01.12.2016

Резултати от търсенето

НСИ: През 2015 г. износът на България за страните от ЕС се е увеличил

  През 2015 г. са изнесени стоки за 44 949.5 млн. лв. и спрямо 2014 г. износът се увеличава с 4.0%. При сравняване на месечните данни за 2015 г. с данните за съответния месец на предходната година най-голям ръст се наблюдава при износа през март (24.4%), а най-голям спад - през септември (7.5%), предаде БГНЕС. Внесените стоки (по цени CIF) през 2015 г. са за 51 549.0 млн. лв., или с 0.9% повече от предходната година. При сравняване на месечните данни за 2015 г. с данните за съответния месец на 2014 г. най-голям ръст при вноса се наблюдава през март (13.0%), а най-голям спад се отчита през септември (12.3%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2015 г. е отрицателно и е в размер на 6 599.5 млн. лв., което е с 1 264.4 млн. лв. по-малко от салдото за 2014 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2015 г. е на стойност 4 064.6 млн. лева. Износът на България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през 2015 г. в сравнение с 2014 г. най-голям ръст се наблюдава при износа на „Химични вещества и продукти” (12.5%). Най-голям спад (13.4%) се наблюдава при износа от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. При вноса най-голям ръст е отчетен в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (13.1%). Най-голям спад се наблюдава при вноса от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (21.0%). През 2015 г. износът на България за страните от ЕС се увеличава със 7.9% спрямо предходната година и е в размер на 29 049.4 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.0% от износа за ЕС. Вносът на България от страните от ЕС през 2015 г. се увеличава с 5.2% спрямо предходната година и е на стойност 33 157.2 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС е отрицателно и е в размер на 4 107.8 млн. лв. за 2015 година. Износът на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през 2015 г. в сравнение с 2014 г. най-голямо е увеличението в сектор „Химични вещества и продукти” (22.5%). Най-голям ръст при вноса от ЕС се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (25.3%). През 2015 г. износът на България за трети страни намалява с 2.5% спрямо предходната година и е на стойност 15 900.1 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация и бившата югославска република Македония, които формират 46.1% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни през 2015 г. намалява с 6.1% спрямо предходната година и е в размер на 18 391.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Сърбия. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни е отрицателно и е в размер на 2 491.7 млн. лв. за 2015 година. 

Износът ни спада, на 64-о място сме в световната ранглиста на износителите

За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1 %. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015 спрямо 2014 г. спадът е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори, съобщават от БСК. През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%. На повечето от водещите пазари също бележим спад, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия. Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили. Въпреки големия спад в цените и оттам – общата стойност, износът на горива и електричество отново оглавяват класацията.  Пробивът идва от групата на електроника и електротехника, която за първи път заема второ място. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена. По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%. Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана. Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, други петролни деривати. При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, т.к. спадът в износа е по-голям от спадът на световния внос. При леките горива спадът е 29%, въпреки че изнесеното количество е най-голямото, откакто има статистика за тази позиция, при другите петролни деривати спадът е 49% при спад в количеството 28%. Медикаментите в дози бележат средногодишен ръст от 12% за последните 5 години, въпреки спада от 18% за 2015/2014. Износът на пшеница спада със 7%. Износът на електричество расте с 14%, въпреки че световният внос намалява с 8%. Това нарежда България на 14 място в света по износ на електроенергия. Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларираният от България износ. Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света. Следват две стоки с все по-впечатляващо представяне – комплекти проводници за автомобили и електротехническа апаратура с ръст за миналата година съответно с 8% и с 23%, което нарежда България на 20 място в света за всяка от двете стоки. България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти. На 13-то място в експортната листа са медни концентрати с основен пазар – Намибия, износът спада с 19%. Износът на цигари намалява с 24%, на царевица – с 44%, на калцинирана сода – 17%: Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение. Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата – цели 44%, при спад на световния внос с 3%. Спад има и в износа на калцинирана сода със 17%, докато вносът расте с 2%. Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио. Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света. Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, за 5 години се е удвоил и сме на 10-то място в света. Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши. Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори. Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста. Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица. Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери. Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ. Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място. Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед. Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16 496 милиарда щ. д. САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия 6,4%, Франция 3,9%, Обединеното Кралство 3,8%, Япония 3,8%, Хонконг 3,3%, Южна Корея 2,6%, Холандия 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия. Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати 12,1%, горива и енергия 11,4%, пътни превозни средства 8%, пластмасови изделия 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

България на 64-то място в световната ранглиста на износителите

 За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1 %. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015 спрямо 2014 г. спадът е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори, съобщават от БСК. През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%. На повечето от водещите пазари също бележим спад, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия. Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили. Въпреки големия спад в цените и оттам – общата стойност, износът на горива и електричество отново оглавяват класацията. Пробивът идва от групата на електроника и електротехника, която за първи път заема второ място. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена. По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%. Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана. Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, други петролни деривати. При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, т.к. спадът в износа е по-голям от спадът на световния внос. При леките горива спадът е 29%, въпреки че изнесеното количество е най-голямото, откакто има статистика за тази позиция, при другите петролни деривати спадът е 49% при спад в количеството 28%. Медикаментите в дози бележат средногодишен ръст от 12% за последните 5 години, въпреки спада от 18% за 2015/2014. Износът на пшеница спада със 7%. Износът на електричество расте с 14%, въпреки че световният внос намалява с 8%. Това нарежда България на 14 място в света по износ на електроенергия. Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларираният от България износ. Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света. Следват две стоки с все по-впечатляващо представяне – комплекти проводници за автомобили и електротехническа апаратура с ръст за миналата година съответно с 8% и с 23%, което нарежда България на 20 място в света за всяка от двете стоки. България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти. На 13-то място в експортната листа са медни концентрати с основен пазар – Намибия, износът спада с 19%. Износът на цигари намалява с 24%, на царевица – с 44%, на калцинирана сода – 17%: Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение. Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата – цели 44%, при спад на световния внос с 3%. Спад има и в износа на калцинирана сода със 17%, докато вносът расте с 2%. Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио. Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света. Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, за 5 години се е удвоил и сме на 10-то място в света. Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши. Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори. Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста. Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица. Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери. Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ. Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място. Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед. Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16 496 милиарда щ. д. САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия 6,4%, Франция 3,9%, Обединеното Кралство 3,8%, Япония 3,8%, Хонконг 3,3%, Южна Корея 2,6%, Холандия 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия. Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати 12,1%, горива и енергия 11,4%, пътни превозни средства 8%, пластмасови изделия 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. /БГНЕС/

Пропуснатите шансове на София

 Уважаеми г-н Здравков, Позволявам си да се обърна към вас с настоящото писмо, ръководен от следните чувства: Първо, от уважение към институцията, която оглавихте неотдавна, и ръководния пост, който заехте в нея. Имайте предвид, че корупцията е тежко заболяване на нашата съвременност, обхванало не само България, Европа и света, но и нашата любима София и Столичната община. Ни най-малко не се съмнявам във вашата професионална подготвеност и добри намерения, но ме е страх от състоянието на нашето общество и егоизма на неговите членове. Второ, заемате изключително важен, да не кажа ключов пост в развитието на столицата, която винаги е била водеща във всяко отношение в развитието на страната ни. Трето, много важно е във връзка с гореказаното какъв състав от хора ще подберете във вашия екип - на централно и районно равнище. Много важно е също така да използвате активно интелектуално-научния потенциал на столицата, да имате делови контакти с БАН, научните съюзи и професионални гилдии, и особено с тази на архитектите и художниците.  Четвърто, запознайте се много добре с историята на града, неговите традиции и "навици", защото има едно правило, че "нищо не започва от нас". В София винаги са работили много известни архитекти, не само от България, но и от чужбина. Имах щастието близо 10 години да работя с прекрасен екип от ваши колеги, които разработиха идейни проекти за развитието на града десетки години напред. Нито един сериозен, голям проект, реализиран в града в последните 26 години, не е плод на труда на тези великолепни архитекти, инженери и градостроители. А сега ще ви разкажа някои неща от моя скромен опит в столицата. Може би ще представлява определен интерес за вас с оглед изваждането на поуки за бъдещата ви дейност в града. По времето, в което започнах работа като кмет на София, се обръщаше особено внимание на равномерното регионално развитие на България. Сега като че ли на практика не е така. Регионалният министър се проявява главно със строителство на магистрали, може би защото това е престижно, особено с рязането на лентички в присъствието на телевизията, станало болестно състояние на съответните институции и личности. На развитието на София се гледаше като на част от развитието на страната и като на център на софийската агломерация. Ето защо ръководството на града мобилизира всички сили на столицата - архитекти, инженери, научни работници, творческите съюзи и пр. Създаден бе Обществен съвет за развитието на града. Предварителните анализи на градоустройственото развитие на града показаха, че той страда от някои, тъй да се каже, генетични заболявания.  Първо, градът ни се е развивал моноцентрично, т.е. с един градски център, в който са били струпани всички основни дейности на града и на столицата на държавата. Жилищата в този център са били изграждани от по-богатата прослойка граждани на столицата и страната. Това е довело до неравномерно развитие на града - с по-богат и уреден център и неугледна и не тъй приятна за обитаване периферия. За съжаление това заболяване се задълбочи в годините на демокрацията.  За ликвидиране на това неправилно развитие и за решаване на усложняващата се транспортно-комуникационна обстановка заложихме основно на промяна в структурата на града - от моно- към полицентрична, от град с един главен център в град с главен център и няколко вторични центрове. Бяхме решили да реализираме няколко пилотни проекта, където да покажем как би трябвало да изглеждат жилищните райони в София. Такъв проект бяхме заложили в Студентския град, който тотално бе провален с нахлуването на демокрацията Зона Б-5, със Здравно-възстановителния парк "Възраждане", Малинова долина и т.н. Нашите специалисти бяха заложили и на друга идея за излекуване на второто генетично заболяване - радиалната структура на транспортно-комуникационната система. Те предложиха и бе прието да се премине от радиална към радиално-кръгова система. Беше направена по-голямата част от най-вътрешния ринг - от Руски паметник по бул. "Скобелев" и бул. "Васил Левски" до бул. "Сливница", като се планираше да се направи пробивът по бул. "Ген. Николаев" от Сточна гара до предгаровия площад и по бул. "Мария-Луиза" да се стигне до ул. "Опълченска" и по нея - до Руски паметник. За съжаление и този проект бе забравен. Не бе изпълнен и проектът за ул. "Георги Каблешков" като дубльор на Южната дъга на Околовръстния път. Тази Южна дъга, въпреки че я откриваха гръмогласно няколко пъти, не е завършена в двата нейни много важни края - пресечката й със Самоковско шосе и пресечката с бул. "Цар Борис III", където и днес стават тежки задръствания. Предаването на обекти "алангле" е част от практиката в България, наложена от желанието за показност, под знака "Аз това ви направих и ако не беше управлението на Орешарски, щеше да има още много".  По време на "демокрацията" бяха забравени още два проекта: единият - за въвеждането на модерно ръководство на движението, а другият - засягащ болния въпрос за паркирането. Имаше решение и се планираше в София да се изгради АСУД - автоматична система за управление на движението. На ул. "Будапеща" беше построена сграда, където трябваше да бъдат поставени електронно-изчислителни машини за автоматична регулация на движението чрез система от видеокамери и светофари. И дотам. Какво се прави по въпроса - не знам.  По втория въпрос - за паркирането. Специалистите след проучване бяха стигнали до заключение, че при изграждане на необходим брой паркинги, не само буферни в крайните спирки на метрото, а и в самия град, платната на улиците ще се освободят от спрелите коли и проходимостта на тези улици и булеварди ще се увеличи до 50%, като се освободят и тротоарите за пешеходците. Предвиждаше се всички празни места в ЦГЧ или места с полуразрушени къщи да бъдат резервирани за изграждането на подземни и наземни многоетажни паркинги. Те прецениха, че за тази цел могат да бъдат използвани всички училищни дворове, където, освен подземни паркинги, биха могли да се изградят подземни спортни съоръжения като тренировъчни зали и плувни басейни. Подземни паркинги можеха да бъдат изградени и под някои от големите столични булеварди и площади, което е практика в немалко европейски градове И тези проекти бяха провалени по времето на т.нар. демокрация. Във връзка с кандидатурата на София за зимните олимпийски игри беше разработен цялостен план. София отпадна като кандидат-домакин. Но общият план можеше да бъде използван в определени части, а не захвърлен. В него се предвиждаше изграждането на голям закрит и до него открит стадион на терена срещу местността "Хладилника", където по-късно бе изграден голям мол. Със строителството на зала "Армеец" бе извършена пълна глупост - по указание "свише" тя беше съкратена в дължина с 10 м за икономия на средства. Тази икономия осакати този национален спортен комплекс и сега на него не могат да се провеждат международни лекоатлетически състезания. Други проекти, включени в общия план за кандидатурата на града като зимна световна столица, бяха свързани с развитието на Витоша като модерна спортна дестинация, а в местността "Малинова долина" трябваше да се изгради олимпийското село, което после щеше да се ползва като модерен столичен жилищен район. Но и тези проекти бяха забравени. Като споменавам неизпълнението и захвърлянето на проекти, тласкащи развитието на града много години напред, нека започна с тяхното изреждане: Уникалната идея за зелени клинове, спускащи се от Витоша до централните зони на града, заложена още в плановете на арх. Мусман. Нейната реализация започна с изграждането на НДК като връх на Южния парк, който започваше от подножието на Витоша, където бе положено началото на новата Ботаническа градина, и се стигаше, без да пресича нито една комуникация, до бул. "Патриарх Евтимий". В този огромен парк се предвиждаше да се изградят леки спортни обекти, както и обекти за духовна култура - под Правителствена болница се предвиждаше изграждането на летен театър за опера и балет. За съжаление великолепната идея за зеления клин беше смачкана от силата на финикийските знаци, което е престъпление по отношение на столицата Към това трябва да се добави и унищожаването на т.нар. Витошка яка. Истинско престъпление към града е и унищожаването на идеята за присъединяване на района на Погребите към Борисовата градина. Какво стана със свободния терен на старата Зоологическа градина? Нали там трябваше да бъде изграден Национален исторически музей с голям подземен паркинг, а не да се праща Националният исторически музей зад Околовръстното? Сега там е разположен разхитително един примитивен наземен паркинг. Защо се забави толкова и преработката на входа към Борисовата градина откъм стадион "Юнак"? И там ли собствениците на паркинга пречат на неговата реализация? Защо не се реализираха идеите за разширение и модернизация на Западния и Северния паркове? А какво стана с хидропарк "Искър" в източната част на София? Сега към него можеше да се присъедини и паркът "Врана". Защо се забави толкова построяването на парк "Възраждане", където навремето намерихме минерална вода и премахнахме замърсяващата района Сточна гара? Защо беше променена и схемата на метрото, изработена след сериозни проучвания от наши и чужди специалисти? Първият лъч на метрото беше планирано да минава под "Цариградско шосе" и в края да има отклонение към летището. По този начин се премахваше общественият наземен транспорт по "Цариградско шосе" и се облекчаваше движението. И друго нещо - тунелът под бул. "Драган Цанков" беше построен за трамвая, идващ от Студентския град. Той трябваше да мине под Перловската река и подпаважно да се движи по ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Леге" и да стигне пл. "Македония". По този начин ул. "Граф Игнатиев" ставаше пешеходна, а пл. "Славейков" се освобождаваше от трамвая. Но засега всичко пропадна. Сега да премина към реализацията на две идеи, предизвикали обществения възторг - превръщането на бул. "Витоша" в пешеходна зона и построяването на АМ "Люлин".  Тези два реализирани проекта бяха разгледани навремето от специалистите на града и след задълбочен анализ бяха отхвърлени. Защо? За бул. "Витоша". София в исторически аспект се е изграждала върху комуникационния кръст изток - запад ("Цариградско шосе", бул. "Цар Освободител", бул. "Тодор Александров") и север - юг (бул. "Мария-Луиза" и бул. "Витоша"). Прекъсването на тази традиция едва ли е най-доброто решение. За проверка на това решение по "мое време" експериментално затворихме "Витошка". Въпреки че преди това бяхме модернизирали бул. "Христо Ботев" като дубльор на "Витошка", се получи неблагоприятно развитие на транспортните връзки в ЦГЧ. Беше разработена друга идея по подобие на Париж и Берлин, където под булевардите се построяваха паркинги ("Шан-з-Елизе") и метро ("Курфюрстендам"), а отгоре се запазваше автомобилното движение. Нашите специалисти предвиждаха метрото по бул. "Витоша" да се построи по открит способ - като първо ниво, над него, като второ ниво, паркинги. Над тях, като трето ниво, се предвиждаше да минава автомобилното движение. За сметка на премахнатите трамвайни линии се разширяваха тротоарите и на тях се развиваше възможността за кафенета, ресторанти и павилиони. По отношение на хвалената АМ "Люлин". Навремето някои специалисти подхвърлиха тази идея, като твърдяха, че разширяването на пътя по Владайското дефиле е невъзможно, което е абсолютно невярно. Противниците на АМ "Люлин" изтъкваха два основни контрааргумента: минаването на автомагистралата по сегашното изградено трасе разсичаше втория бял дроб на София - Люлин, и застрашаваше биоклиматичните особености на Банкя, която е климатично явление от световна величина. Идеята за АМ "Люлин" бе дадена за оценка на специалисти от БАН и те единодушно я отхвърлиха. Почти по същото време, под диригентската палка на големия германски политик и министър-председател на провинция Бавария Франц Йозеф Щраус, приятел на България, усилено се работеше по реализация на проекта за свързване на реките на Рейн и Майн с Дунав чрез канал. Очевидно за увеличение на значението на този канал германско-гръцки консорциум предложи на нашата страна, при изключително изгодни за нас финансови условия, да построи жп и шосейна връзка от Солунското пристанище до пристанище Лом с тунел под Петрохан. Целта беше корабите, идващи от Суецкия канал и други части на Средиземно море, да стигат до Солунското пристанище и като ро-ро товари оттам да бъдат транспортирани до пристанището в Лом, което да бъде модернизирано и разширено, и по вода товарите да бъдат транспортирани до всяка точка на Западна Европа, вместо да минават през Гибралтар. Заедно с проф. Георги Стоилов, ректор на Световната академия по архитектура, голям поддръжник на тази идея, написахме писмо до съответните инстанции, но безрезултатно. Както каза проф. Стоилов, очевидно комисионите от европейските фондове бяха раздадени "под масата" и идеята беше зачеркната.  Завършвайки с изброяване на пропуснатите шансове за модерно развитие на нашата столица, без да отричам направеното, не мога да не се спра на един базисен проблем - въпроса за канализацията на града. Не бих искал да кажа, че в тази насока нищо не се прави, но усилията са "на парче" Необходима е разработката на градоустройствен план на подземната инженерна инфраструктура. За срам - една четвърт от територията на столицата ни няма канализация. Накрая бих искал да спомена още една стара слабост на столицата - липсата на единен стил на градския дизайн. Градът ни изглежда, особено извън ЦГЧ, изоставен, замърсен, неподдържан, грозно шарен. Липсва и единен стил на указателните табели на улиците, номерацията на сградите, спирките на градския транспорт, както и поддръжката на паметниците, а и въобще на забележителностите на града. Цари разностилие или просто своеволия от всякакво естество. Бих подновил една стара идея - на мястото на мавзолея на Георги Димитров, разрушен от същите политически екстремисти, за които стана дума, да се издигне мемориален комплекс на Хан Аспарух - човекът, който ни "вкара" в Европа, а не днешните самозванци политически "величия". Като ви пожелавам пълен успех и здраве, оставам с дълбоко уважение. Петър МЕЖДУРЕЧКИ, пенсионер, лозенчанин от дете, възпитан в спортните школи и организации на столицата, когато спортът беше грижа на цялата ни държава, община и общественост като средство за физическо здраве и възпитание на подрастващото поколение Алеко Константинов - Щастливеца също е на "Витошка"

Столична библиотека със зелени акции и нови постъпления

След успеха на т.нар. „зелени библиотеки” в зелените площи на столицата през тази и миналата година дойде ред и на тези в планината. Коя е планината – разбира се, Витоша. Там при пет хижи са разположени пет къщички за книги, а любителите на четенето имат възможност за достъп до някои от най-новите заглавия във фонда на Столична библиотека, която организира „зеленото четене”. Освен това, всички желаещи получиха безплатни читателски карти. Как се роди идеята за зелени библиотеки в София, а и в просторите на Витоша – разговаряме с директора на библиотеката Юлия Цинзова: Столична библиотека е най-голямата публична библиотека в България с над един милион тома книги, с картини, музика, нотни издания. Това са огромни ресурси. Имаме изключителни бази данни, включително английски и американски електронни. Имаме вече дигитални платформи. За нас е много важно този огромен ресурс да стигне до колкото се може повече софиянци. И затова Столична библиотека през последните години организира много кампании, много инициативи, някои от тях доста атрактивни, за да привлечем интереса най-вече на младите хора към четенето. Разбира се, най-важно за нас е те да намерят път и до Столична библиотека. Защото четенето в библиотеките е важно за личния успех, за просперитета на всеки, особено на младите. Затова миналата година  организирахме зелени библиотеки в парка. Тази година инициативата се провежда за втори път, защото те имаха огромен успех през миналото лято. Начинанието бе съчетано с представяне на нови и интересни книжни заглавия. Известни родни автори се срещнаха с младата публика. Музикален клуб показал на децата как се свири на класически инструменти. Столична библиотека пък ще организира голяма изложба с рисунки в Детско-юношеския си отдел. Интересът към къщичките също е голям, посочва госпожа Цинзова. Библиотеката има споразумение с Природен парк „Витоша” да бъдат поддържани малки библиотеки там, където има условия за планински четения. Към къщичките вече има сериозен интерес от туристите. Мнозина носели дарения за тях, вземали оттам книги, вече има прочетени и върнати томчета в библиотеката. Защо организирахме тази инициатива? Защото през последните години се забелязва засилен интерес в Столична библиотека към темите природа, екология, чистота на въздуха, глобални екологични проблеми – посочва Юлия Цинзова. – Например младите хора са особено чувствителни към природосъобразното хранене, био храните. За нас беше много важно да усетим това на място, сред планинарите, които са и наша голяма група читатели, как ще се развиват тези къщички. Освен четива, свързани с тази тематика, ние сме поставили книги на поети и къси разкази, включително на чужди езици, защото се оказа, че планинарите са любители на поезията. Какви богатства притежава Столична библиотека? През годините тя събира и съхранява най-редките и ценни издания в книжовната памет на София. Голяма част от тях, около 20 хиляди, са дарени. И днес в нея постъпват дарения, включително на стари софийски родове. Те са предимно от книги, но има и изключително ценни карти и картини. Сред неотдавнашните постъпления е библията на известния български държавник Константин Стоилов, която е стояла на нощното му шкафче в Робърт колеж в Цариград. Библиотеката притежава личната му колекция с около 12 хиляди тома и с неговите бележки, както и посмъртната му маска. Сред новите дарения е и това на заместник-кмета на Столична община д-р Тодор Чобанов с немскоезична литература. Част от семейната библиотека е донесла в хранилището съпругата на известния драматург и поет Иван Радоев Надежда. От поета Кирил Христов пък има книги с автографи на български автори... Имаме дигитализирана част от фондовете с изкуство, включително картини, те са на нашия сайт – добавя госпожа Цинзова. – Имаме и участие в голям проект за дигитализация на българския периодичен печат до 1944 година съвместно с библиотеките в Пловдив, Русе и Велико Търново. Имаме дигитализирано списание „Сердика”. Очакваме откриването на голям дигитален център за 17 септември (празника на София). Той е с четири скенера, мощен сървърен комплекс, фотолаборатория и презентиране на голям проект по европейска програма съвместно с Института по литература и Националния литературен музей – „Българската класика – знание за всички.” Става дума за 13 български класически поети и писатели. Столичната библиотека участва с детския периодичен печат до 1944 година, който също вече приключва с дигитализацията и ще бъде част от този голям проект. Продължава дигитализирането на старопечатните редки и ценни български книги. Оттук насетне предстои програма за дигитализация на всички фондове в библиотеката. Снимки: Столична библиотека – libsofia.bg

Осмият българо- гръцки събор се проведе в местността "Църквичката" до ямболското село Голям манастир

Хиляди миряни дойдоха на Осмия българо- гръцки събор в местността "Църквичката" до ямболското село Голям манастир, където беше осветен храмът "Свети Атанасий Велики". За осма поредна година община Тунджа, съвместно с български изселници в Гърция от селата Генерал Инзово и Голям манастир се събираха на Манастирските възвишения. Там от векове  е имало малък параклис, където всяка пролет жителите от близките села са идвали на поклонение. През последните 50 години параклисът се е разрушил, разказа отец Янко, който е родом от Голям манастир. Тук е имало свят извор. Кога е строен параклисът не мога да ви кажа, но като дете го помня цял – от каменни плочи и камъни кръгли. Параклисът просто беше изоставен. Нямаше възможност да се поддържа, защото нямаше никакъв път, не можеше да се дойде. Причината не е само тази, а и отбягването на вярата, бездуховността, отдалечаването от традициите, от религията. Те събориха параклиса. Освещаване на църквата "Свети Атанасий Велики" и водосвет за здраве отслужиха архиерейският наместник Димитрий в съслужение с петима отци, включително и гръцки свещеник. Средствата за изграждането на храма са само от дарения и доброволен труд.

България пламна: Голям пожар край Хасково, хиляди декари горят край Благоевград и Варна

Вертолет и пожарникари от Пазарджик и София се включват в гасенето на огъня в Хасковско. Борисов изпрати главен комисар Николай Николов да следи ситуацията на място. Ситуацията в Хасковско се усложнява, кметът на Маджарово обяви извънредно положение. Към момента няма данни за пострадали и застрашени хора от пожара, възникнал между селата Бориславци и Малки воден. Премиерът Бойко Борисов разпореди на военния министър Николай Ненчев да изпрати военнослужещи и техника за овладяване на пожара в Маджарово, съобщиха от правителствената информационна служба. Хеликоптер Ми-17 от 24-та авиобаза Крумово се е включил в гасенето на пожара между селата Бориславци и Малки воден, Маджарово. Машината е излетяла в 17.10 часа с четири души екипаж. Премиерът Борисов разпореди на главен комисар Николай Николов, директор на ГДПБЗН, да инспектира на място пожара. Главен комисар Николай Николов ще следи отблизо ситуацията и ще информира премиера за предприетите действия за овладяването на пожара. При необходимост ще се създаде допълнителна организация за включване на повече екипи и техника. Огънят е обхванал площ около 2000 дка сухи треви, пасища, лесонепригодни площи, стърнища и широколистна гора. В момента на терен са 30 пожарникари със седем автомобила и служители от горското. Към мястото пътуват пожарни екипи от Пазарджик и София. За последните три дни това е поредното участие на летателна техника от 24-та авиобаза Крумово в гасенето на пожари. В петък и събота хеликоптери Ми-17 участваха в потушаването на огъня край ардинското село Светулка, където горя голям горски пожар в труднодостъпна и пресечена местност, което затрудняваше изключително много гасенето на огъня. От Благоевград съобщиха за друг голям пожар край града. Пожарът е обхванал предимно сухи треви и храсти, стърнища, но също лозя и пчелини. Огънят е тръгнал около 16:20 часа между селата Бучино и Българчево. Пламъците са пламнали от сметището, намиращо се между двете села и което според местните често бива запалвано умишлено, тъй като капацитетът му отдавна е изчерпан. Два екипа огнеборци гасят пламъците над самото сметище, след като минаха през бариерата, където входът е забранен. А един екип се опитва да спре огъня, който върви към село Бучино. Другото огнище прехвърли дерето и пълзи към село Българчево, където има много лозови насаждения. За съжаление откъм Бучино гаси само един огнеборец с преносима пръскачка, чийто обем за вода е твърде малък и един горски с лопата. Пожарът продължава да гори, за щастие посевите са ожънати. Къщите на Бучино са наблизо, а след 2 километра западно минава и транзитният газопровод за Гърция. Мобилизират се горски служители и доброволци за гасене на пожара. По-рано днес бе съобщено и за друг голям пожар на територията на Варненска област. Пожарът е възникнал в землището между селата Генерал Катранджово и Рогачево. Пламъците пламнали в лесонепригодни площи и смесена гора. Към 15:00 часа са опожарени около 1500 дка. В гасенето участват осем екипа с противопожарни автомобили от РДПБЗН Добрич и Варна, както и горски служители. Пожарът се развива в пресечена местност, което затруднява гасенето с техника.

Износът на България за трети страни се свива

  През периода януари - юни 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 15.1% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 7 015.7 млн. лeвa, коментираха от НСИ, съобщи БГНЕС. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, които формират 51.2% от износа за трети страни. През юни 2016 г. износът на България за трети страни спада с 13.6% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 263.0 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (27.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (38.7%). Вносът на България от трети страни през периода януари - юни 2016 г. намалява с 16.5% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 7 827.6 млн. лeвa (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През юни 2016 г. вносът на България от трети страни спада с 12.0% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 410.3 млн. лeвa. При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (18.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (42.4%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - юни 2016 г. е отрицателно и е в размер на 811.9 млн. лeвa По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 287.3 млн. лева. През юни 2016 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 147.3 млн. лeвa. Търговия на България с трети страни и ЕС - общо През периода януари - юни 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 21 694.2 млн. лв. и спрямо съответния период на 2015 г. износът намалява с 3.2% . През юни 2016 г. общият износ възлиза на 3 949.9 млн. лв., или с 1.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. През периода януари - юни 2016 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 23 838.5 млн. лв. (по цени CIF), или с 6.4% по-малко спрямо същия период на 2015 година (табл. 1 и 2 от приложението). През юни 2016 г. общият внос намалява с 3.9% в сравнение със съответния месец на предходната година и е в размер на 4 262.2 млн. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юни 2016 г. и е на стойност 2 144.3 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - юни 2016 г. също е отрицателно и е в размер на 601.2 млн. лева. През юни 2016 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 312.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 75.5 млн. лева.

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

Научете триковете, с които да получите по-голям бакшиш

Оставяме ли големи бакшиши в ресторантите? Навикът да даваме някакъв процент от сметката за персонала, който ни обслужва, е различен във всяка страна. Ако обаче изкарвате заплатата си, обслужвайки клиентите в ресторант или хотел, винаги е добре да знаете как да спечелите симпатията на клиентите и това да ви донесе няколко банкноти в повече в портмонето, пише Нова телевизия. Резултатите от 14 изследвания, публикувани в списания за психология, показват, че качеството на храната в чиниите влияе в много малка степен на бакшиша, който се оставя на сервитьорите. В повечето случаи трябва да сте добри психолози и да умеете да омайвате хората. Как и по какъв начин - разкрива Би Би Си в своя статия, цитирана от abc.es. На първо място – усмихвайте се. Според експеримент, проведен през 1978 г., една широка усмивка към клиентите, може да увеличи двойно бакшиша, но все пак имайте предвид, че тя трябва да е искрена. Добре е да се представите на клиентите. Колкото и абсурдно да звучи това, изследване в калифорнийски ресторант показало, че сервитьорите, представили се с името си, на края на вечерята получили между 15% и 23% по-голям бакшиш. Попитайте и за името на посетителите, които обслужвате. Този малък жест на фамилиарност показва, че сте отдаден почти на 200% на работата си и се грижите добре за капризите на клиентите. Облечете си червена риза! Според изследване, направено от психолозите Николас Геген и Селин Якоб, мъжете обикновено давали големи бакшиши на сервитьорки, облечени в червено. Контактувайте с децата на масата. Винаги може да им донесете „малко подаръче” или бонбон, или просто ги попитайте първи какво предпочитат да хапнат. Повторете на глас поръчката преди да си я запишете в тефтера. Формата на чинията, в която се сервира храната, също не е за пренебрегване, като тя може да варира между кръгла, квадратна, и дори с формата на сърце. Докосвайте рамото на клиента, но без да го притеснявате, а сякаш го правите неволно. Това показва, че сте добър човек и сте концентриран в това, какво се поръчва. Ето и доказателството, че този трик работи. През 1980 г. психолозите Николас Геген и Селин Якоб стигат до заключението, че този малък жест увеличава с 25% бакшиша, оставян от клиентите. Нарисувайте смеещи се личица или напишете няколко шеги, когато подавате сметката. Уловката действа перфектно при сервитьорките, но и при мъжете дава голям процент ефикасност. Друго изследване пък показва, че за да бъде бакшишът по-голям, трябва винаги да се намирате до масата, готови да вземете допълнителна поръчка, да смените чашите или приборите, или просто да попитате клиентите дали са доволни от храната.

Йорданеску опроверга слуховете за раздори в ЦСКА

Старши треньорът на ЦСКА Едуард Йорданеску публикува изявление в официалния сайт на клуба относно медийните спекулации, че има разединение между футболистите. Румънецът категорично отрече да има раздори в "кухнята" на тима. Ето и цялото му съобщение към феновете без редакторска намеса: "Армейци, Напоследък около клуба ни се носят доста слухове и смятам, че е време да изясня някои неща. Разбирам, че такъв голям клуб като ЦСКА, с такава история и фенове, привлича голям интерес и информационният поток е много голям, но някои неща са само спекулации, а истината е коренно различна. Както казах преди, този отбор е формиран през лятото – дойдоха толкова много играчи от различни места по света. Аз допускам, че е нужно доста време, за да накарам футболистите да работят заедно и да изглеждат като семейство на и извън терена. Но заедно с моя щаб и пълната подкрепа на собствениците и ръководството, вложихме много труд и енергия и след 2 месеца, в които съм начело на отбора, мога да кажа, че постигнахме сериозен прогрес, но все още сме далеч от това, което искам да сме – като дух и поведение, но и това ще стане. Не смятам, че трябва да си много голям специалист, за да видиш много ясно, че в играта на ЦСКА вече има промяна, вече има химия. Искам да уверя феновете, че пътят, по който вървим, е правилен и че всеки от футболистите дава всичко от себе си, за да повиши своето ниво като индивидуалност и колектив. В клуба няма разделени...

Йорданеску с писмо до феновете на ЦСКА

  Старши треньорът на ЦСКА-София Едуард Йорданеску опроверга появилите се информации за разделение в тима. В съобщение до феновете, публикувано на официалния сайт на „червените”, румънският специалист коментира ситуацията в клуба, както и че въпреки че все още не са в оптимална форма, „армейците” се движат в правилната посока, предаде БГНЕС. Ето и съобщението на Йорданеску: "Армейци, Напоследък около клуба ни се носят доста слухове и смятам, че е време да изясня някои неща. Разбирам, че такъв голям клуб като ЦСКА, с такава история и фенове, привлича голям интерес и информационният поток е много голям, но някои неща са само спекулации, а истината е коренно различна. Както казах преди, този отбор е формиран през лятото – дойдоха толкова много играчи от различни места по света. Аз допускам, че е нужно доста време, за да накарам футболистите да работят заедно и да изглеждат като семейство на и извън терена. Но заедно с моя щаб и пълната подкрепа на собствениците и ръководството, вложихме много труд и енергия и след 2 месеца, в които съм начело на отбора, мога да кажа, че постигнахме сериозен прогрес, но все още сме далеч от това, което искам да сме – като дух и поведение, но и това ще стане. Не смятам, че трябва да си много голям специалист, за да видиш много ясно, че в играта на ЦСКА вече има промяна, вече има химия. Искам да уверя феновете, че пътят, по който вървим, е правилен и че всеки от футболистите дава всичко от себе си, за да повиши своето ниво като индивидуалност и колектив. В клуба няма разделение! Няма черни и бели, стари и млади, българи и чужденци! Всички се борим за една кауза – ЦСКА да блести отново! Всички сме част от голямото семейство на ЦСКА! Ние също така имаме принципи и правила, по които работим и живеем! И в даден момент, в който видя, че някой прекрачва границата или не играе с цялото си сърце, ще взема незабавни мерки и ще се погрижа той да няма честта повече да защитава червено-бялата фланелка! Но до момента няма такъв случай! Горд съм с моите футболисти – тренирам големи характери и страхотни играчи! Сигурен съм, че с нашите фенове можем да превърнем мечтите си в реалност! САМО ЦСКА!!! С уважение, Едуард Йорданеску.” 

Българските десни е време да спрат да слушат американските леви

 На президентските избори гласувах за Трайчо Трайков и Реформаторския блок – според мен, той беше най-подготвеният, най-можещият и най-адекватният кандидат. Но се хванах на бас, че Веселин Марешки ще го бие, както и че генерал Радев ще бие Цецка Цачева. И ще ви кажа защо предвидих тези лоши резултати за българската десница – тя не е нито в партийна, нито във финансова, нито в структурна, нито в политическа криза. Българската десница е в идеологическа криза. Тя просто вече не е дясна по адекватния за днешния ден начин. По стечение на обстоятелствата, през последните около 20 години България се превърна в един от външнополитическите бастиони за влияние на Демократическата партия в САЩ. Демократическият президент Клинтън беше и продължаваше да е в прекрасни отношения с президента Стоянов, бивши и днешни български министри са с трудов стаж в неправителствени организации, спонсорирани от фондации на Демократическата партия или техни донори, а големите бизнес донори на Демократите имат широко и силно развити програмни мрежи в нашата страна, влияещи върху родни политолози, журналисти, университетски преподаватели и граждански активисти. Нищо от това не е априори лошо, дори напротив – тези контакти са сериозен актив. Но целият този пъзел е обърнат с главата надолу поради простата причина, че Демократите не са дясната партия в САЩ – те са леви и то през последните 3-4 години с активно и открито про-социалистическо крило. А СДС, ДСБ, ГЕРБ и Реформаторският блок се определят като десни в България. Този парадокс не беше особено голям проблем преди финансовата криза от 2008 година – около 3-5% икономически ръст в много страни по света, Русия, САЩ и Китай в спокойни отношения, Близкият изток позаспал с изключение на Ирак, и т.н. Но всичко се промени през последните осем години. Да започнем с Демократите в САЩ. Тяхната основна доктрина през последния половин век е ясна – захранват малцинствата със социални програми, бранят синдикатите на амбразурата, раздуват бюрократичния апарат с верни гласоподаватели, индоктринират студентите с крайно-ляв културен марксизъм, пропагандират етатизъм и потискат индивидуализма на хората, флиртуват със сексуалните малцинства, продължат да пълнят държава си с нелегални имигранти с цел ударното им легализиране и вадене “от джоба” на едни около 20 милиона нови избиратели и мачкат работещата средна класа с по-високи данъци, маргинализирайки електоралната ѝ тежест. Тази идеология достигна своя апогей с избирането на Барак Обама през 2008 година. Демократите през следващите два мандата на Обама обаче преживяха трансформация във външната си политика. От партията на пацифизма и дипломацията те вече се превърнаха в партията на агресията, конфронтацията, откритите и прикрити военни намеси и оръжейното лоби – виждания, които през последния век са били характерни по-скоро за републиканците и неоконсервативното им крило. Нищо от това не е задължително лошо от американска гледна точка – господстваща лява партия, проповядваща секуларен* етатизъм във вътрешен план, пропагандираща отворени граници за бежанци и мигранти, и изключително агресивна във външен план. Но сега си представете как тази лява американска партия де факто влияе върху идеологията на българските десни партии във времена, когато Близкият изток гори, в Турция има около 4 милиона мигранти, които искат да отидат в Западна Европа през България или Гърция, като значима част от тях дори не са иракчани, сирийци или истински бежанци, в Европа вече са влезли 3 милиона такива души, като най-много 1/3 са адекватни за ефективна интеграция, а Русия въпреки икономическите си слабости е конкурентна сила в Близкия изток, предлагаща ясно алтернативно решение** в Сирия, контрастиращо с безидейността на Запада, и все по-ясно очертаващият се проблем с ислямизацията на части от етническите малцинства по-слабо видими в България, но много видимо в други европейски държави, например Франция, Белгия, Швеция и др. Върнете лентата и спрямо тези проблеми си изредете решенията, които някои наши „десни“ политолози и някои „десни“ политици от Реформаторския блок ни предлагат под влиянието на чисто левите Демократи в САЩ: - Русия е проблем номер едно за страната – но нямаме алтернатива за Сирия; - Приемането на невъзможни за интеграция мигранти без документи не е особено голям проблем и почти не говорим за него; - Пълзящият радикален ислям в Европейския съюз не е особено голям проблем, дори и когато е инфилтрирал управляващи политически партии (Зелените в Швеция, например); - Етатизмът не е особено голям проблем, десните икономически политики са на втори план, дори често се предлагат откровено леви решения (по-високи данъци, по-високи осигуровки, замразяване на приватизацията, т.н.); - Наднационалният ЕС е по-добър от националната държава България, още отдаване на суверенитет към Брюксел; - Открита подкрепа за легализацията на еднополови бракове*** Повече от очевидно е, че с такива послания една дясна партия и един десен кандидат няма как да бъдат адекватни на проблемите пред европейското общество и собствените си потенциални избиратели както днес, така и в исторически план. Дясната консервативна политическа философия и класическа либерална икономическа философия са изначално европейски и днес са по-актуални от всякога. Когато виждаме сблъсък между политическите и социални системи на Европа, Азия и Близкия изток, какво по-ефективно и отговарящо на нуждите на избирателите от връщането към истинските европейски ценности, които направиха нашия континент най-доброто място за живот през 21 век? Какво лошо българската десница да се върне към принципите на европейци като Едмънд Бърк, Адам Смит, Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, Джон Лок, Джон Стюърт Мил, Жан Баптист Сей, и т.н.? Европейската култура е култура на индивидуализма, на науката, на ренесансовото изкуство, на хилядолетната историческа памет, на дръзките мечти и изкусното изящество – нека защитим именно това срещу опитите да ни се налага идеологията на мюсюлманския етатизъм от Близкия изток, на псевдо-православния авторитаризъм от Русия или на секуларния авторитаризъм от Китай. Европейската икономика е икономика на амбицията, на предприемчивостта, на равните възможности, на свободната търговия и капитализма – нека защитим това срещу разгулната социална/авторитарна държава, мачкаща работещата и творящата средна класа в менгемето между маргинализирани малцинства, отглеждани като крепостни избиратели, и олигархична бизнес прослойка, била тя енергийна, земеделско-субсидийна и/или оръжейна. Европейската религия е Християнството, макар и да позволяваме и дори насърчавме свободното изповядване на всички религии – нека защитим това срещу тоталното върховенство на една религия (Исляма) или официалното зачеркване на всички религии и насърчаването на безбожието. Европейската външна политика е тази на умелата и гъвкава дипломация, изковаваща нагледно невъзможни съюзи, за да постигне собствените си цели, но винаги подплатена с безкомпромисна военна мощ – а не на безполезното мрънкане или беззъбото фанатично плюене. Българската десница в лицето на Реформаторския блок (а и ГЕРБ) е добре да се върне именно към тези изконни европейски десни ценности, които днес в своята цялост са може би по-актуални от всякога. И да спре да слуша американската левица, която си има собствена доктрина, собствена идеология, собствени политически и държавни цели, собствени крониски бизнес интереси, които са драстично чужди и не могат да бъдат адекватни на нуждите на българския и европейския десен избирател. А и според мен са дълбоко вредни за всички, освен за обогатяващите си от тях американски политици и техни спонсори. Защото, както каза самият Трайчо Трайков, българите може да сме патриоти – горди с националната си държава и да гледаме на Европа като неделим съюз и храм на европейската култура. За ето такъв нормален, десен европейски патриотизъм в България има електорален потенциал от поне 25% – но той няма как да бъде усвоен от ляво-либералстваща и идеологически-объркана псевдо-десница. ---------------------------------------------- * Нерелигиозен. ** Решение, което аз не одобрявам и го смятам за изключително жестоко, де факто и де юре военно престъпление. *** Понятието „брак“ е много важно, тъй като то е директна заемка от християнската религия, интегрирана в гражданските правоотношения.

НСИ: Най-голям внос от Германия, Италия и Румъния за януари-август

  През периода януари - август 2016 г. износът на България за ЕС нараства с 4.8% в сравнение със същия период на 2015 г. и е в размер на 20 178.2 млн. лева, предаде БГНЕС. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 64.3% от износа за държавите - членки на ЕС, съобщиха от НСИ. През август 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 8.8% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2 681.6 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - август 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (33.1%) и „Химични вещества и продукти” (20.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (26.6%). Вносът на България от ЕС през периода януари - август 2016 г. се увеличава с 1.1% спрямо същия период на предходната година и достига 21 750.0 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Унгария. През август 2016 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 18.1% в сравнение с август 2015 г. и е в размер на 2 783.6 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - август 2016 г. спрямо съответния период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (14.3%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (27.1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - август 2016 г. е отрицателно и е на стойност 1 571.8 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 553.3 млн. лева. 

Откриваме фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора – директно предаване на 28 ноември от 19.10 часа

Това е 47-то издание. На фестивала свои постановки ще представят Държавният музикален театър „Стефан Македонски“, Държавна опера – Пловдив, Държавна опера – Русе, Държавният балет върху лед – Санкт Петербург, Академичният симфоничен оркестър на Музикалната академия в София, Държавна опера – Варна, Фондация „Дарина Такова“. В последните дни на фестивала ще се състои втората среща на „Балканска оперна мрежа“, а финалният концерт ще представи музиката на Европа и Балканите. Специален концерт е посветен на 80-годишнината на композитора Красимир Кюркчийски с участието на Веселина Кацарова – артистичен директор на фестивала, хора на държавен ансамбъл „Филип Кутев“, солисти и камерен оркестър на Държавна опера Стара Загора. Фестивалът започва на 28 ноември с нова постановка на „Селска чест“ на Маскани и първо изпълнение в България на балета „Делвата“ на Алфредо Казела. Диригент на двата спектакъла ще бъде Карло Донадио. Хореографията е на Флавио Бенати, художник Салваторе Русо. Ето и екипът за „Селска чест“ на Пиетро Маскани. Режисьор на спектакъла е Игнацио Окипинти . Действащи лица и изпълнители: • Сантуца – Олга Романко • Туриду – Камен Чанев, • Лучия – Евдокия Здравкова-Хорозова • Алфио – Валери Турманов • Лола – Десислава Стефанова В звуковия файл може да чуете какво казаха артистичният директор Веселина Кацарова, директорът на операта Огнян Драганов и директорът на балета Силвия Томова. Съдържание на операта „Селска чест“ от Пиетро Маскани Диригентът Карло Донадио е роден и израснал в Рим, където учи и завършва пиано, хорово пеене, оркестрово дирижиране, композиция и експериментална композиция в Консерваторията „Санта Чечилия“. Постоянен диригент на Римската опера от 1984 г., а от 2004 г. е активен член на Артистичната дирекция на фондацията към театъра. Своите диригентски умения усъвършенства в Академията „Санта Чечилия“ в Рим, специализира при Джанлуиджи Джелмети в Милано – на фестивала Pomeriggi musicali, във Виена в Hochschule für Musik - с Карл Остерайхер. През 1989 г. дебютира в симфоничния репертоар с Камерния оркестър на Ню Йорк и дирижира „Травиата“ в Театро Мандзони в Рим (1995). По-късно работи с оркестъра на Римската опера, Оркестъра на Театро Пиерлуиджи Палестрина - Каляри, Оркестъра на „Pomeriggi musicali“ в Милано, Оркестъра на Рим и Лацио, Симфониета-Рим, Международния италиански оркестър, оркестъра на Театро Бранкачо и Термите на Каракала в Рим, с Teatro Перголези в Йези, с Театро Маручино в Киети, гост-диригент на Великденския фестивал в Рим, на Музикалния фестивал в Умбрия. От 1997 г. гастролира успешно и извън Италия: в Дегу Сити опера, Южна Корея (дирижира оперите „Севилският бръснар“, „Риголето“, „Тоска“ и „Манон Леско“), на Международния музикален фестивал в Макао – 2002 („Бохеми“), Арт Центъра в Сеул („Аида“, 2007 г. – с Джузепе Джакомини), във Франция, Англия, Германия, Сърбия, Македония. През май 2008 г. Карло Донадио дирижира за първи път и в Карнеги Хол, Ню Йорк – концерт по случай годишнината на Пучини със Симфоничния оркестър Нова Англия. Той дирижира в Auditorium Parco della Musica, зала Петраси оркестър Тартини и оркестъра на региона Лацио (2011). Карло Донадио участва през сезон 2012-13 в камерни концерти на Римската опера в академичната зала на Консерваторията на „Санта Чечилия“ като дирижира камерни формации с програми от творби на Франсис Пуленк, Хиндемит, Бритън, „Историята на войника“ от Пепе Бара. Има многобройни студийни записи и записи на живо на спектакли на римските Терме ди Каракала, където дирижира постоянно. В България гостува на ММФ „Моцартови празници“ през 2015 („Реквием“ на Моцарт) и 2016 („Севилският бръснар“ от Росини). Режисьорът Игнацио Окипинти е роден през 1964 в Палермо, Италия. Завършва режисура и кинематография в Университета в Пиза. От 1990 съчетава успешно артистична, режисьорска и писателска дейност. Като театрален режисьор поставя произведения на Пирандело, Уди Алън, Айкборн, Ромер, Мартолио, които се радват на голям успех сред публиката и критиката. През 2011 публикува сборник с трудове и анализи по кинематография, представени на фестивала в Кан (Франция). Като оперен режисьор поставя редица опери, сред които „Трубадур“ на Джузепе Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Севилския Бръснар“ на Росини и др. Работи за фондация „Тосканини“, Парма с небезизвестните имена Фабио Армилиато, Алесандра Реца, Барбара Девер, Роберто Сервиле. Автор е на либретото и режисурата на съвременната опера „Обречените поети“ по музика на Марко Масса. 2015 се издава неговия първи роман Radionight, за който са закупени филмовите права. Флавио Бенати получава диплома от Миланската скала през 1957 г. През 1959 г. напуска Ла Скала, за да участва в Американския балетен фестивал, където прави дебюта си като премиер солист – партнира на легендарната балерина с български корени Соня Арова. Притежава диплома първа степен за балетен педагог от Националната танцова академия. От 1960 до 1963 е солист в Ballet du XX Siècle, ръководен от Морис Бежар. С тази трупа Флавио Бенати прави своя дебют като балетен хореограф в оперни спектакли, режисирани от Франко Дзефирели. Има изяви като премиер солист в балети на Бежар. През 1964 г. танцува в Ню Йорк, като премиер солист в голям бродуейския мюзикъл, който представя Франция на Световното изложение в Ню Йорк. През 1965 г. е избран от Джон Хюстън за ролята на „Змията“ в „Библията“, роля, която преди това е била поверена на Рудолф Нуреев. Премиер солист в най-големите италиански оперни театри. В биографията си именитият танцьор и хореограф има над 40 танцови хореографии в оперни спектакли, поставени в Миланската скала, Римската опера, Театро Верди в Триест, Театро Карло Феличе в Генуа, Театро Масимо-Палермо, Театро Белини в Катания, Театро Реджо-Парма, оперния театър в Тревизо, "Арена ди Верона“, Софийската опера и балет (България), Операта в Токио, оперния театър в Марибор (Словения) под режисурата на Джанкарло Меноти, Мауро Болонини, Алберто Фасини, Пиер Луиджи Пици, Атилио Колонело, Джером Савари, Патриша Пентън, Карло Маестрини, Бепе де Томази, Филипо Кривели, Жолио Шазалет, Вера Бертинетти, Силвано Бусотти, Дарио делла Корте, Роберто Лагана, Антонело Мадау Диаз, Джордж Пресбъргър, Ламберто Пуджели, Сандро Секви, Лина Вертмюлер, Джампаоло Дзенаро, Пламен Карталов. Носител на престижни награди и отличия, включително наградата „Позитано“ за танц (през 1970 г). Флавио Бенати работи като хореограф за италианската, белгийската и холандската телевизии. Сътрудничи си с хореографите: Аурел M.Милос, Джордж Баланчин, Леонид Мясин, Брунислава Нижинска, Серж Лифар, Морис Бежар, Джон Кранко, Лучана Новаро, Виктор Гзовски, Татяна Гзовски, Фредерик Аштън, Асаф Месерер и др. В продължение на години Флавио Бенати води курсове по класически балет на различни нива в Centro IALS di Roma. Салваторе Русо е един от най-известните италиански сценографи и костюмографи, чието име се свърза с успешни постановки в много оперни театри в Европа и Америка. Роден в Палермо, завършва Академията за изящни изкуства в Рим, професор по сценография и костюмография в Академията за изящни изкуства във Витербо. Дебютира като сценограф и костюмограф на балета Tre Canzoni Italiane в Римската опера (1962) по покана на диригентите Тулио Серафин и Джоакино Форцано. Създава сценографията и костюмите за многобройни оперни и балетни постановки, сред които:„Арлезианката”, „Кармина Бурана”, „Травиата”, „Манон”, „Трубадур”, „Риголето”, „Тоска”, „Бохеми”, „Кармен”, „Лулу”, „Франческа да Римини”, „Севилският бръснар”, „Набуко”, „Тоска” и др. Участва в Liric Kairo Seasons, Международния фестивал в Пулчано, работи освен за Римската опера, също за Театро Колон в Буенос Айрес, Greate Opera Theatre в Токио, Опера Сиатъл, оперните театри в Сао Паоло, Манаус и др. Автор на сценографията и костюмите за много телевизионни и филмови продукции в Италия и САЩ. В изключително богатата му творческа биография присъства и България с постановки в Софийската опера и балет на оперите „Мария Тюдор“, „Симоне Боканегра“, „Гуарани“, „Тоска“, „Джоконда“, „Макбет“, „Андре Шение“, „Отело“. В Русенската опера прави костюмите за спектакъла на операта „Аида“ (по поръчка на ММФ „Моцартови празници“ в Правец), следва ангажимент за сценография и костюми на две балетни постановки с хореограф Силвия Томова – „Ромео и Жулиета“ и „Полет към светлината“. През 2015 година е поканен като художник-костюмограф за премиерата на операта „Лучия ди Ламермур“ в Старозагорската опера. Постановъчният екип на „Лучия ди Ламермур“ печели „Кристална лира“ 2016. Салваторе Русо притежава редица награди, сред които особено цени голямата италианска награда „Позитано“ за сценографията и костюмите на балета Masques Ostendes от Р. Влад и Дж. Корели (1970) и високото отличие Torre d`Argento, присъдено по повод 25-годишната му творческа дейност (1988). В премиерния спектакъл на операта „Селска чест“ гостуват Олга Романко и Камен Чанев .Високо оценена на международната оперна сцена, Олга Романко е от руски произход, но както тя шеговито определя себе си – с италианско сърце. Певица с респектиращ репертоар, в който няма как да не се отбележат нейните знаменити превъплъщения в ролите на Дездемона от „Отело“ на Верди и Федора от едноименната опера от Умберто Джордано в незабравимите спектакли с легендарния Пласидо Доминго. Своеобразен връх в своята кариера сопраното определя своя дебют в премиерния спектакъл на операта La Wally от А. Каталани, режисиран от Рената Скотто в Бернската опера. Изпълнява с голям успех ролята на Леонора в спектакъла на операта „Трубадур“ под палката на маестро Зубин Мета. Участва в две големи продукции в Аржентина – „Тоска“ и „Момичето от Златния Запад“ в Театро Колон в Буенос Айрес. Няколко пъти гостува в продукциите на операта „Аида“ в Римската опера, след това пее в Лисабон, Палма де Майорка, изпълнява Тоска в Овиедо и в Театро Реал в Мадрид. Сопраното често присъства в афишите на най-големите френските оперни театри, участва в суперпродукцията на „Аида“ за фестивала Saint Denis, която е представена на Стад дьо Франс пред 80 000 зрители. Аплодирана е бурно като Тоска на пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго и като Леонора от „Трубадур“ – спектакъл на Фондация Тосканини в Парма. Гастролира с голям успех в Китай и Корея с грандиозни оперни постановки на операта „Аида“ от Верди, както и в различни градове на Холандия, Германия, Чехия, Швейцария (Берн, Базел, Цюрих и Люцерн). Изнася десетки концерти по целия свят, сред които незабравим ще остане концерта с аржентинския тенор Хосе Кура в Дома на музиката в Москва под диригентството но Марио де Росе. Сътрудничи си успешно с най-престижните радио-оркестри, включително с Националния оркестър на Баварското радио, под ръководството на маестро Фридрих Хайдер. Олга Романко има в кариерата си над 100 представления в ролята на Тоска. Забележителна е нейната Тоска в новата продукция на операта на Антверпен. Предстои ѝ дебют в спектакъла на операта „Вилхелм Тел“ от Росини в конгресния център на Лугано, спектакли на „Тоска“ в Teatro Comunale на Ла Специя, ще бъде Сантуца в премиерата на „Селска чест“ в Стара Загора , след това ще гостува в същата роля в Театро Sociale - Белинцона в Швейцария. Олга Романко има активна концертна дейност в Швейцария и в цяла Европа. Певицата е избрана да изпълни италианския национален химн в Гранд Theater Outdoor Expo пред 30 000 души в присъствието на най-високите политически фигури на италианската държава, включително и на италианския премиер Матео Ренци. Номинирана е от италианското Министерство за университетско образование и научни изследвания да бъде в състава на експертните комисии, които определят назначенията на ръководни длъжности в музикалните училища и консерватории. Олга Романко е доцент по пеене в Ticinomusica – Лугано, където последно проведе майсторски клас и концерт (18-30 юли, 2016). Има множество записи. Последният компакт диск на певицата Olga Romanko Opera’s Greatest Arias излезе съвсем скоро. Камен Чанев е сред предпочитаните оперни певци в афишите на Виенската Щатс опер, Дойче опер Берлин, Римската опера, Арена Ди Верона, Театро Лисео Барселона... Възходящата му кариера го отвежда многократно в САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Китай. Тенорът Камен Чанев е роден в Сливен. Завършва Френската гимназия в родния си град, а след това Консерваторията в София. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов. През 1992 г. започва работа в Софийската опера. След пет сезона се мести в Прага, където пее в продължение на две години преди да премине на свободна практика. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера (пианистът на Лучано Павароти). Лауреат е на конкурса „Йоси Бьорлинг”, Швеция. Изявява се в основния теноров репертоар – освен в България и на големите международни оперни сцени. Репертоарът на певеца е разнообразен и включва над 30 главни роли („Аида”, „Дон Карлос”, „Травиата”, „Риголето”, „Селска чест”, „Палячи”, „Трубадур”, „Мадам Бътерфлай”, „Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, „Атила“ и др.), както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер. Работил е многократно с най-големите диригенти и режисьори на нашето време.

В село Голям извор започват Дни на планинската вода и лечебния туризъм

В тетевенското село Голям извор започват Дни на планинската вода и лечебния туризъм. По време на форума ще бъде предоставена информация за откритите наскоро минерални извора в село Голям извор. Професор Игнат Игнатов ще обясни ролята на водата като фактор за здравето и дълголетието. Ще бъдат показани и екопътеките до планинските извори в Тетевенския балкан. На участниците във форума ще бъде представена и Енергийната градина в село Дивчовото. Дните на планинската вода и лечебния туризъм се организират от Научноизследователския център по медицинска биофизика и Община Тетевен.

Основателят на "Форинър" - Мик Джоунс в интервю за "Хоризонт" - "Бъди готов да се бориш и оцеляваш и да правиш всичко по силите си"

    Британско- американската група "Foreigner" гостува за втори път у нас с концерт на 12 юни в зала "Арена Армеец" в София. Британският китарист, продуцент, създател и автор на хитовете на "Foreigner"- Мик Джоунс, си спомя фантастичната българска публика от предишното си гостуване. Това е основната причина да включат страната ни в турнето в Европа по повод 40 години на сцената. Специално за предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт"- Мик Джоунс даде интервю и отговори на въпросите на музикалния редактор Веселин Димитров. Тази година Foreigner честват своят 40 годишен юбилей, усещането все още ли е като за първия път? Мик Джоунс: Знаете ли, точно така е. Когато преди 10-12 години реформих групата с нова свежа кръв, промените бяха големи. Песните се върнаха пак към живота, всички се чувстваха чудесно на сцената, всичко това регенерира групата и нейната енергия. В момента имаме много по-силно сценично шоу, отколкото през 80-те и 90-те. Така, че феновете има какво да очакват в това отношение. Много енергично, великолепни музиканти и аз все още се наслаждавам на всичко това напълно. Все още ми е приятно като чувам тези песни по радиото. Изглежда те са издържали теста на времето. Не бях подготвен за големия успех, който постигнахме, но бях подготвен за това да работя много здраво с групата и върху моите композиторски умения и да предизвиквам себе си, за да постигна поне минимален успех по онова време. Но този малък успех, много бързо се превърна в голям. Беше вълнуващо и по някакъв начин всичко сработи и надхвърли далеч най-смелите ми мечти. Изведнъж в рамките на една година ние се превърнахме световно известна група. Това беше едно доста лудо преживяване. Имахме прекрасен успех с първия си албум и след това всички очакваха да видят дали можем да направим още един толкова силен албум, защото много групи правят един албум и след това казват „довиждане“. Така че ние доказхме способността си да създаваме още музика, музика която хора обичат. Ние имахме  песните, които да ни разграничат от останалите групи и изпълнители, като си създадохме позиция на група, на която може да разчиташ, че ще ти даде добри песни, добър звук и добро изпълнение. Във Франция сте свирил със Силви Вартан, която е родена в България, срещате се и с "The Beatles" по време на турнето им там...като цяло средата на 60-те въвФранция, трябва да са били вълнуващи времена... Мик Джоунс: О, да такива бяха, изключително вълнуващи. Говорих със Силви преди няколко седмици в Лос Анджелис и тя остана много щастлива като разбра, че ще свирим в родината й. Това се случи на един концерт с нея в зала Олимпия в Париж. Концертът беше в разгара си, когато се появиха Бийтълс, и се качиха на сцената при нас в самия край. Те не знаеха, че съм англичанин, мислеха си ,че съм французин, докато не ме чуха да говоря на английски, след което ме взеха под крилото си. Прекарах две седмици в Париж, сякаш излезли направо като от техния филм„A Hard Day’s Night", това беше лудо нещо. Разбрах, какво е да си супер звезда към онзи момент. Това оказа много силен ефект върху мен. Разбира се обичах Бийтълс. Те имаха голямо влияние върху мен, не са мо да ги слушам, но и да ги срещна, да излизам с тях, да видя цялата мания и огромния им успех. И си помислих, дали това ще бъде възможно и за мен, да имам дори малък успех в сравнение с тях, така че това беше прекрасно преживяване и повратна точка в моя живот. Какъв съвет бихте дали на младият Мик Джоунс, в началото на неговата кариера? Мик Джоунс: Мисля, че нещото което имах и смятам, че е абсолютно нужно, когато си млад музикант и си вдъхновен да постигнеш нещо е да притежаваш страст  и това трябва да бъде основното нещо в живота ти. Да бъде преди момичетата и връзките или нормалното ежедневие. Ти трябва да си готов да пожертваш всичко, за да постигнеш нещо. И това важи предполагам и за много други сфери на работа също. Ако не си пламенен или правиш нещата вяло, не мисля, че шансовете ти за успех са много големи. Мисля, че сега е много по трудно за младите групи да постигнат успех. Голяма част от нещата са доста мимолетни. Успехът идва и си отива много бързо. Стиловете също. Знаете ли, аз имам деца и се опитвам много често да им задавам въпроса дали имат страст към музиката, към живота. Така че единствения съвет, който бих дал е: бъди готов да се бориш и оцеляваш и да правиш всичко по силите си и може би един ден ще дойде и твоето време. Вярвам, че за всеки настъпва моментът, когато трябва да се изправи и да посрещне препятствията по пътя си и да работи много здраво. Много е трудно понякога. Нещата не опират до това просто да излезеш на сцената и да свириш музика. Става дума за всичко останало, което върви с това. Мисля, че постигнахме нещо много добро с песента „ Juke Box Heroes“ и в частност с четвъртия ни албум. Това беше пик за мен и за това, което исках да постигна с групата, по отношение на звука и силата на песните. Разбира се по-късно дойде и „I Want To Know What Love Is…“, която отвори за нас световния пазар и международната публика. И днес продължаваме да имаме публика от различни поколения, от 10 годишни до 50-60 годишни. Никога не съм се опитвал да пиша популярни песни. Писал съм песни, които носят емоционален заряд. Това е нещото, което знам да правя най-добре. Понякога се получава понякога не, но като цяло сеоказах достатъчно голям късметлия  и постигнах голям успех.

Skoda Octavia RS: cпортна, но практична

Голям багажник, голям простор… И голям кеф! Octavia RS намира идеалния баланс между достойна „бегачка“ и удобен за всекидневна употреба автомобил. С 220 конски сили, „изстискани“ от 2-литров турбобензинов двигател, „чехкинята“ създава почти рали усещане [ ... ]

Д-р Ханке: Европейската икономика ще претърпи относително леки щети при Брекзит

Точно преди седмица германското списание "Шпигел" излезе в Обединеното кралство със специално двуезично издание на близо тройно по-ниска цена с емоционален призив към британските си читатели "Моля, не си отивайте!" и с интервю на Волфганг Шойбле, в което финансовият министър на най-мощната държава в Евросъюза предупреждава британците да не си мислят, че ще могат да се възползват от предимствата на единния пазар, ако гласуват против съюза. Макар да бе отхвърлено с насмешка от агитаторите против оставането в ЕС, за други това изявление изведнъж зачеркна вариантите за мека раздяла между Лондон и Брюксел и постави отново въпроса за цената, която всички ние - оставащите в Евросъюза, ще трябва да платим. Няма място за негативни последици, ако британците останат в Евросъюза. Решат ли да си идат, поне неизвестността вече няма да я има. Ще има две-три години, за да видим за какво ще са преговорите. Това заяви в предаването „Събота 150“ д-р Роберт Ханке, който преподава политическа икономика в Лондонското бизнес училище (London School of Economics and Political Science). Ясно е, че ще последва тежък икономически шок за Обединеното кралство. Паундът ще се срине драматично. Повечето от големите корпорации и банки ще трябва да преосмислят стратегиите си. Вероятността от стръмна рецесия е доста голяма. Що се отнася до Европейския съюз, то той си има достатъчно собствени проблеми и не му трябва британска криза, но все пак Брекзитът ще бъде относително малък удар за него в икономически аспект. На въпрос кои държави от Евросъюза са най-уязвими икономически и социално, ако се стигне до пълен развод с Обединеното кралство, д-р Роберт Ханке каза: Мисля, че ефектът ще бъде разпределен почти симетрично из целия съюз. Някои страни като Франция и Германия търгуват повече с британците, но също и с други държави във и извън Европейската икономическа зона. Повечето икономики ще имат време да се приспособят през тези 2-3 години, докато отношенията с Великобритания се предоговарят. Всъщност ще имаме не краткосрочен, а средносрочен шок. Ако Обединеното кралство се отдели от Евросъюза германската търговия ще се пренасочи към други страни. Така че всички други държави, с които Германия търгува, няма да бъдат повлияни или пък ще бъдат облагодетелствани от факта, че германците не търгуват с британците както преди. Като цяло европейската икономика ще претърпи относително леки щети при Брекзит, а може и да се подобри. Според д-р Ханке дори Брекзит да има някакъв негативен ефект върху плана Юнкер, то той ще бъде малък: Инвестиционният план на Жан-Клод Юнкер не е много успешен сам по себе си, защото е с относително малки мащаби. Би могъл да проработи като насочена интервенция - както плана Маршал след Втората световна война, който не е бил много голям, но достатъчно голям, защото е бил насочен към относително малка територия. Така че дори Брекзит да има някакъв негативен ефект върху плана Юнкер, то той ще бъде малък ефект върху нещо малко. Някои от банките ще трябва да преместят бизнеса си извън Лондон през следващите две-три години, но това не означава, че ще прекратят дейността си. Д-р Ханке смята, че последните седем години ще се окажат доста по-голям икономически шок за Евросъюза от това, което ще претърпи при излизане на Великобритания. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

HP стартират продажбите на смартфона Elite x3 на европейския пазар до седмици

HP Elite x3 е впечатляващ смартфон на компанията, който определено е най-добрият модел създаван досега, който работи с платформата Windows 10, като за последно тя демонстрира възможностите му на Computex 2016 в началото на месеца. От технологичният гигант все още не са потвърдили точно кога потребителите ще могат да се сдобият с него, но в последните дни ъплоуднаха серия от клипове в YouTube, които показват как работят някои от най-интересните му функции. Дългоочакваният HP Elite x3 премина успешно Bluetooth и Wi-Fi сертификация, което означава, че премиерата му ни очаква в близките няколко седмици, предаде SlashGear.    Припомняме ви, че през следващия месец се очаква Microsoft да представят следващия голям ъпдейт на Windows 10 и едва ли има по-добър начин да привлекат вниманието ни към него като заедно с него на пазара се появи и най-добрия смартфон с платформата. HP Elite x3 ще може да се купи с допълнителен аксесоар, който компанията е кръстила с името "Lapdock", който позволява да го използвате на по-голям дисплей, с допълнителна батерия, клавиатура и батерия и да синхронизирате съдържанието от него на този панел. От своя страна това е възможно и благодарение на атрактивната функция Microsoft Continuum , която компанията очаква да се превърне в голям хит особено сред бизнес потребителите.   Техническите спецификации на смартфона включват 6-инчов дисплей с QHD резолюция от 2560х1440 пиксела, 16-мегапикселова камера на гърба и 8МР сензор за селфита, както и мощен Snapdragon 820 процесор. Оперативната памет е 4GB, като вграденият капацитет за съхранение на данни достига до 64GB, но може да се увеличи допълнително с microSD памет карти, а батерията е със заряд от 4150mAh. В заключение ще отбележим, че цената му на европейския пазар се очаква да бъде приблизително €599 и ще е интересно да видим как Elite x3 ще се конкурира с другите популярни смартфони.    Вижте защо смартфонът HP Elite x3 е толкова важен за бизнеса 

Повдигнати нови пешеходни пътеки обезопасяват движението в Дупница

Четири нови повдигнати пешеходни пътеки ще бъдат изградени на територията на Дупница, реши Комисията по безопасност на транспорта. "Разглеждахме доста жалби и сигнали на граждани с различна тематика. Взехме решение, след като започне рехабилитацията на уличната мрежа да бъдат изградени 4 нови повдигнати пешеходни пътеки, които ще бъдат на ул. "Патриарх Евтимий", "Бригадирска", "Св. Иван Рилски" и на около 100 метра над Полицията в града. Това са невралгични места, с голям поток от автомобили и пешеходци, и рискът от ПТП е голям. Има голям ефект...

Киното и тв-индустрията също са в стрес от "Брекзит"

Ефектът от излизането на Великобритания от ЕС ще се усети от почти всяка индустрия, като филмовата и телевизионната не правят изключение, пише „Индипендънт”. Все още е рано, за да станат ясни точните икономически и културни последствия от решението на болшинството британци да не бъдат част от съюза. Първоначалните реакции от някои видни дейци във филмовия бизнес и изкуство обаче не са добри. Излизането от ЕС е от особено голямо значение за независимата филмова индустрия, която не може да разчита дотолкова на пазарния успех на продукцията си, колкото на съвместно финансиране от европейски страни, понякога и по програми на Брюксел. „Решението да се излезе от ЕС е голям удар за филмовата и телевизионна индустрия във Великобритания. Продуцирането на филми и предавания е много скъп и рискован бизнес и е нужна голяма сигурност относно правилата, които го засягат. Това решение взриви основите ни. От днес вече не знаем какви ще са отношенията ни с копродуценти, благодетели и дистрибутори, дали ще има нови данъци върху дейността ни в останалата част от Европа и как ще събираме средства без европейското финансиране. Креативният сектор на Великобритания е постоянен и жизнен участник в икономиката. Това ще е съсипващо за нас”, заявява Майкъл Райън, председател на Алианса на независимите филмови и телевизионни дейци. Според Харви Уайнстийн от холивудското студио „The Weinstein Company” предстои фактическа дискриминация срещу част от продукцията на европейския пазар. Той се позовава на факта, че много телевизии в Европа работят на квотен принцип и са длъжни да купуват и включват в програмата си филми от ЕС. В това число обаче вече няма да влизат британските продукции. „Това е от голямо значение за младите британски кинаджии”, заяви Уайнстийн. „От огромно значение е, че швейцарските филми са класифицирани като европейски. Ако британските филми не бъдат зачитани като европейски, това ще е голям проблем за нашия бизнес”, заяви Дани Пъркинс от британското звено на „Studiocanal”. „Ние сме глобална компания и имаме международен обхват. Движението в компанията вече ще е по-трудно”, допълни Пъркинс. Той също се присъедини към мнението, че „брекзит” е далеч по-голям проблем за малките кинаджии, но и за голямата индустрия, която няма да участва в диалога за единния дигитален пазар в ЕС.

Първият голям ъпдейт за Windows 10 идва на 2 август

Microsoft пусна операционната си система Windows 10 на 29 юли миналата година. Сега, точно една година по-късно очакваме тя да получи първия си голям ъпдейт под името „Windows 10 Anniversary Update“. Или поне така твърди блог пост от компанията, който бе свален от сайта им минути след неговото публикуване. Най-вероятно става въпрос за случайно предварително The post Първият голям ъпдейт за Windows 10 идва на 2 август appeared first on Smart News.

5,5 млрд. долара са очакваните приходи на високотехнологичните компании у нас през 2016 г.

5,5 млрд. долара приходи очакваме да генерират през 2016 г. над 10 000 компании от високотехнологичната индустрията в България. Това означава, че в сектора се очаква ръст около 5%. Това съобщи заместник-министър Любен Петров по време на церемонията за награждаване на победителите в класацията „ИКТ Топ 100“, организирана от ICT Media. Тя обхваща работещите компании на българския пазар в сферата на информационните и комуникационните технологии. Зам.-министър Любен Петров подчерта, че очаква този ръст да се отрази и в други сектори на икономиката ни, така че БВП на страната ни да започне да догонва развитието на IT сектора. „Убеден съм, че България е мястото, където младите, умните и успелите хора трябва да продължат реализацията си“, заяви заместник-министърът на икономиката. Той връчи голямата награда за IT компанията с най-голям обем на брутните приходи за 2015 г. на Иравaн Хира, генерален директор на „Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Център“. Виваком е отличена като компанията с най-голям обем на брутните приходи за 2015 г. в класацията за телекомуникационни компании. „Луксофт България“ получи наградата на компания с най-голям ръст на приходите през, а „ММ Солушънс“ заслужи приза за най-висока рентабилност. Отличието за най-динамично развитие през последните 3 години получи  OrangeDot.