01.12.2016

Резултати от търсенето

ЕЦБ настоява Великобритания да очертае пътна карта след гласуването за Brexit

В края на миналата седмица редица топ служители на Европейската централна банка настояха  Великобритания да изготви в спешен порядък пътна карта след референдума в страната, предупреждавайки, че гласуването на британците да напуснат Европейския съюз ще натежи върху икономическото възстановяване на еврозоната. Говорейки в Лондон в петък, главният икономист на ЕЦБ Петер Прает посочи, че подновената несигурност от другата страна на Ламанша може да се отрази негативно на доверието сред бизнеса и потребителите в еврозоната. Той призова официалните представители на Великобритания и ЕС да придвижат бързо сделката за "развода" и заяви, че ЕЦБ е "твърдо решена" да продължи да провежда политика за нарастване на инфлацията и в защита на финансовата стабилност. От своя страна Беноа Кьоре, който заедно с Петер Прает е един от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, също отбеляза, че "шокът от несигурността" след британския референдума неизбежно ще окаже негативно влияние върху икономическия растеж в еврозоната, но според него е все още прекалено рано да се каже, дали това ще изисква отговор от страна на централната банка. В специално неделно интервю на сайта на ЕЦБ, той подчерта, че централните банки ще продължават да следят отблизо ситуацията и остават в готовност да се намесят. Според него гласуването за Brexit води до "тройна несигурност" в Европа - във финансов, макроикономически и политически план. Относно финансовата несигурност в краткосрочен план, Беноа Кьоре каза, че ЕЦБ разполага с инструменти, които сме готови да използваме и които, слава богу, все още не се е налагало да приложим, но можем да активираме, за да се справим с финансовата несигурност. Относно икономическата несигурност той отбеляза, че докато стартирането на преговорите за Brexit може да отнеме известно време, методът и времевия календар на този процес трябва да бъдат пределно ясни. Що се отнася до по-дългосрочната политическа несигурност, Беноа Кьоре каза, че Brexit поставя под въпрос необратимостта на европейския проект. И то в момент, когато Европа трябва да даде своя отговор. Европейските политически лидери трябва да покажат, че Европа има капаците да реагира, че е има капацитет да покаже по-нататъшната вярна посока. Гласуването за излизане на Великобритания от ЕС доведе до първоначален силен шок на световните финансови пазари, оказвайки натиск върху европейските валути (британската лира и еврото) и акции и по-специално върху банковия сектор в региона. Централните банки обаче реагираха с обещания за предоставяне на допълнителни парични средства на търговските кредитни институции и подчертаха, че имат на разположение всички налични инструменти в своя арсенал, за да поддържат ценова стабилност и запазване на финансовата система. Миналия четвъртък шефът на Английската централна банка Марк Карни отиде дори по-надалеч, сигнализирайки, че банката вероятно ще предприеме още това лято нови стимулиращи мерки, включително и намаляване на основната британска лихва. Анализатори предполагат, че ЕЦБ може да последват нейния пример и още на заседанието през септември да намали допълнително под нулата основната си репо лихва и/или да разшири своята програма за покупки на финансови активи за общо 1,8 трлн. евро. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман обаче контрира тези надежди, заявявайки в интервю за списание "Focus", че той ще се противопостави на всякакви опити за свежи парични и лихвени стимули в еврозоната. Той отбеляза, че политическият микс на ЕЦБ, който включва отрицателни лихвени ставки и месечни покупки на активи за 80 млрд. евро, вече е "много експанзивен", поставяйки под въпрос, дали още допълнителни стимули могат да имат позитивен  ефект. "Не виждам нуждата от допълнително разхлабване на паричната политика, подчерта г-н Вайдман. Тази силна съпротива на Бундесбанк прави по-малко вероятно предприемането на нови мерки от страна на ЕЦБ, тъй като Германия формира повече от една четвърт от икономиката на еврозоната, въпреки че разполага с едва едно място в 25-членния Управителен съвет на ЕЦБ. И Йенс Вайдман призна, че гласуването във Великобритания в подкрепа на Brexit, което той определи като "грешка", може да намали леко икономическия растежа в еврозоната и в частност в Германия. Много вероятно е да има продължителен период на повишена несигурност, допълни той, но в същото време отбеляза, че на този етап няма никакви признаци за паника на финансовите пазари и че свежи стимули от ЕЦБ няма да премахнат политическата несигурност, възникнала след британския вот.

ЕЦБ вероятно ще удължи програмата за "количествени улеснения" след победата на Тръмп

Европейската централна банка е по-вероятно да разшири срока на действие на програмата си за "количествени улеснения" на следващото заседание в началото на декември след изненадващата победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, твърдят анализатори, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл". На срещата си на 8-и декември политиците от ЕЦБ се очаква да вземат решение за бъдещето на програмата за месечни покупки на активи за 80 млрд. евро (програмата за "количествени улеснения" за общо 1,7 трлн. евро). Към настоящия момент тази стимулираща програма на Централната банка трябва да приключи в края на март 2017 година. Нестабилността на финансовите пазари в резултат от победата на Тръмп дава на президента на ЕЦБ Марио Драги още един аргумент, за да направи това, което той иска да направи така или иначе, а именно – удължаване на срока на действие на "количествените улеснения" с до шест месеца по време на следващата среща на ЕЦБ през декември, заяви Холгер Шмийдинг – икономист от Berenberg Bank в Лондон. По-рано днес Беноа Кьоре, който един от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви, че Централната банка ще продължава да подкрепя възстановяването на еврозоната с оглед на несигурния международен климат. Според него настоящите политики на ЕЦБ остават подходящи и ще продължават да бъдат подходящи, докато инфлацията не се върне ясно обратно към целевото ниво на банката от малко под 2%. Някои политици от ЕЦБ, в т.ч. президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, нееднократно посочиха, че са скептични по отношение на поредно удължаване на програмата за "количествени улеснения", позовавайки се на възможните рискове и на странични ефекти за икономика на еврозоната, оценявана на 10 трлн. евро. Въпреки това изненадващият изход от президентската надпревара в САЩ може да наклони посоката на дебатите в полза на допълнително свежо стимулиране, твърдят анализатори. Те визират факта, че ЕЦБ подчерта нееднократно, че следи внимателно условията на финансовите пазари и е готова да действа отново, използвайки всички инструменти на свое разположение, ако има опасност за неосъществяване на заложените инфлационни цели. През следващия месец се очаква членовете на ЕЦБ също така да вземат решение и за промяна на самия дизайн на програмата за "количествени улеснения", за да се гарантира, че няма да бъдат изчерпани облигации, които централната банка купува ежемесечно. Всеки по-сериозен стрес на финансовите пазари в резултат на победата на Тръмп може да накара ЕЦБ да направи промени в досегашното си правило, според което обемът на закупуваните от нея държавни облигации зависи от размера на всяка икономика в еврозоната. За да се справят с евентуални резки краткосрочни колебания на финансовите пазари, като реакция на изборния резултат в САЩ, ЕЦБ разполага с доларови суапови линии с Федералния резерв. Те са предназначени за подобряване на условията за парична ликвидност на доларовите световни пазари, като позволяват на чуждестранни централни банки да предоставят щатски долари на местните банки по време на пазарни финансови сътресения.

Василиаускас от ЕЦБ не смята, че Дойче банка представлява системен риск за банковата система

Изпитващата трудности Дойче банка няма да навреди на икономиката на еврозоната, заяви в четвъртък член на Управителния съвет на Европейската централна банка, добавяйки доза спокойствие във връзка с нарасналите в последно време опасения относно способността на региона да се справи с проблемите на най-големия германски кредитори. Не мисля, че проблемите, свързани с една от търговските банки, могат по някакъв начин да повлияят на цялостната финансова стабилност, заяви членът на ЕЦБ и ръководител на Централната банка на Литва, Витас Василиаускас в интервю за "Уолстрийт Джърнъл". В кулоарите на стартиращата от днес годишна среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон, той също така подчерта, че проблемите около Дойче банк не представляват системен риск за европейската банкова система. Неговите коментари идват на фона на надпреварата на редица държавни служители, банкери и икономически лидери да намерят начини да потушат опасенията на инвеститорите за бъдещето на най-голямата банка в Германия, която е изправена пред милиарди долари глоба от страна на Министерството на правосъдието на САЩ. Редица анализатори се опасяват, че ако в крайна сметка банката трябва да плати пълния размер на наложената през септември глоба от 14 млрд. долара, това ще намали съществено капиталовите буфери на немския кредитор до опасно ниски нива, което ще го принуди да потърси спасителна финансова помощ от правителството на Германия. Самата банка заяви многократно, че притесненията за нейното бъдеще са силно преувеличени. В същото интервю за "Уолстрийт Джърнъл" г-н Василиаускас не хвърли повече светлина върху това, какво би предприела ЕЦБ на следващите си заседания, но подчерта, че Управителният съвет не е обсъждал как ще приключи месечната програма на банката за покупки на активи за 80 млрд. евро, известна като "количествени улеснения". По-рано тази седмица агенция Блумбърг съобщи, че сред членовете на ЕЦБ започва да се оформя консенсус за постепенно намаляване на покупките на активи със стъпка от 10 млрд. евро до края на програмата за "количествени улеснения", който по план трябва да бъде факт през март 2017-а година. Запитан да коментира тези информация, представителят на ЕЦБ отговори: Не сме обсъждали и нищо подобно, като самият аз бяха изненадан от подобни медийни интерпретации. До скоро мнозина анализатори очакваха ЕЦБ да предприеме някакви допълнителни действия до края на настоящата година, за да се подобри допълнително програмата за закупуване на активи и главно на еврооблигации. Витас Василиаускас заяви, че сега е прекалено рано да се обсъждат възможни стъпки в бъдеще", добавяйки, че централната банка обмисля "всички възможни варианти". Той обаче намекна, че ЕЦБ ще бъде внимателна относно евентуално по-нататъшно понижаване на нейната депозитна лихва на отрицателна територия. В момента ставката е от -0,4%, което означава, че търговските банки си плащат за да паркират свободните си овърнайт  средства (в рамките на една нощ) в централната банка. Банките се оплакват, че тези отрицателни (наказателни) лихвени проценти изяждат доходи им. През последните дни и неколцина висши централни банкери сигнализираха за вредните странични ефекти от много ниската депозитна лихва. По отношение на използването на отрицателните лихвени ставки в бъдеще, г-н Василиаускас каза: Ние трябва да вземем предвид въпросите, свързани с финансовата стабилност и въздействията на много ниските лихви върху банковата дейност в Европа. Той обаче подчерта, че за нас са по-важни заложените инфлационни цели при определяне на паричната политика. Подобно на повечето големи централни банки, ЕЦБ също има като основна цел повишение на инфлацията в еврозоната в средносрочен план към, но малко под 2 на сто - цел, която вече се пропуска от повече от три години насам. Литовският централен банкер също така възрази относно обвиненията, които търговските банки отправят към ЕЦБ относно техните настоящи проблеми. Банките трябва да разберат, че ние живеем при новите реалности. Ние продължаваме да помагаме за подобряване на положението с кредитирането и да работим ръка за ръка с банковия сектор. Той също така изрази загриженост относно засилващата се протекционистка и изолационна риторика в големите икономики. Всички тези популистки идеи, всички тези идеи как да се изолират, как да не се мисли в международен план, как да не се мисли за положителни промени в глобализацията, ме плашат много, отбеляза членът на ЕЦБ, добавяйки, че подобно мислене е било характерно за 19-и век.

ЕЦБ: България не покрива критериите за присъединяване към еврозоната

 Нито една от седемте страни кандидатки за присъединяване към еврозоната, между които е и България, не изпълнява условията за влизане, посочва Европейската централна банка (ЕЦБ) в доклад, цитиран от Market Watch. В доклада, включващ България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, се посочва, че като цяло икономиките на страните са стабилни, но законите не са в съответствие със стандартите на ЕЦБ. „Седемте разглеждани държави отговарят на повечето икономически критерии, но никоя от тях не покрива всички изисквания, предвидени в договора, включително тези за правна конвергенция“, обясняват от ЕЦБ. „В нито една от седемте страни правната рамка не отговаря напълно на всички изисквания за приемането в зоната на единна валута“, допълват от банката. „Несъвместимостите продължават по отношение на независимостта на централната банка, по-специално в контекста на институционалната и финансова независимост на централните банки“, уточняват от ЕЦБ. При всички разглеждани страни, с изключение на Хърватия, има „несъвместимост по отношение на забраната за парично финансиране и правната интеграция на съответните централни банки в системата на еврозоната“. От банката посочват, че „ще мине време, преди еврозоната да включи още членове към настоящите 19 страни“. ЕЦБ публикува оценката си най-малко веднъж на всеки две години. В доклада не са включени Дания и Великобритания, които макар че са членки на ЕС, имат специални режими, които не изискват от тях присъединяване към единната валута.  Присъединяването към еврозоната е задължително за България, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Валутно-обменния механизъм, или т. нар. „чакалня“ на еврозоната. Очаква се дотогава България да запази фиксирания курс на лева. Какво пише в доклада за България През април 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе -1,0%, т.е. доста под референтната стойност от 0,7% по критерия за ценова стабилност. През последните десет години този темп се колебаеше в относително широк диапазон от -1,7% до 12,6%, като средно за периода беше висок и възлизаше на 3,6%. Гледайки в перспектива, съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, пише в доклада. Възможно е процесът на догонване да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната. За да се избегне възникването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика. През 2015 г. дефицитът и дългът на сектор „държавно управление“ в България отговаряха на маастрихтските критерии. От 2012 г. насам България подлежи на мерките по предпазния лост, залегнали в Пакта за стабилност и растеж. През 2014 г. дефицитът превиши референтната стойност от 3% от БВП. Европейската комисия обаче оцени свръхдефицита като извънреден и временен, което не налага откриването на процедура при прекомерен дефицит. Икономическата прогноза  на Европейската комисия от пролетта на 2016 г. показва риск от известно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел както през 2016 г., така и през 2017 г. При това в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост, отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи. Допълнителни реформи в тези области и по-нататъшен напредък към постигането на средносрочната цел в съответствие с изискванията на мерките по предпазния лост са от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в средно- и дългосрочен хоризонт, препоръчват от ЕЦБ. Валутният курс на българския лев е фиксиран към еврото на равнище 1,95583 лева за 1 евро в рамките на паричен съвет, се припомня в доклада. През последното десетилетие състоянието на текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България се подобри, макар че нетните чуждестранни пасиви на страната остават значителни. През референтния период от май 2015 г. до април 2016 г. дългосрочният лихвен процент в България бе средно 2,5%, оставайки под референтната стойност от 4,0% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочният лихвен процент в България се понижаваше от 2009 г. насам, като 12-месечният среден лихвен процент спадна от над 7% до под 3%.  Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изискваориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ и заключението е, че в страната съществуват прекомерни макроикономически дисбаланси. България би имала полза от широкообхватни структурни реформи за подобряване на институционалната и бизнес среда. За да се запази финансовата стабилност, от ключово значение е властите да завършат прегледа на качеството на активите и стрес тестовете във финансовия сектор и допълнително да усъвършенстват надзорните практики, препоръчват от ЕЦБ. Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата. България е държава членка на ЕС с дерогация и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждането на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора, пише още в доклада. Подробния доклад на ЕЦБ на български език може да прочетете тук По статията работиха: Веселина Василева, редактор Десислава Попова

ЕЦБ обещава да подкрепи финансовите пазари в случай на Brexit

Европейската централна банка ще обещае публично да подкрепи финансовите пазари в тандем с Английската централна банка при положение, че британците гласуват за напускане на Европейския съюз, съобщава агенция Ройтерс, цитирайки служители на банката запознати с въпроса. Това само илюстрират повишеното състояние на тревога в навечерието на важния референдум в Обединеното кралство на 23-ти юни, който ще определи не само бъдещето на Великобритания, но и състоянието на ЕС. Опасенията, че евентуален Brexit ще плъзне единния блок към рецесия доведе до обезценка на британската лира и на еврото и провокира солиден спад на световните капиталови пазари. Според източниците на Ройтерс, подобно изявление от страна на ЕЦБ ще бъде факт на 24-ти юни, ако резултатите от референдума покажат, че британските избиратели са избрали да напуснат ЕС, като целта е да се укрепи доверието на инвеститорите в цяла Европа и да ограничи бъдещи пазарни трусове. Ще има изявление, че сме готови да направи каквото е необходимо, за да се поддържаме адекватна ликвидност на пазарите, посочи висш служител на централната банка, пожелал анонимност. Обещанието на ЕЦБ ще включва отваряне на т.нар. "суап линии" с Английската централна банка, които да позволят нормалната търговия на еврото и на британската лира, както и  ефективно предоставяне на неограничено финансиране в двете валути за европейските банки. На този етап от ЕЦБ и от Централната банка на Англия отказаха да коментират информацията. През миналия месец АЦБ каза, че е възможно "повишената несигурност", дължаща се на предстоящия вот, да направи по-трудно за банките да използват обичайните си източници за чуждестранна валута, което да ограничи техните операции, включително и суап линиите на финансиране. ЕЦБ използва подобни договорености с Федералния резерв, за да отключи допълнително доларово финансиране по време на финансовата криза след терористичните атаки в САЩ на 11-ти септември. Предоставяне на допълнителни средства на банките след евентуален вот Brexit ще облекчи натиска върху тях и ще намали възможността за паника на финансовите пазари след като станат ясни резултатите от вот в петък, 24-ти юни - малко преди края на търговията преди уикенда. Според друг представител на ЕЦБ не е задължително да бъдат използвани тези суап линии за осигуряване на парична ликвидност, тъй като подобни кредитни линии вече са в ход от осем години насам. След началото на глобалната финансова криза в края на 2008-а година, ЕЦБ установи подобни супа линии с останалите пет основни централни банки - АЦБ, Фед, както и с централните банки на Швейцария и Канада. Големите банки с клонове в еврозоната също така имат достъп и до седмичните репо операции по рефинансиране, осъществявани от ЕЦБ. В дните преди референдума управителите на европейските централни банки ще проведат поредица от срещи, някои от които бяха вече насрочени независимо от вота във Великобритания на 23-ти юни. Тези срещи могат да представляват възможност за фина настройка на техния отговор в случай на Brexit. Президентът на ЕЦБ Марио Драги и неговите европейски колеги ще се съберат във Франкфурт точно на 23-ти юни - денят в който британците ще гласуват за бъдещето си във или извън Европейския съюз. Управителят на Английската централна банка Марк Карни, който е член на този "общ съвет", няма да присъства на срещата и все още не е ясно кой ще го замести. Гуверньорите на 19-те централни банки от еврозоната пък вече са насрочили телеконферентна среща за следващия ден (24-ти юни), за да решат какъв ще бъде техния отговор на британския вот, посочиха пред Ройтерс двама представители, запознати с въпроса, допълвайки че след това може да последва официално изявление. През уикенда след британския референдум, шефовете на централни банки от цял ​​свят ще се съберат в Швейцария за годишната среща на Банката за международни разплащания (BIS). Междувременно бяха оповестени последни проучвания на общественото мнение, които в по-голямата си част продължават да показват солиден превес на привържениците за Brexit. Според агенция BMG, 45% от британците ще подкрепят излизането от ЕС спрямо 41% на обратното мнение. Подобни резултати отчита и агенция TNS - 47% в подкрепа за Brexit и едва 40% за оставане в единната европейска общност. Единствено агенция Comres отчита почти паритет между британците, които са за оставане в Съюза (46%) и тези, които ще гласуват за неговото напускане (45%).

ЕЦБ остави без промяна основните си лихвени ставки в исторически дъна

След края на днешното заседание Европейската централна банка обяви, че запазва без промяна всички свои основни лихвени проценти, отговаряйки по този начин на очакванията на финансовите пазари. Банката също така не направи промени и в своята програма за "количествени улеснения", запазвайки месечния размер от 80 млрд. евро на покупките на финансови активи и крайния срок на програмата през март 2017-а година. Днешното решение на ЕЦБ за запазване на основните лихвени ставки е факт след драматичните ходове, които банката предприе през март, когато намали и трите си основни лихвени нива, увеличи размера и обхвата на програмата за покупки на активи и обяви нова програма за средносрочно евтино кредитиране на търговските банки от еврозоната. На заседанието си на 10-и март ЕЦБ намали основната репо лихва с 5 базисни пункта до 0,0%, депозитната лихва - с 10 базисни пункта до -0,40%, както и пределната заемна (кредитна) лихва с 5 базисни пункта до 0,25%. През март банката също така реши да увеличи с 20 млрд. евро до общо 80 млрд. евро месечният размер на покупки на еврооблигации, като това нейно решение влезе в сила от април. По същото време тя обяви, че от юни ще разшири и обхвата на тази своя програма за "количествени улеснения", като вече ще може да купува и облигации на небанкови компании, притежаващи инвестиционен кредитен рейтинг. На същото заседание ЕЦБ обяви, че от юни ще стартира нова 4-годишна TLTRO програма за "евтино" кредитиране на търговските банки в еврозоната. След края на днешното си заседание ЕЦБ отново заяви, че продължава да очаква, че нейната ключова репо лихва ще остане в текущото или в по-ниско ниво за продължителен период от време и далеч след края на нейната програма за покупки на активи. Банката също така потвърди, че програмата ѝ за "количествени улеснения" за 80 млрд. евро на месец ще продължи най-малко до март следващата година, или след този срок, ако това е необходимо и във всеки случай, докато банката не види устойчив възходящ път на инфлацията, отговарящ на нейните инфлационни цели. Сега вниманието на финансовите пазари ще се насочи към редовната пресконференция на президента на ЕЦБ Марио Драги от 15:30 ч.,  на която той ще представи и новите средносрочни прогнози на банката за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната. Тези прогнози вероятно ще вземат предвид решението на британците на референдума на 23-ти юни да напуснат ЕС. След срещата през юли, шефът на ЕЦБ Марио Драги отбеляза, че Brexit може да се окаже сериозен "насрещен вятър" за растежа на еврозоната. От тогава насам обаче бяха оповестени проучвания, които действително показаха известно забавяне на бизнес активността в региона до 19-месечно дъно, но като цяло сякаш не се оправдаха най-мрачните прогнози за негативния ефект от Brexit. По-голям интерес ще представляват новите инфлационни прогнози за следващите две години. През юни ЕЦБ прогнозира повишение на потребителската инфлация (на индекса CPI) с 1,3% през 2016-а и с 1,6% през 2017-а година. Ако те обаче бъдат понижени, това може да увеличи значително натиска върху централната банка да предприеме в скоро време допълнителни стимулиращи мерки. Еврото поскъпна към двуседмичен връх от 1,1314 долара като реакция на днешното решение на ЕЦБ да заеме отново "изчавателна позиция". Преди края на заседанието имаше известни спекулации, че още днес банката може да обяви удължаване на срока на действие на програмата за "количествени улеснения" с 6 месеца до септември 2017-а година. В същото време еврото задълбочи и своето възходящо движение спрямо британската лира към 7-дневен връх от 0,8470 паунда и отскочи към 114,90 йени, след като ден по-рано удари двуседмично дъно около 113,80 нивото.

Ако е необходимо, ЕЦБ е готова да действа в случай на Brexit, посочи президентът на Френската централна банка

Излизане на Великобритания от Европейския съюз ще доведе до нестабилност на финансовите пазари в краткосрочен план, заяви в неделя членът на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на Централната банка на Франция - Франсоа Вилерой де Гало. В интервю за германския вестник Welt am Sonntag, Вилерой де Гало подчерта, че ако е необходимо, ЕЦБ е готова да предприеме мерки, за да противодейства на възможни последици при евентуален вот на британците на 23-ти юни за напускане на съюза. На първо място Английската централна банка ще трябва да отговори на възможен сценарий Brexit, но ако е необходимо, ЕЦБ също е готова да реагира, посочи той. Той добави, че вот за напускане на ЕС ще има сериозни последствия за Лондон като един от световните финансови центрове. Неговите коментари са факт след резултати от последно проучване на агенция ORB сред 2052-ма британците, според което цели 55% от анкетираните са посочили, че желаят Великобритания да напусне ЕС, докато едва 45% смятат, че тяхната държава трябва да остане в рамките на съюза. Това е първото от началото на годината проучване на ORB, показващо толкова голяма разлика в полза на Brexit. Въпреки че Великобритания не използва еврото, британски вот за напусне на единната европейска общност може да предизвика финансова нестабилност предвид несигурността, която ще бъде генерирана около новите търговски взаимоотношения между Обединеното кралство и останалите членове на ЕС. Антиевропейските движения в редица други страни от общността също могат да използват евентуално гласуване Brexit като натиск за провеждането на подобни референдуми и в техните държави. Говорейки по-рано този месец, президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че докато централната банка смята, че Великобритания трябва да остане в ЕС, тя е готова за всички непредвидени обстоятелства. В интервюто си за немската преса, Франсоа Вилерой де Гало също така коментира въпроса с критиките към политиката на ЕЦБ от страна на Германия. Той посочи, че Германия е единствената страна в света, които сериозно вярва, че настоящата парична политика на ЕЦБ се формира от нейния италиански президент. Това е един странен и също така несправедлив дебат. Паричната политика на ЕЦБ не е южноевропейска прищявка, тъй като и други централни банки, включително Фед на САЩ, също проведоха успешно подобна политика, допълни шефът на Френската централна банка.

ЕЦБ: Решението на британците да напуснат ЕС все още не е повлияло на банковото кредитиране в еврозоната

Търговските банки от еврозоната очакват продължаващо умерено повишение на отпусканите от тях заеми през третото тримесечие, благодарение на новия кръг от ултра евтините кредити, отпускани от Европейската централна банка, имащ за цел да разхлаби кредитните стандарти в региона, показват резултати от последно проучване на ЕЦБ. Банките също така посочват, че не очакват кредитни шокове в резултат на решението на британците да напуснат Европейския съюз, като те ще продължават да участват в схемата за евтино кредитиране на ЕЦБ, за да повишат тяхната доходност, сочи проучването, проведено сред 141 кредитни институции. Относително позитивното проучване вероятно ще бъде приветствано от ЕЦБ на предстоящото в четвъртък нейно заседание, тъй като то показва позитивните ефекти от предприетите от банката серия стимулиращи мерки в подкрепа на икономическия растеж, на кредитирането на бизнес и домакинствата и за съживяване на прекалено ниската инфлация. От участвалите в прочуването банки, нетно 24% от тях са посочили, че очакват нарастване през третото тримесечие на корпоративното кредитиране предимно за малките и средни по размер компании, докато нетно 17% от тях очакват по-нататъшно повишение на жилищните заеми през третото тримесечие. Трябва обаче да се има предвид, че последното проучване на ЕЦБ е проведено между 14-и и 29-и юни, докато референдумът във Великобритания, на който британците гласуваха за напускане на ЕС, беше проведен на 23-ти юни. В тази връзка ЕЦБ отбеляза, че "все още няма ясна картина" по въпроса за това, как банките в еврозоната оценяват влиянието от Brexit върху техните кредитни условия и стандарти. Когато обаче разделим отговорите на банките, дадени преди и след референдума на Великобритания, ние не можем да идентифицираме наличието на някакъв негативен шок върху търсенето или предлагането на банкови кредити в резултат на Brexit, отбеляза ЕЦБ, но в същото време допълни: Може би е прекалено рано за банките да оценят последствията от референдума в Обединеното кралство. Непосредствено след изненадващия изход от британския референдум, президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви пред европейските лидери, че очаква Brexit да отнеме до 0,5% от икономическия растеж в еврозоната през следващите три години. Междувременно кредитната агенция "Стандард енд Пуърс" заяви, че Brexit вероятно ще причини намаляване на икономическия растеж в еврозоната с до 0,8% през следващите две години, базирайки своята прогноза на тесните търговски  и инвестиционни връзки на Великобритания с Ирландия и със страните от т.нар. "Бенелукс" (Белгия, Холандия и Люксембург).

ЕЦБ предложи план за изчистване на огромните лоши задължения на европейските банки

В понеделник ЕЦБ публикува свои нови предложения, имащи за цел да принудят банките от еврозоната да се справят с планината от лоши (необслужвани) дългове в размер на около 900 млрд. евро - проблем, който продължава да тревожи централните банкери и води както до натиск върху банковите акции, така и до възпрепятстване на икономическото възстановяване в региона. В предложенията от страна на ЕЦБ, която отговаря и за единния банков надзор на еврозоната - Единния надзорен механизъм (ESM), се призовава търговските банки да създадат отделни техни поделения за по-добро управление на лошите кредити, като се настоява те да поставят ясни едногодишни (краткосрочни) и тригодишни (средносрочни) цели за справяне с тези необслужваеми заеми. Това представлява част от по-обширните усилия на ЕЦБ за възстановяване на доверието в проблемните европейски банки, които взеха участие в провежданите стрес-тестове и в прегледа за качеството на техните активи. От началото на годината насам европейските банкови акции се понижиха с повече от 20% на фона на опасенията за техните печалби в среда на рекордно ниски лихвени проценти, както и с оглед на техните необслужвани кредити. Предложенията са важна стъпка за средносрочното решаване на този проблем, заяви Шарън Донъри, която е вицепрезидент на Централната банка на Ирландия и в същото време оглавява специална работна група на ЕЦБ по въпросите с необслужваните кредити. Банките могат и в повечето случаи би трябвало да направят повече, за да намалят нивата на лошите дългове. Качеството на активите остава сериозно предизвикателство за много от европейски банки и това може да ограничи тения кредитен растеж и икономическа активност и да доведе до повишение на цената на финансиране, заяви тя пред журналисти. Според г-жа Донъри, над 7% от кредитите, предоставяни от най-големите банки от еврозоната вече изглеждат некачествени. Проблемът е особено остър за банковия сектор в Южна Европа, като около 47% от кредитите в Гърция и 45% от тези в Кипър са необслужваеми, показват последни данни на ЕЦБ. Необходим е хармонизиран и прозрачен надзорен подход, посочи Шарън Донъри и допълни, че направените от ЕЦБ предложения са необвързващи, но търговските банки ще трябва да дават обосновани обяснения пред банковия надзор, ако не ги прилагат. ЕЦБ ще проведе двумесечни консултации относно нейните нови насоки, включително и публично изслушване на 7-и ноември.

Фирмите от еврозоната не се подчиняват на инициативите на ЕЦБ за разходи и инвестиции

Фирмите от еврозоната „скатават“ нарастващи обеми от средства въпреки усилията на Европейската централна банка да насърчи бизнес разходите и инвестициите чрез намаляване на лихвите под нулата. Данни на ЕЦБ, публикувани в петък, показват, че нивото на спестявания на нефинансовите предприятия спрямо тяхната нетна печалба е нараснало солидно през второто тримесечие до многогодишен връх от 6,7% спрямо 6,1% в началото на годината. Нефинансовите инвестиции на тези предприятия пък остават стабилно на ниво от 3,5% в продължение на вече две години. Днешните данни подчертават рисковете, че вместо да насърчава потребителите и бизнеса да разтворят своите портфейли, отрицателните лихвени ставки на ЕЦБ и другите инструменти на провежданата от банката нестандартна политика могат да доведат до по-нататъшен ръст на спестяванията. Спестяванията на домакинствата от еврозоната нараснаха през второто тримесечие до 12,8% - най-високо ниво от края на 2011-а година, според данни на Евростат. Взети заедно, нетните нива на спестовност на домакинствата, бизнесът и правителствата се повиши през второто тримесечие до 6,9% от нетния разполагаем доход в сравнение с 6,1% година по-рано, показват данни на ЕЦБ. Тази промяна се дължи главно на нефинансовите предприятия, чиито нетни спестявания са се увеличили с около 40%, откакто ЕЦБ намали основната си лихва под нулата. Ив Мерш от Изпълнителния съвет на ЕЦБ предупреди в четвъртък, че неотдавнашното покачване на спестяванията в много държави от еврозоната, включително Франция и Германия, "изисква нашето внимание." Подобно развитие би довело до още по-ниски лихвени проценти, тъй като все по-големите спестявания ще се съревновават с все по-малко възможности за инвестиции. Това от своя страна може да бъде последвано от по-големи рискове за дефлация, предупреди Мерш. По-ниските лихви на теория би трябвало да насърчават потребителите и бизнеса да харчат повече с оглед намаляване на възвръщаемостта на спестяванията и на сигурните активи като например държавните облигации. Наказателните лихви върху спестяванията, които някои фирми са принудени да плащат, пък би трябва да действат като допълнителен стимул за тях да харчат повече. Допълнителните разходи следват да доведат до търсене на стоки, увеличаване на икономическия растеж и вдигане на темпа на инфлация. Някои икономисти и банкери обаче предупреждават, че отрицателните лихви сигнализират за опасения относно перспективите за икономическия растеж и способността на централната банка да направлява тези тенденции. Това от своя страна означава, че фирмите могат да са по-консервативни в техните разходи. Днешните последни данни на ЕЦБ изглеждат в подкрепа точно на тази теза. По данни на Централната банка на Германия (Бундесбанк), немските нефинансови предприятия са спестявали повече, отколкото са инвестирали през последните седем години, натрупвайки за този период около 455 млрд. евро в брой и депозити. Управленските екипи на тези компании обвиняват за резервираността си слабата глобална икономическа перспектива, регулаторната несигурност и геополитическите рискове. В тази връзка Ив Мерш от ЕЦБ предупреди, че най-големите рискове в настоящата среда са очакванията за по-слаб икономически растеж в бъдеще, който може да доведе понастоящем до по-ниски инвестиции и прекомерна спестовност.

ЕЦБ остави без промяна основните си лихвени ставки в исторически дъна на първото си заседание след Brexit

След края на днешното заседание Европейската централна банка обяви, че запазва без промяна всичките си основни лихвени проценти, отговаряйки по този начин на очакванията на анализатори и икономисти, според които централните банкери от еврозоната се нуждаят от повече време, за да оценят влиянието на Brexit върху икономическото развитие в еврозоната и в целия ЕС. Днешното решение на ЕЦБ за запазване на основните лихвени ставки е факт след драматичните ходове, които банката предприе през март, когато намали и трите си основни лихвени нива, увеличи размера и обхвата на програмата за покупки на активи и обяви нова програма за средносрочно евтино кредитиране на търговските банки от еврозоната. На заседанието си на 10-и март ЕЦБ намали основната репо лихва с 5 базисни пункта до 0,0%, депозитната лихва - с 10 базисни пункта до -0,40%, както и пределната заемна (кредитна) лихва с 5 базисни пункта до 0,25%. През март банката също така реши да увеличи с 20 млрд. евро до общо 80 млрд. евро месечният размер на покупки на еврооблигации, като това нейно решение влезе в сила от април. По същото време тя обяви, че от юни ще разшири и обхвата на тази своя програма за "количествени улеснения", като вече ще може да купува и облигации на небанкови компании, притежаващи инвестиционен кредитен рейтинг. На същото заседание ЕЦБ обяви, че от юни ще стартира нова 4-годишна TLTRO програма за "евтино" кредитиране на търговските банки в еврозоната. След края на днешното си заседание ЕЦБ отново заяви, че продължава да очаква, че нейната ключова репо лихва ще остане в текущото или в по-ниско ниво за продължителен период от време и далеч след края на нейната програма за покупки на активи. ЕЦБ също така потвърди, че програмата ѝ за покупки на активи за 80 млрд. евро месечно ще продължи поне до края на март 2017-а година, или след този срок, ако това е необходимо и във всеки случай, докато банката не види устойчив възходящ път на инфлацията, отговарящ на нейните инфлационни цели. Сега вниманието на финансовите пазари ще се насочи към редовната пресконференция на президента на ЕЦБ Марио Драги от 15:30 ч.,  на която той най-вероятно ще коментира потенциалното влияние на Brexit върху икономиката на еврозоната и дали банката е готова да предприеме допълнителни стимулиращи мерки, за да ограничи потенциалния негативен ефект в резултат на гласуването на британците за напускане на ЕС. Той вероятно ще коментира и кризата в някои от италианските банки и на каква подкрепа ще могат те да разчитат.

ЕЦБ няма да подкрепи разхлабване на фискалните цели на Гърция след 2018 година

Европейската централна банка не подкрепя идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018-а година, се посочва в официално изявление на ЕЦБ като реакция на коментари на управителят на Гръцката централна банка Стурнарас. Според третата спасителна програма, договорена преди година, Гърция се е съгласи да постигне т.нар. "първичен" бюджетен излишък (изключващ разходите за обслужване на дълга) от 3,5% от БВП през 2018-а година, от 2,5% през 2019-а и от 2,0% през 2020-а година. Във вторник обаче шефът на Централната банка на Гърция Стурнарас посочи, че предложението за намаляване на тези бюджетни цели се подкрепя от ЕЦБ. Европейската централна банка е на 100% зад нас, но това трябва да се реши от Еврогрупата, заяви той пред репортери. От ЕЦБ обаче направиха официално изявление, в което се посочва: Не е правилно да се каже, че банката поддържа идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018 година. Необходимо е първо да има дискусия сред четирите институции и Еврогрупата в рамките на настоящата рамка на трета спасителна програма, се казва в изявлението на централната банка, визирайки основните участници в спасителната програма в лицето на ЕЦБ, ЕК, МВФ и Европейския механизъм за стабилност. Съгласно условията на третия международен спасителен план, Атина трябва да постигне първичен бюджетен излишък в размер на 0,5% от БВП през 2017 година. Но неотдавна от ЕЦБ посочиха, че задържането на високи бюджетни излишъци в средносрочен и дългосрочен план изглежда нереалистично, подкрепяйки по този начин аналогичното мнение по въпроса, изразено от Международния валутен фонд. Междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че по-ниски фискални цели ще спомогнат за стимулиране на икономически растеж ще дадат на Атина финансова възможност да облекчи част от строгите мерки на икономии, които вредят на гръцките домакинства вече в продължение на шест години. Европейските кредитори на Гърция обаче призоваха властите в Атина да се придържа към условията на трета спасителна програма и дори призоваха за ускоряване на необходимите реформи. Това, което е важно за ЕЦБ в момента е, че Гърция изпълнява своите ангажименти в рамките на програмата, посочи официален представител на Европейската централна банка. От началото на седмицата чуждестранните кредитори на Гърция започнаха оценка на напредъка на страната по отношение на реформите, предписани в последната спасителна програма, като това представлява ключова стъпка преди предоставянето на 2,8 млрд. евро допълнителна финансова помощ. Гръцкото правителство обеща да предприеме мерки за либерализиране на енергийния си пазар, да намали пенсионните разходи, да ускори процеса на приватизация и да подобри банковото управление в замяна на свежи финансови средства, които да бъдат използвани за изплащане на държавни просрочия.

През следващата седмица ЕЦБ може да обсъди промени в програмата си за покупки на активи

През следващата седмица Европейската централна банка може да обсъди технически промени в своята програма за покупки на активи, известна като "количествени улеснения", но решението може да бъде отложено до заседанието през декември, когато банката ще трябва да определи и дали да удължи срока на действие на програмата след март 2017-а година, съобщава агенция Ройтерс, цитирайки свои източници, запознати с дискусията. Според тези неназовани източници, компромисните предложения биха могли да включват разхлабване, но само на временна и частична база, на настоящите правила, принуждаващи ЕЦБ да изкупува дълг (държавни облигации) пропорционално на размера на всяка икономика в еврозоната. Ако подобно предложение бъде одобрено, то може да доведе до намаляване на размера на покупките на германски еврооблигации от ЕЦБ. Това от своя страна рискува да възобнови конфликта на централната банка с властите в Берлин, които многократно заявиха, че политиката на ЕЦБ за покупки на държавни облигации представлява де факто субсидиране на задлъжнелите страни - членки, което е в остро противоречие с европейските финансови правила. Други предложения могат да включват закупуване на ограничено количество облигации, притежаващи доходност, която е по-малка от нивото на депозитната лихва на ЕЦБ, както и закупуване на по-голям дял на всяка една от съответните емисии, добавят източниците на Ройтерс. Според текущите действащи правила на програмата за "количествени улеснения", ЕЦБ не може да купува дългови книжа, чиято доходност е под официалната депозитна лихва на централната банка. Целта на всички тези предложение е ЕЦБ да си гарантира, че ще може да продължи ежемесечното закупуване на облигации на стойност от 80 млрд. евро, ако бъде взето решение за удължаване действието на програмата и след текущия краен срок през март 2017-а година. Схемата за изкупуване на активи, известна като "количествени улеснения", стартира през март 2015-а година като част от усилията на централната банка за съживяване на икономическия растеж и на инфлацията в еврозоната.

Американски дилъри: ЕЦБ запазва статуквото въпреки натиска за нови мерки

Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да променя своята политиката на днешното си заседание, въпреки че расте натискът институцията да вземе допълнителни мерки. Такова е мнението на мнозинството анкетирани от Ройтерс дилъри на европейския валутен пазар, предаде БНТ. ЕЦБ може да обсъди технически корекции в схемата си за изкупуване на активи, но решението може да бъде отложено до декември, посочиха източници, запознати с дискусиите. Инфлацията в еврозоната бе малко под 0,4 на сто през септември на годишна база - доста под целевия таван от 2 процента. Въпреки това 15 от 19-те анкетирани дилъри посочват, че ЕЦБ ще остави без промяна политиката си. Останалите четирима очакват ЕЦБ да обяви удължаване на месечната си програма за изкупуване на облигации след засега крайния срок март 2017 година. На въпрос какво ще предприеме ЕЦБ до края на годината 11 от 19-те запитани отговориха, че институцията няма да променя политиката си, а останалите очакват удължаване на програмата за изкупуване на облигации или увеличаване на месечните покупки на активи, или и двете. На предходното си заседание в началото на септември институцията остави без промяна водещите си лихви на исторически минимални равнища, докато обмисля следващите си ходове в борбата с трайно ниската инфлация и се опитва да гарантира, че икономиката на еврозоната ще продължи да нараства. ЕЦБ запази нулевото равнище на основната лихва по рефинансиране, лихвата за депозитите остава минус 0,4 на сто, а маргиналната лихва - на ниво 0,25 на сто. Тя не промени и обема на програмата си изкупуване на активи - 80 млрд. евро месечно.

Последно проучване на ЕЦБ залага на по-ниска инфлация при малко по-добър икономически растеж през настоящата година

Професионалните анализатори, до които се допитва Европейската централна банка, намалиха техните прогнози за инфлационните перспективи в еврозоната през 2016-а и 2018-а година, като в същото време повишиха леко очакванията си за икономическия растеж през настоящата година. Според последното тримесечно проучване на професионални анализатори, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, инфлацията в еврозоната ще нарасне през текущата година с едва 0,2% при прогноза за растеж с 0,3%, според предходно аналогично проучване, проведено през юли. За 2017-а година анализаторите, запитани от ЕЦБ, продължава да очакват ускорение на инфлацията до 1,2% (без промяна) и до 1,4% през 2018-а година (при предходна прогноза за нарастване на потребителските цени с 1,5 на сто). Според тях ускоряването на водещата инфлация от края на тази и през следващата година отразява до голяма степен очаквания профил при динамиката на цените на петрола, докато основната инфлация (изключвайки енергийните цени) се очаква да нарасне с по-сдържано темпо. Те също така прогнозират, че дългосрочните инфлационни очаквания (до 2021-а година) ще останат непроменени в 1,8 на сто. Занижените инфлационни прогнози за тази и 2018-а година предполагат, че ЕЦБ ще продължи да изпитва сериозно затруднения в опитите да повиши инфлацията в еврозоната до целевото средносрочно ниво от малко под 2 на сто. Резултатите от последното изследване предполагат, че рисковете за базовите инфлационни перспективи се възприемат като цяло балансирани за настоящата година, но в низходяща посока в бъдеще (риск за по-ниска от очакваното инфлация), отбелязва ЕЦБ. В същото време професионалните анализатори завишиха леко прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната през настоящата година до 1,6% (от 1,5% през юли), оставиха без промяна очакванията си за забавяне на растежа до 1,4% през 2017-а година и ревизираха леко надолу както прогнозирания от тях растеж през 2018-а година до 1,5% (от 1,6%), така и икономическата експанзия в дългосрочен план (до 2021-а година) до 1,6% (от 1,7%). Очакванията за безработица през настоящата и следващата година остават без промяна в нива съответно от 10,1% и от 9,7%, докато за 2018-а година вече се прогнозира намаляване на безработицата до 9,3% (вместо до 9,5%, според предходното проучване през юли). Средната прогноза за дългосрочното ниво на безработица също беше ревизирана леко надолу до 8,7% от 8,8 на сто. Резултатите от последното тримесечно проучване са факт само ден, след като ЕЦБ запази без промяна рекордно ниските лихвени ставки. На последвалата пресконференция, шефът на банката Марио Драги отбеляза, че постъпилите от септемврийското заседание насам индикатори потвърждават необходимостта от запазване на значителен размер на паричната помощ, която е необходима, за да се осигури завръщане на инфлацията към нива от малко под 2%, при това без неоправдано забавяне. Той също така потвърди, че ние ще продължим да действаме, ако това се налага, като използваме всички налични инструменти в рамките на нашия мандат, намеквайки, че на следващото заседание през декември ЕЦБ ще обмисли дали да удължи срока на действие на програмата за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения", след нейното планирано изтичане в края на март 2017-а година.

Последно проучване на ЕЦБ залага на по-ниска инфлация при малко по-добър икономически растеж през 2016-а

Професионалните анализатори, до които се допитва Европейската централна банка, намалиха техните прогнози за инфлационните перспективи в еврозоната през 2016-а и 2018 година, като в същото време повишиха леко очакванията си за икономическия растеж през настоящата година. Според последното тримесечно проучване на професионални анализатори, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на Централната банка, инфлацията в еврозоната ще нарасне през текущата година с едва 0,2% при прогноза за растеж с 0,3%, според предходно аналогично проучване, проведено през юли. За 2017 година анализаторите, запитани от ЕЦБ, продължава да очакват ускорение на инфлацията до 1,2% (без промяна) и до 1,4% през 2018 година (при предходна прогноза за нарастване на потребителските цени с 1,5 на сто). Според тях ускоряването на водещата инфлация от края на тази и през следващата година отразява до голяма степен очаквания профил при динамиката на цените на петрола, докато основната инфлация (изключвайки енергийните цени) се очаква да нарасне с по-сдържано темпо. Те също така прогнозират, че дългосрочните инфлационни очаквания (до 2021 година) ще останат непроменени в 1,8 на сто. Занижените инфлационни прогнози за тази и 2018 година предполагат, че ЕЦБ ще продължи да изпитва сериозно затруднения в опитите да повиши инфлацията в еврозоната до целевото средносрочно ниво от малко под 2 на сто. Резултатите от последното изследване предполагат, че рисковете за базовите инфлационни перспективи се възприемат като цяло балансирани за настоящата година, но в низходяща посока в бъдеще (риск за по-ниска от очакваното инфлация), отбелязва ЕЦБ. В същото време професионалните анализатори завишиха леко прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната през настоящата година до 1,6% (от 1,5% през юли), оставиха без промяна очакванията си за забавяне на растежа до 1,4% през 2017 година и ревизираха леко надолу както прогнозирания от тях растеж през 2018 година до 1,5% (от 1,6%), така и икономическата експанзия в дългосрочен план (до 2021 година) до 1,6% (от 1,7%). Очакванията за безработица през настоящата и следващата година остават без промяна в нива съответно от 10,1% и от 9,7%, докато за 2018 година вече се прогнозира намаляване на безработицата до 9,3% (вместо до 9,5%, според предходното проучване през юли). Средната прогноза за дългосрочното ниво на безработица също беше ревизирана леко надолу до 8,7% от 8,8 на сто. Резултатите от последното тримесечно проучване са факт само ден след като ЕЦБ запази без промяна рекордно ниските лихвени ставки. На последвалата пресконференция шефът на банката Марио Драги отбеляза, че постъпилите от септемврийското заседание насам индикатори потвърждават необходимостта от запазване на значителен размер на паричната помощ, която е необходима, за да се осигури завръщане на инфлацията към нива от малко под 2%, при това без неоправдано забавяне. Той също така потвърди, че ние ще продължим да действаме, ако това се налага, като използваме всички налични инструменти в рамките на нашия мандат, намеквайки, че на следващото заседание през декември ЕЦБ ще обмисли дали да удължи срока на действие на програмата за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения", след нейното планирано изтичане в края на март 2017 година.

Марио Драги от ЕЦБ намекна за предстоящи допълнителни стимулиращи мерки

Икономическото възстановяване на еврозоната остава силно зависимо от мерките за стимулиране, предприети от Европейската централна банка, заяви в петък президентът на ЕЦБ Марио Драги, подсказвайки по този начин, че банката вероятно ще удължи срока на действие на програмата за "количествени улеснения" за общо 1,7 млрд. евро на следващото си заседание на 8-и декември. Ние все още не можем да отменим нашата бдителността, посочи г-н Драги на банкова конференция във Франкфурт. ЕЦБ ще продължи да действа, както е оправдано, чрез използване на всички инструменти, които са на разположение, докато инфлацията не нарасне устойчиво, обеща Марио Драги. Той предупреди, че централните банкери все още не виждат последователно укрепване на основната динамика на цените и заяви, че ЕЦБ е ангажирана да спазва в съществена степен политиката на парични стимули. Централните банкери от ЕЦБ се подготвят за доста ключова среща на 8-и декември, на която се очаква те да вземат решение, дали да удължат срока на действие на програмата за "количествени улеснения" (покупките на активи и предимно на държавни облигации за 80 млрд. евро на месец). На този етап програмата трябва да приключи в края на март 2017-а година. Чрез покупките на облигации, ЕЦБ се надява да намали реалните лихвени проценти в еврозоната, насърчавайки по този начин кредитирането, икономическия растеж и инфлацията. Въпреки тези усилия, инфлацията в региона през миналия месец нарасна с едва 0,5%, оставайки все още твърде далеч под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто. В днешната си реч Марио Драги отчете и някои окуражаващи сигнали, включващи подобрение на трудовата заетост и намаляване на зависимостта на икономиката на еврозоната от експорта, което прави регионът по-слабо уязвим от външни шокове. Според него икономиката се възстановява със сдържано, но стабилно темпо, като самото възстановяване е на все по-широка основна. Той обаче подчерта за наличието на рискове, включващи геополитическата несигурност и слабите банкови печалби.

ЕЦБ пуска чисто нова банкнота от 50 евро

Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщи, че има планове да издаде нова банкнота от 50 евро в началото на следващата година, която трябва да замени всички използвани досега различни банкноти със същия номинал. „ЕЦБ и националните централни банки на страните от еврозоната ще представят на 5 юли нова серия банкноти „Европа“ от 50 евро. Новата банкнота ще влезе в обръщение през пролетта на 2017 г.“, се посочва в изявление на банката. Всички различни деноминации на новата серия ще съдържат портрет на героинята от гръцката митология Европа. ЕЦБ вече смени банкнотите от 5 евро през май 2013 г., тези от 10 евро през 2014 г. и тези от 20 евро през ноември 2015 г. „Банкнотата от 50 евро е най-широко използваната от всички деноминации. Повече от 8 млрд. банкноти в обръщение са от 50 евро, което представлява 45% от общия брой“, допълват още от европейската банка. Очаква се банкнотите от 100 и 200 евро също да бъдат сменени. По-рано ЕЦБ взе решение да се откаже от банкнотата си от 500 евро, тъй като тя се използва често за пране на пари и финансиране на терористи. ЕЦБ отговаря за издаването на банкнотите евро, а националните централни банки на 19-те членки на еврозоната отговарят за евро центовете.

ЕЦБ решава днес дали да върне преференциалния режим за гръцките банки

Гърция днес с интерес очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да се произнесе по връщане на преференциалния режим за гръцките банки. Това означава, че ЕЦБ отново ще започне да приема гръцки облигации като обезпечение за рефинансиране на гръцките банки, съобщават гръцките медии. ЕЦБ бе лишила гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Банката спря преференциалния режим, който позволяваше на гръцки банки да заемат пари от нея при по-ниски гаранции от тези, които обикновено изисква. Така гръцките банки бяха поставени в ситуация да разчитат на средства от гръцката Централна банка. Важното за Гърция решение на ЕЦБ се очаква, след като Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) миналия петък одобри отпускането на транш от 7,5 млрд. евро за страната. Положителното решение на ЕЦБ ще е знак, че Атина е започнала да си възвръща доверието на кредиторите. Информацията е на БТА.

ЕЦБ кредитира банки с нулеви или отрицателни лихви

ЕЦБ предлага от днес дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO). Така Европейската централна банка осигурява на банките в еврозоната достъп до големи заеми при нулеви или отрицателни лихви. Това е един от инструментите, които институцията въведе, за да съживи инфлацията, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА. ЕЦБ представи през март мащабен пакет от стимули за засилване на растежа и инфлацията, но много от мерките като въпросните евтини банкови кредити и изкупуването на корпоративни облигации не бяха въведени веднага. Централната банка започна изкупуването на корпоративни облигации на 8 юни. Банката прибави този вид финансиране към програмата си за 1,74 трилиона евро (80 милиарда евро за държавни дългови книжа месечно) с надеждата да свали още разходите за кредитиране.  Вчера германският конституционен съд подкрепи антикризисната програма на ЕЦБ за неограничено изкупуване на държавни облигации, отхвърляйки след над тригодишна процедура жалба, според която този механизъм противоречи на конституцията на страната. Днес управителният съвет на франкфуртската институция има заседание, на което обаче няма да се взимат решения за лихвите, а би могло да бъде възстановен преференциалният режим за гръцките банки, информира АФП. Това означава, че ЕЦБ отново ще започне да приема гръцки облигации като обезпечение за рефинансиране на гръцките банки, уточняват гръцките медии. ЕЦБ бе лишила гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Банката спря преференциалния режим, който позволяваше на гръцки банки да заемат пари от нея при по-ниски гаранции от тези, които обикновено изисква. Така те бяха поставени в ситуация да разчитат на средства от гръцката централна банка.            

ЕЦБ предупреди на последното си заседание в началото на юни, че Brexit ще се отрази негативно на еврозоната

Европейската централна банка е предупредила на своето последно заседание, че ако британците гласуват за излизане от ЕС, това може да има значителни отрицателни последици за икономическия растежа в еврозоната, показват протоколи от срещата на централната банка, проведена на 1-ви и 2-ри юни във Виена, която предхождаше историческия референдум в Обединеното кралство. В стенограмата от последното заседание се отбеляза, че вот в подкрепа за Brexit може да генерира "значително, макар и трудно за предвиждане разпространение в еврозоната на негативните ефекти от подобно решение чрез редица канали, включително посредством търговията и финансовите пазари". Европейските централни банкери също така са изразили увереност по време на последната си среща, че техните стимулиращи мерки, включително отрицателните лихвени ставки и програмата за покупки на облигации за 80 млрд. евро на месец, ще продължат да подкрепят умереното икономическо възстановяване в еврозоната. Програмата за изкупуване на активи, известна като "количествени улеснения", се изпълнява като цяло гладко, отбелязва ЕЦБ. Но поне един участник на заседанието в началото на юни е посочил, че инвеститорите изглежда загрижени относно способността на централната банка да продължи да се снабдява с необходимото количество облигации, което би могло да доведат до ценова нестабилност. Съгласно действащите правила на програмата за "количествени улеснения", ЕЦБ купува държавни облигации, които са пропорционални по размера на икономиката на всяка страна - членка на еврозоната. Тя може да закупи до 33% от всяка емисия държавни облигации и не може да купува облигации, чиято доходност е  по-малка от -0,4%. Това означава, че голяма част от наличните на дълговите пазари облигации са недопустими за покупки от страна на ЕЦБ, като това се отнася особено силно за германските държавни дългови книжа. Протоколите от последното заседание също така показват, че европейските централни банекри са подчертали, че те остават в готовност да разширят отново програмата за парични и лихвени стимули, ако инфлацията продължи да изостава далече под целевото ниво от малко под 2%. Членовете на ЕЦБ са подчертали, че евентуалните допълнителни стимули ще дойде от мерки, които все още предстои да бъдат реализирани, включващи покупки на корпоративни облигации и нова серия от "евтини заеми" за банките. Но те са предупредили, че натискът върху цените остават доста слаб и са заявили, че ще "продължат да следят отблизо" ситуацията с цените, показва оповестената днес стенограма от последното заседание на ЕЦБ.

Проучване на ЕЦБ вижда по-слаб икономически растеж в еврозоната в резултат на Brexit

Професионалните анализатори, до които се допитва Европейската централна банка, намалиха техните прогнози за икономическия растеж в еврозоната през настоящата и през следващата година, тъй като влиянието от решението на британците да напуснат ЕС вероятно ще натежи постепенно върху производството в региона. Въз основа на информацията, предоставена от нашите респонденти, тази низходяща ревизия отразява до голяма степен очакваното отрицателно въздействие върху еврозоната на резултатите от референдум във Великобритания, посочва ЕЦБ. Британците гласуваха на 23-ти юни за напускане на Европейския съюз, което предизвика първоначален силен хаос на финансовите пазари. Въпреки че след това пазарите успяха да се стабилизират, все още няма никаква яснота относно влиянието от гласуването за Brexit върху икономиките в световен мащаб. Анализаторите, до които се допитва ЕЦБ на всеки три месеца, посочват, че Brexit ще навреди на растежа в еврозоната посредством намаляване на износа за Великобритания, влошаване на инвестиции в региона и чрез колебанията на финансовите пазари, което би довело до негативни последствия за инвестициите и потреблението. Според тях обаче, въздействието от резултата на референдум върху инфлацията в еврозоната, на която Великобритания не е член, ще бъде минимално. ЕЦБ каза, че 28 от 51 участници в проучването са посочили, че в техните нови прогнози са включени оценки за най-вероятното въздействие от британския вот. Според техните осреднени прогнози, икономиката на еврозоната ще нарасне през 2017-а година с 1,4%, или с 0,2% под техните предишни прогнози от април. За 2017-а година се очаква повишение на БВП с 1,6% вместо с 1,7 на сто. В същото време професионалните анализатори са оставили без промяна тяхна оценка за икономическия растеж в еврозоната през настоящата година с 1,5 на сто. Рязката обезценка на британската лира спрямо еврото в резултат на Brexit накара анализаторите, до които се допитва ЕЦБ, да понижат слабо и техните прогнози за инфлацията в еврозоната през 2017-а година до 1,2% (от 1,3% при предходното проучване) и до 1,5% (от 1,6%) през 2018-а година, като в същото време те продължават да очакват анемичен инфлационен растеж от 0,3% през настоящата година (без промяна спрямо проучването от април). Новото проучване идва само ден, след като на заседанието си в четвъртък ЕЦБ запази без промяна основните си лихвени ставки, аргументирайки се, че са необходими повече данни за забавяне на икономическия растеж в резултат на Brexit, преди евентуално да се обмислят допълнителни стимулиращи парични и лихвени политики. По-рано днес агенция Markit представи предварителни данни от своето проучване за бизнес активността в еврозоната през юли. Данните показват известно забавяне на бизнес експанзията в частния сектор до 18-месечно дъно, но поне на този етап икономиката на еврозоната бележи изненадваща устойчивост въпреки Brexit и след новата терористична атака във Франция (в Ница).

Баварска банка въвежда отрицателни лихви по големи депозити

  Баварската институция прехвърля разходите вследствие на политиката на ЕЦБ върху физически лица, съобщи БГНЕС. Баварска банка се превърна във втората германска институция, заявила, че ще начислява отрицателни лихви по депозитите на частни клиенти, като пореден признак за напрежението, което паричната политика на Европейската централна банка налага върху финансовата система на страната. В усилието си да стимулира вялата икономика в еврозоната, ЕЦБ оряза лихвените проценти до рекордно ниски нива, а от март насам начислява и 0,4 на сто такса върху излишъка от парични средства, държани при нея от банките на еврозоната. Тази политика обаче подлага на нарастващ натиск бизнес модела на германските банки, които традиционно извличат голяма част от печалбата си от нетните приходи от лихви, тъй като м ного от тях не са в състояние да отдадат всичките си депозити във вид на кредити, пише "Файненшъл таймс". Кооперативната банка в Гмунд ам Тегернзее, малка община на около 50 км. южно от Мюнхен, заяви, че от 1 септември ще начислява "такса за съхранение" от 0,4 на сто върху депозитите над 100 000 евро. Решението идва след подобен ход от страна на „Скатбанк“, малка кооперативна банка в източната част на страната, която през 2014 въведе отрицателни лихви за частни клиенти със салда над 500 000 евро. Най-големите банки в Германия, като „Дойче Банк“ и „Комерцбанк“, начисляват отрицателни лихви на големите корпоративни и институционални клиенти, но засега се въздържат да ги прехвърлят и върху физическите лица. Йозеф Паул, член на управителния съвет на Райфайзен Банк Гмунд ам Тегернзее, заяви, че решението е пряк отговор на това на ЕЦБ. “Това е като домино ефект”, каза той. “Ние просто прехвърляме нататък разходите, които ЕЦБ налага върху нас.” Говорител на Баварската асоциация на кооперативните банки заяви, че засега не знае други членове да начисляват отрицателни лихви по депозитите, но че институциите нямат друг избор, освен да "се справят с бизнес последиците от крайните политики на Драги (Марио Драги, председател на ЕЦБ) и да вземат мерки, които да ги смекчат". Г-н Паул каза, че в края на юни неговата банка е писала до около 140 клиенти, засегнати от мярката и че около половината от тях вече са реагирали, като или са преобърнали парите си в други активи, или са ги премести в други банки. Общо, тези 140 клиенти са държали на депозит около 40 млн. евро. Германските банки обмислят различни стратегии в отговор на средата на ниски лихвени нива. Те варират от въвеждане на такси за услуги, предлагани досега безплатно, като например хартиени извлечения по сметка, до държане на пари в трезорите, вместо депозирането им в ЕЦБ. Михаел Кемер, председател на асоциацията на германските банки, заяви, че отделните банки следва да решат как ще се справят с лихвената обстановка, но че не очаква, "частните клиенти поголовно да трябва да плащат за своите депозити ". "Конкуренцията в Германия между банките и спестовните каси е твърде висока за това", каза той. 

ЕЦБ е решена да продължи да осъществява програмата си за "количествени улеснения"

На срещата си през септември Европейската централна банка се съгласи, че трябва да продължи да провежда стимулиращата си парична политика в подкрепа на икономиката на еврозоната, отбелязвайки че ценовият растеж (потребителската инфлация) не дава сигнали за възстановяване, показва стенограма от нейното последно заседание. Ето защо е от решаващо значение да се запази в значителна степен паричната подкрепа, която отговаря на последните прогнози на нашите експерти. Не трябва да има никакво съмнение относно решимостта на Управителния съвет да осъществява покупки на активи в съответствие с последните решения и да бъдат предприети допълнителни мерки, ако това е необходимо, за да бъдат изпълнени целите на банката за ценова стабилност, посочва ЕЦБ. Протоколите от заседанието обаче показват, че централните банкери са предупредили за "нарастващи предизвикателства" относно количеството еврооблигации, достъпни за покупки от страна на ЕЦБ при осъществяване на целия размер на програмата за "количествени улеснения" от 1,7 трлн. евро, но въпреки това са дали индикации, че при необходимост тази програма може отново да бъде разширена. Програмата на ЕЦБ за покупки на държавни облигации в еврозоната за 80 млрд. евро на месец  е планирано да приключи в края на март 2017-а година. Президентът на банката Марио Драги заяви на пресконференция след края на септемврийското заседание, че нейните служители ще преразгледат параметрите на програмата, за да се гарантира, че няма да бъдат изчерпани облигациите, купувани от ЕЦБ. Членовете на банката също така предупредиха, че основната инфлация все още не показва "убедителни признаци" на трайно повишение и изразиха опасения относно слабите печалби на банките и на техните акции, което е възможно да ограничи бъдещото кредитиране на икономиката. Те също така посочиха за наличието на "значителна несигурност" около гласуването на Великобритания да напусне Европейския съюз и заявиха, че е твърде рано да се каже, дали неблагоприятните прогнози за въздействието на Brexit върху икономическия растеж са били надценени. Представителите на ЕЦБ отново призоваха правителствата да помогнат за провежданата от банката политика чрез провеждането на икономически реформи, насочени към стимулиране на растежа и увеличаване на публичните инвестиции, където това е възможно.