01.12.2016

Резултати от търсенето

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

Гуверньорът на БНБ: Трезорите минаха стрестестовете, банковата система е стабилна

 Банковата система на страната е стабилна. Капиталовата адекватност на всяка една банка, след прегледа на качеството на нейните активи, остава над минималните регулаторни изисквания. Не се налага публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Това са трите основни заключения на Управителния съвет на БНБ, съобщи в изявление шефът на Централната банка Димитър Радев. В четвъртък Управителният съвет на БНБ прие резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България. Основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи възлиза на 18.9% при регулаторен минимум от 4.5%, посочиха от БНБ. Той е и над над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест, допълниха от там. Стрес тестът е показал, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се реализират, този показател допълнително ще се подобри до 22.2%. В случай на дълбока икономическа криза, която е малко вероятна, този показател би се понижил до 14.4%. За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат съответно на 13.9 и 9.4%. Следователно, капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия, заключват от БНБ. По отношение на капиталовата адекватност от БНБ уточниха, че всички банки отговарят на минималните изисквания., като конкретните цифри за всеки един трезор варират спрямо посочените усреднени числа. В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции, обясниха от БНБ. Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота, а изпълнението им започва от понеделник. Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници, посочиха още от централната банка. Междувременно финансовият министър Владислав Горанов коментира, че е удовлетворен от резултатите. „Като министър на финансите за мен е от огромно значение, че резултатите показват, че не е необходимо ангажирането на публичен ресурс за подкрепа на стабилността, ликвидността и доверието в нито една банка. Заделеният от правителството фискален буфер, който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания по дългови падежи, с което отпада нуждата от рефинансирането им с нов дълг“, каза той. Основната цел на прегледа беше да се даде задълбочена и независима оценка на банките и банковата система като цяло. Това беше безпрецедентна по своите мащаби инициатива в банковата история на страната, в която под ръководството на БНБ бяха пряко ангажирани над 900 експерти, включително представители на най-реномираните международни одитни компании, посочва още Радев.

Владимир Каролев: Няма драма със стрес тестовете на банковата ни система

 Няма драма с т.нар. стрес тестове за банковата ни система. Българските банки ще успеят да изпълнят предписанията на БНБ далеч по-лесно, отколкото повечето банки от еврозоната ще се справят с инструкциите на Европейската централна банка. Това заяви за „Труд“ финансистът Владимир Каролев по повод първите изводи на БНБ след приключването на прегледа на активите и стрес тестовете на банките у нас. Изводите на БНБ показват, че дори при симулирана тежка рецесия в българската, а вероятно и в европейската икономика, нашите банки са останали с ключови показатели над изискуемите по закон. Това не означава, че всичко в системата е перфектно и днес БНБ ще обяви предписанията си за подобряване на състоянието на всяка банка поотделно. „Интересното е, че българските банки ще успеят да изпълнят предписанията на БНБ далеч по-лесно, отколкото повечето банки от еврозоната ще се справят с инструкциите на ЕЦБ. Например, когато ЕЦБ предписа на италианската банка „Монте Паски“ да увеличи капитала си с 5 млрд. евро, това за нея се оказва съществен проблем, тъй като има печалба от едва 400 млн. евро. В България положението е тотално различно. Дори БНБ да предпише увеличаване на капиталовите буфери с 1 млрд. лв. на най-големите ни банки от т.нар. първа група, те ще могат да го изпълнят с лекота при печалби от малко под 1 млрд. лв. през миналата година. Да не говорим, че тези буфери дори не са изискуеми по закон, а са просто подсигуряване на много висока стабилност на банковата ни система“, обясни Каролев. По думите му ситуацията е малко по-различна за по-малките банки, които работят с по-ниски печалби. Но дори и при повечето от тях коефициентите на възвръщаемост изпреварват тези в европейските банки. Според Каролев освен натрупване на тези предпазни капиталови буфери БНБ вероятно ще отправи и други предписания към индивидуалните банки. Той припомни как преди гръцката криза БНБ предвидливо предупреди играчите в банковата система да стоят надалеч от гръцките държавни ценни книжа и акции – това беше и една от причините ние да избегнем финансовата „зараза“ от южната ни съседка. „В крайна сметка очаквам БНБ да предпише натрупване на капиталови буфери, които да бъдат лесно изпълними за не повече от 18-24 месеца. Това са средства над минималните изискуеми по закон, които ще влязат като резерви. На някои от банките вероятно ще бъде указано и да продадат някои по рискови активи. В заключение – няма драма с банковата ни система“, каза още Каролев.        

Банковото положение в стрната е стабилно с възможност да реагира при неблагоприятни пазарни условия

  Банковата система на страната е стабилна. Линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, съобщава БГНЕС.  Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в свое изявление по повод приключването на прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България. Днес Управителният съвет на БНБ прие резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България, обобщени от международната консултантска компания Делойт. Основната цел на прегледа беше да се даде задълбочена и независима оценка на банките и банковата система като цяло. Това беше безпрецедентна по своите мащаби инициатива в банковата история на страната, в която под ръководството на БНБ бяха пряко ангажирани над 900 експерти, включително представители на най-реномираните международни одитни компании. Основните заключения на Управителния съвет на БНБ от прегледа и стрес теста са главно три, информираха от Народната банка: 1. Банковата система на страната е стабилна. Основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест. Този показател, след корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите, възлиза на 18.9% при регулаторен минимум от 4.5%. Стрес тестът показва, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се материализират, този показател допълнително ще се подобри до 22.2%. В случай на дълбока икономическа криза, която е малко вероятна, този показател би се понижил до 14.4%. За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат съответно на 13.9 и 9.4%. Следователно, капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия. 2. Капиталовата адекватност на всяка една банка, след прегледа на качеството на нейните активи, остава над минималните регулаторни изисквания. Разбира се, индивидуалните данни варират спрямо посочените осреднени числа. В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции. Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота. Изпълнението им започва от понеделник, 15 август 2016 г. Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ. 3. Резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници. Димитър Радев подчертава, че прегледът на качеството на активите и стрес тестът на банките не бяха самоцелно действие, а важна част от 18-месечния план за реформи и институционално развитие на БНБ, който представих при избора ми за управител през юли 2015 г. Други ключови елементи на този план са същественото подобряване на дейността на банковия надзор и изграждането на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор. Стриктното изпълнение на плана досега помогна за установяването на дисциплина и подобряване на резултатите в сектора. Постигнатите много високи финансови показатели на банките през първите шест месеца на тази година ги поставят в добра изходна позиция за изпълнение на мерките, набелязани в резултат от прегледа на качеството на активите и стрес теста. Радев уверява, че линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура. В събота, 13 август, съгласно предварително обявения график, в 13 часа ще бъдат оповестени подробните резултати за цялата банкова система и поотделно за всяка банка. Провеждането на прегледа и стрес теста бяха възложени на БНБ със закон и произтичат от Националната програма за реформи на правителството. На това основание докладът с резултатите е предоставен на министъра на финансите, а в понеделник ще бъде депозиран в Народното събрание. 

Банковото положение в страната е стабилно с възможност да реагира при неблагоприятни пазарни условия

  Банковата система на страната е стабилна. Линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, съобщава БГНЕС.  Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в свое изявление по повод приключването на прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България. Днес Управителният съвет на БНБ прие резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България, обобщени от международната консултантска компания Делойт. Основната цел на прегледа беше да се даде задълбочена и независима оценка на банките и банковата система като цяло. Това беше безпрецедентна по своите мащаби инициатива в банковата история на страната, в която под ръководството на БНБ бяха пряко ангажирани над 900 експерти, включително представители на най-реномираните международни одитни компании. Основните заключения на Управителния съвет на БНБ от прегледа и стрес теста са главно три, информираха от Народната банка: 1. Банковата система на страната е стабилна. Основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест. Този показател, след корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите, възлиза на 18.9% при регулаторен минимум от 4.5%. Стрес тестът показва, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се материализират, този показател допълнително ще се подобри до 22.2%. В случай на дълбока икономическа криза, която е малко вероятна, този показател би се понижил до 14.4%. За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат съответно на 13.9 и 9.4%. Следователно, капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия. 2. Капиталовата адекватност на всяка една банка, след прегледа на качеството на нейните активи, остава над минималните регулаторни изисквания. Разбира се, индивидуалните данни варират спрямо посочените осреднени числа. В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции. Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота. Изпълнението им започва от понеделник, 15 август 2016 г. Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ. 3. Резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници. Димитър Радев подчертава, че прегледът на качеството на активите и стрес тестът на банките не бяха самоцелно действие, а важна част от 18-месечния план за реформи и институционално развитие на БНБ, който представих при избора ми за управител през юли 2015 г. Други ключови елементи на този план са същественото подобряване на дейността на банковия надзор и изграждането на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор. Стриктното изпълнение на плана досега помогна за установяването на дисциплина и подобряване на резултатите в сектора. Постигнатите много високи финансови показатели на банките през първите шест месеца на тази година ги поставят в добра изходна позиция за изпълнение на мерките, набелязани в резултат от прегледа на качеството на активите и стрес теста. Радев уверява, че линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура. В събота, 13 август, съгласно предварително обявения график, в 13 часа ще бъдат оповестени подробните резултати за цялата банкова система и поотделно за всяка банка. Провеждането на прегледа и стрес теста бяха възложени на БНБ със закон и произтичат от Националната програма за реформи на правителството. На това основание докладът с резултатите е предоставен на министъра на финансите, а в понеделник ще бъде депозиран в Народното събрание. 

Потайностите на банковото преструктуриране

 Ще стигне ли някоя българска банка до преструктуриране? Това е много важен въпрос, но отговорът ще научим едва след като на 13 август БНБ обяви резултата от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете, проведени на базата на тези резултати. В конкретния случай преструктуриране на практика ще означава оздравяване. Или иначе казано - ако прегледът на качеството на активите покаже, че някоя банка има недостиг на капитал, спрямо нея ще трябва да бъдат предприети мерки този недостиг да бъде попълнен. Това е същността на оздравяването.     В обществото в момента битува разбирането, че процедурата по това оздравяване съдържа два съществени елемента. Първият е акционерите да попълнят недостига, а ако те не могат - тогава да се намеси държавата, която да влезе в банката като основен акционер.     Така представени мерките изглеждат ясни и безпроблемни. Но често хората забравят, че самото преструктуриране е обвързано с много на брой и сложни по своя характер законови процедури. А те обикновено трябва да се прилагат бързо - в рамките на няколко дни. На всичко отгоре България ще е може би първата държава в Европейския съюз, където банковото преструктуриране ще става по правилата на Европейската директива, въведени в националната ни правна система от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.     Важно е да се отбележи, че въпросната директива бе приета през май 2014-а и в мотивите за приемането й пише нещо много интересно. Там се казва: "По време на кризата тези предизвикателства (бел. ред.- липсата на адекватни инструменти за преструктуриране)  бяха основната причина, която принуди държавите членки да спасяват институциите, като използват парите на данъкоплатците. Целта на установяването на надеждна рамка за възстановяване и преструктуриране е да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от такива действия". Казано накратко, европейските правила въвеждат изискването за минимална намеса на държавата при преструктурирането. На европейците им е лесно да настояват за нови правила на играта, след като наляха стотици милиарди евро държавни средства за спасяването на собствените си банкови системи.     за съжаление няма финансови пазари, които са развити в сегментите, осигуряващи бързо набиране на акционерен капитал или бърза продажба на пакети от активи или на цели бизнеси - два от основните инструменти за преструктуриране на банки.     Но да караме подред. Самият Закон за възстановяване и преструктуриране е изключително обемен и сложен. Но дори бегъл поглед върху него оставя впечатлението, че държавната помощ е свързана с много "ако" и "когато". В много от членовете на закона се казва, че държавната помощ може да бъде използвана при преструктурирането на една банка едва след като бъдат приложени всички други инструменти. При това самите инструменти са подредени в определен приоритет.     На първо място, недостигът от капитал трябва да бъде попълнен от самите акционери на банката. Тук също има много условности, тъй като според Закона за кредитните институции към отделните акционери и към парите, които те биха били готови да инвестират в капитала на банката, има редица строги изисквания. Например капиталът да е от собствени средства, тези средства да са с доказан произход и акционерът да докаже, че разполага с възможност при необходимост да окаже ликвидна подкрепа на банката. Ако коректно разгледаме реалните възможности за капиталова подкрепа на банка у нас, която евентуално би влязла в процедура на преструктуриране, ще видим, че такава помощ може да дойде от страна на старите й акционери или от международни финансови институции като например ЕБВР. Привличането на миноритарно участие на външен частен акционер, който да отговаря на всички надзорни стандарти на БНБ, е подходящо вероятно само за голяма банка. По-малките просто трудно ще заинтересуват финансовия бизнес в ЕС.     Наред с ангажимента за акционерно попълване на капитала вървят и инструменти като продажба на пакети от банкови активи - различни видове кредити, ценни книжа, имоти и други или на цели бизнеси. За беля обаче поради неразвитите пазари у нас това са мерки, които могат да осигурят ликвидност, но не да допринесат за изчистване на капиталов недостиг. Защото изчистването на капиталов недостиг с продажбата на пакети активи или на цели бизнеси може да се получи само ако се продават проблемни банкови вземания. И то на цена, която е не по-малка от заделените по тях провизии. А това у нас е доста трудно упражнение, особено когато става дума за сделки в големи размери.     Ако изброените дотук мерки не доведат до попълване на капиталовия недостиг в банката, нуждаеща се от преструктуриране, според закона идва ред на     подстригването на депозити     Ето това вече звучи страшно - и на книга, и в действителност. Веднага трябва да уточним, че става дума за "подстригване" не на всички депозити, а само на онези, чийто размер надхвърля гарантирания по закон размер от 196 хил. лева. Средствата на гражданите и фирмите в гарантирания размер в една банка, подлежаща на преструктуриране, остават недосегаеми. Ще рече, че ако едно лице има депозит от 400 хил. лв. и банката попадне в оздравителна процедура, ще има пълна гаранция за само 196 хил. лева. А именно останалите 204 хил. лв. ще бъдат "подстригани". Според Закона за възстановяване и преструктуриране най-малко 8% от тези 204 хил. лв., или около 16.3 хил. лв., подлежат на финансовото коафьорство. Не е казано, че вложителят задължително ще загуби тази сума. Но така или иначе тази част от депозита ще бъде преоформена по такъв начин (например в облигации на банката), че лицето няма да може да получи веднага въпросните пари на каса. В такъв случай то или ще трябва да търси купувач на облигации, който да му ги осребри, като ги купи по някаква цена, която най-вероятно ще е под номинала им. Или ще трябва да чака падежа на тези ценни книги, който ще е след няколко години. Да не говорим, че съществува и вероятност, ако облигациите са конвертируеми, в опциите по тях да е вкаран вариант, в който при определени условия те задължително да се преобразуват в акции на банката. Целият този инструментариум е доста труднообясним, трудно е и да бъде продаден на широката публика и може да предизвика доста негативни коментари по отношение и на банковия сектор, и на БНБ.     Мостовата банка     е следващият поред финансов инструмент, който според закона и директивата може да се използва при преструктуриране на кредитни институции. Изрично е постановено да се търси възможност това да стане първо с частен капитал. Казано по друг начин - да бъде намерен инвеститор, който да е банка или да е институция, получила условен банков лиценз от БНБ. И който да придобие всички добри активи от подлежащата на преструктуриране кредитна институция заедно с всичките й задължения. А разликата между добрите и лошите активи се попълва от Фонда за преструктуриране на банки или от Фонда за гарантиране на влогове. В този случай лошата част от активите на подлежащата на преструктуриране банка подлежи на процедура по несъстоятелност. В случай че не бъде намерен частен инвеститор,     идва ред на държавата да се намеси     Тогава тя създава мостова банка, а БНБ й издава лиценз по бързата процедура и без да спазва правилата на Закона за кредитните институции. Тя поема добрите активи и всички пасиви на преструктуриращата се банка, а това, което им остане, се осребрява по процедурите за несъстоятелност. Държавата може да се намеси и директно в попълване на капитала на преструктуриращите се банки. Но само след като всички останали инструменти се окажат недостатъчни, за да се осъществи оздравяването.     В тези случаи на практика старите акционери на банката губят всякакви възможности за контрол върху нея. Управлението й се поема  от извънреден управител. А когато държавата даде средства за преструктурирането на една банка, тя трябва да бъде продадена на частен инвеститор в рамките на две години. Този срок може да бъде удължаван с една година, но при извънредни обстоятелства това удължаване може да става неколкократно.      Цялата описана дотук схема с мерките за преструктуриране изглежда като едно доста сложно за изпълнение упражнение заради подреждането на отделните мерки по приоритети, заради кратките срокове, в които те трябва да бъдат приложени, и заради правните спорове, които те най-вероятно ще породят. А при ситуация, когато се налага преструктуриране, практиката е доказала, че     трябва да се действа в рамките на няколко дни     Иначе започва хаос, набъбват страховете и се подреждат опашки от разгневени вложители. Ще прибавим тук и безотговорното публично говорене на българските политици.     В този ред на мисли трябва да се молим прегледът на качеството на активите да не покаже, че някоя банка се нуждае от такова преструктуриране, което не може да стане само със силите на акционерите й и с привличането на нови инвеститори.     Ще е добре, ако се възприеме политика мерките да се прилагат комплексно. В смисъл - ако се окаже, че капиталовият недостиг не може да бъде попълнен от акционерите или с привличането на инвеститори,  БНБ, която е органът по преструктуриране на банките, заедно с Министерството на финансите, да решат нуждаещата се банка да получи държавна подкрепа и едновременно с това - да започне процедурата по прилагането на останалите инструменти: подстригване на депозити и сметки, продажба на пакети от активи и т.н. Ако тези инструменти се прилагат един след друг и едва след като покажат, че не са достатъчни да се търси държавна подкрепа, ще отнеме време. А и крие опасност да се създаде несигурност сред бизнеса и гражданите. Разбира се, има и друг начин държавата да се присъедини към процедурата по преструктуриране на една банка. Тя може да предостави нужните за това пари на Фонда за преструктуриране, който с тези средства да се включи в попълването на капиталовия недостиг на дадена банка преди подстригването на депозитите и създаването на разни мостови банки. Такава схема обаче е изправена пред опасността подобно финансиране да бъде възприето като индиректна държавна помощ и е въпрос на тълкувание на Европейската комисия дали може да бъде дадена, или не.

За плюсовете от влизането на България в еврозоната

Напоследък дебатите за или против влизането на България в еврозоната се разгорещиха, особено след като премиерът Бойко Борисов декларира, че няма защо да бързаме и че фиксираният курс на лева към еврото е достатъчно ефективен. В контекста на разрастващ се популизъм и национализъм , особено след британския референдум и все още неразрешената дългова криза в Гърция, аргументите „срещу“ еврото изглеждат по-популярни сред държавите членки на ЕС, които не са още в еврозоната. За Борис Петров, дългогодишен висш служител в БНБ, отскоро в частния сектор, настоящата политическа конюнктура не трябва да ни подвежда. България, не само се е ангажирала да въведе еврото, както всички нови членове на ЕС, но има и икономически интерес да не се бави. България трябва да стане час по-скоро член на Еврозоната. Така или иначе ние сме привързани към еврото, но в момента се ползваме основно от негативите и всички финансови кризи, които  се случват в еврозоната се придават през валутния курс и на нас. В същото време не се ползваме от облагите и не участваме в решенията при определяне на паричната политика. Допълнително има редица предимства : по-пълно се интегрира банковия сектор и банките имат достъп до по-евтино финансиране от страна на ЕЦБ, което може да бъде предадено в реалния сектор, към потребителите и инвеститорите. Валутният борд е стабилна парична система,  но той може да бъде подложен на политически трусове. Валутните бордове са парични режими, които по същество са характерни за 19 век. Ние живеем в 21 век, в ерата на кибер парите, отбелязва Борис Петров. В момента един от големите негативи на борда в България е, че той ни задължава да поддържаме изключително голям валутен резерв. Тези валутни резерви са инвестирани в нискодоходни инструменти, чиято доходност клони към нулата. В същото време голяма част от средствата, които държавата е натрупала в момента, са заемни средства. Те се заемат от правителството на международните пазари, срещу което се плаща лихва между 1 и 2%. В момента България плаща „данък стабилност“, според финансиста. Какво ще се промени за една българска фирма, например вносител на дограми, ако утре въведем еврото ? Почти нищо, ако трябва да бъдем точни. Вероятно би имала достъп до по-евтин кредит за малки и средни предприятия, тъй като заемите в евро са с по-ниска лихва отколкото в левове. Ако фирмата продава на български пазари, тя сега взима кредити в левове. Ако продава на чужд пазар кредитът е в друга валута, евро или долар, защото в такива парични единици се извършват разплащанията. Според други експерти, България ще загуби от влизането в еврозоната, защото трябва да участва с вноски за спасителни операции по чужди дългове. Нека да бъдем ясни. България участва с много ниска капиталова вноска в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), защото има много малък дял от БВП като цяло на държавите от ЕС. Освен това става дума за пари, които носят доход, те не са оставени и забравени. България в момента инвестира в германски облигации с отрицателна лихвена доходност, тъй като във валутния ни резерв те са най-много. А защо да не инвестираме в облигации с положителна лихвена доходност чрез капиталовата вноската в ЕМС? В същото време емитираме дългови инструменти (ДЦК) на 1,5%, които правителството депозира в БНБ и не получава нищо, а БНБ съответно инвестира в дългови инструменти с много ниска доходност. Като резултат, за 2015 БНБ съобщава в Годишния отчет, че нетният доход от управлението на международните валутни резерви е отрицателен в размер на  минус 8.54 млн. евро. Това не е по вина на БНБ, а го налага механизмът на валутния борд. За 2015 г. БНБ внесе в бюджета само 20 милиона лева, а в добрите години като 2009 например внесе 400 милиона. Този резултат за 2015 дори сравнено с една средно голяма търговска банка е много малък. Ако участваме в ЕМС, ще получим лихвен процент от 2 до 3%. Тоест ще реализираме положителен финансов резултат. България, давайки заеми на други държави, има гаранция, че те ще бъдат върнати, при това споделяме риска с другите. При влизане в Евросъюза парите поддържани като фискален резерв ще бъдат освободени за публични инвестиции и могат да се използват за повишаване на продуктивността и конкурентоспособността с оглед гарантиране на по-устойчив икономически растеж.

До 1-ви февруари 2017 г. трезорите трябва да свалят таксите

 До 1-ви февруари банките трябва да въведат приемливи такси за основните услуги, които предлагат. Това е приел управителният съвет на БНБ с промени в Наредбата за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Измененията се налагат от европейската директива за размера на таксите. Приемливите такси следва да бъдат по-ниски от средния размер на таксите, събирани от банките в страната от потребители за съответни услуги по разплащателни сметки, изчислен за предходната календарна година. Както и от най-ниския размер на таксите, които дадена банка прилага по тарифа за съответните услуги по разплащателна сметка, обясниха от БНБ. За да бъде изчислен средният размер на таксите, до 1-ви октомври банките трябва да предоставят на БНБ определен набор от информация. След това до 15 октомври БНБ ще изчисли средния размер на таксите и ще го публикува на сайта си. Крайната дата за прилагането на приемливи такси, които да са под този среден размер е не по-късно от 1-ви февруари 2017 г. От 18 септември пък се очаква да тръгне сайтът на БНБ, на който всички клиенти на банките ще имат възможност сравняват таксите на отделните трезори.

До средата на септември БНБ ще пусне безплатен сайт за сравняване на банковите такси

До 18 септември БНБ ще пусне сайта за съпоставяне на таксите за най-често използваните платежни услуги, който ще бъде безплатен за потребителите, съобщи подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банково" Нина Стоянова, цитирана от пресцентъра на банката. До 31 октомври България трябва да започне да прилага в цялост и регламент за кредитни преводи и директни дебити в евро, който засяга страните извън еврозоната, е казала Стоянова пред участниците във финансов форум, посветен на иновациите. Най-късно от тази дата всички кредитни преводи и директни дебити в евро следва да се извършват в SEPA формат - единната зона за плащания в евро. За тези плащания ще отпадне изискването за посочване на BIC от ползвателите на платежни услуги. Платежните системите за малки плащания в евро следва да осигурят оперативна съвместимост с други такива системи в ЕС. Към края на 2015 г. в България делът на SEPA кредитните преводи от общия брой наредени клиентски кредитни преводи в евро е 59 %, а над 90% от картите и банкоматите вече прилагат EMV стандарта за защита, е казала Стоянова. В най-скоро време предстои приемане от Народното събрание на промени във Валутния закон, въведени със Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, както и приемане на съответни промени в Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс. С тях ще отпаднат изискванията за нуждите на статистиката на платежния баланс доставчиците на платежни услуги да водят регистър и да предоставят на БНБ информация за сделки и плащания между местни и чуждестранни лица, както и за презгранични преводи над 100 000 лева. Очаква се тези промени да бъдат приети до края на юли тази година.  

БНБ: Външният дълг е нарастнал с 500 млн евро за година

С половин милиард евро се е увеличил държавният външен дълг през май спрямо година по-рано, сочат данните на БНБ. Общо външният дълг на държавата е 6,67 млрд. евро към края на май, като има увеличение и спрямо края на 2015-та година. Причината е облигационна емисия на международните пазари, пусната по-рано през годината. Общо външният държавен дълг е над 14 % от брутния вътрешен продукт. БНБ отчитат намаление на външните задължения на банките. Към края на май те са близо 4 млрд. евро, което е под 9 % от брутния вътрешен продукт. Банките у нас имат финансиране на вътрешния пазар, с което се обяснява и продължаващата тенденция. Именно заради това те имат сериозна защита при  проблеми в банковия сектор в еврозоната. БНБ

БНБ: Нужни са корекции при 1,3% от банковите активи

Необходимост от корекции има при 1,3 % от банковите активи, сочат резултатите от стрес - тестовете на банковата система. Това прави 665 млн. лева. От БНБ са категорични, че банките, които трябва да приложат надзорни мерки, вече са представили плановете си. Стрес-тестовете в системата са правени при базов и утежнен сценарий. Необходимост от корекции има при Първа инвестиционна банка, Банка "Пиреос", "Инвестбанк" и ТБ "Виктория".  В графата, обобщаваща мерките за покритие на съществуващите капиталови буфери, са посочени само три от тях - без "Пиреос". В бележка под линия се уточнява, че ТБ "Виктория", която е сто процента собственост на Корпоративна търговска банка, още през февруари е осигурила увеличаване на базовия си капитал с 30 млн. лева.  От Първа инвестиционна банка уточниха пред медиите, че необходимостта от корекции идва само при малко вероятния утежнен сценарий и вече са одобрени действията, които ще бъдат взети, за да се изпълнят изискванията на БНБ.  Оценката на качеството на активите и стрес-тестовете показаха, че банковата система е стабилна и изключително устойчива. Още за доклада на сайта на БНБ

Fibank: Стрес тестът потвърди качеството и стабилността на активите ни

 Оценката потвърди качеството и стабилността на активите и капиталовата позиция на Fibank. Това обявиха в прессъобщение от трезора, който бе и първият, излязъл с коментар по прегледа на активите на финансовите институции и капиталовата им адекватност, публикуван днес на сайта на БНБ. "Оценката показа, че Fibank има достатъчно капитал да отговори на изискванията на Базовия сценарий на стрес теста, който се доближава в най-голяма степен до прогнозите за развитието на икономиката на БНБ и Министерството на финансите. Банката вече е предприела конкретни действия, одобрени от БНБ, с оглед увеличаване на капиталовите буфери при хипотетичния неблагоприятен сценарий. Подходът и резултатите от стрес тестовете са в съответствие с резултатите, наблюдавани наскоро при други европейски банки", се подчертава в прессъобщението. От банката са категорични, че вторият сценарий, по който е правен стрес тестът - неблагоприятният или т.нар. утежнен, "представлява хипотетичен сценарий за изключително негативен, продължителен и дълбок спад в икономиката на страната за период от три години, който не е икономическа прогноза и няма вероятност да се реализира и не следва да се приема като индикативен за бъдещите финансови резултати на банките в България или на страната като цяло". От трезора подчертават, че с оглед на резултатите от прегледа (AQR) БНБ препоръчва генериране на допълнителен капиталов излишък от приблизително 206 млн. лв., като в същото време само за първите 6 месеца на 2016 г. банката е генерирала печалба в размер на 146,6 млн. лева преди обезценките и данъците. "Финансовите резултати на Fibank бяха постигнати успоредно с успешна програма за реорганизация, целяща подобрение на корпоративното управление и управлението на риска, в сътрудничество и следвайки насоките на Международната финансова корпорация (IFC), която даде положително отражение – бе оценена положително от  външните рейтинги на Банката. След преминаването на процеса на AQR основният акцент в дейността на Банката ще бъде кредитирането на малки и средни предприятия, както и на физически лица. Същевременно ще запази високото качество на предлаганите услуги и клиентската удовлетвореност", обясняват от Fibank и допълват: "Банката ще продължи да се стреми да бъде сред най-иновативните банки в България и да бъде винаги близо до клиентите си. Социалната отговорност винаги е била част от личната ни философия - че трябва да се отнасяме с любов и ангажираност към страната и обществото си, и ще продължим да подкрепяме важните за тях проекти. Горепосочените действия допълнително ще подсилят стабилността и устойчивостта на Банката, както и ще увеличат потенциала й за бъдещ солиден растеж".

Непобедените демони на БНБ

При липсата на достатъчно прозрачност БНБ остави около нея да витаят съмнения, че не се е откъснала от зависимостите и страховете си. БНБ има две основни функции. Едната е да пази валутния борд, което най-общо се постига с финансова стабилност. Другата е да надзирава банките, което, ако се прави постоянно и методично, произвежда финансова стабилност. На пръв поглед между двете цели няма конфликт. При дълбоката криза през 2008 г. обаче БНБ реши да отпусне повече юздите на банките с...

Правата ми при теглене на потребителски кредит

 Често в живота си сме изправени пред недостиг на  финансови средства да покрием текущите си нужди или инвестираме в нов автомобил, апартамент или просто за ремонт на старото си жилище. Тогава единственият ни вариант е сключването на договор за кредит с банка. Всяка банка сама определя търговската си политика за отпускане на кредити и условията на тези договори. И все пак има основни изисквания, които трябва да спазва както тя, така и ние, разбира се, в зависимост от вида на кредита, за който кандидатстваме. Три са основните точки, към които трябва да насоча своето внимание при тегленето напотребителски кредит като физическо лице: изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договор за потребителски кредит; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.  Точка 1 е т. нар. “Право на информация”, което имам и което банката е задължена да ми предостави: Още преди да съм обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно условията на договора и необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията ми се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от Закона за потребителския кредит. Тя ми се предоставя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, поясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. При поискване от моя страна кредиторът ми предоставя предварително и безвъзмездноекземпляр от проекта на договор за кредит. Винаги трябва да чета всичко в договора, защото колкото и тежки да са тези условия за мен, ако не противоречат на закона, съм задължени да ги изпълнявам. Общи условия. Търся ги сам или изисквам да се запозная с тях! Минималното им съдържание, регламентирано от закона, трябва да включва информация: кога банката може да променя лихвения процент; общите разходи по кредита (свързани с обслужването му); условията за предсрочно прекратяване на кредита (наказателни лихви). Законово задължение на банката е в помещенията за обслужване на своите клиенти, както и в уеб сайта й, да бъде поставена информация за общите условия, тарифите и реда на предоставянето на кредити. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Кретидорът е задължен да публикува на интернет страницата си текущия размер на използваните от него референтни лихвени проценти, и използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент. Методологията не може да се променя едностранно от кредитора след сключването на договора. Лихва. Тя е това, заради което банката ми отпуска кредит, тя е нейната печалба. Всяка банка сама определя лихвения процент на отделните си кредитни линии въз основа на собствената си търговска политика и нужди. Ако просроча вноската си, дължа и лихва за забава, но тя не може да надхвърля установената от БНБ законна лихва, определена с Постановление № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута на МС. За просрочени задължения в лева, лихвата не може да надвишава основния лихвен процент на БНБ от 1 януари или 1 юли (датите, на които той се обновява), плюс 10 процента върху стойността й. За изчисляване на дневния размер на законната лихва, трябва да разделя годишната законна лихва на 360 и да я умножа по дните, с които съм се забавил. Този линк ще ме отведе към калкулатора на БНБ.  Точка 2  касае погасяването на моя кредит: Имам право, без да дължа обезщетение (с изключение на обезщетението за направените от банката разходи към публични административни органи, които не подлежат на връщане; напр. за моята кредитоспособност) или неустойка и без да посочвам причина, да се откажа от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. NB! Ако съм изтеглил 5000 лв., обаче съм решил да се откажа от сключения договор в 14-дневния срок, дължа лихва (уговаря се в договора) за срока от датата на усвояване до връщането на главницата – например от 13.05.2012 г. (усвояване) до 15.05.2012 г. (връщане на главницата), дори за два дни! Правото ми на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че изпратя уведомление до кредитора преди изтичане на 14-дневния срок. В случай, че съм упражнил правото си на отказ от договора за кредит, аз трябва да върна на кредитора главницата и да заплатя лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата. Връщането трябва да извършите не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Имам право по всяко време да погася изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. При предварително погасяване не се дължат наказателни такси, но банката има право на разходите, свързани със самото погасяване – техническата обработка и процес.  Банката не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит, но тя има право на обезщетение, освен ако: погасяването на кредита се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран; при фиксиран лихвен процент – банката има право на обезщетение, като максималният размер е дължимата лихва от договора от момента на предсрочното прекратяване до края на договорения срок; погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита, или договорът за кредит е под формата на овърдрафт. Предсрочна изискуемост. Банката може да обяви един кредит за предсрочно изискуем при непогасяване в срок дори на една-единствена вноска. Последиците от това са, че аз дължа веднага главницата към този момент, начислени наказателни лихви за просрочие, съдебни такси и разноски. Наказателната лихва започва да тече от следващия ден, на който е трябвало да платя вноската по заема и тече докато не изплатя дължимата вноска. Точка 3 се отнася за различните форми на защита, които притежавам, когато смятам, че правата ми са нарушени по един или друг начин: Кредиторът трябва да е предвидил възможност за подаване на жалби и възражения по договори за потребителски кредит. Той е задължен в рамките на 30 дни от получаване на жалбата да ме осведоми писмено за своето решение. В случай, че кредиторът не ми отговори или отговорът му не ме удовлетворява, мога да отнесажалбата си до Комисията за защита на потребителите или към Банков надзор към БНБ. Те са длъжни да се произнесат в едномесечен срок от получаването на моята жалба. Другата възможност е да заведа съдебен иск срещу кредитора, като имам право и на обезщетение за вреди, претърпени в следствие от разходите, които съм заплатил.  Не забравям да приложа всички документи – жалбата ми до кредитора (като е добре да преставя доказателство, че е изпратена като използвам обратна разписка или получа входящ номер от кредитора), както и отговор от жалбата ми.  Всяко споразумение или договор сключено между мен и кредитора, което ограничава или изключва гореспоменатите права е нищожно=   *Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

22 млн.лв. похарчила БНБ за заплати и бонуси през 2015 г.

22,3 млн.лв. през 2015 г. са стрували на БНБ възнагражденията на УС и на служителите на БНБ. От тях за бонуси са отишли 6 млн.лв. Това е установил одит на Сметната палата, обявен във вторник. До юли 2015 г. управител на централната банка бе Иван Искров, а от юли 2015 г. - Димитър Радев. Към края на миналата година в БНБ са работили 843 души,

Радиоецинклопедия „Култови сгради на София”: Сградата на БНБ – история и легенди

Кога се полагат основите на националната институция БНБ, играеща ключова роля в стопанската история на България? Сградата на БНБ – архитектурното бижу на София. Охрана на пет нива пази държавния ни резерв. Общественият трезор крие безценни реликви, между които тефтерчетата на Ботев, Левски и Раковски, собственост на Народната библиотека. Колко входа има БНБ и кой от всички е „царския вход”? Разговор с главен експерт Инес Лазарова, историк-архивист Христо Яновски и с Иво Иванов, ръководител екип „Обществен трезор”.

Стефан Христов изпревари БНБ в сравняването на банковите такси

Стефан Христов изпревари БНБ в сравняването на банковите такси.  Банките увеличават таксите по разплащателните сметки и чак през 2018 година БНБ ще пусне сайт за сравняване на банковите такси. Стефан Христов обаче изпревари БНБ и направи сравнение на таксите по някои от най-често използваните банкови продукти. Политиката по формиране на таксите, събирани за разплащателни сметки, се различава значително при различните банки, обясни за "Хоризонт" Стефан Христов, в чийто сайт можем да направим сравнение: Има банки, които са ориентирани повече към експортни дейности и търсят клиенти, които са само от експортни, други търсят чисто и само физически лица, които да финансират основно с ипотечни и потребителски кредити. Това, което към момента сме направили и съответно започваме да го разширяваме, е да се види коя банка за кого е по-подходяща.В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Марта Младенова.

БНБ: До февруари идната година търговските банки са длъжни да въведат приемливи такси

БНБ публикува списъка със средния размер на таксите по основните платежни услуги. Според него, средната цена на обслужване на разплащателна сметка е 2 лева, а ако към нея има и дебитна карта - 1,50 лева на месец. Изготвянето на списъка със средния размер на таксите е задължение на БНБ, което произтича от европейска директива. Според нея, всеки трябва да има възможност на приемлива цена да получава основните банкови услуги. Откриването на разплащателна сметка ще струва малко на два лева, а ако към нея има и дебитна карта - цената ще е 1,92 лева. Внасянето на пари до 4 594 лева ще е безплатно, а над тази сума - ще бъде процент от внасената сума. Кредитните преводи средно струват между 40 стотинки и малко над два лева в зависимост от начина, който изберем да ги направим. Тегленето на пари от банкомат и плащането на ПОС терминал също може да бъде таксувано.  На въпрос на БНР, от БНБ уточниха, че банките ще са длъжни да въведат приемливите такси до февруари догодина.

БНБ била готова да действа при проблеми в банки

БНБ очаква, че провежданата оценка на качеството на активите на банките и предстоящите стрес тестове ще засилят доверието в банковия сектор, но централната банка е готова и да действа, ако в някоя от банките бъдат открити проблеми. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев пред "Ройтерс" по повод резултатите от проверката, които ще бъдат обявени на 13 август. "Очакваме оценката на качеството на активите да потвърди стабилността на банковата ни система. В същото време ние сме напълно подготвени да предприемем действия за справяне с всякакви евентуални проблеми в отделни банки в рамките на вече установената рамка за възстановяване и преструктуриране", каза Радев. Според гуверньора България е много по-добре подготвена да се справи с всеки банков проблем, отколкото през 2014 г., когато масовото теглене на средства доведе до фалита на КТБ и предизвика най-голямото финансово сътресение в страната от 90-те години насам. Освен това финансовото министерство създаде фискален резерв от около 5 млрд. лв., който би могъл да се използва в подкрепа на банките, ако проблемите не могат да бъдат решени чрез пазарни транзакции, посочи Радев. Проверките ще помогнат на банките и да оценят по-добре кредитните рискове и ще доведат до намаляване на процента на необслужваните кредити, който като цяло остана непроменен на около 20% от общите активи в края на март, добави Радев. Той отбеляза, че е отчетено адекватно покритие за необслужваните кредити както по отношение на провизиите, така и на излишъка от капитал, които заедно покриват над 100 процента от необслужваните кредити в края на март.  

Българската банкова система е стабилна, увери премиерът

За нас е от изключително значение стабилността на банковия сектор, за да не се допусне ситуация като през 2014 г., която костваше много на коректните вложители и отне значителен публичен ресурс. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата си с управителя на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас. Премиерът допълни, че една от първите задачи на правителството при встъпването му в длъжност е била съвместно с БНБ да се предприемат мерки за повишаване на банковия надзор и за запазване на финансовата стабилност в страната и този процес на завишен контрол ще продължи. Министър-председателят посочи, че по оценка на БНБ българската банкова система е стабилна, включително на банките с чуждестранно участие в капитала им. Той изрази очакването си провежданите стрес тестове на кредитните институции да дадат нови доказателства за това и резултатите от тях да доведат до засилване на доверието в банковия сектор в страната. Премиерът Борисов приветства традиционно доброто сътрудничество между двете централни банки и особено взаимодействието им в най-тежките моменти от гръцката криза през последните години, съобщиха от правителствената информационна служба. В срещата участваха министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев, по чиято покана Янис Стурнарас е на посещение в страната ни.

До 18 септември БНБ ще пусне сайта за сравняване на банкови услуги

До 18 септември цените на най-употребяваните банкови услуги ще бъдат обобщени и по-лесни за сравняване за потребителите, съобщи подуправителят на БНБ Нина Стоянова. Това трябва да ги направи по-изгодни за потребителите: В БНБ ще се разработи сравнителен сайт, който ще дава възможност  за съпоставяне на цените на най-представителните банкови услуги чрез безплатен достъп на потребителите до него и по-голяма конкурентност на цените на банковите услуги.

БНБ пуска сайт за сравняване на банковите такси

БНБ работи по изграждането на сайт за съпоставяне на таксите, налагани от доставчиците на платежни услуги за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, до който всеки потребител ще има безплатен достъп. Това стана ясно от думите на подуправителя на БНБ и ръ

БНБ със специален сайт за съпоставяне на банкови такси

От БНБ изграждат специален сайт за съпоставяне на таксите, налагани от банките за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка. Всеки потребител ще има безплатен достъп до интернет страницата. Това съобщи подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково" Нина Стоянова. Тя обясни, че в областта на платежните услуги тази година предстои въвеждането на европейска директива за съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето и достъпа им за основни операции. За тази цел са подготвени законови изменения, които предстои да бъдат разгледани на второ четене от Народното събрание, както и промени в подзаконовата база. Срокът за влизане в сила на законовите промени, в съответствие с директивата, е 18 септември 2016 г.

БНБ пуска монета от 10 лева, посветена на първата жп линия Русе - Варна

Сребърна възпоменателна монета, посветена на 150-годишнината от първата българска жп линия Русе - Варна, ще бъде пусната от БНБ. Номиналът на монетата е 10 лева, а тя ще бъде достъпна за колекционерите от 20 юни в касите на централната банка.  Темата за железопътния транспорт не е присъствала отдавна в емисиите на възпоменателни монети, пускани от БНБ, припомни главният касиер на Централната банка Стефан Цветков: Последната емитирана монета, говорим за железниците, е през далечната 1988 година - това е "100 години "Български железници". Тя е в наличност в момента.  Първата жп линия в днешните български земи обаче е много по-рано. През 1861 г. султанът на Османската империя издава ферман за строителството на линията Русе - Варна, а изграждането й приключва за пет години. По-късно, съобразно Берлинския договор, българската държава откупува линията от компанията, която я стопанисва, с пари от първия български заем. Тази година се навършват 150 години от пускането в експлоатация на линията, които ще бъдат отбелязани със сребърната възпоменателна монета Цената, на която всеки може да си купи монетата, е 66 лева.