06.10.2016

Резултати от търсенето

Есенен салон на изкуствата в Пловдив

Община Пловдив представи пълната програма на Есенния салон на изкуствата този септември в Пловдив. 2 септември Античен театър  20:00 ч. Официално откриване на Есенния салон на изкуствата Пловдив, 2016 Концерт на GIPSY 4 EVER Новият проект на бившите звезди от „Джипси кингс“ 26 август – 27 септември Античен театър Opera Open, 2016 – Есен 26 август 21:00 ч. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс Диригент Страцимир Павлов Режисьор Светозар Донев Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера – Варна 30 август 20:30 ч. „Исус Христос суперзвезда“ Рок опера от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс с участието на Наско от БТР и Християна Лоизу Диригент Константин Добройков Сценична среда Боряна Сечанова Хор и оркестър на Държавна опера – Пловдив 8 септември 20:00 ч. „Кармен“ – Жорж Бизе Диригент Диан Чобанов Режисьор Мария-Елена Мексия Солисти: Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов, Евгения Ралчева, Петър Данаилов и др. Балет, хор и оркестър на Държавна опера – Пловдив 15 септември 19:30 ч. „Тоска“ – Джакомо Пучини Международен проект с участието на солисти от Матера (Италия) Диригент Леонардо Куадрини Солисти: Росана Потенца, Франческо Дзингариело, Стефано Мео Хор и оркестър на Държавна опера – Пловдив 27 септември 19:30 ч. „Една нощ във Венеция“ – Йохан Щраус Режисьор Светозар Донев Солисти, хор и балет на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ Оркестър на Държавна опера – Пловдив 1 – 6 септември  Летен театър 18:00 – 23:00 ч. Осми PolineROOOCK fest Повече информация за програмата на: www.polineroplace.com 1 септември Концерт на групите Поморианс, Уикеда, Светльо Хиподилски, Обратен ефект, Холера 2 септември Концерт на група Кикимора със специалното участие на Йорн Ланде 3 септември Концерт на група Wild Rose, Гърция 4 септември Вечер на пловдивския рок от 70-те и 80-те 5 септември Концерт на младежки рок групи от Пловдив 6 септември Концерт на група Тангра 1 – 21 септември 9-и симпозиум Арт колаж Пловдив‚ 2016 Куратор Маргарита Джарова Участници: Албена Михайлова, Никола Певичаров, Александър Филев, Борис Богданов, Иван Чакъров, Цветана Димитрова, Яна Василева, Славчо Славчев, Ирена Иванова, Нели Гочева, Иво Бистрички, Мартина Караиванова 1 септември Изложбена зала на ДПХ ул. „Гладстон“ № 32 16:30 ч. Откриване на изложба 1 – 30 септември Стария град Национални есенни изложби Пловдив, 2016 „Огледало“ Куратор доц. д-р Галина Лардева 1 септември Балабанова къща 18:00 ч. Официално откриване на изложбите Участници: Балабанова къща Милена Цочкова – живопис и рисунка Андрей Градечлиев – фотографики и рисунки Яна Стойчева – живопис Ясен Панов – колаж Къща Хиндлиян Стела Василева – рисунка и обект Евелина Петкова – скулптура Иван Кюранов – фотография ГХГ, експозиция „Мексиканско изкуство“ Милена Бочукова – скулптура Деян Янев – живопис Съпътстваща програма 9 септември Дом на Киното „Лъки синема“ 19:00 ч. Предпремиера на документалния филм „Дистанция“ Режисьор Албена Михайлова 17 септември къща Хиндлиян 11:00 – 14:00 ч. Уъркшоп „Работилница за разбиране“ и фотоконкурс „Моето огледало“ Водещи: Мария Димчева и Дарина Бойкина Национални есенни изложби – Нощ/Пловдив 2016 Програма „Музеи и галерии“ 23 септември Стартира от Балабановата къща 20:00 – 21:00 ч. Kураторски тур на доц. д-р Галина Лардева Балабанова къща 21:00 – 21:30 ч. Среща-разговор с Ясен Панов – колаж къща „Хиндлиян“ 21:30 – 22:00 ч. Среща-разговор с Иван Кюранов къща „Хиндлиян“ 22:00 – 22:30 ч. Среща-разговор със Стела Василева – рисунка и обект къща „Мексиканско изкуство“ 22:30 – 23:00 ч. Среща-разговор с Деян Янев – живопис 24 септември Стартира от Балабановата къща 20:00 – 21:00 ч. Кураторски тур на доц. д-р Галина Лардева  къща „Мексиканско изкуство“ 21:00 – 21:30 ч. Среща-разговор с Милена Бочукова – скулптура къща „Хиндлиян“ 21:30 – 22:00 ч. Среща-разговор с Евелина Петкова – скулптура Балабанова къща 22:00 – 22:30 ч. среща-разговор с Яна Стойчева – живопис Национални есенни изложби – Нощ/Пловдив, 2016 Детска програма 24 септември къща „Хиндлиян“ 16:00 – 20:00 ч. Втори семеен шахтурнир „Старият Пловдив“ 1 – 30 септември Старинен Пловдив Къща Недкович Синя зона „12 години -12 автори в Недкович“ Куратор Тихомир Витков Участници: Миню Бонев,Петкан Наков, Иван Василев, Аделина Алексиева,Тихомир Витков, Паола Стоева, Надежда Белева, Никола Русев, Мариана Маринова, Цветелина Цонева, Васко Василев,Иван Велчев -Йово 1 септември 17:00 ч. Официално откриване на изложбата на художници в неравностойно положение 1 септември – 30 ноември Първо студио на Радио Пловдив 19:00 ч. Камерна сцена Пловдив Програмата включва 4 концерта. Повече информация на: www.facebook.com/ChamberScenePlovdiv 2 – 6 септември ХХII Международен кукленотеатрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ &“TheatAir 2016” Подробна програма може да намерите на: www.pptheatre.com,https://www.facebook.com/theatair/ Всички прояви на открито са безплатни, а всички спектакли в зала са с платен вход. 2 септември ул. „Княз Александър І“ до Градска художествена галерия 17:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ Градска художествена галерия ул. „Княз Александър І“ № 15 17:30 ч. Откриване на изложба „70-ти юбилеен сезон на Държавен куклен театър Пловдив“ терасата на „Арена“ до Римски стадион 18:30 ч. Музикален сет с Джипси Джаз сцена Куклен театър Пловдив 19:00 ч. Официално откриване на фестивала „Дама Пика“ – премиерен спектакъл на ДКТ Пловдив стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO 3 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Полицаят Артър и неговият кон Хари“– спектакъл на ДКТ Бургас Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ Камерна зала Драматичен театър 16:00 ч. „Патето, смъртта и лалето“ – спектакъл на Куклен театър Любляна, Словения пл. „Ст. Стамболов“ 17:00 ч. „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия пл. „Ст. Стамболов“ 18:00 ч. „Фолклорна магия“ – спектакъл на ДКТ Стара Загора до Римски стадион 18:30 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия пл. „Ст. Стамболов“ 19:00 ч. „Поко Льоко“ – улично цирково шоу на цирк„ Де Ла Люлин“ сцена Куклен театър Пловдив 19:00 ч. „Разгръщане“ – куклен спектакъл, САЩ стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO 4 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Огнивото“ – спектакъл на ДКТ Сливен Градска градина, срещу ЕВН 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 11:30 ч. „Фолклорна магия“ – спектакъл на ДКТ Стара Загора сцена Театър Хенд 16:00 ч. „Клоунът и неговите деца“ – спектакъл на „Ателие 313“, София до Римски стадион 17:00 ч. „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия до Римски стадион 17:00 – 17:40 ч. 18:00 – 18:40 ч. 19:00 – 19:40 ч. 20:00 – 20:40 ч. „Ти, аз и другите“ Проект живи статуи от Украйна, Португалия и България сцена Куклен театър Пловдив 18:00 ч. „Момче и вятър“ – Столичен куклен театър Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 18:00 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO терасата на Драматичен театър Пловдив, Главната пешеходна улица 20:30 ч. Музикален сет с Джипси Джаз сцена Куклен театър Пловдив 22:30 ч. „Allegro ma non troppo“ театър Ротатива, Испания 5 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Къде отиваш, конче?“ – спектакъл на ДКТ Добрич ул. „Княз Александър І“, до Градска художествена галерия 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ сцена Куклен театър Пловдив 16:00 ч. „Направено по поръчка“ – спектакъл на театър „Трейн“, Израел Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 17:00 ч. „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия пл. „Ст. Стамболов“ 17:00 – 17:40 ч. 18:00 – 18:40 ч. 19:00 – 19:40 ч. 20:00 – 20:40 ч. „Ти, аз и другите“ Проект живи статуи от Украйна, Португалия и България кв. Капана, ул. „Христо Дюкмеджиев“ 18:00 ч. „Нумио“ театър Ротатива, Испания сцена театър „Хенд“ 18:00 ч. „Тя трябваше да каже НЕ“ – спектакъл на куклен театър „Не се паникьосвай“, Гърция  до Римски стадион 18:30 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия стълби „Каменица“ 19:00 ч.  „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO Главна пешеходна улица от Община Пловдив до Римски стадион 19:30 ч. „Охлюв“ – пърформанс шествие на Театър на огъня и сенките Fireter, България сцена Куклен театър Пловдив 22:00 ч. „СамИ“ – театър „Умедио“, Испания 6 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Бременските музиканти“ – спектакъл на ДКТ Видин Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ сцена Куклен театър Пловдив 15:00 ч. „Вълшебното пътешествие на Удеард Тулне“ – спектакъл на куклен театър „Клайпедия“, Литва Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 17:00 ч.   „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия до Римски стадион 17:30 – 18:10 ч. 18:30 – 19:10 ч. 19:30 – 20:10 ч. 20:30 – 21:10 ч. „Ти, аз и другите“ Проект живи статуи от Украйна, Португалия и България кв. Капана, ул. „Христо Дюкмеджиев“ 18:00 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия сцена Куклен театър Пловдив 18:30 ч. „Хензел и Гретел“ – спектакъл на Драматично-куклен театър Пазарджик Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 19:00 ч. „Поко Льоко“ – улично цирково шоу на цирк„ Де Ла Люлин“ стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO сцена Куклен театър Пловдив 21:00 ч. Закриване на фестивала „Новите дрехи на Краля“ – спектакъл на театър „Хенд“ 3 септември – 26 октомври Фестивал „Sounds Of The Ages 2016“ 3 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на Йън Андерсън – „The best of  Jethro Tull“ 22 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на Katatonia с оркестър а на Държавна опера – Пловдив Диригент Левон Манукян 23 септември пл. „Централен“ 20:00 ч. Концерт на Macaco,Испания 26 октомври зала „Колодрум“ 20:00 ч. Японските барабанистиYamato представят новата си програма„Bakuon – Легенда за ритъма на сърцето“ 3 септември – 31 октомври Център за Съвременно изкуство Баня „Старинна“ Седмица на съвременното изкуство „Музеят Ръб“ Повече информация за програмата на:  www.arttoday.org 3 септември 18:00 ч. Официално откриване 7 – 11 септември Международна среща на представители на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма FIJET 10 септември Цар-Симеонова градина до Пеещите фонтани 19:00 ч. Церемония по връчването на награда „Златна ябълка“ за изключителния принос на Община Пловдив в развитието на туризма С участието на хора и оркестъра на Държавна опера – Пловдив 8 – 10 септември  Лапидариумът в Старинен Пловдив 20:30 – 22:30 ч. „Фасада“ – видео фестивал  Повече информация за програмата на: www.facade.arttoday.org 8 септември 20:30 ч. Официално откриване 9 – 10 септември Открита сцена Старинен Пловдив S'cool Rock Fest „Рокът за едно по-добро бъдеще“ Концерти на ученически рок групи с ментор Димитър Кърнев от група Д2, китарни клиники и уъркшопове в Балабанова къща и къща „Хиндлиян“ 10 – 23 септември Драматичен театър ХX Есенен международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ „Театърът безкрая“ Повече информация за програмата на:  www.scenatepe.com 10 септември Голяма зала 19:00 ч. „Възвишение“ – по романа на Милен Русков Драматичен театър Пловдив Драматизация Александър Секулов и Иван Добчев Режисьор Иван Добчев 11 септември Камерна зала 19:30 ч. Спектакъл на Стайко Мурджев по текстове на Камен Донев Премиера на Драматичен театър Пловдив 12 септември Голяма зала 19:00 ч. „Вълци“ – по „Трънски разкази“ на Петър Делчев Премиера на Драматичен театър Пловдив Драматизация Александър Секулов Режисьор Диана Добрева Камерна зала 19:30 ч. „Ничия Земя“ – по филмовия сценарий на Данис Танович Народен театър „Иван Вазов“ София Сценична адаптация и режисура Стоян Радев 13 септември Голяма зала 19:00 ч. „Рейс“ от Станислав Стратиев Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София Сценична версия и постановка Здравко Митков 14 септември Голяма зала 19:00 ч. „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан Малък градски театър „Зад канала“ София Постановка Бина Харалампиева 15 септември Голяма зала 19:00 ч. „Синята птица“ – феерия от Морис Метерлинк Народен театър „Иван Вазов“ София Режисьор Мариус Куркински Камерна зала 19:30 ч. „Пилето“ – по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс, филма на Алън Паркър, с текстове от филма „Великият диктатор“ Младежки театър „Николай Бинев“ София Сценичен вариант и режисура Васил Дуев 16 септември Камерна зала 19:30 ч. „Какво правим с бабата“ Театрална компания „Лусия Миранда“ Испания Режисьор Лусия Миранда 17 септември Голяма зала 19:00 ч. „Ателие“ по „Зойкина квартира“ на Михаил Булгаков Клас „Проф. Стефан Данаилов“ Постановка проф. Стефан Данаилов Камерна зала 19:30 ч. „От тука започва България“ – авторски вербатим спектакъл ДКТ „Васил Друмев“ Шумен Режисура и композиция Неда Соколовска 18 септември Голяма зала 19:00 ч. „Лунатици“ от Кен Лудвиг Народен театър „Иван Вазов“ София Режисьор Росица Обрешкова Камерна зала 19:30 ч. „Дубльори“ от Кенан Тополян ДКТ „Димитър Димов“ Хасково Режисьор Елин Рахнев 19 септември Голяма зала 19:00 ч. „Отело“ от Уилям Шекспир Театър „Българска армия“ София Режисьор Иван Урумов 20 септември Голяма зала 19:00 ч. „Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков Държавен куклен театър Варна Режисьор Теди Москов Камерна зала 19:30 ч. „Три любови“ от Айседора Дънкан и Иля Шнайдер Национален академичен театър „М. Занковецкая“ Лвов, Украйна Режисьор Таисия Литвиненко  21 септември Голяма зала 19:00 ч. „Хамлет“ от Уилям Шекспир Театрална компания The Festival Players Стратфорд на Ейвън, Великобритания Режисьор Майкъл Дайър Камерна зала 19:30 ч. „Госпожица Юлия“ от Август Стриндберг Театър 199 София Режисьор Йосиф Сърчаджиев 22 септември Голяма зала 19:00 ч. „Четири“ по „Квартет“ на Роналд Харвуд Нов театър НДК София Режисьор Ивайло Христов 23 септември Голяма зала 19:00 ч. „Анна Каренина“ – по романа на Л. Н. Толстой Премиера на Театър „София“ Драматизация и режисура Николай Поляков Съпътстваща програма Програмата включва театрални представления, концерти, представяне на книги и изложба, посветена на 400-годишнината от смъртта на Шекспир Музикална среда на юбилейното издание – Евгени Господинов 8 септември стълбите на „Каменица“ 20:00 ч. „Духът на Кармен“ от Анжел Вагенщайн Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово Режисьор Александра Хонг 19 септември Камерна зала 19:30 ч. „Онова нещо“ – ателие по Йордан Радичков Театрална работилница „Сфумато“ София Под ръководството на Маргарита Младенова и Иван Добчев 10 септември – 20  октомври Архитектурен форум Пловдив, 2016 10 септември – 20  октомври пл. „Централен“ Модул 1 Изложба на пловдивските архитекти Традиционен годишен преглед, който представя  най-новите проекти на пловдивските архитекти 20 юли – 25 септември Модул 2 Архитектурен конкурс „Тютюневият град на Пловдив – идентичност, обновяване, приобщаване“ Повече информация на сайта: http://tutun.kab-plovdiv.com/ 19 септември Дом на културата „Борис Христов“ 16:00 – 20:00 ч. Модул 3 Лектория  „Тютюневият град на Пловдив – идентичност, обновяване, приобщаване“ С участието на: арх. Ива Стоянова – д-р на архитектурнитенауки арх. Владислав Костадинов арх. Иван Колев – експерт в НИНКН Димитър Лулчев – икономист 5 – 20 октомври ул. „Райко Даскалов“ Модул 4 Изложба „Тютюневият град на Пловдив – идентичност, обновяване, приобщаване“ Представя всички проекти, участвали в архитектурния конкурс. 12 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на група „Фондацията“ С Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански 12 септември – 10 октомври Европейски писателски срещи Писатели от световно измерение гостуват в Пловдив Давид Фоенкинос Франция Мануел РикоИспания Юз Алешковски Русия Силви Жермен Франция Мишел УелбекФранция Повече информация на сайта:www.plovdiv.bg 13 септември Античен театър  20:00 ч. „Поклон за Пловдив“ - юбилеен концерт на Христо Кидиков С участието на Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Росица Кирилова, Мими Иванова, Тони Димитрова 18 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на Найджъл Кенеди и „София Симфоникс“ „Новите четири годишни времена“ Диригент Маестра Любка Биаджони 19 – 25 септември различни локации в Стария град Празници на Стария град За повече информация: http://www.oldplovdiv.com/ 19 септември Античен театър 19:00 ч. Официално откриване на празниците 23 и 24 септември Музеи, галерии и открити пространства Нощ/Пловдив, 2016 Запази нощта за Пловдив! Повече информация за програмата на: www.night.bg 23 и 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Музеи и галерии“ 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Култура и клуб“ 23 и 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Град и публични пространства“ 23 и 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Отворени изкуства“ Новата програма на фестивала представя специална селекция от произведения и артисти, разделени тематично по жанрове: музика, кино, театър, литература, съвременно изкуство и др. 23 и 24 септември 16:00 – 01:00 ч. Детска програма „Малката Нощ“ 23 – 25 септември Дом на културата „Борис Христов“ Международен танцов фестивал в Пловдив Продажба на билети: касата на ДК „Борис Христов“ 23 септември 22:00 – 06:00 ч. Откриване на фестивала и танцово парти 24 и 25 септември 10:00 – 18:00 ч. 20:00 – 22:00 ч. 22:00 – 06:00 ч. Танцови уроци, семинари и уъркшопове по салса, кизомба, бачата, суинг,самба, меренге, регетон, улични танци и танцов фитнес Zumba Шоу-програма с участието на международни и български звезди – Алфредо Торес, Раул Торес, Ана Дончева, Калоян Иванов, Дорина Ангелова и др. Танцови партита 25 септември – 30 октомври Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ Есен – 2016 Повече информация на сайта http://www.musicartissimo.com/bg/ 25 септември Римски стадион  18:30 ч. „Диксиленд ол' старс“ в „Празници на Стария град“ Венци Благоев – тромпет, корнет Невилиян Гемижев – кларинет, вокал проф. Владимир Радулов – пиано, вокал Александър Куманов – банджо, вокал Благой Гешев – тромбон Атанас Хаджиев – саксофон, вокал Невена Григорова – барабани Димитър Шанов – контрабас 30 септември  Балабанова къща 18:30 ч. Флейтово вълшебство Марио Кароли – флейта, Италия Ирина Георгиева – пиано, България, Швейцария 1 октомври Балабанова къща 18:30 ч. Перкусионен ансамбъл „Престо“ със специалното участие наТатяна Колева – маримба, перкусии 2 октомври Малката Базилика 11:30 ч. Хор „Космически гласове“ Диригент Ваня Монева 8 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 11:30 ч. Бестселърите на Добринка Табакова Солист и диригент Максим Рисанов – виола, Украйна, Великобритания Солист Кристина Блаумейн – виолончело, Великобритания Оркестър на Държавна опера – Пловдив 9 октомври Балабанова къща 11:30 ч. Панчо Владигеров – Незабравимият Ружа Семова – пиано Теодора Късметска-Сороков – цигулка Александър и Константин Владигерови – тромпет, кларинет, саксофон, пиано, композиция 23 октомври Концертна зала 11:30 ч. Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ Диригент Пламен Джуров Солист Лия Петрова – цигулка 30 октомври кино „Лъки Синема“ 18:30 ч. „Да обичаш Кармен“ – пловдивска премиера на музикалния филм на Найо Тицин, разказан от британския актьор Бен Крос С участието на: Александрина Пендачанска – сопран Ладислав Елгр – тенор Арис Аргирис – баритон Кристина Пасароиу – мецосопран Съпътстваща програма „Хоризонти“ 24 септември  Балабанова къща 20:00 ч. „Дни на музиката в Балабановата къща“ гостува на „Нощ/Пловдив“ с концерт представяне на фестивала Участват: Ана-Мария Крайчева – сопран и флейта Чиро Месина – пиано, Италия 5 октомври АМТИИ Добринка Табакова – лекция по композиция 17 – 28 октомври Балабанова къща Сводеста зала Ателие „Севколорит“ и Севлия Тодорова представят изложбата „Вдъхновение“ 30 септември – 2 октомври  Стрийт арт фест Пловдив, 2016 Подробна програма на: www.plovdiv.bg 1 октомври ж.р. „Тракия“ 10:00 ч. Откриване на фестивала 30 септември – 9 октомври One Architecture Week, 2016 Програма „Действие“ Специални тематични изложби, иновативни студентски работилници, ангажирани намеси, много възможности за директно участие и взаимодействие с панелния квартал „Тракия“ За повече информация: www.onearchitectureweek.com https://www.facebook.com/OneArchitectureWeek/ 30 септември Хале в ж.р. „Тракия“ ул. „Съединение“ № 4 18:00 ч. Официално откриване на фестивала 7 – 9 октомври Plovdiv GuitArt Festival 7 октомври Официално откриване на фестивала Във фестивала ще вземат участие: Miscelanea Quartet – Залцбург, Австрия Веселин Койчев и Цветан Недялков фламенко-фюжън формация Дел Падре Спасимир Стойчев – Залцбург, Австрия Очаквайте подробната програма на: www.plovdiv.bg 9 – 30 октомври One Dance Week, 2016 Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс Повече информация за програмата на: http://edno.bg/one-dance-week-2016/festivalut 9 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 18:00 – 20:00 ч. Репертоар от 4 пиеси    Компания Stephen Petronio, САЩ 13 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 19:30 – 20:30 ч. „Електрически приятели“ от  Ювал ПикCentreChorégraphiqueNationaldeRillieux-la-Pape, Франция 14 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 19:30 – 20:35 ч. „Душевно пробождане“ и „Срамежливост“ КомпанияGoblinParty, Корея 17 октомври Драматичен театър  Голяма сцена 19:30 – 20:30 ч. „Колективна загуба на паметта“  КомпанияDOT504, Чехия 20 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 19:30 – 20:45 ч. „Всичко отива по дяволите, скъпа“ от Фредерик Гравел Grouped'ArtGravelArtGroup, Канада 22 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 16:00 – 16:45 20:30 – 21:15 „Второ тяло“  КомпанияAnarchyDanceTheatre, Тайван 22 октомври Стълби Каменица 20:00 – 20:20 ч. JINX 103  с участието на Йожеф Трефели и Габор Варга, Швейцария 29 октомври Драматичен театър Пловдив - Голяма сцена 19:30 KOVA - Географски инструменти  Компания LaVeronal, Испания 30 октомври Дом на културата „Борис Христов“ Зрителна зала 18:00 – 19:00 „Нагоре“ с участието на Йожеф Трефели и Майк Уинтър, Швейцария 14 – 16 октомври Военен клуб Национален конкурс за детско-юношеско творчество „С песен и обич творим добро“ 14  октомври 19:00 ч. Откриване на конкурса  Музикален поздрав от ДВФ „Омайниче“ 16 октомври 17:00 ч. Заключителен концерт на лауреатите в конкурса и връчване на наградите 15 октомври Национален поетичен конкурс „Добромир Тонев“ книжарница „Хермес Централ“ 18:00 ч. Награждаване на победителите 1 – 5 ноември Пловдив Джаз Фест 2016 1 ноември Официално откриване на фестивала Във фестивала ще вземат участие: група ZUCO 103, Ричард Бона, Давид Линкс, Георги Корназов, Хилда Казасян, Мирослава Кацарова, Белослава, Андрония Попова Очаквайте подробната програма на: www.plovdiv.bg

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на банкерите в революциите

 В 1905г. фабианската организация в Лондон подпомага болшевиките с голяма сума за започване на революциите, а много от членовете и дават в помощ и лични средства. Един от тях е известния Жозеф Фелс, американски сапунен магнат, отпуснал лично големи суми. Якоб Шифт, Джордж Кенън, Морган и някой нюйорски банки заемат на Япония 30 000 000 долара, за да нападне Русия от изток, и по този начин улесняват болшевиките. На 1 май 1905г. те започват революцията, с която обаче не успяват. В 1915г. в Ню Йорк е образувана нарочна корпорация за координиране на помощите - специално тези за болшевиките. Организаторите й са Рокфелер, Морган и ,,Нейшенъл сити бенк", президент - Франк Вандерлип, директори - Дюпон, Ото Кан и други представители на банките. Изглежда немислимо капиталисти от такъв ранг да са финансирали антикапиталистическа революция.  Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифт. На 27 март 1917г. Троцки напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз. През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния. В Китай ситуацията е подобна. От твърде отдавна капиталистите строят големи заводи и предприятия. ,,Стандарт ойл" е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци. Парадоксално - обикновеният американец трепери само при мисълта за ,,червеното чудовище", докато ,,неговият най-голям враг"- капиталистите му помагат и го поощряват. През 1804г. Наполеон, разбрал силата на тези, които застрашават Франция, спира да ги толерира, заради което заплаща скъпо. От този момент нататък РОтшилд започва да финансира всяка коалиция срещу него, и днес дори самите евреи твърдят, че не Уелингтън, а Ротшилд е победил Наполеон. И това е самата истина. Знаейки я, като окупира Париж, Хитлер веднага нарежда почетна военна част да дежури на Наполеоновия гроб, и същевременно заповядва останките на сина на Наполеон и Мария Луиза да бъдат пренесени от Австрия и погребани при тези 101 а бащата, където е тяхното място. Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Още Кромуел, известна революционна фигура, е бил в тесни връзки с много силни финансисти от Холандия; получил е големи суми пари от Манасех Бен Израел и Фернандес Карвайол, които го подпомагат да направи революцията през 1647г. и да ликвидира крал Чарлз I , който е представлявал голяма пречка за някои финансови реди. Френската революция от 1789г. е най-мащабното събитие в историята на Европа след падането на Рим. Никога преди тълпите не са били в състояние да направят сполучлива революция срещу всички останали класи в държавата. Като феномен заслужава специално внимание, защото е бил последван и в ред други страни, революцията не беше дело на французите, а на чужденци, чиято цел бе да унищожат всичко, което бе Франция. Такова е заключението не само на много историци, но и на самия масон Робеспиер. Като се направи сравнение между Франция в 1789г., Англия в 1640г., Русия в 1917г., Германия и Унгария в 1918-1919г., и Испания в 1936г., се налага реалното заключение, че зад всичко произтекло стои колосална организация, огромни средства и, преди всичко, голяма тайна, крайно необходима за успеха му. Френската революция е финансирана изцяло от Ротшилд. Орлеанският херцог е използван повече като титла и име. Той както и Дантон, Робеспиер, Мирабо и др. бяха премахнати от сцената, след като изиграха ролите си. Точно така е стояло и в плановете на авторите. Те самите признават: ,,Ние ликвидираме дори масоните по толкова хитър начин, че никой да не е в състояние да се съмнява в нас. По същия начин ние ще процедираме с всички, които знаят твърде много" Те ликвидираха и президента на САЩ Линкълн, защото ги лиши от правото да печатат пари тъй като съвсем правилно мислеше, че това е право единствено само на държавата. Последователно държат на обещанието си да премахнат всеки, който им препречи пътя. Заслужат специално внимание четири революции от историята на човечеството, защото методите и начините на изпълнението им показват пълно сходство ( с изключение на техническите средства, които с течение на времето са усъвършенствали). Те са Кромуеловата в Англия, Френската, Руската и Испанската от 1936г. Пълното, сходство доказва, че са дело на една и съща, международна организация. Първите три успяха и завършиха с убийствата на монарсите и техните поддръжници. Интригите, подготовката и финансирането на тези революции са правени и идвали при всички случаи от едно и също място. Кроумел е финансиран, както бе казано, главно от Манасех Бен Израел и от Карвайол, който именно е въоръжил неговата армия. Постигнати са дори известни изменения в религиозните традиции. Разрушителното дело обаче не е за дълго, тъй като контрареволюцията възстановява стария режим. По времето на Кромуел много християнски църкви били превърнати в публични домове, пазарища и тоалетни. На малкото останали църкви било забранено да бият камбаните, както и да проповядват и практикуват християнската религия. При Френската революция от 1789г. техническите планове и форми за успешното и изпълнение са било значително подобрени. Години преди започването й по цяла Франция били основавани и развивани тайни организации. Плановете за ликвидирането на предишния режим били подготвени предварително и били по-сурови и по-ефикасни. Убийството на краля Людовик XVI става по своемо рода законен и ,,съдебен пър". Същото е и с голяма част от тези, които минават през гилотината. В случая неволно се налага сравнението от нар. ,,Народен съд" в България, който донесе смърт на десетки хиляди невинни и честни българи само заради политическите им убеждения. Всеки, обвинен в нещо и изправил се пред ,,народните обвинители", бе посрещан от разярената тълпа, на която бе внушено да крещи само смърт, смърт, смърт. Това е чудовищно, но е самата печална истина. След Френската революция и последвалите я други революции на бе позволено да се разгърне каквато и да е гражданска война. Самата войска бе обезглавена и деморализирана. Невидимият контрол през 1789г. е бил толкова силен, че утайката на френския народ победоносно е ликвидирала естествените му лидери, което всъщност е съвсем неестествено явление. Едно от най-съмнителните явление са внезапно появилите се въоръжени банди от престъпници, идващи от известния град Марсилия, мнозина от които дори не говорели френски език. Това е първата формация от чужди наемни криминални елементи, налагащи  революция в страна, която не е тяхна. Тази структура след 150 години се изменя в международни бригади, които се опитаха да наложат марксизма в Испания. Във Франция бяха сринати много неща. Обикновени думи дори бяха заменени с други: ,,господин" , ,,госпожа"  станаха ,,гражданин"! Бяха преименувани и месеците от календара! Френският флаг с всеизвестните лилии беше сменен с трикольор. Съветската революция дойде по същия път, както френската, с единствената разлика, че техническата и подготовка и изпълнение бяха по-усъвършенствани и мерките и - още по-драстични. Утайката на обществото, след като постигна това, което се смяташе за невъзможно, и ликвидира всички останали класи включително и ,,кулаците", които притежаваха по 2-3 крави бяха вкарани в Червената армия под международния червен флаг на Ротшилд и с национален химн - Интернационалът. Следващата революция бе Испанската от 1936г. Тогава за щастие на Европа се намериха много доблестни и храбри хора като генерал Франко, които осуетиха тайните планове и се противопоставиха на революционните сили чрез дълга и тежка борба, в която ги унищожиха. В тази революция беше въведен развит елемент на външни сили - международните бригади. ,Те бяха съставени не само от комунисти, а също и най-вече от авантюристи, криминални и подведени под отговорност хора - от 52 различни страни! Обличат ги в дрехи досущ като американското бойно облекло, но със знак петолъчка. Сформирали бригадите във Франция и по най-мистериозен път ги транспортирали в Испания. До октомври 1936г. голяма част от света не е знаела за подготвяната революция, Италия и Германия обаче били наясно кой финансира и организира международните бригадири най-ефективно помагат на Франко да унищожи нашествениците, обявил през октомври 1936г. най-арогантно испански град Барселона за столица на съветски-западно европейски държави. Плановете на скрития елит пропаднаха благодарение на Германия и Италия без чиято помощ Франко трудно би се справил. Тези две държави бяха в процес да престроят Европа в независима от злато и лихви финансова система, чрез която веднъж завинаги щяха да се унищожат силата и властта на елита. Това именно бе и една от главните причини за Втората световна война, в която двете държави бяха бити. През септември 1938г. напрежението в Европа беше покачено безнадеждно - най-вече между германци, поляци и чехи, обитаващи Судет. Английският министър-председател Невил Чембърлейн, не качвал се на самолет никога дотогава, прехвърча до Мюнхен, където постигна с Хитлер историческо споразумение за мирно решаване на въпросите между трите европейски страни. Европа цяла ликуваше от надежда, че войната е избегната. Хитлер, който никога не е желал да воюва срещу Англия, е бил готов на всякакви отстъпки, за да избегне каквото и да било стълкновение с тази страна. На всички историци това обстоятелство стана съвсем ясно веднага след войната. Споразумението на Чембърлейн с Хитлер, разбира се, не отговаряше на интересите на тези ,които готвеха Втората световна война. Започнаха да атакуват Чембърлейн по всевъзможни начини. Чрез пресата подеха непочтена кампания срещу него, парламентът се втурна да го упреква, че е подсигурил мира. В Москва незабавно, след като стана известно за сключения мирен договор между Англия и Германия, се свикват големи протестни митинги, на които горят портрети и изкуствени фигури на Чембърлейн. В самата Англия е задействана машинката  на интригите срещу Чембърлейн в безспирен ход. Изфабрикувана е неизбежната му оставка от министър-председателски пост. За негов заместник е подготвен Уинстън Чърчил. На 2 септември 1939г. английското и френското правителство правят официална декларация, че ще бъдат атакувани единствено военни обекти. Обещанието от английска страна бе нарушени на 11 май 1940г., в дена, в който министър-председател на Великобритания става Чърчил. Това е човекът, който пръв започна бомбардировките над население в Германия. Американският прокомунистически президент Рузвелт не само е бил склонен, но и мечтаел да види раздробена Британската империя. През 1946г. той изведнъж под нечий натиск става най-големия враг на Германия. Рузвелт спечелва изборите за президент на САЩ изключително вследствие на настойчиви обещания, че ще държи САЩ извън каквато и да е европейска война и че в никакъв случай няма да позволи американски синове да бъдат изпратени да се бият в Европа. Той обаче не само че не изпълни това обещание, но напротив предизвика войната. Той не спазва международните закони за неутралитета и преднамерено изпраща на Япония ултиматум, неприемлив за когото и да било и рефлектиращ единствено в незабавна война. На 30 октомври 1940г. е декларирал в Бостън: ,,Казвал съм това много пъти преди, но  ще го кажа отново и отново: вашите момчета няма да бъдат изпратени в никакви чуждестранни войни". На 29 декември заявява отново: ,,Всяко твърдение за изпращане на наши армии в Европа е преднамерена и предумишлена неистина". Президентът на най-авторитетната и най-силната страна в света не удържа на обещанието си и се подиграва с избралите го на високия пиедестал, изменя на интересите на страната си. Кое причини такъв обратив решенията му? Има само един отговор - дълбокият замисъл на кръга, заинтересован американските арсенали и бойни сили да се използват във война/която да унищожи Европа и я постави в ръцете му. Така произтекоха и продължат да произтичат хилядите мъки и нещастия, материалната задълженост. В дневника на Джеймс Форестал, публикуван през 1951г. в Ню Йорк, стоят няколко много показателни изказвания на Чембърлейн. През 1938г. той казва на американския посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди, че Англия няма причина да воюва с Хитлер. Година по-късно той заявява: ,,Америка и световният ционизъм насилиха Англия да влезе във войната". Това става ясно и от твърдение на южноафриканския министър на отбраната Осуалд Пиров, комуто Чембърлейн казал, че една световна сила го държи под голямо напрежение, и не му дава възможност да се приспособи и примири с Хитлер. Много хора добре помнят как през 1930-1939г. цял свят приветстваше усилията на Чембърлейн за споразумение и мир в Европа. Всички го гледаха като предвестник на мира. И каква изненада идва на 10 май 1940г., когато той си подава оставката и отстъпва поста си на Чърчил! Та светът очакваше от него да направи чудо и да предотврати Втората световна война в ЕвропаЧ Колко неудобен е бил за тези, в чиито сметки стоят войните! Днес, когато повечето от събитията от миналото вече са ни изяснени, можем да разберем, същността им, страшния им характер. Разбирайки го, сме задължени да предприемем мерки и се предпазим в бъдеще от пъклените планове, които готвят да разрушат ценностите, на които стоим. http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/03/uchastieto-na-kapitalistite-v-revolyuciite.html

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

Липсата на медицински кадри е заплаха за националната сигурност

 От  56   000  медицинските сестри у нас се стопиха на  23   500 , а средната им възраст е над  50  г. Заплащането им – повече от мизерно,  450 – 500  лв. месечна заплата. Не може медицинските сестри да учат 4  г. и след като постъпят на работа да получават заплата, която е с 20  лв. повече от тази на санитарката, която е без образование и често е наета от Бюрото по труда. Има нередки случаи и когато санитарки получават повече пари от медицинските сестри. Ще дам следния пример: старши рехабилитатор на голяма болница се подписва под по-малко пари, отколкото чистачката. Да, чистачката е трудоустроена и не й удържат данъци. Но не е ли абсурдно рехабилитаторката, която е с магистърска степен по управление на здравни грижи, освен образованията по рехабилитация и кинезитерапия, да е наказвана по този начин? Една от причините са безкрайните реформи, които за нашето съсловие се изразяваха в периодични съкращения. През 2015  г. 745  медицински сестри са напуснали България, предпочитайки да се трудят в чужбина. Тази цифра е в този порядък всяка година. Но обърнете внимание, че ако от 56  000  сестри напуснат около 700 процентът е нисък, но когато от 23  000  напуснат 700 , това вече е наистина тревожно. От началото на 2016  г. са напуснали 343 сестри, но те обикновено си подготвят документите през летния период и през есента цифрата ще е значително нагоре. Една от привлекателните за тях страни за работа е Великобритания, но и там, както и тук, заплащането зависи в какво звено ще ги наемат. Ето, последния пример у нас е предложението на проф. Генчо Начев сестрите в операционни и интензивни грижи да започват с 1500  лв. заплата в болницата „Света Екатерина”. Той е принуден на тази крачка, защото и ние от 10  г. говорим, че ако ситуацията продължава да е като сегашната, ще се стигне или до закриване на болници, или те сами ще фалират, поради липса на квалифицирани сестри. Прогнозирам, че примерът на болницата „Света Екатерина” ще бъде последван и от други здравни заведения. Знае се, че една трета от грижата за болния е на сестрите. Може да има перфектна операция, но когато няма съответстващата постоперативна грижа, се провалят всички други плюсове. Преди имаше задължителен стандарт към един лекар да се прикрепят две сестри. Премахнаха този критерии, както и включването на сестрите в комисиите по акредитация. И тази дейност се неглижира. Впоследствие клиниките решиха, че колкото по-малко сестри имат на щат, толкова по-добре, защото парите ще се разпределят на по-малко хора. Но се стигна до абсурда да не може да се работи въобще с подобен орязан щат. Тази диспропорция породи и своеобразна вътрешна миграция. Например, закъсва болницата Х за сестри, обявява високи заплати и от болницата Y започват да се изнасят всички сестри от операционните и интензивни отделения към по-високия стандарт. Мине се не мине време и в привлекателната със заплащането си болница парите започват да се намаляват или слагат такъв график на сестрите, че те не смогват от преумора да се справят. И тогава следващата болница с недостиг и високи заплати започва да попълва липсите си — тогава сестрите масово се пренасочват натам. Във Великобритания, например, заплащането също варира, но на нива в пъти над заплатите на тукашните сестри. Една операционна сестра в тази страна може да получава от 3500  до 4000  паунда. А най-ниската заплата за бранша в островната държава не е по-малко от 1200  паунда и обикновено се дава на сестрите в домовете за възрастни хора. Вярно, там стандартът е друг, по-скъпо е, но условията са изключително привлекателни. Вече не набират във Великобритания само сестри с опит, вземат ги даже без език, без приличен стаж, защото „гладът” за медицински сестри в целия свят е огромен. Ако ние, от Източна Европа, а и от Далечния Изток и Азия, захранваме с медицински сестри западните европейски страни, то те от своя страна пък захранват с тези кадри САЩ . На САЩ са им необходими 13  млн. медицински сестри, са изчислили експерти. Затова казвам, че 21  век ще бъде век на здравните грижи, а не толкова на медицината. Защо? Защото населението застарява в целия развит свят. Хората живеят много по-дълго, но парадоксално медицината „произвежда” болни и инвалиди. Има обяснение – преди години голяма група случаи за медицината бяха обречени, сега, обаче, новите знания и технологии спасяват тези болни. Но голяма част от тях минават в графата инвалиди или хронично болни и изискват много грижи. Също така при увеличаване продължителността на живота, съпътстващо се появяват и характерните за възрастта тежки болести, които изискват допълнителни умения и помощи. Медицината наистина се развива устремно и много скоро ще бъде възможно лекар от Лондон да оперира дистанционно чрез модерните комуникации болен от Бомбай, например. Но няма такава машина, която да гледа болния след операцията, затова трябват сестрите. На фона на тези тенденции съм абсолютно сигурна, че в нашите поликлиники и болници, щат не щат, ще увеличат мизерното заплащане на медицинските сестри. Защото се касае не само за живота на пациентите, но и за оцеляването на самата болница. Близък, но съвсем друг проблем тук е напускането на системата от самите лекари. Винаги казвам, че докато не се промени отношението към нашето съсловие, като към равностоен член на медицинския екип, със своите компетенции, пак няма да спре потока на емиграция, дори да им дадат високи заплати. Защото нашите кадри в чужбина са много уважавани. Може би, няма да повярвате, но съм имала случай, в който директор от Окръжна болница ми каза: аз имам 50  лекари и 30  парцала, имайки предвид медицинските сестри. Да не говорим за злоупотребата с образа им на „леки жени”, който се оказа доста жилав в представите на хората… Поправям такива шегобийци с репликата: престанете да ги подлагате на подигравки, та те вече са над 50 -годишни! Имаме и нов проблем – медицински сестри на пенсионна възраст, а и не само те, на много места работят извън закона. Нашата браншова организация се третира от някои служители почти като разузнавателна централа, защото ни засипват със сигнали за такива нарушения, които ние трябва да установим. У нас проблем е и кариерното развитие на медицинските сестри. Във Великобритания те растат в професията на 8  нива, според професионалната им квалификация, от което зависи и заплатата им. Да не говорим, че тяхната опитност е в пряка връзка с непрекъснатото им усъвършенстване в новите технологии на медицината, учене – цял живот. В България, слава Богу, се разкриха училища за сестри и акушерки във всички градове, в които по-рано бяха закрити колежите – най-голямата допусната грешка за съсловието. Но… младите отново заминават. Излиза, че ние подготвяме кадри за чужди системи за здравеопазване — предимно за Европа. Макар че напоследък огромна привлекателност за сестрите имат и страни като Катар, където им предлагат 4000 долара месечна заплата. Дори вече няма значение квалификацията й – важно е да има диплома, а те там на място ще я доподготвят, ще й помогнат да научи и езика. Ще го кажа направо – липсата на критична бройка медицински сестри в България вече засяга националната сигурност. Виждате в какъв свят живеем – природни катаклизми, заплаха от тероризъм, близки военни конфликти. Кой ще помага, ако се случи нещо – винаги нашите хора са на първите огневи линии, за да достигнат пострадалите живи до болницата… Голяма драма е и липсата на извънболнична помощ от страна на медицинските сестри по домовете, с изключение на платените грижи, ако си позволите този лукс. В цял свят броят на сестрите се определя от броя на населението в една страна, а не от броя на лекарите, както е у нас. Ако искаме да преодолеем демографската катастрофа, да имаме здрави и пълноценни граждани, деца и възрастни, за които възрастта не е порок, са ни необходими спешни решения и държавна политика. Да, дават се пари по проекти, но когато те приключат, спира финансирането, свършват и достигнатите позитивни ефекти. Тенденцията ще се обърне, обаче, когато започнат да стават белите и се отиде към нежелани от никого съдебни дела… Проф. д-р Станка Маркова От БГНЕС *Авторът е почетен председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Сирийската измама

Интернет направи бизнеса глобален. Професионалните мошеници се възползваха от това. Почти всеки по-отдавнашен интернет потребител е получавал нееднократно по електронната си поща писма, в които се обещават големи финансови възможности за получателя. Всеки по-опитен интернет потребител не им обръща внимание и ги изтрива без да ги чете. За много хора обаче електронната поща е все още ново явление и неопитността им, съчетана с известна доза наивност, може да им донесе големи неприятности. Не един българин е приключвал краткото си посещение във въображаемия розов свят на бързото забогатяване и лесните пари с дълбоки психологически рани и изпразнен портфейл. Всеки активен Интернет потребител е получавал имейли, съдържащи т.н. нигерийска измама. Обикновено писмото е подписано от принц, дете на диктатор или корумпиран шеф на петролна компания, който ви съобщава, че има скътани някакви 000 000 и му трябва помощта ви, за да ги прехвърли на сигурно място в Европа срещу например 20% комисионна. Измамниците пращат милиони такива писма и чакат някой да захапе въдицата. Ако започнете кореспонденция с тях, след няколко писма се стига до положение, че трябва да платите малка сума, за да бъде транспортиран куфара с парите до България или пък някаква банкова комисионна за превода. Вероятно има наивни хора, които се заслепяват от мнимата печалба и дават пари на измамниците. Проблемите по доставката на богатството се зациклят и мошениците продължават да искат пари. Сумите обикновено стигат до юрисдикция, където е невъзможно да направите банкова рекламация, а ако отидете на място, може и да не се върнете. Днес на електронната поща на изданието се получи следното писмо, очевидно преведено с помощта на google translate: Здравей, скъпа, Имам удоволствието да се срещнат и да се запознаят с вас по пощата Отново My Name е Ана Мария Хосе, аз да ви свързва, защото имам нужда Вашите assistance.I съм войник, работещи като поддържане на мира на ООН отряд в Сирия, имам в моето владение сумата от $ 3,7 милиона щатски долара, които направих тук в Сирия, искам да стои като ми бенефициент и да получават на фонда и го пази и подпомогнат от мен да го инвестират в добра печеливша бизнес или инвестиция във вашата страна, докато аз ви посети. Аз ще ви кажа още веднъж да получа отговор от вас. поздрави „Войникът“ Ана Мария Хосе е изпратил това писмо от пощата си - h.e.khalifamohamedam@gmail.com Най-популярните измами са две – молба за съдействие при прехвърляне на голяма сума, популярна на Запад като “Нигерийската измама” или “419” – пари или съобщение за печалба от лотария, в която вие не сте участвали. Нигерийското писмо или измамата “419” - идва от първоизточника й – Нигерия, откъдето тръгват първите такива писма. В наши дни измамата се е превърнала в истинска индустрия в тази африканска държава. Другото популярно наименование “419” идва от съответния член в наказателния кодекс на Нигерия, който забранява подобни деяния. Първоначално тази измама се е разпространявала в САЩ и Канада с писма по пощата или по факса. С развитието на интернет обаче, тези форми бързо са забравени и удобството на електронната поща налага своето. По този начин и самата злоупотреба се разраства твърде бързо като обем и географски обхват, най-вече поради достъпността на електронната поща. Какво представлява измамата? Основната отличителна черта е, че на жертвата се предлага възможност за придобиване на много голяма сума пари срещу минимални усилия. Обикновено жертвата получава мейл, в който се умолява за съдействие за прехвърляне на голяма сума пари (обикновено няколко милиона) срещу голяма компенсация. Много често изпращачите разказват трогателни истории за политически и други преследвания в някоя африканска държава. Веднъж хванали жертвата на въдицата, измамниците започват да изискват заплащането на най-различни суми, които трябва да се заплатят от жертвата преди тя да си получи “богатството”. Формите на събираните суми са най-разнообразни, като например: подкупи за чиновници, мита, данъци, такси за обслужване на банкови сметки и др. След всяка заплатена сума се появява следващата – и така докато жертвата се усети или просто остане без пари. Измамата се среща в хиляди вариации, но една от най-типичните особености е, че винаги в един момент се появява елемент на незаконност за пред жертвата, с цел да не смее да потърси съдействие от полицията. Тази измама има много разновидности. Понякога писмата, които изпращат мошениците са истинско художествено произведение и може да се забавлявате докато ги четете. На нея се ловят само най-наивните хора и аз не познавам такива до момента. Въпреки това я слагам за пълнота, защото е много популярна.  

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

Великите европейци - Артур Шопенхауер, втора част

Някъде по времето, когато философът Артур Шопенхауер пише и издава своята най-известна книга – „Светът като воля и представа”, той минава и през дебрите на любовта. Имам предвид чисто физическата любов, тъй като очевидно не е влюбен в прислужницата, с която спи или поне си ляга от време на време. Тя ражда от него незаконна дъщеря, но детето умира същата година. На пръв поглед, тази история не оставя кой знае какви следи в живота на Шопенхауер по-нататък.  Все пак обаче това със сигурност е още един начин той от личен опит да се убеди в правотата на базисното си философско твърдение – че светът е място за страдание, а инструментът на това страдание са човешките желания. Сред тях желанието за любов и за продължаване на рода, имат особено болезнени последствия, защото вкарват човека в цикъл, от който няма излизане, но вътре в който пък няма удовлетворение. На този фон изобщо не е случайно, че Артур Шопенхауер цял живот остава ерген, макар през 1821 година да започва дълга връзка с 19-годишната оперна  певица Каролине Рихтер. Десетина години по-късно пък, когато е на 43, се влюбва в 17-годишната Флора Вайс, само че този  път тя го отхвърля. Явно обаче и тези връзки не променят съществено възгледа му, че „жената по природа е създадена, за да се подчинява”. Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано Анти-феминистките възгледи на Шопенхауер само се засилват от един инцидент, който се разиграва по-късно, докато философът живее в Берлин. Той е съден от някоя си Каролин Маркет, която твърди, че Шопенхауер я нагрубява, а дори и посяга с ритници и юмруци в коридора на пансиона, където двамата живеят. В отговор философът отрича физическото насилие, но казва, че тя, въпреки направените забележки, вдига прекалено много шум точно пред вратата му и го вбесява, защото му пречи да се съсредоточи в мисленето и писането. Най-вероятно това е истина, но все пак Шопенхауер е осъден всеки месец до смъртта на жената да и плаща компенсация. Това продължава 20 години, така че май е донякъде разбираемо защо в есето си „За жените”, Шопенхауер пише: „Жената плаща дълговете си към живота не чрез това, което прави, а чрез това, от което страда – чрез мъките на раждането и грижите за детето, както и чрез принадлежността си на своя съпруг, на когото трябва да бъде търпелив и аплодиращ придружител”. Независимо от тези си възгледи за жените обаче, както се знае, и в по-късните си години философът „никога да не отказва женска компания”. Това противоречие е част от сложните, а често и полюсни отношения между житейската практика и философските възгледи на Артур Шопенхауер. Да, той живее самотен и изолиран, а по характер е мнителен, агресивен и изключително песимистично настроен човек, както с право може да се предположи дори само от четене на книгите му. В същото време обаче, въпреки че обосновава крайната необходимост да се обезсили волята, за да се намали страданието, сам постоянно има изблици на изключително своеволие; въпреки, че величае спокойствието, винаги е енергичен; въпреки, че в живота си е краен мизантроп, във философията си проповядва състрадание, съпричастност с другите хора, като най-добро облекчение за човека от тежката му участ. Другото подобно облекчение според Шопенхауер, е творчеството – включително философията, която не е наука, а изкуство. Колкото до традиционната и широко възприета утеха – Бог, Шопенхауер практически го изключва като опция, според него Бог няма никакво място в човешкия живот – а дори ако изобщо има Бог, то той всъщност е Дяволът.  Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 15.25  След като издава дисертацията си, Шопенхауер получава задочно докторска степен от университета в Йена и се мота известно време около Ваймар, където в литературния салон на майка си се запознава с Гьоте. Той го впечатлява с теорията си за цветовете, с която иска да се противопостави на последните открития на Нютон за светлината. Там младият философ среща и Фридрих Майер, човекът, който ме дава да чете латинския превод на „Упанишадите”, книгата, събрала основните текстове на хиндуизма, някои от които се споделят също от будизма и джайнизма. Както се твърди, „Упанишадите” „съдържат изказвания, свързани с естеството на крайната реалност /Брахман/ и описват характера на човешкото спасение /мохта или мукти/, както и пътят към него”. Тази книга особено импонира на Шопенхауер, той я проучва цял живот, неизменно я държи до леглото си, чете я буквално всяка вечер и пише за нея, че е „най-висшия продукт на човешката мъдрост”. Неговата страст към източната философия се развива цял живот, той се научава да медитира и чете много други индийски текстове, които по онова време започват да се появяват като гъби из Европа. Що се отнася до европейските философски корени на Шопенхауер, те са в Древна Гърция и най-вече – в Платон. Следващото най-високо ниво с поред него постига Кант, а окончателното изясняване на някои спорни или неуточнени моменти от кантовата философия се постига чрез визиите на самия Шопенхауер. Не звучи никак скромно, обаче кой е казал, че гениите трябва да са скромни? Или добрички и послушни? Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 15.25 - https://www.youtube.com/watch?v=uLsZjERmJDo През 1820 година Артур Шопенхауер става лектор по философия в университета в Берлин. Точно тогава там Хегел с неговата теория на историческия материализъм е истинска звезда и събира почитатели от цяла Европа, млади студенти, които се тълпят да го слушат. Шопенхауер не може да го понася, той нарича Хегел „груб шарлатанин” и влиза в директен сблъсък с него. Не, не се бият двамата, разбира се, просто сблъсъкът става изтънчено – Шопенхауер назначава своите собствени лекции за същите часове, когато са и лекциите на Хегел, сигурен, че мислещите младежи ще предпочетат реалността на неговия идеализъм пред разни шарлатански глупости. Не става така, едва  пет души се за писват да слушат курса на Шопенхауер, докато тълпите си остават при Хегел. Разочарован, той напуска академичната кариера и никога не се връща към преподаването, а по-късно пише и саркастичното си есе „За университетската философия”. В следващите десетина години Артур Шопенхауер живее в Берлин, пътува из Европа, но основно се занимава с писане. Вероятно вече се чудите с какво всъщност се изхранва този човек, след като се знае, че от книгите си, които при това издава предимно на собствени разноски, няма почти никакви продажби, а опитът му да си докара доходи като преводач също се проваля. Всъщност, през по-голямата част от живота си той живее от наследство. Въпреки превратностите на времето и пазара, в един момент Шопенхауер получава немалка сума пари от разпродажбата на бащиния му бизнес, пари, които, заедно с някои случайни приходи, му дава възможност да живее съвсем добре до смъртта си – без голям лукс, но и без изобщо да се притеснява. Йохан Пиксис, Меланж от мотиви по „Обсадата на Коринт” от Росини  През 1831 година в Берлин от Русия идва епидемия от холера и Шопенхауер се спасява от нея, като напуска града, пътува малко по Европа, а после се установява за постоянно във Франкфурт на Майн. Тук само да вметна, че основният му философски противник – Хегел, също бяга от холерата, но греши в преценката си, че епидемията е отминала, връща се и скоропостижно предава богу дух. Във Франкфурт Шопенхауер живее 27 години, а през последните десетина от тях започва да получава, макар не в степента, в която той смята за нужно, очакваното признание. През 38-ма за есето си „За свободата на човешката воля” философът получава награда от Кралското норвежко научно общество. През 43-та преиздава „Светът като воля и представа”, добавяйки втори том, основно с разяснителни бележки. През 50-те идеите му вече започват да се обсъждат с все по-голям респект в академичните и творческите среди, а Рихард Вагнер му посвещава прочутия си оперен цикъл, още незавършен тогава, „Пръстенът на нибелунгите”. Животът, който води Шопенхауер, е скромен – състои се предимно от четене и писане. „Ако нямаше книги на този свят, отдавна щях да изпадна в отчаяние” – пише той. Малка шега, разбира се, защото очевидно, поне в чисто философски план, той никога не е излизал от отчаянието. Обаче Шопенхауер предупреждава също, че е вредно и прекомерното четене, защото така човек залинява и започва да заимства все  повече чужди мисли от външни източници, вместо да мисли със собствената си глава. В кабинета, където знаменитият философ прекарва по-голямата част от времето си, той се намира в изключително приятна и възвишена компания. До него има бюст на Кант, от другата му страна е позлатена тибетска статуя на Буда, от стените гледат маслени портрети на Гьоте, Декарт и Шекспир, допълнени от 16 гравюри с изображения на кучета. През 1860 година земните страдания на философа най-после са прекратени от банална пневмония. На земята върху гроба му има каменна плоча, на която са изписани само две думи – Артур Шопенхауер. Няма и нужда от повече. Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 08.48

Как Google ще подобрят скоростта на зареждане на всички уеб сайтове в Интернет

Google полагат много усилия, за да улеснят максимално потребителите в интернет и едно от последните доказателства за това е новият проект Accelerated Mobile Pages (AMP), който бе представен официално през февруари. В голяма степен той представлява съвместна инициатива на компанията и на най-големите издатели и автори на съдържание и основната му цел е да ускори времето за зареждане на дадена страница. Някои от уеб сайтовете, които интегрираха AMP отчетоха до 400% подобрение в скоростта, като в същото време консумират едва една десета мобилни данни, в сравнение с конвенционалните сайтове.   Другото предимство на този проект е, че тези от тях, които използват AMP кода се толерират от алгоритмите на търсене на Google, като досега от компанията са обработили над 150 млн. URL адреса от 650 хил. страници в интернет, предаде Engadget. Популярността на AMP е толкова голяма, че дори уеб сайтове, които не се занимават с издателска дейност като Fandango, Disney, Food Network и eBay вече започнаха да интегрират тази технология. Идеята на Google е да позволят на всички страници в интернет да я използват и така да подобрят осезаемо скоростта на зареждане на своето съдържание на устройствата ни.   Най-голяма полза от този проект ще имат собствениците на смартфони и таблети, които ще усетят максимално предимствата на AMP технологията, тъй като в следващите месеци тя ще е достъпна в още повече страници. Facebook също разработват подобен продукт с името Instant Articles, но поне засега Google се радват на по-голяма популярност, но в крайна сметка опитите на две от най-големите технологични компании ще променят начина, по който сърфираме в интернет. В заключение ще отбележим, че АМP влияе само на скоростта, а не на начина, по който те се класират в резултатите от търсене на Google.   Вижте Google ще ускори зареждането на страниците в Интернет от смартфони и таблети

Ваня Григорова: Бедните хора в България са 36% от населението на страната

"Бедни срещу бедни" - изследване, което излезе в онлайн вариант в пространството на "Нови леви перспективи" и "Солидарна България". Автор на това проучване е Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа“ и председател на сдружение "Солидарна България". В предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Григорова коментира: Числата показват, че бедността е нерегистриран феномен. Той не е обгрижван, т.е. хората, които имат нужда от подпомагане, по никакъв начин не попадат в регистрите на официалната държавна статистика и агенции, които се борят с крайната бедност. За съжаление това са голяма част от хората. Трудно е да се каже точно колко, но ако вземем предвид работещите бедни, здравно неосигурените, поради голяма бедност, а не всички здравно неосигурени, безработните с ниски или никакви доходи, а голяма част от тях са такива, пенсионерите, сред които милион и триста живеят с доходи под официалната линия на бедност, ще се получи една група от хора, която формира около 36% от българското население. Не претендирам за крайна точност, но приблизително това е групата, която съставлява бедните хора в България. За съжаление голяма част от тях не се подпомагат по никакъв начин от държавните институции и тази група аз наричам "групата на сивата бедност“, по подобие на сивата икономика, която обаче се изследва и срещу която се борим. Григорова допълни:Това, което се вижда ясно, е, че в момент преди налагане на някакви поредни рестрикции: намаляване на социални помощи, ограничаване на условията за достъп до такива, се поражда една обществена истерия. Появява се някой, който хвърля огромни числа в пространството. Обяснява, че за социално подпомагане отиват четири милиарда от националния бюджет, нещо, което е немислимо, но хората трудно могат да се ориентират за тези големи числа, какво точно им се говори, след което министри и народни представители започват да повтарят, че една или друга група е съставена основно от паразити, които се възползват от нас. Цялото интервю с Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.

Защо не секва емиграцията на хората с квалификация

 България продължава да е страната с най-несправедливо заплащане на труда Бизнесът трябва да осъзнае, че няма по-мотивиран работник от справедливо възнаградения за труда му   Недостигът на квалифицирани  кадри се превръща в опасен ограничител за интензивното развитие на все повече производства и цели браншове в икономиката. Положението се влошава. Не са редки случаите, когато доста големи проекти на чуждестранни инвеститори, за които има решение да бъдат реализирани в България, не стартират поради невъзможността да се осигури необходимия персонал. Този недостиг през последните години се задълбочава и възпроизвежда под въздействието на два процеса. Първият – интензивната емиграция на образовани и с квалификация българи. Вторият – натрупването на дефекти в средното образование, които водят до разминаване на подготовката на учениците с потребностите на икономиката. Нарастващата острота на проблема застави държавата и бизнеса да преминат от обсъждания и констатации към прилагане на практики и определени реформи в образованието. Авторът на тези редове не си поставя за задача да обсъжда политиките и мерките, предприемани в тази област. Нещо повече, предпоставям и постигането на положителни резултати. Реална е обаче, опасността голяма част от тези добре подготвени в резултат на реформите младежи да бъдат погълнати от емиграционния поток. В тази оценка няма никакво преувеличение – практиката е доказателство за това. Един пример, който е показателен за актуалната действителност у нас. Хотелиерският сектор има нарастващ глад за квалифицирани кадри. В същото време голяма част от випускниците на два реномирани колежа по туризъм отиват на работа в чужбина – веднага или след година работа в България. Да се спре емиграцията от България е невъзможно. А и икономически е неоправдано. Първо, българската икономика не може да предложи работа на над 1 млн. емигрирали и още 350 хиляди регистрирани безработни. Наистина има глад за квалифицирани работници, но е факт също така, че има стотици хиляди хора в трудоспособна възраст с ниско образование, без квалификация, за които няма работни места у нас или пък се предлага работа срещу мизерно заплащане. За тази огромна група единствената алтернатива е възможността за постоянна и сезонна работа в чужбина. И второ, само официалните преводи на емигрантите са 1.17 млрд. евро за 2014 г., а според експерти още около 30 % към тази сума е неофициално прехвърлената към страната валута. Всичко това (около 3 млрд. лв.) е много повече от приръста на БВП даже в години, когато НСИ отчита ръст от  3 %. Елементарният макроикономически анализ показва, че тези пари, които отиват главно за финансиране потреблението на домакинствата, в повечето от годините превишават отчитания ръст на потреблението или пък предотвратяват неговото понижаване. При това положение единствено смисленият въпрос е как можем да намалим емигрантския поток, да задържим в страната преобладаваща част от хората с придобита квалификация и умения. Обикновено отговорът е – като повишим заплащането на труда. Да, но статистиката показва непрекъснат ръст на заплатите. Въпреки това, по оценка на бизнеса и имащите отношение към пазара на труда институции, дефицитът на квалифицирани кадри сега е по-голям отколкото преди 7 години. И това е така за повечето сектори и производства в страната. Логично налагащият се извод е, че подобно увеличение на заплатите не сработва като фактор за чувствително намаляване на емиграцията на хората с квалификация (а и по обща оценка на специалистите, отчитания ръст на заплатите в значителна степен е статистически ефект от променената структура на заетите в икономиката по време на кризата и депресията). Безспорно, освен заплащането на труда влияние върху решенията на хората да емигрират оказват и редица други условия. Решаващо значение обаче има факта, чеБългария продължава да бъде страната с най-несправедливо заплащане на труда в рамките на ЕС. Разбира се, няма как в страната, която има най-малък БВП на човек в ЕС, да не са най-ниски и заплатите. Големият въпрос е с колко по-ниски? Това може да покаже само сравнителният анализ. Като критерий за оценка може да се използва осредненото за Еврозоната съотношение между БВП на човек и средната работна заплата (за секторите „Индустрия“ и „Услуги“) и сравняването му със съотношението между тези показатели за България. Това съотношение в много висока степен характеризира модела на първично разпределение на националния доход между капитала и труда. Съпоставимостта се постига чрез използване на БВП по паритет на покупателна способност (ППС), а заплатите са направени сравними чрез привеждане към единно ценово равнище. Така в сравнението се елиминира ценовият фактор. Вместо абстрактни разсъждения за „справедливо – несправедливо“ да дадем думата на числата: В България производството на БВП на човек е само 2.4 пъти по-малко от това в Еврозоната, а средната реална заплата е 4.83 пъти по-ниска. Изводът – ако разпределението на националния доход между капитала и труда е такова като в Еврозоната, средната заплата би трябвало да е два пъти по-висока. Това е измерената несправедливост в заплащането на труда в България, ако приемем за еталон – критерий Еврозоната, ядро на която са страни, най-представителни за европейския социален модел. Ако някой не е е склонен да приеме осреднените за Еврозоната числа, предлагам като критерий за сравнение водещата в Eврозоната страна – Германия. Ето и числата: България има 2.6 пъти по-малко БВП на човек от Германия, а средната реална заплата е 5.2 пъти по-ниска у нас. Резултатът е същия – за единица сравнима производителност на труда, за единица сравним резултат в България заплащането на труда е два пъти по-ниско, в сравнение с Еврозоната, с Германия. Разполагаемата информация показва, че наш IT специалист стартира в Германия с над 40 хиляди евро, в третата година може да разчита на 60 – 70 хиляди евро. С отчитане на ценовите равнища в двете страни (с 46 % по-високо в Германия) това заплащане реално е четири пъти по-високо от средната заплата на такъв специалист в България (според НСИ – 12 хиляди евро). Ако отидем до край в този сравнителен анализ, трябва да отбележим, че при преразпределението на доходите чрез данъчната система и бюджета съществува значителна разлика между България и Еврозоната, която е в изгода на капитала в България (значително по-ниски данъци върху печалбата, висок дял на косвените данъци, много по-ниски към БВП разходи на бюджета). Преодоляването на тази несправедливост в заплащането на труда е практически ако не единственият, то основният фактор, който може да отслаби емиграционния поток  и да задържа значително по-голяма част от хората с квалификация и умения в страната. А България е една от най-засегнатите от емиграцията страни в ЕС. Структурата и количеството на българските емигранти (спрямо населението) е причина България да е страната, която ще понесе, според оценки на МВФ, най-голяма загуба на реален БВП под влияние на емиграцията в периода до 2030 г. Този с фундаментално значение за нашето развитие въпрос за несправедливото заплащане на труда в България, поставям непрекъснато от 2003 г. насам и досега никой не е оспорил предлаганите аргументи и оценки. Държавата, съвместно със синдикатите и работодателите трябва да инициира разработването на политики, които да осигуряват чувствително изпреварващо нарастване на трудовите възнаграждения спрямо производителността на труда.  Обществото започва да осъзнава тази реална несправедливост – КНСБ вече втора година поставя този проблем в своите програмни искания. Без такава промяна в модела на разпределение на националния доход между капитала и труда, България ще продължава да бъде страната с неоправдано най-ниски доходи и висока емиграция на хора с квалификация, най-бавно придвижващата се през последните 7 години към средните за ЕС икономически и социални показатели, с най-голям процент работещи бедни. Като начало трябва да престане съпротивата срещу по-енергичното увеличаване на минималното заплащане на труда, да се престане с квалификациите, че това е „административна намеса“ на пазара на труда. Интересно, как не се забелязва, че такава „административна намеса“ на държавата е утвърдена практика както в най-либералните САЩ, така и в социално-либерална Германия. Преодоляването на очертаната по-горе несправедливост в заплащането на труда ще означава сериозна промяна на българския капитализъм и движение към стандартите на европейския социален модел. Бизнесът трябва да осъзнае, че няма по-мотивиран работник от справедливо възнаградения за труда му.

Томислав Дончев: Газовият хъб е шанс за получаване на газ на най-добра цена

Идеята на българското правителство за изграждане на газоразпределителен център "Балкан" ще бъде обсъдена на инвеститорска кръгла маса, организирана от "Булгартрансгаз". Очаква се в събитието да се включат представители на водещи международни компании от газовия сектор, инвестиционни фондове и финансови институции. От наша страна участие се очаква да вземат премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Вицепремиерът Томислав Дончев коментира идеята за газовия хъб: Безспорно изграждането на газоразпределителен център или газовия хъб в посока енергийна независимост на България, но има и още аргументи, дори по-силни - това е шанс България, и не само България, а и съседите й , да потребяват газ на най-добри цени. Доколкото идеята за газпразпределителен център е газ от различни източници да се събира и всички клиенти, не само България, да имат възможност да купуват газ на най-добра цена, доколкото говорим за възможността газ от едни пет различни източника да си дават среща физически на едно и също място. По отношение на източниците, от коитоще идва газът, Дончев обясни:  Румънски газ. Румъния е държава, която задоволява  голяма част от потреблението със собствен добив и  рано или късно ще започне да изнася газ. Газ от Каспийския регион, посредством интерконектора България Гърция имаме възможност не само за газ от Каспийския регион, имаме възможност за газ от терминал за втечнено синьо гориво. И разбира се, възможна руска тръба в Черно море. По повод евентуалната руска тръба, Дончев коментира: Позицията на "Газпром" е последователна. Те искат твърди, даже железобетонни гаранции от страна на ЕК. В този смисъл те не са представени. Но на конференцията има достатъчно руски представители, които следят всички послания тук, като с особено внимание ще бъдат посрещнати изказванията на ЕК. Вицепремиерът отказа да посочи точна цена за изграждането на газовия хъб: Да се коментира цена или цени на този етап не е особено коректно доколкото проектът е сценарен - той изследва няколко различни варианта. Сами се досещате,  че при ситуация цената се променя в единия или в другия вариант. Но е грешно да гледате на този проект като на разход. Възможно е да има нужда от допълнителни инвестиции в газопреносната мрежа на страната, в увеличаване на капацитети и т. н., но основната идея е всички заинтертесовани - били те потребители, били те търговци на газ, да влязат в ролята на инвеститорите. Според енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров идеята за газов хъб  у нас е силно абстрактна: Първо трябва да се отбележи, че хъб сам по себе си не се изгражда, това не е инфраструктурен проект. Хъб е виртуална точка, на която се търгуват различни видове газ. Такива в Европа има няколко, най-ефективните са в България, Холандия и Германия. България всъщност на този етап не може да бъде виртуална точка за търговия на газ, защото има само един източник на природен газ, който е руският. Вероятно ще има втори от Азербайджан след 2020 година, но количествата са твърде малки и подобна борса за природен газ би била много нисколиквидна, съответно няма да има интерес от търговци да развиват нови продукти като фючърси и опции на газ. Тази идея за хъб е доста абстрактна на този ета,. Всъщност нямаме конкретни параметри на това как е изглежда реално новата система за транзитиране на този газ, колко трябва да са инвестициите, с какъв капацитет. Единственият вариант за това България да се превърне в хъб е ако тя доставя огромно количества руски газ на границата с България, като по този начин измести донякъде Виена и централния европейски разпределителен център, но тук говорим по-скоро за физическо транзитиране на газ, а не за виртуална търговия и за борсова търговия на спотов принцип. Енергийният експерт обясни каква според него е идеята на днешното събитие: Да се създаде интерес от частни инвеститори за това да финансират донякъде нужната инфраструктура за пренос на природен газ от евентуално пристанището във Варна до Европа/. Българската страна всъщност иска от чуждестранния инвеститор да се превърне в един вид посредник, примерно една голяма компания като Сокар или Шел да купува този газ от Русия на границата с България и след това да го маркетира където иска  в цяла Европа. Това, която единствено можем да спечелим от подобно развитие е транзитни такси, но досега нито една голяма чуждестранна компания,но досега нито една голяма компания не е проявила интерес да се превърне в купувач на руски газ. Мартин Владимиров смята и че няма как да бъде построен нов руски газпровод, който да минава през нашата страна:   Шансът да се строи нов тръбопровод от Русия  през Черно море за България е доста малък, защото "Газпром" няма интерес в момента реално да инвестира тази огромна сума в проекта, не се вижда и пазар за тези допълнителни количества газ, нито в региона, тъй като потреблението в региона като цяло е ниско и перспективите за бъдеще за доста негативни заради повишаването на енергийната ефективност, намаляването на консумацията от бизнеса, така че като цяло Русия няма къде да продаде този нов газ.

Над 60% от американците гледат на предстоящите президентски избори като основна заплаха за икономиката на САЩ

Най-голямата заплаха за икономиката на САЩ не е нито опасността от тероризъм, нито повишението на лихвените ставки или икономическите проблеми за граница. Основният риск за американската икономика през следващите шест месеца се свърза с резултатите от предстоящите президентски избори. Това показват резултати от проучване на финансовия уебсайт Bankrate.com, според които над 60% от запитаните повече от 1000 американци смятат, че предстоящите през ноември избори за нов президент представят най-голяма заплаха за икономиката на САЩ. Този отговор е на първо място сред всички възрастови, етнически и групи по политическа принадлежност, както и сред всички групи, независимо от техните доходи и пол, посочва Bankrate.com. Привърженици на Републиканската партия са малко по-склонни от симпатизантите на Демократическата партия да смятат, че предстоящите президентски избори са най-голяма заплаха за американската икономика в рамките на следващите шест месеца. Според проучването на Bankrate.com, 68% от републиканците са на това мнение спрямо 60% от демократите и 61% от участниците в проучването, които са независими и не симпатизират на никоя от двете основни партии. Грег Макбрайд, който е главен финансов анализатор на сайта, осъществил проучването, обаче отбелязва, че мнозинството анкетирани от цялата политическа палитра посочват, че несигурността около изборните резултати представлява основен риск за икономиката на САЩ. Част от причините защо толкова много американци считат, че президентските избори могат да навредят на икономиката, вероятно се дължат на техните впечатления от кандидатите, посочва от своя страна Фабио Рохас, професор по социология в Университета в Индиана. Едно скорошно проучване на агенция "Галъп" установи, че почти шест от всеки десет американци имат отрицателно мнение за кандидата на Демократическата партия в лицето на Хилъри Клинтън, но същият процент на неодобрение събира и републиканският кандидат Доналд Тръмп. Аналогични резултати показва и анкета на телевизия CNBC, според която икономическите политики на нито един от кандидатите за нов президент на САЩ не намират широка подкрепа сред населението. С оглед на ниското доверие в двамата основни кандидати, американците не се чувстват сигурни и в безопасност от изхода на предстоящите избори, независимо от това, кой от кандидатите ще спечели, посочи клиничният психолог Майкъл Уетър. От друга страна, когато хората имат доверие в своите лидери, те могат да имат и по-оптимистични възгледи относно това, как ще се развива икономиката в бъдеще, допълни той. Според Макбрайт от Bankchart, друга причина за тези резултати от проучването е следната: Икономиката на САЩ нараства слабо през последните месеци и всяко едно въвеждане на допълнителен елемент на несигурност, каквито са президентските избори, кара все повече хора да се чувстват уплашени. Избирането на нов президент ще представлява промяна, без значение кой всъщност ще спечели, посочи той. В същото време проучването на Bankchart.com показва, че едва 15% от републиканците, 11% от демократите и 11% от независимите анкетирани американци (или общо 12% от анкетираните) гледат на опасността от тероризъм като на най-голяма заплаха за икономиката на САЩ в следващите шест месец. Само 5% от симпатизантите на републиканците считат, че основен риск представлява мудното представяне на икономиката зад граница, като на подобно мнение са 10% от симпатизантите на Демократическата партия и 11% от американците , които са политически неангажирани (или общо 9% от участниците в проучването споделят подобно мнение). По 9% от анкетираните симпатизанти на демократите и от независимите пък виждат като най-голяма икономическа опасност в бъдеще възможността за понижение на акциите, търгувани на "Уолстрийт", докато на подобно мнение са 5% от републиканците (или общо 8% от американците). Очакваното повишение на лихвите от страна на Фед е на последно място в проучването на BankChart, като едва 4% от републиканците, 7% от демократите и 5% от независимите американци гледат на това като най-значим риск за икономиката на САЩ в близките шест месеца (или едва 5% от анкетираните).

Приказки по унгарски

Странна книга със странни рисунки е „Маджарщини“. Авторката е унгарската писателка Ализ Мошони, а художничката Жужи Медве. Преводач е Николай П. Бойков. Кратките текстове могат да бъдат оприличени на приказки, но могат да бъдат оприличени и на епиграми. Те могат да се сторят на читателите смешни, но могат да им се сторят и тъжни. В тях става дума за унгарците, страната им, историята и културните особености, но в някои от тях много лесно можем да заменим думата „унгарец“ и „унгарско“ с „българин“ и „българско“ и да получим приемвлив резултат. А ето и една от тези приказки: Имало едно време една голяма дупка. Тя се появила така. Веднъж унгарците се замислили как може държавата им да стане много по-голяма, отколкото сега. Понеже така е много малка, казали. Едвам се побираме. Нямали пари да си купят още една малка държава, да воюват пък е лоша работа. Сетих се!, извикал едни унгарец, казвал се чичо Лайош и имал една голяма лопата. Ще изкопая една голяма дупка! Изкопал дупката, на другия ден в нея паднали руснаците. Русия е вече наша, казал чичо Лайош. На другия ден пак изкопал една дупка, в нея паднали италианците. И Италия е наша, казал чичо Лайош и пак изкопал още една, за да паднат в нея турците. Само дето те не паднали нито на следващия, нито на последващия ден. Тези ни надхитриха, казал чичо Лайош. Мина ми желанието да копая от всичко това!

Брейди Ндъ: Противниците на статуквото във Хонконг все още са малцинство, но действията им сега ще носят по-голяма тежест

Изборите в Хонконг донесоха  определено политическо напрежение, след като представители на т.нар. „Местно движение“, което се бори за по-голяма независимост на Хонконг от Китай, бяха избрани за членове на местния парламент. Това ще даде възможност з а първи път на законодателно ниво в метрополиса открито да се обявяват за пълната му независимост от Китай или дори възстановяване на британското управление. Развитието от последните седмици бележи нова страница в политическия живот, но буди и тревога за това каква ще е оттук нататък реакцията на Пекин. Журналистът от Хонконг Брейди Ндъ коментира в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт: Тези избори предизвикаха рекордна активност. Мисля, че над два милиона души гласуваха, което е над 50 процентовата граница. Резултатите сочат, че представители, които се противопоставят на настоящия елит, спечелиха два допълнителни мандата за сметка на установения елит. Въпреки че противниците на статуквото все още са малцинство, хората виждат, че действията им сега ще носят по-голяма тежест. Това отразява повишаващия се интерес към политическия живот в метрополиса. За да преценим значението на това антисистемно или "Местно движение", е важно да разгледаме условията, които доведоха до неговото раждане. За мен това е 2012-а година, когато властите се опитаха да включат нова Национална образователна програма в съществуващия ред. Това щеше да промени например начина, по който се преподава история. Предложението предизвика огромно брожение, което доведе до ученически протести, които от своя страна дадоха начална сила на Революцията на чадърите от 2014. Тогава части от сърцето на Хонконг бяха окупирани от протестиращи млади хора. От този момент нататък някои от тези така наречени лидери осъзнаха нуждата да се самоорганизират в истинско политическо движение, с малко повече структура, която не съществуваше по време на Революцията на чадърите. Това "Местно движение" придоби по-голяма популярност и привлече не само млади хора, но и хора от различни възрастови и демографски групи в Хонконг. Очевидно това мотивира повече хора да излязат и да гласуват на последните избори, което доведе до скромната преднина на силите, които се противопоставят на елита. Основната тема в предизборната реторика на "Местното движение" е запазването на решенията за метрополиса в ръцете на неговите граждани и ограничаване на външното влияние върху политики и развитие, коментира журналистът: Ако се вгледаме в детайлите, зад платформите на тези кандидати няма да открием особено съдържание. В интерес на истината двама от младите законодатели, които бяха току-що избрани, имаха много възможности да обяснят в подробности какво биха направили, когато заемат новите си роли. В тези случаи те продължиха да повтарят лозунгите си, но и споменаха, че ще изнасят безкрайни речи и ще пречат на дебатите в Законодателния съвет. Това не са детайлите, на които се надяват гражданите на Хонконг. Като цяло това е разочароващо, защото ние все още очакваме да разберем какво смятат да правят новоизбраните законодатели. Движението включва много различни групи, които имат различни мнения. Някои от по-радикалните му членове настояват за независимост от Китай, а други стигат по-далече и искат Хонконг отново да стане британска колония. Тези гласове са най-гръмки, но те остават малцинство. Движението като цяло настоява за запазването на принципа "една страна - две системи". Тази формула е договорена между Великобритания и Китай по време на връщането на суверенитета над Хонконг на Пекин. Идеята е, че метрополисът остава автономен, с изключение на въпросите, които се отнасят до сигурността и външните работи. Това е основното искане на хората и те биха били доволни от ситуацията, доколкото имат свободата да приемат нови закони и запазят своя начин на живот. Възможно е изборът на неопитни законодатели, които са свикнали на протестна и улична демокрация, да затрудни законодателния процес, смята Брейди Ндъ: Те най-вероятно ще пречат на законодателния процес, по време на заседания и всякакви други ситуации, които налагат съгласие и вземане на решение. Те вече обявиха, че са готови да подриват дебатите в Съвета. Този проблем съществува и притеснява главния министър и останалите законодатели. Безкрайните речи са сериозна пречка, която парализира законодателния процес тук. Почти всички законодатели се опитват да избегнат подобни затруднения, но малка част ги подкрепят. Не съм оптимист по този въпрос. Реакцията на Пекин надали ще се смекчи, коментира журналистът: Има няколко случая, които сериозно обезпокоиха Хонконг, включително и тези, които подкрепят елитите. Първият е учебната програма, а другият е отвличането на петима продавачи на книги. Поне единият от тях бе отведен отвъд границата, в Китай. Двата случая предизвикаха сериозни вълнения и най-вероятно Пекин стои зад тях. Друг случай е забраната на двама кандидати да участват в изборите. Единият от тях заяви, че в продължение на месец е преследван от черна кола. Когато потърсил отговорност от мъжете в колата и записал случилото се с камерата на телефона си, мъжете в колата заявяват, че са пратени от Дядо, което е уличен жаргон за Китайската комунистическа партия. Явно някои хора следят какво се случва в "Местното движение" и определени негови представители. Това ясно показва отношението на Пекин към случващото се в Хонконг.

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

К. Славов: Ниският рейтинг на институциите до голяма степен е резултат и от начина на формирането им

Струва ми се, че голяма част от участниците в изборния процес пренасят един манталитет на отричане, на неглижиране на правила – нещо, на което са свикнали в ежедневието. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Калин Славов от "Прозрачност без граници" по повод отменените регистрации на политически формации за изборите заради нередовни подписки. Славов изтъкна, че големият процент от нарушенията на миналите избори са били именно организационни проблеми не само при включването в кампанията, но и при преглеждането. Целта на изборния процес е да даде гаранции, че волята на избирателя ще бъде отчетена в степен, в каквато тя е изразена. На базата на това се гради и легитимността на институциите. Част от техния авторитет се гради на тази легитимност. Тоест, ниският рейтинг на институциите, до голяма степен, е резултат и от начина, по който те са формирани в рамките на тези сложни процеси, които виждаме, че до голяма степен изборната администрация не е в състояние да овладее. Славов коментира, че организацията на изборите в София може отново да се изправи пред проблеми, не само защото бюлетините ще бъдат броени в "Арена Армеец":Районната избирателна комисия 23, която е на територията на София, и която ще провежда три вида гласувания – местните, за президент и за референдума, е с много малък състав – от 5 човека, при законова възможност от почти два пъти повече членове. Това за нас представлява индикация, че може би ще се окажем в затруднена ситуация. Затова сме помолили за среща с представители на тази комисия. Според Славов липсата на т.нар. "Изборен борд", който да обсъжда евентуалните нормативни и други проблеми пред изборния процес също е отстъпление от добрата практика. Интервюто на Силвия Великова с Калин Славов можете да чуете от звуковия файл.

Ерик Тибо: Стачката на железопътните работници може и да попречи на Eвропейското първенство

Изглежда, че стачката ще попречи на Eвропейското първенство по футбол, защото в петък голяма част от хората, които обслужват влаковите линии от Париж към "Стад дьо Франс", стачкуваха. Железопътната компания каза, че  става дума за 90% от персонала. Мобилизирани бяха машинисти от други линии. Хората бяха призовани да пристигнат три часа преди началото на мача, защото е сложно да превозиш 80 000 зрители при толкова много стачкуващи служители на железниците. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ френският журналист и заместник-главен редактор на ТВ "Франс 3 " - Ерик Тибо Изглежда, че главният синдикат начело на стачката - Се Же Те, който се счита за революционен, би искал да поспре с протестите, но неговите членове искат да продължат. Лидерът на синдиката има известни колебания за имиджа на Франция, за собствения си имидж и за имиджа на самия синдикат. Той сякаш е склонен да изчака по време на европейското първенство, но засега конфликтът продължава. Идната седмица, на 14 юни, в Париж е насрочена голяма протестна демонстрация срещу закона за реформиране на пазара на труда, известен във Франция като „закона Ел Комри“. Не зная дали е празникът вече помрачен. Във всеки случай във Франция е традиция да има стачки по време на големи събития като европейското първенство. По време на световното през 1998 г. имаше стачка на Ер Франс, по време на европейското през 1984 също. Не зная дали може да се отиде толкова далеч в оценката. Понякога е налице тенденция към насищане на картината с черни краски, но все пак 90% от публичните услуги във Франция функционират. Протестите във франция са срещу реформата на трудовото законодателство, която журналистът коментира: Не зная дали може да се каже, че реформата е направена за работниците или пък за работодателите. Всъщност тя е направена за определена категория работници, особено за младите. В момента трудовият кодекс във Франция защитава онези, които вече имат работа. целта на правителството е чрез реформата да улесни достъпа на младите до пазара на труда. Вярно е, че работодателите са заинтересовани, защото това ще улесни наемането на работници, но същевременно ще улесни и онези, които търсят работа, т.е. младите. Тибо не е убеден, че първенството ще даде тласък на икономиката на страната: Често се твърди, че подобни събития дават тласък на икономиката. По време на световното първенство във Франция през 1998г. беше отчетен незначителен ръст от 0.5%. Франция и без това е голяма туристическа страна. Има наплив на футболни привърженици, но за кратко. Те идват за период от 24 до 48 часа. Да кажем, че е налице по-скоро ентусиазъм. Икономическият ръст е съвсем малък, но ентусиазмът и усмивките, които виждаме навсякъде, са наистина приятни. Тибо коментира и възможността някои региони на страната да станат по-уязвими за терористични нападения, тъй като силите на реда са мобилизирани на местата, където се провеждат футболните сблъсъци: Терористичната заплаха винаги е налице. Доказателство за това е мобилизирането на 77 000 полицаи. Мерките са сигурност са навсякъде. Преди два дни се прибрах от Атина и на летището всички хора бяха систематично проверявани. В момента шенгенското пространство не съществува. Всички хора, които кацат на френска земя са проверявани. Възможно е на места контролът върху трафика на канабис и на контрабандни стоки да бъде отслабен за месец. Има някакъв вид национално обединение при събития от ранга на Европейското първенство, коментира журналистът, но уточни: Същевременно това обединение е налице от януари 2015-та, когато бяха извършени първите атентати в Париж. Имаше манифестации, събирания на Площада на републиката след 13 ноември миналата година, когато при атентати бяха убити 130 души. Не зная дали това е същинската цел на европейското първенство. Франция е една от най-застрашените от тероризъм западни държави. Живея в района, в който бяха извършени атентатите. Трябваше да минат много месеци, за да превъзмогнем случилото се. Франция печели винаги, когато е домакин на световно или европейско първенство по футбол. Тя спечели европейското през 84-та и световното през 98-ма. Защо да не спечели и през 2016-та?

Мирослав Илич: Стоичков ми е като брат

  Пробяга целия терен на мач с „Барселона“, за да ме поздрави, казва легендата на югофолка Той е пълното доказателство на факта, че когато цялото ти същество е изтъкано от музика, възрастта е без значение. Повече от 30 години Мирослав Илич бетонира статуса си на един от най-обичаните изпълнители на Балканите. Легендата на югофолка е идол и за две поколения нашенци, за които шлагери като „Есенна балада“ са били саундтрак на ключови моменти в живота. Че умее да дирижира гърлата на 25 000 само с едно щракване на пръсти, певецът доказа през май, когато закри фестивала „София мези“ в Северния парк. „Монитор” се свърза по телефона с известния изпълнител, който с типичния си лъчезарен тон ни обясни какво са за него България, футболът и приятелството с Христо Стоичков. -Последно посетихте България за отпразнуването на 50-ата годишнина на Христо Стоичков. Какъв е той във вашите очи? -Той е мой брат. Беше ми много мило, че ме покани на юбилея си, прекарах си страхотно. С него се познаваме много отдавна, вече повече от 30 години. И досега е сред най-добрите ми приятели. За мен той е изключителна личност. Спомням си преди време – беше 1995 година, когато играеше за „Барселона“, ми се обади специално, за да покани мен и съпругата ми на четвъртфинала на Шампионската лига. Отборът му тогава трябваше да се изправи срещу „Париж Сен Жермен“. Жена му Марияна ни посрещна на летището и ни отведе на стадиона. Когато пристигнахме, Христо пробяга целия терен, за да дойде да ме поздрави. Тогава беше бог на „Барселона“, а според мен и сега e. -Интересувате ли се от футбол? Кои са ви любимите отбори? -Разбира се! Това е спорт, който аз много обичам. Фен съм, то се знае, на „Цървена звезда“. Това е един от най-известните отбори тук, в Сърбия. В постоянно дерби е с „Партизан“ (Белград), с което малко приличат на вашите „Левски“ и ЦСКА. На световно ниво обаче няма как – любимият ми отбор е „Барселона“. -В края на март с Шабан Шаулич изнесохте два благотворителни концерта в София. Какво ви мотивира да продължавате да се включвате в подобни инициативи? -Моят голям приятел Венци Рангелов. Той ме кани всяка година да участвам в неговите хуманитарни акции, които се организират в полза на децата на загинали полицаи. С тази си кауза успя веднага да ме спечели и вече няколко години идвам в София, за да я подкрепя. Този път направихме нещо различно, нещо по-голямо. Събирахме средства за изграждането на парна инсталация в дома за деца, лишени от родителски грижи, в село Доганово. Успяхме наистина да съберем голяма сума. Не съм чувал досега някой да е пълнил зала „Арена Армеец“ в два поредни дни, както се случи при нас. И за мен, и за Шабан като професионалисти това беше много голям успех. Такъв пожънахме и за акцията, което в крайна сметка е най-важното. Интересно е, че всъщност с Венци и Христо ни запозна един и същи човек – Зарко, който навремето работеше в „Балкантурист”. Той вече не е между живите за съжаление, но продължавам да поддържам контакт със съпругата и сина му. Двамата уважиха и концерта ни с Шабан в „Арена Армеец”. - Посещавате България сравнително често. Как се е променила тя във вашите очи? - В България ме връщат благотворителността и приятелите. За първи път я посетих през 1974 г. Обичам тази страна, имам страшно много приятели и за мен винаги е голяма радост, когато идвам. България се промени през годините, със сигурност. В началото, особено в края на 70-те и началото на 80-те, беше мъка. Сега е по-добре както при вас, така и при нас. В България все пак мисля, че засега нещата се развиват с една идея по-добре. -А доколко музиката оказва влияние на утвърждаването на националната идентичност? Както например в повечето певчески състезания в Сърбия талантите пеят предимно местни хитове, а не световни. - Музиката е голяма амбиция, страст на всяка една държава. Значението й наистина е сериозно. Това, което визирате, не са просто сръбски песни, а национален фолклор. За съжаление границите вече се размиха и навлязоха страшно много влияния от чужди култури. Аз искам сръбската музика да си е сръбска, българската - да е българска, гръцката – гръцка, и албанската – албанска. В предаванията, да, пеят се наши си песни на живо. Проблемът се появява тогава, когато същите тези певци слязат от сцената на предаванията и отидат в звукозаписното студио. Пеят в разнообразни жанрове, но на чужд език например. Не става така. -Кога можем да очакваме нови песни и разбира се, кога ще дойдете, за да ни ги изпеете? -Няколко нови парчета ще излязат до края на годината. В България ще дойда два пъти през лятото. Първото ми участие ще бъде на 20 август, когато отново ще бъда в компанията на Шабан. Този път обаче ще заредим публиката в Несебър, като средства и от този концерт ще бъдат заделени за дома в село Доганово, ако има такава необходимост. След това със съпругата ми и Венци Рангелов ще отскочим на почивка в Албена, където ще пея за празника на града. На 27 август пък ще присъствам на сватбата на малката дъщеря на Христо (б.а. – Христо Стоичков).  - Двете ни държави са съседки, но имайки предвид, че Сърбия е извън Европейския съюз, доколко се усеща там кризата с бежанците? Знаете ли, цяла Европа е на крака. Това наистина е глобален проблем. Сърбия, както и България, се използва като транзитна дестинация. Идват, изчакват и продължават към желаните държави Какви мерки трябва да бъдат взети според вас? Аз съм на 66 години, но когато става въпрос за това, се чувствам като на 10-11. Искам никъде да няма война, трябва да има само любов. Прекалено утопична представа, която няма как реално да се случи, знам. И въпреки това смятам, че решението е да се спрат войните.

Ще излезе ли Великобритания от ЕС?

Великобритания ще проведе исторически референдум за членството на страната в Европейския съюз на 23 юни (четвъртък) 2016 година, а оставането или евентуалното излизане на страната от съюза е една от най обсъжданите теми през последните дни. Миналата седмица наистина беше изключително наситена от към събития. Това е тема номер едно във Великобритания. Решението наистина е съдбоносно за държавата и една голяма част от политиците го осъзнават, коментира за Радио София адвокат Румен Чолаков, председател на УС на „Милениум Клуб България“. И двете кампании – за напускане и за оставане в ЕС, заложиха до голяма степен на невярна информация, както и на популистки и емоционални ходове. По тази причина не мисля, че хората бяха отлично информирани. Политиците можеха да се справят по-добре, особено тези в лагера за оставане в ЕС, защото те до голяма степен трябваше да се борят със силен популизъм от другата страна и с една силна вътрешнополитическа борба, особено в Консервативната партия, която е в основата на целия референдум, посочи Румен Чолаков. Истината за мен е, че референдумът не е породен толкова от чувството „за и против ЕС“, колкото от желанието на Борис Джонсън да стане министър-председател. Много е тъжно, че в крайна сметка едни краткосрочни лични амбиции могат да поставят под въпрос съществуването на такъв проект, на такива непреходни исторически ценности, каквито олицетворява европейската идея, допълни председателят на „Милениум Клуб България“ Той посочи също, че много от обикновените хора се притесняват да кажат истинското си мнение. Сред българите на Острова обаче се коментират евентуалните последствия от излизането на Великобритания от ЕС, макар и все още да не се знае какъв път би поела страната при евентуалното си излизане от съюза. Има няколко различни сценария, като политиците ще имат две години, за да се договорят с ЕК за самия начин, по който страната ще напусне ЕС, посочи адвокат Румен Чолаков. Повечето българи тук биха искали Великобритания да остане в ЕС, но аз съм по-скоро на мнение , че излизането й от съюза може да се окаже положително за европейската идея в дългосрочен план. Великобритания винаги е гледала на ЕС като на един изгоден търговски блок, или както казва Чърчил – „С Европа, но не от Европа“, така че ако европейските лидери намерят начин да използват тази възможност и да наложат европейския идеал, то тогава ще можем да се насочим към един наистина силен съюз, какъвто е необходим на всички страни членки, коментира още адвокат Чолаков.Чуйте още по темата от разговора на Лили Големинова с адвокат Румен Чолаков, председател на УС на „Милениум Клуб България“.

Илиана Раева: Моето мнение е, че Цвети имаше личен проблем

Националният ансамбъл по художествена гимнастика на България бе посрещнат с цветя и изпълнения на химна от малки дечица, а след това почти всички застанаха пред микрофоните на чакащите ги почти в полунощ журналисти при пристигането им от Израел. Най-много говори президентът на федерацията по художествената гимнастика Илиана Раева: „Истината е, че се вълнуваха момичетата и се притесняваха. Сигурна съм, че много голяма част от вас, които следят пътя на този отбор, едва ли сте повярвали на безумните неща, които прочетохме. Благодаря ви за това, че дадохте шанс да се търси истината, а не да обвинявате безпочвено един треньор, който беше сринат на Европейското морално и духовно. Щастлива съм, че преодоляхме това". „Една къща знаете как се гради и как се руши. Имаше много голяма опасност този отбор да бъде тотално сринат. Не съм сигурна дали бих могла да повторя това, което направих в Израел. Беше много важно да спася този отбор и този фантастичен треньор. Те много израснаха. Сблъскаха се с живота - такъв, какъвто е. Той е не само любов и аплодисменти. Имам до себе си едни много по-уверени и сигурни момичета. Всичко, което зависи от мен и целия екип, е да продължим да вървим по този път и да осъществим нашата мечта, която е и ваша", добави Раева. „Минахме през всичко. През болката в корема. През страха, който не свързан с художествената гимнастика. Не сме спали. Моето внимание бе ангажирано с Ина и момичетата. Може би оправдавам и колегите ви, които изсипаха тази неправда върху нас. Съвсем нормално е така да се предизвикат нещата, защото това съвпадна с нашето заминаване. Това обаче не бе свързано с художествената гимнастика. Ние се надявахме, че ще можем да я убедим. Там имахме и платена стая за нея", каза още тя. „При всички случаи, тя е имала проблем. Нещо е ставало в главичката ѝ. Тя плачеше, менеше си настроенията. Ние си обяснявахме, че тя не иска да играе повече. Кажете ми кой спортист ще скочи, затова, че не иска да играе повече. Тя не искаше да играе. Моето мнение е, че тя имаше личен проблем. Какъв е точно - не знам. Тя има прекрасен приятел, който много я обича. Ние винаги сме я гледали с много любов, защото тя е загубила по-рано майка си. В петък ѝ правих лимон, мед и ядки, защото каза, че е изтощена. Тя е много обичана", допълни Раева. „Тази фраза „на живот и смърт" разбуни вас, никой друг. Този отбор няма да позволя да бъде сринат, особено в края на кариерата си. Няма по-голяма подкрепа за Цветелина от това нейните приятелки да играят за нея. Имахме много „доброжелатели". Вие видяхте как играха момичетата. Четири съчетания без грешка. „Доброжелатели" казваха на колегите там, че има статии за закриване на художествената гимнастика у нас. Според вас как ще използват нашите конкуренти това. Там се казваха ужасни неща. И аз трябваше да обяснявам на чужденците, нашите конкуренти. Момичетата играха, те бяха категорично ощетени", заяви още шефът на федерацията. „Цветелина Стоянова, докато е била с нас, никога не е правила опит за самоубийство. Имайте предвид, че поне пет пъти казваше идвам, не идвам... Тя ми каза, че не може повече, че не иска. Казах ѝ да се успокои, че няма да има проблем. Каза ми също, че изпитва страх. Тя ми каза, че не става дума за Олимпиадата. Каза ми, че нещо я души в гърлото. Помислих си, че става дума за страхова невроза, минала съм през такова нещо. Не е етично, карате ме да говоря неща, които не е правилно да говоря", заяви Илиана Раева.

Windows Maps ще замести безплатната навигация HERE Maps в Windows 10 от 30 юни

Eдна от основните идеи на Microsoft да популяризира своята нова платформа Windows 10 сред потребителите по цял свят бе да изгради мащабна екосистема от софтуерни услуги, които да обвържат всички устройства с нея на пазара. В голяма степен можем да кажем, че поне досега тази стратегия на компанията все още не носи големи ползи, като основен проблем за това е, че някои приложения още не са оптимизирани за нея. Microsoft също така се озова пред голяма проблем, когато Nokia преди няколко месеца решиха да продадат правата за навигационната услуга HERE Maps на водещите немски производители на автомобили.    Сега разбираме, че от Microsoft са предоставили голяма актуализация за собственото си приложение Windows Maps, което да позволи на потребителите на платформата, а и на нейните по-стари версии да се възползват от максимално прецизни и полезни функции, предаде Engadget. От своя страна потребителите вече ще могат да виждат завоите на платното, без значение дали използват смартфона си в портретен или пейзажен режим. Microsoft също така са се постарали да направят максимално лесна задача използването на Windows Maps на мобилното устройство с една ръка, като самите бутони за навигация вече са разположени в долната част на екрана.   Предвидени са и подобрения в Transit режима, като ще имате възможността да извършвате няколко заявки за търсене от една карта, което означава, че можете да откриете ресторат, да видите къде се намира, и да потърсите за друго заведение в района без да изчезне информацията от първата заявка. Идеята на тази софтуерна актуализация е, че от 30 юни собствениците на устройства с Windows 10 няма да могат вече да работят с HERE Maps, като тя ще продължи да е достъпна за Windows 8.x версиите, както и за мобилните платформи за Android и iOS. Остава въпрос на време да видим дали ще има още ъпдейти за услугата, но почти сигурно, дори и отговора да е положителен те няма да са толкова чести, както досега.   Вижте седем начина да подобрите скоростта на Windows 10 OS 

Дейвид Мосап: Вероятно Камерън ще подаде оставка през днешния или утрешния ден

Англичанинът Дейвид Мосап, който от години живее в България и е преподавател в СУ, сподели в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт", че е дълбоко шокиран и разочарован от резултата. Той отбеляза кои ще са основните проблеми от вота на историческия референдум във Великобритания: Основният проблем ще е обезценяването на лирата и поскъпването на вносните стоки. Друг проблем ще е разделянето на вота по различните съставни части на Великобритания. Шотландия и Северна Ирландия гласуват за оставане. В Шотландия това неминуемо ще води до референдум за независимост. Аз очаквах много по-голяма зрялост от гражданите на Великобритания. За съжаление целият вот беше базиран на едни много емоционални въпроси. Сред тях беше и въпросът за миграцията. Аз не мисля, че ще има голяма промяна в следващите няколко години и съм сигурен, че тези, които са гласували за излизане от ЕС на базата на този въпрос,на този проблем, ще бъдат много дълбоко разочаровани, че няма да има голяма промяна в тази ситуация, което ще доведе до пълно разочарование от политическата класа във Великобритания. Дейвид Мосап заяви, че основното му притеснение е свързано с разединението между гражданите на Великобритания: За тези граждани на Великобритания, които живеем извън страната, всичките ни доходи, които са в лири се обезценяват. Освен това се вижда огромно разделение във Великобритания и това ще води до едно напрежение в Англия, като съставна част от Обединеното кралство, напрежение между Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия. Мосап допълни: Слушах коментари по ББС и се говори, че в момента основните организатори на вота "за" излизане от ЕС водят преговори за оставката на и Дейвид Камерън. Вероятно Камерън ще подаде оставка през днешния ден или през утрешния ден. Другата възможност е да го оставят да започне политическите процеси, които са много неприятни за него. Това са едни процеси, които той искаше да избегне. Цялото интервю с Дейвид Мосап можете да чуете в звуковия файл.