежи на съмнение, са съобщавали за връзките на българската компания „Мултигруп“ с организираната престъпност. Дипломатическа грама, датирана от 7 юли 2005 г., изнесена от „Уикилийкс“ през 2011 г., е един подобен източник. С гриф „секретно“ докладът на посланик Пардю определя организираните престъпни групи като най-сериозния проблем на съвременна България. Той описва „Мултигруп“ като „бившата най-голяма престъпна групировка“ в страната. *** Според документ, изготвен от бившия служител на ДС, зетят на Кристалина Георгиева и неговият син са били дългогодишни служители на „Мултигруп“ и са се възползвали от различни услуги от страна на лидерите на конгломерата. Васил Дулев Кинов, починал през 2011 г. и девер на Георгиева, е бил близък приятел и бизнес партньор на Стоян Денчев, вицепрезидент на „Мултигруп“. Делчев е оказал съдействие на сина на Васил – Виктор, фитнес инструктор, да си намери работа в българската полиция. Дъщерята на г-жа Георгиева – Десислава Кинова, е дългогодишен служител на компании, управлявани от „Мултигруп“. Тя е високопоставен ръководител на „Балкан Турист Дивелъпмънт Сървисис“, подразделение на „Мултигруп“, което се обявява за най-голямата компания за управление на финансови активи в България, специализираща в мениджмънта на хотели, курорти и туристически агенции, както и недвижимо имущество и инфраструктура. В няколко значими събития, организирани със съдействието на БТДС, сред които Европейската купа по ски в Боровец през февруари 2014 г., името на Кинова присъства сред ръководителите на компанията. *** Дъщерята на г-жа Георгиева също така е търговски директор на „Гранд хотел България“, собственост на групировката. През януари 2016 г. разследващият сайт „Биволъ“ разкри документи, доказващи че г-жа Георгиева и дъщеря й Десислава са платили в брой през октомври 2012 г. покупката на апартамент на стойност 606 000 лева (350 000 долара). Собствеността не е отбелязана в декларацията за доходите на Кристалина Георгиева от 2014 г. В отговор на запитванията на разследващи журналисти, кабинетът на г-жа Георгиева в Брюксел призна за покупката, но настоя, че новите правила на Европейската комисия не изискват от еврокомисарите да разкриват недвижимо имущество, притежавано от тях или техни роднини. Т.е. според стандартите на които трябваше да отговаря предшественикът на Георгиева в Европейската комисия, съществуват достатъчно причини да се повдигне въпросът за връзките на семейството й с организираната престъпност – част от тази информация дори не беше новини, а съм сигурен че нови разкрития предстоят.   *Текстът се публикува с големи съкращения.

ЕИБ отпуска 15 млн. евро за малки земеделски проекти в Румъния

Европейската инвестиционна банка предостави 15 милиона евро на румънската финансова институция "Агрикавър Кредит", за да бъде отпуснато финансиране на малки проекти в земеделския сектор. Кредитите ще бъдат давани на предприятия от малкия и средния бизнес. Това е първата трансакция на Европейската инвестиционна банка в Румъния по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции, който е основна част от Инвестиционния план за Европа. Това е още една добре дошла подкрепа за инвестициите, работните места и растежа в земеделските райони. Тя би трябвало да послужи като пример за подобни проекти, посочи еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хогън. "Агрикавър Кредит" към момента е единствената финансова институция в Румъния, която се занимава само с финансиране на фермери и техните проекти. Кредитът от Европейската инвестиционна банка ще облекчи липсата на финансиране за малкия и среден бизнес в селскостопанския сектор в Румъния. Целта на финансирането е и да допринесе са по-добра реализация на румънския земеделски потенциал, уточнява Европейската комисия. --- Европейската комисия обяви днес старта на Платформата на Европейския съюз, посветена на предовратяване на загубите на храна. Платформата включва 70 организации както от държавния, така и от частния сектор. Целта е де бъде увеличен приносът на всички заинтересовани лица по хранителната верига, за да бъде намалено наполовина прахосването на храна както при производството, така и по време на доставките. Брюксел посочва, че излисления сочат, че всяка година около 88 милиона тона храна биват похабени в Европейския съюз. Инициативата на Европейската комисия ще подкрепя всички действащи лица, ще определя дейности, които са необходими по хранителната верига, ще бъдат споделяни най-добри практики и ще се стимулира сътрудничеството между отделните сектори. Първата среща на участниците в платформата ще бъде на 29-и ноември в Брюксел.

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Клаус-Дитер Борхард: Газовият хъб "Балкан" ще се развива независимо от "Турски поток"

Европейската комисия подкрепя изцяло изграждането на газовия хъб "Балкан" и може да осигури финансиране за част от проекта. Това заяви по време на посещението си в компресорната станция в Провадия Клаус-Дитер Борхард - директор в генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия. Борхард потвърди, че газовият хъб "Балкан" ще се развива, независимо от "Турски поток" и от "Северен поток-2" и Европейската комисия ще участва в тристранни срещи с Русия: Европейската комисия е готова да се проведат такива тристранни срещи, независимо дали с Русия или друга заинтересована страна, тъй като това е проект не само между Европейската комисия и България, но той е за целия регион. Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че проектът "Турски поток" не е конкурентен на газовия хъб "Балкан":Както и инициативата за разработването изобщо на газовия хъб, това не е нито алтернатива, нито продължение на "Южен поток", нямат нищо общо. На първо място трябва да има сигурна информация какъв е обхватът и какви са параметрите на "Турски поток". Дали това е проект за снабдяване на Турция, където консумацията е огромна, или ще бъде проект, който е предвиден да се експортира газ? Пред представители на Европейската комисия министър Теменужка Петкова посочи, че "Булгартрансгаз" продължава с модернизацията на транзитната газопреносна мрежа: Приключихме с четирите компресорни станции. Сега предстои вторият етап, който втори етап също ще включва модернизация на три от компресорните станции.

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

65 милиона евро за иновативен бизнес в България и Словакия след споразумение между Европейския инвестиционен фонд и СИБАНК

 Европейският инвестиционен фонд   (ЕИФ)  и  СИБАНК   E АД  (СИБАНК)  подписаха гаранционно споразумение за улесняване на достъпа до финансиране на иновативни малки и средни (МСП)   и междинни предприятия (с до  499  души персонал )   в България и Словакия.   Тази обща за двете държави операция в рамките на  InnovFin , със СИБАНК като координираща институция, включва споразумение с Č eskoslovensk á  obchodn á banka   a . s . ( CSOB ) – също част от  KBC  Груп, и се ползва от подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е в основата на  Инвестиционния план за Европа .   Новото споразумение ще даде възможност СИБАНК да предоставя кредити при изгодни условия на иновативни МСП и междинни предприятия за период от две години. Гаранцията от Европейския инвестиционен фонд е по линия на инициативата „ InnovFin  на Европейския съюз (ЕС) - финансиране за иноватори“ с финансова помощ по „Хоризонт 2020“, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Помощта на ЕС за иновативни български и словашки фирми по линията на тази  операция  се очаква да генерира кредитен портфейл от 65 милиона евро.   Настоящата транзакция със СИБАНК е отражение на ангажимента на Европейския съюз да започне бързо конкретни инициативи по линия на ЕФСИ, като ускори сделките по кредитиране и гарантиране, с които да се даде възможност за увеличаване на заетостта и растежа в ЕС.   В коментар на подписването, заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, отговарящ за ресор Заетост, растеж, инвестиции и конкурентоспособност, заяви: „Днешното споразумение между СИБАНК и ЕИФ (четвърт a та подобна обща за няколко държави операция по програма InnovFin ), препотвърждава нашия ангажимент още повече да подобрим географския обхват на малките и средни предприятия в Европа, които могат да се възползват от ЕФСИ. Европейският фонд за стратегически инвестиции ще продължи да играе ключова роля при подпомагането на иновативни малки  и средни фирми в България и Словакия (и отвъд тях) да получат достъп до добри финансови решения“   При изказването си по време на събитието в София, Алесандро Тапи, директор на отдел „Гаранции, секюритизация и микрофинансиране“ в ЕИФ, коментира: „Доволен съм, че ЕИФ подписва поредното си споразумение със СИБАНК. ЕИФ се радва на дългосрочни отношения със СИБАНК по линия на други споразумения, особено в рамките на ЕФСИ, затова съм благодарен на СИБАНК, че прие да се възползва от тази възможност да разширим сътрудничеството си. СИБАНК разполага със солиден опит във финансирането на МСП, а днешното споразумение ще помогне на СИБАНК да достигне до още повече малки фирми, нуждаещи се от финансиране.”   Петър Андронов,  главен изпълнителен директор на СИБАНК и Кънтри мениджър на  KBC  Груп за България подчерта: „Считаме, че днешното подписване на гаранционното споразумение по програма  InnovFin  между СИБАНК и ЕИФ, е символ на разширяване на успешното партньорство между двете институции. Още повече се гордеем от факта, че този договор е една от първите операции в Европа, които ЕИФ сключва с повече от една институция. Новото гаранционно споразумение ще даде възможност на иновативни компании (както МСП, така и междинни предприятия) да осъществят идеите си, като изпозлват финансиране при преференциални условия“.   За ЕИФ Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е част от групата на Европейската инвестиционна банка. Основна мисия на фонда е да подпомага европейските микро-, малки и средни предприятия (МСП) като улеснява достъпа им до финансиране. ЕИФ създава и развива рисков капитал и капитал за растеж, гаранции и инструменти за микрофинансиране, които са насочени конкретно към този пазарен сегмент. В тази си роля ЕИФ насърчава целите на ЕС в подкрепа на иновациите, научноизследователските и развойни дейности, предприемачеството, растежа и заетостта. Повече информация за дейността на ЕИФ по линия на ЕФСИ можете да намерите  тук .   За СИБАНК СИБАНК, като част от белгийската група  KBC   e   една от най-активните български банки, които работят с финансови инструменти в подкрепа на бизнеса. СИБАНК поддържа активно партньорство с много еврпейски и български финансови институции като: Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие на Съвета на Европа, Националния гаранционен фонд и др.   СИБАНК е първият участник по плана Юнкер в България. През юли 2015 г. СИБАНК официално подпива споразумение с ЕИФ по програма  COSME . Благодарение на  COSME  гаранциите банката има възможност да отпусне 200 милиона лева кредити на български малки и средни фирми при преференциални изисквания относно обезпеченията. Една година по-късно, СИБАНК вече има подписани над 500 кредитни сделки за приблизително 70 милиона евро.   СИБАНК е финансирала така също и над 480 проекта на МСП за над 66 млн. при намалени наполовина изисквания за обезпечеността на кредитите и лихви с до 2.5% по-ниски от стандартните чрез използването на  JEREMIE  гаранции, които също се менажират от ЕИФ. Благодарение на петте кредитни линии за над 200 млн. евро, които банката получи от ЕИБ през последните девет години, тя успя да подкрепи над 500 бизнес проекта при облекчени лихвени условия.   За Инвестиционния план за Европа Инвестиционният план насочва вниманието към засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и постигане на растеж. Това става посредством по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси, премахване пречките пред инвестициите, осигуряване на прозрачност и техническа помощ за инвестиционните проекти. Инвестиционният план вече дава резултати. По данни на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) към юли 2016 г. благодарение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в Европа са реализирани инвестиции на стойност над 115,7 милиарда евро.   С цел надграждане върху този успех,  на 14 септември 2016  г.   Европейската комисия предложи удължаване на ЕФСИ, увеличаване на капацитета му и засилване на ефективността му.  

Европейската агенция за гранична и брегова охрана започна работа от България

Европейската агенция за гранична и брегова охрана започна да действа от България в четвъртък. Новата европейска агенция ще трябва да отговори на две предизвикателства едновременно - да опази външните граници, но и да продължи мисиите за спасяване на бедстващи мигранти в морето. До създаването ѝ се стигна, след като стана ясно, че "Фронтекс" има твърде ограничени правомощия и не може да се справи с мигрантската вълна, която отвори Западнобалканския маршрут и застраши съществуването на Шенген, предаде БНТ. Европейската гранична агенция стартира от Граничния контролно-пропускателен пункт "Капитан Андреево" с внушителна воена техника и стотици офицери. Това е ежедневие за патрулните кораби на агенция "Фронтекс" в Средиземно море. От месеци Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по границите пресича незаконния миграционен трафик от Северна Африка към бреговете на Италия и Гърция. Мисиите "Посейдон" и "Тритон" помагат на двете европейски страни да се справят с кризата и спасяват хиляди мигранти, натъпкани в гумени лодки. Термовизионни камери, газ-анализатори, системи туптящо сърце, високопроходими автомобили, екипи със следови кучета, самолет. Така Европейската агенция за гранична и брегова охрана започна да действа - за първи път тук - на българо-турската граница. Целта е не Европа да бъде оградена и охранявана като крепост, а да бъде пресечена незаконна миграция, която застрашава основните ценности на ЕС. Сред 192-мата офицери, които ще дават дежурства от Свиленград, през Елхово, Малко Търново до Резово е подразделение от четирима военни от полската армия. Двама оператори, шофьор и ръководител ще извършват денонощно наблюдение на границата с термовизионна камера. "Термовизионният бус е снабден с мултисензорна платформа. В тази платформа има термовизионна камера, камера за дневно наблюдение и лазерен далекомер. Тези камери могат да засекат движението на всеки един обект, който по размери наподобява човешко тяло, на дистанция от 8 км", коментира капитанът от полската "Гранична полиция" Лукаш Левчук. Сред силите на новата агенция са и полицейски подразделения от Холандия, Германия и Румъния. Те ще получават въздушна подкрепа от специален самолет, снабден с видеокамера за наблюдение в радиус 15-20 км. Самолетът с немски екипаж вече лети над района на Свиленград. "Това, което очакваме от новия мандат и новите ресурси, които бяха предоставени на Агенцията е, че можем да подсилим капацитета си за реакция", добави Фабрис Леджери, директор на Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Новата Агенция наследява "Фронтекс", но с разширени правомощия. "Фронтекс" само координираше охраната на границите, докато новата Агенция ще охранява и ще извършва мониторинг как се пазят външните граници. Ще издава и препоръки към страните да подобрят контрола. Агенцията ще охранява външните граници съвместно с националните структури "Гранична полиция", ще връща незаконни мигранти обратно в страните им на произход, ще разгръща Звено за бързо разполагане от 1500 офицери в рамките на 3 до 10 дни, ако има мигрантски поток по конкретни точки на външните граници. "Преди 1 година беше много трудно да получим офицери и техника. През септември 2015 г. Фронтекс поиска 775 гранични полицаи от страните членки. Едвам събрахме половината. Но в течение на годината страните членки преосмислиха участието си в мисиите на "Фронтекс" и успяхме да попълним резерва. Затова сме оптимисти, че Звеното за бързо разполагане бързо ще бъде попълнено", коментира още Леджери. В следващите месеци Агенцията ще извърши пилотни оценки на уязвимостта по външните граници, ще сформира екипите, които ще връщат незаконните мигранти в страните им на произход, и до края на март трябва да са готови първите резултатите от "стрес-тестовете" на външните граници. Село Щит е само на няколко метра от самата бразда на българо-турската граница. Ясно се виждат българската и турската гранична застави. В разгара на мигрантската криза оттук минаваха десетки незаконни мигранти. След което бе поставена ограда и видеонаблюдение. "Ето, има КПП. Който бяга от войната, който е политически емигрант, който е преследван да бъде убит, тогава ще го приемем. И тогава хуманна и солидарна Европа ще даде необходимото. Ще си бръкнем в джоба и всеки европеец ще даде по 1 евро", каза министър-председателят Бойко Борисов. Агенцията и охраната не били срещу Турция, а напротив - знак, че Споразумението за реадмисия с южната ни съседка няма алтернатива. "Над 3 млн. стоят малко по-нататък, на 40-50 км. оттук. Няма гранична полиция, която да се справи с няколко милиона мигранти", добави Борисов. Новата Европейска гранична агенция ще бъде в помощ на българската армия и гранични власти, които пазят границата спокойна. Най-голямото преимущество на Агенцията е, че ще може да действа в рамките на дни, ако големи миграционни потоци пробият външните граници. "Най-важното и ценното, според мен е, че ще има възможност в кризисни ситуации да действа много бързо, когато има нужда от оперативна намеса. Практиките досега не бяха такива, а виждаме, че буквално за дни може да се промени ситуацията, натискът на отделните граници, и сега в регламента се дава възможност на Фронтекс да реагира по този начин", заяви министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. "Имаме съвместна отговорност да управляваме външните граници. Една от най-големите слабости на ЕС е, че страни като Италия, България и Гърция бяха и продължават да бъдат подложени на сериозен натиск", допълни еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос. Дали Европа ще се превърне в крепост, или разграден двор - зависи от общите усилия на държавите членки. Колко пари, техника, офицери и усилия са готови да вложат, за да опазят границите. И дипломация, за да решат конфликтите, от които мигрантите бягат.

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Волфган Шойбле: Германия желае националните правителства да определя темпото за бъдещо сътрудничество в рамките на Европейския съюз

Немският финансов министър Волфганг Шойбле даде знак, че Германия желае националните правителства да определя темпото на бъдещо сътрудничество в рамките на Европейския съюз, отбелязвайки, че при необходимост, те трябва да отбягват директивите на Европейската комисия. Коментарите на Шойбле бяха направени в негови интервю през уикенда за телевизия ARD и за вестник Welt am Sonntag и сякаш очертават зараждащия се отговор от страна на правителството на канцлера Ангела Меркел на проведения през миналия месец референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Това сякаш е сигнал за задаващ се сблъсък с привържениците за все по-голяма интеграция в съюза в лицето на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на правителствата, които гледат на водената от властите в Берлин строга бюджетна политика (политика на бюджетен излишък, но без допълнителни държавни разходи) като ограничаваща икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Според Вофганг Шойбле, сътрудничеството в областта на отбраната, което е възможно да се включи в проект за съвместен фонд, воден от Германия и Франция, както и европейски тласък за насърчаване на дигитални компании, който да се противопостави на "американските монополи" са начините, по които ЕС може да покаже своята полезност на фона на нарастващия скептицизъм в цяла Европа. Напредъкът не трябва да се определя от "най-бавно развиващите" от 27-те страни - членки в съюза, извън Великобритания, допълни той. Сега е времето за прагматизъм, заяви Шойбле в друго свое интервю за вестник Welt am Sonntag, цитирано от агенция Блумбърг. Ако не всичките 27 страни желаят да дръпнат заедно от самото начало, тогава ние просто ще започнем само с някои от тях. Ако Европейската комисия не се присъедини, след това ние ще вземем нещата в свои ръце и ще решаване проблеми между отделните правителствата, подчерта той. Изправен пред натиск да подкрепи стимулиращите разходи на южноевропейските държави, който идва дори от страна на социалдемократическия коалиционен партньор на Меркел, Волфганг Шойбле посочи, че всичките членки на еврозоната се подписали и одобрили правилата за нивата на дълга и на бюджетния дефицит в единния валутен съюз. Не става дума за спестяване на пари, каза той пред ARD. Това, което е забележително е, че тези, които спазват правилата имат добри икономики. Това, с което ние наистина не разполагаме е липсата на дълг. През уикенда немският канцлер Ангела Меркел от своя страна подчерта, че за да може да се възстанови от гласуването на британците за Brexit, Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху конкурентоспособността, икономическия растеж, борбата с тероризма, осигуряването на външните граници на съюза и понижаване на безработицата сред младите хора. Младежката безработица е твърде висока и този проблем е тясно свързан с въпроса за икономическата сила и конкурентоспособност в засегнатите страни, каза Меркел. В интервюто си за Welt am Sonntag, финансовият министър Шойбле пък изрази разочарование, че на официалните европейски власти в Брюксел е отнело твърде много време, за да се отговори на кризата с бежанците през миналата година. Недоволството сред мнозинството хора от ЕС се дължи на факта, че одобрените правила не са били спазени, включително от страна на Европейската комисия в отговор на неотдавнашната суверенна дългова криза в региона, посочи той. Шойбле обаче отказа да критикува директно шефа на ЕК Юнкер, отбелязвайки, че той го е подкрепил за председател на Европейската комисия. Не предстои в бъдеще дебат за конкретни личности, допълни той. Решението за Brexit трябва да се разглежда като един вид събуждане за Европа. Ето за какво става въпрос точно сега, отбеляза Шойбле.

Шойбле: Германия желае националните правителства да определят темпото за бъдещо сътрудничество в рамките на ЕС

Немският финансов министър Волфганг Шойбле даде знак, че Германия желае националните правителства да определят темпото на бъдещо сътрудничество в рамките на Европейския съюз, отбелязвайки, че при необходимост, те трябва да отбягват директивите на Европейската комисия. Коментарите на Шойбле бяха направени в негови интервю през уикенда за телевизия ARD и за вестник Welt am Sonntag и сякаш очертават зараждащия се отговор от страна на правителството на канцлера Ангела Меркел на проведения през миналия месец референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Това сякаш е сигнал за задаващ се сблъсък с привържениците за все по-голяма интеграция в съюза в лицето на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на правителствата, които гледат на водената от властите в Берлин строга бюджетна политика (политика на бюджетен излишък, но без допълнителни държавни разходи) като ограничаваща икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Според Вофганг Шойбле, сътрудничеството в областта на отбраната, което е възможно да се включи в проект за съвместен фонд, воден от Германия и Франция, както и европейски тласък за насърчаване на дигитални компании, който да се противопостави на "американските монополи" са начините, по които ЕС може да покаже своята полезност на фона на нарастващия скептицизъм в цяла Европа. Напредъкът не трябва да се определя от "най-бавно развиващите" от 27-те страни - членки в съюза, извън Великобритания, допълни той. Сега е времето за прагматизъм, заяви Шойбле в друго свое интервю за вестник Welt am Sonntag, цитирано от агенция Блумбърг. Ако не всичките 27 страни желаят да дръпнат заедно от самото начало, тогава ние просто ще започнем само с някои от тях. Ако Европейската комисия не се присъедини, след това ние ще вземем нещата в свои ръце и ще решаване проблеми между отделните правителствата, подчерта той. Изправен пред натиск да подкрепи стимулиращите разходи на южноевропейските държави, който идва дори от страна на социалдемократическия коалиционен партньор на Меркел, Волфганг Шойбле посочи, че всичките членки на еврозоната се подписали и одобрили правилата за нивата на дълга и на бюджетния дефицит в единния валутен съюз. Не става дума за спестяване на пари, каза той пред ARD. Това, което е забележително е, че тези, които спазват правилата имат добри икономики. Това, с което ние наистина не разполагаме е липсата на дълг. През уикенда немският канцлер Ангела Меркел от своя страна подчерта, че за да може да се възстанови от гласуването на британците за Brexit, Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху конкурентоспособността, икономическия растеж, борбата с тероризма, осигуряването на външните граници на съюза и понижаване на безработицата сред младите хора. Младежката безработица е твърде висока и този проблем е тясно свързан с въпроса за икономическата сила и конкурентоспособност в засегнатите страни, каза Меркел. В интервюто си за Welt am Sonntag, финансовият министър Шойбле пък изрази разочарование, че на официалните европейски власти в Брюксел е отнело твърде много време, за да се отговори на кризата с бежанците през миналата година. Недоволството сред мнозинството хора от ЕС се дължи на факта, че одобрените правила не са били спазени, включително от страна на Европейската комисия в отговор на неотдавнашната суверенна дългова криза в региона, посочи той. Шойбле обаче отказа да критикува директно шефа на ЕК Юнкер, отбелязвайки, че той го е подкрепил за председател на Европейската комисия. Не предстои в бъдеще дебат за конкретни личности, допълни той. Решението за Brexit трябва да се разглежда като един вид събуждане за Европа. Ето за какво става въпрос точно сега, отбеляза Шойбле.

Шойбле: Германия иска националните правителства да определят темпото за бъдещо сътрудничество в ЕС

Германският финансов министър Волфганг Шойбле даде знак, че Германия желае националните правителства да определят темпото на бъдещо сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Той отбеляза, че при необходимост те трябва да отбягват директивите на Европейската комисия. Коментарите на Шойбле бяха направени в негово интервю през уикенда за телевизия ARD и за вестник Welt am Sonntag и сякаш очертават зараждащия се отговор от страна на правителството на канцлера Ангела Меркел на проведения през миналия месец референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Това сякаш е сигнал за задаващ се сблъсък с привържениците за все по-голяма интеграция в Съюза в лицето на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на правителствата, които гледат на водената от властите в Берлин строга бюджетна политика (политика на бюджетен излишък, но без допълнителни държавни разходи) като ограничаваща икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Според Вофганг Шойбле сътрудничеството в областта на отбраната, което е възможно да се включи в проект за съвместен фонд, воден от Германия и Франция, както и европейски тласък за насърчаване на дигитални компании, който да се противопостави на "американските монополи", са начините, по които ЕС може да покаже своята полезност на фона на нарастващия скептицизъм в цяла Европа. Напредъкът не трябва да се определя от "най-бавно развиващите" от 27-те страни - членки в Съюза, извън Великобритания, допълни той. Сега е времето за прагматизъм, заяви Шойбле в друго свое интервю за вестник Welt am Sonntag, цитирано от агенция Блумбърг. Ако не всичките 27 страни желаят да дръпнат заедно от самото начало, тогава ние просто ще започнем само с някои от тях. Ако Европейската комисия не се присъедини, след това ние ще вземем нещата в свои ръце и ще решаване проблеми между отделните правителствата, подчерта той. Изправен пред натиск да подкрепи стимулиращите разходи на южноевропейските държави, който идва дори от страна на социалдемократическия коалиционен партньор на Меркел, Волфганг Шойбле посочи, че всичките членки на еврозоната се подписали и одобрили правилата за нивата на дълга и на бюджетния дефицит в единния валутен съюз. Не става дума за спестяване на пари, каза той пред ARD. Това, което е забележително е, че тези, които спазват правилата, имат добри икономики. Това, с което ние наистина не разполагаме е липсата на дълг. През уикенда канцлерът Ангела Меркел от своя страна подчерта, че за да може да се възстанови от гласуването на британците за Brexit, Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху конкурентоспособността, икономическия растеж, борбата с тероризма, осигуряването на външните граници на Съюза и понижаване на безработицата сред младите хора. Младежката безработица е твърде висока и този проблем е тясно свързан с въпроса за икономическата сила и конкурентоспособност в засегнатите страни, каза Меркел. В интервюто си за Welt am Sonntag финансовият министър Шойбле пък изрази разочарование, че на официалните европейски власти в Брюксел е отнело твърде много време, за да се отговори на кризата с бежанците през миналата година. Недоволството сред мнозинството хора от ЕС се дължи на факта, че одобрените правила не са били спазени, включително от страна на Европейската комисия в отговор на неотдавнашната суверенна дългова криза в региона, посочи той. Шойбле обаче отказа да критикува директно шефа на ЕК Юнкер, отбелязвайки, че той го е подкрепил за председател на Европейската комисия. Не предстои в бъдеще дебат за конкретни личности, допълни той. Решението за Brexit трябва да се разглежда като един вид събуждане за Европа. Ето за какво става въпрос точно сега, отбеляза Шойбле.

Май не разбрахме какво ни казаха британците

 Коментар на Жан Данхонг Бракът е опит да се справиш с онези проблеми, които никога не би имал, ако си живееш сам, бе казал Уди Алън. Същото е и с Европейския съюз: страните-членки се занимават с въпроси, пред които отделните национални държави изобщо нямаше да са изправени, ако не бяха част от общността. Например къде да се намира централата на ЕС? Този въпрос е занимавал цели три дни и три нощи страните-основателки на Европейската общност за въглища и стомана (предшественик на днешния ЕС), преди изборът да падне върху Люксембург. Напълно изтощен от дългите преговори, архитектът на европейската интеграция Жан Моне казал на асистента си: "Сега имаме няколко часа за сън, след което ще са ни необходими няколко месеца, за да направим следващата стъпка по пътя на интеграцията, след което..." На това място асистентът му го прекъснал с думите: "...след което ще се окажем изправени пред огромни трудности. И само бедата ще ни принуди да мислим за нова интеграция. Така ли?". Моне се усмихнал и казал: "Точно така. Правилно си разбрал принципа, по който функционира Европа." Пълзяща и технократска интеграция Именно по този начин функционираше Европа през последните 60 години. Съвсем съзнателноинтеграцията в ЕС изстреля напред политическия елит, а народът остана на заден план. В един от редките си моменти на откровение, убеденият европеец Жан-Клод Юнкер призна пред списание "Шпигел": "Взимаме някакво решение и изчакваме да видим какво ще се случи. Ако не последва вълна на възмущение и бунтове (най-вече, защото повечето хора не са разбрали какво означава решението), продължаваме нататък - стъпка по стъпка, докато вече няма връщане назад". Така беше въведено еврото. Кой ли германски депутат, гласувал през 1991 г. решението за валутния съюз, си е давал сметка за всички последствия, които това решение влече след себе си? Но влакът след това набира скорост и слизането от него става невъзможно. Европейската политика е превърнала във фетиш общата посока на развитие. И дори тази посока да се окаже погрешна, всички предпочитат да замижат и да се правят, че нищо не се е случило, продължавайки бодро да следват пътя на своята заблуда. Грешката накрая е така здраво циментирана, че връщането в изходни позиции се оказва прекалено сложно и скъпо, поради което и се отхвърля като невъзможно. По същия начин беше обуздана кризата с еврото – печалбите на големите играчи си останаха приватизирани, а загубите бяха социализирани. И колкото повече се върви в тази посока, толкова по-невъзможно ще е връщането назад. Всичко се оказа "без алтернатива" Вълшебната дума на европейската интеграция явно гласи "безалтернативно". Щом нещо не бива да се случва, значи не го е имало. В тази логика се вписва и разбирането, че не е допустимо някой да напуска ЕС, защото това нарушава общата посока на развитие. Британците обаче не се впечатлиха особено и все пак решиха да излязат от ЕС. С това искаха да покажат, че не желаят неусетно да ги вкарат в някакви Съединени европейски щати. Жан Данхонг Европейският процес на интеграция започна преди повече от 60 години като акт на помирение между Германия и Франция. Тези две страни извлякоха и най-големите ползи от процеса на интеграция: Франция използва ЕС, за да мери ръст с Германия, независимо от значително по-слабата си икономика, а Германия успя под крилото на ЕС да укрепне допълнително, без това да плаши съседите. В началото британците се смятаха за ментор и застъпник за европейското обединение. И е разбираемо, че след влизането си в ЕС вече не се ангажираха така пламенно за европейската интеграция, както например германците. Да се правим на обидени заради решението на британците да напуснат ЕС, или да ги смятаме за глупави, би било проява на нетолерантност от наша страна или демонстрация на някакво странно разбиране за демокрация. Кризата като шанс Не британците са виновни за сегашната криза в ЕС – Общността живее под нейния знак от доста години насам. Британският вот би трябвало да ни разтърси и пробуди, за да се осмелим да започнем всичко отначало. Необходимо е да бъдат изцяло преосмислени правомощията на Европа и на националните държави, а ЕС да се доближи до хората. Що се отнася до британците, Европа не бива да демонстрира прекалена твърдост към тях. Защото и след развода е възможно приятелство.

ЕК дава България на съд за неизпълнени ангажименти в околната среда, енергийната ефективност и транспорта

Брюксел дава България на съд за неизпълнени ангажименти в опазването на околната среда, енергийната ефективност и транспорта. Европейската комисия взе три решения по отношения на страната ни в рамките на ежемесечния пакет от правни действия, предприемани срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС, съобщиха от евроинституцията. Решенията, отнасящи се до България, са за сезиране на Съда на ЕС в областта на околната среда, и две мотивирани становища в областта на енергийната ефективност и транспорта. Защита на месотобитанията в Рила   Европейската комисия завежда дело срещу България пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина. Българските власти не са разширили зоната, определена като специална защитена зона, за да се защитят адекватно застрашените видове диви птици, съобщиха от ЕК. Рила планина - най-високата в България и на Балканския полуостров, е сред най-ценните площи в България и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици. Съгласно законодателството на ЕС относно опазването на дивите птици (Директива 2009/147/ЕО) държавите членки са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, считани за редки или нуждаещи се от специална грижа. Към момента България е класифицирала правилно 72 % от зоната като специална защитена зона. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици, включени в приложение I от Директивата за птиците. Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius). Въпреки мотивираното становище на Комисията, отправено през октомври 2014 г., относно нуждата да се разшири обхватът на защитените зони и да се включат зоните в Рила планина, България не е изпълнила това свое задължение. Поради това Комисията сезира Съда на ЕС по този въпрос. Минимални изисквания и контрол на енергийните характеристики на сградите Що се отнася до енергийната ефективност, от България бе поискано да изпълни разпоредбите на ЕС за намаляване на енергийното потребление на сградите. Европейската комисия изпрати на България мотивирано становище с искане да транспонира правилно в националното законодателство всички изисквания на Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС). Съгласно тази директива държавите членки трябва да въведат и прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики на новите и съществуващите сгради, да осигурят сертифицирането на енергийните характеристики на сградите и да гарантират извършването на редовни инспекции на отоплителните и климатичните инсталации. При подробен преглед на националното законодателство, с което се транспонира Директивата, беше установено, че България не е гарантирала, че винаги се издават и предоставят сертификати за енергийните характеристики на потенциалния купувач или наемател на сгради или обособени части от сгради, които се продават, са в строеж или се отдават под наем. Освен това националното законодателство съдържа освобождавания от изискванията за енергийна ефективност, които не са предвидени в тази директива, както и несъответствия по отношение на изискванията във връзка с честотата на инспекциите на отоплителните системи. По тази причина Комисията иска от българските органи да направят необходимото всички изисквания на Директивата за сградите да бъдат изцяло изпълнени. България сега разполага с два месеца, за да уведоми Европейската комисия за мерките, които е предприела, за да отстрани нарушението. В противен случай Комисията може да сезира Съда на ЕС. Разделяне на сметките на управляващия орган на летище София Европейската комисия поиска от България да гарантира разделянето на сметките на управляващия орган на летище София, в съответствие с Директива 96/67/ЕО относно наземните услуги в летищата на ЕС. Освен че е управляващ орган на летище София, той също извършва редица спомагателни дейности на летището, и по-специално е лицензиран оператор за наземно обслужване. Тези услуги включват области като поддръжка, зареждане с гориво и обработка на товари, както и регистрация, кетъринг, обработка на багажите и превоз в рамките на летището. В член 4 от Директива 96/67/ЕО се предвижда, че когато управляващият летището орган предоставя и наземно обслужване, той трябва ясно да отделя сметките за своите дейности по наземно обслужване от сметките за другите си дейности и не може има финансови потоци между дейностите. Това трябва да се проверява от независим одитор. Целта на разделянето на сметките и забраната на финансовите потоци е да се избегне кръстосаното субсидиране на дейностите по наземно обслужване на управляващия орган на летището. Това следва да осигури равнопоставени условия на конкуренция за предоставянето на наземни услуги между управляващия орган на летището и независими доставчици на наземно обслужване. България има срок от два месеца, за да уведоми Комисията за мерките, които е взела за съобразяване на националното си законодателство с правото на ЕС. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу българските органи. Общо в рамките на юлския пакет във връзка с неизпълнение на законодателството на ЕС Комисията прие 20 мотивирани становища и 7 случая на сезиране на Съда на Европейския съюз. Комисията приключва също така 86 случая, при които проблемите със съответните държави членки са били решени и не е необходимо Комисията да продължава процедурата.

Юнкер избра Мишел Барние за главен преговарящ на ЕС при развода с Великобритания

Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи изненадващо бившия европейски комисар Мишел Барние като главен преговарящ при предстоящия развод на ЕС със Великобритания, след като на референдума на 23-ти юни британците гласуваха за напускане на съюза. Според Юнкер, Барние ще трябва да поеме новия си пост на 1-ви октомври. Изненадващото назначение на бившия европейски комисар за главен преговарящ за Brexit е факт на последната среща на Европейската комисия преди лятната ваканция. Мишел Барние, френски политик от център-дясно, беше европейски комисар в периода от 2009-а до 2014-а година, отговарящ за европейския вътрешен пазар и участващ дейно в реформите, отнасящи се за сектора на финансовите услуги, европейската финансова регулация и за формирането на Единния банков съюз по време на дълговата криза в еврозоната. Той също така е участвал и в две френски правителства като външен и министър на земеделието, като до скоро беше и специален съветник на Жан-Клод Юнкер по въпросите на отбраната. Официалният пост на г-н Барние ще бъде "главен преговарящ, отговарящ за работната група на ЕК за подготовка и провеждане на преговорите с Обединеното кралство по силата на член 50 от Договора на ЕС". Обявявайки назначението, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че иска опитен политик за тази работа. Много се радвам, че моят приятел Мишел Барние прие тази важна и трудна задача. Исках опитен политик за тази трудна работа. Мишел е опитен преговарящ с богат опит в основни области на политиката, свързани с преговори и разполага с широка мрежа от контакти в столиците на страните - членки на Европейския съюз, посочи той. Мишел Барние ще докладва директно Юнкер за хода на преговорите и ще има ранг на генерален директор в департамента на Европейската комисия, разполагащ с всички необходими ресурси. От ЕК не посочиха дали Жан-Клод Юнкер се е консултирал при този свой избор с Великобритания, или с останалите страни - членки на Европейския съюз. На този етап няма непосредствен коментар в Лондон от страна на офиса на новия британски премиер Тереза Мей за назначаването на Мишел Барние. Въпреки назначаването на г-н Барние за поста на главен преговарящ, трябва да се има предвид, че по-голямата част от предстоящите трудни политически решения относно преговорите с Великобритания за Brexit ще бъдат взимани от Европейския съвет, представляващ държавите - членки на ЕС.

ЕК назначи г-жа Чарлина Вичева за заместник-генерален директор на Съвместния изследователски център

 Европейската комисия допълнително укрепи днес висшето си ръководство с назначаването на четирима заместник-генерални директори от 1 септември 2016 г.: г-жа Чарлина Вичева в Съвместния изследователски център ( Joint   Research   Centre ), г-жа Руксандра Драгия-Акли в генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, г-н Мариу Кампуларгу в генерална дирекция „Информатика“ и г-н Карлуш Алегриа в генерална дирекция „Устни преводи“. Чарлина Вичева  от България се присъедини към Европейската комисия през 2009 г. като директор в генерална дирекция „Регионална и селищна политика“. Преди това тя е работила в продължение на петнайсет години в публичната администрация в България, като се е занимавала основно с въпроси от областта на селското стопанство. През същия период е участвала активно в преговорите за присъединяването на България, а между 2000 г. и 2004 г. е оглавявала преговарящия екип в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, безопасността на храните и рибарството. Понастоящем г-жа Вичева е директор по въпросите на интелигентния и устойчив растеж и Южна Европа и отговаря за управлението на фондовете на ЕС в редица държави членки. Руксандра Драгия-Акли  от Румъния постъпи на работа в Европейската комисия през 2009 г. в генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“. Преди това тя е работила почти 20 години като лекар и научен работник в Румъния, Франция и САЩ. Последната длъжност, която е заемала, е била вицепрезидент по въпросите на научните изследвания в научноизследователска компания в областта на биотехнологиите. Понастоящем в Комисията г-жа Драгия-Акли е директор по въпросите на здравеопазването в ГД „Научни изследвания и иновации“ и отговаря за екип от около 150 души и годишен бюджет в размер на 1,3 милиарда евро. Мариу Кампуларгу  от Португалия се присъедини към Европейската комисия през 1990 г. Преди това се е занимавал с научни изследвания в сферата на телекомуникациите в продължение на 12 години. Целият му професионален опит в Комисията е в областта на научните изследвания и политиките, свързани с информационните и комуникационните технологии. Понастоящем той е директор по въпросите за мрежите на бъдещето в генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, като отговаря за екип от 110 души и 250 действащи проекта, чийто бюджет възлиза на 950 милиона евро. Португалецът Карлуш Алегриа работи в Европейската комисия от 1985 г. В продължение на осем години и половина е бил устен преводач, след което е преминал към ръководството в областта на устните преводи. През 2004 г. става директор в ГД „Устни преводи“, като от 2011   г. отговаря за ресурсите и подпомагането, а през 2015 г. е назначен за изпълняващ длъжността генерален директор. Той остава на този пост до юни 2016 г., когато постът се заема от г-жа Флорика Финк-Хойер.

Бургас е част от Европейската седмица на спорта

Министерството на младежта и спорта организира „Европейска седмица на спорта", която ще се проведе от 10 до 17 септември 2016 г. в 10 града в България. Проектът е съфинансиран по Програма Еразъм + на Европейската комисия. „Европейската седмица на спорта" е инициатива на Европейската комисия, чиято цел е да популяризира спорта и физическата активност в цяла Европа. През 2016 г. инициативата се провежда за втори път. Основната тема и слоган на кампанията е #BeActive.Освен в София, събития от „Европейската седмица на спорта" ще се проведат в Бурга...

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

 "Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември. Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не. 80 000 на ден или на месец? В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база. Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди. През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г. Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката. Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд. Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период. Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права. Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв. За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ. "От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г. Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите. Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%. Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. "За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч". Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите. Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база. Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза. Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%. "В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС "Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г. Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите. Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата. Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г. Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС. Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН. През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада. През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН. Пари има, но не за всички Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните. Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%. В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години. "Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК. Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца. Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %. Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони. "Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия. В България има много силно неравенство В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат. Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат. Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали. Само 22% от българите живеят нормално във финансов план Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни. Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г. Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата. Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв. За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%. Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива. 46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият. Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв. Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати. По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи. Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. Оценка Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно". Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността. В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата. Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.        Mediapool.bg

Около 119 млн. души от ЕС са изложени на риск от бедност

Около 119 милиона души в Европейския съюз, или 23,7 на сто от населението, са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2015 г. Това обяви днес европейската статистическа служба Евростат по повод отбелязването на Международния ден за изкореняване на бедността. Децата и младите хора са най-засегнати от бедността, заявиха заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис и еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Мариан Тисен. Повече работни места и растеж са най-добрите начини за избягването на бедността и социалното изключване, подчертават те. По тази причина Европейската комисия стартира инвестиционния план за Европа и инициативата "Гаранция за младежта", която стимулира младежката заетост и образование. Съвместната мисия на Европейската комисия, държавите членки и неправителствените организации е да работят за Европа, в която никой не бива изоставен, посочват още Домбровскис и Тисен. Европейската комисия представя днес обширен преглед на проектите за борба с трафика на хора, които са били финансирани с евросредства в периода от 2004 г. до 2015 г. Прегледът е по повод предстоящия на 18-и октомври Европейския ден за борба с трафика на хора, който тази година се отбелязва за десети път. Във връзка с него Брюксел призовава за подновяване на съвместните усилия на държавите членки за елиминиране на този вид организирана престъпност. Еврокомисарят по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос подчерта, че появата на нови тенденции изисква по-интензивни европейски усилия за борба с трафика на хора. По думите му, мигрантите и бежанците, особено уязвими групи като жените и непридружаваните деца, са подложени на ужасяващи преживявания в ръцете на трафикантите. Еврокомисар Аврамопулос допълни, че Брюксел ще продължи да подкрепя държавите членки в борбата с този вид организирана престъпност както със законодателни мерки, така и финансово. Дължим това на всяка жертва на трафика на хора, смята еврокомисарят.

Европейска заповед за плащане – за какво ми служи?

 Безспорно е, че мой длъжник има да ми връща пари, но живее в чужбина. Искам си парите обрано, но се отчайвам като си помисля за разноските, сложните процедури и дългото време за чакане. Мисията не е невъзможна, особено когато става дума за друга държава-членка на Европейския съюз, защото мога да използвам процедурата за издаване на европейска заповед за плащане Какво представлява европейската заповед за плащане? Европейската заповед за плащане (ЕЗП) е опростена процедура за предявяване на трансгранични парични искове в ЕС, които не са оспорени от ответника. Аналогът й в българското право е  процедурата за издаване на заповед за изпълнение. Кога мога да поискам издаване на европейска заповед за плащане? Мога да се ползвам от процедурата, ако имам вземане към дадено лице и са изпълнени следните условия: длъжникът ми има местоживеене в държава-членка на ЕС различна от България. Моментът за определяне на  местоживеенето е моментът внасяне на иска за европейска заповед за плащане не става дума за  дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт. Кой е компетентият орган? Искането за издаване на европейска заповед за плащане  подавам в компетентния съд държавата-членка по местоживеене на длъжника ми, т.е. в чужбина. Важно! Ако вземането ми е възникнало от договор, който съм сключил в качеството си на потребител, то имам право да се обърна къмбългарския съд. Каква е  процедурата? Подавам заявление чрез попълване на електронен формуляр Първото, което трябва да направя, е да подам искане за издаване на европейска заповед за изпълнение. За целта попълвам електронния формуляр, който ще намеря на Европейския портал за електронно правосъдие.  След като посоча в коя държава-членка искам да подам искането си, сайтът ще ми предостави информация за особеностите на процедурата там- например по пощата или по електронен път подавам заявлението, нужен ли ми е  електронен подпис, кой е компетентият орган и т.н. Формулярът мога да попълня на български, а порталът ще преведе информацията автоматично на съответния език. Трябва да предоставя следните данни: моите имена и адрес, както и тези на длъжника ми; цялата дължима сума, която включва главница, а когато е приложимо и лихва, договорните неустойки и разходи; ако ми се дължи лихва, трябва да посоча и лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва съгласно законодателството на държавата-членка, пред която предявявам искането; причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, какво ев т.ч. и  основанието, от което произтича  вземането ми; описание на доказателствата в подкрепа на вземането, напр. договор, извадка от счетоводни книги; основания за компетентността – защо смятам, че точно съда, към който се обръщам е компетентен да издаде заповедта; от къде произлиза трансграничния характер на случая – напр. длъжникът ми по договора за доставка на стоки е фирма, регистрирана в Люксембург. Проверка на молбата Сезираният съд проверява възможно най-бързо дали съм спазил всички изисквания при попълване на молбата  и дали вземането ми е основателно. В зависимост от резултата от проверката, съдът може да: поиска да допълня или поправя молбата – aко не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно. За целта трябва да попълня отново формуляр. Указва ми се и  подходящ срок, който може да бъде удължен, ако съдът прецени; поиска да изменя молбата – ако съдът намира, че необходимите изисквания са изпълнени само по отношение на част от вземането, ще ми даде указания относно конкретна сума, която счита, че трябва да посоча(например да намаля претенцията си от 4000 лв. на 3000 лв.). Ако не отговоря на в дадения ми срок или откажа предложението, съдът ще отхвърли молбата ми в нейната цялост.  Ако приема (спазвайки срока), ще ми бъде издадена ЕЗП за съответната част от вземането; отхвърли молбата – когато не съм изпълнил всички изисквания по подаването на молбата или не съм спазил дадения ми срок за поправка, както и когато вземането ми е очевидно неоснователно; не мога да обжалвам отказа на съда, но няма пречка да подам нова молба; издаде европейска заповед за плащане. Издаване на европейската заповед за плащане и връчване на ответника Ако всички изисквания са спазени, съдът издава заповедта в 30-дневен срок от подаването на молбата. Заповедта  указва на длъжника, че може да плати сумата, или да се противопостави на заповедта, като подаде възражение. Връчване на ответника Европейската заповед за плащане се връчва на ответника съгласно националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването по някой от следните начини: лично срещу подпис на ответника, лично от компетентно лице; по пощата; по електронен път(факс или електронна поща). В допълнение, ако законодателството на съответната държава позволява, връчването може да бъде и: лично на лица,  живеещи или работещи на адреса на ответника;  на лица, работещи в офиса на ответника (ако става дума за юридическо лице); чрез депозиране в пощенската кутия; по пощата без обратна разписка; по електронен начин с  автоматично потвърждаване (само ако ответникът предварително се е съгласил). Подаване на възражение След получаване на заповедта, длъжникът ми има 30-дневен срок от връчването да подаде възражение. За целта попълва електронен или хартиен формуляр, който му се предоставя при връчването на заповедта. Достатъчно е да се посочи, че възразява като не е необходимо да посочва  причините за това. Важно! Ако ответникът възрази в срок, производството продължава по редовния исков ред пред компетентния  (чуждестранен) съд. Ако все пак преценя, че съдебно производство пред чужд съд не ме устройва, мога предварително да заявя, че в случай на възражение, производството следва да се прекрати. Изпълнение на Европейската заповед за плащане Ако в рамките на 30-дневния срок длъжникът ми не възрази, то сезирания от мен съд трябва да обяви заповедта за подлежаща на изпълнение. Това става по правилата установени в националното законодателство на съответната държава-членка. Например, съгласно българското право заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.     Източник:  Велимира Бакалова, Pravatami.bg

Българските десни е време да спрат да слушат американските леви

 На президентските избори гласувах за Трайчо Трайков и Реформаторския блок – според мен, той беше най-подготвеният, най-можещият и най-адекватният кандидат. Но се хванах на бас, че Веселин Марешки ще го бие, както и че генерал Радев ще бие Цецка Цачева. И ще ви кажа защо предвидих тези лоши резултати за българската десница – тя не е нито в партийна, нито във финансова, нито в структурна, нито в политическа криза. Българската десница е в идеологическа криза. Тя просто вече не е дясна по адекватния за днешния ден начин. По стечение на обстоятелствата, през последните около 20 години България се превърна в един от външнополитическите бастиони за влияние на Демократическата партия в САЩ. Демократическият президент Клинтън беше и продължаваше да е в прекрасни отношения с президента Стоянов, бивши и днешни български министри са с трудов стаж в неправителствени организации, спонсорирани от фондации на Демократическата партия или техни донори, а големите бизнес донори на Демократите имат широко и силно развити програмни мрежи в нашата страна, влияещи върху родни политолози, журналисти, университетски преподаватели и граждански активисти. Нищо от това не е априори лошо, дори напротив – тези контакти са сериозен актив. Но целият този пъзел е обърнат с главата надолу поради простата причина, че Демократите не са дясната партия в САЩ – те са леви и то през последните 3-4 години с активно и открито про-социалистическо крило. А СДС, ДСБ, ГЕРБ и Реформаторският блок се определят като десни в България. Този парадокс не беше особено голям проблем преди финансовата криза от 2008 година – около 3-5% икономически ръст в много страни по света, Русия, САЩ и Китай в спокойни отношения, Близкият изток позаспал с изключение на Ирак, и т.н. Но всичко се промени през последните осем години. Да започнем с Демократите в САЩ. Тяхната основна доктрина през последния половин век е ясна – захранват малцинствата със социални програми, бранят синдикатите на амбразурата, раздуват бюрократичния апарат с верни гласоподаватели, индоктринират студентите с крайно-ляв културен марксизъм, пропагандират етатизъм и потискат индивидуализма на хората, флиртуват със сексуалните малцинства, продължат да пълнят държава си с нелегални имигранти с цел ударното им легализиране и вадене “от джоба” на едни около 20 милиона нови избиратели и мачкат работещата средна класа с по-високи данъци, маргинализирайки електоралната ѝ тежест. Тази идеология достигна своя апогей с избирането на Барак Обама през 2008 година. Демократите през следващите два мандата на Обама обаче преживяха трансформация във външната си политика. От партията на пацифизма и дипломацията те вече се превърнаха в партията на агресията, конфронтацията, откритите и прикрити военни намеси и оръжейното лоби – виждания, които през последния век са били характерни по-скоро за републиканците и неоконсервативното им крило. Нищо от това не е задължително лошо от американска гледна точка – господстваща лява партия, проповядваща секуларен* етатизъм във вътрешен план, пропагандираща отворени граници за бежанци и мигранти, и изключително агресивна във външен план. Но сега си представете как тази лява американска партия де факто влияе върху идеологията на българските десни партии във времена, когато Близкият изток гори, в Турция има около 4 милиона мигранти, които искат да отидат в Западна Европа през България или Гърция, като значима част от тях дори не са иракчани, сирийци или истински бежанци, в Европа вече са влезли 3 милиона такива души, като най-много 1/3 са адекватни за ефективна интеграция, а Русия въпреки икономическите си слабости е конкурентна сила в Близкия изток, предлагаща ясно алтернативно решение** в Сирия, контрастиращо с безидейността на Запада, и все по-ясно очертаващият се проблем с ислямизацията на части от етническите малцинства по-слабо видими в България, но много видимо в други европейски държави, например Франция, Белгия, Швеция и др. Върнете лентата и спрямо тези проблеми си изредете решенията, които някои наши „десни“ политолози и някои „десни“ политици от Реформаторския блок ни предлагат под влиянието на чисто левите Демократи в САЩ: - Русия е проблем номер едно за страната – но нямаме алтернатива за Сирия; - Приемането на невъзможни за интеграция мигранти без документи не е особено голям проблем и почти не говорим за него; - Пълзящият радикален ислям в Европейския съюз не е особено голям проблем, дори и когато е инфилтрирал управляващи политически партии (Зелените в Швеция, например); - Етатизмът не е особено голям проблем, десните икономически политики са на втори план, дори често се предлагат откровено леви решения (по-високи данъци, по-високи осигуровки, замразяване на приватизацията, т.н.); - Наднационалният ЕС е по-добър от националната държава България, още отдаване на суверенитет към Брюксел; - Открита подкрепа за легализацията на еднополови бракове*** Повече от очевидно е, че с такива послания една дясна партия и един десен кандидат няма как да бъдат адекватни на проблемите пред европейското общество и собствените си потенциални избиратели както днес, така и в исторически план. Дясната консервативна политическа философия и класическа либерална икономическа философия са изначално европейски и днес са по-актуални от всякога. Когато виждаме сблъсък между политическите и социални системи на Европа, Азия и Близкия изток, какво по-ефективно и отговарящо на нуждите на избирателите от връщането към истинските европейски ценности, които направиха нашия континент най-доброто място за живот през 21 век? Какво лошо българската десница да се върне към принципите на европейци като Едмънд Бърк, Адам Смит, Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, Джон Лок, Джон Стюърт Мил, Жан Баптист Сей, и т.н.? Европейската култура е култура на индивидуализма, на науката, на ренесансовото изкуство, на хилядолетната историческа памет, на дръзките мечти и изкусното изящество – нека защитим именно това срещу опитите да ни се налага идеологията на мюсюлманския етатизъм от Близкия изток, на псевдо-православния авторитаризъм от Русия или на секуларния авторитаризъм от Китай. Европейската икономика е икономика на амбицията, на предприемчивостта, на равните възможности, на свободната търговия и капитализма – нека защитим това срещу разгулната социална/авторитарна държава, мачкаща работещата и творящата средна класа в менгемето между маргинализирани малцинства, отглеждани като крепостни избиратели, и олигархична бизнес прослойка, била тя енергийна, земеделско-субсидийна и/или оръжейна. Европейската религия е Християнството, макар и да позволяваме и дори насърчавме свободното изповядване на всички религии – нека защитим това срещу тоталното върховенство на една религия (Исляма) или официалното зачеркване на всички религии и насърчаването на безбожието. Европейската външна политика е тази на умелата и гъвкава дипломация, изковаваща нагледно невъзможни съюзи, за да постигне собствените си цели, но винаги подплатена с безкомпромисна военна мощ – а не на безполезното мрънкане или беззъбото фанатично плюене. Българската десница в лицето на Реформаторския блок (а и ГЕРБ) е добре да се върне именно към тези изконни европейски десни ценности, които днес в своята цялост са може би по-актуални от всякога. И да спре да слуша американската левица, която си има собствена доктрина, собствена идеология, собствени политически и държавни цели, собствени крониски бизнес интереси, които са драстично чужди и не могат да бъдат адекватни на нуждите на българския и европейския десен избирател. А и според мен са дълбоко вредни за всички, освен за обогатяващите си от тях американски политици и техни спонсори. Защото, както каза самият Трайчо Трайков, българите може да сме патриоти – горди с националната си държава и да гледаме на Европа като неделим съюз и храм на европейската култура. За ето такъв нормален, десен европейски патриотизъм в България има електорален потенциал от поне 25% – но той няма как да бъде усвоен от ляво-либералстваща и идеологически-объркана псевдо-десница. ---------------------------------------------- * Нерелигиозен. ** Решение, което аз не одобрявам и го смятам за изключително жестоко, де факто и де юре военно престъпление. *** Понятието „брак“ е много важно, тъй като то е директна заемка от християнската религия, интегрирана в гражданските правоотношения.

ЕК сезира Съда на ЕС за нарушения по разпоредбите за електронни паспорти в България

  Европейската комисия излезе днес с три решения от приетия ноемврийски пакет от процедури за нарушение, засягащи България. С ежемесечния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията, съобщиха от ЕК, предаде БГНЕС. Европейската комисия реши да сезира Съда на ЕС относно това, че България не е изпълнила изискването за създаване на единно звено за контакт, гарантиращо задължителния обмен на информация съгласно законодателството на ЕС относно сигурността на документите. Създаването на такова звено за контакт е задължително. То служи за обмен на информация, позволяваща достъп до изображенията на пръстовите отпечатъци, които се съхраняват в електронните паспорти и разрешения за пребиваване на граждани на трети държави. С обмена на сертификати посредством единните звена за контакт се предотвратява евентуален неразрешен прочит на биометричните характеристики, които се съхраняват в цифров формат в документите, а компетентните органи на държавите членки получават сигурен достъп до информацията в чиповете на биометрични паспорти, документи за пътуване и разрешения за пребиваване, издадени от други държави членки. България не е въвела този важен аспект от законодателството на ЕС относно сигурността на документите, с което лишава другите държави членки от възможността за сигурен достъп и проверка на пръстовите отпечатъци, съхранявани в чиповете на българските паспорти. Европейската комисия поиска от България да приведе законодателството си в областта на финансовото отчитане в съответствие с правото на ЕС. Директивата за счетоводството (Директива 2013/34/EС), която отменя две директиви на Съвета (Четвърта директива на Съвета — 78/660/ЕИО и Седма директива на Съвета — 83/349/ЕИО), има за цел да намали административната тежест за малките предприятия и да подобри качеството и съпоставимостта на информацията, оповестявана във финансовите доклади. В нея се определят общовалидни за ЕС правила относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия. Държавите членки трябваше да въведат тези правила в националното си право до 20 юли 2015 г. Тъй като българските органи не спазиха първоначалния срок, през септември 2015 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо. Днешното искане на Комисията е под формата на мотивирано становище. Ако България не предприеме необходимите действия в срок от два месеца, Комисията може да сезира Съда на ЕС. Европейската комисия поиска България, Полша, Испания и Обединеното кралство да транспонират изцяло Директивата за енергийната ефективност (Директива 2013/30/ЕС). ЕС е въвел набор от правила, които да спомогнат за предотвратяване на аварии, както и за бързо и ефективно реагиране при възникването на такива аварии в инсталации за нефт или газ в крайбрежните води. Държавите членки трябва да гарантират, че предприятията, на които те предоставят лиценз за проучване или производство, разполагат с достатъчно финансови ресурси и имат необходимия технически опит, както и че поддържат на разположение ресурси, към които да се прибегне при необходимост. Предприятията също така носят пълната отговорност за екологични щети, причинени на защитени видове и естествени местообитания. Директивата трябваше да бъде транспонирана в националното право до 19 юли 2015 г. Днес Комисията изпрати мотивирани становища до България, Полша, Испания и Обединеното кралство, след като установи пропуски в националното законодателство, с което директивата се транспонира. Четирите държави членки разполагат с два месеца, за да изпълнят своите задължения; в противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях.