01.12.2016

Резултати от търсенето

„Българската Коледа” продължава благотворителната си мисия

Българското национално радио е медиен партньор на „Българската Коледа” „В подкрепа на децата с тежки хронични заболявания” е темата на „Българската Коледа” кампания 2016/2017 г., съобщи президентът Росен Плевнелиев. Държавният глава обяви официално старта на 14-ото издание на благотворителната инициатива, която се провежда под негов патронаж. Кампанията си поставя за цел да осигури модерна, високотехнологична апаратура за диагностика, включително генетични изследвания, лечение, медицински изделия и помощни средства, рехабилитация, логопедична и психологична терапия. Росен Плевнелиев посочи, че за 13-те изминали години 3 409 деца са получили помощ, общо 28 млн. лв. са събраните средства, а 229 лечебни заведения в цялата страна са получили като дарение съвременна високотехнологична апаратура за лечение и рехабилитация. През 2012 година, първата в моя мандат, ние приехме нови правила за набиране и разпределяне на средствата от благотворителната инициатива и си казахме, че тя трябва да е максимално прозрачна, обществено отговорна и ефективна в преследване на мисията, която си поставихме. За пети път „Българската Коледа” поставя акцент върху конкретна тема с идеята да фокусира общественото внимание към актуален проблем в сферата на детското здравеопазване и да насочи своите усилия за намиране на устойчиви решения за него– заяви президентът. През 2012 г. бяха подпомогнати 358 деца, като предоставените за тях средства надхвърлиха 770 хил. лв., а 13 болници в страната получиха нова медицинска апаратура. През 2013 г. „Българската Коледа”, посветена на рехабилитацията на деца с неврологични заболявания, събра над 2 млн. лв., с които бе осигурена подкрепа за 485 деца, а 10 рехабилитационни центъра в цялата страна  получиха медицинска апаратура за близо 1,5 млн. лева. През 2014 г. „Българската Коледа” на тема „За по-малко деца с увредено зрение и увреден слух” събра 2,16 млн. лева. Със средствата са подкрепени 524 деца и е закупена апаратура за 30 лечебни заведения. През 2015 г. във фокуса на благотворителната кампания бе грижата за децата с вродени заболявания. Събрани бяха близо 2 млн.лв., като 496 деца получиха помощ за диагностика, лечение и рехабилитация. Осигурена бе апаратура за 10 лечебни заведения. В 13-ото издание на „Българската Коледа” за 2016 г., посветена на децата в реанимация, бяха събрани почти 2,4 млн. лв. Подпомогнати са 480 деца. Дарена бе медицинска апаратура на 19 лечебни заведения от цялата страна. През последните години са направени промени в клиничната пътека за рехабилитация на деца с церебрална парализа, деца с ревматоиден артрит и деца с нефротичен синдром, което дава възможност медикаментозната им терапия да бъде осигурена от Националната здравноосигурителна каса. Въведен е и скрининг за очни  и слухови заболявания. Ралица Енева, майка на дете, подпомогнато от Българската Коледа коментира: Да отгледаш дете е мисия, в която всеки родител дава най-доброто от себе си. Да отгледаш дете със специални нужди е по-сложна задача, но е и път, който осмисля дните ни по различен начин. Когато преди 4 години Радо беше диагностициран със спинална мускулна атрофия, ние бяхме изплашени и изгубени. В търсене на лек поехме по път, изпълнен с предизвикателства. Разбрахме, че най-щастливи и най-спокойни се чувстваме в България, където са семейството и приятелите ни, където има инициативи като „Българската Коледа”. Тя вече две години подпомага Радо в реализирането на необходимата за него ежедневна рехабилитация. Инициативата помага на още много деца. Власти ще идват и ще си отиват, правителства ще се сменят, но добрината ще остава. Винаги ще има деца, които ще имат нужда от подкрепа. В това отношение, президентската институция оставя дълбока следа и е пример за извършване на добрина. Като майка ще продължавам да се боря в името на моите деца, а на всички останали ще пожелая да намерят вярата и любовта в сърцата си и да вършат повече добри дела. Всеки, който желае, може да помогне на дете в беда като дари 1 лв. чрез SMS на номер 1117, като направи дарение по банков път или чрез интернет платформата на официалния сайт на кампанията (bgkoleda.bg).

Делегацията ни в Рио де Жанейро: Поведението на обслужващият персонал в блока на българските спортисти е неуместно и спекулативно

Ръководството на българската олимпийска делегация в Рио излезе с позиция във връзка с оплакване на чистачка от олимпийското село, че станала обект на агресия от страна на български спортисти. От делегацията ни в Рио са възмутени от продължаващите кражби в блока с българските спортисти. Позиция на българската олимпийска делегация в Рио, публикуваме без редакторска намеса: Ръководството на българската олимпийска делегация в Рио за пореден път изразява своята тревога и възмущение от продължаващите кражби в блока на българските спортисти.    В тази връзка считаме за необходимо да изясним възникналата вчера ситуация в жилищния блок на българската делегация. Малко преди 10 ч. сутринта двамата състезатели по гребане Георги Божилов и Кристиян Василев отказват апартамента им да бъде почистван без надзор от обслужващия персонал в олимпийското село, след като предния ден от стаите им са изчезнали лични вещи.   Божилов и Василев са излизали, когато 4 от чистачките се опитали да влязат без съгласие в апартамента им. Двамата състезатели отказват почистване, имайки предвид изчезналите техни вещи и вещи на техни колеги в предишните дни от Игрите - мобилни телефони, таблети и др. Чистачките обаче проявяват настоятелност, при което състезателите им препречват пътя и ги подканят да излязат, за да могат да затворят вратата, тъй като им предстои излизане.   Малко по-късно една от жените подава оплакване до администрацията на блока, че е била "обект на агресия", което изобщо не отговаря на истината. Имайки предвид реалните обстоятелства, все още съществуващата постоянна опасност от кражби и нежеланието на спортистите да бъдат притеснявани, ръководството на Българската олимпийска делегация намира за крайно неуместно и спекулативно подобно поведение от страна на обслужващия персонал.   Напомняме, че шефовете на българската мисия в Рио вече няколко пъти подават жалби за откраднати вещи на български спортисти, треньори и официални лица от делегацията ни точно по време на почистване на техните стаи в олимпийското село. Тези оплаквания досега са без никакъв резултат. Това е и причината повечето от българските спортисти да отказват чужди лица, особено от почистващия персонал, да влизат в техните апартаменти, за което вчера бе изпратен официален сигнал до координатора за България на Олимпийските игри в Рио, се казва в изявлението на българската делегация.  

Делегацията ни в Рио де Жанейро: Поведението на обслужващия персонал в блока на българските спортисти е неуместно и спекулативно

Ръководството на българската олимпийска делегация в Рио излезе с позиция във връзка с оплакване на чистачка от олимпийското село, че станала обект на агресия от страна на български спортисти. От делегацията ни в Рио са възмутени от продължаващите кражби в блока с българските спортисти. Позицията на българската олимпийска делегация в Рио публикуваме без редакторска намеса: Ръководството на българската олимпийска делегация в Рио за пореден път изразява своята тревога и възмущение от продължаващите кражби в блока на българските спортисти.  В тази връзка считаме за необходимо да изясним възникналата вчера ситуация в жилищния блок на българската делегация. Малко преди 10 ч. сутринта двамата състезатели по гребане Георги Божилов и Кристиян Василев отказват апартамента им да бъде почистван без надзор от обслужващия персонал в олимпийското село, след като предния ден от стаите им са изчезнали лични вещи. Божилов и Василев са излизали, когато 4 от чистачките се опитали да влязат без съгласие в апартамента им. Двамата състезатели отказват почистване, имайки предвид изчезналите техни вещи и вещи на техни колеги в предишните дни от Игрите – мобилни телефони, таблети и др. Чистачките обаче проявяват настоятелност, при което състезателите им препречват пътя и ги подканят да излязат, за да могат да затворят вратата, тъй като им предстои излизане. Малко по-късно една от жените подава оплакване до администрацията на блока, че е била "обект на агресия", което изобщо не отговаря на истината. Имайки предвид реалните обстоятелства, все още съществуващата постоянна опасност от кражби и нежеланието на спортистите да бъдат притеснявани, ръководството на Българската олимпийска делегация намира за крайно неуместно и спекулативно подобно поведение от страна на обслужващия персонал. Напомняме, че шефовете на българската мисия в Рио вече няколко пъти подават жалби за откраднати вещи на български спортисти, треньори и официални лица от делегацията ни точно по време на почистване на техните стаи в олимпийското село. Тези оплаквания досега са без никакъв резултат. Това е и причината повечето от българските спортисти да отказват чужди лица, особено от почистващия персонал, да влизат в техните апартаменти, за което вчера бе изпратен официален сигнал до координатора за България на Олимпийските игри в Рио, се казва в изявлението на българската делегация.  

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Черногорец с 2 милиона евро от шахматна измама

  Бившият изпълнителен директор на Европейската шахматна федерация Владимир Шакотич е източил 2 милиона евро от Министерството на младежта и спорта на България, чрез схема, в която са участвали и хора от Българската шахматна федерация, съобщава сръбското издание "Курир", цитирано от БГНЕС. Шакотич е издавал на българската шахматна федерация фалшиви фактури за несъществуващи турнири, които са били изплащани от нашето министерство. Шакотич се разследва от органите на Интерпол поради съмнения, че с хора от българската федерация е нанесъл щети на България за 2 милиона евро. Води се разследване и от Българската дирекция за борба с организираната престъпност, проверка се извършва и от Министерството на финансите в София, където инспекторите са доказали, че само през 2014 година има злоупотреби за 457 хиляди евро. Според сръбското Курир Шакотич като изпълнителен директор на Европейската шахматна федерация в периода 2010-2014 е издавал фалшиви и завишени фактури за сметка на Българската федерация, които са били изплащани от нашето Спортно министерство. "Начинът на измама е бил много прост - Българската федерация подава искане от Министерството на спорта за финансова помощ за организиране на официална програма, на която Шакотич е директор. В същото време обаче част от състезанията са били напълно измислени, докато други са били в календара, но разходите са били надути, понякога дори 5 пъти повече. Досега експертите в българското Министерство на финансите са доказали щети за 457 хиляди евро, които са били изплатени от Спортното министерство на федерацията през 2014 година", казва източник пред изданието. "Средствата са отивали в специално създадена сметка за тази измама, в Словения, но тя е била на фирма-фантом, която е била регистрирана като офшорна в щата Делауеър, САЩ, с която Шакотич е бил пряко свързан. Както е известно, Европейската шахматна федерация от десетилетия има само една банкова сметка в Швейцария", се допълва в изданието. Според "Курир" в периода 2012-2013 години са отклонени 1,5 милиона евро и към тази сума трябва да се добавят 457 хиляди от 2014 година. Самият Шакотич признава, че българските инспектори на два пъти са контролирали работата и разходите на федерацията, но няма обвинения по този случай. Тези дни Спортното министерство на България е подписало договор с Българска шахматна федерация за връщането на 147 хиляди евро, които според експертите не са били изразходвани по предназначение, но окончателното решение по този въпрос ще бъде взето от Върховния съд. Според Шакотич няма разследване на Интерпол, а става въпрос за голяма война между две групи в света на шахмата и той е странична жертва, защото е бил много близък с бившия председател на Европейската федерация Силвио Данаилов. Срещу самия Шакотич се водят и други разследвания в родната му Черна гора, за измами извършени през 2013 година на младежкото първенство в Будва, след което е и свален като шахматен председател на страната.

Българската армия стартира инициативата „Заедно на училище“

  Под патронажа на началника на отбраната генерал Константин Попов във формированията на Българската армия се провежда инициативата „Заедно на училище“, предаде БГНЕС. Целта е събиране на допълнителни финансови средства за децата на военнослужещи, загинали при или по повод изпълнение на военната служба и на деца на цивилни служители от Министерството на отбраната, загинали при трудова злополука, съобщиха от военното ведомство. „Наближаващият първи учебен ден - 15 септември, е добър повод да направим повече военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната и Българската армия съпричастни към мисията на фондация „Деца на Българската армия” да подпомага социалната интеграция и личностната реализация на децата на военнослужещите и цивилните служители, загинали при изпълнение на служебния си дълг“, се казва в обръщението на началника на отбраната към личния състав на Българската армия. Доброволни дарения на финансови средства могат да се внесат на банковата сметка на Фондация „Деца на Българската армия“: Първа инвестиционна банка IBAN - BG76FINV91501215262579 BIC – FINVBGSF  

НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

Спортното министерство пусна процедура по разглеждане на лиценза на БФШ

  В Министерството на младежта и спорта (ММС) е постъпил сигнал с вх. № 09-00-3558/13.10.2016 г. от Български шахматен съюз 1931, в който са изложени твърдения за извършени нарушения от Българската федерация по шахмат (БФШ) по националното законодателство, представляващи основания за отнемане на лиценза на спортната федерация. С резолюция на министър Красен Кралев сигналът е разпределен за разглеждане от комисията по лицензиране, която да извърши административна проверка, свързана с основателността на изложените твърдения и да стартира процедура по разглеждане на лиценза на БФШ, предаде БГНЕС. Междувременно Министерството на младежта и спорта е изпратило официално писмо до Международната шахматна федерация (ФИДЕ) с искане да бъде уведомявано своевременно за нови действия или резултати от разследвания срещу Българската федерация по шахмат. Това е препоръката на комисията по лицензиране , която проведе заседания на 06.10.2016 г., за да обсъди постъпилата в ММС информация от Европейския шахматен съюз (ЕШС) и ФИДЕ. В края на септември ММС получи отговор от страна на ФИДЕ и Европейския шахматен съюз за предприетите действия срещу българската федерация по време на шахматната олимпиада в Баку в началото на месец септември 2016 г. От получените писма и документи става ясно, че с решение на Генералната асамблея на ЕШС, проведена в Баку на 10.09.2016 г., Българската федерация по шахмат е изключена от Европейския шахматен съюз поради неоказване на съдействие на ръководството на ЕШС и непредоставяне на информация за проведени в България турнири по шахмат и „предполагаеми сделки“ между БФШ и ЕШС през периода 2011 – 2014 г. Във връзка с това решение пред Етичната комисия на ФИДЕ е образувано дело, което има за цел да разследва фактите, „въз основа на които ЕШС е изключил БФШ“, а именно дали са извършени нарушения на Етичния кодекс на международната федерация, съответно незаконосъобразни действия на конкретни лица. В хода на разследването ще се установи дали са извършени финансови нарушения от страна на БФШ, се казва в писмото на изпълнителния директор на ФИДЕ Найджъл Фрийман. Министерството на младежта и спорта е уведомено официално от Българската федерация по шахмат, че е обжалвала решението за изключване от ЕШС пред Арбитражния съд по спорт в Лозана, което автоматично спира неговото действие, и очаква финалното решение на съда. Генералната асамблея на ФИДЕ, която се с състояла в Баку на 11-13.09.2016 г. е взела решение да отстрани временно БФШ от ФИДЕ, ако в срок до 12.10.2016 г., българската федерация не изпълни решението на Етичната комисия на FIDE по дело № 4/2015 и не възстанови правата на К. Георгиев, С. Стоичков и М. Стойнев. Етичната комисия на FIDE по дело № 4/2015 е установила, че отнемането на правата на К. Георгиев, С. Стоичков и М. Стойнев от УС на БФШ е незаконосъобразно. Изпълнителният директор на ФИДЕ е поставил срок на БФШ до 12.10.2016 г. да го уведоми за предприемането на мерките, които FIDE счита за необходими, адекватни и пропорционални, за да приеме, че е налице съответствие с решението по дело № 4/2015, а именно пълно възстановяване на правата на посочените лица съобразно националното законодателство, личното им уведомяване за това, публично оповестяване на възстановяването на правата и въздържане от действия или бездействия, които биха били в противоречие с посоченото решение на Етичната комисия. УС на БФШ обяви, че е изпълнил решението на Етичната комисия на ФИДЕ на 16.09.2016 г. Разглеждайки тази информация на заседанието си на 06.10.2016 г., лицензионната комисия на ММС е взела решение, че съгласно българското и международното законодателство отнемането на лицензия на БФШ може да бъде разглеждано отново от ММС, след като Арбитражният съд по спорт в Лозана постанови влязло в сила решение, след окончателно решение на компетентните органи на ФИДЕ за прекратяване на членството на спортната федерация или след постъпване на нова официална информация по случая. След подаването на новия сигнал от Български шахматен съюз 1931, комисията e сезирана и ще извърши проверка за основателността на изложените твърдения. 

БСП: Споразумението за визите за Канада е поредното национално предателство

Ние твърдим, че ако това Споразумение с Канада се подпише, ще бъде поредното национално предателство на това правителство, заяви от парламентарната трибуна лидерът на БСП Корнелия Нинова, пише БГНЕС. Нинова каза това по повод разглеждания в НС проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, внесен от депутатите от БСП лява България Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев. Досега няма становище на българското правителство, посочи тя. И продължи: Премиерът само се похвали, че ще паднат визите на български граждани за Канада - много ниска цена. Защото посещенията на български граждани в Канада са под 0.5% от всички международни пътувания на българите. А стокообменът между България и Канада е една десета от процента на нашия износ. Ефектът на Споразумението за целия ЕС е, че БВП ще нарасне с 0.02% и то в дългосрочен план, посочи Нинова. Споразумението създава паралелна система за арбитраж и тя се поставя над националната юрисдикция, но от нея могат да се възползват само чуждите инвеститори. Нашата държава, българските инвеститори и производители нямат достъп до тази съдебна система, а само чужд инвеститор, който може да съди българската държава, продължи тя. При това за тези решения няма да има обжалвания. Съдиите не се назначават публично, а от големите инвеститори и не са независими, отбеляза Нинова. И даде пример с ЧЕЗ, която води дело срещу българската държава за стотици милиони евро, защото тя, българската държава, не им е осигурила работа и достатъчно печалба.Подобни дела срещу България водят EVN и Енерго Про и ако бъде осъдена страната ни трябва да им плати 2 млрд. евро. Тази съдебна система, залегнала в Споразумението, институционализира този нов ред и всеки външен инвеститор, почувствал се ощетен от българската държава, ще заведе дело, ще го спечели и решението няма да се обжалва,каза Нинова. Не може чужди, външни интереси да яхнат държавата и да определят политиката в областта на икономиката,да ни съдят за милиарди евро, които те и без това източват от българския народ и после ние да им ги плащаме повторно,отбеляза тя. Погрешно е да се мисли, че това ще важи само за канадски фирми. Обхватът на Споразумението е огромен- в него се казва, че всяка чуждестранна фирма, която има открит филиал в Канада може да се възползва от него, категорична бе Нинова. То касае фирми от цял свят, регистрирани в Канада. Важно е, че в Споразумението няма нито едно задължение или отговорност за тези инвеститори- само права, подчерта тя. И изброи тези права, за които каза, че на този режим ще подлежат здравеопазването, образованието, социалните услуги. Българското правителство досега не е поискало да се изключи от обхвата на Споразумението нито една публична услуга, за разлика от поведението на други страни от ЕС. Ако това Споразумение се подпише, то ще убие българската икономика, българското земеделие, ще отнеме национален суверенитет на България, ще засегне трудови права, ще постави под заплаха съдебните спорове между инвеститорите и България, смята Нинова. Заявявам пълна подкрепа на изказването на г-жа Нинова, но част от нейните аргументи не са записани в решението, там ги няма, поясни депутатът от Атака Магдалена Ташева, според която то е твърде беззъбо. Водещият на заседанието й попречи да прочете декларация по тази тема и заяви, че ще тълкува текста като нейно изказване. Подписът на който и да е представител на българското правителство не трябва да бъде зачетен, защото няма позиция на българския парламент, продължи депутатът. Споразуменията CETA и TTIP елиминират самоуправлението на националните държави, превръщат ги с изпълнители на чужда воля, създават паралелна съдебна система, каза Ташева. Вносителите на проекта за решение предлагат да се възложи на Министерски съвет до 1 октомври 2016 г. да изготви и внесе в Народното събрание доклад за очакваните последици за България от прилагането на Споразумението, както и изработването на националната позиция по него да се съгласува с Народното събрание. Вносителите очакват оценка на въздействието сектор по сектор за България, тъй като България в преговорния процес не е направила нито едно изключение, за да защити някои от публичните сектори. Представителите на БСП Лява България са категорично против подписването на това Споразумение. Изразяват категорично становище срещу влизането в сила на Споразумението преди ратификацията от националните парламенти. В своето изказване Корнелия Нинова информира, че представителите на „Солидарна България” не подкрепят Споразумението, предвид нищожния дял на търговския стокообмен между България и Канада; незащитения интерес на малкия и средния бизнес; институционализирането на паралелната съдебна система на арбитраж, която облагодетелства мултинационалните компании и др. Предложи се Народното събрание да задължи правителството да се обяви против бързата процедура за приемане на Споразумението от Европейската комисия. Ако то бъде отложено, България да потърси начини да извади обществените услуги от неговия обхват. Стана ясно, че представителите на КТ ”Подкрепа” и КНСБ също категорично не подкрепят Споразумението и го отчитат като особено рисково за българската икономика. То не трябва да бъде приемано, преди да се направи анализ на въздействието от сключването му върху икономиката и устойчивото развитие. Списъците за достъп до пазара на услуги да бъдат позитивни, а не негативни. Това е нов подход при търговските споразумения, който е против интересите на гражданите. Иска се изключването на т.нар. ratchet клауза, при която правителствата нямат право да въвеждат нови стандарти и изисквания. Известно е, че Министерство на външните работи декларира подкрепа за Споразумението и коментира, че то има икономическо и геополитическо значение за страната ни. 

Руслан Стефанов: Вариантът с изплащане на реакторите изглежда най-добър, защото освобождава страната ни от ангажимента

Новината, че ще спестим милиони от сумата, която трябва да платим за „Белене“ е по-позитивната новина от повдигнатите обвинения за централата, предвид състоянието на българската правоохранителна система. Ако погледнем тези обвинения, те са възможно най-обтекаемите и вероятността от тях да излезе нещо е много малка. Те отиват в онази част на НК, която е сравнително „най-политическа“ – обвинение в безстопанственост, тоест някой не е направил навреме нещо. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, според когото споразумението за опрощаване на лихвата е „съвсем нормално“: Първо, макар че изглеждаше, че няма много опции, българската страна имаше козове, имаше много опции да предпочете да не предприема добронамерено връщане на тези средства. Така или иначе, от гледна точка крайното развитие, този вариант изглежда най-добър, защото освобождава нашата страна от ангажимента. Стефанов припомни доклад на ЦИД от 2009г. който е установил, че масово енергийни експерти, предсказали позитивно бъдеще за проекта „белене“ са били по един или друг начин обвързани с него. По време на арбитражното дело в Женева много от тях са отказали да свидетелстват Когато говорим за целия проект, ако се върнем от неговото начало, между другото изтече една стенограма, беше публикувана, как са се водили преговорите, можем да видим, че за проекти от този размер - милиарди, които българските граждани и данъкоплатци надали дори могат да си ги представят, българската администрация и политическото ръководство са тотално неподготвени. Става въпрос за една наистина вопиющо лаишка неподготвеност, която в случая показва колко лесно всъщност в нашите условия може държавата да се задължи с толкова многомилиардни проекти. В случая виждаме, когато имаме контрол върху ситуацията - да, голяма е сумата - 600 милиона - сериозна е, но българската държава може да си я позволи. Решението беше взето сравнително бързо и това води до някакви положителни стъпки от другата страна. Тоест съвсем различно. Стефанов изтъкна, че според първоначалните планове АЕЦ „Белене“ е трябвало да ръботи и към настоящия момент, което е щяло да доведе до поскъпване на цената и невъзможност за пласиране на цялото количество електроенергия.  Ако се замислите, тези 1.2 млрд, плюс тези сега 600 милиона, които ще отидат някъде, но по-скоро говорим за първите 1.2 млрд,, които са изхарчени, които са влезли и в българската икономика, тези пари не спят. Тези пари са лесно спечелени пари - стотици милиони, които са отишли в много малко на брой хора, които сега имат много конкретен интерес този проект да продължи, да се завъртят отново колелата. Това не са онези хора, които сутрин стават в 5, в 3, в 4, за да отидат на работа и вечер се прибират също в толкова и се чудят как да свържат двата края, за да платят едни данъци накрая и тези данъци да отидат в българските пенсионери. Икономистът коментира лаконично обещанието на Борисов за разследване на приватизационните сделки на прехода: Мисля, че това вече е само въпрос на академичен интерес. Българската прокуратура, мисля още по времето на главния прокурор Филчев, направи оценка за това колко е трябвало да влязат като средства и колко не са. Според него трябва първо да видим качествено разследване на нарушенията на Закона за обществените поръчки, преди да се насочим към „неща, които са се случили много отдавна“, тъй като доказването на вина в приватизационни сделки е много сложно.

Христо Копано: Истанбул е бил духовен и културен център на българщината

В края на октомври беше съобщено за тържествена първа копка на многофункционален комплекс на най-големия имот на българската общност в Истанбул. 60-те декара в престижния квартал "Шишли" са част от върнатите през лятото на 2012 година от турското правителство земи на цариградските българи. Стойността само на този имот е поне половин милиард долара. Христо Копано , член на настоятелството на фондацията на българската екзархия в Истанбул, разказа за "Хоризонт" за какъв комплекс става дума, кой ще го строи, на каква цена и има ли роля и политиката в това начинание.На 7 юни 2012 година турското правителство, оглавявано тогава от сегашния президент Реджеп Ердоган , върна на българската общност в Истанбул седем нейни стари имота. Това се случи в изпълнение на едно от изискванията за бъдещо членство на Турция в Европейския съюз - да спазва културните и религиозните права на малцинствата. Каква е историята на най-големия от тези имоти обяснява Христо Копано: Земята в Шишли е купена от Екзарх Йосиф и със султански ферман и за първи път през 1902 година там се основавав българската болница "Евлоги Георгиев".  Площта е била градина, на единия ъгъл на която се е намирала Българската семинария в Истанбул, която след Балканската война се мести в Пловдив. На тази земя е имало и малък конак на Екзарх Йосиф, където той се е отбивал да почива.  За съжаление, все още болницата не е официално върната. Правят се някакви стъпки, но скоро няма да имаме някакъв резултат. На 60-те декара, чиято оценка от 500 милиона долара е от 2013 година и е на председателя на настоятелството на българската общност Васил Лязе , ще бъдат вдигнати 4 небостъргача, а собствеността върху тях ще бъде разделена с избраната още преди 4 години строителна фирма - "Ташяпъ".На въпроса защо беше необходимо толкова много време за първата копка Копано отговаря, че получаването на всички необходими разрешителни не е лесна работа. Не на последно място не е зле и изпълнителят да има добри връзки с властта, и то на най-високо равнище. Но струва ли си заради това цариградските българи да преотстъпят на "Ташяпъ" половината от очакваните да са готови след 4 години небостъргачи:Това е пазарът. Повечето строежи, и по-малките, и по-големите се правят на този принцип. В Турция не много фирми могат да финансират това. Някои строителни фирми, които изглеждаха много големи, излязоха гюленисти и много лесно фалираха. "Ташяпъ" няма този проблем. Това беше най-добрият избор. "Ташяпъ" няма как да има проблем с т.нар. гюленизъм - терминът, с който президентът Ердоган и правителството сега обобщително наричат последователите на проповедника Фетулах Гюлен, когото винят за опита за преврат на 15 юли. Шефът на строителната компания - Емрула Туранлъ , беше сред множеството арестувани бизнесмени в края на 2013 година, когато последователи на Гюлен в съдебната система се опитаха да свалят Ердоган от власт с масови обвинения в корупция. Сега обаче Туранлъ отново е в силата си. Според Христо Копано това е гаранция, че проектът ще бъде завършен и цариградските българи ще могат чрез наеми да събират достатъчно пари, за да не зависят вече от финансовата помощ, която им отпуска българското правителство чрез Агенцията по вероизповеданията: Ще станем доста самостоятелни. Ще станем независими. Това е най-важното финансово. А всеки, който иска да помага на една църковна фондация, е добре дошъл. За наследството на цариградските българи Христо Копано казва:Дължим много на тия хора, които са живели в Истанбул, макар и по времето на Османската империя. Истанбул е бил духовният и културен център на българщината. За съжаление българите кореняци от Истанбул отдавна вече не се броят в хиляди. Според Христо Копано в момента общността възлиза само на около 400 души, но българщината все още се поддържа: Правим курсове по български език и почти цялата общност - който не знае перфекттно български или не може да говори, отива и научава. Цялото интервю на Деян Йотов с цариградския българин Христо Копано слушайте в звуковия файл.

Сливница – 131 години след Сръбско-българската война

Този уикенд град Сливница се превърна в бойно поле. Под кръстосан огън в битка влязоха български и сръбски войски. Причината за всичко това бе честването на 131 години от Сръбско-българската война. Жители и гости на града станаха свидетели на епична възстановка на военните събития, оставили траен отпечатък в българската история. Ето какво ни разказа един от участниците във възстановката – полк. инж. Станчо Джумалиев, председател на Национално дружество „Традиция“, за събитията тогава. Това е била битката на българските войски с тези на Сърбия, които вероломно нападат земите ни на 7 ноември 1885г. Тогава сръбският крал Милан е считал, че бързо ще може да стигне до София и да превземе столицата на България, но княз Александър I Батенберг, като главнокомандващ на българската армия, дава отпор и заповядва на войските, който са струпани на границата ни с Турция, да се дислоцират. За два дни българските войници изминават над 300 километра до региона западно от София, обхващащ Драгоман, Цариброд и Сливница. Основното сражение е при град Сливница. Бойните действия се водят на три линии. Срещу трите сръбски армии се противопоставят значително по-малко български войски и така почти до третия ден на битката. Сръбската армия тогава е наброявала 25000 души, докато българите са били 13000. Въпреки численото превъзходство от страна на Сърбия, българските войски за пореден път доказват саможертвената си готовност да бранят родината си и отблъскват противника, стигайки чак до Пирот. Там сръбският военен аташе се среща с княз Александър I Батенберг и го моли да спре настъплението. Българският княз постъпва мъдро и прекратява военните действия, защото в противен случай е щял да влезе в битка с войските на Австро-Унгария. Това, което му прави чест е, че връща на Сърбия град Пирот и всички превзети земи до българската граница. Но какво точно включва възстановката, в която участие взеха и представители от Сърбия? Началото на войната и влизането на сръбските войски на българска територия. Настъплението на сърбите и достигането им до Сливница, може да се види в рамките на десет минути. След това се пресъздава пристигането на българските войски от южната ни граница и прегрупирането им. За финал се вижда бързото нападение от българска страна и отблъскването на сръбската армия. По време на празника в сграда, предоставена от общината, бяха изложени автентични оръжия от личните колекции на участниците във възстановката. Цялото събитие се организира на доброволни начала. 106 човека са въоръжени и облечени в униформи. Едната половина представлява сръбската армия, а другата са български войници начело с мен в лицето на княз Александър I. Всеки има лична униформа, която е ушита по модел на тези използвани в Опълчението. Оръжията са автентични за периода, като всеки участващ във възстановката по различни начини  си е подсигурил пушка или пистолет от времето на Руско-турската освободителна война. Това са били използваните оръжия тогава, както от нашата армия, така и от тази на сърбите. Такива прояви съхраняват българската история и дух за бъдещите поколения. Споменът за героите на страната ни никога не трябва да избледнява, защото „… за тебе те умряха…и те за теб достойни, майко, бяха“ Снимки и видео: Божидар Янев

Суперпродукция на „Набуко“ със световноизвестни изпълнители в София

Постановката е на акад. Пламен Карталов, диригент е Михаил Синкевич. Само шест са спектаклите и доколкото разбрахме билетите са на привършване. Може би мнозина, минавали край храм-паметника, са забелязали сцената с изградените висящи градини на Вавилон, свитъците на Мойсей и стълбата, водеща към небето. На 23 юли е премиерата на „Набуко“. Следващите спектакли са на 24, 28, 29, 30 и 31 юли. От понеделник трупата вече е изцяло събрана и започнаха генералните репетиции. Общо седем са чужденците, поканени за постановката – от Италия, Израел, Румъния и Грузия, както и едни от най-обичаните български певци. В звуковия файл ще чуете какво споделиха на срещата с журналистите акад. Пламен Карталов, Владимир Стоянов, Йорданка Дерилова и Габриела Георгиева. Представяме участниците в спектаклите с кратки биографични данни. Диригентът Михаил Синкевич е роден в Москва. През 1978 г. завършва специалното музикално училище на Белоруската консерватория. През 1994 г. продължава образованието си в Ленинградската държавна консерватория. Докато е студент той работи в Театъра за опера и балет в Санкт-Петербург към Държавния детски музикален театър. През 2000 г. по покана на маестро Валерий Гергиев става диригент на Мариинския театър, където работи цели 10 години. Дирижира: „Княз Игор”, „Руслан и Людмила”, „Лейди Макбет”, „Евгений Онегин”, „Вълшебната флейта”, „Саломе”, „Лоенгрин” и др. През 2009 г. Синкевич дебютира в Новата национална опера на Токио. Той дирижира често в Мариинския театър, в Метрополитен, Ковънт Гардън, Баден-баденския театър Фестшпилхаус и др. Постоянно сътрудничи с оперните театри на Русия, Белорусия, Германия, Хърватия и др. Михаил Синкевич ще дирижира „Набуко” на 23 и 24 юли. Софийската публика ще види на 23, 28 и 30 юли в ролята на Набуко българския баритон Владимир Стоянов. Баритонът завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров”, а след това специализира в Римската академия за изкуство и култура при Никола Гюзелев. Започва своята оперна кариера като солист на Пловдивската опера, а на сцената на Националната опера и балет дебютира през 1996 година в ролята на Маркиз Поза от операта „Дон Карлос” на Верди. Международната му кариера започва през 1998 година с ролята на Макбет в Театро Сан Карло – Неапол, Италия. През 1999 година е поканен за ролята на Дон Карлос от операта „Силата на съдбата” в Миланската скала. Днес Владимир Стоянов е желан гост на най-големите оперни сцени, а репертоарът му е огромен и включва най-известните баритонови партии. Последният му ангажимен е в Амстердам в „Дама Пика“ на Чайковски. Българската публика вече познава Набуко на Владимир Стоянов – роля, която той изпълни на сцената в София. Кирил Манолов се завърна от участие на фестивала в Савонлина, където пя Фалстаф. Тази роля днес е знакова за него. Така смята и италианската критика, която познава не един световен изпълнител на тази раля. Роден в София през 1976 г., където учи пеене в Националната музикална академия. Носител е на награди от различни певчески конкурси в България, а също и във Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Прави своя дебют в Националната музикална академия в София като Дон Жуан. Репертоарът му включва едни от най-драматичните баритонови роли. Този сезон Манолов пя в триптиха на Пучини в Римската опера, Дулкамара („Любовен еликсир“) в Севиля, Фалстаф („Фалстаф“) с Маестро Мути на Оперния фестивал в Савонлина, Набуко („Набуко“) на Летния фестивал „Каракала“, Амонасро („Аида“) в Монреал и др. В ролята на Набуко ще се представи на 24, 29 и 31 юли. На 23 и 28 юли, на сцената на площада, Роберто Скандюци ще се представи в ролята на Захария. Басът е роден в Тревизо, Италия, където учи оперно пеене. През 1892 г. дебютира в Миланската скала, в „Сватбата на Фигаро”, под диригентството на Рикардо Мути. С интерпретацията си на Фиеско в „Симоне Боканегра” в Ковънт Гардън, под диригентството на сър Джордж Шолти, певецът добива световна слава. Българската публика познава Скандюци от драматичния му образ на Филип II от „Дон Карлос” на Софийска сцена. Сузана Бранкини е родена в Италия. Репертоарът й включва: Леонора в „Трубадур”, Одабела в „Атила”, Елизабета в „Дон Карлос”, Лейди Макбет в „Макбет”, Абигаил в „Набуко”, Аида в „Аида” (Верди); главните роли в „Тоска”, „Сестра Анджелика” и „Мадам Бътерфлай” (Пучини); Неда от „Палячи” (Леонкавало), Сантуца от „Селска чест” (Маскани) и много други. Редовно участва в представления в Арена ди Верона, както и в оперните театри в Мачерата, Антверпен, Венеция, Сао Паоло, Париж, Флоренция, Детройт, Рим, Ница, Парма, Неапол, Токио и др. В Израелската опера изпълнява Лиу в „Турандот” (Пучини). Сузана ще се представи в ролята на Абигаиле на 23 юли. Габриела Георгиева ще представи Абигаиле на 24 и 30 юли. Този сезон е много успешен за Габриела. Неотдавна тя представи великолепна Норма в София. Сега й предстои поредно предизвикателство. През 1998 година Габриела Георгиева завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София. Специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим, при Джанела Борелли. Взема участие в майсторските класове на Каролин Дюма (1999 година.), Петер Дворски (2000 година) и Анна Томова-Синтова (2006 година). От 2000 година работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперната й кариера започва във Варна през 2002 година с ролята на Леонора от Вердиевия „Трубадур”. През 2003 година прави своя дебют на Софийска сцена в ролята на Амелия от „Бал с маски” на Верди. Има богат оперен и концертен репертоар, записи и международни участие. Радостина Николаева – Абигаиле на 28 и 31 юли. Една от най-обичаните солистки на Софийската опера. Тук тя натрупа опит и репертоар. Радостина Николаева е родена в Русе, завършва Музикалното училище „Веселин Стоянов” и оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, усъвършенства се в майсторския клас на Анна Томова-Синтова. Дебютира на сцената на Русенската опера с ролята на Дона Елвира в „Дон Жуан” от Моцарт, печели конкурс за солистка на Софийска опера и балет, с което започва блестящата й кариера като първо сопрано в най-престижния наш оперен театър. Богатият ѝ репертоар включва централните сопранови партии в шедьоврите на оперната класика. Звездни са последните й роли – Изолда, Аида, Норма. Примата има в биографията си много отличия, сред които награди от националния конкурс „Проф. Христо Бръмбаров” (2001), международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” (2004), международния конкурс Ottavio Ziino (2005). Печели и двете най-високи награди – Първа награда и Награда на публиката на международния конкурс Premio Spiros Argiris – Concorso Internazionale per Giovani Cantanti Lirici (2008). Йорданка Дерилова – Абигайл. Тя е камарзенгерин и получава това отличие за великолепните си роли, представени на различни сцени в Германия. Завършва НМУ „Любомир Пипков” и НМА „Панчо Владигеров”, специализира в Академията в Рим при Александрина Милчева. Дебютира на сцената на Бургаската опера в ролята на Елизабет в „Дон Карлос” и Дездемона в „Отело”. След това е в Стара, където изпълнява ролите на Мими от „Бохеми” и Амелия от „Бал с маски” на Верди. И софийската публика аплодира нейните превъплъщения – Елизабет („Дон Карлос”) и Амелия („Бал с маски”). След това кариерата й започва да се развива предимно в чужбина, но никога не пропуска покана за спектакли у нас. През 2009 г. тя беше Одабела в операта „Атила” от Верди – премиера на Варненската опера, а тази година участва в постановката на академик Пламен Карталов „Залезът на боговете“ от Вагнер. От 1998 г. датират ангажиментите й в Пражката опера. през 1999 г. гастролира в Швейцария с „Тоска” и Елизабет от „Дон Карлос”, а от 2000 г. е постоянен гост на Националния театър в Манхайм. Следват гастроли в Мюнхен, Нюрнберг, Лайпциг, Франкфурт, Линц и Брегенц с ролята на Абигайл. През лятото на 2001 г. гастролира в Грац на Открита сцена в ролите на Аида и Абигайл. Певицата вече е желан гост на различни места по света и желан партньор за големите фестивали. Дерилова ще бъде Абигайл на 28 и 31 юли. Оана Андра е примадона на Букурещката опера и е добре известна на българската публика още от явяването й на конкурса за млади оперни певци „Борис Христов“ След това многократно е гостувала у нас. След Розина и Анджелина в последния сезон тя изпълни ролята на Олга от „Евгений Онегин” и на Адалджиза от „Норма”. Завършила е Букурещката консерватория, после е специализирала в Италия и САЩ. На 24 юли тя ще бъде Фенена. Дилета Скандюци ще се появи пред българската публика в ролята на Фенена на 28 и 30 юли. Нейните родители са музиканти, баща й е Роберто Скандюци. Дилета завършва театралната школа и музикална консерватория във Венеция. През 2008 г. дебютира във Франция в „Лястовичката”. В театър „Верди” в Триест Скандюци изпълнява ролята на Лаурета от „Джани Скики”. Певицата изнася рецитали в Токио и Прага, а наскоро беше Ксения от „Борис Годунов” в оперния театър на Сантяго Чили. Шай Блох - Фенена е родена в Израел. Завършва музикалното училище „Бухман Мета” при университета в Тел Авив, където учи при Тамар Рахум и Мира Закаи. По време на следването си изпълнява ролите на Майката, Китайската чаша, Котката и катеричката в „Детето и вълшебствата” (Равел), както и Втората вещица в „Дидона и Еней” (Пърсел). Участва в концерти на Израелската филхармония, „Симфонета Раанана” и др. Учила е в оперното студио „Мейтар” към Израелската опера, където репертоарът й включва Вещицата в „Хензел и Гретел” (Хумпердинк), Третата дама във „Вълшебната флейта” (Моцарт), Марчелина в „Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Джанета в „Любовен еликсир” (Доницети), Шарлот във „Вертер” (Масне), Магьосницата в „Дидона и Еней” (Пърсел), Баба в „Медиумът” (Меноти), Принцесата в „Сестра Анджелика” (Пучини), и други роли. Изпълнявала е Тизбе в „Пепеляшка” (Росини) в постановка на оперното студио с Израелския симфоничен оркестър „Ришон ле Цион”. Кахабер Шавидзе е роден през 1978 в Тбилиси, Грузия. Завършва музикалното си образование в музикалното училище в Аракишвили. След това специализира пеене и хорово дирижиране. Скоро се присъединява към класа на грузинския бас Тенгиз Мушкудиани, в консерваторията „Вано Саражишвили”. Дипломира се в нея през 2009. Оттогава започва стремглавата му творческа кариера. Пее големия руски репертоар – Чайковски, Бородин, Рахманинов. Дебютира на световните оперни сцени – в Европа и Америка. Съвсем скоро участва в Тулон в операта „Лоенгрин” и във „Вълшебната флейта”, в „Реквием” на Верди и в „Ромео и Жулиета” на Гуно. Шавидзе е търсен бас на международните оперни сцени. На 23 и 24 юли Шавидзе ще влезе в ролята на Върховния вожд.

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

В. Танкова: Още през 50-те Пловдивското ръководство иска чествания пред паметника на Съединението

Още през февруари 1984г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за „активизиране процеса на юбилейните чествания“, в това число и 100-годишнината от Съединението.  Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ историкът доц. Васка Танкова Документите от архива показват, че още от 50-те години пловдивското ръководство прави предложения за чествания пред паметника на Съединението. Няколко отговора има: „Ще чакате за паметника на съединението, докато направим паметника на Съветската армия“. Няма чествания. През 1984 г. обаче е отбелязан огромният успех при честванията през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава и така в календара, „за да се активизират тези юбилейни чествания“ влиза и Съединението. БАН, Университетите, архивите, библиотеките и творческите съюзи, Радиото, Телевизията и мн.  Други са задължени да подготвят свои програми за честването на стогодишнината. Целта на решението за масовото честване е консолидиране на българската нация и изграждане на онзи героичен, патриотичен образ на българската нация. За част от българите е било изненада, че Русия не е признала Съединението и е оттгелила военния министър и офицерите си., заяви Танкова. Въпреки това, тя е категорична, че дори в режима на пълномощията страната ни не е била „Задунайская губерния“ и „не се е оказала в положението на Крим“. Политическата върхушка приема повече със загриженост Съединението, тъй като провъзгласяването на Съединените е едно, но това е драстично нарушение на един международен договор и нито една от Великите сили не желае статуквото да бъде променено, тоест  - борбата предстои след провъзгласяването. И тук виждаме фигурата на княз Александър, който става княз на Северна и Южна България. Той приема , тъй като българският народ иска. Първият човек, който съобщава по телеграфа за Съединението е Иван Петров Стоянович – съратник на Захари Стоянов. Стоянович практически е и основател на българските комуникации от 1887 г. Архивът му обаче е бил унищожен от руснаци в камината на дома му, а семейството му – пребито от народния съд, разказа потомъкът Петър Стоянович в интервю за „Хоризонт“, дадено през 2000 г. Да на правиш това Съединение доста безкръвно, като си помисли човек за Сръбско – българската война, да го направиш на млади години, да се обединиш срещу директния си довчерашен поробител и настоящ  - тоест между Турция и Русия, и да го извършиш с изключително малко истински гаранции за успех и за това, че няма да ти хвръкне утре главата – това е един доста героичен акт, въпреки че през цялото време на тези последни 50 години той беше неглижиран поради перверзната причина, че Русия е била против. Това по един изключително приятен начин показва скудоумието на режима, който не изхождаше от националния български интерес. Единствената жертва при Съединението е кап. Райчо Николов. Правнукът му Райчо Стоичков е емигрирал в ЮРА през 70-те години на 20 век. В интервю от 1995 г, той си припомни, че праотецът му се е опитал да превземе пощата, но е бил застрелян от упор от началника на пощата. … при което, както разказва прабаба ми, тълпата направо го е разкъсала без съд и присъда, но делото е било извършено вече. През 1878-79 година се ражда дъщеря му Александра – моята баба. В деня на убийството му, тя е побеляла, на 13 години, за една нощ. Акад. Христо Христов  обяснява защо Съединението е забравен миг от Историята преди 1989 г. Д-р Панайот Панайотов – политически емигрант във Венецуела, коментира в интервю от 2000 г., че Съединението е изцяло самостоятелно дело на българската интелигенция.

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

ММС поиска официално становище от ФИДЕ за наказанието на БФ Шахмат

  Спортното министерство поиска официално становище от Европейския шахматен съюз и Международната федерация по шахмат във връзка с информациите, че е отнет лиценза на Българската федерация по шахмат. От Министерството потвърждават, че БФ Шахмат трябва да върне около 475 хиляди лева на държавата, тъй като отпуснатите средства са били използвани нецелесъобразно, предаде БГНЕС. "Министерството на младежта и спорта изразява безпокойството си от появилите се в медиите информации за отнемане на членството на Българската федерация по шахмат от Европейския шахматен съюз (ЕШС) и Международната федерация по шахмат (ФИДЕ). Притеснени сме и от съмненията за нарушаване на етичните правила на международните организации, свързани с ръководството на Българската федерация по шахмат. В дейността си ММС се води от разпоредбите на закона и от желанието за защита на интересите на българските състезатели по шахмат, осигуряване на тяхната подготовка и участие в международни форуми. През 2014 г., при администрацията на министър Мариана Георгиева, между Министерството на младежта и спорта и Българската федерация по шахмат (БФШ) са сключени договори № 36-00-14/21.01.2014 г. и № 36-00-381/08.05.2014, въз основа на които министерството предоставя на БФШ целеви финансови средства за организиране на Европейско индивидуално първенство за жени в гр. Пловдив на 28.06 – 11.07.2014 г. и на Европейски индивидуални купи за мъже и жени в к. к. Албена/Златни пясъци през юни 2014 г. На базата на постъпили множество сигнали срещу проведените първенства в края на 2015 г. със заповед на министъра на младежта и спорта е разпоредено извършване на извънпланова цялостна проверка на БФШ от Инспектората по чл. 64а от ЗФВС. В доклада от тази проверка е констатирано, че според представените от федерацията отчетни финансови документи част от предоставените от ММС финансови средства са изразходвани нецелесъобразно. Според изводите от доклада Българската федерация по шахмат трябва да възстанови на ММС обща сума в размер на 381 386, 86 лв. Въз основа на резултатите от тази проверка е издадена заповед № РД-09-138/16.03.2016 г. на министъра на младежта и спорта, с която се спира финансовото подпомагане на БФШ поради констатираните нарушения. Заповедта е оспорена от БФШ пред Върховния административен съд и към момента е налице висящо дело. С писмо изх. № 09-00-2013/31.03.2016 г. БФШ е поканена от ММС да заплати стойността на нецелесъобразно изразходваните средства. На 10.08.2016 г. между ММС и БФШ е сключено споразумение за разсрочено плащане на 24 месечни вноски сумата от 381 386, 86 лв., както и на законната лихва върху нея, която към август 2016 г. е в размер на 94 718, 65 лв. По този начин се гарантира държавния интерес и възстановяването в пълен размер на средствата, дължими на ММС. Въз основа на обжалването на заповедта за спиране на финансирането на БФ Шахмат, подписаното споразумение за разсрочване на вземането на ММС и за да не се попречи на участието на българските състезатели по шахмат на 42-та Олимпиада по шах за мъже и жени в Баку на БФ Шахмат са отпуснати средства за участието на нашите представители там. Министерството на младежта и спорта се е обърнало към Европейския шахматен съюз и ФИДЕ с молба да му бъдат предоставени официалните решения срещу Българска федерация по шахмат и мотивите за тях. Очакваме и официално решение и документи от БФ Шахмат от евентуално обжалване на решенията в Спортно арбитражния съд в Лозана, както беше обявено в медиите. ММС ще вземе становище по казуса, след като се запознае с документите. Уверяваме всички, които обичат българския шахмат, че действията на Министерство на младежта и спорта ще бъдат насочени единствено и само към защита на държавния интерес и защита на интересите на българските състезатели по шахмат", се казва в официалното писмо до медиите на ММС. 

МВФ ревизира прогнозата си за растеж на България до 3% от БВП

  Международният валутен фонд (МВФ) ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, след като очакванията до този момент бяха за свиване до 2,3%, предаде БГНЕС. Това заяви ръководителят на редовната мисия на Фонда в България Реза Бaкир на среща с министър-председателя Бойко Борисов. По време на срещата, в която участваха министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на Българската народна банка Димитър Радев, бяха обсъдени заключенията на експертите на МВФ за развитието на българската икономика, както и основните макроикономически прогнози и политики за осигуряване на растеж на страната, съобщиха от правителственият пресцентър. Ръководителят на мисията на МВФ Реза Бaкир изрази високата оценка на експертите на Фонда за проведената оценка на активите на банките в България, както и проведените стрестестове на търговските банки в страната. По думите му, резултатите от тази безпрецедентна процедура показват, че българската финансова система е стабилна и сигурна, а институциите, които са ангажирани с регулациите и надзора на банките, работят спрямо най-високите международни професионални критерии. От своя страна, премиерът Бойко Борисов посочи, че след банковата криза през 2014 г. настоящето правителство не само осигури средствата за преодоляване на последиците от фалита на четвъртата по големина банка в България, но и предприе всички необходими законодателни и организационни мерки, за да бъде стабилизирана системата и да не се допускат подобни кризи в бъдеще. Участниците в срещата се обединиха около мнението, че междинните данни за изпълнението на бюджета за 2016 г. показват, че дефицитът в края на годината ще бъде по-нисък от заложения. „Това се дължи най-вече на значително увеличените приходи, които с натрупване спрямо началото на мандата на правителството на Бойко Борисов преди близо две години, са нараснали с над 2 млрд. лева“, подчерта министър Горанов. Той бе категоричен, че ако правителството изпълни своя пълен управленски мандат и страната ни не бъде връхлетяна от външни кризи, през 2018 г. държавният бюджет ще бъде балансиран. Премиерът Борисов очерта пред Реза Бaкир основната институционална рамка, довела до значителното подобрение на резултатите в борбата срещу сивата икономика и контрабандата. Според премиера, регулярните работни срещи, провеждани под негово ръководство между министрите на финансите и вътрешните работи, представители на службите за сигурност, приходните агенции и прокуратурата, са основното средство, довело до значителното повишаване на бюджетните приходи. Реза Бaкир очерта основните рискове пред развитието на българската икономика, според експертите на МВФ. На първо място това е влошаващата се демографска картина, както и големите икономически и социални дисбаланси между отделните региони в страната. По време на срещата бяха дискутирани мерки за подобряване на управлението на държавните предприятия, както и мерки за стимулиране на частното потребление, като основен двигател на растежа на икономиката. Бойко Борисов и Владислав Горанов се обединиха около мнението, че констатациите от доклада на мисията на МВФ ще бъдат полезни за българското правителство и управленските решения, които ще бъдат взети в бъдеще.

Приморско е сред лидерите в културно-историческия туризъм на Балканите

 Община Приморско получи заслужена номинация от годишните награди в категория Културно-исторически туризъм от BALKAN AWARDS FOR TOURISM INDUSTRY 2016. Те ще се състоят на 1 декември 2016 г. от 20 часа в хотел Premier Best Western - София. „Черноморската перла“, както наричат Приморско, е сравнително нов град, но с богато минало. В околностите му се намират три древни селища - Урдовиза, Херсонесос, Ранули и Фармакида.  В Историческия музей в морския курорт могат да се видят откритията от археологическите разкопки на територията на общината. На  територията на община Приморско  се намират тракийско  светилище „ Бегликташ”, скалният  феномен „ Лъвската  глава”,    и  музейните  експозиции  „Тайни  от  морското  дъно”- подводна  археология и  „Българската  Ясна  поляна”, свързана  с живота и делото  на  великия руски  писател Л.Н.Толстой. Богатото  историческо наследство    както и гостоприемството  на  местните  жители  превръщат  община  Приморско в желано място  за отдих  и  развлечение. През последните години под ръководството на кмета д-р Димитър Германов Община Приморско успя да усвои средства от Европейския съюз и реализира редица проекти, които я превърнаха в предпочитано място на Южното Черноморие. Оригиналните подходи към плажовете създават усещане за чистота, уют и спокойствие. Напълно обновената централна градска част, алеите за разходка, детските площадки и фитнес на открито допълват приятната обстановка на курортния град. Общинска  администрация  Приморско   успешно  работи  за  налагането  на общината  не само  като  дестинация  за морска  рекреация, но и  като  дестинация  за културен  туризъм. Доказателство  затова  е  прогресивното  нарастване  на  посещенията в  културно - историческите  обекти  на  територията на общината. Тракийско  скално  светилище „Бегликташ” Тракийското  скално светилище „Бегликташ” се намира   на  в близост  до  град Приморско в горите  на Странджа  планина. До 2003г. то е  неизвестно за науката.Представлява неповторим мегалитен ансамбъл от времето, когато човекът се е прекланял пред природата, когато ритуалите, митовете и легендите са били част от ежедневието. Връща ни назад към бронзовата епоха на 14 век преди Христа. Посветено е на свещения брак между Богинята майка Земя  и Бога Слънце. Свързва се с култа към Плодородието. Най-добре  проучена е централната му част, където върху голяма скална тераса, са разположени в кръг с диаметър 56м, отделни скални елементи от ритуалното пространство. От 2012 г. община  Приморско  се  грижи  за  популяризирането  и  поддържането на светилището  като  обект, част   от  културното  наследство на  общината. Доказателство  за   добрата работа  и  добрия мениджмънт  през  годините  е  показателят  за преминал брой  посетители   както  следва: 2012 -   12 000  посетители 2013 -   18 000  посетители 2014 –   30 000  посетители 2015 –   50 000  посетители Крепостна  стена  „Урдовиза” – гр. Китен На морския бряг край Китен  се намира една от най - добре запазените крепости по Южното Черноморие - Урдовиза. Проучването на крепостта Урдовиза започват пионерите в археологията у нас- братята Шкорпил през осемдесетте години на XIX- ти век. До наши дни на повърхността на земята са се запазили една малка част от тези изключително интересни древни строежи. Най - ранното регистрирано обитаване на мястото се отнася към периода V - ти- IV-ти век преди Хр. Според археолозите крепостната стена е строена по времето на император Анастасий /492 - 518 г./. Открита е луксозна керамика, произведена от местни майстори, както и вносни изделия от Цариград и Трапезун /днешния Трабзон/, амфора от Северна Африка и лампи от Мала Азия. Предстои  реставрация на крепостта с  наличния естествен  материал и чрез лазерно шоу  ще бъде  презъздадена в нейната и   цялост. Музейна  експозиция „Тайни  от  морското  дъно” – гр. Китен Музейната  експозиция „Тайни  от  морското  дъно” –гр. Китен  е посветена на потъналите праисторически селища, открити по нашето крайбрежие  и развитието на древната котва. Тя  разказва за единственият български  кораб  в Черно море, проучен при  археологически разкопки.  Във витрините са изложени оръдия на труда, от особена важност е открития костен материал, чийто анализ показва какви животни са обитавали земите ни по време на съществуване на селищата. Изложен е и снимков  материал от намерените наколни  жилища. Направен е паралел между материали от Ранната бронзова епоха от Китен и Варна. Интересна е огромната прилика в показаните находки, което говори, че става дума за едно и също население и за една и съща култура и цивилизация Музейна  експозиция „Българската  Ясна поляна”- с. Ясна  поляна Музейна  експозиция „Българската  Ясна поляна”- с. Ясна  поляна е открита  през 1998г. Тя  е  посветена на  българската толстоиска  комуна, създадена в селото през  1906 г., която поддържа близки  отношения  с великия  руски  писател  Лев  Николаевич  Толстой. Въпреки, че не просъществува дълго   колонията оставя незаличими следи в историческата памет на селото. В чест на Толстой през 1934 година село Алан Кайряк се преименува и получава името на  руското  имение - Ясна поляна. Музейната  експозиция представя  105 писма, изпратени от българи до Лев Николаевич, както и уникален запис на неговия глас. Тук могат да се видят малко известни документи, разказващи за толстоистката колония в Айлан Кайряк, както и  непубликувани досега снимки на основателя й Христо Досев. Изложени са  снимки  и  документи  от  руската  Ясна  поляна  - имението, любимите  места за разходка на Толстой, работния  кабинет, стаята под сводовете, където е написал  романа  „Война и мир”. Исторически музей - Приморско Историческият музей на град Приморско е разположен в центъра на града, в сградата на бившата градска баня. Реализиран е със средства от Европейския съюз по оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство и аквакултури”. В него са експонирани културни ценности открити при археологически разкопки, извършени  на територията на община Приморско.  Представени са експонати от най – ранни времена до съвременния бит и култура на местните жители. Музеят разполага и с материали от потопените селища при гр. Китен, Маслен нос и устието на река Ропотамо.  Изложени са също така и експонати  от  надгробна могила  при местността „Ченгер“, тракийско светилище  „Бегликташ“, новооткритият обект „Фармакида” при река „Ропотамо”, долмените намиращи се в района на резерват „Ропотамо”  и крепостната стена при полуостров „Урдовиза" – град Китен. Тракийска крепост „Фармакида”  Тракийската крепост „Фармакида”  се намира  до град  Приморско, на три брода на река Ропотамо, в южното подножие на връх  Медни рид. Разположена на площ от един декар върху ниско естествено възвишение, оградена от всички страни с мощна крепостна стена. До нея е преминавал т. нар. сухоземен път за Бизантион (дн. Истанбул ) На югозападната стена е имало кула и две жилищни помещения, изградени от камък и дърво, но покрити със солидни керемиди от олинтски тип. Сред находките се открояват цели керамични съдове и части от тях от местна тракийска и от вносна керамика, По устието на река Ропотамо от морето са били доставяни амфори и скъпи съдове с релефна украса.Изключително ценни са сребърните тетрадрахми, сечени в Маронея на Бяло море, Бизантион и Одесос. Датиращият археологически материал отнася края на съществуването на града към епохата на І в. Пр. Хр. По всичко личи, че на това място е имало укрепен дом на местен тракийски аристократ. „Фармакида” се вписва отлично в кръга на сродни обекти, открити напоследък в Крайморска Странджа. Пълното проучване на тракийската крепост край Ропотамо би създало условия за откриване на нов атрактивен туристически обект, в близост до резервати и природни забележителности.  Годишните награди    ще отбележат значимите постижения на компаниите, които усърдно работят в най-важната сфера за българската икономика, която е значима и за  съседите ни на полуострова.  Досегашни носители на престижните призове са : Шарлопов Груп, Община Пловдив, Община Банско, Пампорово АД, Курорт Русалка Елит, Караджъ Турс, БГ Травъл 2009, Хотел Роял СПА Велинград, хотел Вихрен Палас Банско, Хотел Сънрайз Приморско  и др.

Облекчен режим за “умни сгради” поискаха участниците в Годишната конференция “Споделена икономика и умни градове”

 Следвайки тенденциите в световен мащаб организаторите от b2b Media насочиха вниманието към споделената икономика и изграждането на „умни градове“. За втора поредна година конференцията събра официални лица, представители на най-успешните компании в сферата на технологиите, архитектурата, строителството и други сектори, медии, стартъп предприемачи и гости. Иновациите са движещата сила за развитието на „споделената икономика“, а реализирането на проекти в сферата на „умните сгради и градове“ зависи не само от желанието на инвеститорите, но и от регулаторната среда, в която те са поставени.   Председателят на камарата на архитектетите в България арх. Борислав Игнатов заяви, че докато в Германия се изискват 19 документа преди да се започне изграждането на подобна сграда,  включително проектите се подават и одобряват онлайн, у нас необходимият набор е 178 документа и изискванията за строителство на една сграда са същите като за цяло летище, например. Относно сроковете – в България се чака минимум 60 дни, докато в Германия са едва 17, а в Англия може да се получи разрешение само в рамките на 2 дни.   Участниците в събитието се обединиха около искането да се облекчи режима и да се регламентират стимули за инвеститорите в „умни сгради“.   „Представете си, че сутрин не отивате в офиса. Представете си, че офисът идва при вас. Концепцията за "мобилен офис" се променя много бързо с идването на "умните градове"“, разказа арх. Ангел Захариев в своята презентация на събитието.   “Сега говорим за глобализация. Градовете обаче все повече ще играят основна роля. В момента 20 мегаполиса в световен план имат над 10 млн. души население, а в следващите години те ще станат поне 40. Тези градове са самостоятелни икономически играчи и след време ще започнем да говорим за регионализация и за градовете, носещи иновации”, коментира Стамен Янем, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.    Лекторите и презентаторите на конференцията обсъдиха и теми като: Интелигентни машини и умни хора - бъдещето на бизнеса, съвместно потребление и споделена икономика, преминаване към дигиталната реалност, цифровизация в ежедневието.   Сред презентаторите в Годишната конференция бяха: Д-р Анна-Мари Виламовска - Секретар по здравеопазване, образование и наука на Президента на Република България Росен Плевнелиев. Ръководител на президентските награди "Джон Атанасов" за талантливи млади ИТ учени и предприемачи. Стамен Янев - Изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Арх. Борислав Игнатов – Председател на Камара на Архитектите в България. Пелагия Виячева - Директор на отдел „Връзки с инвеститорите” в Софарма АД. Горан Миланов - Председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация . Арх. Ангел Захариев - съдружник и управител в архитектурно бюро А и А Архитекти. Светлин Наков – основател на Софтуерен университет. Илия Кръстев - Platform Solutions Executive SAP и други.   Пълната програма на Годишната конференция, както и презентациите можете да видите на сайта на събитието: http://conference.b2bmedia.bg/bg/   Партньори: Sopharma , Германо-Българска индустриално-търговска камара, Камара на архитектите в България, Българскa фасилити мениджмънт асоциация, Българската асоциация по водите, Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, Софтуерен университет,  Българска асоциация по информационни технологии, БДВО, БАПРА, Агенция п r 2 , Imot.bg, Publics.bg, EspressoNews, Manifesto.bg, Списание Exterior .

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

Дебатът между Цецка Цачева и ген. Румен Радев в битката за "Дондуков" 2 (обзор)

Комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките ни днешни неуспехи. Това каза кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП Румен Радев по време на дебата между него и опонента му за държавен глава на ПП ГЕРБ Цецка Цачева по БНТ. „Разочарование и надежда донесоха тези 27 години. Не може да не споменем всички демократични промени в нашата страна – членството в НАТО, ЕС и прехода към демокрация. В същото време в хората усещат чувството за безпътица, чувството на отчаяние“, заяви Радев. Той уточни, че грешките на прехода са основно две. „Хората имаха огромни надежди за бързото присъединяване към европейското семейство. Няма справедливост и много хора не могат да се възползват от демокрацията. Не могат да гарантират бъдеще на децата си. Неспособността на държавата да се справи с корупцията отчайва хората, това влияе на инвестициите“, подчерта той. Ген. Радев заяви, че не е член на БСП, но е благодарен на партията, че е издигнала кандидатурата му за президент. „Определено БСП има вина за резултатите, които виждаме днес, както има вина и вашата партия, г-жо Цачева", коментира още той.  Според него през последните две години българската политика е била без ясна позиция. „Усилията са само през последните 2 месеца. В това време не завършихме съоръженията си. Оградата по границата поскъпна 4 пъти. От голямо значение е да имаме ясна политика и тя трябва да защитава нашата национална идентичност". За отбраната на българската границата Радев заяви още, че без да се ревизира Дъблинското споразумение, няма как да получим пълна сигурност и спокойствие. "На сръбската граница се хващат много повече мигранти, отколкото на българо-турската. Армията трябва да има подготовка. Тя е придатък на гранична полиция. Отговорността за охраната е на „Гранична полиция“ и МВР. Президентът е длъжен да координира", каза още той. Радев допълни, че Германия вече въвежда лимит от 200 000 човека и до 2020 г. ще отдели 92 млрд. евро за интеграция без изгледи за успех. "Това означава 15 000 на бежанец. Алтернативата е запазването на нашата национална сигурност. Тук са нелегални мигранти, които разследваме“, каза още Румен Радев. На въпрос дали трябва бюджетът на армията да бъде по-висок, ген. Радев обясни, че по негово време бюджетът по предложение на Министерство на отбраната е бил орязан повече с една четвърт. „Проблемите на служещите са и в ежедневието. Хората напускат, те са демотивирани, обезверени, не добре оборудвани. Не могат да водят нормална подготовка. Тук трябва президентът да има много ясни позиции как да запази боеспособността на въоръжените ни сили“, коментира той. От своя страна издигнатата от ПП ГЕРБ за кандидат-президент Цецка Цачева коментира, че в другите източно-европейски държави годните на прехода и резултатите от него имат по-добър финал от този в България. „На вчерашния ден, 9-ти ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символично, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност на демократичните процеси, на които всички днес се радваме, заяви тя. За мигрантската криза Цачева подчерта, че няма време за свикване на КСНС, а трябва да се действа на момента от компетентните служби. „България води прагматична и отстояваща националния интерес политика. Проблемът с мигрантската вълна е едно от най-големите предизвикателства. Корени се в открито военни конфликти, които са близо до границата ни. Немислимо е проблемът с бежанците да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейска солидарност, така както това се случва", добави тя. Кандидат-президентът на ГЕРБ коментира още, че България добре пази своите териториални граници, а правителството има солидарността на европейските държави. За увеличаването на цената по поставянето на оградите, Цачева каза, че когато става въпрос за сигурността на държавата, цената не е належащ въпрос. "Европейската гранична бреговата охрана разполага с 1500 човека. Българската граница и гранични полицаи са неприкосновени“, каза още тя. Цачева заяви, че ако стане президент и трябва да реши дали да пусне Закона за държавния бюджет без да се предвиждат средства за сухопътните сили, тя би отговорила отрицателно. „Безспорно повече от 25 години не са инвестирани достатъчно средства в обновяването и модернизирането на българската армия. Бюджетът за настоящата 2016 е 1, 35 % от общия бюджет на България. За 2017 се предлага повече това е 1,63 %“, каза тя и посочи, че това е при поет ангажимент той да стигне до 2%. Според нея обновяването на сухопътните сили трябва да върви успоредно с ВВС и ВМС. Ген. Радев й напомни, че е била председател на Народното събрание и я попита защо не е поставила този въпрос. Цачева отговори, че разликата между нея и него е, че когато не може да убеди колегите си от мнозинството, не напуска, а остава и продължава. И двамата претенденти за "Дондуков" 2 коментираха избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Цачева заяви, че това е изборът на гражданите на Америка, който е демократично направен при спазването на правилата. По думите й с него всички следва да се съобразим. „Като президент, ако бъда избрана ще работя с президента Тръмп. Предстои да видим дали това е за добро или не. След кампанията нещата стават по-отговорни и балансирани“, поясни тя. Ген. Радев припомни, че преди няколко дни Цачева е заявила, че е привърженик на Клинтън, което е явен дисонанс в отговорите ѝ само за една седмица. „Надявам се да може да излезе от това състояние към Тръмп“. От своя страна Цачева каза, че Хилари Клинтън е известен на държавниците политик и е по-предвидима за ЕС. "Тръмп е ново лице за политиката и не познавам нищо, освен заявеното от него“. На свой ред Радев поясни, че рискове в съвременния свят винаги има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава промяната. „Имаме добри отношения със САЩ, смятам че смяната няма да повлия на отношенията“, допълни той. По думите му най-важна е сигурността. „С тях сме стратегически партньори в сферата на отбраната, това трябва да продължи. Трябва да търсим и партньорство в инвестициите. Важно е да се увеличават“, допълни той. На въпрос кой с каква ориентация кандидат е, Радев заяви, че той е европейски насочен. "Аз съм европейският кандидат за президент, а вие сте турският. Отношенията ни с Русия трябва да се поставени на ясна прагматична основа, гарантираща разширяването на нашите пазари. Трябва да си върнем пазарите в Русия, между двата народа има духовна вековна връзка и трябва да бъде продължавана", подчерта още той. Ген. Радев се обърна към Цецка Цачева и заяви, че тя е кандидатът на ДОСТ и е турски кандидат. „Кой тиражира лъжите, че съм проруски кандидат?“, запита той. Според него доказателство за това е, че охотливо пренебрегва гражданските права и проблеми в националната сигурност. „Какви са вашите зависимости от Турция?“, попита той. Радев обърна внимание на факта, че тя е спечелила 12 хил. гласа в Турция, а той около 300. От своя страна Цецка Цачева отговори на твърденията на Радев за това, че е турски кандидат, като посочи, че това е несериозно, неистина и лъжа. "Факт е, че сред изселниците ни в Турция имаме много поддръжници, но аз съм обикновена майка, която никога не е замесвана в олигархични кръгове", коментира Цачева. Тя уточни, че работят за всички българи без да ги делят по етнос и образование. Кандидат-президентът припомни, че световната преса е писала, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. "Вие като какъв се определяте?", попита тя. Радев заяви, че Европа все повече се затваря за Турция. „Турция не е спазила редица критерии в областта на човешките права, както споразумението за реадмисия. Няма да видим скоро Турция да изпълни тези условия. Ние сме на границата. Трябваше да мислим много по-отдавна. Президентът за това е президент – за да мисли в перспектива, трябва да бъде визионер и да предвижда напред рисковете и заплахите“, допълни Радев. Цачева коментира, че не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга. „Това, което се случва в Турция, е важно за нас. Опасявам се, че Турция се отдалечава от заявения си европейски приоритет“, коментира тя. За отпадането на визите, Цачева посочи, че ЕС има ясна политика за всяка една държава. „Критериите са конкретни и само когато са изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. България е правова държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствие и липса на баланс между сигурност и човешки права. Не го разбират тези, които не са юристи“, подчерта Цецка Цачева. Тя уточни, че ГЕРБ в смесените райони има висок ръст на гласовете. По думите й е достатъчно да се види картата на България от местните избори, за да стане ясно колко етнически турци, които са членове и симпатизанти на ГЕРБ, са гласували за партията. Кандидатите за "Дондуков" 2 направиха коментари и за съдебната реформа. „Успяхме да направим не малко. Конституционна реформа, промените за съдебната власт, продължават останалите закони – антикорупционния, за който се надявах да бъде факт до кампанията“, изреди Цачева. Тя заяви, че няма да се колебае, когато види, че законодателният процес не дава очакваната от българското общество справедливост. Румен Радев нарече промените в съдебната реформа козметични. „Тези промени едва ли са ефективната борба с корупцията. Г-жо Цачева, как след разговорите с РБ се решихте да правите съдебна реформа? Юни месец бяхте казали, че тя е приключила. Вие се отказахте от подписа си“, посочи той. В отговор Цачева припомни, че тя е вносител на първия закон със 132 подписа. „Не съм се отметнала. Подписът ми стои. На първо чете Антикорупционният закон ще бъде факт до края на календарната година, въпреки съпротивата на опозицията“, подчерта тя. По отношение на това какво би направил, ако стане президент, Радев каза, че ще посети Румъния във връзка със системата там, която осъди политически лица в страната. „Ще поканя съответния румънски представители, за да говорим за сериозна съдебна реформа и като президент ще настоявам за съдебна реформа“. Той поясни още, че ще види мотивите на всички заинтересовани. „За намаляване на политическата зависимост, на прокуратура и инспектората на ВВС. Това е въпрос на дискусия. Ще се срещна с хората, ще почерпя и международен опит“, уточни Румен Радев. Във връзка с това какво може да направи българският президент за съдебна реформа и борба с корупцията, Цачева отбеляза още един пример, сред който и че от ноември действат новите правила в законодателството. По думите ѝ това е нейната кауза преди да бъда в политиката. „Аз знам след срешите с бизнеса и с обикновените граждани колко много те желаят справедливост“, добави тя. По темата за обединяването на нацията и националните интереси, ген. Румен Радев подчерта, че президентът трябва първо да е обединител на нацията. По думите му вотът за президент му дава силата той да бъде партньор между партиите, институциите, между гражданските сдружения и българските граждани. „Президентът трябва да може да изслушва всички страни. Трябва да може да търси консенсус. За да имаме обединение, ние трябва да имаме цел. Не може просто да се обединяваме, ако нямаме цел“, заяви Радев. Попитан коя е българската национална цел, той посочи, че в нашата държава всеки български гражданин трябва да може да реализира своя талант, да има правото и на труд, на спокоен и сигурен, живот със стандарт и качество на живот в една среда с ясно бъдещо развитие. Кандидатът за президент от ГЕРБ Цецка Цачева заяви, че нацията е разделена. Тя подчерта, че не приема от избори на избори било то парламентарни или местни, да не се зачита постигнато от предходно управление. По думите й трябва да се преодолее дефектът на управлението. „Това се постига с изготвянето на национална доктрина“, каза тя и посочи, че президентът трябва да започне диалога с неправителствените организации и политическите партии за изработването на една такава доктрина. Според Цецка Цачева това е необходимо, за да сме сигурни, че дори когато демокрацията го изисква, налага и допуска или има смяна на политически сили, трябва да е ясно, че посоката на развитието на България няма да бъде отклонявана. Тя коментира и темата за националния интерес. „Неведнъж заявих в тази кампания искам да видя образована, богата просперираща българска нация, която да живее в една стабилна държава с работещи институции. С уважение към различните етноси“, подчерта още Цачева. Тя призова да се забрави езикът на омразата, който се чува от пленарна зала често. „Ние всички сме част от единната българска нация и такава трябва да я завещаем на българските деца“, заяви Цачева. Ген. Румен Радев заяви, че българите не са се предали. Според него  има кауза, за която един президент да стои и да се бори. Той трябва да върне загубеното достойнство на нацията, защото много политици се постараха българинът да живее с убеждението, че неговото национално достойнство е потъпкано. Според него това е спойващият елемент, защото целта е високо качество на живот, благоденствие, в една сигурна обстановка, но с достойнство. Цецка Цачева сподели нейна лична история, свързана с датата 10 ноември. Тя разказа, че на среща гражданинът Христо Марков я е попитал дали е внучката на Иван Цачев. „Аз днес пристъпих синовното обещание и клетва, което дадох на баща ами на смъртния му одър. Да аз съм внучката на Иван Цачев“, заяви тя и обясни, че той е бил със смъртнa присъда по времето на комунистическия режим. „Аз научих след 10 ноември“, каза тя. Цачева заяви, че е попитала родителите си защо са крили толкова години и защо тя и сестра й не са знаели какъв е коренът им и каква е пъпната им връв. „Баща ми да ми прости“, каза Цачева. Тя обясни, че знае, че някои хора не я харесват. „Правиха разследване за дипломата ми“, поясни тя. Цецка Цачева каза, че я е разтърсило в кампанията това, че са я нарекли ляв кандидат. „Искам извинение и прошка от баща ми, защото аз го направих днес. Толкова години го тая, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с тези разделителни линии“, подчерта кандидатът за президент от ГЕРБ. От своя страна ген. Радев поднесе своите съчувствия за личното признание. „Наистина се надявах, тази кандидат-президентска кампания да не бъде асоциирана с едни парламентарни и чисто политически избори. Това беше шанс да не се делим, но ние точно в тази кандидат-президентска кампания разделяхме българския народ. Тук мога да кажа, че вината не е моя“, коментира Радев. Според него със свирепата си атака на всички министри, от които България чака да работят, всички вкупом са се юрнали, не толкова в атаки срещу него, а да разединяват нацията. Цачева заяви, че колегите й от ГЕРБ са я упреквали, че е водила толерантна кампания. Тя подчерта, че е запазила толерантен и коректния изказ. „Аз вярвам, че доброто ще бъде оценено, но е по-важно аз как ще се чувствам, когато ми се наложи с всичките тези хора“. По думите й така или иначе тези каузи, ще продължи да ги работи и отстоява. В края на дебата с кандидата за държавен глава от ГЕРБ Цецка Цачева, ген. Радев коментира България върви към бъдещето обърнати назад. "И крачейки гърбом, ние на всяка крачка се спъваме. Време е да се обърнем напред и да гледаме смело към бъдещето, крачейки напред". По думите му е време нацията ни да се обедини. „Време е да престанем да се разделяме“, заяви ген. Румен Радев.  Той заяви, че преди пет години президентът е бил посочен от ГЕРБ. „Резултатът го видяхме. Нека този път не правим тази грешка. Нека този път българските граждани да изберат сами, затова ги призовавам, за да имаме наистина самостоятелен, независим президент. Президент, който да бъде лидер“, каза Радев и посочи, че държавният глава трябва да се е доказал, че в сложна обстановка може да взима решения. В заключителната си реч Цецка Цачева припомни, че върви към президентската институция с експертизата си, която има като юрист, с опита, който е натрупала, с твърдостта си и решимостта си да не се отказва. Тя цитира китайския мислител и философ Конфуций. „Конфуций е казал, че ако стоиш дълго на пръсти – падаш. Така е и с политиците тогава, когато не си истински, когато не си себе си, няма как дълго време да заблуди гражданите“, заяви тя. „Много важното, на което държа е, че България трябва да спазва посоката си, трябва да останем в Европа, защото и Европа е в България. Трябва да работим за демократичните ценности, за свободите, които имаме, защото те не са даденост и много лесно биха могли да бъдат отклонени. Това е отговорността ни в избора, който ще направим в неделя“, добави Цецка Цачева.

Росен Плевнелиев: Нека да се обединим около "Българската Коледа", че децата ни да са здрави

Инициативите "Българската Коледа“ и "Подкрепи една мечта" са благородна мисия за солидарност в обществото, посочи президентът Росен Плевнелиев на среща с дарители, медийни партньори и популярни лица, които подкрепят двете благотворителни инициативи под патронажа на държавния глава. Това благородство в името на болните деца и това дарителство, на което сме свидетели благодарение на "Българската Коледа", се превърна в една изключително достойна кауза. През 2015 -2016 година имахме рекордна година - 2 400 000 лева. От тях 600 000 лева отидоха за децата директно и 1 600 000 лева отидоха за медицинска апаратура, която достигна до 19 лечебни заведения в цялата страна. Призовавам ви, нека да се обединим около "Българската Коледа", около нейната кауза така, че децата на България да са здрави,  подчерта президентът Плевнелиев. За 5 години инициативата "Подкрепи една мечта" е помогнала на близо 1000 младежи в неравностойно социално положение, посочи още държавният глава:  Тази година ще има още 157 деца. "Българската Коледа" достигна до 3 400 болни български деца и дари съвременна високо-технологична апаратура на 230 центъра, клиники и болници. Но от числата, много по-важни са човешките съдби, а най-важна е солидарността между хората.