01.12.2016

Резултати от търсенето

Предстояща визита на Обама в Атина засилва надеждите за намаляване на гръцкия дълг

Президентът на САЩ Барак Обама ще направи официално посещение в Гърция на 15-и ноември, обяви Белият дом. Планираното пътуване може да подсили надеждите на властите в Атина за намеса от най-високо американско ниво в продължаващата вражда между Международния валутен фонд и Германия относно въпроса с дългосрочната устойчивост на гръцкия дълг и по този начин да бъде намерено решение на деликатния въпрос. Според изявлението на Белия дом президентът Обама ще пътува до Гърция, Германия и Перу от 14-и до 21-ви ноември. Обама ще се срещне с президента на Република Гърция Прокопис Павлопулос и с премиера Алексис Ципрас, като ще потвърди отново своята подкрепа за продължаващите усилия за поставяне на гръцката икономика по пътя на устойчиво развитие и подновен просперитет, се добавя в изявлението. Гръцките държавни служители очакват, че разговорите на Обама в Атина и в Германия ще увеличат усилията за постигане на по-скоростна нова сделка за облекчаване на държавния дълг. Агенция Market News International цитира съветник на гръцкия премиер, който заяви, че е в интерес на САЩ и на ЕС да бъде постигната сделка за дълга възможно най-скоро и поради това ние очакваме американската подкрепа. Администрацията на Обама се намеси много пъти през последните години, когато Гърция и нейните кредитори достигаха до задънена улица в преговорите и нашата страна беше на ръба да излезе от еврозоната, коментира същият високопоставен гръцки служител. Президентът на САЩ избра Атина да бъде част от последната му обиколка зад граница и това означава много за нас, добави той. Във вторник Европейският механизъм за стабилност (ESM) отпусна поредния свеж заем от 2,8 млрд. евро за Гърция, с което ще бъде сложен формален край на първия преглед по третата спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро, която беше договоренa през август миналата година. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги по втория преглед на изпълнение на спасителната програма. Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъда завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината. Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година. Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга. МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди Фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция. В тази връзка новината за предстоящата визита на Обама в Атина може да подсили надеждите на гръцките власти за по-бързо намиране на решение по въпроса за огромния дълг на страната.

Барак Обама пристигна в Атина на двудневна официална визита

Барак Обама пристигна в Атина на двудневна официална визита. Невиждани досега мерки за сигурност превърнаха Атина в истинска крепост. Над четири хиляди полицаи охраняват града, а напълно са затворени всички пътища по маршрута на американския президент.Първата среща на Барак Обама е с гръцкия държавен глава - Прокопис Павлопулос. По програма почти два часа след това ще продължи работната среща с премиера Алексис Ципрас. Очаква се Атина да получи подкрепа за орязване на дълга, за реализиране на енергийни проекти, както и помощ за спряване с бежанската криза. В отговор Ципрас ще поеме ангажимент за активност в борбата с тероризма. Атина очаква дори декларация от страна на американския президент за решаване на кипърския въпрос, но от своя страна Вашингтон ще поиска бърз резултат за спора за името на Македония.След разговорите между Обама и Ципрас ще се проведе и пресконференция, която се очаква с голям интерес от световните медии. От съображение за сигурност полицията забрани всякакви демонстрации днес и утре до края на визитата. Въпреки забраната, два синдиката призоваха за протестна демонстрация тази вечер пред американското посолство.

Атина като Дивия запад: Иракчанин простреля трима посред бял ден на площад Омония

Центърът на гръцката столица става все по-опасно място, дори през деня, а гръцките медии оприличават района на Дивия запад, след като само за две седмици бяха извършени няколко публични разстрела посред бял ден.  В сряда, малко след 17 часа Иракчанин простреля трима души на пъпа на града. Инцидентът е станал близост до площад Омония. При стрелбата има един загинал и двама ранени. Стрелецът е иракчанин, който преди инцидента досаждал на продавачка в магазин. Собственикът на обекта и помощникът му се застъпили за жената и се стигнало до стрелбата. Чужденецът е избягал и се издирва от полицията. На 10 юни пък, новосформирана група, наричаща себе си „Въоръжени градски милиции“ пое отговорност за екзекуцията на арабин наркодилър в квартал Екзархия в Атина, преди две седмици, отново посред бял ден. 36-годишната жертва е известен като „Хабиби“ и се смята, че е бил замесени в трафик на наркотици и престъпления, е тероридирал няколко години центъра на Атина. „Ние поемаме отговорност за екзекуцията на мафиота Хабиби, който в продължение на години е движещата сила зад инцидентите на насилие срещу местните жители в квартал Екзархия“, са споделили представителите на Милициите на известният анархистичен сайт Индимедия Атина в събота. През юни Хабиби беше застрелян посред бял ден от двама нападатели на мотоциклет, които го гръмнаха 6 пъти в областта на шията, гърдите и главата. По-късно той почина в болницата. Говори се, че Хабиби имал връзки с албанската мафия и е бил възлов трафикант на наркотици.    

29-годишна българка е задържана с кокаин на летището в Атина

Полицията на международното летище в Атина арестува 29-годишна българка, след като намери 2,5 кг кокаин, скрит в багажа й като пакети със сладолед на прах, съобщи днес вестник "Катимерини", като се позова на гръцките власти. Българката е арестувана в сряда. Следователите открили, че жената пътувала от София до Атина, след това до Рио де Жанейро, където прекарала 10 дни, преди да се върне в Атина с наркотика в багажа.  Следователите смятат, че заподозряната е била "муле" в международна мрежа за трафик на наркотици с връзки в България, Гърция и Бразилия.

Атина Димитрова за словото и България с любов

Много са българските младежи, които избират да продължат образованието си зад граница. Атина Димитрова е сред тях. Привлича я журналистиката и тя избира да следва във Великобритания. Но използва всяка ваканция, за да си дойде у дома. Това лято Атина направи първия си студентски, журналистически стаж в БНР, в Английска редакция на Радио България. С увереност можем да кажем за нея – едно от талантливите деца на България. Атина вече има зад гърба си две издадени книги: „Нектар на безсмъртието“ и „Синдром на наивната плячка“. За словото, за журналистиката и за родолюбието ще ви разкаже това крехко момиче.

Лидери обсъждат на среща в Атина обща стратегия за бъдещето на Европа

Лидерите на Франция, Испания, Малта, Португалия и Кипър обсъждат в Атина обща стратегия за бъдещето на Европа. Бежанската криза и сигурността са  основна тема на преговорите. Общи позиции за решаване на актуални европейски проблеми се обсъждат на неформална среща в Атина, инициирана от гръцкия премиер.Страните,чиито лидери участват в срещата, често се наричат "Средиземноморския клуб" на Европа, въпреки че в него присъства и Португалия. За да прекрати спекулациите както в гръцкия, така и в чуждестранния печат,че Европа се разделя на групи страни, Алексис Ципрас подчерта: Независимо от политическите различия между нас, обединява ни не само Средиземно море, а общите проблеми, вярата  в съвместното европейско бъдеще и желанието ни да работим за една по-справедлива Европа. Лидерите на европейските страни обмислят обща стратегия за овладяване на бежанската криза, която ще представят за разглеждане пред Евросъюза. Италия и Гърция са най-силно засегнати от бежанския натиск и настояват за пълна промяна на европейската политика в тази насока. Сигурността на Европа изисква общи действия срещу заплахата, настояват лидерите в Атина. Френският президент Франсоа Оланд постави развитието на икономиката като водеща цел на Европа. Срещата продължава.

МВФ остава ангажиран със спасителната програма за Гърция, но все още не е взел решение за своето финансово участие

Международният валутен фонд заяви в неделя, че остава напълно ангажиран с преговорите за присъединяване към спасителната програма на Гърция, но все още не е взел решение каква ще бъде неговата конкретна роля. Коментарът е факт, след като източници, които са пряко запознати с разговорите по отношение на гръцкия спасителен план, заявиха пред агенция Ройтерс, че има много слаб напредък относно шансовете МВФ да участва с директна финансова подкрепа и е по-вероятно Фондът да се ползва със специален консултативен статут с ограничени правомощия. Ние оставаме напълно ангажирани, като целта е се постигне споразумение по програмата, при което Фондът може да подкрепи нова договореност, както се изисква от оторизираните власти, заяви в имейл през уикенда говорителят на МВФ Джери Райс. В тази връзка екип на фонда ще посети в скоро време Атина, допълни той. Пол Томсън, който е директор на Европейския департамент на МВФ, заяви в петък, че мисия на МВФ ще посети Атина в рамките на една или две седмици, за да обсъди нова програма. В продължение на повече от година насам МВФ се въздържа да определи условията, при които би взел участие в новия гръцки спасителен план, като се аргументира, че фискалните цели, заложени в европейската спасителна програма се нереалистични, ако няма съществено опрощаване на дълга на Гърция. Източниците на Ройтерс отбелязват, че Фондът все повече се примирява с европейската съпротива по въпроса за по-нататъшно облекчаване на гръцкия дълг и в момента преговаря за възприемането на нова роля, която би го задържала на масата на преговорите, но тази негова роля да продължи да бъде формално ограничена - без участието на МВФ с конкретна финансова помощ. Според тях все още няма окончателно решение относно естеството на ролята на МВФ. Съгласно предложената специална консултативна роля, Фондът ще има повече правомощия, отколкото на обикновен съветник, но няма да прави редовен мониторинг по изпълнение на гръцката спасителна програма. Това би запазило ангажираността на водещата международна организация, базирана във Вашингтон, но избягвайки чувствителните въпроси по отношение на облекчаване на дълга. Говорител на Европейската комисия отказа да коментира въпроса с по-нататъшното участие на МВФ в трета спасителна финансова програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви пред репортери в събота, че е уверен, че МВФ ще вземе участие в гръцката програма. Той обаче се противопостави на идеята на Фонда за по-нататъшно облекчаване на дълга на Гърция и настоя, че фискалните проблеми на Атина не са в резултат на неустойчивото ниво на дълга, а в резултат на необходимостта икономиката на страната да възстанови своята конкурентоспособност и да започне в скоро време отново да бележи растеж.Междувременно агенция Ройтерс цитира източници, според които финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) вероятно ще одобрят в понеделник (10-ти октомври) отпускането на голяма част или дори на цялата сума в размер на 2,8 млрд. евро от последния транш от финансовата помощ за Гърция. Изплащането ще бъде факт, тъй като страната е изпълнила почти всички от 15-те ключови реформи, договорени с нейните международни кредитори. Еврогрупата ще заседава днес в Люксембург, за да обсъди гръцкия прогрес и за да вземе решение за предоставяне на частта от поредния финансов транш, като се говори, че единствената важна реформа, която все още не е напълно приключена е свързана с гръцката агенция за приватизация. Днес властите в Атина може би ще получат 1,7 млрд. евро или дори целя транш от помощта в размер на 2,8 млрд. евро, съобщава неназован официален представител на еврозоната , цитиран от Ройтерс.

Кредиторите от ЕС и МВФ пристигат в Атина за пореден преглед на гръцката спасителна програма

Кредиторите от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) пристигнат в понеделник в Атина, за да започнат нова проверка по изпълнението на гръцката програма за строги икономии, както и на приватизационната програма на страната. Вторият одит на изпълняваната от Гърция програма, която беше договорена през юли 2015 година като част от трети спасителен финансов пакет в размер до 86 млрд. евро, ще се проведе само, ако бъде приключен успешно първия преглед по нейното осъществяване. Гръцката управляваща партия СИРИЗА посочи, че възнамерява да финализира предвидените строги мерки на икономии до 5-и декември, когато финансовите министри на ЕС проведат своята последна за годината среща. През настоящата седмица международните кредитори ще се заемат с трудовите реформи, провеждани от властите в Атина, включително ограничаване на сегашната минимална системата на заплащане, която е създадена със закон, а не чрез колективно договаряне. Въпреки това, анонимен гръцки официален представител посочи наскоро, че минималната заплата ще бъде подкрепена от колективния трудов договор, което е често срещана практика в целия Европейски съюз. Това обаче представлява основна пречка пред МВФ, който все още не се е ангажирал да участва с реални средства в третия спасителен финансов пакет за Гърция. МВФ остава оптимист относно икономиката на Гърция, прогнозирайки растеж от 2,8% през следващата година, ако гръцкото правителство приложи толкова необходимите реформи. Едно скорошно проучване на института "Брюгел" - базирания в Брюксел т.нар. "мозъчен тръст", обаче предупреди, че Гърция ще се нуждае и от четвърта спасителна програма, след като текущата програма приключи през 2018-а година. Според него властите в Атина няма да могат да излязат на свободния паричен пазар за кредити и това най-вероятно ще наложи поредна жизненоважна спасителна финансова програма. В същото време МВФ продължава да смята, че Гърция ще се нуждае от ново опрощаване на дълга под някаква форма, за да има каквато и да е надежда за възстановяване на нейната икономика. Премиерът Алексис Ципрас повтори през миналата седмица на конференция на гръцката управляваща партия за необходимостта от облекчаване на държавния дълг. Вторият преглед ще бъде завършен и заедно с това трябва да бъдат определени мерки за преструктуриране на дълга. Едновременно с това ние трябва да започнем да участваме в програмата на ЕЦБ за "количествени улеснение" (програмата за покупки на финансови активи в еврозоната), заяви Ципрас миналия четвъртък. Гърция изненада своите кредитори с добри данни за икономическия растеж през второто тримесечие въпреки песимистичния тон по отношение на растежа на голяма част от останалите страни - членки на Еврозоната. На тримесечна база БВП на Гърция нарасна през периода април - юни с 0,2%,  докато международните експертите виждат свиване на гръцката икономика с 0,6% през настоящата година.

Гърция се готви с трепет за посещението на Обама

Гърция се готви за посещението на американския президент Барак Обама на 15 и 16 ноември. Предстоящата му визита е историческа, тъй като Обама е първият президент на САЩ, който посещава страната от 17 години насам. Според гръцкия вестник Ekathimerini държавният глава на САЩ планира да изнесе реч в Атина, описана от екипа му като „оставяща завет“. Въпреки, че детайлите около президентското пътуване не са напълно уточнени, представители от Вашингтон сочат, че Обама възнамерява да направи изявление в Гърция, подобно на историческата реч на президента Джон Кенеди при посещението му в Берлин през 1962 г. Очаква се Обама да направи обширни препратки към демокрация и как тя оцелява в Гърция, въпреки неотдавнашните проблеми на страната. Също така се очаква американският държавен глава да подчертае необходимостта Атина да получи облекчаване на дълга. Въпреки това Обама май-вероятно ще действа внимателно по отношение на темата с дълга, така че коментарите му не се разглеждат като атака срещу германския канцлер Ангела Меркел, която е смятана за негов важен партньор и която той ще посети след пътуването си до Атина. В същото време в Атина се изразяват опасения, че Вашингтон ще поиска много по-активно участие на Гърция в операциите на Алианса. Междувременно гръцки анархисти от групировката „Рубикон“ отправиха закани. Те обещават „подобаващо посрещане“ на президента на САЩ. В публикувано съобщение те призовават всички „да приветств...

Разкриват пъклен план на ромка от Варна да се отърве от съпруга си в Атина

Гръцката полиция разкри пъклен план за убийството на 63-годишния моряк Василис Кокинис, който бе намерен мъртъв във фризер в Атина миналата година. 26-годишната българка Йорданка Стойчева, която е една от обвинените, е задържана в Атина. Предполага се, че тя е връзката между 45-годишната бивша съпруга на гърка Анелия Александрова от България и

Гърците отново излизат на протести с искане за оставка на правителството

Хиляди гърци се стичат на протест в центъра на Атина и настояват за оставка на правителството заради икономическата му политика. Полицейски части охраняват и центъра на Солун, където по-късно тази вечер също ще има демонстрация. Демонстрацията  в Атина ще е пред сградата на парламента. Щафетата на недоволството поемат граждански организации с основен призив ”Оставка” не само на правителството на СИРИЗА, но и на всички депутати от опозицията, които с вота си подкрепиха икономическите мерки. Организаторите предупредиха партиите,че не желаят присъствие на техни активисти. Центърът на Атина и на Солун се охранява от полицейски части. Властите се страхуват напрежението да не премине в безредици, защото анархистите също се организират да участват в митингите. Недоволството на гърците избухна отново след като управляващите разочароваха избирателите. Социологическите проучвания сочат, че доверието към консерваторите от Нова Демокрация нараства, а 80 % от гърците не вярват, че коалиция, която е на власт,  ще изведе Гърция от кризата.

Еврогрупата одобри спасителния транш за Гърция

Финансовите министри от еврозоната се съгласиха да отключат спасителен транш от 7,5 милиарда евро за гръцката икономика. "Това е добре дошла глътка въздух са гръцката икономика", заяви еврокомисарят Пиер Московиси, след срещата на 19-те финансови министри на страните от валутния съюз. Те се срещнаха в Люксембург и официално отключиха транша, който ще позволи на Атина да си плати вноските по свое задължение към Европейската централна банка. Техническият превод ще бъде одобрен в петък, а парите трябва да са налични в гръцката хазна през следващата седмица. Министрите стигнаха до принципно одобрение на новия транш към Атина още миналия месец, след като одобриха извършените от правителството на СИРИЗА реформи. Плащането е част от третия пакет спасителни средства от международни кредитори, с размер 86 милиарда евро, който беше договорен миналия юли. За да получи транша кабинетът на Алексис Ципрас и парламентът в Атина трябваше да въведат искани от кредиторите реформи, включително възобновяване на прекъснати приватизационни процеси и промени в пенсионната система. Мерките доведоха до нова вълна на протести в Гърция от началото на тази година. През януари м.г. крайнолявото движение СИРИЗА дойде на власт с обещания за край на политиката на бюджетни ограничения и излизане от дълговата спирала.

Европейският стабилизационен механизъм одобри отпускането на 7,5 млрд. евро от помощта за Гърция

Висши представители на финансовите министерства от еврозоната се споразумяха в петък да отпуснат на Гърция свежи заеми на стойност от 7,5 млрд. евро, постигайки окончателно заключение на проточилия се с месеци преглед по изпълнение на спасителната за страната програма, договорена с нейните международни кредитори, съобщава "Уолстрийт Джърнъл". Чрез тези средства ще бъде гарантирано, че Гърция няма да се окаже в опасност от просрочване на нейни външни задължения към кредиторите по-късно това лято. Длъжностните лица, които съставляват Съвета на директорите на Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ) - спасителния фонд на еврозоната, се съгласиха да изплатят следващия транш от финансова помощ, тъй като управляващите в Атина успяха да приемат серия от икономически реформи, които бяха наложени от международните кредитори. Изплащането на средства е факт, след като парламентът на Гърция прие серия от болезнени мерки за икономии, договорени в рамките на третата спасителна програма за страната в размер до 86 млрд. евро, включително увеличаване на данъците и основен ремонт на "скъпата" гръцка пенсионна система. В замяна на финансовата помощ, правителството на гръцката левица също така одобри законова рамка, която да позволи на банките в страната да се освобождават от техните т.нар. "лошо кредити" и се съгласи да създаде специален приватизационен фонд. Гърция се нуждаеше от свежо финансиране най-късно до средата на юли, когато страната ще трябва да погаси големи по размер външни задължения, включително и обратно изкупуване на гръцки облигации, държани от Европейската централна банка. Част от новите кредити ще отидат и за изплащането на вътрешни просрочия - пари, които гръцкото правителство продължава да дължи на местни доставчици. Европейските и властите в Атина се надяват, че това може да даде необходимия тласък на изпитващата все още сериозни затруднения гръцка икономика. Европейският спасителен механизъм също така каза, че още 2,8 млрд. евро ще бъде на разположение на Гърция, но при условие, че управляващите изчистят своите просрочия и продължават да осъществяват допълнително договорените реформи. Междувременно агенция Ройтерс цитира източници от ЕЦБ, според които Европейската централна банка е почти сигурна, че през следващата седмица ще възстанови достъпа на гръцките банки към нейните репо-операции за евтино рефинансиране на финансовите институции в еврозоната. Гръцките банки загубиха достъпа до средствата на ЕЦБ по-рано миналата година, когато Атина беше на косъм да излезе от еврозоната. Възстановяването на финансирането от страна на ЕЦБ ще представлява голяма стъпка към нормализация на гръцката икономика, която все още се намира под негативното влияние на наложения преди година контрол на капитала и от тежките мерки на икономии, целящи подобряване на фискалния ѝ баланс. Въпреки че кредитният рейтинг на Гърция е все още на т.нар. ниво "боклук" според водещите кредитни агенции, ЕЦБ вероятно ще заобиколи своите изисквания за инвестиционен кредитен рейтинг на срещата на Управителния съвет на 22-ри юни, допускайки обратно гръцките облигации като обезпечение при провежданите от нея ежеседмични операции по рефинансиране на търговските банки от еврозоната, посочва Ройтерс. За сега ЕЦБ отказват да коментират тази информация.

Масови арести на наркодилъри в Атина след убийството на Хабиби

12 души бяха арестувани, а големи количества наркотици, конфискувани при мащабна полицейска операция в района на Екзархия, центъра на Атина. Решението за полицейска акция в крепостта на анархистите в центъра на Атина бе направено след като египетския наркодилър, известен като Хабиби бе застрелян от група, наричаща себе си „Въоръжени милиции“, съобщава списваният в южната ни съседка в. "Български новини". Гръцкото министерство за защита на гражданите най-накрая реши да вземе един по-агресивен подход срещу разпространението на дрога в района. Десет чужденци и двама гърци са били арестувани, докато големи количества наркотици, заедно с прецизни везни, парични средства и оръжия са били иззети.

Расте напрежението между Анкара и Атина заради избягалите турски военни в Александруполис

Расте напрежението между Анкара и Атина за екстрадицията на военните, които се приземиха с турски хеликоптер в Александруполис. По информация на адвоката по защитата на подсъдимите, те са искали да се приземят в България, но недостигът на гориво ги насочва към летище Александруполис. Утре военните ще бъдат съдени за незаконно влизане в Гърция.В сложен казус с неизвестни последствия за двустранните отношения се превърна съдбата на турските военни. Те подадоха иск за политическо убежище пред миграционните власти, а процедурата изисква време. Анкара настоява за незабавна екстрадиция. Турският посланик в Атина каза, че ако метежниците не бъдат екстрадирани „това няма да помогне на двустранните отношения“. В гръцките медии веднага се появиха коментари: “Турският посланик заплашва Гърция“.На първото заседание на съда в Александруполис дори полицията се намеси, като отстрани наблюдатели по делото, които заплашвали подсъдимите турски военни с „предатели, ще ви убием“ , Това съобщи адвокатът по защитата Василики Маринаки. Тя коментира пред медиите и рисковете на случая:Случаят е изключително сложен, по много причини, особено от дипломатическа гледна точка. Разбирам, че е много трудно за гръцкото правителство, защото живея близо до границата и знам какво може да се случи, ако отношенията ни с Турция са лоши.Опозицията, както и авторитетни гръцки магистрати, предупредиха правителството да спре коментарите по казуса, защото „компрометират гръцкото правосъдие“, което е независимо.Министърът по миграция Музалас изрази безпокойство за засилване на миграционната вълна при тези събития в Турция. Засега не се отчита повишен натиск към гръцките острови в Егейско море, съобщават от охраната на морската граница.

Българската делегация в Рио най-малка от 60 години насам

Делегацията ни от 51 спортисти, които ще участват на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, е най-малката от 60 години насам. През 1956 година в Мелбърн България е имала 43 представители, а рекордът е през 1980 година, когато за Москва заминават 271 спортисти. Любопитната статистика разкриват от официалния сайт на БОК. Най-много от българските олимпийци в Рио са родени през 1994 г. – общо 10. След тях най-благодатни за раждането на спортни звезди у нас са били 1989 г. и 1990 г. с по 6 представители. Всички наши състезатели на Игрите са родени между 1980 и 1997 г. Най-ялови за спортни таланти са били 1980, 1984, 1988, 1995, 1996 г., които са „дали“ само по един спортист в състава за Рио. От спечелилите квоти за Рио най-млад е 18-годишният Ангел Кодинов, който ще навърши 19 години след около месец, на 4 септември. След него в класацията е Даниел Асенов, който стана на 19 г. на 19 май т.г. От дамите най-малка е включилата се в последния момент в ансамбъла Любомира Казанова, която навърши 20 години на 23 май т.г. Най-възрастен е също включилият се в последния момент в борцовия състав Димитър Кумчев, който е на 36 г. След него в класацията следват трима, родени през 1983 г. Самуил Донков(20.06), Силвия Дънекова(07.02) и Елис Гури(06.07). Най-много от нашите олимпийци в Рио са родени в София – общо 11, следват Пловдив с 8, Хасково с 3, а 7 града имат по двама представители – Сливен, Плевен, Асеновград, Стара Загора, Пазарджик, Сандански и Варна, останалите 13 селища са по един. Бройката на София обаче се вдига много от ансамбъла, в който 4 от 5-те гимнастички са от София. В тази статистика не са включени двамата родени извън България – Гури и Дубов. Най-многобройната ни делегация в олимпийската история е била на Игрите в Москва през 1980 г., когато изпращаме в руската столица 271 спортисти. Заради бойкота обаче тази олимпиада е малко по-специална, а в класацията следва Сеул 1988 със 182 нашенци, които записват най-успешното ни представяне с 10 титли и пето място в крайното призово класиране по нации. Под 60 спортисти не сме имали от 60 години насам – в Мелбърн през 1956 г. бяхме със 43 състезатели. Преди Рио общо 1765 са били олимпийците ни в летните спортове. Най-спортен град според българските олимпийци в Рио е Пловдив. Градът под тепетата е дал цели 8 спортисти при население половин милион. София има 11 представители, но при близо 2 милиона жители. По глава от население обаче абсолютен № 1 е Котел, който при 6000 жители осигури един олимпиец – Силвия Дънекова. В тази класация следват 8-хилядното Гълъбово с 1(Стефани Стоева), 10-хилядна Мездра с 1(Митко Ценов) и 12-хилядно Раднево също с 1(Борислав Новачков). Като ден с най-много български участници на Олимпиадата в Рио се очертава 15 август, понеделник. Тогава, поне според предварителните заявки, е възможно да стартират до 13 наши спортисти. Най-спокоен за нашите ще е 8 август, когато максимум петима ще запишат участие. Интересни са и очакванията за дните с най-много финали за нас – на 16 август и на 21 август е възможно до 7 българи да участват в решителните стартове, на обратния полюс са 7 и 8 август с по една потенциална възможност. Трябва задължително да се поясни, че това са изчисления върху хипотетични възможности, които зависят от жребия, програмата по дни и сесии, способностите и представянето на отделните ни спортисти и отбори в хода на Игрите. Бургас, Шумен, Перник и Благоевград са най-големите „градове-длъжници“ на българския спорт, поне според подадените данни за състава на българските олимпийци в Рио. Тези 4 града от Топ 15 в класацията по брой население у нас нямат по нито един представител на Игрите в Бразилия. От останалите най-многобройни като жители селища у нас, всички имат поне по един свой участник в делегацията ни. Логично, с най-много представители сред българските олимпийци е Национална спортна академия. Една трета(17) от нашите спортисти са възпитаници на НСА „Васил Левски“. В класацията следва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 3-ма олимпийци, Югозападен Университет с двама, а цели 10 други висши заведения са с по един. Сред тях има три университета в САЩ, един от нашите учи вече трета година за зъболекар(сабльорът Панчо Пасков), а Елис Гури е с диплом от Албанската спортна академия „Вожо Куши“. От завършилите само спортно училище, най-много са от тези от софийските – 3, а по двама представители имат спортните паралелки в Сливен, Пловдив и Хасково. Само двама са легионерите в българската олимпийска делегация. И двамата са в борбата. Елис Гури е роден в Албания, в град Шкодра през 1983 г., баща му е бивш състезател по борба. На европейското първенство в Тампере през 2008 г. Гури спечели бронзов медал в категория до 96 килограма, а на летните олимпийски игри в Пекин завърши на осмо място. В края на 2010 година получава българско гражданство и започва да се състезава за България, след което на Олимпиадата в Лондон 2012 отпадна на ¼-финал. Владимир Дубов е бесарабски българин, родом от Дубовка, Украйна. Световен вицешампион от Будапеща, носител на златния пояс „Дан Колов“ за миналата година. Наскоро съпругата му Дина и кръстения на него 2-годишен син също се преместиха в България, семейството си закупи дом и се установи в Перник. Борбата си остава най-успешният български спорт в олимпийската история. Борците ни са спечелили общо 68 медала, от които 16 златни. Следват щангите с 36(12 титли), леката атлетика с 18 отличия(5 титли), боксът с 18(4), кану-каякът 17(4), спортната стрелба 16(4) и др. България е печелила злато в 9 спорта, а медали в 16. В олимпийската ни делегация има 29 мъже и 22 жени. Това затвърждава традицията на големи спортни форуми да се увеличава бройката на мъжете. В Лондон преди 4 години бяхме с 37 мъже и 26 жени. Единствената в историята Олимпиада, на която в българския тим има повече жени е Пекинската през 2008 – 27 мъже и 43 жени. Югът води с много на Севера по отношение на родени в тези региони на България олимпийци. На Север от Стара планина са родени само 12 от българските спортисти в Рио, на Юг са 36, а намиращият се точно на вододела Котел има един представител.  В Рио България ще бъде представена в 14 спорта. Това е в синхрон със започналата през този век негативна тенденция за „свиване на територията“ в олимпийската програма. В Атина имахме състезатели в 20 спорта, в Пекин – в 15, а в Лондон в 17. В най-много спортове участваме на Игрите в Москва 1980 и в Атина 2004 – по 20, а на обратния полюс са първите модерни игри в Атина през 1896 г., където сме представени от един гимнастик. /БГНЕС

Олимпиадите и световните първенства не спасяват от икономически кризи

Влиянието на големите спортни състезания върху растежа на БВП обикновено е нищожно. Но при определени условия те все пак дават положителен импулс, смятат експертите. „Надеждите на Бразилия да даде мощен тласък върху икономическото развитие на цялата страна с помощта на Световното първенство по футбол, а две години по-късно и с Олимпийските игри не се оправдаха. И като цяло представата, че големите спортни мероприятия автоматично се превръщат в своеобразна програма за стимулиране на икономиката, не отговаря на истината“. Олимпиадите струват много по-скъпо, отколкото очакваме До този извод е достигнал анализаторът на хамбургската банка „Беренберг“ Йорн Квитцау. Преди година и половина той беше съавтор на съвместно с Хамбургския институт за световна икономика (HWWI) изследване, разглеждащо целесъобразността от провеждането на Олимпийски игри през 2024 г. в най-големия пристанищен град на Германия. Много жители на Хамбург тогава бяха против този проект и в крайна сметка го отхвърлиха на общоградски референдум, състоял се през ноември 2015 г. Йорн Квитцау беше на противоположното мнение. Изводите от неговото изследване гласяха, че разработената от местните власти концепция за провеждането на Игри при спазването на определени условия биха били от полза на града и в някаква степен на целия северногермански регион. Така че той въпреки днешните критични изказвания по адрес на Олимпиадата в Рио, въобще не е принципен противник на големите спортни мероприятия, но като икономист прагматично оценява техните възможни плюсове и минуси. Анализаторът е съгласен със скептиците: подготовката и провеждането на Олимпиади винаги излиза много по-скъпо, отколкото се е очаквало. „Атина, Пекин, Сочи – всички тези градове са примери за това, че в крайна сметка се харчи много повече, отколкото първоначално е планирано“, отбеляза Квитцау. "В последно време само Лондон успя да върже сметката, но тези игри са по-скъпи от Атина и Рио." Малкият и среден бизнес печели пари, държавата - имидж Така че Световното по футбол или Олимпиадата не са начин за печелене на пари от държавните и градските бюджети и още повече средство за стимулиране на икономическия растеж в общонационален мащаб. Милиардите разходи за строителството на стадиони и инфраструктурни обекти сами по себе си са достатъчно големи, но в сравнение с БВП на страните-домакини са изключително малки. По тази причина не оказват никакво влияние на динамиката на БВП, уточни Йорн Квитцау. Той обобщи икономическите ефекти от Олимпиадата: „На национално ниво почти нямат значение, на регионално дават определен тласък, за отделните отрасли и компании са изключително важни“. Най-много печелят тези, които са свързани с туризма – ресторанти, хотели, транспортни фирми, търговия на дребно, а също така охранителният бизнес. А в периода на подготовката – строителните компании. Що се отнася до градовете и страните домакини, най-голямата им печалба не са парите, а имиджът, убеден е анализаторът на банка „Беренберг“. Затова той подкрепя проекта за Игри в Хамбург: експертът смята, че те ще повишат международната известност на града в средносрочен план и ще привлекат допълнително туристи, инвеститори, чуждестранни студенти и др. Освен това те ще стимулират някои и без това назрели градски инфраструктурни проекти. Положителните примери са малко Като положителен пример събеседникът на ДВ посочи Барселона, където летните Игри се проведоха през 1992 г. Подемът, на който се радваше града, беше свързан не само с тях, но именно Олимпиадата даде решителен тласък, смята Квитцау. С него е съгласна и професор Натали Есиг, преподаваща архитектура във Висшето училище за приложни науки в Мюнхен. Тя дори разширява списъка с градове. “Осло, Мюнхен, Барселона – тези градове благодарение на Олимпиадите се възстановиха сами“, заяви експертът, специализиращ по въпросите на устойчивото развитие в строителството, по-конкретно в използването на спортни съоръжения. Като много положителен пример тя смята зимната Олимпиада в норвежкия Лилехамер: „Броят на туристите от тогава расте, а безработицата намалява“. Има естествено и отрицателни примери. Един от най-лошите е Атина, където се състояха летни Игри през 2004 г. „Запуснатите обекти напомнят на град призрак и шокират“, констатира Натали Есиг. Спортните мероприятия не могат да заменят икономическата политика Въпреки това, подчертава тя, почти във всички градове Олимпийските игри са съдействали за подобряването на обществения транспорт, при това най-големите успехи са постигнати там, където „активните граждани и медии сериозно са влияли на процеса на планиране“. Например, в Сидни и Лондон. Натали Есиг е убедена, че Световното по футбол и Олимпиадата вече са дали и ще дават положителен ефект за Рио. В такъв град, където хората обичат спорта едва ли модернизираните и нови обекти ще останат пусти. Йорн Квитцау е доста по-песимистичен. В навечерието на откриването на Игрите той вижда за Рио и като цяло за Бразилия „по-скоро имиджови рискове, отколкото имиджови шансове“. „Провеждането на големи спортни мероприятия не може да замени грамотната икономическа политика“, подчерта анализаторът на банка „Беренберг“ в интервю за ДВ. „Ако политиците смятат, че с помощта на Олимпийските игри или Световните първенства по футбол могат да компенсират недостатъците в други сфери, тогава те рискуват да си вкарат автогол“, предупреди той. В Бразилия май това се случва. 12 града, приели футболните срещи през 2014, стенат под бремето на дълговете, натрупани при строителството на стадиони, които сега пустеят и се рушат. Редица транспортни проекти не са завършени до ден-днешен. А самата Бразилия преживява една от най-тежките икономически и обществено-политически кризи в своята история. През 2015 г. БВП на страната спадна с 3,8%. През тази олимпийска година експертите прогнозират спад на икономиката с още 3,2-3,5%. /БГНЕС              

Джамия ще бъде построена в гръцката столица Атина

В атмосфера на напрежение, обвинения и демонстративно напускане на парламента премина дебатът за строежа на мюсюлмански храм в Атина. Депутатите от управляващата партия СИРИЗА подкрепиха закона като „вот в подкрепа на правото на вероизповедание и демокрация“.Министърът на образованието и вероизповеданията Филис заяви пред депутатите, че трябва да се построи джамия, за да не се случи в Гърция това, което стана в Белгия и Франция.Пълно разногласие по въпроса настъпи между двете партии от управляващата коалиция. Националистите от „Независими гърци“ гласуваха против и дори обвиниха правителството, в което участват, че създава „религиозно напрежение“. Депутатите от „Златна зора“, след като обвиниха всички партии, че се подчиняват на „външни сили“, не участваха в гласуването и напуснаха парламентарното заседание.Общо четири опозиционни партии подкрепиха изграждането на джамия в Атина и отпускане на един милион евро от бюджета за строежа.Кметът на гръцката столица Каминис пръв приветства решението на депутатите и поиска изграждането да започне незабавно.

Турските военни аташета от посолството в Атина са в неизвестност

Анкара призова своите военни аташета от Атина, но гръцката страна не знае къде се намират те. Съобщава се и за изчезнало турско военно аташе от посолството в Босна при повикването му обратно в Анкара като част от разследването на неуспешния опит за преврат. Същевременно прокуратурата в Истанбул повдигна тежки обвинения срещу осемте пилоти, чакащи за политическо убежище в Гърция. Турските военни аташета от посолството в Атина са в неизвестност, след като преди няколко дни гръцкото външно министерство тмени акредитацията им след официално искане от страна на Анкара. Веднага след това двамата военни заедно със семействата си са заминали в неизвестна посока. Медиите тиражират различни версии за съдбата им - те или са останали в Гърция и ще искат убежище, което до сега не се е случило, или са заминали за друга европейска страна със същата цел. Според официалните гръцки власти няма никаква информация за местонахождението им. Прокуратурата в Истанбул повдигна и тежки обвинения срещу осемте турски пилоти, които поискаха политическо убежище в Гърция. Турското министерство на правосъдието настоява за незабавно екстрадиране на военните, за да бъдат изправени пред съда. По думите на адвокатите им в Гърция, в рамките на три месеца Комисията по разглеждане на молбите за убежище ще реши казуса. Малка е обаче вероятността да бъдат предадени на турските власти, смятат експерти,запознати със случея.

В Атина ще строят първата джамия от 1829 г. насам

Гръцкият премиер Алексис Ципрас разреши строителството на първата джамия в столицата Атина след освобождението на страната от османско робство през 1829 г. Според различни преценки в момента в града има около стотина неофициални джамии, които се помещават в мазета, гаражи и други постройки. Въпреки това обаче до момента близо 200 години след освобождението от турското робство, никой не е разрешавал строеж на мюсюлмански храм. Една от последните джамии пък бе превърната първо в затвор, а сега е действащ Музей на народното изкуство. Близо 40 години различни правителства се опитват неуспешно да позволят издигането на мюсюлмански храм. Досега Атина бе единствената столица в Европейския съюз, в която нямаше джамия, припомня БГНЕС. Този месец обаче кабинетът на Ципрас взе решение за рязкото ускоряване на изпълнението на плана за строителството на джамия, който е взет преди около 10 години. Властите отпуснаха и 950 000 евро държавни средства за тази цел. Джамията ще бъде построена върху терен, който е собственост на гръцките военноморски сили. Според министъра по религиозните въпроси Никос Филис, по този начин ще се предотврати радикализацията на младите мюсюлмани.

Брюксел брани бивш шеф на статистиката от атаки в Атина

Атина и Европейската комисия влязоха в спор заради бившия шеф на гръцката статистическа служба Андреас Георгиу, пише БТА. Той бе обвинен от гръцките съдебни власти, че действията му са довели до разрастване на дефицита, а страната е била тласната към подписване на спасителни меморандуми с кредиторите. Европейската комисия обаче направи изявление, с което призова правителството в Атина да "защити статистическата служба ЕЛСТАТ и нейните служители от тези неоснователни според...

Атина се бави с прилагането на мерките наложени от кредиторите, Брюксел недоволства

  Брюксел не е доволен от бавния напредък на Атина по отношение на реализирането на мерките, наложени от международните кредитори в замяна на нов транш финансова помощ от третия спасителен пакет, съобщава БГНЕС. Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси е предупредил гръцките представители, в това число и финансовия министър Евклидис Цакалотос, че вече няма място за отлагания и Атина трябва да ускори изпълнението на договорените мерки. Според в. „Катимерини“ Гърция изостава с изпълнението на мерките, като през изминалия месец е трябвало да изпълни общо 16 от тях, а вместо това е осъществила само две. Следващият транш от 2,8 млрд. евро е необходим на Гърция, за да може със средствата да погасява свои предишни дългове. Парите трябва да бъдат изплатени чрез Европейския механизъм за стабилност и 1,7 млрд. от тях ще отидат за погасяване на задължения, а другите 1,1 млн. ще се използват за изплащане на гръцкия външен дълг.

Мишел Платини изнася прощална реч в Атина

Мишел Платини ще изнесе прощална реч пред конгреса на централата в Атина, съобщи Франс Прес. Както е известно, французинът бе отстранен от футболна дейност за осем години заради нерегламентирано плащане от 2 милиона швейцарски франка, които е получил от Сеп Блатер през 2011 година. След обжалване санкцията на Платини бе намалена на 4 години, а глобата стана от 80 000 на 60 000 франка. Конгресът на УЕФА ще се проведе на 14 септември в Атина и на него ще бъде избран нов президент на централата. Кандидати за поста на холандецът Михаел ван Прааг и словенецът Александър Чеферин.