01.12.2016

Резултати от търсенето

Мир между Афганистан и лидера една от най-големите въоръжени опозиционни групи Гулбудин Хекматиар

  Президентът на Афганистан Ашраф Гани подписа мирно споразумение с лидера на една от най-големите въоръжени опозиционни групи Гулбудин Хекматиар, съобщи телевизионният канал „Толо нюз”. Ръководителят на Ислямската партия на Афганистан Хекматиар, за когото се предполага, че е в Пакистан, е подписал документа в сряда. Предварителният вариант на мирния договор беше одобрен от делегации на двете страни на церемония на 22 септември в Кабул, пише БГНЕС. По времето на съветското нашествие в Афганистан муджахидините на Хекматиар участваха активно в борбата с просъветското правителство. Хекматияр, наричан „касапина от Кабул”, беше виден командир, сражавал се срещу съветските войски и просъветския режим през 80-те години. Обвиняват го в убийството на хиляди хора в Кабул през гражданската война в периода 1992-96 година. Днес подчинените на Хекматиар отряди са втората по численост въоръжена групировка на афганистанската опозиция след талибаните. В период 1993-94 година Хекматиар беше министър-председател на Афганистан. Това е символична победа за президента на Афганистан Ашраф Гани, който се бори и за съживяване на преговорите за мир с по-мощните талибани. Ислямската партия на Афганистан („Хезб и Ислами”) подписа преди седмица мирното споразумение с членове на Върховния съвет за мир, който отговаря за помирението, и със съветника по национална сигурност на официална церемония в столицата. Според Хама прес Ислямската партия настоява за уточняване на срокове за извеждане на чуждестранния контингент от страната и за отмяна на сключените със САЩ договорености. В замяна партията на Хекмарияр се задължава да се съобразява с конституционните норми и да разпусне военното си крило. На церемонията да предварителното подписване зам.-ръководителят на Съвета Хабиба Сораби съобщи, че Споразумението е резултат след двугодишни преговори. Сега Хекматияр ще може да се върне в голямата политика на страната, както направи вече генерал Абдул Рашид Достум, който е първи вицепрезидент на Афганистан. Споразумението с Хекматияр предизвика негодуванието на правозащитници. Миналия месец „Хюман райтс уоч” каза, че „завръщането на Хекматияр ще бъде вид опрощение за културата на безнаказаност, която афганистанското правителство и неговите чуждестранни дарители насърчават като не търсят отговорност за многото жертви на силите под командването на Хекматияр и други военни лидери, опустошили страната през 90-те години”. Според споразумението Хекматияр получава съдебен имунитет „за всичките му минали политически и военни действия”, а затворниците от „Хезб и Ислами ще бъдат освободени. За САЩ Хекматияр е „световен терорист” и е в черния списък на ООН. По всяка вероятност правителството в Кабул ще се постарае тези ограничения да отпаднат, за да реинтегрира Хекматияр в политиката на страната. Последната голяма акция на „Хезб и Ислами” беше през 2013 година, когато загинаха 15 души, петима от които американци. Формацията, която представлява интересите на пущуните, е създадена през 1976 година след разцепление на фундаменталистката Ислямска партия на Афганистан. Засега талибаните, свалени от власт през 2001 година, отказват да преговарят с подкрепяното от Запада правителство и засилват офанзивата си срещу него в национален мащаб. САЩ смятат Ислямската партия на Афганистан за екстремистка заради „яростната й антиамериканска идеология” и подкрепата на шариата.    Афганистанският президент подписа мир с Гулбудин Хематиар Президентът на Афганистан Ашраф Гани подписа мирно споразумение с лидера на една от най-големите въоръжени опозиционни групи Гулбудин Хекматиар, съобщи телевизионният канал „Толо нюз”. Ръководителят на Ислямската партия на Афганистан Хекматиар, за когото се предполага, че е в Пакистан, е подписал документа в сряда. Предварителният вариант на мирния договор беше одобрен от делегации на двете страни на церемония на 22 септември в Кабул. По времето на съветското нашествие в Афганистан муджахидините на Хекматиар участваха активно в борбата с просъветското правителство. Хекматияр, наричан „касапина от Кабул”, беше виден командир, сражавал се срещу съветските войски и просъветския режим през 80-те години. Обвиняват го в убийството на хиляди хора в Кабул през гражданската война в периода 1992-96 година. Днес подчинените на Хекматиар отряди са втората по численост въоръжена групировка на афганистанската опозиция след талибаните. В период 1993-94 година Хекматиар беше министър-председател на Афганистан. Това е символична победа за президента на Афганистан Ашраф Гани, който се бори и за съживяване на преговорите за мир с по-мощните талибани. Ислямската партия на Афганистан („Хезб и Ислами”) подписа преди седмица мирното споразумение с членове на Върховния съвет за мир, който отговаря за помирението, и със съветника по национална сигурност на официална церемония в столицата. Според Хама прес Ислямската партия настоява за уточняване на срокове за извеждане на чуждестранния контингент от страната и за отмяна на сключените със САЩ договорености. В замяна партията на Хекмарияр се задължава да се съобразява с конституционните норми и да разпусне военното си крило. На церемонията да предварителното подписване зам.-ръководителят на Съвета Хабиба Сораби съобщи, че Споразумението е резултат след двугодишни преговори. Сега Хекматияр ще може да се върне в голямата политика на страната, както направи вече генерал Абдул Рашид Достум, който е първи вицепрезидент на Афганистан. Споразумението с Хекматияр предизвика негодуванието на правозащитници. Миналия месец „Хюман райтс уоч” каза, че „завръщането на Хекматияр ще бъде вид опрощение за културата на безнаказаност, която афганистанското правителство и неговите чуждестранни дарители насърчават като не търсят отговорност за многото жертви на силите под командването на Хекматияр и други военни лидери, опустошили страната през 90-те години”. Според споразумението Хекматияр получава съдебен имунитет „за всичките му минали политически и военни действия”, а затворниците от „Хезб и Ислами ще бъдат освободени. За САЩ Хекматияр е „световен терорист” и е в черния списък на ООН. По всяка вероятност правителството в Кабул ще се постарае тези ограничения да отпаднат, за да реинтегрира Хекматияр в политиката на страната. Последната голяма акция на „Хезб и Ислами” беше през 2013 година, когато загинаха 15 души, петима от които американци. Формацията, която представлява интересите на пущуните, е създадена през 1976 година след разцепление на фундаменталистката Ислямска партия на Афганистан. Засега талибаните, свалени от власт през 2001 година, отказват да преговарят с подкрепяното от Запада правителство и засилват офанзивата си срещу него в национален мащаб. САЩ смятат Ислямската партия на Афганистан за екстремистка заради „яростната й антиамериканска идеология” и подкрепата на шариата. 

Обама оставя 8400 американски войници в Афганистан, вместо планираните 5500

Барак Обама ще остави в Афганистан повече войници от първоначално планираното. По време на изявление в Белия дом американският президент обяви, цитиран от Би Би Си, че той ще изтегли войниците до 8400, вместо първоначално обявения брой от 5500. В момента броят на войниците в Афганистан е 9800. „Обстановката в Афганистан остава несигурна. Аз силно вярвам, че е в интерес на нашата национална сигурност да дадем на нашите афганистански партньори най-добрите възможности за успех”, изтъкна Обама. Той допълни, че ролята на американските сили в Афганистан ще остане непроменена – обучение и съвети към афганистанските полицаи и войски, както и подкрепа на антитерористичните мисии срещу талибаните и други групировки. Барак Обама заяви, че бойната мисия на САЩ в Афганистан е приключила, но призна, че проблемите на сигурността продължават да съществуват. „Ние вече не сме участници в голяма сухопътна война в Афганистан”, каза той и допълни, че афганистанските сили за сигурност все още не са толкова силни, колкото било нужно да бъдат. Талибаните оставали заплаха. Те имали преднина на някои места, посочи Обама. Според последни изчисления на ООН, силите на талибаните сега държат повече територия в Афганистан, отколкото, когато и да било след инвазията на САЩ през 2001 г. Обама бил обмислял дали да продължи с планирането намаление на броя на войниците в Афганистан от 9800 на 5500 до началото на 2017 г. „Решението, което правя днес, гарантира, че моят приемник ще има солидна основа за продължаване на напредъка в Афганистан, както и гъвкавост да отговори на заплахата от тероризъм, която се развива”, коментира Барак Обама. Обама подчерта, че единственият начин да се сложи край на конфликта в Афганистан е чрез трайно политическо решение между талибаните и афганистанското правителство. Той направи изявлението си преди предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава, където членовете на Алианса се очаква да потвърдят подкрепата си за правителството в Кабул.

Българският контингент може да остане в Афганистан до 2021 г.

 Българският военен контингент в Афганистан може да остане още пет години. Военното ведомство е обявило за целта обществена поръчка за наемане на сателит и сателитно оборудване за осигуряване на непрестанна комуникация между българските части в Афганистан и Щаба на въоръжените сили в София, съобщи БГНЕС. Обществената поръчка е със срок за изпълнение до 22 ноември 2021 г. и е на обща стойност до 1.55 млн. лв., с ДДС. Възложител е подчинената на министъра на отбраната Николай Ненчев главна дирекция “Отбранителна аквизиция”. Министерството на отбраната посочва, че може да има и предсрочно прекратяване на договора, ако мисията на българските военни в Афганистан приключи преди края на 2021 г. В неделя във Варна премиерът Бойко Борисов изрази недоволство, че у нас идват все повече афганистански бежанци. По данни на МВР половината от бежанския поток у нас през 2016 г. се дължи именно на граждани на Афганистан. От началото на годината 4442 души от афганистански произход са поискали закрила на българска територия. „Ние харчим по 80 милиона лева на година да държим контингента в Афганистан, а там сега е мирно и спокойно. Сега да бъдат така добри да си изпълнят и техните ангажименти“, коментира Борисов и поиска външният министър Даниел Митов да повдигне въпроса при разговорите си с афганистански официални лица. Министерство на отбраната плаща годишно около 300 000 лв., за да осигури непрестанна сателитна връзка с нашите военни, които са в Афганистан. Победителят в обществената поръчка за осигуряване на сателитна комуникация, ще трябва да осигури и техническа поддръжка на системата, а ако се наложи и да командирова служители до Афганистан, които да ремонтират техниката. Изпълнителят трябва да осигури обучение на военните, както и евентуално предислоциране на техниката. При евентуално прекратяване на мисията ни в Афганистан преди края на 2021 г., в срок от един месец изпълнителят на бъдещия договор трябва да осигури спиране на системата за сателитна комуникация. Критерият за избор на изпълнител на услугата са предложени най-ниски разходи. С тежест от 70% при определяне на победител ще е цената за осигуряване на сателитен пренос на месец и 30% разходите за труд при поддръжка и ремонт на системата. Източник: Mediapool

Борисов: Българските военни остават в Афганистан

  Пред върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини изразих удовлетворението си от постигнатото споразумение между Европейския съюз и Афганистан за управление на мигрантските потоци. Това каза премиерът Бойко Борисов след среща с Могерини в Брюксел, съобщи БГНЕС. „След малко острите и малко ултимативните ни изказвания за оттегляне на контингента от Афганистан, когато се направи нещо добро, бързо и ефективно е редно да кажем и „Благодаря”. В момента е модно да се говори срещу Европейския съюз, но по-добро нещо в света няма. Със съвместни усилия можем да оказваме помощ на Афганистан и в същото време да помогнем колкото е възможно по-бързо реадмисията да влезе в сила“, заяви Борисов. „Работили сме заедно, както министър-председателят каза. Винаги е удоволствие за тези, които служат на европейските институции, да чуят, че страните-членки оценяват работата на институциите. Това е силата на ЕС – има някои неща, които можем да постигнем само заедно, посредством европейските институции, посредством истински общоевропейски усилия. Сред тези неща са и международните споразумения като това, което сме подписали с Афганистан за реадмисията и връщането на мигранти, но също така и подкрепата, която предоставяме на Афганистан за развитие и социално-икономически възможности за страната”, каза Федерика Могерини. По думите й, която и държава-членка на ЕС да бъде взета, независимо малка или голяма, не може да мобилизира сама ресурс в сферата на хуманитарната помощ, развитието и сигурността, така както ЕС може, и това има своята тежест в международните отношения. Тя посочи, че тази сила е в услуга на европейските граждани, както и в услуга на партньорите на ЕС. „Благодаря ви много за подкрепата и за посланието, което отправихте към европейските граждани, а именно – че ЕС може да постига резултати”, обърна се Могерини към премиера Борисов. По-късно пред журналисти в Брюксел Борисов потвърди, че българският контингент в Афганистан остава след като споразумението за реадмисия е подписано и изрази очакване за бързата му ратификация и влизане в сила, за да започне изпълнението. При отсъствието на такова споразумение не би имало смисъл да държим военнослужещи там, посочи той. „Не се наемам да обясня на българските граждани защо български момчета и момичета, български военнослужещи са в Афганистан, за да укрепват демокрацията там, с пари на българските данъкоплатци подпомагаме Афганистан, а когато трябва да влезе в сила реадмисията и да връщаме афганистански граждани – това било по друга линия. Няма да намерим български гражданин, който да разбере това”, посочи Борисов. Той коментира също, че ако споразумението сработи, такива могат да бъдат сключени и с други рискови страни. Борисов определи старта на Европейска гранична полиция от България като оценка за усилията на държавата за овладяване на мигрантския натиск върху Европа. „Факт е, че когато целенасочено, методично с умерен тон, но постоянно и неотстъпчиво действаме, накрая резултатът идва“, каза той. Според него, с обща европейска гранична полиция ще има много по-добри резултати и по-голям контрол във всички държави от ЕС. Министър-председателят съобщи също, че вицепремиерът Томислав Дончев е провел днес в Комисията срещи по проекта за европейския газов хъб „Балкан”. „Искаме да има ясна позиция на ЕК, че това е необходимо за Европа, правилно е и тогава да отидем да преговаряме с доставчиците, които биха докарали газ, включително руски, за което говорихме и с президента Путин. Остават вече чисто експертни срещи, уточнява се текстът на писмото”, каза Борисов. Той пожела успех на Кристалина Георгиева – единственият кандидат за поста генерален секретар на ООН, представен от България, в днешното гласуване в Съвета за сигурност. „С много хора сме разговаряли, много подкрепа имаме. Вярвам в Георгиева и се надявам на успех”, каза Борисов.

15 млрд. долара получава Афганистан до 2020 г.

  Участниците в международната конференция за Афганистан, която се проведе в Брюксел, съгласуваха нов пакет от финансова помощ за Кабул до 2020 г. Сумата възлиза на 15,2 милиарда долара – ежегодно потъналата в хаос държава ще получава по около 3,8 милиарда долара в замяна на политически, социални и икономически реформи, пише БГНЕС. От Кабул се очаква да нормализира ситуацията със спазването на човешките права, борба с корупцията и да прекрати борбата за власт вътре в ръководството на страната. Главен донор на Афганистан ще станат страните-членки на Евросъюза: те са готови ежегодно да отделят 1,2 милиарда евро. Германия обеща да отпусне в течение на четири години 1,7 милиарда евро на Афганистан, съобщава ДВ. Берлин обвързва отпускането на средствата със споразумението между ЕС и Кабул, според което в Афганистан могат да бъдат върнати около 80 000 мигранти, на които е отказано убежище в ЕС. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че се надява на честна сделка с Кабул. Председателят на Евросъвета Доналд Туск благодари на Афганистан за смелостта да приеме обратно мигрантите. Но върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини отхвърли подобни изводи, заявявайки, че финансовата помощ за Афганистан не е свързана с миграционния въпрос. Според нея подобряването на ситуацията в страната е основна предпоставка за успешното развитие на региона. Тя нарече това „инвестиция в бъдещето на ЕС“. Последният пакет от международна финансова помощ за Афганистан предвиждаше отпускането на 16 милиарда долара в течение на четири години от 2012 до 2016 г. Именно такава сума бе необходима за възстановяването и развитието на страната. Основни донори на Афганистан бяха САЩ, Япония, Германия и Великобритания. 

Кабул подписа мирно споразумение с ИП на Афганистан

  Кабул подписа предварителен вариант на мирно споразумение с Ислямската партия (ИП) на Афганистан на спечелилия си лоша слава военачалник Гулбудин Хекматиар, съобщиха агенция Хама прес и агенция Пажвак, предаде БГНЕС. Това ще улесни завръщането на Хекматияр на политическата сцена след като дълго се укриваше и въпреки военните престъпления, в които го обвиняват. Хекматияр е поредната противоречива фигура, която Кабул иска да реинтегрира в „следталибанския” период. Това е символична победа за президента на Афганистан Ашраф Гани, който се бори и за съживяване на преговорите за мир с по-мощните талибани. Делегация на Ислямската партия на Афганистан („Хезб и Ислами”) подписа договореност с членове на Върховния съвет за мир, който отговаря за помирението, и със съветника по национална сигурност на официална церемония в столицата. Според Хама прес Ислямската партия настоява за уточняване на срокове за извеждане на чуждестранния контингент от страната и за отмяна на сключените със САЩ договорености. В замяна партията на Хекмарияр се задължава да се съобразява с конституционните норми и да разпусне военното си крило. „Споразумението е подписано след двугодишни преговори между Върховния съвет за мир, афганистанското правителство и Хезб и Ислами”, съобщи на церемонията зам.-ръководителят на Съвета Хабиба Сораби. Споразумението ще влезе в сила, когато бъде официално подписано от президента Гани и от Хекматияр, но засега не е определена дата за това. Хекматияр, наричан „касапина от Кабул”, беше виден командир, сражавал се срещу съветските войски и просъветския режим през 80-те години. Обвиняват го в убийството на хиляди хора в Кабул през гражданската война в периода 1992-96 година. В периода 1993-94 година Хекмарияр беше премиер на Афганистан. Към днешна дата неговите отреди са втората по численост след талибаните въоръжена опозиционна групировка в страната. Смята се, че Хекматияр се крие в Пакистан, но сподвижниците му твърдят, че е на афганистанска територия. Сега Хекматияр ще може да се върне в голямата политика на страната, както направи вече генерал Абдул Рашид Достум, който е първи вицепрезидент на Афганистан. Споразумението с Хекматияр предизвика негодуванието на правозащитници. Миналия месец „Хюман райтс уоч” каза, че „завръщането на Хекматияр ще бъде вид опрощение за културата на безнаказаност, която афганистанското правителство и неговите чуждестранни дарители насърчават като не търсят отговорност за многото жертви на силите под командването на Хекматияр и други военни лидери, опустошили страната през 90-те години”. Според неокончателен вариант на споразумението Хекматияр получава съдебен имунитет „за всичките му минали политически и военни действия”, затворниците от „Хезб и Ислами ще бъдат освободени. За САЩ Хекматияр е „световен терорист” и е в черния списък на ООН. По всяка вероятност правителството в Кабул ще се постарае тези ограничения да отпаднат, за да реинтегрира Хекматияр в политиката на страната. Последната голяма акция на „Хезб и Ислами” беше през 2013 година, когато загинаха 15 души, петима от които американци. Формацията, която представлява интересите на пущуните, е създадена през 1976 година след разцепление на фундаменталистката Ислямска партия на Афганистан. Засега талибаните, свалени от власт през 2001 година, отказват да преговарят с подкрепяното от Запада правителство и засилват офанзивата си срещу него в национален мащаб. САЩ смятат Ислямската партия на Афганистан за екстремистка заради „яростната й антиамериканска идеология” и подкрепата на шариата. 

ЕС обеща 1,2 милиарда евро в помощ на Афганистан

1,2 милиарда евро обещава ЕС в помощ на Афганистан, обяви на международна конференция в Брюксел върховният представител по външната политика Федерика Могерини. Тя отрече да има пряка връзка между миграцията и помощта за развитие. Няма условия, няма връзка. Причината за присъствието на международната общност днес тук е да подкрепи Афганистан в името на неговия народ и в името на регионалната и международна сигурност. Германският първи дипломат Франк-Валтер Щайнмайер обаче заяви: Ще кажа на афганистанските представители, че тази помощ не е безусловна. Очакваме от Афганистан да изпълни задълженията си за спазване човешките права, борба с корупцията и повече единство на правителството отколкото досега. Накрая, очакваме сътрудничество по проблема с миграцията. Естествено и ние трябва да съдействаме за създаване на условия на младото афганистанско поколение да просперира в бъдеще в собствената си родина. Без сигурност не може да има трайно развитие в Афганистан, предупреди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на влизане за Международната конференция на високо равнище под домакинството на ЕС в Брюксел. Алиасът ще продължи да поддържа около 13 хиляди военни в страната и да финансира афганистанската армия и сили за сигурност до 2020 г: Приветствам усилията на ЕС и други за по-тясно сътрудничество с Афганистан за връщане на бежанците. Колкото по-успешно ние допринасяме за сигурността, толкова по-лесно ще се премахнат първопричините за миграционната и бежанска криза. Затова има тясна връзка между действията на ЕС и НАТО в Афганистан. Нека припомня, че причината за натовското присъствие в Афганистан е борбата с международния тероризъм. Целта е да попречим страната отново да стане убежище на международни терористи. Ето защо е важно да подсилим афганистанските служби за сигурност и те сами да се бият с талибаните, "Ал Кайда" и други терористични организации.

Контингентът ни в Афганистан се прибра след успешна мисия на НАТО

31-ят контингент от Въоръжените сили на България се завърна вчера след успешно участие в мисията на НАТО в Афганистан - "Решителна подкрепа", съобщи пресцентърът на министерството на отбраната. На летище "София" военнослужещите бяха посрещнати от началника на щаба на Съвместното командване на силите комодор Димитър Йорданов, предаде БГНЕС. Контингентът е в състав от близо 110 военнослужещи, включени в национален команден елемент, екип от съветници и взвод за охрана на летище Кандахар. По време на шестмесечното си участие в мисията на НАТО "Решителна подкрепа" военнослужещите бяха дислоцирани в Кабул и Кандахар и изпълняваха ежедневни денонощни дежурства в различни бази и обекти на НАТО, механизирани и пеши патрули, контрол на автомобилен и пешеходен трафик, както и обучение, съветване и методическо подпомагане на формирования от Афганистанската национална армия, отбелязва МО. Национален командир на контингента е полковник Руси Русев от Щаба на Командването на Сухопътните войски, командир на взвода за охрана е лейтенант Славена Желязкова, а командир на екипа от съветници е подполковник Марин Господинов. След извършената ротация, задачи в мисията на НАТО в Афганистан продължава да изпълнява 32-ият контингент от състава на Въоръжените сили на България. "Военните от българския контингент от Кандахар, Афганистан, които се прибраха след края на престоя си, минават през серия медицински прегледи във ВМА, които ще покажат общото им състояние след престоя в базата. България има голяма мисия само в Афганистан, както и няколко служещи в Мали, където обаче военните са под друга егида. Има български военни и в Косово, Грузия, Африка и на други места", заяви полковник д-р Георги Филипов, началник на Централна военномедицинска комисия към ВМА. Тази група военнослужещи пристига от Кандахар, който е най-големият град в южен Афганистан. Единствено там имаме голям контингент - около 100 души и няколко екипа от военни инструктори, които работят и в столицата Кабул. Нашите военни пребивават в базата в Кандахар, която охранява летището - едно от най-големите в страната, а базата е също една от най-големите там - има близо 30 000 военни от целия свят на площ от близо 20 км. Във ВМА се правят осем прегледа на пристигналите военни от специалисти по вътрешни болести, хирург, невролог, УНГ, очен лекар, стоматолог, психиатър, АГ и инфекционист. "Военните, заминали на мисията, са се прибрали здрави. В момента нашата работа е да се прецени доколко условията в Афганистан са повлияли върху психическото и физическото здраве на военните", обясни д-р Филипов. Според него българските военни са здрави, но от всички военни в базата, се оказва, че нашите мъже и жени са с най-лош зъбен статус, затова при прибирането си в родината им се правят и стоматологични прегледи, които да покажат зъбния статус и ако има необходимост да се започне лечение. Д-р Филипов допълни още, че се прави и широк кръг от изследвания на всяка мисия, като военните се изследват според спецификата на мисията. Военните в Афганистан получават пълния обем от изследвания, защото това е страна, намираща се в много по-топъл, горещ и сух климат от България. Там има възможности за заразяване с доста заболявания, които са непознати на страната ни. Относно травматичноста според д-р Филипов при военните има опасности, свързани с изпълнението на задълженията, които могат да доведат до травми от чисто битов характер, но и от военен характер и такива случаи е имало. "Нашата работа е да проверим какво е здравето на тези хора и да се посочи дали може да продължат да служат без проблем или ако има болен, ние поемаме отговорността да го върнем в армията, но при определени условия - възстановяване от травма или заболяване", каза още специалистът. Какво е общото състояние на завърналите се военни може да се определи след края на голямата гама от изследвания.  

Бойко Борисов ще предложи на парламента България да изтегли контингента си в Афганистан

Премиерът Бойко Борисов ще предложи на парламента България да изтегли контингента си в Афганистан. Това ще стане, ако на конференцията в Брюксел за бъдещето на Афганистан идната седмица няма трайно решение на проблемите, стана ясно от думите му: С Даниел Митов и военния министър много ясно сме поставили темите в НАТО за Афганистан. Ние държим там контингент от много време. Дали сме досега над половин милиард. Ще внесем предложение в парламента да изтеглим българския контингент от Афганистан. Ние стоим там, за да налагаме мир и демокрация. Ако хората бягат от това, по-добре тези пари и военни да бъдат пренасочени към нашата граница. Ако не приемат реадмисията, да върнем военните ни от Афганистан. България има в Афганистан в момента около 110 души: съветнически екипи за подготовка на местните сили за сигурност в Кабул. В Кандархар участваме в охраната на летището. Операциите са в рамките на мисията на НАТО "Решителна подкрепа".

ЕС подписа с Афганистан, Борисов благодари на Могерини

  Премиерът: Модно е да се говори срещу Съюза, но по-добро нещо в света няма Няма да изтегляме военния си контингент от Афганистан. Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещата си в Брюксел с върховния представител на ЕС за сигурността Фредерика Могерини.  Министър – председателят изрази пред Могерини задоволството си от постигането на споразумение между ЕС и Афганистан за реадмисия, което улеснява връщането на бежанците в родината им.   След малко острите и малко ултимативните ни изказвания  за оттегляне на контингента от Афганистан, когато се направи нещо добро, бързо и ефективно е редно да кажем и „Благодаря”, заяви той и допълни: „В момента е модно да се говори срещу Европейския съюз, но по-добро нещо в света няма. Със съвместни усилия можем да оказваме помощ на Афганистан и в същото време да помогнем колкото е възможно по-бързо реадмисията да влезе в сила“. По- късно пред журналисти премиерът изрази очакване, че споразумението ще бъде бързо ратифицирано, за да започне незабавното му изпълнение. При отсъствието на такова споразумение не би имало смисъл да държим военнослужещи там, посочи той. „Не се наемам да обясня на българските граждани защо български момчета и момичета, български военнослужещи са в Афганистан, за да укрепват демокрацията там, с пари на българските данъкоплатци подпомагаме Афганистан”, посочи Борисов. Той коментира също, че ако споразумението сработи, такива могат да бъдат сключени и с други рискови страни. От своя страна Могерини, заяви, че  силата на ЕС е в това, че държавите работят заедно.  По думите й, която и държава-членка на ЕС да бъде взета, независимо малка или голяма, не може да мобилизира сама ресурс в сферата на хуманитарната помощ, развитието и сигурността, така както ЕС може, и това има своята тежест в международните отношения.  Борисов коментира и газовия хъб „Балкан“. Именно затова заедно с него в Брюксел е бил и Томислав Дончев, който провел редица срещи по темата „Искаме да има ясна позиция на ЕК, че това е необходимо за Европа, правилно е и тогава да отидем да преговаряме с доставчиците, които биха докарали газ, включително руски, за което говорихме и с президента Путин. Остават вече чисто експертни срещи, уточнява се текстът на писмото”, каза Борисов. Министър-председателят пожела успех на Кристалина Георгиева, която е родния кандидат за шеф на ООН. „С много хора сме разговаряли, много подкрепа имаме. Вярвам в г-жа Георгиева и се надявам на успех”, каза  Борисов.

Арестуваха българин в Сърбия за трафик на мигранти

  Служители на сръбското министерство на вътрешните работи задържаха българският гражданин с инициали Д.М. поради участие в трафик на нелегални мигранти, пише БГНЕС. Българинът е задържан в района на Соко Баня, където е превозвал в микробус 34 мигранти от Афганистан и Пакистан. При друга полицейска проверка в района на Княжевац е арестуван сръбски гражданин, който е превозвал 37 нелегални мигранти от Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран. И двамата трафиканти на хора са предадени на съдебните власти в Зайечар и Алексинац.  В Сърбия задържаха български трафикант на мигранти Служители на сръбското министерство на вътрешните работи задържаха българският гражданин с инициали Д.М.поради участие в трафик на нелегални мигранти, предаде репортер на БГНЕС. Българинът е задържан в района на Соко Баня, където е превозвал в микробус 34 мигранти от Афганистан и Пакистан. При друга полицейска проверка в района на Княжевац е арестуван сръбски гражданин, който е превозвал 37 нелегални мигранти от Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран. И двамата трафиканти на хора са предадени на съдебните власти в Зайечар и Алексинац. В Сърбия задържаха български трафикант на мигранти Служители на сръбското министерство на вътрешните работи задържаха българският гражданин с инициали Д.М.поради участие в трафик на нелегални мигранти, предаде репортер на БГНЕС. Българинът е задържан в района на Соко Баня, където е превозвал в микробус 34 мигранти от Афганистан и Пакистан. При друга полицейска проверка в района на Княжевац е арестуван сръбски гражданин, който е превозвал 37 нелегални мигранти от Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран. И двамата трафиканти на хора са предадени на съдебните власти в Зайечар и Алексинац.

4 души са загинали при взрив в американската база Баграм в Афганистан

Четирима души са загинали, а 14 са били ранени при експлозия във военновъздушната база Баграм в Афганистан, съобщи НАТО. От мисията на Алианса в Афганистан посочиха, че експлозията в базата е станала малко след 5.30 часа сутринта местно време, но не уточниха от каква националност са жертвите. Талибаните поеха отговорност за експлозията, като в съобщение в Туитър говорителят им Забихула Муджахид обяви, че те са извършили нападението. Това е най-голямата американска военновъздушна база в Афганистан. Тя се намира в близост до древния град Баграм, провиния Парван. Баграм е на разстояние от над 30 мили северно от столицата на Афганистан Кабул, посочва Си Ен Ен. Експлозията подчертава влошаващата се сигурност в Афганистан близо две години, след като НАТО официално прекрати бойните си операции на територията на страната. Базата Баграм често е ставала жертва на талибански бойци. През декември миналата година атентатор-самоубиец на мотоциклет отне живота на шест американски войници в района на базата. Това беше една от най-смъртоносните атаки срещу чуждестранни войници в страната през 2015 г., припомня "Гардиън".

Лондон отпуска 750 млн. паунда за стабилизирането на Афганистан

  Британският министър по международното развитие Прити Пател обяви, че Лондон ще отпусне помощ от 750 милиона паунда между 2017 и 2020 г. за стабилизирането на Афганистан, предаде БГНЕС. "Присъствието на Великобритания в Афганистан през последните десет години помогна за подобряване на сигурността там, за предотвратяване на възможността страната отново да се превърне в база за международни терористи, които биха могли да застрашат Великобритания. Значително подобрихме живота на афганистанците - милиони деца в училище, подобрено здравеопазване, повече просперитет. Но остават огромни предизвикателства - особено продължаващата заплаха от "талибаните", пише Пател във в. „Индипендънт“. "Затова Великобритания ще отпусне на Афганистан до 750 милиона паунда от бюджета за оказване на помощ между 2017 и 2020 г., за да помогне за създаването на по-стабилна страна и подобряване на живота на хората - особено на жените и момичетата", добави тя. Пател, каза, че тези средства ще бъдат използвани за здравеопазване, образование и защита на вътрешно разселените лица в Афганистан, както и за разминиране на жилищни райони. 

ЕС се споразумя с Афганистан за управление на мигрантските потоци

Европейският съюз /ЕС/ съобщи, че е постигнал споразумение с Афганистан за управление на мигрантските потоци, предаде Франс прес. То улеснява връщането в родината им на афганистанците, на които е било отказано убежище в ЕС. Споразумението бе постигнато в навечерието на голяма донорска конференция за Афганистан в Брюксел, отбелязва АФП. Форумът днес и утре ще събере над 70 страни и 20 международни организации. Миналата година Афганистан бе на второ място след Сирия по брой кандидати за убежище в ЕС (близо 180 000). Миналата седмица британският вестник "Гардиън" писа, че ЕС е поставил таен ултиматум на Афганистан да приеме споразумението, ако иска да продължи да получава финансова помощ. Междувременно над 6000 бежанци бяха спасени само вчера в Средиземно море, съобщи бреговата охрана на Италия. Загинали са обаче 9 души.

Ненчев: България няма да изтегля контингента си от Афганистан

България няма да изтегля контингента си от 110 души от Афганистан, стана ясно от думите на военния министър Николай Ненчев, предаде бТВ. Преди броени дни при представянето на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов заплаши, че ще оттегли контингента ни от там. Според Ненчев обаче изтеглянето на контингентите от Афганистан, които НАТО продължава да поддържа, означава разпад на държавата и ще доведе до още по-голяма бежанска вълна от Централна Азия. В момента външният министър Даниел Митов е в Брюксел на конференция за Афганистан. България участва в операцията на НАТО в Афганистан от самото начало. Над 8000 български военни са били на мисия там. Това е струвало на държавата близо 90 милиона лева през годините. Продължаваме да осигуряваме 500 хиляди долара  средства към доверителния фонд за стабилизирането на афганистанската държава.

Изненадващо посещение на Бойко Борисов в Брюксел

Министър-председателят Бойко Борисов е на изненадващо работно посещение в Брюксел, където ЕС е домакин на международна конференция на високо равнище за Афганистан. Той ще се срещне с върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини. Мигрантската криза, прилагането на споразумението с Турция, както и въпроси от провеждащата конференция за Афганистан ще бъдат теми на обсъждане между Бойко Борисов и Федерика Могерини, информира правителствената пресслужба. Съобщението за работната визита на премиера дойде снощи от Министерския съвет. Срещата с Могерини не беше заложена предварително в програмата й. В неделя премиерът Борисов предупреди от София, че ще изтегли българския военен контингент от Афганистан, ако правителството там не приеме реадмисията. В същия ден в Кабул такова споразумение за мигрантите бе договорено от европейските дипломати, а от снощи е публикуван и текстът му. Властите обещават да приемат обратно депортираните от Евросъюза афганистанци. В замяна, на днешната донорска конференция в белгийската столица, Афганистан очаква нови ангажименти за над 1 милиард евро финансиране на икономиката му. България ще бъде представлявана на конференцията от външния министър Даниел Митов. По данни на ООН афганистанците са сред най-многобройните кандидати за убежище по света. Различните държави в Европа обаче интерпретират различно международната конвенция за това, дали Афганистан е сигурна страна на произход и не винаги дават статут на бежанци на гражданите й. Заради новите набези на талибаните, НАТО с единодушие реши да удължи мисията си там, в която участват и над 100 български военни, които обучават силите за сигурност. До късно снощи нямаше официално потвърждение дали днес е предвиден разговор на Борисов или Митов с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг или други официални лица, относно евентуалното оттегляне на българските военни.

Над 15 млрд. долара помощ за Афганистан обещаха международните донори

Международните донори обещаха да отпуснат 15,2 милиарда долара помощ за Афганистан през следващите четири години. На конференцията в Брюксел финансирането на страната беше обвързано с изискването Кабул да извърши реформи, сред които укрепване на демокрацията и съдебната система, борба с корупцията и мерки за засилване на икономиката.  Главен донор на Афганистан ще станат страните-членки на Евросъюза: те са готови ежегодно да отделят 1,2 милиарда евро. Германия обвързва отпускането на средствата със споразумението между ЕС и Кабул, според което в Афганистан могат да бъдат върнати около 80 000 мигранти, на които е отказано убежище в ЕС. На конференцията България обяви, че запазва както военния си контингент в Афганистан, така и паричната вноска за финансиране афганистанската армия.

Военните от контингента ни в Афганистан искат, но няма да могат да гласуват

За първи път военните от българския контингент в Афганистан няма да могат да гласуват на президентските избори. Причината за това е, че ЦИК няма да разкрие нито една изборна секция в страната. Решението се базира на позиция на Външно министерство, което препоръчва от съображения за сигурност в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия да не бъдат образувани избирателни секции. На парламентарните избори през 2014 г. в Афганистан гласуваха 307 български граждани в една секция в Кандахар. На последните президентски избори през 2011 г. в Афганистан български...

Няма пострадали наши военни в Афганистан

Няма пострадали български военнослужещи при взрива във военновъздушната база на международната коалиция „Баграм” в Афганистан. Това съобщиха от министерството на отбраната. Атентатът е станал в източната провинция Парван в Афганистан в 05.38 ч. местно време. Българската армия участва в мисията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа”. Военновъздушната база „Баграм” се намира на разстояние от над 50 км северно от столицата на Афганистан Кабул....

Обсъдиха подписването на споразумение за реадмисия с Афганистан

Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с ръководителя на изпълнителната власт на Ислямска република Афганистан д-р Абдула Абдула. Двамата обсъдиха състоянието на двустранните отношения и изразиха готовност за тяхното развитие. Премиерът Борисов подчерта ангажираността на България към възстановяването и развитието на Афганистан, но изрази загриженост във връзка с нарастващия миграционен поток от страната. Борисов благодари за оказаното съдействие от афганистанска страна при подготовката на документите на афганистанските граждани с неуреден статут на територията на България, които са пожелали доброволно да бъдат върнати в родината си. Той постави и въпроса за подписването на споразумение за реадмисия между България и Афганистан, което да създаде правна основа за трайно разрешаване на подобни случаи. Постигнато беше съгласие министрите на вътрешните и на външните работи на двете страни да започнат активна работа по подготовката на документа. По време на разговора д-р Абдула благодари на министър-председателя Бойко Борисов и на България за дейността на българския контингент в Афганистан....

Афганистан на щурм срещу талибаните

Властите в Афганистан започнаха мащабна акция срещу силите на талибаните в страната, съобщи „Интефакс“. Акцията се води от ръководителя на Националното ислямско движение на Афганистан Абдул Рашид Достум. Основно поле на бойните действия е град Шеберган в провинцията Джаузджан. Районът се намира Северозападен Афганистан. Военната операция се води с помощта на наземни и въздушни сили. Тя е започнала в понеделник и ще се води до петък. Според афганистанските военни през първия ден...

НАТО засилва присъствието си в Афганистан и Ирак

По време на срещата на върха на НАТО следващия месец във Варшава се очаква да бъде постигнато съгласие за запазването на военните бази в Афганистан, което ще позволи на САЩ да не изтеглят войските си от страната, съобщава „Ройтерс” след края на двудневната среща на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел. Американският президент Барак Обама планира да намали броя на американските войски в Афганистан от приблизително 9 800 до 5 500 души преди края на мандата си в началото на следваща година, въпреки призивите на военните да не предприема подобни действия заради възобновената активност на талибаните в региона. Съюзниците от НАТО също показват желание да останат, а британският министър на отбраната Майкъл Фалън подчерта, че "сега не е моментът да напуснем Афганистан“. Днес решихме, че сме готови да подкрепим допълнително обучението на иракските сили за сигурност, уточни шефът на НАТО. В отговор на въпрос Столтенберг посочи, че Русия и НАТО имат взаимно желание за свикването на ново заседание на двустранния съвет, дори преди срещата на държавните и правителствените ръководители от пакта във Варшава през юли. По думите му, НАТО и Москва уточняват подробностите за такава среща.

НАТО отделя 15 млрд. долара до 2020 г. за Афганистан

САЩ и другите страни членки на НАТО планират да заделят в следващите четири години 15 млрд. долара за поддържане на армията и полицията на Афганистан, съобщава в. "Вашингтон пост". Решение по този въпрос се очаква на срещата на върха на НАТО през юли във Варшава. "Съединените щати и техните съюзници ще се постараят да до края на 2020 г. 15 млрд. долара за финансиране на афганистанските сили за сигурност", посочват пред изданието американски официални служители. Според тях, "около 10,5 милиарда долара от общата сума ще трябва да заделят САЩ". Тази седмица, министрите на отбраната на НАТО се договориха на среща в Брюксел да продължат да оказват съдействие на въоръжените сили в Афганистан до края на това десетилетие. Страните от НАТО "потвърдиха, че ще продължат да помагат за финансирането на афганистанските сили за сигурност до 2020 г.", съобщи шефът на Пентагона Ащън Картър, без да се уточнява за каква сума става въпрос. В края на 2014 г. САЩ и други страни от НАТО обявиха приключването на "бойната мисия" на своите войски в Афганистан и предадоха контрола на ситуацията в страната на националната армия и силите за сигурност. Оттогава американските войници и офицери не участват във военни операции срещу талибаните. Тяхната задача е да помагат за обучението и въоръжаването на афганистанските сили, както и да оказват подкрепа за контратерористичните операции срещу остатъците от "Ал Кайда" и нейните поддръжници.

Пакистан и Афганистан не успяха да се споразумеят за управлението на границата си

Пакистан и Афганистан не успяха да постигнат съгласие за управлението на границата си по време на разговорите в понеделник, след като сблъсъците миналата седмица доведоха до смъртта на четирима души и до блокирането на хиляди, пише вестник The Straits Times.  Боевете по границата избухнаха, когато Пакистан започна да строи бариера с цел да спре преминаването на ислямски бойци от Афганистан.  Планът ядоса Афганистан, който се противопоставя на идеята Пакистан да изгради контролно-пропусквателни пунктове по спорния участък.  Двете страни обявиха примирие в четвъртък и се споразумяха афганистанска делегация да посети Пакистан за разговори в понеделник.