01.12.2016

Резултати от търсенето

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Българите във Великобритания: Брекзит – „един тих и недобре прикриван хаос”

Референдумът на Острова от 23-ти юни показа, че политически и културно Великобритания е разделена. Брекзит не е само израз на желание миграционният поток да бъде контролиран… Брекзит не беше само обещания за повече пари в здравната система. Брекзит е и отговор на желанието на 52% от британците да освободят имперския си дух от обятията на доминиращите европейски правила и закони. Случилото се е сблъсък на идеали и недовършени преговори още от 1973 година, когато Великобритания се присъединява към Европейската икономическа общност… Имаме ли яснота какво се случва близо два месеца след решаващия вот? Ще продължим ли да чувстваме духа на Европа? По темата разговаряме с Юлиан Попов, бивш служебен министър на околната среда, старши политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Европейския институт за ефективност на сградите в Брюксел: След първия шок от резултата, който беше неочакван, минаха две-три седмици. Стана ясно, че това е окончателен резултат и че е малко вероятно нещо да бъде променено по политически и юридически път. Общо взето, обстановката е спокойна и работна. Откроява се министър-председателят Тереза Мей, която наложи много бързо своя авторитет и пое Брекзит като работна задача, не като политическа идеология. Основното нещо е, че евроскептичната част на Консервативната партия постигна това, което искаше. Т. е. те нямат повече основание да настояват да се цепят от партията. Какво разкриват британските медии и кои политически фигури се открояват? Много е важно как се четат медиите и към кои от тях да се обръщаме. Имаше няколко, които просто бяха поели цялата инициатива, цялата кампания. Те бяха част от самата кампания. Десните таблоиди, разбира се, не отразяваха обективно прогнозите. Те само бяха участници в кампанията. Но сериозните, като BBC, “TheTimes”, “Telegraph”, “FinancialTimes” и др. се отнасяха много аналитично. Едно нещо, което Европейският съюз и Европейската комисия, специално, трябва да направят, е да помислят сериозно за своята комуникационна стратегия и за това как се представят. Жулияна Боянова, току-що завършил студент по журналистика в City University London, вижда ситуацията така: Смятам, че в момента има много странно затишие, което, за мен лично, не е особено благоприятно и ме тревожи. След доста интересната и бурна кампания, която беше покрай Брекзит, наблюдаваме наистина голямо затишие. Главните фигури, които участваха в тази кампания, като Борис Джонсън и Майкъл Гоув, в момента са доста „тихи” по темата. Според вестник Independent, Брекзит може да се отложи и до 2019, поради факта, че договорките между главните европейски институции и Великобритания все още не са ясни. Доста хора бяха подведени от аргумента, че парите, които Великобритания дава на ЕС, ще бъдат пренасочени към здравната система. Аз смятам, че не беше честно спрямо самите избиратели, при положение, че всеки политик знаеше, че това е абсолютно невъзможно. Аз съм оптимист, че Европейската идея е все още жива, въпреки че институциите наистина имат нужда от промяна. Мария Спирова, редактор в юридическо издателство, преводач и журналист на свободна практика, сътрудник на Института за европейски политики, коментира: След около 60 дни на премисляне, единственото, което става ясно за момента е, че политическият елит на Англия няма представа какво е Брекзит. Намират се в интересна патова ситуация. За да получат такава представа, трябва да разговарят с европейските си колеги, начело с президента Оланд и канцлера Меркел. Оланд и Меркел заявиха обаче, че няма да разговарят на тази тема, преди член 50-ти на Лисабонския договор да бъде активиран. Намираме се в лека безизходица – един тих и недобре прикриван хаос по отношение на това какво е Брекзит и кога ще бъде. Най-сетне Обединеното кралство осъзна нещо, което ЕС повтаряше от 2014 насам. А то е, че при евентуални преговори, Островът разполага с 20 личности, които имат опита да провеждат търговски споразумения, а срещу тях има между 400 и 600 специалисти в ЕС. Сами разбирате, че това не е позиция, от която кралството може да договори каквато и да била стабилна стратегия за отплаване на кораба Великобритания от ЕС. Извън Лондон, останалата част от Острова е едно различно място, където хората не изпитват до такава степен благините на глобализацията на космополитната столица. Те не са успели да оценят какви са предимствата на ЕС и свободното придвижване на граждани в степента, в която работещите и живеещите в Лондон познават. Дори на места като Уелс и Корнуол, които наистина биха били западнали територии без изградената от ЕС инфраструктура, разговорите за членството изобщо не се състояха. Снимки: Атина Димитрова и личен архив

Тереза Мей разпореди всички министри от кабинета й да предоставят персонален проект за Брекзит

Британският премиер Тереза Мей е разпоредила всеки министър от кабинета й да предостави персонален проект за Брекзит след информациите, че някои обществени  служители се опитват да осуетят излизането на Великобритания от Европейския съюз. Тереза Мей е поискала от всичките й колеги планове за действие, в които да изложат как техните отдели могат да направят Брекзит функционален. Информацията е на "Сънди телеграф“. На среща в правителствената резиденция Чекърс, Тереза Мей е поискала от министрите, 2/3 от които водиха кампания за оставането на страната в ЕС, да поемат необходимата отговорност за реализацията на Брекзит. Всичко това се случва след оплаквания, че проевропейски настроените служители спъват работата на привържениците на Брекзит, особено на онези в новото министерство за Брекзит. Масло в огъня наля и бившият министър лорд О'Донъл с изявлението си, че Брекзит не е неизбежен, защото Великобритания би могла да остане в рамките на един нов реформиран ЕС. Тереза Мей има среща с министрите от кабинета в сряда, а в края на седмицата ще пътува за срещата на лидерите на държавите от Г-20 в Китай. Очаква се британският премиер да използва тази среща, за да изтъкне големите възможности, произтичащи от Брекзит, особено що се отнася до сключването на взаимноизгодни двустранни търговски договори.

В здравеопазването и обществените услуги на Великобритания работят много имигрантите

Два месеца след референдума за Брекзит, във Великобритания е лято. Учениците и парламентаристите са във ваканция. След бурята около референдума за излизане или оставане на страната в ЕС настъпи затишие. Почти не се говори за Брекзит. Премиерът Тереза Мей катери върхове в швейцарските Алпи. Министърът на финансите Филип Хамънд също почива. При такава ситуация външният министър е този, който поема кормилото на държавата, но нищо се чува тези дни от принципно устатия Борис Джонсън, нито пък се чува нещо за него. Може би това е просто поредното затишие пред буря. Защото Брекзит е факт и рано или късно трябва да се случи. Тове бе болезнено припомнено от бившия министър на пенсиите и трудовата заетост Йън Дънкан Смит, който подаде оставка от кабинета на Дейвид Камерън преди референдума. Политикът, който е един от отявлението привърженици на Брекзит, изрази недоволство от забавянето на активирането на член 50 от Лисабонския договор, с което официално трябва да започне процеса на преговори за напускането на ЕС, който се очаква да продължи минимум две години. Тереза Мей обяви, преди да излезе в отпуск, че няма да стартира преговорите до края на годината с аргумента, че министрите трябва преди това да имат ясна визия как да защитят по най-добър начин интересите на Великобритания. Йън Дънкан Смит обаче призова премиера да се постарае да активира член 50 поне в началото на следващата година, наричайки действията на управляващите празно протакане при положение, че британските гласоподаватели ясно са заявили на политическия елит, че не искат милиардите от техните заработени с много труд пари да бъдат пропилявани отново от бюрократите в Брюксел. Но политическият елит не бърза, което може и да се тълкува като знак, че няма план за действие. Когато човек чете изявленията на министрите остава с впечатление, че те все още смятат, че ще могат да се пазарят, но лидерите на Германия и Франция вече не веднъж заявиха, че ако Лондон ще се опитва по някакъв начин да има достъп на общия пазар, то не може да се надява на специални отстъпки. Още повече след като Великобритаиня ще се опитва да ограничава свободното движение на хорат. Всъщност, всякакви приказки за каквито и да било промени в момента, са абсолютно необосновани, защото, докато Великобритания продължава да е член на ЕС, а това ще продължи и по време на воденето на преговорите, т.е минимум две години, в сила ще продължава да бъде европейското законодателство. Ето защо приказките на новоназначения министър за Брекзит Дейвид Дейвис, че не може да гарантира на пристигащите нови имитранти от Европа правото да останат на Острова или дори, че те ще бъдат връщани обратно, са по-скоро евтин популизъм. Какво обаче реално се случва след гласуването за напускане на ЕС? На пръв поглед като че ли животът продължава нормално, но, всъщност, падането на паунда до рекордно ниски нива спрямо останалите основни валути, не се отразява добре на икономиката. Наскоро икономически експерти бяха изпаднали в шок, когато забелязали, че по летищата един паунд вече струва 99 евроцента. А силният долар се оказа добра новина за американските туристи, които наводниха Острова след края на юни. Обратният поток обаче рязко намаля и то не само към Съдинените щати. Много британци предпочетоха тази година местните летни курорти. Но докато това може да се приеме донякъде и като добра новина за туризма, то слабият паунд нанесе други поражения. Паднаха цените на недвижимите имоти. Големите инвеститори изчакват да видят какво ще се случи. Работодателите не бързат да наемат нова работна сила. Селското стопанство е сериозно загрижено кой ще прибира реколтата след Брекзит. А и откъде ще дойдат щедрите субсидии за сектора, отпускани досега от ЕС, въпреки че финансовият  министър обеща да ги гарантира. Тревожни са данните в здравеопазването и сферата на обществените услуги, поради големия брой на имигрантите, работещи в тях. Много са незвестните около Брекзит, много са въпросите, които все още чакат отовори. И сигурно Йън Дънкан Смит е прав да иска конкретни стъпки от управляващите или поне някаква отчетност, защото мълчанието, несигурността и неяснотата едва ли ще са от полза и за двата лагера - и тези, които искат независимост от Брюксел и онези, които все още се надяват, че това е просто един лош сън и Великобритания няма да напусне организацията.

Кипър е сред страните, които могат да пострадат най-силно от евентуално решение за Брекзит

Кипър има много добри икономически и политически отношения с Великобритания, които ще бъдат сериозно засегнати при евентуален Брекзит. Лично президентът Никос Анастасиадис призова кипърците, живеещи във Великобритания, да гласуват на референдума против излизане от Европейския съюз. Кипър е сред страните, които могат да пострадат най-силно от евентуално решение за Брекзит, сочат оценките на международните рейтингови агенции. Най-засегнати ще бъдат финансовият сектор, туризмът, търговията, пазарът на недвижими имоти, пазарът на труда и образователната система, коментираха икономисти, банкери и университетски преподаватели в Кипър. Великобритания е вторият най-голям търговски партньор на Кипър след Гърция и ако тя напусне ЕС, това ще удари стокообмена между двете страни. От Кипърската хотелиерска асоциация изразиха опасенията за сериозен спад в туризма при евентуален Брекзит, тъй като британците са най-големият му пазар. През миналата година те са били 40% от всички туристи, посетили Кипър, като приходите от тях възлизат на около 1 млрд. евро. Възможна обезценка на британската лира може да намали закупуването на имоти от британски граждани на средиземноморския остров. Ще бъдат засегнати и хилядите кипърски граждани, които работят или търсят работа във Великобритания. Опасения за отрицателен ефект има и за близо 10-те хиляди кипърски студенти във Великобритания, които ще трябва да плащат по-високи такси. Финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис е резервиран към тези песимистични сценарии. В парламента той подчерта, че не е разумно да се говори за рисковете, пред които е изправена местната икономика при вероятен Брекзит, още повече че процедурата за евентуален изход ще продължи минимум две години. Никос Анастасиадис обаче заяви, че излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да се отрази само на Европа като цяло, но по- особено и на нашата родна страна Кипър. Затова той призова кипърците, които живеят и имат право на глас във Великобритания, да отхвърлят на референдума Брекзит.

Три пътя към европейска дезинтеграция

 Лидерите на ЕС трябва да се събудят. За едно нещо Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален фронт, може би е права. Тя нарече гласуването за излизането на Великобритания от Европейския съюз най-голямото политическо събитие в Европа след падането на Берлинската стена. Това може да се окаже вярно: „Брекзит“ дестабилизира Великобритания и може да доведе до разрушаването на ЕС. Старомодните федералисти казват, че отговорът на „Брекзит“ трябва да е още по-нататъшна интеграция на ЕС. Но такъв отговор е и пресилен, и опасен. Германия и Франция често са в противоречие, и двете имат слаби лидери изправени пред преизбиране следващата година, които едва ли ще успеят да съберат подкрепа за "все по-тесен съюз". А и антиевропейските настроения са широко разпространени и твърде дълбоки, за да се дава повече власт на неизбрани представители на ЕС чрез налагане на допълнителни ограничения върху взимането на решения от отделните страни. Това би наляло още масло в огъня. Вярно е, че непосредствено след „Брекзит“ сътресенията изглежда подсилиха подкрепата за действащите политици и на ЕС, но е малко вероятно това да продължи. Очаква се нежеланият ефект от „Брекзит“ да подкопае икономическите резултати на еврозоната и допълнително да поляризира европейската политика, докато избирателите стават все по-несигурни. Разрушаване на невидимата бариера Немската доминация в ЕС ще се увеличи, а така също и антинемските враждебни реакции в много страни. Със слаб и разделен ЕС, неспособен да разреши много кризи в Европа, както и с надигащ се национализъм, можем да очакваме по-нататъшно разпадане в различни форми. Най-крайната форма би било по-нататъшно излизане на държави-членки. Напускането на ЕС изглеждаше необичайно: Нито една страна не го е правила досега и това е предлагано само от екстремисти. Сега „Брекзит“ прави напускането да изглежда изпълнимо, и, до известна степен разумно. Герт Вилдерс, чиято крайнодясната Партия на свободата води в социологическите проучвания в навечерието на общите избори в Холандия през март следващата година, вече поиска провеждането на референдум за членството в ЕС. Така направи и датската Народна партия, която е най-голямата партия в датския парламент, но остава извън правителството. Във Франция, където опозицията срещу ЕС е по-силна даже, отколкото във Великобритания, Льо Пен води кампания с обещанието за плебисцит за „Фрекзит“. Тя в момента води в социологическите проучвания за първия тур на президентските избори през април следващата година. И докато тези проучвания показват, че тя ще бъде победена в балотажа от по-умерен консервативен претендент, лявоцентристките избиратели, които са раздразнени от ограниченията, политическата върхушка и германската доминация може пък да се съберат в нейна подкрепа. Нещо повече, растящото чувство на несигурност след терористичната атака в Ница на 14 юли – третото голямо терористично кърваво нападение във Франция в рамките на 18 месеца – играе за Льо Пен. Индиректният подход Дезинтеграцията също така може да приеме по-малко екстремна, но по-коварна форма, ако правителствата изберат да игнорират правилата на ЕС безнаказано. В Италия премиерът Матео Ренци иска да се възползва от нестабилността след „Брекзит“ и да използва публични средства за рекапитализиране на италианските банки-зомбита, без да се налагат загуби на кредиторите им, като по този начин се заобикалят новите "спасителни" правила на ЕС за банките. Във Франция премиерът Манюел Валс заплаши да игнорира огласената от ЕС директива за работници, докато тя не бъде променена да предпазва работодателите да наемат работници от други страни от ЕС при по-лоши условия от тези за местните служители. Германия твърди, че Франция също нарушава фискалните правила в еврозоната без възражения от Европейската комисия. И макар Еврокомисията да заплаши Испания и Португалия с глоби за техните преразходи по заеми, то в крайна сметка се отдръпна. Също така има безкритично приемано от много правителства едностранно налагане на граничен контрол в уж свободната от граничен контрол Шенгенска зона. Още по-лошо, Комисията си затваря очите за нелибералния премиер на Унгария Виктор Орбан, въпреки че неговото правителство многократно пренебрегна изискванията на ЕС по отношение на върховенството на закона и демократичните норми. Правителствата на Унгария и други страни също така отказват да приемат програмата на ЕС за преразпределяне на бежанците в рамките на съюза, която трудно ще бъде изпълнена. Орбан ще проведе през октомври референдум, за да укрепи позициите си. Третата заплаха за интеграцията на ЕС е по-нататъшното превземане на правителствата от националистически и работещи срещу сега съществуващия ред партии. Както посочи Европейският съвет за външна политика, бунтуващи се партии вече играят пряка роля в управлението на осем от 28-те страни на ЕС. В Австрия крайнодесният кандидат Норберт Хофер води в проучванията за повторните президентски избори в страната, насрочени за октомври. През същия месец Италия ще проведе конституционен референдум за реформиране на Сената и Ренци заяви, че ще подаде оставка, ако това не се случи. Това ще отвори вратата за Движението Пет звезди, което досега спечели местните избори в Рим и Торино, и призова за провеждане на референдум за членството на Италия в еврозоната – но не и за членството в ЕС. Дори и когато популистките партии не спечелят, действащите политици на статуквото пак правят отстъпки на техните привърженици. Например Ален Жупе, водещият кандидат за президентския пост на републиканците във Франция, се замисли за ограничаване мобилността на работната сила в ЕС, както направи и неговият основен съперник – бившият президент Никола Саркози. Съсредоточаване върху ползите За да се противодейства на тези сили на дезинтеграцията, ЕС трябва да направи по-малко и да го направи по-добре. От икономическа гледна точка, планове за нови институции могат да чакат; Еврозоната трябва да се съсредоточи вместо това върху политики за повишаване на жизнения стандарт на всички. Те трябва да включват по-свободни фискални ограничения, повече инвестиции, и по-ниски данъци върху труда. Европейските лидери също така трябва да възстановят доверието. За започващите, те трябва да използват новите спасителни правила на ЕС, за да бъдат изчистени балансите на банките, за налагане на загуби на кредиторите и компенсиране на малките инвеститори, на които са били дадени фалшиви обещания. Политически ЕС трябва да наблегне на ефективно сътрудничество в борбата срещу тероризма. И, вместо да се опитва да принуди непокорните правителства да приемат нежеланите бежанци, органите на ЕС следва да се стремят към една стройна и безопасна програма за презаселване с готовите на това правителства. Това е особено важно с оглед на несигурната съдба на сделката между ЕС и Турция за ограничаване на притока на бежанци, която изглежда все по-несигурно след провалилия се миналия месец преврат. Лидерите на ЕС трябва да се събудят. При задаващото се разпадане те трябва спешно да демонстрират пред загрижените европейци, че ползите от ЕС надвишават направените разходи. /БГНЕС     Филип Льогран, бивш икономически съветник на президента на ЕК. Коментарът е публикуван в сайта на телевизия „Ал Джазира“.

Робърт Пигни: Ако има "мек" Брекзит, има вероятност Шотландия да остане в Обединеното кралство

Въпросът за излизането на Великобритания от Европейския съюз стигна и до Върховния съд. Кампанията бе поведена от редица утвърдени юристи в страната и е подкрепяна от подписка, в която се включват все повече британци. Те настояват парламентът да се произнесе дали да бъде задействан Член 50 на Лисабонския договор, а именно - за излизането от Европейския съюз. Практически - британският парламент може да наложи вето и фактическо начало на процедурата за излизане от Европейския съюз да няма. Репортаж на Марта Младенова След като повечето британци гласуваха за излизане от Европейския съюз на 23-ти юни, никой все още не знае как волята им ще бъде изпълнена. Още повече, че все повече се чувстват настроенията, с които тази воля трябва да бъде променена. Реално легалният път това да се случи е един - чрез отказ на парламента да разреши задействането на Член 50-ти от Лисабонския договор. Пред "Хоризонт" адвокат Дейвид Грийн определи всички коментари по това какво може да реши парламентът като "спекулации" Ние не оспорваме дали трябва да се стигне до излизане от Европейския съюз, или не. Това е политически въпрос. Ние коментираме единствено текстове от Конституцията и се основаваме на върховенството на закона. Разбира се, ние можем да спекулираме с това как ще гласува парламентът, защото вероятно той ще поиска повече детайли за това как ще се отрази на страната. Пред "Хоризонт" Робърт Пигни от организаторите на кампанията "Предизвикателството на народа", която също се бори с това премиерът Тереза Мей да получи парламентарен мандат за каквато и да е работа по "Брекзит", заяви: Изключително важно е да се разбере, че референдумът беше пожелателен - т.е. той има "съвещателен", а не задължителен смисъл. Хората се произнесоха. Това е така, но последната дума трябва да е на парламента, който ще прецени дали Брекзитът е добър или лош за страната. Адвокат Грийн обясни, че Британската конституция изисква въпрос от толкова важно естество да бъде разгледан от парламента: Ние поехме случая преди около три дни. Предполагам, че окончателното решение на съда ще бъде готово след около две седмици. Съдът смята, че Тереза Мей има нужда от мандат от парламента, за да задейства Член 50 от Лисабонския договор. Нашата теза е, че ние живеем в парламентарна демокрация и трябва решение от парламента за излизането от Европейския съюз. Правителството обаче твърди, че то може да действа чрез т.нар. "кралски прерогатив", който дава право на кабинета да се разпорежда с договорите и международните отношения на страната. Ние обаче сме убедени, че това не е правилно. Нашите аргументи са, че парламентарният суверенитет изисква подобно важно решение като задействането на Член 50 да бъде взето именно, след като получи мандат от народните представители. Освен това не трябва да забравяме, че именно парламентът гласува за влизането на Обединеното кралство в Европейския съюз. Следователно, след като говорим за излизане от Европейския съюз, отново парламентът трябва да се произнесе по този въпрос. Също така трябва да видим и правата, които получаваме като членове на Европейския съюз - правото на свободно движение и достъп до единния пазар. С излизането от съюза ние може да ги изгубим, затова - именно парламентът трябва да се произнесе. Правителството не може да решава за индивидуалните права на гражданите, а правото на  свободно движение е именно такова индивидуално право. Въпросът за индивидуалните права и свободното движение на хора и капитали, които са в основата на европейските ценности, води до следващата неяснота - как ще се случи излизането на Великобритания от Европейския съюз. Вече говорим за "твърд" Брекзит - с отказ от достъпа до единния пазар, но и твърда миграцонна политика и "мек" Брекзит - с частичен достъп до единния европейски пазар, но и с компромис в миграционната политика, обясни Робърт Пигни. Ако парламентът реши, че излизането на Великобритания от Европейския съюз, под каквато и да е форма, не е задоволително, той трябва да го отхвърли. Също така е важно да кажем, че ако парламентът все пак прецени, че Брекзитът ще донесе повече позитиви за страната, то тогава трябва да го разреши. Аз се надявам решението да мине през парламента, защото той може да каже кое е най-добро за страната. Според Пигни, излизането на Великобритания от Европейския съюз ще доведе до още "разводи", но този път - вътре в Обединеното кралство: Ако правителството в Лондон се опита да извади страната от Европейския съюз, аз бих предположил, че Шотландия ще поиска да излезе. Ние имаме много богата история с шотландците, но ако ме питате лично, аз бих ги подкрепил в искането им да защитят правата на собствената си държава. Следващата седмица в Шотландия ще бъде публикуван законопроект за втори референдум за независимост от Великобритания. И все пак - има вероятност обединеното кралство да запази цялостта си Ако има т.нар. "мек" Брекзит, има вероятност Шотландия да остане в Обединеното кралство. Много е трудно да се прогнозира, защото все още никой не може да дефинира какво точно означава "мек" Брекзит, заяви Робърт Пигни.

Тереза Мей не иска парламента да не пречи на решенията около Брекзит

Тереза Мей, която е премиер на Великобритания, предупреди парламента да не се опитва да поставя пречки пред излизането на Великобритания от ЕС. В събота Върховният съд постанови, че процедурата по излизането на страната от ЕС трябва да бъде одобрена и от парламента. По този начин Темида отхвърли аргументите на правителството, че няма да има гласуване в парламента, защото малко повече от половината от британците, но предимно англичани и уелсци, вече изразиха волята си на референдума от 23 юни, гласувайки за излизане от ЕС (или за “Брекзит”), пише БГНЕС. Британското правителство обяви, че не разбира докрай какви действия изисква от него днешното решения на Върховния съд, но предполага, че става дума за законопроект, който да регламентира началото на преговорите по излизането на страната от ЕС. „Съдиите взеха решение какво не може да правим, но не и какво може да правим. Ние предполагаме, че става дума за законопроект, който трябва да бъде одобрен от двете камари на парламента“, заяви министърът по въпросите на „Брекзита“ Дейвид Дейвис в интервю за Би Би Си. Той подчерта, че правителството ще оспорва решението и припомни, че решението за провеждане на референдума бе подкрепено от голямо мнозинство в парламента. „Така че ние ще обжалваме, за да постигнем по-добри условия за Британия, за растежа, инвестициите, създаването на работни места“, подчерта Дейвис. В същото време решението на съда създава големи проблеми за страната. Мнозинството парламентаристи се обявяват за съхранение на максимално тесни икономически връзки с Евросъюза. Някои привърженици на „Брекзит“ в парламента вече изказват опасения, че правителството възнамерява без консултации с парламента и с цел защита на границите да мине към „твърд“ „Брекзит“ - тоест да изведе страната от единния пазар, което според тях изобщо не е това, за което те са се обявявали и за което е гласувал британския народ. На свой ред представители на ръководството на ЕС заявяват, че ще има или „твърд Брекзит“ или никакъв „Брекзит“, което прави ситуацията едва ли не безизходна. Ето защо, ако правителството не спечели жалбата срещу решението на съда, това може да доведе до протакане за неопределено време на вътрешната британска дискусия по условията за излизане от ЕС и до отлагане на старта на тази процедура. Решението по жалбата на правителството се очаква в началото на декември. 

Британското правителство няма ясен план за Брекзит

Британското правителство няма ясен план за Брекзит и стратегия за водене на преговорите едва ли ще бъде постигната от кабинета до шест месеца, показва изтекла информация, станала достояние на вестник „Таймс“. От паметна записка на консултант от 7 ноември става ясно, че Уайтхол работи по 500 проекта, свързани с Брекзит, и може би има нужда допълнително от 30 000 души персонал. Въпреки това, както става ясно от документа, няма обща стратегия за излизане от ЕС, поради големи различия между членовете на кабинета. Говорител на правителството заяви, че „не разпознава твърденията от паметната записка“. Премиерът Тереза Мей се надява до края на март догодина да задейства член 50 от Лисабонския договор, с което официално се поставя началото на двугодишния процес на преговори за напускане на ЕС. Политическият кореспондент на ББС Крис Мейсън, който е видял документа обаче смята, че той показва колко сложно и пълно с предизвикателства ще бъде реализирането на Брекзит. От документа е видно, че по въпросите на Брекзит има големи различия между външния министър Борис Джонсън, министъра за Брекзит Дейвид Дейвис и министъра за външна търговия Лиъм Фокс, от една страна, и министъра на финансите Филип Хамънд и министъра на икономиката Грег Кларк, от друга. В документа са отправени критики към Тереза Мей, че си печели репутация на човек, който „еднолично взема решения и налага мнението си“.

Брекзит удари тежко пазарите, но с по-скромен ефект от краха на "Лемън брадърс"

"Черният петък“ на пазарите, предизвикан от Брекзит, бе суров, но макар мащабите му да напомнят за краха на банката "Лемън Брадърс", на този етап финансовата система не е застрашена, тъй като кризата е преди всичко политическа. Инвеститорите не познават подобни трусове от финансовата криза през 2008, белязана със сгромолясването на деловата банка „Лемън Брадърс“ и дълговата криза в еврозоната с продължението й през лятото на 2011. Но макар че последиците от борсовото гмуркане в петък и несигурността, както в икономически, така в политически план, свързана с излизането на Великобритания от Европейския съюз, ще се усещат известно време, трудно е на този стадий да се говори за нова финансова криза. Не сме свидетели на панически продажби и това не е началото на цикъл а ла „Лемън Брадърс“ с верижни последици и фалити на емитент на дълг в перспектива, подчертава Ален Зейтуни, директор в базирания в Лондон "Ръсъл Инвестмънтс Франция", предава АФП. Засега няма катастрофа, отбелязва и Лоран Клавел, икономист в “Акса Инвестмънт Мениджърс”, и добавя, че „ ситуацията не е така сериозна като краха, последвал "Лемън" и епизода от лятото на 2011“. За разлика от кризата с "Лемън", бъдещето на финансовата система не бе поставено под въпрос в петък сутринта. През 2007-2008 почвата пропадна под краката на инвеститорите, които се уплашиха, че планетата Финанси ще бъде отнесена от кризата с ипотечните кредити и трудностите, които банките преживяват. В резултат на Брекзит тежки политически рискове грозят европейското строителство и дори финансовия център Сити, но засега това не застрашава световната финансова стабилност. Икономистите от “Оксфорд икономикс” отхвърлят възможността Брекзит да напомня "Лемън" и смятат, че наистина трябва много неща да тръгнат на зле едновременно, за да бъде ударена финансовата система по необратим начин. Също така преждевременно е да се говори за икономическа криза в световен мащаб, тъй като големите икономики, с изключение на Великобритания като че ли засега са защитени от сериозно забавяне на растежа. Това не е световен шок, обобщава Клавел, естествено очакваното въздействие е отрицателно, но не огромно върху икономиката на еврозоната, а последиците върху американската икономика би трябвало да са ограничени. Впрочем Уолстрийт усети по-слабо удара в петък, отколкото европейските финансови центрове. Това натрупване на фактори на неизвестност обаче не изпраща добър сигнал на международните инвеститори, когато обмислят да се установяват в Европа или да инвестират, смята Франк Диксмир, директор на отдела за глобалните инструменти с фиксирана доходност в “Алианц Глобал Инвесторс”. Освен това огромната разлика с 2008 и 2011 е, че валутните политики са много отстъпчиви, главно в еврозоната с Европейската централна банка, която масово изкупува дълг. Кризата е политическа, подчертава Зейтуни, което не е непременно добра новина за пазарите. Макар да е възможно да се изчислят финансовите загуби, много сложно е да се преценят политическите последици. Трябва да се изчака реакцията на инвеститорите, подчертава Диксмир. Ще трябва да се следи за решенията на големите инвеститори, като пенсионните фондове и застрахователите, които нямат навика да реагират на горещо, добавя той. Американският гигант за управление на парични средства "Блек Рок" вече предвиди, че “Брекзит“ няма да промени управлението на активите на клиентите му в Европа. Но ако банките продължат да понасят удари на борсата, може да възникнат въпроси за способността им нормално да заемат на икономиката. И да избегнат финансова криза, пазарите биха могли да преживеят сътресения и поведението им ще е от жизненоважно значение през следващите дни. Пазарът наистина навлиза в несигурност и неизвестност. Може да се очакват вторични трусове, казва Диксмир. С други думи, обобщава той „все пак налага се да затегнем коланите“.

Брекзит по неволя - рестарт на системата Европа

Кампанията за излизане на Великобритания от ЕС изобщо не очакваше да спечели. Това обясни в предаването "Неделя 150"  Никола Пенев от "Сити клуб", който е докторант по математика в Лондон: По всичко личи, че кампанията по излизане на Великобритания от ЕС изобщо не очакваше да спечели. Стана ясно, че голяма част от кампанията, е основана на съвсем откровени лъжи и манипулации, и това започва да става очевидно за хората, които гласува ха за. Цената за излизането на Великобритания от ЕС ще бъде по-голяма от първоначално очакваната, вчера борсата 8 – 10 %, паундът се обезценява, Шотландия почти сигурно е, че ще обяви независимост. Английската нация или поне тази нейна част, която гласува за Брекзит, в момента се държи като един човек, който на пияна глава, е направил нещо много глупаво и необратимо. От друга страна, личи си, че има желание да се подходи отговорно, както от страна на Лондон, така и от страна на Брюксел, коментира Никола Пенев. Според него, въпреки битуващите страхове така проведения референдум да доведе до силна антиевропейска вълна, последиците от Брекзит може да имат и положителен характер: Всички тези сътресения не са неочаквани и са в резултат на големи глобални процеси. Но ЕС, след Брекзит, неминуемо ще се реформира до някаква степен и се надявам, че ще се реформира за добро. Част от тази реформа ще трябва да засегне и по-периферни държави, като България, в която ние много печелим от членството си в ЕС, например, защото голяма част от българите имат шанс да учат, да работят, да пътуват из Европа, но заедно с това е ясно, че нещата могат да бъдат структурирани много по-добре. Аз се надявам, че нещата ще се подобрят за континентална Европа след Брекзит по неволя.Може би беше необходим един такъв голям шок, за да може да се рестартира системата. В звуковия фхайл можете да чуете цялото интервю.

Никола Стърджън: „Брекзит“ не важи за Шотландия

Премиерът на Шотландия Никола Стърджън заяви, че ще защитава желанието на шотландците да остават в ЕС. На пресконференция в Лондон тя изтъкна, че новият британски премиер Тереза Мей има поръчение от избиратели да осъществи излизането на Великобритания от ЕС. Но това поръчение не се отнася за Шотландия. „Аз също имам задължението да зачитам мнението на шотландците, които гласуваха за членство в ЕС“, изтъкна тя. “Брекзит" не е "Брекзит" за Шотландия”, перифразира Стърджън известната фраза на Мей, че "Брекзит" е "Брекзит" и трябва да се изпълнява“. Шотландия е част от Обединеното кралство заедно с Англия, Уелс и Северна Ирландия. Но ако на 23 юни мнозинството британци гласуваха за излизането от ЕС, при шотландците резултатът бе точно обратен – значителното мнозинство от тях гласува за оставане в ЕС.

Китайският бизнес и „Брекзит“

 Китайските компании, които използват Великобритания, за да стъпят на европейския пазар, ще трябва да се справят с нови проблеми, включително данъчни, свързани с трудовата мобилност и правната рамка, смята Хъ Уейуън от Института за финансови изследвания „Чунян“ към Китайския народен университет.                                                                                                                      През последните години Великобритания се превърна в топ дестинация за китайски инвестиции и компаниите, които ги правят, имат сериозно присъствие в сектори като инфраструктура, недвижими имоти, ядрена енергетика и финансови услуги. Китайски технологични фирми като „Хуауей“ и „Тенсент“ имат центрове за проучвания и развитие във Великобритания. Цялостните преки китайски нефинансови инвестиции в Обединеното кралство надхвърлят 13  млрд. долара. Страната е също така вторият най-голям търговски партньор на Китай в Европейския съюз със стокооборот от близо 100  млрд. долара. Най-богатият човек в Хонконг и бизнес магнат Ли Кашин предупреди преди вота, че ще намали инвестициите си във Великобритания, ако страната напусне ЕС , тъй като „това ще бъде пагубно за Обединеното кралство и ще има негативно влияние върху цяла Европа“. Президентът на „Уанда Груп“ и най-богатият азиатец със състояние от 28 ,7  млрд. долара, според класация на „Форбс“, също предупреди, че ще премести европейската централа на компанията си извън Великобритания в случай, че страната напусне ЕС . Според китайски експерти „Брекзит“ вероятно ще подкопае позицията на Лондон като първостепенен глобален финансов център. Това, на свой ред, ще създаде трудности пред финансовите връзки с Китай, тъй като ще постави на риск двустранните финансови проекти, осъществяващи се под общата рамка наЕС . Анализаторите са разделени относно потенциалното влияние на „Брекзит“ върху китайско-британските отношения в областта на финансовите услуги. Двете страни се споразумяха да установят търговска връзка между фондовите борси в Лондон и Шанхай. Преди референдума китайски политици бяха доста настоятелни в това да превърнат Лондон в голям център за офшорна търговия с юани. Някои експерти обаче смятат, че „Брекзит“ ще има само ограничен ефект върху китайския финансов пазар и дори може да подкрепи статута на юана като глобална валута. „ Решението на британците може на практика да ускори конкуренцията между други европейски градове, които се опитват да се наложат като центрове за офшорна търговия с юани и в резултат Лондон може да осигури на китайските организации по-добри условия“, казва Сян Сундзуо, зам.-директор на Международния институт за парична политика към Китайския народен университет. Лиен Пин, главен икономист в „Банк ъф комюникейшънс“, казва, че статутът на Лондон като център за офшорна търговия с юани ще бъде засегнат, но все още е рано да се съди в каква степен. Излизането на Великобритания от ЕС  може да отвори възможности, по думите му, за бизнеса с юани във Франкфурт, Люксембург или Цюрих. Дън Хайцин, главен икономист в брокерската къща „JZ  Securities“, смята, че „Брекзит“ може да се окаже благоприятен фактор, който да предложи големи стратегически възможности за Китай. „ След излизането на Великобритания от ЕС , страната ще трябва да търси нови пазари. Следователно, ще се нуждае от заздравяване на сътрудничеството си с държави като Китай“, казва той и добавя: „Това означава също, че Обединеното кралство, което се разграничи от неефективните механизми за взимане на решения в ЕС , може да работи по-независимо и по-ефективно. А ЕС  може да се окаже принуден да подобри ефективността си“.

"Дейли телеграф": Тереза Мей може да започне Брекзит без одобрението на парламента

Британският премиер Тереза Мей възнамерява да стартира преговорите за Брекзит без одобрението на парламента, твърди „Дейли телеграф“.  Британските депутати могат да бъдат лишени от възможността да гласуват за Брекзит след като премиерът Тереза Мей беше посъветвана, че не се нуждае от одобрението на парламента, за да започне процедурата по британското напускане на ЕС. Срещу Мей може да бъде заведено дело заради това дали има право да започне процеса на Брекзит без одобрението на парламента. „Дейли телеграф“ съобщи обаче, че адвокати на правителството са били категорични, че тя не се нуждае от вота на депутатите, за да активира член 50 от Лисабонския договор. От "Даунинг стрийт" отговориха, че публикацията е спекулация, но Тереза Мей наистина е твърдо решена да зачете вота на гласоподавателите. Кандидатът за лидер на Лейбъристката партия в опозиция Оуен Смит по-рано обеща да блокира старта на официалните преговори за напускане на ЕС, докато правителството не предложи втори референдум или не свика общи избори,  и по този начин така да бъде произнесена заключителната присъда за Брекзит. През октомври се очаква във върховния съд да бъде внесена съдебна процедура, с която се цели спиране на правителството от активиране на член 50 от Лисабонскя договор без одобрението на парламента.

Институтът за европейски политики организира кръгла маса "След Брекзит: България в Европа на няколко скорости"

Институтът за европейски политики организира кръгла маса "След Брекзит: България в Европа на няколко скорости". В интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Ивайло Яйджиев, старши сътрудник в института поясни каква е ситуацията около Брекзит: Темата за Брекзит мина на доста по-техническо ниво и доста по-вътрешен дебат във Великобритания. В момента все още от страна на Европейския съюз има леко изчаквателна позиция, преди официално преговорите да започнат. По член 50, в момента, в който се активира член 50, има две години, в които трябва да се проведат преговорите за излизане. Има и възможност за удължаване на тези преговори, но тя е много малка, защото трябва всички страни от ЕС да се съгласят с това. До средата на 2019 г. ще има Брекзит и това решава вътрешнополитическия проблем на Мей, която има избори през 2020 г.Цялото интервю с Ивайло Яйджиев можете да чуете в звуковия файл.

Шотландският премиер опитва да поведе опозицията срещу "твърд Брекзит"

Премиерът на Шотландия Никола Стърджън ще опита да обедини и поведе опозицията срещу т.нар. "твърд Брекзит" по време на конференцията на Шотландската национална партия, която започва днес. "Консерваторите използват резултата от референдума като предлог за "твърд Брекзит", за който нямат мандат, но който са решени да наложат, независимо от унищожителните последствия", ще заяви тя в реч, цитирана от агенция "Ройтерс". "Брекзит се превърна в Брекзит на торите", ще каже...

Доналд Туск: Единствената алтернатива пред оставането на Великобритания в ЕС е „твърд Брекзит“

Британският външен министър Борис Джонсън опита да разсее страховете, че Великобритания върви към грозен развод с Европейския съюз /ЕС/ и вместо това представи Брекзит като възможност за нови отношения. Според Джонсън Евросъюзът няма изгода да наказва британския финансов сектор. Терминът "единен пазар" става все по-безполезен, каза външният министър и изрази надежда, че Лондон ще договори сделка с по-висока стойност от сегашните търговски отношения със страните-членки. Изборът пред Великобритания е "твърд Брекзит" и загуба на облагите от членството в Евросъюза или оставане в ЕС, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Туск е категоричен, че при преговорите, които ще започнат най-късно през идния месец март, няма да допусне компромиси с правилата на свободния трудов пазар. Той подчерта, че алтернативата пред британските политици е била предначертана още в кампанията за референдума през юни: Всички помним обещанията за връщане на контрола, за освобождение от европейската юрисдикция, за прекратяване на свободата на движение и на вноските в европейския бюджет. Този подход има определени последици, както за позицията на британското правителство, така и за целия преговорен процес. Независимо от всякакви заклинания, това на практика означава желание за радикално отслабване на връзките с Европейския съюз. По мое мнение, единствената реална алтернатива на твърдия Брекзит е никакъв Брекзит, каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Шотландски министри ще преговарят за бъдещето на страната в Европа след Брекзит на срещата на високо равнище в Брюксел

Шотландия изпраща двама свои министри на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел в четвъртък, които ще преговарят за бъдещето на Шотландия в Европа след гласуването за Брекзит. Министърът за външни дела, Фиона Хислоп, и новият шотландски министър за Брекзит, Майкъл Ръсел, смятат да организират голям форум, на който могат да присъстват шотландци, които работят и живеят в Брюксел, инвеститори, притежатели на дялове в шотландски компании, представители на европейски институции и медии. Позицията на шотландското правителство е, че властите в Лондон използват гражданите на ЕС като „разменна монета“ в преговорите за Брекзит. Преди да отпътува, Майкъл Ръсел заяви, че ключов приоритет в разговорите е да се намери формула в разединеното политическо пространство, с която да се избегне „твърд Брекзит“ за Шотландия. Първият министър Никола Стърджън обяви преди два дни, че ще публикува предложения за мерки, които да позволят на Шотландия да запази достъпа си до общия европейски пазар, независимо от това дали останалата част от Великобритания има намерение да напусне Евросъюза. Очаква се Стърджън да обяви предложенията си до две седмици.

Великобритания все още не е измислила план за Брекзит

Британското правителство все още няма общ план за провеждането на Брекзит и може да са необходими допълнителни шест месеца, за да бъде договорена стратегия за водене не преговори. Това показват изтекли правителствени записки, подготвени за обсъждане, пише БГНЕС. Според тях държавните служители имат трудности с изпълнението на около 500 свързани с Брекзит проекта и може да имат нужда от допълнителни 30 000 души персонал, за да се справят с работата. Документът с дата 7 ноември, разпространен от британските медии, посочва, че „не се е появила обща стратегия“ за напускането на Европейския съюз, независимо от продължителните дебати между управляващите. Правителството на премиера Тереза Мей вече отрече подобни твърдения и заяви, че не е упълномощавало подобен доклад. „Това не е правителствен доклад и ние не припознаваме твърденията, направени в него“, каза говорител на офиса на Мей. „Ние сме фокусирани върху справяне с работата по изпълнението на Брекзит и превръщането му в успех“, допълни той. В същото време в записките се посочва, че е възможно на властите да им отнемат още шест месеца докато се споразумеят за единна стратегия върху излизането от ЕС. Въпреки че всяко министерство има подготвена своя стратегия за справяне с напускането на съюза „това е напълно недостатъчно за „правителствен план за Брекзит“, тъй като няма приоритети и няма връзка с цялостна стратегия за преговори“, се посочва в записките. Тереза Мей обеща да активира Член 50 от Лисабонското споразумение, който формално урежда напускането на ЕС, до края на март следващата година, но досега тя е представила много малко подробности за стратегията на своето правителство. В изтеклите записки се посочва също, че големият бизнес във Великобритания може да „насочи дулото на пистолет към главата на правителството“, след като то обеща на автомобилния производител „Нисан“, че няма да загуби инвестициите си след напускането на съюза. 

Кампанията за излизането на Великобритания от ЕС вече има 7 % преднина

Кампанията за излизането на Великобритания от ЕС вече има 7-процентна преднина, показва последното проучване на общественото мнение. Всички последни анкети отбелязват подобряване на шансовете на Брекзит, чиито привърженици фокусираха кампанията си върху имиграцията през последните дни. А таблоидът „Сън“ призова читателите си да гласуват за Брекзит с гръмкия лозунг: „Ние трябва да се освободим от диктатурата на Брюксел“. Притежаваният от Рупърт Мърдок вестник има  един милион и 700 хиляди тираж. Букмейкърите, които досега предричаха убедителна победа на искащите да останат в ЕС, също отбелязаха засилване на Брекзит. Министри от кабинета, които подкрепят Брекзит, заявиха, че могат да гарантират на онези, които получават финансова помощ от ЕС, че ще продължават да получават същите пари, ако Великобритания напусне евросъюза. Това обаче бе опровергано незабавно от лидерите на „Да останем“, които изтъкнаха, че излизането неизбежно ще доведе до съкращаване на обществените разходи и ще накърни икономиката. Днес лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин ще отправи спешен призив към движението да подкрепи оставането на страната в организацията. Очаква се подобни призиви да бъдат отправени и от всички профсъюзни лидери. Лидерите на кампанията „Да останем“ смятат, че гласовете на лейбъристите са изключително важни за спечелването на референдума, но се опасяват, че много от тях могат да се въздържат от гласуване на 23 юни. Британската валута поевтиня с процент спрямо йената и достигна двумесечно дъно тази сутрин поради притесненията на инвеститорите от излизане на Великобритания от Евросъюза, съобщи Франс прес. 

Д-р Ханке: Европейската икономика ще претърпи относително леки щети при Брекзит

Точно преди седмица германското списание "Шпигел" излезе в Обединеното кралство със специално двуезично издание на близо тройно по-ниска цена с емоционален призив към британските си читатели "Моля, не си отивайте!" и с интервю на Волфганг Шойбле, в което финансовият министър на най-мощната държава в Евросъюза предупреждава британците да не си мислят, че ще могат да се възползват от предимствата на единния пазар, ако гласуват против съюза. Макар да бе отхвърлено с насмешка от агитаторите против оставането в ЕС, за други това изявление изведнъж зачеркна вариантите за мека раздяла между Лондон и Брюксел и постави отново въпроса за цената, която всички ние - оставащите в Евросъюза, ще трябва да платим. Няма място за негативни последици, ако британците останат в Евросъюза. Решат ли да си идат, поне неизвестността вече няма да я има. Ще има две-три години, за да видим за какво ще са преговорите. Това заяви в предаването „Събота 150“ д-р Роберт Ханке, който преподава политическа икономика в Лондонското бизнес училище (London School of Economics and Political Science). Ясно е, че ще последва тежък икономически шок за Обединеното кралство. Паундът ще се срине драматично. Повечето от големите корпорации и банки ще трябва да преосмислят стратегиите си. Вероятността от стръмна рецесия е доста голяма. Що се отнася до Европейския съюз, то той си има достатъчно собствени проблеми и не му трябва британска криза, но все пак Брекзитът ще бъде относително малък удар за него в икономически аспект. На въпрос кои държави от Евросъюза са най-уязвими икономически и социално, ако се стигне до пълен развод с Обединеното кралство, д-р Роберт Ханке каза: Мисля, че ефектът ще бъде разпределен почти симетрично из целия съюз. Някои страни като Франция и Германия търгуват повече с британците, но също и с други държави във и извън Европейската икономическа зона. Повечето икономики ще имат време да се приспособят през тези 2-3 години, докато отношенията с Великобритания се предоговарят. Всъщност ще имаме не краткосрочен, а средносрочен шок. Ако Обединеното кралство се отдели от Евросъюза германската търговия ще се пренасочи към други страни. Така че всички други държави, с които Германия търгува, няма да бъдат повлияни или пък ще бъдат облагодетелствани от факта, че германците не търгуват с британците както преди. Като цяло европейската икономика ще претърпи относително леки щети при Брекзит, а може и да се подобри. Според д-р Ханке дори Брекзит да има някакъв негативен ефект върху плана Юнкер, то той ще бъде малък: Инвестиционният план на Жан-Клод Юнкер не е много успешен сам по себе си, защото е с относително малки мащаби. Би могъл да проработи като насочена интервенция - както плана Маршал след Втората световна война, който не е бил много голям, но достатъчно голям, защото е бил насочен към относително малка територия. Така че дори Брекзит да има някакъв негативен ефект върху плана Юнкер, то той ще бъде малък ефект върху нещо малко. Някои от банките ще трябва да преместят бизнеса си извън Лондон през следващите две-три години, но това не означава, че ще прекратят дейността си. Д-р Ханке смята, че последните седем години ще се окажат доста по-голям икономически шок за Евросъюза от това, което ще претърпи при излизане на Великобритания. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

В Италия се надяват Великобритания да остане в ЕС

В Италия се надяват Великобритания да не излезе от Европейския съюз. Смята се обаче, че ако референдумът одобри Брекзит, ЕС може да стане по-сплотен. Италия стиска палци, Великобритания да остане в ЕС, защото иначе както Великобритания , така и Европа ще бъдат по-слаби, смята външният министър на Италия Паоло Джентилони. Той посочва обаче, че ако Брекзит се случи, трябва да има адаптиране към обстоятелствата и тогава отрицателният шок може да предизвика положителен резултат чрез инициативи, които да направят от ЕС една по-сплотена структура с различно отношение към страните извън него. Същото виждане има и бившият премиер на Италия и бивш председател на ЕК Романо Проди. Предшественикът му на тези постове и бивш външен и финансов министър на Италия – икономистът Ламберто Дини, смята още, че ако има Брекзит, Шотландия ще поиска да се отдели от Обединеното кралство и да стане равноправен член на ЕС. Той припомня, че англичаните са различни от другите европейци, но и прагматици, и се надява да няма Брекзит, защото извън европейската система с установените правила за свободното движение на капитали и финансови операции, би пострадала първо икономиката на Острова. Според Ламберто Дини, Италия трябва да инвестира в себе си, за да има растеж, в смисъл да не зависи от подобни ситуации.

И. Яйджиев: Брекзит може да доведе до процеси на интеграция в еврозоната, които могат да оставят България в периферията

Много българи не се интересуват от британския референдум, вероятно защото директните последствия в деня след референдума ще са сравнително ограничени за нас. Може би темата, която доминира в ежедневния живот е темата за свободата на движение и малко вероятно е да има някакви ограничения за тези около 65 000 българи, които в момента са студенти и работят на Албиона. Вероятно ще има ограничения за в бъдеще, но докато тези ограничения се изяснят и докато всъщност се изясни какви ще са бъдещите отношения между Великобритания и ЕС, този въпрос остава сравнително отворен. Също така икономическите последствия за България няма да са драматични. И Великобритания е важен икономически партньор, но не е сред най-важните. Мисля, че някъде на 10-то или 12-то място по износ за България. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Ивайло Яйджиев от Института за европейски изследвания и докторант в Оксфорд.  Главното опасение на Яйджиев е, че евентуален брекзит може да отключи възход на евроскептицизма в страните от ЕС. При евентуално излизане на Великобритания от ЕС ще започне дълъг процес на предоговаряне, в който България трябва да търси естествени съюзници за защита на правото на движение В този контекст България трябва да намери съюзници, нашите съюзници биха били страните от Централна и Източна Европа , но ще е добре да имаме впредвид и други теми, най-вече именно баланса между страните от еврозоната и страните извън еврозоната. В момента нямаме ясно изразена позиция за това какво ще се случи след евентуален брекзит. Мисля, че все пак, тече известно планиране, най-малко в рамките на подготовката на нашето председателство на Съвета на ЕС би трябвало да има такъв процес. Яйджиев прогнозира оставане на Великобритания в ЕС „с много малка преднина“, защото: За пръв път виждам такъв консенсус сред икономистите – че Брекзитът би бил лошо икономическо решение. Елементът, който ще повлияе в крайна сметка, предполагам, ще е по-скоро страхът от несигурността. Евентуален брекзит обаче ще окаже ефекти върху самия ЕС, прогнозира той: Великобритания играе много специфична роля в баланса на силите вътре в ЕС, най-вече като страна извън еврозоната, която има изключително мощна икономика и, ако всъщност Великобритания излезе от ЕС , това ще доведе до едни процеси, вероятно, на интеграция вътре в еврозоната, които могат да оставят България малко в периферията на тези интеграционни процеси. Не е ясно оттам нататък какви ще са политическите последствия за нас. Дори, ако брекзитът бъде отхвърлен, това промени динамиката в ЕС, защото ще покаже, че дори за хората в страната с най- привилегировано членство в ЕС, подкрепата за оставането в него в  рамките няколко процента повече отколкото скептицизма, отчете Яйджиев, според когото това ще засили тенденциите в Италия, където евроскептицизмът се засилва. Донякъде е парадоксално, че точно евроскептичните партии имат реторика, която е на ниво на ЕС, въпреки че е антиевропейска.

Ал. Смилков: Референдумът за брекзит не решава нищо, а отваря много възможности за по-големи разпади във Великобритания

Решението за брекзит е доста шокиращо. Не го очаквах, мислех, че ще е поредният референдум като този в Шотландия, в който ще говорят популистки неща и в крайна сметка нищо няма да се случи. Мисля, че много хора не осъзнаха за какво гласуват и до какво ще доведе това. Още на сутринта след референдума се направиха доста интервюта и хора казваха: „ами аз всъщност не знаех, че така ще се случи и не очаквах, че това ще стане“. Мисля че това изненада абсолютно всички, включително и Борис Джонсън. Пресконференцията, която той направи в петък беше доста смирена за разлика от много разпаленото му говорене по принцип. Това каза за предаването „Преди всички“  по „Хоризонт“ Александър Смилков, според когото трябва да се види дали Брекзитът е възможен и дали ще има политик, който да иска да го направи предвид опасността отразпад на Великобритания. Самият референдум не решава нищо, а всъщност отваря изключително много възможности за много по-големи разпади в самата Великобритания. Смилков заяви, че не е притеснен, че страната ще напусне ЕС, тъй като трябва да бъдат променени „много неща“ за две години и дори сегашният парламент няма мандата да вземе това решение: Най-логичното нещо е това да се реши чрез избори – да излязат партии и лидери в тези партии, които да  кажат „ето ние това ще направим след решението, гласувайте за нас“ и това да е реалното решение, което ще покаже дали Великобритания остава в ЕС. Аз съм тук от 7 години и не мисля, че това ще ми повлияе по някакъв начин. Ако най-лошото се случи, мога да подам документи за гражданство. За мен Великобритания е моя дом. Боримир Тотев, бакалавър по международна политика в Сity university London не сподели оптимизма на Смилков: Мисля, че  предстоят много интересни времена, но не смятам, че така лесно могат да бъдат отказани 51% от вота на Великобритания. Не смятам, че наред с тези онлайн петиции и всякакви други движения около резултата от четвъртък може да повлияят толкова лесно за отричане от този резултат. Живея в Лондон от повече от 10 години и не мисля, че смятам Лондон към тази реалност, която е извън Лондон. Това искане да се излезе от ЕС  тук не се чувства. Не станах свидетел на повече от 3-4 плаката за напускане. Тотев прогнозира, че Джонсън няма да е следващия британски премиер, а шансовете са по-скоро на страната на Тереза Мей, която е била по-сдържана в кампанията: Борис Джонсън, според мен, никога не беше изцяло за каузата на напускане на ЕС и, както Мартин Шулц от ЕП каза: „Целият континент стана заложник на вътрешнопартийната игра на консерваторите“.   Като реакция на самосъхранение оцени Тотев изявленията от ЕС, че няма да преговаря с Великобритания за нищо, което не е описано в процедурата по напускане. Той очаква Шотландия да наложи вето на решението за Брекзит. Журналистът Пепа Николаева, която живее в Ирландия коментира, че правителството там е „сменило сигналния флаг от зелен на жълт“, след като заради брекзита британската лира е загубила 8% от стойността си : Силното срещу нея евро означава затруднен експорт с моментален ефект върху тукашната икономика, която изнася в Кралството стоки за над 4 млрд. евро годишно. Над 40% от туристите на Зеления остров са британците.  Близо половината от телешкото месо и строителни консумативи, произвеждани в Ирландия пък се изнасят за Великобритания, допълни тя и уточни, че правителството очаква 20% спад в търговския обмен между двете страни след Брекзита. Докато политиците се надяват да запазят свободното движение на хора и стоки с Великобритания, бизнесмени са оптимисти, че напускането може да доведе до пренасочване към Ирландия на инвестиции, предназначени за обединеното кралство. ЕИРЕ очаква и косвен миграционен ефект  от брекзит. От Министерство на правосъдието изразиха загриженост, че голям брой мигранти могат да пристигнат на границата със Северна Ирландия, след като републиката се окаже входяща точка за ЕС. Това има потенциала да наложи строг паспортен и митнически контрол на северната граница, както и да се отрази на постигнатата стабилност.