01.12.2016

Резултати от търсенето

Германски журналист за Борисов: Мъж като дърво, но с плитки корени

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятам, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".      

Германски журналист със заинтригуващ материал-партрет на Борисов

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятам, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".      

Европейските лидери решиха! Бежанският поток повече няма да преминава през Балканите

  Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа, пише Нова телевизия. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов.       Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.    

"Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени"

 „Биография във всички оттенъци - нито един европейски премиер не може да се мери по това с българина Бойко Борисов. Който е откритие на ХСС.” Балканският специалист на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Михаел Мартенс, който е отличен познавач на българската политика, публикува в неделното издание на вестника обширен портрет на българския премиер Бойко Борисов под заглавие Kick it like Borissow - препратка (с футболни намеци) към немското заглавие на една британска комедия: Kick it like Beckham. Във втората половина на портрета Мартенс подробно се спира на ролята на баварския Християнсоциален съюз (ХСС) в Борисовата кариера: "Трябва да придърпаме Борисов!" „Най късно през 2001 година Борисов попада в полезрението на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години ръководи софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел”. За тази фондация евфемистично казват, че е „близка до ХСС”. Можем да го кажем и другояче: тя е международният отдел на държавната партия в Бавария. Подобно на политическите фондации на другите германски партии, фондация „Зайдел” непрекъснато се оглежда за партньори, с които ХСС може да си сътрудничи. Пръв измежду всички тъкмо Глескер се досети, че Борисов ще бъде новият силен човек в България. И докладва за това в Мюнхен: Трябва да го придърпаме! Така и стана. Когато Борисов пое поста в МВР, дойде поканата да посети Бавария. Програмата му беше измислена умно: баварско гостоприемство, тренировка във фитнеса на специалните части към баварската полиция, запознаване с работата на треньорите на полицейски кучета (Борисов обича немски овчарки), пробна разходка с ново БМВ по аутобана със скорост 200 км/ч (понеже той и автомобили обича). Борисов беше възхитен.” Михаел Мартенс разказва за опита, който Борисов почерпил от баварците в борбата им срещу наркотрафика и фалшификаторите на пари. Към ролята на мюнхенската политическа фондация авторът на портрета се връща отново, когато пише за избора на Борисов за софийски кмет: Как се ражда ГЕРБ „Тогава фондация „Зайдел” му препоръча да използва популярността си и да основе партия, но без да я обявява като такава. Борисов това и стори. Тръгна да обикаля страната, да разговаря с хората и да ги събира след себе си. Така възникна движението „Граждани за европейско развитие на България” - ГЕРБ”, пише Мартенс. По-нататък авторът обяснява значението на съществителното „герб” и добавя, че фондация „Зайдел” е подпомагала местните събрания на ГЕРБ и по-сетнешната трансформация на движението в партия. „Партийната програма, уставът и правилникът на ГЕРБ отчасти са буквален превод на съответните документи на ХСС. Превела ги е Антоанета Николаева Байчева, която първо беше ръководител на проекти, а после заместник-шеф на фондация „Зайдел” в София. Днес Байчева е генерален консул на страната си в Мюнхен.” Журналистът Михаел Мартенс не само старателно е проучил невидимите политически механизми, по които възниква феноменът Борисов, но и съумява да опише своя „герой” с отличен психологически усет. В началото на портрета преразказва с лека ирония версията на българския премиер за дядото-монархист, жертва на комунистите. „Борисов е як като дънер. Но дънер на плиткокоренно дърво”, коментира Мартенс и цитира анализа на икономиста Стефан Колев, който отдавна е напуснал България. Според Колев, Борисов олицетворява „грозната мутра” на случилото се в България през последните 26 години. Собствени ценности Борисов няма, затова пък притежава гигантско его, твърди икономистът и обобщава, че българският премиер много обичал да го тупат по рамото във Вашингтон, Брюксел или Берлин. „Той е от онези хора, които нехаят за ценности като образованието, а вместо тях държат на правото на по-силния и на могъществото на старите мрежи”, казва Колев в обширната статия във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг”. "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме" „Ако Борисов наистина е онова, което описва Колев - какво ни говори това за България и българите?”, риторично пита авторът Михаел Мартенс и припомня многозначителното изречение на българския премиер: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. Мартенс проследява цялата политическа биография на Бойко Борисов след 1990 година. Когато през 1990-те години в България избухна хищническият капитализъм, съпровождан от кървави битки за разпределение, Борисов основа фирмата си „Ипон-1”, припомня журналистът и описва тогавашната дейност на сегашния премиер по един доста предпазлив начин: „В София говорят, че „Ипон” развивал дейност и по събирането на дългове. Обаче хората, които го твърдят, не са в състояние да докажат онова, което мислят за вярно. От друга страна всеки, който поне веднъж е виждал Борисов отблизо или пък се е ръкувал с него, може да си представи, че не е препоръчително да дължиш пари на този човек или на неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов поддържа отлични контакти с тежко корумпираното по онова време МВР и получава министерски поръчки.” Михаел Мартенс Борисов като общобългарска забележителност Михаел Мартенс преразказва и други епизоди от биографията на българския премиер - като телохранител на Тодор Живков и на Симеон Втори. Журналистът мимоходом - и не без ирония - описва шеметната кариера на бившия български цар, който назначава Бойко Борисов за Главен секретар на МВР. „Тъкмо тогава започна възходът му като общобългарска забележителност. Борисов умее гениално да се самоинсценира, той разбира законите на модерния медиен свят по-добре от всички предишни български политици”, пише Михаел Мартенс. В края на обширния портрет на Бойко Борисов във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг” отново става дума за „баварската връзка” на българския премиер: „Връзката между ГЕРБ и ХСС все още е тясна, макар че по време на бежанската криза Борисов следваше не своите откриватели от Мюнхен, а германската канцлерка. Поне в публичното пространство той хвали Ангела Меркел до небесата. И има сериозна причина за това, защото България се намира в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа се наложи курсът на унгарския премиер Виктор Орбан, който залага на огради и затворени граници, България като „фронтова държава” на границата с Турция просто няма никакви шансове. Ето защо Борисов по никой начин не иска конфронтация с Турция”, пише в края на статията авторът ѝ Михаел Мартенс.

Аз ги издигам, те ме издънват

 Всеизвестно е, че премиерът Бойко Борисов е Началникът на всичко в държавата. Той строи магистрали и спортни зали, Той наказва лошите, бори се с корупцията и контрабандата, Той жъне огромни външнополитически успехи, за които получава „конграчулейшъни”, а три папи са го галили по главата. Той — с ей тия две ръце – вдигна депозитите в банките, увеличи доходите и даже средната продължителност на живота. Накратко – по Негово време в България се случват големи успехи и той има пълната заслуга за тях. Въпросът е: кой носи отговорност за големите провали в държавата? Всеки друг, но не и Той. Когато беше главен секретар на МВР  отговорни за проблемите бяха съдии и прокурори: „Аз ги хващам (бандитите), те ги пускат”. Когато стана кмет на София виновно му беше централното правителство: Тройната коалиция е една триглава ламя, която не дава достатъчно пари на Столицата. Когато не спечели пълно мнозинство в парламента се оказа, че виновен му е „лошият човешки матриал”. Когато стана премиер виновен му беше Станишев – вдигнал пенсиите, пък Той щял да ги плаща, изхарчил парите, загробил държавата с Цанков камък и я удавил в гьола на АЕЦ  „Белене”. На Станишев му спрели еврофондовете, а на Борисов му ги пуснали. След краткото му отсъствие от властта му стана виновен Пламен Орешарски… Даже в тези обвинения на премиера да има капка истина, остава въпросът кой е виновен за управленските и кадровите провали от времето, в което самият Борисов е премиер. А той оглавява изпълнителната власт вече почти шест години. Още в първите месеци на мандата „Борисов – 1 ” здравният министър д-р Божидар Нанев бе изваден от правителството и пратен на прокурор за нередности в обществена поръчка за ваксини. Публиката ръкопляскаше на невижданото събитие – уволнение на министър, но в очите се набиват други две събития – здравният министър от кабинета „Борисов – 2 ” Петър Москов също бе замесен в скандал с внесени от Турция ваксини, неотговарящи на критериите на Европейския съюз, но уволнения нямаше. Преди месеци премиерът се „огледа в огледалото” и спря десетки обществени поръчки на централно и местно ниво, без да бъде спазена съответната процедура. Да се запита човек как е възможно в държавата, в която премиерът командва и контролира всяко винтче от системата, да бъдат харчени милиарди (включително – за любимите на Борисов магистрали), и той да не носи отговорност за случилото се. В кабинета „Борисов – 1 ” знакови бяха акциите на МВР , които вдигнаха рейтинга на премиера и на министър Цветанов до небето. Но с днешна дата клиповете ала „Лягай на пода, ти си абсолютен престъпник”, носят на държавата предимно негативи под формата на присъди в Страсбург – до сега за над 200000  евро. Тях ще ги плаща не министър Цветанов и екипът му, а данъкоплатецът. Самият Цветанов отхвърли отговорността си за стила и методите на действие на МВР , когато бе министър, и се показа като добър ученик на своя премиер. По същия начин Цветанов отказа да се извини за масовото подслушване, за което годишно се харчеха милиони лева годишно. Впрочем, Цветанов получи „наказание” – вече не е вътрешен министър, а „само” шеф на Парламентарната група на ГЕРБ  и на Комисията в Парламента, която контролира силовото ведомство. Тук пък проличава един друг двоен стандарт – от ГЕРБ  си отиват само тези, които нямат реално политическо влияние. Цветанов, който оглавява Предизборния щаб и контролира кадруването в структурите на ГЕРБ , е непоклатим. Някои от шумно уволнените висши гербери тихомълком се връщаха във властта. Примерите са с уличения в опъване на политически чадър над митничар Лъчезар Иванов, както и с участниците в скандала с т.нар. „наркопоправка” (пренаписване на гласуван в НС  текст, забраняващ рекламирането на символи, наподобяващи дрога, който отпадна по пътя между пленарна зала и Държавен вестник). Единият от официално посочените като виновници за фалшификацията оглави Здравната каса, а другият получи нов депутатски мандат. По време на мандата „Борисов – 1 ” и „Борисов – 2 ” бяха спрени или блокирани трите големи енергийни проекта: АЕЦ  „Белене”, „Бургас-Александропулис” и „Южен поток”. От името на Борисов вицепремиерът Бъчварова се похвали, че именно лидерът на ГЕРБ  е спрял проектите. А кой носи отговорност за антисоциалната финансова политика на Симеон Дянков, към чиято финансова политика омраза питае цялото общество. Нали Борисов сам бе обявил, че без Дянков няма правителство на ГЕРБ . Политиката на Дянков на строги икономии днес се смени с политика на щедро теглене на кредити – само за миналата година ГЕРБ  изтегли кредити за над 16  милиарда лева, които ще плащат нашите деца и внуци. Кой носи отговорността за това действие и неговите последици? Кабинетът „Борисов – 2 ” роди за много по-кратко време даже повече управленски гафове – може би защото е коалиционен и Борисов е свободен да се оправдава с „коалиционната си култура и толерантност”. Типичен е примерът с Петър Москов – здравният министър от костовистката ДСБ  е сигурно единственият министър в света, чиято партия е в опозиция. Но политическата шизофрения е най-малкият проблем на Москов. По-големият, е че неговата здравна реформа бе обявена за противоконституционна от Конституционния съд. Кой носи отговорността за това, че Москов е министър, особено щом докторът е от опозиционна партия и бе оставен в правителство по лично решение на премиера. Кой носи отговорност за действията на военния министър Николай Ненчев и външния Даниел Митов? Те може да са от други партии, но не за пръв път действат откровено зад гърба на премиера, което е недопустимо. Не е възможно България да има две външни и отбранителни политики. Как е възможно тъкмо гордият мъжкар Борисов да търпи негови подчинени да правят каквото си искат? Кои сили стоят зад тях, щом премиерът не може да ги помръдне от местата им, а само да пуска закачки, че щом им се воюва срещу Русия може да ги прати на кораб? Той лично война не искал! А действията на министър Кунева? Тя нарушава грубо закона, забраняващ политическа пропаганда в училищата, спонсорирайки и давайки политическа подкрепа за уроци срещу „комунизма”. Да говорим ли, че тя продължи отречената от обществото политика на грубо обезбългаряване на учебните програми, от които изпадат изконни български произведения на литературата и епизоди от историята. Връх на всичко бе скандалния Учителски събор, за който бяха похарчени стотици хиляди лева, на който Кунева обеща 10 -процентно увеличение на заплатите, което се оказа политически блъф. Дали пък Кунева не се надяваше този Събор да е начало на нейна президентска кампания в присъствието на досегашния президент Плевнелиев, който символично й предава щафетата пред погледа на 12000  учители от цялата страна. По брой гафове Кунева вече изпревари някогашните вицепремиери Нейчо Неев (автор на фразата „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”) и Светослав Шиваров (прочул се около хлебната криза от 1996  г.). Кой носи отговорност за Кунева? Кой носи отговорност за действията на министър Лиляна Павлова и на шефа на Пътната агенция Лазар Лазаров, които забъркаха кашата с винетките, чието поскъпване бе обявено от Съда за незаконно? Павлова е знаков кадър на ГЕРБ . А кой носи отговорност за кмета на София Йорданка Фандъкова и 60 -процентното повишение на билетите за градски транспорт, за което ГЕРБ  скромно мълчеше преди местните избори, и което противоречи на пазарната логика във времето, в което петролът в цял свят пада. Та нали Фандъкова е зам.-председател на ГЕРБ , посочена лично от Борисов за заместник-кмет, за министър и за кмет. А кой отговаря за далаверите в Центъра за градска мобилност? Нали това е структура, доминирана от кадри на ГЕРБ , както и всички други общински предприятия, за които не е тайна, че са хранилки на партийни любимци. По същият начин лично посочени от Борисов са още двама души, които творят предимно гафове, за които никой не носи отговорност. Става дума за еврокомисар Кристалина Георгиева, която откровено саботира възможността страната ни да излъчи генерален секретар на ООН  в лицето на Ирина Бокова. За това също някой трябва да понесе отговорност и логично е това да е човекът, който я е номинирал и назначил в Брюксел, както и на кръговете, които прозират зад нея, и които обясняват нейната (както и на Симеон Дянков, на Ненчев и Митов, например) непоклатимост. И докато сме на тема Брюксел, да си спомним, че никой не понесе отговорност за провалената кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар, която направи България за смях пред света. Нали и провалената Румяна Желева бе личен избор на премиера Борисов?! А кой отговаря за кадровия избор на социоложката Румяна Бъчварова начело на МВР ? Тя самата многократно подчертава, че Борисов е неин наставник и главен съветник в Министерството. Тоест, кой отговаря за действията и бездействията на силовото ведомство, което проспа престрелката в Слънчев бряг, случила се три дни след гръмкото изявление на шефа на ГДБОП , че бандитските групировки са неутрализирани. МВР  се провали тотално и в други ключови сфери – в социалния диалог със своите собствени служители, в борбата с битовата престъпност, особено в селата, в разследването на знакови случаи като убийството на младежа в Борисовата градина, разстрелите на модния бос Александър Антов, на бизнесмена Борислав Манджуков и други. Кой отговаря за назначенията в МВР  и за политическия гръб, който има професионалното и политическото ръководство на ведомството? А чий избор е президентът Плевнелиев, станал синоним на Мистър Гаф. Държавният глава сътвори гафове, които могат да се опишат не в статия, а в цяла докторска дисертация на тема „Какъв НЕ  трябва да бъде президентът на България”. Назначеният лично от Борисов президент (издигнат съвсем преди началото на предизборната кампания, посочен с израза, че когото и да издигне ГЕРБ , все едно, защото ще бъде избран) стана не обединител, а разединител на нацията, той назначи две служебни правителства, в които личеше кадрови подбор с ясна корпоративна зависимост от един известен бизнесмен, чието близко приятелство с президента е публична тайна. Плевнелиев категорично се противопостави на социалните протести срещу монополите и даже се срещна с шефа на ЕВН  във Виена, но застана зад „умните и красиви” протестъри и поведе война срещу законно избрания кабинет с мандата на БСП . Пак Плевнелиев наруши основните принципи на конституцията ,  обявила България за парламентарна Република, подигра се с общественото мнение, и пое задкулисни ангажименти към НАТО  на срещата в Уелс, готви се да направи същото и във Варшава. Неговото „Йес” струва на бедния български народ и на опоскания държавен бюджет 4  милиарда лева, които ще бъдат пръснати за изтребители, чиито единствен мотив за покупка, е че…не са руски. Плевнелиев води яростна русофобска реторика, стигаща до патологично кресчендо: Русия била заплаха за България и Европа, руските туристи по Черноморието щели да поискат от Путин да ни нападне, Крим бил Украйна, а тя била Европа, и прочее опорни точки. С тях той не просто противоречи на мнението на над 80 % от избирателите, но и нареди България в позорната редичка на ястребите в момент, в който лидери на Германия, Австрия, Франция, Италия, Унгария, Чехия, Гърция, Кипър, Словакия и други от ЕС  говорят за смекчаване и отмяна на санкциите, за диалог с Русия. Изцепките на яростния русофоб не носят само морални щети, а чисто икономически. Нима и тук Борисов не носи отговорност? Примерите могат да бъдат продължени, но изводът е ясен: хората все по-често си задават въпроса, който и ние зададохме многократно. Питат се и как е възможно премиерът Бойко Борисов да твърди, че нищо в държавата не може да се случи без негово знание и заповед, без негова инициатива и идея, а същевременно да се окаже, че за професионалните и управленски гафове отговарят или дребни чиновници или…никой. Хората се замислят, и защото предстоят президентски избори, на които със сигурност ГЕРБ  и Борисов ще пробват да повторят модела на посочения с пръст и еднолично назначен президент. Няма как Бойко Борисов да продължи да ни убеждава, че някой друг, а не той отговаря за всичко, което се случва на висше управленско ниво. Вариантите са две – или той защитава своите кадрови назначения, или ги праща в оставка, с оправданието, че не е знаел за конкретното решение. Но даже да се окаже, че не знае какво се случва, за него е още по-зле. Това ще покаже, че или е административно некомпетентен и не контролира положението, или че се предоверява на недобросъвестни министри и висши чиновници. Борисов често обича да говори за спорт и в частност – за футбол. По професия е офицер. Може би трябва да си припомни, че и в спорта, и в строя, има единоначалие, че лидерът (треньорът, командирът) издават заповедите, оценяват резултатите, налагат наказания, но ако и след това проблемът продължава — отговарят те – само и единствено. Гангрената на корупцията и некомпетентността в управлението е голяма и тя вече не може да се лекува с известните пиар рефрени като „Чакайте арести” или „От Брюксел ме хвалят”. Ако не бъде изчистена с поемането на ясна отговорност за провалите от премиера, тази гангрена със сигурност в скоро време ще стигне до главата. Теофан Германов

Борисов: Радев да прави служебно правителство и да ходим на предсрочни избори (Обновена)

Плевнелиев и Радев да седнат и да направят служебно правителство и да ходим на предсрочни избори. Това каза Бойко Борисов след консултациите при държавния глава, които излизат на дневен ред, след като парламентът прие оставката на второто правителство на Борисов. На "Дондуков" 2 тази сутрин дойдоха Борисов и Цветан Цветанов, пише БГНЕС. Много бързо забравяте, това е, което ме притеснява само. Максимум година и половина имаме памет и забравяме какво се случва. Има мнозинство в парламента. Ако искат могат да работят, ако не искат, виждате всички от ГЕРБ са там, за да приемем бюджет, ако искат да го подкрепят. Максимален кворум търсим, за да можем да го приемем, добави Борисов. Искам да помоля за една услуга – никога не съм казвал, че кметовете си дават оставка. Това, че казах че ще си поговоря с тях, защото не навсякъде те работят както трябва, това не значи, че ще им искам оставката. А те трябва да изпълняват програмата на партията. Това съм казал, уточни Борисов. БГНЕС припомня, че в нощта на изборите министър-председателят Бойко Борисов заяви, че ще потърси отговорност за изборната загуба от кметовете на ГЕРБ. Той обясни, че се съобразява с гласа на народа. Сега дават само самолети, които излитат, ще дойде време, когато ще дават купчините желязо, каза още Бойко Борисов. Г-н Радев си пожела цялата власт и сега господ му я даде - каквото иска може да прави без никаква съпротива и без никаква опозиция. Да седнат Плевнелиев и Радев, и да направят служебно правителство, призова Борисов. Защо БСП да не носят цялата отговорност сега, да си направят правителство, каза още Борисов. Той бе категоричен, че предсрочните избори трябва да бъдат по нови изборни правила. Двуличието не ми е присъщо. Как само се променят хората за часове, но то ще им се върне от Господа, не от мене. Спомням си как се возеха с мене напред назад и се отчитаха. Няколко пъти съм минавал от осанна до разпни го. Веднъж ме описват като главен секретар, после като кмет, като премиер, това са безценни уроци, които ГЕРБ придоби. Приемам го много спокойно, защото максимумът беше една година на това правителство. Аз мислех, че това ще се случи още на местните избори. Но понеже хората гласуват за самите местни власти, ГЕРБ имаше успехи и затова не се случи тогава. Сега малко беше друга модата, отбеляза Борисов. Той се възмути, че на ГЕРБ се приписвало, че те искат да спрат референдума. „Референдумът е много опасно оръжие ако не се използва в името на хората. Представете си, че искаме референдум за 1000 лева пенсии и 1% данък, ще съборим ли държавата с този референдум, ще я съборим, и затова са толкова опасни популистите, които си играят с това, което искат хората. Кой не иска да взема повече пари, запита реторично Борисов. „Ние сме длъжни да мислим за всички и да си говорим честно и почтено, пък каквото изберат избирателите. Молбата ми е за кметовете. Едно е да говориш, друго да управляваш, едно е да обещаваш, друго е да носиш отговорност. Не си пожелавай жената на ближния, защото може да стане твоя. Радев си пожела цялата власт и Господ му я даде. Сега има възможност да прави каквото иска, без никаква опозиция и без никаква съпротива. Какво иска повече, защо не направят правителство, защо не носят цялата отговорност, която я искат толкова много”, подчерта още Борисов. „Преди 2 г. мислите ли, че ми се управляваше с Радан Кънев – не. Тежко беше като ни събраха и казах, че ще правим правителство. Пак идваше зима, помните ли. След това резултатите щяха да са същите – пак избори. 2 г. понесох с такова мнозинство и управление, поясни Борисов. „Направете правителство. БСП са спечелили изборите. Йотова вкара целия вот на БСП вътре. Нинова обнови партията, направи така, че да се почувства подем. Парите ги даде БСП, тя не им е безплатна кампанията. От сутрин до вечер толкова обичам да гледам МиГ-овете как летят и така им се възхити целият народ. Ние имаме и други летци, капитани на кораби, военни катери, фрегати, имаме всичко, какъв е проблемът. Това, което са надробили всички политически сили, сега трябва да си го сърбат и затова ние сме „за”. Сега всички сме под емоция, всичко стана бързо. Всеки по някакъв начин сега е обиден. И в ГЕРБ мислят, че РБ са ни виновни, РБ мислят, че моите министри са виновни, патриотите мислят, че премиерът е виновен. Всички, с изключение на БСП, ДПС и ДСБ са радостни, другите сме загубили”, каза Борисов. Две години по-тих, по-диалогичен, по-невъзгордял се, ежедневно изпълнявайки на всеки прищевките и да ми кажат, че съм бил надменен – това не го приемам. Всеки ден аз се съобразявах с всички. Вярвам в инстинкта на народа, той ни каза, че трябва да има промяна. Ние ще работим в тази посока. Какво ще си говорим оттук нататък си е вътрешно партийна работа – и за победата, и за загубата кой колко допринесе, как ще продължим напред. 1,2. млн. са гласували за Цачева, ние не можем да ги предадем, не можем да се предадем на популизма, колкото и да е модерен, добави още Борисов. Ние нито оспорваме избори, нито казваме вие с машинации спечелвате. За мен е достатъчно усещането, че те са победили и това е факт, заяви още Бойко Борисов. 

Бойко Борисов: ГЕРБ е независим, не може да управлява с ДПС

Ако не си първа политическа сила, нямаш претенциите да управляваш. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по Нова телевизия, пише БГНЕС. „Убеден съм, че Цецка Цачева ще направи по-добър резултат от всички останали. Познавам всичките й опоненти, работил съм с тях като министри и др. Калфин ми е бил министър, Радев е бил командващ род войски, с Каракачанов се познавам отдавна“, каза Борисов. Той посъветва да не гледаме данните, които дават социологическите агенции. „Агенции работят за пари. Аз вярвам само на една и на нея си поръчвам по един екземпляр, за да имам представа какво се случва“, каза премиерът. Според него Росен Плевнелиев е бил добър президент и е извадил президентската институция от изолацията, която беше поставена от хора, които се кичеха с Големи шлемове. „С Плевнелиев имахме сериозен разговор, той обясни, че по лични причини не се чувства сигурен да се кандидатира отново“, обясни Борисов отказа на сегашния президент да се кандидатури отново. ГЕРБ и ДПС не могат да управляват заедно, подчерта премиерът Бойко Борисов. „ГЕРБ и ДПС нито в карткосрочен, нито в дългосрочен план могат да управляват заедно. Повтарял съм го много пъти“, уточни той. „Ахмед Доган финтира българските политици. ГЕРБ е единствената партия, която не е влязла в тази игра. Ние сме непорочни. Не сме управлявали заедно. Ако има нещо за българския народ, което да бъде противно това бе моделът Орешарски. Какво направи Доган - изкара Орешарски за кандидат президент, ще преброи колко гласа има. Той познава прекрасно народопсихологията на българина. ГЕРБ няма да приеме тези гласове, сега топката е при БСП“, заяви Борисов. Според него „Радев ще бъде новият Орешарски“. Т.е. ген. Радев ще бъде също толкова зависим, колкото е бил Орешарски, уточни премиерът. „Г-жа Цачева няма да бъде подкрепена от ДПС“, категоричен е Борисов. За него с Реформаторския блок "е лошо, но без тях е още по-лошо", ще последва катастрофа в държавата. „Съветвам БСП и ДПС да не разклатят държавата догодина, защото ще изпаднем в тежка ситуация. БСП и ДПС са основните фактори, но хората не са забравили зулумите, които направиха. Те нямат кадри. Предстои председателство от януари 2018 г., това е нещо много трудно, една година няма да стигне“, каза премиерът. Борисов е заварил една държава в тежка икономическа криза с „разбита банкова система, висока безработица“, а направихме стабилна държава. Това го казват и водещите институции като МВФ и СБ, допълни той. "Нямам нищо общо с нито с Ченалова, нито с Янева. Каките какво казали, врачката...", заяви премиерът Борисов, коментирайки ситуацията в съдебната система и изтеклите разговори между двете съдийки. "По никакъв начин няма да се меся в съдебната система", заяви той. “Пеевски не го знам изобщо. Ако го знаех, ДПС щеше да ме подкрепя, а нямаше да правят това с Орешарски. За мен е по-добре да загубя избори и да остана честен, отколкото да правят колаборация с тези хора“, каза Борисов за връзките си с Делян Пеевски. „Без ГЕРБ не може да се управлява. За 25 години никой не е направил по-добри неща от нас“, категоричен е Борисов. „Толкова съм чист. Отказал съм на всички, категорично“, заяви Борисов, коментирайки големи преватизационни сделки и по-конкретно случая с „Булгартабак“. Кръгът „Капитал“ и Иво Прокопиев реално са участвали в управлението, предложили са ми министри, заяви министър-председателят. Пеевски и Прокопиев са еднакви. Единият влияе на БСП за министри, а вторият ми влияеше първоначално. Дянков, Плевнелиев, Нона Караджова, Трайков са предложения на Прокопиев, каза Борисов. Според него има желание на лобитата да участват във властта. „Тези, които не ставаха, ги махнах“, уточни Борисов, имайки предвид предложените от Прокопиев министри. „ГЕРБ е независим. Над мене няма никой“, категоричен е Борисов. Той отхвърли широкоразпространеното мнение, че България е клекнала пред Турция и президента Ердоган. „На кого сме клекнали? В най-тежките времена връщаме по 200-300 мигранти на ден без споразумение. Всичко, което е скрито в кораби, камиони го връщаме обратно, защото народът не иска по градове е села. Всичко, което влезе у нас нелегално, го връщаме“, повтори той. „Цачева се еманципира за този един месец. Аз бях на откриването на нейната кампания и ще бъда на закриването... Всички се въртят около мен, никой не може сам. Няма нещо, което да съм го направил със съзнанието, че е грешно“, каза Борисов.

Как Борисов сам се свали

 Коментар от Полина Паунова: “Ако загубим първия тур на изборите - подавам оставка“. Премиерът Бойко Борисов пое този ангажимент още преди седмици. Но доверявайки се изцяло на досегашната партийна машина, изградена и задвижвана от Цветан Цветанов, той на практика се самосвали от власт. Първият тур на президентския вот, според него, мерил партийната подкрепа, а крайният резултат след балотажа не бил нищо повече от договорки. Именно тези думи го вкараха в капан, от който няма как да излезе. Макар че веднага щом стана ясно второто място на Цецка Цачева, в ГЕРБ измислиха маневра, според която номинацията на БСП всъщност не била на БСП (Румен Радев е издигнат от Инициативен комитет) и затова изборният резултат не означавал загуба за партията-мандатоносител. Премиерът с кандидатката на ГЕРБ Правителството вече падна Каквото и да се случи оттук нататък обаче (дори Цачева да спечели балотажа), правителството вече падна. Премиерът се свали сам от власт, а тефлоновото му покритие, натрупано въз основа на девет изборни победи, е безвъзвратно олющено. Президентският вот се оказва началото на края не само на Борисов, който вече не е вездесъщият политически победител, но и на партията му ГЕРБ, която като всяка друга лидерска формация започва залеза си паралелно с този на своя председател. При това големият проблем не е в това, че Цецка Цачева не събра повече подкрепа на първия тур, нито пък в това, че евентуално предстои предсрочен вот (без значение кога ще е той). Проблемът дори не е, че партията на Борисов записа първата си изборна загуба - рано или късно тя трябваше да се случи, защото всеки режим ражда своя бунт. Проблемът е, че Бойко Борисов загуби от себе си, а не поради възникването на някаква неоспорима политическа алтернатива. Как се стигна дотук Първото правителство на ГЕРБ падна от власт заради задушаващото усещане за несправедливост. Властовият кръг около управляващите оформяше тогава един олигархичен модел, подчинил бизнес и партии и разпореждащ се с тях чрез наказателния апарат на държавата. Проблемът бе, че Борисов дотолкова разшири границите на произвола, че наследниците му БСП и ДПС опитаха удобно да се настанят в това широко поле на допустимото безочие. Опитаха да подчинят службите и държавната машина на собствения си интерес, досущ като техния политически враг. Те обаче не бяха като него, нямаха неговия капитал. А той се състои в това: безспорен партиен лидер, който никога не губи избори. Вторият кабинет на ГЕРБ си проправи път към управлението с редица ангажименти за реформи и на гребена на вълна от протести - отново срещу несправедливостта и липсата на морал в политиката. Пресният спомен за Пламен Орешарски и Делян Пеевски, които уж трябваше да послужат като алтернатива на ГЕРБ, парадоксално отново доведе ГЕРБ на власт. Именно поради тази причина Борисов спазва приличие в началото на новия си мандат. Министър-председателят се представи тогава като нов човек, правителството му беше коалиционно, а партньорите му - партии, претендиращи за чистота на идеите си. Две години по-късно новият Борисов се оказа старият, коалиционните му партньори зарязаха идеите за реформи, а заявките за морал се превърнаха в лакомо усвояване на министерски постове. Така лидерът на ГЕРБ се върна в удобното ложе на всепозволеността. Нещо повече дори - след като първоначално игнорираше темата „Пеевски“, в един момент той направи опит да пробута заклинанието: „Пеевски вече го няма”. При условие, че офшорният бизнес на скандалния депутат отново започна да набира скорост. И още нещо: след като в началото застана зад идеите за съдебна реформа, които да поставят основите за инсталиране на справедливост в държавата, Борисов започна да демонстрира крепка дружба с главния прокурор, чиято институция уж щеше да реформира. Паралелно с това премиерът се върна към стария си навик да бъде обичан от медиите на Пеевски и позволи на Сотир Цацаров да развие самостоятелна политическа кариера, която взе главата на Христо Иванов - министъра, който беше гарант за реформи. Борисов загуби от Борисов Именно тези фактори, а не Цецка Цачева, причиниха загубата на ГЕРБ на първия тур от президентските избори. Тези фактори, а не Цецка Цачева, напълниха и урните на популисткия референдум на Слави Трифонов. Защото макар и да не разбират дълбоките проблеми, които биха могли да породят въпросите на шоумена, повечето граждани желаят справедливост. Тоест - желаят промяна. Олигархично-политическата омерта роди и феномена Веселин Марешки, който получи над 400 000 гласа с агитацията си за евтини бензин и лекарства. Така първият тур на президентските избори освети облика на българския гласоподавател - болен, беден и недобре образован, той е готов да даде гласа си срещу евтин аспирин и пълен резервоар. Наред с това страстно желае промяна, но няма капацитета да разбере как може да я постигне. И затова посегна смело към неразбираемото за него допитване. Казано накратко: Бойко Борисов загуби от себе си. А Марешки и Трифонов спечелиха заради него. И каквото и да се случи на балотажа, дори ГЕРБ да спечели президентския пост, образът на Борисов е вече демаскиран, а предсрочните избори са неизбежни (без значение дали ще бъдат отложени във времето). Тази първа изборна загуба нанесе невиждан досега репутационен удар по Борисов и постави началото на ерозията на ГЕРБ. Това изборно поражение вещае качествена промяна (неясно към какво) на политическия ни живот. Защото Борисов загуби от Борисов. Лицата на министрите, които застанаха зад гърба му в неделя, го показаха.

Две години в Бойколенд ни стигат!

 През ноември 2014 г. Бойко Борисов и ГЕРБ получиха златния шанс да направят радикални промени във всички тресавищни сфери и да наложат реформата на реформите - в правораздаването. Моментът беше наистина исторически. Българите свалиха управлението на БСП и ДСП с лице Пламен Орешарски, омерзени от наглостта на олигархията и с утопични надежди за справедливост и възмездие. Борисов уж схвана посланието, нагърби се с мисията и назначи правосъден министър, който имаше и план, и хъс за изриване на авгиевите обори на Темида. Но после ГЕРБ се включи наред с опозицията в скопяването на съдебната реформа в Народното събрание. Ресорният министър Христо Иванов подаде оставка, а премиерът с облекчение я прие, макар че с това загуби най-реформаторски настроените партньори от коалицията си - ДСБ и депутатите от гражданската квота. Едва покрай президентските избори темата "решителна реформа" в правосъдието се изкачи в дневния ред на ГЕРБ, на лидера и на кандидатката Цецка Цачева. Но късно - след пропилени две години и преполовен мандат - кой би повярвал отново на голи декларации. Изборните резултати са красноречиви. Ядосан, че противници го ръфат отвсякъде, а народът, кой знае защо, не благоговее пред магистралите, метрото, пречиствателните станции и бюджетния излишък, Борисов заплаши с оставка при загуба на президентските избори. И загуби. Беше се заблудил, че хората винаги ще го сравняват със Станишев и Орешарски и все ще гласуват за по-малкото зло. Загуби, защото заживя в паралелна действителност, в която всичко е наопаки - черното е бяло, провалът е успех, а дезертьорството е смелост В неговия свят Цецка Цачева бе идеалният кандидат за президент. На своя телевизор миналата седмица Борисов видя как Цачева е разгромила генерал Радев във финалния предизборен тв сблъсък. В неговата опака реалност бе хитра тактика малка България да напира за поста генерален секретар на ООН едновременно с две кандидатки. Борисов е в състояние всеки ден да обяснява как имаме най-прекрасните и най-евтини магистрали в галактиката, как е направил обществените поръчки прозрачни и чисти като изворна вода и как политиците ни не са и чували за подкупи, връзкарство и търговия с влияние, а корупция се среща само чат-пат при дребни канцеларски мишки в приземията на властта. В паралелния свят на българския министър-председател Румъния не може да ни се опре по нищо - нито по по качество на правораздаването, нито по икономически успехи. И ако днешна България все пак има някакви проблеми, виновни са Костов, Станишев, Орешарски, а той се раздава и е целият в бяло. Така е в Бойколенд. Но в нашия свят е различно. Ние виждаме току-що построени магистрали с нагънат и нацепен асфалт. Гледаме как част от еврофондовете не се оползотворяват, а се разхищават за глупави и безсмислени проекти. Край нас никнат стадиони в селища, където няма кой да спортува, и басейни, които стоят празни. Пред очите ни няколко едри фирми си поделят милиардите от обществените поръчки, а всички останали се борят за трохите.  Борисов, разбира се, има свое обяснение за всичко. Поръчките например се разпределяли между половин дузина играчи, защото България била малка държава. "Не са много фирмите, които разполагат с необходимата техника. За да строиш магистрали, да строиш хотели, трябва да си много мощен", казва той.  А имаше толкова много знаци, че се е откъснал от действителността...  2016-а започна и с безпрецедентна акция на най-големите чуждестранни инвеститори у нас. В отворено писмо до премиера Бойко Борисов президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента Цецка Цачева ясно казаха, че принципът за върховенство на закона в България не работи и че е необходима радикална съдебна реформа, иначе няма да има нови вложения и нови работни места. Зад писмото застанаха 11 организации на фирми от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Испания и т.н., направили над 20 млрд. евро преки чужди инвестиции в България през последните 20 години.  В края на писмото инвеститорите подчертават, че "нито една реформа на правосъдната система не би била възможна без политическа воля за прилагане на закона". На призива им за решителни действия Бойко Борисов тогава раздразнено отговори: "Това правим." Беше точно след като парламентът вместо решителна реформа одобри мижави промени в конституцията. През март премиерът използва ефира на Нова тв, за да ни разходи из своята България. Той обясни, че в страната ни всичко върви по мед и че "безотговорни" медии и НПО-та клепат кабинета пред Брюксел и злепоставят държавата пред света. Тогава Борисов ни "светна", че в Румъния има осъдени министри, депутати, магистрати, защото там крадат, а у нас по високите етажи на властта корумпирани просто няма, защото лично той набляга на превенцията. "Аз знам, че правя всичко възможно да не крадат. И който го докопам, знае, че ще си замине. Метлата ще играе и дори с парцала ще забършем след това", онагледи ролята си на мощен антикорупционен фактор премиерът. И натърти, че с Румъния няма какво да се мерим, защото сме си по-добре във всяко отношение (нищо че тяхната икономика произвежда годишно по 7200 евро на човек, а нашата - само по 5700 евро). Социологическо проучване на "Алфа рисърч" по същото време показа, че според 60% от българите корупцията расте. И над 62% смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива Голямата корупцията на всички власти. "Екзакта Рисърч груп" също измерва срив на доверието към институциите, особено към прокуратурата и съда, които получават едва 7% доверие. Но Борисов отказа да излезе от своя измислен свят. Само преди дни пак разясни в тв интервю, че румънските фирми се изнасят у нас, никой не бяга в Румъния, а корупция има навсякъде, даже и в Белия дом. Вярно е, че при "Борисов" нямаше спиране на еврофондове, бюджетът мина в режим на излишъци и фискалният резерв прелива. Но иначе прелом няма. България си остава последна в ЕС  - по доходи и БВП на глава от населението, по качество на образованието и здравните услуги. Икономиката се развива, защото има външни, конюнктурни причини, а не защото правителството е направило реформи и е улеснило бизнеса.  Да правиш бизнес в България, никога не е било песен. Но и след двете години управление на ГЕРБ не е. Неизбежното общуване с чиновници си остава изпитание - високи такси, неприлично дълги срокове, старомодна хартиена комуникация. В проектобюджета за догодина пише, че държавата ще събере от фирми и граждани над 1 млрд. лв. от такси. Тази година се очертава негативен рекорд за чуждите инвестиции. Малкото задгранични фирми, които се престрашават да дойдат у нас, идват заради ниските данъци и евтиния труд, но и тези фактори са на изчерпване. Бюджетът тази година може да завърши дори на плюс, което щеше да е много хубаво, ако не е за сметка на инвестициите, планирани от държавата, но така и ненаправени. Ако някой отвори управленската програма на "Борисов 2", ще открие обещание за децентрализация на общини. Такова чудо няма, затова пък има закон за спасяване на фалирали общини. Разходите за чиновници неумолимо растат Намаляването на средствата за заплати и осигуровки с 10% в администрацията, рекламирано като спестовна мярка в бюджет 2015, не се състоя. Не се случи и през тази година. Щатните бройки в централната администрация се множат, МВР се разраства, само министерствата на финансите и отбраната са успели да намалят служителите си - съответно с 9 и 7%, изчислиха анализатори.  Е-управлението е сигурно спасение от корупцията и диктатурата на чиновниците. Явно затова в България то си пробива път толкова трудно. Обществените поръчки ще станат електронни, но в неясното бъдеще. Електронните лични карти също останаха за "друг път" - понеже вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов имаше съображения против чиповете. Бежанските вълни пратиха в шеста глуха темата "членство в Шенген". Но за способностите на България да бъде надеждна външна граница на ЕС достатъчно говорят високата пропускливост на нелегални емигранти през нашите бразди и историческото строителство на преградата по границата с Турция, което е колкото скъпо, толкова и бавно. Ако трябваше ние да я правим, Китайската стена със сигурност и днес щеше да довършва. Не видяхме правителството да води някаква упорита политика и да има умна тактика, за да издейства по-бърза покана за България не за еврозоната, а за чакалнята за еврото. Нищо че в управленската програма имаше такива намерения. Бизнесът трудно ще прости на Министерството на финансите зигзагите с данък уикенд. Вместо да улеснят правилата, месеци наред МФ и НАП пилиха нервите на малки и големи фирми с промени в изчисляването на ДДС за активи, които се ползват и по работа, и за лични нужди. И до днес не е ясно защо при всичките обещавани в програмата на правителството и блокирани реформи министърът на финансите внезапно реши да "реформира" системата на допълнителното пенсионно осигуряване и се опита да натири клиентите на частните фондове в държавния НОИ.  Докато всички очакваха с години Комисията за финансов надзор да смали таксите, които пенсионните фондове удържат от партидите на хората за втора пенсия, новият шеф Карина Караиванова реши, че трябва да вдигне таксите, които КФН събира от пенсионни, застрахователни и инвестиционни компании. Пак в стил "къде го чукаш, къде се пука" министърът на здравето се захвана с въвеждането на данък върху вредните храни вместо със здравна реформа.  "Погрешна политика на правителството води до проблеми за бизнеса", алармира Българската стопанска камара в началото на 2016 г. , като посочи повишените разходи за осигуровки, заплати и данъци наред с 40-процентното поскъпване на винетките и бъркотиите с данък "уикенд".  Да сте чули министърът на икономиката да откликне?  Вместо да се главоболи с всекидневни усилия да разведрява бизнес климата, Божидар Лукарски се скъса да пътува из чужбина и в страната, да реже ленти, да раздава награди и грамоти. А колко разрешителни премахна министърът, колко процедури облекчи, за колко намаления на такси за бизнеса се пребори? Историята немее. Не че другите правителства свършиха работа, но и това не си мръдна пръста да реши проблема с изчисляваните "на око" административни подскоци на "минималната заплата" и осигурителните прагове. Намирането на формула за МРЗ се оказва трудно като откриването на Атлантида. Сега, по средата на мандата, премиерът хвърли оставка, като за втори път предизвиква политическа криза с преждевременно оттегляне. Първият път беше заради окървавените протести, сега - защото разбрал, че народът вече му няма доверие. Сам си е виновен за загубеното доверие. "Който се бои от мечки, да не ходи в гората", казва народът. А Борисов явно се уплаши - от призраци от миналото, от днешни зависимости, от реформите, които неизбежно водят до челни сблъсъци със засегнатите кръгове, а може би и от бъдещето. Сега, след оставката, ще заеме героична поза и всеки ден ще повтаря как врагове от ляво и от дясно и ретроградният Меркурий са провалили реформаторските му планове. Когато фактите говорят Възкачил се сам на въображаем пиедестал, Бойко Борисов е убеден, че българите са късогледи и късопаметни, неблагодарни и заядливи и не виждат до какви висоти е издигнало държавата неговото управление. Но изглежда, че и международните анализатори са зли и заядливи. Ето как изглежда България отвън в доклади, обзори и класации от последната година. В доклад от януари 2016 г. ЕК посочва, че "България редовно се нарежда сред държавите - членки на ЕС, в които има натрапчиво усещане за корупция" и че това е една от най-важните пречки за предприемачите у нас. Докато в развитите държави бизнесът се тревожи основно от кибератаки, климатични промени и ценови балони, в България най-големи страхове буди работата на институциите, разкрива доклад на Световния икономически форум за глобалните рискове, представен в началото на 2016 г. Най-големите проблеми на България идват от провалите на държавното управление, показва проучването The CatchUp Index ("Индекс на настигането"), представено през април. Анализът потвърждава горчивата истина, че в България институциите не си вършат работата, а чиновниците ни имат ориенталски манталитет. Класирането е красноречиво - 33-та позиция от общо 35 държави по (не)справяне с корупцията и 32-ро място по показателите "върховенство на закона" и "ефективност на институциите". Напук на колосалните инвестиции от европейския и българския бюджет в нови магистрали и големите хвалби на премиера Бойко Борисов, страната ни се намира на 30-о място по транспортна инфраструктура. 29-ото място в дисциплината "демокрация" е обидно за България, но е факт. Над 55% от германските фирми, работещи у нас, са разочаровани от корупцията и престъпността, която прилича повече на Албания и Косово, отколкото на член на ЕС. Това са изводи от проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведено през пролетта в 17 държави от Централна и Източна Европа. Особено трагично е положението с обществените поръчки. Само 3% от анкетираните германски бизнесмени не се оплакват от дефекти в процедурите, с което България "печели" последното място в проучването.  България е най-зле в ЕС и по защита на различните форми на собственост - от имоти и техника до патенти и авторски права. В международния индекс "Право на собственост", представен през август, заемаме 66-о място от 128 държави, като сме в една група със Свазиленд и Кот д'Ивоар. В България олигарси контролират повечето медии, сочи доклад на "Репортери без граници" за 2015 г. за медийната свобода. Страната ни е 113-а сред 180 страни, а преди десет години заемаше гордо 35-о място. В Европа по-зле са само Македония, Русия, Турция и Беларус.  Септември носи поредната лоша новина - България е пропаднала на 45-о място в доклада на института "Фрейзър" за икономическата свобода по света, като се нарежда до Монголия и Никарагуа. Основните причини за срива? Неспазване на върховенството на закона, липсата на независимост на съда, ширеща се корупция, тежка и скъпа бюрокрация. В България бизнес се прави все по-трудно, заковава нов пирон в ковчега на властта Световната банка с доклада Doing business през октомври. Страната ни пада на 39-о място, а Македония влиза в челната десятка. По показателя "чакане за присъединяване на обект към електромрежата" България е на кошмарната 104-а позиция. По загуба на време и формалности при плащането на данъци е 83-а, а по условия за започване на нов бизнес - 82-ра. През ноември в Legatum Prosperity Index - класация за благосъстоянието, България е 57-а, отново изпреварена от Македония (53). По качество на здравеопазването сме на 91 място. "Преходът към демокрация и свободна пазарна икономика е по-бавен в България в сравнение с други държави от региона. Страната остава една от най-бедните и най-корумпираните държави в ЕС. Най-важно е да се обърне внимание на неефективното правителство, организираната престъпност и корупцията", се заключава в доклада за страната ни. И глобалният Индекс на правовия ред отрежда на страната ни непрестижно 53-то място сред 113 страни. Причините са ясни - корупция и безнаказаност по всички етажи на властта, слабо гражданско общество, зависими медии. Това е само малка извадка от всички международни "състезания", които България губи през 2016 г. А кабинетът "Борисов 2" управлява две години. На последните избори победи разочарованието от тези две години. Хората показаха, че са гневни, защото пак не се случи обещаното - спазване на закона, здрав контрол, жестоки глоби за нарушители, присъди за едрите престъпници, затвор за олигарси, корумпирани политици и магистрати. Туш: Христо Комарницки

ГЕН. РАДЕВ ПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ ОТ ПЪРВИ ТУР!

  Ген. Румен Радев печели изборите за президент безапелационно от първи тур, като оставя далече зад себе си останалите двама претенденти Цецка Цачева и Красимир Каракачанов! Това е информация, която няма да прочетете почти никъде другаде, защото паникьосаният Борисов и западните му партньори в момента изливат „златен дъжд“ връз главите на всички социолози и медии да крият истината за краха на евро-атлантизма в България до последно! Потресаващо огромния процент, с който Ген. Радев печели и буквално гилотинира ГЕРБ можете да видите в края на тази статия: Политическата обстановка в страната преди изборите на 6 ноември е изключително напрегната и в известен смисъл зловеща. Зловеща единствено за ГЕРБ, разбира се, защото това са първите избори, които тази американска патерица в България, тотално ще загуби. И това ще е началото на КРАЯ за Борисов, а заедно с него и край на хищническите западни интереси в родината ни. Предстоящите президентски избори се очертават като съдбоносни за ГЕРБ по причина, че за първи път от 10 години насам целият народ се е обединил в омразата и гнева си срещу мафиотското управление на партията-държава. Не можел българският народ да се обедини, той бил вечно разединен…? Ами ето на – обедини се! Срещу ГЕРБ! Канските усилия на западните посолства да запазят отрочето си ГЕРБ и статуквото във властта, само влошиха положението. Досегашните избирателни кампании, в които с помощта на невероятни манипулации и нагли фалшификации партията-майка, неизменно ставаше „победителка“ и „върховна повелителка“ този път няма как да се случат! Дългогодишните машинации на Борисов и сие под крилото на Запада окончателно нагнетиха „страстите български“. На хората им писна да слушат наглите лъжи на „дълбоко посредствения и тъпоумен интригант Борисов“ (квалификацията е на американски журналист, носител на „Пулицър“-б.р.) и още по-тъпоумния му слуга – „отличника“ по български език, Цветанов. През 2011 г. Борисов „победи“ на изборите, защото неговите „депутати“ мъкнеха чували с бюлетини, и стояха на главите на хората, обработващи секционните протоколи в Централната избирателна комисия. А и тогава ефективно вършееше Цветановото МВР! През 2015 г. ГЕРБ пак „спечели“ изборите със „сгрешени“ и подменени протоколи на фона на умишлено провокиран от ГЕРБ-активисти невероятен хаос в зала „Арена Армеец“. Сега Борисов и Цветанов усетиха необичайно засиления народен гняв и разбраха, че старите номера няма да минат. И се ужасиха! И го удариха на молба! И започнаха да ръсят пари! Защото изборите за президент, които никога не са имали особено значение за политическия живот в България, СЕГА са на път да се превърнат в РЕКВИЕМ за едно нагло, мафиотско и абсолютно чуждо на българските национални интереси Гербаджийско Разграбващо и Унищожително управление на страната. Затова тази година ГЕРБ смени плочата, тактиката и стратегията. И… златен дъжд се посипа върху социолозите! Парите се изсипаха от широко разтворените кесии на „Америка за България“ и ГЕРБ, , като последен отчаян опит, по някакъв магически, свръхестествен и ирационален начин да бъде избегнато поражението. И да направят така, щото „американеца“ Борисов да продължи да властва в земите български. Само че парите от чужди посолства и герберски черни каси, които в последно време се леят в неспирен порой, вместо да оправят положението, го влошават все повече! И народа все повече се амбицира да изхвърли Борисов и западната креатура от властта! Те превърнаха, най-обикновените президентски избори в царство на кривите огледала. Лошото е, че Алиса – хитрата Кума Лиса Борисов вече няма как да остане в „страната на чудесата“, където ГЕРБ вечно е на власт, а народът е просто „лош човешки мат*риял“.   Вижте сами „обърканите“ прогнози на социолозите, които дори дни преди изборите за Президент, са толкова далеч една от друга, а съответно и от истината, колкото Луната от Земята. Социологическата агенция „Афис“ още в средата на септември прогнозира победа на първи тур за все още неизвестния кандидат- президент на Борисов, и балотаж между кандидатите на ГЕРБ и БСП. Значи кандидатът на Бодигарда го няма, но той ще победи?? Как става това? Ще ви кажа! Само с много пари! Затова шефовете на тези „агенции“ си накупиха странични бизнеси за стотици милиони, построиха си вили – палати из цялата страна, че и в чужбина… „Сова Харис“, вече в средата на октомври, ни разказа приказката за лека нощ как Цецка Цачева ще победи на първи тур Румен Радев, но на балотажа силите им щели да се изравнят. В края на октомври, дойде и „бомбата“ на личната социологическа агенция на Румяна Бъчварова – „Маркет Линкс“. Тя пък предрече, че Цецка Цачева  ще загуби не само от кандидата на БСП Румен Радев, но и от кандидата на обединените патриоти Красимир Каракачанов. В тази „прогноза“ вече ясно прозира паническият страх, обхванал управляващата върхушка. И понеже Борисов трябваше да скрие обхваналия го ужас от предстоящия разгром, той поръча на „Алфа Рисърч“ да обърка още повече избирателите. Така придворната агенция, „твърдо“ заяви, че няма 6 – 5, че към 3 ноември, дни преди изборите Цачева води с най-малко 4% пред Румен Радев, и че балотажът е сигурен. Тоест, кандидатката на Борисов не може да спечели от първи тур, въпреки, че всички лостове на властта са у Бодигарда, а трябва да се явява и на балотаж, където също не е много сигурно какво ще стане. Тези „иди ми – дойди ми“,  и  коренно различните „прогнози“, показват само едно: Социологическите агенции са купени и лъжат на поразия. Защото няма как за двадесетина дни нагласите на избирателите да се променят толкова драстично. От „Осанна“ – Цачева ще спечели още преди да е обявена кандидатурата й,  до „Разпни го“ – Цачева няма да спечели, а балотажът ще е между Радев и Каракачанов. Питате се как така ГЕРБ ще плаща на агенции, които да твърдят, че Цачева губи? Много просто: Една трета от нахранените от Борисов социолози твърдят това. А останалите две трети – обратното. А целта е избирателите да бъдат объркани. Защото истината е, че Ген. Румен Радев не просто води на Цачева с малко. Истината е, че над 60 % от избирателите ще гласуват за него още на първи тур. А за Цецка Цачева – едва 15 %. Хайде, представете си сега колко процента ще грабне Ген. Радев на балотажа. Най-вероятно ще я бие с 80 : 20 %. Очертава се потресаващ погром за Бойковата партия!!! Сега стана ли ви ясно какво цели ГЕРБ и защо е в такава зловеща паника! Страхът и ужасът на Борисов и разкапващата се евро-атлантическа креатура, доказват, че ако сега всички български граждани, излязат като един на 6 ноември – „вечната“  и „непоклатима“ власт на „тъпоумния интригант“ Борисов, както сполучливо го определи „Форбс“ – ще рухне завинаги. Въпросът е,  ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ ЛИ ВСИЧКИ?  Skandalno.net Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Защо Борисов си тръгна

 Коментар от Полина Паунова: Само три дни след грандиозния провал на ГЕРБ на президентските избори, парламентът прие оставката на правителството. Така България влиза в поредния кръг от предизборни и следизборни договорки, задкулисни маневри и политическа несигурност. Да си припомним: и кабинетът „Орешарски“, и кабинетът „Борисов 2“ се задържаха на власт около две години - и се свалиха сами. И двата кабинета бяха коалиционни с липсваща парламентарна подкрепа. Приликите с Орешарски Приликите обаче не спират дотук - въпреки че ГЕРБ се самопредставяше за алтернатива на БСП и ДПС и модела „КОЙ“, стъпили отново във властта, хората на Борисов удобно усвоиха този модел за собствено ползване. Заговори се дори, че скандалният депутат от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски си има собствена квота министри в кабинета „Борисов”. Нещо повече - бизнесът, свързван с него, просперираше и се разширяваше. А властта разсеяно не чуваше десетките въпроси, свързани с народния представител, в чийто говорител се превърна лидерът на ГЕРБ. И ако през 2013 година БСП и ДПС получиха властта в резултат от аферата „Костинброд“ - тоест, с активното съдействие на държавното обвинение, ГЕРБ я задържа с цената на това да не реформира съдебната власт, оставяйки непокътнати широките правомощия на главния прокурор. Именно в тези прилики между кабинетите „Орешарски” и „Борисов 2” се крият причините за срива на настоящото управление. Сформирано в резултат от бунтовете срещу олигархичните кръгове, ръководещи родната политика, правителството на ГЕРБ продължи да управлява в полза именно на тези кръгове. Властта нито се дистанцира от Пеевски, нито сформира условно наричаната комисия „КОЙ“, нито се зае с разследването на най-голямата кражба от последните години - КТБ. Управляващите се отрекоха от идеята си за реформиране на съдебната система - нищо, че тази тема се наложи в обществото като централна. Ето затова падна властта. Не, всъщност не падна, а се самосрути, тъй като Борисов сметна този ход за далеч по-полезен от окончателното му демаскиране пред широката публика, до което щеше да доведе оставането му в управлението. И не, причината за оставката на кабинета не е неуспехът на Цецка Цачева в президентската кампания. Цецка Цачева броени дни преди изборите Защо Борисов не издигна друг кандидат Парадоксално, но причината за номинацията на парламентарната шефка е доста сходна с тази, поради която се стигна до разпада на властта в следствие на нейната загуба. Бойко Борисов нямаше никаква необходимост от човек със собствено мнение в президентството. Напротив - за оцеляването на кабинета той се нуждаеше от държавен глава, който е винаги съгласен с него и който не се осмелява да извършва самостоятелни движения. Именно такава бе фигурата на Цачева - човек на Борисов на „Дондуков” 2. Човек, който да гарантира властта му, да не оспорва авторитета му и, разбира се, с действията си да не намеква по никакъв начин, че може да демаскира образа на премиера. А този образ удивително започна да напомня на Орешарски - заложник на безброй интереси, които първо го възкачиха на власт, а после го свалиха. Неслучайно западните издания коментираха, че главата на Борисов взеха отказът от битка срещу корупцията по високите етажи на властта и нереализираната съдебна реформа. Преведени на прост език, тези констатации насочват именно към зависимостите на лидера на ГЕРБ. Обвързаности, които са видими отдавна, но почти не се назовават от българските журналисти, анализатори и партийни лидери. В рамките на последната година премиерът не просто се отказа от реформирането на съдебната власт, което трябваше да ограничи могъществото на главния прокурор, но дори на няколко пъти почти му се закле във вярност - и с публичните си обяснения за съвместните им оперативки, и с декларациите, че дори да се стигне до преформатиране на държавното обвинение, то ще важи за времената „след Цацаров“. За тази една година бизнесът, свързван с Делян Пеевски, продължи да процъфтява. А Борисов на няколко пъти се опита да промени външнополитическата ориентация на страната - действията му ясно показаха, че не би имал нищо против по-малко Европа в България. По-малко от онази Европа, която изисква от България що-годе прилично изглеждаща власт. Но както добре знаем, за тази цел трябва да бъде установено върховенство на правото - процес, който изисква не просто демонтиране на корупционните модели, в чийто символ се превърна Пеевски (и не само той), но и предприемане на мерки, които да осуетят появяването на нови и нови представители на модела „КОЙ“. Процес, който изключва прокуратурата и Висшия съдебен съвет от политическия живот. Защото в една правова държава те просто нямат място там. Не загуби Цачева, не спечели БСП Впрочем, един силен и независим български президент би могъл да постави началото на разговора за подобна промяна. Разговор, който би могъл да увлече след себе си още повече обществена подкрепа. Затова и Борисов не пожела дори да си помисли за такъв държавен глава. А естественият резултат от този отказ бе номинацията на Цецка Цачева. Но заради всичко изброено дотук шефката на парламента понесе загуба. Не тя обаче загуби изборите. Нито пък БСП ги спечели. Бойко Борисов загуби от себе си и от желанието си да запази статуквото. Впрочем, нищо не налагаше да подаде оставка след поражението на президентския вот. Още повече, че уж победилата партия БСП нито веднъж не му я поиска. А не му я поиска, защото и социалистите са наясно, че не се ли отърват от зависимостите си, съдбата на следващото правителство ще бъде същата като тази на Борисов, който пък последва участта на Орешарски. Накратко: причината, поради която Борисов се самосвали от власт, е тази: оставането му на върха в настоящата ситуация щеше да освети съвсем ясно модела, който го крепи там.

Цветан Василев -Сталийски бе събирачът на пари на Бойко Борисов

 Бизнесменът Александър Сталийски бе събирачът на пари на Бойко Борисов по време на първото му управление. Това заяви пред Би Ай Телевизия банкерът Цветан Василев в неделя вечерта. Той нарича Сталийски "човека на Борисов за всичко. "Имам доказателства за това, че хора, свързани със Сталийски, който ми беше лично посочен от Борисов като човек за връзка, са били собственици на някои от заводите, които бяха финансирани и придобити чрез фирми под контрола на КТБ", заяви Василев. Той уточни, че това "посочване" е станало, когато Борисов е дошъл за първи път на власт. По думите му Сталийски го посещавал в "Бояна" поне два пъти месечно, което може да се докаже от записите на камерите. Оттам си е тръгвал с отчети за фирмите, в които той чрез подставени лица е участвал, и т.н. Банкерът твърди, че от 2010 до 2013 г. хора, свързани със Сталийски, са били собственици и на "Авионамс", и на "Дунарит" и потвърждава, че директно е бил рекетиран да им дава дялови участия срещу нищо. Василев разказа и предистория, според която през 2010 г. е бил подаден анонимен сигнал в Брюксел за неоторизирана държавна помощ на КТБ, след който са започнали непрекъснати атаки срещу КТБ чрез публикации в "една медийна група". С хората зад сигнала, убеден е той, е била свързана и Кристалина Георгиева, тогава еврокомисар. Именно тогава, по обясненията му, срещу обещания за закрила и помощ за банката, по време на разговори със Сталийски и Борисов, банкерът е бил подканен да се "лиши от нещо" - т.е. от въпросните фирми. Василев показа и документи, според които 43 млн. лв. са получени по сметки на две компании в КТБ, после преведени в ПИБ, след което "следите им се губят". 12 млн. дивиденти пък били разпределени от "Дунарит", половината от които отишли към същите компании. По думите му става дума за около 49 млн. лв., отишли по сметки на въпросните фирми, свързани според твърденията му с Борисов и Сталийски. Василев заяви, че е готов да предостави на прокуратурата много допълнителни доказателства. Преди време премиерът в оставка Бойко Борисов заяви, че "Авионамс" е национализиран, но Василев отрича и казва, че не е платена цената за него. Според него Борисов е разбрал интереса от национализиране на завода след спечелен от него стратегически търг на НАТО за ремонт на хеликоптери, на стойност значително превишаваща цената на компанията. В интервюто Василев коментира и Делян Пеевски и връзките му с Борисов. Според него най-големият цинизъм на управлението на кабинета "Борисов 2" е, че то на практика е управление на Борисов и Пеевски. "За мен няма съмнение, че от 2009 г. насам имаме мафиотски режим на управление на държавата практически без прекъсване. Четири години от единия клан, една година от втория клан, а в последните две години - съвместно управление", каза банкерът. Той попита реторично колко доказателства трябва да се приведат, за да стане ясно, че само за година управление на "Борисов 2" фирмите, свързани с Пеевски, са взели обществени поръчки за милиард и половина, докато уж е трябвало да са в опозиция. Василев е категоричен, че прокуратурата е сложила "под похлупак" действията на депутата от ДПС. Борисов се закани през фейсбук със съдебни дела Свидетели сме на поредните опити за манипулативно интерперетиране на историята и хвърляне на нова порция лъжи, манипулации и откровени клевети срещу мен от същите хора, които го правеха 2013-2014 г. Това написа на фейсбук страницата си премиерът в оставка Бойко Борисов вчера. "Тогава бях подложен на всевъзможни проверки. Нещо повече, припомням, че спечелих и много от делата за клевета", пише той и изразява надежда компетентните органи и сега да проверят сигналите срещу него. "Аз категорично заявявам, че не участвам в никакви фирми, бизнеси или офшорки, както впрочем беше доказано още 2013 година, когато отново се сипеха поредица лъжи от медиите на кръга около една фалирала банка", казва премиерът в оставка. Той разговарял с адвокатите си, които започват работа по завеждане на нови дела срещу клеветниците.      

Кой номинира Плевнелиев?

 Понеже ключов за т.н. „протестиращи” стана въпросът кой номинира Дилян Пеевски за шеф на ДАНС, то би трябвало да отправим и питането действително кой избра политическия идол на протестиращите Росен Плевнелиев за президент. Има ли той връзка с олигархията, така безжалостно атакувана от петдесетината човека пред министерския съвет, и дали някой не цели да обърка съвсем мисленето на тези хора?   Нека най-напред кажем няколко думи за етимологията на думата. Тя е културна заемка от старогръцки и означава власт на малцинството. „Олигос“ на старогръцки означава „малък“. Съвременните речници обясняват думата „олигархия“ като политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи и като държавен строй с такова управление. Нека да видим кой от горепосочените се вписва в този модел.   Да започнем по ред   Мястото е Хасково, годината 1991. Областен лидер на местното СДС става инженер Никола Николов. Той е назначен бързо за директор на стъкларския завод „Диамант” в града. Близък познат с Йордан Соколов (май кръстник на жена му Илияна), тогава вътрешен министър, и дясна ръка в града на Иван Костов, тогава финансов министър. Николов не е беден. Дори е особено богат, откакто става директор. А и дядо му е бил и един от собствениците на фабрика „Каолин”. Това е една от причините Николов да се озове в управителния съвет на новопазарския завод „Китка”, който произвежда порцелан, амбалажно стъкло и кристал. Все неща, свързани тясно с производството на каолин. Как „Китка” фалира е и досега въпрос без отговор. Но в общи линии това определя и интересите на станалият седесар бизнесмен – стъкло, порцелан и вино, по-късно и фотоволтариците. Николов обаче има една голяма мечта – да обедини икономическото си богатство с политическо влияние. За тази цел през 1997 година влиза в парламента и става председател на парламентарна комисия. Слави се като особено близък приятел на Иван Костов. Дори се говори, че той се готви за министър на промишлеността в кабинета на приятеля си Костов.   Николов не стои без работа в София. Той формира и председателства политическия и икономически кръг „Агнешки главички”. В него влизат депутати и областни управители. Като ключови се очертават Панайот Ляков, Илиан Попов, Красимир Каменов и областният на Пламен Иванов. Името на групировката идва от това, че всяка петъчна вечер кръгът се събира в ресторант на ул. „Раковски” (бившия ресторант БИАТ), недалеч от сградата на СДС, където се похапват разтрошени и сготвени агнешки главички. Освен качеството на храната, там се обсъждат и формите на въздействие на икономическия кръг върху политиката на страната. Т.е. – формирането на олигархичен модел на управление.   И не само се обсъжда, а и се действа. Групата взима под свое крило вестник „Капитал” и двамата му собственици – Иво Прокопиев и Филип Харманджиев. Те фактически още от 1993 година са под личната протекция на Никола Николов. Синият бизнесмен знае цената на медийте и държи да има своя такава. Така Прокопиев и Хармаджиев влизат в бизнеса. Като подставени лица на Никола Николов. Дори за известно време по препоръка на Николов, икономически съветник на премиера Иван Костов става Иво Прокопиев. Познайте по чие въздействие.   А Николов може – като председател на икономическата комисия вкарва най-голямото находище на каолин (това, от което се прави порцелана) в работническо мениджърска приватизация, а стопанинът се оказва пак същия Поркопиев. Същото се случва и с винпром „Дамяница”, но там е друг собственикът – Харманджиев.   Кръгът „Агнешки главички” набъбва. И финансово и ресурсно. Илиян Попов води двама свои приятели, които бързо стават и приятели на Николов и Прокопиев. Това са Иван Тодоров и Росен Плевнелиев, двамата имат дребна търговийка с износ на работници за Германия, а Плевнелиев дори си добавя нещо към това, като пише и вестникарски хороскопи. Но и двамата са особено амбициозни и безкрайно верни на икономическия кръг, в който са приети. Редовно участват в неделните излети на „агнешките главички” в ловното стопанство „Воден”, където бащата и брата на Прокопиев работят и имат стабилни позиции. Така Плевнелиев получава по-апетитни поръчки за строежи, има самочувствието да се представя пред немската фирма „Линднер” като човек с политическо влияние и икономически позиции в България.   Кой е всъщност Росен Плевнелиев?     Допреди срещата с Николов – господин никой. Спят с приятеля си Тодоров по немските паркинги, катунарстват, изкарват по някой и друг строител за Германия и толкоз (така поне твърди г-н Плевнелиев). Нещо повече, те са обект на особено внимание от немските финансови власти, заради трайно нарушаване на трудовите договори между неговата фирма и българските работници. Поне така твърди юристът Атанас Семов от РЗС.   И двамата приятели преживяват с хороскопи. Дори издават едно мижаво местно вестниче, но и то не оцелява. Живеят зле, дори много зле. След като председател на общинския съвет на Благоевград става Илиян Попов, а кмет – Елиана Масева (и двамата особено близки до бащицата Иван Костов), Плевнелиев и Тодоров получават по-атрактивни квоти за износ на работници и дори започват свои строежи. Първоначалният тласък на Плевнелиев обаче идва от тъста му – д-р Любен Кавраков, баща на Вероника Плевнелиева. Той е неврохирург с голямо име в Благоевград. Точно докторът пренасочва Пленелиев от писането на хороскопи към работата му като строител. Факт е, че и до днес отношенията между бившите съпрузи Росен и Вероника са много повече от приятелски – Вероника стопанисва (води се собственик) на повечето от успешните (по-късно) фирми на Плевнелиев.   След като попада в кръга на „агнешките главички”, бъдещият министър и после президент, добива ново самочувствие, но все така остава особено раболепен пред господарите си. Все пак – не забравя, че те го хранят, те го лансират. Точно и за това всячески търси тяхната близост. Николов е много високо ниво, по-достъпен е Прокопиев. И Плевнелиев се хваща здраво за него. Има защо – Иво Прокопиев е на неговите години, той обаче е доста по-напред в бизнеса, а Росен бърза. Към 1991 г. Плевнелиев има само една регистрирана фирма „Ирис Интернешинъл”, но нищо построено, единствено изнася работници за Германия и нищо повече. Фирмата определено едва накуцва. През 1999 г. става чудо, едва прокопсващата фирмичка става водеща и получава сертификат ISO 9001 (т.е. – когато на власт е Костов, а председател на парламентарната комисия по строителство приятелят му от ученически години Илиан Попов). Пак по това време (през 1998 г.) вече става ключова фигура в управлението на българските подразделения на немската фирма „Линднер”. И едновременно с това започва да ръководи огромен строителен обект – „Бизнес парк София” – един от най-големите такива на Балканите.   Огромен скок, нали? За да затвърди позициите си в новата политико-икономическа групировка, той си избира втората съпруга от средите на „Икономедия” (собственост на пак същия Прокопиев), така се свързва с Юлиана.   Да се върнем на икономическите кръгове   Кръгът „Агнешки главички” обаче залязва след 2001 г. Сменя се властта, Костов е само обикновен опозиционен депутат, вече „не пее”. През 2003 година по времето на един вот на недоверие от страна на СДС към премиера тогава Симеон Сакс Кобургготски Никола Николов дори предпочита да отиде на сафари в Африка, вместо да гласува в парламента, така както иска Костов. Групата на СДС е бясна. Никола Николов е изключен от парламентарната група и става независим депутат. Но на Николов не му пука. Той винаги е знаел, че зеления цвят (на долара) е много по-привлекателен от синия на СДС, червения (на БСП) или жълтия (на НДССВ). Така официално водеща фигура сред старата дружинка става Прокопиев, но вече като групата „Капитал”. „Агнешки главички” вече звучи лошо. Николов се „покрива”, но остава до стои зад пердето. Новият лидер си е научил уроците от Николов, той е наясно, че освен икономическа мощ трябва и интелектуална. През ноември 2002 г. се формира сдружението с идеална цел „Глобална България”. Вижте само основателите: Иво Прокопиев, Стефан Попов („Отворено общество”), Светослав Божилов (бивш съдружник на Прокопиев от една банка) и Цветелина Бориславова (СИ банк), Левон Хампарцумян („Булбанк), Иван Кръстев (Център за либерални стратегии), Красен Станчев (Институт за пазарна икономика), Красимир Гергов, Валентин Златев и Сашо Дончев. Звездна компания, нали? За капак там влизат и БТВ чрез Алберт Парсънс, и пресгрупата с Венелина Гочева. Тук е събрано всичко – пари, банки, медии, квази граждански сдружения. Мозъците са естествено Кръстев, Попов и Станчев („гражданското” общество).   Основната идея на „Глобална България” в началния етап е връщането във властта на моделът Костов – като форма на приватизация и разпределение на икономическо влияние чрез подходяща политическа власт. Т.е. – търси се заместник на Костов като министър председател. Царят има друг кръг от икономически интереси и хич и не ще да чуе за Прокопиев и събратята му. Това значи, че олигархичния модел, така желан от „агнешките главички” може бързо да бъде подменен. Спешно трябва да се търси вариант за неговото възстановяване. Трябва много спешно да се намери и подготви послушник, който да им върне властта.   По това време Бойко Борисов (особено близък на Цветелина Бориславова, те живеят заедно), става главен секретар на МВР. Борисов е атрактивен, мъжкар, простоватичък, точно такъв премиер на страната и е нужен, след несговорчивия Костов, след неприказливия Симеон. Така политическите генетици от „Глобална България” започват да се вглеждат в съжителя на Бориславова. Той може и да става – глуповатичък, лесно манипулируем, подчиняващ се на парите. И следователно лесно използван за техните цели. Очевидно е, че Костов е „кауза пердута”, а значи трябва нов и подвластен на кръга месия.   Но първо новият герой трябва да се тества. След 2005 година Борисов вече не пее в МВР. Номерата с подаване на театрални оставки, хокане по министъра и неговите заместници при управлението на Станишев не вървят. Борисов увисва. Като спасител се явява част от „Глобална България” създала групата „Типинг поинт” (повратна точка). Идеята се основава на една доста глупава книга на самоукия Малкълм Гладуел, твърдяща, че малките неща водят до фундаментални промени. Нещо като приказката за малкото камъче, обръщащо колата. Това е и идеята на формацията. Тя се създава през 2006 година с основатели Иво Прокопиев, Светослав Божилов, Цветелина Бориславова и Иван Кръстев. Първоначална идея – същата – продуциране на политически Франкенщайн, който да обърне колата по начин удобен за „Глобална България” и в частност на „Типинг поинт”, т.е. – за едни и същи икономически кръгове. Така на предстоящите избори за кмет на София се явява Бойко Борисов. И печели! Ура, планът работи!   Но апетитът идва с яденето. „Глобална България” и в частност „Типинг поинт” не искат само властта в столицата, те искат цялата власт – законодателна, изпълнителна и местна без да я делят. Точно за това и ГЕРБ печели изборите през 2009 г. – с финансови машинации (като зад гърба им стоят 3 от най-големите банки в страната), медийната ( Красимир Гергов дирижира телевизиите чрез рекламите), а стратегията на изборите се чертае от Иван Кръстев и неговите приятели – Огнян Минчев, Александър Кьосев, Евгени Дайнов, Стефан Попов. Изборите са спечелени и идва ред на съставяне на правителство. Кой ако не икономическите кръгове ще определят икономическите министри? Така министър на финансите става Симеон Дянков (кандидатура на Прокопиев и Бориславова), министър на икономиката става Трайчо Трайков (посочен от Прокопиев), а министър на регионалното развитие (най-големите европари) става ... Росен Плевнелиев. Вие как мислите, той от кого е посочен? По-късно пак същите го номинират за президент. Въпреки, че първоначалният избор на ГЕРБ и Борисов беше Цветан Цветанов. Как така бързо Борисов си смени мнението? Познайте кой му е „помогнал”.   Президентът Плевнелиев   „Последното ми прераждане е било някъде през 1730 година. Програмата показа, че съм бил жена пастир, не съм се прераждал често, което е било хубаво. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова по-стойностен живот водиш” – това не са думите на някоя мургава махленска гадателка, обикаляща улицата да изкара някой лев, а на президента Плевнелиев на официално държавно мероприятие. Вие съдете доколко въпросната личност е адекватна на позицията, която заема. Защото това са думи на един объркан човек, подвластен на окултните „науки”, без собствено мнение и намерение за борба.   Всъщност Плевнелиев преди да стане президент е подложен на сериозно изпитание. Причината най-вероятно е, че нито Борисов, нито Цветанов му вярват, те идеално съзнават, че той „не е техен”, а и Борисов вече се плаши от олигархията, която го качи на власт. Чуйте: „Или, да не изброявам монополисти в каолина. Ако има някъде монопол, твърд монопол в България, това е производството на каолин, който пряко отива в цената на тока след това. Защото централите едно и три – американската AЕS го купува двойно по-скъпо, отколкото държавната “Марица 2″…. Кръгът “Агнешки главички” – те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор?! Стига с това вече, мълчах си, дотук ми дойде”. Това са думи на Бойко Борисов от края на 2012 година. Дори и мутрата вече е уплашена от владеещата го олигархия. Борисов трябва да е сигурен, че Плевнелиев, като наложен му от олигарсите президент, ще слуша и него. Наред е Цецко да свърши работа.   Да се върнем малко назад – към отношенията на Росен с Вероника. Очевидно е, че старата им ученическа любов ръжда не хваща. Плевнелиев и е прехвърлил своите фирми, управляват ги заедно, така че особено силната им връзка е очевидна. Сама Вероника (казват по нейно желание е така, а и настояване на Росен) запазва фамилията Плевнелиева. Баща й, който има принос в създаването на днешния Плевнелиев, един хубав ден е арестуван, по поръка на Цветанов, Скандалът е голям, а арестът – много, ама много съшит с бели конци, но особено зрелищен. Обвинението неясно, деяние няма консумирано, дори и намерение за такова няма. Но, както е добре известно, това не е пречка за министър Цветанов. Обвинението е, че е поставил „грешна” диагноза на пациент, който се оплакал от побой, нанесен му в МВР. Арестът на доктора е по цветановски брутален, унизителен и показен.   Три дни докторът лежи в ареста, а Росенчо трепери. Ами сега, смее ли да пита, кой да пита? И бъдещият президент, тогавашен министър на регионалното развитие мълчи. Знае, че това е наказателна и превантивна акция, а и предупреждение – какво ще следва, ако не слуша в бъдеще. И той мълчи, защото може и той да отлети. Д-р Любен Кавраков е освободен след три дни в ареста, но, според негови близки, и до ден днешен не може да се възстанови от нанесената му психическа травма. След няколко месеца обвиненията падат напълно, но здравето на доктора не се оправя. През цялото това време бившата ирландска пастирка, сега президент на България нито веднъж не намери сили да защити човека, на когото дължи много.   Изпитът е издържан успешно. Вече Плевнелиев ще съгласува всичко с „Типинг Поинт”, т.е. част от „Глобална България” и Борисов заедно. Супер независим президент. Има и още доказателства. При съставянето на служебното правителство Плевнелиев се среща с министъра в оставка Мирослав Найденов. После Найденов разказа пред медиите, как двамата си оставили мобилните телефони при секретарката на президента, за „да не ги подслушват”. Президентът не го опроверга. Кой може да подслушва президента, кой друг, освен държащите го под контрол – олигархията в лицето на „Типинг Поинт” и ГЕРБ в лицето на Цветанов и Борисов.   Излиза, че най-подвластният на олигархията днес е точно президентът, който подстрекава протестите срещу това правителство, което определено не се вписва в представите за властта у нас на олигархичния кръг „Типинг Поинт”. Т.е. – викащите срещу олигархията са подстрекавани от олигархията, а нашият президент – маша на олигархията. Вижте какъв абсурд – олигархията финансира протестите, срещу някаква виртуална олигархия, чието лице трябва да е Дилян Пеевски. И протестиращите, колкото и малобройни да са, вярват на тази абсурдна манипулация и викат „долу олигархията” и „кой номинира Пеевски”, докато „Типинг поинт” и президентът потриват ръце, може пък и този път да стане!   Сега е безсмислено е да питаме кой избра Плевнелиев, след като и дори и не особено ерудираният Бойко Борисов разбра, че на олигархията той вече не е потребен, а тя си има вече нов слуга.           Източник ФОНДАЦИЯ- Хермес Либерална библиотека

Ужас! Каналът в ЕС не се оттича, а връща

    Светослав Терзиев "Няма да ги приема!", зарича се премиерът Бойко Борисов, който ходи като замаян след турнето си между Истанбул и Берлин. Неговият угрижен вид се разминава с твърдението, че мисията му е била много успешна. Какво се е говорило на обяда на 27 август с ръководителите на Германия, Австрия, Хърватия и Словения може да се съди само по изпуснати реплики, които са най-емоционални от нашия премиер. "Категорично заявих на европейските колеги, че ние няма да приемаме имигранти. Някой си мисли, че от Австрия или Унгария, или Германия ще ни връща по 10, по 20 или 30 000, че аз ще приема тези самолети!?", сопна се Борисов пред медиите в сливенското село Мечкарево, където откри на 28 август новопостроена църква. В успокоителната църковна атмосфера той видимо имаше нужда да отпусне душата си, както бе отпуснал тялото си в леки спортни дрехи след три дни непрекъснато стягане в костюм и вратовръзка ("Идеше ми да се обеся с вратовръзката, ако и днес я бях сложил"). Каквито и мъки да му е причинила тя, разхлабването й е било по-лесно в сравнение с измъкването от колективния натиск, на който е бил подложен. По силата на своята душевна простота, която сам излага на показ, разбрахме, че  предстои обръщане на мигрантския поток  Преди да отиде в Берлин той се тюхкаше какво ще прави с прииждащите от Турция мигранти, които вече не могат да се "оттичат" през Сърбия, защото тя затвори границата си за каналджиите. Сега обаче с притеснение е научил, че каналът не само е здраво запушен, но и започва да връща. По гневния тон на Борисов можем да съдим, че агитацията му за отпушване на канала и дори за увеличаване на дебита му на запад чрез отмяна на визовия режим за Турция, е срещнала бетонна стена. Затова може би смекчи инициативата си и заяви, че всъщност настоява само за облекчен визов режим за турски дипломати, чиновници и бизнесмени. Премиерът си готви броня за нов сблъсък, защото е бил поканен не къде да е, а във Виена за повторение на срещата през септември в същия формат, но с евентуална добавка - Унгария. Австрийският канцлер Кристиан Керн и унгарският премиер Виктор Орбан са най-твърдите противници на всякакви отстъпки пред турския президент Раджеп Ердоган по въпроса за миграцията. Те не се колебаят да казват и какво мислят за мекушавата политика на канцлерката Ангела Меркел. Вчера пред бТВ Борисов заяви, че променил позицията на Керн, но затова няма никакви публични доказателства. Пренасянето на срещата от Берлин във Виена  не вещае нищо добро за Борисов,  който иначе разчита на снизхождението на Меркел. Нетърпимостта в Централна Европа срещу ислямската миграция е стигнала до такава степен, че земите от някогашната Свещена Римска империя са си спомнили как с обединени сили са спрели османците през XVI-XVII в. пред портите на Виена. Те са си спомнили също, че пътят към тях е бил през България и Сърбия, но сега викат за вразумяване само България, защото Сърбия се съгласи да сътрудничи в отпора. Задава се още по-немилостиво извиване на ръцете на Борисов, който телом е здравеняк, но духом е крехък и затова се държи като дете, което реве, преди да го е била майка му. Не се знае кога ще бъде срещата във Виена, но е сигурно, че на 16 септември в Братислава се събира на неофициална среща Европейският съвет (всички лидери в ЕС). "Аз се обърнах към много от колегите. Така, че се надявам на 16 септември (да има - бел. ред.) по-умерен тон", каза той. Който се бои от мечки, не бива да влиза в гората, но Борисов е вече при тях и само се излага с призивите си да реват по-тихо. Десетките хиляди мигранти, които е приел, регистрирал и отпратил на запад с надеждата да не се връщат,  продължават да се водят на българска сметка,  макар че създават проблеми на други държави. Няма значение колко далеч са стигнали. По етапния ред съгласно Дъблинския регламент те могат да се върнат в първата европейска държава на тяхната регистрация. Вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова призна по Нова телевизия, че само от Германия очаква да ни бъдат върнати хиляди ("4500 бяха допреди известно време", каза тя). Всъщност ние не знаем къде се намира всеки от регистрираните, но другите държави могат да ни кажат, като започнат експедирането им.  На 30 август Норвегия заяви, че ще върне 15 000 (половината от пристигналите през 2015 г.). Тя не е член на ЕС, но влиза в Шенгенската зона, така че може да се позове на Дъблинския регламент. Не е известно дали и колко сред получилите отказ за бежански статут са минали през България. Ако има такива, те могат да ни бъдат докарани със самолет, както се ужасява премиерът. Но е възможно и да бъдат върнати в първата съседна страна, откъдето са преминали в Норвегия - например, в Швеция, ако са дошли по южното направление (северното минава през Русия). Швеция пък може да ги пусне по каналния ред в Дания, откъдето пътят им ще продължи към Германия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия и ... франко Калотина (или Македония и Гърция). Достатъчно е една държава да повлече крак и ще бъде последвана от други, където са струпани големи маси мигранти. Борисов стана европейски лобист на Турция, защото смята, че ако бъде умилостивена с безвизов режим, тя ще изпълни своята част от споразумението от 18 март 2016 г. да приеме обратно нежеланите в Европа бежанци. Само че той  пропуска нещо важно:  Анкара се съгласи да вземе толкова върнати мигранти, колкото ЕС вземе законно от нейните бежански лагери. Следователно става дума за размяна, а не за намаляване на броя им в Европа. В западните държави обаче се засилват настроенията въобще да се разтоварят от пришълците, като ги отпратят където и да е - само и само да не се застояват повече. Оттук идват страховете на Борисов, а както се знае, на страха очите са големи: "Ако Турция бъде обявена за несигурна държава, то България става първата сигурна такава по мигрантския път. Това значи 400 000-500 000 мигранти от Европа да бъдат върнати в България или Гърция. Там с едно кимване на глава се взимат решения", заяви той пред Нова телевизия на 12 август. В познатия си маниер Борисов не търси вина у себе си, а сочи други виновници. Сега няма как да се оправдае с Орешарски или Станишев, защото става дума за външна, а не за вътрешна политика, и затова хвърля стрели по най-близката външна цел - Гърция. Според него  мигрантите научават византийски номера  на път през Гръцко и когато биват залавяни във вътрешността на страната, казват, че влизат през Турция, "тъй като официално не можем да ги върнем (там), а всъщност влизат през Гърция". Ако не беше изрекъл това пред църквата в Мечкарево и отново вчера щеше да мине за хитра дипломация от негова страна, а не за грехота. Но да се въртиш изненадан и да питаш "Кой ми стори това?", сякаш не е отговорен за контрола по границите на държавата, си е чисто лицемерие. В стремежа си да се оневини, той удължи двойно границата ни с Гърция, като обяви, че е "хиляда километра" (вчера пред бТВ). Ако властите бяха на мястото си, както многократно ни е уверявал премиерът, щяха да спират нелегалните мигранти още на браздата и да ги връщат откъдето са дошли, а не да ги ловят около Лъвов мост в столицата. Като се прави на изненадан от нечие коварство, Борисов само доказва колко е неадекватен в предкризисната ситуация. Какво ли би правил, ако настане истинска криза, когато няма да е в състояние да управлява мигрантските потоци?  Щом не иска да се укрие в президентството,  ще трябва зимата да ходи по центровете за настаняване и да дава инструкции не за тяхното боядисване, както беше през 2010 г., а за уплътняването им с по двама-трима мигранти на креват. В момента те са запълнени над 70% и ще изчерпят капацитета си още през септември, защото властта се помайва да заключи добре познатите й каналджии. Опитът на Борисов да удари по съвестта на европейските "колеги", вместо да си свърши работата у дома, прозвуча театрално: "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100-200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?" Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Нали нейното предназначение е точно такова - пасивно да пречи на движението на неканени гости, без да наранява никого. България все пак не се е оградила с минно поле. Унгария обяви, че ще прави втора ограда, за да дублира защитата на границата си, и никой не я критикува. Борисов е трениран в намирането на оправдания за провалите си, но всяка прошка смята за нов шанс да опита същото. Напоследък пробва да бие серия от дузпи срещу България и накрая може да й вкара исторически гол, с който да ни върне спомените за ислямската миграция по времето на Иван Шишман. Снимка: БГНЕС "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100 -200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?", от пет дни насам се пита Борисов. Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Снимката - е от месец май.

Борисов: Отдавна съм се наслушал за бащата на нацията. Време е да имаме една майка

  За тази двойка, която излъчим, всички вие ще работите като партия. Това заяви премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов по време на официалното представяне на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ, предаде БГНЕС. „Заслужава си по такава тема да е консултирана с всички тези хора, които са една от най-активната част от България - кметове, министри, депутати, областни управители. Не бихме се съгласили, ако някой инициативен комитет покани някои от нас да отидем и да му се подчиняваме. съжалявам, че основният ни опонент не намери нито един честен и почетен човек. Ние имаме претенциите, че всички сме честни и почтени и сме направили много за държавата и е видимо, където и да видите. БСП като системна партия трябваше да извади свои партиен кандидат”, каза Борисов. „За тази двойка, която излъчим, всички вие ще работите като партия. Президентът Първанов беше на БСП, Плевнелиев се опитваше да се направи, че е различен от нас, но не му се получаваше. Само, че след изборите ще каже, че вече не е от нас, стана нещо различно. Що за глупост е това, че президент трябва да е алтернатива на управлението. Държавното устройство е направено така, че да се работи в синхрон”, заяви лидерът на ГЕРБ. „Защото в различните държави така е направено, че институциите - президент, премиер, парламент трябва да работят в синхрон. Тази двойка, която излъчи ГЕРБ, за която всички като партия ще работят още вечерта след изборите трябва да заяви първо, че не е от ГЕРБ. Това не е ли лицемерие. За един час, той трябва да каже вече не съм от вас. Да, той ще го каже, всеки го е казвал“, посочи Бойко Борисов. „Ако се погледнат функциите на президент в две от тях като върховен главнокомандващ той има до себе си премиер, военен министър и началник-щаб, а в другата си основна функция по отношение на външната политика има премиер и външен министър. Другата основна функция на президента е да познава перфектно законодателството”, каза Борисов и добави какво разбира от това един кмет, генерал, певец или артист. Борисов заговори и за „Белене” и посочи: „Една абсолютно корупционна сделка, наречена АЕЦ „Белене”. Той отдели време, за да обясни пред събралите се слушащи го за това как се стигна до днешната ситуацията с „Белене”. Реакторите са наши, да дойдат инвеститори и аз чакам това. Само тази година най-бедната държава в ЕС е дала на най-богатите над 2,5 млрд. лв. - живи пари от бюджета на държавата. С кои очи говорят за предсрочни избори, с кои очи, запита премиерът, визирайки опозицията. „3,7 млрд. излишък в бюджета излизаме тази година, затова ли да правим предсрочни избори. Минаха стрес тестовете за банките, изключително рисков момент за държавата. За радост издържаха тестове и сега може да кажем, че имаме стабилна банковата система, която работи прекрасно с Европейската централна банка. Международният валутен фонд не спести похвалите си и ни вдигна прогнозите на 3% ръст”, заяви Бойко Борисов. Според него има рекордно ниска безработица, и има главно едно съсловие от население, което не желае да работи заради социалните придобивки, които има, безработицата е около 7%. Борисов изтъкна и новите спортните зали. „Как изглеждат градовете ни сега - трябва да си много сляп да не видиш разликата в София от времето на синьо-червеното им управление, да се разходиш по Витошка, булевардите, метрото, парковете и градините. Може нещо да се спука - някоя спирка, щя я оправим от филма „Баш майстора” знаем, че българският строител е особен строител. Преди нямаше булевард в София, тротоар, сега счупена плочка е проблем. А какво направихме в земеделието - не остана един кв. м. необработен в България”, коментира лидерът на ГЕРБ. „Стотици километри заграждения по границата направихме. Водихме една много трудна дипломатическа и каквото щете битка България да излезе във фокуса на вниманието. Оградата е едно съоръжение, което подпомага, но, ако дойдат 20-3000 души на тази ограда, тя няма да удържи. Армия пратихме, но ако дойдат там, ще ги застреляме ли - няма, а да ги пуснем в страната вътре - още повече. До този момент сме върнали на Турция над 30 000 души”, посочи премиерът. Според него трябва да търсим дипломатически и добросъседски начин, а не конфронтация за решаване на ситуацията. За съжаление Гърция не се справя добре, разбираме ги, проблемно им е, но за сметка на това стотици милиони евро от ЕК отидоха там”, посочи Борисов. Той заяви, че е по-добре да направим зони на сигурност извън ЕС и да защитим външните граници на Съюза. „Ако държим тези хора близко до родните им места, те ще се върнат и трябва да настояваме войната в Сирия, Ирак да спре. Това не спре ли десетилетия след това не могат тези хора да се върнат”, каза Борисов. „Не помня като най-голяма партия някой е дошъл навремето ида каже считаме 2 години предсрочно да номинираме генсек, на ООН. И сега са обиден, защо. Вие попитахме ли ни нас какво мислим, не поставихте ни под свършен факт. Опитахме се направи, необходимото да имаме приемственост в това нещо. 2 години няма лидер в света, който да не е получил искане от нас за премиера. Минаха изслушване и кандидатът на Португалия дръпна напред, нашият кандисат остава все по-назад. Има неписано правило, че е хубаво от Източна Европа и по възможност жена, предпочита се, но ако има по-добър кандидат, като колегата от Португалия и накрая ще решат за него. България предлага кандидат, решенията се взимат много от България държави, които са там, много по-голяма е играта, далече е над нас, и няма нищо с усилията ни. От нас не зависи кой ще е избран, от нас зависи да предложим кандидат - един от многото. Тогава решихме да пробваме с другия вариант г-жа Георгиева, за да имат да избират. От къде на къде ще ни се вменяват, че имаме вина за недоброто представяне. Направихме усилия, не ни питаха, а сега всички връзки, контакти ги използвахме”, заяви Борисов. „За Цачева… отдавна съм се наслушал за бащата на нацията. Много бащи в тази нация и много претенции. Крайно време е да имаме една майка. Да се мисли майчински за този народ, а не хора с его. Тя е 2 мандата председател на НС. От всички важни неща за президентството тя разбира най-много като юрист, парламентарист, познава цялото законодателство в България. Тя и сега изпълнява функцията да работи с всички партии и да дава гласа си за или против. Не виждам в това отношение кой е по-подготвен”, заяви премиерът. Не виждам от кандидатите кой е по-подготвен да говори и с КС, а и като председател на НС на ниво парламенти е обиколила света и е защитавала прекрасно авторитета на България”, каза Борисов. „Във военната област тя не е подготвена затова предлагаме… Най-лесно ми беше с Фандъкова, но дори и тя какво разбира от право, закони и работи от с КС, тя разбира от София. Трябва ли да пратим по-избираемия, а не подходящия човек там, заради рейтинги. Ние сме отговорни. За вицепрезидент ни трябва човек добре подготвен в сферата на върховния главнокомандващ и затова считам вицеадмирал Пламен Манушев може много да помага. Както много мъдри хора са казвали генералите и адмиралите трябва да са на бойното поле, а политиците с политика, затова се спряхме той да е кандидат за вицепрезидент от ГЕРБ. Искам пълна мобилизация. След 6 ноември ще загубим двама обичани от нас хора, учредители. Ще ме заболи, но така е устроена държавата”, призна Борисов. „На Манушев му казах днес в 11 без 15.”, заяви премиерът. „Тези избори са като вот на доверие и се борим да получим вот на доверие. В тази обстановка ако тръгна в тази посока президентство би било равно на дезертьорство. Не виждам как сега щях да ви убедя, че е по-добре за партията и за мен. За мен може би да, защото в изпълнителната власт всеки проблем идва опри нас и се губи доверието. За политическо дълголетие това е вариантът и момент. Моето дълголетието е силата на ГЕРБ. Не пост, а силата на направеното и на всички вас. След мене беше Фандъкова, тя печели от раз и страхът от нея е голям. Издигането й води до избори вя София, ново харчене на пари, месец нестабилност. Ние поехме с нея ангажимент пред софиянци. Тя ми е по-важна в София. След Това Дончев - вицепремиер, бивш кмет. Много харесам от хората в център-дясно, той ми е моторът и генератор на идеи в МС. Тежко ще се отрази на управлението, ако се лишим от него и ще го заменим трудно. Той ми е по-важен като мой заместник. Митко Николов - има ли някой да каже, че Бургас не се е преобразил. От едно село Бургас стана един от най-хубавите градове в България. Издигането му пак води до избори там, пак харчене на пари, а парите ни трябват - да се мисли за хората с увреждания и куп неща в тази държава”, каза Борисов. 

Бойко Борисов: Правилеството щеше да падне, дори да бяхме спечелили изборите (Обновена)

Дори да бяхме спечелили президентските избори, нямаше да може да приемем бюджета от НС и пак щеше да падне правителството, тъй като нямаме мнозинство. ДСБ, БСП, АБВ, ПФ всички са опозиция на кабинета. Тогава с какво мнозинство ще правим реформи или ще продължим да работим. Това заяви пред журналисти премиерът в оставка Бойко Борисов, пише БГНЕС. БСП се провалиха в преговорите, с кои групи водеха преговори, запита Борисов. „ПФ категорично казаха, че няма да подкрепят бюджета, водили сме разговори с тях”, каза Борисов. Той обясни, че не е направил правителство на съгласието, защото е нямало с кого. „Как да направим и чисто ГЕРБ като сме загубили изборите. БСП, ДПС, голяма част от ПФ и РБ гласуваха за Радев. Те имат пълното болшинство в момента”, смята Борисов. Относно това, че хората не искали нов кабинет, а нов президент, Борисов каза-„защото хората не знаят детайлите. И аз не искам. Затова не се кандидатирах за президент, за да не разбутаме правителството”. На въпрос дали ще прави промени в ГЕРБ, той заяви, че това си е работа на партията. „Следващите дни ще събера кметовете, областните управители, Изпълнителната комисия, ще си направим отчетите и ще преценим, добави Борисов. Борисов заяви, че при трето тримесечие БВП на България, ръстът на икономиката се вдига с 3,6% и сме втори в Европа. „Преди 2 години никой не си представяше това. Ясно е, че икономиката, бизнесът се стабилизираха. Отрицателна инфлация, 11% ръст на заплатите, под 7% безработица, стабилна банкова система. Всички фондове работят, всички плащания в земеделието вървят, инфраструктура се строи. Много въпроси има пред мене къде сгрешихме. Малко ни трябва и помощ, и анализ. Във външната политика направихме всичко-европейска гранична полиция, огради, даже в момента имаме по нула човека натиск върху границата, реадмисията си върви. Това са резултатите”, заключи Борисов. Той призна, че може би и смяната на Ирина Бокова е допринесла за загубата на ГЕРБ, но заяви, че за него смяната не е била избор. „Но, то не е важно, според мен кое е грешка или не. Важно е, че хората го оцениха като грешка. След като са го оценили, трябва да се съобразяваме с тях”, категоричен бе Бойко Борисов. Според премиера в оставка БСП са направили по-добра кампания, модерна, от сутрин до вечер „летели самолети” и хората харесвали тези неща. „Победиха ни. Това показа, че ГЕРБ нито е машина за избори и като всички останали - може да печелим, може да загубим”, заяви Борисов. Той подчерта, че по-голяма отговорност от тази кабинетът да си подаде оставка, ГЕРБ няма как да понесе и запита кое е по-тежко. „За да няма никакви рискове, защото в момента имаме морален победител, той вече е с държавна охрана - сядат с Плевнелиев, дава му премиер, с министри, които да карат до изборите, назначава дата, носи отговорност, държи се, както е предизборната кампания, ще съм спокоен. Никога няма да тръгна срещу него, ако си изпълнява тези функции. Ако дезертира и хвърли сега цялата отговорност на Плевнелиев, това е безотговорно”, каза Бойко Борисов. Според него Росен Плевнелиев имаше много тежки години-веднъж след Орешарски, веднъж след самия Борисов, на два пъти направи служебен кабинет и е носил отговорност. „Кой отговорен човек, ако го поканят за министър за 2 месеца, при отиващ си кабинет, а и работещ парламент, където ще го викат всеки ден да обяснява какво прави, ще се съгласи да стане министър. От къде ще ги събере тези министри, запита Борисов. „БСП има огромна банка от кадри, да си дадат премиер, вицепремиерите, министрите и зам.-министрите и Радев с Плевнелиев да го направят”, апелира министър-председателят в оставка. Очаквайте подробности.

Не това цели Борисов

 Кабинет от седем партии, някои от които представляват съюз от по-малки коалиции в състава на една по-голяма, но без парламентарно мнозинство. Така изглежда управлението в момента, когато премиерът Бойко Борисов заплашва да го преформатира. Всички участници в управлението - и партията мандатоносител, и двете малки коалиции в състава на голямата, си имат свои номинации за президентския пост, което ги превръща в опоненти на предстоящите избори. Реформаторският блок пък е разделен на управляващо и опозиционно крило. Не на последно място парламентарната опозиция – лява, дясна и центристка (доколкото тези понятия са валидни в България) - неведнъж се е договаряла охотно с Борисов, което прави въпросното преформатиране изключително лесно за премиера и всява паника сред официалните му партньори. Напрежението сред тях пък е лесно обяснимо – и патриоти, и реформатори (особено ако са в насипно партийно, а не коалиционно състояние), нито са готови за избори, нито местата им в следващия състав на парламента са сигурни.  Борисов няма нужда от преформатиране Ето защо в управлението ще се случва само онова, което реши Борисов. И дотогава, докогато той желае. И в комбинация с партиите, които той желае. Защото на терена няма фигура с достатъчно влияние, авторитет и електорален ресурс, която да бъде конкурент на премиера, а оттам и да поставя политически граници на възможностите му за маневри. Все факти, които поставят основателния въпрос – кое тогава налага министър-председателят и лидер на ГЕРБ да заплашва и унижава партньорите си, при положение, че те трудно биха могли да бъдат по-лоялни към него. И че дори, когато той посяга към подкрепата на БСП или ДПС, всички те разсеяно подминават подобни, меко казано, спорни политически ходове, само и само да не вземе да преформатира наистина управлението.  Обективно погледнато - Борисов няма никакво намерение да преформатира каквото и да било. Защото той е в особено изгодната позиция да има параван, осигурен му от коалиционните партньори, зад който могат да се скрият (и се крият) множество корпулентни (по Пеевски) политически тела. Борисов обаче има един голям проблем, който не може да скрие зад мъгляви и неясни етюди с хепиенд с партньорите си. И това е кандидатът за президент на собствената му партия. Истинският проблем Настоящият шеф на Народното събрание Цецка Цачева на практика няма предизборна кампания. Законово регламентираната агитация тече повече от 10 дни, а единственото ясно артикулирано политическо послание, което се е чуло от устата ѝ, е обяснението, че е била член на БКП, тъй като не е имала достатъчно информация. Баналният флирт с избирателя, че ще е президент на всички българи, изобщо не го броим, тъй като дори конкурентката ѝ Йоанна Рубин успя да го артикулира.  От тази гледна точка Борисов има проблем. И той се нарича Цецка Цачева. Несъстоятелността на тази номинация пречи на ГЕРБ да получи подкрепата на по-широк кръг избиратели от само партийното ядро на партията. И ако тя си остане само с твърдия електорат на тези избори, лидерът ѝ ще стане уязвим. И тогава е много вероятно наистина да се наложи преформатиране.  Затова три седмици преди изборите в държавата е необходима истерия. Шум в системата, който да заглуши оглушителното политическо мълчание, което ГЕРБ предлага на предизборната сергия. Димна завеса от думи, зад които да бъде скрита липсата на тези, на послания, на характер. Форматиране Борисов: "Страх ли те е, Лукарски?" Това е проста рецепта с гарантиран ефект: мнимата стабилност се разклаща, тъй като толерантният Борисов е омерзен от това, че трябва да носи пасивите на коалиционните си партньори (поводът дори не е важен). Следват поредица от заплахи за стабилността (в тази роля удобно се настаняват националистите), насипният, шизофреничен Реформаторски блок пък винаги дава поводи да бъде обвинен в невменяемост, а след това и публично унизен, за да се докаже силово мощта на Борисов. След което тихо и кротко драмата спихва, коалицията продължава да е „полезна за България“, а премиерът се показва достоен да остане начело на въпросната полезност.  Подобни режисирани кризи пък винаги насаждат усещането, че Борисов е единственият, който може да осигури стабилност на държавата, единственият реален политик. Останалите са пионки. Те пък нямат нищо против премиерът да им държи такъв тон - "пиле шарено" и "страх ли те е" - докато остават във властта.  В крайна сметка министър-председателят нито преформатира нещо, нито е имал намерение да го прави. Единственото, което прави, е да форматира кампанията на Цачева за държавен глава. Защото не друг, а именно той води битката на партията за "Дондуков" 2.   Разклащането на „стабилността“ и спасяването ѝ в рамките на два дни имат два основни ефекта. Първият – усещането, че Борисов (а оттам и партията му) са единствените способни на терена. И вторият – няколко дни публичното внимание хем е концентрирано върху ГЕРБ, хем фигурата, която партията предлага за президент, няма никакво значение. В някакъв смисъл този етюд съдържа и още нещо - показва как ще протече мандатът на Цецка Цачева, ако тя спечели изборите.

Проф. Искра Баева: Загубата на доверие в Борисов не може да бъде спряна със заплахи

 ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков. "Ген. Радев е пестелив, не търси ефектната фраза. Това създава усещане за сериозен и делови човек, какъвто трябва да бъде един държавник" - Проф. Баева, очаквахте ли ген. Радев да поведе пред Цачева още на първи тур? Кои са предимствата му пред кандидата на ГЕРБ? - Откровено казано, в началото на кампанията не очаквах ген. Румен Радев да поведе още на първия тур. Самочувствието на управляващите, което ги накара да не обявяват кандидатурата си за президент до последния възможен момент, придружено от повишаването на заплатите на учители, лекари, обещанието за повишаване на пенсиите, неочакваното "откритие" за картел при горивата изглеждаха като добре планирана предизборна кампания. При това имахме опит от предишни избори за "умението" на кадрите на ГЕРБ да "броят" по подходящ начин гласовете. Затова смятах за успех на ген. Радев да се яви на балотаж. Както заради силното представяне на Красимир Каракачанов от патриотите, така и заради ожесточените атаки срещу ген. Радев от другите кандидати на левицата. Самият факт, че имаше толкова много кандидати за президент вляво, показа обръщане на обществените нагласи. Предимствата на ген. Радев бяха поне няколко. Но най-важното, макар и неочаквано, беше липсата му на политически опит. Това му позволи да говори "неполитически", което се хареса на хората. Просто на тях от политическо говорене вече им е дошло до гуша. Дълго време Бойко Борисов печелеше от несъобразяването с правилата на политическото говорене, но привлекателността на уличния език като че ли се изчерпа. А ген. Радев е лаконичен, с пестелив изказ, без изхвърляния и търсене на ефектната фраза. Това създава усещането за сериозен и делови човек, какъвто трябва да бъде един държавник. - Какво се случва с електората на ГЕРБ, защо се разпиля? Сгреши ли Борисов, издигайки кандидатурата на Цачева? - Електоратът на ГЕРБ не толкова се разпиля, колкото се разочарова и отврати от дългогодишната "пропаганда на успеха", практикувана от ГЕРБ и по-специално от Бойко Борисов. Защото да ти обясняват как в България всичко се развива по мед и масло и те чака светло бъдеще действа, но до време. Хората са склонни да се надяват на добро бъдеще. Но не и когато тези обещания се разминават все по-драстично с реалността. А когато изчезне надеждата, идва разочарованието. Електоратът на ГЕРБ никога не е бил обединен от единна идея или идеология, затова е толкова чувствителен към харизмата на Лидера. Според мен кандидатурата на ГЕРБ за президент беше и е грешка. И то не само заради конкретните качества на Цецка Цачева, а заради начина, по който беше издигната, времето, когато това беше направено, липсата на лична харизма и т.н. Премиерът Борисов просто повтори механизма от издигането на Росен Плевнелиев, но 2016-а не е 2011 г. И това пролича в резултатите. - ГЕРБ плашат с хаос и разпад, ако не спечелят изборите. В тази обстановка смятате ли, че на балотажа ще се запази тенденцията разочарованият от ГЕРБ електорат да подкрепи ген. Радев? - Да, смятам. Защото Бойко Борисов плашеше с оставка и преди първия тур, но тази заплаха се превърна в надежда за онези, на които този начин на управление им е дошъл до гуша. Струва ми се, че загубата на доверие в управлението и най-вече в този, който го олицетворява - Бойко Борисов, не може да бъде спряна със заплахи. През последните няколко седмици пролича, че каквото и да прави Борисов, то все се превръща в неуспех - като се започне с кандидатурата за генерален секретар на ООН и се завърши с вътрешнополитическите инициативи. Мисля, че в случая става дума за изчерпване на харизмата, което е фатално за този тип авторитарно управление, когато всичко зависи от вярата в лидера. - А как коментирате абсурдите на ГЕРБ, че с избора на ген. Радев БСП и ДПС се връщат в коалиция на власт? - Като паника. Вярно е, че години наред ГЕРБ печелеше всички избори, дори и онези от 2013 г. ГЕРБ спечели най-много гласове, макар и недостатъчно, за съставяне на ново правителство. С други думи, Бойко Борисов не е свикнал да губи, което пролича и в нощта след първия тур. Досега не се е случвало загубилите да се държат по този начин - часове наред да се крият и да откажат да дадат пресконференция. А всеки политик би трябвало да умее да губи, инак няма място в демократичната политика, а в такава система, която му осигурява вечно присъствие във властта. Имаше такава система, но тя се провали преди повече от четвърт век. И когато не можеш да губиш, правиш всичко възможно да унищожиш успешния си противник - в случая като плашиш с онова, което изглежда най-ефективно. Но в случая с тази заплаха ГЕРБ и десните разчитат на нагласите на протестърите от 2013-2014 г. Само че те така и така ще подкрепят Цачева. - Да очакваме ли оставка на Борисов, ако Цачева загуби? Уж при по-нисък резултат на първи тур щеше да го стори, но при него всяка дума е предпоследна. - От първите си стъпки в голямата политика Борисов е доказал, че думата му никога не е последна, че винаги е готов да я смени според променящата се обстановка. Така че от него може да се очаква всичко. Все пак искам да припомня, че Бойко Борисов обяви, че ще подаде оставка, като опит да подпомогне кампанията на Цачева, а не като сериозно намерение. Струва ми се, че и сегашната декларация, че ще подаде оставка след втория тур, ако Цецка Цачева загуби, има същия предизборен характер. Въпросът е доколко е морално да се поставя съдбата на правителството и стабилността на България като залог за успеха в едни избори. - Мантрата в устите на Цачева и управляващите са евроатлантическите ценности. Осъзнават ли те на практика значението им, че плашат и с преориентация, ако ген. Радев влезе на "Дондуков" 2? - Това е проява на същата паника от страна на хора, които не са свикнали да губят. Не зная какво точно се разбира под евроатлантически ценности, но сред европейските ценности е демокрацията, която означава съобразяване с вота на народа. Вижте как британските консерватори се съобразиха с референдума за излизане от ЕС, въпреки че пропагандираха за оставане. Другото, да плашиш с катастрофа, ако хората не искат да ти повярват, е неизлекуван рефлекс от недемократичното ни минало. Даже не ми се иска да посочвам защо тази мантра е абсурдна - ген. Радев го каза достатъчно ясно. - Настоящият президент Росен Плевнелиев през целия си мандат не пропускаше случай да се нареди сред ястребите на ЕС и НАТО в политиката спрямо Русия. Предвид глобалните заплахи, каква трябва да бъде национално отговорната позиция, която да отстоява българският държавен глава? - Позицията на Плевнелиев беше отхвърлена дори и от този, който го постави на този пост - Бойко Борисов, така че не се нуждае от коментар. Тя не е изолирана в България, тъй като има една неголяма, но много шумна и влиятелна група, главно от Реформаторския блок, които споделят вижданията на Плевнелиев. Но на първия тур на президентските избори пролича колко българи ги подкрепят. Въпросът каква трябва да бъде национално отговорната позиция на бъдещия президент е много по-сложен. Защото живеем в бурни времена, когато заплахите за стабилността и сигурността в Европа не само са видни, но и се променят и нарастват бързо. Само като пример ще припомня, че преди няколко години, дори преди няколко месеца Турция се сочеше като натовски гарант за сигурността на България, а сега и от ЕС се чуват остри критики към диктаторския режим на президента Ердоган. Този пример посочва колко бързо една страна, представяна като опора, може да се превърне в опасност. Какви са изводите? Според мен България трябва много внимателно да изработи своята външнополитическа стратегия, процес, който може и трябва да координира президентът. И най-важното в тази стратегия трябва да бъде отказът от еднопосочност, от залагане само на една сила. Вместо това трябва да има съобразяване с многобройните и многопосочни фактори, действащи в света. С други думи, отказ от сателитния синдром, който ни е останал като лошо наследство от ХХ в. Това в никакъв случай не означава отказ от европейската ни ориентация, тя вече е направена и не може да се поставя под въпрос. Но е глупаво да не виждаме опасностите и възможностите, които създават новите глобални фактори.

Акад. Георги Марков: Бойко Борисов не се научи да губи

 – Акад. Марков, трябва ли генерал Румен Радев да благодари на Бойко Борисов за победата си? – Бойко Борисов заложи на губеща карта, защото Цецка Цачева е неизбираема. Той реши да повтори номера отпреди пет години, като сложи Росен Плевнелиев със заръка да му топли мястото. Сега искаше да сложи Цецка Цачева за още пет години да му топли мястото. Борисов се страхува от личности, които могат да го засенчат и грубо казано, издига пионки. Ето, Плевнелиев се доказа като невзрачен и слаб президент. В политиката, особено в историята, не всичко може да се повтори. Той сбърка, като подцени генерал Радев, подобно на други политици, които казаха: „Кой е този генерал, той не е от нас, няма политически опит.“ Но на ген. Радев точно това му е предимството. Хората се отвратиха от тия стари политически муцуни. Те искат да видят ново лице в политиката и затова убедително го избраха. – След балотажа се появиха заглавия като „ГЕРБ затисна държавата с много власт“, „Това е краят на режима на ГЕРБ“. Не е ли пресилено да говорим за „режима на ГЕРБ“? – Малко е пресилено, но имаше стремеж в Бойко Борисов да контролира цялата власт. Макар че по конституция той е третият човек, той е силният. На него са му подчинени и президентът и председателят на Народното събрание. На него му е удобно да управлява така. Партията да заема и трите високи държавни поста. Но това, че народът е избрал генерал, който не е от неговата партия, не трябва да го изкарва от нерви. А точно това се случи. „Хвърлям си оставката, настъпва хаос, България загива, без мен не може“. Явно е захапал много яко наркотика на властта. – Трябваше ли Борисов да обвързва загубата на партията си на президентските избори с оставка на правителството? – Категорично не. В нормалните демократични държави могат да работят президент и министър-председател, които представляват различни политически сили. Това не е причина за заплахи и изнудване. „Ако не гласувате за моя човек Цецка Цачева, аз ще ви разкажа играта. Ще дойде кабинет „Орешарски 2“. Ще гърмят много банки и т.н.“ Това не е достоен начин и той не трябваше да го прави. Прекалено много се е вторачил в себе си. – На тези избори обаче политическата карта почервеня дори в бастионите на ГЕРБ. Тази промяна не налага ли предсрочни избори? – Политиците трябва да знаят, че която и да е партия, не може да управлява 45 години. Наскоро бях при кмета на един град, чието име ще спестя. Като влязох в кабинета му, видях голям портрет на Бойко Борисов. Това малко ме стресна. Макар да съм виждал друг портрет, който години наред висеше във всеки кабинет. Обикновено кметовете на ГЕРБ си слагат на писалищата малки портрети и говорят едно и също – „лидерът, лидерът, ние сме партия от лидерски тип, лидерът решава…“ А самият Борисов повтаря: „Аз, аз“. Дори Тодор Живков при онзи тоталитарен режим казваше: „Ние, другари“, въпреки че еднолично решаваше в политбюро. Азът на Борисов много нарасна. Той трябва да преглътне и да приеме нещата от тяхната естествена страна. След като е каратист, трябва да умее да понася удари, да пада, да става, да губи и пак да печели. А той не умее да губи. Скрил се на 16-ия етаж на административната сграда на НДК в партийната централа на ГЕРБ, и там дава пресконференции. Той дава и отнема думата, кара се със Сашо Диков, журналистите викат, пълен хаос. – Едно от забележителните събития на тези избори беше наказателният вот. Убедили се българският избирател, че неговият глас е силен и че може да променя? – Хубавото е, че го нямаше обичайното пораженско настроение „какво ще им гласувам, като нищо не зависи от моя глас“. Вижда се, че политическата класа, както се наричат, е доста стресната. Не само в ГЕРБ, това важи за всички политици, включително от БСП. Тези функционери трябва да разберат, че не мога да управляват повече от няколко години. Още при първото правителство на Бойко Борисов в една телевизия се изказах критично за ГЕРБ. Тогава техен депутат ме прекъсна и каза: „Вижте какво, професоре, Бойко Борисов строи магистрали“. Отговорих му: „И Хитлер строеше магистрали, но загуби войната.“ И стана една олелия. Как така ще ги сравнявам… Въпросите не се решават само с магистрали, Северната дъга, Южната дъга… Обикалям страната и виждам хора, които живеят в пълна мизерия. А той говори за светло европейско бъдеще. – Защо когато влязат във властта, политиците се откъсват от народа? – Когато обикалят предизборно, местните партийни структури им устройват посрещане, за което плащат от партийния бюджет. Почват едни речи, погачи, гайди свирят и те виждат, че народът живее добре. „Задръстиха магистрала Струма, имат пари, ходят на Бяло море“, казва премиерът. Да, ама не всички ходят на Бяло море. Ние нямаме средната класа на демократична държава. – След като оставката на правителството се очертава се сложна политическа ситуация. Възможна ли е приемственост между сегашния и бъдещия президент при сформирането на служебен кабинет? – Трябва да има приемственост при предаване на властта. Обама, който подкрепи Хилари и обруга Тръмп, че не ставал дори за продавач на сандвичи, още на следващия ден го поздрави с победата и го прие в Овалния кабинет. След като държим да се учим от Чичо Сам, тази велика демокрация отвъд океана, трябва да възприемем някои техни правила. Не трябва да има драма в предаването на властта. А Борисов заплашва: „Хвърлям си оставката, държавата отива в криза и повече няма да участвам в никаква коалиция“. Сиреч „аз пак ще се върна на бял кон и вие пак ще плачете за мен“. – И тези избори, макар и мажоритарни, показаха все по-голяма непримиримост между партии от едно и също политическо семейство. В същото време бъдещите управления неизбежно ще са коалиционни. Не са ли обречени на нестабилност? – У нас надделяват балканските страсти. Тук да управляваш означава да командваш. Изкуството на властта при нас не е познато. Липсва и политическа култура. А на някои им липсват и първите седем години. Разговарял съм с политици, които не умеят да слушат, прекъсват те, гледат си часовника и се държат обидно. Те трябва да се научат и да губят, и да се държат възпитано. А не когато ги изберат, да казват: „Народът е помъдрял“. Когато загубят: „Народът е тъп и нищо не разбира“. – Ще се вслушат ли депутатите в думата на народа, който чрез референдума поиска мажоритарен вот и намаляване на държавната субсидия? – Доколкото разбрах, ГЕРБ и БСП ще приемат решенията на референдума, но не знам дали няма да променят размера на субсидията. Ето, Борисов играе на инат с изявлението си „ на чисто – никакви субсидии“. – Какъв очаквате да е външнополитическият курс на новия президент, който по време на предизборната кампания беше обвиняван за човек на Русия и на Путин? – Опонентите на ген. Радев, когото познавам лично, преиграха. На дебата Цецка Цачева заложи на слаби опорни точки, като го нападна, че е човек на БСП. А той е безпартиен офицер. С обвинението към него, че е русофил, загуби много точки. Русофилството в България има дълбоки исторически корени и ефектът е обратен. Радев трябва да запази равновесието. България е член на ЕС и НАТО. Но това не означава, че трябва да бъдем в конфликт с Русия, както Плевнелиев залага на тази карта. За него тя е печеливша, защото дочух, че се кани да отиде на работа в НАТО, американците някъде да го подредят… Не си даваме сметка, че в Москва имаме исторически капитал. Имам приятел в Солун, който казва: „Ние, гърците, играем с православието. Ако бяхме славяни като вас , щяхме да сме в още по-привилегировано положение“. Русия е толкова голяма, че няма как да я заобиколим. Равновесието, равновесието е най-важно – цар Борис Трети е казал през Втората световна война на Хитлер: „Винаги с Германия и никога против Русия“. Царят успя да изпрати войски на Източния фронт и благодарение на това запази Южна Добруджа. Но не всеки е цар Борис Трети. – Победата на Тръмп показа криза на либералната демокрация. Какви ще са нейните последици? – Тази епоха на глобализация аз наричам „корпорациите срещу нациите“. Корпоративният капитал иска да управлява света и работи против националните държави. Границите пречат за пазари, суровини и евтина работна ръка. Неслучайно тук чуждите фондации подкопават нашата национална идентичност, включително прибягват до фалшифициране на нашата история. Това, което стана в САЩ, е наистина историческо. Там корпоративният капитал посочва кой трябва да бъде избран за президент. Преди казаха – чернокож президент – стана. Сега поискаха жена. Но не стана, защото Тръмп е прекалено богат и може да говори това, което мисли.   Нашият гост Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България – ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола “Сабя” и др.

Бойко Борисов: Щом народът е разубеден, незабавно трябва да се оттеглим

Ние ще сме в парламента, ще има кворум, държавата ще си работи, увери Борисов. Ако ме помолят не бих дал човек в служебния кабинет. Казал съм, който отиде в служебния кабинет, забравя за ГЕРБ, защото тези два месеца ще ни ги преписват, че все едно ние управляваме, пише БГНЕС. Това заяви в парламента премиерът в оставка Бойко Борисов. „БСП има огромна банка от кадри, да си дадат премиер, вицепремиерите, министрите и зам.-министрите и Радев с Плевнелиев да го направят”, апелира министър-председателят в оставка. Направете служебно правителство, което да изкара до изборите, призова той от парламентарната трибуна. Борисов напусна пленарна зала и не дочака гласуването на оставката на кабинета си, след като изложи аргументите си. Министерски съвет ще осигури приемственост в управлението на Република България и ще продължи да изпълнява функциите си до избиране на ново правителство, каза Борисов. Честито на победителите. Категорична победа в неделя, повтори отново той и отбеляза, че не си спомня толкова честни избори. Борисов неколкократно даде да се разбере, че няма да допусне представители на ГЕРБ да влязат в служебно правителство и, че то трябва да бъде сформирано от новия президент Румен Радев „Има партия по-силна от нас на тези избори. Много се опитват да ме уязвят – че съм бил диктатор, султан, но управлението се дава от народа. Моята убеденост е, че щом народът е разубеден, незабавно трябва да се оттеглим, каза още премиерът в оставка. За българите вече имаме нов президент”, допълни той и пожела успех на Румен Радев и Илияна Йотова. Относно бюджета за следващата година, който предстои да бъде разгледан и приет от Народното събрание, Борисов каза: Бюджетът на една държава отразява политиката на правителството, приоритети на правителството. Има два варианта – ако бяхме оттеглили бюджета, щяхте да кажете, че едва ли не вкарвам държавата в криза. Когато гласувате бюджета, обърна се Борисов към депутатите, популизмът вече взема страховит връх сред политическата класа, имам една молба – ако тези предложения които чух бъдат приети, те ще се мултиплицират и ще счупите цялата държава, предупреди Борисов. Направете така че след 2, 3 или 4 години, когато дойде друго управление, да не трябва да започва да прави всичко от начало, обърна се Борисов от парламентарната трибуна. В кулоарите на НС Борисов заяви, че „дори да бяхме спечелили президентските избори, нямаше да може да приемем бюджета от НС и пак щеше да падне правителството, тъй като нямаме мнозинство. ДСБ, БСП, АБВ, ПФ всички са опозиция на кабинета. Тогава с какво мнозинство ще правим реформи или ще продължим да работим”, коментира той. Според премиера в оставка БСП са направили по-добра кампания, модерна, от сутрин до вечер „летели самолети” и хората харесвали тези неща. „Победиха ни. Това показа, че ГЕРБ нито е машина за избори и като всички останали - може да печелим, може да загубим”, заяви Борисов. Той подчерта, че по-голяма отговорност от тази кабинетът да си подаде оставка, ГЕРБ няма как да понесе и запита кое е по-тежко. „За да няма никакви рискове, защото в момента имаме морален победител, той вече е с държавна охрана - сядат с Плевнелиев, дава му премиер, с министри, които да карат до изборите, назначава дата, носи отговорност, държи се, както е предизборната кампания, ще съм спокоен. Никога няма да тръгна срещу него, ако си изпълнява тези функции. Ако дезертира и хвърли сега цялата отговорност на Плевнелиев, това е безотговорно”, каза Бойко Борисов. 

Референдумът е последната надежда на Борисов

 Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии. "ГЕРБ не фалшифицира изборите, защото няма външна подкрепа" - Проф. Георгиев, наказаха ли българите Бойко Борисов на президентските избори?  - След вота има изгледи това недоразумение в политиката да се махне, този път окончателно.  - Някак не ми се вярва да се случи. Поне не толкова бързо. - На мен ми се иска да вярвам. Реалните факти сочат следното. Партийният вот изравни позициите на Радев и на Цачева. Радостната новина от тези избори е, че 800 000 безпартийни, ядосани и, разбира се, с надежда български граждани като мен избраха ген. Радев, наказвайки Борисов. Ако не се разчете, че този път гражданите, а не партийните централи, категорично заявиха своята позиция, значи политиците нищо не са разбрали. В този смисъл ген. Радев ще встъпи в длъжност с изключително доверие от гражданите и няма нужда да се съобразява с политическите партии. Все си мисля, може би фантазирам, но ми се иска да привидя в него българския генерал Де Гол. Откакто България губи държавността си в рамките на Османската империя, оттогава българският народ е намразил политическия елит, оттогава не се е справил със задачата да запази собствената си държава. Оттогава, ако погледнете народното творчество, три века в него няма споменат нито един български политик, цар, държавник и т.н. Това е тотално отчуждение. За първи път сега в условията на свободна държава е постигнат подобен успех. Не знам доколко фигурите от висшия пилотаж в небето могат да се пренасят на политическия терен, но ми се струва, че Радев може да направи каквото пожелае, дори да свика Велико народно събрание. Народът ще бъде с него. В по-краткосрочен план - не бива да се връзва на трагикомичното предложение на президента Плевнелиев да правят заедно кабинет. Той встъпва в длъжност на 22 януари, тогава може да прави каквото иска.  - Проблемът е за периода до встъпването в длъжност и заявленията на ГЕРБ и БСП, че няма да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. - Колкото и да звучи нетрадиционно, след приемането на оставката на кабинета на Борисов, според мен трябва да бъде излъчено правителство в това Народно събрание, ако щете с мандата на Патриотичния фронт, около който да се обединят всички останали. Цецка Цачева трябва да си подаде оставката, а Красимир Каракачанов да стане председател на Народното събрание. И повтарям - кабинет с мандат на Патриотичния фронт, но без партийни фигури. Има експерти, които биха се съгласили да застанат начело на изпълнителната власт за 5-6 месеца, така щото българските партии да покажат, че са държавно отговорни. Тази фраза "национално отговорни" всеки я използва под път и над път, нищо не прави и тя вече нищо не значи. Тук е шансът да се опитат политическите партии да върнат общественото доверие в себе си. Ако това не стане и се отиде веднага на избори, както иска Борисов, вероятно въобразявайки си, че може да се реваншира, тогава ген. Радев трябва да предприеме драстични мерки. - Не ви ли се струва, че партиите ще "разчетат" вота като наказание единствено за ГЕРБ? - Ако са толкова ограничени, нека видят само това. - Защото онова, което тръгна отвъд Океана, е наказание на политическия елит, на политическото статукво.  - Има тотално недоверие към политическите партии. Истината е, че хората мразят политическите партии такива, каквито са. Има много важен период - от 20 януари до края на април. Това са първите сто дни на новоизбрания президент на САЩ. Цялостната визия за света ще бъде зададена в тези сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. След тях трябва да бъдат произведени парламентарните избори в България, не по-рано.       - Да не намеквате за очакваната промяна в отношенията с Русия? - Какво да намеквам, няма шанс те да не се затоплят. Иначе какво? Война?! Кое е по-добре? - Хич не ви е жал за родните русофоби сякаш? - Още преди години, дори при вас в ДУМА казах, че те спешно трябва да ходят в Москва. Пропуснаха се маса срокове. Всичко се пропусна. Защото българският партиен елит е продажен. Традиционно. И служи на силния господар на деня.  - Въпреки оптимизма ви за края на ГЕРБ, нека сме реалисти и да не ги подценяваме. Те имат структури по места, така че да не ги отписваме преждевременно. - И преди съм го казвал - първата загуба ще е началото на края на ГЕРБ. Тяхната конструкция е тотално клиентелистка. Същата конструкция беше НДСВ. Не че го няма и при други партии, но тук това отъждествяване на партията с лидера предполага лидерът да гарантира участие във властта, т.е. властта се интерпретира като единствения начин на съществуване. Когато са разклатени позициите на лидера, мишките изчезват и търсят друг начин да съществуват.  - Готвят се поредните нови политически проекти. Около Радан Кънев например, макар кандидатът на ДСБ в тези избори да постигна скромен резултат. - Не може когато 80-85% от българската нация съставлява русофилски настроени хора, да им се говорят глупости и на това да базираш цялата си кампания.  - Не е ли вярно и това, че либерално дясното няма как да намери широка подкрепа в бедна страна като нашата? - В Европа няма дясно, няма ляво. Това са партии, които удържат статуквото на ЕС в този му вид. Нито ПЕС е лява, нито ЕНП е дясна. Друг е въпросът, че в началото на XXI век не можем да говорим за "ляво" и "дясно", както в края на XIX век. Тук е прав ген. Радев - партията е България. Това е положението.  - Значи е дошло времето най-после да имаме национална доктрина? - Това е другото, което трябва да направи ген. Радев. Всички говорят за национален интерес, но никой не го формулира.  - И за европейски ценности говорят.  - Да. Европейските ценности са ценностите на ограбването на хората - свръхбогат елит от 1% от хората и огромна бедстваща маса. Това ли са ценностите? Както стана и в България. Тук всички партии, особено искам да подчертая, и ДПС, което се вижда, че губи авторитета си - не поради друго, а заради това, че 300 000 български граждани от турски етнически произход заедно със своите два милиона и нещо български сънародници напуснаха държавата и нямат избиратели. Те, ако продължават така, няма да има кой да ги избира. А напуснаха държавата, защото са отвратителни условията за живот тук. Нека говорим нещата такива, каквито са. Не може 80-85% от хората да живеят на прага на бедността, да се чудят как да свържат двата края, смисълът на живота им да бъде биологичното оцеляване, и ти да искаш нещо от тези хора. За какво говорим? Бягат не само българите. И турците бягат, и циганите бягат. Всички бягат от тая държава, това трябва да се разбере.  - Как гледате на референдума и на това, че изведнъж беше "прегърнат" от Бойко Борисов? - Това му е последната надежда за евентуално оцеляване в политиката.  - Как ще оцелее? - С бързи мажоритарни избори. - Няма как да са бързи. - Една мутра, за да си запази позицията, се хваща за всяка сламка. Тук няма разсъждение. Не търсете разсъждение там, където е невъзможно.   - Референдумът не беше ли също протестен вот? - Да, беше протест срещу политическата класа.  - Но нямаше дебати по въпросите, на които гражданите трябваше да дадат отговор. - Да. Нямаше. Другата голяма изненада на тези избори е, че ГЕРБ не се опита да ги фалшифицира. А не се опита, защото няма външна подкрепа. Американците отдавна снеха доверието от Борисов, руснаците го мразят откровено. - Ако е вярно това, което казвате, на какво разчиташе той тогава и защо издигна Цецка Цачева за президент? - Много ми е трудно да вникна в мисловните процеси на Борисов. Няма смисъл повече да се връщаме към него. Важно е оттук нататък какво се прави.     - Имаше ли други изненади на отминалите избори, кандидатурата на Марешки?  - Той също събра от негативния вот, но пък се изложи с онова, което наговори в седмицата между двата тура.  - Обединението на патриотите не беше ли изненадващо? - Беше, да. Не ми е ясно дали могат да са обединени на следващите избори. Но пак казвам сега, ако наистина са патриоти, те са шансът на България да има нормално правителство и нормално работещ парламент. - Мислите ли, че са способни да носят такава отговорност?  - Не мисля, но ги призовавам!  - От какво трябва да се пази петият президент на България според вас?  - От партийните партизани. - Какво трябва да направи най-напред?  - Ще отговоря със следния виц. Отива Бойко Борисов при английската кралица и я пита: "Ваше Величество, как един политик може да остане в историята?" "Трябва да се обгради с умни хора", отговаря тя. "Ето ви един пример", казва тя. Вдига телефона и го пуска на високоговорител. "Здравей, Дейвид!" "Здравейте, Ваше Величество", отвръща Камерън. "Искам да те питам нещо. Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат, кой е той?" "Аз, Ваше Величаство", отговаря Дейвид Камерън. Кралицата затваря телефона и изпраща Борисов с думите: "Ето, това е." Връща се той в България, вика Цветан Цветанов и му казва: "Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат. Кой е той?" Цветанов иска два дни за отговор. Вика министри да се съветва и накрая отива при ректора на Софийския университет. Пита го и него: "Г-н ректор, баща ви има син, майка ви има син, но той не е ваш брат, кой е той?" Ректорът отговаря: "Това съм аз." Тича Цветанов при Борисов и вика отдалеч: "Знам кой е!" "Кой е", пита Борисов. "Е, как кой - ректорът на Софийския университет." "Не бе, Цветанов, отговаря Борисов - Дейвид Камерън."

Хипотеза: Борисов бяга на Дондуков 2

Коментар от Полина Паунова: Уклончиви отговори, квинтесенцията от които беше, че ГЕРБ пускали в пространството по някое име за кандидат-президент само защото журналистите ги питали. Такова впечатление остави у непредубедения зрител телевизионно интервю със столичния кмет Йорданка Фандъкова, която е сочена като най-вероятната номинация на Борисов за държавен глава. Тя, разбира се, нито потвърди, нито отрече да е изборът на партията, а участието ѝ трябваше да съдържа леко обвинителна нотка към репортерите, които два месеца преди изборите „досаждат” на най-голямата партия с незначителни въпроси като този за нейната номинация за един от най-важните постове в страната. Въпросното интервю трябваше да внуши, че всъщност няма нищо смущаващо в това кандидатурата за държавен глава да бъде обявена не по-рано от 30 дни преди изборите. Ако се опитаме да проявим чувство за хумор по тази инак важна тема, можем да допуснем, че номинацията ще бъде оповестена часове преди балотажа, който, естествено, е гарантиран на кандидата на ГЕРБ. Явната тайна Но за да бъде ясно всичко (а под всичко се разбира, че изобщо не е важно кой ще е кандидатът, тъй като така или иначе ще спечели и ще прави това, което каже партията), ден по-рано Цветан Цветанов разсея съмненията: „Смятам, че жена пò приляга да бъде кандидат за президент”, каза той. Кандидатурата била ясна, но се пази в тайна. Всички тези думи и странни зигзагообразни движения може и да изглеждат като симптоми на политическа шизофрения, но зад тях всъщност се крие една-единствена възможност: президентската кампания е евентуален спасителен изход за премиера Борисов. И той ще положи всички усилия да си запази тази опция до последно. Затова и в пространството ще летят всякакви небивалици и празни приказки, които ще имат една цел: протакане, благодарение на което ГЕРБ ще печели време. Има много причини, които биха могли да обяснят бягството на Борисов от премиерския пост. Пък и подобен спринт от Дондуков 1 до Дондуков 2 може да бъде опакован за пред лековерната публика като героизъм. В действителност това бягство би гарантирало на Борисов поне временно запазване на авторитета му в ГЕРБ и в правителството, каквото и да е то след него. Повтарям: временно, защото упражняването на власт през ръка е занимание сложно, а Борисов не е майстор на дипломацията, въпреки че на родния терен изглежда като политически талант. Причините Причините за този евентуален спасителен ход могат да бъдат най-разнообразни, но на този етап се откроява една особено важна - напрегнатата международна обстановка. Събитията от последните дни - превръщането на Борисов във вестоносец на Ердоган, непрестанното акцентиране върху сигурността на България, все по-видимият завой към Русия - всичко това подсказва, че Борисов може и да не овладее ситуацията, в която се намираме. А тя е доста по-сложна от това да си осигуриш гласовете на неколцина независими депутати, с които министър-председателят управлява вече втори мандат, потулвайки по този начин партньорството си с ДПС, а защо не и с БСП. Ако ситуацията стане неприятна за България (а тя има такъв потенциал), Бойко Борисов, който досега не се е изявявал като привърженик на непопулярни мерки и решения, със сигурност би избрал спокойствието на президентството. Тогава той би запазил за пред избирателите благовидния си образ и би могъл спокойно да твърди, че прави за държавата си всичко, което е по силите му. А неприятните последици от евентуални кризисни ситуации ще бъдат понесени от следващия премиер (който по всяка вероятност ще е подчинен на Борисов). Друга възможна причина, поради която лидерът на ГЕРБ може да потърси спасителен пристан на Дондуков 2, е все по-вероятната (да не кажем неизбежна) коалиция с БСП. ГЕРБ, а оттам и лидерът на партията няма как да не пострадат имиджово от такъв развой на вътрешнополитическите събития. Затова за Борисов би било по-изгодно да се оттегли, а на преден план да остави „технократ“ или „експерт“, който да реализира ляво-дясна коалиция по германски модел. Изходът Разбира се, подобни сценарии са вероятни, но не и сигурни. Заради преднината си на фона на останалите формации ГЕРБ няма нужда да бърза с кандидатурата си за държавен глава, тъй като е сигурно, че който и да бъде „спуснат“ в тази битка, поне балотажът му е гарантиран. Въпреки че на пръв поглед ситуацията изглежда по-скоро положителна за ГЕРБ, нежеланието за навременно издигане на кандидат-президент говори за първа слабост на управляващата партия от много време насам. А и понеже знаем, че внимателно е наблюдавал своя предшественик Пламен Орешарски, за когото казваше, че е „научил всички задни входове”, Борисов би трябвало да е наясно, че аварийните изходи в политиката нерядко водят до позорна развръзка.  

Старият Борисов се завърна. Защо?

 Коментар от Полина Паунова: „Как могат да ви лъжат по този безогледен начин? Щял Радев да ви оправи - с кой лост ще оправи кметствата? С кой?", попита премиерът Борисов пред 15-те хиляди привърженици на ГЕРБ, събрали се в залата-слънце (както нарича той „Арена Армеец”) за откриването на предизборната кампания. На фона на липсващите „лостове” в ръцете на всички останали кандидати (тъй като Румен Радев е само илюстрация) министър-председателят, сякаш подкупвайки избирателя, изброи традиционните благини, които правителството му твори за страната: магистрали, зали, пътища, плащания за КТБ и енергетика, битка срещу контрабандата, пречиствателни станции... Добави споразумението за реадмисия на мигранти между ЕС и Афганистан и свалянето на визите за Канада от догодина за част от българите, а през 2018 - за всички българи (почти като оная история с полупроводниците). Каза също така, че ако спре програмата за безплатно саниране на блоковете, сигурно ще има гражданска война - толкова ѝ се радват хората. Към всичко това добави пари за пенсионерите и повече средства за учители и военни. Като последното си е направо легален рушвет за цели гилдии. " Нашите "  срещу  " вашите " Пред екзалтираната публика, подгрята с песни и танци, Борисов повтори тезата си, че ако ГЕРБ не са №1 на първия тур, ще подаде оставка. След което дръпна гневна реч срещу политическите си опоненти: „Когато ние паднахме от власт, те ни налетяха като стършели. Простихме им, но сега се самозабравиха и се опитват да кроят планове”. Последва нов словесен залп, от който стана ясно, че всички останали искали да крадат от фискалния резерв. В целият спектакъл, организиран именно заради речта на Борисов, присъствието на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ почти не се забелязваше. Двамата номинирани бяха кратки в изказванията си, а предизборните материали напомняха по-скоро на кампания за парламентарни избори, тъй като по тях не беше отпечатан ликът на „майката на нацията“. За сметка на това не липсваше емоционална реч на Цветан Цветанов, а на сцената като подгрявка на Борисов се възкачи и Георги Марков, който „поучи“ премиера да не бъде толерантен към опозицията. Цялата тази демонстрация на предизборна мощ бе гарнирана с отцепено движение около зала „Армеец“ и извозване на симпатизанти с автобуси, собственост на държавно училище. А ето и изводите, които можем да си направим след този спектакъл: Само две години трябваха на новия Борисов, за да се върне към старите си навици, които напоследък бяха останали единствено в инструментариума на Цветан Цветанов. Само две години бяха необходими, за да видим отново това противопоставяне между „нас“ и „вас“. Само две години и една предизборна кампания бяха нужни, за да бъде разбуден споменът за онази демонстрация на мощ, която звучи като заплаха. Само две години бяха необходими на Борисов, за да впрегне държавата в партиен слугинаж. Училищните автобуси и отцепеното движение са най-малкият пример - по-едрите пиарски инструменти са също толкова видими. Нима учителските заплати не са „купуване на гласове“? Само че от онзи вид, който не влиза в обсега на Наказателния кодекс. В "Арена Армеец": Бойко Борисов с Цецка Цачева Месец преди президентските избори министър-председателят се върна към образа от предходния си мандат. Той управлява без парламентарно мнозинство, като успява в отделните ситуации да получи подкрепата на различни опозиционни крила. В останалото време основната му функция е да противопоставя добри и лоши, наши и ваши, съдии и прокурори и прочие. Защо се върна старият Борисов ? Усвоил политико-интригантските трикове, лидерът на ГЕРБ се връща към познатите способи на управление. Което може да означава само едно: на прага на президентския вот партията му се чувства несигурна, а авторитетът му зависи от „агиткаджийството” в политиката. И проблемът изобщо даже не са останалите формации. Борисов добре знае, че неговата „агитка” е най-голяма. Заплахата на този вот са всички онези хора, които няма да гласуват за ГЕРБ, защото са омерзени от случващото се (или по-скоро неслучващото се) в България. И тук никакви визи за Канада не могат да донесат повече гласове. Самият факт, че ГЕРБ не успяха да излъчат по-ярка кандидат-президентска двойка, говори за един съществен проблем: формацията очевидно няма други силни фигури освен Борисов. А това е проблем не просто за президентския вот - подобна липса е хроничен проблем на управлението. Въпросът дали Цецка Цачева ще бъде президент или не става все по-безинтересен, тъй като най-вероятно именно тя ще спечели балотажа. Както стана ясно от думите на премиера, останалите кандидати просто нямат „лостове“ за дребни подкупи към избирателя. Много по-важна в тази ситуация е партийната подкрепа на първия тур - тъкмо тя ще бъде онова мерило, онзи ориентир, който трябва да покаже на премиера дали при евентуални предсрочни избори ще разполага с полезни ходове за съвместно управление, извън БСП и ДПС. А тази аритметика изнервя Борисов - защото добре знае, че ако не успее да активира достатъчно силна партийна подкрепа, ще влезе в следизборните задкулисни преговори в по-неизгодна позиция.

Борисов: Ще изпълним волята на 3,5 милиона от референдума

  България подобрила отношенията си с Русия ГЕРБ ще се вслуша в гласа на хората и ще претвори резултатите от референдума в закон. Това обеща премиерът Бойко Борисов пред bTV. Той обясни, че се вслуша в гласа на българите, въпреки че „с намаляването на субсидията за партиите до 1 лв. за глас ще се доведе олигархията”. Аз съм убеден, но след като така искат 3,5 милиона българи, ГЕРБ ще работи за това, обеща премиерът. Той припомни, че е направил партията си без нито един лев, но предупреди, че когато няма партийни субсидии, към партийните централи щели да тръгнат куфарчетата „Но ГЕРБ е доказала, че може да работи без пари - така, както е работила и преди”, каза още Борисов. Той обеща да работи и за намаляване на депутатите от 240 на 120, но предупреди, че по този начин има опасност дори Ценко Чоков да влезе в парламента. Борисов пое вината, че не е разяснил на хората тези опасности. „Грешката е моя. Аз по-умен ли съм от тези 3,5 милиона, че да не се съобразя с мнението им? Не съм. Може и аз да греша”, каза премиерът. Борисов сподели, че е гласувал „за” на референдума, но призова Слави Трифонов да поеме и политическа отговорност. „Ако мислите, че имам сън нощно време, преди да седна на другия ден до Ердоган, или да разговарям с президента Путин за енергетика, или с държавния секретар Кери да оправям това, което други надробиха преди мен, дадох си здравето“, обрисува отговорностите си премиерът. Той заключи, че властта не е никакво удоволствие и не носи никакво удовлетворение. Според премиера второто място на Цецка Цачева на първия тур на президентските избори е защото не се е подал на популизма и търсел най-подходящия човек и знаещ кандидат, а не най-харизматичния, харесван и рейтингов. Сгреших и затова ще си понеса цялата отговорност, отсече Борисов. Той призна, че не е обмислил добре ситуацията, когато е заявил по-рано, че ще подаде оставка при загуба на 6 ноември. "Да стоим и да участваме на избори в оставка, нямаше да е честно нито към партията, нито към Цачева”, коментира министър-председателят и подчерта, че при провал на балотажа ще се оттегли. Освен това сподели, че се е скарал на част от кметовете на ГЕРБ, които плашели „Като не е ГЕРБ, колко лошо ще стане." Не е нужно да се плашат хората. Оставете - глас народен, глас Божи", настоя премиерът. И цитира дядо си: "И без петел ще съмне.". Борисов очаквал обаче в неделя резултатът да е друг и хората да оценят кой е най-подготвен. Той призна, че донякъде резултатът на конкурента е наказателен вот. "Симпатизантите на ГЕРБ се бунтуваха от това, което направихме преди две години. Ние, за да угодим на патриотите, се огънахме и приехме искането им. Само че дойдоха реформаторите и викат: "Там с едно квадратче ние няма да влезем след следващите парламентарни избори. Ние пак се огънахме - само мир да е. ГЕРБ в парламента само бранеше всички. Услужливо едните избягаха, от другите двама-трима да дойдат на работа. ГЕРБ бушуваше, но всичко изпълняваше, заради мен", изтъкна Борисов. Той е категоричен, че търпи негативи и на изборите е загубил много лекари и учители, защото е бранил реформите на партньорите си в управлението. „Ако реформите бяха лесни, ДСБ нямаше да избягат от Москов. Ами всички да стоим да гледаме и да търсим кусури”, отсече Борисов. Премиерът зададе на подкрепения от БСП кандидат на вота Румен Радев въпроса дали от това, което е искал като шеф на ВВС, има нещо неизпълнено от правителството. „Днес сме подписали за 42 млн. лв. за ремонт на 10 двигателя, за нови двигатели, с огромен ресурс. Имаме 9, ще станат 16 самолета", каза Борисов, като напомни, че държавата си е върнала завода „Авионамс“. Борисов отчете, че са били подобрени и отношенията ни с Русия, като даде пример със завърналите се туристи, повишения стокооборот с 14% и опрощаването на 90 млн. лв. лихви за „Белене”.   Трябвала стабилност за председателството на ЕС Ако 2017 година не е спокойна, по-добре да се откажем от председателството на ЕС. Това обясни премиерът Бойко Борисов. Според него през 2018 година държавата трябвало да спи от спокойствие. Премиерът каза, че дори съжалявал, че толкова много магистрали е направил. Явно не това искали хората - показал първият тур на президентските избори. „Мислех, че когато санираме блокове, за всеки празник по над 50 милиона бонуси за пенсионери... В момента над 3 милиарда е излишъкът в бюджета, изплатихме на предишните бакиите, и изведнъж - протестен вот. Защо? Явно това не е приоритетът", заключи премиерът.