01.12.2016

Резултати от търсенето

Местан порица СГС след отказа за регистрация на ДОСТ

Лидерът на ДОСТ Лютви Местан определи отказа на Софийския градски съд да регистрира новоучредената партия като брутален акт за ограничаване на конституционното право на политическо сдружаване на българските граждани и като дискриминация. На пресконференция в Кърджали той даде свое тълкувание на мотивите за решението на съда и емоционално запита дали турците в България са второ качество хора, предаде БГНЕС. В понеделник решението ще бъде обжалвано пред ВКС, а всички посланици на страните от ЕС у нас и представители на НАТО ще получат писмени уведомления за безпрецедентния акт. Местан посочи, че към мотивите от разпорежданията преди откритото заседание на съда на 27 юни съдията е добавил два нови мотива, които според него са „абсолютно скандално неоснователни“. „Първият е, че името на партията е турска дума, от което се черпят основания за твърдението, че новият политически субект е етнически. Искам категорично да заявя, че става въпрос първо не за името на партията, а за абревиатурата ДОСТ. Дори да приемем, че абревиатурата образува дума, искам да припомня, че тази дума е част от лексикалната система на съвременния български книжовен език. Не случайно съдията се позовава на именно на българския тълковен речник, не на турския, на английския или немския. И така отрича собствената си теза. Какво прави тази дума в българския тълковен речник, ако не е част от лексикалната система на съвременния български книжовен език“, запита Местан. Според него наименованията на редица други партии в България или техните абревиатури произлизат от чужди думи и задочно атакува съдията Лилия Илиева със серия от риторични въпроси. „Означава ли това тези партии да не бъдат регистрирани или ако са регистрирани трябва да бъдат забранени? Например абревиатурата на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума, а е чужда дума от немски произход. На това основание ГЕРБ трябва ли да получи регистрация или не? Според мене трябва, защото няма такъв проблем. Ако няма проблем за ГЕРБ, защо има проблем за ДОСТ? Къде отиде принципът за еднаква приложимост на Конституцията? Думата Атака не е българска, какво правим с партия Атака?“, коментира Местан. Той подчерта, че вторият аргумент на съда е още по-скандален - че понеже в членската маса доминират етническите турци следвало да се заключи, че партията е етническа. И контрира с твърдението, че без изключение членската маса на всяка една от 400-те партии в България са с преобладаваща членска маса от един етнос. „Означава ли това, че всички партии са етнически? Или този принцип отново избирателно е неприложим за представителите на определен етнос в България? Турците в България второ качество хора ли са? Има ли етническа дискриминация в България?“, отново запита лидерът. Той заяви, че дискриминирането на основание етнос и религия е противоконституционно, противоречи на прокламирания конституционен принцип, че всички български граждани са равни. Местан уточни, че дали една партия е етническа или не произтича не от членския й състав, а от нейните цели, че ДОСТ е национална либерална партия, а всичко друго е въпрос на пристрастност. „ДОСТ предизвика панически страх сред ретроградните политически сили със своята либерална визия. Всяко действие, дори в политиката, има равно по сила и обратно по посока противодействие. ДОСТ ще съществува, защото е обективна необходимост, а отказът за регистрацията ще отключи нова енергия и ще увеличи както членската маса, така и симпатизантите. Това решение прави доволни определени ретроградни сили в българското общество, не говорим само за националистически партии. Тези сили не само се уплашиха, но изпаднаха в тих ужас от ясната и либерална визия на ДОСТ. Ние ще отговорим с необходимата решителност на техните действия, защото ДОСТ е обективна необходимост. Много от тези 400 партии в страната, взети заедно, не постигат изборен резултат, колкото е в момента членската маса на ДОСТ, а тя ще продължи да се увеличава“, изрази увереност Лютви Местан. Той получавал десетки обаждания по телефона от колебаещи се, но след скандалното решение на съда те вече били категорични, че партията действа в правилната посока.

Депутатите решиха окончателно държавата да заборчнее с нови 1,2 млрд. лева

Депутатите одобриха окончателно споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие. С него ще бъде изтеглен нов заем от 1 милиард и 200 милиона лева. Законопроектът предвижда Европейската банка за възстановяване и развитие да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките у нас кредит в размер на 300 милиона евро. В споразумението е предвидено сумите да бъдат усвоявани на три транша с минимален размер, за всеки от по 100 милиона евро. В споровете в пленарна зала по време на първото чете финансовият министър Владислав Горанов коментира, че когато от ГЕРБ са поели управлението, във фискалния резерв е имало суми, които не са позволявали държавата да се финансира нормално. Горанов обясни ангажимента на държавата да гарантира този заем на Фонда с желанието да се получи по-добра доходност. На първо четене законопроектът получи подкрепата на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок. Румен Гечев от БСП обвини кабинета, че тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната ни да потъне в дългова спирала: Тука става дума за 1 милиард и 200 милиона лева, без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влезнат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори. Станислав Иванов от ГЕРБ призова опозицията към повече умереност: Господин Гечев, малко по-умерено в изказванията си, малко по-умерено в хвърлянето на кухи фрази тук, от тази трибуна, за да не стане така да се изпокараме и да не свършим никаква работа. Кухите фрази за дупка в бюджета, за липса на финанси, за виртуални финанси, такива неща всички ги знаем, но няма нужда да ги използваме. Депутатите одобриха окончателно днес гаранционно споразумение за теглене на заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на стойност 1,2 млрд. лв. Заемът е разделен на два подзаема, разписани в два законопроекта - законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. В мотивите към първия законопроект е записано, че целта на заема е попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост за изпълнение на задълженията си по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции. Средствата по заема ще се отпускат на траншове. Първата вноска по погасяването на главницата на заема е през 2022 г., а последната е през 2026 г., пише още в мотивите. В аргументацията към втория законопроект е записано, че целта на заема е попълване на резервите на ФГВБ и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план. Предвидено е част от финансовия ресурс по заема да може да бъде използван за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на ФГВБ от държавата, се посоча още в мотивите. В споровете в пленарна зала по време на първото чете финансовият министър Владислав Горанов коментира, че когато от ГЕРБ са поели управлението, във фискалния резерв е имало суми, които не са позволявали държавата да се финансира нормално. Горанов обясни ангажимента на държавата да гарантира този заем на Фонда с желанието да се получи по-добра доходност. На първо четене законопроектът получи подкрепата на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок. Румен Гечев от БСП обвини кабинета, че тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната ни да потъне в дългова спирала. "Става дума за 1 милиард и 200 милиона лева, без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влезнат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори", заяви той. „Правителството иска се да подпишем празен чек за 300 млн. евро. и после още 300 млн.евро. без Министерството на финансите да ни е дало абсолютно никакъв отчет. Последната година се плаща 46% от главницата - става дума за изключителен натиск върху бюджета на България”, заяви Гечев. Той коментира, че няма разчети как българската държава ще съумее да се справи с тези плащания. „По това време след 2020 г. излиза и главницата и за 16 милиардния заем, става дума за това, че 1 млрд, и 200 млн., лв. ще се изтеглят без никакъв разчет”, каза Гечев и предположи, че може би средствата ще отидат за предстоящите президентските избори. „Митът, че тук става дума за някакво поръчителство или гаранция не е вярна”, категоричен бе Румен Гечев, които добави, че БСП ще гласуват категорично против. Станислав Иванов от ГЕРБ пък обвини, че БСП са фалирали български банки така, че трябва да са малко по-умерени в изказванията. Гечев му отвърна, че ако страната има такъв фискален резерв, е странно защо тичаме към международни финансови институции. Защо се движим към 20 млрд. лв. дълг, запита той. Петър Славов от Реформаторския блок обвини опозицията в популизъм, но призна, че има много неясноти, свързани с новите заеми. "Фондът не е държавен орган и не е субект на Закона за достъп до обществена информация. И аз ви питам колеги, при това положение как ще получаваме информация тези средства за какво се харчат?", заяви той. Светослав Белемезов от партията на Първанов обясни, че АБВ няма да подкрепи теглене на нов заем. „Тъй като сме на мнение, че цялата процедура по КТБ е пример за това какво не бива да се случва в банковата система. Близо 2 години след фалита на КТБ днес е ясно, че значителна част от активите на банката се преразпределят към нови собственици, докато сметката плащат българските данъкоплатъци”, каза той. Не говорим за поемане на нов държавен дълг, опонира финансовият министър Владислав Горанов. На въпроса, какви са рисковете за държавата, бих ги определил като пренебрежимо малки, каза той. Министър Горанов каза още, че няма как да имаме 46 милиарда гарантирани влогове и да нямаме инструментариум, който да ги обслужва, да нямаме работещ механизъм. Ако имахме работещи механизми в законодателството, може би нямаше да водим този спор, когато фалира КТБ, посочи министър Горанов.  

Путин обяви датата за избори на Държавната дума в Русия

Президентът на Руската федерация Владимир Путин определи изборите за депутати за Държавната дума да се проведат на 18 септември, предава РИА Новости, като се позовава на съобщение от Кремъл. Вотът ще се проведе по смесена избирателна система: 225 депутати ще бъдат избрани от партийните списъци (пропорционална система), а останалите – от едномандатните окръзи (мажоритарна система). Общо в VII-та Държавна дума ще влязат 450 народни представители.  Говорителят на парламента Сергей Наришкин коментира по-рано, че в кампанията може да се включат повече от 70 политически партии. Към момента в Държавната дума са представени четири – „Единна Русия“, КПРФ, ЛДПР и „Справедлива Русия“. 

Най-полезните клавишни комбинации за работа с всеки браузър

Използването на клавишни комбинации обикновено е това, което отличава дългогодишния компютърджия от аматьора. Докато новобранците в компютърните технологии се мъчат да направят всичко с мишката, опитните бързо натискат копчета от клавиатурата и свършват работата си три пъти по-бързо.   От Make Use Of ще ни запознаят с няколко полезни клавишни комбинации, които ще ни помогнат да извършим различни задачи, свързани с браузъра – работа с табове, търсене на текст, отваряне на уеб сайтове и изтриване на историята.   Клавишни комбинации за работа с табове и прозорци Организирането на табовете е първата стъпка към добрата производителност. Когато има много отворени табове знаете, че много по-трудно може да намерите този, който ви трябва в момента. Ето някои полезни клавишни комбинации за работа с табове: - Натиснете „Ctrl + T“ всеки път, когато искате да отворите нов таб и „Ctrl + W“ когато искате да затворите някой. А ако случайно сте затворили някой таб по погрешка, натиснете „Ctrl + Shift + T“, за да го отворите отново. - Използвайте „Ctrl + Tab“, за да преминете към следващия таб. Искате ли да се придвижите назад? Тогава използвайте „Ctrl + Shift + Tab“.  - Използвайте Ctrl + 1, за да преминете към първия таб, а „Ctrl + 2“, „Ctrl + 3“, или „Ctrl + 4“, за да преминете към втория, третия, или четвъртия таб съответно. Комбинацията работи само до „Ctrl + 8“. Ако искате да отидете на последния таб, използвайте „Ctrl + 9“, дори и да имате повече от девет отворени табове. Този трик обаче не работи в браузърите Safari и Opera. - „Ctrl + N“ отваря нов прозорец. Ако обаче искате да работите в Incognito режим, натиснете „Ctrl + Shift + N“. Ако обаче използвате Firefox и Microsoft Edge ще трябва да натиснете „Ctrl + Shift“ + P, за да отворите нов прозорец в режим „Private Browsing“ във Firefox или „InPrivate“ в Edge.   Клавишни комбинации за онлайн навигация - Натискането на Ctrl + L ще ви отведе в адресната лента и ще маркира съдържанието в нея, което означава, че можете да започнете да пишете ключови думи за търсене в мрежата или адрес на уебсайт. - Натискането на „Ctrl + Enter“ добавя в уеб адреса „WWW“ и „.com“ и зарежда съответната страница. По същия начин, натискането на „Shift + Enter“ и „Ctrl + Shift + Enter“ aвтоматично добавя „.net“ и „.org“ съответно към URL адреса. - Натискането на клавиша за интервал дава възможност за бързо превъртане на страницата надолу. Можете да превъртите нагоре, като задържите натиснат клавиша „Shift“ и клавиша за интервал. - Ако уеб страницата не се зарежда правилно, можете да я презареди като натиснете F5 или „Ctrl + R“. - Увеличаването и намаляването на уеб страниците става лесно като се натиснете Ctrl + + (за увеличаване) и Ctrl + – (за намаляване). Натиснете Ctrl + 0 за възстановяване на страницата в нейния размер по подразбиране. - С комбинацията „Ctrl + D“ се слага отметка на текущата страница. Друга полезна клавишна комбинация, която може да ви се наложи да използвате е „Ctrl + P“. Тя ще ви отведе до диалоговия прозорец за печат.   Клавишни комбинации за търсения - Ако след всяка ключова дума, която въвеждате, натискате „Alt + Enter“, резултатите от търсенето за тази ключова дума ще се отворят в нов таб. С този трик, можете бързо да отворите няколко страници за търсене. - Отварянето на лентата, която дава възможност за търсене в текущата страница става чрез натискане на „Ctrl + F“. Въведете вашата ключова дума и натиснете „Enter“. Това подчертава всички съвпадения за тази ключова дума на тази страница. - Използвайте „Ctrl + G“ или „Enter“, за да отидете на следващия резултат на страницата. За да се върнете назад в резултатите, натиснете „Ctrl + Shift + G“. Имайте предвид, че „Ctrl + F“ работи на Microsoft Edge , но не и „Ctrl + G“ и „Ctrl + Shift + G“.   Клавишна комбинации за други функции на браузъра - Искате ли един бърз поглед на историята на браузъра ви? Натиснете „Ctrl + H“. За да изчистите историята на сърфирането си натиснете „Ctrl + Shift + Delete“. Ще се отвори диалогов прозорец, от където може да направите това. - Вместо да държите лентата с отметките отворена през цялото време, използвайте „Ctrl + Shift + B“, за да получите достъп до нея само когато имате нужда. В Opera, обаче, тази комбинация показва всички отметки, вместо лентата с отметките.   Вижте какви грешки да не допускаме при работа с браузър

Община Карнобат се обяви срещу Трансатлантическото споразумение

Карнобат стана първата бургаска и третата българска община, която се обявява срещу Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ и аналогичното – с Канада. След като Ловеч и Горна Малина, които подкрепиха декларацията от Барселона от 22 април, Общинският съвет в Карнобат ще гласува също присъединяване към документа. Тя е подкрепена вече от 2000 общини и региони в Европа, каза за Радио Бургас кметът на Карнобат Георги Димитров. Това е един своеобразен референдум, пояснява Димитров: Ние смятаме, че Европа трябва да защитава интересите на европейските граждани. В момента това Трансантлантическо партньорство за търговия и инвестиции със САЩ и аналогичното Споразумение за търговия и услуги с Канада, първо се подготвят в условията на пълна непрозрачност. На второ място, изтеклата информация подсказва, че там се подготвят договорености, които не са в интерес на европейските граждани. "Да" на свободната търговия, но в рамките на утвърдените европейски правила. "Не" на липсата на стандарти...Вижте какво става примерно при храните – ние години наред, може би вече 10-15 – опитваме да въведем системата за контрол на храните, която е американска система. Сега на нас ни се предлагат стандарти, които, примерно, допускат влагане на нитрати в продуктите, в които потребяваме, допускането на ГМО култури, нарушаването на демократични завоювания – участието, да речем, в обществените поръчки, конкурентната среда...И в този случай ние искаме да защитаваме интересите както на нашето производство, така и на всички нас, които сме потребители.Не съм убеден, че става дума за нови пазари за нас – напротив – аз мисля, че Европа се отваря като един огромен пазар за транснационалните компании на САЩ и на Канада при неограничени права. Вижте какъв е парадоксът. Дребнотемието, с което се занимават европейските чиновници – примерно извивката на една краставица или унифицирането на зарядните устройства на мобилните телефони. Това, че ние можем да ядем храни, натъпкани с ГМО – царевица, ръж, ечемик и производните от тях, не е въпрос, който да е поставен на дневен ред. Това защитава нас и поколенията, които ще бъдат след нас. Заради това ние сме длъжни да надигнем глас...Воторото е протекционистката политика на САЩ и Канада за тяхното производство. Доколко обаче са защитени интересите на нашите производители? Затварянето на споразумението, тази непрозрачност, тази секретност , поражда у нас съмнения, че не всичко е в реда на правилата, че става дума за някакъв лобизъм. Ние искаме да видим силната позиция – заради това е ЕС, за да защити позицията на своите граждани. В момента това не се вижда...Днес се появи информация, че вероятно САЩ до края на годината няма да бъдат готови със всички свои конкретни предложения във връзка с подписването на това споразумение. Не знам доколко е повлияла реакцията на европейските общини. В крайна сметка един контракт се подписва от две равноправни страни. А реакцията на местния бизнес е като реакцията на всеки един жив организъм. Това е естествената реакция да търсим защита. Тук не става дума за свободна търговия, тук става дума за свободия без правила, където надделява по-силният.А по-силният в случая са транснационалните компании.

СГС: Абревиатурата ДОСТ и учредителите с турски имена предполагат, че партията ще е етническа

Софийският градски съд е отказал регистрация на новата партия на Лютви Местан, защото заради преобладавите учредители с турски имена и абревиатурата ДОСТ, която означава "приятел" на турски език се налага изводът, че партията ще бъде етническа, съобщиха от пресцентъра на СГС. В мотивите на СГС се посочва, че официалното наименование на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, от което се получава абревиатурата „ДОСТ“. Dost на турски означава „приятел“, което поражда въпроса нарушава ли ПП „ДОСТ“ чл. 6 от Закона за политическите партии, който предвижда тези субекти да провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език. Според СГС от фактите по делото се налага изводът, че молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. В решението на СГС се посочва, че партията се афишира именно чрез своята абревиатура и това вече се е случило в общественото пространство. От там дават пример, че на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума. Затова съдът намира, че е налице нарушение на чл. 6 от Закона за политическите партии. По отношение на това етническа партия ли е ДОСТ, от СГС посочват, че преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа. Целта на Конституцията не е да забрани създаването на партии от категории лица, отличаващи се по етнически, расов и верски признак, а да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски принцип поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили са програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на „своя" кръг от членове. Преценката такъв ли е конкретният случай, следва да се извърши въз основа на устава на ПП „ДОСТ". На пръв поглед целите, заложени в устава - укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие на РБ, реализирането на всеобхватни реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и пр., не целят да капсулират никого и по никакъв начин не нарушават Конституцията. Отделни формулировки обаче са неправилни. В устава на ПП „ДОСТ" не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа, расова или верска основа, но съдейки по „заиграването" с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа, ако не на верска или расова, то поне на етническа основа. Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд. След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи". Освен това изпълването на уставната цел с конкретност било равнозначно на това да се подмени волята на учредителите. Молителят е отказал да даде пример за „решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието". От съдя отбелязват, че молителят е постигнал единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните - възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията. От СГС посочват, че съдът е изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа". В производството по регистрация на политическа партия молителят следва да убеди съда, че фактите, които желае да се впишат, са действително настъпили.Той не стори това, въпреки положеното от съда усилие да изясни действителната воля на учредителите в тази насока. Съгласно чл. 10 от ГПК съдът съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. С оглед изложеното не може да се приеме за доказано, че новоучредената политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност" си е поставила тези цели, които са записани в устава ѝ и има яснота как да ги постигне. Не е ясно дали личната воля за членство се отнася за записаните на хартия цели, или за някаква друга цел. Всичко изложено се явява пречка да се допусне исканото вписване, е заключението на СГС.

Христо Монов, психолог: Истерията „Покемон“ води до обезличаване

  Киберзависимостите са болестта на 21-ви век - Г-н Монов, милиони хора по света са завлядани от новата мания по играта Pokemon Go. Как ще коментирате като психолог тази истерия и можем ли да говорим за опасна зависимост? - Няма друга игра, която толкова бързо да се е превърнала в мания. Началото беше само преди 20 дни в Австралия, Нова Зеландия и Щатите, а вече е обхванала целия свят. Например в Русия все още няма официално разрешение да се ползва, но хората са намерили начини да играят и има дори няколко инцидента. Светът страда от най-тежката си зависимост - интернет зависимостта. А това ни обезличава. Мога дори да дам няколко примера в тази посока. Става дума за хора, които са се лишили от автономността на своята личност и са изцяло зависими от случващото се в мрежата. Дори 80% от бойците на „Ислямска държава” са вербувани в интернет. А преди пет години един осъден вече престъпник нападна банков клон в Сливен и взе заложници. Спомням си как тогава във Фейсбук веднага се появи група от 4000 негови приятели, които публично заявиха, че похитителят бил добър човек. А той беше нападнал невинни хора. Страх ме е, че този път е измислен такъв механизъм, който абсолютно е свалил критичността. Ако това се отнасяше само за тийнейджърите, е разбираемо. Но в случая виждаме хора на средна възраст, които тичат да ловят покемони. Не знам какво удоволствие им доставя това - може би защото общуват с по-млади, но за мен подобна истерия е необяснима. Всичко е много добре премислено, защото не случайно въпросната компания планира да има над 10 милиарди приходи от играта до края на годината. Би било добре, когато имаме такива силни технически постижения, да ги използваме за добро. Само че не бива да обезличаваме човека, а да го развиваме. - Отдавна се говори за киберзависимостта. Толкова ли е страшна? - Това е най-страшното. До такава степен хората се обезличават, че дори има жертви. Други играят, шофирайки. Един американец пък щял да пътува до Европа, за да лови покемони тук. Явно има финансовата възможност за това. Ами какво ще правят други, които нямат такава? От тук идва и проблемът със социалното неравенство. - Можем ли тогава да кажем, че киберзависимостта е болестта на 21-ви век? - Да. Още преди 7-8 години в Китай бяха оповестили, че има около 20 милиона киберзависими. С тази игра вече броят им може да се удвои или утрои. Лошото е обаче, че ние нямаме достатъчно познания по въпроса и за разлика от други зависимости, тук няма как да спреш достъпа до самия причинител. - Някои експерти обаче смятат, че едва ли не играта е полезна, защото тийнейджърите излизат навън, социализират се, опознават различни места. Не виждате ли все пак нещо положително в нея? - Едно такова силно техническо средство определено може да даде много на подрастващите. Но нека привържениците на играта ни покажат всъщност местата, на които ходят децата ни. Направих си труда и няколко дни дори ходих пред НДК, за да видя най-запалените по играта. Говорих с едно момче, което ми каза, че благодарение на играта е започнало да излиза от вкъщи. Затова искам да попитам: родителите досега не са ли забелязали, че децата им не излизат и стоят пред компютъра? Загубихме всякаква възможност за нормално човешко общуване. Излиза, че едва ли не трябва да чакаме някаква американска игра, за да може нашето дете да получи по-добра среда за развитие. Когато децата са малки, на родителите им е много лесно да ги оставят пред телевизора, за да си спечелим малко време за себе си. Но мисията ни е съвсем друга. Дори що се отнася до опознаването на различни местности у нас, то това може да стане само с помощта на родителите или чрез училищни екскурзии. Най-малкото поне ти трябва финансова възможност за това. Защо не превърнем тази заплаха в стимул и да речем, когато децата ловят покемони до Националната художествена галерия, да имат право на безплатен вход вътре? Това вече ще е от полза на подрастващата личност. - А кои личности по принцип са по-склонни към зависимости? - Най вече подрастващите. Спомням си преди години, когато децата плачеха, ако родителите не им купят списанието с покемон. Тогава също имаше зависимост, но сега случаят е различен. Днешните деца са коренно различни като личности от онези преди 20 години. Ако онези имаха силно изградено Аз, защото бяха продукт на зараждащото се консумативно общество, не знам дали това може да се каже за сегашните подрастващи. Ще е интересно да се направи такова изследване. - Един ваш колега заяви, че явлението „Покемон“ е показател за синдрома на Питър Пан - на непорасналите деца. Съгласен ли сте с тази теза? - Чух това мнение. Но бих казал, че не става дума точно за Питър Пан, който е онзи забавляващ се човек Homo Ludens. Тук по-скоро става дума за синдрома на Хари Потър. Децата, които четяха тези книги, според мен израснаха в една не просто измислена среда, а в среда, граничеща с абсурдност. Тя реално не ти дава лостове да изучаваш света и човешките взаимоотношения. Става дума за измислен свят и измисления човек. Тогава се питам: що за човек съм аз, ако някой друг трябва да ми казва къде да ходя? - Акцентирахте в началото на разговора ни и върху темата за атентатите и „Ислямска държава”. За съжаление това като че ли стана част от ежедневието ни. Как се отразява на психиката на един обикновен човек това и как си обяснявате, че тийнейджъри стрелят? - По-страшното е, че тероризмът постигна целта си. Той влоши качеството ни на живот. Аз например съм от хората, които не отидоха на почивка в Турция, а бях я предплатил още през ноември. Сега дори когато пътувам в градския транспорт у нас и видя изоставен багаж, реагирам. Станах по-наблюдателен. Това е и главната цел на тероризма - да всее страх и да влоши качеството ни на живот. Тези хора разрушиха традиционни връзки между държави, култури.   Визитка:   Роден е е през 1958 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски” Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

Акад. Георги Марков, историк: Съединението е звездният ни миг

  Това е успехът на българската дипломация, от който трябва да се поучим - Акад. Марков, безспорно 6 септември е сред най-значимите събития в новата ни история. Какво трябва да знаем за Съединението? - Преди всичко това е събитие, което ни дава национално самочувствие. Показва ни, че съдбата на българите зависи и от нас самите. Само седем години след Берлинския договор, който разпокъсва Санстефанска България на две части, българите от двете страни на Стара планина са извикали „Да живее Съединението!“ И въпреки съпротивата на меродавните тогава Велики сили, са го наложили и защитили във войната срещу агресорката Сърбия. Това е едно много оптимистично събитие, защото за съжаление по-късно беше последвано от други злощастни събития. След това в народопсихологията ни настъпи чувство за поражение. Каквото и да правим, каквито и подвизи да имаме на бойните полета, всичко зависи от другите. Това е така нареченият сателитен синдром, който за съжаление продължава и днес в съвременната българска политика. - През призмата на днешните събития каква поука трябва да си направим? - Има един надпис на Народното събрание, който повтаряме непрекъснато - “Съединението прави силата“. Забелязал съм, че депутатите влизат през служебния вход на Народното събрание. Много рядко съединението спохожда пленарната зала. Вярно е, че и в миналото някои от партиите са враждували, имало е караници. Но по големите въпроси винаги е имало единство. Защото след Освобождението националният идеал е събирането на всички българи под обща държавна стряха. Това е националното обединение. Затова са се вдигали въстания и сме водили войни. И това е обединявало. Както преди 100 години при участието на България в Първата световна война Демократическата партия на Александър Малинов е била против съюза с Германия и Австро-Унгария, но с обявяването на войната от трибуната на Народното събрание той призовава „Нека да свием партийните знамена и да се наредим всички под националния трицвет, защото трябва да спасяваме отечеството.“ - По-скоро за добра дипломация ли става дума или за още нещо? - Наистина става дума за добра дипломация. Съединението е подготвено от всички правителства след Освобождението, разбира се, най-вече от това на Петко Каравелов и държавния глава княз Александър I. Не трябва да забравяме неговите заслуги, тъй като той е първият български монарх след Освобождението. Става дума за един много заслужил владетел, който си отива рано от този свят. Така че тук главна роля играят добрата дипломация и тактическото използване на противоречията между Великите сили. Например за голямо учудване руският император Александър III се обявява против Съединението. Като имате предвид, че Русия е била ощетена и да не кажа унизена от Берлинския договор. Кралица Виктория пък отначало се обявява против Съединението като нарушение на Берлинския договор, но след като разбира позицията на Русия, тогава тя го подкрепя. Това е парадокс и единственият случай, когато британска външна политика е подкрепяла българските национални интереси. Всъщност Великобритания пречи на нахлуването на османските войски в Източна Румелия. Не забравяйте, че Източна Румелия е автономна област, но е под върховното управление на султана и когато Сърбия ни напада и нашите войски се ориентират по западната граница, има опасност от нахлуване на османските войски. Това е успехът на българската дипломация, от който трябва да се поучим. - Според някои ваши колеги Съединението е звездният миг на България. Вие как бихте го определили с няколко думи? - Съединението е първият и за съжаление последният успех в осъществяването на нашия национален дял за обединение. Възвръщането на Източна Румелия, присъединяването към Княжество България се дължи на съчетаване на много български фактори - не само на дипломация, но и на добра армия. Ако войската се беше обърнала против този акт, то нямаше да се случи. Но тя подкрепя въстаналия народ. Българските фактори и обединението около тази идея, съчетано с международните обстоятелства и ловкото използване на противоречията между Великите сили, наистина е звезден миг. Ние много му се радваме, защото по-късно печелим битките, но губим войните. В момента издаваме книга за Първата световна война, където живот и здраве ще отбележим няколко събития, но тези бляскави победи на българската армия след това злощастно се проклинат от българските политици. - Често се дискутира какво е значението на Чардафонската чета. Преувеличено ли е то? - Има известно преувеличение, като имате предвид перото на Захари Стоянов. Това е въстаналият народ. Става дума за дружините на Данаил Николаев, бележит бесарабски българин, и Гаврил Кръстевич. Той е заслужил деец на борбата за църковна независимост. Всъщност Кръстевич не е повикал османски войски в Източна Ручелия и това е неговата заслуга. - Като говорим за тези събития, смятате ли, че историята се идеологизира? - По-скоро има известно политизиране. Историята е една много полезна наука. Неведнъж съм казвал на политиците, че историята нито започва, нито свършва с тях. Например преди 89-а година беше ясно каква беше политизацията, но тя продължи за съжаление и след това, само че с друг знак. Започна едно пренаписване на учебниците. Стремежът историята да се пише до днешния ден не е правилен. Важно е как си описан от историците. Политиците правят историята, но пък историците я пишат. Вярно е, че преди 89-а година имаше едно клише, че едва ли не всеки конгрес е исторически, но това не биваше да продължава и след това. Трябва да мине поне едно поколение време - около 25 години. В момента пишем том 10 на Многотомната история, която обхваща периода 1944-1989 година. Излязоха сериозни изследвания и трябва да напишем тази епоха, но без това противопоставяне комунизъм-антикомунизъм. Вникването в крайности не е исторически подход. - Днес обаче май повече от всякога имаме нужда от дипломация, така ли е? - Дипломация...Тъжно е, много е тъжно. Като гледам последните ни трима външни министри, макар че са от различни политически сили, много си приличат. Сякаш са извадени от един калъп. Та те са министри на някаква глобална политика. А един министър трябва да защитава не само европейските, а и националните интереси. Не бива да са чиновници. - Като гледате усложнената ситуация във връзка с бежанската криза, притеснявате ли се? - Притеснява ме, разбира се, защото се вижда, че Европейският съюз е безпомощен. Приказки, приказки... А не можем да защитим външните граници. Знам каква беше границата навремето. Не можеше диво прасе да премине. Имаше гарнизони в Звездец, на други места. Сега всичко е порутено. Тъжна картина. Затова трябва да си възстановим армията. Имаме 7 хиляди незаети места, а ще станат и повече. - Бежанската криза ли е най-голямото предизвикателство пред Европа? - Да, защото говорим за национална сигурност. Няма как да има национална сигурност без силна армия. Не бива да разчитаме друг да ни пази територията. Още повече че както казва народът, ние сме на топа на устата. Трябва да си стегнем оградата. - И май отново стигаме до дипломацията? - Точно така. Сателитната политика на „да“-кането е лесната политика, но тя не е достойната политика.   Визитка: Роден е в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век Автор е на десетки студии и монографии

Иван Игов, психолог: Мустафа е символ на безхаберието на повечето от нас

  Такива деца трябва да бъдат обхващани от социалните служби възможно най-рано - Г-н Игов, съдбата на изоставения в онкохематологията в Пловдив 9-годишен Мустафа трогна сърцата на много хора. Кажете за какво е симптом този случай? - Тъй като тук става дума за семейство от малцинствата, случаят е доста драматичен. Видяхме една много млада майка, която е родила няколко деца още във възрастта, в която самата тя е още дете, и след това ги изоставя. Това всъщност означава наистина разпад на ценности. Това не е нещо, което се е случвало, да кажем, в миналото. Напротив, дори голяма част от ромската общност имат доста сериозни морални устои. Вярно е, че понякога сключват брак много рано, но тук става дума за симптом, който вероятно ще се засилва в общности, които са сегрегирани. Доколкото разбрах, това момиче продължава да живее по същия начин, с друг мъж. За голямо съжаление от мои колеги социални работници и психолози разбрах, че тези случаи стават все повече. Причините са няколко и аз в никакъв случай не искам да ги препращам към етноса. Но все пак трябва да обърна внимание на несъстоялата се интеграция на тези хора въпреки всичките програми и парите, които бяха изразходени. Този и други подобни случаи трябва да ни накарат да преосмислим още веднъж какво правим с малцинствените общности. Преди около 4 - 5 години имахме едно изследване с колеги от Нов български университет и стигнахме до извода, че в тези общности децата още от най-ранна възраст не съумяват да получат това, което ние наричаме личностна стабилност. Не могат да идентифицират себе си с нещо от заобикалящия ги свят. Малко сложно изглежда, но това са неща, които се придобиват до 3-тата година. Тогава трябва да бъде защитена потребността на детето от сигурност. Когато тези неща не се случват и когато в тази възраст децата не получат тази социална подкрепа от близкото им обкръжение, тогава те стават личностно нестабилни. Много лесно се маргинализират и могат да бъдат манипулирани. Няма как да върнем нещата назад, затова много често се учудваме защо хора от тези общности нямат морални ценности, защо децата им не ходят на училище. - Години наред говорим на тази тема и няма решение, как си го обяснявате? - Така е, защото решенията са грешни. Те се взимат с условия, че ще дадем работа на тези хора, ще им създадем някакви условия и после се чудим защо отказват да се трудят и разрушават дори домовете си. Както ви казах, всичко се корени в личностната нестабилност, която тези хора не съумяват да изградят в най-ранното си детство. Ако семейството не е способно да даде сигурност на подрастващия човек, това би трябвало да го прави обществото в детските градини и предучилищните групи. Тези деца трябва да бъдат обхващани от социалните служби, особено когато се знае, че едно дете ражда дете. - Тук отваряте още една болна тема - защо социалните служби не са предприели мерки, когато тази жена е родила още на 12 години? Защо чак сега някой се сети, че една майка не си гледа децата? - Така е, това са реторични въпроси. В никакъв случай не всички роми не са интегрирани. Става дума за хора, затворени в гета, където никой не влиза. Докато продължаваме да се държим по този начин с тези общности, ще има и подобни случаи. - Не действат ли винаги късно самите социални служби у нас, къде е превенцията? - Много са причините. В никакъв случай не искам да обвинявам колегите, определено тези служби нямат необходимите бюджет и финансиране. Срещал съм се с колеги и знам колко им е трудно, тъй като цял ден се сблъскват с такива ужасяващи случаи. Представете си какво трупат в своето съзнание. Поради липсата на средства и координация на различните служби тези общности нямат и необходимата връзка помежду си. От години говорим, че деца, които са в затруднение, трябва да бъдат обхванати в общ регистър. И когато има проблем, просто да се види какъв е бил случаят с това дете и след това да се работи с него. Радвам се, че повдигате тази тема, защото дете като Мустафа е символ на безхаберието на голяма част от нас. За това, че ние не правим достатъчно, за да може тези деца навреме да бъдат обхванати. - До какви травми у самото дете може да доведе подобно поведение? Как се преодолява изобщо липсата на майчина обич? - За съжаление никак. Знам, че сега колегите в медицинското заведение се грижат за Мустафа, вероятно ще се намери приемно семейство или някой ще го осинови. Всички сме чували за истории на братя и сестри, които са разделени и едното от тях, да речем, е осиновено в чужбина. След известно време се вижда разликата между тях. Затова е толкова важна целенасочената работа с детето. Липсата на социална подкрепа и внимание точно в тази възраст ще има трайни следи в бъдещето. Не става дума за психични или други отклонения, а за това, че такива деца израстват като нестабилни личности. Още Арънсън е казал, че ние сме социални животни. Все пак живеем в социална среда и ако не знаем кои са корените ни и не намерим подкрепа, сме загубени. - Вие доста често говорите за отговорното родителство, което изглежда като че ли много абстрактно понятие за някои хора, но този термин става все по-актуален. - Така е. За съжаление продължава да се разпространява схващането, че можем да се справим, ако използваме методите на нашите родители. Светът обаче се променя, комуникациите са други. Живеем във времето на интернет и социалните мрежи. В интернет детето може да бъде подложено на какво ли не. Едва 15% от възрастните са наясно с това и предприемат мерки. Обучението в родителство е изключително важно. За съжаление у нас се смята, че ако посетиш такъв курс, едва ли нещо не си направил както трябва. А в това няма нищо срамно. Затова винаги съм казвал, че ако у нас има нещо, което не е реформирано, това е образованието. - Как ще коментирате клипа с 13-годишните момичета, които бият своя съученичка и я карат да се съблича гола? Показател за какво е това? - Това е поредната форма на безхаберие. И забележете - не се случва за първи път с въпросното дете. Би трябвало отдавна да се знае, че тези момичета са насилници и имат такъв профил. Би трябвало да се работи и с тях. Мисля, че едното момиче просто е било изключвано от училище и всеки си е прехвърлял отговорността към някой друг, без да се промени моделът. А справянето с тормоза е въпрос на държавна и социална политика. Не напразно дори има световен ден за борба с това. - Освен обаче проблема с насилието как си обяснявате, че 13-годишни момичета си говорят съвсем нормално за момчета, за интимни отношения? - Формите на насилие са много различни. Повярвайте, физическото насилие може да се понесе по-лесно, защото психическият тормоз може да доведе много по-трайно увреждане. Просто тези момичета подражават на едни стилове, които стават норма на поведение. Нямаме контрамодел. Не обвинявам децата, те правят това, което виждат. В случая ролята на възрастния е да им покаже правилния модел. Знам, че сега колеги работят с детето, което беше обект на насилие, но не знам да има такива, които работят с насилниците. А това е много важно, защото ние си отглеждаме бъдещите насилници в обществото. - Това ли стана всъщност най-голяма заплаха и най-голямото наказание - да ти направят клип и да го качат в социалните мрежи, за да те видят всички? - Това е модерната форма на тормоз. Едно време за теб щеше да научи училището, а сега - цялата държава чрез социалните мрежи. Знам, че това се е случило около столичен мол, и съм убеден, че е имало възрастни, които е можело да реагират. Знаело се е и че тези деца са насилници, но не е направено нищо. Ние показваме подобно поведение и вкъщи, защото 1/3 от българските семейства се справят с насилие помежду си, когато имат проблеми. Когато си израснал в такава среда, не може да не си агресивен. Но някой трябва да ти обясни, че това не може да бъде модел за поведение.   Визитка: Роден е във Варна Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология Повече от 25 години работи като училищен психолог в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” в София Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници

Габор Вона заяви, че планира да повтори дума по дума поправката, предложена от Виктор Орбан

Радикалната унгарска националистическа опозиционна партия Йоббик съобщи, че ще внесе отново в парламента проект за промяна на конституцията, забраняващ заселването на мигранти в Унгария, предадоха Ройтерс и ТАСС.Председателят на партията Габор Вона заяви, че планира да повтори дума по дума поправката, предложена от премиера Виктор Орбан, която миналата седмица не успя да получи подкрепата на две трети от депутатите, предимно заради съпротивата на националистическата партия.

Лудостта на империите

 Коментар от Ивайло Дичев: Вероятно сте си задавали въпроса: защо именно Обединеното кралство първо прави референдум за излизане от ЕС? Един от отговорите: защото това е онази голяма империя, която през 19 век владее една четвърт от света. Във въображението на средния британец, който живее с исторически сериали, футболни побоища и онлайн игри, става дума за загубено величие, заменено с безличните чиновници от Брюксел - ония, дето мерят кривината на краставиците. За по-икономически мислещите идеята е да се възстанови Комънуелта, а Англия отново да стане колониален център. С решаващата помощ на братята от Съединените щати. Подобна имперска лудост виждаме през последните години в много други формати. „Империя“ значи да владееш със силата на оръжието разнообразни народи и територии. Ако приемем това определение, желанието за империя означава да се опълчиш срещу свободната търговия, установеното право, планетарния обмен и пазар - и да диктуваш условия от позиция на силата. Русия и силната  ръка Първа в тази посока се плъзна Путинова Русия. Там имперските мечтания се изказват, а и практикуват съвсем спокойно. Оставете Украйна, вземете отношенията с Европа: наместо търговия и договаряне - натиск и заплахи. Сякаш става дума за игра с един-единствен възможен изход - или ние, или те. Освен с природни богатства, тази велика страна днес се занимава главно с оръжие, привежда в готовност ядрен потенциал, облита чужди територии, демонстрира версия на мощта си в Сирия и тъй нататък. Дали тази традиционна имперскост им се отразява добре? Вероятно не, щом една цена на петрола може да ги удари така силно. Но пък крайнодесният интернационал, ако така го наречем, вярва в силната ръка. Поживём, увидим. Така или иначе тук винаги си е било така, с малки паузи във времето на Ленин и после на Елцин. Турция и заразата Имперската болест е още по-смешна, когато зарази сравнително малка държава като Турция и тя вземе да надува мускули. Всъщност доктрината на освободения премиер Давутоглу за така наречения неоосманизъм съвсем не е агресивна и завоевателна. Той допускаше, че имперската история ще позволи на Турция да осъществи икономическа експанзия и добри отношения с всички съседи. Да, ама имперското минало е винаги двусмислено и изведнъж се оказа, че Турция е в крайно напрегнати отношения с всичките си съседи. Идеята е добра, но никой не иска да си припомня минало, в което е бил подвластен. Ако, например, бяха потърсили път към България не с османската история, а чрез спомена за любимата на Мустафа Кемал, която била нашенка, вероятно сближаването щеше да е по-лесно. Халифатът и кръвта Какво друго освен имперска лудост е кървавият нео-халифат в Сирия и Ирак? Жалък и противен опит за реванш на оръжието срещу глобалния ред, за власт, основана на силата и воинската готовност да умреш за каузата. Уж геройство и смелост, а се оказва, че трябва да плащат на бойците си, да търгуват с петрол, с наркотици, може би и с органи, да купуват оръжието, в което се кълнат, ако щете - да качват пропагандните си клипове в американския Ютюб. Това не е никаква империя - това е банда дребни трафиканти, паразитираща в порите на глобалния свят. САЩ и величието Да стигнем и до САЩ, на които Доналд Тръпм иска да възвърне величието, включително с подхвърляния, че не изключва употребата на ядрено оръжие в Сирия. Но вгледайте се в политическите му изказвания (ако за този персонаж изобщо важи такъв израз). Той е на практика изолационист - не му трябва НАТО, не вижда смисъл да се намесва в Близкия Изток, иска да строи физическа стена срещу мексиканските мигранти и търговска срещу китайските стоки. Единствената останала глобална империя иска да се откаже от световната си роля. Ако го чуем така, ще видим, че всъщност Тръмп - известен като участник в риалити шоу и реклами - само гъделичка въображението на публиката си с приказки за сила и величие. Всъщност той е изолационист в много още по-голяма степен от Обама, който спечели изборите с програмата за изтегляне от Близкия Изток и дистанциране от Европа. Става дума за реконвалесценция от имперската лудост, а не обратното. Великобритания и заблудата И така: Обединеното кралство. Възможно ли е да се възстанови империята на Виктория, над която слънцето никога не залязва? При това без прочутата gunship politics, политиката на бойните кораби, които принуждават велики страни като Китай да отворят пазара си за техните стоки във времето на опиумните войни? Ивайло Дичев Въпросът е риторичен: никаква империя няма да възстанови Борис Джонсън и ако ще трябва да си взаимодействат с Индия, не е съвсем сигурно кой кого ще залее. Обединеното кралство ще загуби всичките си търговски договори, включително с ЕС, с Китай, със САЩ и както каза президентът Обама - ще трябва да се нареди на опашката и да започне да се договаря от нулата. При това като един много малък партньор в сравнение с половинмилиардния Европейски съюз. Защото постигнатите договори са ценен капитал, а не просто „клякане“, както ги наричат някои родни мислители. Политика се прави или с договори, или с имперската мощ. А днес Великобритания няма имперска мощ. Освен онази, която е почерпена от техния национален спорт - историческите възстановки. Е, ще помечтаят малко, а после, когато шотланците насрочат референдум за излизане от Обединеното кралство, както вече обявиха в случай на Брексит, и те ще запеят: молим ви, не ни напускайте!

Е. Йончева: Новина за флотилията беше поднесена без необходимата редакция и опаковка

Не мисля, че сме объркани в превода – действително президента Плевнелиев каза, че трябва да бъдат прекратени всякакви спекулации, че ще се правят флотилии, насочени срещу някого. Това коментира за "Хоризонт" в предаването "12+2" журналистът Елена Йончева относно отказа на българското правителство да се присъедини към Черноморски флот или флотилия, предложена от Румъния Тази новина беше поднесена без необходимата редакция и опаковка – говори се за създаване на обща флотилия с Турция, насочена срещу Русия,  подчерта Йончева. Ние много рядко реагираме с въпроси, свързани с външната политика, но като че ли покрай цялата бежанска криза разбрахме, че всичко, което става около България, ни засяга, поясни журналистът, според когото в случея не става дума за медийни спекулации, а за отдавна известна информация. Йончева посочи, че още на 21 януари Румъния е обявлаи, че на среща на НАТО във Варшава ще се предложи създаването на флотлия на Черно море, а през март в изказване министър Ненчев е обяснил, че страната ни ще се стреми заедно с нашите румънски партньори да допринесе към повишаването на сигурността в Черно море. Той сподели, че ще се формира работна група, където да бъдат обсъдени въпросите. Журналистът припомни и  20 май, когато министър Митов е съобщил от Брюксел, че се обсъжда участието между България, Румъния и Турция в създаването на морска група кораби на НАТО в Черно море. Дали ще се нарича срещу Русия, мироопазваща мисия, обучение или респектиране – тук няма никакво значение. Просто беше използвана неправилната дума и хората реагираха, подчерта елена Йончева по повод думата "флот" в обсъжданите изказвания. По повод преустановения прием на бежанци от страна на Турция, журналистът посочи, че обществото реагира остро заради външната политика на Турция: Турция е част от НАТО – тя е наш партньор, но в същото време правителството, което управлява там, има доста дипломатично и равнозначно отношение към това, което става в Сирия. Ролята на Турция в региона като член на НАТО буди най-малкото тревога – съвсем нормално е, когато се говори за общи действия заедно с нея, дали ще бъде флотилия, бойни кораби или мироопазваща мисия, допълни Йончева. Ние няма да участваме във флотилия заедно с Турция и Румъния, но ние ще участваме в съвместни мироопазващи мисии, операции и такива по респектиране в рамките на НАТО – това е едно и също, подчерта журналистът. Става дума за сериозен проблем, който трябва да бъде решен на ниво НАТО, а не ниво инициатива на отделни страни-членки на НАТО, подчерта в интервю по "Хоризонт" в предаването "12+2" политологът доцент Антоний Гълъбов, според когото на предстоящия форум на високо равнище на НАТО през юли най-вероятно това ще трябва да бъде обсъдено. Военното взаимодействие между страни от нашия регион няма алтернатива, а и сме изправени пред една много сериозна променена външна среда за сигурност в Черноморския икономически регион. Няма съмнение, че полуостров Крим се превръща във военна база и то изключително интензивно през изминалите две години след руската инвазия в Украйна, поясни доцентът. Има основания отговор и за взимане на решение за това как да бъде гарантиран мира в региона, но това не трябва да мине под формата на размяна на реплики и създаване на страх у хората, подчерта доцент Гълъбов. Според него това не е единно становище на НАТО, тъй като общото разбиране на организацията е да гарантира сигурността на страните-членки и много внимателно да наблюдава поведението на Русия.  Балансът на силите е променен – от вчера до сега многократно беше припомнен договора от Монтрьо от преди 80 години, който отразява една много различна ситуация  на баланс на силите, в която всъщност Турция има съществено значение. Това вече не е така – да се върви към преосмисляне на този диалог. Рискът, който стой пред нас, е противопоставянето и конкуренцията, която виждаме между Русия и Турция по отношение на Сирия, и по отношение на Близкия Изток,  да се прехвърли в Черноморския регион, подчерта доцент Антоний Гълъбов. Възстановяването на отношенията между двете страни зависи от решаването на проблемите, които има всяка една от тях, обясни още той: Икономическият форум с Санкт Петербург показа много ясно, че Русия търпи сериозни щети от санкциите от ЕС, а на свои ред Турция е изправена пред изключително сериозна заплаха, свързана с терористични действия.Подробности чуйте в звуковия файл.

Елена Йончева: Новината за флотилия беше поднесена без необходимата редакция и опаковка

Не мисля, че сме объркани в превода – действително президентът Плевнелиев каза, че трябва да бъдат прекратени всякакви спекулации, че ще се правят флотилии, насочени срещу някого. Това коментира за "Хоризонт" в предаването "12+2" журналистът Елена Йончева относно отказа на българското правителство да се присъедини към Черноморски флот или флотилия, предложена от Румъния. Тази новина беше поднесена без необходимата редакция и опаковка – говори се за създаване на обща флотилия с Турция, насочена срещу Русия, подчерта Йончева. Ние много рядко реагираме с въпроси, свързани с външната политика, но като че ли покрай цялата бежанска криза разбрахме, че всичко, което става около България, ни засяга, поясни журналистът. Според нея в случая не става дума за медийни спекулации, а за отдавна известна информация. Йончева посочи, че още на 21 януари Румъния е обявила, че на среща на НАТО във Варшава ще се предложи създаването на флотилия в Черно море, а през март в изказване министър Ненчев е обяснил, че страната ни ще се стреми заедно с нашите румънски партньори да допринесе към повишаването на сигурността в Черно море. Той сподели, че ще се формира работна група, където да бъдат обсъдени въпросите. Журналистът припомни и 20 май, когато министър Митов е съобщил от Брюксел, че се обсъжда участието на България, Румъния и Турция в създаването на морска група кораби на НАТО в Черно море. Дали ще се нарича срещу Русия, мироопазваща мисия, обучение или респектиране – тук няма никакво значение. Просто беше използвана неправилната дума и хората реагираха, подчерта елена Йончева по повод думата "флот" в обсъжданите изказвания. По повод преустановения прием на бежанци от страна на Турция, журналистът посочи, че обществото реагира остро заради външната политика на Турция: Турция е част от НАТО – тя е наш партньор, но в същото време правителството, което управлява там, има доста дипломатично и равнозначно отношение към това, което става в Сирия. Ролята на Турция в региона като член на НАТО буди най-малкото тревога – съвсем нормално е, когато се говори за общи действия с нея, дали ще бъде флотилия, бойни кораби или мироопазваща мисия, допълни Йончева. Ние няма да участваме във флотилия заедно с Турция и Румъния, но ние ще участваме в съвместни мироопазващи мисии, операции и такива по респектиране в рамките на НАТО – това е едно и също, подчерта Елена Йончева. Става дума за сериозен проблем, който трябва да бъде решен на ниво НАТО, а не ниво инициатива на отделни страни-членки на НАТО, подчерта в интервю по "Хоризонт" в предаването "12+2" политологът доцент Антоний Гълъбов, според когото на предстоящия форум на високо равнище на НАТО през юли най-вероятно това ще трябва да бъде обсъдено. Военното взаимодействие между страни от нашия регион няма алтернатива, а и сме изправени пред една много сериозна променена външна среда за сигурност в Черноморския икономически регион. Няма съмнение, че полуостров Крим се превръща във военна база и то изключително интензивно през изминалите две години след руската инвазия в Украйна, поясни доцентът. Има основания отговор и за взимане на решение за това как да бъде гарантиран мира в региона, но това не трябва да мине под формата на размяна на реплики и създаване на страх у хората, подчерта доцент Гълъбов. Според него това не е единно становище на НАТО, тъй като общото разбиране на организацията е да гарантира сигурността на страните-членки и много внимателно да наблюдава поведението на Русия.  Балансът на силите е променен – от вчера до сега многократно беше припомнен договора от Монтрьо от преди 80 години, който отразява една много различна ситуация  на баланс на силите, в която всъщност Турция има съществено значение. Това вече не е така – да се върви към преосмисляне на този диалог. Рискът, който стой пред нас, е противопоставянето и конкуренцията, която виждаме между Русия и Турция по отношение на Сирия, и по отношение на Близкия Изток, да се прехвърли в Черноморския регион, подчерта доцент Антоний Гълъбов. Възстановяването на отношенията между двете страни зависи от решаването на проблемите, които има всяка една от тях, обясни още той: Икономическият форум с Санкт Петербург показа много ясно, че Русия търпи сериозни щети от санкциите от ЕС, а на свои ред Турция е изправена пред изключително сериозна заплаха, свързана с терористични действия.Подробности чуйте от звуковия файл.

Елена Йончева: Новината за съвместна флотилия беше поднесена без необходимата редакция

Не мисля, че сме объркани в превода – действително президентът Плевнелиев каза, че трябва да бъдат прекратени всякакви спекулации, че ще се правят флотилии, насочени срещу някого. Това коментира за "Хоризонт" в предаването "12+2" журналистът Елена Йончева относно отказа на българското правителство да се присъедини към Черноморски флот или флотилия, предложена от Румъния. Тази новина беше поднесена без необходимата редакция и опаковка – говори се за създаване на обща флотилия с Турция, насочена срещу Русия, подчерта Йончева. Ние много рядко реагираме с въпроси, свързани с външната политика, но като че ли покрай цялата бежанска криза разбрахме, че всичко, което става около България, ни засяга, поясни журналистът. Според нея в случая не става дума за медийни спекулации, а за отдавна известна информация. Йончева посочи, че още на 21 януари Румъния е обявила, че на среща на НАТО във Варшава ще се предложи създаването на флотилия в Черно море, а през март в изказване министър Ненчев е обяснил, че страната ни ще се стреми заедно с нашите румънски партньори да допринесе към повишаването на сигурността в Черно море. Той сподели, че ще се формира работна група, където да бъдат обсъдени въпросите. Журналистът припомни и 20 май, когато министър Митов е съобщил от Брюксел, че се обсъжда участието на България, Румъния и Турция в създаването на морска група кораби на НАТО в Черно море. Дали ще се нарича срещу Русия, мироопазваща мисия, обучение или респектиране – тук няма никакво значение. Просто беше използвана неправилната дума и хората реагираха, подчерта Eлена Йончева по повод думата "флот" в обсъжданите изказвания. По повод преустановения прием на бежанци от страна на Турция, журналистът посочи, че обществото реагира остро заради външната политика на Турция: Турция е част от НАТО – тя е наш партньор, но в същото време правителството, което управлява там, има доста дипломатично и равнозначно отношение към това, което става в Сирия. Ролята на Турция в региона като член на НАТО буди най-малкото тревога – съвсем нормално е, когато се говори за общи действия с нея, дали ще бъде флотилия, бойни кораби или мироопазваща мисия, допълни Йончева. Ние няма да участваме във флотилия заедно с Турция и Румъния, но ние ще участваме в съвместни мироопазващи мисии, операции и такива по респектиране в рамките на НАТО – това е едно и също, подчерта Елена Йончева. Става дума за сериозен проблем, който трябва да бъде решен на ниво НАТО, а не ниво инициатива на отделни страни-членки на НАТО, подчерта в интервю по "Хоризонт" в предаването "12+2" политологът доцент Антоний Гълъбов, според когото на предстоящия форум на високо равнище на НАТО през юли най-вероятно това ще трябва да бъде обсъдено. Военното взаимодействие между страни от нашия регион няма алтернатива, а и сме изправени пред една много сериозна променена външна среда за сигурност в Черноморския икономически регион. Няма съмнение, че полуостров Крим се превръща във военна база и то изключително интензивно през изминалите две години след руската инвазия в Украйна, поясни доцентът. Има основания отговор и за взимане на решение за това как да бъде гарантиран мирът в региона, но това не трябва да мине под формата на размяна на реплики и създаване на страх у хората, подчерта доцент Гълъбов. Според него това не е единно становище на НАТО, тъй като общото разбиране на организацията е да гарантира сигурността на страните-членки и много внимателно да наблюдава поведението на Русия.  Балансът на силите е променен – от вчера до сега многократно беше припомнен договорът от Монтрьо от преди 80 години, който отразява една много различна ситуация  на баланс на силите, в която всъщност Турция има съществено значение. Това вече не е така – да се върви към преосмисляне на този диалог. Рискът, който стои пред нас, е противопоставянето и конкуренцията, която виждаме между Русия и Турция по отношение на Сирия, и по отношение на Близкия изток, да се прехвърли в Черноморския регион, подчерта доцент Антоний Гълъбов. Възстановяването на отношенията между двете страни зависи от решаването на проблемите, които има всяка една от тях, обясни още той: Икономическият форум в Санкт Петербург показа много ясно, че Русия търпи сериозни щети от санкциите от ЕС, а на свои ред Турция е изправена пред изключително сериозна заплаха, свързана с терористични действия.Подробности чуйте от звуковия файл.

Местан отвръща на удара: Нашата партия вече е факт, отказ на формалната регистрация е победа на ретроградните сили в България!

Решението на СГС е лоша новина не за Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ), а за България, за демократичния и евро-атлантически образ на страната ни. Това се посочва в позиция на ДОСТ във врузка с отказа на Софийски градски съд да регистрира "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" като политическа партия. Това се сочи в позицията на ДОСТ по повод решението на СГС, който отказа да регистрира партията на Лютви Местан. От партията обявяват, че още в понеделник ще обжалват това решение пред ВКС. Партия ДОСТ е учредена в пълно съответствие не само с Конституцията на РБългария, но и със Закона за политическите партии. Имаме силно очакване ВКС да вземе предвид този факт, който дефинитивно се съдържа и в заключението на българската прокуратура, подчертават от ДОСТ. От партията припомнят, че на откритото заседание, проведено на 27.06.2016 г., прокурорът заяви, че учредителните актове на ДОСТ са в пълно съответствие и с Конституцията, и със Закона за политическите партии, и на това основание призова съда да регистрира партията. "Припомняме също така, че ние поискахме отзоваването на съдията от СГС, определен да гледа фирменото дело за регистрацията на ДОСТ, именно защото с разпорежданията си за тълкуване на определени думи и изрази с пределно ясно значение тя породи у нас основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност. Мотивите, с които отказва регистрация на партия ДОСТ, вече превръщат тези съмнения в убеденост, че съдията е пристрастна и необективна", е посочено в позицията. От ДОСТ отбелязват, че към вече известните мотиви от разпорежданията на съдията тя е добавила нови два "абсолютно несъстоятелни мотива". "Първият – абревиатурата на партията ДОСТ е била турска дума и за да докаже тази теза, се позовава на „Български тълковен речник“. Апропо, точно с това свое действие тя отрича собствената си теза, защото се позовава не на турския тълковен речник, а на българския тълковен речник. В лексикалната система на българския книжовен език има много думи от чужд произход, като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие", посочват от партията на Местан. "Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата `герб` в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България?!...", се подчертава в становището. Вторият мотив, по мнението на политиците от ДОСТ, е още по-несъстоятелен. Повечето членове на ДОСТ са били етнически турци и затова партията е била етническа. "Няма да коментираме оспоримостта на тезата за съответствие между име и етническа принадлежност. Подчертаваме обаче, че не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа. Като цели ДОСТ несъмнено е национална либерална партия. По логиката на съдията обаче и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос", подчертават от ДОСТ, вероятно визирайки партия ДПС, от която се отцепиха. Нашата партия вече е факт. Очакваме и формалната регистрация да бъде факт, защото обратното ще означава само едно – нарушено конституционно право на политическо сдружаване и победа на ретроградните сили в България, заключава позицията на партия ДОСТ.

Проф. Чуков за Ница: Големият въпрос е дали този шофьор е бил вълк-единак, или става дума за някаква клетка

Големият въпрос е дали този шофьор е бил вълк-единак или става дума за някаква клетка, тъй като очевидно става дума за някаква подготовка. Дали това е бил негов собствен камион, дали е бил краден, ще се види след това и оръжието, оказа се, че в камиона има достатъчно много оръжие, което евентуално биха могли да бъдат използвани. Това заяви арабистът проф. Владимир Чуков, съобщава БНТ.

Гавра с Ердоган или традиция? - "Става дума за наденицата" означава за германците "да се окажеш пред важен избор"

Германското сатирично списание „Титаник“ публикува на обложката на своя най-нов брой снимка на турския президент Реджеп Ердоган с разкопчан дюкян, от който се подава пържена наденичка. Заглавието гласи: „Ердоган под стрес: неговият пенис също се бунтува“. Не трябва дори да имаме и най-малкото съмнение, че тази обложка ще предизвика бурната реакция на турския „султан“. Списанието възнамерява да превърне този негатив в своя полза. „Купувайте бързо, докато канцлерът Таийп Меркел не е забранила „Титаник“, пише редакцията в своя Туитър. Адвокатът в областта на медийното право Йонас Кал смята, че обложката на „Титаник“ не може да се разглежда като обида. Тя не излиза извън рамките на свободата на словото и изкуството, защото „редакцията е допълнила обложката с различни изявления и декларации“, обясняващи нейната гледна точка, уточни юристът. Според него обложката е ориентирана към политическото положение, създало се в Турция след неуспешния опит за военен преврат от нощта на 15 срещу 16 юли. В крайна сметка за Ердоган, както казват немците, „става дума за наденица“, защото турският президент се е оказал пред важен избор. Немската поговорка "Es geht um die Wurst" /буквално: „става дума за наденицата“/ означава необходимост да се вземе важно решение на принципа всичко или нищо. Тя е свързана с традициите от 19 и 20 век, когато по време на народни празненства наградата за победа в различни състезания е пръчка наденица.

Ще те чакам при воднико

Да не стане грешка, „водник“ е сорт сочна круша и нямаше да знам това, ако не беше станало дума за географските имена, съдържащи названия за плодове, стари диалектни названия, разбира се. Само за крушите те са десетки, а като добавим ябълките и другите познати преди векове плодове, стават стотици. Освен че звучат екзотично, те дават информация какви овошки са се отглеждали по нашите земи, преди модерното земеделие да ни внесе всякакви кръстоски и подобрени сортове. За това разказва гл. ас. Мая Влахова - Ангелова от Института за български език. • Откъде сме взели думата „дрон“ и какво точно означава • Езикови справки по радиото: „Благодаря за което“ • Забравете тази дума: от коя дума или съчетание предлагате да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, красива и изразителна. 30 август

Четири партии влизат в Руската държавна дума

В Руската държавна дума след вчерашните парламентарни избори влизат четири партии  - това са партията на властта "Единна Русия", комунистите на Генадий Зюганов, либерал-демократите на Владимир Жириновски и есерите от "Справедлива Русия". Останалите участници в изборите не преодоляват 5-процентната бариера. Опозиционната партия "Яблоко" е била подкрепена от около 3 на сто от избирателите. "Единна Русия" получава между 44 и 53 процента, според различните данни ок екзитпола, публикувани от агенциите. Това даде повод на премиера Дмитрий Медведев да прогнозира, че партията на властта ще има абсолютво мнозинство в Държавната дума, докато президентът Владимир Путин изрази разочарование, че на изборите активността е била рекордно ниска.  Към края на изборния ден активността е била малко над 40 на сто, докато на предишните избори през 2011 година  гласуваха над 60 на сто от избирателите.

„Единна Русия” заема 343 места в Държавната Дума

  Руската политическа партия „Единна Русия” ще заеме 76,22% от местата в Държавната Дума, сочат данни от предварителните изборни резултати, оповестени от ЦИК, предаде БГНЕС. На второ място е Комунистическата партия на Руската федерация с 42 депутатски места (9,34% от местата), трета е Либерал-демократическата партия с 39 места (8,67%), четвърта е „Справедлива Русия с 23 места (5,11%). По едно депутатско място получават „Родина”, „Гражданска платформа” и независимият кандидат Владислав Резник. Парламентарните избори в Русия се проведоха по смесена система – 225 депутати се избират по партийни листи и 225 – в едномандатни райони. Праг на избирателна активност, под който изборите не са валидни, в Русия няма. По предварителни данни избирателната активност на изборите за Държавна Дума в Русия е 47,81%, съобщи председателката на ЦИК Ела Памфилова. В избирателните секции са присъствали общо 264 000 наблюдатели.

Шест партии влизат в руската Държавна дума

Управляващата партия "Единна Русия" спечели парламентарните избори в страната. За формацията, подкрепяна от президента Владимир Путин, са гласували около 54 % от избирателите. При над 90 на сто обработени изборни протоколи в Държавната дума влизат 6 партии, предаде БНТ. "Единна Русия" ще разполага с 343 депутати, което е мнозинството в 450-местния парламент. Анализатори коментират, че формацията, създадена от Владимир Путин, има 100 места повече отколкото на изборите през 2011 година.  "Трудно е, тежко е, но хората гласуват за "Единна Русия". Какво ни казва това? Преди всичко показва, че хората виждат, че представителите на "Единна Русия", водещата политическа сила, дават всичко от себе си за народа", заяви президентът на Русия Владимир Путин. Истинска битка се разигра за второто и третото място. Със сравнително малка разлика в резултатите, на второ място излезе Комунистическата партия на Руската федерация, които ще има 42 мандата, а на трето се нареди Либерално-демократическата партия на Русия с 39. В Държавната дума влизат още "Справедлива Русия" с 23-ма депутати. Има избран един независим кандидат, партиите "Гражданска платформа" и "Родина" също успяват да вкарат по един свой представител. Според опозицията изборите не са били честни. "Ясно е, че изборите не бяха честни и свободни, нещо, което казвахме от самото начало на кампанията. Сега вече ще имам предвид и още един фактор - доколко може да се вярва на информацията за вота", коментира лидера на опозиционната партия "Парнас" Михаил Касянов. Според Касянов възможностите за мирна промяна на политическия курс постепенно се изчерпват. Избирателната активност на изборите е била около 48%, при обработени малко над половината протоколи.

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

Кой преброи розите за Путин?

Вчера президентът на Русия Владимир Путин навърши 64 години. Вероятно помните нестандартния подарък, който му изпратиха депутатите от Държавната дума. Те решиха да поздравят стопанина на Кремъл с кошница с 450 рози. "В началото всичко звучеше като шега или глупаво скалъпена история от медиите. Само че се оказа истина. Защо точно 450 рози“, логично задава въпрос руският блогър Алексей Зотев? Нима Вячеслав Володин и новоизбраните му колеги не знаят, че в Русия четен брой цветя не се подаряват на жив човек? Други казват, че това е чиста случайност. Депутатите в Държавната дума са точно 450 души, така че всеки един от тях е представен с една роза. "И тук е мястото, където забавлението започва", пише Зотев. Депутатите в Държавната дума в момента са не 450, а 449. Сергей Наришкин напусна Думата, защото пое поста на началник на Службата за външно разузнаване на Русия. Така без да иска той спомогна всичко да бъде в рамките на традицията, но явно някой, очевидно неподготвен по темата, е решил друго, завършва Зотев....

Проф. Красимир Калинов: На изборите ще видим парадокса на квадратчето "не одобрявам никого"

До преди излъчването на кандидата на ГЕРБ беше некоректно да се правят социологически изследвания, така че не можем да говорим за стартовите позиции на всеки от кандидатите. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Агенцията очаква първите данни за стартовите позиции в края на идната седмица. Димитрова е поразена от това, че никой от кандидатите за президент не е публикувал позициите си по основни за обществото теми: От основните политически сили аз не видях никъде нито платформа, нито програма, нито основни точки - 10, 5, 3 точици на кандидатите за президенти. ГЕРБ има официална страница. В нея има рубрика "Акценти", в която се казва какви ще са предстоящите прояви на партията - днес, че ще се открие кампанията, какво ще следва оттук нататък, но нямаме нито дума. Цецка Цачева е високопоставен политик. Тя е два пъти председател на Народното събрание и просто отсъства в тази рубрика. БСП има рубрика "Президентски избори"и няма нито дума. Отива се директно в рубрика "Новини",където има предизборни срещи, картинки най-вече. Няма нищо лошо в картинките и в срещите, но няма позиция. Преминах към господин Ивайло Калфин. Той беше заместник-председател на Министерски съвет, евродепутат. Нито дума. Орешарски пък изцяло отсъства. Няма нищо. Включително и Реформаторският блок има снимка на двамата кандидати. Аз очаквах традиционната десница да има някакви основни тези,с които встъпва в кампанията… Димитрова изтъкна, че всички избори в голяма степен стъпват на  електоралната тежест на партията и на предпочитанията на избирателите. Отвъд партийната тежест обаче,  немалка роля има личността на кандидатите.  По отношение на мажоритарните кандидати има три важни кръга характеристики, които хората очакват . Хората искат да видят кандидат с ерудиция, репутация решителност и воля, който да може да ги упражнява в липса на зависимости: Мажоритарният кандидат трябва да въплъщава един профил на президент, който да е достатъчно авторитетен и с висок респект по отношение на българските граждани. Тук личността има значение. Димитрова очаква да се стигне до втори  тур на изборите и активността да бъде нормална. Математикът проф. Красимир Калинов определи ситуацията като „изкривен вариант на мажоритарния избор и какво би станало, ако в България се въведе необмислено тази система“. Мисля, че тук проблемът е някъде другаде – че всички участници в изборите, кандидати да станат президент, като че ли неявно вече са решли, че изборите са се състояли и резултатът е ясен предварително. Имам и други обяснения - че всъщност ролята на президента е силно подценена и, ако забелязвате, голяма част от хората, да го наречем избирателният корпус в България, е просто деизнтересиран. Има една голяма кохорта хора, които изобщо не знаят, че ще има такива избори. Нещата, според мен, са по-сложни, а пък дали при определени обстоятелства тези избори ще доведат до политическа криза, до нови парламентарни избори, аз съм по-склонен да мисля, че не. Димитрова припомни, че според Конституцията, президентът не може да разпусне НС в последните три месеца от мандата си, каквато би била ситуацията след 11 ноември. Това би увеличило периода на нестабилност, ако действително ГЕРБ изберат вариант за предсрочни избори, тъй като ще трябва да работи и служебен кабинет. На президентските избори ще бъдем свидетели на един парадокс  - парадоксът на квадратчето "не одобрявам никого", сигнализира математикът проф. Красимир Калинов. Според него това ще повлияе в изчисляването на активността: Може да има неочаквани последствия, например: 100 души гласуват, от тях 99 задраскват, че не одобряват кандидатите, но един задрасква - нека да е себе си дори. Значи той със собствения си глас може да бъде избран, а тези гласове участват в изчисляването на активността. Значи имаме едно разминаване. Във всеки случай могат да се получат много неочаквани изкривявания и хората, които вкараха квадратчето по някакви криворазбрани политически причини да загубят от тази работа. Могат и да спечелят, за съжаление. Димитрова отчете, че социолозите още не могат да уловят последствията от квардатчето. Тя също вижда противоречия при въвеждането на това квадратче. Има възможност да се достигне до по-голям брой невалидни бюлетини при попълването на квадратчето "не одобрявам никого": Тука има едно смесване на философията на гласуването и философията на мнението. Гласуването е действие - избираш определен кандидат или ако не искаш никого, задраскваш всички, пускаш недействителна. Тук има смесване на действието със социологическа анкета – „нямам мнение“, „не знам“, „не подкрепям“. Не може да се смесва поведение, действие с мнение, а точно това се прави с това изобретение. Аз виждам и друга опасност и мисля че политическият прочит беше такъв – хора, които са срещу статуквото, каквото и да е то, да не гласуват за друг кандидат, а да задраскат „не избирам никого“… Може да заградят някого - ето, избирам Боряна Димитрова, обаче, а бе, и тя не ми харесва. Никого не харесвам…И да достигнем до ефекта на множество, на по-голям дял невалидни бюлетини.