01.12.2016

Резултати от търсенето

2,1% от българските висшисти са "работещи бедни"

  2,1% от българските висшисти са работещи бедни. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година, предаде БГНЕС. 5,8% са бедните българи със средно образование, 21.3% - с основно и 57.6% с начално или без образование. 8.5% от висшисти от турския етнос живеят в бедност, а 59% от ромския етнос без образование или с началото такова също живеят в бедност. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5% до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7.8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, а през 2014 г. броят им е бил 9.3%. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8.3%) е по-голям от този на жените (7.2%). 6.7% от тях са работили на пълно работно време и 30.3% на непълно. Става ясно, че образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност . Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. 33.6% от българските домакинства са имали затруднения при плащането навреме на заем за покупка на жилище, наем на жилище, текущи разходи за ток, вода, отопление, както и вноски за погасяване на кредити. 24.1% от семействата, пък не притежават автомобил. През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3%, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 10). Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 43.1% от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 43.1% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос. Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%). Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Няколко са водещите причини за увеличението. Една от тях е увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище). Другата е намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище). Увеличаване на средния размер на доходите от труд е третата причина. Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Офелия Кънева, председател на Държавна агенция за закрила на детето: Сближаваме с психолог гурбетчии и децата им

  За 4 месеца в институция са изоставени 251 хлапета Визитка: Офелия Кънева е магистър по трудови пазари и системи за заетост от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава бакалавърска степен по управление на социални организации и преквалификация и насочване на работната сила от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Има дългогодишен опит в областта на защитата на детските права В периода 2009-2011 г. е заемала длъжността директор на дирекция „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане     - Г-жо Кънева, почти месец сте председател на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД). Какво според Вас трябва да се промени в работата на агенцията?   - Държавната агенция за закрила на детето съществува вече 15 години. Този период е достатъчен, за да се направи анализ на мерките, които са били предвидени при създаването на агенцията. Със сигурност има много неща, които трябва да се променят. Но няма нужда да се правят революционни и резки промени, защото това не помага на нито едно дете. Ще се съсредоточа върху няколко неща в рамките на лятото, с които да подобря комуникацията в самата администрация и между органите на закрила на детето. Ще подпомогна и инициативата на социалния министър Зорница Русинова за издигането на авторитета на централния орган за закрила на детето. Вече текат преговори с неправителствените организации, Националното сдружение на общините. Предстои среща с работодателите и всички официални партньори на правителството. Целта е да намерим най-точния начин, погледнат от всички страни, за да репозиционираме ДАЗД така, че тя наистина да бъде централен орган за закрила на детето.     - Вие имате наблюдение върху процеса на деинституционализаиця от преди да заемете поста на председател на ДАЗД. Как според Вас върви той, има ли забавяне?   - Ако попитаме поколения от 1991 г., които са израснали в специализирани институции, безспорно има забавяне. Но, ако попитаме децата, които набързо натоварихме на едни бусчета и ги преместихме в други региони, те ще кажат, че това се е случило твърде бързо. Деинституционализацията се случва и ще продължи. В момента сме на крайъгълния камък и трябва да отчетем внимателно пропуските, предизвикателствата, на които не можахме да отговорим. Но и много добрите неща, които се случиха за първи път в България – съчетахме ресурси от няколко мегаминистерства, никой друг не е постигал това. Именно интересът на децата успя да подчини всички други интереси. Създадохме един приоритет, който обедини всички останали политически, общности и граждански интереси в името на деинституционализацията. Постигането на тази симбиоза е нещо, с което България трябва да се гордее. Всеки голям процес, какъвто е деинституционализацията, води след себе си и негативи, и неуспехи. За мен този процес като намерение, национален интерес и солидарност на различните страни е нещо, с което можем да се похвалим. Както казах, за едни деца деинституционализацията се случи твърде бързо, затова трябва да се стремим да не допускаме тази грешка отново. Изпълнихме всички индикатори, но не съм сигурна, че отговорихме на всички очаквания на децата. Деинституционализацията е процес, в който са намесени и проблемите на образователната система, и на здравеопазването, и на възможностите за оползотворяването на свободното време и намирането на таланти и за тяхната подкрепата. Истината е, че деинституционализацията до този момента не беше сезирана за възможността някои от децата да бъдат талантливи. Ние приехме, че говорим за децата с увреждания и няма начин те да са таланти. А защо да няма начин? Сега е моментът да вземем предвид тези неща и да ги включим в новия план за деинституционализация.   - Преди няколко години имаше идея да се забрани изоставянето на деца в институции, вие как гледате на тази идея и как би работила една такава мярка на практика?   - Не знам как би се случило на практика. Малцина са хората, които изоставят целенасочено и осъзнато децата си. Причините за изоставяне на дете са много. Има значение в кое населено място живее майката,  самотен родител ли е, има ли подкрепяща среда. Факторите са комплексни, но изоставянето на дете бележи целия живот. Не съм сигурна, че забраната ще бъде универсален отговор. Не съм привърженик на крайните мерки, защото децата не са едни и същи, нито пък ситуациите, в които попадат. Можем да регулираме нещата чрез много по-добро партньорство между създадените възможности. Инвестирани са много усилия и за развиване на капацитета на гражданското общество. Можем да разчитаме на работещи партньори на местно ниво, не само неправителствени организации, но и различни обществени комитети, които са ефективно работещи. Ние не сме ги признали като национални партньори, но на местно ниво съществуват. Може би е редно да им отдадем повече уважение и да използваме капацитета и ресурса им за това как да подобрим нашето административно действие на централно ниво. Много деца са подкрепени точно от една лелка, която гледа на тях като на деца, а не като на деца в риск. И така те получават шанс да имат уроци по пиано, да тренират бокс, да печелят медали, въпреки че са настанени в резидентна услуга. Това се случва точно, защото някой човек от местна инициатива е бил до кмета и са обединили усилията си. Искам да обърнем внимание на тези реални възможности.       - Колко деца са били изоставени от началото на годината. Какво според Вас трябва да направи в посока на превенцията на изоставянето?   - Само за първите 4 месеца се е наложило са се предприемат мерки за закрила за 1615 деца. В специализирани институции са били настанени 251 деца, в резидентни услуги – 579, в приемно семейство – 402 деца, а при близки и роднини - 383 непълнолетни. Децата се настаняват в специализирани институции в краен случай, само когато няма друга алтернатива. В крайна сметка бяха направени много сериозни стъпки за деинституционализацията.     - Спомняте си предполагам за репортажите в медиите за злоупотребите в центровете за настаняване от семеен тип. Смятате ли да направите проверки и ревизии на тези институции?   - Проверки се правят непрекъснато. За по-малко от месец съм назначила няколко. Искам контролните функции на агенцията, не само за центровете за настаняване от семеен тип, да са по-ефективни. Освен това да бъдат с подкрепяща роля за проверявания, защото целта на проверката не е само да накажем проверявания, но и да коригираме нещата, които не са се случили по най-добрия начин.     - За този близо месец получавали ли сте сигнали за нередности в центрове за настаняване от семеен тип?   - Да, няколко. Единият сигнал беше за шамар на дете, което действие често се подценява. От нашите проверки става ясно, че тези на пръв поглед леки провинения като това някой да бъде ударен зад врата, са сериозна тенденция, която често бива пренебрегвана. За ДАЗД тези провинения не са леки и им се обръща сериозно внимание.     - Все повече се говори за нова група деца в риск – става дума за деца, чиито родители работят в чужбина. Какви мерки обмисляте за защита на тези деца?   Мерки за закрила се предприемат за тези деца тогава, когато системата разбира за тях. В малките населени места е лесно тези деца да се идентифицират. По-голямата част от мигриращите родители са именно от малки населени, което ни дава възможност да си свършим работата по-бързо.  Има и един друг феномен, свързан с тези деца  – обратната миграция. Много от родителите, които преди години заминаха в чужбина и оставиха децата си при баби и дядовци, сега се връщат. С тези семейства имаме много работа, защото децата и родителите са отчуждени един от друг. Затова децата продължават да са в риск, въпреки че вече са с родителите си, защото нямат топла връзка помежду си. Тази липса на семейни взаимоотношения е част от проблема и е много подценяван. Една от мерките, която се прави и сега, но не масово, е на местно ниво чрез ресурсите на консултантските центрове да се подкрепят деца и възрастните. Знам за няколко случая в Северна България, в които екипи на два консултантски центъра работиха 5 месеца, за да направят така, че майка и дъщеря да си проговорят, след връщането на майката от чужбина.  - 9-годишното момче Станимир, което се загуби в гората край Карлово, беше открито. Сега той ще бъде настанен в приемно семейство, защото се оказа, че е подлаган системно на домашно насилие. Достатъчна ли е според Вас тази мярка и нужни ли са по-сериозно мерки за такива родители? - Тъй като не съм достатъчно информирана за този случай, ще отговоря принципно. Наказанието винаги трябва да бъде последната мярка, която предприемаме. Преди това трябва да сме направили всичко възможно, за да подкрепим семейството. Никой родител не е оправдан, когато не осигурява най-добрите условия за детето си. Но също така трябва да видим по какъв начин всички, които сме в системата за закрила на детето сме подкрепили това семейство. Ако в даден случай става дума за лоши родители, разбира се ще се наложи крайната мярка за извеждане на детето.

Меглена Кунева: Смяната на реда за изучаване на буквите е с цел децата по-бързо да започнат да четат на срички

Изучаването на буквите в първи клас по-друг ред е с цел децата по-бързо да започнат да четат на срички, каза в предаването "Преди всички по "Хоризонт" Меглена Кунева: Изучаването на буквите в първи клас по-друг ред е с цел децата по-бързо да започнат да четат на срички. За букварите – подредбата на буквите е различна, за да може децата по-бързо да започнат да сричкуват. Със стария буквар, който няма да се сменя в средата на годината, ще започнат да учат тазгодишните първокласници. Ние имаме методика, с която са започнати учителите в първи клас, която има разрешават да направят необходимото, за да може децата накрая, през месец февруари, да получат това, което в образованието се нарича компетентност, и да могат да четат. От февруари нататък вече започва читанката. За общо успокоение мога да кажа, че от буквата "ч" нататък може да се използва и старият буквар. Но уверявам ви, след стотици срещи, които направихме сред учителите в първи и в пети клас, притеснения сред учителите за това няма. Много от нашите слушатели ще си спомнят, че е имало такава система за изучаване на буквите. Тя се оказва според психолози, педагози по-успешна и затова сега се въвежда по този начин. Така че, да, ще бъде със старите буквари, нова методика, децата да могат да четат – увериха всички учители на първокласници, те знаят как се прави това. Няколко думи за математиката – там имам няколко нови урочни единици, за които подготвяме приложение. Става въпрос за смятането по десетици, оттам на практика материалът е същият. По отношение на това, че децата във втори и трети клас вече няма да повтарят годината, Кунева обясни: Втори и трети клас учениците вече да не повтарят класа. Първо, нека да ви кажа какво може да направи министерството и какво не можа да направи. Министерството не може самоволно нито да отива против закона, нито да го изменя, макар и по някои текстове да има много въпроси. Това е такъв текст. Аз сега ще ви обясня аргументите на законодателя. Най-напред нека да си дадем сметка, че една голяма част от децата, които повтарят, или децата, които биха повтаряли, са деца, за които българският език не е майчин. Какво се случва, ако такова дете се остави да повтаря първи и втори клас? Безспорно отблъскване от процеса, изоставане от своя випуск и негативно отношение към училището. Разбира се, не можем да оставим учителите да се справят сами в тази сложна ситуация. Ето какво предлагаме – първо, не забравяйте, че този закон включва и предучилищното образование. Т.е. през предучилищното образование ние компенсираме затруднения, с които в други години децата влизат в първи клас. Второ, има много допълнителни часове, които могат да се вземат както през учебната година, така и през ваканцията. За липсата на количествени оценки при малките ученици министърът поясни: Оценки има, но те не са така, както сме свикнали, а "отлично се справяш", "малко не ти достига", "има незначителни пропуски". Отново искам да подчертая, че това го каква законът, а не е нещо, което министерството така е решило, но отново постепенно ще въведем това, което законът изисква. От една страна, това ще даде повече информация на родителите, от друга, пък ще накара и учителите внимателно да подберат думите, с които да опишат прецизно какво не достига на детето. Кунева посочи и защо в учебната година на децата в първи клас вече ще бъде по-дълга: Това е въпрос на обем на програмата. В много страни – и в европейските страни, и извън Европа, удължаването на учебната година се счита за много правилна, много положителна стъпка. Ако попитате родителите, всъщност това и за тях е добро решение. Но това не е за сметка на натовареност на децата, а точно обратното – за да може да има повече часове за спорт, повече часове за извънкласни занимания. По-добре е през дните да са с по-малка натовареност, отколкото да учат една седмица по-малко. Меглена Кунева съобщи и за началото на нова програма, насочена към студентите: Една друга програма, свързана с образованието – "Студентски практики", тръгва от днес. Имаме интернет базирана платформа, на която работодателите могат да заявяват къде имат нужда от студентски практики и да срещнем работодателите със студентите. Съвсем скоро и "Ученически практики" ще бъде на разположение. Интервюто на Валерия Николова и Александра Михайлова с Меглена Кунева можете да чуете от звуковия файл.

Кунева: Смяната на реда за изучаване на буквите е с цел децата по-бързо да започнат да четат на срички

Изучаването на буквите в първи клас по-друг ред е с цел децата по-бързо да започнат да четат на срички, каза в предаването "Преди всички по "Хоризонт" Меглена Кунева: Изучаването на буквите в първи клас по-друг ред е с цел децата по-бързо да започнат да четат на срички. За букварите – подредбата на буквите е различна, за да може децата по-бързо да започнат да сричкуват. Със стария буквар, който няма да се сменя в средата на годината, ще започнат да учат тазгодишните първокласници. Ние имаме методика, с която са започнати учителите в първи клас, която има разрешават да направят необходимото, за да може децата накрая, през месец февруари, да получат това, което в образованието се нарича компетентност, и да могат да четат. От февруари нататък вече започва читанката. За общо успокоение мога да кажа, че от буквата "ч" нататък може да се използва и старият буквар. Но уверявам ви, след стотици срещи, които направихме сред учителите в първи и в пети клас, притеснения сред учителите за това няма. Много от нашите слушатели ще си спомнят, че е имало такава система за изучаване на буквите. Тя се оказва според психолози, педагози по-успешна и затова сега се въвежда по този начин. Така че, да, ще бъде със старите буквари, нова методика, децата да могат да четат – увериха всички учители на първокласници, те знаят как се прави това. Няколко думи за математиката – там имам няколко нови урочни единици, за които подготвяме приложение. Става въпрос за смятането по десетици, оттам на практика материалът е същият. По отношение на това, че децата във втори и трети клас вече няма да повтарят годината, Кунева обясни: Втори и трети клас учениците вече да не повтарят класа. Първо, нека да ви кажа какво може да направи министерството и какво не можа да направи. Министерството не може самоволно нито да отива против закона, нито да го изменя, макар и по някои текстове да има много въпроси. Това е такъв текст. Аз сега ще ви обясня аргументите на законодателя. Най-напред нека да си дадем сметка, че една голяма част от децата, които повтарят, или децата, които биха повтаряли, са деца, за които българският език не е майчин. Какво се случва, ако такова дете се остави да повтаря първи и втори клас? Безспорно отблъскване от процеса, изоставане от своя випуск и негативно отношение към училището. Разбира се, не можем да оставим учителите да се справят сами в тази сложна ситуация. Ето какво предлагаме – първо, не забравяйте, че този закон включва и предучилищното образование. Т.е. през предучилищното образование ние компенсираме затруднения, с които в други години децата влизат в първи клас. Второ, има много допълнителни часове, които могат да се вземат както през учебната година, така и през ваканцията. За липсата на количествени оценки при малките ученици министърът поясни: Оценки има, но те не са така, както сме свикнали, а "отлично се справяш", "малко не ти достига", "има незначителни пропуски". Отново искам да подчертая, че това го каква законът, а не е нещо, което министерството така е решило, но отново постепенно ще въведем това, което законът изисква. От една страна, това ще даде повече информация на родителите, от друга, пък ще накара и учителите внимателно да подберат думите, с които да опишат прецизно какво не достига на детето. Кунева посочи и защо в учебната година на децата в първи клас вече ще бъде по-дълга: Това е въпрос на обем на програмата. В много страни – и в европейските страни, и извън Европа, удължаването на учебната година се счита за много правилна, много положителна стъпка. Ако попитате родителите, всъщност това и за тях е добро решение. Но това не е за сметка на натовареност на децата, а точно обратното – за да може да има повече часове за спорт, повече часове за извънкласни занимания. По-добре е през дните да са с по-малка натовареност, отколкото да учат една седмица по-малко. Меглена Кунева съобщи и за началото на нова програма, насочена към студентите: Една друга програма, свързана с образованието – "Студентски практики", тръгва от днес. Имаме интернет базирана платформа, на която работодателите могат да заявяват къде имат нужда от студентски практики и да срещнем работодателите със студентите. Съвсем скоро и "Ученически практики" ще бъде на разположение. Интервюто на Валерия Николова и Александра Михайлова с Меглена Кунева можете да чуете от звуковия файл.

Проектът "Българско даскало" помага на децата, които не разбират добре български, да останат в училище

Проектът "Българско даскало" помага на децата, които не разбират добре български, да останат в училище. В интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация "Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ), разказа за проекта: "Българско даскало " е един от 24-те проекта, които Фондация  "Работилница за граждански инициативи" подкрепя из цялата страна и който е насочен към работа с деца и изграждането на различни умения в децата. Обикновено проектите, които подкрепяме са насочени към създаването и изграждането на силни страни в децата, така че те да могат да се справят с различни промени. Проектът на Фондация "Кузманов“ отговаря на най-големия и най-наболелия въпрос на българското образование – оставането на децата в училище. По-голямата част от първокласниците имат майчин език, различен от българския, което се явява изключително голям проблем за тяхното обучение в училище, което е на български език. Нивата на отпадане на децата от училище преди завършването на основно образование са наистина много големи и една от причините е, че те не могат да се впишат и не могат да достигнат децата, чиито майчин език е българският. Ние се опитваме да предпазим децата, които са от ромски произход, от социално изключване, това заяви в Атанас Кузманов, автор на идеята за проекта "Българско даскало": Решихме да кандидатстваме по програмата, защото Фондация "Работилница за граждански инициативи“ подкрепя едни не особено големи фондации и неправителствени организации, каквато е и Фондация "Кузманов“. Нашата работа е да работим с учебни заведения в цялата страна, а това беше една много добра възможност ние да продължим нашата работа и да я задълбочим, да я сложим на едно друго ниво, а именно да работим и с децата, които са включени в специален СИП, работим и с родителите. Буквално другата седмица ще излезе наръчникът, който правим за родителите. Работим и с местните институции. С дейностите по проекта децата се социализират, коментира Дафинка Самарджиева, учител в училище "Любен Каравелов" в Пещера: Идеята ни беше да създадем такъв СИП, в който да се работи извън учебните часове, както и темата на часовете да бъде подчинена на проучване на историята на града, на местните паметници, запознаване на децата с традиции и обичаи на местното население, с традициите на различните етнически групи. Децата с голям интерес изследваха легенди, откриваха народни носии, предмети, които са били използвани от различните етноси преди години, като ги съпоставяха с това, което използват днес. Цялото интервю с Илияна Николова, Атанас Кузманов и Дафинка Самарджиева можете да чуете в звуковия файл.

Българчета мечтаят за Куба – далечна и близка

Без кубински ром и пури, но с много позитивен заряд в София приключи ежегодният конкурс „Куба – далечна и близка”, организиран от Асоциацията за приятелство „Куба – България”, Синдиката на българските учители и др. В него се включиха ученици от всички класове, а авторитетно жури отличи 53 деца и 37 учители, а най-голямата и желана награда е пътуване до далечна Куба. Това е конкурс с много дълга традиция. Децата участват със свои картини, разкази, есета. Съюзът на българските журналисти осигури награди за победителите в раздел „Есета”. Правя го с най-голямо удоволствие, защото си мисля, че интересът към Куба, който съществува сред българските деца, е напълно закономерен – разказа за „Радио България” Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. – Куба е много интересна страна с изключително приятелски настроен към България народ. Голяма заслуга за това имат нашите кубински приятели, които са учили в България и са благодарни на страната ни за всичко, което тя им е дала. Дълги години български специалисти активно участваха в строителството на съвременна Куба и за България там се говори само с добро. Позволявам си да кажа това, защото съм била два пъти в тази изключителна страна с  много интересни хора, в която има магия. Мисля си, че в целия регион Куба е единствена и неповторима. Надявам се и чрез децата на Куба и България приятелството между нашите страни да продължи да съществува, защото само така можем да направим света по-добър. Освен представените лично от авторите отличени творби в различните категории, градуса на настроението повишиха също звънките песни на групата „Сладки  пуканки” и танците в огнени карибски ритми. Победителите получиха наградите си лично от посланика на Куба в България Педро Пабло Сан Хорхе, който сподели за „Радио България”: Силно съм развълнуван от творбите на българските деца по теми, свързани с нашата страна. Много впечатляващи са тези работи на деца от различни възрасти, които не познават страната ни, но пресъздадоха нашата природа, история, разказаха за националните ни герои. Удовлетворение изпитваме и от дейностите, които проведохме съвместно с българските деца, от вълнуващите срещи с тях. Трябва да продължим да развиваме това хубаво приятелство, което поддържаме толкова години. И наистина посланикът срещна тук много свои приятели от обиколките му из училищата с изучаване на испански език в България, а децата развълнувано бързаха да му припомнят случки от срещите си с него. Тамара Такова, председател на Асоциацията за приятелство „България – Куба”, която е част от Организационния комитет на конкурса, сподели, че е изключително впечатлена от творбите, представени тази година: Това е 10-и юбилеен конкурс. 10 поредни години децата работят по темата „Куба – далечна и близка”. Мотото тази година беше „България и Куба – приятелство и съзидание през годините”. То обедини по особен начин всичко, което децата бяха представяли досега в своите творби. В самото начало те се спираха в работите си на кубинската природа, музиката, танците, пурите и рома. И полека-полека през годините започнаха да навлизаха в различни теми за по-задълбочено опознаване на Куба. Все по-често работите са по-силно свързани и с България. Тази година децата проучиха и представиха дейността на българските специалисти, учени, лекари в Куба. Десетокласникът Ерай Шакир от СОУ „Петко Рачов Славейков” в гр. Кърджали бе отличен в конкурса в раздел „Творби на испански език” за втора година: Писах за героите на Куба и по-конкретно за един от тях – Камило Сиенфуегос, който е изчезнал безследно в Карибско море през 1959 г. Силно ме впечатли това, че досега не са намерени дори останките от самолета му. Участвах в този конкурс и с презентация за Куба с много хубави снимки. Много искам един ден да посетя тази страна. От гр. Дупница със своите отличени възпитаници пристигна Наташа Тодорова, учителка по испански език и литература в средно общообразователно училище „Свети Паисий Хилендарски”, едно от десетте училища с испанска секция в страната, които имат споразумение с Министерството на образованието на Испания: В началото се включихме в конкурса заради възможността за участие с испански език. През първата година представихме рисунки, поезия, есета и имахме 2 или 3 първи награди. Децата бяха много вдъхновени. На втората година наше дете получи като награда пътуване до Куба, което е силно мотивиращо. През годините вече три наши деца пътуваха до там, а на още едно му предстои да замине. Откровено казано, когато децата започнаха участието си в конкурса, не знаеха за тази награда. Идеята беше да се запознаят с Острова на свободата – една далечна страна, в която се говори испански език. България и Куба имат достатъчно допирни точки и като история, и като литература. Децата с голям възторг изследваха живота и творчеството на Хосе Марти и го съпоставяха с дейността на Христо Ботев и Васил Левски. Мотивацията на децата през всичките тези години се дължи и на мен. Аз съм живяла в Куба, там съм специализирала и имам по-непосредствени впечатления. Насочвам учениците си какво да изследват, какво да търсят като атмосфера. Децата се връщат от Куба с великолепни впечатления. Първото дете, което пътува до Куба, когато постъпваше при нас в първи клас на въпроса защо ще учи испански език на испанския посланик, който беше дошъл при нас, отговори: „Защото искам да отида в Куба”. Никой не е предполагал, че след години точно това дете ще отиде в карибската страна. Но то беше най-мотивираното да участва в конкурса и това беше може би най-прекрасната награда. Снимки: Миглена Иванова

Новите технологии едновременно допринасят и вредят на децата

Децата, родени след 2000 г. – поколението Z, растат във време, в което виртуалната реалност е на едни очила разстояние, а интернет се превърна в необходимост и сянка на всеки от нас. Всяка монета обаче има две страни. Освен удобствата, които носят съвременните технологии (като например светкавичен достъп до информация), те крият и опасности за подрастващите. За да се избегнат те, децата, родителите и учителите им трябва да бъдат дигитално грамотни. С тази задача се е заел екипът на инициативата DigitalKidz. За Ивелина Атанасова, председател на фондация „Дигиталните деца” и основател на DigitalKidz, е важно възрастните да повишат технологичните си умения и компетенции. Да разберат същността на технологиите, както и опасностите, които те носят, да са подготвени и ефективни във възпитанието на децата за правилната работа с тях:Учим децата си да не пипат в контактите и да не си играят с остри предмети, но не си даваме сметка, че технологиите, които те усвояват интуитивно, са не по-малка заплаха за тяхната сигурност и идентичност. Когато не са употребявани с мярка, те са в състояние да изземат човешкото у човека и да заменят комуникацията, отношението и емпатията с чат по телефона. Статистиката показва, че повече от половината родители не познават програмите за родителски контрол. Следователно те не знаят какво правят децата им в интернет, с кого общуват, какъв тип съдържание потребяват. Над 80 процента от съвременните деца започват да използват активно интернет преди да навлязат в пубертета. Всяко трето дете е било обект на сексуални съобщения в мрежата, всяко шесто е обект на кибертормоз, който често прераства в тормоз в офлайн пространството. Учим децата си да не говорят с непознати на улицата, но не знаем как да им помогнем да се предпазят, когато става дума за комуникация и потребление на съдържание в мрежата. Ивелина Атанасова определя нарастващия брой учители в напреднала възраст в страната като предизвикателство пред дигиталната грамотност: Когато те не желаят да влязат в крак с технологиите, да променят методологията, по която преподават и да разберат, че съвременните деца мислят и възприемат света по различен начин, комуникацията между децата и учителите става неефективна. Съвременните деца са визуално ориентирани. За да възприемат информацията и научат нещо ново те имат нужда да използват сензитивността си – да пипнат нещата и да ги преживеят. Технологиите променят не просто начина на забавление, а и начина по който възприемаме света, учим и комуникираме помежду си. И това до голяма степен влияе на начина, по който следва да бъде преподаван материалът в училище, макар че това все още не се осъзнава като проблем и необходимост. Дългото застояване пред телевизора или компютъра може да доведе до обездвижване и понижена активност при децата. Ивелина Атанасова съветва: Родителят трябва да е подготвен как да провокира физическата активност у детето си. Това не е свързано непременно със записването на спорт. Има много занимания и игри, които могат да се превърнат в част от ежедневието и възпитанието – нещо естествено, а не допълнително усилие, което изисква време, разходи и енергия. Технологиите могат също да изземат умението за креативност и изобретателност. Но те са в ущърб на децата само и единствено когато възрастните не се постараят да постигнат баланс. За да бъдат българските деца подготвени за заплахите в мрежата, първо трябва да се подготвят техните родители, за да им бъдат в помощ и подкрепа. Вярвам, че преди да съдим и да обвиняваме технологиите за това какво отнемат, трябва да се запитаме какво всъщност ние даваме на децата си и как ги подготвяме за това да потребяват и да се възползват от тях.

Отец Рафаил: Изваждането на децата от семейната среда трябва да става само като крайна мярка

Слава на Бога, вече имаме първите деца от дома в с. Дрен, които от няколко дена се върнаха вкъщи при майка си – Енрике и Вили. Далеч не искам да кажа, че това е заслуга на моя проект или моя, това е заслуга на много хора, които обединиха усилията си, за да постигнем това. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" отец Рафаил – игумен на Кладнишкия манастир, който допълни, че за реинтеграцията на децата са осигурени   психолози: Самото откъсване от семейната среда в този, а и в някои други случаи, е съвсем безпричинно – или имаме някакви обстоятелства, които отпадат на първия, втория, третия месец, а имаме деца, които по 4-5 години попълват бройките някъде. Конкретно по този случай, върху едно от децата, което беше свидетелствало в съда истината и само истината, беше упражняван включително и физически тормоз по поръчение на отдел "Закрила на детето". Беше малтретирано и бито, защото в съда беше казало не това, което му беше поръчано от социалните, а истината. Сега с още две деца сме започнали действия по връщането им в семейството, тъй като там няма обективни причини. Отец Рафаил се надява, където е възможно, децата да бъдат върнати в  семействата им. Според него, изваждането на децата от семейната среда трябва да става само като крайна мярка. В много отношения, положението е по-лошо от преди. На практика, вместо 100-те дома, които имахме преди, сега имаме 300 центъра за настаняване от семеен тип. Центърът в Дрен е може би емблематичен пример за това как не бива да бъде вършена деинституционализация. Адвокат Даниела Михайлова обясни, че делата за родителските права на Енрике и Вили не са завършили, но и за двете деца срокът за настаняване, първоначално определен от съда, е изтекъл в края на  2015-а и началото на 2016 г. Социалните служби поискаха от съда удължаване на този срок, като по двете първоинстанционни производства Районният съд в Радомир постанови ново настаняване и за двете дечица за нови 5 години.  Бих казала, че в първоинстанционните производства Районният съд не взе предвид обстановката в дома и семействата на децата, нито желанието и възможностите на майката да ги отглежда, нито желанието на децата да бъдат отглеждани в семейна среда. На съда бяха представени социални доклади, които абсолютно формално разглеждаха обстановката и съдържаха, бих казала, дори неверни констатации относно условията в жилището на майката и от гледна точка на възможностите на майката да се грижи за децата. Михайлова обясни, че в подобни случаи основният проблем е, че службите и съдът не проявят достатъчно ангажираност и загриженост да проучат обстановката. Говорим постоянно за реинтеграция. На думи, всички се стремят към това, а всъщност се получава точно обратното – на практика, никой не взема предвид възможностите за реинтеграция и така се получава фактът, че децата продължават да са настанени в институции, когато биха могли да се отглеждат в семейна среда. Макар съдът да пита децата над 10 години относно предпочитанията им, в повечето случаи не им осигуряват отделен педагог, а в повечето случаи ги разпитват в присъствието на същите социални работници, които, на практика, се грижат за техния случай: Не бих казала, че това е осигуряване на ситуация, в която детето свободно може да каже какво е неговото желание. Интервютата на Таня Величкова с Отец Рафаил и с адв. Даниела Михайлова можете да чуете от звуковия файл.

Слънчева ферма в Родопите разкрива идиличен свят на малчуганите

Децата имат чудна дарба – дотолкова да се вживяват в приказни истории, че да ги пресъздават в игра. Оказва се обаче, че не е нужно да прибягват до фантазията си, за да попаднат в чисто нов свят. За децата от града вълшебното пътуване през време и пространство може да бъде... селската идилия със своите аромати, звуци, докосвания и цветове. Родопското село Тънково отскоро си има Слънчева ферма. Едно магично за децата място, в което могат да направят много неща за първи път, но най-вече да усетят свободата.  Реших да отворя фермата за посетители, за да покажа на децата и на младите хора как живеем на село; откъде идва храната; защо е важно да се храним с натурални и чисти продукти и да имаме връзка с животните; как самото село, в което живее голяма част от населението, е неразривно свързано с природата и защо трябва да я опазваме. Михаела Кирчева говори вдъхновено за сбъднатата си мечта. Успява да превърне идеята си в Слънчева ферма благодарение на изключително мотивиращ, по думите й, конкурс. Печели Rinker’s Challenge 2016 с проекта си, получава малък грант и на 11 юни приема първите си посетители – деца, дошли на екскурзия от Кърджали. Децата много се радват на животните – зайчетата, кокошките с пиленцата, магарето и кончето (предлагаме им магарешка езда и разходки с каручка) – разказва за детските емоции Михаела Кирчева. – В селото имаме пчелин и им показваме как се добива медът и как се умилостивяват пчелите, за да не жилят. Освен на контакта с животните, децата се радват и на игрите без играчки. Рисуваме на керемиди, майсторим фигурки от кал и слама, организираме състезания с материали от гората, правим рисунки с листа, камъчета и слама. Т.е. залагаме на креативния поглед върху това, което ни заобикаля, и как можем да го превърнем в игра. Когато пристъпят „прага” на Слънчевата ферма, децата попадат в един забравен свят. Бурило за биене на масло, ронилка за царевица, мотовилка за навиване на прежда, газени фенери, сърпове, глинени съдове, шарени черги – предметите от стария български бит ги обкръжават. А скоро ще има и стан, на който стопанката на фермата да им показва как едно време са се тъкали пъстроцветните килими. Обстановката на село е непринудена – представете си, че отивате на ваканция при баба си – извиква скъпи спомени у всеки Михаела Кирчева. – При нас няма коли, главният път е малко по-нагоре, има трева, камъни, дървета, животни и всичко това предразполага към естествена среда, в която децата мигновено се потопяват и се сливат с нея. На последния лагер например имахме две момиченца – те през цялото време ходеха боси и не сме им правили забележки. Явно децата се отпускат и се чувстват добре при нас. Михаела Кирчева е пропътувала България и много държави, тъй като е прекарала 15 години в туристическия бранш. Ала в ерата на технологиите, когато с едно кликване на мишката пред теб се разтваря целият свят и ти дава неограничени възможности за работа, е избрала най-мъдрото решение. Избрах да живея на село, защото ми харесва спокойствието и това, че сама създавам средата, в която да общувам, сама произвеждам храната, която ям – знам какво слагам в хляба и млякото, какво сервирам сутрин на децата си. И това ми дава сигурност, че им осигурявам качествен живот, пък те един ден ще си изберат къде да живеят, казва тя. На 12 август Слънчевата ферма ще има Ден на отворените врати, за да покаже на гости, приятели, съселяни своя малък свят. Надявам се да мотивирам и други да се включат в тази инициатива, защото подкрепата за фермата означава подкрепа и за селото – нашите посетители пазаруват от магазина, купуват продукти от другите фермери, казва стопанката. И обещава орнитоложки тур край селото с птичи горски концерт.  Снимки: личен архив

Увеличението на парите за деца с увреждания няма за цел да отмени протеста на майките утре

  Целта на увеличението на социалните помощи за деца с увреждания не е да отменят протеста на майките на деца с увреждания утре. Това заяви министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, пише БГНЕС. „Това е едно от исканията, което беше предложено на Министерство на труда и социалната политика от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Това е и едно от исканията на предстоящия протест утре на много майки на деца с увреждания. Считаме, че пакетът, който ще разработим с по-висок пакет от социални помощи за деца, които са с над 90% увреждания ще даде възможност на хората, които се грижат за тях, да съвместяват по-добре грижата в семейна среда с възможността и те самите да бъдат лични асистенти на децата си или да наемат личен асистент”, каза Зорница Русинова. Тя, също, както по-рано съобщи премиерът Борисов, обясни, че се предвижда за децата, които са с над 90% увреждане обща социална помощ от 930 лв. на месец, за децата между 50% и 70% 450 лв. и за децата с под 50% увреждане – 350 лв. „В рамките на следващите месеци ще подготвим промените в Закона за интеграция на хората с увреждания и в Закона за бюджета ще предвидим ресурс, който е около 160 млн. лв. за следващата година”, обясни Русинова. Децата с увреждания у нас са 26 000, около 6 000 са децата с над 50% увреждания, най-голяма е групата (13 700) на децата, които са с увреждания под 50%. „Тази реформа върви съвместно с пакета, който подготвяме с Министерство на здравеопазването по отношение на реформа в трудовата и медицинска експертиза и се надявам, че с последователните реформи в тази сфера средствата, които ежегодно се отделят за интеграция за хората с увреждания, за подпомагане на достъпа им до публичните услуги и социализация да бъде насочен към хората, които имат най-много нужда. Една от важните стъпки, които предприехме в последните два месеца е осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Отделихме 2 млн. лв. по проект „Красива България” за тази цел, вече има 17 одобрени проекта”, обясни министърът на социалната политика. „Целта на тези мерки не са да отменят протеста, а винаги трябва да подхождаме с разбиране, очакване и адресиране на нуждите на хората с увреждания, защото проблемите им не могат да бъдат решени само в рамките на една законова промяна”, категорична бе Русинова. Тя посочи, че и едно от исканията на майките на децата с увреждания, е да бъде разработена информационна система, в която да има статистика за степента и за вида увреждане на всяко едно от децата. „Вече има съществуващи системи в НЕЛ, ТЕЛК и в Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане. Тепърва в следващите години предстои да се интегрират тези системи и да бъде по-добро насочването на помощите”, заяви Зорница Русинова. От своя страна Веска Събева, която е зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания заяви, че това са съвместни усилия от дълги години в партньорство. „Успяхме да докажем, че всяко едно семейство има правото на нормален живот и се надяваме, че с това, което се предоставя за децата с увреждания ще може да позволи на семейства да се почувстват спокойни и достойни за това, че живеят в страната ни и то с дете с увреждане”, каза още Събева. По отношение на минималните осигурителни прагове за 2017 г., Зорница Русинова заяви, че срокът на работната група между синдикати и работодатели, на която се очаква те да бъдат договорени, е 16 септември. След като приключи работата ще преминем към административните действия от страна на министъра.

Иновативен начин на преподаване превръща децата в трайни фенове на познанието

Отворена класна стая. Това е иновативен начин на преподаване, който превръща децата в трайни фенове на познанието. Как да направим така, че децата да повишат своята мотивация и самооценка, да бъдат по-уверени и да вярват в решенията си, да имат лични цели и да развиват отговорност? Люба Благоева поема за осми път първокласници. Ценностите, навиците и вярванията, които се създават у детето, ще останат основата, която то винаги ще използва, казва любимата учителка на децата. В тази класна стая учебните помагала оживяват, превръщат се в герои, с които децата общуват, играят и творят. Децата се учат да различават звуците в думите и се учат да разказват, а понякога се случва бъркотия. Децата учат моливчетата да пишат, да бъдат "послушни“ в техните ръце. Енергията е в децата. Ако човек се обърне към децата, ще получи от тях много енергия. Децата са по-мъдри от нас и могат да ни научат на много – споделя Люба Благоева.Цялото интервю с Люба Благоева можете да чуете в звуковия файл.

Отец Рафаил: Дете от центъра в Дрен е малтретирано, защото в съда не е казало това, което социалните са му поръчали

Слава на Бога, вече имаме първите деца от дома в с. Дрен, които от няколко дена се върнаха вкъщи при майка си – Енрике и Вили. Далеч не искам да кажа, че това е заслуга на моя проект или моя, това е заслуга на много хора, които обединиха усилията си, за да постигнем това. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ отец Рафаил – игумен на Кладнишкия манастир, който допълни, че за реинтеграцията на децата са осигурени  психолози: Самото откъсване от семейната среда, в този, а и в някои други случаи, е съвсем безпричинно – или имаме някакви обстоятелства, които отпадат на първия, втория, третия месец, а имаме деца, които по 4-5 години попълват бройките някъде. Конкретно по този случай, върху едно от децата, което беше свидетелствало в съда истината и само истината беше упражняван включително и физически тормоз  по поръчение на отдел „Закрила на детето“. Беше малтретирано и бито, защото в съда беше казало не това, което му беше поръчано от социалните, а истината. Сега с още две деца сме започнали действия по връщането им в семейството, тъй като там няма обективни причини. Отец Рафаил се надява, където е възможно, децата да бъдат върнати в  семействата им. Според него, изваждането на децата от семейната среда трябва да става само като крайна мярка. В много отношения, положението е по-лошо от преди. На практика, вместо 100-те дома, които имахме преди, сега имаме 300 центъра за настаняване от семеен тип. Центърът в  Дрен е може би емблематичен пример за това как не бива да бъде вършена деинституционализация. Адвокат Даниела Михайлова обясни, че делата за родителските права на – Енрике и Вили не са завършили, но и за двете деца срокът за настаняване, първоначално определен от съда, е изтекъл в края на  2015 и началото на 2016 г. Социалните служби поискаха от съда удължаване на този срок като по двете първоинстанционни производства Районният съд в Радомир постанови ново настаняване и за двете дечица за нови 5 години.  Бих казала, че в първоинстанционните производства Районният съд не взе предвид обстановката в дома и семействата на децата, нито желанието и възможностите на майката да ги отглежда, нито желанието на децата да бъдат отглеждани в семейна среда. На съда бяха представени социални доклади, които абсолютно формално разглеждаха обстановката и съдържаха, бих казала, дори неверни констатации относно условията в жилището на майката и от гледна точка на възможностите на майката да се грижи за децата. Михайлова обясни, че в подобни случаи основният проблем е че службите и съдът не проявят достатъчно ангажираност и загриженост да проучат обстановката. Говорим постоянно за реинтеграция. На думи, всички се стремят към това, а всъщност се получава точно обратното – на практика, никой не взема предвид възможностите за реинтеграция и така се получава фактът, че децата продължават да са настанени в институции, когато биха могли да се отглеждат в семейна среда. Макар съдът да пита децата над 10 години относно предпочитанията им, в повечето случаи не им осигуряват отделен педагог, а в повечето случаи ги разпитват в присъствието на същите социални работници, които, на практика, се грижат за техния случай: Не бих казала, че това е осигуряване на ситуация, в която детето свободно може да каже какво е неговото желание.

Отец Рафаил: Дете от центъра в Дрен е малтретирано, в съда не казало това, което социалните му поръчали

Слава на Бога, вече имаме първите деца от дома в с. Дрен, които от няколко дена се върнаха вкъщи при майка си – Енрике и Вили. Далеч не искам да кажа, че това е заслуга на моя проект или моя, това е заслуга на много хора, които обединиха усилията си, за да постигнем това. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ отец Рафаил – игумен на Кладнишкия манастир, който допълни, че за реинтеграцията на децата са осигурени  психолози: Самото откъсване от семейната среда, в този, а и в някои други случаи, е съвсем безпричинно – или имаме някакви обстоятелства, които отпадат на първия, втория, третия месец, а имаме деца, които по 4-5 години попълват бройките някъде. Конкретно по този случай, върху едно от децата, което беше свидетелствало в съда истината и само истината беше упражняван включително и физически тормоз  по поръчение на отдел „Закрила на детето“. Беше малтретирано и бито, защото в съда беше казало не това, което му беше поръчано от социалните, а истината. Сега с още две деца сме започнали действия по връщането им в семейството, тъй като там няма обективни причини. Отец Рафаил се надява, където е възможно, децата да бъдат върнати в  семействата им. Според него, изваждането на децата от семейната среда трябва да става само като крайна мярка. В много отношения, положението е по-лошо от преди. На практика, вместо 100-те дома, които имахме преди, сега имаме 300 центъра за настаняване от семеен тип. Центърът в  Дрен е може би емблематичен пример за това как не бива да бъде вършена деинституционализация. Адвокат Даниела Михайлова обясни, че делата за родителските права на – Енрике и Вили не са завършили, но и за двете деца срокът за настаняване, първоначално определен от съда, е изтекъл в края на  2015 и началото на 2016 г. Социалните служби поискаха от съда удължаване на този срок като по двете първоинстанционни производства Районният съд в Радомир постанови ново настаняване и за двете дечица за нови 5 години.  Бих казала, че в първоинстанционните производства Районният съд не взе предвид обстановката в дома и семействата на децата, нито желанието и възможностите на майката да ги отглежда, нито желанието на децата да бъдат отглеждани в семейна среда. На съда бяха представени социални доклади, които абсолютно формално разглеждаха обстановката и съдържаха, бих казала, дори неверни констатации относно условията в жилището на майката и от гледна точка на възможностите на майката да се грижи за децата. Михайлова обясни, че в подобни случаи основният проблем е че службите и съдът не проявят достатъчно ангажираност и загриженост да проучат обстановката. Говорим постоянно за реинтеграция. На думи, всички се стремят към това, а всъщност се получава точно обратното – на практика, никой не взема предвид възможностите за реинтеграция и така се получава фактът, че децата продължават да са настанени в институции, когато биха могли да се отглеждат в семейна среда. Макар съдът да пита децата над 10 години относно предпочитанията им, в повечето случаи не им осигуряват отделен педагог, а в повечето случаи ги разпитват в присъствието на същите социални работници, които, на практика, се грижат за техния случай: Не бих казала, че това е осигуряване на ситуация, в която детето свободно може да каже какво е неговото желание.

Пит ударил осиновения си син Мадокс при кавга с Джоли, блокирала телефонния номер на Брат

  Разводът между Анджелина Джоли и Брад Пит продължава да разкрива нови подробности. Според източниците чашата за Джоли преляла по време на кавга между съпрузите в самолет, при която Брад Пит ударил по-големия син Мадокс, който защитавал майка си. Анджелина и Брат започнали да се карат скоро след излитането на частния самолет. В спора се намесил 15-годишният Мадокс и разяреният баща го ударил. Тогава между тях се хвърлила Анджелина и спряла мъжа си. Дали по време на кавгата 52-годишният Брат Пит е бил на градус източниците дават различни мнения. Информатори разкриха пред E! Online, че напоследък между Брад и момчетата Мадокс и Пакс е имало разногласия, но те са типични за повечето родители и подрастващи им деца на такава възраст. „Като майка Анджелина много пази децата. Това беше типичен спор между родители и деца. Напрежението се покачваше, но те никога не са били физически застрашавани“, отбеляза събеседник на вестникът Mirror. "Двамата обичат децата най-много на света. Мадокс и Пакс защитават майка си, те израстват и развиват собствени характери. И макар понякога да е имало викове и всички те да бушуват, сериозни проблеми никога не е имало. Брат Пит има прекрасни отношения с по-големите деца, те от време на време имат разногласия, което е нормално за родители с подрастващи деца“, обобщи източникът. Сега Брад е направо ужасен, че може да загуби децата, разказа човек от персонала на звездната двойка пред Sun. “Той се страхува да не загуби децата заради това, което не е правил, и защото го представят за лош баща. Той далеч не е лош баща“, увери източникът. “Сега той няма възможност да вижда децата, но постоянно поддържа контакт с персонала, за да се убеди, че с децата всичко е наред. Той постоянно казва: „Просто наглеждайте децата, това е нещото, което в момента има значение“, сподели източникът. Пит и Джоли има 6 деца – три техни и три осиновени. Две от тях са момчета, а четири момичета. Мадокс и Пакс са осиновени заедно с 11-годишната Захара. Анджелина Джоли обяви, че иска развод, защото Брат Пит пиел и ставал агресивен спрямо децата. Вчера обаче излезе и друга причина за развода – политическите амбиции на актрисата, която искала да се посвети на дейността в рамките на ООН и дори да ходи в Сирия, при това с децата. Брат Пит бил категорично против това. /БГНЕС    

Росица Пандова: Настояваме за модерна терапия за децата с диабет

Четири основни искания, свързани с обезпечаването на консумативи за добър контрол върху диабета са заложени в петиция в подкрепа на пациенти и родители на деца с диабет. До момента петицията е подкрепена от близо 2 хиляди души и предстои внасянето й в здравната комисия на парламента.   Държавата е длъжник на децата с хронични заболявания, отбеляза в интервю за „Хоризонт“ Росица Пандова , председател на УС на сдружение "Култура без граници" и инициатор на подписката: Грижата за тях е поставена някъде в ъгъла. Те са угнетени още от детска възраст затова, че нямат подкрепа и това ще даде своите плодове рано или късно. Безплатната помощ, която държавата сега предлага е далеч от модерните, съвременни методи за поддържаща терапия на диабета, категорична бе Росица Пандова: За да добиваме ясна представа за нивата на кръвната захар, на ден понякога бодем децата и по десет пъти. По света децата се контролират с т.нар. сензори. И ние искаме най-модерното или поне най-адекватно следене на кръвната захар – чрез сензори. Да не бодем децата и пръстчетата им да приличат на игленици. Ние искаме децата ни да бъдат като всички останали и с този поставен сензор да има веднъж на 14 дни едно убождане. По-малко травматично за децата. По-добър контрол за родители и за лекари. Още за проблемите на децата с диабет и техните семейства - в звуковия файл.

930 лв. ще получават децата с най-тежки увреждания (обновена)

  В началото на правителственото заседание премиерът Бойко Борисов съобщи, че помощите за децата с увреждания се вдигат, пише БГНЕС. С новата мярка ще се подпомогнат над 26 000 деца. „В последните няколко месеца получих маса писма за децата с увреждания, едно голямо нещастие, което се е случило на хора, и упреци към държавата, че в една или друга посока не се подпомагат така както трябва. Една държава дали е цивилизована демократична, на първо място си личи по отношението към хората в неравностойно състояние”, каза Борисов. Той посочи, че над 26 000 са децата с увреждания в България. „Техните семейства са подложени на много повече трудности за грижата за тези хора. Затова няколко дни работихме със социалния и финансовия министър”, обясни той. „Възнамеряваме да предложим на месец 930 лв. за децата с 90% или над 90% увреждания, 450 лв. за децата от 70% до 89% и 350 лв. за децата от 50% до 70% увреждания. Тези средства ще се дават независимо от доходите на семействата и те сами ще решават как да ги управляват. Включително сами ще решават дали да наемат личен асистент или да останат вкъщи и сами да се грижат за децата си”, заяви премиерът. „Това ще ни струва 50 млн. лв. или общо 161 млн. лв. със средствата, които се отпускат досега. Но това, което гледах в едни репортажи и социалният министър ми даде, идват да протестират, считам, че ще намерим резерви и сме длъжни да го направим”, категоричен бе още Бойко Борисов.

Над 40 процента от децата в България живеят в риск от бедност и социално изключване

Над 40 процента от децата в България живеят в риск от бедност и социално изключване. Това сочи изследване на Националния статистически институт, което отчита доходите и условията на живот за 2015 година. Статистиката отчита влошаване на демографските тенденции и увеличаване на неравенството в разпределението на доходите. Така  най-богатите 20 процента от населението имат 7,1 пъти по-високи доходи от най-бедните у нас, което се отразява и върху децата. През 2015 година относителният дял на децата между 0 и 15 години с материални лишения е 54 процента. Половината от децата в България не могат да си позволят почивка извън дома, поне за една седмица в годината. За всеки две от пет деца не може да бъде подсигурено и подходящо място за учене или писане на домашни. Над 33 процента от децата са с материални лишения живеят в риск от бедност. Тя е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три или повече деца. Най-бедни са семействата с двама възрастни, с три или повече зависими деца. През 2015 година всяко седмо дете, на което родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. От Националната мрежа за децата призоваха за приемане на стратегия за детето и семейството с ясен план за действие, така че тя да бъде организирана към гарантиране правата на всички деца, превенция за рисковете и подкрепа на родителите.

Отбелязваме Световния ден за борба с бедността

  Светът отбелязва 17 октомври като Ден за изкореняване на бедността. Историята на Деня е свързан с датата 17 октомври 1987 година. На този ден повече от 100 хиляди души се събират на площад „Трокадеро” в Париж, където през 1948 година е подписана Всеобщата декларация за правата на човека, за да отдадат чест в памет на жертвите на крайна нищета, насилието и глада, пише БГНЕС. Със своя резолюция, приета на 22 декември 1992 година, Генералната асамблея на ООН обявява 17 октомври за Международен ден за изкореняване на бедността и призовава всички държави на насочат усилията си към това. Намаляването на крайната бедност и глада е цел 1 на целите на хилядолетието за развитие, определени от ООН през 2000 година. Докладът на Ilda Figuerdo отбелязва, че бедността и социалното изключване представляват посегателство над човешкото достойнство и нарушение на основни човешки права. Документът предлага равнището на минимални доходи в държавите от ЕС да бъде фиксирано на 60% от нивото на средните доходи в същата страна. Обръща се внимание на наличието в ЕС на хора, които имат работа и въпреки това живеят в бедност. В стратегия "Европа 2020" една от целите е 20 милиона европейци да преминат над прага на бедността и социалното изключване до 2020 г. През 2015 г. 33.4% от българските деца с материални лишения живеят и в риск от бедност. Относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини, сочат данните на НСИ. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (43.1%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 45.9%. За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала).В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Национална мрежа за децата алармира, че над 40% от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване. Последното изследване на Националния статистически институт за 2015 г, показва, че 25.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, което е с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 г. Въпреки подобрените нива при този индикатор спрямо миналата година (45,2%), е важно да се отчете влиянието на влошаващите се демографски тенденции, както и увеличаващото се с всяка изминала година неравенство в разпределението на доходите като цяло, съобщават от Национална мрежа за децата. 

Как да бъдем по-добри родители?

Всеки от нас иска да бъде най-добрият родител за своето дете и често изпитваме съмнения дали правим всичко така, както трябва. За да бъдем добри родители, на първо и последно място би трябвало да се погрижим за това да сме приятели помежду си. Най-важната базова техника е и двамата родители да бъдат приятели и съюзници, съветва ни Ясен Николов, мотивационен треньор и ментор, който всяка седмица в Ритъмът на столицата ни дава допълнителен поглед към важните неща в живота. Ако ние се разберем помежду си и отделяме време да уеднаквяваме мислите си, идеите си и отношението си към децата, това ще се отрази и на тях. Нещо повече – децата са много чувствителни към моментите на дисхармония и обикновено заемат страната, която повече ги устройва. Децата търсят най-малкото съпротивление, така че, този от двамата родители е по-спокоен и е отпуснал малко юздите, става по-симпатичен, детето започва да лобира за него, да лагерува и съответно се обявява срещу другия родител, допълва Ясен. Децата са нашата нова версия и всеки от нас като родител може да си свърши работата, като си зададе въпроса: Как не искам да свършва всичко това?  Защото ние много всеотдайно гледаме децата си, жертваме целия си живот и в един момент си казваме: Какво направихме? Ясен Николов посочва, че един от големите проблеми е, че в момента, в който някой ни даде съвет, ние се опълчваме срещу него. В момента, в който консултантите и психолозите кажат какво трябва да се направи, те се превръщат в родителите на непослушните деца, допълва той. Добре да знаем, че всяка монета има две страни и да внимаваме за това, как не искаме да свършва нашето родителство и какви не искаме да бъдат нашите деца. Много е важно ние да си спомним какви са били нашите изпитания като деца, малко повече да се поставяме в позицията на самото дете и на другия родител. Защото много голяма част от нас използват децата за изкупителни жертви и за съюзници в собствените си нерешени проблеми. Много е важно да знаем, че децата не вършат това, което им казваме, а това, което виждат, че правим ние. Подсъзнателно или не, те повтарят нашите действия и ако искаме те да са добри, ще трябва ние да бъдем добри. Ако искаме децата да не прекаляват с вредните храни, не трябва и ние да ги консумираме, ако искаме да четат, трябва и ние да четем…. А как да се справим с чувството на вина, което изпитваме, когато се запитаме дали сме добри родители - чуйте от разговора на Мариана Гомилева с Ясен Николов.

Най-популярните бебешки имена у нас?

За Световния ден на детето НСИ пусна любопитна класация на най-разпространените имена на децата, родени през 2015 година у нас. Според данните на статистиката се запазва тенденцията за по-голямо разнообразие на имената при момичетата - 2 977 имена, отколкото на имената при момчетата - 2 560 имена, пише Нова телевизия. 1 109 момченца, родени през 2015 година, носят името Георги, 1 052 – Александър, 876 – Мартин. При момичетата 847 носят името Виктория, 803 – Мария, 737 – Никол. Най-разпространените мюсюлмански имена при новородените през 2015 г. са Емир – 137, и Мерт – 111, при момчетата, а при момичетата - Елиф - 153 и Мелек - 74. 20 ноември е обявен за Световен ден на детето през декември 1954 г. от ООН и ЮНЕСКО. В България отбелязваме 1 юни. В края на 2015 г. в България има 998 206 деца на възраст до 15 години. От тях 513 597 са момчета, а 484 609 са момичета. Общо децата представляват 14% от населението на страната. За първи път през 1999 г. децата у нас са били по-малко като брой от хората над 65 години. В началото на 2015 г. България се нарежда на едно от последните места в ЕС с най-нисък относителен дял на децата от общия брой на населението. Децата в ЕС са 15.6% от населението. Най-малък дял от общото население децата са в Германия -13.2%, и в Италия - 13.8%, а най-много са в Ирландия - 22.1%, и Франция - 18.6%. През последните десетилетия, всяка година се раждат повече момчета отколкото момичета. През 2015 г. в България броят на живородените деца е 65 950, като момчетата (34 069) са с 2 188 повече от момичетата (31 881), или на 1 000 момчета се падат 936 момичета. През последните 55 години „най-момичешките“ години са 1994 и 2009, когато на 1 000 момчета се падат 960 момичета, а „най-момчешката“ е 1970 - на 1 000 момчета се падат 932 момичета. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот при момчетата, родени през 2015 г., е 71.09 години, а при момичетата - 78.02 години. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 32 124 деца. През учебната 2015/2016 година в детски градини са записани 232 000 деца. Педагогическият персонал в детските градини се състои предимно от жени, под 1% са мъжете. Децата в България тръгват на училище обичайно в годината, в която навършват 7 години. През 2015/2016 учебна година за първи път са записани общо 67 651 първокласници, от които 34 892 момчета и 32 759 момичета. Но има и изключения - през тази учебна година на училище са тръгнали 5 095 шестгодишни и 35 деца на 5 години На риск от бедност са изложени 25,4% от децата на възраст 0 - 17 години, сочи още статистиката на НСИ.  През 2015 г. за деца и юноши са издадени 837 заглавия - книги и брошури с тираж 1 002 хил., което е с 510 заглавия повече в сравнение с 2010 година. През последните пет години се забелязва тенденция на намаление на излъчените радиопредавания за деца и юноши. През 2015 г. радиооператорите (84 радиа и радиомрежи) са излъчили 6 096 часа детско-младежки радиопредавания, което е с 10 526 по-малко в сравнение с 2010 година (16 622 часа).

Взеха трите деца от майка в Сливен, защото ги гледала в мизерия

Майка от Сливен остана без трите си деца, които ѝ бяха отнети заради мизерните условия, в които живее. 25-годишната Даниела живее в склад за мебели в покрайнините на Сливен. Там няма електричество, а единствената „екстра” е стара печка на дърва, информира БТВ. Жената е принудена да се справя сама с трудностите в живота си. Тя няма работа, нито подкрепа от близките си. Когато губи бащата на децата си, неговите роднини я прогонват от дома им заедно с децата. Тогава тя отива при своята леля, която живее под наем в две стаи. Жилището обаче не отговаря на необходимите условия за отглеждане на дете, твърдят от отдел „Закрила на детето”. Вместо да помогнат на Даниела, социалните работници взимат двете момченца и момиченцето от майка им и ги изпращат в различни приемни семейства. Сега майката разполага само с два месеца, за да докаже, че може да се грижи за тях. Ако няма условия да гледа децата, те ще бъдат дадени за осиновяване. „Аз си го обяснявам с това, че страшно много харесаха децата ми... Да, и те наистина са хубави, затова ги взеха. Но не мисля, че ако ти харесат децата, трябва да ги вземеш от майка им”, коментира Даниела. Социалният работник по случая Стоянка Добрева обаче твърди, че Даниела сама е подписала декларация, че не може да се грижи за малките. Действията на отдела били според закона и защитавали правата на децата, тъй като майка им не им осигурявала необходимите условия за живот. Близките на Даниела твърдят, че те е добра майка и упрекват социалните, че са ѝ отнели децата. Те призовават институциите да ѝ помогнат да осигури подходящо жилище на децата си. „Бедни сме, това е най-лошия порок в България, и дори на собствените си деца не можем да помогнем”, коментира близка на Даниела.

Футболна академия „Царско село” създаде шампиони само за година

Два сезона със знаменити победи и нула загуби отбеляза детската футболна академия „Царско село”. Началото на академията бе поставено през 2015 година и оттогава възможност да развиват в нея спортния си потенциал имат деца, на възраст между 5 и 16 години. Базата на децата, която се намира в комплекса „Царско село” в София, разполага с четири терена. Два от тях са с изкуствена трева и притежават сертификат от ФИФА, а останалите са с естествена настилка. В базата има също басейн и възстановителен център. Собственикът Стойне Манолов обожава децата и има желание да превърне „Царско село“ в най-добрата футболна академия в България. Миналата седмица децата от отбори „2005” и „2007” заеха първото място в България на Републиканския турнир по детски футбол, чийто финал се проведе в град Трявна. Повече за академията разказва треньорът Кемал Рашидов: Мисията е да приобщим колкото се може повече деца да спортуват. Ясно е, че не всеки ще стане голям футболист, но е факт, че детето прави нещо, което обича. Ние виждаме, че даряваме радост. Това ни носи удоволствие. Пред очите ни децата израстват и стават големи и силни мъже. Най-трудната работа е да се занимаваш с деца, но е и най-сладката – да гледаш как растат пред очите ти и се развиват. Децата създават приятелства помежду си, които остават за цял живот. Всеки един спорт развива личността. Рашидов сподели, че по време на мачовете запазва хладнокръвие и не показва емоциите си, за да не разконцентрира играчите. Време за емоции и сълзи от радост има след края на играта. Важно според треньора е децата да се гордеят с победите си, но още по-важно е да не се отпускат и веднага да се концентрират върху следващото предизвикателство. По думите на Рашидов родителите са в основата на детската любов към спорта. Малчуганите от академията се радват на голяма подкрепа от родителите си, които са и хората, които най-емоционално приемат победите. Имам амбицията да продължа с тези деца, да ги заведа високо във футболното майсторство и да имат успехи – всеки един от тях. Аз им казах да нямат мечти, въпреки че много ме упрекват за това. Не искам да имат мечти, а цели. Казвам им да се целят високо и че ако работят здраво, ще го постигнат. – коментира още Рашидов. За съжаление напоследък все по-често ставаме свидетели на деца, които не желаят да спортуват, затлъстели са, а игрите пред блока са заменени с компютърни. Ето какви са причините за това според Кемал: Едно дете е много лесно податливо на манипулация от околните. Зависи в каква среда си, ако си в спортна среда – приятелите ти ще те грабнат и ще започнеш да тренираш, ако си в лежерна и отпусната среда – никой не може да ти помогне. Първата стъпка е да има академии като нашата, не само по футбол, а по всички спортове. Едно дете не е длъжно да харесва футбол, волейбол, баскетбол. Някой може да иска да играе водна топка, но няма къде. Трябва да има отворен масов спорт и да не се гонят резултати на всяка цена. Има деца с по-ограничени възможности, на тях също трябва да се даде възможност да спортуват, наравно с всички останали. Масовият спорт е ключа към оздравяването на нацията. Аз вече не виждам да играят деца  по улиците. Лятно време е, но ги няма. Децата трябва да преодолеят страха си. Може би тези, които спортуват активно се подиграват на дадено дете, че е по-дебеличко, или не може толкова много. Това е задачата на нас, треньорите – като дойде при нас дете с по-ограничени възможности, да не позволяваме да му се смеят, защото това го отказва да продължи напред. Това е тънък момент, който трябва да усетим и да го прекратим навреме. Треньорът каза още, че основно поради финансови причини и неангажираност на държавата доста спортни съоръжения западат, а местата, където можем да се движим и развиваме, в България са абсолютно недостатъчни. Снимки: Луиза Лазарова и личен архив

УНИЦЕФ отчита сериозен риск от бедност сред децата в Източна Европа

Децата от Източна Европа са в риск от бедност, съпоставим с този за децата в Азия. Този извод прави в последния си доклад УНИЦЕФ. Бедност, неграмотност и преждевременна смърт заплашват бъдещето на най-уязвимите деца както в Централна и Източна Европа,  така и в Централна Азия. Експертите пресмятат, че в световен мащаб над 69 милиона деца под петгодишна възраст ще умрат по предотвратими причини, 167 милиона деца ще живеят в бедност, а 750 милиона жени ще се омъжат като деца до 2030 година - крайната дата за постигане на Глобалните цели за устойчиво развитие. Организацията отчита, че дори в държави-членки на Европейския съюз децата живеят в по-голям риск от бедност в сравнение с възрастните, а 12 милиона деца в училищна възраст не посещават училище. Според Елена Атанасова, директор „Мониторинг върху правата на децата“ към Уницеф-България показвайки неравенствата докладът регистрира, че въпреки достигнатите от въпросните държави в ЕС цели на хилядолетието и високи индикатори, все още има деца в неравнопоставеност. Тя даде пример със силно намалялата детска смъртност у нас, въпреки която ако едно дете е родено на село то е много по-застрашено от нея, отколкото ако е родено в голям град. У нас 539 хиляди деца у нас са в риск от бедност и живеят в някакви материални лишения, които се отразяват на развитието им, а въпреки високия процент посещаващи училище много деца отпадат на ранен етап и остават неграмотни, се казва още в доклада. Въпросът не е каква е цената, а каква ще бъде цената, ако не бъдат инвестирани тези средства в политики, посветени на децата, коментира Атанасова. Като най-сериозната успешна политика, дала резултат определи публичните грижи за деца без родители и т.нар. деинституционализация новоизбраният български представител в Комитета за правата на детето към ООН доц. д-р Велина Тодорова. След шестмесечна кампания нейната кандидатура бе гласувана в конкуренцията на 19 кандидати, които са си оспорвали деветте освобождавани места за следващия мандат на комитета. Специализираният орган на ООН се състои от 18 независими експерти, избирани измежду кандидатите на общо 194 държави, които не бива да са обвързани с правителствени и партийни политики. Още по темата за политиките за децата - в звуковите файлове.