01.12.2016

Резултати от търсенето

Разкриха защо в космоса човек е по-безчувствен към болката?

Руски учени установиха, че еуфорията от полета и увлечението по работата могат да повишат прага на болката у работещите на орбита космонавти, предаде ТАСС. "Космонавт, който дълго се е подготвял и в края на краищата е пристигнал на Международната космическа станция (МКС), изпитва чувство на еуфория и в резултат у него прагът на болката е по-висок," заяви научният сътрудник на Института по медико-биологични проблеми към Руската академия на науките Иля Рукавишников. В момента на МКС се извършва експеримент, свързан с измерване на болката. По думи...

Какво ще изгубя когато стана християнин?

 Животът на човека е като времето, което постоянно се мени. Понякога е топло и пече слънце, понякога е мрачно и вали дъжд. Сезони, които се променят; понякога човек печели, друг път губи. Има хора, които са на мнение, че ако станат християни ще трябва да се откажат или да изгубят неща от живота си. Затова предпочитат да нямат нищо общо с християнството, защото както казват те - “искам да си живеят живота”. Относно загубите, няма как да не се съгласим с тях; така е човек губи. Но какво губи? Точно върху това ще бъдат насочени мислите ни. Преди това обаче, хайде да си зададем и още един въпрос, който ще съпътства предния: защо толкова много хора мислят за това какво ще изгубят, а не за това какво ще спечелят? Стресът, напрежението, безпокойството. Ежедневието е натоварено с напрежение и стрес. Работа, хранене, сън, после пак се повтаря същото. Целият този цикъл може единствено да разболее човек. Това е и научно доказано, че повечето болести са в резултат на стреса, с който се сблъсква човек. Затова и можем да видим хора, които са открили начини как да потушат симптомите на стреса – две кутии цигари, хапчета, алкохол, наркотици. За всички тези “успокоителни” човек обаче трябва да дава пари. Не можеше да има и безплатен начин? Е, има един, но как да го обясним по-ясно? Човек трябва да стане християнин. Тук веднага ще възразят някой като кажат, че това не е вярно, защото познават християни, които имат също проблеми със стреса и безпокойството. Сега обаче не говорим за онези, които четат Библията, но нито й вярват достатъчно, нито я живеят. Такива винаги е имало. По-скоро говорим за посветените християни. “Спокойно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност” (Пс. 4:8) Ето го християнинът, който се е доверил на Бога и е оставил всичко в ръцете Му. Той няма нужда от приспивателни за да заспи, успокоителни за да преодолее стреса. Той има истинска вяра в Господа, че Той ще пази живота му и ще му помага във всяко начинание. Ами така е, когато човек стане християнин – стресът, напрежението ги оставя в Божите ръце, губи ги. “Не се безпокойте за нищо” (Фил. 4:6) Когато реши да не се безпокой, той губи безпокойството и печели Божия мир. Но как се случва това? Вместо да дава пари за всичко, което по-горе беше изброено; той отива при Бога с вяра и отправя молитва към Него; тогава Господ чува молитвата му и изпраща Своя мир в сърцето му и ума му. Виждаме, че хората дават много пари за глупости, а пък Бог ги е приготвил безплатно за вярващите. Мъката, скръбта. Какво да кажем за хората, които са преживяват загуба на близък човек или някакво нещастие в живота. Как да изгубят тази болка, която живее в тях, как да я преодолеят. Много лесно, като станат християни. Бог е обещал, че на онези които повярват в Неговият Син Исус Христос ще даде Святия Си Дух. Самият Божи Син го описва като Утешителят. (Йоан 16:7) И тук идва въпросът: Може ли Бог да утеши душата на човека, който преживява скръб, болка, разочарование? Разбира се, че може. Но много хора предпочитат да отидат при психолог, пcихиатър – те пак искат да си платят за нещо, което Господ е приготвил безплатно. Но така не ли е по-лесно. Човек отива при лекаря споделя какво му тежи, той му изписва определени хапчета. Страдащият пие от тези лекарства докато не свършат, после пак отива да вземе нова рецепта и така докато умре. Всъщност тези успокоителни само потискат симптомите, но не могат да излекуват душата на скърбящия. Обаче Господ, който е създал човека и познава до най-дребни детайли душата му, е наясно и как да му помогне. “Аз, Аз Съм Който ви утешавам” и “Както един, когото утешава майка му, така и Аз ще ви утеша” (Ис. 51:12, Ис 66:13) Когато човек се довери на Бога и се обърне към Него за утеха, той бива успокоен и изгубва скръбта, болката, огорчението. Но това може да се случи само с вярващия човек. Нещо по-важно обаче; докато лекарствата само потискат симптомите, Господ лекува и възстановява цялостно душата. Само Той може да обърне скръбта ни в радост. Може би доста хора не биха повярвали на тези думи. Затова бих ги посъветвал: опитайте тортата преди да твърдите, че не е сладка. Много повърхностно и със скептицизъм може да говори човек за нещо, което не е вкусил. Затова “вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен е онзи човек, който уповава на Него” (Пс. 34:8) Сигурно някои от хората, които четат тази статия никога не са се замисляли, че могат да изгубят скръбта си като станат християни. Те са я приели като пратеник на съдбата в своя дом и живеят с нея. Всъщност животът им е такъв, защото не са поискали от Бога утеха. “До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йоан 16:24) Може би е време да спрем да даваме пари по лекари и да потърсим истинския Утешител. Той може да донесе мир и радост в живота ни. Това означава ли обаче, че никога няма повече няма да изпитаме скръб? Със сигурност не, защото животът тук на земята е такъв, че човек преминава през различни сезони, които му носят и радост и мъка. Но той има отново възможността когато се сблъска със скръбта да потърси Бога и Той отново да излекува душата му. Както виждаме до сега, когато човек стане християнин той наистина губи различни неща. Но всъщност губи, това което Бог не иска да има. Господ е добър и Той му позволява да спечели неща, които да запълнят празнината от това, което е изгубил. Например губи безпокойството, стреса и печели Божия мир; губи болката, скръбта и печели утеха и радост. Всъщност какъв е смисълът да мислим за това, което ще изгубим когато станем християни, не ли е по-ценно това което Господ ще ни подари когато Му се доверим? След като знаем всичко това, си зависи от нас какво ще губим или печелим. Ако много ни харесват безпокойството, скръбта, стреса – да си ги държим. Това ще ни бъде наградата, която сами сме си заслужили. Но нека спрем да се оплакваме за изборите, които сами сме направили; да спрем да обвиняваме Бог или хората. Никой не ни е виновен когато сме избрали да живеем като неразумни. Защото не е ли глупост, когато някой  ни казва къде е изхода, но ние пак сами си избираме да живеем в задънената улица. После защо животът ни е такъв? Може би, защото мислим върху това какво ще изгубим когато станем християни и не знаем какво ще спечелим. Е, вече знаем, но дали ще повярваме, това вече е друг въпрос. Христос ни казва: “радвайте се, че имената ви за написани на небесата” (Лука 10:20) Но всъщност това се отнася само за спечелилите християните, които са изгубили греха от живот си, като са повярвали в Божия Син.

Опасността от изгърбване дебне в ежедневието ни

Болката в кръста е често срещан проблем, който засяга много голяма част от хората по света. Това страдание е на второ място по неврологични оплаквания, след главоболието. Всеки втори човек с такива оплаквания получава поне още един епизод годишно. Болката в кръста не е специфично заболяване, а е симптом, който може да говори за множество други проблеми. При повече от 85% от хората с болки в кръста, въпреки прегледа при лекар, причината за нея не се установява. Едно от най-честите обяснения е изк...

Водещи английски изследователи изнесоха лекции в ЮЗУ

Трима преподаватели от университета в Лийдс (Leeds Beckett University), Великобритания изнесоха лекции пред студенти от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Сред лекторите бе проф. Марк Джонсън, директор на Центъра за изследване на болката и водещ английски изследовател. Проф. Джонсън има над 150 публикации, свързани с различни аспекти на болковата перцепция, автор е на т.нар. транскутанна електрическа стимулация за моделиране и управление на болката, която се използва във физиотерапията. В научния семинар, организиран от Центъра за функцио...

Вдовицата на Гунди: Времето не лекува, само свикваш с болката

"45 г. минаха като миг. Имам чувството, че всичко се е случило вчера. Времето не лекува.То само дава възможност да свикнеш с болката.Но има моменти, в които те пробожда сърцето като се сетиш". Това разказа вдовицата на легендата на "Левски" Георги Аспарухов Величка пред Нова тв. Тя отново се върна към деня,

Това мазило облекчава болката при разширени вени само за 15 минути

Всяка втора жена страда от  разширени вени  - често срещан проблем. А днес ние ще споделим с Вас една рецепта за евтина, но ефективна маска, която облекчава болката при разширени вени . Много е добра тази маска от картофи и помага, ако краката Ви са много уморени!

Облекчава болката при разширени вени!

Всяка втора жена страда от разширени вени - често срещан проблем! А днес ние ще споделим с Вас една рецепта за евтина, но ефективна маска, която облекчава болката при разширени вени, пише За Жената.bg. Много е добра тази маска от картофи и помага,...

Децата на мрака: Да откриеш болката. Българските садо-мазо общества

Децата на мрака Първа част: Да откриеш болката Когато за пръв път отидох да снимам фетиш парти в един нощен ъндърграунд клуб, ми се събраха очите. Три страхотни гърли, облечени в корсети, жартиери и лачени ботуши с високи платформи, нахъсано излязоха на сцената. Влачеха с въже един роб – полугол, полуобвит в бял окъсан чаршаф...

Какво знаем за болката

През 2015 г. GSK, с подкрепата на бранда Волтарен, проведе първото по рода си глобално изследване за влиянието на болката върху живота на хората

Цачева: Терорът в Ница е поредната болезнена среща със страданието и болката

Терористичният акт в Ница е поредната ужасяваща и безкрайно болезнена среща със страданието и болката, посочи председателят на парламента Цецка Цачева в съболезнователни писма по повод трагедията. Председателят на Народното събрание изпрати съболезнователни адреси до председателя на Сената Жерар Ларше и до председателя на Националното събрание

Цачева: Терористичният акт в Ница е поредната ужасяваща среща със страданието и болката

Терористичният акт в Ница е поредната ужасяваща и безкрайно болезнена среща със страданието и болката, посочи председателят на парламента Цецка Цачева в съболезнователни писма по повод трагедията. Председателят на Народното събрание изпрати съболезнователни адреси до

Лекувай хемороидите навреме

Невъзможно е да не разпознаете хемороидите по болезнените подутини Парене, пробождане или сърбеж по време на дефекация са другите характерни оплаквания. С времето паренето и болката стават непоносими, а посещението в тоалетната се превръща в истинско мъчение. Впрочем, болката и усещането за дискомфорт далеч не са най-неприятните.

Сакскобургготски за Митко Цонев: Искрено споделям болката на семейството му

Негово Величество научи с прискърбие за преждевременната кончина на Димитър Цонев. Това публикуваха на страницата на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. „Силно отдаден на професията си човек, който даваше всичко от себе си и по време на неговата длъжност като говорител на правителството ми. Искрено споделям болката на семейството му и изказвам

Когато болката трябва да си отиде, пренеси рехабилитацията си където пожелаеш

Сериозните травми и тежките контузии са част от проблема ни. Навременното следоперативно и посттравматично възстановяване са особено важни, когато ни сполетят сериозни физически травми и когато болката се настани в живота ни. Пациенти, лекари, кинезитерапевти, рехабилит

Фредерик Бегбеде: Когато пишеш - редиш думи върху болката си. Помага, но не лекува лудостта

Броени минути преди срещата ми с един истински кумир - френския писател Фредерик Бегбеде, си мисля, че той притежава рядката дарба да реди думи върху болката - като игра на домино със съдбата, живота и историите, които ги обвързват в артистичен пъзел. Авторът на "Любовта трае три години", "Един френски роман", "Помощ, простете", "Уна&Селинджър", Windows on the World и последния издаден у нас в каталога на "Колибри" - "Романтичният егоист", е в София по покана на организаторите на фестивала...

Болката е заразна?

Изразът "чувствам болката ти" може да се окаже самата истина. Резулатите от изследване, проведено от учените в Oregon Health and Science University, доказват, че живите същества, намиращи се до някой, който изпитва болка, сами стават физически...

Йоргачевич: Болката е голяма, имахме много шансове

Стражът на Левски Боян Йоргачевич коментира след отпадането на тима си от турнира за Купата на България (след 2:3 срещу Черно море), че всички играчи са еднакво виновни. "Мерси за подкрепата на нашите фенове. Нокаут системата е такава, че всяка грешка се заплаща скъпо. Честитя на Черно море! При 2:2 можехме да поведем, ако Божидар Краев беше вкарал гол. Къс е пътят до Европа през Купата. Имахме много шансове, това е истината. Извинявам се на феновете. Болката е голяма, но се фокусираме в първенството. Професионалисти сме и трябва да играем. Кой ще е тук или няма да е тук - не трябва да коментираме. Винаги ще има треньори, директори… Отговорът трябва да дадат треньорите, директорите и управата. Ние играем. Всички сме виновни. Няма повече или по-малко виновен от футболистите", отговори Йоргачевич на въпрос дали катаклизмите на "Герена" с оставката на Люпко Петрович са се отразили на представянето на отбора в днешния мач....

Съпругата на Машадо: Болката е неописуема

Съпругата на Филипе Машадо написа послание на стената си във "Фейсбук". Алине Перейра Машадо запази мълчание няколдо дни, но днес се обърна към приятелите си и показа последната снимка, която й е пратил бившият защитник на ЦСКА - от самолета... "Болката е неописуема. Загубих голямата си любов. Мислех, че ще остарея с него.

За една много голяма любов

Сладостта на въздуха ме кара да мечтая за онова, което беше, и за онова, което би могло да бъде, ако ти беше тук. Оставям се на течението, без да се взирам много надълбоко и много надалече. Чакам оня миг, когато ще се почувствам отново силна. Този миг ще дойде. Зная, че животът все още може да ме въодушеви. Искам да се спася, без да се освободя от теб.                                                                                                                                                 „Докато въздъхнеш”, Ан Филип Жерар Филип (1922-1959) живее кратко, но бляскаво. В театъра дебютира едва 19-годишен, а в киното - на 21. Оставя ни 29 филма, в които блестят неземната му красота, огромният му талант, очарованието и аристократизмът му. Сред тях са „Фанфан лалето”, „Пармският манастир”, „Червено и черно”. Бил е толкова популярен, че обожанието на публиката непрекъснато го е преследвало, гарнирано, както обикновено и за съжаление, със задължителната доза сплетни. Въпреки това, казват, че Жерар Филип е бил влюбен само в една жена - съпругата му Ан Филип, с която имат две дъщери. Няколко  години след смъртта му Ан Филип издава разтърсващата автобиографична книга-изповед „Докато въздъхнеш”. Книжката е мъничка, но вдъхновяваща, кратичка точно като въздишка, а сякаш казва всичко. Защото говори за любовта и смъртта. За срещата и раздялата. За болката и оцеляването. Всъщност има ли за какво друго да се говори? Освен за любовта. За края й. И за вечността й между видимото и невидимото. „Докато въздъхнеш” беше една от любимите книги на актьора и режисьора Илия Добрев. Радиотеатърът успя да съхрани тази му любов като през 2008 година реализира драматизацията и радиопостановката му, която ви предлагаме да чуете отново. Участват артистите: Нина Стамова, Владимир Пенев, Веселин Мишев, Славяна Любомирова, Илия Добрев и децата Гергана Цакова и Георги Дончев.

"Лошият" Запад и "горката" Русия

 "Не си мърдай пръста, докато ножът не опре до гърлото" - така описват в Русия едно специфично състояние. Състоянието на изчакване, бездействие, протакане. Само че на 17 юни ножът наистина ще опре до гърлото, ако Международната федерация по лека атлетика изключи руските спортисти от Олимпийските игри в Бразилия. В Москва вече се подготвят за подобен развой. Твърде тежки са обвиненията, а контрааргументите - твърде слаби. Пък и в почти всички реакции от руска страна се дочува онова до болка познато "Така или иначе ще ни накажат". Всички, които бяха планирали да пътуват до Рио де Жанейро, сега търсят начини да отменят полетите и резервациите си. И очевидно нямат време и воля да обърнат внимание на съществения проблем: Какво се случва с руския спорт? И как ще я кара той оттук нататък? Юрий Решето И пак виновни са другите Вместо да се потърси отговор на тези важни въпроси, вината се прехвърля върху лошия Запад, който иска Русия да остане на колене и затова всячески се опитва да ѝ попречи да си върне старото величие. Моля? На колене? Че кога за последен път Русия е била на колене? Може би в началото на 1990-те години, след разпадането на Съветския съюз. Но това беше преди четвърт век. Междувременно руснаците изживяха няколко "сити" години, през които възникна новото им самосъзнание, че са непобедими, че отново са важни. Човек може да разбере болката на всички любители на спорта, които сега се питат: Защо все ние? Разбираемо е и разочарованието на милионите руски фенове, които навярно няма да се почувстват част от това толкова емоционално и красиво спортно събитие, защото техните сънародници по всяка вероятност ще трябва да си останат у дома. Защо все ние? И други употребяват допинг, си казват сега руснаците. Да, това е вярно, но и тези спортисти ги изправят на позорния стълб. Разликата обаче е, че те не приписват вината на други. И още нещо: жалко за онези руски лекоатлети, които никога не са употребявали допинг, но въпреки това може да бъдат изключени от участие в Олимпийските игри. Всички тези хора имат цели, амбиции, продължават да се потят и да се надяват, че датата 17 юни няма да зачеркне мечтите им. Виталий Мутко Като развалена плоча Руският министър на спорта Виталий Мутко повтаря като развалена грамофонна плоча, че същинската цел на допинг-разкритията била да се окаже влияние върху очакваното на 17 юни решение на Международната федерация по лека атлетика за руското участие на Олимпийските игри. Подобни изявления вредят на цялата страна, защото така Русия никога няма да се поучи от грешките си. Но евентуалното изключване на руските лекоатлети от Олимпийските игри в Рио може и да е за добро. Защото със спестените пари Русия би могла да изгради най-сетне нова магистрала между Москва и Владивосток. Може да бъде построен и нов стадион - точно навреме за Световното първенство по футбол през 2018 година. Ако дотогава, разбира се, на Русия не ѝ бъде отнето домакинството. Този път заради корупция.

5 лесни упражнения, които вършат чудеса при болки в гърба

Гърбът е онази част от тялото, която често пренебрегваме. Сещаме се за него едва когато започне да ни боли. Проблемите могат да дойдат от продължително обездвижване или неправилна стойка. Вследствие на това се появяват изкривявания, дископатия, шипове. За да не допуснем болката в кръста и в мускулите на гърба да стане трайна част от ежедневието ни е добре да поддържаме форма със спорт. Ново тяло само с едно упражнение за 28 дни (СНИМКИ/ВИДЕО) Предлаг...

3 лесни упражнения, които вършат чудеса при болки в гърба

 1.Гърбът е онази част от тялото, която често пренебрегваме. Сещаме се за него едва когато започне да ни боли. Проблемите могат да дойдат от продължително обездвижване или неправилна стойка. Вследствие на това се появяват изкривявания, дископатия, шипове, информира Дарик. Независимо какви са вашите болки в гърба или кръста, тези три лесни упражниния ще ви помогнат и облекчат болката ви.