01.12.2016

Резултати от търсенето

Брекзит и за английския език, Юнкер говори само на немски и френски в Европарламента

 Английският, вторият говорен от най-много хора език в света и основен работен език на европейските институции, може да отпадне от списъка с официални езици на ЕС, след като Великобритания напусне блока, заяви Данута Хюбнер, председател на конституционната комисия на Европейския парламент, цитирана от Ройтерс. Символичното, макар и непрактично решение ще намали още влиянието на Лондон на континента и ще вбеси ирландците, отбелязва Ройтерс. Всяка страна членка на ЕС има право да номинира един език на ЕС за официален. Английският е най-говореният език в Европа и официален език в три страни членки, но само Великобритания го е избрала официално в Брюксел. Ирландия е избрала ирландския, а Малта - малтийския. След като Великобритания излезе от ЕС, английският може да отпадне, заяви Хюбнер на пресконференция за правните последствия от британския референдум. Английският може да остане работен език, дори ако вече не е официален, но запазването му като официален език ще изисква съгласието на всички страни членки, заяви Хюбнер. Възможно е и правилата да се променят, за да позволят на страните да номинират повече от един официален език, добави тя. Френският беше доминиращ в европейските институции до 90-те години, когато влизането на Швеция, Финландия и Австрия промени баланса. Ефектът се засили от централноевропейските и източноевропейски страни, които са приели английския като втори език. Документите и правните текстове на ЕС се превеждат на всичките 24 официални езика на общността. Ако английският не е официален език, Великобритания ще трябва сама да извършва тези преводи. Знаков за възможната съдба на английския бе и изказването на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер през Европейския парламент във вторник – той държа речта си само на немски и френски език. Юнкер използва случая, за да отхвърли слуховете, че предстои да подаде оставка. Той заяви, че ще се бори за обединена Европа до последен дъх. Той попита евроскептик №1 на Великобритания - лидера на Британската партия на независимостта Найджъл Фараж какво още прави в ЕП и съобщи, че е забранил воденето на тайни предварителни преговори с британците за условията по тяхното напускане на ЕС, докато Лондон не подаде официално заявление за излизане от Общността. Призовавам британското правителство възможно най-бързо да изясни обстановката, не може да стоим в неяснота, посочи Юнкер. Очаквам отговор "не днес и утре, но бързо", поясни той. Европа не е само празник, трябва да признаваме, когато сме тъжни. Натъжен съм от британското решение и не го крия, не съм робот. Не става дума за сантименталност, според мен Великобритания трябваше да остане с нас. Държавите, основали ЕС, нямат повече права от останалите в Общността. Тъй наречените "нови" държави са пълноправни членове на съюза. Европейската мечта ще продължи, ще работим за нея с нова енергия, заяви председателят на ЕК. Едновременно с това Европарламентът освирка Найджъл Фараж, който е и водач на групата "Европа на свободата и пряката демокрация", още преди той да е започнал своето слово при обсъждането на британския референдум. Фараж, който водеше кампанията за напускането на ЕС от Великобритания, призова за бързо подаване на заявление по чл. 50, но и за запазване на икономическите връзки между Лондон и Общността По неговите думи, ако икономическите отношения на Острова с ЕС бъдат нарушени, от това ще пострада повече Европа, а в обратен случай британците ще бъдат "най-добрите приятели на ЕС на света". Дойдох тук преди 17 години и заявих, че искам да поведа кампания за напускане на ЕС. Смяхте ми се, а сега не се смеете. Основната причина за британското решение е това, че налагате на всички политически съюз, заяви Фараж. По неговите думи единната европейска валута е провалена, а миграционният проблем е бил причинен от германския канцлер Ангела Меркел. Великобритания няма да остане последната държава, напуснала ЕС, прогнозира той. Марин льо Пен, председател на групата "Европа на народите и свободата" определи резултата от референдума като "шамар в лицето на европейската система, все по-лъжовна и шантажираща". Тя определи референдума като най-важното историческо събитие на континента след падането на Берлинската стена. По нейните думи допитването сред британците е опровергало схващането за необратимостта на ЕС. ЕС е готов веднага да започне процеса на развод с Великобритания, макар и без какъвто и да е ентусиазъм, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Той направи изявлението си при пристигане на срещата на високо равнище на общността в Брюксел. Срещата на 27-те страни от Евросъюза без Великобритания „може да се проведе през септември в Братислава“, каза още Туск. Меркел: Няма да има привилегии за британците Има голяма разлика между това да си член на ЕС и да не си. Който излезе от общността, не бива да очаква, че ще запази привилегиите си, а няма да спазва задълженията си. Това заяви в обръщение пред Бундестага германският канцлер Ангела Меркел. В този момент всички в ЕС трябва да се обединим и да действаме заедно – големите с малките, богатите с бедните, всички 27, заяви тя.   Ангела Меркел   До излизането на Великобритания от общността ще важат всички подписани договори както за нея, така и за ЕС, посочи канцлерът в реч, която държа малко преди да отлети за Съвета на Европа в Брюксел. Тя предупреди британците, че не бива да очакват неофициални преговори, преди да задействат член 50 за напускане на ЕС. Това бе послание, което тя отправи и късно в понеделник след срещата си с френския президент Франсоа Оланд и италианския премиер Матео Ренци. Меркел предупреди Великобритания, че ако иска свободен достъп до вътрешния пазар, ще трябва да спазва четирите основни свободи на ЕС – свободата на движение на хора, свободата на движение на стоки, на капитали и на услуги. Тя даде за пример Норвегия, която е част от общия пазар, без да е член на ЕС, и приема чужди работници по европейските правила. "ЕС е достатъчно силен, за да справи с напускането на Великобритания. Достатъчно силен е да продължи с 27 страни членки. И е достатъчно силен, за да представлява интересите си пред света", заяви Меркел пред германския парламент.     Втори референдум няма да има, вдигат данъците и орязват разходите на Острова Великобритания ще трябва да вдигне данъците и да ореже разходите, за да се справи с икономическото предизвикателство на Брекзит, заяви финансовият министър Джордж Озбърн. "Ще трябва да гарантираме финансова сигурност на хората, ще трябва да покажем, че правителството може да се справи със средствата си", каза той пред Би Би Си. На въпрос дали това означава, че данъците ще бъдат повишени, а разходите – намалени, Озбърн отвърна "Категорично да". В момента сме в дълъг период на приспособяване към живота извън ЕС и икономически погледнато, той няма да е толкова хубав, колкото животът в ЕС, отбеляза той.   Джордж Озбърн   Същевременно британският държавен министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън изключи възможността за произвеждане на втори референдум за Брекзита и заяви, че "при демокрацията трябва да се зачитат резултатите от референдумите", предаде АФП. Разпадането на Великобритания, ако Шотландия реши да напусне Обединеното кралство, "би било трагедия", заяви Лидингтън. "Излизането на Шотландия от Великобритания може да има тежки икономически последици" и няма гаранции, че тя ще се присъедини бързо към ЕС, каза той. Шотландският първи министър Никола Стърджън се лъже, ако смята, че шотландският парламент има право на вето върху референдума от 23 юни, добави Лидингтън. ЦИК на Великобритания също обяви, че втори референдум за членството на страната в ЕС няма да бъде предизвикан от събралата 3,7 милиона подписа петиция в интернет. Изборната комисия съобщи, че петицията няма правна основа, пише в. „Дейли Експрес“. Целта на петицията е била да призове „Правителството на нейно величество да наложи правило, при което, ако гласуването за напускане събере по-малко от 60% при избирателна активност от по-малко от 75, то трябва да има нов референдум“. Говорител на ЦИК заяви, че „няма възможност за такива поправки в законодателството на Великобритания за референдумите“. Разкри се също така, че 77% от подписите в петицията са подправени, като голяма част са били изпратени от Каймановите острови, Исландия и Тунис. Имало е дори и няколко хиляди подписа, идващи от Ватикана, макар и градът държава да има население от едва 800 души.     Член 50 от Лисабонския договор е писан за Великобритания Член 50 от Лисабонския договор, който разглежда излизането на страна-член от Евросъюза, е писан за Великобритания. Това заяви в интервю за „Кориере дела сера“ бившият френски президент Валери Жискар Д'Естен, който е участвал в подготовката на европейската конституция. „Когато подготвях европейската конституция, написах член, който след това беше включен в Лисабонския договор като 50-ти, т.е. този, който трябва да приложат британците. Той се наричаше „Доброволно излизане на страна-членка“ и отговаряше именно на страховете на британците, които се бояха, че Евросъюзът ще се превърне в затвор. Напълно естествено е, че от всеки съюз може да се излезе, а Великобритания, която не влизаше в еврозоната и Шенгенското пространство, винаги беше наполовина в ЕС“, каза френският държавник.   Мис Германия събира брежанци (британнски бежанци) в Лондон  

Президент и премиер за Брекзит: Лош ден за Европа

 Лош ден за Нова доза доверие и реформи - от това се нуждае ЕС “Лош ден за Европа, за европейската демокрация и икономика, за ЕС. Ясен знак за ненаучен урок от историята. Една велика сила, символ на свободна търговия, на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров.”         Такова съжаление изрази по повод на Брекзит държавният глава Росен Плевнелиев. Той призна, че е сериозно загрижен: “Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа. Но обединена Европа, със или без Великобритания, трябва да гледа напред.”       Президентът уважавал решението на британците, а също - провеждането на референдуми, но само подчинени на ясни правила, а не на заиграване със страховете на хората. Плевнелиев разчете Брекзита като предупреждение за последиците от “все по-агресивния популизъм”.       Сега било и времето       ЕС да покаже, че       е много повече       от която и да е       държава - членка       А също - европейските политици да се обърнат към принципите, които са създали ЕС - да се гарантира мирът в Европа. “Сега е времето ЕС да направи своите изводи, да си вземем поука от грешките. Да се концентрираме около важното за бъдещето. Трябва да останем единни, да дадем нова доза доверие на ЕС, да стартираме нови интеграционни проекти” - такава възможност вижда в ситуацията българският държавен глава.                               Лош ден за Европа - така коментира решението на референдума Великобритания да напусне общността и премиерът Бойко Борисов. Призна, че съжалява заради избора на Острова. Макар че това решение разделяло тежко английския народ, българският премиер го уважавал. Но в същото време Борисов втвърди тона - при този изход ЕС трябва да продължи решително без Лондон: “Щом така са избрали - да се оставят сами да решават съдбата си. Ние да започваме да мислим за Европа без тях. От днес нататък трябва да се разсъждава - каквото за всички страни извън ЕС, това и за Англия.”       Според него евродепутатите на Лондон вече не бива да гласуват в ЕП.       Премиерът е категорично против подписването на специални споразумения между ЕС и Лондон: “Никакви преговори за особени статути не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза. Ако всички държави донори получат специални споразумения, накрая в ЕС ще си останем само ние, Гърция и Румъния.” ЕС трябва да покаже, че може и без Великобритания, настоя Борисов.       И на България ще       се отрази във       всички случаи -       ЕС става по-слаб,       смята премиерът.       “Виждате пазарите как реагираха - аз предупредих за това лирата как пада, така че последствията са за всички. Резултатите ще ги видим следващите месеци и години”, обобщи Борисов. По повод мерките, които общността трябва да вземе, той напомни, че няма система, която да не трябва да се променя непрекъснато: “Много от нещата, които и аз съм говорил в ЕС, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем Балканския път - колко пъти съм настоявал, и за това време колко нелегални имигранти влязоха. Има много неща да се поправят - това ще бъде       урок за всички да       действаме       по-дисциплинирано       и по-бързо       след този удар, отчитайки интересите на всички страни членки.”                               Митов: Без емоции, сега трябва       да спрем ефекта на доминото       Новината за резултата от референдума във Великобритания дълбоко ме разочарова, заяви външният министър Даниел Митов след извънредното заседание на МС.       “В момента обаче емоциите са излишни. Длъжни сме да направим така, че да не се получи ефектът на доминото в ЕС ”, заяви той. Първият ни дипломат е убеден, че “популизмите и национализмите не бива да надделеят над здравия разум”.       Митов съобщи още, че българското правителство ще излезе със специална позиция за резултатите от референдума, но не уточни кога ще стане това.       Предстои много задълбочен дебат за бъдещето на ЕС, в който съществено участие ще вземат и представители на България.       “За мен резултатът от допитването означава, че британската нация е разделена на две”, каза Митов. Според него решението за напускане на Евросъюза ще се отрази не само на състоянието на Обединеното кралство, но и на държавите от ЕС.       Според външния министър още е рано да се говори за позицията на Обединена Европа, като сега големият въпрос е дали Великобритания ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор. От изявлението на премиера Дейвид Камерън стана ясно, че той няма да предприеме тази стъпка, а нов лидер на страната се очаква да бъде избран не по-рано от октомври т.г.       Според член 50 всяка държава от ЕС може да реши да се оттегли от него, като отчете изискванията на собствената си конституция. Затова Брюксел сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне. Освен това член 50 определя срок от 2 г., в който вече подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат.       През това време обаче е в сила параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.       На въпрос как ще успокои нашите сънародници в Англия Митов отговори, че те няма как да не са притеснени, но ситуацията тепърва ще се изяснява. Предстои много процедурна работа, тъй като евентуалното излизане от ЕС ще отнеме години, убеден е министърът.       Той обаче е убеден, че Евросъюзът има сили и възможности да излезе по-силен от тази критична ситуация.                                       Кунева: България може да е       по-дълго председател на ЕС       Решението от референдума във Великобритания поставя остро въпроса с българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като сме в една тройка с Великобритания и Естония.       Това заяви пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и главен отговорник по подготовката на страната ни за европейското председателство през втората половина на 2018 г. По думите ѝ следващите дни ще са решаващи и предстоят много разговори, за да се намери най-добрият вариант.       Единият, но най-малко вероятен е Великобритания да остане в тройката, вторият - предшестващата я Малта да поеме и британското председателство, което би удължило мандата ѝ от 6 на 12 месеца, но това би поставило сериозно предизвикателство пред страната.       Третият и най-реалистичен според Кунева вариант, за който “24 часа” вече писа, е да бъде изтеглен мандатът на естонското председателство, което пък би оказало пряк ефект върху българското, което се удължава също - и двете на по 9 месеца. Допреди година имаше гласове, че България е започнала твърде рано подготовката си и че няма от какво да се притеснява, но днешното решение променя ситуацията и трябва да имаме чувство за спешност, призна Кунева. “Спешно е да разберем какво правим с изготвянето на приоритетите на тройката, които планирахме да направим заедно с Великобритания, ще се променя ли изобщо форматът на триото. Има и безкрайно много технически подробности за решаване - от документите през комуникационната програма”, посочи Кунева.                           Шефката на външната   комисия: Излизането   от ЕС ще е 2-3 години   “Жан-Клод Юнкер много точно каза преди месец, че националните правителства трябва да взимат повече решения, ЕС прекали.”   Това каза пред журналисти в парламента председателят на комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ).   Ефектът за България, както и за всички членки на ЕС от излизането на Великобритания няма да бъде положителен в нито една сфера - икономическа, политическа, сигурност, подчерта Грозданова. Според нея излизането на Великобритания основно е свързано с темата за сигурността. Релуртатите от референдума ще са проблем и за самата държава.   Грозданова посочи, че излизането от ЕС е дълъг процес - ще отнеме 2-3 години и тепърва ще разберем какво точно ще последва. Дори и на високо европейско ниво не били наясно как точно ще стане излизането на Великобритания от съюза. Грозданова призна, че очаква и други държави да последват примера на Лондон. Но не и България, защото още сме нови членове и евроскептицизмът у нас не е настъпил.               Станишев: Великобритания   обърна гръб на бъдещето   Шокиран съм от резултата от референдума. Ние, европейските прогресивни сили, подкрепихме нашата партия-член - лейбъристите - в кампанията им за оставане на Обединеното кралство. Искахме силна Великобритания в силна Европа, заяви президентът на ПЕС веднага след излизането на данните от референдума.   “Разбира се, резултатът от референдума трябва да бъде уважен. Той показа, че младите британци, Лондон, Оксфорд, Шотландия и Северна Ирландия смело гледат напред, но Великобритания обърна гръб на бъдещето. Тепърва ще бъдат правени анализи и оценки, но най-ужасяващият резултат от референдума е необратимото разделение в Обединеното кралство. Безотговорното поведение на лидера Дейвид Камерън и на много други политици от Консервативната партия доведе до необходимостта в XXI век да изграждаме нови граници помежду си. За всички е лесно да предположим какво предстои: референдуми за излизане от Великобритания в Шотландия и Северна Ирландия, вълна от национализъм и популизъм, на която ще се качат политици, искащи референдуми за напускане на ЕС в много държави членки”, заяви Станишев.   ПЕС застава категорично срещу това. Случващото се е резултат от твърде дългото налагане от страна на десните в Европа на социалното неравенство, отнемането на шансовете и липсата на солидарност. Затова хората бягат в националните си граници, смята лидерът на ПЕС.   Левите разработили пътна карта, която изпратили на левите премиери и партии, както и на евродепутатите социалисти. С нея ПЕС започва дискусия за бъдещето на ЕС.                   Нинова: Властта да защити   250 000-те българи в Британия   Уважаваме решението на британските граждани. То е урок за ЕС и за Европа да започне спешно да се променя - да излезе от бюрокрацията, формализма и чиновническото отношение към проблемите и да премине към решаване на реалните въпроси на европейските граждани, на икономиката на Европа, нейната сигурност, като отчита националния интерес на всяка държава членка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.   Тя призова българското правителство да защити интересите на 250 000-те българи, които учат, живеят и работят във Великобритания. БСП настоява и за анализ как излизането на Лондон от съюза ще се отрази на бюджета на ЕС, на бюджета и икономиката на България, най-вече на малкия и средния бизнес.               ДПС: ЕС да търси по-дълбока интеграция   “Един знак за европейските политици, за европейските държави да намерят формулата, за да се постигне една по-дълбока мотивация за по-голяма интеграция в Европейския съюз, което да доведе до развитието му на такова ниво, че Европа да стане лидер в световната политика.”   Това заяви по повод Брекзит лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента.   “Затова този референдум е един много важен урок за всички политици, за всички държави в ЕС. За съжаление, вече получихме позиции на крайните и националистическите формации от други държави, които изразиха мнение, че и при тях би било редно да има референдум за излизане от Европейския съюз”, изрази тревога Карадайъ. И добави: “Нашето очакване е, че този урок ще бъде прочетен, ЕС ще намери сили, ще се консолидира, но и ще намери вярната посока за своето развитие, а не инерциално да върви в тази посока, в която вървим, включително и в инвестициите.”   Лидерът на ДПС посочи, че сега на ход са политиците. След като английският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, във Великобритания ще има избори, след които с решение ще се произнесе английският Парламент, напомни лидерът на ДПС.   “Безспорно това ще влияе и на световната икономика, и на европейската, на финансовите пазари, ще повлияе и на България”, заключи Мустафа Карадайъ.                   Сидеров: Отзад може би прозира   САЩ, дано не е начало на война   Този ход на Англия за мен е с американско участие. Щом най-верният съюзник на САЩ, подводницата на САЩ в Европейската общност, както я наричаше Дьо Гол, се измъква от ЕС, значи нещо лошо се готви за самия ЕС. Не дай Боже, да е война, но аз подозирам и подобни действия - ако дойде ястребът Хилари Клинтън, тя заяви, че трябва да има само остри санкции срещу Русия, но и военно притискане. Това отваря възможност за война срещу Русия.   Всяка промяна отваря и шанс за друго - би било чудесно Великобритания да се еманципира от САЩ, но при тези лидери в Европа - Меркел и Оланд, се съмнявам да избере Европа. Значи трябва да се сменят лидерите.   Още през януари 2007 г. предупредих: “Не бързайте с шампанското.” Сега търпим повече щети - 325 милиона са постъпленията по статистика за м.г., а членският ни внос е 500 млн. евро.   Може би ще се чувстваме по-добре икономически извън ЕС, българският народ ще узрее и за това. Можем обаче да проведем сега референдум за членството ни в НАТО - руските самолети и военното оборудване са по-добри от американските. По същия начин бихме могли да се защитим от имиграцията, ако не сме в ЕС.   Ефект на доминото вероятно ще има - главно в старата част на Европа, плюс Унгария от новите, където тези настроения са анти-ЕС.          

Развод, а след развода?

 Когато преглътнат изненадата и разочарованието от решението на британците, в Брюксел ще се заловят за деловата работа. Ето кои са следващите стъпки: 1. Великобритания трябва да заяви волята си за излизане от ЕС чрез формално писмо до останалите 27 страни-членки. Кога точно ще стане това - не е ясно. Референдумът във Великобритания не е обвързващ. Първоначално Камарата на общините /Долната камара на британския парламент/ трябва да упълномощи премиера да депозира в Брюксел декларацията за излизане от ЕС. Само че 70 процента от депутатите в Долната камара са против излизането на Великобритания от общността. А и кой премиер би трябвало да депозира британската декларация в Брюксел? Дейвид Камерън вече обяви, че смята да подаде оставката си до октомври. 2. Европейският Съвет, тоест представителството на останалите 27 страни-членки, упълномощава Еврокомисията да изготви договор за условията, при които Великобритания ще излезе от ЕС. Член 50 от Лисабонския договор предвижда две години за подобна процедура. Председателят на фракцията на християндемократите в Европарламента Манфред Вебер смята, че тя може да бъде приключена и по-бързо. Ще се наложи да бъдат променени или отменени хиляди правни текстове, засягащи отношенията с Великобритания. Договорът за излизане от ЕС трябва да бъде одобрен от всички страни-членки, от Европейския парламент и, разбира се, от самата Великобритания. Ще трябва да бъдат преразгледани правата за престой на европейските граждани във Великобритания и на британците в ЕС. Необходими са и нови споразумения за пътуванията. Дейвид Камерън вече обяви, че ще подаде оставка 3. Едновременно с това или малко по-късно ще започнат преговорите на Великобритания с ЕС, на които ще се уредят бъдещите взаимоотношения. Възможно е да бъде сключен договор за добросъседски отношения, включващ и регламент за свободна търговия. Възможно е и присъединяване на Великобритания към Европейската асоциация за свободна търговия /EАСТ/ в която понастоящем членуват Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн и Исландия. Според ЕК, договарянето на детайлите от подобен международноправен договор може да отнеме години. Договорът би трябвало да бъде и ратифициран от всички страни-членки на ЕС, за което по принцип са необходими около две години. "Дезертьорът няма да бъде приет с отворени обятия", беше казал още преди няколко седмици председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. 4. В преходния период ще трябва да бъде изяснен и статутът на британските чиновници в Брюксел. Вероятно те ще продължат да работят в централата на ЕС, докато изтекат техните пожизнени трудови договори. Великобритания ще трябва да плаща и пенсиите на своите европейски служители. 73-имата британски депутати от Европейския парламент ще останат с право на глас в заседанията на парламента до окончателното излизане на тяхната страна от ЕС. "Ще намерим някакво разумно решение по въпроса", твърдят европейски служители в Брюксел. 5. Много икономисти очакват крах на борсите и срив на икономическия ръст на Великобритания. ЕЦБ и централните банки на страните-членки са се договорили за мерки в защита на британската лира. Ако е необходимо, на европейските банки ще бъде осигурена допълнителна ликвидност, за да не изпаднат в парични затруднения. "Ние владеем положението, макар и никой да не знае какво точно ще се случи. А борсите ще се съвземат отново", заяви източник от ЕЦБ в разговор с Дойче Веле. Карта на ЕС без Великобритания. Вече само добри съседи? 6. ЕС ще трябва да обсъди и въпроса за заразителното влияние, което примерът на Великобритания може да окаже над други държави. През 2017 година Франция избира нов президент. През 2018-та в Холандия се провеждат парламентарни избори. Десните популисти и в двете страни вече обявиха, че също искат да организират референдуми за излизане от ЕС. Марин Льо Пен във Франция и Геерт Вилдерс в Холандия вече обявиха, че след случилото се с Великобритания виждат повече шансове за успех. 7. Процедурата за откъсване на Великобритания от ЕС ще струва много усилия и време и ще затрудни до краен предел работата на европейската централа в Брюксел. "Това е кризата на кризите", заяви спонтанно един служител в Брюксел.

Британските власти: Джо Кокс е била заплашвана

Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда. Убитата британска депутатка Джо Кокс неотдавна е получила заплахи, но не от убиеца си. Това събощи полицията на острова Мотивите на нападателя все още са неизвестни. Джо Кокс сигнализирала за получени злонамерени послания и в тази връзка през март е бил арестуван един човек. Той получил предупреждение, съобщи полицията, като уточни, че задържаният тогава не е същият, арестуван сега за убийството. Заподозрян за покушението е 52-годишният Томи Меър, който се оказа привърженик на неонацистка група. Смята се, че подкрепата на Кокс за оставането на страната в Евросъюза е основният мотив на нападателя. Според очевидци той викал: "Великобритания над всичко!" по време на атаката. В знак на траур знамената над Бъкингамския дворец и над главните административни сгради в Лондон са спуснати наполовина. В редица британски и европейски градове се проведоха бдения в памет на убитата депутатка. едица политици изказаха съболезнования, сред тях са британският премиер Дейвид Камерън, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин и американският държавен секретар Джон Кери. Трагичният инцидент прекъсна кампаниите за референдума за европейското членство на Великобритания. Очаква се агитациите да бъдат подновени най-рано през уикенда.

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Великобритания ще настоява за независимо членство в СТО след Brexit

Великобритания има намерение да стане независим член на Световната търговска организация (СТО) след като страната напусне Европейския съюз, заяви в края на миналата седмица британския търговски министър Лиам Фокс, цитиран от вестник The Telegraph. Според изданието Лиам Фокс ще използва свое изказване пред СТО във вторник (27-и септември), за да заяви, че Великобритания ще настоява да се превърне в независим члена на организацията и ще настоява да договори своя собствено споразумение извън общата търговска сделка в рамките на ЕС. Ако Обединеното кралство се превърне в независим член на СТО, това ще означава, че страната ще напусне Европейския митнически съюз, посочва The Telegraph - нещо, което британските власти досега отказват да потвърдят. Междувременно британският външен министър Борис Джонсън заяви през уикенда, че неговата страна има да свърши много работа преди да задейства официално процедурата по развод с Европейския съюз, но след като това стане факт властите във Великобритания няма да позволят проточване на този процес. Агенция Ройтерс цитира Борис Джонсън да казва, че Великобритания ще активира Член 50 от Лисабонския договор на ЕС в началото на следващата година. Той обаче беше поставен бързо на мястото му от съветник на британския премиер Тереза ​​Мей, който подчерта, че няма промени в досегашната политика, според която Великобритания няма да се позове на процедурата по развода през тази година. Лондон е под натиск от останалите членове на ЕС и от милионите британци, гласували за напускане на единния блока на референдума през юни, за стартиране на преговорите по развода, като съветниците на Тереза Мей предполагат, че тя се надява, че официалната процедура ще започне в началото на следващата година. Но някои депутати и представители на правителството отбелязват, че лондонските власти не са имали достатъчно време да формират ясна преговорна позиция и че при евентуално задействане на процедурата твърде рано Великобритания може да сключи лоша сделка. Мисля че е от решаващо значение, че ние очевидно няма да предприеме този ход преди Коледа и аз смятам, че ни предстои много работа, за да сложим в ред нашите дела преди да стартираме процедурата, заяви Борис Джонсън пред Би Би Си. Бившият кмет на Лондон и един от най-изявените участници в кампанията за напускане на ЕС повтори, че след развода Великобритания трябва да възстанови контрола върху процеса на имиграция. " "Файненшъл Таймс" пък цитира висши британски финансисти, които алармират за нарастващ политически импулс за т.нар. "hard Brexit", който ще ерозира бизнес доверието, ще доведе до напускане на корпорации и ще навреди на Лондонското сити. Водещи банкери, които са провели разговори с министри от правителството, са заявили пред "Файненшъл таймс", че те вярват, че премиерът Тереза Мей ще настоява при предстоящите преговори Великобритания да се откаже от единния пазар и от единния митнически съюз на ЕС, оправдавайки по този начин техните опасения за "hard Brexit" (тежък и пълен развод с ЕС). Техните страхове за позовават именно на изказвания на британския търговски министър Лиам Фокс, че Великобритания вероятно ще напусне митническия съюз. От своя страна министър Дейвид Дейвис, отговарящ за Brexit, посочи, че е "малко вероятно" Великобритания да остане в единния европейски пазар. Опасността от тежки и трудни преговори ще увеличи несигурността, ще намали доверието и ще накара бизнесът да задействат планове за напускане на Великобритания, посочи Джон Макфарлън, който е шеф на банката Barclays и на водещата лобистка групировка The City UK. Според проучване на агенция KPMG почти три-четвърти от британските изпълнителни директори посочват, че те обмислят възможността за преместване на техните операции или централни зад граница след като бъде задействана процедурата по Brexit.

Б. Дуранкев: Води се много нежна хибридна войничка в посока оставането на Великобритания в ЕС

Във Великобритания се провежда референдум по важен въпрос, което в голяма степен не се допуска в други страни, а ако се проведе, никой не го взема под внимание. Великобритания е индикатор за проблеми в ЕС, във функционирането, в механизмите и в отношенията, които са от Рим, Лондон, Париж, Берлин. Този  индикатор показва отдавна, че в ЕС има проблеми, които се отлагат, не се решават, чертаейки едно светло бъдеще, което не настъпва поради външни фактори.В момента външните фактори са злодеят Путин и емигрантите. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ финансовият анализатор  проф. Боян Дуранкев и припомни, че през 2015 г. Исландия е оттеглила молбата си за членство с ЕС, а през 2016- та и Швейцария е показала „червен картон“ на членството: Ползите от един Брекзит, за Великобритания, ще бъдат, първо, увеличаване притока на мигрантите и, второ – по-голяма вътрешна демокрация – нещо, което може да послужи като един бутон на ефекта на доминото за други страни, където т. нар. народни партии  могат да вземат превес, ако Великобритания гласува с „не на ЕС“. Апокалиптичните сценарии за икономически срив, ако страната излезе от ЕС се чуват отдавна, изтъкна Дуранкев, но подчерта, че индексите на Швейцария са „литнали“, когато Берн се е обявил против членство в ЕС. В момента има една много нежна хибридна войничка, която се води в посока оставането на Великобритания. Даже социологическите изследвания скочиха с над 20 процентни пункта нагоре в полза на оставането.  Вероятно тази добре дирижирана война ще даде някакви ефекти и съм почти сигурен, че Великобритания ще остане в ЕС, но даже да излезе, катастрофата за ЕС няма да се състои, както не изригна вулкан в Исландия, когато тя каза „не“ на членството и както Швейцария не потъна. Последиците от евентуален Брекзит ще бъдат значителни, подчерта той. Вноската на страната в ЕС е около 10 млрд. паунда годишно. Страната е и един от първооснователите на ЕС, който винаги има собствено мнение, ценено в ЕС. Без Великобритания  самият ЕС ще олекне  и все повече централата ще се прехвърля от Брюксел към Берлин, което не е хубаво за ЕС. Тъй като икономиките в ЕС се базират на хоризонтални връзки, а не вертикални като СИВ, ефектите могат да доведат до 1 – 1.5% по-нисък икономически растеж докато Великобритания се впише по друг начин в европейските правила, заяви ученият: Нищо повече, никакви страшни работи няма да настъпят. Финансовият анализатор КОЙ Финансовият анализатор КОЙ Цветослав Цачев оспори твърдението на Дуранкев: Ситуацията не е толкова оптимистична. В един идеален случай, в един идеален свят, излизането на Великобритания не трябва да се отрази на икономиката. Да, някои работни места от финансовия сектор ще имигрират от Лондон във Франкфурт или Париж, но това няма да се случи, просто защото финансовите пазари ще направят кризата много сериозна и много драматична. За щастие в момента шансовете за напускане са по-малки.Дуранкев изтъкна, че сега спекулативните пари са много повече отколкото през 1992 г. и прогнозира много негативен сценарий в първата година след евентуален брекзит: Паундът ще бъде разклатен, поне с 20%, както твърди Сорос. Второ, за тази година ЕЦБ банка ще налива изключително много пари в банките, ще видим едно мини повторение на 2008 година, ще видим една по-сериозна гръцка криза, която беше 2012 година по отношение на банките, тоест по отношение на драмите, които ги имаше тогава. Това ще се отрази на икономиката в Европа много лошо, именно защото пазарният механизъм, фондовите пазари,валутните пазари ще дадат своето отражение върху реалната икономика. Великобритания може да си позволи да напусне ЕС, защото не е в Еврозоната, но това не може да се повтори с Франция или Германия, защото ще срине, на практика, валутния механизъм, подчерта Цачев.

Великобритания настоява за независимо членство в СТО след Brexit

Великобритания има намерение да стане независим член на Световната търговска организация (СТО) след като страната напусне Европейския съюз, заяви в края на миналата седмица британският търговски министър Лиам Фокс, цитиран от вестник The Telegraph. Според изданието Лиам Фокс ще използва свое изказване пред СТО във вторник (27-и септември), за да заяви, че Великобритания ще настоява да се превърне в независим члена на организацията и ще настоява да договори свое собствено споразумение извън общата търговска сделка в рамките на ЕС. The Telegraph посочва още, че ако Обединеното кралство се превърне в независим член на СТО, това ще означава, че страната ще напусне Европейския митнически съюз - нещо, което британските власти досега отказват да потвърдят. Британският външен министър Борис Джонсън заяви през уикенда, че неговата страна има да свърши много работа преди да задейства официално процедурата по развод с Европейския съюз, но след като това стане факт, властите във Великобритания няма да позволят проточване на този процес. Агенция Ройтерс цитира Борис Джонсън да казва, че Великобритания ще активира член 50 от Лисабонския договор на ЕС в началото на следващата година. Той обаче беше поставен бързо на мястото му от съветник на британския премиер Тереза Мей, който подчерта, че няма промени в досегашната политика, според която Великобритания няма да се позове на процедурата по развода през тази година. Лондон е под натиск от останалите членове на ЕС и от милионите британци, гласували за напускане на единния блок на референдума през юни, за стартиране на преговорите по развода, като съветниците на Тереза Мей предполагат, че тя се надява, че официалната процедура ще започне в началото на следващата година. Но някои депутати и представители на правителството отбелязват, че лондонските власти не са имали достатъчно време да формират ясна преговорна позиция и че при евентуално задействане на процедурата твърде рано Великобритания може да сключи лоша сделка. "Мисля че е от решаващо значение, че ние очевидно няма да предприемем този ход преди Коледа и аз смятам, че ни предстои много работа, за да сложим в ред нашите дела преди да стартираме процедурата", коментира Борис Джонсън. Бившият кмет на Лондон и един от най-изявените участници в кампанията за напускане на ЕС повтори, че след развода Великобритания трябва да възстанови контрола върху процеса на имиграция.  "Файненшъл Таймс" пък цитира висши британски финансисти, които алармират за нарастващ политически импулс за т. нар. "hard Brexit", който ще ерозира бизнес доверието, ще доведе до напускане на корпорации и ще навреди на Лондонското сити. Водещи банкери, които са провели разговори с министри от правителството, са заявили пред "Файненшъл таймс", че те вярват, че премиерът Тереза Мей ще настоява при предстоящите преговори Великобритания да се откаже от единния пазар и от единния митнически съюз на ЕС, оправдавайки по този начин техните опасения за "hard Brexit". Техните страхове са следствие от изказванията на британския търговски министър Лиам Фокс, че Великобритания вероятно ще напусне митническия съюз. От своя страна министър Дейвид Дейвис, отговарящ за Brexit, посочи, че е "малко вероятно" Великобритания да остане в единния европейски пазар. Според проучване на агенция KPMG почти три-четвърти от британските изпълнителни директори посочват, че те обмислят възможността за преместване на техните операции или централни зад граница след като бъде задействана процедурата по Brexit.

Ще остане ли Великобритания в ЕС

След последния дебат "за" и "против" членството на Великобритания в ЕС между сегашния и бившия кмет на Лондон не беше излъчен ясен победител. Анализаторите коментираха, че в крайна сметка думата ще имат гласоподавателите след броени часове. Бойко Боев, председател на Българската лондонска асоциация, каза в предаването "Преди всички", че според него референдумът за оставане или излизане на Великобритания от ЕС е възможност и социолозите да се появят отново в медиите и медиите да разкажат за новите проблеми. Референдумът е възможност хората да говорят за случващото се в тяхната страна. Ако обаче Великобритания излезе от ЕС, не се знае какво ще стане и това всява страх, подчерта той: Има сериозен интерес от страна на медиите и на политиците да всяват всякакви възможности за страх. Разбирам, че това е нормално, тъй като не е ясно какво ще се случи след референдума. Досега такова нещо не се е случвало. Ако гласоподавателите гласуват Великобритания да излезе от ЕС, не се знае какво ще стане. Аз съм британски гражданин и лично се вълнувам от това, че от мен зависи какво ще стане с Великобритания и ще гласувам тя да остане в ЕС. Референдумът е първата голяма възможност на българите да определят бъдещето на тази страна. Ние, засега, като българи във Великобритания, за съжаление нямаме организация, насочена към определяне на позиция на българите във Великобритания. Нямам прогноза за изхода от референдума. Всичко зависи от емоциите.Великобритания ще остане в ЕС, смята  Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.  В интервю за "Преди всички" т я коментира:  Гледам с огромен интерес на този референдум, както всеки европеец, заинтересован от бъдещето на Европа, с надежда, че разумът ще победи. И дори съм заложила на това, че Великобритания ще остане в ЕС.  По отношение на правилата не си приличаме много, а да не говорим за температурата и емоциите в тази завладяна от силно поляризиране и ожесточеност кампания – и в двата лагера. Наблюдават се стратегии, които се основават на страха, яростта, тревожността, несигурността... Има кампания, действително с едно много силно присъствие на политици, които заемат много ясна позиция. Те не са разделени дори на идеологически принцип. Ние тук не можем толкова да се разпалим. В момента британците правят исторически избор.В звуковия файл можете да  чуете интервютата на Силвия Великова с Антоанета Цонева и с Бойко Боев.

По-малко от час остава до края на гласуването за членството на Великобритания в ЕС

По-малко от час остава до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в столицата на Обединеното кралство и в цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". Различни опити за агитация в последния момент прилагат поддръжниците и на двете кампании. "Файненшъл таймс" показа снимка на жена с малко момченце, които агитират за подкрепа на оставането във Великобритания. "Дейли мейл" пък засне жена, подкрепяща напускането, която  е предлагала химикалката си пред една от изборните секции с аргумента, че ако знакът върху бюлетината е с молив, "те ще го изтрият". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз. Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.

Великобритания реши: напуска ЕС /обновена/

Великобритания гласува за излизането си от ЕС. Според окончателните резултати от проведения вчера референдум за членството на страната в съюза 51,9% от избирателите са подкрепили „Брекзит“ срещу 48,1%. Данните са след преброяването на бюлетините от всички 382 местни преброителни центрове. Общо 17,4 млн. души са предпочели излизането от ЕС, за сметка на 16,1 млн., които са за оставането в общността, съобщава АФП. В същото време британският външен министър Филип Хамънд заяви, че премиерът Дейвид Камерън ще остане на поста, независимо от резултата на вота. „Той ще остане министър-председател, той ще изпълни инструкциите на британския народ“, заяви министърът пред „Скай нюз“. Камерън беше основната фигура в кампанията за оставането в ЕС, въпреки че именно той обеща провеждането на референдума по време на последните парламентарни избори в страната през 2015 г. Негова беше и инициативата за предоговаряне на условията с Брюксел по членството на Лондон в ЕС, въпреки че те не дадоха резултат на днешния вот, както Камерън се надяваше. Категорично в подкрепа на „Брекзит“ гласуваха Англия и Уелс, докато Лондон, Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха оставането в съюза. По-рано от националистическата партия на Северна Ирландия „Шийн Фейн“ обявиха, че в случай на излизане на Великобритания от ЕС, британското правителство няма да може да представлява интересите на Северна Ирландия. Шотландците се обявяват за запазване на силните връзки с Европейския съюз, а очакваните резултати от централните части на Лондон натежаваха също в тази посока. В Гибралтар, който е територия на Великобритания, над 95% бяха за ЕС. Европа реагира незабавно на резултатите. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че икономическото развитие не бива да бъде подценявано, особено след събитията от последния час. Шулц каза още, че Великобритания е важна в рамките на единния пазар. Той предположи още, че другите държави ще оценят внимателно „този опасен път” след излизане от ЕС. Ясно е казано, че ако нещата се сринат, ще има сериозни последици, подчерта още Шулц. Председателят на ЕП допълни, че Европа е добре подготвена за този резултат, но въпреки това съжалява за решението на Великобритания. Подобна позиция зае и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. "Новините от Великобритания са отрезвяващи. Изглежда днес е тъжен ден за Европа и Великобритания", написа той в „Туитър“. В социалните мрежи мнение изрази и френският му колега Жан-Марк Еро, който написа, че макар и Европа да е разстроена, трябва да успее да реагира и да спечели отново доверието на хората в себе си. На обратния полюс застана европейската крайна десница. Лидерът на френската крайнодясна партия „Национален фронт“ Марин льо Пен нарече вота „победа“, като в същото време призова за подобен референдум и във Франция. „Победа за свободата! Както искам от години, сега и ние трябва да проведем същия референдум във Франция и (други) държави в ЕС“, написа тя в „Туитър“. Крайнодесният холандски политик Геерт Вилдерс също призова за референдум в Холандия. „Холандският народ също заслужава референдум. Партията на свободата следователно иска референдум за „Некзит“ (от Нидерландия – бел. ред.), холандско излизане от ЕС“, посочи той в изявление. „Искаме да отговаряме за нашата собствена държава, за нашите пари, нашите граници и нашата имиграционна политика“, посочи още Вилдерс. В Холандия не се предвиждат избори до следващата година, но въпреки това социологическите проучвания показват засилена подкрепа за Партията на свободата, чийто успех се дължи и на кризата с бежанците. Не закъсня и икономическият отговор на референдума. Токийската фондова борса преживява един от лошите си моменти, засегната от резултатите от референдума във Великобритания. В петък сутринта българско време, след като стана известно, че повече хора във Великобритания са гласували за излизане на страната от ЕС, борсата в Токио се срина с над 8 процента, тази в Хонконг регистрира минус 5%. Цената на барел петрол сорт "Брент" падна с 5%, а цената на унция злато излетя нагоре с 50 долара.  В същото време цената на паунда достигна до най-ниските си стойности от 31 години насам. Тя падна с 10% до 1,3229 долара – най-ниската й стойност от 1985 г. От „Банк ъф Инглънд“ посочиха в изявление, че ще предприемат „всички необходими стъпки“, за да осигурят стабилност след решението за излизане от ЕС. „Банк ъф Инглънд“ ще предприеме всички необходими мерки, за да изпълни своите отговорности за монетарна и финансова стабилност“, се казва в изявлението на централната банка.

Бум на ксенофобски настроения на Острова след Брекзита

 Бившият британски заместник министър на външните работи баронеса Сайда Уарси съобщи, за ръст на престъпленията, предизвикани от расова ненавист след гласуването за излизане на Великобритания от ЕС. Според Уарси, това е в резултат на ксенофобската кампания, която водиха евроскептиците. „Гласувахме за излизането, време е да си ходите”, с такива реплики били посрещани изглеждащите различно през последните дни, твърди Уарси. Атмосферата по улиците е крайно неприятна, коментира още Уарси, като допълва, че независимо дали хората са британци вече второ или трето поколение ако не изглеждат като местните срещу тях има ненавист. Другата фраза, която се чувала често, била: „Излязохме от ЕС, стига толкова с полски досадници”. Лидерът на ЮКИП Найджъл Фараж още преди референдума неоднократно повтаряше, че мигрантите по-добре да си ходят по собствените си държави да ги оправят, отколкото да пречат на просперитета във Великобритания. В опит да омекоти напрежението най-активният защитник на излизането на Великобритания от ЕС Борис Джонсън каза, че трябва да има добро отношение към подкрепилите Брекзит свои сънародници и трябва да се „градят мостове“ с британците, гласували за оставането на Острова в ЕС. „Те са наши съседи, наши братя и сестри, които направиха това, което страстно вярват, че е правилно“, заяви Джонсън. Той допълни, че британските граждани ще продължат да имат правото да работят в ЕС, да живеят, пътуват, учат, да купуват домове и да се заселват в страните от съюза. Ще има силно и засилващо се европейско сътрудничество и партньорство в редица области като изкуството, наука, университетите и опазване на околната среда, допълва Джонсън. Бившият кмет обеща, че сътрудничеството с Европа ще бъде интензивно въпреки вота. "Великобритания е част от Европа", написа Джонсън в редовната си колонка във в.“Телеграф”. Бившият кмет на Лондон, който е най-вероятният приемник на премиерския пост омаловажи перспективата за независимост на Шотландия. „Единствената промяна - и тя няма да настъпи бързо – е, че Великобритания ще се освободи от извънредната и непрозрачна система на законодателството на ЕС", написа той. "Правата на гражданите на ЕС, живеещи в тази страна, ще бъдат напълно защитени, като същото важи и за британските граждани, живеещи в ЕС." Великобритания трябва да реши кой я представлява за да може да се структурират преговорите за излизането й от Европейския съюз, каза френският външен министър Жан-Марк Еро. "Безусловно е необходимо Великобритания да уреди въпроса кой я представлява, тогава можем да работим по дневен ред и календар", каза Еро в интервю за Ройтерс. Еро коментира, че Великобритания не може "автоматично" да получи достъп като този на Швейцария до единния пазар на ЕС. Лидерите на ЕС се събраха снощи на извънреден съвет. Германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, италианският премиер Марио Ренци, председателят на европейския съвет Доналд Туск трябваше да обсъдят предстоящите стъпки. В момента не цари единодушие сред европейските лидери по въпроса как трябва да се процедира. Мнозинството настояват за спешно напускане на общността от гласувалата против ЕС Великобриатния. Меркел обаче пледира за намаляване на темпото. Няма причина да натискаме Великобритания, всички действия трябва преди това да се обмислят добре, обясниха от канцлерството позицията й. Междувременно стана ясно, че германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и френският му колега Жан-Марк Еро са изготвили план от 10 страници за бъдещето на ЕС без Великобритания. Той предвижда в бъдеще общността да решава съвместно само въпроси, за които са нужни и общи действия като сигурността и миграционата криза. Другите теми трябва да бъдат прироитет на националните правителства. Германия ще се ангажира да намали въшнотърговския си дефицит, който притиска южноевропейските държави, а в замяна те трябва да станат конкурентноспособни. Спецкомисия ще се занимава с Брекзита Британските власти съобщиха, че се създава специален комисия по Брекзит, която ще се занимава с всички въпроси. Това стана ясно от офиса на премиера в оставка Дейвид Камерън. Комисията ще е оглавена от консерватора Оливър Летуин.

Мудис: Кредитоспособността на Великобритания се намира под натиск след Brexit

Кредитоспособността на Великобритания се намира под натиск след решението на страната да напусне Европейския съюз, показва последен доклад на рейтинговата агенция "Мудис". Несигурността около оттеглянето на Великобритания от ЕС вероятно ще се отрази на икономическия растеж и ще отслаби държавните финанси. Въпреки това, Обединеното кралство запазва значителната си издръжливост, включително по отношение на голямата си икономика и солидната институционална сила, допълва агенцията. Според нея икономиката ще се забави значително в краткосрочен план, а средносрочните перспективи за растежа могат да се окажат значително по-слаби, ако Великобритания не успее да постигне нов търговски режим с ЕС, който да ѝ позволява сравнително добър достъп до единния европейски пазар. С оглед на сложността и пълният размер на решенията за икономическата политика през следващите години, институции във Великобритания ще бъдат подложени на сериозен тест, посочи Катрин Мюлбронер, старши вицепрезидент на "Мудис". Кредитната агенция прогнозира растеж на реалния БВП на Великобритания с 1,5% през тази и с близо 1,0% през 2017-а година. Тя също така отбеляза, че рисковете за тези прогнози са категорично в посока надолу, като има реална възможност за много по-нисък темп на растеж през следващата година. В съответствие с последните съобщения от страна на новото британско правителство, "Мудис" очаква разхлабване на фискалната политика за тази и следващата година в сравнение с по-ранните прогнози за продължаване на фискалните ограничения. Бюджетният дефицит на Великобритания вероятно ще остане по-висок от очакванията преди Brexit за дефицит в размер на 3,6% от БВП през 2016 година и от 3,5% през 2017 година. "Мудис" също така предполага, че съотношението на публичния дълг към БВП в най-добрия случай ще стагнира близо до сегашните нива около 90% от БВП. Тя отбелязва, че на този етап е малко вероятно да се осъществят продажбите на активи за повече от 20 млрд. паунда, както беше заложено в бюджета за настоящата година. Рейтинговата агенция обаче подчерта, че Великобритания също така запазва важните си силни кредитни страни, които са незасегнати от несигурността, свързана с напускането на ЕС. Великобритания е една голяма, разнообразна и конкурентоспособна икономика с високи нива на благосъстояние и гъвкави трудови и производствени пазари, отбеляза "Мудис". Не са засегнати и важни аспекти на институционалната сила, като силната и отдавна установена правна система, се посочва в последния доклад на кредитната агенция. Вдъхващата доверие Английска централна банка трябва да гарантира финансовата стабилност, като същевременно гъвкавостта на валутния курс на паунда се предвижда да окаже известна подкрепа за износа и за външната стабилност на Великобритания, заключава "Мудис".

ЕК обяви, че нарасналата несигурност след Brexit ще натежи на перспективите за икономическия растеж

Днес Европейската комисия представи доклад, в който направи своята първа оценка за икономическите перспективи пред еврозоната и целия Европейски съюз след резултатите от проведения на 23-ти юни референдум във Великобритания. Според ЕК нарасналата несигурност след Brexit ще натежи на перспективите за икономическия растеж както на Великобритания, така и на Европейския съюз като цяло. Комисията посочва, че икономическият пейзаж не се е променил съществено през седмиците след пролетната прогноза, публикувана на 3-ти май, но резултатите от референдума във Великобритания на 23-ти юни са променили условията по пътя занапред. Гласуването на британците за напускане на ЕС е довело до нестабилност на финансовите пазари, резки промени във валутните курсове и значително увеличаване на несигурността. Тези развития и несигурността, произтичаща от очакванията за по-продължителен период на преговори за излизане на Обединеното кралство от Съюза, имат потенциала да навредят на икономическото възстановяване в ЕС. Докато несигурността се очаква да намалее с течение на времето, предстоящите промени в икономическите и политическите отношения между Великобритания и останалите държави - членки биха могли да имат по-дълготраен ефект върху средносрочните и дългосрочните икономически перспективи, се посочва в доклада на ЕК. Според комисията, икономическите перспективи в настоящия момент се влияят основно от несигурността, произтичаща от гласуването за Brexit. Без информация за ситуацията след излизането на Великобритания (например търговските модели, мобилността на стоки, услуги и работна сила, както и политически отговори), е трудно да се очертае "новото равновесие" и поради това е невъзможно да се уточни коригирания път на развитие в бъдеще. Това означава, че шокът от несигурността може да се развие по съвсем различен начин от гледна точка на размер и продължителност, отбелязва ЕК и допълва: Първата оценка започва като се погледне икономическото развитие между нашата пролетна прогноза и референдума във Великобритания. За да се получи след това представа за близкосрочното влияние на несигурността, свързана с референдума, се взимат предвид анализите, които са базирани на моделни сценарии и на експертни оценки, за да се оцени "по-мека" и "по-тежка" форма на шока, предизвикан от несигурността след гласуването за Brexit. Европейската комисия отбелязва, че повишената несигурност е довела до влошаване на перспективите за растеж на Великобритания, но също така и за останалата част от ЕС през 2016-а и 2017-а година. През последните месеци икономиката на ЕС се развиваше до голяма степен в съответствие с пролетната прогноза на комисията, т.е. запази се икономическата експанзия с умерени темпове, като тя беше почти изцяло задвижвана от вътрешните компоненти на БВП. Частното потребление се възползваше от ниските цени на петрола, много гъвкавата парична политика и продължаващото разкриване на работни места, инвестициите се ускориха леко, докато нетната търговия остана като спирачка за растежа. Преди референдума в UK, растежът на БВП в еврозоната се очакваше да достигне 1,7% както през тази, така и през следващата година. Но след вота на британците за излизане от ЕС се очаква забавяне на частното потребление и инвестициите и по-солидно негативно въздействие върху външната търговия на Съюза. Взимайки предвид резултатите от сценарийния анализ, ЕК вече очаква по-сдържан икономически растеж в еврозоната през 2016-а година (към 1,5% -1,6%) и през 2017-а година (към 1,3% - 1,5%). Това предполага загуба с 0,25% до 0,5% на растежа на БВП през следващата година при загуба на икономически растеж във Великобритания с между 1% до 2,75%, показва първият анализ на ЕК след Brexit. Влиянието на Brexit върху инфлацията се очаква да бъде концентрирано предимно върху следващата година, като инфлацията в еврозоната вероятно ще бъде с 0,25% до 0,00% под досегашните прогнози, докато тази в Обединеното кралство ще бъде по-висока с 0,66% до 1%, очаква Комисията. Като цяло вотът на британците за напускане на ЕС увеличава значително рисковете пред перспективите за икономическия растеж и то в посока надолу (за по-слаб от очакваното растеж). Референдумът създаде изключително несигурна ситуация. Поради липсата на информация за новото равновесие след излизането на Великобритания много елементи все още не са включени в оценката, но въпреки това представляват значителни рискове за нашите прогнози. С оглед на досегашните проучвания за потенциалното въздействие на Brexit, повечето от тези рискове са в посока надолу, посочва ЕК.Таблица с прогнозите на ЕК за икономическия растеж в ЕС, еврозоната и Великобритания преди и след Brexit Цялата първоначална оценка на ЕК за икономическите перспективи в ЕС и еврозоната след британския референдум може да водите тук.

Меркел и Мей се споразумяха за „разумен и организиран“ брекзит

 Първата среща между новия министър-председател на Великобритания Тереза Мей и германския канцлер Ангела Меркел, която се проведе в сряда, беше насочена преди всичко към това двете дами да се опознаят по-добре, за да оформят стратегиите си за преговори. До този момент те нямаха много общо помежду си, но за всички е ясно, че именно от тях зависи бъдещето на Европа, предава Фокус. Излизането на Великобритания от Европейския съюз трябва да бъде „разумен и организиран“ процес, заяви новият й премиер на пресконференция в Берлин, последвала преговорите с германския й колега. Мей подчерта, че Лондон няма да поиска развод с Брюксел преди края на 2016 г. „Ние няма да задействаме чл. 50 (от Лисабонския договор), докато нашите цели не са ясни, затова казах вече, че това няма да се случи преди края на тази година“, отбеляза Мей.   Целта на Великобритания след отделянето й от Общността да запази „близките икономически връзки“ с блока. „Разбира се, нашите отношения ще се променят, но търговските трябва да се запазят и занапред“, заяви Мей при първото си посещение в Берлин като премиер на Обединеното Кралство.     Основна точка, която предизвиква разминаване в позиците на Лондон и Берлин относно бъдещето споразумение, е дали след брекзита ще бъде възможно свободното движение на европейски граждани с цел работа във Великобритания. „Това ще бъде част от нашите преговори“, увери Мей. На свой ред Ангела Меркел увери, че и двете страни се стремят да достигнат до „най-добрия резултат за Великобритания“, но въпреки това посъветва правителството в Лондон да определи колкото е възможно по-скоро конкретните времеви рамки на брекзита. „Великобритания не иска ситуацията да попадне в застой, Германия и ЕС също не искат подобно нещо“, заяви Меркел. Германският канцлер отбеляза все пак, че тя е готова да даде на Лондон необходимото време, докато страната си създаде „ясно определена позиция“, за да се започнат разговори за напускането на Европейския съюз.     „В наш общ интерес е Великобритания да кандидатства за излизане с много ясно определена позиция за преговори“, обясни Меркел, която се очаква да играе ключова роля при разговорите. Същевременно германският канцлер изрази увереност, че ситуацията ще бъде преодоляна „в духа на приятелството и единството“, с което се характеризират двустранните отношения между Берлин и Лондон. FOCUS: Меркел и Мей - дуото, които ще реши бъдещето на Европа До този момент германският канцлер Ангела Меркел и новият министър-председател на Великобритания Тереза Мей нямаха много общо помежду си. Сега обаче двете дами са натоварени с тежката задача да решат бъдещето на Европа. Тях ги обединяват много неща, но имат и една основна точка на раздор, коментира изданието FOCUS. Една жена на Даунинг стрийт, разбира се, бързо предизвиква асоциации с управлявалата Великобритания в периода 1979-1990 г. Маргарет Тачър. Въпреки това не са много наблюдателите, които виждат бившия британски вътрешен министър като втората "желязна лейди".     Сър Малкълм Рифкинд, дългогодишен министър на външните работи и по европейските въпроси, работи в тясно сътрудничество с двете жени и коментира, че имат "много различни характери". Британският политик е категоричен за новия премиер: "Тя ми напомня много повече на Ангела Меркел". Всъщност, в чисто биографичен аспект двете дами имат много прилики. Както германският канцлер, така и британският министър-председател са дъщери на пастори. И двете са омъжени, но нямат деца, разтоварват се с походи сред природата и обичат да готвят, и пазят личния си живот далеч от фокуса на любопитните журналисти. Меркел и Мей са изключително интелигентни политици, и както Рифкинд сам отбелязва, са уважавани и "сериозни личности". В политически план също лесно може да бъдат открити паралели - и двете дами са председатели на консервативни партии, и определено нямат проблем с това да черпят идеи както от дясно, така и от ляво в политическия спектър - стига те да са добри и полезни. В областта на външната политика обаче между двете дами предстои тежък дебат. Мей е хардлайнер в политиката към чужденците. Новият премиер на Обединеното Кралство бе твърд привърженик на британското оставане в Общността, но по отношение на свободното движение на хора в ЕС с цел работа е категоричен противник. На свой ред позицията на Меркел по този въпрос съответства ясно на европейските правила. За нея четирите основни свободи на ЕС не подлежат на коментар, включително и свободата на гражданите на Общността сами да избират къде да работят. Това обстоятелство е плодотворна почва за сблъсък между двете жени в бъдеще, който трудно би могъл да завърши със сделка. Мей обаче твърдо ще настоява да получи за страната си благословията на свободната търговия, като същевременно затвори границите си за гражданите на Съюза. Меркел ще се бори докрай за запазване на основните принципи на Брюксел. Това включва и предотвратяване на превръщането в политика на това, което може да се опише като фобия на Лондон от източноевропейски работници. При все това случващото се във Великобритания се харесва и подхранва десните популисти именно в държавите от източната част на европейската карта - факт, който също тревожи управляващите в Берлин. Така че първата среща между Тереза Мей и Ангела Меркел, която се проведе в сряда, беше насочена преди всичко към това двете дами да се опознаят по-добре, за да оформят стратегиите си за преговори. Защото в бъдеще дуото Меркел-Мей ще има решаващо въздействие върху съдбата на Европа.

Вишеградската четворка е готова да блокира бъдещо споразумение между ЕС и Великобритания

Четири страни - членки  на ЕС, известни като Вишеградската четворка (Словакия, Унгария, Полша и Чешката република) обявиха, че ще блокират всяко едно споразумение между съюза и Великобритания, ако не се постигнат гаранции, че техните граждани ще запазят правото да работят в Обединеното кралство, съобщават британският вестник The Telegraph. След проведената в края на миналата седмица европейска среща на върха, премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви: Вишеградската четворка ще бъде безкомпромисна. Ако не получим гаранции, че нашите граждани ще имат равни права с останалите и няма да се окажат "втора ръка", ние ще наложим вето на всяко едно споразумение между ЕС и Великобритания. Мисля че Великобритания има представа, че това това представлява проблем за нас и че няма място за компромис по този въпрос. На срещата проведена в петък и събота в словашката столица Братислава, лидерите на останалите 27 страни - членки на ЕС, изключвайки Великобритания, предупредиха, че Обединеното кралство няма да получи достъп до единния европейски пазар, ако британският премиер Тереза Май не позволи свободно движение на работната сила в Европа. Въпреки че Роберт Фицо посочи, че говори от името на цялата Вишеградската четворка, чешкият посланик в Обединеното кралство отбеляза, че това не представлява "официално изявление" и обща позиция на Словакия, Унгария, Полша и Чешката република преди старта на преговорите за Brexit. Той допълни, че уважава мнението на Фицо, но подчерта, че Полша, която председателства Вишеградската четворка има единствено право да говори от нейно име. Трябва да се има предвид, че Тереза Мей се намира под натиск от страна на банките и на останалия британски бизнес да защити достъпа на Великобритания до единния пазар на ЕС, но в същото време тя е изправена пред настоявания от собствената си партия и от другите политици да лиши европейските имигранти от тяхното досегашно автоматично право да работя в пределите на страната. След края на срещата словашкия премиер Фицо също така се изказа против възможността при предстоящите преговори по развода си със ЕС Великобритания да се възползва само от облагите на съюза, настоявайки, че трябва да останат в сила основополагащите свободи на единната европейска общност. Според The Telegraph вече има признаци, че правителството на г-жа Мей се движи в посока към приемане на факта, че Великобритания ще напусне единния пазар - резултат, който би уплашил мнозина фирми в Лондонското сити. В петък британският финансов министър Филип Хамънд беше цитиран да казва, че е готов да се откажа от желанието си да задържи Великобритания в единния безмитен европейски пазар в замяна на осигуряване на по-стриктен контрол на миграцията в страната. Междувременно друго издание - The Independent, оповести резултати от проучване на общественото мнение, показващи, че едва 53% от британците, които гласуваха през юни за напускане на ЕС са оптимисти, че Великобритания може да договори с ЕС добра икономическа сделка при преговорите за Brexit. В същото време едва 25% от анкетираните, които подкрепиха на 23-ти юни оставането на страната в рамките на съюза се надяват на добро споразумение. Проучването беше проведено между 31-ви август и 1-ви септември сред 2035 пълнолетни британци, като резултатите предполагат, че почти три месеца след референдума в страната британските граждани остават несигурни относно бъдещето на Обединеното кралство и какво точно ще има струва Brexit.

Вишеградската четворка е в готовност за блокаж на споразумението между ЕС и Великобритания

Четирите страни - членки  на ЕС, известни като Вишеградската четворка (Словакия, Унгария, Полша и Чешката република) обявиха, че ще блокират всяко едно споразумение между съюза и Великобритания, ако не се постигнат гаранции, че техните граждани ще запазят правото да работят в Обединеното кралство, съобщават британският вестник The Telegraph, предаде БНР. След проведената в края на миналата седмица европейска среща на върха, премиерът на Словакия Роберт Фицо коментира, че Вишеградската четворка е безкомпромисна. "Ако не получим гаранции, че нашите граждани ще имат равни права с останалите и няма да се окажат "втора ръка", ние ще наложим вето на всяко едно споразумение между ЕС и Великобритания. Мисля че Великобритания има представа, че това това представлява проблем за нас и че няма място за компромис по този въпрос". На срещата в Братислава лидерите на останалите 27 страни - членки на ЕС, изключвайки Великобритания, предупредиха, че Обединеното кралство няма да получи достъп до единния европейски пазар, ако британският премиер Тереза Май не позволи свободно движение на работната сила в Европа. Въпреки че Роберт Фицо посочи, че говори от името на цялата Вишеградската четворка, чешкият посланик в Обединеното кралство отбеляза, че това не представлява "официално изявление" и обща позиция на Словакия, Унгария, Полша и Чешката република преди старта на преговорите за Brexit. Той допълни, че уважава мнението на Фицо, но подчерта, че Полша, която председателства Вишеградската четворка има единствено право да говори от нейно име. Трябва да се има предвид, че Тереза Мей се намира под натиск от страна на банките и на останалия британски бизнес да защити достъпа на Великобритания до единния пазар на ЕС, но в същото време тя е изправена пред настоявания от собствената си партия и от другите политици да лиши европейските имигранти от тяхното досегашно автоматично право да работя в пределите на страната. След края на срещата словашкия премиер Фицо също така се изказа против възможността при предстоящите преговори по развода си със ЕС Великобритания да се възползва само от облагите на съюза, настоявайки, че трябва да останат в сила основополагащите свободи на единната европейска общност. Според The Telegraph вече има признаци, че правителството на г-жа Мей се движи в посока към приемане на факта, че Великобритания ще напусне единния пазар - резултат, който би уплашил мнозина фирми в Лондонското сити. В петък британският финансов министър Филип Хамънд беше цитиран да казва, че е готов да се откаже от желанието си да задържи Великобритания в единния безмитен европейски пазар в замяна на осигуряване на по-стриктен контрол на миграцията в страната. Друго издание - The Independent, оповести резултати от проучване на общественото мнение, показващи, че едва 53% от британците, които гласуваха през юни за напускане на ЕС са оптимисти, че Великобритания може да договори с ЕС добра икономическа сделка при преговорите за Brexit. В същото време едва 25% от анкетираните, които подкрепиха на 23-ти юни оставането на страната в рамките на съюза се надяват на добро споразумение. Проучването беше проведено между 31-ви август и 1-ви септември сред 2035 пълнолетни британци, като резултатите предполагат, че почти три месеца след референдума в страната британските граждани остават несигурни относно бъдещето на Обединеното кралство и какво точно ще има струва Brexit.

Последен ден преди историческия Брекзит

Днес е последният ден преди историческия референдум за оставане или излизане на Великобритания от Европейския съюз. След като седмици наред подкрепата за излизането от Блока, или т.нар. "Брекзит”, набираше скорост, сега все повече британци са готови да подкрепят оставането на Великобритания в Общността. Последните проучвания показват много близки резултати и за двете възможности, така че практически резултатът е непредсказуем. Кампанията за оставане в Европейския съюз възвърна подкрепата си след трагедията с депутатката Джо Кокс. След вчерашната реч на премиера Дейвид Камерън, който призова британците да помислят за бъдещето на децата си, повечето лондончани отговарят така: Аз подкрепям кампанията за оставане, но всички глупости, които се наговориха, напълно ме отвратиха от всички политици и вече не им се доверявам. Все пак не липсват хора, които с категоричност отговарят, че излизането от Европейския съюз е наложително, защото в него цари беззаконие. Близостта на двете позиции "за" и "против" карат част от британците да се колебаят в решението си до последния момент: Мисля, че никой не знае какво ще се случи, ако Брекзитът събере по-голяма подкрепа. Днес българи ще дискутират в Лондон бъдещето си, ако Великобритания излезе от Европейския съюз. Дискусията е организирана от клуб "Милениум" и ще се проведе вечерта преди решителното гласуване. Ето две мнения на представители на българската общност в английската столица: За българите е добре Великобритания да остане в Европейския съюз. За мен това Великобритания да напусне Европейския съюз е безумие, споделиха българи, живеещи в Лондон. Великобритания ще остане в ЕС, смята Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Тя коментира още: Има кампания, действително с едно много силно присъствие на политици, които заемат много ясна позиция. Те не са разделени дори на идеологически принцип. Ние тук не можем толкова да се разпалим. В момента британците правят исторически избор. Бойко Боев, председател на Българската лондонска асоциация, каза в "Преди всички", че според него референдумът за оставане или излизане на Великобритания от ЕС е възможност и социолозите да се появят отново в медиите. Референдумът е възможност хората да говорят за случващото се в тяхната страна. Ако обаче Великобритания излезе от ЕС, не се знае какво ще стане и това всява страх, каза още той: Има сериозен интерес от страна на медиите и на политиците да всяват всякакви възможности за страх. Разбирам, че това е нормално, тъй като не е ясно какво ще се случи след референдума. Досега такова нещо не се е случвало. Ако гласоподавателите гласуват Великобритания да излезе от ЕС, не се знае какво ще стане. В звуковия файл можете да чуете интервю на Силвия Великова с Антоанета Цонева и Бойко Боев.

Какво ще стане с източноевропейците на Острова?

 Великобритания беше една от първите "стари" страни-членки на ЕС, които отвориха трудовия си пазар за гражданите на новоприсъединилите се държави. В резултат от това през последните години във Великобритания се установиха много висшисти и работници от Източна Европа. През 2014 година броят на новите мигранти достигна рекордните 330 000 души. Страхове и опасности Повечето мигранти идват от Полша. Към момента във Великобритания живеят и работят почти 1 милион поляци. Към тях се прибавят още 200 000 българи и румънци. И не се знае дали правото им на свободно придвижване ще остане в сила и след евентуално излизане на Обединеното кралство от ЕС. "Опасяваме се, че полските работници ще загубят правото си на работа във Великобритания. Вероятно много от тях ще бъдат призовани да напуснат страната. Във всеки случай е ясно, че ако поддръжниците на т.нар. Брексит спечелят референдума, правният статут на източноевропейците вече няма да е ясно дефиниран", казва евродепутатът и бивш външен министър на Полша Дариуш Розати в интервю за Дойче Веле. Българският евродепутат Андрей Ковачев е на друго мнение. Според него живеещите във Великобритания граждани на други страни-членки на ЕС няма от какво да се опасяват в случай на Брексит. Това обаче не важи за хората, които тепърва искат да емигрират. Същото становище застъпва и гръцкият евродепутат Милитиадис Киркос. "Европейските граждани, които днес работят на Острова, ще могат да продължат да го правят и след евентуален Брексит. За новопристигащите обаче ще бъде значително по-трудно", казва Киркос. А това определено е лоша новина за гърците, защото все повече гръцки граждани търсят работа във Великобритания. От избухването на дълговата криза през 2010 година най-малко 41 000 гърци са пристигнали в Обединеното кралство. Островът е освен това предпочитано място за следване сред гръцката средна класа. Но Великобритания е много повече от добро място за следване и работа. Тя е и важен политически партньор. Поляците, например, по традиция поддържат тесни контакти с Обединеното кралство. Двете страни имат и сходни представи по отношение на икономическата политика, обяснява Дариуш Розати. И още един важен аспект: Лондон играе ключова роля в политиката за сигурност - без британците европейската отбранителна общност би била точно толкова немислима, колкото и общият валутен съюз без германците, например. Това се дължи не на последно място на факта, че Великобритания има най-големите разходи за отбрана в целия ЕС. "От гледна точка на заплахите от Изток и непредвидимостта на Русия, евентуален Брексит ще отслаби значително целия ЕС", казва Дариуш Розати. Българският евродепутат Андрей Ковачев също съзира значителни рискове за сигурността в Европа, ако британците гласуват за излизане от ЕС. След Брексит - Грексит? Ако действително се стигне до раздяла между Великобритания и ЕС, други страни-членки също биха могли да се заиграят с тази мисъл. "Особено ако оставим европейската политика в ръцете на популистите", пояснява българският евродепутат Андрей Ковачев. Такъв дебат може да се разгори в Гърция, например, където миналото лято се състоя референдум за европейската политика на премиера Ципрас. Според гръцкия евродепутат Милитиадис Киркос, поне засега няма повод за паника. Той смята, че опасността дебне по-скоро отдругаде: "Вярвам, че в сегашното гръцко правителство разумът междувременно е надделял. И си мисля, че в това отношение опасност произлиза не толкова от Гърция, колкото от Франция - ако на президентските избори през 2017 година победи Марин льо Пен", обяснява евродепутатът.

Анализатори: Дъждът може да доведе до обръщане на резултата на референдума във Великобритания

По-малко от три часа остават до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в голяма част от Лондон и цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз.  Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.

Анализатори: Дъждът може да обърне резултата на референдума във Великобритания

По-малко от два часа остават до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в столицата на Обединеното кралство и в цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз.  Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.

Ал. Смилков: Референдумът за брекзит не решава нищо, а отваря много възможности за по-големи разпади във Великобритания

Решението за брекзит е доста шокиращо. Не го очаквах, мислех, че ще е поредният референдум като този в Шотландия, в който ще говорят популистки неща и в крайна сметка нищо няма да се случи. Мисля, че много хора не осъзнаха за какво гласуват и до какво ще доведе това. Още на сутринта след референдума се направиха доста интервюта и хора казваха: „ами аз всъщност не знаех, че така ще се случи и не очаквах, че това ще стане“. Мисля че това изненада абсолютно всички, включително и Борис Джонсън. Пресконференцията, която той направи в петък беше доста смирена за разлика от много разпаленото му говорене по принцип. Това каза за предаването „Преди всички“  по „Хоризонт“ Александър Смилков, според когото трябва да се види дали Брекзитът е възможен и дали ще има политик, който да иска да го направи предвид опасността отразпад на Великобритания. Самият референдум не решава нищо, а всъщност отваря изключително много възможности за много по-големи разпади в самата Великобритания. Смилков заяви, че не е притеснен, че страната ще напусне ЕС, тъй като трябва да бъдат променени „много неща“ за две години и дори сегашният парламент няма мандата да вземе това решение: Най-логичното нещо е това да се реши чрез избори – да излязат партии и лидери в тези партии, които да  кажат „ето ние това ще направим след решението, гласувайте за нас“ и това да е реалното решение, което ще покаже дали Великобритания остава в ЕС. Аз съм тук от 7 години и не мисля, че това ще ми повлияе по някакъв начин. Ако най-лошото се случи, мога да подам документи за гражданство. За мен Великобритания е моя дом. Боримир Тотев, бакалавър по международна политика в Сity university London не сподели оптимизма на Смилков: Мисля, че  предстоят много интересни времена, но не смятам, че така лесно могат да бъдат отказани 51% от вота на Великобритания. Не смятам, че наред с тези онлайн петиции и всякакви други движения около резултата от четвъртък може да повлияят толкова лесно за отричане от този резултат. Живея в Лондон от повече от 10 години и не мисля, че смятам Лондон към тази реалност, която е извън Лондон. Това искане да се излезе от ЕС  тук не се чувства. Не станах свидетел на повече от 3-4 плаката за напускане. Тотев прогнозира, че Джонсън няма да е следващия британски премиер, а шансовете са по-скоро на страната на Тереза Мей, която е била по-сдържана в кампанията: Борис Джонсън, според мен, никога не беше изцяло за каузата на напускане на ЕС и, както Мартин Шулц от ЕП каза: „Целият континент стана заложник на вътрешнопартийната игра на консерваторите“.   Като реакция на самосъхранение оцени Тотев изявленията от ЕС, че няма да преговаря с Великобритания за нищо, което не е описано в процедурата по напускане. Той очаква Шотландия да наложи вето на решението за Брекзит. Журналистът Пепа Николаева, която живее в Ирландия коментира, че правителството там е „сменило сигналния флаг от зелен на жълт“, след като заради брекзита британската лира е загубила 8% от стойността си : Силното срещу нея евро означава затруднен експорт с моментален ефект върху тукашната икономика, която изнася в Кралството стоки за над 4 млрд. евро годишно. Над 40% от туристите на Зеления остров са британците.  Близо половината от телешкото месо и строителни консумативи, произвеждани в Ирландия пък се изнасят за Великобритания, допълни тя и уточни, че правителството очаква 20% спад в търговския обмен между двете страни след Брекзита. Докато политиците се надяват да запазят свободното движение на хора и стоки с Великобритания, бизнесмени са оптимисти, че напускането може да доведе до пренасочване към Ирландия на инвестиции, предназначени за обединеното кралство. ЕИРЕ очаква и косвен миграционен ефект  от брекзит. От Министерство на правосъдието изразиха загриженост, че голям брой мигранти могат да пристигнат на границата със Северна Ирландия, след като републиката се окаже входяща точка за ЕС. Това има потенциала да наложи строг паспортен и митнически контрол на северната граница, както и да се отрази на постигнатата стабилност.

Е. Радев: Никой не иска да поеме отговорността за негативните последици от Брекзита

Това извънредно заседание на Европейския парламент беше емоционално, но подаде много ясни послания към Великобритания, заяви в предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" евродепутатът Емил Радев, който е представител на ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).Изведнъж се оказа, че Великобритания не е готова за последствията от излизането от Европейския съюз. Ние видяхме само за няколко дена – срив на борсите, срив на паунда, днес министърът на финансите във Великобритания ясно заговори за покачване на данъци, за съкращаване на бюджетни разходи. Всичко това, което популистите говореха, че едва ли не на следващия ден след референдума 350 милиона паунда ще влизат повече в бюджета на Великобритания, 100 милиона паунда повече седмично ще отиват за здравеопазване, мигрантската криза ще се прекрати. Виждаме, че нищо от това не става. Всички тези лъжи, които се популяризираха и направиха възможен този резултат, изведнъж почнаха да се пукат тези балони един по един и виждаме, че никой в момента не поиска да поеме отговорността за негативните последици от излизането на Великобритания. За съжаление крачката беше направена и от тук нататък не можем да оставим и ЕС и Великобритания да бъдат в една несигурност месеци наред и трябва много ясно да се даде началото на преговорите и много бързо да се придвижат напред, за да няма неяснота за бизнеса и гражданите. Единствено и само Великобритания може да стартира тази процедура, тя не може да се стартира от ЕС, уточни Емил Радев и допълни: Ако тя не смята да го направи преди октомври, ще видим още по-големи сътресения. Но все пак това е вътрешнополитическо решение във Великобритания. Ясно дадоха знак всички европейски институции, че искат незабавно да започнат преговорите. Надявам се да има отговорна политика от страна на британските политици, защото последствията главно ще са за Великобритания в тази несигурна обстановка. Според евродепутата трябва да има промяна и в европейската политика:През последните години Европейският съюз залитна малко към свръхрегулациите, към централизиране на някои процеси. На заден план остана това, че трябва да се грижи за опростяването на процедурите, за намаляване на административната тежест, и може би в следващите няколко години ние трябва да покажем именно това на гражданите на ЕС и да оставим субсидираността да действа.Цялото интервю на Диана Янкулова с Емил Радев чуйте от звуковия файл.

Великобритания може да се откаже от Brexit, ако предстоящите преговори се окажат много трудни

Висши представители от Европейския съюз предполагат, че Великобритания ще се откаже от Brexit, ако Съюзът направи предстоящите преговори по развода с Обединеното кралство колкото се може по-трудни, съобщава британското издание The Telegraph. От своя страна британските власти се мъчат да попречат на европейското възприемане, че заемането на по-безкомпромисни позиции в преговорите ще принудят Великобритания да промени мнението си за напускане на блока. Според The Telegraph тези предположения се подхранват от твърдата линия по въпросите за свободата на движение, която се споделя през последните седмици от Берлин, Париж и Брюксел. Повече от петима висши представители на ЕС, интервюирани от The Telegraph тази седмица, изразиха съмнения, че Великобритания ще осъществи Brexit, след като страната се сблъска с "реалността на бюрократичния кошмар" и "лудия акт на икономическо самонараняване", когато бъдат стартиране преговорите по развода. В тази връзка високопоставен британски представител, участващ в подготовката на предстоящите преговори, заяви, че елитът на ЕС изглежда си мисли, че играта е да ни накара да променим нашето решение. Тази позиция кара британските представители да се мъчат да обяснят на европейските лидери колко е "опасна" играта, която подхващат и колко "малко вероятно" е тя да успее. Друг британски официален източник с познания по предстоящите разговори добави, че съществува опасност, че позициите на ЕС в преговорите за Brexit вече стават "опасно втвърдени", дори още преди новият премиер на страната Тереза Мей да се позове на Член 50 от Европейския договор, даващ официален старт на преговорите по развода. Изданието отбелязва, че има втвърдяване на позицията на Европа преди днешната среща на лидерите на останалите 27 страни - членки на ЕС в словашката столица Братислава, целяща да покаже, че единното и решително европейското бъдеще ще продължи без Великобритания. Настроението е помрачено от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който в писмо от девет точки призова лидерите на ЕС да използват срещата на върха в Братислава, за да възстановят избледняващата вяра на гражданите в Европейския съюз. Доналд Туск настоя, че 27-те лидери трябва "да се придържат решително" към Европейския договор и по-специално по въпроса за свободното движение. Ако направим това, няма да има място за съмнение, че това е нещо добро, за да бъдеш член на Европейския съюз, написа той. Изборът на ЕС за водещи преговарящи по въпроса за Brexit - френския финансов експерт Мишел Барние от страна на Европейската комисия и Ги Верхофстад, бивш белгийски премиер и архифедералист от страна на Европейския парламент, се възприемат като ясен знак за решимостта на ЕС да отстоява постигането на твърдо споразумение. В четвъртък бившият председател на Европейския съвет - Херман Ван Ромпой описа двамата преговарящи като "много, много трудни и неотстъпчиви" и предупреди, че за Великобритания предстоят "тежки" преговори. В Европейския парламент, който ще трябва в последствие да ратифицира всяко едно постигнато споразумение, настроението срещу Великобритания се влоши допълнително през настоящата седмица след лични атаки срещу Ги Верхофстад от страна на бившия лидер на UKIP Найджъл Фараж и от британският министър по въпросите за Brexit Дейвид Дейвис. Дейвис беше цитиран да определя неговия бъдещ събеседник в преговорния процес като "Сатана", докато Фараж, който е от много време трън в очите на проевропейските евродепутати, определи Верхофстад като "фанатик" и неговото назначение като "обявяване на война" при предстоящите преговори. Може би имаше времена, когато това не би могло да бъде толкова неприятно, отбеляза източник, близък до Ги Верхофстад, но когато британският министър, отговарящ за Brexit, говори за главния европейски преговарящ като за сатана, какъв отговор наистина очаква Великобритания. Тези настроения бяха потвърдени и от Буркхард Балц, германски евродепутат, чиято водеща роля в комисията по икономическите и парични въпроси на Европейския парламент го прави доста влиятелна фигура по въпросите за регулиране на финансовите услуги. Той каза, че Великобритания не трябва да подценява решимостта на останалата част от Европа да лиши Обединеното кралство от неговите европейски финансови права. Балц също така предупреди, че Европа ще трябва да понесе икономическа болка, за да защити своите основни принципи и че е пресилена вярата сред привържениците на Brexit, че може да последва съществено отслабване на търсенето на стоки и услуги, предлагани от германските и френските износители.