15.10.2016

Резултати от търсенето

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

Кадиев с апетит и към Шабленското езеро

  Перките и милионите от препродажба на ток се оказаха малки за апетитите на бившия соцдепутат Георги Кадиев. След като с жена си застроиха с перки част от Северозападна България през компанията на Соня Кадиева „Енерджи съплай грийн“, се оказва, че червеният ренегат, пробващ се да се представи за борец с корупцията, има апетити и към Шабленското езеро. Този път обаче не за да вади ток в Меката на ветропарковете, а да си направи китна вила току до оазиса, защитен от „Натура 2000“ и на броени метри от морето, показа проверка на Агенция Монитор. Засега обаче амбициите му удрят на камък заради челен сблъсък с еколозите, за които Шабленското езеро и популацията на птици в региона са основна хранилка. Сагата на Кадиев в Шабленско започва през септември 2004 г., когато ударно купува три съседни парцела от по малко над 600 квадрата всеки в местността Кючук суат. Към онзи момент въпросните парцели са част от огромен лозов масив, който дори вече не дава плод, но пък е особено атрактивен. И то далеч не защото се намира точно до Шабленското езеро и къмпинг „Добруджа“ и е на по-малко от 150 метра от брега на морето. Нито заради цената от 4000 лева на парцел – общо 12 бона, извадени от Кадиев. По-важното е, че тогавашната кметица на Шабла вече е задействала процедура по промяна на статута на земята от лозов масив в парцели, отредени за вилно селище. За целта дори е заделен друг масив за лозя, намиращ се в другия край на градчето и далеч от плажа. Тук е моментът да отбележим, че кметицата е част от редиците на същата партия, от която доскоро беше и Кадиев – БСП. Случайно или по-скоро не, именно към 2004 г. в местността се появяват и инвеститори, които започват да проучват възможността на мястото на масива да се издигне ваканционно селище, включващо Сагата на Кадиев в Шабленско започва през септември 2004 г., когато ударно купува три съседни парцела от по малко над 600 квадрата всеки в местността Кючук суат. Към онзи момент въпросните парцели са част от огромен лозов масив, който дори вече не дава плод, но пък е особено атрактивен. И то далеч не защото се намира точно до Шабленското езеро и къмпинг „Добруджа“ и е на по-малко от 150 метра от брега на морето. Нито заради цената от 4000 лева на парцел – общо 12 бона, извадени от Кадиев. По-важното е, че тогавашната кметица на Шабла вече е задействала процедура по промяна на статута на земята от лозов масив в парцели, отредени за вилно селище. За целта дори е заделен друг масив за лозя, намиращ се в другия край на градчето и далеч от плажа. Тук е моментът да отбележим, че кметицата е част от редиците на същата партия, от която доскоро беше и Кадиев – БСП. Случайно или по-скоро не, именно към 2004 г. в местността се появяват и инвеститори, които започват да проучват възможността на мястото на масива да се издигне ваканционно селище, включващоМалко след тази табела започва и лозовият масив, в който три парцела има и Кадиев   хотел, къщи за гости и дори търговски център с няколко ресторанта Заради появилата се мълва за подобен интерес в района дори местните започват ударно да си оправят документите за собственост, така че при стартирането на бъдещ проект да получат обезщетение от строителите. Мечтите на собствениците на места в масива лозята им да се превърнат във вили току до морския бряг или в златни обезщетения обаче са попарени, когато проектът за Общ устройствен план е заринат от редица жалби в съда и впоследствие отменен през 2009 г. Исковете са дело основно на еколози от Българското дружество за защита  Мечтите на собствениците на места в масива лозята им да се превърнат във вили току до морския бряг или в златни обезщетения обаче са попарени, когато проектът за Общ устройствен план е заринат от редица жалби в съда и впоследствие отменен през 2009 г. Исковете са дело основно на еколози от Българското дружество за защита на птиците, чиято основна хранилка и източник на съществуването му е именно популацията на птиците. Затова вече десетилетие проблемът с Общия устройствен план виси с пълна сила, вкарвайки в капан амбициите на Кадиев да се сдобие с китна виличка във ваканционен комплекс. Парцелите на червения ренегат се намират на 150 метра от морето. на птиците, чиято основна хранилка и източник на съществуването му е именно популацията на птиците. Затова вече десетилетие проблемът с Общия устройствен план виси с пълна сила, вкарвайки в капан амбициите на Кадиев да се сдобие с китна виличка във ваканционен комплекс.   С казуса за промяна на земите от лозя в терен за строеж и узаконяването на нов Общ устройствен план се занимават вече четирима поредни кметове, но процедурата е стигнала само до издаването на екооценка обясниха както местните, така и източници от общината. Според юристи дори кметството някога да успее да извади ОУП на общината, дотогава ще са минали поне още десетина години. Заради това в момента лозовият масив е оставен да пустее, а собствениците на парцели в него масово се пробват да продадат земите си с обещанието, че някой ден купувачите ще получат УПИ за имота си. Друга пречка за строеж дори и това да се случи обаче е зона „Натура 2000“, с която бъдещите инвеститори трябва да се съобразят при изграждането на проекта си и да докажат, че със строежа си няма да променят обичайните местообитания на птиците в района, които са от защитен вид. Според местните власти в Шабла казусът с отменения общ устройствен план е попарил мераците на всички инвеститори, които някога са искали за изграждане на проекти в района и затова дори да се стигне до трансформиране на масива от лозя в парцели за вилна зона, най-вероятно ще започне строеж на парче от собствениците им. Важно е да се отбележи, че проектът за построяване на вили, макар и в окастрен откъм инвеститорски вариант замах, все още съществува, защото е заложен и в новия проект за Общ устройствен план на Шабла. Дали и кога точно той ще влезе в сила обаче е огромна въпросителна. Проверка в имотните регистри на страната обаче показва, че докато чака това да се случи, Кадиев не е бездействал. Точно в разгара на драмата с отмяната на устройствения план на Шабла през 2009 г., Проверка в имотните регистри на страната обаче показва, че докато чака това да се случи, Кадиев не е бездействал. Точно в разгара на драмата с отмяната на устройствения план на Шабла през 2009 г.,Тази китна кооперация всъщност е издигната на имот на семейство Кадиеви.   все пак успява да се сдобие с така желания имот на морето макар и пренасочвайки интереса си от курортно селище с все още дива природа към морски град. Въпросната година брат му Николай му дарява (поне по документи) част от парцел на бургаската улица „Сливница“. Имотът е в централната част на града и по това време около него вече са построени няколко китни кооперации. В рамките само на няколко години собствениците на парцела успяват да му извадят разрешително за строеж и дори да вдигнат малък блок в модернистичен стил, който рязко се откроява сред останалите сгради в района. Самият Кадиев притежава в кооперацията апартамент от близо 58 кв.м, ателие от 38 кв. и просторен офис, ширещ се на 98 кв. м. А самата кооперация е оценена на стойност над 200 бона.   На няколко километра от мястото е раят на перките   Както стана ясно през последните години, червеният ренегат Кадиев натрупва милионите си под крилото на бившия енергиен министър Румен Овчаров Именно в периода, в който той расте в сянката на Големия инкасатор, жената на Кадиев – Соня, започва да търгува с електроенергия. Фирмите й се разрастват до 6 на брой и са сред крупните играчи на пазара. Твърди се, че всички лицензии за препродажба на ток са получени именно с протекцията на Овчаров. Соня Кадиева притежава и компании в Македония и Сърбия - „Енерджи съплай Македония“ и „Енерджи съплай Белград“, които според експерти са свързани лица и може да източват част от печалбите на българската си майка и така да се финтира плащането на данъци у нас. Само за справка – за четирите години от 2010 до 2013 г. включително „Енерджи съплай“ е отчела 328 млн. лева приходи, но е декларирала реална печалба – т.е. ставката, върху която се плащат данъците, от само 3,058 млн. лева. Това е под 1% от приходите. Семейство Кадиеви всъщност е на входа и на изхода на енергийната мрежа на страната – модел, познат от най-мутренските години на прехода. От една страна, печели или по-скоро печелеше доскоро (виж карето) от изкупуването на евтин ток от първа атомна, който след това препродава на по-високи цени. От друга, продава „зеления ток“ от перките на „Енерджи съплай грийн “ на НЕК. Както се знае, държавното дружество е задължено да го изкупува според регламентите на ЕС на преференциално високи цени. Важното в случая обаче е, че този „зелен ток“ засяга сметките за електроенергия на всички граждани на държавата, тъй като е включен в признатите от НЕК крайни цени. Т.е. бърка в джоба на всички ни.   АЕЦ „Козлодуй“ му дръпна шалтера Само преди месец „Телеграф“ разкри, че АЕЦ „Козлодуй“ е дръпнала шалтера на евтиния ток на фамилията на депутата Георги Кадиев. Късото съединение е станало броени дни преди „бореца с корупцията“ да подеме атака срещу шефа на атомната централа. Фирмите на съпругата му не само са изключени от търг за продажба на евтината енергия, но и губят правото да се ползват от ресурса за година напред. Скандалът пламва на 30 юни 2016 г. Едната фирма на търговеца на ток Соня Кадиева „Енерджи съплай“ ЕООД отпада от търговете за продажба на електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“ за една година. На 3 юли е отстранена и втората фирма на мадам Кадиева - „Енерджи съплай грийн“ ЕООД. Причината е неспазване на сключени договори и неплащане на гаранции за закупена и отказана електроенергия. А на 4 юли съпругът й - независимият депутат Георги Кадиев, обяви във Фейсбук, че "преди повече от месец при него е постъпил сигнал с копие на регистрация на офшорна компания, собственост на настоящия изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов". Дни преди Кадиев да прокламира, че се бори с нередности в първа атомна, се оказало, че съпругата му има проблеми с изпълнението на единия от договорите. Санкцията за некоректен партньор е, освен че АЕЦ прибира внесените гаранции от търговеца, той губи и правото да участва на търговете за година напред. Фирмата му държи имот за милион в София Семейната фирма на Кадиеви също може да се похвали със завидно имущество в София. През 2009 г. „Енерджи съплай“, собственост на 46-годишната Соня Петрова Николова-Кадиева, купува за 400 хиляди лева имот, включващ многофамилна къща – масивна жилищна сграда, намираща се в София, на ул. 23-та, вилна зона Американски колеж. Имотът се простира на 730 кв.м, а върху него са построени две сгради, всяка от които има обща разгъната застроена площ от по 250 кв. През 2015 г. имотът е продаден за 0 (нула) лева на „Номасто“, която фирма също е собственост на Соня Кадиева. В сайта за луксозни имоти подобна къща от 600 кв. и двор 800 кв. се продава в момента за 1 милион евро. Самите Кадиеви пък реално живеят в имота и до днес. Местността - рай за ветропаркове и червеногуши гъски Ветропаркове и червеногуши гъски. Това са емблемите на района на Шабла в наши дни. Регионът е с най-големия брой и видове защитени птици в цяла Източна Европа. В същото време заради специфичните си географски особености – висок бряг и постоянен вятър от морето, буквално е превърнат в гора от перки. Тук е моментът да се отбележи впрочем, че въпросният лозов масив, в който Кадиев е закупил парцели, първоначално е бил набелязан за ветропарк, но близостта му с Шабленска тузла прави абсолютно невъзможен какъвто и да било проект за изграждането на такъв. Това не означава, че на броени километри оттам не изобилства от перки, като съвсем близо – по пътя между Каварна и Шабла, се намира и най-големият парк в страната – този на AES – американския инвеститор в ТЕЦ „Марица-изток 1“, който държи и ветропарк „Свети Никола“. ТЕЦ „Марица-изток 1“ впрочем е един от „златните“ проекти, акостирали в прокуратурата, лично наблюдавани от драгалевския гуру Иван Костов във времената, когато бе премиер, но довършен в периода, в който енергиен министър бе червеният Румен Овчаров – покровителят на Георги Кадиев.

Програмата на „Радиотеатъра” от 22 до 28 август

Понеделник, 22 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Съвременна английска драма „Сивият човек” от Джил Адамс. Участват: Нина Стамова, Илия Добрев. Режисьор: Илия Добрев   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Княз и чума” от Николай Райнов, 1 част. Участват: Мариан Бачев, Борис Луканов, Марин Янев, Кирил Кавадарков, Ангел Георгиев, Николай Антонов, Валентин Ганев, Ицхак Финци, Михаил Петров, Йоана Буковска, Росена Дралчева, Йорданка Стефанова, Жени Филипова, Майя Динева, Катя Иванова, Маргарита Хлебарова. Режисьор: Йордан Статков   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: „Или когато влезеш в банята” от Иван Кулеков и Пепа Витанова, 1995 г. Участват: Лидия Вълкова, Пламена Гетова, Николай Бинев, Веселин Мезеклиев, Рут Спасова, Таня Шахова, Вълчо Камарашев. Музика: Руси Търмъков. Режисьор: Петър Дамянов   21.20 часа - Радиоколекция: „Без кръв” от  Алесандро Барико, 1 част. Участват: Мария Каварджикова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Николай Антонов, Веселин Мезеклиев, Димитър Живков. Режисьор: Мария Нанчева   Вторник, 23 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Съвременна английска драма „Всъщност е умряло кучето” от Том Стопард. Участват: Илия Добрев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Асен Кисимов, Камен Донев, Кирил Янев, Георги Къркеланов, Веселин Ранков, Пламена Гетова, Кристина Янева, Георги Новаков, Милен Миланов. Режисьор: Крикор Азарян   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Княз и чума” от Николай Райнов, 2 част. Участват: Мариан Бачев, Борис Луканов, Марин Янев, Кирил Кавадарков, Ангел Георгиев, Николай Антонов, Валентин Ганев, Ицхак Финци, Михаил Петров, Йоана Буковска, Росена Дралчева, Йорданка Стефанова, Жени Филипова, Майя Динева, Катя Иванова, Маргарита Хлебарова. Режисьор: Йордан Статков   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: „Изнеси ме на горната земя” от Боян Папазов, 2008 г. Участват: Снежана Рашева, Христо Петков, Александра Василева, Григор Антонов, Димитър Сарджев. Режисьор: Григор Антонов   21.20 часа - Радиоколекция: „Без кръв” от Алесандро Барико, 2 част. Участват: Мария Каварджикова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Николай Антонов, Веселин Мезеклиев, Димитър Живков. Режисьор: Мария Нанчева   Сряда, 24 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Съвременна английска драма „Епизод, заснет в Хирошима” от Майкъл Уол. Участват: Атанас Атанасов, Стойо Мирков, Ани Бакалова, Георги Тодоров, Анна Орешкова, Йоанна Буковска, Тео Юруков, Георги Ламбрев, Асен Баликси. Режисьор: Антоний Дончев   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Княз и чума” от Николай Райнов, 3 част. Участват: Мариан Бачев, Борис Луканов, Марин Янев, Кирил Кавадарков, Ангел Георгиев, Николай Антонов, Валентин Ганев, Ицхак Финци, Михаил Петров, Йоана Буковска, Росена Дралчева, Йорданка Стефанова, Жени Филипова, Майя Динева, Катя Иванова, Маргарита Хлебарова. Режисьор: Йордан Статков   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса:   „Прозорецът на Йонеско” от Елин Рахнев, 2000 г. Участват: Валентин Танев, Десислава Тенекеджиева, Филип Аврамов. Режисьор: Георги Михалков   21.20 часа - Радиоколекция: „Без кръв” от  Алесандро Барико, 3 част. Участват: Мария Каварджикова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Николай Антонов, Веселин Мезеклиев, Димитър Живков. Режисьор: Мария Нанчева   Четвъртък, 25 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Съвременна английска драма “Пет мълчания” от Шийла Стивънсън. Участват: Веселин Ранков, Петър Русев, Анна Петрова, Ани Вълчанова, Пламена Гетова, Лилия Лазарова. Режисьор: Здравко Митков   8.00 - Ваканционна програма за деца: „Ян Бибиян“ от Елин Пелин, 1979. Участват: Димитър Манчев, Жени Филипова, Лиляна Апостолова, Мара Чапанова, Константин Коцев, Нейчо Попов, Никола Анастасов, Григор Вачков. Музика: Петър Ступел. Режисьор: Гриша Островски   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: „Една добра жена в една лоша зима” от Пламен Дойнов, 2002 г. Участва: Татяна Лолова. Режисьор: Пламен Марков   21.20 часа - Радиоколекция: „Без кръв” от  Алесандро Барико, 4 част. Участват: Мария Каварджикова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Николай Антонов, Веселин Мезеклиев, Димитър Живков. Режисьор: Мария Нанчева   Петък, 26 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотатър: Съвременна английска драма „Амадеус” от Питър Шафър. Участват: Николай Бинев, Николай Стефанов, Николай Клисуров, Панчо Чернев, Георги Джубрилов, Иван Налбантов, Иван Несторов, Николай Иванов, Ваня Цветкова, Иван Златарев, Петър Деспотов. Режисьор: Герда Луканова   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: "Ами и морската царица” от Иван Остриков, 1969. Участват: Даринка Горанова, Владимир Николов, Стефан Поляков, Сотир Майноловски. Режисьор: Славка Матова   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: „Гласове, птици, сънища” от Златомир Златанов, 1992 г. Участват: Катя Паскалева, Богдан Глишев, Красимир Обретенов. Режисьор: Николай Колев   21.20 часа - Радиоколекция: „Без кръв” от  Алесандро Барико, 5 част. Участват: Мария Каварджикова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Николай Антонов, Веселин Мезеклиев, Димитър Живков. Режисьор: Мария Нанчева   Събота , 27 август   7.15 часа - Радиотеатър за деца: „Най-сладката грешка на професор Джепето“ от Джани Родари, 1973 г. Участват: Любомир Кабакчиев, Татяна Лолова, Кирил Янев, Борис Арабов, Юри Яковлев, Петър Чернев, Васил Димитров, Ламби Порязов, Лора Кремен, Гинчо Илчев. Режисьор: Никола Петков   15.30 часа - Третото ухо: „Щом дроздът се обади” от Херберт Бергер, 2016 г. Участват: Кристина Янева, Тодор Близнаков. Режисьор: Ованес Торосян   Неделя, 28 август   16.00 часа - Неделен радиотеатър: „Лоно или жаждата на солената планина” от Марин Сореску, постановка от 1990 г. Участват: Мариана Димитрова, Асен Кисимов, Веселин Мезеклиев. Режисьор: Илия Атанасов

Най-полезните трикове във Facebook Messenger

Facebook наскоро обяви, че повече от един милиард души, използват приложението Messenger . Ето защо от Pocket-Lint са сметнали, че ще е добре да ни покажат някои от най-интересните неща, които можем да правим с приложението за съобщения, което очевидно е на път да завладее света.   И така, ето кои са според медията най-полезните трикове за Facebook Messenger, които е добре да знаем:   1. Споделяне на вашето местоположение В iOS или Android, започнете разговор с приятел, след което натиснете бутона „More“ в лентата с инструменти над полето за текст, и изберете „Location“. Може да се наложи да дадете разрешение за достъп до вашето местоположение. От там, изпратете текущото си местоположение. Вашият приятел веднага ще получи карта, която показва точното ви местоположение.    2. Задаване на псевдоним на приятел В iOS, започнете разговор с приятел, след което докоснете името му в горната част на чата и изберете „Nicknames“. След това можете да докоснете името на приятеля си отново, за да създадете псевдоним. Приятелят ви обаче ще види новия си псевдоним в чата.   В Android, започнете разговор с приятел, след което натиснете бутона "i" в горната част на чата и изберете „Nicknames“. След това докоснете името на приятеля си, за да създадете псевдоним. Приятелят ви обаче ще види новия си псевдоним в чата.   3. Промяна името на групов чат В iOS, започнете групов разговор, след което докоснете имената в горната част на чата и изберете горните имена. След това можете да промените името на груповия разговор с каквото си искате. Отново, всички ваши приятели в чата ще видят новото име.   В Android, започнете групов разговор, след което натиснете бутона "i" в горната част на чата и изберете горните имена. След това можете да промените името на груповия разговор с каквото си искате, но разбира се, всички ваши приятели в чата ще видят новото име.   4. Промяна снимката на групов чат В iOS, започнете групов разговор, след което докоснете имената в горната част на чата и изберете горните имена. След това можете да промените снимката на груповия разговор като направите нова снимка или добавите снимка от вашата галерия. Всички ваши приятели в чата ще видят новата снимка.   В Android, започнете групов разговор, след което натиснете бутона „i“ в горната част на чата и натиснете „Extra Settings“ бутона в горната част. След това можете да промените снимката за груповия разговор с каквато си искате. Вашите приятели в чата ще видят новата снимка.   5. Персонализиране темата на вашия чат В iOS, започнете разговор с приятел или група, след което докоснете името на върха на разговора и ще видите списък с опции, които ви позволяват да направите неща като да спрете известията за определен период от време, да добавите псевдоним, да изберете цвят или емотикони за разговора и да добавите повече хора. Използвайте опциите „nickname“, „colour“ или „emoji“, за да персонализирате темата на чата.   В Android, започнете разговор с приятел или група, след което докоснете бутона „i“ в горната част на чата и ще видите списък с опции, които ви позволяват да направите неща като да спрете известията за определен период от време, да добавите псевдоним, да изберете цвят или емотикони за разговора и да добавите повече хора. Използвайте опциите „nickname“, „colour“ или „emoji“, за да персонализирате темата на чата.   6. Играйте шах с приятел В iOS или Android, започнете разговор с приятел, след което въведете „@fbchess play“ в текстовото поле, за да започнете игра на шах. За да направи ход, ще трябва да въведете вашия ход, като например "@fbchess Pb4", за да се премести пешка в колона Б на ред 4. Ако въведете „@fbchess help“ в текстовото поле ще получите помощ за това как да играете шах в Messenger.   7. Играйте баскетбол с приятел В iOS или Android, започнете разговор с приятел, след което намерете и изпратете емотикона за баскетбол от вашата клавиатура. Натиснете продължително върху емотикона, за да се отвори нов екран с кошове. Вашият приятел ще получи съобщение с молба да играе.   8. Изпращане на случайно подбрани снимки на малки сладки животинки В iOS или Android, започнете разговор с приятел, след което в текстовото поле въведете „@dailycute“.   9. Проверка на съобщения, изпратени от хора които не са сред контактите ни По подразбиране, можете да получавате само съобщения от вашите приятели и контакти. За да видите съобщения, изпратени от непознат отворете Messenger в iOS или Android, след което натиснете бутона „Me/profile“ в лентата на менюто и изберете „People“. Натиснете „Message Requests“, за да видите кой ви е писал съобщения. В дъното на този списък може да има бутон „filtered requests“. Това са тези съобщения, които Facebook е приел като спам.   10. Добавяне на текст или рисунки към снимки В iOS, започнете разговор с приятел, след което натиснете бутона „Camera“ в лентата с инструменти над полето за текст и изберете снимка. След това натиснете продължително върху нея и натиснете „Edit“. Ще видите опция за добавяне на рисунка или текст.   В Android, започнете разговор с приятел, след което натиснете бутона „Gallery“ в лентата с инструменти над полето за текст и изберете снимка. Натиснете продължително върху нея, а след върху бутона „Pencil“. Ще видите опция за добавяне на рисунка или текст.   11. Създаване на пряк път Това е възможно само за Android. Ако има Messenger разговор, до който искате да имате бърз достъп, можете да създадете пряк път от началния екран на устройството си. За целта натиснете продължително върху този разговор под таба „Home“, за да се появи меню, където ще намерите опцията „Create shortcut“. Изберете я, за да създадете пряк път на началния екран на телефона си. По този начин може да стартирате Messenger разговор само с едно докосване.   Вижте най-добрите алтернативи на Facebook Messenger

Чуйте отново заключителния концерт на радиосимфониците за сезон 2015 – 2016, състоял се на 10 юни 2016 година в зала „България“

Свирят млади таланти Диригент: Росен Гергов В програмата: I част: • Пьотр Илич Чайковски – Концерт за пиано B-dur I част. Изпълнява: Фидоси Керчев (18 г.) • Й. Д. Шкроул – „Концертино“ за валдхорна. Изпълнява Кети Маринова (13 г.) • Йозеф Хайдн – Концерт за виолончело C-dur I част. Изпълнява Момчил Пандев (16 г.) • Фр. Заиц – Концерт за цигулка. Изпълнява Кай Гергов (6 г.) • Жак Ибер – Концерт за флейта I част. Изпълнява Мила Цанкова (17 г.) II част: • Бела Барток – Концерт за виола – II и III част. Изпълнява Илина Илиева (19 г.) • Ян Сибелиус – Концерт за цигулка III част. Изпълнява Йоанна Русева (17 г.) • Ал. Танев – „Рондо – скерцандо“ за цугтромбон и оркестър. Изпълнява Кирил Михайлов (16 г.) • К. Абе – „Призма” за маримба и оркестър. Изпълнява Цоньо Цветков (18 г.)

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

Зърнопроизводители очакват слаба реколта

Слаба реколта очакват зърнопроизводители в заради болести по културите. Заболяванията са заради повишената влажност, причинена от валежи и високи температури. По-голяма част от щетите са нанесени върху насажденията в Южна България, обявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите. На отделни места в страната има унищожена продукция и заради градушките. Жътвата на някои от ранните сортове пшеница и ечемик ще започне в средата на юни, ако няма дъждове. Тогава ще стане ясно и каква част от продукцията е засегната. В същото време Земеделските стопани в Добруджа очакват високи добиви от новата пшеничена реколта, но постигнати с много разходи в година с топла зима и хладна пролет. Регионът по традиция произвежда най-много хлебно зърно в страната. През жътвената кампания комбайните ще навлязат в 1 194 000 декара с пшеница. Стопанската година е повече от необичайна след безснежната зима, в която пшеничените посеви бяха само месец в покой, а после настъпи влажна и дълга пролет. Зърнопроизводителите започнаха да торят още през януари с високи норми, което доведе до неблагоприятно сгъстяване на посевите. При честите превалявания в масивите плъзна зараза от септориоза и жълта ръжда, което накара земеделските стопани да третират няколко пъти полетата с фунгициди. Така себестойността на пшеницата "хвръкна до тавана", описва ситуацията директорът на Добруджанския земеделски институт професор д-р Иван Киряков. Според учения там, където земеделските производители са спазвали агротехническите изисквания и са осигурили балансирано хранене на пшеницата, ще бъдат постигнати високи добиви - в Добруджа около 650-700 килограма от декар. По думите му обаче изкупната цена на зърното едва ли ще достигне 300 лева за тон, а преди пет години земеделски кооперации и арендатори в региона са вземали по 400-450 лева. "Тази година имаше завишен фон на гъбните болести по зърнено-житните култури. Това беше благоприятствано, поради наличието на патогените - жълта и кафява ръжда и благоприятните условия за развитието им. По този начин голяма част от реколтата ни ще бъде редуцирана", коментира пред БНТ Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Заради неколкократните пръскания срещу болести, с цел да се предпазят насажденията, са завишени разходите за единица площ. Това означава по-ниска печалба за зърнопроизводителите. Те обаче са категорични, че няма да има повишение в цената на хляба. По думите на Русалов, регионален проблем не може да повлияе върху цената на пшеницата. От Асоциацията на зърнопроизводителите са постигнали договореност с Министерство на земеделието, КАТ и Агенция „Пътна инфраструктура" за движение на извънгабаритната селскостопанска техника по пътната мрежа и в тъмната част на денонощието.  "Това беше основният проблем, че по време на кампания - жътва, обработки на площите ние работим до по-късно. Не можем да оставим машините си на полето", уточнява Светослав Русалов. Разрешението за придвижване на трактори и комбайни е от 1 май до 31 октомври, от 5.00 сутринта до 23 часа. През останалата част от годината ще има забрана за движение в тъмната част на денонощието.

Как да създаваме филми с новата функция Facebook Slideshow

От Facebook винаги са искали да споделяме повече неща на сайта и пускането на новата функция Facebook Slideshow доказва точно това. Според Зукърбърг, видеото е отговорът на всичките му неволи. От  информацията научаваме, че Facebook отчита спад в споделянето на лична информация (21 % по-малко спрямо същия период на 2015 година), но възможността за стриймване на видео на живо изглежда помага.   Оказва се, че потребителите вече не са склонни да пускат текстови статуси за това, което се случва в живота им, но са готови да публикуват истории, пълни с видеоклипове и снимки в Snapchats, например.   Така Facebook достигат до идеята да представят новата си функция Slideshow, която позволява да представим снимките си по един изцяло различен начин. Тя прилича на функцията „Моments“,  която е част от приложението Photos в iOS 10 както и на функцията „Movies Assistant“ в Google Photos.   Какво е Facebook Slideshow? Споделянето на видеоклипове, снимки и текстово съдържание са съществена част от Facebook. Видеоклиповете обаче са много по-привлекателни, отколкото четенето на статуси и дори гледането на една снимка. Ето защо, за да направят преживяването на сайта много по-забавно, Facebook пускат нова функция, наречена Slideshow. Тя предлага един лесен начин за създаване и споделяне на слайдшоу от нашите снимки. Приложението за Facebook се синхронизира с библиотеките на телефона ви и е в състояние да открие пет или повече видеоклипове (или снимки) заснети през последните 24 часа. След това Facebook ги обединява в слайдшоу и ви дава възможност за предварителен преглед на резултата в горната част на вашия News Feed. Можете да го игнорирате, да го публикувате, или да го персонализирате. Изборът е ваш.   Как се ползва Facebook Slideshow? 1. Отворете Facebook приложението за iOS. Не е нужно да изтегляте или да използвате Facebook Moments приложението.   2. Ако сте актуализирали Facebook приложението и ако сте направили повече от 5 снимки в рамките на последните 24 часа, Facebook ще ви покаже визуализация на автоматично създадено слайдшоу в горната част на вашия News Feed.   3. Ако кликнете върху тази визуализация, ще се отвори функцията „Slideshow“ във Facebook и ще видите лента с менюта в долната част на екрана с четири раздела: добавяне на още снимки или видео файлове от вашите библиотеки, добавяне на тема, редактиране на слайдшоуто и повече  настройки.   4. В момента има 10 слайдшоу теми, от които може да избирате, включително: Nostalgic, Playful, Night Out, Birthday, Epic, Thankful, Tropical, Bollywood и Amped. Всяка тема идва със собствен стил, музика и преходи. По-късно ще бъдат добавени още.   5. В раздела за редактиране, ще видите опции за персонализиране на вашето слайдшоу.   6. След като сте готови натиснете бутона Done в горната част и споделете вашето слайдшоу или пък натиснете „Сancel“ ако желаете да се откажете.   Кога ще бъде на разположение Facebook Slideshow? Facebook вече пусна функцията Slideshow за всички iOS потребители по света.   Вижте новата функция Facebook Slideshow превръща снимките ни във видео клипове  

Как човешкият мозък саботира амбициите ни

Човешкият мозък е най-сложният орган в човешкото тяло и може би най-сложната биологична система в цялата вселена. Очевидно е, че най-значимите световни изкуствени чудеса са резултат от работата на човешкия мозък, което го прави най-невероятната функция на човека.   Освен това, човешкият мозък с неговата сложност действа като едно перфектно устройство за съхранение, което може да съхранява безопасно най-съкровените спомени на един човек.   Човешкият мозък се състои от три отделни компоненти, които са много различни един от друг. Първият слой, известен като базалните ганглии или подкорови ядра е най-старият от трите. Той се фокусира върху оцеляването ни, като например хранене, размножаване и избягването на заплаха. Тази част от мозъка ни е против всички промени, които настъпват в живота ни и може да се противопоставя успешно на другите части на мозъка ни.   Втората част, лимбичният дял от мозък се фокусира върху нашите емоционални реакции към ситуациите в живота ни. Този дял ни помага да правим предсрочни преценки въз основа на минали преживявания и спомени. Макар че тези емоции и реакции могат да ни защитават, те също така могат да бъдат несправедливи съдии.   Третата част от мозъка е неокортексът. Тя се фокусира върху сложните умения като рационално мислене, творчество и овладяване на различни езици. Именно на неокортекса, който заема 75% от мозъка ни в голяма степен се дължи напредъка на цивилизацията. Тези три слоя комуникират един с друг и влияят върху нашите мисли и решения. За съжаление, по-старите и мощни части на нашия мозък могат да работят срещу това, което е най-добро за нас.   Как мозъка ни взема решения? Когато възникне проблем, трите части на мозъка ни се опитват да го разрешат по различен начин. Например, представете си, че влизате в стая, в която виждате кейк, залят обилно със шоколадов сироп. Първият слой, базалните ганглии, вижда храна, докато лимбичният дял си представя колко вкусен е кейка. От друга страна, неокортекса вижда всички калории, които ще погълнем и ще се отразят негативно върху теглото ни.   Коя част от мозъка ни ще спечели в края на краищата? Това зависи от ситуацията. Изследване на Принстънския университет сочи, че импулсивните решения се случват, когато емоционалната част на мозъка ни победи над логичната. Когато хората са близо до изкушението, тяхната емоционална част от мозъка надделява.   Когато виждаме, докосваме или миришим нещо, което наистина желаем, изкушението е твърде голямо, за да му се противопоставим. Тогава ние действаме импулсивно, защото допаминът в мозъка ни се увеличава значително. Когато мозъкът се успокои след това, обаче, човек изпитва съжаление за своите действия. Може би затова има поговорка „Далече от очите, далеч от сърцето“.   Как да помогнем на мозъка си да взема само добри за нас решения? 1. Дръжте в близост до вас само здравословни закуски и храна и стойте далеч от всичко, което може да ви накара да извършите неща, за които след това ще съжалявате.   2. Грижете се за основните си нужди. Ако сте уморени си дайте почивка. Ако сте гладни, похапнете си нещо здравословно. Когато нямаме енергия, настроението ни спада и сме по-склонни да вземаме грешни решения.   3. Нашите емоции могат лесно да надвият над всички логически умения, които имаме. Така че, ако наистина искате да започнете да си създавате навици, асоциирайте ги с някаква емоция. От друга страна, ако ви е трудно да работите по даден проект, намерете начин да го направите по-вълнуващ.   Вижте девет невероятни факта за човешкия мозък

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Откриват официално маста над Босфора

  Многомилионният Истанбул и цялата транспортна система на северната част на Турция получават днес официално нов мост над Босфора. В церемонията участва и българският премиер Бойко Борисов, предаде ТАСС, пише БГНЕС. Аналози на третия мост над Босфора в Турция няма, но и спрямо световната практика той използва редица уникални решения. Дължината на основната му част – окачената – е 1408 м, ширината е 59 метра. На моста има осем автомобилни платна, по четири във всяка посока, и две железопътни линии. Двете опори на моста се издигат над морското равнище под тях до 322 метра. Изграден е от турско – италиански консорциум. Официално строителството на моста започна през май 2013. Цената му е около три милиарда долара. Това са изцяло частни инвестиции, тъй като мостът в първите 10 години ще бъде под контрола на консорциум с последващо прехвърляне на активите му към държавата. Общата стойност на строителните работи, като се вземат предвид пътищата за достъп, инфраструктурата, компенсаторното озеленяване – е около 6 милиарда долара. Ежедневно през моста ще преминават около 135 хиляди души. Това са гаранции, дадени на правителството. Преминаването ще бъде платено и е около 3,4 долара за леки коли и около 15 долара за товарни към Азия. От Азия към Европа е възможно да не се плаща. Мостът е част от северната транспортна система на Турция. Благодарение на по-късите маршрути ще отпадне необходимостта от пресичане на голяма част от града и ще спести на превозвачите и държавата около 1,75 милиарда долара годишно. Ще има и положително въздействие върху общото състояние на околната среда в Истанбул. Турските власти подчертават значението на моста, както и за всички страни от Европа до Китай. Мостът „Султан Селим” става част от системата от магистрали на Северния Анадолскати и част от новия „Път на коприната” - връзката на транспортните потоци между Азия и Европа. Маршрутът през моста в бъдеще ще продължи край третото летище в Истанбул и ще се присъедини към транспортната система на ЕС. Мостът разширява стратегическите възможности на пътната инфраструктура на Турция. „Султан Селим I” ще свърже северните части на града от двете страни на пролива и се очаква да разтовари значително транспортните артерии на Истанбул, по чиито пътища ежедневно излизат около 2 милиона автомобила. В церемонията по откроването на "Султан Селим I" ще вземат участие президентът Реджеп Ердоган, премиерът Бинали Йълдъръм, който бе министър на транспорта, когато проектът стартира, други членове на правителството. От чуждестранните гости се очаква кралят на Бахрейн шейх Хамад бен Иса ал Халифа, председателят на тройния президиум на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович, президентът на Македония Георге Иванов, главата на непризнатата Севернокипърска турска република Мустафа Акънджи, премиерът на България Бойко Борисов, както и главите на транспортни ведомства на редица държави, пише ТАСС.

Програмата на „Радиотеатъра” от 29 август до 4 септември

Понеделник, 29 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Немски роман „Възгледите на един клоун” от Хайнрих Бьол, постановка от 1967 г. Участват: Асен Миланов, Иван Кондов, Нейчо Попов, Георги Черкелов, Лора Захова, Мирослава Стоянова. Режисьор: Кирил Каменов   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Малечко-Палечко” от Шарл Перо, 1980 г. Участват: Слава Рачева, Даринка Митова, Венета Зюмбюлева, Васил Бъчваров, Николай Узунов, Домна Ганева, Хари Тороманов, Николай Бинев, Борис Арабов, Милка Янакиев. Режисьор: Минчо Събев   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: Международни награди на Радиотеатъра „Атолът”, радиопроект на Георги Тенев, Явор Гърдев и Асен Аврамов, 1999 г. Участват: Жорета Николова, Таня Шахова, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Анатоли Нечев, Мариан Бозуков, Димитър Мартинов, Петър Пейков, Владимир Пенев, Йосиф Шамли. Музика: Асен Аврамов. Режисьор: Явор Гърдев. Награда PRIX EUROPA 1999 „Най-добра европейска радиодрама на 1999”   21.20 часа - Радиоколекция: „Без кръв” от  Алесандро Барико, 6 част. Участват: Мария Каварджикова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Николай Антонов, Веселин Мезеклиев, Димитър Живков. Режисьор: Мария Нанчева   Вторник, 30 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Немски роман „Процесът” от Франц Кафка, 1990 г. Участват: Тодор Колев, Красимир Ранков, Ивайло Христов, Антония Малинова, Пламен Сираков, Атанас Попдимитров, Димитър Иванов. Режисьор: Емил Манасиев   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Вълкът и седемте козлета”, мюзикъл от Димитър Димитров. Участват: Величка Чобанова, Тодор Колев, Николай Бинев, Коста Цонев, Асен Ангелов. Музика: Александър Владигеров.   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: Международни награди „Цитаделата” радиопроект на Георги Тенев, Явор Гърдев и Асен Аврамов, 2001 г. Участват: Владимир Пенев, Никола Мутафов, Иван Пасков, Таня Шахова, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова. Номинация PRIX EUROPA2001 „Най-добра европейска радиодрама на 2001”   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 1 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Сряда, 31 август   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Немски роман „Процесът за сянката на едно магаре” от Фридрих Дюренмат, 1975 г. Участват: Стефан Стайков, Стефан Сърбов, Продан Нончев, Тодор Колев, Иван Кутовски, Георги Миладинов, Соломон Аладжем, Александър Притуп, Стефан Германов, Барбара Мюлер, Лиляна Миладинова, Стефка Кацарска, Михаил Михайлов. Музика: Асен Аргов. Пее Тодор Колев. Режисьор: Моис Бениеш   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Заек победител”, тибетска приказка. Участват: Сивина Сивинова, Мая Бабурска, Веселин Мезеклиев, Иван Балсамаджиев, Тодор Димитров. Режисьор: Илия Атанасов   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: Международни награди „Апокриф, наивистични сънища на човека между небето и земята”, радиопроект на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Асен Аврамов, 1998 г. Участват: Цветана Манева, Таня Шахова, Жорета Николова, Лидия Стефанова, Петър Пейков, Мариан Бозуков, Валентин Йорданов, Невена Мандаджиева, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Владимир Пенев, Чавдар Монов, Димитър Мартинов, Иван Добчев. Режисьор: Иван Добчев. Grand Prix Marulic 1998, Втора награда PRIX EUROPA 1998 „Най-добра европейска радиодрама на 1998-а”   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 2 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Четвъртък, 1 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Немски роман „Триумфалната арка” от Ерих Мария Ремарк, 1969 г. Участват: Апостол Карамитев, Жени Божинова, Борис Арабов, Славка Славова. Режисьор: Мария Нанчева   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Тайната сила на мечока Пепо” от Димитър Димитров. Участват: Коста Карагеоргиев, Слава Рачева, Надя Топалова, Цонка Митева, Славка Славова, Ангел Георгиев, Видин Даскалов, Елза Лалева. Музика: Петър Ступел. Режисьор: Славка Матова   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: Международни награди „Добродушните смокове” от Йордан Радичков, 1995 г. Участват: Таня Шахова, Христо Гърбов, Иван Налбантов, Иванка Бенчева, Десислава Спасова, Светлана Янчева, Жорета Николова. Музика: Теодосий Спасов. Режисьор: Иван Добчев. Голямата награда на проекта Радиоателие 1995 на БНР и Кьолнското радио.   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 3 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Петък, 2 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Немски роман „На западния фронт нищо ново” от Ерих Мария Ремарк. Участват: Ганчо Ганчев, Стефан Цонков, Страхил Метев, Ивайло Герасков, Георги Жеков, Стефан Димитров, Любомир Дреков, Димитър Бозаков, Антони Генов, Антон Горчев, Йосиф Сърчаджиев, Любомир Младенов, Васил Спасов, Меглена Караламбова, Вълчо Камарашев, Красимир Фоков, Лора Захова   8.00 часа - Ваканционна програма за деца: „Малката русалка” от Ханс Кристиан Андерсен. Участват: Деляна Хаджиянкова, Бойка Велкова, Росен Белов, Йоана Буковска, Лидия Стефанова, Анриета Далова, Мими Йорданова, Николай Антонов. Режисьор: Златко Гулеков   10.00 часа - Панорама на съвременна българска радиопиеса: Международни награди „Трансферату” от Младен Алексиев и Станимир Панайотов, 2006 г. Участват: Татяна Недялкова, Свобода Колева, Даниела Манолова, Ивайло Димчев, Владимир Велчов, Яна Добрева, Ива Вълчанова, Калин Николов, Живко Марев, Младен Алексиев. Музика: Калин Николов. Режисьор: Младен Алексиев. Голямата Награда на Шести медиен фестивал Осмата муза 2006. Наградата на Международния фестивал на Турското радио 2007     21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 4 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Събота, 3 септември      7.15 часа - Радиотеатър за деца: Сериал „Приключенията на Джими и Алфред” от Михаил Казаков, 1 част, 2016 г. Участват: Симеон Владов, Силвия Петкова, Стоян Цветков, Димитър Димитров, Сандра Петрова, Ана-Мария Лалова. Песен: Валентина Бояджиева. Режисьор: Емил Димитров   15.30 часа - Документално  студио: „Приказни гатанки” от Яна Добрева, 2004 г. Участват децата: Ани Ангелова, Асен Никлев, Трайчо Трайков, Реми Попов, Ирена Кочева, Петранка Георгиева, Мария Найденова, Бранимир Миладинов. Режисьор: Петя Миладинова   Неделя, 4 септември   16.00 часа - Радиотеатър в неделя: „Аз, Исмена“ от Ана Топалджикова, 2002 г. Участват: Александър Предов, Вероника Петрова, Мария Каварджикова, Димо Мезеклиев - дете. Режисьор: Елена Панайотова

Последна лятна седмица на Радиотеатъра ден по ден

Понеделник, 5 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Световна драматургия „Госпожа министершата” от Бранислав Нушич, 1989 г. Участват: Татяна Лолова, Елена Виденова, Иво Огнянов, Красимир Ранков, Антон Радичев, Васил Попов, Петя Силянова, Невена Куманова, Лора Кремен, Константин Коцев, Петър Пейков, Димитър Ангелов, Емил Манов, Димитър Георгиев. Режисьор: Юри Статков   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 5 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Вторник, 6 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Световна драматургия „Мъртвата кралица” от Анри де Монтерлан, 2007. Участват: Малин Кръстев, Любомир Ковачев, Искра Донова, Маргарита Гошева, Иван Радоев, Веселин Мезеклиев, Христо Петков, Румен Трайков, Павлин Димитров, Петър Горанов, Ирмена Чичикова, Мария Пенчева. Музика: Асен Аврамов. Режисьор: Иван Добчев   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 6 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Сряда, 7 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Световна драматургия „Градът” от Ингмар Бергман, 1970. Участват: Коста Цонев, Маргарита Дупаринова, Любомир Димитров, Стефан Данаилов, Никола Гълъбов, Йоана Попова, Лидия Вълкова, Меглена Караламбова, Васил Димитров, Стефан Гъдев, Петър Гюров. Режисьор: Асен Шопов   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 7 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Четвъртък, 8 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Световна драматургия „Ние убийците” от Гудмундур Кабман, 2004. Участват: Петя Силянова, Илия Добрев, Чавдар Монов, Катя Зехирева, Мая Бабурска, Малин Кръстев, Майя Динева. Режисьор: Йордан Статков   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 8 част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Петък,  9 септември   0.15 часа - Запазена марка Радиотеатър: Световна драматургия „Професията на госпожа Уорън” от Бърнард Шоу, 1987. Участват: Меглена Караламбова, Таня Масалитинова, Наум Шопов, Венелин Пехливанов, Живко Гарванов, Красимир Обретенов, Стефан Младенов. Режисьор: Георги Темелков   21.20 часа - Радиоколекция: „Коприна” от Алесандро Барико, 9  част. Участват: Ангел Генов, Пламен Манасиев, Георги Михалков, Ана Вълчанова, Невена Калудова, Ива Караманчева. Режисьор: Георги Михалков   Събота, 10 септември     7.15 часа - Радиотеатър за деца: Сериал „Приключенията на Джими и Алфред” от Михаил Казаков, 1 част, 2016 г. Участват: Симеон Владов, Силвия Петкова, Стоян Цветков, Димитър Димитров, Сандра Петрова, Ана-Мария Лалова. Песен: Валентина Бояджиева. Режисьор: Емил Димитров   15.30 часа - Документално  студио: Премиера, Гастрол на Майсторския клас на БНР Академия „Потопяването”, фичър от Йорданка Иванова   Неделя, 11 септември   16.00 часа - Радиотеатър в неделя: „Недоразумението” от Албер Камю, 1999 г. Участват: Луна Давидова, Пламена Гетова, Анна Петрова, Красимир Куцупаров. Режисьор: Юри Статков

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Женският ни национален отбор по волейбол ще играе за бронза на световния "Гран При" турнир във Варна

Женският волейболен тим на Полша се класира за финала на група 2 на Световното "Гран при". Във втория полуфинал на турнира полякините победиха домакина България с 3:1 гейма и ще спорят днес за място в елитното ниво на "Гран при". За България срещата започнаха Гергана Димитрова, Нася Димитрова, Ева Янева, Петя Баракова, Виктория Григорова, Емилия Николова и либеро Мария Филипова. Домакините започнаха добре двубоя и при първото техническо водеха с 8:5, а по-късно с 4 точки при 10:6. Националките обаче позволиха на Полша да изравни при 13:13. След още две равенства при второто техническо прекъсване полякините водеха с 16:15. Последваха две равенства, след което отборът на Полша отново взе аванс в резултата. Домакините изравниха при 23:23 след страхотна атака по диагонала на Ева Янева. Последваха отличен блок на българския отбор и точка от сервиз на Емилия Николова, и България взе първата част с 25:23. След три равенства в началото на втората част домакините поведоха с 8:6 при първото техническо прекъсване. Отборът на Полша изравни при 13:13, а след нови две равенства при второто техническо прекъсване резултатът бе 16:15 за гостите. Последва ново равенство, а заради грешки на националките ни полякините поведоха и до края на гейма нямаха проблеми и го спечелиха с 25:21 и изравниха резултата в мача. Третата част започна с няколко равенства, а при първото техническо прекъсване резултатът бе 8:7 за България. Полша успя да изравни при 9:9, а при второто прекъсване водеше с 16:12. Националките ни отново допускаха грешки и в атака, и в защита и логично Полша взе третата част с 25:15. Полша започна ударно четвъртата част и набързо поведе с 8:2 при първото техническо прекъсване. Добрата игра на Полша продължи и гостите поведоха с 9 точки при второто техническо прекъсване - 16:7. Националките ни успяха да намалят пасива си до 2 точки, но силите им не стигнаха за обрат и Полша спечели с 25:21 и съответно с 3:1 мача. Днес от 16.10 е срещата за третото място на турнира, в която ще играят Пуерто Рико и България. От 19.10 часа е финалът между тимовете на Доминиканската република и Полша. Победителят се изкачва в елитното ниво на "Гран при".

„Дунав Ултра” – преоткрий България!

682 километра за 48 часа по течението на Дунав с колело и бягане. Това е предизвикателството „Дунав Ултра”. Стартът е на 20 август на 30 км от гр. Видин – в село Куделин, а финалът е в село Дуранкулак, най-североизточното населено място в България. Повече за инициативата и нейната каузата, научаваме от нейния инициатор Борис Бегъмов: Инициативата се роди през 2014 година като лично предизвикателство и част от моята собствена промяна, тъй като в миналото водих доста нездравословен начин на живот. Предизвикателството „Дунав Ултра” и преминаването на толкова голяма дистанция в екстремни параметри беше част от новия ми мироглед – споделя Борис. А относно избора на маршрута обяснява: Поречието на Дунав, както и цялата държава, има изключително интересна история и природа. Ние добре познаваме Черноморието, красотата на Родопите, Краището, но Дунав остава по някакъв начин по-изолирана, но пък изключително атрактивна част. В живота Борис е експерт в областта на дигиталния маркетинг, а негови спътници по дистанцията ще бъдат Илиян Лазаров – създател на Интернет платформата RunBG , Филип Лхамсурен – българин с монголска кръв, участник в експедиции в различни части на света, Станислав Евгениев – бивш гребец и фитнес инструктор, който понастоящем работи в сферата на сигурността, и Борислав Йорданов – планински колоездач с рекордно време за преминаване на Стара планина по маршрута Ком-Емине с велосипед. С участието си в инициативата, всеки от тях отправя свое лично предизвикателство към себе си. Ето какво е то според Илиян Лазаров: За мен на първо място стои чисто физическото предизвикателство. Но реално осъзнах самата кауза и отговорността на „Дунав Ултра” преди два месеца, когато се движих по един веломаршрут в Родопите и видях, че оттам преминават доста хора, голяма част от тях чужденци – холандци, германци. Срещнах дори професор от холандски университет, който проучваше трасето за места, където да води своите студенти, за да изучават природните богатства на България. Тогава реално, движейки се от селце на селце, виждайки как този тип туризъм се е развил, си дадох сметка, че предизвикателството „Дунав Ултра” е като искра, която може да се запали и същото да се случи и по поречието на Дунав. Дунав е втората по дължина европейска река след Волга, но за разлика от нея минава през редица държави като артерия в сърцето на Европа. И докато в развитите икономики тя се ползва като търговски и туристически път, на територията на България, според Филип Лхамсурен, който е прекосявал участъка с обикновена лодка, поречието на Дунав е уникално с това, че в някои места природата е толкова първична и дива, че човек сякаш се връща хиляди години назад във времето. Борис обяснява, че спортното предизвикателство „Дунав Ултра“ всъщност отправя покана към всички любители на екзотичния туризъм да се запознаят с един удивителен район, незаслужено останал встрани от тяхното внимание: Районът на Северна България и точно поречието на река Дунав е изключителен с природните си забележителности и историческите обекти. Регионът има уникална история още от времето преди Първата българска държава, от времето на Римската империя, когато тя е достигнала най-широка територия. Българската част на река Дунав е била границата на Римската империя. С цел нейното опазване там са разполагани и развивани самостоятелни градове. На териториите на днешните градове Свищов(римският Нове) и Силистра (римският Дуросторум) е имало римски легиони, готови да отбраняват империята от северната страна към днешна Румъния, където е била територията на даките. Оттогава са се съхранили следи вече повече от две хиляди години. Има места, където, както се шегуваме, ако ходиш по черния път и се спънеш в камък, този камък може да бъде артефакт. Поради трусовете в държавата през последните 20-30 години обаче тези места се обикалят от местни хора, иманяри и други, които търсят имане. Борис споделя, че докато едни държави трябва да измислят истории и легенди за конкретни местности, за да привличат туристи, България е толкова богата на исторически забележителности, че са необходими много средства те да бъдат опазени. Въпреки кризата, трябва да се полагат усилия тези наши дадености да се превръщат в конкретни туристически продукти и да се предлагат на света, който е гладен за приключения. Смятам, че това е начин България да популяризира себе си, а така също и за малките общини да генерират приходи, подчертава Борис Бегъмов. Въпреки че участниците в „Дунав Ултра” си поставят времева рамка от 48 часа за своето приключение, инициаторът на предизвикателството казва: Посланието ни към хората е да пътешестват бавно и с любов, желание и любопитство, да научават повече за региона. Участниците в предизвикателството ще снимат и документален филм, целта на който е да се представи поречието на река Дунав и възможностите, които предлага регионът за туристите. Филмът трябва да бъде готов до края на 2016 година.Снимки: личен архив

Волейболистите ни изпуснаха финала на Европейската лига

Мъжкият ни национален отбор по волейбол не успя да се класира за финала на Европейската лига, която се провежда в Двореца на културата и спорта във Варна. Тимът воден от Мирослав Живков отстъпи с 2:3 гейма пред Естония във втория полуфинал на надпреварата. Отборът на Естония започна повече от добре срещата и набързо поведе с 4:1. Гостите успяваха да организират много добра блокада, което затрудняваше максимално българските атаки и при първото техническо прекъсване резултатът бе 8:3 за естонците. Гостите продължиха с отличната си игра, докато домакините допускаха много грешки. Добрата игра на блокадата и разнообразните атаки на Естония им позволи при второто техническо прекъсване да водят с 16:9. До края на първата част Естония нямаше никакви проблеми и спокойно спечели гейма с 25:18. През втората част националите ни показаха много по-качествена игра и успяха да поведат още в началото, а при първото техническо прекъсване водеха с 8:4. Естонците допускаха много грешки и при посрещането, и в атака, а българският тим бе стабилен във всички компоненти на играта, а след отлична атака на Велизар Чернокожев дойде второто техническо прекъсване при резултат 16:9. До края на гейма българите бяха безкомпромисни и затвориха гейма с 25:15. След равенство при 4:4 през третата част гостите успяха да поведат в резултата и при първото техническо прекъсване водеха с 8:5. Естонците успяха да поддържат преднината си и при второто прекъсване водеха с 16:11. С по-добрата си игра гостите заслужено спечелиха третата част с 25:19. Домакините отново показаха различна игра в началото на четвъртата част и успяха да поведат още в началото и при първото техническо прекъсване водеха с 8:5. Българите успяха да затрудняват противника си с началните си удари, показаха отлична блокада и много добри атаки и при второто прекъсване водеха с 16:7. Домакините не изпуснаха изобщо инициативата до края на гейма и го спечели с 25:14 и изходът от мача щеше да се реши с тайбрек. В началото на тайбрека Естония успя да поведе с 3:1, но момчетата на треньор Мирослав Живков реализираха 4 поредни точки и не само изравниха, но и поведоха в резултата. Гостите изравниха веднага при 4:4, а след това поведоха с 6:4. Последваха обаче три поредни точки на националите ни и те отново излязоха напред в резултата. Последваха 5 изравнявания на резултата, но в крайна сметка гостите успяха да вземат тайбрека със 17:15 и спечели мача с 3:2 гейма. Днес от 15.00 часа Австрия и България ще спорят за бронзовите медали в лигата. От 18.00 часа пък Естония се изправя срещу тима на Македония в спор за първото място.

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

Ето как ще изглежда новият лаунчер за смартфони Nexus 2016

Смартфоните Nexus , които ще се появят на пазара през тази година ще бъдат произведени от HTC и се очаква да видим два различни модела с кодовите имена Sailfish и Marlin, които ще имат 5.2 и 5.5-инчови дисплеи. Двете устройства ще се възползват от предимствата на всички функционалности в Android 7.0 Nougat и също така ще имат нов Launcher за стартиране на приложения. Класическият Google Search уиджет е преместен в горната лява част и лентата с търсенето се активира с кликването върху G иконата, а в дясно ще се показва информация за часа и датата.    Новият Launcher отново е в долната част на дисплея, но вече е разположен в прозрачна секция със стандартните икони за достъп до Phone, Меssages, Gmail, Google Chrome и Camera, предаде AndroidPolice. За да го активирате можете да плъзнете пръста си навсякъде в тази част на началния екран или да кликнете върху стрелката разположена над този раздел и така да видите списъка с всички мобилни приложения. След като откриете каквото търсите можете да го затворите с едно движени надолу където и да е на дисплея с изключение на лентите за нотификации и навигация или с Back бутона.   Новият лаунчер разполага с променена лента за търсене в горната част, която е с много по-големи размери, като Google все още провеждат тестове и това не е финалната му версия. Очаква се да се промени поведението и анимациите около "G" бутона, както и да интегрира Google Assistant функционалност към него, както и нови бутони за навигация. Предстои да видим дали тези промени ще са достъпни само за новите смартфони Nexus или ще са част от платформата Android 7.0 Nougat.   Вижте смартфоните Nexus (2016) ще работят с Android Nougat и ще имат Snapdragon 821 процесори

Великите европейци – Жана Д`Арк (част първа)

“Господ избра за свое оръдие най-нищожното измежду своите създания” – това са думи на Жана Д`Арк. Както свидетелства нейният паж Луи, насаме с него, тя неведнъж така описва себе си. И нищо, че светът я знае като френски национален герой, повел войната срещу окупаторите англичани; като мъченица, изгорена на кладата, а после обявена за светец на католическата църква и покровител на Франция; като чиста еманация на френския дух. Но всъщност – коя Жана Д`Арк познава светът? Съвсем резонен е въпросът коя точно Жана Д`Арк познава светът. Дали неграмотното селянче от Лотарингия, което ръководи цели армии по-успешно от техните собствени генерали или незаконната кралска щерка, специално обучена, незнайно къде и от кого, за мисията да спаси Франция. Дали 17-годишната крехка, скромна и силно религиозна девица, молитвено коленичила в местната църква на Домреми или 18-годишната нахаканата фурия, която връхлита френския двор в Шинон, събужда го от отчаянието и на бърза ръка превръща дофина в крал.  А може би пък знаем най-много за 19-годишната вещица, изгорена на кладата, въпреки че в разпитите успява да избегне и най-тънките богословски капани, които инквизиторите и поставят? А всъщност - изгорена ли е наистина Жана Д`Арк или е избегнала тази наистина неприятна част от съдбата си? И освен това, имаме ли каквато и да е представа за характера на гласовете, които това дете цял живот чува и сляпо следва – дали те са ангелски, както тя самата настоява или зад тях се крие Сатана, както мнозина продължават да смятат? Наред със споровете дали англичанинът Уйлям Шекспир действително е съществувал и кой всъщност стои зад това име, истината за живота и съдбата на французойката Жана Д`Арк е една от другите огромни загадки в европейската история и култура. Дали тя някога ще бъде разрешена? Съмнявам се. С новите поколения изследователи и новите научни методи на изследване, вместо да намаляват, тайните, свързани с Жана Д`Арк, сякаш стават все по-тайнствени и все повече на брой, съответно – увеличава се и броят на хипотезите. За нас, обикновената публика, остава удоволствието да четем с интерес, но все пак да помним, че всичко е само за сведение, че не трябва да вярваме докрай на нито една версия, колкото и убедително да звучи тя сама по себе си, защото със сигурност в цялата работа винаги има и още нещо. Преди да се заровим в кашата, наречена „живот на Жана Д`Арк” обаче, не трябва да забравяме, че тя е част от още по-голямата каша, наречена Стогодишна война между Англия и Франция. Няколко необходими уточнения. Първо, тази война, макар позната като Стогодишна, продължава всъщност 116 години – от 1337-ма до 1453-та. Второ, военните действия в нея не са постоянни, както сме свикнали от големите войни през ХХ век, а се развиват на отделни кампании и се редуват с дълги години на мир или поне примирие. Трето, във войната, освен двете основни държави, е набъркана по-голямата част от Европа. По един или друг начин участват или са пряко засегнати Шотландия, Уелс, Ирландия, Навара, Фландрия, Нидерландия, Германия, Бохемия, в някакъв период Испания и Португалия също не остават настрани и се сбиват помежду си в полза съответно на Франция и Англия. Пето, Стогодишната война носи много съществени промени в характера на европейските общества – смята се, че тя поставя край на типичната феодална система, в която властва нобилитетът и след нея Франция тръгва към абсолютната монархия, а Англия поема към изграждането на своята модерна политическа култура. Шесто, и в двете страни започва да се развива истинското чувство за национална принадлежност, което векове по-късно стимулира и създаването на системата от национални държави в Европа. Значим ефект е също, че френският език, който дотогава е официален за норманската английска аристокрация, се заменя изцяло с английски, а той пък така се развива, че стига сега до положението на световен език. Седмо, след края на войната Англия губи напълно континенталните си владения и се превръща в чисто островна държава, а това стимулира превръщането и в силна морска страна. Още по-общо казано – там започва да се развива онзи типично английски дух за справяне с всяка ситуация, който по-късно превръща малкия остров в световна империя. Осмо, ефект от Стогодишната война е и развитието на военното дело – например покрай ефективността на далекобойните английски лъкове, съществено намалява ролята на рицаря като бойна единица, а също - на тежката кавалерия. През това време се променят оръжията, военните тактики, а и самата структура на войските, стига се във Франция и до създаване на първата истинска професионална армия, която е много по-дисциплинирана и добре обучена от използваното дотогава опълчение. Истинските корени на Стогодишната война всъщност могат да се проследят далеч назад в историята, още към края на ІХ, началото на Х век. Тогава викингският вожд Хролф, познат като Роло, а после с християнското име Роберт, идва в Нормандия, дадена на викингите за заселване от Шарл ІІІ, крал на франките. Викингите обаче са буйни момчета, присвояват си земята и се кръщават дукове на Нормандия, а през 1066 завладяват и Англия. Така те управляват като крале Острова, но на континента са васали на краля на франките. Към началото на ХІV век династията на Капетингите, която управлява Франция, остава без пряк наследник и в борбата за власт се преплитат различни интереси.  През 1337 година английският крал Едуард ІІІ напада Франция, като заявява претенции за трона, с който наистина е свързан по майчина линия. В следващите години англичаните завладяват доста от френските земи в северната част и си връщат контрола върху Гаскония и Аквитания на юг. Бойните действия се водят на континента, англичаните стават известни с политиката си на „изгорената земя”, чумата също не закъснява да се намеси и след десетилетия битки, в началото на ХV век Франция е напълно изтощена икономически, психически и военно.  Някъде към 1415-та, когато Хенри V нахлува отново на континента, на френския престол е лудият Шарл VІ, а херцозите на Орлеан и Бургундия се карат за регентството. Бургундците скоро стават съюзници с англичаните, Париж е в техните ръце и кралица Изабел Баварска, подписва прочутия договор от Троа. Той предвижда след смъртта на Шарл VІ френският престол да премине у наследниците на Хенри V. Изабел изобщо не се съобразява с правата на собствения си син, Шарл VІІ, който междувременно се обявява за дофин, тоест, наследник и бяга от англичаните на юг.  Нейното отношение обаче повдига сериозни съмнения, включително у самия Шарл, дали той наистина е законният наследник на френския престол или е незаконен плод на по-раншната любовна връзка на кралицата с херцога на Орлеан, както се мълви. Това е важен въпрос, той е свързан пряко с появата на Жана Д`Арк на реалната политическа сцена и нейните действия по-нататък. Стандартната история за живота на Жана Д`Арк може да се разкаже сравнително сбито и дори да и повярваме, ако, разбира се, напълно забравим изкуството на логиката и способността да задаваме правилни въпроси. Ето как звучи тя. Жана Д`Арк е родена през 1412 година, в малкото селце Домреми, на границата между Лотарингия и Бургундия, в семейството на Жак Д`Арк и Изабел Роми, което е прякор и означава Римлянката. На 13-годишна възраст Жана започва да чува гласове, придружени с видения на светци. Отначало те съветват необразованото полудиво селянче да бъде добро момиче и да ходи на църква, но след няколко години изведнъж започват да и внушават, че тя е предопределена да спаси Франция от англичаните. За целта само трябва да освободи град Орлеан от обсадата, после да превземе Реймс, единственото легитимно място, където от времето на Карл Велики се извършва коронацията на френските крале, и да короняса там дофина Шарл VІІ. Някак си тя наистина свършва всичко това, но после не се съобразява с нареждането на гласовете да се оттегли на село, така че е заловена от бургундците и продадена на англичаните. Те, чрез своите френски колаборационисти духовници пък я съдят за ерес и вещерство, осъждат я и, 19-годишна, изгарят я на кладата. Няколко години по-късно във Франция има нещо като епидемия – различни жени се представят за оцелялата Жана Д`Арк, а една от тях дори е припозната от роднини, чествана е официално в Орлеан и получава финансова помощ за заслугите си към града. През 1452  Шарл VІІ събира документите от процеса на Жана и прави преглед за неговата законосъобразност. Установява се, че е всичко е незаконно. Въз основа на това и на множество свидетелски показания, започнатият през 1455 от папа Калист ІІІ нов процес оневинява напълно Орлеанската дева. През 1909 папа Пий Х обявява Жана Д`Арк за блажена, а през 1920 Бенедикт ХV я канонизира за светец. Това е официалната версия, поддържана от официалните историци. Всеки, който зададе какъв да е въпрос по нея обаче, веднага бива заклеймен. От друга страна – как да не питаш, та те въпросите си валят точно като из ведро.

Камери ще следят за гратисчии

 - Г-н Зарков, през миналата седмица СОС гласува споразумение с частния превозвач „МТК Гроуп”, с което изчистихте стар спор за 16 автобусни линии. Част от опозицията обаче нарече доклада „обир” и „постановка”. Как ще отговорите? - Комуникацията по този въпрос не протече добре. Въпросът е спорен след заявеното ни намерение да не се продължава практиката за външни и частни оператори в градския транспорт. Основното обаче е, че има решение на ВАС, с което се потвърждава, че конкурсът за тези 16 линии е спечелен от „МТК Гроуп”.От друга страна, има и заведено дело за неустойка, което допълнително усложни цялата ситуация. Но основното е, че това споразумение има и положителни страни, една от които е финансова. В момента общинският оператор вози на 3,05 лева на км, докато МТК ще извършва тази услуга за 3 лв./км. Тази на пръв поглед незначителна разлика, пресметната през милионите километри пробег, означава милиони спестени пари за софиянци. От друга страна, северните територии се обслужват от по-стари автобуси, а и разписанието им не е достатъчно добро. С програмата за 300 нови автобуса обновяването ще е факт до две-три години, докато с договора до месеци северните територии вече ще се обслужват с нови превозни средства, а пътуването ще е по-удобно и комфортно за пътниците.   - Заради скандала с т.нар. депутатски спирки изгоряха зам.-кметът по транспорт и шефовете на Центъра за градска мобилност. В момента Сметната палата и Държавната финансова инспекция проверяват дружеството. Как ще върнете доверието на софиянци в ЦГМ?   - Новото ръководство на ЦГМ има няколко много важни задачи. Те трябва да подобрят комуникацията с неправителствените организации и гражданите и да бъдат по-открити. Много често ЦГМ попада под критиките на различни организации, защото липсва достатъчно информация за иначе важни и верни решения. Друг път нападките към дружеството са чисто спекулативни. Не трябва да забравяме, че ЦГМ прилага рестриктивни мерки спрямо гражданите и няма как да очакваме, че то може да бъде обичано. Все пак отговарят за реда в паркирането, което е свързано с поставянето на скоби и репатриране, а, от друга страна, там са и контрольорите в градския транспорт.   - Избрахте ново ръководство на ЦГМ. Какви са първите задачи, които ще им възложите?   - Най-важната е процедурата за въвеждането на електронната система за тарифиране. Тя ще даде по-гъвкави методи за плащане по време или разстояние. Изграждането й ще включва валидатори и бордови устройства в автобусите, тролейбусите, трамваите, пунктовете за издаване на превозни документи и свързване със системата на метрото. Предвидено е да се изгради и видеонаблюдение за по-голяма сигурност в превозните средства. Във всяко превозно средство ще се изгради и автомат за продажба на документи. Системата ще позволява на пътниците да си ги купуват през телефона или да си зареждат картите през уебплатформа и автомати. Системата ще даде ясна картина кои са най-натоварените линии и докъде се пътува най-много. Така ще получим и необходимите аналитични данни, за да може, когато пуснем третия лъч на метрото през 2019 г., надземният транспорт да претърпи цялостна реорганизация, за да бъде много по-удобен и ефективен за гражданите. На новото ръководство възлагаме да изработи и анализира дали и къде е необходимо въвеждането на нови платени зони за паркиране. В момента имаме много жалби и желания от гражданите за въвеждането им, защото ефектът им се доказа през годините. Те трябва да работят и за изграждането на още паркинги и да довършат тези при метростанциите „Централна гара” и „Стадион „Васил Левски”. Този при метростанция „Сливница” е много важен, защото там има сериозен натиск от автомобили от населените места в западна посока на София - Сливница, Божурище. Всеки ден там паркират около 200- 300 автомобила.   - Като споменахте платените зони, в 6 района имаше допитвания да се разшири ли зелената зона. Какво показаха резултатите и ще се реши ли така проблемът с паркирането?   - Този процес започна преди три месеца, като се провеждат регулярни срещи с шестимата кметове. На тях изкристализираха няколко места, където гражданите имат желание за въвеждането на зони за паркиране. Надявам се в следващите два месеца вече да е ясно къде трябва да се въведат и дали това ще е решение на проблема с паркирането. В момента кметът на район „Студентски” Димитър Дилчев иска да се въведе съвсем различна платена зона. Кметът на „Лозенец” пък смята, че е изключително важно и наложително „зелената” да се въведе поне в долната част, защото тя е близо до центъра и там автомобилният натиск е много голям. Всички тези предложения предстои да бъдат обсъдени и обобщени от ЦГМ, а Столичният общински съвет ще има последната дума.   - Как ще се справите с гратисчиите?   - Новата система за тарифиране ще е един надежден инструмент и срещу гратисчиите. Заедно с нея ще изградим система за видеонаблюдение, която освен за сигурност на пътниците ще може да брои и пътниците. Това иновативно решение в реално време ще дава информация за валидациите в превозното средство и действителния брой пътуващи. Информацията директно ще отива при проверяващите и те ще могат да взимат решения на момента. Давам следния пример: ако в автобус 280 има трима човека без валидиран билет, но в следващия, който идва, те са 13 човека, контрольорите ще могат да изберат в кой да се качат. Така ще има и пряк контрол и на проверяващите. В момента ЦГМ подготвя доклад, в който ще се разпишат мерки за т.нар. рискови линии. Към тях винаги е имало особено внимание, а сега отново засилихме контрола в тях.   - Докъде стигна процедурата с изграждането на 33-те велостанции с колела под наем?   - Отворихме заявленията, комисията разгледа и допусна до участие и четиримата участници. Но един от тях за съжаление обжалва процедурата пред КЗК и Административния съд. Магистратите вече се произнесоха, че това е от компетенцията на КЗК, така че очакваме решението им, с което незабавно ще пристъпим и към втората част – отварянето на офертите. Ако няма повече обжалвания, се надяваме, че през следващата година ще можем да реализираме идеята за обществени велосипеди. Стартираме с 33 стоянки, 400 велосипеда в централната градска част и в широкия център. Условието, което поставихме, е първият половин час да е безплатен, това означава и без пари, защото половин час е напълно достатъчен за предвижването например от Лъвов мост до НДК. На следващ етап ще могат да се изградят още 15 велостанции към периферията. Тогава вече те ще имат и довеждаща роля към централната градска част.   - А какво става с велоалеите, от години чакаме трасетата да бъдат свързани, а не разпръснати хаотично из града?   - От години се занимавам с темата за велосипедната инфраструктура. Трябва обаче да си дадем ясна сметка, че обществените пространства в столицата са ограничени. Това е причината да се срещат трудно преодолими препятствия за изграждането на велотрасета, особено в центъра. Искам дебело да подчертая, че Законът за движение по пътищата не забранява велосипедистите да са участници в движението, но това не отменя задачата ни за изграждането на алеите. Още през 2012 г. беше създадена първата работна група за изграждането на велосипедна инфраструктура, а в момента със заповед на кмета Йорданка Фандъкова е сформирана нова, която ще трябва да направи нова програма. Основната цел е изграждането на допълнително довеждащи трасета и обвързването им в единна мрежа, която да позволи преминаване на големи разстояния. Надявам се до края на годината тя да е факт.   - Кога ще стартира отдаването на концесия на спирките в София?   - Повече от година разглеждаме доклада в комисиите на СОС, за да може новите ни колеги от този мандат да се запознаят достатъчно с условията на концесията. С времето се очертаха много добри предложения. Така вече около 60% от спирките ще имат спирконавеси. Освен това всички знаци ще бъдат еднакви. С документацията се възлага на главния арх. Здравко Здравков, като визионер на града, да одобри типовите проекти за спирките. Искаме те да са удобни за гражданите и да сложим край на мръсотията и грозните картинки по спирките, защото концесионерът ще трябва да ги почиства и да ги поддържа в добър вид.   ВИЗИТКА Роден е през 1975 г. Завършил е "Икономика на търговията" в Стопанска академия "Д. Цанков" – Свищов, и магистратура "Финансов мениджмънт". Общински съветник в София от листата на ГЕРБ Член е на комисиите по инженерна инфраструктура и по транспорт към Столичния общински съвет

Продажба на наследство

 За добро или зло, времето, отредено ни за живот, все някога изтича. Наред с болката от невъзвратимата загуба, смъртта носи след със себе си и определени правни последици. Така се стига до въпроса какво се случва с всичко онова, което починалият е притежавал или дължал приживе – колата, къщата, неплатените сметки за ток или вода… Тоест, какво се случва с наследството, което починалият оставя? Знам, че мога да приема наследството си или да се откажа от него. Имам обаче и трета опция – да го продам. В следващите редове ще разбера как да направя това. Какво включва моето наследство и защо ми е да го продавам? Наследството е съвкупността от всички права и задължения, които моят наследодател е натрупал през живота си. Важно е да знам, че в наследството се включват не само имоти, движими вещи, участия във фирми, парични влогове (т.е. права), но и  неплатените сметки, задължения покредити, неплатени данъци. Не са част от наследството т. нар. “ненаследими права”. Такива са например правото на ползване, учредено в полза на наследодателя ми, или правата му по трудово правоотношение (заплата, обезщетения и др.). Ако приживе наследодателят ми не е бил в особено добро финансово положение, е твърде възможно да се окаже, че наследството му съдържа повече задължения, отколкото права. Ето в този случай, ако все пак не искам да се откажа от наследството си, бих могъл просто да го продам. Продажбата на наследство е особен вид продажба, при която не продавам някаква определена вещ или определен имот, а цялото си наследство като съвкупност от права и задължения. Тоест, продавайки наследството си, не съм длъжен да посоча какво точно се включва в него –  има ли, или няма някакви недвижими имоти, движими вещи или пък задължения, както и какви са те. И в това се крие красотата на тази продажба – не нося отговорност за онова, което се включва в наследството! Така, ако купувачът си е мислил, че хубавата къща с басейна е част от моето наследство (и затова го е купил), а впоследствие се окаже, че не е, няма как да търси отговорност от мен! Важно! Възможно е все пак с купувача да уговорим, че ще нося отговорност и по отношение на определена вещ, имот или вземане (да гарантирам, че те са част от наследството). Но това е просто възможност, не задължение! Зависи от постигнатото съгласие между нас. Длъжен съм да обезпеча (гарантирам) на купувача само и единствено качеството си на наследник. Това мога да направя чрез удостоверението си за наследници. Внимание! В случай че продам наследство, а впоследствие се окаже, че въобще не съм бил наследник, ще нося отговорност пред купувача! Кога мога да продам наследството си? Мога да продам наследството си, само ако то е вече открито. Това означава, че не мога да го продам преди наследодателят ми е да починал. Подобна продажба противоречи на морала и добрите нрави и според закона е нищожна! Освен това, за да продам наследството си, не трябва да съм се отказал от него. Може и да не съм приел все още изрично наследството и все пак да го продам, защото самата продажба се счита за акт на мълчаливо приемане от моя страна. Сключване на договор за продажба на наследство Договорът, с който продавам наследството си, трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите (моя и на купувача). Разбира се, за тази заверка се дължи нотариална такса. Размерът на таксата зависи от удостоверения материален интерес (най-общо казано стойността) на сделката. Минималният й размер е 30 лв. Конкретната такса се изчислява по правила, които мога да видя тук. Договорът за продажба на наследство подлежи на вписване в Имотния регистър. Затова, при изчисляване на конкретната такса, трябва да видя правилата относно договорите, които подлежат на вписване! При сключване на договора трябва да удостоверя качеството си на наследник. Това става судостоверение за наследници. Какви права и задължения възникват за мен? Като продавач, разбира се, имам право да получа уговорената цена. В случай че преди продажбата съм събрал някое вземане, което е било част от наследството, или пък съм продал някой предмет, съм длъжен да обезщетя купувача за това. Това е така, защото продавам цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, а продавайки колата, например, то вече не е “цяло”. Ако пък съм изпълнил някое от задълженията на моя наследодател преди да продам наследството, то купувачът (защото купува правата, но и задълженията!) ще трябва да ми върне платеното от мен. Ами ако в наследството има недвижим имот? Знам, че продажбата на недвижим имот се сключва под формата на нотариален акт. Нужно ли е и тук такъв? Отговорът е не! Тъй като при продажба на наследство не съм длъжен да посоча какво точно се включва в наследството (в т.ч. и недвижимите имоти), няма нужда от нотариален акт. Нотариалната заверка на подписите е достатъчна! Важно! Ако купувам наследство и в него има недвижим имот, мога да защитя собствеността си срещу трети лица, само ако договорът за продажба на наследство е вписан в Имотния регистър. Договорът се вписва от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Ако имотите са повече от един, нужно е договорът да се впише от службата по вписванията  по местонахождението на всеки един от тях. А мога ли все пак да запазя някоя вещ от наследството за себе си? На практика, да. Мога да уговоря с купувача да запазя за себе си някоя вещ (защото например има сантиментална стойност за мен) от наследството, но само при условие, че това не изменя характера на договора. Това значи, че ако в наследството ми има общо 5 имота и аз запазя 3 от тях, а останалите 2 продам, това вече няма да бъде продажба на наследство, а обикновена продажба! Всичко е въпрос на преценка в конкретния случай. А какво се случва, ако след като съм си продал наследството ми възстановят собствеността върху имот (реституция)? Той за мен ли остава? Да. Продажбата на наследство има действие само за онези имоти, на които съм бил собственик към момента на продажбата. След като ми реституират даден имот (къща, нива), за мен възниква право на собственост върху него. Купувачът по вече сключения договор за продажба на наследство няма право на каквито и да е било претенции спрямо реституирания имот, защото към момента на продажбата той просто не е бил част от моето наследство. След реституцията, разбира се, мога да се разпоредя както намеря за добре с имота, включително и да го продам.   * Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Елица Колева, pravatami.bg

Великите европейци – Антонио Вивалди

Искате ли да чуете как звучи липсата на музика? Тишина, тишина, тишинаНе знам дали имам право да започна историята точно на Антонио Вивалди с мълчание. Дали това не е пренебрежение към истинския, страстен и безкраен живот, който кипи в музиката му, към цветовете на нежността и силата на драматизма, които бликат от нея, към диханието на любовта и поклона пред бога, които я въздигат. Не е пренебрежение. Имам право да започна така, защото преди 275 години всичко така свършва. Човекът, наречен Вивалди, с цялата му вдъхновяваща музика, е погребан във Виена като бедняк, на гроба му не се чува и стон, той си тръгва в тишина. Какво ли е струвало на духа му да гледа отгоре това безмълвно погребение. Така че – чуйте, няма музика. Тишина, тишина, тишина Вивалди, Лято, Престо Още някой сериозно да твърди, че е снобско да се слуша Вивалди? Или че е проява на не особено изискан вкус? А ако го и харесваш на всичкото отгоре, това си е направо предателство към високите интелектуални стойности. Знам откъде идва това вирене на нос у снобите. Те вероятно не знаят, но аз знам. То тръгва от Карло Голдони, известен италиански писател и интелектуалец от времето на Вивалди, който лично го познава и казва за него, че е „гениален цигулар, но посредствен композитор”. После отношението минава през забравата, която ляга върху музиката на Вивалди в края на живота му, когато музикалните вкусове рязко се променят и продължава дълго. След това минава и през онази подхвърлена през ХХ век реплика на композитора Игор Стравински: „Вивалди е силно надценен, той е един тъп човек, който просто композира една и съща форма много пъти.” Добре, де, аз нищо не разбирам от музика и всички тези оценки биха могли да ми направят впечатление, ако не знаех за оценката на може би най-големия музикален гений на човечеството, самия маестро Йохан Себастиан Бах. Не, неговата не е изказана с думи, а е изразена чрез няколко прости факта – Бах се учи от Вивалди на композиция, прави кавъри на негови парчета и стига дотам, че откровено залага принципи от музиката му в знаменитата си поредица „Бранденбургски концерти”. Толкоз по въпроса за позитивните и негативните оценки. Ако някой още иска да спори – да спори с Бах, не с мен. Или със самия Вивалди, ако предпочита. Вивалди, Симфония №2, Анданте, 1.29.00  В представите на много наши съвременници името Антонио Вивалди не се свързва с обществени скандали или други особени драми, то е просто едно от големите имена през музикалната епоха на барока, която мнозина наричат още „предкласика”. Някои негови съвременници обаче смятат Антонио Вивалди за истински „музикален хулиган”. Той заслужава това прозвище с факта, че е „смел новатор, въвел духовите инструменти в оркестровката”, както пишат критиците. Доколкото разбирам, по онова време духовите инструменти, както и ударните, изобщо не са част от нормалния оркестър, а са част от арсенала на армията - служат само за по-отчетливо отмерване на ритъма във военните оркестри. А Вивалди рязко променя това, прави духовите част от фона, на който да се вихрят солата на цигулките и другите струнни, затова половината хора из Европа, където става известен, го ругаят. За сметка на това обаче другата половина го харесват толкова много, че му дават поръчки или тръпнат да издаде новите си композиции, за да ги купят. Карл VІ, императорът на Свещената римска империя, който е голям любител на музиката, го прави рицар, дава му златен медал и го кани при себе си във Виена. Явно Карл е силно захласнат не само по музиката, но и по човека Вивалди. След единствената среща на живо, която двамата имат, той казва, че за това кратко време е разговарял с композитора повече, отколкото с всичките си министри през последните две години. Кралят на Франция чрез своя посланик във Венеция изглежда също си пада по Вивалди и през 1726 му поръчва да композира музика по повод раждането на принцесите Хенриета и Луис-Елизабет, след като година по-рано за сватбата на самия Луи ХV, вече е прозвучала грандиозната „Глория”. Вивалди, Глория  Антонио Луцио Вивалди е роден през 1678 година във Венеция. Семейството му е бедно, той има вродена болест - тежка астма или друг проблем с дишането, който му остава за цял живот. При раждането си изглежда толкова зле, че акушерката веднага го кръщава, като смята, че е на умиране и няма да стигне до църквата. Бащата на Вивалди е бръснар и цигулар, но постепенно зарязва удоволствията на бръсненето за сметка на музиката. Това съчетание не е толкова необичайно – в бръснарските салони на Венеция задължително има музикални инструменти, за да се забавляват клиентите, докато чакат реда си. Или самият бръснар, когато няма клиенти. Така или иначе, татко Джовани става професионален цигулар в църковен оркестър и вероятно той дава първите уроци на сина си. Който пък се развива и става гениален цигулар, буквално - нещо като един век по-ранен вариант на Паганини. Освен музиката, от баща си Вивалди наследява и рижата коса, заради която по-късно го наричат „червения свещеник”. Да, свещеник е. Учи 10 години, за да получи църковния сан и не е особено доволен, когато се оказва, че заради болестта не може да изпълнява църковните задължения. Грешат онези, които намекват, че той по-скоро се прави на болен и посред някоя меса се изсулва към сакристията, за да запише поредната блестяща музикална идея, която му е хрумнала. Вивалди, Концерти за чембало, 8.05 Да, вярвам, че покрай звука на това чембало вече и по-големи музикални лаици от мен схващат истинския характер на бароковата музика. „Бароко” е португалска дума, значи „бисер с неправилна форма”. Тя влиза във френски и испански и започва да се използва като термин, който обозначава епохата на пищността и изобилието в изкуството. „Защо да се използва една нота там, където могат да се използват пет?” – този въпрос точно характеризира творческото мислене на онова време. Но така е и в живописта, в архитектурата.Епохата на барока започва някъде от средата на ХVІ век и продължава поне 150 години. В религиозен план негова идейна закваска е контрареформацията - времето, когато католическата църква се опитва да се противопостави на силната протестантска вълна в Европа. В политически план основата му е изграждането на силно централизираната държава – властта на кралят-слънце във Франция например. В икономически план пък барокът е плод на криза, която започва в Италия и постепенно се разпространява на север, като обхваща континента. Няма да навлизам в големи подробности за това, само ще кажа, че вероятно без музиката на Вивалди барокът  пак щеше да си бъде бисер с неправилна форма, но бисер не чак толкова красив. Вивалди, Концерт за мандолина и лютня  Животът на Вивалди е малко странен, пълен с противоречия и неизвестни. Заради болестта той прекарва повечето време на легло - не може да излезе сам, да отиде до пазара, около него винаги има хора, които му помагат за всяко движение. И въпреки това пътува доста из Европа, изнася концерти, гостува на монарси и благородни фамилии. Някои се учудват също, като разберат, че през по-голямата част от живота си Вивалди заема длъжности, свързани с музиката, в едно сиропиталище за момичета, за което и композира стотици от своите произведения. Не се стряскайте, това, пък и другите три венециански сиропиталища тогава, са нещо като институт за благородни девици. В тях живеят два вида деца – тези на благородниците, загинали във войните, основно с турците, които Венеция води, както и незаконните отрочета на оцелелите от въпросните войни венециански граждани. Институцията се финансира щедро от градската управа, а още по-щедро – от виновните богати татковци, които искат да осигурят на децата си поне част от грижата, която им дължат. В тези сиропиталища момчетата се обучават на търговия, а момичетата – на музика. Някои съвременни изследователи намекват, че именно в това общество на млади девици Вивалди вероятно е познал и удоволствията на любовта. Доста цинично предположение, което не се подкрепя от нищо. Доста по-логични, но пак несвързани с никакви доказателства, са предположенията, че певицата Ана Джиро, която Вивалди обучава, специално за която пише доста от оперите си и заедно с която живее години наред, освен негова муза, е и негова любовница. Той поне отрича яростно слуховете, които се носят за тази връзка. Като си помисля обаче – тъжно би било, ако този наистина страстен музикант, наречен Антонио Вивалди, никога не е изживял и безумството на обикновената човешка любов. Вивалди, Безумства, 7.34