01.12.2016

Резултати от търсенето

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Селата у нас - място за напускане! Над 570 са напълно „мъртви“ или с под 10 жители

Без население или с едноцифрен брой жители са 571 села в страната. Това става ясно от справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2015 година. Към тази дата в България има общо 5259 населени места. От тях 257 са градове, а 5000 - села, като към тях са причислени и два манастира със статут на населено място. От всички 5000 села в България общо 571 са без население или с едноцифрен брой жители, сочат данните. Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 411, а 160 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. И това след като вече 14 села бяха заличени от картите, след като дълги години останаха напълно безлюдне. С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 67 населени места, а по трима - в 44 села. 46 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 52 села, а с по шестима жители - 33 села. Общо 28 села имат по седем жители, други 34 са с по осем обитатели, а 38 села са с деветима души население. Селата без население са разположени в 11 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 21 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители - 61, и най-много с едноцифрен брой на населението - 115, има в Габровска област - общо 176. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите. След нея се нарежда област Велико Търново - общо 336 населени места, с 54 села без постоянно население и 87 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група. В област Кърджали има 10 села без жители и 23 с едноцифрен брой население. В Смолянска област с нулево население са 7 села, а други 31 са с едноцифрен брой на жителите си. Със 7 села без жители е и област Хасково, в която според данните има 18 села с едноцифрен брой на населението. В Софийска област са разположени 6 села без население, както и 26 с едноцифрен брой на жителите. В две области - Благоевград и Стара Загора, са разположени по четири села без жители, като в първата населените места с едноцифрен брой на обитателите са 20, а във втората - седем. В област Кюстендил има три села без жители, а 23 са с едноцифрен брой на населението. В областите с административен център Бургас и Търговище има по две села без жители и съответно 3 и 13 с едноцифрен брой население. С различен брой на селата с едноцифрен брой население са областите Перник - 16 села, Добрич - 12 села, Видин - 5 села, Варна - 3 села, Монтана, Пазарджик и Пловдив - по 2 села и Враца, Силистра и Сливен по едно село с едноцифрен брой жители. И към края на миналата година най-голямото българско село остава Лозен - област София-град, с население 6250 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 142 града или иначе казано от повече от половината градове в страната. Следващото по големина село е Айдемир - област Силистра, с население 5727 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица - област София-град, с населние 4979 души, Казичене - област София-град, със своите 4737 обитатели, Драгиново - област Пазарджик, с 4714 жители, Розино - област Пловдив, с 4278 жители, Мало Конаре - област Пазарджик, с 4145 души, Труд - област Пловдив, 4044 жители, Калипетрово - област Силистра - 3938 жители и Градец - област Сливен - 3935 обитатели. Любопитно е да се отбележи, че цели 2391 села в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 208 жители към края на миналата година. Други 6 села пък имат равен брой жители с Мелник.

Поредните обществени поръчки с поредните въпроси на поредното министерство

      Милиони левове за външни услуги и консултанти е разходвало и договорило в последната половин година Министерството на околната среда и водите. Това става ясно от преглед на обществените поръчки на ведомството, ръководено от Ивелина Василева, пише БГНЕС. Аутсорстването на различни дейности на външни изпълнители става на фона на щат от 435 души, които се водят на работа в МОСВ. Голяма част от средствата, които ведомството на екоминистъра Василева разходва за консултанти, са европейски, но има и такива, които са само за сметка на националния бюджет. При част от процедурите дори не е проведена обществена поръчка, а се е стигнало до директно възлагане. 391 150 лв., без ДДС, дава Министерството на околната среда и водите на юридическа кантора, която да извършва правни консултации за срок от една година. Договорът е сключен в средата на април 2016 г., като МОСВ се е възползвало от законовата възможност да избере адвокатската кантора, с която ще работи, чрез процедура на договаряне без обявление, т.е. с предизвестен победител. Почти 20 000 лв., с ДДС е дало ведомството на Ивелина Василева за анализ на административния капацитет на чиновниците, които управляват европейската програма “Околна среда” през настоящия и през приключилия в края на 2015 г. програмен период. На 20 май 2016 г. е сключен договор с фирма за подбор на персонал, която е наела шест лица, които ще извършват “технически дейности” по европейската програма до края на настоящата година. За целта МОСВ плаща 66 000 лв., без ДДС. Така на практика екоминистерството наема секретарки, без да разширява щата на самата администрация. Грубата сметка показва, че една “външна” секретарка на МОСВ, която ще работи по ОПОС 2014-2020 г., излиза по 1500 лв. на месец. С много по-големи бюджети се оказват обществените поръчки, които МОСВ обявява за изработването на информационни системи или за други услуги, свързани с опазване на околната среда. На 26 юни 2016 г. МОСВ сключва договор за замерване на емисиите на вредни вещества при изгарянето на местни въглища и брикети при битови отоплителни уреди. Срокът на изпълнение на договора е три месеца от датата на подписването му. Така се оказва, че МОСВ се интересува как се отразява на въздуха използването на въглища и брикети през месеците юли, август и септември, които по разбираеми причини се използват основно през периода декември - март. За “лятното” замерване ведомство плаща 43 000 лв., с ДДС или по 14 000 лева на месец. На 20 юли 2016 г. МОСВ сключва договор с фирма, която трябва да осигури текуща поддръжка на информационната система за защитените зони от “Натура 2000”. Срокът на договора е двугодишен, а дължимата от екоминистерството сума възлиза на 132 000 лв., с ДДС. Изборът на изпълнител става чрез директно възлагане, тъй като при сключването на Споразумение за “Натура 2000” през 2012 г. е било договорено фирмата, която е разработила софтуера, да запази авторските си права и така да си гарантира абонаментна поддръжка докато МОСВ ползва въпросното приложение. В момента ведомството на министър Ивелина Василева е пред финализиране на процедурата по избор на изпълнител на Електронна база данни – публичен регистър на предприятията с нисък и висок рисков потенциал. Всички дейности трябва да се извършат за осем месеца, пише в документацията на поръчката, която е на стойност четвърт милион лева, без ДДС. Комисията от МОСВ вече е класирала две от три фирми, които са били допуснати до финалната фаза. Оказва се, че фирмата, която се готви да прибере 248 000 лв., без ДДС и ще прави публичен регистър няма дори работещ интернет-сайт, на който да е презентирала дейността си. Междувременно в средата на юли МОСВ стартира публично състезание за избор на фирма, която трябва да “Разработи ръководство за прилагане на йерархията за отпадъците, в т.ч. при опасните отпадъци”. Според експертите от МОСВ това ръководство следва да се изготви за срок между шест и девет месеца и стойността му трябва да е 90 000 лв., без ДДС. Малко повече – 130 000 лв., без ДДС, МОСВ се е приготвило да даде и за “Изготвяне на Наредба за устойчивост на биогоривата с отчитане на непреки промени в земеползването и Методика за определяне на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата с отчитане на непреки промени в земеползването”. Дейностите по поръчката трябва да са приключили до 25 ноември, пише в документацията. Срокът за подаване на документи е изтекъл преди две седмици. В края на юли е изтекъл срокът и за “Разработване и внедряване на информационна система за управление и поддръжка на публичен регистър по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети”. Стойността на тази поръчка е 300 000 лв., без ДДС. Всички дейности трябва да са приключили осем месеца след възлагането на поръчката, става ясно от документацията. Несъмнено най-голям интерес представлява обществената поръчка, която МОСВ е обявило през април тази година. Тя се отнася до Подготовка на проект и изграждане на Система за управление на водите в басейна на река Искър като част от Национална система за управление на водите в реално време. От документацията става ясно, че към момента има съществуваща система за наблюдение на водите на река Искър, която трябва да се оптимизира. Проектът е мащабен и включва изграждането на редица модули за следене на водите в реално време, както и център за управление и др. Максималният срок за изпълнение е година и половина. Сериозна е и сумата, която ще плати МОСВ – 4,5 млн. лв., без ДДС. В сряда двата допуснати консорциума, които са кандидатствали трябва да са представили финансовите параметри на офертите в МОСВ. Финансирането на проекта е с европейски средства. Отговорност за изброените процедури са се нагърбили да носят заместник-министрите на околната среда и водите, както и главният секретар на МОСВ, чийто подписи са положени под документациите за милиони левове. /БГНЕС    

ГИТ спря 10 строителни обекта в София

Заедно с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Румяна Михайлова в проверки на строителни обекти на територията на София се включи и Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова се включи в проверки на строителни обекти на територията на София днес заедно с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Румяна Михайлова. Девет екипа от Главна инспекция по труда провериха през деня 20 строителни обекти в 38 предприятия. На проверените обекти са заварени да работят 190 работници, съобщиха от ГИТ. Установени при проверките са около 160 нарушения. От тях 64 са нарушенията, свързани с липсата на обезопасяване от падане от височина, срутване на земна маса и др. Нарушенията, свързани с електробезопасността са 28. Нарушенията, свързани с непровеждане на ежедневния инструктаж, са 8. Спряно е строителството, до отстраняване на нарушенията, на три от четири сгради на един строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Принудителната административна мярка е предприета заради необезопасени контури на етажните плочи и на отвори на конструктивни елементи, което създава риск от падане от височина. Общо при проверките през деня са спрени 10 необезопасени обекти, машини, съоръжения, работни места, дейности, които крият риск за живота и здравето на работниците. Установени са 9 лица без сключени писмени трудови договори. Един обект, в кв. „Манастирски ливади“, е бил напуснат масово от работещите при влизане на контролните органи на ИА ГИТ през дупка в оградата. Фактът, че строителните обекти са открити и с много възможности за изход, които позволяват работещите да ги напускат бързо, е идентифициран като проблем на контролната дейност. Поради това е въведена практика обекти, за които има съмнение, че се напускат умишлено от работещите, да се проверяват почти ежедневно след първото посещение. Наблюдава се тенденция в тези случаи да се сключват договори с работниците, дори към момента на проверката те да не са били установени на работните им места или установените лица без договор на обекта да са били единици, в което се изразява превантивната дейност на ИА ГИТ. При проверките днес в София най-честите установени нарушения са идентични с тези, които се установяват при контролната дейност в строителството като цяло. Риск от падане от височина създава използването на скелета, които не са обезопасени с парапети от трите си страни; използване на ограждения без монтирана бордова лента, преминаване между отделните нива на скеле, чрез изкачване по конструкцията, а не посредством специално предвидена за целта стълба; необезопасени тераси; импровизирани преходни мостчета и пасарелки без парапети. Скелетата не се ограждат с предпазни мрежи, когато се работи на височина по фасади в населени места, където преминават хора или превозни средства, което създава опасност от удар при падане на тежки предмети. Опасност от затрупване на земни маси създават други чести нарушения, като работата в необезопасени изкопи с вертикални стени, по-дълбоки от 1,5 м или използваното укрепване не е съобразено с устойчивостта на земните маси, особено при овлажняване на почвата в следствие на валежи. Допуска се изкопаната земна маса и строителните материали да се складират в близост до ръба на изкопа, в зоната на естественото срутване. В същата опасна зона се допуска и движението на строителна механизация. Законодателството изисква да има минимум 1 метър обезопасена зона от ръба на изкопа, в която е забранено складиране на земна маса и материали, както и движението на техниката. И в строителството една от сериозните опасности идва от поражение от електрически ток в резултат на често установявани случаи на отворени електрически табла; електрически кабели на временни инсталации, положени по терена по начин, с възможност за механичното им увреждане (пробиване, срязване и допир до тоководещи части). По време на проверките дори беше установен кабел, положен във водата след валеж. Опасност от спъване, подхлъзване, падане, срязване, пробождане създават строителни отпадъци и материали, разхвърляни на работната площадка и по работните зони, както и положени върху земята кабели, маркучи и др. Благодарение и на различни европейски програми и проекти работодателите все по-често осигуряват специално облекло и лични предпазни средства, съобразени със стандартите - каски, обувки със защитена срещу пробождане подметка и бомбе със защита срещу смазване, премазване. Въпреки това липсата им на обектите или неизползването им продължава да е едно от честите нарушения. В този случай, ако има осигурени лични предпазни средства, отговорност носи както самият работник, така и отговорното лице, което го е допуснало до работното място без тях. Секторът „Строителство“ подлежи на засилен контрол, тъй като е идентифициран като един от рисковите от една страна по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - заради високия трудов травматизъм, и от друга - заради проблемите с възникването на трудовите правоотношения, работното време и почивките, заплащането на труда. За седемте месеца на годината контролните органи на Главна инспекция по труда са извършили 2907 проверки в сектора от общо 29 149 броя. Установените нарушения на проверените обекти в строителството са 13 488 броя от общо 133 101 броя за периода. По осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд нарушенията на строителните обекти са 7248 броя. Тези, които касаят трудовите правоотношения - възникването им, разпределението на работното време, отпуските и почивките, заплащането на труда, са 6165 броя. За отстраняването на установените в строителството предписания са предприети 12 840 принудителни административни мерки. От тях 12 727 броя са задължителни за изпълнение предписание, които позволяват на работодателите да изпълнят изискванията на закона, без да търпят финансови санкции за това. Издадени са 67 от общо 268 акта за спиране на необезопасени обекти, машини, съоръжения, работни места, дейности, които пряко застрашава живота и здравето на работещите. На практика всеки четвърти акт за спиране е бил в строителството. Най-често на строителни обекти се спират необезопасени машини - повдигателни съоръжения (кранове, хаспели), неукрепени и необезопасени скелета, циркуляри без предпазител на режещия инструмент, машини с открити тоководещи части под напрежение, необезопасено срещу поражение от електрически ток временно ел. захранване; дейността по отделни участъци или работни места, където съществува опасност от падане от височина или от затрупване от земна маса. Издадените актове за установяване на административно нарушение за седемте месеца в сектора са 807 броя от 5204 броя общо. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е 915 460 лв. при 5.2 млн. лв. Работа без сключен писмен трудов договор е установена в 237 случая при 1451 случая общо. Тези случаи намаляват през годините. Въпреки, че строителството остава един от най-рисковите сектори, в рамките на контрола се установява, че все повече работодатели инвестират в ново оборудване, част от което е закупено по европейски програми и проекти. Средства се влагат в скелета, строителна механизация, преносими санитарно-битови фургони и контейнери, в т.ч. химически тоалетни. Все по-често се прави съвместна оценка на риска при едновременна работа на обекта на няколко изпълнители. Въпреки положителната тенденция, проблемът със съвместната организация на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд от няколко фирми, работещи на една площадка, все още не е решен и е едно от най-честите нарушения, констатирани на строителните обекти. По време на контролната дейност в сектор „Строителство“ се установява, че има сериозни проблеми със спазване на трудовото законодателство от фирмите-подизпълнители - негативна тенденция, която се отчита в световен мащаб. По отношение на трудовите правоотношения са констатирани редица нарушения по работното време. Трябва обаче да се има предвид, че това често се случва със съгласието на работниците, които са от цялата страна и предпочитат да работят по-дълго време без почивка, за да могат после да получат по-дълга такава и да се приберат по родните си места. Затова при проверка те не желаят да съдействат на инспекторите, като напускат обекта или отказват да попълват декларацията, в която реално да отразят отработените от тях дни.   Източник: БГНЕС

Как хиляди европейци остават без дом

  Външните граници трябва да се запечатат за нелегални пришълци Има такъв роман на френския писател Ектор Мало (Hector Malot)- “Без дом”, написан през далечната 1878 година, която е и последната година от петвековното робство на българския народ под османска власт. Домът е основната материална придобивка на всеки човек, а загубата му винаги е трагедия. Домове се строят, домове се купуват и продават. Понякога за нещастие човек губи дома си. Днес, в този момент, хиляди хора в Европа губят домовете си. Губят ги не по своя вина, а по вина на собствените си мекушави правителства. За какво иде реч? Крайно време е истината да се каже без лъжи и преструвки, тоест без политкоректно празноговорене. А истината е, че цели квартали и даже центрове в големите европейски градове (а и в не толкова големите също) не стават за живеене. Не стават, защото там са се преселили огромни маси хора с чужда култура и друг, меко казано, стил на живот. В засегнатите градски райони рязко е нараснала престъпността (някъде над десет пъти!), включително сексуалните посегателства над жени и деца. Често извършителите на тези престъпления даже не осъзнават характера на постъпките си, защото смятат, че имат право на подобни посегателства. В известен смисъл ние, потърпевшите, няма даже защо да им се сърдим. Те са такива, други са. На всичкото отгоре пришълците смятат, че са специално поканени тук, за да бъдат изхранвани и да им се осигурят жени, специална храна и разни други екстри, които иначе се срещат само в рая. В техния рай. А що се отнася до поканата, тук май са прави. Само дето тази покана не дойде от обикновените хора, а от безотговорните им ръководители. В засегнатите от нашествието квартали е много трудно да се живее. Хората излизат и се връщат само по светло, бронират жилищата си, не пускат децата си сами навън. Възрастните хора също не могат да излизат спокойно извън домовете си, а жените, включително младите, трябва да се обличат като бабички, за да не дразнят младите агресивни пришълци. Полицията обикновено бездейства или даже се крие, а лъжливите медии крият престъпленията или ги омаловажават. Така, освен че трябва да променят начина си на живот, хората са лишени от правото да изказват възмущението си. Това, разбира се, няма как да продължава дълго. Но докато нещата не се променят, стават и други неприятни неща. Много неприятни. Например хората остават без дом. И наистина, оказва се, че хората в засегнатите райони не могат да напуснат домовете си и да се заселят другаде. В една нормална държава, при нормални условия човек лесно сменя жилището си: продава го или го отдава под наем и отива другаде, където купува жилище или почва да живее под наем. Така е в нормалните държави и в нормалните времена. Но това, което се случва в момента, не е нормално. Причината е кристално ясна: в поразените райони жилищата не струват нищо. Или струват 10% от първоначалната си цена, което е практически същото. За да си купят дом, много хора са изтеглили банков заем и той трябва да се връща. Банките, които иначе много агресивно предлагат жилищни кредити, в случая не се интересуват от досадната подробност, че домът на длъжника вече не струва нищо. Разбира се, когато заемът е срещу ипотека на същото това жилище, контрата остава и в банките. Които започват да придобиват имоти, които са обезценени в пъти Нека резюмираме ситуацията. Един човек е изтеглил кредит, който при нормални условия ще връща през целия си активен период, но срещу това накрая ще има жилище. Само дето се оказва, че жилището не става за живеене, а кредитът трябва да се връща. Животът на човека е в руини. За един законопослушен и добронамерен гражданин това е чудовищна несправедливост. А когато човек се чувства жертва на чудовищна несправедливост, той сам е готов на чудовищни действия. Французите би трябвало да имат генетична памет за трагичните събития в периода от 1789 до 1799 година. Както руснаците трябва да имат подобна памет за 1917 година и за последвалата я гражданска война. Какво трябва да се направи? Разбира се, трябва да се прекрати безконтролното нашествие. Европа без граници не е и не трябва да бъде Европа, в която всеки може да преминава от една държава в друга, както му скимне и в частност като гази зелените граници и лази под и над телените заграждения. И, естествено, е без грам документи, защото удобно ги е загубил. За разлика от телефона и парите си примерно. И ако вътре в Европа все пак движението на хора следва да бъде максимално облекчено, то външните европейски граници трябва категорично да се запечатат за нелегални пришълци и особено за терористи. Във всички европейски държави незаконното преминаване на границата е криминално престъпление. В България за това по закон се предвиждат до 5 години лишаване от свобода. Друг е въпросът, доколко този закон се спазва. И този именно въпрос трябва гражданите да го задават на своите управници. Като не е зле да им се напомня какво се случи във Франция преди 227 години и в Русия преди 99 години. И за който не е разбрал, ще напомня. Граница се пази със сила. С всички степени на силата, за да съм съвсем точен. И, разбира се, пришълците трябва да се отсеят. Които се нуждаят от убежище и могат да докажат тази нужда, трябва да получат такова. Но дори и тук трябва да е ясно, че това не се отнася за всички. Защото желанията и възможностите в тази област са напълно противоположни. А иначе време е всички да научим смисъла на думата „всички”, например когато произнасяме култовата фраза „Елате всички!”. В Африка например живеят един милиард души, повечето от тях в провалени държави. Могат ли всички да дойдат в Европа? А какво да правим с хората, които на практика загубиха жилищата си и също така на практика им беше съсипан животът? Справедливо е държавата, след като не си опази границите, да компенсира материално засегнатите свои граждани. Който в неставащите за живеене райони иска да продаде жилището си, нека му го купи държавата на цената на придобиването му с отчитане на инфлацията. Или по пазарни цени преди нашествието, което също е вариант. В началото написах, че много хора в Европа в момента губят жилищата си, без да имат вина за това. Е, сега ще трябва да се поправя. Защото в цялата тази история невинни няма. И всички ние ще продължаваме да сме виновни за всички нещастия, които ни се случват. Ще сме виновни, защото си избрахме да ни управляват хора, които се провалиха. Демокрацията е силна, защото може да се самоорганизира в движение. Или поне досега можеше. Европа ще издържи и ще се справи, както издържа и се справи през 1683 година във Виена и през 1945 година в Берлин. Лошото е, че и днес, както и тогава, ще се наложи това да стане по трудния начин. Но то си е така, опитът е най-ценната придобивка. И за него се плаща най-скъпо.

Прокуратурата обвини бившия софийски областен управител в умишлена безстопанственост

  Софийска градска прокуратура обвини бившия областен управител на София Веселин Пенев в безстопанственост и сключване на неизгодни сделки, от които е произлязла вреда за държавата в размер на 11 млн. лева, предаде БГНЕС. Той е обвинен в това, че в периода 30.12.2015 год. до 26.04.2016 год., при условията на продължавано престъпление умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество - предоставените на областната администрация на област София бюджетни средства за 2016г. и имот - държавна собственост, в резултат на което са последвали разпиляване на имуществото и значителни щети за държавата в общ размер 116 216 лв., съобщиха от прокуратурата. На 30.12.2015 г. сключил договор за осигуряване на транспортна услуга, чрез предоставяне на високопроходим автомобил марка „Тойота“, модел „HIGLANDER AIBPIP“ и шофьор, с цена 2779.00 лева месечно без ДДС и годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00 лева. По този начин допуснал извършването на ненужни и несвързани с дейността на Областната администрация разходи. В изпълнение на този договор е изплатена сумата от 11 116.00 лв., от което е последвало разпиляване на имущество в същия размер от бюджета на Областна администрация на област София. На 19.02.2016 г. Пенев издал заповед за откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване за държавен имот – апартамент с площ 179,52 кв.м., ведно с идеални части от сградата, находящ се в гр.София, район „Изгрев“, ул.“Фредерик Жолио Кюри“ №19, бл.156/1, ет.13. В тази заповед определил начална тръжна цена 226 700.00 лв., като тази цена е по-ниската пазарна стойност измежду определената от независими оценители стойност. Първоначално определената пазарна оценка на имота е 336 400.00 лв. На 26.04.2016г. Пенев е сключил договор за покупко – продажба на имота с В.И.П. при цена по договора 231 300 лв. По този начин Пенев умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването и управлението на повереното му имущество и не се е съобразил с разпоредбата на чл.31, ал.1 т.3 от Закона за администрацията, съгласно която областният управител отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта. От това деяние на Веселин Пенев са последвали значителни щети за държавата в размер на 105 100 лв. Освен по обвинението за умишлена безстопанственост Веселин Пенев ще отговаря и за сключване на 3 неизгодни сделки, от които е произлязла значителна вреда за държавата в размер на 11 126 130 лв., като случаят е особено тежък. На 08.07.2016 г. съзнателно сключил неизгодна сделка за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице. С този договор Пенев е продал на търговско дружество недвижим имот - частна държавна собственост с площ от 1376 кв.м., находящ се в гр. София, район „Оборище“, бул. “Княз Александър Дондуков“ №58, за сумата от 135 433лв. лева без ДДС. Пазарната стойност на имота към 08.07.2016г. е 2 086 000лв. лева без ДДС с съгласно оценителната експертиза. От това деяние е произлязла значителна вреда за Българската държава в размер на 1 950 567лв., представляваща разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имота. На 08.07.2016 г. съзнателно сключил неизгодна сделка за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице. С този договор Пенев е продал на търговско дружество недвижим имот - частна държавна собственост с площ от 4 762 кв.м., находящ се в гр. София, район „Оборище“, бул. “Княз Александър Дондуков“ №56, за сумата от 391 219 лева без ДДС. Пазарната стойност на имота към 08.07.2016г. е 7 722 000 лева без ДДС съгласно оценителната експертиза. От това деяние е произлязла значителна вреда за Българската държава в размер на 7 330 781лв., представляваща разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имота. На 08.07.2016 г. съзнателно сключил неизгодна сделка за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице. С този договор Пенев е продал на търговско дружество недвижим имот - частна държавна собственост с площ от 1 191 кв.м., находящ се в гр. София, район „Оборище“, бул. “Васил Левски“ № 106, за сумата от 132 218 лв. лева без ДДС. Пазарната стойност на имота към 08.07.2016г. е 1 977 000 лв. без ДДС съгласно оценителната експертиза. От това деяние е произлязла значителна вреда за Българската държава в размер на 1 844 782 лв., представляваща разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имота. Трите имота са продадени на едно и също юридическо лице. На Веселин Пенев е взета мярка за неотклонение Гаранция в пари в размер на 20 000 лв. Наложена му е забрана да напуска пределите на страната без прокурорско разрешение. 

Промишленото производство в страната регистрира ръст за септември

  По предварителни данни през септември 2016 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, намалява с 0.2% в сравнение с август 2016 година, съобщиха от НСИ, предаде БГНЕС. През септември 2016 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.3% спрямо съответния месец на 2015 година. През септември 2016 г. в сравнение с предходния месец производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ намалява с 1.9%, добивната промишленост остава без изменение, а в преработващата промишленост е отчетено увеличение от 0.3%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 13.6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 13.0%, производството на облекло - с 6.3%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 15.1%, производството на тютюневи изделия - с 11.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.1%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.6%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 4.7%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%, докато в добивната промишленост е регистриран спад от 1.9%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 39.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 21.0%, производството на основни метали - с 19.5%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 11.4%. Намаление е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 23.2%, производството на превозни средства, без автомобили - с 20.2%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 14.6%. 

Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен

 Едва около 13 000 гласа не достигат, за да бъде референдумът задължителен, сочат резултатите на ЦИК на база 100% обработени протоколи. Същевременно инициаторът на референдума Слави Трифонов обвини ЦИК в "чудовищна манипулация". Според него в референдума са гласували 3 501 220 души, което го прави валиден, но ЦИК е определила като недействителни  над 13 000 бюлетини,  пуснати в урните без пликове. "За да бъде задължително решението, в референдума трябва да са участвали поне толкова избиратели, колкото са участвали на последните парламентарни избори. Загадката беше и до известна степен все още е дали това число, което е 3 500 585 души, ще бъде достигнато на този референдум. Резултатите от 100-процентовото въвеждане на протоколите показват, че броят на участвалите е малко по-нисък от това число - с около 13 000 души", каза говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Той обаче уточни, че това не се финалните резултати, тъй като в ход е повторно въвеждане на протоколите и анализ на несъответствието между двете въвеждания. “Но засега няма данни, от които да съдим, че е покрито условието, което превръща решението, взето с вота на гражданите, в задължително за изпълнение от парламента", посочи Томов.  При всички положения резултатите от референдума ще бъдат разгледани от Народното събрание , защото изпълнява условието да са гласували над 20 на сто от имащите право на глас. По последни данни на ЦИК на база 100% обработени протоколи във въпроса за мажоритарния вот са участвали 3 488 258 избиратели, във въпроса за задължителното гласуване са се включили 3 488 605, а за намаляването на партийната субсидия - 3 488 154 избиратели. На въпроса  "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?" положително са отговорили 2 509 340 гласоподаватели ( 71.94 на сто), "Не" са дали 560 261 ( 16.06 на сто), без еднозначен отговор са 330 894 ( 9.49 на сто), а 87 763 ( 2.52 на сто) са недействителните бюлетини. На втория въпрос -  "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" положителен отговор са дали 2 158 981 ( 61.89 на сто) от участвалите в референдума. "Не" са казали 905 689 ( 25.96 на сто), без еднозначен отговор са 336 172 бюлетини ( 9.64 на сто), а недействителните бюлетини са 87 763 ( 2.52 на сто). Въпросът  "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?" - събира 2 516 893 гласа "Да" ( 72.16 на сто). С "Не" са отговорили 523 755 гласоподаватели ( 15.02 на сто), без еднозначен отговор са 359 743 бюлетини ( 10.31 на сто), а недействителни са 87 763 ( 2.52 на сто). Според инициатора на референдума Слави Трифонов обаче той е валиден, а ЦИК манипулира резултатите. “Уважаеми сънародници, в момента един от основните слуги на политическата класа – Централната избирателна комисия, извършва чудовищна манипулация с гласуването за референдум“, се посочва в изявление на Трифонов до медиите. “Общият брой на гласувалите за референдума е 3 501 220. За да е задължително решението на референдума, са необходими 3 500 585 гласа. Тоест референдумът е успешен и решенията му са задължителни. ЦИК иска да извади 13 792 гласа, за да обяви референдума за незадължителен. Това е нарушение на закона. ЦИК искат да извадят тези бюлетини, защото са били пуснати в урните без плик. Но законът не изисква само действителни бюлетини при отчитане на избирателната активност. А отчита всички гласове. А всичките гласове са 3 501 220. И те са над необходимия брой. Такъв е законът“, твърди Трифонов. Той допълва, че много български граждани не можаха да гласуват, защото ЦИК прекрати изборния ден, преди да гласуват всички желаещи. “ЦИК махна печата от бюлетините. ЦИК махна видеонаблюдението . ЦИК реално е в услуга на политическата класа и очевидно е получила заповед да саботира референдума“, коментира Трифонов. “Уважаеми зрители, спите ли? Колко още доказателства трябва да получим, че сме изправени едни срещу други?! От едната страна народът, от другата - политическата класа и техните слуги!“, завършва обръщението до медиите.   Говорителят на ЦИК Цветозар Томов отговори на обвиненията, че "при нужда" ЦИК може да отвори чувалите с бюлетините на секциите, в които има голям брой пуснати бюлетини за референдума без пликове.   Той каза, че в националното допитване се отчитат само гласовете с плик. Според данните на ЦИК недействителните бюлетини са 87 763. Само те се броят, когато се отчита активността.     Онези 13 792 бюлетини, за които говори Слави Трифонов в писмото, са пуснати без плик. При отчитането на резултата според Изборния кодекс се броят само пликовете, т.е. бюлетината без плик не се брои за глас - действителен или не, казва Цветозар Томов.

Валерия Иларева: Лицата без гражданство са в правен вакуум

В България има правен вакуум по отношение на лицата, които не се отнасят към нито една съществуваща държава. Това се получава, защото законът не разписва процедура за идентифицирането им като лица без гражданство, обясин в предаването "Хоризонт до обед" адвокат Валерия Иларева от Европейската мрежа за лицата без гражданство: Страната ни е ратифицирала конвенция на ООН за статута на лицата без гражданство, но не е въвела национални процедури, по които да направи оперативна, приложима тази конвенция. Хората без гражданство попадат в общия режим на нелегалните емигранти в България, които подлежат на връщане. Лица без гражданство са например хора от разпаднали се държави като Югославия и СССР, когато нито една от новосъздалите се след разпадането държави не ги разпознава като свои граждани. Това невинаги става заради бездействие на самите хора, обясни адвокат Иларева. Друг идентичен казус възниква, когато гражданството се предава само по мъжка линия, както е в Ливан или Иран, уточни тя: Проблемът засяга много хора. Децата стават пълнолетни и остават без гражданство.В по-голямата част от случаите лицата без гражданство не могат да бъдат депортирани, затова говорим за превенция на тяхното имиграционно задържане, подчерта юристът:Това задържане продължава много дълго, клони към максималния срок на имиграционно задържане и е самоцелно - то не обслужва законовата цел за връщане в някоя държава. И се оказва, че те търпят някакво наказание, те го възприемат като наказание. Не това е целта на имиграционното задържане.  Няма официална статистика колко са хората с подобен проблем, тъй като на тях им се "приписва" гражданство в някой от центровете за задържане, стана ясно от разговора. Цялото интервю по тази проблематика слушайте от звуковия файл. 

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът. 1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш. 2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични… 3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви. 4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш. 5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти. 6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем. 7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта… 8. Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка. 9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката. 10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.  11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже. 12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. 13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие. 14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки. 15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце. 16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го. 17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон. 19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш. 20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата. 21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно. 22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори. 23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент. 24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек. 25. Интересните събития често имат глупави обяснения. 26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били. 27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича. 28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.  29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага. 30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава. 31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време… 32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират. 33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе. 34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.  35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример. 36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях. 37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.  38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване… 39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия… 40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция. 41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник. 42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си. 43. Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много. 44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш. 45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.  46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.  47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами. 48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове. 49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща. 50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко. 51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега… 52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш. 53. Преди 30, към сърцето: -          Отвори се. Готов съм. След 30, към сърцето: -          Не ми почуквай. Знам. 54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си. 55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае. 56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб. 57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен. 58. Трудно се обича жена, която е била много обичана… 59. Жените имаме нужда от внимание и любов. 60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов. 61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш. 62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо. 63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор. 64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация. 65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа. 66. Най-добрият афродизиак е усмивката. 67. Живот без любов е като година без лято. 68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка… 69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка. 70. Език кости няма, но език кости чупи… 71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.  72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът. 73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници. 74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината. 75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно. 76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно. 77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието. 78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия. 79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете… 80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея. 81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш. 82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.  83. Добрината е най-добрият антидепресант. 84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.  85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето. 86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.  87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш… 88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли. 89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си. 90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. 91. За да усещаш повече, мисли по-малко. 92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора… 93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?! 94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0? 95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре? 96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история? 97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов? 98. Кога за последно направи нещо за пръв път? 99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца? Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.  P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.  Публикувано от Сузана Башева 

Фед запази лихвите без промяна с оглед на опасността от Brexit и по-слабия растеж на заетостта в САЩ

Федералният резерв запази очаквано лихвите ставки без промяна и понижи леко своите прогнози за икономическия растеж на САЩ през тази и следващата година, както и очакванията си за средносрочното ниво на федералната фондова лихва, визирайки по-слабото разкриването на нови работни места и потенциалните негативни последици от евентуално излизане на Великобритания от Европейския съюз. След края на двудневното си заседание в сряда вечерта, Централната банка на САЩ остави без промяна федералната фондова лихва в диапазона 0,25%-0,50%, отбелязвайки че постъпващите информации и данни след предходното заседание, проведено през април, подсказват, че темпото на подобрение на трудовия пазар се е забавило, докато растежът на икономическата активност изглежда се е подобрил, а растежът в разходите на домакинствата се е засилил. В същото време инфлацията продължава да стои под дългосрочното прицелно ниво от 2 на сто, отчасти поради намаляването на енергийните цени и на неенергийния импортни цени, регистрирано по-рано през годината, като дългосрочните инфлационни очаквания са без съществена промяна през последните месеци. Въпреки че Фед сигнализира, че продължава да планира двукратно повишение на основните лихвите ставки до края на 2016-а година, тя намали своите средносрочни прогнози за нивото на федералната фондова лихва и понижи леко очакванията си за растежа на американската икономика през тази и през следващата година.                                                                                                Юнски и мартенски икономически и лихвени прогнози на Фед Според новите прогнози БВП на САЩ се очаква да нарасне през 2016-а и 2017-а година с по 2,0% при предишни очаквания през март за растеж съответно с 2,2% и с 2,1%. В същото време американските централни банкери запазиха без промяна прогнозите за нивото на безработицата през тази и следващата година съответно в 4,7% и в 4,6% и леко повишиха своите очаквания за основния ценови индекс на личните потребителски разходи (т.нар. основен PCE индекс), който се следи внимателно като мерило за инфлацията, до 1,7% за 2016-а и до 1,9% за 2017-а година, съответно от 1,6% и от 1,8%. Опасенията за по-муден икономически растеж накараха Фед да намали своите очаквания за темпото на повишение на лихвите през следващите две години, като в същото време централната банка продължава да очаква повишение на федералната фондова лихва до 0,875% към края на настоящата година - без промяна спрямо прогнозите от март, което подсказва, че все още се залага на две повишения на лихвените ставки с по 0,25% през 2016-а година. Според новите прогнози обаче, основната лихва ще се повиши до края на 2017-а година към 1,625% и към 2,375% в края на 2018-а година при предишни прогнози за лихви на нива съответно от 1,875% и от 3,00%. Членовете на Фед също така понижиха и очакваното от тях дългосрочно ниво на федералната фондова лихва до 3,0% от предишна прогноза за лихва на ниво от 3,25%. На пресконференция след края на заседанието управителят на Фед Джанет Йелън отбеляза, че опасенията за Brexit на референдума във Великобритания през следващата седмица (опасността за излизането на страната от ЕС) са били едни от факторите за решението за запазване на лихвените ставки без промяна. Евентуален Brexit определено може да има негативни последици за икономиката и финансовите условия на глобалните финансови пазари, което може да повлияе на икономическите перспективи в САЩ и да бъде фактор при определяне на подходящия път на нашата парична и лихвена политика, посочи Йелън. Щатският долар реагира негативно на резултатите от последното заседание на Фед и най-вече на новите по-ниски прогнози за икономическия растеж в САЩ и за нивото на федералната фонова лихва през следващите две години. Еврото поскъпна за кратко към 1,1297 долара, след което върна назад до 1,1248 долара, преди обаче да отправи нов поглед към 1,1300 нивото. Британската лира се повиши до 1,4218 долара, но опасенията за предстоящ Brexit върнаха паунда обратно към 1,4120 нивото. В същото време йената поскъпна рязко както спрямо долара, така и спрямо останалите основни валути, намирайки подкрепа от днешното решение на Японската централна банка да не промени (да не засили) досегашната си стимулираща парична и лихвена политика. ЯЦБ намекна, че не е предприела мерки, тъй като изчаква изхода от британския референдум на 23-ти юни относно по-нататъшното членство в ЕС. Според източници близки до банката, ако се оправдаят опасенията за Brexit, това ще засегне тежко световните финансови пазари и вероятно би нулирало ефекта от предприемане на допълни мерки от страна на ЯЦБ на нейното днешно заседание. В началото на днешната европейска търговия щатският долар се обезценява с 2,03% към ново близо двегодишно дъно от 103,55 йени - най-ниско негово ниво от края на август 2014-а година, докато еврото удари тригодишно дъно от 116,90 йени - най-ниско ниво от януари 2013-а година.

Не се майтапя за Стоичков

 Още първият журналист в историята е ял бой от героите. Oнзи ден написах една възхвала за Христо Стоичков, но уви – много фенове на Камата не ме разбраха, обидиха ми се и ме заляха с помия. А аз просто казвам, че Стоичков е велик като Атила. Бич Божи го наричам, огромен комплимент, но пак останах неразбран! https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5737335 Куриозът е, че феновете на Гунди не ми се обидиха, въпреки че го разжалвах като най-велик, промених мнението си. Да, той ни напусна на 28 години, без да ступа нито един журналяк. Аз го помня добре и го обичам, тъй като играеше елегантно и във всяко отношение даваше добър пример на подрастващите. Но нека да си го признаем - ако не си велик грубиян и нахал, няма начин да си велик. Явно и цесекарите, и левскарите смятат, че се шегувам. Не ме вземат насериозно. Отдавна съм забелязал, че в България никой не вярва на очевидното. Затова се налага да разгледат въпроса исторически, та дори праисторически. Какво изобщо означава “благородно” поведение? Дедите на благородниците са млатили народа по-силно от другите и затова са станали благородници. Ако културното поведение водеше до величие, националният герой на Франция нямаше да е Наполеон, а св. Алоис, който избухвал в сълзи, когато някой мъж гръмогласно изпускал флатуленция. Изобщо повечето национални герои са шампиони по насилието – Наполеон, Петър Велики, Сталин, Мао, Влад Дракула. А какво да кажем за нашия хан Крум? Или за героя на всички неолиберали – Пиночет? Или неговия антипод – Че Гевара? Героят на съседна Турция е Кемал Ататюрк, който е избил сума ти народ. Сега на път да го засенчи е Ердоган, който... хайде, да не викам белята. Очевдно е, че Ердоган е все по-любим на нацията, докато мултикултурната Меркел се разтваря във въздуха като Чеширския котарак от “Алиса”. Да погледнем на въпроса чисто теоретически. Коя е най-висшата институция в една страна? Естествено, че държавата. А що е държава? Това е нещото, което притежава монопол върху легитимното физическо насилие в страната. Не го казвам аз, този лаф го е родил великият немски социолог и политолог Макс Вебер, а оттогава всички мъдри глави го повтарят като папагали. Всички отдавна сме се убедили, че Стоичков не се колебае да прибегне към насилие по повод и без повод. Но дали то е легитимно? Ами явно е легитимно, щом го прави често и официалните органи на властта не го озаптяват, а само му се радват. И му искат автограф. А дали правото му на насилие е монополно? Спокойно може да се каже да, тъй като държавата ни никога не посмява да упражнява насилие. Колкото пъти полицията влезе в ромската махала, толкова пъти яде бой. Ако пък държавата си позволи да нагруби с нещо незаконните бежанци, Брюктсел веднага й дърпа ушите. Затова държавата ни отдавна се е снишила и само обръща другата буза. Брюксел обаче не смее да каже копче на Стоичков. Следователно именно неговото насилие е легитимно и монополно, а това на МВР си е чиста журналистика. В този смисъл той е много над депутатите и парламента. Спомняте ли си как полицията прибра един агресивен депутат от НАФТИЗ към районното, стегнат в хватка “удушвач”, докато един бизнесмен го млатеше по физиономията? А той, горкият, само се ежеше. Нито веднъж не удари никого. Насилието му беше само виртуално, затова и присъдата му беше само условна. Смее ли някой полицай да хване в “удушвач” Стоичков? Веднага ще опознае хватката “лешникотрошач”. Затова Камата е велик, велик, велик. И отношението към тюфлеците журналя е повече от ясно. Ето какво казва той пред списанието “Макс” през 2007 година: “Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф!”. И точно в това Стойчков прилича на великите герои. Както е известно, първият журналист е Терсит, дописник от Илиадата. Омир го описва като кривокрак и куц, раменете му са свити напред към пилешките гърди, а кратуната му е рошава и пипонеста. Освен това е вулгарен, циничен и малко тъп. Да ви напомня за някого. Древногръцкият журналяк се явява на сцената тъкмо когато в лагера на ахейците цари раздор на сексуална основа – Агамемнон е отнел две красиви пленнички на Ахил, а той сърдито се е затворил в шатрата си и отказва да се бие с троянците. И в този крайно неподходящ момент Терсит се явява на събранието на ахейците и пред всички обвинява Агамемнон в страхливост, корупция и разврат. Общо взето, работи като пиар на Ахил, без някой да го е канил. А кой знае, може и да му е платено. Възмутен, Одисей грабва жезъла на Агамемнон и спуква колегата Терсит от бой. Е, нима Стоичков не следва примера на най-великите герои от античните митове? Защото в крайна сметка Терсит е убит от своя вероятен спонсор - Ахил. Това също е знаменателно. Малко ли журналяци биват уволнявани в наше време, след като преди това са им наредили да псуват властта? Като се замислим кой всъщност е Терсит, излиза, че това ще да е самият Омир. Защото именно Омир е истинският разказвач, той е журналякът. Можеше изобщо да не споменава за раздора в лагера на ахейците. Неслучайно Платон смята, че такъв като Омир няма място в идеалната държава. Хем го обича, хем го забранява и цензурира. Това е двойственото отношение на властта към мадиите. Но пък без Омир, който се прави на Терсит, никога нямаше да знаем за величието на Ахил и Одисей. Днес е същото. Мутрите млатят журналята, но без журналята никой нямаше да разбере колко те са велики. Българският журналяк има навика да превъзнася подвизите на родните спортисти и борци по омировски. Всеки гол е “исторически”, та дори и праисторически. Когато например “Манчестър Юнайтед” побеждаваше някой отбор, у нас заглавието беше “Бербатов унижи Челси”. Дори и да седи на скамейката. Но Бербатов е лош пример, той се държи културно като Гунди. Така че великите няма как да са велики без журналяците. Наполеон затова е велик, защото пръв е пращал в Париж пиарите си да кажат на вестниците кой е удържал победата. Затова французите и до днес вярват, че кампанията на Бонапарт в Египет е била велик триумф. А де факто тя е позорно поражение. Той едвам се спасява от английския флот при бягството си, но повечето от армията не успява. Така че ролята на журналята е двояка и противоречива. Неслучайно всички звезди на родната чалга сами пускат слуховете за собствените си изцепки, за да могат после да ги опровергаят във вестника. Хем ненавиждат журналяците, хем ги гонят за интервюта. Без някой папарак да я улови по цици, щяхме ли да знаем, че еди-коя си фолкдива изобщо съществува? Така че дори и да се шегувам донякъде, аз съм сериозен, точно насилието прави Камата е велик. Защо например все тикаме напред генерали в политиката? Много просто, защото тяхната професия би трябвало да е узаконеното хулиганство. За такъв герой интуитивно мечтае народът, а не за мултикултирен европеец. И ако Камата бе допуснат до политиката, щеше да оправи България за нула време. Допуснаха го само за посланик за ЮНЕСКО, та да дава пример на младежите от Третия свят, и ето на – тази младеж веднага си направи халифат!

Александър Секулов, писател и драматург: Българинът опитва да живее без свобода, история и Бог

  Подобно на тютюневите складове в Пловдив и държавата е престанала да съществува Александър Секулов пише поезия, издал е не един сборник с публицистика и няколко успешни романа, но през последните месеци е трудно да бъде накаран да излезе от храма на Мелпомена. На 10 септември в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът“ спектакълът „Възвишение“ по добилия култов статус роман на Милен Русков ще се върне към живот след възстановяването на опожарения Пловдивски театър. На 12 септември пък премиера на форума под тепетата ще има постановката „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев. Секулов е автор на драматизацията и на двата текста, а репетиционния процес с режисьорите им Иван Добчев и Диана Добрева нарича изумително преживяване в биографията си на артист.   - Г-н Секулов, как се чувствате по-комфортно – като писател, чийто диалог с белия лист е занимание самотно, или като драматург, човек на театъра, чиято работа е свързана с екип и зависи от много хора? - Няма да занимавам читателите с личните си преживявания. Ще кажа само, че много бих се радвал, ако повече български писатели работят във и за българския театър. Смятам, че това ще бъде от полза както за литературата, така и за драматургията. Силно се надявам, че следващият бум – след бума на поезията в началото на 90-те и след бума на романа към средата на първото десетилетие от новия век – ще е бум на добрите пиеси. Очаквам разцвет на българската драматургия. - Какво ви кара да мислите така? - Театърът дава възможност някои процеси в света около нас бързо да бъдат показани и преживени от публиката. Мисля, че едно общество, което живее в изключителен стрес, с много травми като нашето, всекидневно има нужда от театъра като форма на обяснение на света, ако щете – и като екстатично преживяване на битието ни, като оценка на самия живот. Аз вярвам, че през българския театър и през български текстове за театър ние, които живеем в тази държава, ще осмислим тоя урок: какво правим и с държавата, и със себе си. - Предстои ви сезон в „чисто нов” театър, възстановен след изпепеляването. Какво е усещането? Ще преоткрие ли публиката Драмата в Пловдив като едно различно пространство? - Трябва да кажа някои неща, които остават скрити за масовата публика. Чест прави на Министерството на културата, подкрепено от Министерството на финансите, че реши не просто да възстанови изгорялата част от сцената и салона, а всъщност да построи наново сценичната механизацията и цялата инфраструктура на театъра в Пловдив. Малко хора знаят колко сложен е театралният механизъм и колко различни „подсцени“ работят вътре. Става въпрос за километри въжета, за сложни конструкции, които в един момент трябва да се задействат в синхрон без никаква пречка. Сега, след този изключително качествен ремонт, мисля, че ще можем да осъзнаем каква изключителна придобивка за един град е модерно съоръжена по европейски стандарти драматична сцена. - Какво ще видят зрителите на нея? Очакваме повторното сценично раждане на мегаспектакъла по романа на Милен Русков „Възвишение”, чийто живот бе прекъснат от пожара в театъра. Какво още да предвкусваме в репертоара? - От средата на септември, живот и здраве, освен много други представления ние ще имаме завършен един 5-годишен труд, чийто гръбнак е опитът на театъра да осмисли и вдигне на театрална сцена три съвременни вече класически български произведения: „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков, „Сестри Палавееви“ по романа на Алек Попов и „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев. Казано накратко, „Възвишение“ е опитът на българина да живее без свобода, „Сестри Палавееви“ е опитът на българина да живее без история, а „Вълци“ е опитът на българина да живее без Бог. Има такива прагматични, добре организирани публични опити на нашего брата наистина да живее без тези три фундаментални категории в човешкото съществуване. Разбира се, спектаклите на едни ще се харесат, на други – вероятно не, но съм горд, че Пловдивският театър положи това усилие и трите ще бъдат в афиша по едно и също време. Мисля, че всеки български театър би се гордял с подобни представления, защото, първо – те развиват отношението към българската литература, и второ – обогатяват българския театър с теми, които не се срещат често в него, опитват се да разсъждава върху категории, които са извън малките сюжети и малките истории на обикновените пиеси. И трите са поставени от най-добрите според мен български режисьори в момента – съответно проф. Иван Добчев, Елена Панайотова и Диана Добрева. Създадени са с много сериозен подход и по отношение на подготовката на текста, и по отношение на актьорската игра, и като работа на екипите. Няма подобен проект в нашия театър, мисля, че наистина такава трилогия не е правена. - Част от ценителите вече са успели да гледат „Възвишение“ и „Сестри Палавееви“, или поне са чели и слушали за тези постановки, но „Вълци“ ще е абсолютна изненада за публиката. Повдигнете лекичко завесата над нея? - Изключително сме благодарни на режисьорката Диана Добрева, че се нагърби с този огромен риск. С нейната надреална естетика тя работи с един текст, който на първи прочит предполага бит. А всъщност тя го превръща в мит. Надявам се спектакълът да има силен успех, защото да се превърне българският бит в български мит е много трудно. - Три години след театъра огнено бедствие почти унищожи и Тютюневия град в Стария Пловдив. Как се допуска в бъдеща културна столица на Европа очевидно злоумишлено да се изгарят архитектурни паметници като някогашните тютюневи складове? - В отговор ще ви кажа нещо много просто. Както изгоряха тютюневите складове в Пловдив, така и българската държава е престанала да съществува. Толкоз. Всеобщо безразличие и безхаберие. Повече нямам какво да коментирам. По въпросите на Пловдив като културна столица през 2019 година съм ограничил изказванията си до минимум. Надявам се, че хората, които се занимават с това, ще направят всичко необходимо не само да се покаже голямо европейско изкуство в града ни, но и да се създаде голямо българско изкуство. - Въпреки дългите години без собствен покрив, артисти от Младежкия театър в София са споделяли, че и от онзи „бездомен” период имат хубави спомени. За вас борбата с трудностите не беше ли и стимулираща – сезонът ви трябва да е бил щастлив, защото спечелихте „Аскеер” за драматургия? - Награди получиха много актьори и спектакли, не съм единственият. Всъщност Пловдивският театър спечели много национални награди в този тригодишен период – не мога да ги изброя, над 10 са. Когато има партньорство и диалог между държава и театър, нещата изглеждат по-различни, по-оптимистични, а в случая такъв имаше. - Това твърдение не противоречи ли на другото, което изказахте по отношение на казуса с тютюневите складове? - Във всичко си има изключения... - Ако приемем хипотетично, че подобно на героите от вашата наградена пиеса „Няма ток за електрическия стол“ оцелеете след атомна катастрофа, какво бихте направили най-напред? - Бих потърсил семейството си. Човек трябва да търси човека. И себе си да намери, и другия. - Не сте ли разочарован, че театралните награди подминаха сценичната реализация на пиесата ви, прекрасните изпълнения на Калин Врачански и Красимир Доков? Или пък че „Сестри Палавееви” не бе достатъчно оценен като могъщ цялостен, ансамблов спектакъл? - Театралните награди са такива, каквито са. Трябва да ги приемаме със съответната доза ирония и самоирония и да се опитаме следващия път да работим по-добре. - Романът ви "Скитникът и синовете" е номиниран за тазгодишните литературни отличия "Хеликон" и тези на клуб "Перото" - доколко е важно това за вас? - Националните литературни награди, противно на всеобщото мнение, според мен стават все по-добре организирани, все по-отговорни, все по-защитими в публичното пространство. И аз мисля, че те вършат изключително полезна работа на подбор и препоръка в ситуация, в която наистина липсват сериозни ориентири кое е ценно и кое не. Това е най-важното: публиката да разбере, че, от едната страна, има книги, а от другата, има книжни продукти. Нека книжните продукти да се произвеждат, продават и търсят, но само да не бъдат представяни като книги... - Каква струна в човешката душа се надявате да докосне новата ви книга? Кое е специалното послание, което искате да излъчи? - Че да си баща е много трудно. Казвам го като баща...

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

Александър Андреев: При сгрешен вот нова бюлетина може да се иска само веднъж

Машинното гласуване е въпрос на избор. Хората могат да гласуват или машинно, или с хартиена бюлетина. При влизането си в секцията гласоподавателите трябва да заявят желанието си да гласуват машинно, обясни в предаването "Преди всички" говорителят на ЦИК Александър Андреев , като уточни, че машинното гласуване важи само за президентския вот. За националния референдум се гласува само с хартиена бюлетина, която задължително се поставя в плик. В методическите указания на ЦИК е подчертано при влизането на избирателя в секционната комисия да му бъде обяснено, че има право да гласува в два вида избор. При изрично желание на избирателя да не гласува в единия от изборите, няма да му се дава бюлетина за съответния вид гласуване, подчерта Андреев.Избирателите могат да отбележат своето предпочитание само по някой от въпросите на референдума, като не са задължени да заявят отношението си към всички посочени въпроси. Бюлетината е валидна дори само при попълнен един отговор, стига позицията да е правилно отбелязана. Невалидни са бюлетините, неотговарящи на образеца, одобрен от ЦИК - бюлетини без два печата, от различен от наличния в СИК кочан без възможност за сверяване на номерата, показани от избирателя след излизането му от кабината за гласуване бюлетини. За недействителен глас ще се затита изцяло задраскана или бяла бюлетина. При гласуването за референдума недействителен ще бъде вот, при който е пуснат само плик без бюлетина. Бюлетина с отбелязани върху нея едновременно два отговора - "да" и "не" или зачертана също ще бъде считана за невалидна. Ако бюлетината за референдум е пусната в урната без плик, тя ще баде отделяна и ще се брои за невалидна, стана ясно от разясненията на Александър Андреев. Той посочи още, че ако избирателите са сгрешили, ще могат да поискат нова бюлетина само веднъж, като сгрешената бюлетина не бива да се разгъва.  Въпросната бюлетина се маркира като сгрешена, не участва в преброяването и се отделя в купа с невалидни бюлетини, каза Александър Андреев. Асоциация „Прозрачност без граници“ ще работи с над 100 души в изборния ден, разположени на всички области на страната – както в големи градове, така и в по-малки населени места, заяви за "Хоризонт" Линка Тонева от сдружението. Наблюдателите ще следят доколко гражданите имат възможността спокойно да упражнят своите избирателни права, работата с бюлетините, за присъствие на лица без обозначителни знаци, за организирано водене на избиратели, както и за нарушения, свързани с личните данни на избирателите. Според Линка Тонева, подготовката на секционните комисии е най-голямото предизвикателство в подготовката на тези президентски избори, съчетани с рефенедум. Тонева очаква добре организирана работа на районните избирателни комисии, тъй като ЦИК вече работи като професионална изборна администрация. Все още у нас и дебатите, и информирането на гражданите не се случва така, както на други честа. Нямаме тази кампания, която в САЩ тече от години. Промяната на правилата за изборите в последния момент противоречи на всички стандарти и на здравата логика, изтъкна още Линка Тонева. На безплатния телефон 0 800 11 224 всички желаещи могат да получат консултация от експертите на „Прозрачност без граници“ през целия ден на изборите. Подробности за изборния ден и процедурата на гласуване ще научите от звуковите файлове.

НСИ: Съществено е повишението на цените при производството на напитки

  Общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. нараства с 0.6% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение, съобщиха от НСИ, цитиран от БГНЕС. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на напитки - с 0.6%, при производството на облекло и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.5%, а намаление е регистрирано при производството на изделия от други неметални минерални суровини и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0.1%. Общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. намалява с 0.7% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.0%, а увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.2%, и в преработващата промишленост - с 0.3%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 2.9%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.5%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.8%, а намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на химични продукти - по 2.5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2016 г. е с 0.4% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1.6%, при производството на напитки - с 0.6%, при производството на облекло и при производството на химични продукти - по 0.4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2016 г. спада с 1.4% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 0.9%, в преработващата промишленост - с 0.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.7%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо октомври 2015 г. са отчетени при: производството на химични продукти - с 4.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.0%, производството на електрически съоръжения - с 1.7%. Нарастване на цените се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.9%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 1.8%. Индексът на цените на производител на международния пазар през октомври 2016 г. се увеличава с 0.9% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 0.9%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.7%, при производството на облекло, при производството на лекарствени вещества и продукти и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0.5%, а намаление е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 0.2%. Индексът на цените на производител на международния пазар през октомври 2016 г. се увеличава с 0.5% в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител през октомври 2016 г. е с 0.8% спрямо октомври 2015 година. Увеличение на цените е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.4%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 9.3%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.3%. 

Депутатите решиха окончателно държавата да заборчнее с нови 1,2 млрд. лева

Депутатите одобриха окончателно споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие. С него ще бъде изтеглен нов заем от 1 милиард и 200 милиона лева. Законопроектът предвижда Европейската банка за възстановяване и развитие да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките у нас кредит в размер на 300 милиона евро. В споразумението е предвидено сумите да бъдат усвоявани на три транша с минимален размер, за всеки от по 100 милиона евро. В споровете в пленарна зала по време на първото чете финансовият министър Владислав Горанов коментира, че когато от ГЕРБ са поели управлението, във фискалния резерв е имало суми, които не са позволявали държавата да се финансира нормално. Горанов обясни ангажимента на държавата да гарантира този заем на Фонда с желанието да се получи по-добра доходност. На първо четене законопроектът получи подкрепата на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок. Румен Гечев от БСП обвини кабинета, че тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната ни да потъне в дългова спирала: Тука става дума за 1 милиард и 200 милиона лева, без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влезнат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори. Станислав Иванов от ГЕРБ призова опозицията към повече умереност: Господин Гечев, малко по-умерено в изказванията си, малко по-умерено в хвърлянето на кухи фрази тук, от тази трибуна, за да не стане така да се изпокараме и да не свършим никаква работа. Кухите фрази за дупка в бюджета, за липса на финанси, за виртуални финанси, такива неща всички ги знаем, но няма нужда да ги използваме. Депутатите одобриха окончателно днес гаранционно споразумение за теглене на заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на стойност 1,2 млрд. лв. Заемът е разделен на два подзаема, разписани в два законопроекта - законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. В мотивите към първия законопроект е записано, че целта на заема е попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост за изпълнение на задълженията си по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции. Средствата по заема ще се отпускат на траншове. Първата вноска по погасяването на главницата на заема е през 2022 г., а последната е през 2026 г., пише още в мотивите. В аргументацията към втория законопроект е записано, че целта на заема е попълване на резервите на ФГВБ и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план. Предвидено е част от финансовия ресурс по заема да може да бъде използван за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на ФГВБ от държавата, се посоча още в мотивите. В споровете в пленарна зала по време на първото чете финансовият министър Владислав Горанов коментира, че когато от ГЕРБ са поели управлението, във фискалния резерв е имало суми, които не са позволявали държавата да се финансира нормално. Горанов обясни ангажимента на държавата да гарантира този заем на Фонда с желанието да се получи по-добра доходност. На първо четене законопроектът получи подкрепата на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок. Румен Гечев от БСП обвини кабинета, че тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната ни да потъне в дългова спирала. "Става дума за 1 милиард и 200 милиона лева, без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влезнат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори", заяви той. „Правителството иска се да подпишем празен чек за 300 млн. евро. и после още 300 млн.евро. без Министерството на финансите да ни е дало абсолютно никакъв отчет. Последната година се плаща 46% от главницата - става дума за изключителен натиск върху бюджета на България”, заяви Гечев. Той коментира, че няма разчети как българската държава ще съумее да се справи с тези плащания. „По това време след 2020 г. излиза и главницата и за 16 милиардния заем, става дума за това, че 1 млрд, и 200 млн., лв. ще се изтеглят без никакъв разчет”, каза Гечев и предположи, че може би средствата ще отидат за предстоящите президентските избори. „Митът, че тук става дума за някакво поръчителство или гаранция не е вярна”, категоричен бе Румен Гечев, които добави, че БСП ще гласуват категорично против. Станислав Иванов от ГЕРБ пък обвини, че БСП са фалирали български банки така, че трябва да са малко по-умерени в изказванията. Гечев му отвърна, че ако страната има такъв фискален резерв, е странно защо тичаме към международни финансови институции. Защо се движим към 20 млрд. лв. дълг, запита той. Петър Славов от Реформаторския блок обвини опозицията в популизъм, но призна, че има много неясноти, свързани с новите заеми. "Фондът не е държавен орган и не е субект на Закона за достъп до обществена информация. И аз ви питам колеги, при това положение как ще получаваме информация тези средства за какво се харчат?", заяви той. Светослав Белемезов от партията на Първанов обясни, че АБВ няма да подкрепи теглене на нов заем. „Тъй като сме на мнение, че цялата процедура по КТБ е пример за това какво не бива да се случва в банковата система. Близо 2 години след фалита на КТБ днес е ясно, че значителна част от активите на банката се преразпределят към нови собственици, докато сметката плащат българските данъкоплатъци”, каза той. Не говорим за поемане на нов държавен дълг, опонира финансовият министър Владислав Горанов. На въпроса, какви са рисковете за държавата, бих ги определил като пренебрежимо малки, каза той. Министър Горанов каза още, че няма как да имаме 46 милиарда гарантирани влогове и да нямаме инструментариум, който да ги обслужва, да нямаме работещ механизъм. Ако имахме работещи механизми в законодателството, може би нямаше да водим този спор, когато фалира КТБ, посочи министър Горанов.  

Омбудсманът предлага спорове с потребители да не се решават от арбитраж

Изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, въвеждане на регламент за действието им, изготвяне на правила и публичен регистър за тяхното създаване, както и въвеждане на изисквания към арбитрите и контрол върху работата им предлага националният омбудсман Мая Манолова. Днес тя представи предложенията си за законодателни промени, които е изпратила до премиера Бойко Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева. От началото на мандата си Манолова е получила множество жалби и сигнали от граждани с оплакване, че са осъдени от арбитражен съд за несъществуващи задължения, за отдавна погасени по давност дългове, без арбитражна клауза, неприсъствено и често, без изобщо да бъдат уведомени за арбитражното производство. След анализ на проблема е установено, че производството е удобно средство за лесно осъждане на гражданите, без те да могат адекватно да се защитят, аргументира се омбудсманът. Към арбитражно производство най-често прибягват колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, които са отдавна погасени по давност. Арбитражът обаче се използва и от самите монополни дружества, доставчици на обществени услуги, от фирми за бързи кредити и др. Законодателните предложения на Манолова са мотивирани от това, че арбитражната процедура не създава достатъчно гаранции за защита правата на гражданите. При нея се пренебрегва липсата на арбитражно споразумение; приема се без надлежни доказателства, че гражданинът е уведомен за производството, след като се въвежда презумпцията, че щом не възразява, значи приема компетентността на арбитража; решенията се постановяват въз основа на доказателства, представени само от едната страна, или дори без доказателства. Освен това арбитражните решения се ползват със същата изпълнителна сила като съдебните такива, като не подлежат и на обжалване. Въз основа на тях ищецът може да се снабди с изпълнителен лист и да започне производство срещу гражданина пред частен съдебен изпълнител. Напоследък дружествата – доставчици на обществени услуги, въвеждат арбитражни клаузи в типови договори, общи условия и различни документи, чието подписване хората трудно могат да избягнат, пише още в мотивите си Манолова. На практика потребителите са лишени от възможността да влияят на договарянето и да бъдат информирани за съществуването на съответните клаузи, в които се посочват точно определени арбитражни съдилища, което е нарушение на Закона за защита на потребителите. Тези клаузи са неправомерни и по смисъла на определение на Съда на ЕС. В него се подчертава, че дори на потребителя да е предоставена информация от страна на търговеца относно разликите между арбитражното и редовно съдебно производство, това не изключва неравноправността. След проверка на екипа на националния омбудсман е установено, че към момента в България функционират над 45 арбитражни съдилища, като само за миналата година един арбитражен съд е образувал повече от сто хиляди дела. Тъй като няма законови изисквания към създаването и функционирането на арбитражните съдилища, всеки може да създаде арбитражен съд, да назначи каквито си поиска арбитри (без изисквания за образование и стаж), да си съчини процедури и да "съди" граждани. От тази възможност вече са се възползвали различни сдружения, колекторски фирми и др., а потърпевшите според Манолова са хиляди.

Камион с играчки събра инициативата "Приказки без край"

Един камион или над 2 500 броя играчки бяха събрани в рамките на дарителска акция на инициативата "Приказки без край". Събраните играчки вече са разпределени, опаковани и пътуват към детските отделения на 14 болници в страната. Акцията продължи една седмица, а формалният й повод беше денят на детето. Инициативата "Приказки без край" съществува от ноември 2012 година. Целта е да направи по-лек и по-малко стресиращ болничният престой на най малките пациенти. В рамките на "Приказки без край" специално обучени аниматори забавляват децата, четат им приказки,  изнасят им музикални и театрални спектакли, помагат им да изразят емоциите си чрез игра и изкуство. До момента в програмата са включени 14 болници от София, Пловдив, Варна, Плевен и Русе, а от началото на инициативата досега аниматорите на  "Приказки без край" са допринесли за по доброто емоционално състояние на близо десет хиляди деца. Йорданка Димитрова , представител на организаторите, благодари на всички, които са участвали в дарителската акция за играчки: Ще има по около 700-800 играчки на болница, ще бъдат достатъчни за отделенията там. Винаги имаме нужда от дарения, но правим каквото можем, за да направим престоят на децата в болницата по-поносим, един път седмично идват аниматори да занимават децата,  сподели д-р Мария Чорбева , заместник-директор на Втора градска болница в София:Потокът, който минава през детската клиника е голям, както децата така и родителите са стресирани, така че приветстваме всяка такава инициатива, защото помага на нашата работа.Подбрах играчки, които могат лесно да се почистват заради изискванията за хигиена в болниците, разказа Ралица Захариева , която е сред дарителите на играчки. Очевидно все още в нас има добро и желание да си помагаме , убедена е тя. Ралица се е насочила към играчки за по-малките: Дечица,  които са от три докъм седем-осем  години, остават без родители в отделенията и те са най-чувствителни и аз се ориентирах към този възрастов диапазон, защото по-големите вече са с друго мислене. Но по-мъничките, които все още не са дигитално мутирали, за тях е важно да имат физическа играчка за забавление - книжка или нещо за рисуване.

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

''Лекари без граници'' отказа европейско финансиране след сделката с Турция

Неправителствената организация "Лекари без граници" заяви, че няма да иска европейско финансиране на дейността си, в знак на протест срещу споразумението на ЕС за спиране на миграционния и бежански поток през Турция, предаде Ройтерс. "Сегашното споразумение ЕС-Турция е най-новата от дълга поредица мерки, които наистина противоречат на принципите за осигуряване на възможност да бъдат подпомагани хората в остра нужда", каза генералният секретар на организацията "Лекари без граници" Жером Оберайт пред Ройтерс. "Това поставя под риск самата идея на бежанския статут". "Лекари без граници няма да приемат финансиране от институции и правителства, чиято политика причинява толкова вреди", каза Оберайт, цитиран от ДПА. Въпреки че европейските правителства обявиха споразумението за размяна на бежанци за успех, организацията твърди, че то е принудило 8000 мигранти да стоят в Гърция. Въпреки че 92 процента от дейностите й се покриват от частно финансиране, организацията е получила около 60 милиона евро от ЕС и неговите държави членки за миналата година, отбелязва ДПА. Европейската комисия потвърди, че е била уведомена за решението на "Лекари без граници". Говорител на комисията заяви, че този протест няма да се отрази върху приложението на споразумението с Анкара. Споразумението включва осигуряването на три милиарда евро за хуманитарни проекти, свързани с подслонените в Турция сирийски бежанци. Миналата година "Лекари без граници" са получили един процент от общия хуманитарен бюджет на ЕС, отбеляза говорителят.

Някои от общинските болници са поставени под двойно лимитиране

 Д-р Десислав Тасков е на 44 г., уролог. Възпитаник е на Медицинския университет във Варна. В момента работи като специалист във варненската онкологична болница "Д-р Марко Марков", а от април т.г. е изпълнителен директор на МБАЛ в Каварна. Женен с две деца. Владее испански, английски и руски език.   "Когато човек мине българо-румънската граница, първото здравно заведение, в което може да получи медицинска помощ, е МБАЛ в Каварна" "Тази година неврологичното отделение е намалено от 20 на 8 легла"   - Д-р Тасков, как се отразяват новостите в здравното законодателство на малките общински болници, като се има предвид, че ГЕРБ в предишното си правителство закри 17 такива лечебни заведения? - Тези болници продължават да намаляват. Основните проблеми на малките общински болници са идентични в цялата страна. Затова, ако говоря за проблемите на болницата в Каварна, разбирайте, че те са същите във всяко подобно лечебно заведение. Основният проблем е трудността да се отговори на условията за медицински стандарти, които са необходими, за да се сключи договор с НЗОК. Тази година сме поставени под двойно лимитиране на дейност - от една страна, не можем да работим повече, отколкото е бил лимитът ни за предходната година. От друга страна, с промените в новата наредба на МЗ има допълнително лимитиране на дейност, което се изразява в ограничаване на болничните легла. Например, при работещо на пълен капацитет неврологично отделение с 20 легла в каварненската болница, в момента имаме право на 8 легла. Това означава, че касата ще плаща за 8 пациенти, деветият, дори да е здравноосигурен или пенсионер, или трябва да плаща от джоба си, или да потърси друга болница, в която има свободно неврологично легло, за да бъде хоспитализиран. Аз мога единствено да му осигуря транспорт, за да бъде преведен в друга болница. Как се вземат пари от човек с инсулт?! И това при положение, че районът е със застаряващо население, инсултите и други неврологични заболявания са всекидневие. Така с изкуственото намаляване на леглата, намалява и възможността за приходи, бюджетът на болницата се орязва допълнително. Не бива да се забравя, че освен основната дейност на тези общински здравни заведения - лечението на болни, те имат и сериозна социална роля, която големите болници не могат да изпълняват. Давам пример със случай отпреди няколко часа: пострадал при катастрофа е докаран като пациент в Спешната помощ. На рентгеновата снимка са установени три счупени ребра. Пациентът е без здравни осигуровки, но с тази диагноза няма начин човекът да бъде пуснат от болницата, трябва да остане за адекватно наблюдение. Тоест, не мога да го пусна да си ходи вкъщи, а в същото време никоя болница няма да го приеме без осигуровки. Оставям го за наблюдение при нас, но за това болницата не получава пари. Втори пример. Бременна без здравни осигуровки (пак социален ангажимент на общинска болница) в хода на бременността й се появяват проблеми и трябва да я приемем в АГ-отделението, въпреки че няма да ни бъде платено. За раждането на неосигурени жени плаща държавата, но ако по времето на бременността жената без осигуровки трябва да бъде хоспитализирана, не се плаща нищо на болницата или пациентката трябва да плати от джоба си. Именно това е тънката граница между социалната функция на една общинска болница и финансовата страна на нещата. Оттук нататък проблемът е, че с този недостиг на приходи все по-голяма става ролята на съответната община в издръжката на малките болници. - Това означава ли, че сте съгласен с идеята на КНСБ малките общински болници да получат статут на защитени? - Разбира се, че приемам такава идея. Малкото общинско лечебно заведение освен здравните и социалните си ангажименти към населението на съответната община или общини, трябва да бъде защитено. Защото на нас ни е трудно освен да отговорим на медицинските стандарти, но и да задържим медицинския персонал. В същото време да сме достатъчно адекватни по отношение на съвременна апаратура, на възможности за лечение на пациентите ни и пр. Например МБАЛ в Каварна е най-северната болница на България и обслужва населението на две общини, близо 21 хил. души, без да броим туристите и гостите. Оттук преминава трансграничният коридор България-Румъния. Като се има предвид и големият травматизъм по този път, свързан с коридора, не бива да бъде поставено под риск здравното обслужване. Да бъде закрита тази болница, означава да бъде оголена откъм медицинско обслужване сериозна част от България. Да не говорим, че трябва да сме конкурентоспособни на съседите.  - Каква е прогнозата ви, ако продължат така нещата в общинското здравеопазване? - Трудно ни е, но няма да седнем да се вайкаме, а ще използваме всички възможности, ще търсим варианти, но е необходима и подкрепата на държавата. В момента болницата оцелява, защото общината увеличи бюджета й. Основният проблем на болницата е липсата на травматологично отделение и непълната работа на хирургичното отделение. И там леглата от 15 са орязани на 5. Засега двама колеги хирурзи от Варна поемат следобедите в хирургията. Най-големият капитал на тази болница са лекарите, сестрите, акушерките, лаборантите. От юни заплатите на медицинските сестри в нашата болница са увеличени с по 100 лв. Парите са от дарения на големите земеделски производители в общината. Това бе договорено на среща с 12 земеделски производители с кмета Ставрева, с което тя изпълни едно от своите обещания. Необходимо е да върнем доверието на хората. - Как ще го направите? - Болницата разполага с много добри кадри, има и млади хора. Започнахме една амбициозна програма за профилактика, която се провежда със съдействието на общината. През юни имаше безплатни профилактични прегледи за деца, за които поканихме детски нефролог и детски гастроентеролог. В началото на август отново колеги със сериозна професионална визитка ще направят профилактични прегледи за рак на гърдата с мамография и преглед от химиотерапевт. Планирахме прегледите да са в един ден, но тъй като желаещите са много, ще се проведат в два дни. През септември профилактичните прегледи ще са за рак простатата. Засега това е възможността хората от Каварненска и Шабленска община да имат достъп до висококвалифицирана помощ за диагностициране на социално-значими болести, защото най-близките областни и университетски болници са на 60-80 км, а голяма част от хората  нямат финансова възможност да стигнат до тях. Със съдействието на общината и лично на кмета Нина Ставрева планираме да участваме в европейски програми. А на 21 юли получихме дарение от Германия - напълно оборудвана линейка. Ще имаме възможност и за сключване на шефство със съответна общинска болница в Германия. Смятам, че една от възможностите за малките общински болници е да сключват договори за сътрудничество и партньорство с големите университетски и областни клиники, за да може, от една страна, да се осигури по-адекватна медицинска квалификация за персонала, а от друга - качество на лечение на пациентите. Всичко това дава по-добра перспектива за малките болници.  - Много болни ли са каварненци? - Болни са българите навсякъде, населението застарява. А когато дълги години една болница не работи адекватно и губи тонуса си, това се отразява и върху здравето на населението. А и всички тези реформи през последните 6-7 години направиха именно това с малките болници - обезкръвиха ги откъм персонал, затегнаха финансовата примка, възможностите за профилактика в малките населени места са сведени до минимум, а населението остана без достъп до медицинска помощ. Няма как хората да не боледуват повече. - С какви задължения поехте болницата през април? - Не бяха малки. Трупани са от 2-3 години, а и декемврийската субсидия от общината за 2014 г. не е преведена. С встъпването си в длъжност поисках финансов одит, за да бъдат преразгледани неизгодните договори. Но не се оплаквам, през последните 2-3 месеца задълженията ни намаляха с 10 до 15%.

ЯЦБ одобри скромни стимулиращи мерки и запази лихвите непроменени, предизвика ръст на йената

Централната банка на Япония обяви скромна доза от стимулиращи мерки и запази без промяна основната си лихва от -0,1%, разочаровайки по този начин инвеститорите, които очакваха по-смела стъпка, допълваща предстоящия нов план на правителството за допълнителни разходи, целящи да подкрепят слабия икономически растеж и инфлацията в страната. След края на двудневното заседание ЯЦБ заяви, че увеличава годишния размер на купуваните от нея борсово търгувани финансови инструменти (EFT) до 6 трлн. йена (около 58 млрд. долара) от досегашните 3,3 трлн. йени, като това нейно решение беше взето със 7 срещу 2 гласа. Тя обаче остави без промяна размера на осъществяваните от нея операции на паричния пазар, така че паричната база да се повиши с годишно темпо от 80 трлн. йени (решение с 8 срещи 1 гласа) и запази без промяна (не понижи) важната лихва по банковите депозити, държани при нея, в размер от -0,1% (решение със 7 на 2 гласа). Централната банка обаче заяви, че ще извърши задълбочена оценка на въздействието на отрицателни лихвени проценти и на масивните по размер покупки на активи, известни като "количествени улеснения", което предполага, че може би предстои по-основен ремонт на нейната програма за стимулиране на икономическия растеж още на следващото заседание на 20-и и 21-ви септември. В същото време ЯЦБ намали рязко своята прогноза за основния индекс на потребителските цени (индекса CPI без цените на храни и енергия) за фискалната 2016-а/2017-а година до повишение с едва 0,1% от предишна прогноза през април за нарастване на инфлацията с 0,5 на сто, запазвайки без промяна своите оценки за основния CPI през следващите две година на нива съответно от 1,7% и от 1,9%. При представянето на своя нов тримесечен икономически доклад, банката потвърди, че очаква инфлацията в Япония да нарасне с 2% през следващата фискална година (април 2017-а/април 2018-а), но отбеляза, че е много несигурна относно времето, кога ще бъде достигнато това ниво с оглед на наличните рискове зад граница. Централната банка понижи и своята прогноза за растежа на БВП на Япония през настоящата година до 1,0% от априлска прогноза за повишение с 1,2%, но завиши рязко прогнозата за икономическия растеж през следващата фискална година до 1,3% (от едва 0,1%) и запази почти без промяна очакванията си за растежа на БВП през фискалната 2018/2019-а година до 0,9% (от 1,0%). Участниците на валутния пазар показаха своето разочарование от днешните по-скромни от очакваното допълнителни стимулиращи мерки и липсата на понижение на важната японска лихва, втурвайки се да купуват японската валута. След решението на ЯЦБ доларът поскъпна за кратко до 105,60 йени, след което обаче се обезцени с цели 1,84%, падайки към двуседмично дъно от 102,68 йени. Еврото реагира по същия начин и падна рязко от 116,92 йени към двуседмично дъно от 113,89 йени. На последвалата след заседанието пресконференция шефът на банката Харухико Курода обаче отбеляза, че при необходимост ЯЦБ е готова да предприеме допълнителни стъпки, подчертавайки, че има възможност за по-нататъшно намаляване на отрицателната лихва по банковите депозити. Това парира част от рязкото поскъпване на японската валута, но въпреки това доларът и еврото остават да се търгува в ниски нива съответно от 103,32 и от 114,60 йени.

Няма опасност от преливане на реките в България

Нивата на реките ще се понижават или ще остават без съществени изменения, съобщава БГНЕС. По данни и прогнози на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ – БАН) днес и утре валежи не се очакват. В сряда на отделни места, главно в планинските райони в северозападната половина от страната, ще превали краткотраен дъжд. Количествата ще са между 1 и 5 л/кв.м. През денонощието от 08.00 ч. на 13.00 до 08.00 ч. на 14 август водните нива на наблюдаваните реки в страната са се понижавали или са останали без съществени изменения. Водните количества са около и под праговете за средни води. Над праговете за високи води са водните количества в горното течение на р. Марица при с. Радуил (Източнобеломорски басейн), съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Регистрираните изменения на водните нива на наблюдаваните реки по автоматични и конвенционални станции на НИМХ са – Дунавски басейн: колебания от - 26 см до + 19 см; Черноморски басейн: колебания от - 3 см до + 1 см; Източнобеломорски басейн: колебания от - 23 см до + 17 см и Западнобеломорски басейн: колебания от - 7 см до + 6 см. Въз основа на метеорологичната прогноза, обработената хидрологична информация и моделираните водни количества от НИМХ – БАН в Дунавския басейн днес и през следващите два дни водните нива на реките в басейна ще се понижават или ще останат без съществени изменения. Моделът за водосбора на р. Искър прогнозира, че водните количества на 15, 16 и 17 август ще бъдат около и под средно многогодишните стойности и под праговете за внимание. Моделът за водосбора на р. Янтра прогнозира за 15, 16 и 17 август, че водните количества ще бъдат около и под средно многогодишните стойности и под праговете за внимание. Моделът за водосбора на р. Русенски Лом прогнозира, че в долното течение на реката на 15, 16, 17 и 18 август водните количества ще бъдат около и над средно многогодишната стойност, а водните нива ще се понижават и ще бъдат под прага за внимание. Днес и през следващите два дни водните нива на реките в Черноморски басейн ще се понижават или ще останат без съществени изменения. Днес и през следващите два дни водните нива на реките в Източнобеломорски басейн ще се понижават или ще останат без съществени изменения. Системата за ранно предупреждение на НИМХ – БАН прогнозира за водосборите на реките Марица и Тунджа, че водните нива ще бъдат под праговете за предупреждение. Системата за ранно предупреждение прогнозира за водосбора на река Арда, че водните количества ще бъдат под праговете за предупреждение. Днес и през следващите два дни водните нива на реките в Западнобеломорски басейн ще се понижават или ще останат без съществени изменения. В направените прогнози не се отчита работата и ретензионната способност на хидротехническите съоръжения.