01.12.2016

Резултати от търсенето

Отказаха на "Евроинс Иншурънс Груп" да придобие Crеdit Agricole Life в Гърция

Гръцката централна банка отказа предложението на българския застраховател "Евроинс Иншурънс Груп" да придобие животозастрахователната компания Crédit Agricole Life, научи ИНСМАРКЕТ. Решението на банката е от петък, 17 юни, но се появи в гръцки медии едва вчера, съобщи застрахователният портал ИНСМАРКЕТ. Кирил Бошов, изпълнителен директор на "Евроинс Иншурънс Груп", потвърди информацията. Той посочи, че след обявеното решение холдингът ще продължи да разраства бизнеса си в Гърция самостоятелно, като от компанията планират да отворят собствен клон в страната, а също така се оглеждат и за други придобивания. ЕИГ развива дейност на гръцкия пазар чрез партньора си Global Insurance от 2014 г., като до момента това партньорство се ограничава предимно в продажбата на задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност". За да ускори растежа си, българската компания беше се договорила да придобие Crédit Agricole Life от френската банкова група "Креди Агрикол” през юли 2015 г. Сделката трябваше да бъде финализирана до края на годината след одобрение от регулаторните органи. В свое интервю от август 2015 г. Бошов посочи, че Гърция е приоритет за "Евроинс". "Неслучайно в средата на 2014 г. открихме офис там на база на Директивата за свободно предоставяне на услуги в рамките на ЕС. .... Считаме го за приоритет, като не крия, че самата криза направи Гърция по-интересен пазар за нас", каза тогава Бошов. Днес той потвърди, че решението на Гръцката централна банка за сделката с Crédit Agricole Life по никакъв начин не променя плановете за развитие на бизнеса в Гърция. "Считаме, че холдингът е добре капитализиран и това ще ни позволи да разширим дейността ни в Гърция органично. В същото време ще продължим да се оглеждаме за стратегически придобивания, които биха ни донесли ускорен растеж. Придобиванията са част от нашия бизнес и чрез тях диверсифицираме и подобряваме качеството на застрахователния ни портфейл", коментира още Кирил Бошов. Според ръководството на ЕИГ, проникването на застрахователните услуги в Гърция, по подобие на това в останалите страни в Централна и Източна Европа, е в пъти по-ниско от нивото в Западна Европа. Това предполага добри възможности за растеж на бизнеса през следващите години, когато се очаква гръцката икономика да започне да се възстановява. От "Евроинс" уточниха, че за първото полугодие на 2016 г. холдингът ще реализира над 6 млн. евро приходи от застраховки в Гърция. Очакванията за цялата 2016 г. са премийните приходи да достигнат 15 млн. евро. Към юни 2016 г. за "Евроинс Иншурънс Груп" в Гърция работят 20 служители, като екипът й ще продължи да се разраства. През първото тримесечие на годината ЕИГ увеличи капитала си със 195.6 млн. лв. до 483 млн. лв., което беше вписано в Търговския регистър в България на 01.04.2016 г. Основната цел на това увеличение беше да се осигури подкрепа за експанзията на бизнеса в Югоизточна Европа и за дейността на дъщерните дружества в региона. През последните няколко години ЕИГ придоби застрахователния бизнес на германската Talanx International в България – "ХДИ Застраховане", на холандската Achmea в България, които работеха с марка "Интерамерикан", както и на QBE в България и Румъния.        

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Външното министерство съветва пътуващите за Гърция, редовно да се информират за пътната обстановка там

  През последните 24 часа част от Западна и Централна Гърция бе обхваната от проливни дъждове и бури като най-тежко бе положението в областите Пелопонес и Западна Гърция, пише БГНЕС. Регистрирани са наводнения и щети в населените места източно от Солун – Неа Миханьона, Епаноми, Агиа Триада и други, в област Западна Македония, в района на Волос, в крайбрежните райони, а в района на гр. Каламата, област Месиния, засега се съобщава за две жертви. Посолството на Република България в Атина и Генералното консулство в Солун следят ситуацията и поддържат контакт с местните власти, като до момента няма постъпили данни за пострадали или бедстващи български граждани, съобщават от МВнР. Предвид продължаващите валежи и метереологични прогнози за голям обем дъждове и силни бури в сряда и четвъртък (07-08 септември) в района на Солун и Пелопонес, рискът от нови, сериозни наводнения остава висок през следващите 48 часа, като се очаква най-тежко да бъде засегната Северна Гърция, области на Централна Гърция, Източна Македония и Тракия. В момента основните пътища са проходими, но поради усложнената метеорологична обстановка и повишен риск от наводнения през следващите дни, МВнР препоръчва българските граждани, пътуващи или пребиваващи в Република Гърция да се осведомяват редовно за пътната обстановка и да избягват пътуване в засегнатите райони. При необходимост българските граждани могат да се обръщат за съдействие към дипломатическите и консулски представителства на България в Гърция: Посолство на Република България в Атина, Република Гърция Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico Teл.: +30 2106748 106; +30 2106748 105 Факс: +30 2106748 130 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6937 096 220 E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecе Генерално консулство на Република България в Солун, Република Гърция Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1, пощенски код: 54643 Солун Тел.: +30 2310 829210 Тел.: +30 2310 869 495 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6973 550 133 Факс: +30 2310 854 004 E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecegk/БГНЕС

Външното министерство: Пътуващите към Гърция, редовно да се информират за пътната обстановка

  През последните 24 часа част от Западна и Централна Гърция бе обхваната от проливни дъждове и бури като най-тежко бе положението в областите Пелопонес и Западна Гърция, пише БГНЕС. Регистрирани са наводнения и щети в населените места източно от Солун – Неа Миханьона, Епаноми, Агиа Триада и други, в област Западна Македония, в района на Волос, в крайбрежните райони, а в района на гр. Каламата, област Месиния, засега се съобщава за две жертви. Посолството на Република България в Атина и Генералното консулство в Солун следят ситуацията и поддържат контакт с местните власти, като до момента няма постъпили данни за пострадали или бедстващи български граждани, съобщават от МВнР. Предвид продължаващите валежи и метереологични прогнози за голям обем дъждове и силни бури в сряда и четвъртък (07-08 септември) в района на Солун и Пелопонес, рискът от нови, сериозни наводнения остава висок през следващите 48 часа, като се очаква най-тежко да бъде засегната Северна Гърция, области на Централна Гърция, Източна Македония и Тракия. В момента основните пътища са проходими, но поради усложнената метеорологична обстановка и повишен риск от наводнения през следващите дни, МВнР препоръчва българските граждани, пътуващи или пребиваващи в Република Гърция да се осведомяват редовно за пътната обстановка и да избягват пътуване в засегнатите райони. При необходимост българските граждани могат да се обръщат за съдействие към дипломатическите и консулски представителства на България в Гърция: Посолство на Република България в Атина, Република Гърция Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico Teл.: +30 2106748 106; +30 2106748 105 Факс: +30 2106748 130 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6937 096 220 E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecе Генерално консулство на Република България в Солун, Република Гърция Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1, пощенски код: 54643 Солун Тел.: +30 2310 829210 Тел.: +30 2310 869 495 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6973 550 133 Факс: +30 2310 854 004 E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecegk/БГНЕС

От третия спасителен пакет Гърция получи само 1,1 млрд. евро

  Министрите от еврозоната отпуснаха на Гърция 1,1 милиард евро от одобрената през август третата спасителна програма след изпълнението на Атина на обещаните строги реформи. „Гърция приключи с изпълнението на всички 15 реформи засега. Това открива пътя за изплащане на 1,1 млрд. евро”, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум. Останалите 1,7 милиарда евро от първия транш, които ще помогнат за погасяването на просрочените задължени на Гърция, ще бъдат изплатени на 24 октомври, заяви гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос. Причина за изненадващото разкъсано плащане са съмненията на Германия относно постигнатите резултати на Гърция, съобщава БГНЕС. Към момента Гърция изпусна няколко крайни срока за провеждане на нови реформи, за да отключи достъпа си до спасителните заеми, и най-вече, да започне преговори за облекчаване на дълга по-късно тази година. След кризата през 2015 г. Гърция спечели спасителна програма на стойност до 86 млрд. евро, която е третата подред и която трябва да бъде реализирана през следващите три години. За да получи в момента жизненоважната сума, Гърция трябваше да въведе 15 на брой промени в закона, обвързани със създаването на приватизационен фонд и реформи в енергийния сектор. Миналата седмица Атина заяви, че дългът на Гърция ще нарасне до 315 милиарда евро или 178,9% от БВП. 

Гърция получава пореден транш в размер на 2,8 млрд. евро от помощта по третата спасителна програма

Очаква се международните кредитори да одобрят свеж заем от 2,8 млрд. евро за Гърция, след като страната приключи с набора от ключови икономически реформи, съобщават длъжностни лица от еврозоната, цитирани от агенция "Уолстрийт Джърнъл". Изплащането на следващата част от финансовата помощ ще бъде официално одобрено от Европейския спасителен механизъм (спасителния фонд на еврозоната - ЕСМ) във вторник, с което ще бъде сложен формален края на първия преглед по третата спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро, която беше договоренa през август миналата година. Поредният отпуснат заем ще включва 1,1 млрд. евро, които да бъдат използвани за обслужване на гръцкия дълга и 1,7 млрд. евро за изплащане на просрочени задължения към местни доставчици. По-рано този месец fинансовите министри на еврозоната постигнаха споразумение, че Гърция е изпълнила необходимите икономически ремонти, за да получи 1,1 млрд. евро от първия транш от финансовата помощ, въпреки някои въпроси, повдигнати от Германия, че приватизационният фонд на страната се формира твърде бавно. Реформите включваха промени в енергийния сектор, в пенсионната система и създаването на приватизационен фонд, средствата от който ще бъдат частично използвани за погасяване на дълга на страната. Останалият транш от новия заем зависеше от способността на Гърция да изплати парите, които дължи на местни изпълнители. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги. Първият кръг от преговорите по втория преглед на цялостната спасителна програма, който ще се фокусира основно върху политически трудната област на реформи в трудовия пазар, се очаква да приключи до края на настоящата седмица. Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъда завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината. Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година. Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга. МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция. Междувременно управляващият директор на ЕСМ - Клаус Реглинг потвърди, че европейският спасителен фонд е отпуснал транш за 2,8 млрд. евро на Гърция. Днешното решение да отпуснем 2,8 млрд. евро е сигнал, че гръцкият народ бележи стабилен прогрес при реформирането на своята държава, посочи Реглинг. Ако гръцкото правителство продължава да прилага договорените по трета спасителна програма реформи, растежът на икономиката на Гърция може да се ускори през следващата година и правителството може би ще има възможност да започне отново да емитиран дълг на външните пазари през 2017-а година, допълни той.

Обама на визита в Гърция. Ще подкрепи каузата на Македония и членството й в НАТО

  Американският президент Барак Обама по време на визитата си в Гърция ще поиска от гръцкия премиер Алексис Ципрас да отмени „незаконното“ вето за влизането на Македония в НАТО, да гласува за нови антируски санкции и да затвори гръцките пристанище за руски военни кораби, предаде БГНЕС. Целите на внезапната визита в Гърция на отиващия си президент Обама са определени от Heritage Foundation, която е крепост на неоконсервативните ръководители на американската външна политика. Те настояват Обама да поиска три неща от Гърция. Първо – трябва да се подкрепи каузата на Македония. Упоритата позиция на Гърция за името поставя под заплаха политиката на отворени врати на НАТО. Гърция трябва да позволи на Македония да влезе в НАТО, което е предвидено от договорите, категорични са от Heritage Foundation Второ – да натисне Гърция да гласува за възобновяването на европейските санкции срещу Русия, когато през декември това предложение отново бъде поставено на гласуване в Европейския съюз. Трето – Гърция да се обяви срещу акостирането на руски военни кораби в гръцките пристанища. Докато Крим остава незаконно окупиран от Русия и Москва продължава да подкрепя сирийския диктатор Башар Асад, президентът Обама трябва ясно да подчертае, че гръцката подкрепа за руския флот е напълно неуместна за една страна-членка на НАТО. Той трябва да препоръча на гърците да последват примера на Испания и да се отменят бъдещите визити на руския флот. Визитата на Барак Обама в Гърция ще бъде на 15 и 16 ноември, правителството в Атина разчита на американската подкрепа за облекчаване на държавния дълг, който достига около 320 милиарда евро.

Гърция "пълни" дупки в бюджета си като конфискуват български автомобили

Българи, живеещи в Гърция се оплакаха от зачестили случаи на конфискувани автомобили с български регистрационни номера, съобщава ДАРИК нюз. Причината е, че в южната ни съседка има изискване за автомобили, които пребивават повече от 185 дни или шест месеца в страната, да се пререгистрират автомобилите си с гръцки регистрационни номера. Ако не бъде извършена пререгистрация, това се счита за митническо нарушение и са заплаща глоба, стига се до спиране на автомобила от движение или неговата конфискация. В последните месеци обаче са зачестили случаи на българи, дошли на почивка в Гърция, които са станали жертва на тези рестрикции, тъй като не успели да докажат пред властите, че са временно пребиваващи в страната. В резултат, след като не успяват да платят солените глоби и такси, автомобилите им се конфискуват. "В началото конфискуваха доказани автомобили. Хващат те, виждат че работиш в тази страна от 10 години, щом работиш тук и не си регистрирал колата, нямаш право на нея, конфискуват ти я", обясни Петър Анастасов, представител на българската общност в Гърция. По думите му сега автомобили вече се конфискуват наред и без проверка. Това довело и до случаи на конфискации на автомобили на туристи. Такъв е случаят от 17 април т.г., когато Васил Андреев идва на гости на брат си в Гърция. От април до деня на проверката - 30 юни, Васил е на гости при брат си. Той е спрян от гръцки полицаи, които му наредили да ги последва до управлението. Там той давал обяснения близо час, в който Андреев успял да покаже документи, удостоверяващи, че живее и работи в Германия. В резултат автомобилът му е задържан, за което обаче не бил издаден документ. "Тъй като преминаването през границата ни с Гърция e само с лични карти и никъде не се отбелязва датата, за българите става много трудно за доказване, че колата е пребивавала в страната по-малко от шест месеца. На чужденците се дава 10-дневен срок да докажат това пред митницата. В Гърция за един обикновен автомобил, който струва 1000 евро в България, митото, за да го регистрираш, струва 2000 евро", обясни за Анастасов. Според него случаите са зачестили през последните години и с тази схема няколко поред правителства "пълнят дупката в бюджета". По думите му особено фрапиращи са случаите на островите и дори да покажеш билет от ферибота, с което да докажеш, че си дошъл преди 20 дни, властите си намират друго оправдание и искат удостоверение от България, че работи там и му се внасят осигуровки през последните 6 месеца. Според българското посолство в Атина чуждестранни граждани могат да ползват лични превозни средства с чужда регистрация в Гърция временно като туристи или при професионални или родствено-семейни посещения за период от време ненадхвърлящ шест месеца (185 дни) в рамките на една календарна година.

Гърция "пълни" дупките в бюджета си като конфискуват български автомобили

Българи, живеещи в Гърция се оплакаха от зачестили случаи на конфискувани автомобили с български регистрационни номера, съобщава ДАРИК нюз. Причината е, че в южната ни съседка има изискване за автомобили, които пребивават повече от 185 дни или шест месеца в страната, да се пререгистрират автомобилите си с гръцки регистрационни номера. Ако не бъде извършена пререгистрация, това се счита за митническо нарушение и са заплаща глоба, стига се до спиране на автомобила от движение или неговата конфискация. В последните месеци обаче са зачестили случаи на българи, дошли на почивка в Гърция, които са станали жертва на тези рестрикции, тъй като не успели да докажат пред властите, че са временно пребиваващи в страната. В резултат, след като не успяват да платят солените глоби и такси, автомобилите им се конфискуват. "В началото конфискуваха доказани автомобили. Хващат те, виждат че работиш в тази страна от 10 години, щом работиш тук и не си регистрирал колата, нямаш право на нея, конфискуват ти я", обясни Петър Анастасов, представител на българската общност в Гърция. По думите му сега автомобили вече се конфискуват наред и без проверка. Това довело и до случаи на конфискации на автомобили на туристи. Такъв е случаят от 17 април т.г., когато Васил Андреев идва на гости на брат си в Гърция. От април до деня на проверката - 30 юни, Васил е на гости при брат си. Той е спрян от гръцки полицаи, които му наредили да ги последва до управлението. Там той давал обяснения близо час, в който Андреев успял да покаже документи, удостоверяващи, че живее и работи в Германия. В резултат автомобилът му е задържан, за което обаче не бил издаден документ. "Тъй като преминаването през границата ни с Гърция e само с лични карти и никъде не се отбелязва датата, за българите става много трудно за доказване, че колата е пребивавала в страната по-малко от шест месеца. На чужденците се дава 10-дневен срок да докажат това пред митницата. В Гърция за един обикновен автомобил, който струва 1000 евро в България, митото, за да го регистрираш, струва 2000 евро", обясни за Анастасов. Според него случаите са зачестили през последните години и с тази схема няколко поред правителства "пълнят дупката в бюджета". По думите му особено фрапиращи са случаите на островите и дори да покажеш билет от ферибота, с което да докажеш, че си дошъл преди 20 дни, властите си намират друго оправдание и искат удостоверение от България, че работи там и му се внасят осигуровки през последните 6 месеца. Според българското посолство в Атина чуждестранни граждани могат да ползват лични превозни средства с чужда регистрация в Гърция временно като туристи или при професионални или родствено-семейни посещения за период от време ненадхвърлящ шест месеца (185 дни) в рамките на една календарна година.

Еврогрупата натиска Гърция да ускори приключването на реформите в срок

Финансовите министри от Еврогрупата предупредиха Гърция да увеличи усилията си и да приключи навреме всичките 15 мерки и реформи, които са необходими, за да може страната да изпълни ангажиментите си по трета спасителна програма и да започне втория икономически преглед, който ще позволи по-нататъшното отпускане на средства на Атина, заяви в петък президентът на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Говорейки по време на пресконференция в кулоарите на неформалната среща на европейските финансови министри и централни банкери в Братислава, Дейселблум, европейският икономически Пиер Московиси и членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Бено Кьоре подчертаха, че Гърция трябва да продължи да изгражда доверие сред нейните международни партньори преди втория икономически преглед и предстоящите преговори с МВФ относно евентуалното реално участие на фонда при финансирането на третата спасителна програма. Пиер Московиси отбеляза, че едва три от предходните 15 мерки са били приключени успешно, но добави, че това не означава, че няма достатъчно време, за да бъдат приключени успешно в рамките на заложената времева рамка. Той посочи, че гръцкият министър на финансите Евклид Цакалатос е обещал да ускори темпа по изпълнение и спазване на крайните срокове. Очаква се в края на следващата седмица инспекторите от ЕК, ЕЦБ, МВФ и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) да се завърнат в Атина, за да започнат подготвителни срещи преди решаващия втори преглед по изпълнение на трета спасителна програма, договорена през миналото лято. Според сделката, подписана преди година, Гърция може да получи финансова подкрепа в размер до 86 млрд. евро до 2018-а година в замяна на договорените в спасителна програма реформи. Крайният срок за приключване на важните реформи е този месец, както официалните представители на еврозоната се опитват да уверят Гърция да остане на пътя на изпълнение на поетите ангажименти, за да получи нови 2,8 млрд. евро от помощта до края на октомври. През май Еврогрупата одобри транш в размер на 10,3 млрд. евро за Гърция, като първоначално бяха отпуснати 7,5 млрд. евро, докато останалите 2,8 млрд. евро ще бъдат предоставени на Атина до края на октомври, ако бъдат изпълнение някои допълнителни условия. Членът на ЕЦБ Беноа Кьоре сподели, че двата основни сектора, в които Гърция изостава от заложения график, са процеса на приватизация и реформите в енергетиката. Той също така призова всички участници в спасителната програма да намерят надеждно решение за устойчивостта на гръцкия дълг, което, според него, поражда известни опасения. Кьоре добави, че единствено завършването на втория преглед по изпълнение на договорената програма ще спомогне за подобрение на икономическата ситуация в Гърция. По отношение на общата икономическа ситуация в еврозоната, Йерун Дейселблум подчерта, че той се е начел на много "смъртоносни" истории в медиите относно бъдещето на еврозоната, но според него реалността е, че икономическото възстановяване напредва и растежът е по-силен. Беноа Кьоре пък потвърди изявленията, направени от президента на ЕЦБ Марио Драги след заседанието на банката в четвъртък, че икономиката е гъвкава и издръжлива въпреки политическата нестабилност. Той отново подчерта твърдото убеждение на ЕЦБ, че Европа може да се възползва от предимствата на сегашната прекалено стимулираща парична политика (политика на рекордно ниски лихви), само ако отделните правителства приложат останалите необходими политики, такива като провеждането на структурни реформи.

ЕЦБ няма да подкрепи разхлабване на фискалните цели на Гърция след 2018 година

Европейската централна банка не подкрепя идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018-а година, се посочва в официално изявление на ЕЦБ като реакция на коментари на управителят на Гръцката централна банка Стурнарас. Според третата спасителна програма, договорена преди година, Гърция се е съгласи да постигне т.нар. "първичен" бюджетен излишък (изключващ разходите за обслужване на дълга) от 3,5% от БВП през 2018-а година, от 2,5% през 2019-а и от 2,0% през 2020-а година. Във вторник обаче шефът на Централната банка на Гърция Стурнарас посочи, че предложението за намаляване на тези бюджетни цели се подкрепя от ЕЦБ. Европейската централна банка е на 100% зад нас, но това трябва да се реши от Еврогрупата, заяви той пред репортери. От ЕЦБ обаче направиха официално изявление, в което се посочва: Не е правилно да се каже, че банката поддържа идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018 година. Необходимо е първо да има дискусия сред четирите институции и Еврогрупата в рамките на настоящата рамка на трета спасителна програма, се казва в изявлението на централната банка, визирайки основните участници в спасителната програма в лицето на ЕЦБ, ЕК, МВФ и Европейския механизъм за стабилност. Съгласно условията на третия международен спасителен план, Атина трябва да постигне първичен бюджетен излишък в размер на 0,5% от БВП през 2017 година. Но неотдавна от ЕЦБ посочиха, че задържането на високи бюджетни излишъци в средносрочен и дългосрочен план изглежда нереалистично, подкрепяйки по този начин аналогичното мнение по въпроса, изразено от Международния валутен фонд. Междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че по-ниски фискални цели ще спомогнат за стимулиране на икономически растеж ще дадат на Атина финансова възможност да облекчи част от строгите мерки на икономии, които вредят на гръцките домакинства вече в продължение на шест години. Европейските кредитори на Гърция обаче призоваха властите в Атина да се придържа към условията на трета спасителна програма и дори призоваха за ускоряване на необходимите реформи. Това, което е важно за ЕЦБ в момента е, че Гърция изпълнява своите ангажименти в рамките на програмата, посочи официален представител на Европейската централна банка. От началото на седмицата чуждестранните кредитори на Гърция започнаха оценка на напредъка на страната по отношение на реформите, предписани в последната спасителна програма, като това представлява ключова стъпка преди предоставянето на 2,8 млрд. евро допълнителна финансова помощ. Гръцкото правителство обеща да предприеме мерки за либерализиране на енергийния си пазар, да намали пенсионните разходи, да ускори процеса на приватизация и да подобри банковото управление в замяна на свежи финансови средства, които да бъдат използвани за изплащане на държавни просрочия.

Енергийният министър: Имаме пълна подкрепа за интерконектора Гърция-Българи

  За реализацията на интерконектора Гърция-България има институционална подкрепа от двете правителства, енергийните регулатори на страните и Европейската комисия. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на промоционално събитие за провеждането на втората обвързваща фаза на пазарния тест по проекта за изграждане на междусистемната газова връзка с южната ни съседка, съобщи БГНЕС. По думите на Петкова интерконекторът Гърция-България (IGB) е ключов за енергийната сигурност на България и цяла Европа. „През последните две години работим целенасочено за неговата реализация“, каза още тя. Петкова добави, че всяка година българското правителство залага държавна гаранция за проекта, като за тази година тя е в размер на 110 млн. евро. На събитието участваха още министърът на енергетиката и климатичните промени на Гърция Панос Скурлетис, Катарина Сиков-Магни от дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, Теодора Георгиева и Константинос Караянакос от проектната компания „Ай Си Джи Би“, представители на българския и гръцкия регулатори, представители на акционерите в проектната компания – „БЕХ“ ЕАД и IGI Poseidon, както и на оператора на националната газопреносна мрежа – „Булгартрансгаз“ ЕАД. „С подписването на окончателното инвестиционно решение дадохме гаранция за безвъзвратната реализация и успеха на проекта“, заяви енергийният министър. Петкова подчерта успешно преминалата първа фаза на пазарния тест по проекта и изрази увереност,че през втората такава количествата природен газ ще бъдат препотвърдени. „Основание за това ни дават новите четири компании, които не са взели участие в първата фаза на пазарния тест и предстои да заявят допълнителни количества на провеждащата се в момента втора фаза“, обясни Петкова. Пускането в експлоатация на първия интерконектор у нас – междусистемната газова връзка България-Румъния ще бъде допълнителна възможност и стимул за участниците настоящата фаза на пазарния тест, увери тя. Срокът за подаване на обвързващи оферти за управление и разпределяне на капацитета на междусистемната газова връзка Гърция – България е до края на месец октомври тази година. По-рано през деня министър Петкова и гръцкият й колега министър Скурлетис обсъдиха ключовите за двете страни енергийни проекти. Двамата бяха категорични, че България и Гърция работят за общите принципи на европейския енергиен съюз и доказателство за това е обявеният за приоритетен проект на ЕС – интерконекторът Гърция-България. Петкова бе категорична, че реализацията на междусистемната газова връзка с южната ни съседна е важна предпоставка за гарантиране енергийната сигурност както за двете страни, така и за цяла Европа. „Проектът IGB e първата решителна стъпка за намиране на нови маршрути и източници на природен газ в региона“, каза министърът на енергетиката и климатичните промени на Гърция Панос Скурлетис.

Предстояща визита на Обама в Атина засилва надеждите за намаляване на гръцкия дълг

Президентът на САЩ Барак Обама ще направи официално посещение в Гърция на 15-и ноември, обяви Белият дом. Планираното пътуване може да подсили надеждите на властите в Атина за намеса от най-високо американско ниво в продължаващата вражда между Международния валутен фонд и Германия относно въпроса с дългосрочната устойчивост на гръцкия дълг и по този начин да бъде намерено решение на деликатния въпрос. Според изявлението на Белия дом президентът Обама ще пътува до Гърция, Германия и Перу от 14-и до 21-ви ноември. Обама ще се срещне с президента на Република Гърция Прокопис Павлопулос и с премиера Алексис Ципрас, като ще потвърди отново своята подкрепа за продължаващите усилия за поставяне на гръцката икономика по пътя на устойчиво развитие и подновен просперитет, се добавя в изявлението. Гръцките държавни служители очакват, че разговорите на Обама в Атина и в Германия ще увеличат усилията за постигане на по-скоростна нова сделка за облекчаване на държавния дълг. Агенция Market News International цитира съветник на гръцкия премиер, който заяви, че е в интерес на САЩ и на ЕС да бъде постигната сделка за дълга възможно най-скоро и поради това ние очакваме американската подкрепа. Администрацията на Обама се намеси много пъти през последните години, когато Гърция и нейните кредитори достигаха до задънена улица в преговорите и нашата страна беше на ръба да излезе от еврозоната, коментира същият високопоставен гръцки служител. Президентът на САЩ избра Атина да бъде част от последната му обиколка зад граница и това означава много за нас, добави той. Във вторник Европейският механизъм за стабилност (ESM) отпусна поредния свеж заем от 2,8 млрд. евро за Гърция, с което ще бъде сложен формален край на първия преглед по третата спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро, която беше договоренa през август миналата година. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги по втория преглед на изпълнение на спасителната програма. Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъда завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината. Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година. Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга. МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди Фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция. В тази връзка новината за предстоящата визита на Обама в Атина може да подсили надеждите на гръцките власти за по-бързо намиране на решение по въпроса за огромния дълг на страната.

Европейският стабилизационен механизъм одобри отпускането на 7,5 млрд. евро от помощта за Гърция

Висши представители на финансовите министерства от еврозоната се споразумяха в петък да отпуснат на Гърция свежи заеми на стойност от 7,5 млрд. евро, постигайки окончателно заключение на проточилия се с месеци преглед по изпълнение на спасителната за страната програма, договорена с нейните международни кредитори, съобщава "Уолстрийт Джърнъл". Чрез тези средства ще бъде гарантирано, че Гърция няма да се окаже в опасност от просрочване на нейни външни задължения към кредиторите по-късно това лято. Длъжностните лица, които съставляват Съвета на директорите на Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ) - спасителния фонд на еврозоната, се съгласиха да изплатят следващия транш от финансова помощ, тъй като управляващите в Атина успяха да приемат серия от икономически реформи, които бяха наложени от международните кредитори. Изплащането на средства е факт, след като парламентът на Гърция прие серия от болезнени мерки за икономии, договорени в рамките на третата спасителна програма за страната в размер до 86 млрд. евро, включително увеличаване на данъците и основен ремонт на "скъпата" гръцка пенсионна система. В замяна на финансовата помощ, правителството на гръцката левица също така одобри законова рамка, която да позволи на банките в страната да се освобождават от техните т.нар. "лошо кредити" и се съгласи да създаде специален приватизационен фонд. Гърция се нуждаеше от свежо финансиране най-късно до средата на юли, когато страната ще трябва да погаси големи по размер външни задължения, включително и обратно изкупуване на гръцки облигации, държани от Европейската централна банка. Част от новите кредити ще отидат и за изплащането на вътрешни просрочия - пари, които гръцкото правителство продължава да дължи на местни доставчици. Европейските и властите в Атина се надяват, че това може да даде необходимия тласък на изпитващата все още сериозни затруднения гръцка икономика. Европейският спасителен механизъм също така каза, че още 2,8 млрд. евро ще бъде на разположение на Гърция, но при условие, че управляващите изчистят своите просрочия и продължават да осъществяват допълнително договорените реформи. Междувременно агенция Ройтерс цитира източници от ЕЦБ, според които Европейската централна банка е почти сигурна, че през следващата седмица ще възстанови достъпа на гръцките банки към нейните репо-операции за евтино рефинансиране на финансовите институции в еврозоната. Гръцките банки загубиха достъпа до средствата на ЕЦБ по-рано миналата година, когато Атина беше на косъм да излезе от еврозоната. Възстановяването на финансирането от страна на ЕЦБ ще представлява голяма стъпка към нормализация на гръцката икономика, която все още се намира под негативното влияние на наложения преди година контрол на капитала и от тежките мерки на икономии, целящи подобряване на фискалния ѝ баланс. Въпреки че кредитният рейтинг на Гърция е все още на т.нар. ниво "боклук" според водещите кредитни агенции, ЕЦБ вероятно ще заобиколи своите изисквания за инвестиционен кредитен рейтинг на срещата на Управителния съвет на 22-ри юни, допускайки обратно гръцките облигации като обезпечение при провежданите от нея ежеседмични операции по рефинансиране на търговските банки от еврозоната, посочва Ройтерс. За сега ЕЦБ отказват да коментират тази информация.

Защо българите предпочитат да почиват в Гърция?

Септември почти дойде, а с него и празничните дни за българите. Какви оферти ни чакат в съседна Гърция?  Проверихме офертите за Северна Гърция и за втората половина на септември стигнахме до 65 лева за четири нощувки, съобщава Нова телевизия. Въпросът България или Гърция става все по-горещ. И в Аспровалта, и в Ставрос, и въобще - в Северна Гърция най-често туристите говорят на български.  А сега е пикът на цените. След месец те ще паднат наполовина. Но туристите няма да намалеят, коментират туроператорите - заради някои примамливи оферти.  А колко струва вечеря навън? "Ние сме петима души, 50-60 евро на вечер за вечеря, мисля, че е нормално", коментира Георги. Надникваме в една от таверните и се уверяваме, че компанията на Георги от нищо не се лишава. А на плажа? Шезлонгът и сянката на чадъра са безплатни. Достатъчно е да си поръчам нещо от кафенето на плажа и цял ден мога да им се наслаждавам. Цената на фрапе и малка бутилка минерална вода е три евро. Пясъчната ивица е 15 километра. Място има за всички. Ако не в близките квартири, може и на къмпинг, където - пак няма да се прескачате. Добрите новини са, че лятото в Гърция продължава и до средата на октомври. Навсякъде, където минахме, беше пълно, но време има за резервации и най-вече за това да направим своя избор - България или Гърция през септември.

Гръцкото правителство се опитва да изглади враждата между централната банка на страната и СИРИЗА

Гръцкото правителство и централната банка на страната се опитват да намерят решение относно въпроса с проблемния кредитор Attica Bank, след като борбата за надмощие отново разпали напрежението между централният банков орган и управляващата крайна левица в лицето на СИРИЗА, съобщава "Уолстрийт Джърнъл". Изданието посочва, че премиерът Алексис Ципрас се срещнал в събота с управителят на централната банка Янис Стурнарас в опит да изгладят спора относно това как трябва да се управлява Attica Bank - основен кредитор, финансиращ публичното строителство, който обаче изпитва сериозни проблеми, тъй като близо 57% от отпуснатите от него кредити са необслужвани. Няма план, който може да ме заобиколи, заяви пред репортери г-н Стурнарас, в отговор на предположението, че правителството се опитват да отслаби независимостта на централна банка. Високопоставен правителствен служител пък посочи, че няма сянка на съмнение относно отношенията с Централната банка на Гърция. Кавгата ескалира през последните дни, когато полиция нахлула в бизнес офис, собственост на съпругата на г-н Стурнарас веднага, след като той заяви, че няма да одобри предпочитан от правителството кандидат за главен изпълнителен директор на Attica Bank. Времето на акцията съвпада с разследване на корупция в здравния сектор, което засилва опасенията, че правителството с помощта на съдебната система е тръгнало след политическите си врагове. Правителството обаче отрича, отбелязвайки, че съдебната система е независима. В тази връзка Ципрас и Стурнарас изпратиха мирни сигнали в края на миналата седмица, обещавайки да работят заедно, за да се справят с проблемния банков сектор на Гърция. От идването си на власт през 2015 година Алексис Ципрас изпитва проблеми при опитите си за сътрудничество с шефа на централната банка, тъй като Стурнарас критикуваше многократно нежеланието на управляващата партия СИРИЗА да изпълни условията на международния спасителен план за Гърция. Трябва да се има предвид, че Attica Bank, която предизвика най-новия управленски сблъсък, представлява малък кредитор с мажоритарен собственик в лицето на пенсионния фонд TSMEDE на мощната гилдия на строителните инженери и публичните изпълнители. Тези професионални среди имат тесни връзки със СИРИЗА, чието ръководство включва неколцина добре известни строителни инженери. През последните месеци Централната банка на Гърция и банковият надзор на ЕЦБ направиха одит на Attica Bank, след като кредиторът не успя да приключи успешно усилията за повишаване на своя капитал като част от процеса на рекапитализация на банковия сектор в страната. Одитът установи, че погрешни практики, включващи слабо обезпечени кредити на строителни компании, са допринесли за планината от лошите дългове на банката. В събота г-н Стурнарас заяви, че трябва да премине проверката на прокуратурата, за да се види дали не е имало нарушение на някои от банковите закони. "Уолстрийт Джърнъл" отбеляза, че на този етап няма официален коментари от страна на Attica Bank. През настоящата година гръцките власти направиха сериозно размествания в управленията на банките, както се изискваше от европейските кредитори на Гърция, настояващи за по-професионално управление, включващо замяна на политически свързаните кадри в банковата система. На 6-и септември официални представители Централната банка на Гърция и на правителството се споразумяха за нов кандидат за главен изпълнителен директор на Attica Bank. Но редица членове на СИРИЗА настояваха бивш ветеран-политик от левицата да бъде назначен за главен изпълнителен директор на закъсалата банка. На 7-и септември пенсионният фонд на строителните инженери TSMEDE номинира този бивши политик от левицата и още трима нови директори да влязат в управлението на кредитната институция. Гръцката централна банка обаче блокира тези назначения, позовавайки се на новите правила за пригодността на членовете на банковия борд, като през миналата седмица г-н Стурнарас информира правителството за предстоящото решение. На следващата сутрин следователи претърсиха офисите на фирмата Mindwork Business Solutions - рекламна компания, чиято собственост е на съпругата на г-н Стурнарас, Лина Николопулу. Обиските на компанията в продължения на 12 часа представляват част от разследване за предполагаема злоупотреба със средства от фондовете за обществено здравеопазване. Компанията на г-жа Николопулу беше част от консорциум, който спечели договори за кампания против рака. Лина Николопулу заяви, че истинската цел на претърсването е била нейния съпруг, но правителството отрече, че е поръчало това нахлуването в офиса на фирмата. Според хора, запознати със скандала, шефът на централната банка и гръцкият премиер са разговаряли по телефона в петък, преди двамата да се срещнат през уикенда, за да обсъдят проблема с Attica Bank. На срещата е присъствал и вицепремиерът Янис Драгасакис, известен като прагматичен служител, който се опитва да изглади различията между централната банка и СИРИЗА. Служител на централната банка обаче отбеляза, че Стурнарас ще отстоява решението си кой е годен да управлява Attica Bank и е готов да сложи надзорник, отговарящ за прекия контрол над кредитора, ако борда на финансовата институция се съпротивлява. В същото време длъжностно лице от кабинета на вицепремиера Драгасакис заяви, че че правителството, Централната банка на Гърция и акционерите на Attica Bank ще продължат да търсят консенсусно решение.

Кредиторите от ЕС и МВФ пристигат в Атина за пореден преглед на гръцката спасителна програма

Кредиторите от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) пристигнат в понеделник в Атина, за да започнат нова проверка по изпълнението на гръцката програма за строги икономии, както и на приватизационната програма на страната. Вторият одит на изпълняваната от Гърция програма, която беше договорена през юли 2015 година като част от трети спасителен финансов пакет в размер до 86 млрд. евро, ще се проведе само, ако бъде приключен успешно първия преглед по нейното осъществяване. Гръцката управляваща партия СИРИЗА посочи, че възнамерява да финализира предвидените строги мерки на икономии до 5-и декември, когато финансовите министри на ЕС проведат своята последна за годината среща. През настоящата седмица международните кредитори ще се заемат с трудовите реформи, провеждани от властите в Атина, включително ограничаване на сегашната минимална системата на заплащане, която е създадена със закон, а не чрез колективно договаряне. Въпреки това, анонимен гръцки официален представител посочи наскоро, че минималната заплата ще бъде подкрепена от колективния трудов договор, което е често срещана практика в целия Европейски съюз. Това обаче представлява основна пречка пред МВФ, който все още не се е ангажирал да участва с реални средства в третия спасителен финансов пакет за Гърция. МВФ остава оптимист относно икономиката на Гърция, прогнозирайки растеж от 2,8% през следващата година, ако гръцкото правителство приложи толкова необходимите реформи. Едно скорошно проучване на института "Брюгел" - базирания в Брюксел т.нар. "мозъчен тръст", обаче предупреди, че Гърция ще се нуждае и от четвърта спасителна програма, след като текущата програма приключи през 2018-а година. Според него властите в Атина няма да могат да излязат на свободния паричен пазар за кредити и това най-вероятно ще наложи поредна жизненоважна спасителна финансова програма. В същото време МВФ продължава да смята, че Гърция ще се нуждае от ново опрощаване на дълга под някаква форма, за да има каквато и да е надежда за възстановяване на нейната икономика. Премиерът Алексис Ципрас повтори през миналата седмица на конференция на гръцката управляваща партия за необходимостта от облекчаване на държавния дълг. Вторият преглед ще бъде завършен и заедно с това трябва да бъдат определени мерки за преструктуриране на дълга. Едновременно с това ние трябва да започнем да участваме в програмата на ЕЦБ за "количествени улеснение" (програмата за покупки на финансови активи в еврозоната), заяви Ципрас миналия четвъртък. Гърция изненада своите кредитори с добри данни за икономическия растеж през второто тримесечие въпреки песимистичния тон по отношение на растежа на голяма част от останалите страни - членки на Еврозоната. На тримесечна база БВП на Гърция нарасна през периода април - юни с 0,2%,  докато международните експертите виждат свиване на гръцката икономика с 0,6% през настоящата година.

Очаква се Гърция да получи пореден транш от помощта по третата спасителна програма

Очаква се международните кредитори да одобрят свеж заем от 2,8 млрд. евро за Гърция, след като страната приключи с набора от ключови икономически реформи, съобщават длъжностни лица от еврозоната, цитирани от агенция "Уолстрийт Джърнъл". Изплащането на следващата част от финансовата помощ ще бъде официално одобрено от Европейския спасителен механизъм (спасителния фонд на еврозоната - ЕСМ) във вторник, с което ще бъде сложен формален края на първия преглед по третата спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро, която беше договоренa през август миналата година. Поредният отпуснат заем ще включва 1,1 млрд. евро, които да бъдат използвани за обслужване на гръцкия дълга и 1,7 млрд. евро за изплащане на просрочени задължения към местни доставчици. По-рано този месец fинансовите министри на еврозоната постигнаха споразумение, че Гърция е изпълнила необходимите икономически ремонти, за да получи 1,1 млрд. евро от първия транш от финансовата помощ, въпреки някои въпроси, повдигнати от Германия, че приватизационният фонд на страната се формира твърде бавно. Реформите включваха промени в енергийния сектор, в пенсионната система и създаването на приватизационен фонд, средствата от който ще бъдат частично използвани за погасяване на дълга на страната. Останалият транш от новия заем зависеше от способността на Гърция да изплати парите, които дължи на местни изпълнители. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги. Първият кръг от преговорите по втория преглед на цялостната спасителна програма, който ще се фокусира основно върху политически трудната област на реформи в трудовия пазар, се очаква да приключи до края на настоящата седмица. Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъда завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината. Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година. Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга. МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция.

US технологични гиганти разбиха глобалната данъчна система

 Гърция, този инкубатор на най-лоши икономически практики, предостави перфектна илюстрация на един от най-големите проблеми, с които се сблъскват правителствата: в свят, който все повече се обединява чрез технологиите, финансовата система все още е предназначена за бизнес моделите на ХХ век. Серия от повишавания на данъци влезе в сила от 1 юни в Гърция, включително повишаване с 1 процент на данък добавена стойност (повече познат на американците като данък продажби) и нов 10-процентен данък за платената телевизия. Това твърди в свой анализ Леонид Бершидски от агенция "Блумбърг", цитиран от БГНЕС. Гръцките хотели и медийни компании ще трябва да плащат допълнително пари в добавка към трите процента от печалби, изисквани от миналата година, когато корпоративният данък се повиши до 29 %. А американски компании като Airbnb и Netflix, които се конкурират пряко с гръцките, няма да плащат. Airbnb е частна компания, която не огласява никакви финансови данни, но има списъци с хиляди собствености в Гърция, така че генерира съществени приходи. Хотелиерите на Airbnb са длъжни да плащат местни данъци, но притиснатото от нуждата за пари гръцко правителство няма ресурсите да тръгне по следите им – дори и в САЩ голям брой хотелиери не плащат данъци върху техните доходи от наеми. Много гръцки хазяи не са регистрирани по ДДС. И, разбира се, самата Airbnb не плаща корпоративен данък в Гърция върху печалбата от комисионни. Според гръцкото правителство Netflix не е в бизнеса с платена телевизия и не е обект на новия данък. Що се отнася до корпоративен данък, малкото, което плаща, е в САЩ, където действителният данък на компанията беше 13,6% миналата година, сравнено с установените със закон 35 процента. Новите данъци в Гърция са компонент от създадения в ЕС спасителен пакет: злощастните кредитори на страната искат тя да увеличи бюджетните си приходи. Но новите повишения също така помагат на американски технологични гиганти, които основно допринасят за растежа – и за държавните приходи – в САЩ. ЕС би трябвало да знае по-добре. В един екшън план за ДДС, огласен през април, е оценен недостигът при събирането на този данък на 170 млрд. евро годишно, или 15,2% от планираните приходи. Една от причините е, че европейската система за данъчно облагане на базирания върху интернет бизнес – е-търговията, стриймингът на съдържание, „операциите на „споделена икономика“ - е високо неефективна. Започвайки през миналата година, търговците, продаващи продукти и услуги по електронен път през границите на ЕС, трябва да начисляват ДДС в страната на покупката. Въпреки съществуването на система за пазаруване на едно гише при плащането на данъци в целия ЕС, търговците все още трябва да съхраняват информация за всяка транзакция, да съобщават и да пазят и да следят ставките по ДДС в различните страни. Това е пълна каша и разправия, поради което много търговци по-скоро биха рискували да нарушат правилата. ЕС обеща „законодателно предложение за модернизиране и опростяване на ДДС за трансграничната електронна търговия до края на тази година и пакет за опростяване на ДДС за малкия бизнес през следващата година. Въпреки че бюрокрацията работи по тези предложения, голяма част от бизнеса се движи необложена. Поне що се отнася до ДДС, ЕС прави нещо, и може би e по силите му да се опрости съответствието и да бъде направено по-привлекателен от несъответствие. По-трудно е определянето на корпоративните данъци. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие работи по предложения за дигиталната ера от 2013 г. В края на миналата година, тя публикува доклад за обсъждане на вариантите. Те включват забравяне на вековното понятие за „постоянно установяване“ и облагане с корпоративен данък там, където се реализира печалба, независимо дали компанията има реално присъствие в дадената страна, или облагане на брутните приходи на една компания, където те се случват. Последната опция вероятно е най-приложима. Корпоративните подоходни данъци по-лесно могат да се събират чрез използването на трансферно ценообразуване, вътрешнофирмени заеми и авторски и лицензионни възнаграждения за интелектуална собственост – техники, които големите американски технологични компании използват, за да избягват плащането на данъци в Европа. Опитите за елиминиране на конкретни заобиколни пътища води до игра на стражари и апаши между регулаторни органи и корпоративни адвокати: веднага изникват нови структури. Своеобразен данък върху брутните приходи, който може да принуди Airbnb и Netflix да отделят данъци и в Гърция, може би изглежда глупав, но ефективен инструмент. За прилагането на такава програма десетки страни ще трябва да се споразумеят по специфични промени в стотици договори за двойно данъчно облагане. След това ще трябва да бъдат разработени начини за проследяване на транзакциите и облагането им с данъци, също както и с ДДС. Препоръките на ОИСР помагат, но решенията в реалния свят все още са далече. Междувременно, почти необложените с данъци американски технологични компании ще продължат да растат и да се събират монополистки наем по целия свят, благодарение на бизнес модели, които са далеч напред от способността на правителствата да ги облага с данъци. 

Заразата от Brexit се разпространява все повече в Европа

 Опозицията срещу Европейския съюз (ЕС) нараства в целия блок, което предполага, че антиевропейските настроения се простират не само над традиционно скептичната Великобритания, съобщава  Bloomberg. Докато Великобритания се подготвя за референдум дали да остане в Евросъюза, към който се присъедини през 1973 г., проучване сред над 10 хил. души в Европа* показва, че гласоподавателите от Италия и Полша до Гърция и Швеция са изгубили вяра в ЕС. Гражданите на Франция – една от шестте страни основателки, сега имат по-малко благосклонно отношение към ЕС, отколкото дори британците, което сочи, че дълговата криза в еврозоната и бежанският наплив взимат своите жертви. „Британците не са единствените, които се съмняват в Европейския съюз“, казва Брус Стоукс, водещ автор на публикувания във вторникдоклад на базирания във Вашингтон Pew Reseach Center. “ ЕС отново изживява остър спад на обществената подкрепа в някои от най-големите страни членки“, казва той. След като дълговата криза на Гърция предизвика шокови вълни в еврозоната, увеличавайки безработицата и принуждавайки правителствата да наложат икономии в продължение на години, миналата година 1 млн. мигранти пристигнаха в Европа от Близкия изток и Африка, поставяйки под изпитание системите за сигурност и принципите за свободно движение в блока. Макар че референдумът на 23 юни излага на показ дълбочината на антиевропейските усещания във Великобритания, ясно е, че корените на недоволството са много по-дълбоки. Във Франция, потънала в икономическа мудност и възход на антиимиграционния Национален фронт, делът на хората, които гледат благосклонно на ЕС, е потънал до 38% тази година спрямо 69% през 2004 г. В Испания, където банковият сектор бе на ръба на колапса и се наложи ЕС да го спасява през 2012 г., има подобен спад: до 47% от 80%. Проучването разкрива, че враждебността на ЕС разцепва континента от север на юг и от изток на запад, поставяйки лидерите пред голямото предизвикателство да възстановят общественото доверие, докато антиевропейските популистки партии печелят все повече подкрепа. В Гърция, страната, където пристигат най-много бежанци, 94% от хората отхвърлят начина, по който блокът управлява миграционната криза. Тази цифра е малко по-висока от 88-те процента, които поддържат същата позиция в Швеция – страна, чиято щедра социална политика я превърна в крайна дейстинация за хиляди търсещи убежище. В Унгария и Полша, където правителствата гръмко изразяват антиимиграционните си позиции, неодобрението към управлението на бежанската криза е съответно 72% и 71%. „Голяма част от недоволството към ЕС сред европейците може да се отдаде на управлението на бежанската криза от Брюксел“, казва Стоукс. „Във всяка страна от проучването преобладаващото мнозинство не одобрява начина, по който Брюксел се справя с проблема“. Ако Великобритания гласува за напускане на ЕС, нещата може да се влошат още повече. Според повечето анкетирани във всяка страна в проучването т.нар. Brexit  ще нанесе щети.Такава е позицията не само в северните европейски съюзници на Великобритания като Швеция (89% смятат, че излизане на Острова от ЕС ще има лоши последици) и Холандия (75%), но и в Гърция (65%), Франция (62%) и Италия (57%). Заразата от Brexit  се разпространява и по други начини, което явно потвърждава страховете на европейските лидери, че британският референдум и успех на министър-председателя Дейвид Камерън при договаряне на условията за членство може да доведат до ефекта на доминото в блока. 43% от анкетираните в традиционно проевропейска Германия вярват, че част от правомощията на ЕС трябва да се върнат на националните правителства. Подобен дял в Швеция (47%) и Холандия (44%) и мнозинство в Гърция (68%) сигнализира, че дори ако Великобритания гласува да остане в ЕС, британският референдум може да не сложи край на опитите за намаляване властта на съюза. * В проучването само 10 страни от ЕС – Великобритания, Италия, Холандия, Германия, Полша, Унгария, Франция, Гърция, Швеция и Испания. По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Деляна Петкова

ЕК отправи нови препоръки към Гърция за подобряване на функционирането на системата за убежище в страната

 Европейската комисия прие днес втората си препоръка за конкретни мерки, които Гърция трябва да предприеме, за да изпълни изцяло стандартите на ЕС в областта на убежището с цел по-успешно справяне с бежанската криза и евентуално възобновяване на прехвърлянията на търсещи убежище лица от други държави членки съгласно регламента „Дъблин“. В тази препоръка се отбелязва, че въпреки трудната ситуация, пред която е изправена Гърция, от приемането на първата препоръка през февруари страната полага постоянни усилия да подобри своята система за предоставяне на убежище, включително чрез увеличаване на цялостния капацитет за прием и на капацитета на службата за убежище и чрез създаване на рамка за безплатна правна помощ и на нови апелативни органи. Въпреки това обаче е необходимо да се направи още много, преди да могат да бъдат възобновени прехвърлянията в Гърция по Дъблинската система, като целта е това да стане до края на годината. Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви:   „Въпреки че през последните месеци миграционната криза продължи да поставя предизвикателства и да оказва натиск, Гърция постигна безспорен напредък в подобряването на своята система за убежище и осигуряването на по-добри условия за мигрантите и бежанците. Заедно с останалите държави членки Комисията ще продължи да оказва подкрепа на Гърция, за да бъдат предприети подходящи действия за овладяване на ситуацията предвид на големия брой кандидати за убежище, намиращи се в страната, така че тя да може постепенно да бъде включена отново в Дъблинската система“.

Трафикът към Гърция постепенно намалява

  Днес с пълна сила започна голямото пътуване за празничните дни. Огромно колони от автомобили се образуваха най-вече по граничните пунктове с Гърция, както и по магистралите "Тракия", "Хемус" и "Струма". Задръствания се образуваха и на изходите от София. В следобедните часове ситуацията бавно, но все пак започва да се нормализира, пише ДАРИК нюЗ. Трафикът към граничните пунктове "Кулата" и "Маказа" за Гърция постепенно намалява. Колоната автомобили, чакащи да преминат към Гърция, е около 2-3 километра. Очаква се до часове опашката напълно да се стопи. На пункт "Илинден-Ексохи" няма автомобили и трасето може да бъде използвано като алтернатива за пътуване до Гърция, ако още не сте се отклонили за Кулата. Това обясни областният управител на Благоевград Бисер Михайлов. Целият наличен ресурс на гранична полиция е на пункта, а трафика се обработва по 6 трасета, като за минута се обработват между 13 и 15 автомобила, допълни Михайлов. "Направено е всичко необходимо, за да бъде осигурена безопасността на пътуващите. Екипи на КАТ регулират движението. Предупредени са и спешните центрове в Петрич и Сандански, ако на някой в колоната му стане лошо", обясни Михайлов и призова за търпение и спокойствие на пътуващите. Служителите на граничните пунктове споделят, че толкова интензивен трафик не са виждали. Проверката на документите трае не повече от няколко минути, но при толкова много коли опашките са неизбежни. Пътуването към Гърция тази сутрин се превърна в истински кошмар за стотиците хиляди българи, решили да изкарат последните летни почивни дни на Бяло море. Струпването на автомобили на Кулата започна още в 05:00 ч. сутринта, а към 08:30 ч. колоната набъбна до 20 км. Опашката блокира магистрала "Струма" още при Сандански. Това изнерви шофьорите, които признаха, че придвижването на 100 метра става за 30 минути. До инциденти не се стигна. Днешното задръстване обаче беше съвсем очаквано. Преди около 15 дни гръцките хотелиери свалиха цените на нощувките с около 20% за българските туристи. Те направиха тези отстъпки именно за българските туристи, които традиционно през септември избират южната ни съседка за кратки морски почивки. Макар да не се позовават на официални цифри гръцките туроператори признават, че това лято са посрещнали рекорден брой български туристи. На българо-турската граница трафикът е интензивен за леки автомобили на вход. На ГКПП "Капитан Андреево" има образувана колона от 5 км за товарни автомобили на вход. На ГКПП - Лесово има образувана колона от 2 км за товарни автомобили на вход. На българо-румънската границa на ГКПП "Дунав мост - Русе трафикът" е интензивен за леки автомобили на вход и има образувана колона от 1 км товарни автомобили на изход. На ГКПП "Дунав мост - Видин" има образувана колона от 2 км товарни автомобили на изход. На границита със Сърбия и Македония трафикът е нормален на всички ГКПП. Продължава да е натоварен трафикът по магистрала "Хемус" най-вече заради ремонтите на тунелите, по магистрала "Тракия" е интензивен, но няма сигнали за струпвания. Трафикът в София също постепенно се успокои. Това каза за Агенция „Фокус" комисар Тенчо Тенев - началник на „Пътна полиция" към СДВР. „На всички изходни артерии вече светофарите са на автоматичен режим. Движението понамаля и горе-долу софиянци се изтеглиха от града. Над 30 000 автомобила напуснаха столицата", заяви комисар Тенев. „Нашите екипи ще останат разположени до към 18:00 ч., но ако се наложи, може и по-късно. Засега обаче виждам, че нещата се успокоиха", добави началникът на „Пътна полиция". По думите му се очаква отново засилен трафик на 6 септември още от сутринта, но този път в обратна посока. „Имаме готовност и всичките ни екипи ще са на работа. Този път ще са разположени в обратната посока - на входните артерии на София", каза още комисар Тенчо Тенев.

Българите инжектираха с над 40 млн. евро Гърция

 Над 40 млн. евро българите наляха в Гърция за четирите почивни дни. Това сочи проста сметка на 24news.bg. По данни на ГКПП-та над 100 000 автомобила са напуснали страната към съседите. Минималното по 400 евро да са отставили в съседските курорти пътуващите в кола, по 100 евро на ден, това са 40 млн. евро за четири дни, сочи сметката. В социалната мрежа се появиха коментари за предпочитаните дестинации в Гърция, а те са на не повече на 250 км от българо-гръцката граница. Основно нашенците стигат до Солун, Халкидики, Кавала и Александропулис. "Това море ни е по-близо от българското и е по-чисто. А какви ресторанти имат съседите!", отсичат нашенци. Изцяло българска реч се чува в Аспровалта, съседната Неа Врасна, Ставрос и съседните селца и градчета. Вярно, че голяма част от българите са филия турист, но пък нали после ще кажат: Бяхме в Гърция! Сякаш са били в Чили! При това в Гърция, без да видят нищо гръцко, историческо. През септември ще има още една порция, 4-дневна почивка, през която отново над 100 000 автомобила и пак по минимум 400  евро ще излеят в гръцките хотели, ресторанти, магазини и аптеки. Проблемът не е само на министърът на туризма Николина Ангелкова, нито на икономическия Божидар Лукарски. Проблемът е на правителство, коментира пред 24news.bg финансистът и кандидат-президент Румен Гълъбинов.  "Без данъчна реформа ще продължи да изтича потребление и национален доход в съседна на България държава. И ДДС на лекарствата трябва да се намали, защото българите си купуват абтибиотици от Гърция, цените са с по-ниско ДДС. Като начало в България можем да намалим ДДС за храни и лекарства от 20% на 10%, да изравним подоходния данък за ЕТ с другите на 10% и отмяна на данък дивидент", смята Гълъбинов. "Стоките и услугите от първа необходимост заемат значителен дял от домакинския бюджет в България. Когато данъчната тежест върху тях е по-ниска (спрямо останалите стоки и услуги), остава по-висок разполагаем доход, който домакинствата използват за потребяване на по-голямо количество стоки и услуги. Следователно сравнително по-ниският ДДС върху въпросните блага от първа необходимост, от една страна, повишава благосъстоянието на хората (особено на по-бедните, които харчат по-голям процент от доходите си за тях), а от друга страна, подпомага икономическия растеж (повече покупки значи повече производство)", категоричен е икономистът и бивш зам.-председател на КФН. Гълъбинов посочва, че в ЕС се използват диференцирани ставки за храните, селскостопанските продукти, книги, медикаменти, наеми на жилища, вода, транспорт на пътници, абонаментно обслужване, ремонт на жилища. 24news.bg

Ципрас се надява Гърция да бъде включена в програмата на ЕЦБ за "количествени улеснения" в началото на 2017 година

Гръцкият премиер Алексис Ципрас изрази надежда, че най-накрая неговата страна ще успее в скоро време да излезе от седемгодишната икономическа криза и може да бъде включена в стимулиращата програма на ЕЦБ, известна като "количествени улеснения" още в началото на 2017 година. Алексис Ципрас заяви в ексклузивно интервю за агенция Ройтерс, че приходите на правителството и туристическите потоци са били доста силни, което би позволило на БВП на Гърция да нарасне с между 0,2% и 0,4% през тази година, надвишавайки съществено прогнозата на Евростат за свиване на гръцката икономика с 0,3 на сто. Запитан дали смята, че Атина ще успее да посрещне, или дори да надвиши прогнозата на европейската статистика за растеж от 2,7% през следващата година, той отбеляза, че от началото на годината до сега неговата страна е надвишила предсказанията, като очаква това да стане факт и през 2017 година. Ципрас все пак допълни, че това ще зависи до голяма степен от посланията, изпратени до финансовите пазари и дали ще бъде налице завръщане на чуждестранните инвестиции. Той също така заяви, че се надява в рамките на следващите шест месеца Гърция да бъде включена в програмата на Европейската централна банка за "количествени улеснения" (месечни покупки на активи в еврозоната за 80 млрд. евро), като на този етап неговата страна остава извън нея поради ниския си кредитен рейтинг. Ако това се случи, след това ние можем да тестваме пазарния апетит за гръцки облигации още през следващата година. Мисля, че ако ние имаме готовност за процедура по емитиране на облигации, това ще представлява силно послание към външните дългови пазари, посочи Ципрас. В тази връзка той отбеляза, че способността на Гърция да издаде някои облигации през следващата година и след това да се завърне напълно на външните пазари през 2018 година ще зависи до голяма степен от това, дали страната ще получи облекчаване на дълга, дали ще отбележи подобрение на икономическия растеж и дали анализът на ЕЦБ ще покаже, че гръцкият дълг е устойчив. Алексис Ципрас допълни, че по един или друг начин трябва да настъпи истински пробив до края на годината по отношение на предложението за облекчаване на дълга. Премиерът на Гърция също така очаква до края на октомври да бъде завършен втория преглед по изпълнение на настоящата трета спасителна програма за неговата страна в размер до 86 млрд. евро, тъй като според него първият преглед, осъществен от международните кредитори е обхванал най-трудните и спорни въпроси. Ние сме в състояние да приключим с основните теми в края на септември, или началото на октомври, както е заложено в плановете на Еврогрупата, така че в края на октомври да бъдем в състояние да приключим и с втория преглед по изпълнение на програмата, каза Ципрас пред агенция Ройтерс. Първият транш в размер на 10,3 млрд. евро от последната спасителна програма за Гърция беше одобрен през май, като до сега бяха отпуснати реално 7,5 млрд. евро от тази финансова помощ. Останалите 2,8 млрд. евро би трябвало да бъдат достъпни през октомври в зависимост от това, дали страната е изпълнила пакета от 15 реформи, за които настояват международните кредитори в лицето на ЕК, ЕЦБ, Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM) и МВФ.